мн. дика`ни, ж. ист. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон. диканя, диканята, дикани, диканите

Двусвещник — свещник с две свещи, с които архиереят благославя, символизиращ Божественото и човешкото естество на Господ Иисус Христос. Църковна утвар — свещени съдове които се използват в църковното богослужение.

мн. дикиши, (два) дикиша, м. Диал. Линия на съшиване на две части; шев, ръб.
* Двоен дикиш. — Повторно извършване на някаква дейност.
* Хващам дикиш. — Имам успех, постигам целта си. дикиш, дикиша, дикишът, дикиши, дикишите, дикиша

мед. Двоен, раздвоен, напр. дикротичен пулс (pulsus dicrotus).

мн. диксиленди, (два) диксиленда, м.
1. Спец. В музиката — стил в джазовата музика.
2. Инструментален състав, който изпълнява музика в този стил. диксиленд, диксиленда, диксилендът, диксиленди, диксилендите, диксиленда

м., само ед.
1. Налагане на неравноправни договори от по-силната държава на по-слабата.
2. Прен. Принудително налагане на мнение, схващане.
Синоними: заповед, ултиматум, нареждане, заповядване, диктуване диктат, диктата, диктатът, диктати, диктатите, диктата

мн. диктатори, м.<br />1. Управител с неограничена власт.<br />2. Прен. Деспотичен човек, тиранин, насилник.<br />прил. диктаторски, диктаторска, диктаторско, мн. дикта`торски.
Синоними: властелин, тиранин, деспот, заповедник, повелител, самовластник, насилник, потисник, тиран, автократ диктатор, диктатора, диктаторът, диктатори, диктаторите, диктатори, диктаторе

вж. дикта`тор диктаторски, диктаторския, диктаторският, диктаторска, диктаторската, диктаторско, диктаторското, диктаторски, диктаторските

мн. диктату`ри, ж.
1. Система на държавно управление, която осигурява сила и власт на група хора или на една класа.
2. Прен. Категорично налагане на волята на един човек над другите.
Синоними: силна власт, самовластие, тирания, сатрапия, натиск, ограничение в права диктатура, диктатурата, диктатури, диктатурите

мн. дикто`вки, ж.
1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише.
2. Начин на обучение в правописни навици чрез писане при диктуване.
3. Писмена работа, в която е записан текст, четен от друг, обикновено от учител.
* Под диктовка — (на някого). Под чуждо влияние, по чужда заповед.
Синоними: диктуване, нареждане, внушение, инспирация диктовка, диктовката, диктовки, диктовките

мн. диктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер.<br />прил. дикторски, дикторска, дикторско, мн. ди`кторски. Дикторски глас. диктор, диктора, дикторът, диктори, дикторите, диктора

вж. ди`ктор дикторски, дикторския, дикторският, дикторска, дикторската, дикторско, дикторското, дикторски, дикторските

мн. диктофони, (два) диктофона, м. Апарат за записване и възпроизвеждане на устен текст с възможност за повторение, забавяне, частично прослушване. диктофон, диктофона, диктофонът, диктофони, диктофоните, диктофона

диктуваш, несв.; Какво.<br />1. Произнасям бавно и отчетливо текст, за да го запише друго лице.<br />2. Прен. Налагам мнението си, принуждавам да се изпълнят желанията или исканията ми. <em>Диктувам условия на договор.</em><br />3. Прен. Направлявам, внушавам, подсказвам. <em>Постъпи така, както ти диктува сърцето.</em><br />Синоними: продиктувам, произнасям, изговарям, казвам, подсказвам, повелявам, заповядвам, предписвам, налагам, нареждам, внушавам, вдъхновявам, натрапвам мисъл, подбуждам, инспирирам, направлявам, управлявам, ръководя диктувам, диктуваме, диктуваш, диктувате, диктува, диктуват, диктувах, диктувахме, диктува, диктувахте, диктува, диктуваха, диктувах, диктувахме, диктуваше, диктувахте, диктуваше, диктуваха, диктувал съм, диктувала съм, диктувало съм, диктували сме, диктувал си, диктувала си, диктувало си, диктували сте, диктувал е, диктувала е, диктувало е, диктували са, бях диктувал, бях диктувала, бях диктувало, бяхме диктували, беше диктувал, беше диктувала, беше диктувало, бяхте диктували, беше диктувал, беше диктувала, беше диктувало, бяха диктували, ще диктувам, ще диктув дипломирам се дипломираш се, несв. Получавам диплома за завършено средно или висше образование. дипломирам, дипломираме, дипломираш, дипломирате, дипломира, дипломират, дипломирах, дипломирахме, дипломира, дипломирахте, дипломира, дипломираха, дипломирах, дипломирахме, дипломираше, дипломирахте, дипломираше, дипломираха, дипломирал съм, дипломирала съм, дипломирало съм, дипломирали сме, дипломирал си, дипломирала си, дипломирало си, дипломирали сте, дипломирал е, дипломирала е, дипломирало е, дипломирали са, бях дипломирал, бях дипломирала, бях дипломирало, бяхме дипломирали, беше дипломирал, беше дипломирала, беше дипломирало, бяхте дипломирали, б

ж., само ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция.
Синоними: изговор, произношение, израз, говор, тембър, акцент, изговаряне, произнасяне дикция, дикцията, дикции, дикциите

мед. Разширение, напр. на сърдечните кухини, на стомаха.

