мн. доайе`ни, м. Най-старият от група, колегия и др., който обикн. е и с най-висш ранг. Доайен на отбора. Доайен на представителство. доайен, доайена, доайенът, доайени, доайените, доайена

ж., само ед. Период от време или час (обикн. от нощта). Късна доба.
Синоними: време доба, добата, доби, добите

мн. добавки, ж. Нещо добавено допълнително към друго; прибавка, допълнение. <em>В добавка ще кажа, че това не е достатъчно. Даде в добавка и голямата нива. Месечни добавки за деца.</em><br />прил. добавъчен, добавъчна, добавъчно, мн. доба`въчни. Добавъчни материали.
Синоними: допълнение, прибавка, притурка, придатък, увеличение, приложение добавка, добавката, добавки, добавките

вж. доба`вка
Синоними: допълнителен, прибавъчен, придатъчен, спомагателен, вторичен, извънреден, в повече, нов, скорошен, неотдавнашен, следващ, по-сетнешен, последващ добавъчен, добавъчния, добавъчният, добавъчна, добавъчната, добавъчно, добавъчното, добавъчни, добавъчните

добавиш, мин. св. добавих, мин. прич. доба`вил, св. — вж. добавям. добавя, добавим, добавиш, добавите, добави, добавят, добавих, добавихме, добави, добавихте, добави, добавиха, добавех, добавехме, добавеше, добавехте, добавеше, добавеха, добавил съм, добавила съм, добавило съм, добавили сме, добавил си, добавила си, добавило си, добавили сте, добавил е, добавила е, добавило е, добавили са, бях добавил, бях добавила, бях добавило, бяхме добавили, беше добавил, беше добавила, беше добавило, бяхте добавили, беше добавил, беше добавила, беше добавило, бяха добавили, ще добавя, ще добавим, ще добавиш, ще добавите, ще добави, ще добавят, ще

добавяш, несв. и добавя, св.; Какво. Слагам, давам, казвам, пиша и др. още към нещо. Добавих две лъжици сол. Добавям пари. Той добави, че ще си помисли. Добавих няколко реда.
Синоними: допълвам, прибавям, притурям, принаждам, донаждам, попълвам, дотъкмявам, придавам, додавам, снаждам, нанаждам, надя, наставям, увеличавам, присъединявам, включвам, вмятам, наддавам, прилагам, привнасям, принасям, довършвам, завършвам, приключвам, прикрепям добавям, добавяме, добавяш, добавяте, добавя, добавят, добавях, добавяхме, добавя, добавяхте, добавя, добавяха, добавях, добавяхме, добавяше, добавяхте, добавяше, добавяха, добавял съм, добавяла съм, добавяло съм, добавяли сме, добавял си, добавяла си, добавяло си, добавяли сте, добавял е, добавяла е, добавяло е, добавяли са, бях добавял, бях добавяла, бях добавяло, бяхме добавяли, беше добавял, беше добавяла, беше добавяло, бяхте добавяли, беше добавял, беше добавяла, беше добавяло, бяха добавяли, ще добавям, ще добавяме, ще добавяш, ще добавяте, ще добавя, ще добавя

мн. до`биви, м.
1. Само ед. Добиване. Добивът на руда не е лесна работа.
2. Нещо, което е добито. Високи добиви.
Синоними: реколта, плодородие, продукция, производство, печалба, коефициент на полезно действие, производителност, продуктивност, произведения, продукти добив, добива, добивът, добиви, добивите, добива

добиваш, несв. и добия, св.; Какво.
1. Получавам в резултат на вложен труд, извличам от земята. Добивам руда. Добивам мед.
2. Влагайки труд, усилия, ставам собственик на нещо; придобивам. Добивам свобода.
3. Изграждам си или проявявам някакво умение, качество и др.; придобивам. Добивам смелост. Добивам сръчност.
* Добивам плът и кръв. — Ставам явен, видим, действителен; осъществявам се.

—-

добиваш, несв. и добия, св.; Кого, какво. Разг. Раждам. Добивам дете.

—-

добиваш, несв. и добия, св.
1. Кого, какво. Бия докрай, до последен предел, убивам чрез биене; доубивам.
2. Кого, какво. Довършвам започнато биене.
Синоними: получавам, вадя, произвеждам, извличам, придобивам, сдобивам се, печеля, спечелвам, постигам, извоювам, приемам, изваждам, изкарвам, изтръгвам, сдобивам се с, достигам добивам, добиваме, добиваш, добивате, добива, добиват, добивах, добивахме, добива, добивахте, добива, добиваха, добивах, добивахме, добиваше, добивахте, добиваше, добиваха, добивал съм, добивала съм, добивало съм, добивали сме, добивал си, добивала си, добивало си, добивали сте, добивал е, добивала е, добивало е, добивали са, бях добивал, бях добивала, бях добивало, бяхме добивали, беше добивал, беше добивала, беше добивало, бяхте добивали, беше добивал, беше добивала, беше добивало, бяха добивали, ще добивам, ще добиваме, ще добиваш, ще добивате, ще добива, ще добива добирам се добираш се, несв. и <em>_добера се, св.
1. До какво. Достигам с усилия, едва до там, за където съм тръгнал; довличам се, домъквам се. Едва се добрах до къщата.
2. До кого. Преминавайки през много трудности, успявам да установя контакт с някого.
3. Прен. До какво. Преодолявайки препятствия, успявам да получа, да науча нещо. Добрах се до истината._
Синоними: довличам се, приближавам, доближавам, домъквам се, идвам, пристигам, достигам, свързвам се, успявам, улучвам, сдобивам се, пипвам, хващам, докопвам се, домогвам се, получавам, постигам, придобивам добирам, добираме, добираш, добирате, добира, добират, добирах, добирахме, добира, добирахте, добира, добираха, добирах, добирахме, добираше, добирахте, добираше, добираха, добирал съм, добирала съм, добирало съм, добирали сме, добирал си, добирала си, добирало си, добирали сте, добирал е, добирала е, добирало е, добирали са, бях добирал, бях добирала, бях добирало, бяхме добирали, беше добирал, беше добирала, беше добирало, бяхте добирали, беше добирал, беше добирала, беше добирало, бяха добирали, ще добирам, ще добираме, ще добираш, ще добирате, ще добира, ще добира

мн. добитъци, (два) добитъка, м.
1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни продукти — мляко, кожа и др. Отивам да храня добитъка.
2. Добиче.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, безчувствен човек.
Синоними: животно, говедо, добиче, скот, хайван добитък, добитъка, добитъкът, добитъци, добитъците, добитъка

мн. доби`чета, ср.
1. Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти. Добичето го гледаше спокойно.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, безчувствен човек.
Синоними: животно, звяр добиче, добичето, добичета, добичетата

добиеш, мин. св. добих, мин. прич. доби`л, св. — вж. добивам 1 , 2_ , [[3 . добия, добием, добиеш, добиете, добие, добият, добих, добихме, доби, добихте, доби, добиха, добиех, добиехме, добиеше, добиехте, добиеше, добиеха, добил съм, добила съм, добило съм, добили сме, добил си, добила си, добило си, добили сте, добил е, добила е, добило е, добили са, бях добил, бях добила, бях добило, бяхме добили, беше добил, беше добила, беше добило, бяхте добили, беше добил, беше добила, беше добило, бяха добили, ще добия, ще добием, ще добиеш, ще добиете, ще добие, ще добият, ще съм добил, ще съм добила, ще съм добило, ще сме добили, ще си добил, ще си добила, ще си д

доблестта, само ед., ж.<br />1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. <em>Доблестта му е известна на всички. Имам доблест.</em><br />2. Остар. Кое да е от положителните качества на човек.<br />прил. доблестен, доблестна, доблестно, мн. до`блестни. Доблестен отговор.
Синоними: самоотверженост, себеотрицание, смелост, мъжество, кураж, сърцатост, храброст, неустрашимост, рицарство, кавалерство, откровеност, прямота, искреност, честност, добродетел, достойнство доблест, доблестта, доблести, доблестите

вж. до`блест
Синоними: самоотвержен, решителен, себеотрицателен, смел, мъжествен, сърцат, неустрашим, безстрашен, храбър, героичен, кавалер, рицар, прям, честен, откровен, открит, искрен, възхитителен, прекрасен, славен, хубав, чудесен, внушителен, представителен, величествен, добре сложен, напет, елегантен доблестен, доблестния, доблестният, доблестна, доблестната, доблестно, доблестното, доблестни, доблестните

доближиш, мин. св. доближих, мин. прич. доближи`л, св. — вж. доближавам. доближа, доближим, доближиш, доближите, доближи, доближат, доближих, доближихме, доближи, доближихте, доближи, доближиха, доближах, доближахме, доближеше, доближахте, доближеше, доближаха, доближил съм, доближила съм, доближило съм, доближили сме, доближил си, доближила си, доближило си, доближили сте, доближил е, доближила е, доближило е, доближили са, бях доближил, бях доближила, бях доближило, бяхме доближили, беше доближил, беше доближила, беше доближило, бяхте доближили, беше доближил, беше доближила, беше доближило, бяха доближили, ще доближа, ще доближим,

доближиш, мин. св. доближих, мин. прич. доближи`л, св. — вж. доближавам. доближа, доближем, доближеш, доближете, доближе, доближат, доблизах, доблизахме, доблиза, доблизахте, доблиза, доблизаха, доближех, доближехме, доближеше, доближехте, доближеше, доближеха, доблизал съм, доблизала съм, доблизало съм, доблизали сме, доблизал си, доблизала си, доблизало си, доблизали сте, доблизал е, доблизала е, доблизало е, доблизали са, бях доблизал, бях доблизала, бях доблизало, бяхме доблизали, беше доблизал, беше доблизала, беше доблизало, бяхте доблизали, беше доблизал, беше доблизала, беше доблизало, бяха доблизали, ще доближа, ще доближем,

доближаваш, несв. и доближа, св.
1. Какво/кого, до какво/до кого. Отивам/идвам близо до някого или до нещо; приближавам, наближавам, доближавам се. Доближихме (до) колата. Доближихме (до) кучето.
2. Какво. Премествам по посока към нещо и разполагам в близост до него. Доближавам главата си до касетофона.
доближавам се/доближа се. 1. — Доближавам (в 1 знач.). Доближавам се до колата.
2. Прен. Според характеристиките си започвам да приличам на нещо или на някого. По инат се доближава до теб.
Синоними: идвам, дохождам, настигам, застигам, достигам, догонвам, приближавам, добирам се, допирам, докосвам се, пипвам, досягам, долепвам се, слепям, прилепям, долепям, съединявам, присъединявам доближавам, доближаваме, доближаваш, доближавате, доближава, доближават, доближавах, доближавахме, доближава, доближавахте, доближава, доближаваха, доближавах, доближавахме, доближаваше, доближавахте, доближаваше, доближаваха, доближавал съм, доближавала съм, доближавало съм, доближавали сме, доближавал си, доближавала си, доближавало си, доближавали сте, доближавал е, доближавала е, доближавало е, доближавали са, бях доближавал, бях доближавала, бях доближавало, бяхме доближавали, беше доближавал, беше доближавала, беше доближавало, бяхте доближавали, б

нареч.
1. В съответствие с някакви изисквания, норми; както трябва. Помисли добре! Добре подготвен студент.
2. Правилно, точно. Разбра ли добре урока?
3. В положителна посока, предполагаща положителни последици. Работите не вървят (на) добре.
4. В добро физическо и емоционално състояние. Добре съм.
5. Препоръчително, желателно. Добре е да се отбиеш там.
6. Напълно достатъчно, значително. Там добре плащат.
7. Част. Разг. Съгласен съм; да. Добре, ще дойда и аз.
8. Само в сравнителна степен: по-добре — за предпочитане. По-добре да не говорим за това.
9. Само в сравнителна степен: по-добре — по-точно, по-право. Той се протегна на гръб, за да почива, или по-добре, да работи с ума си. (Ив. Вазов)
* Добре дошъл! — Добре заварил! — Разг. Размяна на поздрави между домакин и гостите му.
* Добре дошъл съм. — Радват ми се като гост.
* Идва ми/дойде ми добре. — Разг. Получавам нещо в момента, в който ми е необходимо, тъкмо навреме.
* Намирам за добре. — Намирам, смятам за правилно.
* Не съм добре. 1. — Разг. Не се чувствам добре.
2. Разг. Ирон. Побъркан съм, смахнат съм.
Синоними: хубаво, правилно, харно, както трябва, като хората, едно хубаво, бива, може, така да е, става, благополучно, наред, задоволително, уместно, успешно, на място

