рел. Членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр.

мн. есеи`сти, м. Автор на есета. есеист, есеиста, есеистът, есеисти, есеистите, есеиста

вж. есе` есеистичен, есеистичния, есеистичният, есеистична, есеистичната, есеистично, есеистичното, есеистични, есеистичните

есента, мн. есени, ж.
1. Само ед. Едно от четирите годишни времена, между лятото и зимата, когато става хладно и падат листата от дърветата.
2. Периодът на това годишно време.
прил. есенен, есенна, есенно, мн. есенни. Есенен дъжд. есен, есента, есени, есените

вж. е`сен есенен, есенния, есенният, есенна, есенната, есенно, есенното, есенни, есенните

нареч. Разг. През миналата или през предстоящата есен.

Философска нагласа за търсене на същността. есенциализъм, есенциализма, есенциализмът, есенциализми, есенциализмите, есенциализъма

мн. есе`нции, ж.
1. Концентриран спиртен разтвор на етерично масло, който се използва в хранителната промишленост, парфюмерията и др. Лимонова есенция.
2. Разг. Парфюм.
Синоними: екстракт, същност, естество, същина, основа, зърно, дестилат, парфюм есенция, есенцията, есенции, есенциите

Вид риба с дължина до 2 м. есетра, есетрата, есетри, есетрите

мн. ескадри, ж. <em>Спец.</em> Голямо военно съединение на бойни кораби или на самолети.<br />прил. ескадрен, ескадрена, ескадрено, мн. еска`дрени. ескадра, ескадрата, ескадри, ескадрите

вж. еска`дра ескадрен, ескадрения, ескадреният, ескадрена, ескадрената, ескадрено, ескадреното, ескадрени, ескадрените

мн. ескадри`ли, ж. Спец. Подразделение във военновъздушните войски. ескадрила, ескадрилата, ескадрили, ескадрилите

мн. ескадрони, (два) ескадрона, м. Спец. Подразделение в кавалерията, което съответства на рота в пехотата.
прил. ескадронен, ескадронна, ескадронно, мн. ескадронни. ескадрон, ескадрона, ескадронът, ескадрони, ескадроните, ескадрона

вж. ескадро`н ескадронен, ескадронния, ескадронният, ескадронна, ескадронната, ескадронно, ескадронното, ескадронни, ескадронните

мн. ескалатори, (два) ескалатора, м. Устройство във вид на движещи се стъпала за превоз на хора в големи обществени сгради (гари, магазини и под.).
прил. ескалаторен, ескалаторна, ескалаторно, мн. ескалаторни. ескалатор, ескалатора, ескалаторът, ескалатори, ескалаторите, ескалатора

вж. ескала`тор ескалаторен, ескалаторния, ескалаторният, ескалаторна, ескалаторната, ескалаторно, ескалаторното, ескалаторни, ескалаторните

ж., само ед. Увеличение, нарастване, разширение, интензифициране (обикн. за нещо негативно). Ескалация на напрежението. Ескалация на войната. Ескалация на насилието. ескалация, ескалацията, ескалации, ескалациите

Ловко скривам нещо за да измамя.

мед. вж. есхара

мн. ескизи, (два) ескиза, м. Предварителни наброски, скица, модел на рисунка или на друго произведение на изкуството и литературата.
прил. ескизен, ескизна, ескизно, мн. ескизни. ескиз, ескиза, ескизът, ескизи, ескизите, ескиза

вж. ески`з ескизен, ескизния, ескизният, ескизна, ескизната, ескизно, ескизното, ескизни, ескизните

мн. ескимоси, м. Лице, което принадлежи към народност, живееща по полярното крайбрежие на Северна Америка и Гренландия.<br />прил. ескимоски, ескимоска, ескимоско, мн. ескимо`ски. ескимос, ескимоса, ескимосът, ескимоси, ескимосите, ескимоса

вж. ескимо`с ескимоски, ескимоския, ескимоският, ескимоска, ескимоската, ескимоско, ескимоското, ескимоски, ескимоските

