мн. драги`нковци, м. Диал. По-малък брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му. драгинко, драгинкото, драгинкото, драгинковци, драгинковците, драгинковци, драгинко

мн. драгома`ни, м.
1. ист. Водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя.
2. Остар. Преводач към консулство. драгоман, драгомана, драгоманът, драгомани, драгоманите, драгомани, драгомане

мн. драгома`ни, м. Драгоман. драгоманин, драгоманина, драгоманинът, драгомани, драгоманите, драгомани, драгоманино

драгостта, мн. драгости, ж. Остар.
1. Само ед. Удоволствие, удовлетвореност, радост.
2. Предмети, подаръци, хора, които предизвикват това чувство. Ти си драгост за мене. драгост, драгостта, драгости, драгостите

драгоценна, драгоценно, мн. драгоце`нни, прил. Остар. Който е оценен високо, който има висока цена; скъпоценен, скъп. Драгоценни камъни. Драгоценен приятел.
Синоними: скъпоценен, скъп, безценен, рядък драгоценен, драгоценния, драгоценният, драгоценна, драгоценната, драгоценно, драгоценното, драгоценни, драгоценните

драгоценността, мн. драгоценности, ж. Остар.
1. Само ед. Качество на драгоценен.
2. Обикн. мн. Скъпи вещи, накити; скъпоценност.
Синоними: скъпоценност, безценност, накит, украшение, бижу драгоценност, драгоценността, драгоценности, драгоценностите

мн. драгу`ни, м. Истор. Кавалерист, който се сражава и като пехотинец (в някои европейски армии в миналото). драгун, драгуна, драгунът, драгуни, драгуните, драгуни, драгуне

мн. драже`та, ср.
1. Само ед. Дребни бонбони с овална форма, обикн. произведени чрез покриване на ядки, карамел и др. със захар, шоколад.
2. Лекарствени таблетки, в които лечебната смес е покрита със захарен пласт. Пият се по две дражета три пъти на ден след ядене. драже, дражето, дражета, дражетата

мн. дразне`ния, ср. Въздействие върху живия организъм, което се изразява във възбуждането му, както и самото възбуждане. Неприятни дразнения. Обонятелно дразнение. дразнение, дразнението, дразнения, дразненията

дразнима, дразнимо, мн. дразними, прил. Който може да реагира на дразнения.<br />същ. дразнимост, дразнимостта`, ж. дразним, дразнимия, дразнимият, дразнима, дразнимата, дразнимо, дразнимото, дразними, дразнимите

вж. дразни`м дразнимост, дразнимостта, дразнимости, дразнимостите

дразнителят, дразнителя, мн. дразнители, (два) дразнителя, м. Явление, което предизвиква дразнение. Постоянен дразнител. дразнител, дразнителя, дразнителят, дразнители, дразнителите, дразнителя

дразниш, мин. св. дразних и дразних, мин. прич. дразнил и дразни`л, несв.
1. Кого, какво. Предизвиквам раздразнение, дискомфорт, яд, дори гняв с умишлени действия или със своите качества. Дразня сестра си. Дразня кучето. Присъствието му ме дразни.
2. Какво. Възбуждам орган, сетиво и др., вкл. довеждам до болезненост. Мирисът на сирене дразнеше обонянието му. Пърженото дразни стомаха.
3. Кого. Предизвиквам нервно напрежение, вълнение, възбуда. Красивото момиче дразнеше всички мъже в залата и ги подтикваше към неприятни сравнения.
дразня се. — Ядосвам се, изпадам в раздразнение. Дразня се от подобни прояви.
Синоними: сърдя, разсърдвам, ядосвам, раздразним, възбуждам, нервирам, тревожа, разтревожвам, предизвиквам, провокирам, безпокоя, шокирам, смущавам, притеснявам, отегчавам, докачвам, оскърбявам, настървявам, ожесточавам, озверявам, озлобявам, тормозя, завладявам, поразявам, озадачавам, закачам, измъчвам, не оставям на мира, подстрекавам, правя напук, обиждам, правя чувствителен, стимулирам, унижавам, огорчавам, раздразням, раздразвам, досаждам, засягам, навличам си гнева на, суетя се, оплаквам се, карам се, шегувам се, вбесявам дразня, дразним, дразниш, дразните, дразни, дразнят, дразних, дразнихме, дразни, дразнихте, дразни, дразниха, дразнех, дразнехме, дразнеше, дразнехте, дразнеше, дразнеха, дразнил съм, дразнила съм, дразнило съм, дразнили сме, дразнил си, дразнила си, дразнило си, дразнили сте, дразнил е, дразнила е, дразнило е, дразнили са, бях дразнил, бях дразнила, бях дразнило, бяхме дразнили, беше дразнил, беше дразнила, беше дразнило, бяхте дразнили, беше дразнил, беше дразнила, беше дразнило, бяха дразнили, ще дразня, ще дразним, ще дразниш, ще дразните, ще дразни, ще дразнят, ще

дра`йфаш, несв. Жарг. Повръщам. драйфам, драйфаме, драйфаш, драйфате, драйфа, драйфат, драйфах, драйфахме, драйфа, драйфахте, драйфа, драйфаха, драйфах, драйфахме, драйфаше, драйфахте, драйфаше, драйфаха, драйфал съм, драйфала съм, драйфало съм, драйфали сме, драйфал си, драйфала си, драйфало си, драйфали сте, драйфал е, драйфала е, драйфало е, драйфали са, бях драйфал, бях драйфала, бях драйфало, бяхме драйфали, беше драйфал, беше драйфала, беше драйфало, бяхте драйфали, беше драйфал, беше драйфала, беше драйфало, бяха драйфали, ще драйфам, ще драйфаме, ще драйфаш, ще драйфате, ще драйфа, ще драйфа

мн. дра`ки, ж.
1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките.
2. Прен. Разг. Човек, който обича да дразни другите, да се заяжда. Голяма си драка!
Синоними: заядлив, свадлив, закачка, бодлив храст, трън, трънка, глог драка, драката, драки, драките

мн. дракони, (два) дракона, м.
1. Митологично чудовище — крилат люспест змей, обикн. с няколко глави, през които издишва огън, и с остри нокти.
2. Вид крилати тропически гущери в Южна Азия и по тихоокеанските острови.
прил. драконски, драконска, драконско, мн. драконски.
Синоними: змей дракон, дракона, драконът, дракони, драконите, дракони, драконе

драконова, драконово, мн. дра`конови, прил.
1. Който се отнася до дракон; драконски.
2. Драконовски. драконов, драконовия, драконовият, драконова, драконовата, драконово, драконовото, драконови, драконовите

драконовска, драконовско, мн. дра`коновски, прил. Който е много строг; жесток, деспотичен, безпощаден. Драконовски мерки. Драконовска политика. драконовски, драконовския, драконовският, драконовска, драконовската, драконовско, драконовското, драконовски, драконовските

вж. дра`кон драконски, драконския, драконският, драконска, драконската, драконско, драконското, драконски, драконските

стара мярка за тежина, равна на ¹⁄₄₀₀ част от оката или ¹⁄₃₁₂
част от килограма

мн. дра`ми, ж.
1. Спец. Само ед. Един от основните литературни родове (заедно с лирика и епос), който използва диалогичната форма за създаване на сценични произведения.
2. Диалогична творба за сценично изпълнение, в която са представени сериозни конфликти между силни личности; пиеса.
3. Прен. Сериозен конфликт, обикн. с трагични последици (вкл. и жертви). Семейна драма. драма, драмата, драми, драмите

мн. драматиза`ции, ж. Спец.
1. Само ед. Драматизиране.
2. Произведение, резултат от драматизиране (в 1 знач.). Романът има няколко драматизации. драматизация, драматизацията, драматизации, драматизациите

