мн. епархии, ж. <em>Спец.</em> Църковна област, която се управлява от епископ или митрополит.<br />прил. епархийски, епархийска, епархийско, мн. епархи`йски. епархия, епархията, епархии, епархиите

мед. Еднослоен епител, който постила централния канал на гръбначния мозък и мозъчните вентрикули (стомахчета). епи- Първа съставна част на сложни думи със значение „върху, на, отново“. прилошава ми или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и прилошее ми, св. ; безл. Внезапно ми става лошо; призлява ми.

мн. епенте`зи, ж. Спец. В езикознанието — вмъкване на звук в състава на дума при изговор. епентеза, епентезата, епентези, епентезите

мед. Надгръклянник — еластичен хрущял с форма на листо, който затваря входа на гръкляна при гълтане. епиглотис, епиглотиса, епиглотисът, епиглотиси, епиглотисите, епиглотиса

мн. епигони, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтаря чужди идеи.<br />прил. епигонски, епигонска, епигонско, мн. епиго`нски. епигон, епигона, епигонът, епигони, епигоните, епигона

вж. епиго`н епигонски, епигонския, епигонският, епигонска, епигонската, епигонско, епигонското, епигонски, епигонските

ср., само ед. Проява на епигон; подражателство.

мн. епигра`ми, ж. Кратко сатирично стихотворение. епиграма, епиграмата, епиграми, епиграмите

мн. епиграфи, (два) епиграфа, м.
1. Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да поднесе основната идея.
2. Надпис върху паметник или надгробна плоча. епиграф, епиграфа, епиграфът, епиграфи, епиграфите, епиграфа

ж., само ед. Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи. епиграфика, епиграфиката, епиграфики, епиграфиките

мн. епидемиоло`зи, м. Специалист по епидемиология. епидемиолог, епидемиолога, епидемиологът, епидемиолози, епидемиолозите, епидемиолози

вж. епидемиоло`гия епидемиологичен, епидемиологичния, епидемиологичният, епидемиологична, епидемиологичната, епидемиологично, епидемиологичното, епидемиологични, епидемиологичните

ж., само ед. Спец. В медицината — дял от медицината, в който се изучават заразните болести.
прил. епидемиологичен, епидемиологична, епидемиологично, мн. епидемиологични. Епидемиологичен институт. епидемиология, епидемиологията, епидемиологии, епидемиологиите

мн. епиде`мии, ж. Широко разпространение на заразна болест. Градът е обхванат от грипна епидемия.
Синоними: зараза, болест, бич, напаст, наказание, каламитет, заразна болест, чума, мор епидемия, епидемията, епидемии, епидемиите

ж., само ед. Епидермис.
прил. епидермален, епидермална, епидермално, мн. епидермални. епидерма, епидермата, епидерми, епидермите

вж. епиде`рма епидермален, епидермалния, епидермалният, епидермална, епидермалната, епидермално, епидермалното, епидермални, епидермалните

м., само ед. Спец. Най-горният слой на кожата. епидермис, епидермиса, епидермисът, епидермиси, епидермисите, епидермиса

мед. Микотично заболяване на епидермиса, причинено от гъбички от род Epidermophyton. Различават се епидермофития на стъпалата, на ингвиналните гънки и др.

мед. Придатък на семенника. Има червеобразна форма и се разполага върху задния ръб на тестиса. Състои се от горна, разширена част — глава на епидидима, от тяло и опашка.

мед. Възпалително заболяване на епидидима, протичащо остро или хронично. В зависимост от причинителя се различават неспецифичен и специфичен епидидимит.

мед. Разположен над твърдата мозъчна обвивка — dura mater. епидурален, епидуралния, епидуралният, епидурална, епидуралната, епидурално, епидуралното, епидурални, епидуралните

мед. Операция за разширяване на входа на влагалището през време на раждане, с цел предпазване от големи разкъсвания на перинеума и др. Прилагат се медиална (перинеумът се прерязва по средната линия до външния сфинктер на ануса, но без да се засегне) и латерална епизиотомия. епизиотомия, епизиотомията, епизиотомии, епизиотомиите

мн. епизоди, (два) епизода, м.
1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в тая страна.
2. Част от художествено или музикално произведение с относителна самостоятелност и завършеност. Епизод от филма.
Синоними: събитие, случай, случка, момент, произшествие, разказ, история епизод, епизода, епизодът, епизоди, епизодите, епизода

епизодична, епизодично, мн. епизодични, прил. Случаен, непостоянен, незначителен. <em>С епизодичен характер.</em><br />нареч. епизодично. епизодичен, епизодичния, епизодичният, епизодична, епизодичната, епизодично, епизодичното, епизодични, епизодичните

вж. епизоди`чен

мн. епи`ци, м. Писател, автор на епически произведения.