мн. дилафи, (два) дилафа, м. Диал. Дълги щипци за хващане на горещи предмети или за разравяне на огъня; маша. дилаф, дилафа, дилафът, дилафи, дилафите, дилафа

мн. диле`ми, ж.
1. Съждение, в което се съдържат две противоположни положения, изключващи възможността за съществуване на трето.
2. Положение, при което трябва да се направи труден избор между две противоположни възможности.
Синоними: двоякост, алтернатива, раздвоение, кръстопът, или-или, задача, затруднено положение, хал, дередже дилема, дилемата, дилеми, дилемите

мн. дилетанти, м. Лице, което се занимава с някоя наука или изкуство без специална подготовка за това; любител, лаик.<br />прил. дилетантски, дилетантска, дилетантско, мн. дилета`нтски.
Синоними: любител, аматьор, новак, неподготвен, необучен, нешколуван, неспециалист, ученик, несръчен, лаик дилетант, дилетанта, дилетантът, дилетанти, дилетантите, дилетанта

вж. дилета`нт дилетантски, дилетантския, дилетантският, дилетантска, дилетантската, дилетантско, дилетантското, дилетантски, дилетантските

ср., само ед. Занимание на дилетант; любителство. дилетантство, дилетантството, дилетантства, дилетантствата

мн. дилижанси, (два) дилижанса, м. Многоместна кола (карета), теглена от коне, която в миналото е използвана за превоз на пътници и пощенски пратки. дилижанс, дилижанса, дилижансът, дилижанси, дилижансите, дилижанса

мн. ди`лъри, м. Борсов агент, който се занимава с покупко-продажба на ценни книжа или други стоки за своя сметка срещу комисиона или процент от сделката. дилър, дилъра, дилърът, дилъри, дилърите, дилъри, дилъре

остар.
дялам

димът, дима, само ед., м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек.
* Дим да ме няма. — Напускам много бързо, изчезвам без следа.
* Като/яко дим. — Внезапно и безследно изчезвам.
Синоними: пушек дим, дима, димът, димове, димовете, дима

димна, димно, мн. ди`мни, прил.
1. Който се състои от дим. Димен облак.
2. Който е изпълнен с дим; задимен. Димно помещение.
* Димна завеса. 1. — Спец. Изкуствен облак или мъгла, които целят да попречат на противника и прикриват действията на войсковите части.
2. Прен. Думи или постъпки, които целят да се прикрие нещо.
Синоними: задимен, запушен, опушен, пушещ, димящ, замъглен димен, димния, димният, димна, димната, димно, димното, димни, димните

мед. вж. ацетон

по-сложна тъкан (вж. лито) с четири нищелки

мн. дими`тровчета, ср. Разг. Подобно на хризантема градинско цвете, което цъфти късно през есента. димитровче, димитровчето, димитровчета, димитровчетата

ж., само ед. ист. Данък, събиран в средновековна България от всяко домакинство.

димиш, мин. св. димях, мин. прич. димя`л, несв.
1. Изпускам, отделям дим. Комините димят. Огнището дими.
2. За човек — пуша. По цял ден дими с лулата си.
3. Прен. За течност — изпускам пара поради висока температура. Супата още димеше.
Синоними: пуша, образувам пари, изпарявам се димя, димим, димиш, димите, дими, димят, димих, димихме, дими, димихте, дими, димиха, димях, димяхме, димеше, димяхте, димеше, димяха, димил съм, димила съм, димило съм, димили сме, димил си, димила си, димило си, димили сте, димил е, димила е, димило е, димили са, бях димил, бях димила, бях димило, бяхме димили, беше димил, беше димила, беше димило, бяхте димили, беше димил, беше димила, беше димило, бяха димили, ще димя, ще димим, ще димиш, ще димите, ще дими, ще димят, ще съм димил, ще съм димила, ще съм димило, ще сме димили, ще си димил, ще си димила, ще си димило, ще сте димили

м., само ед.
1. Сорт грозде с жълто-зелени зърна и с приятен аромат.
2. Вино, приготвено от това грозде.

