екава, екаво, мн. е`кави, прил. Спец. При който вместо “я” в някои позиции се изговаря “е”. Екав изговор.

е`каш, несв. Спец. В езикознанието — произнасям “е” вместо “я” в някои позиции. В Западна България хората екат. екам, екаме, екаш, екате, ека, екат, еках, екахме, ека, екахте, ека, екаха, еках, екахме, екаше, екахте, екаше, екаха, екал съм, екала съм, екало съм, екали сме, екал си, екала си, екало си, екали сте, екал е, екала е, екало е, екали са, бях екал, бях екала, бях екало, бяхме екали, беше екал, беше екала, беше екало, бяхте екали, беше екал, беше екала, беше екало, бяха екали, ще екам, ще екаме, ще екаш, ще екате, ще ека, ще екат, ще съм екал, ще съм екала, ще съм екало, ще сме екали, ще си екал, ще си екала, ще си екало, ще сте екали, ще е екал, ще е екала, ще е екало, ще са екали, щях да екам,

мн. екарисажи, (два) екарисажа, м.
1. Само ед. Преработка чрез висока температура на животински трупове и на месни отпадъци.
2. Предприятие за такава преработка, както и сградата и мястото, където то се намира.
прил. екарисажен, екарисажна, екарисажно, мн. екарисажни. екарисаж, екарисажа, екарисажът, екарисажи, екарисажите, екарисажа

вж. екариса`ж екарисажен, екарисажния, екарисажният, екарисажна, екарисажната, екарисажно, екарисажното, екарисажни, екарисажните

екваш, несв. и екна, св. Почвам изведнъж да еча. Екна песен. Екнаха десетки гласове.
Синоними: заехтявам, изехтявам, проехтявам, прокънтявам, закънтявам, гръмвам, избухвам, кънтя, буча, еча, отеквам, звуча, зазвучавам еквам, екваме, екваш, еквате, еква, екват, еквах, еквахме, еква, еквахте, еква, екваха, еквах, еквахме, екваше, еквахте, екваше, екваха, еквал съм, еквала съм, еквало съм, еквали сме, еквал си, еквала си, еквало си, еквали сте, еквал е, еквала е, еквало е, еквали са, бях еквал, бях еквала, бях еквало, бяхме еквали, беше еквал, беше еквала, беше еквало, бяхте еквали, беше еквал, беше еквала, беше еквало, бяха еквали, ще еквам, ще екваме, ще екваш, ще еквате, ще еква, ще екват, ще съм еквал, ще съм еквала, ще съм еквало, ще сме еквали, ще си еквал, ще си еквала, ще си еквало, ще сте ек

мн. екватори, (два) екватора, м. Въображаема окръжност, която дели земното кълбо на северно и южно.
прил. екваторен, екваторна, екваторно, мн. екваторни.
прил. екваториален, екваториална, екваториално, мн. екваториални. Екваториален климат. Екваториална зона. екватор, екватора, екваторът, екватори, екваторите, екватора

вж. еква`тор екваториален, екваториалния, екваториалният, екваториална, екваториалната, екваториално, екваториалното, екваториални, екваториалните

мн. еквиваленти, (два) еквивалента, м. Нещо, равностойно на друго, което може напълно да го замени.
Синоними: равностойност, равноценност еквивалент, еквивалента, еквивалентът, еквиваленти, еквивалентите, еквивалента

еквивалентна, еквивалентно, мн. еквивалентни, прил. Който се използва като еквивалент; равностоен, равнозначен. <em>Еквивалентен обмен.</em><br />нареч. еквивалентно.
същ. еквивалентност, еквивалентността, ж.
Синоними: равностоен, равноценен, равнозначен, равен, еднакъв, равносилен, равнозначещ еквивалентен, еквивалентния, еквивалентният, еквивалентна, еквивалентната, еквивалентно, еквивалентното, еквивалентни, еквивалентните

вж. еквивале`нтен

вж. еквивале`нтен
Синоними: равностойност, равноценност, равнозначност еквивалентност, еквивалентността, еквивалентности, еквивалентностите

мн. еквилибри`сти, м. Цирков артист, който се занимава с еквилибристика. еквилибрист, еквилибриста, еквилибристът, еквилибристи, еквилибристите, еквилибриста

