мн. дъбаци, (два) дъбака, м. Дъбова гора. дъбак, дъбака, дъбакът, дъбаци, дъбаците, дъбака

дъбилна, дъбилно, мн. дъби`лни, прил. Който служи за щавене, за обработка на кожа. Дъбилно вещество. дъбилен, дъбилния, дъбилният, дъбилна, дъбилната, дъбилно, дъбилното, дъбилни, дъбилните

вж. дъб дъбов, дъбовия, дъбовият, дъбова, дъбовата, дъбово, дъбовото, дъбови, дъбовите

мн. дъбра`ви, ж.
1. Млада гъста гора (обикн. дъбова).
2. Обикн. мн. Труднопроходима, величествена, девствена гора.
Синоними: лес, гора, кория, бранище, гъсталак, горичка дъбрава, дъбравата, дъбрави, дъбравите

мн. дъ`вки, ж. Подсладено и ароматизирано еластично вещество за дъвкане. дъвка, дъвката, дъвки, дъвките

дъвкателна, дъвкателно, мн. дъвка`телни, прил. Който е приспособен, пригоден да дъвче. Дъвкателен орган. дъвкателен, дъвкателния, дъвкателният, дъвкателна, дъвкателната, дъвкателно, дъвкателното, дъвкателни, дъвкателните

дъвчеш, мин. св. дъвках и дъвках, мин. прич. дъвкал и дъвка`л, несв.
1. Какво. Мачкам, дробя, разкъсвам със зъби, обикн. храна. Трудно дъвча месо. Не дъвчи молива си.
2. Прен. Разг. Не говоря ясно, не артикулирам правилно. Дъвче си думите.
3. Прен. Повтарям многократно едно и също нещо; предъвквам.
4. Прен. Разг. Кого. Мърморя, карам се, съветвам, одумвам. Стига сме дъвкали момчето — оставете го на мира!
* Дъвча му кокалите. — Клюкарствам, злословя.
* Какви ще ги дъвча. — Разг. Нямам изход, ще трябва да извърша нещо, което не желая.
Синоними: мляскам, хрускам, сдъвквам, раздъвквам се, ям, плюскам, предъвквам, повтарям, преповтарям дъвча, дъвчем, дъвчеш, дъвчете, дъвче, дъвчат, дъвках, дъвкахме, дъвка, дъвкахте, дъвка, дъвкаха, дъвчех, дъвчехме, дъвчеше, дъвчехте, дъвчеше, дъвчеха, дъвкал съм, дъвкала съм, дъвкало съм, дъвкали сме, дъвкал си, дъвкала си, дъвкало си, дъвкали сте, дъвкал е, дъвкала е, дъвкало е, дъвкали са, бях дъвкал, бях дъвкала, бях дъвкало, бяхме дъвкали, беше дъвкал, беше дъвкала, беше дъвкало, бяхте дъвкали, беше дъвкал, беше дъвкала, беше дъвкало, бяха дъвкали, ще дъвча, ще дъвчем, ще дъвчеш, ще дъвчете, ще дъвче, ще дъвчат, ще съм дъвкал, ще съм дъвкала, ще съм дъвкало, ще сме дъв

дъвчаща, дъвчащо, мн. дъвча`щи, прил.
1. Който дъвче.
2. Разг. Който може да се дъвче. Дъвчащи бонбони. дъвчащ, дъвчащия, дъвчащият, дъвчаща, дъвчащата, дъвчащо, дъвчащото, дъвчащи, дъвчащите

мн. дъги, ж.<br />1. Част от окръжност; заоблена крива. <em>Чертая дъга с пергел.</em><br />2. Дъгообразен предмет. <em>Дъгата над вратата наполовина се беше разрушила. Стегнах дъгите на бъчвата.</em><br />3. Природно явление след дъжд — разноцветна ивица на небето, в която се виждат цветовете на спектъра в резултат от пречупването на слънчевите лъчи в дъждовните капки.<br />прил. дъгов, дъгова, дъгово, мн. дъ`гови.
Синоними: крива, крива линия, извивка, кривина, изкривяване дъга, дъгата, дъги, дъгите

вж. дъга` дъгов, дъговия, дъговият, дъгова, дъговата, дъгово, дъговото, дъгови, дъговите

дъгообразна, дъгообразно, мн. дъгообра`зни, прил. Който е с форма на дъга (в 1 знач.). дъгообразен, дъгообразния, дъгообразният, дъгообразна, дъгообразната, дъгообразно, дъгообразното, дъгообразни, дъгообразните

дъждът, дъжда, мн. дъждове`, м.
1. Природно явление — водни капки или струи, които падат от облаците. Проливен дъжд.
2. Прен. Само ед. Изобилие, множество. Дъжд от аплодисменти. Дъжд от падащи листа. дъжд, дъжда, дъждът, дъждове, дъждовете, дъжда

дъжделива, дъжделиво, мн. дъждели`ви, прил. През който често пада дъжд; дъждовит, дъждовен. Дъжделив ден. дъжделив, дъжделивия, дъжделивият, дъжделива, дъжделивата, дъжделиво, дъжделивото, дъжделиви, дъжделивите

мн. дъждобрани, (два) дъждобрана, м. Вид тънка наметка, която не пропуска вода. дъждобран, дъждобрана, дъждобранът, дъждобрани, дъждобраните, дъждобрана

дъждовална, дъждовално, мн. дъждова`лни, прил.
* Дъждовална машина/инсталация. — Напоителна машина/инсталация, която разпръсква вода под формата на дъжд. дъждовален, дъждовалния, дъждовалният, дъждовална, дъждовалната, дъждовално, дъждовалното, дъждовални, дъждовалните