драматизи`раш, несв. и св.; Какво.
1. Спец. Приспособявам, пригаждам епическо произведение за изпълнение на сцена.
2. Прен. Усилвам драматизма (във 2 знач.), напрежението на нещо, като преувеличавам неговото значение, придавайки му съдбоносен характер. Не драматизирай нещата! драматизирам, драматизираме, драматизираш, драматизирате, драматизира, драматизират, драматизирах, драматизирахме, драматизира, драматизирахте, драматизира, драматизираха, драматизирах, драматизирахме, драматизираше, драматизирахте, драматизираше, драматизираха, драматизирал съм, драматизирала съм, драматизирало съм, драматизирали сме, драматизирал си, драматизирала си, драматизирало си, драматизирали сте, драматизирал е, драматизирала е, драматизирало е, драматизирали са, бях драматизирал, бях драматизирала, бях драматизирало, бяхме драматизирали

м., само ед.
1. Спец. Напрегнатост на действието, която се свързва с острия драматичен конфликт.
2. Прен. Напрегнатост до краен предел, предизвикана от външен или вътрешен конфликт. Борбата между доброто и злото е изпълнена с драматизъм.
Синоними: напрежение, напрегнатост, силно изживяване, вълнение, емоционалност, мъчнотия, безизходност драматизъм, драматизма, драматизмът, драматизми, драматизмите, драматизъма

драматична, драматично, мн. драмати`чни, прил.
1. Който се отнася към драма (в 1 и 2 знач.). Драматичен театър. Драматична актриса.
2. Който се отнася до драматизъм (във 2 знач.). Драматичен случай. Драматичен тон.
3. Спец. За глас на оперен певец — който се отличава с дълбочина, плътност. Драматичен сопран. драматичен, драматичния, драматичният, драматична, драматичната, драматично, драматичното, драматични, драматичните

драматическа, драматическо, мн. драмати`чески, прил. Драматичен (в 1 знач.). драматически, драматическия, драматическият, драматическа, драматическата, драматическо, драматическото, драматически, драматическите

мн. драмату`рзи, м.
1. Писател, който основно пише драматически произведения.
2. Служебно лице в театъра, което подбира репертоара му. драматург, драматурга, драматургът, драматурзи, драматурзите, драматурзи

ж., само ед.
1. Умение, начин на създаване на драматически произведения.
2. Всички драматически произведения (в една литература, в творчеството на един писател и др.). Световна драматургия. драматургия, драматургията, драматургии, драматургиите

мн. дранголници, (два) дранголника, м. Разг. Пренебр. Затвор. Измъкнаха се от дранголника. дранголник, дранголника, дранголникът, дранголници, дранголниците, дранголника

дра`паш, несв. Разг.
1. Остар. Кого, какво. Драскам, чеша.
2. Прен. Пренебр. Мъча се с всички сили и без да подбирам средства да постигна нещо. Цял живот драпах за тази служба.
3. Прен. Катеря се, изкачвам се, като полагам усилия. Един ден драпах, за да достигна върха.
драпам се. — Карам се. Стига сте се драпали! драпам, драпаме, драпаш, драпате, драпа, драпат, драпах, драпахме, драпа, драпахте, драпа, драпаха, драпах, драпахме, драпаше, драпахте, драпаше, драпаха, драпал съм, драпала съм, драпало съм, драпали сме, драпал си, драпала си, драпало си, драпали сте, драпал е, драпала е, драпало е, драпали са, бях драпал, бях драпала, бях драпало, бяхме драпали, беше драпал, беше драпала, беше драпало, бяхте драпали, беше драпал, беше драпала, беше драпало, бяха драпали, ще драпам, ще драпаме, ще драпаш, ще драпате, ще драпа, ще драпат, ще съм драпал, ще съм драпала, ще съм драпало, ще см

мн. драпе`рии, ж. Набран тежък плат за завеса или покривало. драперия, драперията, драперии, драпериите

драпи`раш, несв. и св.; Какво. Набирам плат за украса на дреха, стая, зала и др. драпирам, драпираме, драпираш, драпирате, драпира, драпират, драпирах, драпирахме, драпира, драпирахте, драпира, драпираха, драпирах, драпирахме, драпираше, драпирахте, драпираше, драпираха, драпирал съм, драпирала съм, драпирало съм, драпирали сме, драпирал си, драпирала си, драпирало си, драпирали сте, драпирал е, драпирала е, драпирало е, драпирали са, бях драпирал, бях драпирала, бях драпирало, бяхме драпирали, беше драпирал, беше драпирала, беше драпирало, бяхте драпирали, беше драпирал, беше драпирала, беше драпирало, бяха драпирали, ще драпирам, ще драпир

драсваш, несв. и драсна, св.
1. Драскам от време на време или поединично. Драснах с молив. Драснах няколко реда.
2. Разг. Измъквам се, избягвам. Драснах от лекцията.
Синоними: паля, запалвам, щраквам драсвам, драсваме, драсваш, драсвате, драсва, драсват, драсвах, драсвахме, драсва, драсвахте, драсва, драсваха, драсвах, драсвахме, драсваше, драсвахте, драсваше, драсваха, драсвал съм, драсвала съм, драсвало съм, драсвали сме, драсвал си, драсвала си, драсвало си, драсвали сте, драсвал е, драсвала е, драсвало е, драсвали са, бях драсвал, бях драсвала, бях драсвало, бяхме драсвали, беше драсвал, беше драсвала, беше драсвало, бяхте драсвали, беше драсвал, беше драсвала, беше драсвало, бяха драсвали, ще драсвам, ще драсваме, ще драсваш, ще драсвате, ще драсва, ще драсва

дра`скаш, несв.
1. Какво, по какво. Движа остър предмет по повърхност, като оставям следи върху нея (черти, резки) и заедно с това предизвиквам специфичен шум. Драскам по масата. Някой драскаше по вратата.
2. Какво. Пиша, рисувам нещо набързо, небрежно (без да постигам значителни резултати). Драскам името си навсякъде. Драскаше от време на време романи.
3. Прен. Разг. Пренебр. Мъча се с всички сили и без да подбирам средства да постигна нещо; драпам.
Синоними: надрасквам, правя резки на, отбелязвам с черта драскам, драскаме, драскаш, драскате, драска, драскат, драсках, драскахме, драска, драскахте, драска, драскаха, драсках, драскахме, драскаше, драскахте, драскаше, драскаха, драскал съм, драскала съм, драскало съм, драскали сме, драскал си, драскала си, драскало си, драскали сте, драскал е, драскала е, драскало е, драскали са, бях драскал, бях драскала, бях драскало, бяхме драскали, беше драскал, беше драскала, беше драскало, бяхте драскали, беше драскал, беше драскала, беше драскало, бяха драскали, ще драскам, ще драскаме, ще драскаш, ще драскате, ще драска, ще драска

мн. дра`сканици, м.
1. Обикн. мн. Изписани, нарисувани неумело, небрежно знаци, рисунки.
2. Пренебр. Незначителна, несъвършена в съдържателно, художествено или стилово отношение творба — литературно произведение, картина, текст и др. драсканица, драсканицата, драсканици, драсканиците

мн. драска`чи, м. Пренебр. Автор на безсъдържателни текстове, на текстове без художествена стойност. Драскачи много, писатели малко. драскач, драскача, драскачът, драскачи, драскачите, драскачи, драскачо

мн. драскоти`ни, м. Следа от остър предмет върху повърхност. Масата е покрита с драскотини. Имам няколко драскотини по ръката.
Синоними: рана, издраскване, порязване, раздиране, рязка, черта, бразда, линия, ивица драскотина, драскотината, драскотини, драскотините

драскотиш, мин. св. драскотих и драскотих, мин. прич. драскотил и драскоти`л, несв. Разг. Пренебр. Драскам (в 1 и 2 знач.). драскотя, драскотим, драскотиш, драскотите, драскоти, драскотят, драскотих, драскотихме, драскоти, драскотихте, драскоти, драскотиха, драскотех, драскотехме, драскотеше, драскотехте, драскотеше, драскотеха, драскотил съм, драскотила съм, драскотило съм, драскотили сме, драскотил си, драскотила си, драскотило си, драскотили сте, драскотил е, драскотила е, драскотило е, драскотили са, бях драскотил, бях драскотила, бях драскотило, бяхме драскотили, беше драскотил, беше драскотила, беше драскотило, бяхте драскотили, беше драскотил, беше драскотила, беше драско