ж., само ед. Изкуство да се изпълняват акробатически упражнения, без да се губи равновесие в трудни положения.
* Словесна еквилибристика. — Умение да се говори много, а да се казва малко или да се заобикалят неудобните въпроси. еквилибристика, еквилибристиката, еквилибристики, еквилибристиките

екзактна, екзактно, мн. екзактни, прил. Точен.<br />същ. екзактност, екзактността`, ж. екзактен, екзактния, екзактният, екзактна, екзактната, екзактно, екзактното, екзактни, екзактните

вж. екза`ктен екзактност, екзактността, екзактности, екзактностите

ж., само ед. Възторжено-възбудено състояние на човека. Изпадам в екзалтация.
Синоними: възбуда, афектация, буйство, екзалтираност, въодушевление, възторг, възторженост екзалтация, екзалтацията, екзалтации, екзалтациите

екзалти`раш, несв. и св.; Кого. Предизвиквам екзалтация. Умееше да екзалтира тълпите с речите си.
екзалтирам се. — Изпадам в екзалтация.
Синоними: фанатизирам, възпламенявам, афектирам екзалтирам, екзалтираме, екзалтираш, екзалтирате, екзалтира, екзалтират, екзалтирах, екзалтирахме, екзалтира, екзалтирахте, екзалтира, екзалтираха, екзалтирах, екзалтирахме, екзалтираше, екзалтирахте, екзалтираше, екзалтираха, екзалтирал съм, екзалтирала съм, екзалтирало съм, екзалтирали сме, екзалтирал си, екзалтирала си, екзалтирало си, екзалтирали сте, екзалтирал е, екзалтирала е, екзалтирало е, екзалтирали са, бях екзалтирал, бях екзалтирала, бях екзалтирало, бяхме екзалтирали, беше екзалтирал, беше екзалтирала, беше екзалтирало, бяхте екзалтирали, б

екзалтирана, екзалтирано, мн. екзалтирани, прил. Който се намира в екзалтация или изразява екзалтация. <em>Екзалтирани личности. Екзалтирани викове.</em><br />същ. екзалтираност, екзалтираността`, ж.
Синоними: възбуден, афектиран, фанатизиран, въодушевен, пламенен, яростен, буен, изстъплен, неразумен, емоционален, прочувствен, нервен, запален екзалтиран, екзалтирания, екзалтираният, екзалтирана, екзалтираната, екзалтирано, екзалтираното, екзалтирани, екзалтираните

вж. екзалти`ран екзалтираност, екзалтираността, екзалтираности, екзалтираностите

мн. екзамина`тори, м. Лице, което е назначено да постави оценка (обикновено на изпит, конкурс). Екзаминаторът беше много строг. екзаминатор, екзаминатора, екзаминаторът, екзаминатори, екзаминаторите, екзаминатора

мед. Кожен обрив.

мн. е`кзарси, м.
1. ист. В православната църква — глава на независима църква или на църковна област.
2. Спец. Цивилно лице, избрано за почетен черковник. екзарх, екзарха, екзархът, екзарси, екзарсите, екзарха

вж. екза`рхия екзархийски, екзархийския, екзархийският, екзархийска, екзархийската, екзархийско, екзархийското, екзархийски, екзархийските

мн. екзархии, ж. ист. Независима национална православна църква, начело на която стои екзарх.<br />прил. екзархийски, екзархийска, екзархийско, мн. екзархи`йски. екзархия, екзархията, екзархии, екзархиите

мед. Изостряне, влошаване на заболяването.

Тълкуване на библейски текстове. Тълкуване на литературно произведение или друг документ. екзистенц-миниму книж. Най-малкото, което е необходимо за съществуване. прикипява ми или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и прикипи ми, св.; безл. Внезапно ми кипва, обхваща ме гняв; избухвам.

екзекутивна, екзекутивно, мн. екзекути`вни, прил. Спец. Изпълнителен. Екзекутивна власт.
Синоними: изпълнителен, за изпълнение екзекутивен, екзекутивния, екзекутивният, екзекутивна, екзекутивната, екзекутивно, екзекутивното, екзекутивни, екзекутивните