дъждовна, дъждовно, мн. дъждовни, прил.<br />1. Дъждовит, дъжделив. <em>Дъждовен период.</em><br />2. Който е от дъжд. <em>Дъждовна вода.</em><br />3. Който носи дъжд. <em>Дъждовен облак.</em><br />същ. дъждовност, дъждовността`, ж. (в 1 знач.).
* Дъждовен червей. — Червей, който излиза от земята след дъжд. дъждовен, дъждовния, дъждовният, дъждовна, дъждовната, дъждовно, дъждовното, дъждовни, дъждовните

дъждовита, дъждовито, мн. дъждови`ти, прил. През който често или без прекъсване пада дъжд; дъжделив, дъждовен. Дъждовита утрин. дъждовит, дъждовития, дъждовитият, дъждовита, дъждовитата, дъждовито, дъждовитото, дъждовити, дъждовитите

мн. дъждовници, (два) дъждовника, м. Подобно на гущер животно с тъмна кожа на жълти петна; саламандър. дъждовник, дъждовника, дъждовникът, дъждовници, дъждовниците, дъждовника

вж. дъждо`вен дъждовност, дъждовността, дъждовности, дъждовностите

дъжду`ваш, несв. Поливам с дъждовална инсталация. дъждувам, дъждуваме, дъждуваш, дъждувате, дъждува, дъждуват, дъждувах, дъждувахме, дъждува, дъждувахте, дъждува, дъждуваха, дъждувах, дъждувахме, дъждуваше, дъждувахте, дъждуваше, дъждуваха, дъждувал съм, дъждувала съм, дъждувало съм, дъждували сме, дъждувал си, дъждувала си, дъждувало си, дъждували сте, дъждувал е, дъждувала е, дъждувало е, дъждували са, бях дъждувал, бях дъждувала, бях дъждувало, бяхме дъждували, беше дъждувал, беше дъждувала, беше дъждувало, бяхте дъждували, беше дъждувал, беше дъждувала, беше дъждувало, бяха дъждували, ще дъждувам, ще дъждув

дълбаеш, мин. св. дълбах, мин. прич. дълба`л, несв.; какво, в Какво.
1. Правя дупка в нещо с помощта на инструмент; ровя.
2. Гравирам, резбовам.
3. Прен. Разг. Прониквам надълбоко в същността на нещата; ровя се. Дълбая този проблем от години.
дълбая се. — Дълбая (в 3 знач.); ровя се, задълбочавам се.
Синоними: издълбавам, пробивам, копая, прекопавам, дупча, продупчвам, вкопавам, мушкам, промушквам, врязвам, вбивам, браздя, ровя, чопля, изрязвам, извайвам, гравирам, разкопавам, правя разкопки, изкопавам, изривам дълбая, дълбаем, дълбаеш, дълбаете, дълбае, дълбаят, дълбах, дълбахме, дълба, дълбахте, дълба, дълбаха, дълбаех, дълбаехме, дълбаеше, дълбаехте, дълбаеше, дълбаеха, дълбал съм, дълбала съм, дълбало съм, дълбали сме, дълбал си, дълбала си, дълбало си, дълбали сте, дълбал е, дълбала е, дълбало е, дълбали са, бях дълбал, бях дълбала, бях дълбало, бяхме дълбали, беше дълбал, беше дълбала, беше дълбало, бяхте дълбали, беше дълбал, беше дълбала, беше дълбало, бяха дълбали, ще дълбая, ще дълбаем, ще дълбаеш, ще дълбаете, ще дълбае, ще дълбаят, ще съм дълбал, ще съм дълбала, ще съ

мн. дълбини`, ж. Дълбочина. Морски дълбини.
Синоними: дълбочина, недра, лоно дълбина, дълбината, дълбини, дълбините

дълбока, дълбоко, мн. дълбо`ки, прил.
1. Който има голяма дълбочина (в 1 знач.). Дълбок кладенец. Дълбока дупка. Дълбока пещера. Дълбок съд.
2. Разг. С дълбочина.
3. Който е на голямо разстояние в пространството или във времето; отдалечен, далечен. Дълбок тил. Дълбока древност.
4. Прен. Който идва от дълбините на човек, от най-съкровената му същност. Дълбок глас. Дълбок стон. Дълбоко съжаление.
5. Прен. Който е стигнал до крайна или връхна точка в развитието си. Дълбока старост. Дълбока зима. Дълбока криза.
6. Прен. Който прониква много навътре в същността на нещата; съдържателен, значителен. Дълбок ум. Дълбок анализ. Дълбоки промени.
Синоними: бездънен, неизмерим, продълбан, издълбан, врязан, умен, хитър, остроумен, мъдър, многознайник, проницателен, задълбочен, дълбокосмислен, съществен, важен, значителен, силен, голям, изключителен, прозорлив, наблюдателен, остър, тъмен, потаен, непроходим дълбок, дълбокия, дълбокият, дълбока, дълбоката, дълбоко, дълбокото, дълбоки, дълбоките

дълбокомислена, дълбокомислено, мн. дълбокомислени, прил.<br />1. Който е обмислен задълбочено, който има дълбок смисъл; задълбочен. <em>Дълбокомислен отговор.</em><br />2. <em>Прен. Ирон.</em> Който външно изглежда, че е с дълбок смисъл, а всъщност не е. <em>Дълбокомислени думи.</em><br />същ. дълбокомисленост, дълбокомислеността`, ж.
Синоними: многозначителен, съдържателен, дълбок, проникновен, философски дълбокомислен, дълбокомисления, дълбокомисленият, дълбокомислена, дълбокомислената, дълбокомислено, дълбокомисленото, дълбокомислени, дълбокомислените