мн. добрини`, ж.
1. Само ед. Качество или проява на добър човек; доброта.
2. Добро дело, добра проява в полза на друг човек. Правил ми е много добрини.
Синоними: благодеяние, услуга, разположение, благоразположение, доброта, добродушие, благост, кротост, хрисимост, простодушие, наивност, добросърдечност, любезност добрина, добрината, добрини, добрините

ср., само ед.
1. Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Доброто е нравствена категория.
2. Добрина. Направи ми това добро. Научи ме на добро.
3. Щастлив и безгрижен живот; благополучие, сполука. За твое добро ти казвам да отидеш при него.
* С добро. — С добри думи, с приятелско чувство.
Синоними: (същ.) благодеяние, добро дело, добрина, дар, (същ.) щастие, сполука, преуспяване, благополучие, спокойствие, бял ден

доброволна, доброволно, мн. доброволни, прил.<br />1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. <em>Доброволен помощник.</em><br />2. Който става без принуда, според свободната воля на тези, които го извършват. <em>Доброволен труд. Доброволни помощи.</em><br />същ. доброволност, доброволността`, ж.
Синоними: непринуден, незадължителен, драговолен, свободен, волен, мирен, безплатен, безвъзмезден, безкористен, непоискан, неизискван, спонтанен доброволен, доброволния, доброволният, доброволна, доброволната, доброволно, доброволното, доброволни, доброволните

мн. доброволци, м. Човек, който доброволно предлага услугите си при извършването на някаква работа (в частност при записване във войската по време на война). <em>Има ли доброволци?</em><br />прил. доброволски, доброволска, доброволско, мн. доброволски.<br />прил. доброволчески, доброволческа, доброволческо, мн. доброво`лчески. доброволец, доброволеца, доброволецът, доброволци, доброволците, доброволци, доброволецо

мн. доброво`лки, ж. Жена доброволец. доброволка, доброволката, доброволки, доброволките, доброволке

вж. доброво`лен доброволност, доброволността, доброволности, доброволностите

вж. доброво`лец доброволчески, доброволческия, доброволческият, доброволческа, доброволческата, доброволческо, доброволческото, доброволчески, доброволческите

добродетелта, мн. добродетели, ж.
1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и само един недостатък.
2. Само ед. Непоквареност, чистота в помислите. Пази своята добродетел.
Синоними: благородство, човещина, доброта, честност, скромност, добродушие, безкористно добродетел, добродетелта, добродетели, добродетелите

добродетелна, добродетелно, мн. доброде`телни, прил. Който се характеризира с много добродетели, с висока нравственост. Добродетелна съпруга. Добродетелен живот.
Синоними: добър, благодетелен, благороден, човешки, честен, безкористен, съвестен, благонравен, високонравствен, нравствен, морален добродетелен, добродетелния, добродетелният, добродетелна, добродетелната, добродетелно, добродетелното, добродетелни, добродетелните

добродушна, добродушно, мн. добродушни, прил.<br />1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. <em>Добродушен човек.</em><br />2. Който изразява, проявява приятен, благ характер. <em>Добродушна усмивка.</em><br />същ. добродушност, добродушността`, ж.
Синоними: добър, благ, благодушен, мек, кротък, хрисим, незлобив, добросърдечен, отзивчив, състрадателен, милостив, снизходителен, мил, любезен, с широка душа, с широко сърце, наивен, простодушен, простосърдечен, весел, приветлив, общителен, игрив, безгрижен, сърдечен добродушен, добродушния, добродушният, добродушна, добродушната, добродушно, добродушното, добродушни, добродушните

ср., само ед. Добродушност. Добродушието му е известно на всички.
Синоними: доброта, благодушие, добросърдечност, добротворство, благост, кротост, простосърдечие, простодушие, простота, наивност, снизходителност, отзивчивост, добрина, любезност, приветливост, общителност добродушие, добродушието, добродушия, добродушията

вж. доброду`шен добродушност, добродушността, добродушности, добродушностите

доброжелателят, доброжелателя, мн. доброжела`тели, м.
1. Човек, който желае доброто на някого, който се стреми да му помогне. Имам много доброжелатели.
2. Ирон. Човек, който се мъчи да попречи на някого; недоброжелател.
Синоними: покровител, благодетел, благотворител, благожелател, приятел доброжелател, доброжелателя, доброжелателят, доброжелатели, доброжелателите, доброжелатели, доброжелателю

доброжелателна, доброжелателно, мн. доброжелателни, прил.<br />1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. <em>Доброжелателен човек.</em><br />2. Който е израз, проява на добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. <em>Доброжелателни намерения.</em><br />същ. доброжелателност, доброжелателността, ж.<br />същ. доброжелателство, ср.
Синоними: благосклонен, разположен, благоразположен, добросърдечен, добър, дружески, приятелски, братски, отзивчив, благ, великодушен, снизходителен, човеколюбив, толерантен доброжелателен, доброжелателния, доброжелателният, доброжелателна, доброжелателната, доброжелателно, доброжелателното, доброжелателни, доброжелателните

мн. доброжела`телки, ж. Жена доброжелател. доброжелателка, доброжелателката, доброжелателки, доброжелателките

вж. доброжела`телен доброжелателност, доброжелателността, доброжелателности, доброжелателностите

вж. доброжела`телен доброжелателство, доброжелателството, доброжелателства, доброжелателствата

добронамерена, добронамерено, мн. добронамерени, прил.<br />1. Който се характеризира с добри намерения към някого или към нещо. <em>Добронамерен приятел.</em><br />2. Който е израз, проява на добри намерения към някого или към нещо. <em>Добронамерен съвет.</em><br />същ. добронамереност, добронамереността`, ж. добронамерен, добронамерения, добронамереният, добронамерена, добронамерената, добронамерено, добронамереното, добронамерени, добронамерените

вж. добронаме`рен добронамереност, добронамереността, добронамерености, добронамереностите

добросъвестна, добросъвестно, мн. добросъвестни, прил.<br />1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задължения; съвестен. <em>Добросъвестен гражданин.</em><br />2. Който е израз на съвестно отношение към нещо. <em>Добросъвестно свършена работа.</em><br />същ. добросъвестност, добросъвестността`, ж.
Синоними: честен, почтен, благороден, съвестен, безкористен, неподкупен, искрен, предан, безукоризнен, изпълнителен, сериозен, задълбочен, ревностен добросъвестен, добросъвестния, добросъвестният, добросъвестна, добросъвестната, добросъвестно, добросъвестното, добросъвестни, добросъвестните

вж. добросъ`вестен
Синоними: безкористие, честност, почтеност, съвестност, безукоризненост, добри намерения, преданост, вярност, сериозност, задълбоченост, ревност добросъвестност, добросъвестността, добросъвестности, добросъвестностите

добросърдечна, добросърдечно, мн. добросърдечни, прил.<br />1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. <em>Добросърдечен човек.</em><br />2. Който е израз на проявена любов към хората. <em>Добросърдечна усмивка.</em><br />същ. добросърдечност, добросърдечността`, ж.
Синоними: добродушен, добър, благ, благодушен, мек, кротък, хрисим, незлобив, отзивчив, състрадателен, милостив, снизходителен, мил, любезен, с широка душа, с широко сърце, наивен, простодушен, простосърдечен, великодушен, човеколюбив, доброжелателен, толерантен добросърдечен, добросърдечния, добросърдечният, добросърдечна, добросърдечната, добросърдечно, добросърдечното, добросърдечни, добросърдечните

ср., само ед. Добросърдечност, добродушие. добросърдечие, добросърдечието, добросърдечия, добросърдечията

вж. добросърде`чен
Синоними: добродушие, доброта, благодушие, добротворство, благост, кротост, простосърдечие, простодушие, простота, наивност, снизходителност, отзивчивост, добрина, любезност добросърдечност, добросърдечността, добросърдечности, добросърдечностите

вж. добъ`р
Синоними: добрина, човещина, благост, кротост, добродушие, състрадание, снизходителност, благоволение, милост, мекост, нежност, добросърдечност, любезност, щедрост, благотворителност, великодушие, човеколюбие доброта, добротата, доброти, добротите

добру`ваш, несв. Живея добре, без проблеми.
Синоними: благоденствувам, доволствам, охолствувам, живея в охолство, добре съм, щастлив съм, блаженствувам добрувам, добруваме, добруваш, добрувате, добрува, добруват, добрувах, добрувахме, добрува, добрувахте, добрува, добруваха, добрувах, добрувахме, добруваше, добрувахте, добруваше, добруваха, добрувал съм, добрувала съм, добрувало съм, добрували сме, добрувал си, добрувала си, добрувало си, добрували сте, добрувал е, добрувала е, добрувало е, добрували са, бях добрувал, бях добрувала, бях добрувало, бяхме добрували, беше добрувал, беше добрувала, беше добрувало, бяхте добрували, беше добрувал, беше добрувала, беше добрувало, бяха добрували, ще добрувам, ще добрув

мн. добря`ци, м. Добродушен, добросърдечен човек.
Синоними: добродушен, благ, добър, благодушен, доверчив, смирен, наивник, простодушен добряк, добряка, добрякът, добряци, добряците, добряци, добряко

добра, добро, мн. добри, прил.<br />1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. <em>Добър човек.</em><br />2. Който е израз, проява на добро, на отзивчивост към хората. <em>Добра усмивка. Добър поглед. Добри думи.</em><br />3. Който носи добро; благоприятен. <em>Добри новини.</em><br />4. За предмети — ценен, подходящ, хубав. <em>Добра книга. Добра специалност.</em><br />5. Който се съобразява, отговаря на определени изисквания. <em>Добра подготовка. Добър зъботехник. Добро поведение.</em><br />6. Близък; с когото се разбираме добре. <em>Добър познат. Добър приятел.</em><br />7. Благополучен, охолен. <em>Добър живот.</em><br />8. За количество, обем — достатъчно голям. <em>Добри пари.</em><br />9. Като същ. Оценка четири в шестобалната система.<br />същ. доброта, ж.
* Добро утро. Добър ден. Добър вечер. — Поздрави пожелания при среща в различните часове на деня.
* Добра среща. — Разг. Поздрав при среща.
* Добра стига. — Разг. Поздрав при среща след настигане по път.
* Добро име. — Добра оценка на обществото, с която се ползва някой човек; авторитет.
* На добър час! — Пожелание при предприемане на нещо — нова работа, пътуване, следване и др.
* На добър ти час! — Разг. Пренебр. Прави каквото искаш, махай се, не ме занимавай повече със себе си.
Синоними: благ, мек, хрисим, смирен, снизходителен, състрадателен, милостив, отзивчив, човешки, добродушен, бащински, добряк, наивник, доверчив, доброкачествен, хубав, харен, както трябва, като хората, благоприятен, полезен, доходен, износен, приятен, мил, любезен, сърдечен, добросърдечен, задоволителен, сносен, достатъчен, изгоден, завиден, ловък, сръчен, пъргав, симпатичен, правилен, уместен, основателен, поносим, търпим, свестен, разбран, чудесен, удобен, изобилен, богат, отличен, прекрасен, ценен, оправен, честен, почтен, уважаем, достопочтен, без грешки, щедър, благотворителен, великодушен, човеколюбив добър, добрия, добрият, добра, добрата, добро, доброто, добри, добрите

доведеш, мин. св. доведох, мин. прич. дове`л, св. — вж. довеждам. доведа, доведем, доведеш, доведете, доведе, доведат, доведох, доведохме, доведе, доведохте, доведе, доведоха, доведях, доведяхме, доведеше, доведяхте, доведеше, доведяха, довел съм, довела съм, довело съм, довели сме, довел си, довела си, довело си, довели сте, довел е, довела е, довело е, довели са, бях довел, бях довела, бях довело, бяхме довели, беше довел, беше довела, беше довело, бяхте довели, беше довел, беше довела, беше довело, бяха довели, ще доведа, ще доведем, ще доведеш, ще доведете, ще доведе, ще доведат, ще съм довел, ще съм довела, ще съм довело, ще сме довели

мн. дове`деници, м. Дете, обикн. момче, по отношение на втория си баща. доведеник, доведеника, доведеникът, доведеници, доведениците, доведеници, доведенико

мн. дове`деници, ж. Момиче по отношение на втория си баща. доведеница, доведеницата, доведеници, доведениците

довеждаш, несв. и доведа, св.
1. Кого, какво. Водя при говорещото лице, при лицето на което се говори или при лицето, за което се говори. Доведоха ми булка. Доведох ти я. Доведоха му я. Първата пресечка вдясно ще те доведе до нас.
2. Кого, какво. Ставам причина някой да се окаже на определено място. Липсата на работа беше довела тия мъже по нашия край.
3. До какво. Ставам причина да се случи нещо или да се промени определено състояние; причинявам. Тези причини доведоха до образуването на нова политическа партия. Силните болки доведоха до криза.
* Довеждам до просешка тояга. — Разг. Разорявам някого.
Синоними: докарвам, водя, возя, превозвам, довозвам, мъкна, влача, влека, тътря, довличам, домъквам, дотътрям, свеждам, привеждам, ограничавам, придружавам, занасям, спускам, донасям, нося, разнасям, завеждам, закарвам довеждам, довеждаме, довеждаш, довеждате, довежда, довеждат, довеждах, довеждахме, довежда, довеждахте, довежда, довеждаха, довеждах, довеждахме, довеждаше, довеждахте, довеждаше, довеждаха, довеждал съм, довеждала съм, довеждало съм, довеждали сме, довеждал си, довеждала си, довеждало си, довеждали сте, довеждал е, довеждала е, довеждало е, довеждали са, бях довеждал, бях довеждала, бях довеждало, бяхме довеждали, беше довеждал, беше довеждала, беше довеждало, бяхте довеждали, беше довеждал, беше довеждала, беше довеждало, бяха довеждали, ще довеждам, ще довежд

нареч. Завинаги, вечно (до края на живота ми или до края на света). Ще живеем заедно довека.