Библейско тълкуване: Дъщеря на Яков от Лия — Бит. 30:21. Единствената му дъщеря, за която се споменава в Св. Писание. Когато Яков с всичката си челяд отива в Салим, един от тамошните князе на име Сихем се влюбва в Дина, и я прелъстява. За тази измама братята на Дина, Симеон и Левий вероломно отмъстили с убийство и кражба, за голяма жалост на баща им Яков — Бит. 34гл. , 49:5,7. Дина вероятно е отишла с Якововата челяд в Египет — Бит. 46:15. диа- Първа съставна част на сложни думи със значение „пред, раз“.

Схващане, че светът се изменя, развива и се намира в постоянно движение. Лъженаучно идеалистическо направление, според което силата се схваща като самостоятелно начало, което не зависи от материята и дори я предхожда.
Синоними: динамичност, напън, напрежение, бързина, скорост, активност, темпо, движение, динамика, действеност, енергия, сила, предприемчивост динамизъм, динамизма, динамизмът, динамизми, динамизмите, динамизъма

ж., само ед.
1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях.
2. Начин на развитие на нещо, последователност в изменението му.
3. Усиленост, активно движение в развитието на нещо. Филмът е изпълнен с динамика и напрежение.
Синоними: движение, напрежение, бързина, динамичност, динамизъм, развитие динамика, динамиката, динамики, динамиките

м., само ед. Силноизбухливо вещество, приготвяно с нитроглицерин и др. примеси.
прил. динамитен, динамитна, динамитно, мн. динамитни. динамит, динамита, динамитът, динамити, динамитите, динамита

вж. динами`т динамитен, динамитния, динамитният, динамитна, динамитната, динамитно, динамитното, динамитни, динамитните

динамична, динамично, мн. динамични, прил.<br />1. Който се основава на законите на динамиката.<br />2. Който е изпълнен с движение и напрежение. <em>Динамично време.</em><br />3. За човек — енергичен, действен, активен.<br />същ. динамичност, динамичността`, ж.
* Динамичен стереотип. — Комплекс от рефлекси, които обуславят действията и реакциите на човешкия организъм.
* Динамично ударение. — Спец. В езикознанието — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голямо напрежение и с по-голяма сила на издишвания въздух от неударените.
Синоними: напрегнат, бърз, активен, стремителен, енергичен, действен, настоятелен, упорит, делови, много бърз динамичен, динамичния, динамичният, динамична, динамичната, динамично, динамичното, динамични, динамичните

динамическа, динамическо, мн. динами`чески, прил. Динамичен. динамически, динамическия, динамическият, динамическа, динамическата, динамическо, динамическото, динамически, динамическите

вж. динами`чен
Синоними: динамизъм, напън, напрежение, бързина, скорост, активност, темпо, движение, динамика динамичност, динамичността, динамичности, динамичностите

мн. дина`ма, ср. Устройство, което преобразува механичната енергия на въртенето в електрическа; генератор на постоянен ток. динамо, динамото, динама, динамата

династична, династично, мн. династи`чни, прил. Който се отнася до династия. Династично управление. династичен, династичния, династичният, династична, династичната, династично, династичното, династични, династичните

династическа, династическо, мн. династи`чески, прил. Династичен. династически, династическия, династическият, династическа, династическата, династическо, династическото, династически, династическите

мн. дина`стии, ж.
1. Монарси от един и същ род, които последователно управляват.
2. Прен. Разг. Представители на няколко поколения от едно семейство, които имат еднаква професия.
Синоними: царски род, монархия, род, коляно, родословие, потекло, семейство династия, династията, династии, династиите

мн. динги`ли, м. Разг. Висок и слаб човек. дингил, дингила, дингилът, дингили, дингилите, дингила

ср., само ед. Диво австралийско куче. динго, дингото

тържествена вечеря

вж. ди`ня динен, динения, диненият, динена, динената, динено, диненото, динени, динените

мн. динозаври, (два) динозавъра, м. Изкопаемо влечуго с огромни размери, изчезнало през мезозойската ера. динозавър, динозавъра, динозавърът, динозаври, динозаврите, динозавъра, динозавре

мн. дини, ж.<br />1. Едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месеста част, обикновено червена.<br />2. Плодът на това растение. <em>Купих от пазара голяма диня.</em><br />прил. динен, динена, динено, мн. ди`нени. Динено семе.
* Нося две дини под една мишница. — Върша едновременно две различни неща.
* Слагам/подлагам/турям динена кора. — Измамвам, изигравам някого.
Синоними: любеница, карпуз диня, динята, дини, дините

мн. диоди, (два) диода, м. Диод е полупроводников елемент с два електрода, който има различна проводимост в зависимост от посоката на електрическия ток, т.е. позволява протичане на ток само в едната посока. Диодът може да се разглежда като един вид вентил за електрически ток, като действието му се дължи на физическите процеси, протичащи при прилагането върху него на напрежение. Някои разновидности на полупроводниковите диоди служат и за други цели.
Двата електрода (двата извода) на диода се наричат анод и катод. За да пропуска диодът ток, трябва анодът да се свърже с положителния полюс на напрежение на източник на ток, а катодът — с отрицателния полюс.