вж. дълбокоми`слен дълбокомисленост, дълбокомислеността, дълбокомислености, дълбокомисленостите

ср., само ед. Дълбокомисленост. дълбокомислие, дълбокомислието, дълбокомислия, дълбокомислията

мн. дълбочини`, ж.
1. Размер, който показва разстоянието от повърхността надолу по вертикала или от отвора надолу по вертикала и от отвора навътре по хоризонтала. Дълбочина на река. Тенджери с различна дълбочина. Дълбочина на пещера.
2. Голяма отдалеченост по място или по време и местност, територия, площ, разположена на голямо разстояние.
3. Прен. Пределна, крайна степен в някакво изживяване. Дълбочина на чувството.
4. Прен. Дълбока, скрита същност. Анализът достига до дълбочината на романа.
5. Прен. Съдържателност. Философска дълбочина.
Синоними: трап, яма, пропаст, бездна, глъбина, проникновение, проницателност, острота, яркост, наситеност, гъстота дълбочина, дълбочината, дълбочини, дълбочините

дългът, дълга, мн. дългове, (два) дълга, м.
1. Само ед. Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да извърши като член на обществото или на отделен негов колектив. Дълг към родината. Чувство за дълг.
2. Парично задължение, заем, който трябва да се изплати. Затънал съм в дългове.
Синоними: длъжност, обязаност, задължение, обвързаност, товар, тежест, бреме, работа, борч, плащане, дял, участие, кредит дълг, дълга, дългът, дългове, дълговете, дълга

мн. дълголе`тия, ср.
1. Само ед. Дълъг живот.
2. Само мн. Дълги години. От дълголетия сме мачкани и унижавани.
Синоними: дългоденствие, дълъг живот, дълги години, старост, дълговечност дълголетие, дълголетието, дълголетия, дълголетията

дължиш, мин. св. дължах, мин. прич. дължа`л, св.; Какво.
1. Имам дълг (паричен или нравствен). Дължа пари. Дължа ти удовлетворение.
2. Получил съм нещо в резултат от действията на някого или от съществуването на нещо. На него дължа своя успех.
Синоними: длъжен съм, длъжник съм, задължен съм, имам дълг, имам борч, имам да давам, признателен съм дължа, дължим, дължиш, дължите, дължи, дължат, дължах, дължахме, дължа, дължахте, дължа, дължаха, дължах, дължахме, дължеше, дължахте, дължеше, дължаха, дължил съм, дължила съм, дължило съм, дължили сме, дължил си, дължила си, дължило си, дължили сте, дължил е, дължила е, дължило е, дължили са, бях дължил, бях дължила, бях дължило, бяхме дължили, беше дължил, беше дължила, беше дължило, бяхте дължили, беше дължил, беше дължила, беше дължило, бяха дължили, ще дължа, ще дължим, ще дължиш, ще дължите, ще дължи, ще дължат, ще съм дължил, ще съм дължила, ще съм дължило, ще сме дъл

дължима, дължимо, мн. дължи`ми, прил. Който се дължи; който е дълг на човека. Дължима сума. Дължима почит.
Синоними: изискуем, надлежен, подобаващ, съответен, справедлив, заслужен дължим, дължимия, дължимият, дължима, дължимата, дължимо, дължимото, дължими, дължимите

мн. дължини`, ж.
1. Размер, който показва разстоянието между най-отдалечените точки, най-отдалечените краища на линия, предмет. Дължината на леглото е малко повече от два метра.
2. Спец. Географска координата, която се измерва по Гринуичкия меридиан.
3. Продължителност. Дължината на филма е два часа.
Синоними: продълговатост, удължение, удълженост, продължение, протежение, разстояние, продължителност, траене, пространство, обхват, обсег, ширина, широта дължина, дължината, дължини, дължините

задълбочил

дълга, дълго, мн. дъ`лги, прил.
1. Който е с относително голяма дължина, над средната. Дълъг влак.
2. Който има определена дължина. Завесата е дълга два метра.
3. Който трае много време; продължителен. Дълъг филм. Дълга раздяла. Без него нощта беше дълга.
4. Само мн. Със съществителни, означаващи време — многоброен, много. Дълги нощи будуваше без него.
5. Разг. Висок. Колко си дълъг!
* Дълга и широка. — За случка, история, за разказването на която е необходимо много време (обикн. защото е объркана и неприятна).
* Дълъг панталон. — Панталон до глезените.
* Имам дълъг език. — Говоря много и необмислено, без да се съобразявам, че мога да засегна някого.
* Имам дълга ръка. — Крадлив съм.
* Имам дълги уши. — Любопитен съм, научавам първи всички клюки.
Синоними: продълговат, длъгнест, въздълъг, проточен, източил се, източен, изпънал се, разточен, продължен, дълговременен, продължителен, дългогодишен, многогодишен, дългосрочен, дълголетен, дълготраен, далечен, отдалечен, слаб, мършав, обширен, просторен, широк, провлечен, скучен, досаден, еднообразен дълъг, дългия, дългият, дълга, дългата, дълго, дългото, дълги, дългите