мед. вж. епикантус

мед. Вертикална кожна гънка на клепачите, разположена във вътрешния клепачен ъгъл симетрично на двете очи. Често се съчетава с други орбитофациални аномалии. Нормална находка е при хората от монголоидната раса.

мед. Външен слой на сърдечната стена — гладка и тънка ципа, която се прикрепва към външната повърхност на миокарда. Представлява висцералният лист на перикарда.

мед. Къси грапави израстъци по медиалната и латералната страна на дисталния край на раменната и бедрената кост. Служат за залавяне на мускули и връзки.

мн. епикри`зи, ж. Спец. В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване. епикриза, епикризата, епикризи, епикризите

мн. епикурейци, м. Човек, който обича удоволствията в живота и комфорта.<br />прил. епикурейски, епикурейска, епикурейско, мн. епикуре`йски.
Синоними: сластолюбец, безгрижник, волен епикуреец, епикурееца, епикуреецът, епикурейци, епикурейците, епикурейци, епикуреецо

вж. епикуре`ец епикурейски, епикурейския, епикурейският, епикурейска, епикурейската, епикурейско, епикурейското, епикурейски, епикурейските

ср., само ед.
1. Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие поставя удоволствието от задоволяване на жизнените потребности.
2. Прен. Склонност към комфорт, стремеж към удоволствията в живота. епикурейство, епикурейството, епикурейства, епикурействата

ж., само ед. Премахване на косми от някои части на човешкото тяло с козметична или лечебна цел. епилация, епилацията, епилации, епилациите

ж., само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието. епилепсия, епилепсията, епилепсии, епилепсиите

мн. епилептици, м. Лице, което страда от епилепсия.<br />прил. епилептичен, епилептична, епилептично, мн. епилепти`чни. Епилептичен припадък. епилептик, епилептика, епилептикът, епилептици, епилептиците, епилептици, епилептико

вж. епилепти`к епилептичен, епилептичния, епилептичният, епилептична, епилептичната, епилептично, епилептичното, епилептични, епилептичните

мн. епилози, (два) епилога, м. Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се разказва за съдбата на героите след години.
Синоними: послесловие, заключение, край, завършек, свършек епилог, епилога, епилогът, епилози, епилозите, епилога

мн. епископи, м. Спец. Висше духовно лице в християнската църква.<br />прил. епископски, епископска, епископско, мн. епи`скопски. Епископски сан.
Синоними: владика, архиерей, първосвещеник епископ, епископа, епископът, епископи, епископите, епископи, епископе

мн. епископи`и, ж. Църковна област, управлявана от епископ. епископия, епископията, епископии, епископиите

вж. епи`скоп епископски, епископския, епископският, епископска, епископската, епископско, епископското, епископски, епископските

мед. Вродена аномалия, при която уретрата се отваря по дорзалната (горната) страна на пениса. Различават се: гландуларна еписпадия (външният отвор на уретрата се локализира по гърба на главичката), корпорална еписпадия (по тялото на пениса) и пенопубична еписпадия.

мед. Кръвотечение от носа.

Теория на науката и знанието, гносеология в по-тесен смисъл. епистемология, епистемологията, епистемологии, епистемологиите

епистоларна, епистоларно, мн. епистола`рни, прил. Спец. За литературно произведение — който е написан във форма на писма и/или размяна на писма. Епистоларен жанр. Епистоларен стил. епистоларен, епистоларния, епистоларният, епистоларна, епистоларната, епистоларно, епистоларното, епистоларни, епистоларните

мн. епита`фии, ж. Надгробен надпис, обикн. в стихотворна форма. епитафия, епитафията, епитафии, епитафиите

м., само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните.
прил. епителен, епителна, епително, мн. епителни. Епителни клетки. епител, епитела, епителът, епители, епителите, епитела

вж. епи`тел епителен, епителния, епителният, епителна, епителната, епително, епителното, епителни, епителните

мед. Тумори, произхождащи от епителната тъкан.