диод, диода, диодът, диоди, диодите, диода

вж. диод диоден, диодния, диодният, диодна, диодната, диодно, диодното, диодни, диодните

мн. диоптри, (два) диоптъра, м. Единица за измерване на пречупвателната сила на оптическо стъкло. диоптър, диоптъра, диоптърът, диоптри, диоптрите, диоптъра

Гр. “област” — териториалните граници на една църква; област, управлявана от висше духовно лице; епархия. диоцез, диоцеза, диоцезът, диоцези, диоцезите, диоцеза

нареч. Разг.
1. В голяма степен, много, твърде. Дип добре те познавам.
2. В крайна степен, напълно, съвсем. Той не ни е дип роднина, но ще ни помогне.
* Дип че. — За изразяване на задоволство от осъществяването на някакво действие. Дип че те видях, иначе нямаше да спра. диско- Първа част на сложни думи със значение който се отнася до дискомузика или до дискотека: дискоритъм, дискомода и др.

мн. ди`пли, ж.
1. Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. Кадифената завеса падаше на дипли надолу.
2. Вдлъбнато място в земната повърхност между две издигнати части. Селото е сгушено в диплите на Стара планина.
Синоними: гънка, плисе, бръчка дипла, диплата, дипли, диплите

мед. Двустранна парализа — парализа, засягаща двете страни на тялото.

и диплени`ца ж., обикн. ед.
* Сабя дипленица. — Тънка сабя (в народното творчество). дипленица, дипленицата, дипленици, диплениците

мн. дипломи, (два) диплома, м. Диплома. диплом, диплома, дипломът, дипломи, дипломите, диплома

мн. дипломи, ж.<br />1. Свидетелство за завършване на учебно заведение или за присъждане на някакво звание. <em>Диплома за средно образование.</em><br />2. Свидетелство, давано като награда за успешно представяне или за качество на експонати на изложба, конкурс, фестивал.<br />3. Свидетелство, което удостоверява правото за извършване на някакво действие или за упражняване на професия.<br />прил. дипломен, дипломна, дипломно, мн. ди`пломни. Дипломна работа.
Синоними: свидетелство, зрелостно, грамота, тапия диплома, дипломата, дипломи, дипломите

мн. диплома`нти, м. Студент, който подготвя дипломна работа или дипломен проект за получаване на диплома за завършено висше образование. дипломант, дипломанта, дипломантът, дипломанти, дипломантите, дипломанти, дипломанте

мн. диплома`ти, м.
1. Длъжностно лице, което осъществява официалните отношения на една държава, чийто представител е, с други държави.
2. Прен. Разг. Съобразителен човек, който умело урежда отношенията си с другите хора. дипломат, дипломата, дипломатът, дипломати, дипломатите, дипломати, дипломате

дипломатична, дипломатично, мн. дипломатични, прил. Който се извършва умело, хитро, като от дипломат; изкусен, премислен. <em>Дипломатичен отказ. Дипломатичен подход.</em><br />същ. дипломатичност, дипломатичността`, ж.
Синоними: изкусен, ловък, хитър, умен, тънък, политичен, тактичен, сръчен дипломатичен, дипломатичния, дипломатичният, дипломатична, дипломатичната, дипломатично, дипломатичното, дипломатични, дипломатичните

дипломатическа, дипломатическо, мн. дипломати`чески, прил.
1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера.
2. Дипломатичен.
* Дипломатически корпус. — Всички чуждестранни дипломатически представители, акредитирани в дадена държава.
* Скъсвам дипломатическите отношения (с някого). — Разг. Скарвам се, разделям се. дипломатически, дипломатическия, дипломатическият, дипломатическа, дипломатическата, дипломатическо, дипломатическото, дипломатически, дипломатическите

дипломатическа, дипломатическо, мн. дипломати`чески, прил.
1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера.
2. Дипломатичен.
* Дипломатически корпус. — Всички чуждестранни дипломатически представители, акредитирани в дадена държава.
* Скъсвам дипломатическите отношения (с някого). — Разг. Скарвам се, разделям се.

вж. дипломати`чен дипломатичност, дипломатичността

ж., само ед.
1. Дейността на правителството за осъществяване на външната политика на държавата.
2. Специалност във висше учебно заведение. Следвам дипломация.
3. Разг. Дипломатичност. дипломация, дипломацията, дипломации, дипломациите

вж. ди`плома дипломен, дипломния, дипломният, дипломна, дипломната, дипломно, дипломното, дипломни, дипломните

мед. Двойно виждане — зрително нарушение, при което болния вижда предметите двойни.

