мн. езда`чи, м.
1. Лице, което язди животно, обикновено кон.
2. Лице, което се занимава с конен спорт.
3. Лице, което управлява моторно средство, обикновено мотоциклет. ездач, ездача, ездачът, ездачи, ездачите, ездачи, ездачо

мн. езда`чки, ж. Жена ездач. ездачка, ездачката, ездачки, ездачките

вж. е`зеро езерен, езерния, езерният, езерна, езерната, езерно, езерното, езерни, езерните

мн. езера, ср. Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове.<br />прил. езерен, езерна, езерно, мн. е`зерни. Езерна вода. езеро, езерото, езера, езерата

ср., само ед. Една от двете страни на монета — на която е означена стойността и`. ези, езито, езита, езитата

мн. езици, (два) езика, м.
1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.
2. Прен. За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Огнен език. Ледени езици.
3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.
същ. умал. езиче, мн. езичета, ср.
прил. езичен, езична, езично, мн. езични (в 1 знач.). Езичен нерв.
* Глътнах си езика. — Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа. •Държа си езика (зад зъбите). Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.
* Злите езици. — Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.
* Идва ми на езика. — Разг. Досещам се.
* Изплезвам език. — Разг. Уморявам се много.
* Имам дълъг език. — Разг. Много приказвам, бъбря.
* Имам остър език. — Разг. Рязък съм, когато говоря.
* Каквото ми дойде на езика. — Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.
* Сърби ме езикът. — Разг. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което обикн. не трябва да казвам.
* Чеша си езика. — Разг. Говоря безсъдържателни, празни приказки само за да се намирам на работа.

—-

мн. езици, (два) езика, м.
1. Спец. В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. Български език. Чужди езици. Роден език.
2. Само ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. Езикът на вестниците. Езикът на Христо Ботев. Езикът на младите.
3. Само ед. Начин на изразяване. Прост език. Достъпен език. Цветист език.
4. Реч, способност да се говори.
5. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. Езикът на животните. Езикът на ръцете. Математически език.
6. Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго. Език на цветовете.
прил. езиков, езикова, езиково, мн. езикови.
* Аналитичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
* Естествен език. — Спец. Човешки език.
* Жив език. — Спец. Език, който продължава да се използва като средство за комуникация на един народ.
* Изкуствен език. — Спец. Специално създаден, измислен език. Есперанто е изкуствен език.
* Книжовен език. — Спец. Стандартна, високообработена форма на общонародния (националния) език, която има нормативен характер и обслужва хората в цялостния им живот и дейност.
* Майчин език. — Спец. Езикът на родителите, който спонтанно се усвоява в първите години след раждането.
* Мъртъв език. — Спец. Език, който е престанал да бъде съвременно средство за общуване между хората. Латинският език е мъртъв език.
* Новобългарски език. — Спец. Българският език от Паисий Хилендарски насам. •Общонароден (национален) български език. Спец. Езикът на всички българи, който се проявява главно в две основни форми: книжовен език и местни говори (диалекти).
* Синтетичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват с помощта на падежни окончания на имената. Руският език е синтетичен език.
* Старобългарски език. — Спец. Българският език от IХ до ХII век.
* Таен език. — Език на една социална или професионална група, който се използва само между членовете в групата и е неразбираем от други. Таен език на крадците. Таен език на зидарите.
Синоними: реч, говор, диалект, наречие, изказ, фраза, говорене, стил, жаргон език, езика, езикът, езици, езиците, езика

вж. ези`к езиков, езиковия, езиковият, езикова, езиковата, езиково, езиковото, езикови, езиковите

мн. езиковеди, м. Учен, специалист по езикознание.<br />прил. езиковедски, езиковедска, езиковедско, мн. езикове`дски. Езиковедски подход. езиковед, езиковеда, езиковедът, езиковеди, езиковедите, езиковеда

мн. езикове`дки, ж. Жена езиковед. езиковедка, езиковедката, езиковедки, езиковедките

вж. езикове`д езиковедски, езиковедския, езиковедският, езиковедска, езиковедската, езиковедско, езиковедското, езиковедски, езиковедските

ср., само ед. Наука за езика; лингвистика.
Синоними: лингвистика езикознание, езикознанието, езикознания, езикознанията

вж. ези`к
Синоними: зъбец, запънка, копче, клавиш езиче, езичето, езичета, езичетата

вж. ези`к езичен, езичния, езичният, езична, езичната, езично, езичното, езични, езичните

езическа, езическо, мн. ези`чески, прил. Който се отнася до езичник и езичество. Езически обреди. езически, езическия, езическият, езическа, езическата, езическо, езическото, езически, езическите

ср., само ед. Религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство. езичество, езичеството, езичества, езичествата

мн. ези`чници, м. Последовател на езичеството; идолопоклонник.
Синоними: идолопоклонник, поганец, безбожник, безверник, богохулник езичник, езичника, езичникът, езичници, езичниците, езичници, езичнико

езоповска, езоповско, мн. езо`повски, прил.
* Езоповски език. 1. — Спец. В литературознанието — езикът на баснописците, чието основно средство е алегорията.
2. Писмена или устна реч, изпъстрена с думи, употребени в преносен смисъл, за да се замаскират мислите и преките аналогии. езоповски, езоповския, езоповският, езоповска, езоповската, езоповско, езоповското, езоповски, езоповските

От гр. дума “eзотерикос” — вътрешен, таен, скрит, предназначен изключително за посветени. езотерика, езотериката, езотерики, езотериките

Таен, скрит предназначен само за посветени.
Синоними: таен, поверителен езотеричен, езотеричния, езотеричният, езотерична, езотеричната, езотерично, езотеричното, езотерични, езотеричните

мед. вж. конвергентен страбизъм

мед. Хранопроводен, отнасящ се до хранопровода.

мед. Възпаление на хранопровода.

мед. Болка в хранопровода.

мед. Ендоскопско изследване, при което се оглеждане вътрешността на хранопровода с помощта на езофагоскоп.

мед. Спазъм на хранопровода.

мед. Стеноза на хранопровода, стриктура или общо стеснение на хранопровода.

мн. езуити, м. Йезуит.<br />прил. езуитски, езуитска, езуитско, мн. езуи`тски.
Синоними: лукав, лицемерен, двуличен, коварен, подъл, вероломен, хитър езуит, езуита, езуитът, езуити, езуитите, езуита

вж. езуи`т езуитски, езуитския, езуитският, езуитска, езуитската, езуитско, езуитското, езуитски, езуитските

мн. езуи`тщини, ж. Йезуитщина.
Синоними: двуличие, лицемерие, коварство, лукавство, подлост, задкулисие езуитщина, езуитщината, езуитщини, езуитщините