нареч. Довека. догневее ме мин. св. догневяме, мин. прич. догневяло ме, св. — вж. догневява ме. догневява ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догневее ме</em><em>, св.; </em>безл._ Обхваща ме гняв.<br />Синоними: (словосъч.) разсърдвам се, ядосвам се, нервирам се, разядосвам се, гневя се, разгневявам се, избухвам, кося се, лютя се догнусее ме мин. св. догнуся ме, мин. прич. догнусяло ме, св. — вж. догнусява ме. догнусява ме (или <em>те, го, я, ни, ви, ги</em>), несв. и <em>_догнусее ме, св.; безл. Става ми гнусно, изпитвам гнус към нещо.
Синоними: (словосъч.) гнуся се, отвращава ме, отвращавам се, втръсва ми се, погнусявам се, погнусен съм, отвратен съм, гадно ми е, гади ми се, (словосъч.) потресен съм, възмутен съм догрешава ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и _догрешеe ме</em><em>, св.; безл. Разг. Обхваща ме чувство за вина, за грях, става ми съвестно. </em>Догреша ме за детето и го взех при себе си._ догрешее ме мин. св. догреша ме, мин. прич. догреша`ло ме, св. — вж. догрешава ме.

долиташ, несв. и долетя, св.
1. Пристигам, летейки. Врабчето долетя при мен. Самолетите долитаха на летището. Долетях от Русе.
2. Прен. Пристигам много бързо, с голяма скорост. Като чу за шоколада, детето долетя.
3. Прен. За звук — достигам до определено място, преодолявайки голямо разстояние. От прозореца долитаха звуци на песен.
4. Прен. Разпространявам се много бързо. Тази вест долетя и при нас.
Синоними: прихвръквам, дохвърчавам, прилитам, пристигам, идвам, дохождам, приближавам се долитам, долитаме, долиташ, долитате, долита, долитат, долитах, долитахме, долита, долитахте, долита, долитаха, долитах, долитахме, долиташе, долитахте, долиташе, долитаха, долитал съм, долитала съм, долитало съм, долитали сме, долитал си, долитала си, долитало си, долитали сте, долитал е, долитала е, долитало е, долитали са, бях долитал, бях долитала, бях долитало, бяхме долитали, беше долитал, беше долитала, беше долитало, бяхте долитали, беше долитал, беше долитала, беше долитало, бяха долитали, ще долитам, ще долитаме, ще долиташ, ще долитате, ще долита, ще долита домогвам се домогваш се, несв. и <em>_домогна се, св.; до какво/до кого.
1. С усилия, с много труд се опитвам да постигна нещо; стремя се. Домогвам се до добре платена служба. Домогваше се до министъра.
2. Успявам да постигна нещо с много труд, с усилия; добирам се. Домогнах се до тази работа._
Синоними: стремя се, правя усилия, силя се, достигам, постигам, сполучвам, успявам, докосвам се, доближавам се, добирам се, аспирирам домогвам, домогваме, домогваш, домогвате, домогва, домогват, домогвах, домогвахме, домогва, домогвахте, домогва, домогваха, домогвах, домогвахме, домогваше, домогвахте, домогваше, домогваха, домогвал съм, домогвала съм, домогвало съм, домогвали сме, домогвал си, домогвала си, домогвало си, домогвали сте, домогвал е, домогвала е, домогвало е, домогвали са, бях домогвал, бях домогвала, бях домогвало, бяхме домогвали, беше домогвал, беше домогвала, беше домогвало, бяхте домогвали, беше домогвал, беше домогвала, беше домогвало, бяха домогвали, ще домогвам, ще домогв

антроп. Човек със сравнително тясна и дълга глава; долигоцефал.

долнопробна, долнопробно, мн. долнопро`бни, прил.
1. Който е от най-ниско качество. Долнопробен ресторант.
2. Прен. Който има ниски морални качества; долен. Долнопробна лъжкиня. Долнопробни лъжи.
3. За благородни метали — недостатъчно чист, с примеси.
Синоними: евтин, долнокачествен долнопробен, долнопробния, долнопробният, долнопробна, долнопробната, долнопробно, долнопробното, долнопробни, долнопробните

доловима, доловимо, мн. долови`ми, прил. Който може да бъде доловен. Едва доловими звуци.
Синоними: уловим, досегаем, достижим, осезаем, реален, материален, веществен, видим, осезателен, ясен доловим, доловимия, доловимият, доловима, доловимата, доловимо, доловимото, доловими, доловимите

доловиш, мин. св. долових, мин. прич. долови`л, св. — вж. долавям. доловя, доловим, доловиш, доловите, долови, доловят, долових, доловихме, долови, доловихте, долови, доловиха, доловях, доловяхме, доловеше, доловяхте, доловеше, доловяха, доловил съм, доловила съм, доловило съм, доловили сме, доловил си, доловила си, доловило си, доловили сте, доловил е, доловила е, доловило е, доловили са, бях доловил, бях доловила, бях доловило, бяхме доловили, беше доловил, беше доловила, беше доловило, бяхте доловили, беше доловил, беше доловила, беше доловило, бяха доловили, ще доловя, ще доловим, ще доловиш, ще доловите, ще долови, ще доловят, ще

доложиш, мин. св. доложих, мин. прич. доло`жил, св. — вж. долагам. доложа, доложим, доложиш, доложите, доложи, доложат, доложих, доложихме, доложи, доложихте, доложи, доложиха, доложех, доложехме, доложеше, доложехте, доложеше, доложеха, доложил съм, доложила съм, доложило съм, доложили сме, доложил си, доложила си, доложило си, доложили сте, доложил е, доложила е, доложило е, доложили са, бях доложил, бях доложила, бях доложило, бяхме доложили, беше доложил, беше доложила, беше доложило, бяхте доложили, беше доложил, беше доложила, беше доложило, бяха доложили, ще доложа, ще доложим, ще доложиш, ще доложите, ще доложи, ще доложат, ще

нареч.
1. На по-ниско място, под друго място. Книгата е долу, на последния ред. Долу в полето. Долу на първа страница.
2. По-нататък, в следващите думи. Ще видите по-долу за какво става въпрос.
3. Сред народа, сред обикновените хора. Малко от тях идват долу, при хората, да поговорят.
4. Разг. Само в сравнителна степен. С по-ниско, по-лошо качество. Той не е по-долу от приятеля си.
5. междум. За изразяване на силно недоволство, неодобрение, на желание да се премахне нещо или да се отнеме властта от някого. Долу фарисеите! Долу Цанков! • Горе-долу. Разг.
1. Приблизително. Оплетох горе-долу половината.
2. Някак си. Ремонтирах колата горе-долу.
3. За здравословно и др. състояние — по-скоро добре, отколкото зле, средно.
* Не падам по-долу (от някого). — Разг. Не отстъпвам по качества на някой друг.

домът, дома, мн. домове и домове, (два) до`ма, м.
1. Жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство. Аз нямам дом, нямам приятели. Гостоприемен дом.
2. Учреждение, заведение, обслужващо различни обществени нужди, както и сградата, в която се помещава. Детски дом. Майчин дом. Дом на културата.
* Аврамов дом. — Дом (в 1 знач.), където постоянно има гости.
* Белият дом. — Резиденция на американските президенти.
* Игрален дом. — Казино.
* Публичен дом. — Заведение с проститутки.
* Събирам дом. — Разг. Обзавеждам се, събирам покъщнина, мебели.
Синоними: жилище, къща, покрив, домашен кът, огнище, фамилия, семейство, домакинство, квартира, имение дом, дома, домът, домове, домовете, дома

нареч. В своя дом, при семейството си; вкъщи. Обичам да се връщам у дома. домилее ми мин. св. домилями, мин. прич. домиляло ми, св. — вж. домилява ми. домилява ми (или ти, му, и, ни, ви, им</em>), несв. и <em>_домилее ми, св.; безл._ Става ми мило, обхваща ме жал; дожалява ми.
Синоними: (словосъч.) дожалява ми, домъчнява ми, става ми мъчно, докривява ми, разтъжавам се, жално ми е, мъчно ми е, тъжно ми е, тъжен съм, плаче ми се, изпадам в умиление, съчувствувам

мн. домакини, м.<br />1. Собственик, стопанин на дом (по отношение на гостите си). <em>Любезни домакини.</em><br />2. Организаторите на някаква обществена проява на своя територия. <em>Домакини на конгреса.</em><br />3. Материално отговорно служебно лице, което завежда склад с материали, предмети и др.<br />прил. домакински, домакинска, домакинско, мн. домаки`нски.
Синоними: стопанин, хазаин, домовладика, господар, къщовник, въртокъщник домакин, домакина, домакинът, домакини, домакините, домакини, домакине

мн. домаки`нки, ж. Разг. Жена домакин (в 3 знач.). домакинка, домакинката, домакинки, домакинките, домакинке

вж. домаки`нство
Синоними: домашен, къщен домакински, домакинския, домакинският, домакинска, домакинската, домакинско, домакинското, домакински, домакинските

домаки`нстваш, несв. Грижа се за домакинството (във 2 знач.), върша къщната работа. домакинствам, домакинстваме, домакинстваш, домакинствате, домакинства, домакинстват, домакинствах, домакинствахме, домакинства, домакинствахте, домакинства, домакинстваха, домакинствах, домакинствахме, домакинстваше, домакинствахте, домакинстваше, домакинстваха, домакинствал съм, домакинствала съм, домакинствало съм, домакинствали сме, домакинствал си, домакинствала си, домакинствало си, домакинствали сте, домакинствал е, домакинствала е, домакинствало е, домакинствали са, бях домакинствал, бях домакинствала, бях домакинствало, бяхме домакинствали

мн. домакинства, ср.<br />1. Дом (в 1 знач.) заедно с всичко в него. <em>Преброяване на домакинствата.</em><br />2. Само ед. Поддържане на реда и чистотата в дома.<br />прил. домакински, домакинска, домакинско, мн. домаки`нски.
Синоними: дом, семейство, домочадие домакинство, домакинството, домакинства, домакинствата

домаки`нствуваш, несв. Домакинствам. домакинствувам, домакинствуваме, домакинствуваш, домакинствувате, домакинствува, домакинствуват, домакинствувах, домакинствувахме, домакинствува, домакинствувахте, домакинствува, домакинствуваха, домакинствувах, домакинствувахме, домакинствуваше, домакинствувахте, домакинствуваше, домакинствуваха, домакинствувал съм, домакинствувала съм, домакинствувало съм, домакинствували сме, домакинствувал си, домакинствувала си, домакинствувало си, домакинствували сте, домакинствувал е, домакинствувала е, домакинствувало е, домакинствували са, бях домаки

мн. домаки`ни, ж.
1. Жена домакин (в 1 и 2 знач.).
2. Жена, която не работи навън, а домакинства.
Синоними: стопанка, хазайка, господарка, къщовница, чорбаджийка домакиня, домакинята, домакини, домакините, домакиньо

