съюз и нареч. Разг. Къде. Де отиде?

—-

част. Разг.
1. За подчертаване или отричане. Де да знам, че ме търсиш! Де да можех и аз да дойда.
2. За подкана, подтикване. Върви де!
3. За поясняване, уточняване. Мария, сестра ми де, го е видяла.
* Е, де! — За израз на несъгласие, укор, недоволство.
* Ха де! — За израз на подкана, подтикване, предизвикателство.
Синоними: где, къде, накъде, хайде, нека, я

дебарки`раш, несв. и св. Спец. За военни части — слизам на брега, за да предприема военни действия.
Синоними: слизам на суша, пристигам, акостирам дебаркирам, дебаркираме, дебаркираш, дебаркирате, дебаркира, дебаркират, дебаркирах, дебаркирахме, дебаркира, дебаркирахте, дебаркира, дебаркираха, дебаркирах, дебаркирахме, дебаркираше, дебаркирахте, дебаркираше, дебаркираха, дебаркирал съм, дебаркирала съм, дебаркирало съм, дебаркирали сме, дебаркирал си, дебаркирала си, дебаркирало си, дебаркирали сте, дебаркирал е, дебаркирала е, дебаркирало е, дебаркирали са, бях дебаркирал, бях дебаркирала, бях дебаркирало, бяхме дебаркирали, беше дебаркирал, беше дебаркирала, беше дебаркирало, бяхте дебаркирали, б

само мн. Продължително обсъждане на въпрос; прения, разисквания. Парламентарни дебати. Бурни дебати.
Синоними: (същ.) прения, разискване, диспут, препирня, реплика, спор, обсъждане, (същ.) полемика, (същ.) дискусия, (същ.) разговор

дебати`раш, несв. и св. Провеждам дебати; разисквам, обсъждам. дебатирам, дебатираме, дебатираш, дебатирате, дебатира, дебатират, дебатирах, дебатирахме, дебатира, дебатирахте, дебатира, дебатираха, дебатирах, дебатирахме, дебатираше, дебатирахте, дебатираше, дебатираха, дебатирал съм, дебатирала съм, дебатирало съм, дебатирали сме, дебатирал си, дебатирала си, дебатирало си, дебатирали сте, дебатирал е, дебатирала е, дебатирало е, дебатирали са, бях дебатирал, бях дебатирала, бях дебатирало, бяхме дебатирали, беше дебатирал, беше дебатирала, беше дебатирало, бяхте дебатирали, беше дебатирал, беше дебатирала, беше деба

дебела, дебело, мн. дебе`ли, прил.
1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер.
2. Чиито размери надвишават средните. С дебели букви. Дебели вежди.
3. Който е наслоен в голямо количество. Дебел пласт грим. Падна дебел сняг.
4. Който има тлъстини повече от нормалното. Дебела жена.
5. Който има определена дебелина. Стената е дебела 15 сантиметра.
6. Прен. За думи, изрази и др. — обиден, неприличен, груб. Дебела шега. Дебела лъжа.
* Дебела глава. 1. — Упорит, непреклонен човек.
2. Човек, който трудно възприема и разбира.
* Дебела сянка. — Място за почивка — лесна и добре платена работа без отговорности.
* Дебели ми са очите. — Много съм нахален, нямам чувство за срам.
* Дебелия край. — Строги мерки или отношение.
* С дебела кожа. — Нахален, безочлив, безсрамен.
* Дебел глас. — Плътен, нисък глас.
* Работата става дебела. — Ситуацията е затруднена, конфликтна; критично положение.
Синоними: пълен, тлъст, угоен, месест, шишкав, надебелял, напълнял, затлъстял, едър, голям, обемист, плътен, набит, гъст, компактен, подут, издут, издаден, корпулентен дебел, дебелия, дебелият, дебела, дебелата, дебело, дебелото, дебели, дебелите

мн. дебела`ци, м. Пренебр.
1. Дебел човек.
2. Прен. Невъзпитан, прост, недодялан човек.
Синоними: груб, простак, недодялан, невъзпитан, грубиян, тулуп, гащник дебелак, дебелака, дебелакът, дебелаци, дебелаците, дебелаци, дебелако

мн. дебела`новци, м. Ирон. Дебел, затлъстял човек. дебелан, дебелана, дебеланът, дебелани, дебеланите, дебелани, дебелане

дебелееш, мин. св. дебелях, мин. прич. дебеля`л, несв. Ставам дебел; пълнея.
Синоними: тлъстея, затлъстявам, надебелявам, угоявам се, гоя се, пълнея, ставам дебел, охранвам се дебелея, дебелеем, дебелееш, дебелеете, дебелее, дебелеят, дебелях, дебеляхме, дебеля, дебеляхте, дебеля, дебеляха, дебелеех, дебелеехме, дебелееше, дебелеехте, дебелееше, дебелееха, дебелял съм, дебеляла съм, дебеляло съм, дебелели сме, дебелял си, дебеляла си, дебеляло си, дебелели сте, дебелял е, дебеляла е, дебеляло е, дебелели са, бях дебелял, бях дебеляла, бях дебеляло, бяхме дебелели, беше дебелял, беше дебеляла, беше дебеляло, бяхте дебелели, беше дебелял, беше дебеляла, беше дебеляло, бяха дебелели, ще дебелея, ще дебелеем, ще дебелееш, ще дебелеете, ще деб

мн. дебелини`, ж.
1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелината на иглите.
2. Само ед. Качество на дебел; пълнота.
3. Само мн. Горната месеста част на бедрата.
Синоними: размер, обем, плътност, пълнота, масивност, мазнина, шишкавина, тлъстина, затлъстяване дебелина, дебелината, дебелини, дебелините

дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелогла`ви, прил. Пренебр.
1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит.
2. Който трудно схваща; глупав.
Синоними: упорит, инат, корава глава, тъп, невъзприемчив дебелоглав, дебелоглавия, дебелоглавият, дебелоглава, дебелоглавата, дебелоглаво, дебелоглавото, дебелоглави, дебелоглавите

ср., само ед. Пренебр. Прекалена упоритост, твърдоглавие.
Синоними: упоритост, инат, твърдоглавие, дебелоглавщина дебелоглавие, дебелоглавието, дебелоглавия, дебелоглавията

ж., само ед. Пренебр. Дебелоглавие. дебелоглавщина, дебелоглавщината, дебелоглавщини, дебелоглавщините

дебелокожа, дебелокожо, мн. дебелоко`жи, прил.
1. Който има дебела кожа. Слонът е дебелокожо животно.
2. Прен. Пренебр. За човек — който не проявява чувства: безчувствен, безочлив. дебелокож, дебелокожия, дебелокожият, дебелокожа, дебелокожата, дебелокожо, дебелокожото, дебелокожи, дебелокожите

дебелоока, дебелооко, мн. дебелоо`ки, прил. Пренебр. Който няма срам, прекалено дързък, нахален, нагъл.
Синоними: нахален, безочлив, безсрамен, нагъл, натрапчив, дързък, смел, упорит, настойчив, без да му мигне окото, неприличен, циничен, нахакан, тепегьоз дебелоок, дебелоокия, дебелоокият, дебелоока, дебелооката, дебелооко, дебелоокото, дебелооки, дебелооките

1. Мед. Човек, който страда от дебилност (в 1 знач.).
   2. Прен. Пренебр. Глупав, ограничен човек. дебил, дебила, дебилът, дебили, дебилите, дебили, дебиле

мед. Обща слабостЛека степен на вродено слабоумие. дебилност, дебилността, дебилности, дебилностите

м., само ед. Спец. Количеството течност или газ, което преминава през дадено място за единица време. Воден дебит на извор.

—-

м., само ед. Спец. В приходно-разходните счетоводни книги — отчет за разходите и дълговете.
прил. дебитен, дебитна, дебитно, мн. дебитни.
Синоними: изтичане, оттичане, стичане, отток дебит, дебита, дебитът, дебити, дебитите, дебита

вж. деби`т дебитен, дебитния, дебитният, дебитна, дебитната, дебитно, дебитното, дебитни, дебитните

Банков термин: лице, получило продукт или услуга, но което все още не ги е заплатило.
Синоними: длъжник, платец дебитор, дебитора, дебиторът, дебитори, дебиторите, дебитора

дебнеш, мин. св. дебнах, мин. прич. дебнал, несв.; Кого, какво.<br />1. Следя, наблюдавам тайно и внимателно. <em>Котката дебнеше мишката до дупката</em> <em>и.
2. Изчаквам подходящ момент, за да направя нещо.
3. Прен. Заплашвам постоянно. В джунглата на всяка крачка те дебне опасност.
Синоними: издебвам, причаквам, чакам, изчаквам, вардя, следя, бдя, наблюдавам, оглеждам се, шпионирам, вървя по стъпките, сподирям, вървя по петите, преследвам, слухтя, подслушвам дебна, дебнем, дебнеш, дебнете, дебне, дебнат, дебнах, дебнахме, дебна, дебнахте, дебна, дебнаха, дебнех, дебнехме, дебнеше, дебнехте, дебнеше, дебнеха, дебнал съм, дебнала съм, дебнало съм, дебнали сме, дебнал си, дебнала си, дебнало си, дебнали сте, дебнал е, дебнала е, дебнало е, дебнали са, бях дебнал, бях дебнала, бях дебнало, бяхме дебнали, беше дебнал, беше дебнала, беше дебнало, бяхте дебнали, беше дебнал, беше дебнала, беше дебнало, бяха дебнали, ще дебна, ще дебнем, ще дебнеш, ще дебнете, ще дебне, ще дебнат, ще съм дебнал, ще съм дебнала, ще съм дебнало, ще сме деб

нареч. Разг. Дебнешком.

нареч. Като дебна; предпазливо.
Синоними: дебнешката, тихо, предпазливо, бавно, неусетно, тайно

само мн.
1. Гъсти, непроходими гори.
2. Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на математиката.
Синоними: (същ.) недра, глъбини, вътрешност, пазви

мн. дебюти, (два) дебюта, м.
1. Първо излизане на сцена.
2. Първа публична изява.
3. Спец. В шахмата — начало на партия. дебют, дебюта, дебютът, дебюти, дебютите, дебюта

мн. дебютанти, м. Този, който дебютира.<br />прил. дебютантски, дебютантска, дебютантско, мн. дебюта`нтски. дебютант, дебютанта, дебютантът, дебютанти, дебютантите, дебютанти, дебютанте

мн. дебюта`нтки, ж. Жена дебютант. дебютантка, дебютантката, дебютантки, дебютантките

дебюти`раш, несв. и св.
1. За първи път излизам на сцена.
2. За първи път се проявявам в някаква област. дебютирам, дебютираме, дебютираш, дебютирате, дебютира, дебютират, дебютирах, дебютирахме, дебютира, дебютирахте, дебютира, дебютираха, дебютирах, дебютирахме, дебютираше, дебютирахте, дебютираше, дебютираха, дебютирал съм, дебютирала съм, дебютирало съм, дебютирали сме, дебютирал си, дебютирала си, дебютирало си, дебютирали сте, дебютирал е, дебютирала е, дебютирало е, дебютирали са, бях дебютирал, бях дебютирала, бях дебютирало, бяхме дебютирали, беше дебютирал, беше дебютирала, беше дебютирало, бяхте дебютирали, беше дебютирал, беше дебютирала, беше дебю

мн. де`ви, ж.
1. Остар. Девойка.
2. Остар. Девица.
3. Само ед. Зодиакално съзвездие (м. август — септември).
* Дева Мария. — Майката на Исус Христос. дева, девата, деви, девите, дево

мн. девалва`ции, ж.
1. Спец. В банковото дело — понижаване стойността на паричните единици по отношение на златото или на чужда валута.
2. Прен. Обезценяване. Девалвация на чувствата и на моралните стойности.
Синоними: обезценяване, девалоризация, снижение девалвация, девалвацията, девалвации, девалвациите

мн. де`вери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата.
Синоними: зет, шурей, баджанак девер, девера, деверът, девери, деверите, девери, девере

м., само ед. Тревисто растение с перести листа, което се използва като подправка (за гъбена и рибена чорба и други ястия) и в медицината. девесил, девесила, девесилът, девесили, девесилите, девесила

числ. Разг. Девет лица, от които поне едно от мъжки пол.

мн. деве`тки, ж.
1. Цифрата на числото девет.
2. Карта за игра с девет знака. Деветка купа.
3. Разг. Превозно средство, означено с номер девет.
Синоними: девет, деветица, деветорка деветка, деветката, деветки, деветките

мед. Отклонение от нормалното положение. девиация, девиацията, девиации, девиациите

мн. девизи, (два) девиза, м. Кратко изречение, като изразява ръководеща поведението или дейността мисъл. Девизът на София е “Расте, но не старее”.
Синоними: лозунг, принцип, правило, начало, парола, символ, емблема, мото девиз, девиза, девизът, девизи, девизите, девиза

само мн. Спец. Платежни средства в чужда валута, използвани при международни плащания.

мед. Лишаване от жизнеспособност.

мн. девици, ж.<br />1. Остар. Мома, девойка.<br />2. Девствена жена.<br />прил. девически, девическа, девическо, мн. деви`чески. Девическа гимназия.
Синоними: мома, девойка, девственица девица, девицата, девици, девиците, девице

вж. деви`ца девически, девическия, девическият, девическа, девическата, девическо, девическото, девически, девическите

мн. дево`йки, ж. Млада жена, момиче.
Синоними: момиче, мома, девица, девственица, млада жена, госпожица девойка, девойката, девойки, девойките, девойко

девствена, девствено, мн. девствени, прил.<br />1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. <em>Девствена жена.</em><br />2. Прен. Който не е докосван от човек, необработван. <em>Девствена гора.</em><br />3. Прен. Чист, непокварен. <em>Девствена душа.</em><br />същ. девственост, девствеността`, ж.
Синоними: целомъдрен, чист, непорочен, непокварен, неопетнен, нравствен, невинен, запазен, непокътнат, незасегнат, неопитен, неизпитан, нов, пръв, първобитен, предисторически, прастар, вековен, недокоснат, още неупотребяван, момински девствен, девствения, девственият, девствена, девствената, девствено, девственото, девствени, девствените

мн. де`вственици, ж. Девствена жена.
Синоними: девица, мома, девойка девственица, девственицата, девственици, девствениците

вж. де`вствен
Синоними: целомъдрие, непорочност, чистота, непоквареност, нравственост, невинност девственост, девствеността, девствености, девственостите

мн. дегазатори, (два) дегазатора, м. Спец.
1. Уред за дегазация.
2. Лице, което извършва дегазация. де-гиди част. Разг. За изразяване на възхвала или съжаление. Де-гиди, моме хубава! дека- Първа съставна част на сложни думи, която означава десет: декастих, декалитър, декатон и др.

