вж. дуали`зъм дуалистичен, дуалистичния, дуалистичният, дуалистична, дуалистичната, дуалистично, дуалистичното, дуалистични, дуалистичните

вж. дуали`зъм дуалистически, дуалистическия, дуалистическият, дуалистическа, дуалистическата, дуалистическо, дуалистическото, дуалистически, дуалистическите

остар.
измама, лъжа, хитрост

м., само ед. Спец. Дублиране. дублаж, дублажа, дублажът, дублажи, дублажите, дублажа

мн. дублети, (два) дублета, м.
1. Спец. В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приети в един език.
2. Втори екземпляр; дубликат.
прил. дублетен, дублетна, дублетно, мн. дублетни. дублет, дублета, дублетът, дублети, дублетите, дублета

вж. дубле`т дублетен, дублетния, дублетният, дублетна, дублетната, дублетно, дублетното, дублетни, дублетните

мн. дубликати, (два) дубликата, м. Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. Дубликат на свидетелство за раждане.
Синоними: препис, копие, вадене на копие, размножаване дубликат, дубликата, дубликатът, дубликати, дубликатите, дубликата

дублираш, несв. и св.<br />1. Спец. Подготвям роля в театрална постановка като резерв за заместване на основния изпълнител при нужда.<br />2. Спец. В киното — озвучавам филм в превод (обикн. на родния си език).<br />3. Спец. В хазарта — удвоявам залога.<br />4. Повтарям.<br />същ. дублиране, ср.
Синоними: замествам, удвоявам, усилвам, увеличавам, засилвам, повтарям дублирам, дублираме, дублираш, дублирате, дублира, дублират, дублирах, дублирахме, дублира, дублирахте, дублира, дублираха, дублирах, дублирахме, дублираше, дублирахте, дублираше, дублираха, дублирал съм, дублирала съм, дублирало съм, дублирали сме, дублирал си, дублирала си, дублирало си, дублирали сте, дублирал е, дублирала е, дублирало е, дублирали са, бях дублирал, бях дублирала, бях дублирало, бяхме дублирали, беше дублирал, беше дублирала, беше дублирало, бяхте дублирали, беше дублирал, беше дублирала, беше дублирало, бяха дублирали, ще дублирам, ще дублир

вж. дубли`рам
Синоними: повтаряне, повторение, паралелизъм дублиране, дублирането, дублирания, дублиранията

мн. дубльо`ри, м.
1. Актьор, който дублира друг в театрална постановка.
2. Четец, който изпълнява ролята при дублиране на друг език. дубльор, дубльора, дубльорът, дубльори, дубльорите, дубльори, дубльоре

мн. дубли, (два) дубъла, м. Спец. В киното — всяко едно от заснеманията на един и същи кадър. дубъл, дубъла, дубълът, дубли, дублите, дубъла

мн. дувари, (два) дувара, м. Стена, зидана ограда, зид. Трябва да прескочите дувара.
Синоними: ограда, стена, зид дувар, дувара, дуварът, дувари, дуварите, дувара

мн. дудуци, (два) дудука, м. Диал. Дървена свирка, подобна на цафара.
Синоними: свирка, кавал, пищялка, тръба дудук, дудука, дудукът, дудуци, дудуците, дудука

мн. дуели, (два) дуела, м. Единоборство при обида, предизвикателство за възстановяване на честта; двубой. Викам на дуел.
Синоними: двубой, схватка, разпра, диспут, състезание, борба, сблъскване дуел, дуела, дуелът, дуели, дуелите, дуела

мн. дуети, (два) дуета, м.
1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители. Дует “Ритон”.
2. Музикална творба, предназначена за двама изпълнители. дует, дуета, дуетът, дуети, дуетите, дуета

мн. дузи`ни, ж.
1. Дванайсет предмета (обикн. еднакви) или лица. Купих две дузини сладки.
2. Голяма група, голям брой. Дойдоха цяла дузина гости. дузина, дузината, дузини, дузините

мн. ду`зпи, ж. Спец. Във футбола — единайсетметров наказателен удар, който се изпълнява от един състезател, застанал сам срещу вратаря на противниковия отбор. Печеля мача с дузпи.
* Бия дузпата (на някого). — Жарг. Изгонвам, изпъждам или изоставям, разделям се. дузпа, дузпата, дузпи, дузпите