екзекути`раш, несв. и св.; Кого. Изпълнявам смъртна присъда; ликвидирам. Екзекутираха ги рано сутринта. екзекутирам, екзекутираме, екзекутираш, екзекутирате, екзекутира, екзекутират, екзекутирах, екзекутирахме, екзекутира, екзекутирахте, екзекутира, екзекутираха, екзекутирах, екзекутирахме, екзекутираше, екзекутирахте, екзекутираше, екзекутираха, екзекутирал съм, екзекутирала съм, екзекутирало съм, екзекутирали сме, екзекутирал си, екзекутирала си, екзекутирало си, екзекутирали сте, екзекутирал е, екзекутирала е, екзекутирало е, екзекутирали са, бях екзекутирал, бях екзекутирала, бях екзекутирало, бяхме екзекутирали, беше екзекутирал, беше екзекутирала

мн. екзеку`тори, м.
1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач.
2. Прен. Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо. Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие. екзекутор, екзекутора, екзекуторът, екзекутори, екзекуторите, екзекутори, екзекуторе

мн. екзеку`ции, ж. Изпълнение на смъртна присъда.
Синоними: разстрел, обесване, смъртно наказание, изпълнение, осъществяване, реализиране екзекуция, екзекуцията, екзекуции, екзекуциите

ж., само ед. Кожна болест, съпроводена със сърбеж и поява на обрив и гнойни мехурчета. екзема, екземата, екземи, екземите

мн. екземпляри, (два) екземпляра, м.
1. Отделен брой, бройка от печатно произведение. Книгата излиза в тираж хиляда екземпляра. Няколко екземпляра се полагат на автора.
2. Единичен представител от редица еднородни (животни, птици, растения). Рядък екземпляр.
3. Ирон. Особен, чудат човек. Интересен екземпляр е този журналист.
Синоними: образец, модел, пример, тип, вид, сорт, индивид, субект, оригинал, терк екземпляр, екземпляра, екземплярът, екземпляри, екземплярите, екземпляра

-ми`нимум м., само ед. Най-малкото, необходимо за съществуването на човека. Живеят под екзистенц-минимума. екзистенц, екзистенца, екзистенцът, екзистенци, екзистенците, екзистенца

екзистенциа̀лна, екзистенциа̀лно, мн. екзистенциа̀лни, прил.
1. Който се отнася до съществуването, до поддържането на живота.
2. Който е налице, в наличност.

Философско направление, утвърждаващо първичността на съществуването (на човека) пред същноста;Реакционно направление във философията и литературата, което отрича науката, смисъла на живота, обществената дейност и нравствеността. екзистенциализъм, екзистенциализма, екзистенциализмът, екзистенциализми, екзистенциализмите, екзистенциализъма

мн. екзисте`нции, ж. Съществуване. екзистенция, екзистенцията, екзистенции, екзистенциите

мед. Произхождащ отвън, външен за организма. екзогенен, екзогенния, екзогенният, екзогенна, екзогенната, екзогенно, екзогенното, екзогенни, екзогенните

ж., само ед. Спец. В биологията — най-външният пласт от клетки в корените на растенията. екзодерма, екзодермата, екзодерми, екзодермите

Практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват. екзорсизъм, екзорсизма, екзорсизмът, екзорсизми, екзорсизмите, екзорсизъма

мед. Костен израстък — абнормен костен растеж от повърхността на кост.

рел. Който е предназначен за непосветените. Противоположно на езотеричен. екзотеричен, екзотеричния, екзотеричният, екзотерична, екзотеричната, екзотерично, екзотеричното, екзотерични, екзотеричните

екзотермична, екзотермично, мн. екзотермични, прил. Спец. Който излъчва топлина.<br />същ. екзотермичност, екзотермичността`, ж. екзотермичен, екзотермичния, екзотермичният, екзотермична, екзотермичната, екзотермично, екзотермичното, екзотермични, екзотермичните

вж. екзотерми`чен екзотермичност, екзотермичността, екзотермичности, екзотермичностите

ж., само ед. Екзотични предмети, явления. екзотика, екзотиката, екзотики, екзотиките

екзотична, екзотично, мн. екзотични, прил.<br />1. Който е необичаен за една територия, местност. <em>Екзотично растение.</em><br />2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен. <em>Екзотичен плод. Екзотичен пейзаж.</em><br />3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна). <em>Екзотични танци. Екзотично облекло.</em><br />същ. екзотичност, екзотичността`, ж.
Синоними: чуждестранен, другоземен, далечен, иностранен, иноземски, източен, южен, тропически, странен, особен, необикновен екзотичен, екзотичния, екзотичният, екзотична, екзотичната, екзотично, екзотичното, екзотични, екзотичните

вж. екзоти`чен екзотичност, екзотичността, екзотичности, екзотичностите

мед. вж. дивергентен страбизъм

мед. Изпъкване напред на очната ябълка. Може да бъде едностранен, двустранен, постоянен, непостоянен и др. Възниква в резултат на увеличаване на съдържимото на орбитата при кръвоизлив, възпалителен процес, тумор, хипертиреоидизъм и др.