мн. дегаза`ции, ж. Обезвреждане или отстраняване на отровни вещества и газове, попаднали някъде. Дегазация на помещение. дегазация, дегазацията, дегазации, дегазациите

дегази`раш, несв. и св.; какво. Извършвам дегазация. Дегазирам облекло. дегазирам, дегазираме, дегазираш, дегазирате, дегазира, дегазират, дегазирах, дегазирахме, дегазира, дегазирахте, дегазира, дегазираха, дегазирах, дегазирахме, дегазираше, дегазирахте, дегазираше, дегазираха, дегазирал съм, дегазирала съм, дегазирало съм, дегазирали сме, дегазирал си, дегазирала си, дегазирало си, дегазирали сте, дегазирал е, дегазирала е, дегазирало е, дегазирали са, бях дегазирал, бях дегазирала, бях дегазирало, бяхме дегазирали, беше дегазирал, беше дегазирала, беше дегазирало, бяхте дегазирали, беше дегазирал, беше дегазирала, беше дега

мн. дегенерати, (два) дегенерата, м.
1. Спец. В биологията — организъм, който проявява дегенерация.
2. Прен. Духовно изроден човек.
Синоними: изрод, урод, изчадие, хилав, недъгав, идиот дегенерат, дегенерата, дегенератът, дегенерати, дегенератите, дегенерата

мн. дегенера`ции, ж. Израждане, влошаване или изгубване на някои качества.
Синоними: израждане, хилавост, недъгавост дегенерация, дегенерацията, дегенерации, дегенерациите

дегенери`раш, несв. и св. Търпя дегенерация; израждам се. дегенерирам, дегенерираме, дегенерираш, дегенерирате, дегенерира, дегенерират, дегенерирах, дегенерирахме, дегенерира, дегенерирахте, дегенерира, дегенерираха, дегенерирах, дегенерирахме, дегенерираше, дегенерирахте, дегенерираше, дегенерираха, дегенерирал съм, дегенерирала съм, дегенерирало съм, дегенерирали сме, дегенерирал си, дегенерирала си, дегенерирало си, дегенерирали сте, дегенерирал е, дегенерирала е, дегенерирало е, дегенерирали са, бях дегенерирал, бях дегенерирала, бях дегенерирало, бяхме дегенерирали, беше дегенерирал, беше дегенерирала

дегизи`раш, несв. и св.; кого. Променям вида, за да не бъде разпознат.
дегизирам се. — Дегизирам себе си.
Синоними: маскирам, прикривам, скривам, преобличам дегизирам, дегизираме, дегизираш, дегизирате, дегизира, дегизират, дегизирах, дегизирахме, дегизира, дегизирахте, дегизира, дегизираха, дегизирах, дегизирахме, дегизираше, дегизирахте, дегизираше, дегизираха, дегизирал съм, дегизирала съм, дегизирало съм, дегизирали сме, дегизирал си, дегизирала си, дегизирало си, дегизирали сте, дегизирал е, дегизирала е, дегизирало е, дегизирали са, бях дегизирал, бях дегизирала, бях дегизирало, бяхме дегизирали, беше дегизирал, беше дегизирала, беше дегизирало, бяхте дегизирали, беше дегизирал, беше дегизирала, беше деги

мн. деграда`ции, ж. Постепенно влошаване и загубване на качествата; упадък. Деградация на личността. деградация, деградацията, деградации, деградациите

дегради`раш, несв. и св. Търпя деградация; постепенно западам.
Синоними: понижавам, декласирам, разжалвам, свалям, повалям, смъквам, унижавам, уронвам деградирам, деградираме, деградираш, деградирате, деградира, деградират, деградирах, деградирахме, деградира, деградирахте, деградира, деградираха, деградирах, деградирахме, деградираше, деградирахте, деградираше, деградираха, деградирал съм, деградирала съм, деградирало съм, деградирали сме, деградирал си, деградирала си, деградирало си, деградирали сте, деградирал е, деградирала е, деградирало е, деградирали са, бях деградирал, бях деградирала, бях деградирало, бяхме деградирали, беше деградирал, беше деградирала, беше деградирало, бяхте деградирали, б

мн. дегуста`тори, м. Спец. Специалист по дегустация. дегустатор, дегустатора, дегустаторът, дегустатори, дегустаторите, дегустатори, дегустаторе

мн. дегуста`ции, ж. Определяне качествата на хранителни продукти или напитки чрез опитване. В механата организират дегустация на вина. дегустация, дегустацията, дегустации, дегустациите

дегустираш, несв. и <em>св.; какво.</em> Извършвам дегустация. дегустирам, дегустираме, дегустираш, дегустирате, дегустира, дегустират, дегустирах, дегустирахме, дегустира, дегустирахте, дегустира, дегустираха, дегустирах, дегустирахме, дегустираше, дегустирахте, дегустираше, дегустираха, дегустирал съм, дегустирала съм, дегустирало съм, дегустирали сме, дегустирал си, дегустирала си, дегустирало си, дегустирали сте, дегустирал е, дегустирала е, дегустирало е, дегустирали са, бях дегустирал, бях дегустирала, бях дегустирало, бяхме дегустирали, беше дегустирал, беше дегустирала, беше дегустирало, бяхте дегустирали, б дезинтересирам се дезинтересираш се, несв. и св. Преставам да се интересувам.
Синоними: не се интересувам, не ме интересува, пренебрегвам, неглижирам, стоя апатичен, абстрахирам се, занемарявам, изоставям, захвърлям, не ми е зор, не искам и да зная дезинтересирам, дезинтересираме, дезинтересираш, дезинтересирате, дезинтересира, дезинтересират, дезинтересирах, дезинтересирахме, дезинтересира, дезинтересирахте, дезинтересира, дезинтересираха, дезинтересирах, дезинтересирахме, дезинтересираше, дезинтересирахте, дезинтересираше, дезинтересираха, дезинтересирал съм, дезинтересирала съм, дезинтересирало съм, дезинтересирали сме, дезинтересирал си, дезинтересирала си, дезинтересирало си, дезинтересирали сте, дезинтересирал е, дезинтересирала е, дезинтересирало е, дезинтересирали са, бях дезинт

вж. деду`кция дедуктивен, дедуктивния, дедуктивният, дедуктивна, дедуктивната, дедуктивно, дедуктивното, дедуктивни, дедуктивните

вж. деду`кция дедуктивност, дедуктивността, дедуктивности, дедуктивностите

мн. дедукции, ж. Начин на разсъждение, при който новото умозаключение се извежда по логически път от общите положения към частните случаи.<br />прил. дедуктивен, дедуктивна, дедуктивно, мн. дедуктивни. <em>Дедуктивен метод.</em><br />същ. дедуктивност, дедуктивността`, ж.
Синоними: извод, заключение, умозаключение дедукция, дедукцията, дедукции, дедукциите

дейна, дейно, мн. де`йни, прил.
1. Който активно работи; енергичен. Деен човек.
2. Който се характеризира с активна работа. Дейно участие.
Синоними: деятелен, трудолюбив, енергичен, активен, действен, предприемчив, работлив, пъргав, прилежен, старателен, усърден, ревностен, неуморим, работоспособен, дееспособен, силен, жив, ентусиазиран, мощен деен, дейния, дейният, дейна, дейната, дейно, дейното, дейни, дейните

мн. дееприча`стия, ср. Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци. деепричастие, деепричастието, деепричастия, деепричастията

дееспособна, дееспособно, мн. дееспособни, прил. Който има способност да работи. <em>Дееспособен човек.</em><br />същ. дееспособност, дееспособността`, ж.
Синоними: деен, деятелен, трудолюбив, енергичен, активен, действен, предприемчив, работлив, пъргав, прилежен, старателен, усърден, ревностен, неуморим, работоспособен дееспособен, дееспособния, дееспособният, дееспособна, дееспособната, дееспособно, дееспособното, дееспособни, дееспособните

вж. дееспосо`бен дееспособност, дееспособността, дееспособности, дееспособностите

мн. дейци`, м. Лице, което извършва активна работа в някаква обществена област. Виден политически деец. Културни дейци.
Синоними: деятел, труженик, сподвижник, ратник, апостол, пионер, агент, фактор, двигател, борец, поборник, подбудител, инициатор, автор, изпълнител, извършител деец, дееца, деецът, дейци, дейците, дейци, деецо

дежурна, дежурно, мн. дежу`рни, прил.
1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин.
2. Който е свързан с дежурство. Дежурно помещение.
3. Прен. Разг. Който често се използва, в постоянна готовност е. Дежурно оправдание. дежурен, дежурния, дежурният, дежурна, дежурната, дежурно, дежурното, дежурни, дежурните

мн. дежу`рства, ср. Изпълняване на служебни задължения от група хора в определена последователност. Нощно дежурство.
Синоними: пост, наряд, военна служба дежурство, дежурството, дежурства, дежурствата

дежуриш, мин. св. дежурих, мин. прич. дежури`л, несв.
1. Изпълнявам дежурство.
2. Прен. Разг. Дълго време стоя при някого или нещо с определена цел.
Синоними: стоя на пост, бдя, съм нащрек, бодърствувам дежуря, дежурим, дежуриш, дежурите, дежури, дежурят, дежурих, дежурихме, дежури, дежурихте, дежури, дежуриха, дежурех, дежурехме, дежуреше, дежурехте, дежуреше, дежуреха, дежурил съм, дежурила съм, дежурило съм, дежурили сме, дежурил си, дежурила си, дежурило си, дежурили сте, дежурил е, дежурила е, дежурило е, дежурили са, бях дежурил, бях дежурила, бях дежурило, бяхме дежурили, беше дежурил, беше дежурила, беше дежурило, бяхте дежурили, беше дежурил, беше дежурила, беше дежурило, бяха дежурили, ще дежуря, ще дежурим, ще дежуриш, ще дежурите, ще дежури, ще дежурят, ще

дезерти`раш, несв. и св.
1. Самоволно напускам военна служба.
2. Прен. Отказвам се от изпълнението на някакво задължение.
Синоними: отклонявам се, отлъчвам се, бягам, избягвам, клинча, изклинчвам, отдръпвам се, оттеглям се, изоставям, отстъпвам дезертирам, дезертираме, дезертираш, дезертирате, дезертира, дезертират, дезертирах, дезертирахме, дезертира, дезертирахте, дезертира, дезертираха, дезертирах, дезертирахме, дезертираше, дезертирахте, дезертираше, дезертираха, дезертирал съм, дезертирала съм, дезертирало съм, дезертирали сме, дезертирал си, дезертирала си, дезертирало си, дезертирали сте, дезертирал е, дезертирала е, дезертирало е, дезертирали са, бях дезертирал, бях дезертирала, бях дезертирало, бяхме дезертирали, беше дезертирал, беше дезертирала, беше дезертирало, бяхте дезертирали, б

мн. дезертьо`ри, м. Човек, който дезертира.
Синоними: беглец, отстъпник, предател, изменник дезертьор, дезертьора, дезертьорът, дезертьори, дезертьорите, дезертьори, дезертьоре

мн. дезертьо`рства, ср. Проява на дезертьор.
Синоними: дезертиране дезертьорство, дезертьорството, дезертьорства, дезертьорствата

ж., само ед. Спец. Унищожаване на вредни насекоми. дезинсекция, дезинсекцията, дезинсекции, дезинсекциите

дезинфекти`раш, несв. и св. Извършвам дезинфекция. дезинфектирам, дезинфектираме, дезинфектираш, дезинфектирате, дезинфектира, дезинфектират, дезинфектирах, дезинфектирахме, дезинфектира, дезинфектирахте, дезинфектира, дезинфектираха, дезинфектирах, дезинфектирахме, дезинфектираше, дезинфектирахте, дезинфектираше, дезинфектираха, дезинфектирал съм, дезинфектирала съм, дезинфектирало съм, дезинфектирали сме, дезинфектирал си, дезинфектирала си, дезинфектирало си, дезинфектирали сте, дезинфектирал е, дезинфектирала е, дезинфектирало е, дезинфектирали са, бях дезинфектирал, бях дезинфектирала, бях

вж. дезинфе`кция дезинфекционен, дезинфекционния, дезинфекционният, дезинфекционна, дезинфекционната, дезинфекционно, дезинфекционното, дезинфекционни, дезинфекционните

дезинфекци`раш, несв. и св. Дезинфектирам. дезинфекцирам, дезинфекцираме, дезинфекцираш, дезинфекцирате, дезинфекцира, дезинфекцират, дезинфекцирах, дезинфекцирахме, дезинфекцира, дезинфекцирахте, дезинфекцира, дезинфекцираха, дезинфекцирах, дезинфекцирахме, дезинфекцираше, дезинфекцирахте, дезинфекцираше, дезинфекцираха, дезинфекцирал съм, дезинфекцирала съм, дезинфекцирало съм, дезинфекцирали сме, дезинфекцирал си, дезинфекцирала си, дезинфекцирало си, дезинфекцирали сте, дезинфекцирал е, дезинфекцирала е, дезинфекцирало е, дезинфекцирали са, бях дезинфекцирал, бях дезинфекцирала, бях

мн. дезинфекции, ж. Унищожаване на болестотворни микроби извън организма със специални средства.<br />прил. дезинфекционен, дезинфекционна, дезинфекционно, мн. дезинфекцио`нни.
Синоними: обеззаразяване дезинфекция, дезинфекцията, дезинфекции, дезинфекциите

дезинформи`раш, несв. и св.; кого. Въвеждам в заблуждение, като давам лъжлива информация. дезинформирам, дезинформираме, дезинформираш, дезинформирате, дезинформира, дезинформират, дезинформирах, дезинформирахме, дезинформира, дезинформирахте, дезинформира, дезинформираха, дезинформирах, дезинформирахме, дезинформираше, дезинформирахте, дезинформираше, дезинформираха, дезинформирал съм, дезинформирала съм, дезинформирало съм, дезинформирали сме, дезинформирал си, дезинформирала си, дезинформирало си, дезинформирали сте, дезинформирал е, дезинформирала е, дезинформирало е, дезинформирали са, бях дезинформирал, бях дезинформирала, бях

мн. дезодоранти, (два) дезодоранта, м. Козметично средство за обезмирисяване на тялото. дезодорант, дезодоранта, дезодорантът, дезодоранти, дезодорантите, дезодоранта

дезодори`раш, несв. и св.; Кого, какво. Обезмирисявам с напръскване с дезодорант.
дезодорирам се. — Обезмирисявам се чрез напръскване с дезодорант. дезодорирам, дезодорираме, дезодорираш, дезодорирате, дезодорира, дезодорират, дезодорирах, дезодорирахме, дезодорира, дезодорирахте, дезодорира, дезодорираха, дезодорирах, дезодорирахме, дезодорираше, дезодорирахте, дезодорираше, дезодорираха, дезодорирал съм, дезодорирала съм, дезодорирало съм, дезодорирали сме, дезодорирал си, дезодорирала си, дезодорирало си, дезодорирали сте, дезодорирал е, дезодорирала е, дезодорирало е, дезодорирали са, бях дезодорирал, бях дезодорирала, бях дезодорирало, бяхме дезодорирали, беше дезодорирал, беше дезодорирала