дукът, дука, мн. ду`кове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, което я носи. дук, дука, дукът, дукове, дуковете, дука

мн. дуке`си, ж. Жена или дъщеря на дук. дукеса, дукесата, дукеси, дукесите, дукесо

кладенец без ограда

мн. дула`, ср. Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета. дуло, дулото, дула, дулата

мн. думи, ж.<br />1. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовава, означава едно понятие. <em>Колко думи използва един човек?</em><br />2. Обикн. мн. Приказки, разказани неща (често лоши, неприятни за някого). <em>Гледаше го как говори, но думите му не проникваха в съзнанието</em> <em>и. Хорските думи не ме засягат.
3. Разг. Обикн. ед. Говорене. Пресичам думата на някого.
4. Само ед. Мнение, становище. Кажи си думата!
5. Разг. Само ед. Обещание. Давам думата си. Дадохме си дума.
6. Прен. Само ед. Постижение в някоя област. Нова дума на техниката.
* Вземам думата. — Правя изказване на събрание.
* Давам думата. — Разрешавам изказване на събрание.
* Имам думата. — Разрешено ми е изказване на събрание.
* Отнемам думата. — Забранявам, прекъсвам изказване на събрание.
* Вземам си думите назад. — Разг. Извинявам се за несправедливо обвинение или изказване.
* Губя ума и дума. — Стреснат съм, стъписан съм, та не мога да реагирам — да мисля и да говоря.
* Две думи. 1. — Накратко. С две думи казано.
2. Много малко, недостатъчно, нищо. Каза две думи и спря.
* Дума да няма/Дума да не става. — Разг.
1. За изразяване на категорично отрицание.
2. Безпорно.
* Имам думата. — Мнението ми се слуша.
* Не обелвам дума. — Нищо не казвам.
* Казвам две думи (за някого). — Ходатайствам.
* На думи. — Привидно. На думи всичко е ясно.
* Не ще и дума. — Няма съмнение; разбира се.
* Нямам думата. — Не ми се позволява да изказвам мнение, да се намесвам. Вкъщи той няма думата.
* Хващам се/улавям се за думата. — Разг. Отделям прекалено голямо внимание, значение на нещо, казано случайно, между другото.
Синоними: слово, израз, реч, мнение, изказване, приказка, мълва, слух дума, думата, думи, думите

ду`маш, несв. Разг. Казвам, говоря, приказвам.
Синоними: казвам, говоря, хортувам, викам, мълвя, бъбря, мърморя, произнасям, изказвам, издумвам, изразявам, изговорвам, изричам, отсичам, отрязвам, споменувам, изхортувам, измъмрям, измърморвам, изказвам се, изразявам се, излагам се, разговарям се, раздумвам се, разбъбрям се, наговорвам, надумвам, нахортувам, поговорвам, подумвам, поприказвам, поиздумвам, поразговорвам се, проговорвам, продумвам, промълвям, промърморвам, доразказвам, доизричам, доизказвам, заявявам, твърдя, поддържам, уверявам, потвърдявам, обаждам, съобщавам, известявам, издавам, разкривам думам, думаме, думаш, думате, дума, думат, думах, думахме, дума, думахте, дума, думаха, думах, думахме, думаше, думахте, думаше, думаха, думал съм, думала съм, думало съм, думали сме, думал си, думала си, думало си, думали сте, думал е, думала е, думало е, думали са, бях думал, бях думала, бях думало, бяхме думали, беше думал, беше думала, беше думало, бяхте думали, беше думал, беше думала, беше думало, бяха думали, ще думам, ще думаме, ще думаш, ще думате, ще дума, ще думат, ще съм думал, ще съм думала, ще съм думало, ще сме думали, ще си думал, ще си думала, ще си думало, ще сте ду

м., само ед. Диал.
1. Мъгла.
2. Дим, пушек, прах.
Синоними: (гл.) мъгла, облак

думваш, несв. и думна, св. Думкам веднъж или поединично. Думнаха няколко изстрела.