мн. екипи, (два) екипа, м.
1. Спортен отбор.
2. Група от различни специалисти, натоварени временно за извършване на обща работа. Телевизионен екип. Правителствен екип.
3. Екипировка (във 2 знач.).
Синоними: бригада, група, сдружение, екипировка, принадлежности, отряд, команда, снаряжение, съоръжения, комплект екип, екипа, екипът, екипи, екипите, екипа

мн. екипажи, (два) екипажа, м. Личният състав, който обслужва кораб, самолет, танк и др. Екипаж на космически кораб. Екипажът на самолета.
Синоними: пасажери, пътници, персонал, прислуга, кола, каляска, екипировка, съоръжение, оборудване, файтон, карета, каросерия екипаж, екипажа, екипажът, екипажи, екипажите, екипажа

екипираш, несв. и св.; Кого.<br />1. Спец. Снабдявам с екип (в 3 знач.).<br />2. Разг. Снабдявам с необходимото (дрехи, принадлежности) за определена работа. <em>Екипирах го за училище.</em><br /><em>_екипирам се. 1.</em><em> — Снабдявам се с необходимото за работата си.<br />2. </em>Разг. Ирон.<em> Обличам се в неподходящи за случая дрехи. </em>Закъде си се екипирал така?_<br />същ. екипиране, ср.
Синоними: снабдявам, обзавеждам, въоръжавам, обличам, стягам, снаряжавам, доставям, съоръжавам екипирам, екипираме, екипираш, екипирате, екипира, екипират, екипирах, екипирахме, екипира, екипирахте, екипира, екипираха, екипирах, екипирахме, екипираше, екипирахте, екипираше, екипираха, екипирал съм, екипирала съм, екипирало съм, екипирали сме, екипирал си, екипирала си, екипирало си, екипирали сте, екипирал е, екипирала е, екипирало е, екипирали са, бях екипирал, бях екипирала, бях екипирало, бяхме екипирали, беше екипирал, беше екипирала, беше екипирало, бяхте екипирали, беше екипирал, беше екипирала, беше екипирало, бяха екипирали, ще екипирам, ще екипир

вж. екипи`рам
Синоними: снабдяване, набавяне, доставяне, обзавеждане, съоръжаване екипиране, екипирането, екипирания, екипиранията

ж., само ед.
1. Екипиране.
2. Дрехите и принадлежностите като цяло, необходими за работата на един екип (в 1 и 2 знач.).
Синоними: екип, принадлежности, екипаж, съоръжение, оборудване, прибори, съоръжения, пособия, помагала, снаряжение, обстановка, мебели, комплект екипировка, екипировката, екипировки, екипировките

мед. Тежка форма на предизвикана от бременността хипертония. Протича с пристъпи от гърчове (отначало тонични, а след това клонични), безсъзнание, хипертония, отоци. Наблюдава се през втората половина на бременността. еклампсия, еклампсията, еклампсии, еклампсиите

м., само ед. Механично обединяване на разнородни възгледи, теории, стилове в една работа (творба, изследване).
прил. еклектичен, еклектична, еклектично, мн. еклектични. еклектизъм, еклектизма, еклектизмът, еклектизми, еклектизмите, еклектизъма

мн. еклекти`ци, м. Лице, което допуска еклектизъм в работите си. еклектик, еклектика, еклектикът, еклектици, еклектиците, еклектици, еклектико

вж. еклекти`зъм еклектичен, еклектичния, еклектичният, еклектична, еклектичната, еклектично, еклектичното, еклектични, еклектичните

мн. еклери, (два) еклера, м. Тестен сладкиш с плънка от крем и с шоколадова глазура отгоре. еклер, еклера, еклерът, еклери, еклерите, еклера

еклива, екливо, мн. екливи, прил. Остар. Който ечи.<br />същ. екливост, екливостта`, ж.
Синоними: звънлив, звучен, плътен еклив, екливия, екливият, еклива, екливата, екливо, екливото, екливи, екливите