мн. дезорганиза`ции, ж. Разстройство на организацията, нарушаване на реда или дисциплината.
Синоними: разстройство, разложение, анархия, хаос, безпорядък, разстройване дезорганизация, дезорганизацията, дезорганизации, дезорганизациите

дезорганизи`раш, несв. и св. Провеждам дезорганизация.
Синоними: обърквам, разстройвам, разбърквам, опетлавам, разлагам, смущавам дезорганизирам, дезорганизираме, дезорганизираш, дезорганизирате, дезорганизира, дезорганизират, дезорганизирах, дезорганизирахме, дезорганизира, дезорганизирахте, дезорганизира, дезорганизираха, дезорганизирах, дезорганизирахме, дезорганизираше, дезорганизирахте, дезорганизираше, дезорганизираха, дезорганизирал съм, дезорганизирала съм, дезорганизирало съм, дезорганизирали сме, дезорганизирал си, дезорганизирала си, дезорганизирало си, дезорганизирали сте, дезорганизирал е, дезорганизирала е, дезорганизирало е, дезорганизирали са, бях дезорг

мн. дезориента`ции, ж.
1. Изгубване на посоката на движение или на знанието за положение в пространството.
2. Прен. Състояние на неосведоменост и обърканост. дезориентация, дезориентацията, дезориентации, дезориентациите

дезориенти`раш, несв. и св. Лишавам от правилна ориентация; заблуждавам. дезориентирам, дезориентираме, дезориентираш, дезориентирате, дезориентира, дезориентират, дезориентирах, дезориентирахме, дезориентира, дезориентирахте, дезориентира, дезориентираха, дезориентирах, дезориентирахме, дезориентираше, дезориентирахте, дезориентираше, дезориентираха, дезориентирал съм, дезориентирала съм, дезориентирало съм, дезориентирали сме, дезориентирал си, дезориентирала си, дезориентирало си, дезориентирали сте, дезориентирал е, дезориентирала е, дезориентирало е, дезориентирали са, бях дезориентирал, бях дезориентирала, бях

Направление в богословието около XVII век, което изгражда понятието си за Бога само на основание на разума. Деизмът залага на нравствения аспект на всяка религиозност. деизъм, деизма, деизмът, деизми, деизмите, деизъма

дейността, мн. дейности, ж. Съвкупност от действия в някаква област; работа. Обществена дейност. Умствена дейност.
Синоними: деятелност, активност, работа, дело, енергичност, усърдие, старание, предприемчивост, постъпки, действия, поведение, действие дейност, дейността, дейности, дейностите

де`йстваш, несв.
1. Върша някакво действие. Ръцете ми действат автоматично.
2. Проявявам се по определен начин; постъпвам. Действаш прибързано.
3. За организъм или механизъм — функционирам, работя. Всички системи в самолета действат нормално.
4. На кого/какво. Оказвам влияние, въздействам. Това лекарство не ми действа.
5. За закон, нормативен акт — в сила съм, важа. От известно време действа нов закон за движение по пътищата.
6. Жарг. Кого. Принуждавам да върши това, което искам, командвам. Действам брат си, както си искам, защото е по-малък. действам, действаме, действаш, действате, действа, действат, действах, действахме, действа, действахте, действа, действаха, действах, действахме, действаше, действахте, действаше, действаха, действал съм, действала съм, действало съм, действали сме, действал си, действала си, действало си, действали сте, действал е, действала е, действало е, действали са, бях действал, бях действала, бях действало, бяхме действали, беше действал, беше действала, беше действало, бяхте действали, беше действал, беше действала, беше действало, бяха действали, ще действам, ще действ

действена, действено, мн. действени, прил.<br />1. Който е способен да действа; деен, енергичен.<br />2. Който оказва въздействие. <em>Действен образ.</em><br />същ. действеност, действеността`, ж.
Синоними: активен, предприемчив, пъргав, деятелен, енергичен, динамичен, ефективен, ефикасен, резултатен действен, действения, действеният, действена, действената, действено, действеното, действени, действените

вж. де`йствен
Синоними: активност, предприемчивост, деятелност, решителност, динамизъм, ефикасност, резултатност, сила на въздействие действеност, действеността, действености, действеностите

мн. де`йствия, ср.
1. Проява на някаква енергия, функциониране на нещо. Всяко действие има равно по сила противодействие.
2. Извършване на нещо, постъпка. Самоволни действия.
3. Резултат от въздействие върху нещо. Лекарството има много бързо действие.
4. Съвкупност от събития, за които се говори. Действието в романа става в Средновековието.
5. Относително завършена част на драматично произведение. Трагедия в пет действия.
6. Валидност, задължителност на нормативен акт.
7. Основен вид математическо изчисление (събиране, изваждане, умножение и деление).
* Глаголно действие. — Действие или състояние, означено от глагол.
* Военни действия. — Война.
* Коефициент на полезно действие. — Отношение между изразходваната от една машина енергия и получената енергия, като винаги е по-малко от единица.
Синоними: движение, акция, операция, работа, дело, акт, постъпка, поведение, въздействие, влияние, отражение, резултат, ефект, последица, дейност, деятелност, деяние, изпълнение, приложение, опериране, манипулация, задвижване, начин на управление, процес, ход, развитие, сила, ефикасност, въртене, обръщение действие, действието, действия, действията

действителна, действително, мн. действителни, прил.<br />1. Който съществува в действителността; реален, истински. <em>Действителен свят.</em><br />2. Който е в сила; валиден. <em>Действителни бюлетини.</em><br />3. Спец. В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен. <em>Действителен залог.</em><br />същ. действителност, действителността`, ж. Съвременна действителност.
* В действителност. — Както е наистина, действително.
Синоними: истински, автентичен, реален, фактически, верен, правдив, естествен, съществуващ, годен, валиден, в сила, в действие, оригинален, конкретен, настоящ, определен, наличен, използваем, обективен, предметен, осезаем действителен, действителния, действителният, действителна, действителната, действително, действителното, действителни, действителните

вж. действи`телен
Синоними: реалност, същност, положение, обстоятелства, обстановка, състояние, истина действителност, действителността, действителности, действителностите

де`йствуваш, несв. Действам.
Синоними: развивам дейност, върша, извършвам, правя, работя, изпълнявам, оперирам, манипулирам, функционирам, подвизавам се, реализирам, влизам в сила, въздействувам, влияя, подействувам, правя постъпки, държа се, постъпвам действувам, действуваме, действуваш, действувате, действува, действуват, действувах, действувахме, действува, действувахте, действува, действуваха, действувах, действувахме, действуваше, действувахте, действуваше, действуваха, действувал съм, действувала съм, действувало съм, действували сме, действувал си, действувала си, действувало си, действували сте, действувал е, действувала е, действувало е, действували са, бях действувал, бях действувала, бях действувало, бяхме действували, беше действувал, беше действувала, беше действувало, бяхте действували, б

декът, дека, мн. декове, (два) дека, м. Музикална уредба, която прави и разчита запис на аудиокасета и свързана с усилвател, позволява прослушването му. дек, дека, декът, декове, дековете, дека

мн. декаграми, (два) декаграма, м. Мярка за тежина, равна на десет грама. декаграм, декаграма, декаграмът, декаграми, декаграмите, декаграма

мн. дека`ди, ж.
1. Промеждутък от време, обхващащ десет дни; десетдневка.
2. Съвкупност от десет еднакви предмета, лица и др. декада, декадата, декади, декадите

мн. декаденти, м. Последовател на декадентството.<br />прил. декадентски, декадентска, декадентско, мн. декаде`нтски. декадент, декадента, декадентът, декаденти, декадентите, декадента

вж. декаде`нт декадентски, декадентския, декадентският, декадентска, декадентската, декадентско, декадентското, декадентски, декадентските

ср., само ед. Течение в литературата и изкуството, зародило се в края на ХIХ в., което се стреми към краен индивидуализъм и естетизъм. декадентство, декадентството, декадентства, декадентствата

мн. декалитри, (два) декалитра, м. Мерна единица за вместимост, равна на десет литра. декалитър, декалитъра, декалитърът, декалитри, декалитрите, декалитъра

мн. декани, м. Ръководител на факултет във висше учебно заведение.<br />прил. декански, деканска, деканско, мн. дека`нски. декан, декана, деканът, декани, деканите, декани, декане

мн. деканати, (два) деканата, м. Управление на факултет, ръководен от декан. деканат, деканата, деканатът, деканати, деканатите, деканата

вж. дека`н декански, деканския, деканският, деканска, деканската, деканско, деканското, декански, деканските

Определяне на размера или класиране на частици посредством суспендирането им във флуид (течност или газ), като по-големите частици имат тенденцията да се разделят чрез утаяване.

Декантиране на вино — процес на отделяне на мъст или вино от утайката. декантиране, декантирането, декантирания, декантиранията

мед. Обезглавяване.

мн. декари, (два) декара, м. Мерна единица за повърхност, равна на десет ара (или 1 000 кв. м). декар, декара, декарът, декари, декарите, декара

ж., само ед. Изгубване на квалификацията. деквалификация, деквалификацията, деквалификации, деквалификациите

деквалифици`раш, несв. и св.; кого. Правя някого да загуби квалификацията си.
деквалифицирам се. — Изгубвам собствената си квалификация. деквалифицирам, деквалифицираме, деквалифицираш, деквалифицирате, деквалифицира, деквалифицират, деквалифицирах, деквалифицирахме, деквалифицира, деквалифицирахте, деквалифицира, деквалифицираха, деквалифицирах, деквалифицирахме, деквалифицираше, деквалифицирахте, деквалифицираше, деквалифицираха, деквалифицирал съм, деквалифицирала съм, деквалифицирало съм, деквалифицирали сме, деквалифицирал си, деквалифицирала си, деквалифицирало си, деквалифицирали сте, деквалифицирал е, деквалифицирала е, деквалифицирало е, деквалифицирали са, бях деквал

м., неизм. Последният дванадесети месец от календарната година.
прил. декемврийски, декемврийска, декемврийско, мн. декемврийски. декември

вж. деке`мври декемврийски, декемврийския, декемврийският, декемврийска, декемврийската, декемврийско, декемврийското, декемврийски, декемврийските

мн. декламатори, м. Лице, което декламира.<br />прил. декламаторски, декламаторска, декламаторско, мн. деклама`торски. декламатор, декламатора, декламаторът, декламатори, декламаторите, декламатора

вж. деклама`тор
Синоними: ораторски, отнасящ се до дикцията декламаторски, декламаторския, декламаторският, декламаторска, декламаторската, декламаторско, декламаторското, декламаторски, декламаторските

мн. деклама`ции, ж.
1. Четене или възпроизвеждане на стихове пред слушатели.
2. Само ед. Изкуството да се възпроизвеждат или четат стихове.
3. Прен. Говорене с приповдигнат тон.
Синоними: декламиране, рецитиране, рецитация декламация, декламацията, декламации, декламациите

деклами`раш, несв. и св. Правя декламация (в 1 и 3 знач.).
Синоними: рецитирам, възпроизвеждам декламирам, декламираме, декламираш, декламирате, декламира, декламират, декламирах, декламирахме, декламира, декламирахте, декламира, декламираха, декламирах, декламирахме, декламираше, декламирахте, декламираше, декламираха, декламирал съм, декламирала съм, декламирало съм, декламирали сме, декламирал си, декламирала си, декламирало си, декламирали сте, декламирал е, декламирала е, декламирало е, декламирали са, бях декламирал, бях декламирала, бях декламирало, бяхме декламирали, беше декламирал, беше декламирала, беше декламирало, бяхте декламирали, б

дакларативна, декларативно, мн. декларативни, прил. Който има форма на декларация. <em>Декларативен тон.</em><br />същ. декларативност, декларативността`, ж. декларативен, декларативния, декларативният, декларативна, декларативната, декларативно, декларативното, декларативни, декларативните

мн. деклара`тори, м. Лице, което декларира нещо. декларатор, декларатора, деклараторът, декларатори, деклараторите, декларатора

мн. деклара`ции, ж.
1. Официално или тържествено изявление, обикновено с програмен характер.
2. Решително и твърдо изявление.
3. Документ с официален характер, който удостоверява някакви факти и сведения. Декларация за имотно състояние. Митническа декларация.
Синоними: заявление, изявление, изява, признание, деклариране декларация, декларацията, декларации, декларациите

деклари`раш, несв. и св. Правя декларация.
Синоними: заявявам, изявявам, обявявам, известявам, възвестявам, обнародвам, съобщавам декларирам, декларираме, декларираш, декларирате, декларира, декларират, декларирах, декларирахме, декларира, декларирахте, декларира, декларираха, декларирах, декларирахме, декларираше, декларирахте, декларираше, декларираха, декларирал съм, декларирала съм, декларирало съм, декларирали сме, декларирал си, декларирала си, декларирало си, декларирали сте, декларирал е, декларирала е, декларирало е, декларирали са, бях декларирал, бях декларирала, бях декларирало, бяхме декларирали, беше декларирал, беше декларирала, беше декларирало, бяхте декларирали, б

декласи`раш, несв. и св.; Кого, какво.
1. Отделям от класата или съсловието.
2. Спец. В спорта — отстранявам от класиране поради неспазване на някакви изисквания. декласирам, декласираме, декласираш, декласирате, декласира, декласират, декласирах, декласирахме, декласира, декласирахте, декласира, декласираха, декласирах, декласирахме, декласираше, декласирахте, декласираше, декласираха, декласирал съм, декласирала съм, декласирало съм, декласирали сме, декласирал си, декласирала си, декласирало си, декласирали сте, декласирал е, декласирала е, декласирало е, декласирали са, бях декласирал, бях декласирала, бях декласирало, бяхме декласирали, беше декласирал, беше декласирала, беше декласирало, бяхте декласирали, б

мн. декодери, (два) декодера, м. Устройство, в което от пълния цветен телевизионен сигнал се получават основните цветни сигнали. декодер, декодера, декодерът, декодери, декодерите, декодера

мед. Изварявам, приготвям отвара.

