мн. етаже`рки, ж. Малък подвижен мебел с рафтове, обикн. за книги.
Синоними: полица, рафт етажерка, етажерката, етажерки, етажерките

мн. еталони, (два) еталона, м. Образец, модел; мерило за сравнение. Това може да служи като еталон.
прил. еталонен, еталонна, еталонно, мн. еталонни.
Синоними: модел, шаблон, диаграма, схема еталон, еталона, еталонът, еталони, еталоните, еталона

вж. етало`н
Синоними: образцов, контролен, главен еталонен, еталонния, еталонният, еталонна, еталонната, еталонно, еталонното, еталонни, еталонните

м., само ед. Мрежест плат, на който се бродира с дебели конци.
прил. етаминен, етаминена, етаминено, мн. етаминени. Етаминена игла.
прил. етаминов, етаминова, етаминово, мн. етаминови.

м., само ед. Спец. В химията — безцветен газ без миризма, който се съдържа в нефта и земния газ. етан, етана, етанът, етани, етаните, етана

мн. етапи, (два) етапа, м.
1. Отделен момент, фаза в развитието на някакъв процес. В последния етап на подготовката за изборите.
2. Пункт, място за спиране при по-продължително пътуване.
3. Част от спортно състезание, отрязък от дистанция. Победител в първия етап от състезанието по колоездене.
прил. етапен, етапна, етапно, мн. етапни.
Синоними: преход, стадий, степен, стъпало, фаза, момент, ниво, период, положение, състояние, епохално събитие, завой, повратна точка етап, етапа, етапът, етапи, етапите, етапа

вж. ета`п етапен, етапния, етапният, етапна, етапната, етапно, етапното, етапни, етапните

м., само ед. Спец. В химията — лесноизпаряваща се безцветна течност, която се използва в химията като разтворител, а в медицината — за упойка и дезинфекция. етер, етера, етерът, етери, етерите, етера

етерѝчна, етерѝчно, мн. етерѝчни, прил.
* Етерично масло. — Спец. Масловидно вещество с приятна миризма, което се съдържа в някои растения, с употреба в парфюмерията, хранителната промишленост, фармацевтиката и др.

м., само ед. Спец. Азбестоциментова смес, от която се правят покривни плочи, водопроводни тръби и др.
прил. етернитов, етернитова, етернитово, мн. етернитови. Етернитов покрив. Етернитова тръба. етернит, етернита, етернитът, етернити, етернитите, етернита

вж. етерни`т етернитов, етернитовия, етернитовият, етернитова, етернитовата, етернитово, етернитовото, етернитови, етернитовите

ж., само ед.
1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми.
2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва по-голяма етика в нашите взаимоотношения.
прил. етичен, етична, етично, мн. етични (във 2 знач.).
прил. етически, етическа, етическо, мн. етически (в 1 знач.).
Синоними: морал, нравственост, благонравие, добросъвестност, благоприличие, добродетелност, нрави етика, етиката, етики, етиките

мн. етикети, (два) етикета, м.
1. Листче, което се залепва или прикрепя на предмет (обикн. на търговска стока), за да означи характера и предназначението на предмета, да посочи цената и пр.
2. Само ед. Сбор от правила и норми за общуване, държание и поведение в даден социален или професионален кръг; етикеция.
прил. етикетен, етикетна, етикетно, мн. етикетни.
* Речев етикет. — Сбор от правила и речеви формули за подходящ начин на изразяване в зависимост от ситуацията.
Синоними: багажна разписка, гардеробен номер, контрола, добър тон, благоприличие, учтивост, печат, щемпел, клеймо, пломба, етикетче, списък, опис етикет, етикета, етикетът, етикети, етикетите, етикета

ж., само ед. Етикет (във 2 знач.).
Синоними: церемониал, обред, формалност, протокол, етикет, официалност, приличие етикеция, етикецията, етикеции, етикециите

м., само ед. Спец. В химията — едновалентен въглеводороден остатък, който не съществуа в свободно състояние.
прил. етилов, етилова, етилово, мн. етилови. Етилов алкохол. етил, етила, етилът, етили, етилите, етила

вж. ети`л етилов, етиловия, етиловият, етилова, етиловата, етилово, етиловото, етилови, етиловите

вж. етимоло`гия етимологичен, етимологичния, етимологичният, етимологична, етимологичната, етимологично, етимологичното, етимологични, етимологичните

ж., само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава произхода, историята и родствените връзки на думите.
прил. етимологичен, етимологична, етимологично, мн. етимологични. Етимологичен анализ. етимология, етимологията, етимологии, етимологиите

ж., само ед. Спец.
1. В медицината — наука за причините за възникване на болестите.
2. Във философията — наука за причинността. етиология, етиологията, етиологии, етиологиите

вж. е`тика етичен, етичния, етичният, етична, етичната, етично, етичното, етични, етичните

вж. е`тика етически, етическия, етическият, етическа, етическата, етическо, етическото, етически, етическите

мед. Възпаление на лигавицата на клетките на решетъчната кост (os ethmoidale).

вж. е`тнос етнически, етническия, етническият, етническа, етническата, етническо, етническото, етнически, етническите

ж., само ед. Етногенезис. етногенеза, етногенезата, етногенези, етногенезите

м., само ед. Произход на човешкия род, на дадена раса, народ, народност, племе. етногенезис, етногенезиса, етногенезисът, етногенезиси, етногенезисите, етногенезиса

мн. етногра`фи, м. Специалист по етнография. етнограф, етнографа, етнографът, етнографи, етнографите, етнографа

ж., само ед. Наука, която изучава материалната и духовната култура на народите.
прил. етнографски, етнографска, етнографско, мн. етнографски. Етнографско проучване. етнография, етнографията, етнографии, етнографиите

вж. етногра`фия етнографски, етнографския, етнографският, етнографска, етнографската, етнографско, етнографското, етнографски, етнографските

вж. етноло`гия етнологичен, етнологичния, етнологичният, етнологична, етнологичната, етнологично, етнологичното, етнологични, етнологичните

вж. етноло`гия етнологически, етнологическия, етнологическият, етнологическа, етнологическата, етнологическо, етнологическото, етнологически, етнологическите

ж., само ед. Етнография.
прил. етнологичен, етнологична, етнологично, мн. етнологични.
прил. етнологически, етнологическа, етнологическо, мн. етнологически.
прил етноложки, етноложка, етноложко, мн. етноложки. етнология, етнологията, етнологии, етнологиите

вж. етноло`гия етноложки, етноложкия, етноложкият, етноложка, етноложката, етноложко, етноложкото, етноложки, етноложките

мн. етноси, (два) етноса, м. Народ, народност, племе.
прил. етнически, етническа, етническо, мн. етнически. Етническа група. Етнически конфликти. етнос, етноса, етносът, етноси, етносите, етноса

полит._ Поставяне в привелигировано положение на определена обществена или национална групировка, с което се накърняват интересите и значението на останалите народи. етноцентризъм, етноцентризма, етноцентризмът, етноцентризми, етноцентризмите, етноцентризъма