екнеш, мин. св. екнах, мин. прич. е`кнал, св. — вж. еквам. екна, екнем, екнеш, екнете, екне, екнат, екнах, екнахме, екна, екнахте, екна, екнаха, екнех, екнехме, екнеше, екнехте, екнеше, екнеха, екнал съм, екнала съм, екнало съм, екнали сме, екнал си, екнала си, екнало си, екнали сте, екнал е, екнала е, екнало е, екнали са, бях екнал, бях екнала, бях екнало, бяхме екнали, беше екнал, беше екнала, беше екнало, бяхте екнали, беше екнал, беше екнала, беше екнало, бяха екнали, ще екна, ще екнем, ще екнеш, ще екнете, ще екне, ще екнат, ще съм екнал, ще съм екнала, ще съм екнало, ще сме екнали, ще си екнал, ще си екнала, ще си екнало, ще сте екнали

вж. еколо`гия екологичен, екологичния, екологичният, екологична, екологичната, екологично, екологичното, екологични, екологичните

вж. еколо`гия екологически, екологическия, екологическият, екологическа, екологическата, екологическо, екологическото, екологически, екологическите

ж., само ед. Наука за взаимоотношенията на организмите помежду им и с околната среда.
прил. екологичен, екологична, екологично, мн. екологични.
прил. екологически, екологическа, екологическо, мн. екологически.
Синоними: зоология, анатомия, бактериология, биохимия, биология, бионика, биофизика, ботаника, цитология, ембриология, микробиология, фармакология екология, екологията, екологии, екологиите

м., само ед. Остар. Ек.
Синоними: ек, ехтеж, ехтене, тътнеж, тънтеж, кънтеж, грохот, проехтяване, ехо, отзвук, отглас, отзив, отклик, тътен екот, екота, екотът, екоти, екотите, екота

мн. екрани, (два) екрана, м.
1. Опънато бяло платно, върху което се прожектират филми.
2. Устройство, което възпроизвежда образи, сигнали, текст и др. Екран на телевизор. Екран на компютър.
3. Плоскост, която защитава от излъчването на силна светлина, висока температура и др.
4. Прен. Кинотеатър, киносалон. По екраните в страната.
прил. екранен, екранна, екранно, мн. екранни. екран, екрана, екранът, екрани, екраните, екрана

вж. екра`н екранен, екранния, екранният, екранна, екранната, екранно, екранното, екранни, екранните

ж., само ед. Правене на филм по литературно произведение. екранизация, екранизацията, екранизации, екранизациите

екранизираш, несв. и св.; Какво. Правя филм по литературно произведение; филмирам.<br />същ. екранизиране, ср.
Синоними: филмирам, снемам на филм екранизирам, екранизираме, екранизираш, екранизирате, екранизира, екранизират, екранизирах, екранизирахме, екранизира, екранизирахте, екранизира, екранизираха, екранизирах, екранизирахме, екранизираше, екранизирахте, екранизираше, екранизираха, екранизирал съм, екранизирала съм, екранизирало съм, екранизирали сме, екранизирал си, екранизирала си, екранизирало си, екранизирали сте, екранизирал е, екранизирала е, екранизирало е, екранизирали са, бях екранизирал, бях екранизирала, бях екранизирало, бяхме екранизирали, беше екранизирал, беше екранизирала

вж. екранизи`рам екранизиране, екранизирането, екранизирания, екранизиранията

нареч. На един път, до дъно (при пиене на алкохол в чаши). екс- Първа съставна част на думи със значение бивш, напр. ексминистър, експрезидент, ексшампион.

м., само ед. Превъзходителство (в обръщение към посланик, висш държавен служител и др.).

Разг.
1. Като прил., неизм. Който отмерва по-малко или който е по-малко от необходимото.
2. Като нареч. С недостиг (по количество, брой). Продава ексик. ексик, ексика, ексикът

мед. Силно обезводняване на организма, напр. при профузни диарии.

мн. екскаватори, (два) екскаватора, м. Самоходна машина за копаене на горния земен слой.
Синоними: багер, земекопна машина, драга, кофа, кош, гребло, лопата, грайфер екскаватор, екскаватора, екскаваторът, екскаватори, екскаваторите, екскаватора

Което не се споделя с други.

В журналистиката ексклузивно интервю се нарича информация споделена само с един журналист или агенция, който има правата да публикува.