мн. драску`лки, ж. Драсканица (в 1 знач.). драскулка, драскулката, драскулки, драскулките

драснеш, мин. св. драснах, мин. прич. дра`снал, св. — вж. драсвам. драсна, драснем, драснеш, драснете, драсне, драснат, драснах, драснахме, драсна, драснахте, драсна, драснаха, драснех, драснехме, драснеше, драснехте, драснеше, драснеха, драснал съм, драснала съм, драснало съм, драснали сме, драснал си, драснала си, драснало си, драснали сте, драснал е, драснала е, драснало е, драснали са, бях драснал, бях драснала, бях драснало, бяхме драснали, беше драснал, беше драснала, беше драснало, бяхте драснали, беше драснал, беше драснала, беше драснало, бяха драснали, ще драсна, ще драснем, ще драснеш, ще драснете, ще драсне, ще драснат, ще

драстична, драстично, мн. драсти`чни, прил.
1. Груб, невъздържан, необуздан. Драстични мерки. Драстичен език.
2. Който прави неприятно впечатление, оказва неприятно въздействие със своята дързост, грубост. Драстичен пример.
Синоними: груб, силен, фрапантен, поразителен, крещящ, подчертан, подсилен, ярък, очебиен драстичен, драстичния, драстичният, драстична, драстичната, драстично, драстичното, драстични, драстичните

Библейско тълкуване: I. От злато; една персийска монета, която е струвала колкото една лира — Езд. 2:69.

II. От сребро; една гръцка монета, която е смятана за равностойна с римския динарий, или около 3 гроша и 30 пари — Лк. 15:8. драхма, драхмата, драхми, драхмите

дращеш и дращиш, мин. св. драсках и драсках, дращих и дращих, мин. прич. драскал и драскал, дращил и дращил, несв.
1. Драскам.
2. Разг. За звук — дразня слуха със своята дрезгавост.
Синоними: издрасквам, изранявам, издирам, изподрасквам, изподирам, раздирам, разранявам, одрасквам, надрасквам, чертая, пиша дращя, дращим, дращиш, дращите, дращи, дращят, дращих, дращихме, дращи, дращихте, дращи, дращиха, дращех, дращехме, дращеше, дращехте, дращеше, дращеха, дращил съм, дращила съм, дращило съм, дращили сме, дращил си, дращила си, дращило си, дращили сте, дращил е, дращила е, дращило е, дращили са, бях дращил, бях дращила, бях дращило, бяхме дращили, беше дращил, беше дращила, беше дращило, бяхте дращили, беше дращил, беше дращила, беше дращило, бяха дращили, ще дращя, ще дращим, ще дращиш, ще дращите, ще дращи, ще дращят, ще съм дращил, ще съм дращила, ще съм дращило, ще сме дра

дребта`, само ед., ж. Дребни остатъци, отпадъци след развлачване на лен, вълна, памук и др. дреб, дребта

дребна, дребно, мн. дре`бни, прил.
1. Който е малък по размери; ситен, нисък. Дребен човек.
2. Разг. Който е малък по възраст. Дребни деца.
3. Който е малък по стойност. Дребни пари. Дребни суми.
4. Който е малък по значението си, по значимостта си; незначителен, несъществен, маловажен. Дребен проблем.
5. Дребнав. Дребни сметки.
6. Който има малка собственост или се основава на малка собственост. Дребен земевладелец. Дребно стопанство. Дребно предприятие.
* Дребна риба. — Човек, който няма особено значение, който е незначителен в своята област.
* Дребна шарка. — Разг. Вид шарка на ситни пъпчици; морбили.
Синоними: ситен, дребничък, въздребен, малък, неосезаем, минимален, незабележим, недоловим, невидим, неголям, дребнав, незначителен, маловажен, нищожен, второстепенен, жалък, пигмей, дребосък, евтин, несериозен, повърхностен, лекомислен, маломерен, недорасъл, недоразвит, глупав, безсъдържателен, суетлив, неважен, малоценен, несъществен, по-малък, по-маловажен, втори, слаб, хилав дребен, дребния, дребният, дребна, дребната, дребно, дребното, дребни, дребните

дребнава, дребнаво, мн. дребнави, прил.<br />1. Който придава голямо значение на дреболии; тесногръд, ограничен. <em>Дребнав човек. Дребнави разсъждения.</em><br />2. Който се ограничава в собствените си егоистични цели и не се интересува от нищо друго.<br />3. Който се отнася до ограничени егоистични цели. <em>Дребнави стремежи.</em><br />същ. дребнавост, дребнавостта`, ж.
Синоними: издребнял, банален, прост, безвкусен, блудкав, педант, формалист, еснаф, простак, затворен, ограничен, едностранчив, тесногръд, мижитурка, дребна душа, малък, дребен, незначителен, придирчив, твърде взискателен, педантичен, формалистичен, суетлив, нервен дребнав, дребнавия, дребнавият, дребнава, дребнавата, дребнаво, дребнавото, дребнави, дребнавите

вж. дребна`в
Синоними: подробност, детайлност, детайл, играчка, нищожност, баналност, блудкавост, педантизъм, формализъм, ограниченост, затвореност, еснафщина, тесногръдство, тесногръдие, придирчивост, взискателност, педантичност, суетливост, нервност дребнавост, дребнавостта, дребнавости, дребнавостите

мн. дреболи`и, ж.
1. Нещо незначително, несъществено, малко. В чекмеджето имаше всякакви дреболии. Този успех е дреболия в сравнение с това, което предстои.
2. Разг. Само мн. Вътрешните органи на животно — дроб, бъбреци, черва, шкембе и др., в качеството си на храна. Агнешки дреболии.
Синоними: играчка, незначителност, нищожност, нищожество, детайл, дребосък, дребна работа, чудо голямо, вятър, нищо, нула, дребнавост, дрънкулка, джунджурия, незначително нещо, незначително количество, мъничко, маловажност, баналност, чертичка, точица, частица дреболия, дреболията, дреболии, дреболиите

мн. дребосъ`ци, м. Дребен (в 1, 2 и 4 знач.) човек. Ей, дребосък! В културата той е дребосък.
Синоними: дребен човек, мъниче, фъстък, завързак, дребен, малък, дребосъче дребосък, дребосъка, дребосъкът, дребосъци, дребосъците, дребосъци, дребосъко

древна, древно, мн. дре`вни, прил. Който се отнася към древността; старинен. Древни хора. Древна история. Древна мъдрост.
Синоними: античен, стар, старинен, старовремски, старовременен, исторически, праисторически, предисторически, библейски, патриархален, първобитен, примитивен, първичен древен, древния, древният, древна, древната, древно, древното, древни, древните

древността`, само ед., ж. Далечно минало.
Синоними: античност древност, древността, древности, древностите

остар.
1. голям военен брониран кораб с далекобойни оръдия
2. безстрашен човек дреднаут, дреднаута, дреднаутът, дреднаути, дреднаутите, дреднаута

дрезгава, дрезгаво, мн. дрезгави, прил. Който издава неясен, хриплив звук. <em>Дрезгав глас. Дрезгав кларнет.</em><br />същ. дрезгавост, дрезгавостта, ж. <br /><br />----<br /><br />дрезгава, дрезгаво, мн. дрезгави, прил. Полумрачен, смрачен, сумрачен; през който се виждат само контурите на предметите. Дрезгава светлина. Дрезгав мрак.
същ. дрезгавина`, ж.
Синоними: прегракнал, хриплив, пресипнал, продран, стържещ, дразнещ, възпален дрезгав, дрезгавия, дрезгавият, дрезгава, дрезгавата, дрезгаво, дрезгавото, дрезгави, дрезгавите

вж. дре`згав
Синоними: сумрак, здрач, здрачевина, мрачина, мрачевина, полумрак, тъмнина дрезгавина, дрезгавината, дрезгавини, дрезгавините