мн. епитети, (два) епитета, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност.
Синоними: прилагателно, име, наименование, название, определение, оценка епитет, епитета, епитетът, епитети, епитетите, епитета

църковно наказание епитимия, епитимията, епитимии, епитимиите

мн. епитрахили, (два) епитрахила, м. Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по време на служба. епитрахил, епитрахила, епитрахилът, епитрахили, епитрахилите, епитрахила

мн. епи`тропи, м. Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел. епитроп, епитропа, епитропът, епитропи, епитропите, епитропа

Странично явление, което става заедно с друго явление и не му оказва никакво влияние. Второстепенно явление.

мед. 1. Ставният край на дългите кости, изгражда се от спонгиозно вещество, покрито отвън от тънък кортикален слой.
2. Ендокринна жлеза — представлява част от т. нар. надхълмие — epithalamus, което се отнася към междинния мозък. епифиза, епифизата, епифизи, епифизите

мед. Отделяне, отлепване на епифизата от метафизата на костта, напр. епифизиолиза на лъчевата кост.

мед. Изтичане на сълзи поради увеличено слъзообразуване или нарушена проходимост на слъзните пътища. епифора, епифората, епифори, епифорите

мн. епицентрове, (два) епицентъра, м.
1. Спец. Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, ядрен взрив и др.
2. Прен. Самият център, най-горещата точка (на бурни събития, природни явления и др.). В епицентъра на събитията. епицентър, епицентъра, епицентърът, епицентрове, епицентровете, епицентъра

епична, епично, мн. епи`чни, прил.
1. Епически.
2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития.
Синоними: повествователен, разказвателен, славен, героичен, величав епичен, епичния, епичният, епична, епичната, епично, епичното, епични, епичните

епическа, епическо, мн. епи`чески, прил. Който се отнася до епос. епически, епическия, епическият, епическа, епическата, епическо, епическото, епически, епическите

епическа, епическо, мн. епи`чески, прил. Който се отнася до епос.

Пагон, нашивка на рамото. еполет, еполета, еполетът, еполети, еполетите, еполета

само мн. Парадни офицерски пагони с ресни.

мед. Тънка ивица в задния край на нокътя, която се спуска върху нокътната плочка. Състои се от гранулозния и роговия слой на епидермиса.

мн. епопе`и, ж.
1. Спец. Голяма стихотворна творба за историческо събитие с изключително значение за даден народ.
2. Спец. Голямо прозаическо произведение (роман или серия от романи) за значителни исторически събития от живота на един народ. Роман епопея.
3. Прен. Значително историческо събитие или поредица от такива събития, изпълнени с героизъм и величие. епопея, епопеята, епопеи, епопеите

м., само ед. Спец.
1. В литературознанието — един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма.
2. В народното творчество — съвкупност от произведения с митологичен, героичен, исторически сюжет (приказки, песни и др.). епос, епоса, епосът, епоси, епосите, епоса

мн. епо`хи, ж. Дълъг промеждутък от време, който се определя върху основата на характерно или особено важно събитие, явление. Епоха на Възраждането. Епоха на разцвет. Епоха на феодализма.
Синоними: период, време, ера, столетие, век, сезон, доба, срок, цикъл, времена епоха, епохата, епохи, епохите

епохална, епохално, мн. епоха`лни, прил. Който е толкова важен, значителен, че може да състави епоха. Епохални събития.
Синоними: забележителен, важен, огромен, грандиозен, исторически, паметен епохален, епохалния, епохалният, епохална, епохалната, епохално, епохалното, епохални, епохалните

мн. епруве`тки, ж. Спец. Широка стъклена тръбичка със заоблено дъно за лабораторни изследвания. •Бебе в епруветка. Спец. В медицината — плод, заченат в лабораторни условия, който след това се разполага в майката за доизносване.
Синоними: кюветка, вана, легенче епруветка, епруветката, епруветки, епруветките

мед. Тумор или тумороподобно образувание на венците.