диплиш, мин. св. диплих и диплих, мин. прич. диплил и диплил, несв.<br />1. Правя на дипли.<br />2. Какво. Сгъвам, прегъвам. <em>Дипля изпраните дрехи.</em><br />3. За планинско възвишение — образувам дипли.<br /><em>_дипля се. 1.</em><em> — Ставам на дипли; гъна се. </em>Роклята<em> </em>и се диплеше при всеки полъх на вятъра.
2. За планинско възвишение — простирам се под формата на дипли. Планината се диплеше нататък, покрита с гъсти гори._
Синоними: сдиплям, сгъвам, нагъвам, плисирам, гъна, прегъвам, надиплям, бърча дипля, диплим, диплиш, диплите, дипли, диплят, диплих, диплихме, дипли, диплихте, дипли, диплиха, диплех, диплехме, диплеше, диплехте, диплеше, диплеха, диплил съм, диплила съм, диплило съм, диплили сме, диплил си, диплила си, диплило си, диплили сте, диплил е, диплила е, диплило е, диплили са, бях диплил, бях диплила, бях диплило, бяхме диплили, беше диплил, беше диплила, беше диплило, бяхте диплили, беше диплил, беше диплила, беше диплило, бяха диплили, ще дипля, ще диплим, ще диплиш, ще диплите, ще дипли, ще диплят, ще съм диплил, ще съм диплила, ще съм диплило, ще сме дип

мн. дипля`нки, ж. Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на по-малък формат и на възможност за разглеждане като албум.
Синоними: позив, брошура, листовка диплянка, диплянката, диплянки, диплянките

мед. Форма на алкохолизъм, характеризираща се с пристъпи от неудържимо желание за пиене на алкохол. Възникват през различни интервали и могат да продължат дни и седмици. дипсомания, дипсоманията, дипсомании, дипсоманиите

мн. диреци, (два) дирека, м. Разг. Използван за подпора или самостоятелен стълб. Зави и` се свят и тя се подпря на дирека.
* Като дирек (изправен). — Много (изправен).
* Подпирам дирека. — Чакам търпеливо (най-често за любовна среща).
Синоними: стълб, греда дирек, дирека, дирекът, диреци, диреците, дирека

директна, директно, мн. дире`ктни, прил.
1. Който е свързан направо с нещо, без посредник. Директен разговор.
2. Който се предава в момента на извършването му; пряк. Директно излъчване на футболна среща.
3. За светлина, лъчение — който идва направо от източника; пряк. Директно осветление.
4. За превозно средство — което превозва пътници и багаж от едно място до друго без прехвърляне. Директен влак.
Синоними: непосредствен, пряк, прав, в права посока, непрекъсващ, без прекачване, транзитен директен, директния, директният, директна, директната, директно, директното, директни, директните

мн. директи`ви, ж. Указание на висшестоящ орган към подчинените му.
Синоними: разпореждане, наставление, напътствие, упътване, инструкция, инструктаж, съвет, нареждане, предписание, заповед, повеление, указание, установка, ориентировка, ръководство, управление директива, директивата, директиви, директивите

мн. директори, м. Административно лице, което ръководи учреждение, учебно заведение, предприятие или друга фирма. <em>Директор на библиотека.</em><br />прил. директорски, директорска, директорско, мн. дире`кторски. Директорски кабинет.
* Директорски съвет. 1. — Дирекция (в 1 знач.).
2. Заседание, в което участват всички членове на ръководството.
Синоними: началник, шеф, ръководител, вожд, главатар, глава на семейство, управител, надзирател, уредник, администратор, глава директор, директора, директорът, директори, директорите, директори, директоре

вж. дире`ктор
Синоними: управителен, ръководен, управителски директорски, директорския, директорският, директорска, директорската, директорско, директорското, директорски, директорските

вж. дире`кция дирекционен, дирекционния, дирекционният, дирекционна, дирекционната, дирекционно, дирекционното, дирекционни, дирекционните

мн. дирекции, ж.<br />1. Висш административен орган, ръководен от директор, за управление на учреждение или сектор в обществения живот. <em>Дирекция на полицията.</em><br />2. Сградата, в която се намира управлението на учреждение, учебно заведение и др. <em>В дирекцията няма никого.</em><br />прил. дирекционен, дирекционна, дирекционно, мн. дирекцио`нни.
Синоними: ръководство, управление, управляване, управа, отдел, служба, секция дирекция, дирекцията, дирекции, дирекциите

мн. диригенти, м. Лице с музикално образование, което ръководи оркестър или хор при музикално изпълнение.<br />прил. диригентски, диригентска, диригентско, мн. дириге`нтски.
* Държа диригентската палка. — Ръководя, командвам. диригент, диригента, диригентът, диригенти, диригентите, диригенти, диригенте

мн. дириге`нтки, ж. Жена диригент. диригентка, диригентката, диригентки, диригентките