вж. дре`згав дрезгавост, дрезгавостта, дрезгавости, дрезгавостите

мн. дрези`ни, ж. Вагонетка, която се движи по релси механично или с мотор и с която се прекарват хора и материали (обикн. на близки разстояния). дрезина, дрезината, дрезини, дрезините

дрейфът, дрейфа, само ед., м. Ненасочено движение на плаващо тяло според посоката на вятъра или течението. Кораб на дрейф. дрейф, дрейфа, дрейфът, дрейфове, дрейфовете, дрейфа

мн. дре`лки, ж. Вид инструмент, ръчен или електрически, за пробиване на дупки. дрелка, дрелката, дрелки, дрелките

дре`мваш, несв. Дрямвам. дремвам, дремваме, дремваш, дремвате, дремва, дремват, дремвах, дремвахме, дремва, дремвахте, дремва, дремваха, дремвах, дремвахме, дремваше, дремвахте, дремваше, дремваха, дремвал съм, дремвала съм, дремвало съм, дремвали сме, дремвал си, дремвала си, дремвало си, дремвали сте, дремвал е, дремвала е, дремвало е, дремвали са, бях дремвал, бях дремвала, бях дремвало, бяхме дремвали, беше дремвал, беше дремвала, беше дремвало, бяхте дремвали, беше дремвал, беше дремвала, беше дремвало, бяха дремвали, ще дремвам, ще дремваме, ще дремваш, ще дремвате, ще дремва, ще дремва

дремнеш, мин. св. дремнах, мин. прич. дре`мнал, св. — вж. дрямвам.
Синоними: дрямка, сън, полусън, просъница, сънливост дремна, дремнем, дремнеш, дремнете, дремне, дремнат, дремнах, дремнахме, дремна, дремнахте, дремна, дремнаха, дремнех, дремнехме, дремнеше, дремнехте, дремнеше, дремнеха, дремнал съм, дремнала съм, дремнало съм, дремнали сме, дремнал си, дремнала си, дремнало си, дремнали сте, дремнал е, дремнала е, дремнало е, дремнали са, бях дремнал, бях дремнала, бях дремнало, бяхме дремнали, беше дремнал, беше дремнала, беше дремнало, бяхте дремнали, беше дремнал, беше дремнала, беше дремнало, бяха дремнали, ще дремна, ще дремнем, ще дремнеш, ще дремнете, ще дремне, ще дремнат, ще

дремеш, мин. св. дрямах и дремах, мин. прич. дрямал и дрема`л, несв.
1. Намирам се в полусънно състояние, спя леко, за кратко време, без да се отпускам. В автобуса дремя през целия път.
2. Прен. Бездействам. Не дреми, ами направи нещо!
3. Прен. Скрит съм, не съм се проявил. В него дремеше талант на художник.
* Дреме ми на шапката. — Разг. Пренебр. Безразлично ми е; не ми пука.
Синоними: спя, заспивам, задрямвам, унасям се, унася ме, хваща ме дрямка, бездействувам, нехая, немаря, изоставям, не правя нищо, спотайвам се, крия се, смълчавам се, мъдря се, стоя, кисна, приспивам, правя сънлив дремя, дремем, дремеш, дремете, дреме, дремят, дремах, дремахме, дрема, дремахте, дрема, дремаха, дремех, дремехме, дремеше, дремехте, дремеше, дремеха, дремал съм, дремала съм, дремало съм, дремали сме, дремал си, дремала си, дремало си, дремали сте, дремал е, дремала е, дремало е, дремали са, бях дремал, бях дремала, бях дремало, бяхме дремали, беше дремал, беше дремала, беше дремало, бяхте дремали, беше дремал, беше дремала, беше дремало, бяха дремали, ще дремя, ще дремем, ще дремеш, ще дремете, ще дреме, ще дремят, ще съм дремал, ще съм дремала, ще съм дремало, ще сме дре

м., обикн. ед. Спец.
1. В строителството — съоръжение за отводняване, за регулиране на подпочвени води.
2. В медицината — изтегляне на секреции от рана с помощта на специална тръбичка или марлен фитил.
прил. дренажен, дренажна, дренажно, мн. дренажни. дренаж, дренажа, дренажът, дренажи, дренажите, дренажа

вж. дрена`ж дренажен, дренажния, дренажният, дренажна, дренажната, дренажно, дренажното, дренажни, дренажните

дресираш, несв. и св.<br />1. Какво. Обучавам животно да изпълнява заповеди.<br />2. Прен. Разг. Кого. Насаждам навици според своята воля. <em>Така е дресирала мъжа си.</em><br />същ. дресиране, ср.
Синоними: укротявам, обучавам, приучавам, уча, научавам, упражнявам, тренирам, възпитавам, дисциплинирам, опитомявам дресирам, дресираме, дресираш, дресирате, дресира, дресират, дресирах, дресирахме, дресира, дресирахте, дресира, дресираха, дресирах, дресирахме, дресираше, дресирахте, дресираше, дресираха, дресирал съм, дресирала съм, дресирало съм, дресирали сме, дресирал си, дресирала си, дресирало си, дресирали сте, дресирал е, дресирала е, дресирало е, дресирали са, бях дресирал, бях дресирала, бях дресирало, бяхме дресирали, беше дресирал, беше дресирала, беше дресирало, бяхте дресирали, беше дресирал, беше дресирала, беше дресирало, бяха дресирали, ще дресирам, ще дресир

вж. дреси`рам дресиране, дресирането, дресирания, дресиранията

мн. дресирова`чи, м. Дресьор. дресировач, дресировача, дресировачът, дресировачи, дресировачите, дресировача

ж., само ед. Дресура. дресировка, дресировката, дресировки, дресировките

ж., само ед.
1. Дресиране.
2. Цирков номер с дресирани животни. дресура, дресурата, дресури, дресурите

мн. дресьо`ри, м. Лице, което дресира животни. дресьор, дресьора, дресьорът, дресьори, дресьорите, дресьора

мн. дрехи, ж.<br />1. Ушита от плат или от кожа вещ, която служи за обличане; облекло. <em>Облечи си дрехите, да не стоиш гол.</em><br />2. Разг. Само ед. Горно облекло (обикн. късо). <em>Вземи си дрехата от закачалката.</em><br />* <em>Горни/връхни дрехи.</em> — Дрехи, които се обличат върху другите дрехи.<br />* <em>Долни дрехи.</em> — Дрехи, които се обличат на голо, непосредствено по тялото; бельо.<br />същ. умал. дрешка, мн. дре`шки, ж.
Синоними: облекло, покривало, наметало дреха, дрехата, дрехи, дрехите

вж. дре`ха дрешка, дрешката, дрешки, дрешките

мн. дрешници, (два) дрешника, м. Помещение, място, където се пазят дрехи (стенен гардероб, килер или долап вкъщи). дрешник, дрешника, дрешникът, дрешници, дрешниците, дрешника

мит. Горска нимфа. дриада, дриадата, дриади, дриадите

дрибли`раш, несв. и св. Спец. В спортни игри — правя дрибъл. дриблирам, дриблираме, дриблираш, дриблирате, дриблира, дриблират, дриблирах, дриблирахме, дриблира, дриблирахте, дриблира, дриблираха, дриблирах, дриблирахме, дриблираше, дриблирахте, дриблираше, дриблираха, дриблирал съм, дриблирала съм, дриблирало съм, дриблирали сме, дриблирал си, дриблирала си, дриблирало си, дриблирали сте, дриблирал е, дриблирала е, дриблирало е, дриблирали са, бях дриблирал, бях дриблирала, бях дриблирало, бяхме дриблирали, беше дриблирал, беше дриблирала, беше дриблирало, бяхте дриблирали, беше дриблирал, беше дриблирала, беше дриб

м., само ед. Спец. В спортни игри — продължителна игра с топката от един играч, който чрез специални движения не позволява на противника да му я отнеме. дрибъл, дрибъла, дрибълът, дрибли, дриблите, дрибъла