ду`мкаш, несв. Разг.
1. По какво, о какво, Какво. Произвеждам тъп звук, като удрям по някакъв предмет. Думкам по вратата. Думкам (по) тъпана.
2. За ударен музикален инструмент — издавам тъп звук при удряне.
3. Разг. Кого. Удрям. Думкам по главата.
Синоними: удрям, бъхтя, бия, млатя, лупам, набивам, наудрям, набъхтвам, пердаша, напердашвам, пляскам, наплясквам, нашляпвам, блъскам, тупам, бухам, гърмя, изгърмявам, трещя, тряскам, изтрещявам, бумтя, буча думкам, думкаме, думкаш, думкате, думка, думкат, думках, думкахме, думка, думкахте, думка, думкаха, думках, думкахме, думкаше, думкахте, думкаше, думкаха, думкал съм, думкала съм, думкало съм, думкали сме, думкал си, думкала си, думкало си, думкали сте, думкал е, думкала е, думкало е, думкали са, бях думкал, бях думкала, бях думкало, бяхме думкали, беше думкал, беше думкала, беше думкало, бяхте думкали, беше думкал, беше думкала, беше думкало, бяха думкали, ще думкам, ще думкаме, ще думкаш, ще думкате, ще думка, ще думкат, ще съм думкал, ще съм думкала, ще съм думкало, ще см

думнеш, мин. св. думнах, мин. прич. ду`мнал, св. — вж. думвам. думна, думнем, думнеш, думнете, думне, думнат, думнах, думнахме, думна, думнахте, думна, думнаха, думнех, думнехме, думнеше, думнехте, думнеше, думнеха, думнал съм, думнала съм, думнало съм, думнали сме, думнал си, думнала си, думнало си, думнали сте, думнал е, думнала е, думнало е, думнали са, бях думнал, бях думнала, бях думнало, бяхме думнали, беше думнал, беше думнала, беше думнало, бяхте думнали, беше думнал, беше думнала, беше думнало, бяха думнали, ще думна, ще думнем, ще думнеш, ще думнете, ще думне, ще думнат, ще съм думнал, ще съм думнала, ще съм думнало, ще сме дум

увеселение с илюминации, шум, глъчка дунанма, дунанмата, дунанми, дунанмите

м., само ед. Изкуствена мека и пореста материя, употребявана в бита и в промишлеността. Дюшек от дунапрен.
прил. дунапренов, дунапренова, дунапреново, мн. дунапренови. Дунапренова възглавница. дунапрен, дунапрена, дунапренът, дунапрени, дунапрените, дунапрена

вж. дунапре`н дунапренов, дунапреновия, дунапреновият, дунапренова, дунапреновата, дунапреново, дунапреновото, дунапренови, дунапреновите

мн. ду`нди, ж. Разг. Пренебр. Дундеста жена.
Синоними: дебелана, мецана, дебела дунда, дундата, дунди, дундите

дундеста, дундесто, мн. ду`ндести, прил. Който е с възпълно, обемисто тяло. Дундесто дете. Дундеста жена.
Синоними: тантурест, нисък и дебел дундест, дундестия, дундестият, дундеста, дундестата, дундесто, дундестото, дундести, дундестите

мн. ду`ндьовци, м. Разг. Пренебр. Дундест мъж или дундесто момче. дундьо, дундьото, дундьото, дундьовци, дундьовците, дундьовци, дундьо

ср., само ед. Дует. дуо, дуото, дуа, дуата

мед. Началната част на тънкото черво. Има форма на подкова, която обхваща главата на панкреаса. Дължина му е 25-30 сm. дуоденум, дуоденума, дуоденумът, дуоденуми, дуоденумите, дуоденума

мн. ду`пки, ж.
1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише.
2. Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет. Копая дупки. Миша дупка. Дупка в дървото.
3. Прен. Разг. Пренебр. Тясно жилищно помещение.
4. Прен. Жарг. Промеждутък между учебни часове; прозорец.
* Миша дупка. — Скрито, потайно място; скривалище.
* До дупка. — Разг. Докрай.
* Дупка в морето. — Разг. Ирон. Нещо безсмислено, т. е. нищо.
* Имам дупки за запушване. — Разг. Имам неотложни разходи (обикн. в домакинството).
* Девета дупка на кавала. — Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.
Синоними: отвор, пробив, пролука, пукнатина, отвърстие, цепка, прорез, пещера, яма, леговище, бърлога, празнина, кухина, шупла, бримка, клуп, примка, клетка на сито, дупчица, трапчинка, вдлъбнатина, трап, затънтено място, малко, лошо жилище, цепнатина, пропуск, пролом, процеп, ров, изкоп дупка, дупката, дупки, дупките