м., само ед. Спец. Насищане на пазара със стоки на цени, по-ниски от реалните, с цел да се елиминира конкуренцията. Правя дъмпинг.
прил. дъмпингов, дъмпингова, дъмпингово, мн. дъмпингови. дъмпинг, дъмпинга, дъмпингът, дъмпинзи, дъмпинзите, дъмпинга

вж. дъ`мпинг дъмпингов, дъмпинговия, дъмпинговият, дъмпингова, дъмпинговата, дъмпингово, дъмпинговото, дъмпингови, дъмпинговите

мн. дънери, (два) дънера, м.
1. Част от дърво между корените и короната; ствол.
2. Пън. Седнах на дънера.
Синоними: пън, дърво, кютюк, ствол, стъбло дънер, дънера, дънерът, дънери, дънерите, дънера

дънеста, дънесто, мн. дъ`нести, прил. За облекло, шапка — който е с голямо, провиснало дъно. Дънести панталони. дънест, дънестия, дънестият, дънеста, дънестата, дънесто, дънестото, дънести, дънестите

само мн. Вид панталони от здрав и обикн. твърд памучен плат. дънки, дънките

мн. дъна`, ср.
1. Твърда земя под водоизточник. Дъно на море.
2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъбната форма. Дъно на тенджера. Дъно на чанта. Дъно на кораб. Дъно на шапка.
3. Част от панталони, потури, която покрива седалището.
4. Най-отдалеченото от входа място в помещение, къща и др. В дъното на стаята.
5. Прен. Най-низше, най-принизено положение в обществото.
* До дъно. — Изцяло, докрай.
* Стоя/съм в дъното (на нещо). — Причина съм, подстрекател съм да се извърши нещо.
Синоними: основа, дълбочина, край, задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, подплата дъно, дъното, дъна, дъната

дъниш, мин. св. дъних и дъних, мин. прич. дънил и дъни`л, несв.
1. Диал. Кого. Бия, удрям.
2. Жарг. Какво. Пускам да свири силно. Дъня радиото. Дъня музиката.
3. Жарг. Пия алкохол.
дъня се. — Жарг. Пропадам, издънвам се.
Синоними: блъскам, бия, тупам, млатя, удрям дъня, дъним, дъниш, дъните, дъни, дънят, дъних, дънихме, дъни, дънихте, дъни, дъниха, дънех, дънехме, дънеше, дънехте, дънеше, дънеха, дънил съм, дънила съм, дънило съм, дънили сме, дънил си, дънила си, дънило си, дънили сте, дънил е, дънила е, дънило е, дънили са, бях дънил, бях дънила, бях дънило, бяхме дънили, беше дънил, беше дънила, беше дънило, бяхте дънили, беше дънил, беше дънила, беше дънило, бяха дънили, ще дъня, ще дъним, ще дъниш, ще дъните, ще дъни, ще дънят, ще съм дънил, ще съм дънила, ще съм дънило, ще сме дънили, ще си дънил, ще си дънила, ще си дънило, ще сте дънили

дърварят, дърваря, мн. дървари, м. Горски работник, който събира дърва — сече ги, кастри ги и ги подготвя за преработката им в дървен материал.<br />прил. дърварски, дърварска, дърварско, мн. дърва`рски. дървар, дърваря, дърварят, дървари, дърварите, дървари, дърварю

вж. дърва`р дърварски, дърварския, дърварският, дърварска, дърварската, дърварско, дърварското, дърварски, дърварските

ср., само ед. Занятие на дървар. дърварство, дърварството, дърварства, дърварствата

дървена, дървено, мн. дъ`рвени, прил.
1. Който е направен, добит от дърво. Дървена маса. Дървен материал.
2. Прен. Който е слабоподвижен, нееластичен, лишен от гъвкавост. Кракът ми е като дървен.
3. Прен. Който е с бавноподвижен ум; ограничен. Дървена глава.
4. Прен. Лишен от изразителност, от емоционалност; скован, неизразителен. Дървена физиономия.
* Дървено масло. — Зехтин.
* Дървен философ. — Пренебр. Човек, който много приказва, обикн. празни приказки, а нищо не върши.
Синоними: глупав, безчувствен, непохватен, скован, принуден, неестествен, хладен, резервиран, високомерен, надменен, надут, нелюбезен, важен, тежък дървен, дървения, дървеният, дървена, дървената, дървено, дървеното, дървени, дървените

мн. дървени`ци, ж. Смучещо кръв насекомо с лещовидна форма, което живее в дървени мебели или стени. дървеница, дървеницата, дървеници, дървениците

ж., само ед. Дървените части на жилище или на мебел. дървения, дървенията, дървении, дървениите

дървесна, дървесно, мн. дърве`сни, прил.
1. Който принадлежи на дърво. Дървесни клони.
2. Който е от дърво или от дървета. Дървесен вид. Дървесна смола. дървесен, дървесния, дървесният, дървесна, дървесната, дървесно, дървесното, дървесни, дървесните

ж., само ед. Вещество, от което се състоят дървесните тъкани.
прил. дървесинен, дървесинна, дървесинно, мн. дървесинни.
Синоними: дърво, дървен материал, дърва дървесина, дървесината, дървесини, дървесините

вж. дървеси`на дървесинен, дървесинния, дървесинният, дървесинна, дървесинната, дървесинно, дървесинното, дървесинни, дървесинните

Библейско тълкуване: Често се употребяват за изобразяването на царе, или на богати и силни хора — Пс. 37:35; Ис. 2:13; Дан. 4:10-26; Зах. 11:1,2. “Дървото за познание на доброто и на злото”, роди забранения плод, с яденето на който Адам гибелно разшири познанията си (на добро с загубата му, на зло и на горест от опитност) — Бит. 2:9,17. “Дървото на живота”, вероятно е залог и средство за живот, печат за вечна святост и блаженство, ако човека не беше съгрешил. Сравни с Отк. 22:2.