м., само ед. Военен конвой; охрана, която съпровожда нещо или някого. Почетен ескорт.
прил. ескортен, ескортна, ескортно, мн. ескортни.
Синоними: конвой, охрана, свита, стража ескорт, ескорта, ескортът, ескорти, ескортите, ескорта

вж. еско`рт ескортен, ескортния, ескортният, ескортна, ескортната, ескортно, ескортното, ескортни, ескортните

ескорти`раш, несв. и св.; Кого, какво. Съпровождам, придружавам с ескорт.
Синоними: водя, завеждам, отвеждам, съпровождам, конвоирам, охранявам, придружавам ескортирам, ескортираме, ескортираш, ескортирате, ескортира, ескортират, ескортирах, ескортирахме, ескортира, ескортирахте, ескортира, ескортираха, ескортирах, ескортирахме, ескортираше, ескортирахте, ескортираше, ескортираха, ескортирал съм, ескортирала съм, ескортирало съм, ескортирали сме, ескортирал си, ескортирала си, ескортирало си, ескортирали сте, ескортирал е, ескортирала е, ескортирало е, ескортирали са, бях ескортирал, бях ескортирала, бях ескортирало, бяхме ескортирали, беше ескортирал, беше ескортирала, беше ескортирало, бяхте ескортирали, б

мн. еснафи, м.<br />1. ист. Само ед. През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят. <em>Златарски еснаф.</em><br />2. Остар. Лице занаятчия, дребен собственик.<br />3. Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. <em>Тоя град е пълен с еснафи.</em><br />прил. еснафски, еснафска, еснафско, мн. есна`фски.
Синоними: дребнав, ограничен, затворен, с дребнобуржоазна психология, тесногръд, простак, занаятчия, еснафин еснаф, еснафа, еснафът, еснафи, еснафите, еснафа

мн. есна`фки, ж. Жена еснаф (в 3 знач.). еснафка, еснафката, еснафки, еснафките, еснафке

вж. есна`ф еснафски, еснафския, еснафският, еснафска, еснафската, еснафско, еснафското, еснафски, еснафските

ср., само ед.
1. Еснаф (в 1 знач.).
2. Еснафщина. еснафство, еснафството, еснафства, еснафствата

ж., само ед. Духовна ограниченост; проява на еснаф (в 3 знач.).
Синоними: дребнавост, ограниченост, затвореност, простотия, простащина, некултурност, дребнобуржоазна психология, тесногръдие еснафщина, еснафщината, еснафщини, еснафщините

неизм.
* Кафе еспресо. — Кафе, приготвено в специална машина чрез прекарване на гореща пара под налягане през смлени кафени зърна. еспресо, еспресото, еспресота, еспресотата

мн. естака`ди, ж. Спец. Съоръжение във вид на мост за извеждане на един път над друг в мястото на пресичането им. естакада, естакадата, естакади, естакадите

Наука за органите на чувствата.

естествена, естествено, мн. естествени, прил.<br />1. Който е от природата (от земната повърхност, климат, животински и растителен свят и др.); природен, натурален. <em>Естествени богатства. Естествен воден път. Естествен спътник на Земята.</em><br />2. Който се извършва по законите на природата, без външна намеса. <em>Естествена смърт. Естествен цвят на кожата.</em><br />3. Нормален, обоснован от самия ход на развитието. <em>Естествен път на развитие.</em><br />4. Обикновен, обичаен, непринуден. <em>Естествен живот. Естествена поза. Естествена обстановка.</em><br />нареч. естествено.
Синоними: природен, натурален, вроден, всаден, самороден, вкоренен, инстинктивен, непринуден, безизкуствен, неподправен, прост, наивен, първобитен, простодушен, непорочен, реален, действителен, логичен, закономерен, безусловен, неограничен, необусловен, спонтанен, присъщ, непристорен, незаучен, истински, автентичен, същински, верен, невинен, непревзет, непедантичен, искрен, реалистичен, практичен, откровен, открит, чистосърдечен, свободен, непреднамерен, скромен, непосредствен естествен, естествения, естественият, естествена, естествената, естествено, естественото, естествени, естествените