м., само ед.
1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки.
2. За телефон — една линия с два телефонни поста. дуплекс, дуплекса, дуплексът, дуплекси, дуплексите, дуплекса

дупчиш, мин. св. дупчих и дупчих, мин. прич. дупчил и дупчи`л, несв.; Кого, какво.
1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената.
2. Хапя, бода. Комарите ме дупчиха цяла нощ.
Синоними: бода, пробождам, набождам, надупчвам, мушкам, намушквам, промушвам дупча, дупчим, дупчиш, дупчите, дупчи, дупчат, дупчих, дупчихме, дупчи, дупчихте, дупчи, дупчиха, дупчех, дупчехме, дупчеше, дупчехте, дупчеше, дупчеха, дупчил съм, дупчила съм, дупчило съм, дупчили сме, дупчил си, дупчила си, дупчило си, дупчили сте, дупчил е, дупчила е, дупчило е, дупчили са, бях дупчил, бях дупчила, бях дупчило, бяхме дупчили, беше дупчил, беше дупчила, беше дупчило, бяхте дупчили, беше дупчил, беше дупчила, беше дупчило, бяха дупчили, ще дупча, ще дупчим, ще дупчиш, ще дупчите, ще дупчи, ще дупчат, ще съм дупчил, ще съм дупчила, ще съм дупчило, ще сме дуп

дупчеста, дупчесто, мн. ду`пчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста блуза. дупчест, дупчестия, дупчестият, дупчеста, дупчестата, дупчесто, дупчестото, дупчести, дупчестите

междум. Остар. Стой! Спри!

вж. дуралуми`ний дуралуминиев, дуралуминиевия, дуралуминиевият, дуралуминиева, дуралуминиевата, дуралуминиево, дуралуминиевото, дуралуминиеви, дуралуминиевите

дуралуминият, дуралуминия, само ед., м. Спец. Твърда и лека сплав на алуминий с мед и други метали, използвана в самолетостроенето.
прил. дуралуминиев, дуралуминиева, дуралуминиево, мн. дуралуминиеви. дуралуминий, дуралуминия, дуралуминият

духът, духа, мн. духове и духове, (два) ду`ха, м.
1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности.
2. Вътрешна, нравствена, волева сила на човек. Имам силен дух. Духовете са разбудени.
3. Само ед. Нематериално начало при сътворението, което след смъртта напуска тялото.
4. В митологичните представи — нематериален образ на покойник. Из къщата бродят духове.
5. Прен. Само ед. Съдържание, истински смисъл на нещо. В духа на промените.
6. Прен. Само ед. Вътрешни взаимоотношения в колектив и изграденото в зависимост от тях настроение. В кабинета витаеше дух на нетърпимост.
* Предавам богу дух. — Умирам.
Синоними: душа, чувство, живот, настроение, темперамент, характер, смелост, мъжество, воля, ентусиазъм, смисъл, значение, същност, видение, привидение, призрак, двойник, кураж, ревност, усърдие, издръжливост, храброст, въодушевление, пламък, съзнание, манталитет, мисловност, сянка дух, духа, духът, духове, духовете, духа

мн. духала и духала, ср.
1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях).
2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмент. духало, духалото, духала, духалата

ду`хаш, несв.
1. Предизвиквам въздушно течение, движение. Вятърът духа. Духам с ветрило.
2. Безл. Става течение, чувства се вятър. Тук духа.
3. Изпускам през закръглени свити устни силна струя въздух. Духам огъня, за да гори. Духам на ръцете си.
4. Разг. Какво. Гася. Духам свещ.
* Гоня тоя/оня, дето духа. — Разг. Върша нещо, което няма смисъл; гоня вятъра.
* Накъде духа вятърът. — Разг. Каква е посоката на развитие на нещата.
* Ще го духам. — Жарг. Няма да стане това, което искам.
Синоними: лъхам, вея духам, духаме, духаш, духате, духа, духат, духах, духахме, духа, духахте, духа, духаха, духах, духахме, духаше, духахте, духаше, духаха, духал съм, духала съм, духало съм, духали сме, духал си, духала си, духало си, духали сте, духал е, духала е, духало е, духали са, бях духал, бях духала, бях духало, бяхме духали, беше духал, беше духала, беше духало, бяхте духали, беше духал, беше духала, беше духало, бяха духали, ще духам, ще духаме, ще духаш, ще духате, ще духа, ще духат, ще съм духал, ще съм духала, ще съм духало, ще сме духали, ще си духал, ще си духала, ще си духало, ще сте ду

