дланта, мн. длани, ж. Вътрешната част от човешката ръка, разположена между китката и сгъващата се част на пръстите.
* Като дланта на ръката си (познавам). — Много добре, с подробности.
* Като на длан (се вижда). — Много ясно, без нищо да закрива част от гледката. От върха долината се виждаше като на длан.
* Потривам/трия длани. 1. — Изразявам задоволство.
2. Злорадствам, ако някой не е е успял или ако аз съм му напакостил.
Синоними: десница, ръка, лапа длан, дланта, длани, дланите
мн. длета`, ср. Стоманен инструмент с плосък и заострен край, използван за изрязване на вдлъбнатини. Дърворезбарско длето.
Синоними: резец, свредел, бургия длето, длетото, длета, длетата
длъгнеста, длъгнесто, мн. длъ`гнести, прил. Разг. Който има по-голяма дължина от ширината; продълговат. Длъгнесто парче плат. Длъгнесто лице.
Синоними: дълъг, продълговат, разточен, раздърпан, източен, въздълъг, изтеглен, удължен длъгнест, длъгнестия, длъгнестият, длъгнеста, длъгнестата, длъгнесто, длъгнестото, длъгнести, длъгнестите
длъжна, длъжно, мн. длъ`жни, прил.
1. Който има дълг, заем към някого.
2. Който трябва да изпълни някакви изисквания, да се подчини. Длъжен си да дойдеш.
3. Който е признателен на някого за услуга, помощ и др. Длъжен съм на родителите си за подкрепата.
* Длъжен съм на Михаля. — Не съм нормален, луд съм.
* Не оставам длъжен (на някого). 1. — Постъпвам по същия начин, както са постъпили с мен.
2. Не позволявам някой да ми наложи мнението си; намирам отговор, за да се противопоставя. длъжен, длъжния, длъжният, длъжна, длъжната, длъжно, длъжното, длъжни, длъжните
мн. длъжни`ци, м.
1. Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого.
2. Спец. Лице, което е получило в заем капитал или е закупило стоки с отсрочка на плащането.
3. Прен. Лице, което има морални задължения към някого или нещо.
Синоними: дебитор, задължен, платец длъжник, длъжника, длъжникът, длъжници, длъжниците, длъжници, длъжнико
длъжността, мн. длъжности, ж. Служебно положение, свързано с изпълнение на определени задължения срещу парично възнаграждение, или степен в положението на военни и други служители.
прил. длъжностен, длъжностна, длъжностно, мн. длъжностни.
* Длъжностно лице. — Служител, който притежава правото да извършва някакви официални дейности, свързани с правоотношения.
Синоними: служба, занятие, пост, работа, функция, мисия, задължение, обязаност, дълг, задача, място, положение, качество, компетенция, чин, право, назначение, предназначение длъжност, длъжността, длъжности, длъжностите
вж. длъ`жност длъжностен, длъжностния, длъжностният, длъжностна, длъжностната, длъжностно, длъжностното, длъжностни, длъжностните