мн. домати, (два) домата, м. Едногодишен зеленчук с червени обли и сочни плодове, които се използват за храна (салата, при готвене, сок), както и всеки един от плодовете му.
същ. умал. доматче, мн. доматчета, ср. Сладко от зелени доматчета.
прил. доматов, доматова, доматово, мн. доматови. домат, домата, доматът, домати, доматите, домата

доматена, доматено, мн. дома`тени, прил.
1. Доматов. Доматено пюре.
2. С цвят на домат, яркочервен с оранжев оттенък. Доматена блуза. доматен, доматения, доматеният, доматена, доматената, доматено, доматеното, доматени, доматените

вж. дома`т доматче, доматчето, доматчета, доматчетата

домашарят, домашаря, мн. домаша`ри, м. Разг. Домошар. домашар, домашаря, домашарят, домашари, домашарите, домашари, домашарю

домашна, домашно, мн. домашни, прил.<br />1. Който се отнася до дом или до домакинство. <em>Домашен уют. Домашна помощница.</em><br />2. Който е предназначен за вкъщи; неофициален. <em>Домашна рокля. Домашни пантофи.</em><br />3. Който е направен не манифактурно, не в големи количества, а в частен дом. <em>Домашна кухня. Домашно платно.</em><br />4. Който е произведен или съществува в своята страна. <em>Домашно производство.</em><br />5. Същ. Разг. а) домашно ср., домашна ж., мн. домашни. Задача, която учещ се трябва да изпълни вкъщи. Написа ли си домашното? б) само мн. Семейството ми. Домашните ми вече се тревожат.
Синоними: къщен, семеен, фамилен, всекидневен, опитомен, близък, интимен, частен, фамилиарен, домакински домашен, домашния, домашният, домашна, домашната, домашно, домашното, домашни, домашните

доменна, доменно, мн. до`менни, прил.
* Доменна пещ. — Спец. Пещ в металургията, в която се извлича чугун от рудата. доменен, доменния, доменният, доменна, доменната, доменно, доменното, доменни, доменните

мн. домина`нти, ж. Доминантен признак, идея, мисъл и др. доминанта, доминантата, доминанти, доминантите

доминантна, доминантно, мн. домина`нтни, прил. Който доминира. Доминантен цвят. доминантен, доминантния, доминантният, доминантна, доминантната, доминантно, доминантното, доминантни, доминантните

Монах от католическия орден на св. Доминик, основан през XIII в. за борба против албигойците. доминиканец, доминиканеца, доминиканецът, доминиканци, доминиканците, доминиканци, доминиканецо

мн. доминиони, (два) доминиона, м. Всяка от бившите британски колонии, която е със самостоятелно управление, но се включва в Британската общност на народите. доминион, доминиона, доминионът, доминиони, доминионите, доминиона

домини`раш, несв. и св. Преобладавам, имам надмощие. Бялото доминира в роклята. В играта доминираха гостите.
Синоними: господствувам, преобладавам, държа надмощие, властвувам, превъзхождам доминирам, доминираме, доминираш, доминирате, доминира, доминират, доминирах, доминирахме, доминира, доминирахте, доминира, доминираха, доминирах, доминирахме, доминираше, доминирахте, доминираше, доминираха, доминирал съм, доминирала съм, доминирало съм, доминирали сме, доминирал си, доминирала си, доминирало си, доминирали сте, доминирал е, доминирала е, доминирало е, доминирали са, бях доминирал, бях доминирала, бях доминирало, бяхме доминирали, беше доминирал, беше доминирала, беше доминирало, бяхте доминирали, беше доминирал, беше доминирала, беше доми

ср., само ед. Вид игра, в която се подреждат плочки с означени върху тях точки така, че долепващите се части да са с еднакъв брой точки. домино, доминото, домина, домината

домогна се, домогнеш се, мин. св. домогнах се, мин. прич. домогнал се, св. — вж. домогвам се.

доморасла, доморасло, мн. домора`сли, прил.
1. Който е расъл, развивал се е в своята страна, у дома. Доморасла политика.
2. Прен. Пренебр. Който е недостатъчно обучен, изучен, който не се е специализирал в някоя област. Доморасъл техник. доморасъл, домораслия, домораслият, доморасла, домораслата, доморасло, домораслото, доморасли, домораслите

домоуправителят, домоуправителя, мн. домоупра`вители, м.
1. Човек, натоварен да се грижи за административните въпроси в голяма жилищна сграда.
2. Човек, който се грижи за домакинството, за финансовите въпроси в голям частен дом, имение и др.; иконом, домакин. домоуправител, домоуправителя, домоуправителят, домоуправители, домоуправителите, домоуправители, домоуправителю

мн. домофони, (два) домофона, м. Приспособление за осъществяване на разговор от входа на сграда с всяко от жилищата в нея. домофон, домофона, домофонът, домофони, домофоните, домофона

мн. домоча`дия, ср.
1. Членовете на семейството (обикн. по отношение на мъжа или на жената). Домочадието ми е голямо.
2. Семейство.
Синоними: фамилия, семейство, челяд, род, потомство домочадие, домочадието, домочадия, домочадията

домошарят, домошаря, мн. домошари, м. Човек, който обича да си седи вкъщи, не обича да ходи извън къщи през свободното си време. <em>Приятелят ми е голям домошар.</em> домързи ме мин. св. домързя ме, мин. прич. домързяло ме, св. — вж. домързява ме. домързява ме (или <em>те, го, я, ни, ви, ги</em>), несв. и <em>_домързи ме, св.; безл._ Обхваща ме мързел, леност. домъчнее ми мин. св. домъчнями, мин. прич. домъчняло ми, св. — вж. домъчнява ми. домъчнява ми (или ти, му, и, ни, ви, им</em>), несв. и <em>_домъчнее ми, св.; безл._ Става ми мъчно, обхваща ме мъка, тъга, жал; дожалява ми, домилява ми.
Синоними: (словосъч.) дожалява ми, натъжавам се, става ми мъчно, става ми тъжно, обхваща ме жал, обхваща ме скръб, жално ми е, обхваща ме мъка, става ми жал, докривява ми, става ми криво, натъжен съм, плаче ми се, (словосъч.) домилява ми, изпадам в умиление, (словосъч.) засегнат съм, оскърбен съм

домъкваш, несв. и домъкна, св.
1. Кого, какво. Донасям с мъкнене или с много усилия. Едва домъкнах дървата.
2. Кого. Довеждам насила. Домъкнаха го пред офицера.
3. Разг. Пренебр. Кого, какво. Донасям, довеждам нещо нежелано или нежелан гост. Домъкнаха ми разни гости снощи.
домъквам се/домъкна се. 1. — Пристигам с влачене или с много усилия някъде. Домъкнах се вкъщи и легнах.
2. Разг. Пренебр. Пристигам някъде, където не съм желан гост. Домъкна се и той с тях.
Синоними: мъкна, довличам, влача, водя, довеждам, тътря, дотътрям, дотътрузвам, нося, принасям, донасям, докарвам, примъквам домъквам, домъкваме, домъкваш, домъквате, домъква, домъкват, домъквах, домъквахме, домъква, домъквахте, домъква, домъкваха, домъквах, домъквахме, домъкваше, домъквахте, домъкваше, домъкваха, домъквал съм, домъквала съм, домъквало съм, домъквали сме, домъквал си, домъквала си, домъквало си, домъквали сте, домъквал е, домъквала е, домъквало е, домъквали са, бях домъквал, бях домъквала, бях домъквало, бяхме домъквали, беше домъквал, беше домъквала, беше домъквало, бяхте домъквали, беше домъквал, беше домъквала, беше домъквало, бяха домъквали, ще домъквам, ще домъкв

домъкнеш, мин. св. домъкнах, мин. прич. домъ`кнал, св. — вж. домъквам. домъкна, домъкнем, домъкнеш, домъкнете, домъкне, домъкнат, домъкнах, домъкнахме, домъкна, домъкнахте, домъкна, домъкнаха, домъкнех, домъкнехме, домъкнеше, домъкнехте, домъкнеше, домъкнеха, домъкнал съм, домъкнала съм, домъкнало съм, домъкнали сме, домъкнал си, домъкнала си, домъкнало си, домъкнали сте, домъкнал е, домъкнала е, домъкнало е, домъкнали са, бях домъкнал, бях домъкнала, бях домъкнало, бяхме домъкнали, беше домъкнал, беше домъкнала, беше домъкнало, бяхте домъкнали, беше домъкнал, беше домъкнала, беше домъкнало, бяха домъкнали, ще домъкна, ще домъкнем,

м., само ед. В Испания — благородническа титла; господин. дон, дона, донът, донове, доновете, дона

мн. дона`борници, м. Спец. Млад мъж, на който непосредствено му предстои да влезе в казармата. донаборник, донаборника, донаборникът, донаборници, донаборниците, донаборници, донаборнико

донасяш, несв. и донеса, св.
1. Кого, какво. Нося по посока на лицето, което е център на събитията (най-често един от участниците в диалога). Донесоха ми ягоди. Донесох ти книгата.
2. Какво. Давам (като резултат) материални ценности — приход, печалба, зестра и др. Нивата му донесе голяма печалба. Зестрата, която донесе, не беше очаквана от никого.
3. Какво. Ставам причина за нещо. Войната донесе само разрушения.
4. Разг. Кого. Ставам причина за появата на някого; довеждам, докарвам. Какво те донесе в този затънтен край?
5. Прен. Какво. Съобщавам слух, вест, новина и др. от друго място. Бързоходецът донесе вестта за нова война.
6. Разг. Съобщавам новина на висшестоящ, уведомявам за нещо; правя донос. Донесоха ми за вашето поведение.
донасям се/донеса се. — За шум, звук — дочувам се.
Синоними: нося, внасям, доставям, принасям, мъкна, домъквам, влача, довличам, докарвам, надонасям, возя, превозвам, долагам, докладвам, рапортувам, доноснича, правя донос, клеветя, наклеветявам, причинявам, създавам, предизвиквам, пораждам, повличам, давам, довеждам, разнасям, водя, занасям, произвеждам, отвявам, завявам, завличам, отнасям, издухвам, блъскам, съобщавам, известявам, осведомявам, уведомявам донасям, донасяме, донасяш, донасяте, донася, донасят, донасях, донасяхме, донася, донасяхте, донася, донасяха, донасях, донасяхме, донасяше, донасяхте, донасяше, донасяха, донасял съм, донасяла съм, донасяло съм, донасяли сме, донасял си, донасяла си, донасяло си, донасяли сте, донасял е, донасяла е, донасяло е, донасяли са, бях донасял, бях донасяла, бях донасяло, бяхме донасяли, беше донасял, беше донасяла, беше донасяло, бяхте донасяли, беше донасял, беше донасяла, беше донасяло, бяха донасяли, ще донасям, ще донасяме, ще донасяш, ще донасяте, ще донася, ще донася

ист. Привърженик на отцепническата църква на епископ Донат (ІV в. ) в Северна Африка, която се противопоставяла на помпозността и лицемерието на римската църква и се придържала към простотата и смирението; ревностно преследвана от. св. Августин.