мн. дървета или дърва, ср.
1. С мн. дървета. Растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, които образуват корона.<br />2. С мн. дървета. Отсечен или отрязан екземпляр от този вид.
3. С мн. дърва`. Нарязано и нацепено за огрев парче от този растителен вид. Донесох дърва за печката.
4. Само ед. Този растителен вид като материя, материал. Мебели от дърво.
Синоними: пън, дънер, дръвник, кютюк, глупав, малоумен, тъп, тъпоумен, недодялан, невъзприемчив, дървен материал, дървесина, дърва дърво, дървото, дървета, дърветата

мн. дървета или дърва, ср.
1. С мн. дървета. Растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, които образуват корона.<br />2. С мн. дървета. Отсечен или отрязан екземпляр от този вид.
3. С мн. дърва`. Нарязано и нацепено за огрев парче от този растителен вид. Донесох дърва за печката.
4. Само ед. Този растителен вид като материя, материал. Мебели от дърво.
Синоними: пън, дънер, дръвник, кютюк, глупав, малоумен, тъп, тъпоумен, недодялан, невъзприемчив, дървен материал, дървесина, дърва дърво, дървото, дърва, дървата

мн. дърводелци, м. Лице, което прави, произвежда различни предмети от дърво.<br />прил. дърводелски, дърводелска, дърводелско, мн. дърводе`лски. Дърводелски сечива. дърводелец, дърводелеца, дърводелецът, дърводелци, дърводелците, дърводелци, дърводелецо

вж. дърводе`лец дърводелски, дърводелския, дърводелският, дърводелска, дърводелската, дърводелско, дърводелското, дърводелски, дърводелските

ср., само ед. Занятие на дърводелец. дърводелство, дърводелството, дърводелства, дърводелствата

мн. дърворезби`, ж. Резба върху дърво, както и предметите, върху които има такава резба. дърворезба, дърворезбата, дърворезби, дърворезбите

мн. дърдо`рковци, м. Разг. Пренебр. Човек, който дърдори. дърдорко, дърдоркото, дърдоркото, дърдорковци, дърдорковците, дърдорковци, дърдорко

дърдориш, мин. св. дърдорих, мин. прич. дърдорил, несв. Пренебр. Говоря много, без прекъсване, обикн. за незначителни неща; бърборя.<br />Синоними: брътвя, бърборя, бръщолевя, развързал съм си езика, чеша си езика, бъбря, не знам какво приказвам, говоря каквото ми дойде до езика, плещя, ломотя, мърморя, празнословя, многоглаголствам, дрънкам, говоря бързо, говоря разгорещено, говоря неразбрано, раздрънквам, издавам, приказвам, меля, опявам дърдоря, дърдорим, дърдориш, дърдорите, дърдори, дърдорят, дърдорих, дърдорихме, дърдори, дърдорихте, дърдори, дърдориха, дърдорех, дърдорехме, дърдореше, дърдорехте, дърдореше, дърдореха, дърдорил съм, дърдорила съм, дърдорило съм, дърдорили сме, дърдорил си, дърдорила си, дърдорило си, дърдорили сте, дърдорил е, дърдорила е, дърдорило е, дърдорили са, бях дърдорил, бях дърдорила, бях дърдорило, бяхме дърдорили, беше дърдорил, беше дърдорила, беше дърдорило, бяхте дърдорили, беше дърдорил, беше дърдорила, беше дърдорило, бяха дърдорили, ще дърдоря, ще дърдорим, дърля се дърлиш се, мин. св. дърлих се и дърлих се, мин. прич. дърлил се и дърлил се, несв.; с кого. Разг. Карам се, заяждам се, споря.
Синоними: кряскам, рева, викам, провиквам се, дера се, дера си гърлото, карам се, споря, хокам, скарвам се, мъмря, заяждам се, препирам се, споря шумно дърля, дърлим, дърлиш, дърлите, дърли, дърлят, дърлих, дърлихме, дърли, дърлихте, дърли, дърлиха, дърлех, дърлехме, дърлеше, дърлехте, дърлеше, дърлеха, дърлил съм, дърлила съм, дърлило съм, дърлили сме, дърлил си, дърлила си, дърлило си, дърлили сте, дърлил е, дърлила е, дърлило е, дърлили са, бях дърлил, бях дърлила, бях дърлило, бяхме дърлили, беше дърлил, беше дърлила, беше дърлило, бяхте дърлили, беше дърлил, беше дърлила, беше дърлило, бяха дърлили, ще дърля, ще дърлим, ще дърлиш, ще дърлите, ще дърли, ще дърлят, ще съм дърлил, ще съм дърлила, ще съм дърлило, ще сме дър жабуря се жабуриш се, мин. св. жабурих се, мин. прич. жабурил се, несв.; <em>с какво.</em> Пълня устата си с течност и я движа с особен шум за промиване или гаргара. <em>Жабуря се с лайка.</em> жабуря, жабурим, жабуриш, жабурите, жабури, жабурят, жабурих, жабурихме, жабури, жабурихте, жабури, жабуриха, жабурех, жабурехме, жабуреше, жабурехте, жабуреше, жабуреха, жабурил съм, жабурила съм, жабурило съм, жабурили сме, жабурил си, жабурила си, жабурило си, жабурили сте, жабурил е, жабурила е, жабурило е, жабурили са, бях жабурил, бях жабурила, бях жабурило, бяхме жабурили, беше жабурил, беше жабурила, беше жабурило, бяхте жабурили, беше жабурил, беше жабурила, беше жабурило, бяха жабурили, ще жабуря, ще жабурим, ще жабуриш, ще жабурите, ще жабури, ще жабурят, ще жребя се жребиш се, мин. св. жребих се и xe "æðåá£õ ñå" жребих се, мин. прич. жребил се и жребил се, несв. Само за кобила — раждам конче. жребя, жребим, жребиш, жребите, жреби, жребят, жребих, жребихме, жреби, жребихте, жреби, жребиха, жребех, жребехме, жребеше, жребехте, жребеше, жребеха, жребил съм, жребила съм, жребило съм, жребили сме, жребил си, жребила си, жребило си, жребили сте, жребил е, жребила е, жребило е, жребили са, бях жребил, бях жребила, бях жребило, бяхме жребили, беше жребил, беше жребила, беше жребило, бяхте жребили, беше жребил, беше жребила, беше жребило, бяха жребили, ще жребя, ще жребим, ще жребиш, ще жребите, ще жреби, ще жребят, ще съм жребил, ще съм жребила, ще съм жребило, ще сме жре