мн. деколте`та, ср.
1. Изрязан отвор в горната част на дреха около врата, който открива шията или раменната част на тялото. Рокля с дълбоко деколте. Остро деколте.
2. Част от тялото, която обхваща гърдите, раменете, шията.
3. Изрязана предна горна част на обувка. деколте, деколтето, деколтета, деколтетата

деколти`раш, несв. и св. Правя деколте (в 1 знач.). деколтирам, деколтираме, деколтираш, деколтирате, деколтира, деколтират, деколтирах, деколтирахме, деколтира, деколтирахте, деколтира, деколтираха, деколтирах, деколтирахме, деколтираше, деколтирахте, деколтираше, деколтираха, деколтирал съм, деколтирала съм, деколтирало съм, деколтирали сме, деколтирал си, деколтирала си, деколтирало си, деколтирали сте, деколтирал е, деколтирала е, деколтирало е, деколтирали са, бях деколтирал, бях деколтирала, бях деколтирало, бяхме деколтирали, беше деколтирал, беше деколтирала, беше деколтирало, бяхте деколтирали, б

ж., само ед. Спец. В медицината — състояние, при което орган или цял организъм не може да изпълнява нормалните си функции. декомпенсация, декомпенсацията, декомпенсации, декомпенсациите

декомпози`раш, несв. и св.
1. Разлагам на съставни части.
2. Спец. Развалям влакова композиция. декомпозирам, декомпозираме, декомпозираш, декомпозирате, декомпозира, декомпозират, декомпозирах, декомпозирахме, декомпозира, декомпозирахте, декомпозира, декомпозираха, декомпозирах, декомпозирахме, декомпозираше, декомпозирахте, декомпозираше, декомпозираха, декомпозирал съм, декомпозирала съм, декомпозирало съм, декомпозирали сме, декомпозирал си, декомпозирала си, декомпозирало си, декомпозирали сте, декомпозирал е, декомпозирала е, декомпозирало е, декомпозирали са, бях декомпозирал, бях декомпозирала, бях декомпозирало, бяхме декомпозирали

мн. декори, (два) декора, м.
1. Подвижни изображения, предназначени за театрална сцена.
2. Прен. Нещо, което придава хубав, тържествен вид. Високите заснежени върхове бяха чудесен декор за снимките.
Синоними: декорация, украса, украшение, премяна, орнамент, сцена, обстоятелства, фон, среда декор, декора, декорът, декори, декорите, декора

декоративна, декоративно, мн. декоративни, прил.<br />1. Който се използва за украса. <em>Декоративно пано.</em><br />2. Който се отнася до декорация на сцена.<br />3. Ефектен, показен.<br />същ. декоративност, декоративността`, ж.
* Декоративна кокошка. — Порода дребни, пъстроцветни кокошки.
Синоними: украсителен, ефектен, външен, показен декоративен, декоративния, декоративният, декоративна, декоративната, декоративно, декоративното, декоративни, декоративните

вж. декорати`вен декоративност, декоративността, декоративности, декоративностите

мн. декора`тори, м. Човек, който декорира. декоратор, декоратора, декораторът, декоратори, декораторите, декоратора

мн. декора`ции, ж.
1. Декор.
2. Нещо, което служи за украса. Роклята е с оригинална декорация.
Синоними: декор, украса, украшение, орден, медал, орнамент декорация, декорацията, декорации, декорациите

декори`раш, несв. и св.; какво. Правя декорация.
Синоними: украсявам, крася, кича, окичвам, разкрасявам, разхубавявам декорирам, декорираме, декорираш, декорирате, декорира, декорират, декорирах, декорирахме, декорира, декорирахте, декорира, декорираха, декорирах, декорирахме, декорираше, декорирахте, декорираше, декорираха, декорирал съм, декорирала съм, декорирало съм, декорирали сме, декорирал си, декорирала си, декорирало си, декорирали сте, декорирал е, декорирала е, декорирало е, декорирали са, бях декорирал, бях декорирала, бях декорирало, бяхме декорирали, беше декорирал, беше декорирала, беше декорирало, бяхте декорирали, беше декорирал, беше декорирала, беше деко

мед. Оперативно премахване на кората на даден орган.

мн. декрети, (два) декрета, м. Постановление или разпоредба на върховната власт.
Синоними: указ, разпореждане, заповед, предписание, закон, постановление, гибел, разорение, смърт, статут, наредба, акт, съгласие, одобрение, разрешение декрет, декрета, декретът, декрети, декретите, декрета

м., само ед. Спец. Съдържащ скорбяла продукт, който се употребява като лепило.
прил. декстринов, декстринова, декстриново, мн. декстринови. декстрин, декстрина, декстринът, декстрини, декстрините, декстрина

мед. Вродена аномалия, при която сърцето се намира в дясната половина на гръдната кухина. Наблюдава се по-често като елемент на обратно разположение на вътрешните органи и по-рядко като изолиран порок.

мед. Некроза на тъкан, развиваща се в участъци, които са подложени на натиск. Най-често се локализира по гърба, сакралната област и петите при лежане по гръб.

м., само ед. Техника за украса на предмети (дървени, стъклени, порцеланови и др.) чрез залепване на декоративни картинки или елементи.

мед. Ход, протичане, развитие, напр. протичане на болест.

мн. делби`, ж. Разделяне на нещо общо — имот, наследство и др.
Синоними: подялба, разподялба, разпредяла, разделяне, разпределение, деление делба, делбата, делби, делбите

мн. де`лви, ж. Голям глинен съд, обикновено с две дръжки.
Синоними: гърне, кюп делва, делвата, делви, делвите

мн. делегати, м. Избран или назначен представител, който е упълномощен от колектив, организация или държава. <em>Делегат на конференция.</em><br />прил. делегатски, делегатска, делегатско, мн. делега`тски. Делегатска карта.
Синоними: пратеник, изпратеник, пълномощник, представител, посланик, мисионер, депутат, помощник, заместник делегат, делегата, делегатът, делегати, делегатите, делегата

вж. делега`т делегатски, делегатския, делегатският, делегатска, делегатската, делегатско, делегатското, делегатски, делегатските

мн. делега`ции, ж. Група делегати. Правителствена делегация.
Синоними: депутация, пратеници, пълномощничество, представителство, посланичество, мисия делегация, делегацията, делегации, делегациите

делеги`раш, несв. и св.; кого. Изпращам като делегат.
* Делегирам права. — Упълномощавам.
Синоними: изпращам, пращам, упълномощавам, овластявам делегирам, делегираме, делегираш, делегирате, делегира, делегират, делегирах, делегирахме, делегира, делегирахте, делегира, делегираха, делегирах, делегирахме, делегираше, делегирахте, делегираше, делегираха, делегирал съм, делегирала съм, делегирало съм, делегирали сме, делегирал си, делегирала си, делегирало си, делегирали сте, делегирал е, делегирала е, делегирало е, делегирали са, бях делегирал, бях делегирала, бях делегирало, бяхме делегирали, беше делегирал, беше делегирала, беше делегирало, бяхте делегирали, беше делегирал, беше делегирала, беше деле

м., само ед.
1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки.
2. Делба. дележ, дележа, дележът, дележи, дележите, дележа

мн. деления, ср.<br />1. Разделяне на части. <em>Деление на литературата по жанрове.</em><br />2. Разстоянието между две черти от скалата на измервателен уред. Температурата се повиши с още две деления.
3. Аритметично действие, при което се установява колко пъти една величина се съдържа в друга.
4. Безполово размножаване на простите организми.
Синоними: разделяне, разчленение, подялба деление, делението, деления, деленията

мн. делибаши`и, м.
1. ист. Турски войник от ХVIII — ХIХ в., който извършвал грабежи и насилия.
2. Прен. Буен, разпуснат човек. делибашия, делибашията, делибашията, делибашии, делибашиите, делибашии, делибашийо

деликатна, деликатно, мн. деликатни, прил.<br />1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. <em>Деликатен човек.</em><br />2. Който има нежна, изящна външност. <em>Деликатно лице.</em><br />3. Който е чувствителен към дразнения поради нежността си. <em>Деликатна кожа.</em><br />4. Който изисква внимателно, тактично отношение. <em>Деликатен въпрос.</em><br />същ. деликатност, деликатността`, ж.
Синоними: нежен, изнежен, слаб, тънък, елегантен, фин, префинен, изтънчен, чувствителен, изящен, рафиниран, внимателен, галантен, вежлив, тактичен, неудобен, мъчен, труден, затруднителен, щекотлив, отговорен, благ, мек, кротък, хрисим, грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен, мил, изискан, крехък, чуплив, хилав, болнав, немощен, несигурен, съчувствен, отстъпчив, проблематичен, мъчителен, опасен, крайно неприятен, строен, гъвкав, грациозен, неприятен деликатен, деликатния, деликатният, деликатна, деликатната, деликатно, деликатното, деликатни, деликатните

мн. деликатеси, м. Изискано, специално приготвено или рядко ястие или пиене. <em>Месни деликатеси.</em><br />прил. деликатесен, деликатесна, деликатесно, мн. деликате`сни. Деликатесен магазин. деликатес, деликатеса, деликатесът, деликатеси, деликатесите, деликатеса

вж. деликате`с деликатесен, деликатесния, деликатесният, деликатесна, деликатесната, деликатесно, деликатесното, деликатесни, деликатесните

нежна, изявена, слаба, изтънчена, фина, внимателна, вежлива, учтива

вж. делика`тен
Синоними: нежност, изнеженост, изтънченост, елегантност, галантност, внимателност, внимание, тактичност, крехкост, чупливост, слабост, тънкост, финес, неуловимост деликатност, деликатността, деликатности, деликатностите

делима, делимо, мн. делими, прил. Който може да се дели.<br />същ. делимост, делимостта`, ж. делим, делимия, делимият, делима, делимата, делимо, делимото, делими, делимите

и делимо, мн. делими и дели`ми, ср. Спец. В математиката — число или величина, които се делят.

вж. дели`м делимост, делимостта, делимости, делимостите

м., само ед.
1. Спец. В медицината — състояние на умопомрачение, свързано с халюцинации, непроизволни двигателни действия, конвулсии и др.
2. Прен. Силна възбуда, приличаща на лудост.
Синоними: бълнуване, лудост делириум, делириума, делириумът, делириуми, делириумите, делириума

мн. делитби, ж.<br />1. Поделяне на имущество; делба.<br />2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение.<br />прил. делитбен, делитбена, делитбено, мн. дели`тбени. Делитбен признак. делитба, делитбата, делитби, делитбите

вж. дели`тба делитбен, делитбения, делитбеният, делитбена, делитбената, делитбено, делитбеното, делитбени, делитбените

и делител, делителят и делителят, делителя и делителя, мн. делители и делители, (два) делителя и дели`теля, м. Спец. В математиката — число или величина, с които се дели друго число. делител, делителя, делителят, делители, делителите, делителя

мн. дели`и, м.
1. ист. Турски войник от ХVIII — ХIХ в., който се занимава с грабежи и насилия.
2. Разг. Буен човек.

мн. делка`, ср. Спец. Уред за запалване на горивната смес в двигателите с вътрешно горене чрез подаване на електрическа искра.

мн. делници, (два) делника, м. Ден, в който се работи.
прил. делничен, делнична, делнично, мн. делнични.
* В делник и в празник. — Постоянно.
* Не зная ни делник, ни празник. — Работя непрекъснато, без почивка. делник, делника, делникът, делници, делниците, делника

вж. де`лник
Синоними: всекидневен, обикновен, сив, монотонен, ежедневен, банален, скучен, еднообразен, прозаичен, общ, практичен, сух делничен, делничния, делничният, делнична, делничната, делнично, делничното, делнични, делничните

мн. дела`, ср.
1. Проява на човешка дейност; работа, занимание. Тук съм по служебни дела. Зает е с някакви важни дела.
2. Само ед. Съвкупност от дейността на много хора, обикновено с важна цел. Всенародно дело.
3. Кръг от знания, специалност. Военно дело. Банково дело.
4. Реална проява, постъпка. Не на думи, а на дело. Направих още едно добро дело.
5. Нещо, което е осъществено в резултат на положени от отделна личност или от обществото усилия. Живот и дело на някого.
6. Съдебен процес. Бракоразводно дело.
7. Съвкупност от документи, отнасящи се към едно лице или един проблем. Прикрепих документа към делото му.
* Превръщам в живо дело. — Осъществявам, реализирам.
* На дело. — На практика, в действителност.
Синоними: произведение, изделие, творба, творение, работа, дейност, деяние, изобретение, резултат, труд, постъпка, акция, предприятие, процес, афера, произшествие, събитие, факт, действие, подвиг, акт, иск, тъжба, съдебен процес, папка, архива, картотека, списък дело, делото, дела, делата

делова, делово, мн. делови`, прил.
1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек.
2. Който се отнася до енергичен, умел, практичен човек. Делово изказване.
3. Който се отнася към обществена, служебна заетост. Делово писмо.
4. Който се отнася до уменията да се върши някаква работа или да се организира. Делови качества.
5. Който включва ръководни дейци от сферата на икономиката и политиката. Делови среди. • Делова част. Първа част от работата на някакъв форум, която включва откриването, основния доклад, разискванията по него и др.
* Делови президиум. — Група хора, включваща известни личности, която пряко ръководи някакъв форум.
Синоними: настоятелен, упорит, много бърз, енергичен, динамичен делови, деловия, деловият, делова, деловата, делово, деловото, делови, деловите

деловита, деловито, мн. деловити, прил.<br />1. Енергичен, похватен, който бързо се справя с работата си; делови (в 1 знач.).<br />2. Който е в кратка, сбита форма, по същество. <em>Деловити срещи.</em><br />същ. деловитост, деловитостта`, ж.
Синоними: работлив, предприемчив, продуктивен, енергичен, производителен, деятелен, активен, дееспособен, трудолюбив деловит, деловития, деловитият, деловита, деловитата, деловито, деловитото, деловити, деловитите

вж. делови`т
Синоними: активност, продуктивност, работливост, производителност, дееспособност, деятелност, усърдие, предприемчивост, трудолюбие, трудолюбивост деловитост, деловитостта, деловитости, деловитостите

деловодителят, деловодителя, мн. деловоди`тели, м. Длъжностно лице, което се занимава със съхраняване и водене на служебни книжа и преписки. деловодител, деловодителя, деловодителят, деловодители, деловодителите, деловодители, деловодителю

ср., само ед.
1. Водене на служебна преписка и съхраняване на книжата на учреждение.
2. Отдел в учреждение, който се занимава с водене и съхраняване на книжа и преписки.
3. Помещение, в което работи такъв отдел. деловодство, деловодството, деловодства, деловодствата

ср., само ед. Деловодство (в 1 знач.).

мн. де`лти, ж. Устие на река, която при вливането си се разделя на няколко ръкава, и сушата, която е около него. делта, делтата, делти, делтите

мн. делтаплани, (два) делтаплана, м. Безмоторен летателен апарат с триъгълна повърхност и място под нея за управляващия, който се използва за летене след засилване до почти отвесна стена. делтаплан, делтаплана, делтапланът, делтаплани, делтапланите, делтаплана

м., само ед. Вид спорт, свързан с умението за управление на делтаплан. делтапланеризъм, делтапланеризма, делтапланеризмът, делтапланеризми, делтапланеризмите, делтапланеризъма

мн. делтапланери`сти, м. Лице, което лети с делтаплан. делтапланерист, делтапланериста, делтапланеристът, делтапланеристи, делтапланеристите, делтапланеристи, делтапланеристе

делувиална, делувиално, мн. делувиа`лни, прил. Спец. Който се отнася до делувий. Делувиални почви. делувиален, делувиалния, делувиалният, делувиална, делувиалната, делувиално, делувиалното, делувиални, делувиалните

делувият, делувия, само ед., м. Земни пластове, които са наносни или утаечни, донесени от водата при дъждове или от свличания по планинските склонове.