вж. дириге`нт диригентски, диригентския, диригентският, диригентска, диригентската, диригентско, диригентското, диригентски, диригентските

ср., само ед.
1. Занятие на диригент.
2. Специалност във висше музикално училище (консерватория).
* Под диригентството (на някого). — Под ръководството на някого (за музикален колектив, подготвящ и изпълняващ някакво произведение).
Синоними: ръководство, управление, регулиране, режисиране, режисура, дирижиране диригентство, диригентството, диригентства, диригентствата

мн. дирижабли, (два) дирижабъла, м. Управляем балон с аеродинамична форма, който е снабден с мотори. дирижабъл, дирижабъла, дирижабълът, дирижабли, дирижаблите, дирижабъла

дирижи`раш, несв. и св.
1. Ръководя чрез движение на ръцете музикално изпълнение на хор или оркестър.
2. Прен. Ръководя, командвам.
Синоними: водя, ръководя, направлявам, управлявам, завеждам, напътвам, насочвам, командувам, предвождам, организирам, режисирам, командвам дирижирам, дирижираме, дирижираш, дирижирате, дирижира, дирижират, дирижирах, дирижирахме, дирижира, дирижирахте, дирижира, дирижираха, дирижирах, дирижирахме, дирижираше, дирижирахте, дирижираше, дирижираха, дирижирал съм, дирижирала съм, дирижирало съм, дирижирали сме, дирижирал си, дирижирала си, дирижирало си, дирижирали сте, дирижирал е, дирижирала е, дирижирало е, дирижирали са, бях дирижирал, бях дирижирала, бях дирижирало, бяхме дирижирали, беше дирижирал, беше дирижирала, беше дирижирало, бяхте дирижирали, беше дирижирал, беше дирижирала, беше дири

мн. дирници, (два) дирника, м. Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник.
* Станал съм с дирника си нагоре/напред. — Безпричинно съм сърдит, нямам настроение.
* Сядам си на дирника. 1. — Заемам се усилено с някаква работа.
2. Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва.
3. Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се. дирник, дирника, дирникът, дирници, дирниците, дирника

мн. дири, ж. Следа.<br />* <em>В дирите съм (на нещо/на някой).</em> — Успявам да открия или да узная нещо, което търся или преследвам.<br />* <em>Куче влачи, диря няма.</em> — Не се търси отговорност за провинение.<br />* <em>Хващам/улавям дирята.</em> — Узнавам къде е ходил някой и какво е вършил. <br /><br />----<br /><br />дириш, мин. св. дирих и дирих, мин. прич. дирил и дирил, несв. Разг. Търся. Диря спешно лекар. Какво дириш тук?
* Диря си белята/боя. — Правя нещо неразумно, сам си създавам неприятности.
* Диря си майстора. 1. — Постъпвам така, че е необходимо да ме накажат.
2. Изисквам опитна ръка, умение. Всяка работа си дири майстора.
* Диря сметка. — Изисквам от някого да отговаря за постъпките си.
Синоними: стъпка, белег, следа, печат, отпечатък, остатък, бразда, (гл.) търся, претърсвам, издирвам, изследвам, следя, сподирям, потърсвам, нишка, указание, улика, признак, знак, частица, капка, капчица диря, дирята, дири, дирите

мн. дири, ж. Следа.<br />* <em>В дирите съм (на нещо/на някой).</em> — Успявам да открия или да узная нещо, което търся или преследвам.<br />* <em>Куче влачи, диря няма.</em> — Не се търси отговорност за провинение.<br />* <em>Хващам/улавям дирята.</em> — Узнавам къде е ходил някой и какво е вършил. <br /><br />----<br /><br />дириш, мин. св. дирих и дирих, мин. прич. дирил и дирил, несв. Разг. Търся. Диря спешно лекар. Какво дириш тук?
* Диря си белята/боя. — Правя нещо неразумно, сам си създавам неприятности.
* Диря си майстора. 1. — Постъпвам така, че е необходимо да ме накажат.
2. Изисквам опитна ръка, умение. Всяка работа си дири майстора.
* Диря сметка. — Изисквам от някого да отговаря за постъпките си.
Синоними: (същ.) стъпка, белег, следа, печат, отпечатък, остатък, бразда, търся, претърсвам, издирвам, изследвам, следя, сподирям, потърсвам, (същ.) нишка, указание, улика, (същ.) признак, знак, частица, капка, капчица диря, дирим, дириш, дирите, дири, дирят, дирих, дирихме, дири, дирихте, дири, дириха, дирех, дирехме, диреше, дирехте, диреше, диреха, дирил съм, дирила съм, дирило съм, дирили сме, дирил си, дирила си, дирило си, дирили сте, дирил е, дирила е, дирило е, дирили са, бях дирил, бях дирила, бях дирило, бяхме дирили, беше дирил, беше дирила, беше дирило, бяхте дирили, беше дирил, беше дирила, беше дирило, бяха дирили, ще диря, ще дирим, ще дириш, ще дирите, ще дири, ще дирят, ще съм дирил, ще съм дирила, ще съм дирило, ще сме дирили, ще си дирил, ще си дирила, ще си дирило, ще сте дирили

вж. диз

само мн. Скачени в горния си край две торби, които се премятат през рамо или върху седло на впрегнато животно.
* Като агне в дисаги съм. — Много зле съм, в много неизгодно положение съм.
* Ненаситен като попски дисаги. — Много ненаситен. дисаги, дисагите

мед. Разстройство на ходенето, затруднено ходене.