държиш, мин. св. държах, мин. прич. държа`л, несв.
1. Кого, какво. След като взема/хвана в/с ръце, не изпускам. Държа чанта. Държа детето.
2. Кого, какво. Поддържам, задържам, крепя, подкрепям. Колоните държат цялата сграда. Там ме държеше моето любопитство.
3. Принуждавам някой или нещо да остане на определено място или в определено положение, състояние. Държах го под ключ. Държа под напрежение.
4. Какво. Запазвам в положението, до което съм го довел. Държа очите си отворени.
5. Кого, какво. Пазя, запазвам. Държеше още снимката му на огледалото си.
6. Прен. Разг. В силата си съм, мога да се справям. Стар е, ама държи.
7. Прен. Разг. Какво. Имам в стопанството си някакви животни. Дядото държеше една крава и няколко кокошки.
8. Прен. Разг. Спазвам определена посока, не се отклонявам от направлението на придвижване. Ти дръж на север, право на север!
9. Разг. Смятам за много важен, за много ценен; уважавам, милея. Държа на него. Държа на твоето участие. Държа да учите.
10. Какво. Реализирам действието, което се съдържа в следващото съществително име. Държа реч. Държа изпити.
държа се. 1. — За кого/за какво. Хванал съм се с ръце за нещо или за някого, за да запазя определено положение. Държа се за стола.
2. За предмети — с помощта на някаква опора, на нещо поддържащо се крепя да не падна. Чантата едва се държи на дръжката.
3. Стоя в някакво положение или състояние без промяна. Мога да се държа на един крак цяла минута.
4. Владея се, контролирам се, крепя се, удържам. Държах се да не покажа какво ми е.
5. Прен. Следвам определено поведение. Държа се неприлично.
6. Разг. Запазвам се, съхранявам се.
* Държа в ръцете си/ръката си (някого или нещо). — Под мой контрол е.
* Държа в сянка (някого). — Не позволявам да се изяви; недооценявам.
* Държа в шах. — Държа под напрежение, в неизвестност някого, който е зависим от мен.
* Държа изкъсо (някого). — Разг. Строг съм към някого.
* Държа на дистанция/на (почетно) разстояние (някого). — Не позволявам на някого да се сближи с мен.
* Държа под око. — Наблюдавам непрекъснато някого, за да го контролирам.
* Държа под чехъл. — Разг. За жена — подчинявам мъжа си на своята власт.
* Държа се нависоко. — Горделив съм, надменен съм; надувам се.
* Държа се на положение. — Имам самочувствие и поведението ми съответства на реалното ми място в обществото.
* Държа си езика (зад зъбите). — Въздържам се да говоря по определен въпрос (обикн. за да не засегна някого или за да не издам нечия тайна).
* Държа на своето. — Отстоявам мнението си.
* Държа сметка. 1. — На кого. Търся отговорност за постъпките на някого.
2. На какво. Следя точното количество.
3. За какво. Съобразявам се с нещо.
* Държа страна. — Поддържам с мнението си някакво становище.
* Държат ми краката. — Имам сили, мога сам да се справям (обикн. да ходя).
* Държи ми влага. — Спомням си някаква неприятна случка, която ми служи за поука.
Синоними: вземам, улавям, хващам, хванал съм, взел съм, залавям, стискам, вкопчвам, сграбчвам, похващам, поддържам, задържам, запирам, владея, съдържам, имам, настоявам, наблягам, упорствувам, пазя, запазвам, съхранявам, притежавам държа, държим, държиш, държите, държи, държат, държах, държахме, държа, държахте, държа, държаха, държах, държахме, държеше, държахте, държеше, държаха, държал съм, държала съм, държало съм, държали сме, държал си, държала си, държало си, държали сте, държал е, държала е, държало е, държали са, бях държал, бях държала, бях държало, бяхме държали, беше държал, беше държала, беше държало, бяхте държали, беше държал, беше държала, беше държало, бяха държали, ще държа, ще държим, ще държиш, ще държите, ще държи, ще държат, ще съм държал, ще съм държала, ще съм държало, ще сме дър

мн. държави, ж. Политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти — изпълнителна, законодателна, съдебна, както и територията, върху която се разпростира тази организация; страна.<br />прил. държавен, държавна, държавно, мн. държа`вни. Държавен глава.
Синоними: народ, нация, страна държава, държавата, държави, държавите