мн. делфини, (два) делфина, м. Морски бозайник от групата на китовете, с много добре развита централна нервна система.
прил. делфинов, делфинова, делфиново, мн. делфинови.

—-

м., само ед. Спец. В спорта — плувен стил, при който се гребе едновременно с ръцете надолу и назад. делфин, делфина, делфинът, делфини, делфините, делфина

мн. делфинариуми, (два) делфинариума, м. Голям аквариум с морска вода, снабден със зала за представления, в който се отглеждат и дресират делфини и други морски животни. делфинариум, делфинариума, делфинариумът, делфинариуми, делфинариумите, делфинариума

вж. делфи`н делфинов, делфиновия, делфиновият, делфинова, делфиновата, делфиново, делфиновото, делфинови, делфиновите

делиш, мин. св. делих, мин. прич. делил, несв.<br />1. Кого, какво. Правя на части, на дялове. <em>Деля ябълките поравно между децата.</em><br />2. Кого. Поставям при различни условия, на различни места. <em>Не бива да делиш близнаците.</em><br />3. Заедно с друг ползвам нещо. <em>Делим с него една стая.</em><br />4. Преживявам, изживявам нещо с някого. <em>Делим радости и скърби.</em><br />5. Извършвам математическо действие деление.<br />6. Служа за граница. <em>Стара планина дели Северна и Южна България.</em><br />7. Отделям по време или по място. <em>Само една стена ме делеше от него. От откриването ни делят само два часа.</em><br /><em>_деля се. 1.</em><em> — Ставам на дялове, на части. </em>Тук реката се дели на два ръкава.<em><br />2. Мога да бъда разделен. </em>Годината се дели на четири сезона.<em><br />3. Стоя настрана от някого, избягвам го. </em>Не се дели от майка си нито за минута.<em><br />4. Спец. За клетка на организъм — размножавам се чрез разполовяване на ядрото и протоплазмата.<br />* </em>Деля залъка/залъците си<em> — (</em>с някого<em>).<br />1. Давам на някого от нещо, което е оскъдно, недостатъчно.<br />2. Живея при еднакви условия.<br />* </em>Деля легло.<em> — Имам интимна връзка.<br />* </em>Деля мегдан._ — Съпернича с някого в дадена област.<br />Синоними: разделям, разполовявам, разпределям, поделям, отлъчвам, поотлъчвам, поразделям, поотделям, отделям, отстранявам, откъсвам, разлъчвам, отдалечавам, разкъсвам, подразделям, класифицирам, групирам, сортирам, споделям, изживявам заедно, правя разлика, разграничавам, различавам, разклонявам се, разграфявам, градуирам, разединявам деля, делим, делиш, делите, дели, делят, делих, делихме, дели, делихте, дели, делиха, делях, деляхме, делеше, деляхте, делеше, деляха, делил съм, делила съм, делило съм, делили сме, делил си, делила си, делило си, делили сте, делил е, делила е, делило е, делили са, бях делил, бях делила, бях делило, бяхме делили, беше делил, беше делила, беше делило, бяхте делили, беше делил, беше делила, беше делило, бяха делили, ще деля, ще делим, ще делиш, ще делите, ще дели, ще делят, ще съм делил, ще съм делила, ще съм делило, ще сме делили, ще си делил, ще си делила, ще си делило, ще сте делили дивя се дивиш се, мин. св. дивих се, мин. прич. дивил се, несв. Възхищавам се, учудвам се. Туристите се дивяха на чудесната гледка.
Синоними: удивлявам се, възхищавам се, чудя се, учудвам се, списвам се, омайвам се, смайвам се, зазяпвам се, заблейвам се дивя, дивим, дивиш, дивите, диви, дивят, дивих, дивихме, диви, дивихте, диви, дивиха, дивях, дивяхме, дивеше, дивяхте, дивеше, дивяха, дивил съм, дивила съм, дивило съм, дивили сме, дивил си, дивила си, дивило си, дивили сте, дивил е, дивила е, дивило е, дивили са, бях дивил, бях дивила, бях дивило, бяхме дивили, беше дивил, беше дивила, беше дивило, бяхте дивили, беше дивил, беше дивила, беше дивило, бяха дивили, ще дивя, ще дивим, ще дивиш, ще дивите, ще диви, ще дивят, ще съм дивил, ще съм дивила, ще съм дивило, ще сме дивили, ще си дивил, ще си дивила, ще си дивило, ще сте дивили

дялам

мн. демаго`зи, м. Лице, което си служи с демагогия. демагог, демагога, демагогът, демагози, демагозите, демагози

ж., само ед.
1. Преднамерено въздействие върху инстинктите и чувствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на користни цели.
2. Прен. Изопачаване на нещо, едностранчиво тълкуване, измама, лицемерие.
Синоними: лицемерие, измама, неискреност, лъжа, подстрекателство демагогия, демагогията, демагогии, демагогиите

демаго`гстваш, несв. Служа си с демагогия. демагогствам, демагогстваме, демагогстваш, демагогствате, демагогства, демагогстват, демагогствах, демагогствахме, демагогства, демагогствахте, демагогства, демагогстваха, демагогствах, демагогствахме, демагогстваше, демагогствахте, демагогстваше, демагогстваха, демагогствал съм, демагогствала съм, демагогствало съм, демагогствали сме, демагогствал си, демагогствала си, демагогствало си, демагогствали сте, демагогствал е, демагогствала е, демагогствало е, демагогствали са, бях демагогствал, бях демагогствала, бях демагогствало, бяхме демагогствали

демаго`гствуваш, несв. Демагогствам. демагогствувам, демагогствуваме, демагогствуваш, демагогствувате, демагогствува, демагогствуват, демагогствувах, демагогствувахме, демагогствува, демагогствувахте, демагогствува, демагогствуваха, демагогствувах, демагогствувахме, демагогствуваше, демагогствувахте, демагогствуваше, демагогствуваха, демагогствувал съм, демагогствувала съм, демагогствувало съм, демагогствували сме, демагогствувал си, демагогствувала си, демагогствувало си, демагогствували сте, демагогствувал е, демагогствувала е, демагогствувало е, демагогствували са, бях демаго

м., само ед. Сваляне, почистване на грим. Тоалетно мляко за демакиаж.

демаркационна, демаркационно, мн. демаркацио`нни, прил. Който установява, определя граница; разделителен, разграничителен.
* Демаркационна линия. — Линия, която служи за граница на спорни територии или за разграничаване на воюващите страни.
Синоними: разделителен, разграничителен, пределен, преграден, междинен, граничен, пограничен демаркационен, демаркационния, демаркационният, демаркационна, демаркационната, демаркационно, демаркационното, демаркационни, демаркационните

демаски`раш, несв. и св.
1. Снемам маскировката от нещо или някого. Демаскирам оръдие.
2. Разкривам истинския облик, същността на нещо или някого.
Синоними: изобличавам, разобличавам, разбулвам, разкривам, смъквам маската, излагам, нападам, засрамвам, правя обществено достояние, свалям маската на демаскирам, демаскираме, демаскираш, демаскирате, демаскира, демаскират, демаскирах, демаскирахме, демаскира, демаскирахте, демаскира, демаскираха, демаскирах, демаскирахме, демаскираше, демаскирахте, демаскираше, демаскираха, демаскирал съм, демаскирала съм, демаскирало съм, демаскирали сме, демаскирал си, демаскирала си, демаскирало си, демаскирали сте, демаскирал е, демаскирала е, демаскирало е, демаскирали са, бях демаскирал, бях демаскирала, бях демаскирало, бяхме демаскирали, беше демаскирал, беше демаскирала, беше демаскирало, бяхте демаскирали, б

Противоположен на дефеминизация процес, може да навреди сериозно на мъжката психика и поведение.

Схващане за превръщане на материалното в нематериално. дематериализация, дематериализацията, дематериализации, дематериализациите

мн. дембе`ли, м. Разг. Човек, който не се труди; лентяй, безделник. дембел, дембела, дембелът, дембели, дембелите, дембела

мн. дембе`ли, м. Разг. Дембел.
Синоними: ленивец, мързелан, тунеядец, търтей, готован, готованец, паразит, лентяй, нехайник, безделник, негодяй, хайлазин дембелин, дембелина, дембелинът, дембели, дембелите, дембели, дембелино

разг. ирон.
къща, дом за мързеливци

част. Разг. Значи, тоест, сиреч.
Синоними: сиреч, тъй да се каже, тоест

ж., само ед. Спец. В медицината — упадък на интелекта поради заболяване на мозъка; слабоумие, оглупяване. Старческа деменция. деменция, деменцията, деменции, деменциите

ж., само ед. Политическа доктрина за ликвидиране на въоръжените сили и военното производство; разоръжаване. демилитаризация, демилитаризацията, демилитаризации, демилитаризациите

демилитаризи`раш, несв. и св.; какво. Извършвам демилитаризация. демилитаризирам, демилитаризираме, демилитаризираш, демилитаризирате, демилитаризира, демилитаризират, демилитаризирах, демилитаризирахме, демилитаризира, демилитаризирахте, демилитаризира, демилитаризираха, демилитаризирах, демилитаризирахме, демилитаризираше, демилитаризирахте, демилитаризираше, демилитаризираха, демилитаризирал съм, демилитаризирала съм, демилитаризирало съм, демилитаризирали сме, демилитаризирал си, демилитаризирала си, демилитаризирало си, демилитаризирали сте, демилитаризирал е, демилитаризирала е, демилитаризирало е,

демисезонна, демисезонно, мн. демисезо`нни, прил. За облекло, което е пригодено за носене през пролетта и есента. Демисезонен костюм.

При гностиците — творец, създател на света; при платониците — върховен разум, творческа сила. демиург, демиурга, демиургът, демиурзи, демиурзите, демиурзи

мн. демобилиза`ции, ж.
1. Освобождаване, разпускане на мобилизирани военни части.
2. Прен. Отпуснато, пасивно състояние; липса на желание за работа. демобилизация, демобилизацията, демобилизации, демобилизациите

демобилизираш, несв. и св.; Кого, какво. Извършвам демобилизация. <em>След края на военните занятия ги демобилизираха. Неуспехът го демобилизира.</em> демобилизирам, демобилизираме, демобилизираш, демобилизирате, демобилизира, демобилизират, демобилизирах, демобилизирахме, демобилизира, демобилизирахте, демобилизира, демобилизираха, демобилизирах, демобилизирахме, демобилизираше, демобилизирахте, демобилизираше, демобилизираха, демобилизирал съм, демобилизирала съм, демобилизирало съм, демобилизирали сме, демобилизирал си, демобилизирала си, демобилизирало си, демобилизирали сте, демобилизирал е, демобилизирала е, демобилизирало е, демобилизирали са, бях демобилизирал, бях демобилизирала, бях демодирам се демодираш се, несв. и св. Преставам да бъда модерен, не съм на мода. демодирам, демодираме, демодираш, демодирате, демодира, демодират, демодирах, демодирахме, демодира, демодирахте, демодира, демодираха, демодирах, демодирахме, демодираше, демодирахте, демодираше, демодираха, демодирал съм, демодирала съм, демодирало съм, демодирали сме, демодирал си, демодирала си, демодирало си, демодирали сте, демодирал е, демодирала е, демодирало е, демодирали са, бях демодирал, бях демодирала, бях демодирало, бяхме демодирали, беше демодирал, беше демодирала, беше демодирало, бяхте демодирали, беше демодирал, беше демодирала, беше демо

мн. демографи, м. Специалист по демография.<br />прил. демографски, демографска, демографско, мн. демогра`фски. Демографски изследвания. демограф, демографа, демографът, демографи, демографите, демографа

ж., само ед. Наука, която изучава населението, неговия състав и развитието му, както и движенията в определена територия. демография, демографията, демографии, демографиите

вж. демогра`ф демографски, демографския, демографският, демографска, демографската, демографско, демографското, демографски, демографските

прил., неизм. Който е вън от актуалната мода; демодиран. Тая прическа е вече демоде. демоде, демодето, демодета, демодетата

мн. демокра`ти, м.
1. Привърженик на демократичното управление.
2. Член или симпатизант на демократическа партия.
3. Разг. Човек, който не страни от народните маси и не се възгордява от положението си. демократ, демократа, демократът, демократи, демократите, демократи, демократе

мн. демократиза`ции, ж. Установяване на демокрация. демократизация, демократизацията, демократизации, демократизациите

демократизи`раш, несв. и св.; какво. Извършвам демократизация. демократизирам, демократизираме, демократизираш, демократизирате, демократизира, демократизират, демократизирах, демократизирахме, демократизира, демократизирахте, демократизира, демократизираха, демократизирах, демократизирахме, демократизираше, демократизирахте, демократизираше, демократизираха, демократизирал съм, демократизирала съм, демократизирало съм, демократизирали сме, демократизирал си, демократизирала си, демократизирало си, демократизирали сте, демократизирал е, демократизирала е, демократизирало е, демократизирали са, бях демокр

демократична, демократично, мн. демократични, прил.<br />1. Който се основава на демокрацията. <em>Демократична държава.</em> <em>Демократични схващания.</em><br />2. Който зачита правата на другите. <em>Демократично общество.</em><br />3. Разг. Който е близък до хората; толерантен, либерален.<br />същ. демократичност, демократичността`, ж.
Синоними: народовластен, народен, либерален, свободомислещ, напредничав, прогресивен, свободолюбив, свободен, уважаван, обичан, общителен, сърдечен, общодостъпен, популярен демократичен, демократичния, демократичният, демократична, демократичната, демократично, демократичното, демократични, демократичните

Който се отнася или е свойствен на демокрацията; народовластнически, народовластен. Който зачита правата на другите и не превишава своите; народен. Демократически централизъм — ръководен принцип в организационния строеж на комунистическите и работнически партии, които имат следните отличителни черти: изборност на всички ръководни органи на партиите от горе до долу, периодично отчитане на партийните органи пред своите партийни организации, строга партийна дисциплина и подчиняване на малцинството на мнозинството, безусловна задължителност на решенията на по-висшите органи за по-низшите. демократически, демократическия, демократическият, демократическа, демократическата, демократическо, демократическото, демократически, демократическите

вж. демократи`чен
Синоними: демократизъм, свободомислие, свободолюбие, напредничавост, прогресивност, либералност демократичност, демократичността, демократичности, демократичностите

мн. демокрации, ж.<br />1. Само ед. Форма на обществено-политическа организация, която се основава на равни права на гражданите в управлението; народовластие.<br />2. Демократичен принцип на устройство на колектив или общество.<br />прил. демократически, демократическа, демократическо, мн. демократи`чески.
Синоними: народовластие, народно управление, свобода демокрация, демокрацията, демокрации, демокрациите