мед. Злокачествен герминативноклетъчен тумор — произхожда от недиференцирани зародишни клетки на яйчника или на тестиса.

мед. Извращение на вкуса, среща се напр. при психично болни.

мн. дисе`кции, ж. Разрязване на тяло с научна или учебна цел. дисекция, дисекцията, дисекции, дисекциите

мед. Разпространение, разсейване. дисеминация, дисеминацията, дисеминации, дисеминациите

вж. дисерта`ция дисертационен, дисертационния, дисертационният, дисертационна, дисертационната, дисертационно, дисертационното, дисертационни, дисертационните

мн. дисертации, ж. Научен труд, защитаван от автора публично пред учебно или научно учреждение за получаване на научна степен.<br />прил. дисертационен, дисертационна, дисертационно, мн. дисертацио`нни. Дисертационна тема.
Синоними: теза, докторат, доклад, студия дисертация, дисертацията, дисертации, дисертациите

мн. дисиде`нти, м.
1. ист. През средновековието — отстъпник от католицизма.
2. Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващата религия.
3. Лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация.
Синоними: разколник, отцепник, отстъпник дисидент, дисидента, дисидентът, дисиденти, дисидентите, дисиденти, дисиденте

дискът, диска, мн. дискове, (два) диска, м.
1. Предмет с форма на плосък кръг. Метален диск. Лунен диск.
2. Дървен плосък кръг с метална обковка, използван като спортен уред за хвърляне. Мятане на диск.
3. Спец. Магазин на автоматично оръжие, в който се поставят патроните.
4. Пластмасов магнитен плосък кръг, върху който се записват музикални изпълнения; компактдиск.
прил. дисков, дискова, дисково, мн. дискови (в 1 знач.).
* Дискова херния. — Заболяване, при което се притиска съдържанието на гръбначномозъчния канал поради издуване в междупрешленовия диск. диск, диска, дискът, дискове, дисковете, диска

дисквалифици`раш, несв. и св.; кого.
1. Обявявам за неспособен да извършва някаква работа.
2. В спорта — лишавам от правото да участва в състезание поради нарушение на спортните правила. дисквалифицирам, дисквалифицираме, дисквалифицираш, дисквалифицирате, дисквалифицира, дисквалифицират, дисквалифицирах, дисквалифицирахме, дисквалифицира, дисквалифицирахте, дисквалифицира, дисквалифицираха, дисквалифицирах, дисквалифицирахме, дисквалифицираше, дисквалифицирахте, дисквалифицираше, дисквалифицираха, дисквалифицирал съм, дисквалифицирала съм, дисквалифицирало съм, дисквалифицирали сме, дисквалифицирал си, дисквалифицирала си, дисквалифицирало си, дисквалифицирали сте, дисквалифицирал е, дисквалифицирала е, дисквалифицирало е,

мед. Неправилно вроговяване на кожата, нарушена кератинизация.

мн. диске`ти, ж. Малък гъвкав магнитен диск за съхраняване на данни или програми в компютър; флопидиск. дискета, дискетата, дискети, дискетите

вж. диск дисков, дисковия, дисковият, дискова, дисковата, дисково, дисковото, дискови, дисковите

дисководещият, дисководещия, мн. дисково`дещи, м. Водещ на музикалната програма в дискотека. дисководещ, дисководещия, дисководещият, дисководещи, дисководещите, дисководещи

ж., само ед. Популярен музикален стил, който се характеризира с леснозапомняща се мелодия, удобна за танцуване поради ритмиката си. днес-утре нареч. В най-близко време, всеки момент. Чакам го днес-утре да се върне. до- представка. В състава на:

I. Глаголи със значение:
1. Крайна фаза и завършване на действието със съответния резултат, напр. довършвам, добирам, дояждам, доглеждам, допивам и др.
2. Допълнително извършване на действието на основния глагол с добавъчен резултат, напр. добавям, доплащам, додавам, досипвам и др.
3. Граница, предел, крайна цел на действието, обикн. свързана с разположението на лицето, което е център на събитията (най-често с говорещия), напр. довличам, довеждам, донасям, дотиквам, домъквам и др.
4. Внезапна поява на желание за извършване на някакво действие, напр. допива ми се, дояжда ми се, доспива ми се, допява ми се и др.
5. Обхващане от чувство, усещане или преминаване в ново (обикн. временно) състояние, напр. доядява ме, догрешава ме, домъчнява ми, досмъдява ме и др. II. Прилагателни имена със значение преди, напр. дореволюционен, дофашистки, докомунистически, довчерашен и др.