Има ексклузивно право да работи с тази машина.

мед. Одраскване — механично нарушение целостта на епидермиса с линеарен характер.

само мн. Изпражнения на човек или животно.

мед. Отделяне, изхвърляне на отпадни продукти от организма. екскреция, екскрецията, екскреции, екскрециите

мн. екскурзианти, м. Участник в екскурзия.<br />прил. екскурзиантски, екскурзиантска, екскурзиантско, мн. екскурзиа`нтски. екскурзиант, екскурзианта, екскурзиантът, екскурзианти, екскурзиантите, екскурзианти, екскурзианте

вж. екскурзиа`нт екскурзиантски, екскурзиантския, екскурзиантският, екскурзиантска, екскурзиантската, екскурзиантско, екскурзиантското, екскурзиантски, екскурзиантските

вж. екску`рзия екскурзионен, екскурзионния, екскурзионният, екскурзионна, екскурзионната, екскурзионно, екскурзионното, екскурзионни, екскурзионните

мн. екскурзии, ж. Колективно пътуване и посещение на различни обекти с знавателна и/или развлекателна цел. <em>Отивам на екскурзия. Ще си направим екскурзия.</em><br />прил. екскурзионен, екскурзионна, екскурзионно, мн. екскурзио`нни.
Синоними: излет, обиколка, пътуване, разходка, пътешествие, тур, турне, кръстосване екскурзия, екскурзията, екскурзии, екскурзиите

мн. екскурзово`ди, м. Лице, което показва на екскурзиантите забележителности, интересни обекти и обикн. ги придружава в тяхното пътуване; гид. екскурзовод, екскурзовода, екскурзоводът, екскурзоводи, екскурзоводите, екскурзоводи, екскурзоводе

мн. екскурси, (два) екскурса, м. Отклонение от главната тема за разглеждане на страничен въпрос в устно или писмено изказване.

мн. екслибриси, (два) екслибриса, м. Художествено изработена винетка с името на собственика на книга, поставена на вътрешната страна на корицата. екслибрис, екслибриса, екслибрисът, екслибриси, екслибрисите, екслибриса

експанзивна, експанзивно, мн. експанзивни, прил. Който бурно изявява своите чувства; несдържан, невъздържан, избухлив. <em>Експанзивна натура.</em><br />същ. експанзивност, експанзивността`, ж.
Синоними: избухлив, несдържан, невъздържан, сприхав, раздразнителен, буен, необуздан, нервен, империалистически, нападателен, агресивен, завоевателен, излиятелен, открит, неприкрит, шумен, весел, ликуващ експанзивен, експанзивния, експанзивният, експанзивна, експанзивната, експанзивно, експанзивното, експанзивни, експанзивните

вж. експанзи`вен
Синоними: излиятелност, откритост, неприкритост експанзивност, експанзивността, експанзивности, експанзивностите

вж. експа`нзия експанзионистичен, експанзионистичния, експанзионистичният, експанзионистична, експанзионистичната, експанзионистично, експанзионистичното, експанзионистични, експанзионистичните

ж., само ед. Разширение, разпространение на нещо (обикн. вид дейност или явление) извън първоначалните му предели.
прил. експанзионистичен, експанзионистична, експанзионистично, мн. експанзионистични.
Синоними: империализъм, агресия, разширяване, уголемяване, разпростиране, завоевание, нашествие, завладяване, настъпление експанзия, експанзията, експанзии, експанзиите

експатриираш, несв. и св.; Кого. Изселвам, изгонвам от родината.<br />същ. експатриация, ж.

експедираш, несв. и св.<br />1. Какво. Изпращам до местоназначението му (кореспонденция, стока, товари и др.).<br />2. Разг. Пренебр. Кого. Изпращам, изгонвам. <em>Ей сега ще го експедирам до магазина. Експедираха ли те на бърза ръка?</em><br /><em>_експедирам се.</em>_ — Разг. Пренебр. Махам се, отивам си.<br />същ. експедиране, ср.
Синоними: пращам, изпращам, насочвам, отправям, разпращам, изпровождам, гоня, прогонвам, пропъждам, изпъждам, изгонвам, отпращам, препращам експедирам, експедираме, експедираш, експедирате, експедира, експедират, експедирах, експедирахме, експедира, експедирахте, експедира, експедираха, експедирах, експедирахме, експедираше, експедирахте, експедираше, експедираха, експедирал съм, експедирала съм, експедирало съм, експедирали сме, експедирал си, експедирала си, експедирало си, експедирали сте, експедирал е, експедирала е, експедирало е, експедирали са, бях експедирал, бях експедирала, бях експедирало, бяхме експедирали, беше експедирал, беше експедирала, беше експедирало, бяхте експедирали, б