и демон, мн. демони и демони, (два) демона и демо`на, м.
1. В християнската религия — зъл дух, дявол.
2. В древногръцката митология — божество, което влияе върху живота на хората.
3. Прен. Лош, проклет човек.
Синоними: сатана, зъл дух, дявол, звяр, бяс, изверг, изчадие, вампир демон, демона, демонът, демони, демоните, демони, демоне

рел. Душевно разтройство, причинено от зли духове.
Синоними: магии, диаболизъм, дяволия, лудория, дяволи демонизъм, демонизма, демонизмът, демонизми, демонизмите, демонизъма

демонична, демонично, мн. демонични, прил.<br />1. Който е присъщ на демон.<br />2. Прен. Който е коварен, зъл, властен. <em>Демоничен поглед.</em><br />същ. демоничност, демоничността`, ж.
Синоними: демонски, пъклен, адски, сатанински, дяволски, зверски, безчовечен, жесток, коварен, злобен демоничен, демоничния, демоничният, демонична, демоничната, демонично, демоничното, демонични, демоничните

демоническа, демоническо, мн. демони`чески, прил. Демоничен. демонически, демоническия, демоническият, демоническа, демоническата, демоническо, демоническото, демонически, демоническите

вж. демони`чен
Синоними: сатанизъм демоничност, демоничността, демоничности, демоничностите

мн. демонстра`нти, м. Участник в демонстрация (в 1 знач.). демонстрант, демонстранта, демонстрантът, демонстранти, демонстрантите, демонстранти, демонстранте

демонстративна, демонстративно, мн. демонстративни, прил.<br />1. Който е добре изразен, предизвикателен, за да покаже протест, несъгласие, враждебност. <em>Демонстративно поведение.</em><br />2. Който се извършва, за да онагледи нещо; показен. <em>Демонстративни скокове с парашут.</em><br />нареч. демонстративно (в 1 знач.).
Синоними: показателен, доказателен, показен, явен, груб, нахален, дързък, провокиращ, предизвикателен, неприязнен, протестен демонстративен, демонстративния, демонстративният, демонстративна, демонстративната, демонстративно, демонстративното, демонстративни, демонстративните

вж. демонстрати`вен

мн. демонстра`ции, ж.
1. Масово шествие за израз на обществено-политически настроения. Протестна демонстрация.
2. Публично показване на нещо. Демонстрация на нова машина.
3. Проява, изтъкване, разкриване на нещо. Демонстрация на сила и знание.
4. Подчертано предизвикателно поведение в израз на протест срещу някого или нещо. Не устройвай тук демонстрации!
Синоними: показ, излагане, изложение, манифестация, доказателство, опит, свидетелство, засвидетелствуване, несъгласие, протест, негодувание, митинг, предизвикателство, провокация, показване демонстрация, демонстрацията, демонстрации, демонстрациите

демонстри`раш, несв. и св. Правя демонстрация (в 1 и 2 знач.).
Синоними: показвам, манифестирам, излагам, явявам, проявявам, посочвам, откривам, засвидетелствувам, свидетелствувам демонстрирам, демонстрираме, демонстрираш, демонстрирате, демонстрира, демонстрират, демонстрирах, демонстрирахме, демонстрира, демонстрирахте, демонстрира, демонстрираха, демонстрирах, демонстрирахме, демонстрираше, демонстрирахте, демонстрираше, демонстрираха, демонстрирал съм, демонстрирала съм, демонстрирало съм, демонстрирали сме, демонстрирал си, демонстрирала си, демонстрирало си, демонстрирали сте, демонстрирал е, демонстрирала е, демонстрирало е, демонстрирали са, бях демонстрирал, бях демонстрирала, бях демонстрирало, бяхме демонстрирали

м., само ед. Разглобяване на нещо на съставните му части; отделяне на детайл от някаква система. Демонтаж на автомобилен двигател. демонтаж, демонтажа, демонтажът, демонтажи, демонтажите, демонтажа

демонти`раш, несв. и св.; какво. Извършвам демонтаж.
Синоними: разглобявам, развинтвам, свалям, събарям, разрушавам демонтирам, демонтираме, демонтираш, демонтирате, демонтира, демонтират, демонтирах, демонтирахме, демонтира, демонтирахте, демонтира, демонтираха, демонтирах, демонтирахме, демонтираше, демонтирахте, демонтираше, демонтираха, демонтирал съм, демонтирала съм, демонтирало съм, демонтирали сме, демонтирал си, демонтирала си, демонтирало си, демонтирали сте, демонтирал е, демонтирала е, демонтирало е, демонтирали са, бях демонтирал, бях демонтирала, бях демонтирало, бяхме демонтирали, беше демонтирал, беше демонтирала, беше демонтирало, бяхте демонтирали, б

деморализи`раш, несв. и св.; кого. Правя неморален; покварявам, развращавам.
Синоними: обезкуражавам деморализирам, деморализираме, деморализираш, деморализирате, деморализира, деморализират, деморализирах, деморализирахме, деморализира, деморализирахте, деморализира, деморализираха, деморализирах, деморализирахме, деморализираше, деморализирахте, деморализираше, деморализираха, деморализирал съм, деморализирала съм, деморализирало съм, деморализирали сме, деморализирал си, деморализирала си, деморализирало си, деморализирали сте, деморализирал е, деморализирала е, деморализирало е, деморализирали са, бях деморализирал, бях деморализирала, бях

мн. демоси, (два) демоса, м.
1. Непривилегированите обществени слоеве.
2. ист. В древна Гърция — свободното население, което не се ползва от привилегии. демос, демоса, демосът, демоси, демосите, демоса

Комбинационна логическа схема, при която един вход се превключва към няколко изхода в съответствие с подавания цифров код на адресните входове.
По функционалност е противоположност на мултиплексора.
вж. мултиплексор
вж. комбинационна логическа схема

денят, деня, мн. дни, (два) де`на и дни, м.
1. Светлата част от денонощието от сутринта до вечерта. Цял ден се разхождах из гората.
2. Денонощие. След два дни заминаваме.
3. Период, определен за извършване на нещо. Почивен ден. Пазарен ден. Сватбен ден.
4. Само мн. Време, живот. Прекарвам дните си в размисли и терзания. Безгрижни детски дни.
5. Спец. В астрономията — промеждутък от време, необходим за завъртането на небесното тяло около оста му, или периодът, когато е огрявано от Слънцето.
6. Дата, свързана с някакво събитие или празник. Рожден ден. Ден на родилната помощ.
* Бял ден. — Добър, спокоен, уреден живот.
* Ден до пладне. — Кратко време, за малко.
* Ден за ден. — Без перспективи за бъдещето.
* Дните ми са преброени. — Малко ми остава да живея, скоро ще умра.
* Добър ден! — За израз на подигравка, ако някой възприема нещо известно като ново.
* Имам дни. — Ще живея още.
* За черни дни. — В случай на нужда, при необходимост.
* И утре е ден. — За подчертаване, че някаква работа може да се отложи.
* Силен на деня. — Влиятелен, властен.
* Утрешния ден. — Бъдещето.
* До ден днешен. — До днес, до този момент.
* Тия дни. — В близко време; скоро.
Синоними: дата, денонощие, светлина, видело, слънце ден, деня, денят, дни, дните, дена

ж., само ед. Възвръщане на национализирани обекти на предишните им собственици. денационализация, денационализацията, денационализации, денационализациите

денационализи`раш, несв. и св.; какво. Извършвам денационализация. денационализирам, денационализираме, денационализираш, денационализирате, денационализира, денационализират, денационализирах, денационализирахме, денационализира, денационализирахте, денационализира, денационализираха, денационализирах, денационализирахме, денационализираше, денационализирахте, денационализираше, денационализираха, денационализирал съм, денационализирала съм, денационализирало съм, денационализирали сме, денационализирал си, денационализирала си, денационализирало си, денационализирали сте, денационализирал е, денациона

Разформироване на нацистките организации и отстраняване на нацистите от държавата. денацификация, денацификацията, денацификации, денацификациите

мн. денгу`би, ж.
1. Губене на време, безпричинен или непредвиден престой.
2. Обезщетение за загубено време. Плащам денгуби. денгуба, денгубата, денгуби, денгубите

мн. де`ндита, м. и ср. Разг. Конте.
Синоними: конте, джентълмен, кавалер, префинен, изтънчен, изискан, изконтен, наконтен, суинг денди, дендито, дендита, дендитата

мн. дендрариуми, (два) дендрариума, м. Ботаническа градина или част от ботаническа градина, в която се отглеждат дървесни видове с научна или опитна цел.

мед. Дървовидно разклонен цитоплазмен израстък на нервната клетка. Провежда нервните импулси към тялото на клетката. дендрит, дендрита, дендритът, дендрити, дендритите, дендрита

ж., само ед. Дял от ботаниката, който се занимава с изучаване на дървесните видове. дендрология, дендрологията, дендрологии, дендрологиите

нареч. През деня. Бухалът денем спи, а нощем ходи на лов.
* Денем и нощем. — Постоянно, непрекъснато.
Синоними: през деня

мед. Прекъсване на инервацията на дадена тъкан или орган, напр. при прерязване на нервите, които ги инервират, при увреждане на нервите от заболявания, травми, химични вещества и др.

Библейско тълкуване: Зорница, или “син на утрото”. Според преносния език на Св. Писание, звезда означава “славен княз” — Чис. 24:17. Христос е даден на хората като “светлата, утринна звезда” — Отк. 2:28, 22:16. Думата Деница е употребена само веднъж в Св. Писание, за Вавилонския цар — Ис. 14:12. деница, деницата, деници, дениците

денкът, денка, мн. денкове, (два) денка, м. Голям вързоп с вещи. Събра всичкия си багаж в два денка.
Синоними: пакет, вързоп, бала, тесте, топ, пакетче денк, денка, денкът, денкове, денковете, денка

Банков термин: изменение на номиналната стойност на книжните парични знаци за опростяване на разчетните сметки. Провежда се в случай на рязко спадане на курса на книжните пари. деноминация, деноминацията, деноминации, деноминациите

денонощна, денонощно, мн. деноно`щни, прил.
1. Който трае едно денонощие. Денонощно дежурство.
2. Прен. Постоянен, непрекъснат. Денонощен магазин. Денонощно движение. денонощен, денонощния, денонощният, денонощна, денонощната, денонощно, денонощното, денонощни, денонощните

мн. деноно`щия, ср. Промеждутък от време, равен на 24 часа, през който Земята прави едно завъртане около оста си. денонощие, денонощието, денонощия, денонощията

денонси`раш, несв. и св.; Какво. Спец. Обявявам за недействителен, прекратявам действието или валидността. Денонсирам договор.
Синоними: осъждам, отричам, обявявам за невалиден денонсирам, денонсираме, денонсираш, денонсирате, денонсира, денонсират, денонсирах, денонсирахме, денонсира, денонсирахте, денонсира, денонсираха, денонсирах, денонсирахме, денонсираше, денонсирахте, денонсираше, денонсираха, денонсирал съм, денонсирала съм, денонсирало съм, денонсирали сме, денонсирал си, денонсирала си, денонсирало си, денонсирали сте, денонсирал е, денонсирала е, денонсирало е, денонсирали са, бях денонсирал, бях денонсирала, бях денонсирало, бяхме денонсирали, беше денонсирал, беше денонсирала, беше денонсирало, бяхте денонсирали, б

мед. Зъбен, отнасящ се до зъбите. дентален, денталния, денталният, дентална, денталната, дентално, денталното, дентални, денталните

мн. денти`сти, м. Зъболекар. дентист, дентиста, дентистът, дентисти, дентистите, дентисти, дентисте

мед. 1. Съзъбие.
2. Никнене на зъбите.

дену`ваш, несв. Прекарвам някъде деня. Ден денувам — пътища потайни. (П. К. Яворов) денувам, денуваме, денуваш, денувате, денува, денуват, денувах, денувахме, денува, денувахте, денува, денуваха, денувах, денувахме, денуваше, денувахте, денуваше, денуваха, денувал съм, денувала съм, денувало съм, денували сме, денувал си, денувала си, денувало си, денували сте, денувал е, денувала е, денувало е, денували са, бях денувал, бях денувала, бях денувало, бяхме денували, беше денувал, беше денувала, беше денувало, бяхте денували, беше денувал, беше денувала, беше денувало, бяха денували, ще денувам, ще денуваме, ще денуваш, ще денувате, ще денува, ще денува

мед. Липса на хранене, лошо хранене.

Теория на нравствените задължения; медицинска деонтология — теория за юридическите, професионалните и моралните права и задължения на практикуващите лекари спрямо техните пациенти и колеги. деонтология, деонтологията, деонтологии, деонтологиите

мн. департаменти, (два) департамента, м.
1. Административно-териториален окръг във Франция.
2. Название на министерство в някои страни.
3. Название на университетска катедра в някои страни. департамент, департамента, департаментът, департаменти, департаментите, департамента

мед. Частично или пълно изчезване на нормалната пигментация на кожата. депигментация, депигментацията, депигментации, депигментациите

мн. депилатори, (два) депилатора, м. Средство за депилация. депилатор, депилатора, депилаторът, депилатори, депилаторите, депилатора

ж., само ед. Отстраняване на окосмяването по тялото. депилация, депилацията, депилации, депилациите

мн. депа`, ср.
1. Здание, където престояват и се поддържат някои превозни средства (трамваи, локомотиви, вагони и др.).
2. Спец. В медицината — място, където се натрупват естествени или лечебни вещества.
Синоними: депозит, антрепозит, склад, хранилище, влагалище, магазин, съкровищница, гараж депо, депото, депа, депата

депози`раш, несв. и св.; какво.
1. Оставям, предоставям за съхранение. Депозирам пари.
2. Давам, представям, правя достояние. Депозирам молба. депозирам, депозираме, депозираш, депозирате, депозира, депозират, депозирах, депозирахме, депозира, депозирахте, депозира, депозираха, депозирах, депозирахме, депозираше, депозирахте, депозираше, депозираха, депозирал съм, депозирала съм, депозирало съм, депозирали сме, депозирал си, депозирала си, депозирало си, депозирали сте, депозирал е, депозирала е, депозирало е, депозирали са, бях депозирал, бях депозирала, бях депозирало, бяхме депозирали, беше депозирал, беше депозирала, беше депозирало, бяхте депозирали, беше депозирал, беше депозирала, беше депо

мн. депозити, (два) депозита, м.
1. Пари или ценни книжа, внесени в банка, за които се получава лихва.
2. Сума, която се внася като гаранция за изпълнение на някакви задължения или като залог срещу нает за временно ползване предмет.
прил. депозитен, депозитна, депозитно, мн. депозитни. Депозитна вноска. депозит, депозита, депозитът, депозити, депозитите, депозита

вж. депо`зит депозитен, депозитния, депозитният, депозитна, депозитната, депозитно, депозитното, депозитни, депозитните