ж., само ед. Спец. В медицината — дискова херния. дископатия, дископатията, дископатии, дископатиите

мед. Неправилна форма на зениците.

мн. дискоси, (два) дискоса, м.
1. Спец. В църквата — метален поднос с кръгла форма, върху който се събират помощи.
2. Прен. Пари, събрани върху такъв поднос; помощ. дискос, дискоса, дискосът, дискоси, дискосите, дискоса

мн. дискоте`ки, ж.
1. Помещение, в което се пускат музикални записи на танцувална музика и се танцува.
2. Танцова забава в такова помещение.
3. Сбирка от грамофонни плочи или магнетофонни записи и мястото, където се съхраняват. Имам богата дискотека. дискотека, дискотеката, дискотеки, дискотеките

дискредити`раш, несв. и св.; кого. Лишавам от извоювания авторитет. Последните му скандални прояви го дискредитираха.
дискредитирам се. — Загубвам авторитета си и доверието на другите (поради поведение, нарушаващо общоприетите норми).
Синоними: компрометирам, злепоставям, подбивам авторитета, излагам, понижавам, позоря, петня, цапам, замърсявам, оплесквам, опетнявам, опозорявам, поставям под съмнение, хвърлям сянка върху дискредитирам, дискредитираме, дискредитираш, дискредитирате, дискредитира, дискредитират, дискредитирах, дискредитирахме, дискредитира, дискредитирахте, дискредитира, дискредитираха, дискредитирах, дискредитирахме, дискредитираше, дискредитирахте, дискредитираше, дискредитираха, дискредитирал съм, дискредитирала съм, дискредитирало съм, дискредитирали сме, дискредитирал си, дискредитирала си, дискредитирало си, дискредитирали сте, дискредитирал е, дискредитирала е, дискредитирало е, дискредитирали са, бях дискредитирал, бях дискредитирала, бях

дискретна, дискретно, мн. дискретни, прил.<br />1. Който е способен да пази тайна. <em>Дискретен човек.</em><br />2. Който се върши незабелязано от другите; таен. <em>Дискретна постъпка.</em><br />3. Който е прекалено личен, не трябва да привлича вниманието на останалите. <em>Дискретен въпрос.</em><br />същ. дискретност, дискретността, ж.<br />нареч. дискретно. Питам дискретно за нея.
Синоними: скрит, поверителен, доверителен, секретен, таен, резервиран, сдържан, затворен, благоразумен, внимателен, предпазлив, спокоен, мирен, тих, кротък, хрисим, скромен, непретрупан, обикновен дискретен, дискретния, дискретният, дискретна, дискретната, дискретно, дискретното, дискретни, дискретните

вж. дискре`тен

вж. дискре`тен
Синоними: тайна, секрет, поверителност, сдържаност, резервираност дискретност, дискретността, дискретности, дискретностите

вж. дискримина`ция дискриминационен, дискриминационния, дискриминационният, дискриминационна, дискриминационната, дискриминационно, дискриминационното, дискриминационни, дискриминационните

мн. дискриминации, ж. Ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак. <em>Расова дискриминация.</em><br />прил. дискриминационен, дискриминационна, дискриминационно, мн. дискриминацио`нни.
Синоними: разлика, разграничение в права, нееднаквост в права, потискане, обезправяване, лишаване от права, гнет, безправие дискриминация, дискриминацията, дискриминации, дискриминациите

дискримини`раш, несв. и св.; кого. Извършвам дискриминация; поставям в неравно положение, като ограничавам правата. дискриминирам, дискриминираме, дискриминираш, дискриминирате, дискриминира, дискриминират, дискриминирах, дискриминирахме, дискриминира, дискриминирахте, дискриминира, дискриминираха, дискриминирах, дискриминирахме, дискриминираше, дискриминирахте, дискриминираше, дискриминираха, дискриминирал съм, дискриминирала съм, дискриминирало съм, дискриминирали сме, дискриминирал си, дискриминирала си, дискриминирало си, дискриминирали сте, дискриминирал е, дискриминирала е, дискриминирало е, дискриминирали са, бях дискриминирал, бях дискриминирала, бях

книж. Слово, разказ; говорене, реч.език. Процес на създаване на текст; словесен израз на мисълта.фил. Способност за разбиране. Противоположно на интуиция. дискурс, дискурса, дискурсът, дискурси, дискурсите, дискурса