донесеш, мин. св. донесох, мин. прич. доне`съл, св. — вж. донасям. донеса, донесем, донесеш, донесете, донесе, донесат, донесох, донесохме, донесе, донесохте, донесе, донесоха, донесях, донесяхме, донесеше, донесяхте, донесеше, донесяха, донесъл съм, донесла съм, донесло съм, донесли сме, донесъл си, донесла си, донесло си, донесли сте, донесъл е, донесла е, донесло е, донесли са, бях донесъл, бях донесла, бях донесло, бяхме донесли, беше донесъл, беше донесла, беше донесло, бяхте донесли, беше донесъл, беше донесла, беше донесло, бяха донесли, ще донеса, ще донесем, ще донесеш, ще донесете, ще донесе, ще донесат, ще съм донесъл, ще съм

мн. донесе`ния, ср.
1. Служебно съобщение в устна или писмена форма, което е отправено към висшестоящите. Правя донесение.
2. Донос. донесение, донесението, донесения, донесенията

нареч.
1. До никое място. Пътят не води доникъде.
2. Прен. До никакъв резултат. Ако продължаваш така, доникъде няма да стигнеш.
Синоними: до средата, в застой, на средата

мн. до`нори, м.
1. Дарител.
2. Спец. В медицината — кръводарител.
3. Спец. В медицината — току-що умрял човек (или рядко — жив човек), от който се взема орган за присаждане на друг, болен човек. донор, донора, донорът, донори, донорите, донора

мн. доноси, (два) доноса, м. Донесение (обикн. анонимно) до висшестоящите с цел да се навреди на някого.
Синоними: клевета, клеветничество, злословие, доносничество, хула, лъжа, сквернодумство, шпионаж, предателство донос, доноса, доносът, доноси, доносите, доноса

мн. доно`сници, м. Човек, който прави доноси.
Синоними: клеветник, злословец, клюкар, предател, шпионин, доносчик, издайник, сплетник, подлец, мръсник, крадец, отстъпник, ренегат, стачкоизменник доносник, доносника, доносникът, доносници, доносниците, доносници, доноснико

доносничиш, мин. св. доносничих, мин. прич. доносничил, несв. Правя доноси.<br />Синоними: правя донос, клеветя, злословя, предателствувам, наклеветявам доноснича, доносничим, доносничиш, доносничите, доносничи, доносничат, доносничих, доносничихме, доносничи, доносничихте, доносничи, доносничиха, доносничех, доносничехме, доносничеше, доносничехте, доносничеше, доносничеха, доносничил съм, доносничила съм, доносничило съм, доносничили сме, доносничил си, доносничила си, доносничило си, доносничили сте, доносничил е, доносничила е, доносничило е, доносничили са, бях доносничил, бях доносничила, бях доносничило, бяхме доносничили, беше доносничил, беше доносничила, беше доносничило, бяхте доносничили, беш ежа се ежиш се, мин. св. ежих се и ежих се, мин. прич. ежил се и ежил се, несв.
1. За животно, птица — изправям козината или перушината си нагоре, обикновено в знак на раздразнение. Виж го тоя пуяк как се ежи!
2. Прен. Разг. Настръхвам, заканвам се, заплашвам в израз на раздразнение. Само се ежиш, нищо не правиш!
3. Прен. Разг. Надувам се, пъча се. И за какво ли толкова се ежи!
Синоними: настръхвам, наежвам се, раздразням се, възбуждам се, пъча се, дуя се ежа, ежим, ежиш, ежите, ежи, ежат, ежих, ежихме, ежи, ежихте, ежи, ежиха, ежех, ежехме, ежеше, ежехте, ежеше, ежеха, ежил съм, ежила съм, ежило съм, ежили сме, ежил си, ежила си, ежило си, ежили сте, ежил е, ежила е, ежило е, ежили са, бях ежил, бях ежила, бях ежило, бяхме ежили, беше ежил, беше ежила, беше ежило, бяхте ежили, беше ежил, беше ежила, беше ежило, бяха ежили, ще ежа, ще ежим, ще ежиш, ще ежите, ще ежи, ще ежат, ще съм ежил, ще съм ежила, ще съм ежило, ще сме ежили, ще си ежил, ще си ежила, ще си ежило, ще сте ежили, ще е ежил, ще е ежила, ще е ежило, ще са ежили, щях да ежа, щяхме

нареч. Остар. След известно време; някога. допада ми (или ти, му, и, ни, ви, им</em>), несв. и <em>_допадне ми, св. Проникнат съм от благоразположение, от удовлетворение; харесва ми. Предложението му ми допадна. Човекът ми допада. Допада ми да върша тази работа. Допадат ми неговите разсъждения._
Синоними: (словосъч.) харесва ми се, нрави ми се, (словосъч.) отдава ми се, удава ми се, мога, зная, умея, иде ми отръки допадне ми мин. св. допадна ми, мин. прич. допаднал ми, св.– вж. допада ми.

нареч.
1. До някое място. Ще те придружа донякъде.
2. До някоя степен. Донякъде мога да те разбера.
Синоними: ненапълно, малко, до нейде, до някое място, до някое време, дотам, до известно време, до известно място

допадаш, несв. и допадна, св.
1. На кого. Предизвиквам у някого чувство на благоразположеност, на задоволство; харесвам се.
2. На какво. Подхождам, съответствам. Песента допадаше на веселото му сърце. допадам, допадаме, допадаш, допадате, допада, допадат, допадах, допадахме, допада, допадахте, допада, допадаха, допадах, допадахме, допадаше, допадахте, допадаше, допадаха, допадал съм, допадала съм, допадало съм, допадали сме, допадал си, допадала си, допадало си, допадали сте, допадал е, допадала е, допадало е, допадали са, бях допадал, бях допадала, бях допадало, бяхме допадали, беше допадал, беше допадала, беше допадало, бяхте допадали, беше допадал, беше допадала, беше допадало, бяха допадали, ще допадам, ще допадаме, ще допадаш, ще допадате, ще допада, ще допада

допаднеш, мин. св. допаднах, мин. прич. допа`днал, св. — вж. допадам. допадна, допаднем, допаднеш, допаднете, допадне, допаднат, допаднах, допаднахме, допадна, допаднахте, допадна, допаднаха, допаднех, допаднехме, допаднеше, допаднехте, допаднеше, допаднеха, допаднал съм, допаднала съм, допаднало съм, допаднали сме, допаднал си, допаднала си, допаднало си, допаднали сте, допаднал е, допаднала е, допаднало е, допаднали са, бях допаднал, бях допаднала, бях допаднало, бяхме допаднали, беше допаднал, беше допаднала, беше допаднало, бяхте допаднали, беше допаднал, беше допаднала, беше допаднало, бяха допаднали, ще допадна, ще допаднем,

м., само ед. Спец. Средство, което изкуствено стимулира физическата и умствената работоспособност. Приемам допинг.
прил. допингов, допингова, допингово, мн. допингови. Допингов контрол. допинг, допинга, допингът, допинги, допингите, допинга

вж. до`пинг допингов, допинговия, допинговият, допингова, допинговата, допингово, допинговото, допингови, допинговите

м., само ед.
1. Пряк физически контакт с пръсти или с тяло; докосване, допиране. Страхувам се от допир с него.
2. Прен. Пряка връзка, непосредствено общуване; контакт, досег. Влизам в допир.
Синоними: контакт, досег, съприкосновение, прикосновение, съседство, близост, сношение, връзка, непосредствена близост, отношение, докосване, допиране допир, допира, допирът, допири, допирите, допира

допираш, несв. и допра, св.
1. Какво, до какво, о какво. Придвижвам, премествам нещо да стои плътно до друго, да е в пряк контакт с него. Допрях масата до стената.
2. Разг. До какво/до кого. Принуден съм да се възползвам от нещо или от услугите на някого. Ходихме, търсихме, накрая допряхме до него.
допирам се/допра се. — Влизам в пряк контакт с нещо или с някого; докосвам се. Допирам се до стената. Допрях се до тялото му.
същ. допиране, ср.<br />Синоними: доближавам, опирам, съединявам, сближавам, приближавам, поставям в допир, лизвам, събирам, слепям, долепям, прилепям, присъединявам, засягам, докосвам, досягам, гранича, бутвам, удрям леко, потупвам допирам, допираме, допираш, допирате, допира, допират, допирах, допирахме, допира, допирахте, допира, допираха, допирах, допирахме, допираше, допирахте, допираше, допираха, допирал съм, допирала съм, допирало съм, допирали сме, допирал си, допирала си, допирало си, допирали сте, допирал е, допирала е, допирало е, допирали са, бях допирал, бях допирала, бях допирало, бяхме допирали, беше допирал, беше допирала, беше допирало, бяхте допирали, беше допирал, беше допирала, беше допирало, бяха допирали, ще допирам, ще допираме, ще допираш, ще допирате, ще допира, ще допира допитвам се допитваш се, несв. и _допитам се</em><em>, св.; </em>до кого/до какво.<em> Търся съвета, мнението на някого. </em>Допитвам се до народа. Допитвам се до съвестта си._<br />същ. допитване, ср.
Синоними: питам, съветвам се, консултирам се, обръщам се за съвет, събирам сведения, вземам мнение допитвам, допитваме, допитваш, допитвате, допитва, допитват, допитвах, допитвахме, допитва, допитвахте, допитва, допитваха, допитвах, допитвахме, допитваше, допитвахте, допитваше, допитваха, допитвал съм, допитвала съм, допитвало съм, допитвали сме, допитвал си, допитвала си, допитвало си, допитвали сте, допитвал е, допитвала е, допитвало е, допитвали са, бях допитвал, бях допитвала, бях допитвало, бяхме допитвали, беше допитвал, беше допитвала, беше допитвало, бяхте допитвали, беше допитвал, беше допитвала, беше допитвало, бяха допитвали, ще допитвам, ще допитв

мн. допирателни, ж. <em>Спец.</em> В математиката — права линия, която се допира до окръжност. доплаква ми (или <em>ти, му</em>, <em>и, ни, ви, им) се, несв. и _доплаче ми се</em><em>, св.; </em>безл._ Внезапно ме обзема желание да плача. доплаче ми се мин. св. доплака ми се, мин. прич. доплакало ми се, св. — вж. доплаква ми се. досвидее ми мин. св. досвидя ми, мин. прич. досвидяло ми, св. — вж. досвидява ми. досвидее ми се мин. св. досвидя ми се, мин. прич. досвидяло ми се, св. — вж. досвидява ми се. досвидява ми (или <em>ти, му</em>, <em>и, ни, ви, им), несв. и досвидее ми</em><em>, св. Разг.<br />1. Безл. Става ми мило, свидно за някого или за нещо; домилява ми.<br />2. Само в трето лице. Поскъпявам се, свиди ми се. </em>Досвидяха му двайсет лева.<em> <br /><br />----<br /><br />(или </em>ти<em>, </em>му<em>, </em>и, ни, ви, им) се, несв. и досвидее ми се</em>_, св. Разг. Досвидява ми.<br />Синоними: (словосъч.) свиди ми се, не ми се дава, (словосъч.) дожалява ми, става ми свидно, свидно ми е, домъчнява ми досмешава ме (или <em>те, го, я, ни, ви, ги</em>), несв. и <em>_досмешее ме, св.; безл. Обхваща ме внезапно желание да се смея, става ми смешно.
Синоними: (словосъч.) хваща ме смях, прихвам да се смея, смея се, идва ми смях, иде ми до смях, идва ми да се изсмея, напушва ме смях, надува ме смях, смях ме е, кикотя се досмешее ме мин. св. досмешаме, мин. прич. досмешало ме, св. — вж. досмешава ме.

досаждаш, несв. и досадя, св.; На кого. Предизвиквам досада; отегчавам, дотягам. Детето досаждаше на баща си с тези въпроси.
Синоними: отегчавам, притеснявам, дотягам, омръзвам, опротивявам, нервирам, смущавам, ядосвам, сърдя, разсърдвам, безпокоя, отвращавам, гнетя, дразня, раздразвам, раздразням, закачам, тормозя, вадя душата на, не оставям на мира, уморявам, шегувам се, вбесявам досаждам, досаждаме, досаждаш, досаждате, досажда, досаждат, досаждах, досаждахме, досажда, досаждахте, досажда, досаждаха, досаждах, досаждахме, досаждаше, досаждахте, досаждаше, досаждаха, досаждал съм, досаждала съм, досаждало съм, досаждали сме, досаждал си, досаждала си, досаждало си, досаждали сте, досаждал е, досаждала е, досаждало е, досаждали са, бях досаждал, бях досаждала, бях досаждало, бяхме досаждали, беше досаждал, беше досаждала, беше досаждало, бяхте досаждали, беше досаждал, беше досаждала, беше досаждало, бяха досаждали, ще досаждам, ще досажд досещам се досещаш се, несв. и <em>_досетя се, св. Идва ми наум, сещам се, отгатвам. Досетих се за обещанието ти. Досетиха се бързо коя съм._
Синоними: сещам се, припомням си, идва ми на ума, хрумва ми, теква ми, спомням си, подсещам се, догаждам, стига ми умът, довеждам се, съобразявам, схващам, долавям, разбирам, подразбирам, догаждам се, гадая, отгатвам, налучквам, надушвам, откривам, узнавам, обяснявам си досещам, досещаме, досещаш, досещате, досеща, досещат, досещах, досещахме, досеща, досещахте, досеща, досещаха, досещах, досещахме, досещаше, досещахте, досещаше, досещаха, досещал съм, досещала съм, досещало съм, досещали сме, досещал си, досещала си, досещало си, досещали сте, досещал е, досещала е, досещало е, досещали са, бях досещал, бях досещала, бях досещало, бяхме досещали, беше досещал, беше досещала, беше досещало, бяхте досещали, беше досещал, беше досещала, беше досещало, бяха досещали, ще досещам, ще досещаме, ще досещаш, ще досещате, ще досеща, ще досеща