депони`раш, несв. и св.; какво. Спец. Правя депозит (в 1 знач.). депонирам, депонираме, депонираш, депонирате, депонира, депонират, депонирах, депонирахме, депонира, депонирахте, депонира, депонираха, депонирах, депонирахме, депонираше, депонирахте, депонираше, депонираха, депонирал съм, депонирала съм, депонирало съм, депонирали сме, депонирал си, депонирала си, депонирало си, депонирали сте, депонирал е, депонирала е, депонирало е, депонирали са, бях депонирал, бях депонирала, бях депонирало, бяхме депонирали, беше депонирал, беше депонирала, беше депонирало, бяхте депонирали, беше депонирал, беше депонирала, беше депо

депорти`раш, несв. и св.; кого. Принудително изселвам, изгонвам, премествам. депортирам, депортираме, депортираш, депортирате, депортира, депортират, депортирах, депортирахме, депортира, депортирахте, депортира, депортираха, депортирах, депортирахме, депортираше, депортирахте, депортираше, депортираха, депортирал съм, депортирала съм, депортирало съм, депортирали сме, депортирал си, депортирала си, депортирало си, депортирали сте, депортирал е, депортирала е, депортирало е, депортирали са, бях депортирал, бях депортирала, бях депортирало, бяхме депортирали, беше депортирал, беше депортирала, беше депортирало, бяхте депортирали, б

депресивна, депресивно, мн. депреси`вни, прил. Който е свързан с депресия; угнетяващ, потискащ. Депресивно състояние. депресивен, депресивния, депресивният, депресивна, депресивната, депресивно, депресивното, депресивни, депресивните

мн. депре`сии, ж.
1. Спец. В медицината — болестно състояние на душевна потиснатост; угнетено психическо състояние.
2. Спец. В геологията — част от земната повърхност, която е по-ниска от околните форми или е под морското равнище.
3. Период на застой или упадък в стопанския и обществения живот.
Синоними: упадък, застой, криза, угнетение, угнетеност, униние, потиснато състояние, потиснатост, меланхолия, мрачно настроение, песимизъм, унилост, отпадналост депресия, депресията, депресии, депресиите

мн. депутати, м.<br />1. Лице, избрано да представя част от населението в някакъв висш орган.<br />2. Член на народно събрание.<br />прил. депутатски, депутатска, депутатско, мн. депута`тски. депутат, депутата, депутатът, депутати, депутатите, депутати, депутате

вж. депута`т депутатски, депутатския, депутатският, депутатска, депутатската, депутатско, депутатското, депутатски, депутатските

представителство
Синоними: делегация, мисия, пратеници, посланици, представителство депутация, депутацията, депутации, депутациите

дере`ш, мин. св. драх, мин. прич. драл, несв.
1. Какво. Късам с рязко движение, разделям на части. Дера тапетите от стената.
2. Какво. Отделям, свалям. Дера закланото агне.
3. Драскам, разранявам кожата с нещо остро. Внимавай, защото котката дере.
4. Прен. Разг. Вземам прекалено голяма цена, ограбвам. В този магазин много дерат.
5. Прен. Разг. Кого. Наказвам жестоко, мъмря или бия. Драха ме заради колата.
дера се. 1. — Викам или рева много силно. И да се дереш, няма кой да те чуе.
2. Кашлям лошо, дрезгаво.
* Дера кожата. 1. — Безмилостно ограбвам.
2. Бия жестоко.
* Дера котки. — Повръщам.
* Дера си гърлото. — Викам или рева много силно или продължително.
* Дерем си очите. — Караме се и се бием с ожесточение.
Синоними: одирам, свличам, съдирам, раздирам, разкъсвам, издирам, късам, скъсвам, изпокъсвам, цепя, разцепвам, дращя, издрасквам, изранявам, разранявам, откъсвам дера, дерем, дереш, дерете, дере, дерат, драх, драхме, дра, драхте, дра, драха, дерях, деряхме, дереше, деряхте, дереше, деряха, драл съм, драла съм, драло съм, драли сме, драл си, драла си, драло си, драли сте, драл е, драла е, драло е, драли са, бях драл, бях драла, бях драло, бяхме драли, беше драл, беше драла, беше драло, бяхте драли, беше драл, беше драла, беше драло, бяха драли, ще дера, ще дерем, ще дереш, ще дерете, ще дере, ще дерат, ще съм драл, ще съм драла, ще съм драло, ще сме драли, ще си драл, ще си драла, ще си драло, ще сте драли, ще е драл, ще е драла, ще е драло, ще са дра

дерайли`раш, несв. и св.
1. За превозно средство, което се движи по релси — излизам от релсите по време на движение.
2. Прен. Изпадам в затруднено, объркано положение, разстройвам се. дерайлирам, дерайлираме, дерайлираш, дерайлирате, дерайлира, дерайлират, дерайлирах, дерайлирахме, дерайлира, дерайлирахте, дерайлира, дерайлираха, дерайлирах, дерайлирахме, дерайлираше, дерайлирахте, дерайлираше, дерайлираха, дерайлирал съм, дерайлирала съм, дерайлирало съм, дерайлирали сме, дерайлирал си, дерайлирала си, дерайлирало си, дерайлирали сте, дерайлирал е, дерайлирала е, дерайлирало е, дерайлирали са, бях дерайлирал, бях дерайлирала, бях дерайлирало, бяхме дерайлирали, беше дерайлирал, беше дерайлирала, беше дерайлирало, бяхте дерайлирали, б

мед. Унищожаване на вредни гризачи (мишки, плъхове и др. ). дератизация, дератизацията, дератизации, дератизациите

ср., само ед. Най-важна или най-интересна спортна среща. Футболно дерби. • Дербимач. Най-важен или най-интересен мач. дерби, дербито, дербита, дербитата

мн. дервиши, м. Мюсюлмански монах.<br />прил. дервишки, дервишка, дервишко, мн. дерви`шки. дервиш, дервиша, дервишът, дервиши, дервишите, дервиша

остар.
мохамедански монах (калугер)

вж. дерви`ш дервишки, дервишкия, дервишкият, дервишка, дервишката, дервишко, дервишкото, дервишки, дервишките

мн. дере`та, ср. Дълбок дол със стръмни брегове.
* От девет дерета вода нося/довеждам/докарвам. — Привеждам най-различни доводи, за да убедя някого или да докажа нещо.
* На маймун дере. — Пренебр. Неизвестно къде, не знам къде.
Синоними: пролом, дефиле, клисура дере, дерето, дерета, деретата

деребеят, деребея, мн. деребе`и, м.
1. ист. Непокорен на султана турски управник.
2. Прен. Разг. Своеволен управник; потисник, тиранин.
Синоними: властник, господар, тиранин, потисник, самовластник, диктатор, сатрап, безотговорен, безчинен, безнаказан деребей, деребея, деребеят, деребеи, деребеите, деребея

деребе`йстваш, несв. Постъпвам като деребей (във 2 знач.). деребействам, деребействаме, деребействаш, деребействате, деребейства, деребействат, деребействах, деребействахме, деребейства, деребействахте, деребейства, деребействаха, деребействах, деребействахме, деребействаше, деребействахте, деребействаше, деребействаха, деребействал съм, деребействала съм, деребействало съм, деребействали сме, деребействал си, деребействала си, деребействало си, деребействали сте, деребействал е, деребействала е, деребействало е, деребействали са, бях деребействал, бях деребействала, бях деребействало, бяхме деребействали

деребе`йствуваш, несв. Деребействам.
Синоними: вилнея, фуча, заплашвам деребействувам, деребействуваме, деребействуваш, деребействувате, деребействува, деребействуват, деребействувах, деребействувахме, деребействува, деребействувахте, деребействува, деребействуваха, деребействувах, деребействувахме, деребействуваше, деребействувахте, деребействуваше, деребействуваха, деребействувал съм, деребействувала съм, деребействувало съм, деребействували сме, деребействувал си, деребействувала си, деребействувало си, деребействували сте, деребействувал е, деребействувала е, деребействувало е, деребействували са, бях деребе

мн. дередже`та, ср. Разг. Положение, състояние. Как стигна до това дередже?
Синоними: степен, положение, състояние, хал, вид, дилема, затруднено положение дередже, дереджето, дереджета, дереджетата

дерзаеш, мин. св. дерзах, мин. прич. дерзал, несв. Смело се стремя към нещо благородно, възвишено или ново. дерзая, дерзаем, дерзаеш, дерзаете, дерзае, дерзаят, дерзах, дерзахме, дерза, дерзахте, дерза, дерзаха, дерзаех, дерзаехме, дерзаеше, дерзаехте, дерзаеше, дерзаеха, дерзал съм, дерзала съм, дерзало съм, дерзали сме, дерзал си, дерзала си, дерзало си, дерзали сте, дерзал е, дерзала е, дерзало е, дерзали са, бях дерзал, бях дерзала, бях дерзало, бяхме дерзали, беше дерзал, беше дерзала, беше дерзало, бяхте дерзали, беше дерзал, беше дерзала, беше дерзало, бяха дерзали, ще дерзая, ще дерзаем, ще дерзаеш, ще дерзаете, ще дерзае, ще дерзаят, ще съм дерзал, ще съм дерзала, ще съ колебая се колебаеш се, мин. св. колебах се, мин. прич. колебал се, несв.
1. Намирам се в състояние на колебание. Колебая се дали да отида на почивка, или на село.
2. За стойност, величина — променям се, варирам. Лихвеният процент се колебае между трийсет и петдесет.
Синоними: поколебавам се, двоумя се, питам се, съмнявам се, лутам се, намирам се на кръстопът, блуждая, страхувам се, не се решавам, не се осмелявам, смущавам се, люшкам се, не съм стабилен, люлея се, кандилкам се, варирам, отклонявам се, меня се, движа се, не съм постоянен, дърпам се, губя кураж, трепвам, уплашвам се, говоря уклончиво, извъртам, проявявам нерешителност, разколебавам се, проявявам неувереност колебая, колебаем, колебаеш, колебаете, колебае, колебаят, колебах, колебахме, колеба, колебахте, колеба, колебаха, колебаех, колебаехме, колебаеше, колебаехте, колебаеше, колебаеха, колебал съм, колебала съм, колебало съм, колебали сме, колебал си, колебала си, колебало си, колебали сте, колебал е, колебала е, колебало е, колебали са, бях колебал, бях колебала, бях колебало, бяхме колебали, беше колебал, беше колебала, беше колебало, бяхте колебали, беше колебал, беше колебала, беше колебало, бяха колебали, ще колебая, ще колебаем, ще колебаеш, ще колебаете, ще кол нуждая се нуждаеш се, мин. св. нуждах се, мин. прич. нужда`л се, несв.; от какво/от кого. Имам нужда, потребност.
Синоними: нужно ми е, потребно ми е, трябва ми, необходимо ми е, имам нужда, чувствувам нужда, липсва ми, не ми достига, лишен съм нуждая, нуждаем, нуждаеш, нуждаете, нуждае, нуждаят, нуждах, нуждахме, нужда, нуждахте, нужда, нуждаха, нуждаех, нуждаехме, нуждаеше, нуждаехте, нуждаеше, нуждаеха, нуждал съм, нуждала съм, нуждало съм, нуждали сме, нуждал си, нуждала си, нуждало си, нуждали сте, нуждал е, нуждала е, нуждало е, нуждали са, бях нуждал, бях нуждала, бях нуждало, бяхме нуждали, беше нуждал, беше нуждала, беше нуждало, бяхте нуждали, беше нуждал, беше нуждала, беше нуждало, бяха нуждали, ще нуждая, ще нуждаем, ще нуждаеш, ще нуждаете, ще нуждае, ще нуждаят, ще съм нуждал, ще съм нуждала, ще съ

самовластен турски управник; самовластник, потисник

мн. деривати, (два) деривата, м. Спец.
1. В езикознанието — производна дума.
2. В химията — съединение, получено при преработка на друго съединение, в което се съдържа. Каменовъглени деривати.
3. Телефонен пост, който е отклонение на телефонна линия. дериват, деривата, дериватът, деривати, дериватите, деривата

Словообразуване;образуване на нови производни думи. деривация, деривацията, деривации, деривациите

мед. Съединително-тъканен слой на кожата, разположен под епидермиса. В него се намират кръвоносните и лимфните съдовете, нервите и нервните окончания, потните и мастните жлези и космените фоликули. дерма, дермата, дерми, дермите

мед. Процедура за отстраняване на белези от акне, която се извършва с шкурка, въртящи се телени четки или други абразивни материали.

мед. Възпаление на кожата, протичащо със зачервяване, оток, поява на обрив, сърбеж и др. Различават се: контактен дерматит, атопичен дерматит, себореен дерматит и др. дерматит, дерматита, дерматитът, дерматити, дерматитите, дерматита

вж. дерматология дерматологичен, дерматологичния, дерматологичният, дерматологична, дерматологичната, дерматологично, дерматологичното, дерматологични, дерматологичните

ж., само ед. Дял от медицината, който изучава кожата и свързаните с нея заболявания. дерматология, дерматологията, дерматологии, дерматологиите

мед. Микотично заболяване на кожата, причинено от дерматофити от три рода: Microsporon, Trichophyton и Epidermophyton. Биват повърхностни и дълбоки (системни).

мед. вж. дерматомикоза

воденичар дерменджия, дерменджията, дерменджията, дерменджии, дерменджиите, дерменджии, дерменджийо

мед. Появяване на бели или на червени ивици по кожата при механичното й дразнене.

дертът, дерта, мн. дертове, (два) дерта, м. Разг. Грижа, болка, мъка, проблем. Стари дертове.
Синоними: грижа, мъка, болка, неприятност, занимание, заетост дерт, дерта, дертът, дертове, дертовете, дерта

мн. десанти, (два) десанта, м.
1. Стоварване на войски върху чужда територия. Военен десант.
2. Войските, които са стоварени на вражеска територия.
прил. десантен, десантна, десантно, мн. десантни. Десантни войски. десант, десанта, десантът, десанти, десантите, десанта

вж. деса`нт десантен, десантния, десантният, десантна, десантната, десантно, десантното, десантни, десантните

мн. деса`нтчици, м. Войник, който участва в десант. десантчик, десантчика, десантчикът, десантчици, десантчиците, десантчика

мн. десени, (два) десена, м.
1. Шарка, фигура върху текстил или друга материя. Тапетите са с интересен десен.
2. Разг. Цвят, нюанс. Блуза в тъмен десен.

—-

дясна, дясно, мн. де`сни, прил.
1. Който е противоположен на левия. Десен крак. Дясно око. Десен бряг.
2. Който е политически консервативен. Десни сили.
3. Разг. Който е противоположен на комунистически.
* Дясна ръка. — Най-важен помощник.
* Сърби ме дясната ръка. — Ще давам пари.
Синоними: (същ.) шарка, модел, образец, рисунка десен, десния, десният, дясна, дясната, дясно, дясното, десни, десните

мн. десени, (два) десена, м.
1. Шарка, фигура върху текстил или друга материя. Тапетите са с интересен десен.
2. Разг. Цвят, нюанс. Блуза в тъмен десен.

