I.
междум.
1. За изразяване на възмущение, недоволство, раздразнение, досада. – Ее, прекаляваш! — Ее, то бива, бива, ама…
2. За израз на изненада. – Е! Чухте ли я какво каза!

II.
част.
1. За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация. Както си вървеше пред мене, изведнъж се обърна и тръгна обратно. — Е, и?
2. За подсилване на въпросителна дума. Е, как можеш да се разправяш с такъв човек? Е, какво ще правим сега?
3. За усилване на потвърждение, съгласие, с което събеседникът неохотно се присъединява към казаното от говорещото лице. Много е скъпа тая рокля. — Е, скъпа е, но е хубава. Много си сгрешила, като си постъпила така. — Е, да, сгреших…
4. В началото на реплика на говорещото лице, с която се осъществява преход между две негови изказвания. — Е, чакам отговора Ви! — Е, нека да оставим тая тема и да се върнем на основния въпрос.