духваш, несв. и духна, св.
1. Духам изведнъж, еднократно или поединично, на тласъци. Духна вятър. Духнах дим към компанията.
2. Какво. Изгасям с духане. Духни свещта и лягай!
3. Прен. Жарг. Избягвам, побягвам, оттеглям се. Духнаха от затвора.
Синоними: офейквам, изчезвам, побягвам, изплъзвам се, щуквам, обирам си крушите, избягвам духвам, духваме, духваш, духвате, духва, духват, духвах, духвахме, духва, духвахте, духва, духваха, духвах, духвахме, духваше, духвахте, духваше, духваха, духвал съм, духвала съм, духвало съм, духвали сме, духвал си, духвала си, духвало си, духвали сте, духвал е, духвала е, духвало е, духвали са, бях духвал, бях духвала, бях духвало, бяхме духвали, беше духвал, беше духвала, беше духвало, бяхте духвали, беше духвал, беше духвала, беше духвало, бяха духвали, ще духвам, ще духваме, ще духваш, ще духвате, ще духва, ще духват, ще съм духвал, ще съм духвала, ще съм духвало, ще см

духнеш, мин. св. духнах, мин. прич. ду`хнал, св. — вж. духвам. духна, духнем, духнеш, духнете, духне, духнат, духнах, духнахме, духна, духнахте, духна, духнаха, духнех, духнехме, духнеше, духнехте, духнеше, духнеха, духнал съм, духнала съм, духнало съм, духнали сме, духнал си, духнала си, духнало си, духнали сте, духнал е, духнала е, духнало е, духнали са, бях духнал, бях духнала, бях духнало, бяхме духнали, беше духнал, беше духнала, беше духнало, бяхте духнали, беше духнал, беше духнала, беше духнало, бяха духнали, ще духна, ще духнем, ще духнеш, ще духнете, ще духне, ще духнат, ще съм духнал, ще съм духнала, ще съм духнало, ще сме дух

духова, духово, мн. ду`хови, прил.
* Духов музикален инструмент. — Който издава звук след духане в него с уста.
* Духова музика. — Музика за духов оркестър.
* Духов оркестър. — Оркестър от духови музикални инструменти. духов, духовия, духовият, духова, духовата, духово, духовото, духови, духовите

духовна, духовно, мн. духовни, прил.<br />1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). <em>Духовен свят. Духовна връзка. Духовен живот.</em><br />2. Който се отнася до църквата; свещенически, църковен, религиозен. <em>Духовен сан.</em><br />същ. духовност, духовността`, ж. (в 1 знач.).
Синоними: нравствен, душевен, духовнически, свещенически, пасторски, невеществен, нематериален, безплътен, безтелесен, неземен, несветски, нематериалистичен, теоретичен, словесен духовен, духовния, духовният, духовна, духовната, духовно, духовното, духовни, духовните

мн. духо`венства, ср. Всички служители на една църква; клир. Православно духовенство. духовенство, духовенството, духовенства, духовенствата

духовита, духовито, мн. духовити, прил.<br />1. Който проявява остроумие, който е с добро чувство за хумор; забавен, остроумен. <em>Духовит човек.</em><br />2. Който е израз, проява на остроумие, добро чувство за хумор; забавен, остроумен. <em>Духовита забележка.</em><br />същ. духовитост, духовитостта`, ж.
Синоними: остроумен, умен, изобретателен, находчив, весел, забавителен, забавен, шеговит, смешен, хумористичен, пикантен, солен, пиперлия духовит, духовития, духовитият, духовита, духовитата, духовито, духовитото, духовити, духовитите