вж. експеди`рам експедиране, експедирането, експедирания, експедиранията

експедитивна, експедитивно, мн. експедитивни, прил. Който бързо и делово се справя с текущата си работа.<br />същ. експедитивност, експедитивността`, ж.
Синоними: бърз, енергичен, жив, подвижен, активен, деятелен, интензивен, сръчен, предприемчив, деловит, сведущ експедитивен, експедитивния, експедитивният, експедитивна, експедитивната, експедитивно, експедитивното, експедитивни, експедитивните

вж. експедити`вен
Синоними: бързина, деловитост, активност, енергия експедитивност, експедитивността, експедитивности, експедитивностите

мн. експедитори, м. Лице, което се занимава с експедиране на кореспонденция, стока.<br />прил. експедиторски, експедиторска, експедиторско, мн. експеди`торски.
Синоними: товарител, изпращач експедитор, експедитора, експедиторът, експедитори, експедиторите, експедитора

вж. експеди`тор експедиторски, експедиторския, експедиторският, експедиторска, експедиторската, експедиторско, експедиторското, експедиторски, експедиторските

мн. експеди`ции, ж.
1. Само ед. Експедиране.
2. Служба за експедиране.
3. Далечно пътуване на група лица, натоварени със специална задача (научноизследователска, военна и др.).
4. Самата група участници в такова пътуване. експедиция, експедицията, експедиции, експедициите

мед. Отхрачване, отделяне на храчки.

мн. експерименти, (два) експеримента, м.
1. Научен опит.
2. Какъвто и да е опит да се направи, да се предприеме нещо, да се подложи на проверка. Не си прави експерименти с мене!
прил. експериментален, експериментална, експериментално, мн. експериментални (в 1 знач.).
Синоними: опит, проба, доказателство, демонстрация експеримент, експеримента, експериментът, експерименти, експериментите, експеримента

вж. експериме`нт
Синоними: пробен, опитен, примерен, демонстративен експериментален, експерименталния, експерименталният, експериментална, експерименталната, експериментално, експерименталното, експериментални, експерименталните

мн. експеримента`тори, м. Лице, което прави експеримент (в 1 знач.). експериментатор, експериментатора, експериментаторът, експериментатори, експериментаторите, експериментатора

експериментираш, несв. и св. Правя, провеждам експерименти.<br />същ. експериментиране, ср.
експеримента`ция, ж. експериментирам, експериментираме, експериментираш, експериментирате, експериментира, експериментират, експериментирах, експериментирахме, експериментира, експериментирахте, експериментира, експериментираха, експериментирах, експериментирахме, експериментираше, експериментирахте, експериментираше, експериментираха, експериментирал съм, експериментирала съм, експериментирало съм, експериментирали сме, експериментирал си, експериментирала си, експериментирало си, експериментирали сте, експериментирал е, експериментирала е, експериментирало е,

вж. експерименти`рам
Синоними: изпитване, изпробване, провеждане на опити експериментиране, експериментирането, експериментирания, експериментиранията

мн. експерти, м. Специалист, натоварен да даде заключение при разглеждане на въпрос, който е в неговите компетенции.<br />прил. експертен, експертна, експертно, мн. експе`ртни. Експертен съвет. Експертна оценка.
Синоними: вещо лице, специалист, вещ, опитен, познавач, сведущ, техническо лице, ценител, помощник, съветник експерт, експерта, експертът, експерти, експертите, експерти, експерте

вж. експе`рт експертен, експертния, експертният, експертна, експертната, експертно, експертното, експертни, експертните

мн. експерти`зи, ж. Разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение. Лекарска експертиза. Извършвам експертиза. експертиза, експертизата, експертизи, експертизите

мед. Издишване.

книж. Пояснителен.

език. Ясен, изричен. Противоположно_ на имплицитен. експлицитен, експлицитния, експлицитният, експлицитна, експлицитната, експлицитно, експлицитното, експлицитни, експлицитните