мн. дри`пи, ж.
1. Откъсната част, парче от дреха; парцал.
2. Разкъсана, изпокъсана дреха.
3. Прен. Отпаднал, отпуснат човек.
4. Прен. Пренебр. Човек без достойнство; безнравствен човек.
* Налягам си дрипите. — Разг. Кротувам, не се съпротивлявам повече, слушам.
* Захвърлям като дрипа. — Разг. Изоставям някого, без да казвам причината.
Синоними: отрепка, парцал, вехтория дрипа, дрипата, дрипи, дрипите

дрипава, дрипаво, мн. дри`пави, прил.
1. Който е в дрипи. Дрипав човек.
2. Който е на дрипи. Дрипава дреха. Дрипаво облекло.
Синоними: парцалив, скъсан, съдран, опърпан, одърпан, одрипавял, беден, сиромах, просяк, износен, изтъркан дрипав, дрипавия, дрипавият, дрипава, дрипавата, дрипаво, дрипавото, дрипави, дрипавите

мн. дри`пльовци, м. Разг. Пренебр.
1. Човек в дрипави дрехи.
2. Прен. Бедняк.
Синоними: просяк, парцалан, бедняк, опърпан, уличник, гамен дрипльо, дрипльото, дрипльото, дрипльовци, дрипльовците, дрипльовци, дрипльо

дри`скаш, несв. Разг. За човек или животно — често, на пристъпи, тласъци изхвърлям редки изпражнения. дрискам, дрискаме, дрискаш, дрискате, дриска, дрискат, дрисках, дрискахме, дриска, дрискахте, дриска, дрискаха, дрисках, дрискахме, дрискаше, дрискахте, дрискаше, дрискаха, дрискал съм, дрискала съм, дрискало съм, дрискали сме, дрискал си, дрискала си, дрискало си, дрискали сте, дрискал е, дрискала е, дрискало е, дрискали са, бях дрискал, бях дрискала, бях дрискало, бяхме дрискали, беше дрискал, беше дрискала, беше дрискало, бяхте дрискали, беше дрискал, беше дрискала, беше дрискало, бяха дрискали, ще дрискам, ще дрискаме, ще дрискаш, ще дрискате, ще дриска, ще дриска

м., само ед.
1. Разг. Разстройство на стомашно-чревния тракт, при което се дриска; диария.
2. Прен. Грубо. Заядлив, дребнав човек. дрисък, дрисъка, дрисъкът, дрисъци, дрисъците, дрисъка

дробът, дроба, мн. дробове, (два) дроба, м. Вътрешен орган у човек или животно.
* Бял дроб — и бели дробове. Вътрешен дихателен орган, разположен в гръдния кош.
* Чер(ен) дроб. — Жлеза за пречистване на кръвта, разположена в дясната част на коремната кухина под стомаха.

—-

дробта, мн. дроби, ж. Спец. В математиката — нецяло число, по-малко от единица. Десетична дроб.
прил. дробен, дробна, дробно, мн. дробни. дроб, дроба, дробът, дробове, дробовете, дроба

дробът, дроба, мн. дробове, (два) дроба, м. Вътрешен орган у човек или животно.
* Бял дроб — и бели дробове. Вътрешен дихателен орган, разположен в гръдния кош.
* Чер(ен) дроб. — Жлеза за пречистване на кръвта, разположена в дясната част на коремната кухина под стомаха.

—-

дробта, мн. дроби, ж. Спец. В математиката — нецяло число, по-малко от единица. Десетична дроб.
прил. дробен, дробна, дробно, мн. дробни. дроб, дробта, дроби, дробите

вж. дроб дробен, дробения, дробеният, дробена, дробената, дробено, дробеното, дробени, дробените

мн. дроби`лки, ж. Машина за дробене. дробилка, дробилката, дробилки, дробилките

дробиш, мин. св. дробих, мин. прич. дроби`л, несв.; Какво.
1. Разделям на малки, дребни парчета (обикн. с неправилна форма). Дробя хляб.
2. Разг. Разделям на малки части. Дробя имот.
дробя се. — Ставам на малки, дребни парчета. Хлябът се дроби.
* Каквото съм дробил, това ще сърбам. — Ще получа съответстващото на действията ми, което обикн. е неприятно.
Синоними: раздробявам, късам, разкъсвам, разделям, кълцам, скълцвам, накълцвам, надробявам, накъсвам, нарязвам, разрязвам, насичам, деля, троша, разтрошавам дробя, дробим, дробиш, дробите, дроби, дробят, дробих, дробихме, дроби, дробихте, дроби, дробиха, дробях, дробяхме, дробеше, дробяхте, дробеше, дробяха, дробил съм, дробила съм, дробило съм, дробили сме, дробил си, дробила си, дробило си, дробили сте, дробил е, дробила е, дробило е, дробили са, бях дробил, бях дробила, бях дробило, бяхме дробили, беше дробил, беше дробила, беше дробило, бяхте дробили, беше дробил, беше дробила, беше дробило, бяха дробили, ще дробя, ще дробим, ще дробиш, ще дробите, ще дроби, ще дробят, ще съм дробил, ще съм дробила, ще съм дробило, ще сме дро

мн. дро`ги, ж.
1. Спец. Изсушена билка с лекарствено предназначение или за наркотик.
2. Наркотик. дрога, дрогата, дроги, дрогите

мн. дроге`рии, ж. Истор. В близкото минало — магазин, в който са се продавали различни дребни стоки за бита и лекарства без рецепта. дрогерия, дрогерията, дрогерии, дрогериите

дроги`раш, несв. и св.; Кого. Давам наркотик или друго упойващо средство.
дрогирам се. — Приемам наркотик или друго упойващо средство. дрогирам, дрогираме, дрогираш, дрогирате, дрогира, дрогират, дрогирах, дрогирахме, дрогира, дрогирахте, дрогира, дрогираха, дрогирах, дрогирахме, дрогираше, дрогирахте, дрогираше, дрогираха, дрогирал съм, дрогирала съм, дрогирало съм, дрогирали сме, дрогирал си, дрогирала си, дрогирало си, дрогирали сте, дрогирал е, дрогирала е, дрогирало е, дрогирали са, бях дрогирал, бях дрогирала, бях дрогирало, бяхме дрогирали, беше дрогирал, беше дрогирала, беше дрогирало, бяхте дрогирали, беше дрогирал, беше дрогирала, беше дрогирало, бяха дрогирали, ще дрогирам, ще дрогир

само мн. Едноклетъчни микроорганизми, които предизвикват ферментация на захарите.

дроздът, дрозда, мн. дроздове, (два) дрозда, м. Вид прелетна пойна птица с пъстра перушина. дрозд, дрозда, дроздът, дроздове, дроздовете, дрозда

Географско название на път.
вж. топоним

мед. Променящ скоростта на провеждане на възбуждението. Различават се отрицателен (намаляващ) и положителен (увеличаващ скоростта на провеждане навъзбуждението) дромотропен ефект.

мн. дро`пли, ж.
1. Вид тромава блатна или степна птица, подобна на жерав.
2. Прен. Разг. Пренебр. Едра, тромава и отпусната жена. дропла, дроплата, дропли, дроплите

дропсът, дропса, само ед., м. Дребни кръгли бонбони от захар, без пълнеж.
прил. дропсов, дропсова, дропсово, мн. дропсови. дропс, дропса, дропсът, дропсове, дропсовете, дропса

друга, друго, мн. дру`ги, прил.
1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. От другата страна на улицата.
2. Числ. Втори. Един, че друг, че трети.
3. Следващ спрямо минал или бъдещ определен момент. На другата нощ.
4. Различен от посочения; инакъв. Работата е съвсем друга. Ти си друг — не си като мене.
5. Като същ. Този, който е извън обхвата, извън обема на посочените. Другите да му мислят. • Едно-друго. Различни неща.
* Без друго. — Без съмнение; и без това.
* Гледам с (по-) друго (други) око (очи). — Отношението ми става различно.
* Друга работа съм. — Разг. За лица — различен съм, обикн. по-добър.
* Това е друга работа. — Това променя нещата, отношението ми.
* Това е друг въпрос. — Това е странично, няма отношение към обсъждания проблем.
* Друго двайсет! — Разг. Възклицание при учудване от нещо непредвидено, твърде неприятно.
* Друг път. — Разг. За категоричен отказ.
* Един през друг. — Всички заедно, безразборно.
* Между другото. — Вметнат израз в началото на странични по отношение на основния проблем разсъждения.
* Обръщам другия край. — Разг. Започвам да се отнасям строго.
Синоними: различен, несходен, разнороден, разновиден, разнообразен, сменен, не същият, нееднакъв, инакъв, не този, онакъв, чужд, следващ, идващ друг, другия, другият, друга, другата, друго, другото, други, другите

нареч. На друго, различно място, не тук. Отивам да пея другаде. Бедата е другаде. Идвам от другаде.