вж. духови`т
Синоними: остроумие, изобретателност, находчивост, шега, хумор духовитост, духовитостта, духовитости, духовитостите

мн. духовници, м. Църковен служител; свещенослужител.<br />прил. духовнически, духовническа, духовническо, мн. духо`внически.
Синоними: свещеник, свещенослужител, изповедник, дякон, поп, калугер, монах, духовно лице духовник, духовника, духовникът, духовници, духовниците, духовници, духовнико

вж. духо`вник
Синоними: духовен, свещенически, пасторски духовнически, духовническия, духовническият, духовническа, духовническата, духовническо, духовническото, духовнически, духовническите

вж. духо`вен
Синоними: невещественост, нематериалност, безплътност, безтелесност духовност, духовността, духовности, духовностите

нареч.
1. С духа си (в 1 знач.), с разума и съзнанието си, не с тялото си. Духом не съм тук.
2. По дух (във 2 знач.). Не се отпускайте духом.

душът, душа, мн. душове, (два) душа, м. Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки.
* Вземам душ. — Къпя се с такова приспособление. душ, душа, душът, душове, душовете, душа

душиш, мин. св. душих и душих, мин. прич. душил и душил, несв.<br />1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.<br />2. Прен. Слухтя, дебна. <em>Той души наоколо.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. души, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
* Бера душа. — Разг. Умирам.
* Вадя душата (на някого). — Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
* В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
* Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
* Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
* Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
* Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
* До дъното на душата си. — Дълбоко.
* За душата. — Разг. За свое удоволствие.
* Изкривявам си/кривя си душата. — Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
* Излиза ми/изскача ми душата. — Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
* Лежи ми на душата. — Разг. Много ми харесва.
* Напълвам душата (на някого). — Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
* Нося душа под наем. — Разг. Много слаб, много болнав съм.
* От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
* От дъното на душата си. — В много голяма степен.
* Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
* Човек с широка душа. — Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.

—-

душиш, мин. св. душих, мин. прич. души`л, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.
Синоними: (същ.) психика, душевност, вътрешен мир, (същ.) сърце, чувство, дух, темперамент, вдъхновение, живот, (същ.) ум, съзнание, разум, мисъл, (същ.) вдъхновител, организатор, ръководител, център, (същ.) естество, същност, природа, натура, характер, нрав, (същ.) чувства, мисли, съвест, мириша, подушвам, помирисвам, понадушвам, усещам, предусещам, предугаждам, предчувствувам, предвиждам, задушавам, удушавам, задавям, сподавям, потискам, потъпквам, смазвам, потушавам, мъча, гнетя, затруднявам, заглушавам, давя, надушвам, хапя, ръфам душа, душим, душиш, душите, души, душат, душих, душихме, души, душихте, души, душиха, душах, душахме, душеше, душахте, душеше, душаха, душил съм, душила съм, душило съм, душили сме, душил си, душила си, душило си, душили сте, душил е, душила е, душило е, душили са, бях душил, бях душила, бях душило, бяхме душили, беше душил, беше душила, беше душило, бяхте душили, беше душил, беше душила, беше душило, бяха душили, ще душа, ще душим, ще душиш, ще душите, ще души, ще душат, ще съм душил, ще съм душила, ще съм душило, ще сме душили, ще си душил, ще си душила, ще си душило, ще сте душили

душиш, мин. св. душих и душих, мин. прич. душил и душил, несв.<br />1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.<br />2. Прен. Слухтя, дебна. <em>Той души наоколо.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. души, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
* Бера душа. — Разг. Умирам.
* Вадя душата (на някого). — Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
* В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
* Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
* Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
* Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
* Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
* До дъното на душата си. — Дълбоко.
* За душата. — Разг. За свое удоволствие.
* Изкривявам си/кривя си душата. — Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
* Излиза ми/изскача ми душата. — Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
* Лежи ми на душата. — Разг. Много ми харесва.
* Напълвам душата (на някого). — Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
* Нося душа под наем. — Разг. Много слаб, много болнав съм.
* От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
* От дъното на душата си. — В много голяма степен.
* Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
* Човек с широка душа. — Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.