м., само ед. Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура.
Синоними: допир, съприкосновение, контакт, прикосновение, близост, съседство, връзка, сношение, достъп, съобщение, отношение, мост, досягане, докосване досег, досега, досегът, досези, досезите, досега

нареч. До момента на говорене или на извършване на нещо. Досега не бях чувала такава глупост.
Синоними: до този момент, преди това, някога, по-рано, преди, още, все още, дотогава

досегашна, досегашно, мн. досега`шни, прил.
1. Който се отнася до нещо от миналото, станало или съществувало преди момента на говорене. Досегашен съпруг.
2. Който е бил досега и продължава да е в момента на говорене. Досегашен приятел.
Синоними: минал, изтекъл, преминал, доскорошен, довчерашен, неотдавнашен, недавнашен досегашен, досегашния, досегашният, досегашна, досегашната, досегашно, досегашното, досегашни, досегашните

досегнеш, мин. св. досегнах, мин. прич. досе`гнал, св. — вж. досягам. досегна, досегнем, досегнеш, досегнете, досегне, досегнат, досегнах, досегнахме, досегна, досегнахте, досегна, досегнаха, досегнех, досегнехме, досегнеше, досегнехте, досегнеше, досегнеха, досегнал съм, досегнала съм, досегнало съм, досегнали сме, досегнал си, досегнала си, досегнало си, досегнали сте, досегнал е, досегнала е, досегнало е, досегнали са, бях досегнал, бях досегнала, бях досегнало, бяхме досегнали, беше досегнал, беше досегнала, беше досегнало, бяхте досегнали, беше досегнал, беше досегнала, беше досегнало, бяха досегнали, ще досегна, ще досегнем,

нареч. Остар. Относно.
Синоними: относно, относително, колкото се отнася, колкото се касае

досетлива, досетливо, мн. досетливи, прил. Който бързо се досеща; съобразителен. <em>Досетливо момиче.</em><br />същ. досетливост, досетливостта`, ж.
Синоними: прозорлив, съобразителен, проницателен, далновиден, догадлив, схватлив, умен, остроумен, впечатлителен, усетлив, сече му главата, находчив, изобретателен досетлив, досетливия, досетливият, досетлива, досетливата, досетливо, досетливото, досетливи, досетливите

вж. досетли`в
Синоними: прозорливост, съобразителност, проницателност, предвидливост, далновидност, догадливост, остроумие, схватливост, усетливост, находчивост, изобретателност досетливост, досетливостта, досетливости, досетливостите

мн. досие`та, ср. Събрани сведения, документи за някого или във връзка с някакъв въпрос (обикн. служебни). Студентско досие. Полицейско досие.
Синоними: вход, номер, име, регистрация, сметка, служебна характеристика, репутация, слава, минало досие, досието, досиета, досиетата

нареч. До близък предшестващ момент, до неотдавна. Бяхме приятели доскоро.
Синоними: до преди, до преди малко, преди малко, до неотдавна, до преди време, до преди известно време, до вчера

доскорошна, доскорошно, мн. доско`рошни, прил. Който е бил, който е съществувал или е изпълнявал някакви функции доскоро. Доскорошен председател на съда.
Синоними: досегашен, минал, изтекъл, преминал, довчерашен, неотдавнашен, недавнашен, предишен, бивш доскорошен, доскорошния, доскорошният, доскорошна, доскорошната, доскорошно, доскорошното, доскорошни, доскорошните

дословна, дословно, мн. досло`вни, прил. Който се придържа стриктно към думите на някакъв текст; буквален. Дословен превод. дословен, дословния, дословният, дословна, дословната, дословно, дословното, дословни, дословните

само мн. Средновековно рицарско метално облекло, което предпазва тялото от удар. доспи ми се мин. св. доспами се, мин. прич. доспало ми се, св. — вж. доспива ми се. доспива ми (или ти, му, и, ни, ви, им</em>) се, несв. и <em>_доспи ми се, св.; безл._ Внезапно ме обхваща неудържимо желание да спя. дострашава ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и дострашее ме</em><em>, св.; </em>безл._ Внезапно ме обхваща страх.<br />Синоними: (словосъч.) изплашвам се, идва ми страх, плаша се, страхувам се, боя се, изпитвам страх, хваща ме страх, изпадам в страх, изпадам в уплаха, уплашвам се, опасявам се, имам страх дострашее ме мин. св. достраша ме, мин. прич. дострашало ме, св. — вж. дострашава ме. досърби ме мин. св. досърбя ме, мин. прич. досърбяло ме, св. — вж. досърбява ме. досърбява ме (или <em>те, го, я, ни, ви, ги</em>), несв. и <em>_досърби ме, св.; безл. Неочаквано ме обхваща сърбеж; засърбява ме. дотрябва ми (или ти, му, и`, ни, ви, им), св.
1. Внезапно изпитвам необходимост от нещо. Дотрябва ли ти нещо — обади се!
2. Пренебр. Не изпитвам необходимост от някого или от нещо, не се интересувам. Дотрябвали са ми твоите записки.

предлог.
1. До средата, до центъра на определено място. Досред селото.
2. До средата, до половината на определен период от време. Досред нощ.

достът, доста, мн. до`стове, м. Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него.
Синоними: приятел, другар, побратим дост, доста, достът, достове, достовете, доста

нареч.
1. За означаване на голямо количество; много, твърде. Напечелих доста пари.
2. В голяма, висока степен; твърде, много. Доста поработихме днес.
3. Разг. Достатъчно, стига. Доста сме яли и пили.
Синоними: достатъчно, много, множко, задоволително, удовлетворително, доволно, богато, стига, твърде, значително, чувствително, твърде много, обилно, изобилно, щедро, до голяма степен, явно, видимо, забележимо

мн. доста`вки, ж.
1. Доставяне. Доставката на храна се забави.
2. Доставените стоки, продукти.
Синоними: предаване доставка, доставката, доставки, доставките

мн. доста`вчици, м. Лице, което прави доставки; снабдител. доставчик, доставчика, доставчикът, доставчици, доставчиците, доставчици, доставчико

доставиш, мин. св. доставих, мин. прич. доста`вил, св. — вж. доставям. доставя, доставим, доставиш, доставите, достави, доставят, доставих, доставихме, достави, доставихте, достави, доставиха, доставех, доставехме, доставеше, доставехте, доставеше, доставеха, доставил съм, доставила съм, доставило съм, доставили сме, доставил си, доставила си, доставило си, доставили сте, доставил е, доставила е, доставило е, доставили са, бях доставил, бях доставила, бях доставило, бяхме доставили, беше доставил, беше доставила, беше доставило, бяхте доставили, беше доставил, беше доставила, беше доставило, бяха доставили, ще доставя, ще доставим,

доставяш, несв. и доставя, св.; Какво.
1. Намирам, купувам и осигурявам нещо; снабдявам. Доставям въглища.
2. Прен. Предизвиквам приятно усещане, чувство у някого, подпомагам възникването му. Доставям радост. Доставям удоволствие.
Синоними: давам, снабдявам, доволствам, набавям, сдобивам, донасям, предоставям, внасям, връчвам, причинявам, създавам, предлагам, предавам, издавам, освобождавам, изнасям, сдобивам се с, осигурявам си, намирам, екипирам, съоръжавам, обзавеждам, транспортирам, превозвам, извършвам рейс доставям, доставяме, доставяш, доставяте, доставя, доставят, доставях, доставяхме, доставя, доставяхте, доставя, доставяха, доставях, доставяхме, доставяше, доставяхте, доставяше, доставяха, доставял съм, доставяла съм, доставяло съм, доставяли сме, доставял си, доставяла си, доставяло си, доставяли сте, доставял е, доставяла е, доставяло е, доставяли са, бях доставял, бях доставяла, бях доставяло, бяхме доставяли, беше доставял, беше доставяла, беше доставяло, бяхте доставяли, беше доставял, беше доставяла, беше доставяло, бяха доставяли, ще доставям, ще достав

достатъчна, достатъчно, мн. достатъчни, прил. Който стига, който задоволява нуждите, необходимите условия и др.<br />нареч. достатъчно. Достатъчно пари. Достатъчно подготвен за длъжността си.
Синоними: задоволителен, удовлетворителен, приемлив, значителен, изобилен, предостатъчен, сносен, добър, хубав, богат достатъчен, достатъчния, достатъчният, достатъчна, достатъчната, достатъчно, достатъчното, достатъчни, достатъчните

вж. доста`тъчен
Синоними: доста, стига, доволно

достигаш, несв. и достигна, св.
1. Какво, до какво/до кого. Идвам, стигам до някакво място или до някакво предназначение. Достигнахме (до) морето. Поръчките ми не достигат до него. Тези слухове достигнаха и до неговите уши. Обидите му не достигаха до мен.
2. Кого. Успявам да догоня, да настигна. Кучето достигна бягащия човек.
3. Кого, какво. Пипам, хващам след положено усилие. Присегнах се да достигна хляба. Повдигна се на пръсти, за да я достигне.
4. Какво/кого, до какво/до кого. Стигам до някакъв предел на ръст, височина, тегло, възраст и др. Достигам (до) горния праг на вратата. Достигнах (до) дълбоки старини.
5. До какво. Преминавам в ново състояние или придобивам по-висока степен на качество. Достигнах (до) неподозирана дълбочина на чувствата.
6. До какво. Придобивам, получавам. Достигнах до министерски пост.
7. Прен. До какво. След дълги разсъждения правя извод за същността на нещо. Достигнах до истината за него.
8. В отрицателни форми. Не стигам. Никога не му достига храната. Неговата любов не и` достигаше.
Синоними: настигам, застигам, постигам, догонвам, приближавам, хващам, залавям, докосвам, засягам, досягам, докачам, докопвам се, доближавам, добирам се, домъквам се, изравнявам се, придобивам, спечелвам, овладявам, сполучвам, идвам, стигам, осъществявам, реализирам, извършвам, добивам, сдобивам се с, прониквам, навлизам, промъквам се, пипвам достигам, достигаме, достигаш, достигате, достига, достигат, достигах, достигахме, достига, достигахте, достига, достигаха, достигах, достигахме, достигаше, достигахте, достигаше, достигаха, достигал съм, достигала съм, достигало съм, достигали сме, достигал си, достигала си, достигало си, достигали сте, достигал е, достигала е, достигало е, достигали са, бях достигал, бях достигала, бях достигало, бяхме достигали, беше достигал, беше достигала, беше достигало, бяхте достигали, беше достигал, беше достигала, беше достигало, бяха достигали, ще достигам, ще достиг

достигнеш, мин. св. достигнах, мин. прич. дости`гнал, св. — вж. достигам. достигна, достигнем, достигнеш, достигнете, достигне, достигнат, достигнах, достигнахме, достигна, достигнахте, достигна, достигнаха, достигнех, достигнехме, достигнеше, достигнехте, достигнеше, достигнеха, достигнал съм, достигнала съм, достигнало съм, достигнали сме, достигнал си, достигнала си, достигнало си, достигнали сте, достигнал е, достигнала е, достигнало е, достигнали са, бях достигнал, бях достигнала, бях достигнало, бяхме достигнали, беше достигнал, беше достигнала, беше достигнало, бяхте достигнали, беше достигнал, беше достигнала, беше достиг

достижима, достижимо, мн. достижи`ми, прил. Който може да бъде достигнат, постигнат. Достижима височина. Достижима работа.
Синоними: постижим, лесен, достъпен, лек, прост, изпълним, леснопостижим, лесно изпълним, леснодостъпен, осъществим, лесно осъществим, реализуем, възможен достижим, достижимия, достижимият, достижима, достижимата, достижимо, достижимото, достижими, достижимите

м., само ед. Разг. Отношение на достове; приятелство. достлук, достлука, достлукът, достлуци, достлуците, достлука

достоверна, достоверно, мн. достоверни, прил. Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден, сигурен. <em>Достоверен източник. Достоверни сведения.</em><br />същ. достоверност, достоверността`, ж.
Синоними: верен, проверен, автентичен, меродавен, точен, сигурен, оригинален, истински, неподправен, неиздаден, в ръкопис, верующ, правдив достоверен, достоверния, достоверният, достоверна, достоверната, достоверно, достоверното, достоверни, достоверните

вж. достове`рен
Синоними: автентичност, истинност, меродавност достоверност, достоверността, достоверности, достоверностите