другарят, другаря, мн. другари, м.<br />1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. <em>Той ми е добър другар.</em><br />2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и др. <em>Другарят му в килията беше блед младеж. Другар по съдба. Другар по убеждения.</em><br />3. ист. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин.<br />4. Разг. Съпруг.<br />прил. другарски, другарска, другарско, мн. друга`рски.
Синоними: приятел, колега, побратим, аркадаш, близък, компаньон, събеседник, сподвижник, съмишленик, съучастник, съюзник, сътрудник, съдружник, събрат, съученик, помощник, последовател другар, другаря, другарят, другари, другарите, другари, другарю

мн. друга`рки, ж. Жена другар.
Синоними: приятелка, дружка, колежка, близка, съучастница, съюзница, съпруга другарка, другарката, другарки, другарките, другарко

вж. друга`р
Синоними: приятелски, дружелюбен, дружен, задружен, взаимен, солидарен другарски, другарския, другарският, другарска, другарската, другарско, другарското, другарски, другарските

мн. друговерци, м. Човек, който изповядва друга, различна религия в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори.<br />прил. друговерски, друговерска, друговерско, мн. другове`рски. друговерец, друговереца, друговерецът, друговерци, друговерците, друговерци, друговерецо

вж. другове`рец друговерски, друговерския, друговерският, друговерска, друговерската, друговерско, друговерското, друговерски, друговерските

нареч. По друг, различен начин; иначе, инак.
Синоними: иначе, по друг начин, не така, с други думи, различно, иначе казано, в противен случай

дружиш, мин. св. дружих, мин. прич. дружи`л, несв.; с кого. Поддържам другарски, приятелски отношения с някого. Никой не дружи с мен.
Синоними: другарувам, общувам, съжителствувам, съм приятел дружа, дружим, дружиш, дружите, дружи, дружат, дружих, дружихме, дружи, дружихте, дружи, дружиха, дружах, дружахме, дружеше, дружахте, дружеше, дружаха, дружил съм, дружила съм, дружило съм, дружили сме, дружил си, дружила си, дружило си, дружили сте, дружил е, дружила е, дружило е, дружили са, бях дружил, бях дружила, бях дружило, бяхме дружили, беше дружил, беше дружила, беше дружило, бяхте дружили, беше дружил, беше дружила, беше дружило, бяха дружили, ще дружа, ще дружим, ще дружиш, ще дружите, ще дружи, ще дружат, ще съм дружил, ще съм дружила, ще съм дружило, ще сме дру

ж., само ед.
1. Близки отношения, които се основават на взаимно доверие, разбиране, преданост един на друг, общи интереси и др.; приятелство.
2. Разг. Любов.

—-

мн. дру`жби, ж. Местна земеделска организация.
Синоними: приятелство, другарство, другаруване, съжителство, общуване, близост, интимност, привързаност, обич, общество, колегия, организация, другарски отношения, разбирателство, компания, съгласие, единение, хармония дружба, дружбата, дружби, дружбите

дружелюбна, дружелюбно, мн. дружелюбни, прил.<br />1. Който е настроен приятелски, предразположен е към някого; приветлив. <em>Дружелюбен човек.</em><br />2. Който е израз, проява на предразположение, на приятелско отношение; приветлив. <em>Дружелюбна усмивка.</em><br />същ. дружелюбност, дружелюбността`, ж.
Синоними: отзивчив, доброжелателен, радушен, благосклонен, сърдечен, общителен, приветлив, приятелски, другарски, добросъседски, любезен, мил, симпатичен, обичлив, интимен, близък дружелюбен, дружелюбния, дружелюбният, дружелюбна, дружелюбната, дружелюбно, дружелюбното, дружелюбни, дружелюбните

вж. дружелю`бен
Синоними: любезност, приветливост, обичливост дружелюбност, дружелюбността, дружелюбности, дружелюбностите

дружна, дружно, мн. дру`жни, прил.
1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен. Дружен клас. Дружна компания.
2. Който се извършва, протича едновременно, съвместно; колективен. Дружен смях.
Синоними: общ, задружен, колективен, съвместен, взаимен, солидарен, групов дружен, дружния, дружният, дружна, дружната, дружно, дружното, дружни, дружните

дружеска, дружеско, мн. дру`жески, прил. Другарски, приятелски.
Синоними: другарски, приятелски, сърдечен, благороден, знатен, благовъзпитан, любезен, вежлив, близък, интимен, приветлив дружески, дружеския, дружеският, дружеска, дружеската, дружеско, дружеското, дружески, дружеските

мн. дру`жества, ср.
1. Доброволна свободна организация, в която членовете са обединени от обща културна, възпитателна или друга цел; сдружение. Дружество на природозащитниците.
2. ист. Най-малката местна организация в комунистическите младежки съюзи. Комсомолско дружество.
3. Спец. Вид съвместно предприятие, в което всеки от членовете участва със свой дял. Акционерно дружество.
Синоними: корпорация, сдружение, съдружие, братство, предприятие, фирма дружество, дружеството, дружества, дружествата

мн. дружини, ж.<br />1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. <em>Дружина кооператори.</em><br />2. ист. Група въоръжени лица с обща цел и обща бойна задача. <em>Хайдушка дружина. Партизанската дружина.</em><br />3. Остар. Войсково подразделение, което се състои от няколко роти; батальон.<br />прил. дружинен, дружинна, дружинно, мн. дружи`нни.
Синоними: батальон, чета, група, банда, шайка, орда, куп, тайфа, тумба дружина, дружината, дружини, дружините

вж. дружи`на дружинен, дружинния, дружинният, дружинна, дружинната, дружинно, дружинното, дружинни, дружинните

мн. дру`жки, ж. Разг. Другарка, приятелка. Вярна дружка.
Синоними: другарка, приятелка, близка дружка, дружката, дружки, дружките, дружке

ист. Религия на древните келти, основана на обожествяване на природата, трансмиграция на душите и др. друидизъм, друидизма, друидизмът, друидизми, друидизмите, друидизъма

друмът, друма, мн. друмове и друми, (два) дру`ма. Път.
* Царски друм. — Широк и удобен път.
Синоними: път, улица, пътека друм, друма, друмът, друми, друмите, друма

друмът, друма, мн. друмове и друми, (два) дру`ма. Път.
* Царски друм. — Широк и удобен път.
Синоними: път, улица, пътека друм, друма, друмът, друмища, друмищата, друма

мн. дру`мници, м. Човек, който е по друмовете; пътник.
Синоними: пътник, скитник, странник, чуждестранен друмник, друмника, друмникът, друмници, друмниците, друмници, друмнико