—-

душиш, мин. св. душих, мин. прич. души`л, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.
Синоними: психика, душевност, вътрешен мир, сърце, чувство, дух, темперамент, вдъхновение, живот, ум, съзнание, разум, мисъл, вдъхновител, организатор, ръководител, център, естество, същност, природа, натура, характер, нрав, чувства, мисли, съвест, (гл.) мириша, подушвам, помирисвам, понадушвам, усещам, (гл.) предусещам, предугаждам, предчувствувам, предвиждам, (гл.) задушавам, удушавам, задавям, сподавям, (гл.) потискам, потъпквам, смазвам, потушавам, мъча, гнетя, затруднявам, заглушавам, (гл.) давя, (гл.) надушвам, (гл.) хапя, ръфам душа, душата, души, душите, душо

душиш, мин. св. душих и душих, мин. прич. душил и душил, несв.<br />1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.<br />2. Прен. Слухтя, дебна. <em>Той души наоколо.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. души, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
* Бера душа. — Разг. Умирам.
* Вадя душата (на някого). — Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
* В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
* Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
* Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
* Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
* Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
* До дъното на душата си. — Дълбоко.
* За душата. — Разг. За свое удоволствие.
* Изкривявам си/кривя си душата. — Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
* Излиза ми/изскача ми душата. — Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
* Лежи ми на душата. — Разг. Много ми харесва.
* Напълвам душата (на някого). — Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
* Нося душа под наем. — Разг. Много слаб, много болнав съм.
* От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
* От дъното на душата си. — В много голяма степен.
* Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
* Човек с широка душа. — Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.

—-

душиш, мин. св. душих, мин. прич. души`л, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.
Синоними: (същ.) психика, душевност, вътрешен мир, (същ.) сърце, чувство, дух, темперамент, вдъхновение, живот, (същ.) ум, съзнание, разум, мисъл, (същ.) вдъхновител, организатор, ръководител, център, (същ.) естество, същност, природа, натура, характер, нрав, (същ.) чувства, мисли, съвест, мириша, подушвам, помирисвам, понадушвам, усещам, предусещам, предугаждам, предчувствувам, предвиждам, задушавам, удушавам, задавям, сподавям, потискам, потъпквам, смазвам, потушавам, мъча, гнетя, затруднявам, заглушавам, давя, надушвам, хапя, ръфам душа, душим, душиш, душите, души, душат, душих, душихме, души, душихте, души, душиха, душех, душехме, душеше, душехте, душеше, душеха, душил съм, душила съм, душило съм, душили сме, душил си, душила си, душило си, душили сте, душил е, душила е, душило е, душили са, бях душил, бях душила, бях душило, бяхме душили, беше душил, беше душила, беше душило, бяхте душили, беше душил, беше душила, беше душило, бяха душили, ще душа, ще душим, ще душиш, ще душите, ще души, ще душат, ще съм душил, ще съм душила, ще съм душило, ще сме душили, ще си душил, ще си душила, ще си душило, ще сте душили

душевна, душевно, мн. душевни, прил. Който се отнася до вътрешния свят на човека, до неговата душа. <em>Душевно спокойствие. Душевна болест.</em><br />същ. душевност, душевността`, ж.
Синоними: психичен, вътрешен, духовен, нравствен, морален душевен, душевния, душевният, душевна, душевната, душевно, душевното, душевни, душевните

вж. душе`вен
Синоними: психика, психология, душа, преживяване, душевен мир, вътрешен мир душевност, душевността, душевности, душевностите

душна, душно, мн. ду`шни, прил. Който задушава, който души. Душен въздух. Душна стая. Душна нощ. Душна действителност.
Синоними: задушен, топъл, горещ, зноен, задушлив, вмирисан, спарен, запарен, застоял, жарък, огнен, страстен, тежък, непроветрен душен, душния, душният, душна, душната, душно, душното, душни, душните

само мн. След числително или някои местоимения. Хора, човеци. Колко души са в стаята? дълго- Първа съставна част на сложни думи със значение дълъг, дълго, напр. дългокрак, дългокос, дългоочакван, дълговременен и др.

мн. душма`ни, м. Разг. Душманин.
Синоними: враг, неприятел, противник, зложелател душман, душмана, душманът, душмани, душманите, душмана

мн. душма`ни, м. Разг. Враг, неприятел. душманин, душманина, душманинът, душмани, душманите, душмани, душманино