достойна, достойно, мн. досто`йни, прил.
1. Който има достойнство, който заслужава уважение. Достоен човек.
2. Който заслужава нещо. Достоен за награда. Достоен за възхищение.
3. Справедлив, заслужен. Достойна оценка.
4. Който съответства на нещо или на някого. Достоен партньор. Достойно поведение.
Синоними: заслужен, заслужаващ, справедлив, приличен, пристоен, съобразен, съответен, достолепен, почтен, уважаван, заслужил, забележителен, величествен, величав, великолепен, блестящ, тържествен, грандиозен, внушителен, изпълнен с достойнство, горд, важен, подходящ, подобаващ, съответствуващ, способен, квалифициран, компетентен, кадърен достоен, достойния, достойният, достойна, достойната, достойно, достойното, достойни, достойните

мн. досто`йнства, ср.
1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. Пазя достойнството си.
2. Положително качество, преимущество. Достойнствата на един такъв подход са ясни.
Синоними: заслуга, достолепие, значение, авторитет, престиж, тежест, чест, самолюбие, гордост, честолюбие, самоуважение достойнство, достойнството, достойнства, достойнствата

ср., само ед. Нещо, което се притежава от всички, което е достъпно за всички, което се знае от всички. Стиховете му са достояние на народа. Тайната им стана достояние на всички.
Синоними: притежание, собственост, обладание, ползване, достъп, достъпност, знание, публичност, всезнание достояние, достоянието, достояния, достоянията

м., само ед.
1. Възможност за проникване някъде, включване в нещо, достигане до някого. Достъпът на деца е забранен. Ограничен е достъпът в клуба. Не мога да намеря достъп до началника.
2. Място, през което се реализира тази възможност; вход, проход.
Синоними: достъпност, влизане, вход, прием, близост, досег, контакт, съприкосновение, сношение достъп, достъпа, достъпът, достъпи, достъпите, достъпа

достъпна, достъпно, мн. достъпни, прил.<br />1. До който има достъп. <em>Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки.</em><br />2. До който може лесно да се достигне или по който може лесно да се мине. <em>Достъпно скривалище. Достъпна пътека.</em><br />3. С който лесно може да се установи контакт, който не е високомерен; общителен. <em>Достъпен човек.</em><br />4. Който е съобразен с възможностите на мнозинството или на отделен човек. <em>Достъпно удоволствие. Достъпни цени.</em><br />5. Който е лесен за разбиране, за проникване в същността му. <em>Достъпна философия.</em><br />същ. достъпност, достъпността`, ж.
Синоними: проходим, пристъпен, досегаем, постижим, лесен, леснодостъпен, реализуем, осъществим, възможен, достижим, приветлив, отзивчив, любезен, ясен, разбираем, популярен, евтин, наличен достъпен, достъпния, достъпният, достъпна, достъпната, достъпно, достъпното, достъпни, достъпните

вж. достъ`пен
Синоними: досегаемост, осъществимост, изпълнимост, постижимост достъпност, достъпността, достъпности, достъпностите

нареч. Разг. Съвсем, напълно. Мъжът и` досущ като нея приказва.
Синоними: съвсем, напълно, изцяло, основно, точно, еднакво, дословно, буквално, също

досягаш, несв. и досегна, св.
1. Кого, какво. Протягам напред ръка, за да осъществя допир, контакт; докосвам, допирам. Не мога да досегна хляба.
2. Какво. В пряк контакт съм с нещо, докосвам се до нещо. Снимката почти досягаше картината.
3. Прен. Кого. За думи — оказвам влияние, въздействие върху някого; докосвам, засягам.
4. Прен. Остар. Какво. Отнасям се. Интересите му досягаха само тази област на науката.
досягам се/досегна се. 1. — Докосвам се, допирам се.
2. Остар. Засягам се, обиждам се.
Синоними: докосвам, допирам, достигам, пипам, барам, хващам, улавям, залавям, стисвам досягам, досягаме, досягаш, досягате, досяга, досягат, досягах, досягахме, досяга, досягахте, досяга, досягаха, досягах, досягахме, досягаше, досягахте, досягаше, досягаха, досягал съм, досягала съм, досягало съм, досягали сме, досягал си, досягала си, досягало си, досягали сте, досягал е, досягала е, досягало е, досягали са, бях досягал, бях досягала, бях досягало, бяхме досягали, беше досягал, беше досягала, беше досягало, бяхте досягали, беше досягал, беше досягала, беше досягало, бяха досягали, ще досягам, ще досягаме, ще досягаш, ще досягате, ще досяга, ще досяга

нареч.
1. До място, за което се говори. И как стигнахте чак дотам? С какво се пътува дотам?
2. Във висока степен, в такава степен. Дотам се привързах към това животно, че вече не мога да се освободя от него.
Синоними: (гл.) толкова, до такава степен, тъй

мн. дота`ции, ж. Спец. Безвъзмездни суми, отпускани от държавата на отделни предприятия, учреждения и др. за покриване на част от разходите ми. Това производство е на дотации.
Синоними: подпомагане, помощ, субсидия дотация, дотацията, дотации, дотациите

дотегнеш, мин. св. дотегнах, мин. прич. доте`гнал, св. — вж. дотягам. дотегна, дотегнем, дотегнеш, дотегнете, дотегне, дотегнат, дотегнах, дотегнахме, дотегна, дотегнахте, дотегна, дотегнаха, дотегнех, дотегнехме, дотегнеше, дотегнехте, дотегнеше, дотегнеха, дотегнал съм, дотегнала съм, дотегнало съм, дотегнали сме, дотегнал си, дотегнала си, дотегнало си, дотегнали сте, дотегнал е, дотегнала е, дотегнало е, дотегнали са, бях дотегнал, бях дотегнала, бях дотегнало, бяхме дотегнали, беше дотегнал, беше дотегнала, беше дотегнало, бяхте дотегнали, беше дотегнал, беше дотегнала, беше дотегнало, бяха дотегнали, ще дотегна, ще дотегнем,

дотежиш, мин. св. дотежах, мин. прич. дотежа`л, св. — вж. дотежавам. дотежа, дотежим, дотежиш, дотежите, дотежи, дотежат, дотежах, дотежахме, дотежа, дотежахте, дотежа, дотежаха, дотежах, дотежахме, дотежеше, дотежахте, дотежеше, дотежаха, дотежал съм, дотежала съм, дотежало съм, дотежали сме, дотежал си, дотежала си, дотежало си, дотежали сте, дотежал е, дотежала е, дотежало е, дотежали са, бях дотежал, бях дотежала, бях дотежало, бяхме дотежали, беше дотежал, беше дотежала, беше дотежало, бяхте дотежали, беше дотежал, беше дотежала, беше дотежало, бяха дотежали, ще дотежа, ще дотежим, ще дотежиш, ще дотежите, ще дотежи, ще дотежат, ще

дотежаваш, несв. и дотежа, св.
1. На кого. Започвам да тежа при носене. Торбата му дотежа и той я пусна.
2. На кого. В тежест съм на някого; обременявам. Гледането на детето му дотежа.
3. Причинявам тъга, мъка на някого. дотежавам, дотежаваме, дотежаваш, дотежавате, дотежава, дотежават, дотежавах, дотежавахме, дотежава, дотежавахте, дотежава, дотежаваха, дотежавах, дотежавахме, дотежаваше, дотежавахте, дотежаваше, дотежаваха, дотежавал съм, дотежавала съм, дотежавало съм, дотежавали сме, дотежавал си, дотежавала си, дотежавало си, дотежавали сте, дотежавал е, дотежавала е, дотежавало е, дотежавали са, бях дотежавал, бях дотежавала, бях дотежавало, бяхме дотежавали, беше дотежавал, беше дотежавала, беше дотежавало, бяхте дотежавали, беше дотежавал, беше дотежавала, беше доте

нареч. До определен минал или бъдещ момент. До изпитите има още един месец, а дотогава не ми остава нищо друго, освен да уча. Дотогава аз не знаех, че тя ще заминава.
Синоними: още, все още, досега

нареч. Във висока степен; много, така, дотам (във 2 знач.). Дотолкова е намаляла водата, че се виждат камъните по дъното.
Синоними: толкова, дотук, до тая степен, така, дотолкоз, само толкова, толкова много

нареч. Разг. Дотолкова.

дотря`бваш, св.; На кого. Изведнъж ставам нужен, необходим. Дотрябвах на майка си в къщи.
Синоними: ставам необходим, ставам нужен, затрябвам, потрябвам, притрябвам дотрябвам, дотрябваме, дотрябваш, дотрябвате, дотрябва, дотрябват, дотрябвах, дотрябвахме, дотрябва, дотрябвахте, дотрябва, дотрябваха, дотрябвах, дотрябвахме, дотрябваше, дотрябвахте, дотрябваше, дотрябваха, дотрябвал съм, дотрябвала съм, дотрябвало съм, дотрябвали сме, дотрябвал си, дотрябвала си, дотрябвало си, дотрябвали сте, дотрябвал е, дотрябвала е, дотрябвало е, дотрябвали са, бях дотрябвал, бях дотрябвала, бях дотрябвало, бяхме дотрябвали, беше дотрябвал, беше дотрябвала, беше дотрябвало, бяхте дотрябвали, беше дотрябвал, беше дотрябвала, беше дотр

нареч.
1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей.
2. До този момент, за който се говори. Дотук можех да ти помагам, отсега нататък трябва сам да се справяш.
* Дотук ми дойде — (заедно с жест, с който се посочва шията или челото). Разг. Омръзна ми, дотегна ми.

нареч. Дотук. дотъмнее ми мин. св. дотъмнями, мин. прич. дотъмняло ми, св. — вж. дотъмнява ми. дотъмнява ми (или ти, му, и, ни, ви, им</em>), несв. и <em>_дотъмнее ми, св.; безл._
1. Става ми тъмно пред очите, започва да ми се тъмнее от немощ или от болест; притъмнява ми, причернява ми.
2. Прен. Обхваща ме внезапно силен гняв, ярост, та не виждам; притъмнява ми, причернява ми.

дотърчиш, мин. св. дотърчах, мин. прич. дотърча`л, св. — вж. дотърчавам. дотърча, дотърчим, дотърчиш, дотърчите, дотърчи, дотърчат, дотърчах, дотърчахме, дотърча, дотърчахте, дотърча, дотърчаха, дотърчах, дотърчахме, дотърчеше, дотърчахте, дотърчеше, дотърчаха, дотърчал съм, дотърчала съм, дотърчало съм, дотърчали сме, дотърчал си, дотърчала си, дотърчало си, дотърчали сте, дотърчал е, дотърчала е, дотърчало е, дотърчали са, бях дотърчал, бях дотърчала, бях дотърчало, бяхме дотърчали, беше дотърчал, беше дотърчала, беше дотърчало, бяхте дотърчали, беше дотърчал, беше дотърчала, беше дотърчало, бяха дотърчали, ще дотърча, ще дотърчим,

дотърчаваш, несв. и дотърча, св. Разг. Пристигам някъде, търчейки; дотичвам.
Синоними: дотичвам, притичвам, притърчавам, прибягвам, търча, припкам, идвам, пристигам дотърчавам, дотърчаваме, дотърчаваш, дотърчавате, дотърчава, дотърчават, дотърчавах, дотърчавахме, дотърчава, дотърчавахте, дотърчава, дотърчаваха, дотърчавах, дотърчавахме, дотърчаваше, дотърчавахте, дотърчаваше, дотърчаваха, дотърчавал съм, дотърчавала съм, дотърчавало съм, дотърчавали сме, дотърчавал си, дотърчавала си, дотърчавало си, дотърчавали сте, дотърчавал е, дотърчавала е, дотърчавало е, дотърчавали са, бях дотърчавал, бях дотърчавала, бях дотърчавало, бяхме дотърчавали, беше дотърчавал, беше дотърчавала, беше дотърчавало, бяхте дотърчавали, б

дотътриш, мин. св. дотътрих, мин. прич. дотъ`трил, св. — вж. дотътрям. дотътря, дотътрим, дотътриш, дотътрите, дотътри, дотътрят, дотътрих, дотътрихме, дотътри, дотътрихте, дотътри, дотътриха, дотътрех, дотътрехме, дотътреше, дотътрехте, дотътреше, дотътреха, дотътрил съм, дотътрила съм, дотътрило съм, дотътрили сме, дотътрил си, дотътрила си, дотътрило си, дотътрили сте, дотътрил е, дотътрила е, дотътрило е, дотътрили са, бях дотътрил, бях дотътрила, бях дотътрило, бяхме дотътрили, беше дотътрил, беше дотътрила, беше дотътрило, бяхте дотътрили, беше дотътрил, беше дотътрила, беше дотътрило, бяха дотътрили, ще дотътря, ще дотътрим,