дру`саш, несв.
1. Кого, какво. Тръскам, подхвърлям леко нагоре. Друсам детето. Колата друсаше пътниците.
2. Какво. Играя, потропвам. Друсам хоро.
3. Разг. Какво. Клатя силно, за да съборя; тръскам. Започнах да друсам сливата.
4. Жарг. Бия, удрям.
друсам се. 1. — Движа се нагоре-надолу; клатя се, люлея се, треса се при игра или при движение.
2. Прен. Жарг. Приемам наркотик; дрогирам се.
Синоними: клатя, клатушкам, разклащам, разтърсвам, разлюлявам, люлея, движа, раздрусвам, треса, подрусвам, поклащам, поразклащам, поразтърсвам, поразлюлявам, подвижвам, полюлявам, тръскам, кандилкам друсам, друсаме, друсаш, друсате, друса, друсат, друсах, друсахме, друса, друсахте, друса, друсаха, друсах, друсахме, друсаше, друсахте, друсаше, друсаха, друсал съм, друсала съм, друсало съм, друсали сме, друсал си, друсала си, друсало си, друсали сте, друсал е, друсала е, друсало е, друсали са, бях друсал, бях друсала, бях друсало, бяхме друсали, беше друсал, беше друсала, беше друсало, бяхте друсали, беше друсал, беше друсала, беше друсало, бяха друсали, ще друсам, ще друсаме, ще друсаш, ще друсате, ще друса, ще друсат, ще съм друсал, ще съм друсала, ще съм друсало, ще см

мн. дръвници, (два) дръвника, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.
Синоними: кютюк, дърво, дебелак, недодялан, груб, невъзпитан, простак, дурак, невъзприемчив, глупак, тъпак, коравосърдечен човек, пън дръвник, дръвника, дръвникът, дръвници, дръвниците, дръвника

мн. дръвници, (два) дръвника, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.
Синоними: кютюк, дърво, дебелак, недодялан, груб, невъзпитан, простак, дурак, невъзприемчив, глупак, тъпак, коравосърдечен човек, пън дръвник, дръвника, дръвникът, дръвници, дръвниците, дръвници, дръвнико

дръглива, дръгливо, мн. дръгливи, прил. Който е много слаб, мършав, неугледен. <em>Дръгливо магаре. Дръглива кобила. Дръглив вол.</em><br />същ. дръгливост, дръгливостта`, ж.
Синоними: слаб, кокалест, недохранен, постал, мършав, костелив, кльощав, изпосталял, кожа и кости дръглив, дръгливия, дръгливият, дръглива, дръгливата, дръгливо, дръгливото, дръгливи, дръгливите

вж. дръгли`в дръгливост, дръгливостта, дръгливости, дръгливостите

мн. дръ`жки, ж.
1. Част от предмет, с която той се хваща, държи. Дръжката на прозореца е счупена.
2. Стъбло на цвете. Препоръчвам ви цветя с дълги дръжки.
3. Жарг. Само мн. Нищо. — Какво има за ядене? — Дръжки.
Синоними: ръчка, хватка, ръкохватка, стебло, опашка, държало, сап, краче, стъбълце, стъбло, лост, кобилица, рамо дръжка, дръжката, дръжки, дръжките

дръзваш, несв. и дръзна, св. Проявявам смелост, дързост; осмелявам се. Дръзнах да се обадя.
Синоними: осмелявам се, посмявам, смея, решавам се, позволявам си, предприемам, рискувам, одързостявам се, престрашавам се, хвърлям се, имам смелост, побивам смелост дръзвам, дръзваме, дръзваш, дръзвате, дръзва, дръзват, дръзвах, дръзвахме, дръзва, дръзвахте, дръзва, дръзваха, дръзвах, дръзвахме, дръзваше, дръзвахте, дръзваше, дръзваха, дръзвал съм, дръзвала съм, дръзвало съм, дръзвали сме, дръзвал си, дръзвала си, дръзвало си, дръзвали сте, дръзвал е, дръзвала е, дръзвало е, дръзвали са, бях дръзвал, бях дръзвала, бях дръзвало, бяхме дръзвали, беше дръзвал, беше дръзвала, беше дръзвало, бяхте дръзвали, беше дръзвал, беше дръзвала, беше дръзвало, бяха дръзвали, ще дръзвам, ще дръзваме, ще дръзваш, ще дръзвате, ще дръзва, ще дръзва

дръзнеш, мин. св. дръзнах, мин. прич. дръ`знал, св. — вж. дръзвам. дръзна, дръзнем, дръзнеш, дръзнете, дръзне, дръзнат, дръзнах, дръзнахме, дръзна, дръзнахте, дръзна, дръзнаха, дръзнех, дръзнехме, дръзнеше, дръзнехте, дръзнеше, дръзнеха, дръзнал съм, дръзнала съм, дръзнало съм, дръзнали сме, дръзнал си, дръзнала си, дръзнало си, дръзнали сте, дръзнал е, дръзнала е, дръзнало е, дръзнали са, бях дръзнал, бях дръзнала, бях дръзнало, бяхме дръзнали, беше дръзнал, беше дръзнала, беше дръзнало, бяхте дръзнали, беше дръзнал, беше дръзнала, беше дръзнало, бяха дръзнали, ще дръзна, ще дръзнем, ще дръзнеш, ще дръзнете, ще дръзне, ще дръзнат, ще

дръзновена, дръзновено, мн. дръзновени, прил. Който проявява или изразява смелост, дързост; дързък. <em>Дръзновени мечти.</em><br />същ. дръзновеност, дръзновеността`, ж.
Синоними: смел, дързък, неустрашим, безстрашен, себеотрицателен, мъжествен, решителен дръзновен, дръзновения, дръзновеният, дръзновена, дръзновената, дръзновено, дръзновеното, дръзновени, дръзновените

ср., само ед. Дързост, смелост, дръзновеност.
Синоними: себеотрицание, смелост, мъжество, мъжественост, безстрашие, неустрашимост, безразсъдство дръзновение, дръзновението, дръзновения, дръзновенията

вж. дармон

мн. дрънка`лки, ж.
1. Бебешка играчка, която дрънка при допир или при разлюляване.
2. Разг. Пренебр. Накит. дрънкалка, дрънкалката, дрънкалки, дрънкалките

мн. дрънка`ла, ср.
1. Дрънкалка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много; бъбривец.
Синоними: плямпало дрънкало, дрънкалото, дрънкала, дрънкалата

дрънкаш, несв.<br />1. Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при движение; звъня. <em>Менците дрънкат долу на мегдана. В касичката нещо дрънкаше.</em><br />2. Удрям, разлюлявам нещо, та издава такива звуци. <em>Дрънкам (с) герданите.</em><br />3. Разг. Пренебр. Свиря неумело на струнен или клавирен инструмент. <em>Дрънкам на пиано.</em><br />4. За музикален инструмент — издавам нехармонични звукове. <em>Пианото дрънкаше в съседната стая.</em><br />5. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Говоря много, напусто. <em>Стига си дрънкала, ами се хвани за работа.</em><br />6. Прен. Разг. Кого. Моля нетърпеливо, като повтарям често молбата си. <em>Дрънкаше баща си да</em> <em>и купи шлифер.
дрънкам се. — Разг. С кого. Закачам се, споря, карам се. Не се дрънкай с брат си.
Синоними: звъня, удрям, дрънча, бърборя, брътвя, бръщолевя, мърморя, празнословя, плямпам, бъбря, плещя, опявам, говоря, приказвам, дърдоря, ломотя, раздрънквам, издавам, вдигам шум, бърборя шумно, звънтя, тракам, тропам, хлопам, чукам, трополя, трещя, гърмя дрънкам, дрънкаме, дрънкаш, дрънкате, дрънка, дрънкат, дрънках, дрънкахме, дрънка, дрънкахте, дрънка, дрънкаха, дрънках, дрънкахме, дрънкаше, дрънкахте, дрънкаше, дрънкаха, дрънкал съм, дрънкала съм, дрънкало съм, дрънкали сме, дрънкал си, дрънкала си, дрънкало си, дрънкали сте, дрънкал е, дрънкала е, дрънкало е, дрънкали са, бях дрънкал, бях дрънкала, бях дрънкало, бяхме дрънкали, беше дрънкал, беше дрънкала, беше дрънкало, бяхте дрънкали, беше дрънкал, беше дрънкала, беше дрънкало, бяха дрънкали, ще дрънкам, ще дрънкаме, ще дрънкаш, ще дрънкате, ще дрънка, ще дрънка