вж. държа`ва
Синоними: общ, обществен, общонароден, народен, национален, отечествен, публичен, социален, общодостъпен държавен, държавния, държавният, държавна, държавната, държавно, държавното, държавни, държавните

мн. държавници, м. Човек, който заема висш пост в държавните органи на властта. <em>Велик държавник.</em><br />прил. държавнически, държавническа, държавническо, мн. държа`внически.
Синоними: общественик, политик държавник, държавника, държавникът, държавници, държавниците, държавници, държавнико

вж. държа`вник държавнически, държавническия, държавническият, държавническа, държавническата, държавническо, държавническото, държавнически, държавническите

ср., само ед. Характер на постъпките, на действията, отношение към другите; поведение.
Синоними: обноски, поведение, маниер, постъпки, действия, работи държание, държанието, държания, държанията

мн. държа`нки, ж. Остар. Жена в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа. държанка, държанката, държанки, държанките

държелива, държеливо, мн. държеливи, прил. Разг. Който издържа много; издръжлив. <em>Той е държелив на пиене. Държелив старец.</em><br />същ. държеливост, държеливостта`, ж.
Синоними: издръжлив, траен, здрав, як, корав, силен, изпечен, изпитан, кален, търпелив, устойчив, дълготраен държелив, държеливия, държеливият, държелива, държеливата, държеливо, държеливото, държеливи, държеливите

вж. държели`в
Синоними: издръжливост, устойчивост държеливост, държеливостта, държеливости, държеливостите

дързостта, мн. дързости, ж.
1. Само ед. Качество на дързък.
2. Обикн. мн. Дръзка проява.
Синоними: себеотрицание, самоотверженост, неустрашимост, безстрашие, смелост, наглост, нахалство, арогантност, безочливост, безсрамие, цинизъм, предизвикателност, предизвикателство, агресивност, нескромност, дебелоочие, високомерие, надменност, самонадеяност, надутост, снобизъм, героизъм, оскърбление, обида, мъжество, решителност, хладнокръвие, самообладание дързост, дързостта, дързости, дързостите

дръзка, дръзко, мн. дръ`зки, прил.
1. Който пренебрегва опасностите, подлага се на риск, проявява или изразява предизвикателна смелост. Дързък човек. Дръзка постъпка.
2. Който преминава отвъд ограниченията, отвъд нормите на общоприетото, на приемливото; оскърбителен, груб. Дръзко поведение. Дързък тон.
Синоними: себеотрицателен, дръзновен, самоотвержен, неустрашим, смел, настойчив, безцеремонен, агресивен, нахален, груб, непочтителен, непокорен, нагъл, безсрамен, без да му мигне окото, безочлив, неприличен, арогантен, циничен, безразсъден, вироглав, необуздан, безгрижен, нехаен, необмислен, неразумен, неблагоразумен, дебелоок, натрапчив, високомерен, надменен, пренебрежителен, рязък, нахакан, безстрашен, храбър, решителен дързък, дръзкия, дръзкият, дръзка, дръзката, дръзко, дръзкото, дръзки, дръзките

Диал.
1. дрипи
2. вземам си ~те махам се, отивам си

дъ`рпаш, несв.
1. Кого, какво. Хващам с ръка и опъвам; тегля. Дърпаха я за плитката. Дърпам чантата от ръцете му.
2. Разг. Пуша, поемам тютюнев дим.
3. Прен. Разг. Грабя. Всеки дърпа от имота.
4. Прен. Разг. Кого. Държа отговорен. Ще ме дърпа ръководството за тази постъпка.
5. Кого. Търся заради качествата му. Добър майстор — всички го дърпат.
дърпам се. — Съпротивлявам се, мъча се да се освободя от някого или от някакво задължение. Дърпам се да ме пуснат. Тя го кара да се жени, той се дърпа.
Синоними: влека, влача, привличам, тегля, повличам, изтеглям, издърпвам, тътря, мъкна, примъквам, придърпвам, притеглям, разтеглям, развлачам, разтягам, раздърпвам, изопвам, опъвам, разпъвам, обтягам, разширявам, удължавам, дръпвам дърпам, дърпаме, дърпаш, дърпате, дърпа, дърпат, дърпах, дърпахме, дърпа, дърпахте, дърпа, дърпаха, дърпах, дърпахме, дърпаше, дърпахте, дърпаше, дърпаха, дърпал съм, дърпала съм, дърпало съм, дърпали сме, дърпал си, дърпала си, дърпало си, дърпали сте, дърпал е, дърпала е, дърпало е, дърпали са, бях дърпал, бях дърпала, бях дърпало, бяхме дърпали, беше дърпал, беше дърпала, беше дърпало, бяхте дърпали, беше дърпал, беше дърпала, беше дърпало, бяха дърпали, ще дърпам, ще дърпаме, ще дърпаш, ще дърпате, ще дърпа, ще дърпат, ще съм дърпал, ще съм дърпала, ще съм дърпало, ще см

дърта, дърто, мн. дъ`рти, прил. Разг.
1. Стар, възрастен.
2. Пренебр. Който се е усъвършенствал дълго време; опитен. Дърта лъжкиня.
Синоними: стар, възрастен, застарял, остарял, състарен, преминал години дърт, дъртия, дъртият, дърта, дъртата, дърто, дъртото, дърти, дъртите