дотътряш, несв. и дотътря, св.
1. Кого, какво. Премествам, докарвам до определено място, тътрейки; довличам, домъквам.
2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Довеждам със себе си нежелан гост или довеждам насила; домъквам.
дотътрям се/дотътря се. 1. — Пристигам някъде, тътрейки се; довличам се, домъквам се.
2. Прен. Разг. Пренебр. Отивам някъде, където съм нежелан или пък аз не желая да отида. Дотътрих се до лекарския кабинет.
Синоними: домъквам, довличам, доближавам, донасям, докарвам, дотътрузвам дотътрям, дотътряме, дотътряш, дотътряте, дотътря, дотътрят, дотътрях, дотътряхме, дотътря, дотътряхте, дотътря, дотътряха, дотътрях, дотътряхме, дотътряше, дотътряхте, дотътряше, дотътряха, дотътрял съм, дотътряла съм, дотътряло съм, дотътряли сме, дотътрял си, дотътряла си, дотътряло си, дотътряли сте, дотътрял е, дотътряла е, дотътряло е, дотътряли са, бях дотътрял, бях дотътряла, бях дотътряло, бяхме дотътряли, беше дотътрял, беше дотътряла, беше дотътряло, бяхте дотътряли, беше дотътрял, беше дотътряла, беше дотътряло, бяха дотътряли, ще дотътрям, ще дотътр

дотягаш, несв. и дотегна, св.; на Кого. Предизвиквам досада, скука у някого; омръзвам. Този разговор ми дотегна.
Синоними: омръзвам, отегчавам, досаждам, ставам досаден, безпокоя, нервирам, сърдя, смущавам, бактисвам, опротивявам, отвращавам, притеснявам дотягам, дотягаме, дотягаш, дотягате, дотяга, дотягат, дотягах, дотягахме, дотяга, дотягахте, дотяга, дотягаха, дотягах, дотягахме, дотягаше, дотягахте, дотягаше, дотягаха, дотягал съм, дотягала съм, дотягало съм, дотягали сме, дотягал си, дотягала си, дотягало си, дотягали сте, дотягал е, дотягала е, дотягало е, дотягали са, бях дотягал, бях дотягала, бях дотягало, бяхме дотягали, беше дотягал, беше дотягала, беше дотягало, бяхте дотягали, беше дотягал, беше дотягала, беше дотягало, бяха дотягали, ще дотягам, ще дотягаме, ще дотягаш, ще дотягате, ще дотяга, ще дотяга

дофта`саш, св. — вж. дофтасвам.

дофтасваш, несв. и дофтасам, св. Разг. Довтасвам.

дохаждаш, несв. Диал. Дохождам. дочернее ми мин. св. дочерня ми, мин. прич. дочерняло ми, св. — вж. дочернява ми. дочернява ми (или <em>ти, му</em>, <em>и, ни, ви, им), несв. и _дочернее ми</em><em>, св.; </em>безл._<br />1. Става ми лошо, става ми тъмно пред очите от слабост, болест и др.; причернява ми.<br />2. Прен. Обхваща ме гняв, яд, силно раздразнение; причернява ми. доще ми се мин. св. дощя ми се, мин. прич. дощял ми се, св. — вж. дощява ми се. дощява ми (или <em>ти, му</em>, <em>и, ни, ви, им) се, несв. и дощеми се</em><em>, св. Разг. Обзема ме желание за нещо или да направя нещо; приисква ми се. </em>Дощя ми се печено пиле. Никога не ми се дощява да работя._ дояде ми се мин. св. дояде ми се, мин. прич. доял ми се, св. — вж. дояжда ми се. доядее ме мин. св. доядя ме, мин. прич. доядяло ме, св. — вж. доядява ме. доядява ме (или <em>те, го, я, ни, ви, ги</em>), несв. и <em>_доядее ме, св.; безл. Обхваща ме яд; разгневявам се, ядосвам се. дояжда ми (или ти, му, и, ни, ви, им</em>) се, несв. и <em>_дояде ми се, св. Обхваща ме желание да ям нещо или изобщо да ям. Доял ми се е шоколад. Дояде му се, защото не беше закусвал._ дроб-сарма ж., само ед. Печено ястие от агнешки дреболии и ориз.

мн. до`ходи, м. Обикн. ед. Пари, материални ценности и др., които някой (държава, учреждение, семейство, човек и др.) получава за своята дейност или от своя имот за определен период от време. Месечен доход. Годишен доход. Национален доход.
Синоними: приход, добив, доходност, полза, облага, изгода, придобивка, рента, рентабилност, анюитет, годишна рента, лихва, възнаграждение, заплата, хонорар, заплащане, отплащане, компенсация, обезщетение, припечелени пари доход, дохода, доходът, доходи, доходите, дохода

доходна, доходно, мн. доходни, прил. Който носи добър доход. <em>Доходна работа. Доходно начинание.</em><br />същ. доходност, доходността`, ж.
Синоними: богат, рентабилен, полезен, изгоден, приходен, добър, завиден, плодороден, изобилен доходен, доходния, доходният, доходна, доходната, доходно, доходното, доходни, доходните

вж. до`ходен
Синоними: рентабилност, добив, приход, рента, доход, облага доходност, доходността, доходности, доходностите

доходоносна, доходоносно, мн. доходоно`сни, прил. Доходен. доходоносен, доходоносния, доходоносният, доходоносна, доходоносната, доходоносно, доходоносното, доходоносни, доходоносните

дохо`ждаш, несв. Разг. Идвам.
Синоними: идвам, стигам, пристигам, връщам се, възвръщам се, завръщам се, прибирам се, приближавам, довтасвам, явявам се, наставам, настъпвам, случвам се, появявам се дохождам, дохождаме, дохождаш, дохождате, дохожда, дохождат, дохождах, дохождахме, дохожда, дохождахте, дохожда, дохождаха, дохождах, дохождахме, дохождаше, дохождахте, дохождаше, дохождаха, дохождал съм, дохождала съм, дохождало съм, дохождали сме, дохождал си, дохождала си, дохождало си, дохождали сте, дохождал е, дохождала е, дохождало е, дохождали са, бях дохождал, бях дохождала, бях дохождало, бяхме дохождали, беше дохождал, беше дохождала, беше дохождало, бяхте дохождали, беше дохождал, беше дохождала, беше дохождало, бяха дохождали, ще дохождам, ще дохожд

мн. доценти, м. Университетско научно звание между асистент и професор, което дава право на лицето, което го носи, да чете лекционен курс. <em>Доцент по медицина.</em><br />прил. доцентски, доцентска, доцентско, мн. доце`нтски. доцент, доцента, доцентът, доценти, доцентите, доценти, доценте

вж. доце`нт доцентски, доцентския, доцентският, доцентска, доцентската, доцентско, доцентското, доцентски, доцентските

мн. доценту`ри, ж. Обикн. ед. Процедура по откриване на доцентско място, както и самото място. доцентура, доцентурата, доцентури, доцентурите

доча`каш, св. — вж. дочаквам. дочакам, дочакаме, дочакаш, дочакате, дочака, дочакат, дочаках, дочакахме, дочака, дочакахте, дочака, дочакаха, дочаках, дочакахме, дочакаше, дочакахте, дочакаше, дочакаха, дочакал съм, дочакала съм, дочакало съм, дочакали сме, дочакал си, дочакала си, дочакало си, дочакали сте, дочакал е, дочакала е, дочакало е, дочакали са, бях дочакал, бях дочакала, бях дочакало, бяхме дочакали, беше дочакал, беше дочакала, беше дочакало, бяхте дочакали, беше дочакал, беше дочакала, беше дочакало, бяха дочакали, ще дочакам, ще дочакаме, ще дочакаш, ще дочакате, ще дочака, ще дочака

дочакваш, несв. и дочакам, св.
1. Какво. Чакам до края на някакво действие или до настъпването на определен момент. Дочаках сватбата им.
2. Кого, какво. Чакам до пристигането на някого или на нещо. Едва дочаках влака от София. Ти закъсня и аз не можах да те дочакам.
3. Прен. Какво. За болен или възрастен човек — доживявам. Старецът дочака пролетта.
Синоними: чакам, изчаквам, търпя, изтърпявам, изтрайвам дочаквам, дочакваме, дочакваш, дочаквате, дочаква, дочакват, дочаквах, дочаквахме, дочаква, дочаквахте, дочаква, дочакваха, дочаквах, дочаквахме, дочакваше, дочаквахте, дочакваше, дочакваха, дочаквал съм, дочаквала съм, дочаквало съм, дочаквали сме, дочаквал си, дочаквала си, дочаквало си, дочаквали сте, дочаквал е, дочаквала е, дочаквало е, дочаквали са, бях дочаквал, бях дочаквала, бях дочаквало, бяхме дочаквали, беше дочаквал, беше дочаквала, беше дочаквало, бяхте дочаквали, беше дочаквал, беше дочаквала, беше дочаквало, бяха дочаквали, ще дочаквам, ще дочакв

вж. док дочен, дочения, доченият, дочена, дочената, дочено, доченото, дочени, дочените

дочуваш, несв. и дочуя, св.; Какво.
1. Чувам, улавям със слуха си нещо, което се говори надалече от мен. Дочух песента и`.
2. Прен. Подразбирам, научавам. Дочух, че ще се женят.
Синоними: чувам, слушам, подочувам, идва до слуха ми, долавям, научавам, узнавам, осведомявам се, хващам, усещам, схващам, разбирам, научавам се, получавам сведения дочувам, дочуваме, дочуваш, дочувате, дочува, дочуват, дочувах, дочувахме, дочува, дочувахте, дочува, дочуваха, дочувах, дочувахме, дочуваше, дочувахте, дочуваше, дочуваха, дочувал съм, дочувала съм, дочувало съм, дочували сме, дочувал си, дочувала си, дочувало си, дочували сте, дочувал е, дочувала е, дочувало е, дочували са, бях дочувал, бях дочувала, бях дочувало, бяхме дочували, беше дочувал, беше дочувала, беше дочувало, бяхте дочували, беше дочувал, беше дочувала, беше дочувало, бяха дочували, ще дочувам, ще дочуваме, ще дочуваш, ще дочувате, ще дочува, ще дочува

дочуеш, мин. св. дочух, мин. прич. дочу`л, св. — вж. дочувам. дочуя, дочуем, дочуеш, дочуете, дочуе, дочуят, дочух, дочухме, дочу, дочухте, дочу, дочуха, дочуех, дочуехме, дочуеше, дочуехте, дочуеше, дочуеха, дочул съм, дочула съм, дочуло съм, дочули сме, дочул си, дочула си, дочуло си, дочули сте, дочул е, дочула е, дочуло е, дочули са, бях дочул, бях дочула, бях дочуло, бяхме дочули, беше дочул, беше дочула, беше дочуло, бяхте дочули, беше дочул, беше дочула, беше дочуло, бяха дочули, ще дочуя, ще дочуем, ще дочуеш, ще дочуете, ще дочуе, ще дочуят, ще съм дочул, ще съм дочула, ще съм дочуло, ще сме дочули, ще си дочул, ще си дочула, ще си д

доиш, мин. св. доих, мин. прич. дои`л, несв.
1. Какво. Стискам вимето на женско животно, за да изцедя събралото се мляко. Доя кравите.
2. Прен. Грубо. Кого. Получавам материални облаги от някого, като го мамя, изнудвам.
Синоними: издоявам, изцеждам, изстисквам, смуча, изсмуквам, изтощавам, използвам, експлоатирам, ограбвам доя, доим, доиш, доите, дои, доят, доих, доихме, дои, доихте, дои, доиха, доях, дояхме, доеше, дояхте, доеше, дояха, доил съм, доила съм, доило съм, доили сме, доил си, доила си, доило си, доили сте, доил е, доила е, доило е, доили са, бях доил, бях доила, бях доило, бяхме доили, беше доил, беше доила, беше доило, бяхте доили, беше доил, беше доила, беше доило, бяха доили, ще доя, ще доим, ще доиш, ще доите, ще дои, ще доят, ще съм доил, ще съм доила, ще съм доило, ще сме доили, ще си доил, ще си доила, ще си доило, ще сте доили, ще е доил, ще е доила, ще е доило, ще са доили, щях да доя, щяхме

мн. доя`чи, м. Човек, чиято професия е да дои (в 1 знач.). дояч, дояча, доячът, доячи, доячите, доячи, доячо

мн. доя`чки, ж. Жена дояч. доячка, доячката, доячки, доячките