вж. есте`ствен
Синоними: разбира се, несъмнено, по общо признание

ср., само ед. Самата същност; това, което е присъщо на нещата.
Синоними: природа, натура, същност, същество, есенция, сърцевина, качество, характер, свойство, вид, нрав, душа, отличителен белег, признак естество, естеството, естества, естествата

ср., само ед. Естествени, природни науки (за явленията и закономерностите в природата). естествознание, естествознанието, естествознания, естествознанията

естествоизпитателят, естествоизпитателя, мн. естествоизпита`тели, м. Лице, което се занимава с изследване на природните явления. естествоизпитател, естествоизпитателя, естествоизпитателят, естествоизпитатели, естествоизпитателите, естествоизпитатели, естествоизпитателю

мн. есте`ти, м.
1. Спец. Специалист по естетика.
2. Лице с изтънчен вкус, поклонник на всичко изящно. естет, естета, естетът, естети, естетите, естети, естете

ж., само ед. Естетизиране.

естетизираш, несв. и св.; Какво.<br />1. Придавам естетически характер, разглеждам като естетически значимо. <em>Опитват се да естетизират грозното.</em><br />2. Обработвам, за да има естетически характер. <em>Трябва да естетизирам работната среда.</em><br />същ. естетизиране, ср. естетизирам, естетизираме, естетизираш, естетизирате, естетизира, естетизират, естетизирах, естетизирахме, естетизира, естетизирахте, естетизира, естетизираха, естетизирах, естетизирахме, естетизираше, естетизирахте, естетизираше, естетизираха, естетизирал съм, естетизирала съм, естетизирало съм, естетизирали сме, естетизирал си, естетизирала си, естетизирало си, естетизирали сте, естетизирал е, естетизирала е, естетизирало е, естетизирали са, бях естетизирал, бях естетизирала, бях естетизирало, бяхме естетизирали, беше естетизирал, беше естетизирала

м., само ед. Спец. Подход в изкуството, при който доминира стремежът художествените средства сами по себе си да бъдат изкуство. Във филма се забелязват елементи на естетизъм. естетизъм, естетизма, естетизмът, естетизми, естетизмите, естетизъма

ж., само ед.
1. Спец. Наука за изкуството, за същността и формите на прекрасното в художественото творчество, природата и живота.
2. Система от възгледи за изкуството. Естетиката на поета. Естетика на модернизма.
3. Красота, художественост. Естетика в бита. Естетика в облеклото. Естетика във взаимоотношенията. Усет за естетика.
прил. естетичен, естетична, естетично, мн. естетични (обикн. в 3 знач.).
прил. естетически, естетическа, естетическо, мн. естетически (в 1 и 2 знач.).
Синоними: красота, хубост, изящество, вкус, хармония естетика, естетиката, естетики, естетиките

вж. есте`тика
Синоними: красив, изящен, художествен, грациозен, елегантен, хубав естетичен, естетичния, естетичният, естетична, естетичната, естетично, естетичното, естетични, естетичните

вж. есте`тика естетически, естетическия, естетическият, естетическа, естетическата, естетическо, естетическото, естетически, естетическите

мн. естра`ди, ж.
1. Издигнато място, обикн. на открито, за изпълнение (на артисти, оркестри, оратори и др.) пред публика.
2. Разг. Само ед. Естрадна музика. Българската естрада.
Синоними: трибуна, сцена, подиум, площадка, скеле естрада, естрадата, естради, естрадите

естрадна, естрадно, мн. естра`дни, прил. Който се отнася до естрада (във 2 знач.). Естрадна песен. Естрадна програма. Естраден оркестър. Естрадна певица.
* Естрадна музика. — Музикален жанр със забавен, лек характер. естраден, естрадния, естрадният, естрадна, естрадната, естрадно, естрадното, естрадни, естрадните

мед. Ограничена суха некроза на кожата в резултат на циркулаторни нарушения, изгаряне и др.

рел. Учение за края на света или отделния човек, засягащо Страшния съд, възкресението и задгробния живот; вярващите ще бъдат спасени едва след настъпването на края на този свят, докато гностиците вярват, че са вече спасени, тук и сега. есхатология, есхатологията, есхатологии, есхатологиите