дрънчиш, мин. св. дрънчах, мин. прич. дрънча`л, несв. Дрънкам (в 1, 2 и 4 знач.).
Синоними: дрънкам, звънтя, удрям, хлопам, тракам, тропам, звъня, трополя, чукам, трещя, гърмя дрънча, дрънчим, дрънчиш, дрънчите, дрънчи, дрънчат, дрънчах, дрънчахме, дрънча, дрънчахте, дрънча, дрънчаха, дрънчах, дрънчахме, дрънчеше, дрънчахте, дрънчеше, дрънчаха, дрънчал съм, дрънчала съм, дрънчало съм, дрънчали сме, дрънчал си, дрънчала си, дрънчало си, дрънчали сте, дрънчал е, дрънчала е, дрънчало е, дрънчали са, бях дрънчал, бях дрънчала, бях дрънчало, бяхме дрънчали, беше дрънчал, беше дрънчала, беше дрънчало, бяхте дрънчали, беше дрънчал, беше дрънчала, беше дрънчало, бяха дрънчали, ще дрънча, ще дрънчим, ще дрънчиш, ще дрънчите, ще дрънчи, ще дрънчат, ще

дръпваш, несв. и дръпна, св.
1. Дърпам еднократно или поединично.
2. Разг. Започвам да се движа, да правя нещо много бързо, като изпреварвам другите.
Синоними: тегля, изтеглям, издърпвам, изваждам, подръпвам, изскубвам, потеглям, поизтеглям, поиздърпвам, отвеждам, отдръпвам, отстранявам, откарвам, отнемам, вземам, дърпам, разтеглям, опъвам, щипвам, пощипвам, ощипвам, откъсвам дръпвам, дръпваме, дръпваш, дръпвате, дръпва, дръпват, дръпвах, дръпвахме, дръпва, дръпвахте, дръпва, дръпваха, дръпвах, дръпвахме, дръпваше, дръпвахте, дръпваше, дръпваха, дръпвал съм, дръпвала съм, дръпвало съм, дръпвали сме, дръпвал си, дръпвала си, дръпвало си, дръпвали сте, дръпвал е, дръпвала е, дръпвало е, дръпвали са, бях дръпвал, бях дръпвала, бях дръпвало, бяхме дръпвали, беше дръпвал, беше дръпвала, беше дръпвало, бяхте дръпвали, беше дръпвал, беше дръпвала, беше дръпвало, бяха дръпвали, ще дръпвам, ще дръпваме, ще дръпваш, ще дръпвате, ще дръпва, ще дръпва

дръпнеш, мин. св. дръпнах, мин. прич. дръ`пнал, св. — вж. дръпвам. дръпна, дръпнем, дръпнеш, дръпнете, дръпне, дръпнат, дръпнах, дръпнахме, дръпна, дръпнахте, дръпна, дръпнаха, дръпнех, дръпнехме, дръпнеше, дръпнехте, дръпнеше, дръпнеха, дръпнал съм, дръпнала съм, дръпнало съм, дръпнали сме, дръпнал си, дръпнала си, дръпнало си, дръпнали сте, дръпнал е, дръпнала е, дръпнало е, дръпнали са, бях дръпнал, бях дръпнала, бях дръпнало, бяхме дръпнали, беше дръпнал, беше дръпнала, беше дръпнало, бяхте дръпнали, беше дръпнал, беше дръпнала, беше дръпнало, бяха дръпнали, ще дръпна, ще дръпнем, ще дръпнеш, ще дръпнете, ще дръпне, ще дръпнат, ще

дръпната, дръпнато, мн. дръпнати, прил.<br />1. Който е неприветлив, несговорчив, често се обижда и показва демонстративно това. <em>Дръпната барманка.</em><br />2. Който е израз, проява на неприветливост, несговорчивост. <em>Дръпнато поведение.</em><br />същ. дръпнатост, дръпнатостта`, ж.
Синоними: пернат, халосан, джаснат, ударен в главата, особняк, занесен, залисан, завеян, налудничав, ненормален, блъснат, бишнат, чалнат, рязък, груб, троснат, сопнат, смахнат, побъркан дръпнат, дръпнатия, дръпнатият, дръпната, дръпнатата, дръпнато, дръпнатото, дръпнати, дръпнатите

вж. дръ`пнат дръпнатост, дръпнатостта, дръпнатости, дръпнатостите

дръстиш, мин. св. дръстих и дръстих, мин. прич. дръстил и дръсти`л, несв. Диал.
1. Какво. Пера постелки, одеяла, като ги удрям във водата на река.
2. Какво. Удрям, чукам коноп или лен, за да отделя влакното.
3. Прен. Кого. Бия. Дръстя го всеки ден, ама не помага. дум-дум междум. За наподобяване на звуци от изстрели, тропане и др.

—-

неизм.
* Куршуми дум-дум. — Вид куршуми, които се взривяват и разпръскват в тялото, като причиняват сериозни рани.

мн. дря`зги, ж. Обикн. мн. Недоразумения, дребни разправии, препирни. дрязга, дрязгата, дрязги, дрязгите

дрямваш, несв. и дремна, св. Дремя (в 1 знач.) кратко време или от време на време. Ти иди дремни. дрямвам, дрямваме, дрямваш, дрямвате, дрямва, дрямват, дрямвах, дрямвахме, дрямва, дрямвахте, дрямва, дрямваха, дрямвах, дрямвахме, дрямваше, дрямвахте, дрямваше, дрямваха, дрямвал съм, дрямвала съм, дрямвало съм, дрямвали сме, дрямвал си, дрямвала си, дрямвало си, дрямвали сте, дрямвал е, дрямвала е, дрямвало е, дрямвали са, бях дрямвал, бях дрямвала, бях дрямвало, бяхме дрямвали, беше дрямвал, беше дрямвала, беше дрямвало, бяхте дрямвали, беше дрямвал, беше дрямвала, беше дрямвало, бяха дрямвали, ще дрямвам, ще дрямваме, ще дрямваш, ще дрямвате, ще дрямва, ще дрямва дуелирам се дуели`раш се, несв. и св. Участвам в дуел. дуелирам, дуелираме, дуелираш, дуелирате, дуелира, дуелират, дуелирах, дуелирахме, дуелира, дуелирахте, дуелира, дуелираха, дуелирах, дуелирахме, дуелираше, дуелирахте, дуелираше, дуелираха, дуелирал съм, дуелирала съм, дуелирало съм, дуелирали сме, дуелирал си, дуелирала си, дуелирало си, дуелирали сте, дуелирал е, дуелирала е, дуелирало е, дуелирали са, бях дуелирал, бях дуелирала, бях дуелирало, бяхме дуелирали, беше дуелирал, беше дуелирала, беше дуелирало, бяхте дуелирали, беше дуелирал, беше дуелирала, беше дуелирало, бяха дуелирали, ще дуелирам, ще дуелир

ж., само ед. Полусън, унес, лек сън.
Синоними: сън, полусън, просъница, сънливост дрямка, дрямката, дремки, дремките

дрянът, дряна, мн. дрянове, (два) дряна, м. Горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус. Откъснах клонче от дряна за сурвачка.
прил. дрянов, дрянова, дряново, мн. дрянови. дрян, дряна, дрянът, дрянове, дряновете, дряна

мн. дре`нки, ж.
1. Плод на дрян.
2. Разг. Дрян.
* От един дол дренки. — Разг. Пренебр. Еднакви в недостатъците си. дрянка, дрянката, дренки, дренките

вж. дрян дрянов, дряновия, дряновият, дрянова, дряновата, дряново, дряновото, дрянови, дряновите

мн. дря`новици, ж. Дрянова тояга, пръчка. дряновица, дряновицата, дряновици, дряновиците

вж. дряхлявост

книж. остар.
немощ, отпадналост, грохналост

книж. остар.
отпаднал, немощен, слаб, грохнал гьоз-гьоре Диал.
явно, очевидно