мн. дъртаци, м. Разг. Грубо. Стар, възрастен мъж.<br />прил. дъртешки, дъртешка, дъртешко, мн. дърте`шки.
Синоними: старик, старец, дядо дъртак, дъртака, дъртакът, дъртаци, дъртаците, дъртаци, дъртако

вж. дърта`к дъртешки, дъртешкия, дъртешкият, дъртешка, дъртешката, дъртешко, дъртешкото, дъртешки, дъртешките

Диал.
старец, дъртак

мн. дъски, ж.<br />1. Плоска изрезка по дължината на дърво. <em>Дъска на под.</em><br />2. Разг. Само мн. Самият под.<br />3. Разг. В училище — дървено табло за писане с тебешир върху него; черна дъска. <em>Излез на дъската!</em><br />прил. дъсчен, дъсчена, дъсчено, мн. дъ`счени. Дъсчен под.
* Мърда ми/хлопа ми дъската. — Разг. Не съм наред душевно; смахнат, побъркан съм.
Синоними: дъсчица, плоча, плочка, плака дъска, дъската, дъски, дъските

мн. дъскоре`зници, ж. Работилница за бичене на трупи и рязане на дъски. дъскорезница, дъскорезницата, дъскорезници, дъскорезниците

вж. дъска` дъсчен, дъсчения, дъсченият, дъсчена, дъсчената, дъсчено, дъсченото, дъсчени, дъсчените

дъхът, дъха, само ед., м.
1. Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. Топъл дъх.
2. Мирис, аромат. Дъх на теменужки.
Синоними: мирис, миризма, аромат, парфюм, дихание, въздишка, лъх, полъх, изпарение, лек мирис, вкус, полъхване дъх, дъха, дъхът, дъхове, дъховете, дъха

дъхава, дъхаво, мн. дъхави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач.); миризлив, ароматен. <em>Дъхави теменужки.</em><br />същ. дъхавост, дъхавостта`, ж. дъхав, дъхавия, дъхавият, дъхава, дъхавата, дъхаво, дъхавото, дъхави, дъхавите

дъ`хаш, несв.
1. Издишвам по посока на някого. Често ми дъха, за да видя дали мирише на алкохол.
2. Мириша. Дъхам на роза. Дъхам на ракия.
3. Изпускам аромат. Поляната дъхаше на окосена трева. дъхам, дъхаме, дъхаш, дъхате, дъха, дъхат, дъхах, дъхахме, дъха, дъхахте, дъха, дъхаха, дъхах, дъхахме, дъхаше, дъхахте, дъхаше, дъхаха, дъхал съм, дъхала съм, дъхало съм, дъхали сме, дъхал си, дъхала си, дъхало си, дъхали сте, дъхал е, дъхала е, дъхало е, дъхали са, бях дъхал, бях дъхала, бях дъхало, бяхме дъхали, беше дъхал, беше дъхала, беше дъхало, бяхте дъхали, беше дъхал, беше дъхала, беше дъхало, бяха дъхали, ще дъхам, ще дъхаме, ще дъхаш, ще дъхате, ще дъха, ще дъхат, ще съм дъхал, ще съм дъхала, ще съм дъхало, ще сме дъхали, ще си дъхал, ще си дъхала, ще си дъхало, ще сте дъ

дъхваш, несв. и дъхна, св. Дъхам веднъж или поединично, с прекъсвания. Ако не си пушил, защо не ми дъхнеш. дъхвам, дъхваме, дъхваш, дъхвате, дъхва, дъхват, дъхвах, дъхвахме, дъхва, дъхвахте, дъхва, дъхваха, дъхвах, дъхвахме, дъхваше, дъхвахте, дъхваше, дъхваха, дъхвал съм, дъхвала съм, дъхвало съм, дъхвали сме, дъхвал си, дъхвала си, дъхвало си, дъхвали сте, дъхвал е, дъхвала е, дъхвало е, дъхвали са, бях дъхвал, бях дъхвала, бях дъхвало, бяхме дъхвали, беше дъхвал, беше дъхвала, беше дъхвало, бяхте дъхвали, беше дъхвал, беше дъхвала, беше дъхвало, бяха дъхвали, ще дъхвам, ще дъхваме, ще дъхваш, ще дъхвате, ще дъхва, ще дъхват, ще съм дъхвал, ще съм дъхвала, ще съм дъхвало, ще см

дъхнеш, мин. св. дъхнах, мин. прич. дъ`хнал, св. — вж. дъхвам. дъхна, дъхнем, дъхнеш, дъхнете, дъхне, дъхнат, дъхнах, дъхнахме, дъхна, дъхнахте, дъхна, дъхнаха, дъхнех, дъхнехме, дъхнеше, дъхнехте, дъхнеше, дъхнеха, дъхнал съм, дъхнала съм, дъхнало съм, дъхнали сме, дъхнал си, дъхнала си, дъхнало си, дъхнали сте, дъхнал е, дъхнала е, дъхнало е, дъхнали са, бях дъхнал, бях дъхнала, бях дъхнало, бяхме дъхнали, беше дъхнал, беше дъхнала, беше дъхнало, бяхте дъхнали, беше дъхнал, беше дъхнала, беше дъхнало, бяха дъхнали, ще дъхна, ще дъхнем, ще дъхнеш, ще дъхнете, ще дъхне, ще дъхнат, ще съм дъхнал, ще съм дъхнала, ще съм дъхнало, ще сме дъх

мн. дъщери`, ж.
1. Дете момиче по отношение на родителите си.
2. Прен. Жена по отношение на родина, народ.
Синоними: щерка дъщеря, дъщерята, дъщери, дъщерите