—-

дясна, дясно, мн. де`сни, прил.
1. Който е противоположен на левия. Десен крак. Дясно око. Десен бряг.
2. Който е политически консервативен. Десни сили.
3. Разг. Който е противоположен на комунистически.
* Дясна ръка. — Най-важен помощник.
* Сърби ме дясната ръка. — Ще давам пари.
Синоними: шарка, модел, образец, рисунка десен, десена, десенът, десени, десените, десена

мед. Намаляване чувствителността на организма към даден алерген. Чрез подкожно инжектиране на алергена в постепенно повишаващи се дози се създава имунен толеранс към него.

мн. десерти, (два) десерта, м. Ядене, което се поднася след обяда или вечерята и обикновено е сладко — плодове, сладкиши и др. За десерт искам сладоледена торта.
прил. десертен, десертна, десертно, мн. десертни. Десертен блок.
* Десертно грозде. — Сортове грозде, които са предназначени за директна консумация, а не за приготвяне на вино.
* Десертно вино. — Вино, което има по-голям процентен състав захар. десерт, десерта, десертът, десерти, десертите, десерта

вж. десе`рт десертен, десертния, десертният, десертна, десертната, десертно, десертното, десертни, десертните

мн. десетиле`тия, ср. Промеждутък от време, който обхваща десет години. През последното десетилетие настъпиха много промени. десетилетие, десетилетието, десетилетия, десетилетията

числ. Разг. Десет лица, от които поне едно от мъжки пол.

числ. Приблизително десет, около десет. В стаята имаше десетина момичета.

числ. Приблизително десет, около десет. В стаята имаше десетина момичета. десетина, десетината, десетини, десетините

мн. десетици, ж.<br />1. Съвкупност от десет единици; числото десет.<br />2. Спец. В математиката — единиците от втория ред на цяло число.<br />прил. десетичен, десетична, десетично, мн. десети`чни. Десетична бройна система.
* Десетична дроб. — Дроб, чийто знаменател е цяла степен на числото десет.
* Десетична запетая/точка. — Знак, с който се отделя дробната част от цялата част. десетица, десетицата, десетици, десетиците

вж. десети`ца десетичен, десетичния, десетичният, десетична, десетичната, десетично, десетичното, десетични, десетичните

мн. десе`тки, ж.
1. Цифрата на числото десет.
2. Съвкупност от десет единици или от десет еднакви предмета. Състезанието завърших в първата десетка.
3. Разг. Превозно средство с номер десет.
4. Карта за игра с десет знака.
5. Група, състав, отбор от десет души.
* Уцелих десетката. — Попадам точно в целта; постигам успех в нещо. десетка, десетката, десетки, десетките

мн. десе`тници, м. ист. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души. десетник, десетника, десетникът, десетници, десетниците, десетника

десетобоят, десетобоя, мн. десетобои, (два) десетобоя, м. Спец. В спорта — състезание по десет лекоатлетически дисциплини. десетобой, десетобоя, десетобоят, десетобои, десетобоите, десетобоя

десеторна, десеторно, мн. десето`рни, прил. Който е десет пъти по-голям. Взета под наем и изгубена вещ се плаща в десеторен размер. десеторен, десеторния, десеторният, десеторна, десеторната, десеторно, десеторното, десеторни, десеторните

мн. десетъци, (два) десетъка, м. ист. Десятък. десетък, десетъка, десетъкът, десетъци, десетъците, десетъка

мед. Изсушаване, изсъхване, обезводняване.

мед. Лющене — отпадане на най-горния рогов слой на кожата.

дескриптивна, дескриптивно, мн. дескрипти`вни, прил. Описателен.
* Дескриптивна лингвистика. — Структуралистично направление в американската лингвистика за изучаване на езиковите факти чрез описанието им.
* Дескриптивна геометрия. — Дял от геометрията, свързан с изобразяване на пространствени фигури върху равнина и използването им при решаване на задачи. дескриптивен, дескриптивния, дескриптивният, дескриптивна, дескриптивната, дескриптивно, дескриптивното, дескриптивни, дескриптивните

мн. десни`ци, ж.
1. Дясна ръка. Те стиснаха десниците си на сбогуване.
2. Политическа партия или групировка с консервативна или антикомунистическа насоченост. Десницата се надява да спечели следващите избори.
* Вдигам десницата си — (от някого). Преставам да съм благосклонен или да подпомагам.
* Стискам/стисвам десницата — (на някого). Приветствам, поздравявам някого за постигнат успех. десница, десницата, десници, десниците

мн. деспо`ти, м.
1. ист. В робовладелските монархии на Древния изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел.
2. ист. В Средновековието — управител на област в някои балкански държави.
3. Прен. Самовластен човек, който не се съобразява с чуждата воля; тиранин, потисник.
Синоними: насилник, потисник, тиран, самовластник, диктатор, самодържец, господар деспот, деспота, деспотът, деспоти, деспотите, деспота

м., само ед.
1. Държавно устройство, което е основано на абсолютна власт и насилие.
2. Потискане на свободата и желанията на другите; тирания.
Синоними: насилничество, насилие, потисничество, произвол, робство, диктатура, самовластие, тирания, абсолютизъм деспотизъм, деспотизма, деспотизмът, деспотизми, деспотизмите, деспотизъма

деспотична, деспотично, мн. деспоти`чни, прил.
1. Който не се съобразява с желанията и правата на другите; тираничен. Деспотичен владетел.
2. Който съдържа проява на деспотизъм. Деспотично управление.
Синоними: насилнически, потиснически, тираничен, властнически, диктаторски, самовластнически, притеснителен, терористичен, жесток, нелиберален, произволен, абсолютен, повелителен, заповеднически, властен деспотичен, деспотичния, деспотичният, деспотична, деспотичната, деспотично, деспотичното, деспотични, деспотичните

мн. дестилати, (два) дестилата, м. Спец. Течен продукт, получен от кондензация на пара при дестилация.
Синоними: есенция, екстракт, парфюм дестилат, дестилата, дестилатът, дестилати, дестилатите, дестилата

мн. дестилатори, (два) дестилатора, м. Спец.
1. Лице, което извършва дестилация.
2. Метален или стъклен апарат, използван за дестилация. дестилатор, дестилатора, дестилаторът, дестилатори, дестилаторите, дестилатора

дестилационна, дестилационно, мн. дестилацио`нни, прил. Който се отнася до дестилация. Дестилационен апарат. дестилационен, дестилационния, дестилационният, дестилационна, дестилационната, дестилационно, дестилационното, дестилационни, дестилационните

ж., само ед. Спец. Процес на частично превръщане на течност в пара, кондензиране на парата и събиране на течността за пречистване от твърди примеси или за разделяне на смеси.
Синоними: филтриране, филтър, рафиниране, пречистване, прецеждане дестилация, дестилацията, дестилации, дестилациите

дестили`раш, несв. и св.; Какво. Спец. Подлагам вещество на дестилация. дестилирам, дестилираме, дестилираш, дестилирате, дестилира, дестилират, дестилирах, дестилирахме, дестилира, дестилирахте, дестилира, дестилираха, дестилирах, дестилирахме, дестилираше, дестилирахте, дестилираше, дестилираха, дестилирал съм, дестилирала съм, дестилирало съм, дестилирали сме, дестилирал си, дестилирала си, дестилирало си, дестилирали сте, дестилирал е, дестилирала е, дестилирало е, дестилирали са, бях дестилирал, бях дестилирала, бях дестилирало, бяхме дестилирали, беше дестилирал, беше дестилирала, беше дестилирало, бяхте дестилирали, б

мед. Спускане, смъкване, спадане на орган, напр. на матката.

мн. десятъци, (два) десятъка, м. ист. През феодализма — натурален данък в размер на една десета част от земеделското производство. десятък, десятъка, десятъкът, десятъци, десятъците, десятъка

мн. детайли, (два) детайла, м.
1. Относително самостоятелна съставна част на нещо; елемент, подробност. Някои детайли в картината го изненадаха с оригиналността си.
2. Част от машина, апарат, устройство, която е с елементарен строеж и не може да се разглобява повече.
прил. детайлен, детайлна, детайлно, мн. детайлни. Детайлно проучване.
* В детайли. — Подробно, изчерпателно.
Синоними: подробност, дреболия, незначителност, дребнавост, второстепенност, дребосък, черта на характер, отличителен белег, свойство, признак, особеност детайл, детайла, детайлът, детайли, детайлите, детайла

вж. дета`йл
Синоними: подробен, обстоятелствен, обстоен, изчерпателен, точен, внимателен детайлен, детайлния, детайлният, детайлна, детайлната, детайлно, детайлното, детайлни, детайлните

детайли`раш, несв. и св. Описвам или разработвам нещо в детайли. детайлирам, детайлираме, детайлираш, детайлирате, детайлира, детайлират, детайлирах, детайлирахме, детайлира, детайлирахте, детайлира, детайлираха, детайлирах, детайлирахме, детайлираше, детайлирахте, детайлираше, детайлираха, детайлирал съм, детайлирала съм, детайлирало съм, детайлирали сме, детайлирал си, детайлирала си, детайлирало си, детайлирали сте, детайлирал е, детайлирала е, детайлирало е, детайлирали са, бях детайлирал, бях детайлирала, бях детайлирало, бяхме детайлирали, беше детайлирал, беше детайлирала, беше детайлирало, бяхте детайлирали, б

мн. деца, ср.<br />1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството. <em>Литература за деца.</em><br />2. Син или дъщеря по отношение на родителите; рожба. <em>Имам две деца.</em><br />3. Прен. Душевно чист, наивен човек.<br />4. Само мн. Потомци; по-младо поколение. <em>Бащи и деца.</em><br />5. Прен. Представител, носител на нещо. <em>Дете на природата.</em><br />същ. умал. детенце, мн. дете`нца, ср. Хубаво детенце.
* Галено дете. — Човек, който се ползва с привилегии или благоразположение.
* Дете в майка проплака/пропищя. — Положението е много тежко, безизходно (обикн. поради жестокости).
* Нямам ни дете, ни коте. 1. — Бездетен съм.
2. Самотен съм.
* Ставам дете. — Държа се неразумно, глупаво.
* Мамино детенце. — Ирон. Разглезен младеж.
Синоними: рожба, чедо, син, отроче, младенец, наследник, младеж, хлапе, хлапак, малък, малолетен, неопитен, неук, неузрял, наивен, доверчив, невинен, непокварен, чист, неопетнен, потомък, потомство, поколение, деца дете, детето, деца, децата

мн. детективи, м.<br />1. Таен агент в полицията, чиято задача е да разкрива престъпления и да преследва извършителите им.<br />2. Разг. Литературна или кинотворба, която представя сюжет от живота на такъв таен агент.<br />прил. детективски, детективска, детективско, мн. детекти`вски. Детективско бюро. Детективски роман. детектив, детектива, детективът, детективи, детективите, детективи, детективе

вж. детекти`в детективски, детективския, детективският, детективска, детективската, детективско, детективското, детективски, детективските

мн. детектори, (два) детектора, м.
1. Уред за откриване или регистриране на нещо. Детектор на лъжата.
2. Спец. В радиотехниката — устройство за преобразуване на високите честоти в ниски.
прил. детекторен, детекторна, детекторно, мн. детекторни. Детекторен радиоприемник. детектор, детектора, детекторът, детектори, детекторите, детектора

вж. дете`ктор детекторен, детекторния, детекторният, детекторна, детекторната, детекторно, детекторното, детекторни, детекторните

мн. детели`ни, ж.
1. Само ед. Фуражно растение с тройни листа и събрани в топчесто съцветие цветове.
2. Сложен пътен възел, построен на няколко нива, които позволяват безконфликтно преминаване през кръстовище.
* Четирилистна детелина. — Лист от детелина, който е четворен, а не троен и според поверието носи щастие. детелина, детелината, детелини, детелините

вж. дете`
Синоними: бебе, рожба, чедо, кърмаче, пеленаче, сукалче детенце, детенцето, детенца, детенцата

Учение за всеобщата обективна закономерност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото. Учение за закономерността и причинната зависимост на човешката воля. детерминизъм, детерминизма, детерминизмът, детерминизми, детерминизмите, детерминизъма

детермини`раш, несв. и св.; какво. Определям, обуславям. Възпитанието до голяма степен детерминира поведението в обществото.
Синоними: определям, разграничавам, ограничавам, фиксирам детерминирам, детерминираме, детерминираш, детерминирате, детерминира, детерминират, детерминирах, детерминирахме, детерминира, детерминирахте, детерминира, детерминираха, детерминирах, детерминирахме, детерминираше, детерминирахте, детерминираше, детерминираха, детерминирал съм, детерминирала съм, детерминирало съм, детерминирали сме, детерминирал си, детерминирала си, детерминирало си, детерминирали сте, детерминирал е, детерминирала е, детерминирало е, детерминирали са, бях детерминирал, бях детерминирала, бях детерминирало, бяхме детерминирали

детинска, детинско, мн. дети`нски, прил. Който е присъщ на дете; прекалено детски. Детинско поведение. Детински караници.
Синоними: детски, момчешки, хлапашки, неопитен, несериозен, повърхностен, лекомислен, незрял, необмислен, безразсъден, невинен, чист, наивен, простодушен, незлобив, прост, непринуден, откровен като дете детински, детинския, детинският, детинска, детинската, детинско, детинското, детински, детинските

ср., само ед.
1. Детска възраст; детство. Приятел от детинство.
2. Детска постъпка; детинщина. детинство, детинството, детинства, детинствата

мн. дети`нщини, ж. Проява или качество, присъщи на дете. Стига вече с тия детинщини!
Синоними: наивност, несериозност, необмисленост, лекомисленост, неопитност, хлапащина, дребна работа детинщина, детинщината, детинщини, детинщините

съюз и нареч. Разг. Където, гдето. Дето старо не се почита, там за добро недей пита.

—-

съюз. Разг.
1. Въвежда подчинени обстоятелствени, допълнителни, определителни или подложни изречения; че. Той не знае, дето сме пътували миналата седмица. Лошо е, дето трябва да крием.
2. Въвежда вметнати конструкции: дето казват, дето има една дума и др.

мн. детонатори, (два) детонатора, м.
1. Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд.
2. Устройство, което служи за взривяване на основния заряд на мини, снаряди, бомби и др.
прил. детонаторен, детонаторна, детонаторно, мн. детонаторни. детонатор, детонатора, детонаторът, детонатори, детонаторите, детонатора

вж. детона`тор детонаторен, детонаторния, детонаторният, детонаторна, детонаторната, детонаторно, детонаторното, детонаторни, детонаторните

мн. детона`ции, ж.
1. Мигновен силен взрив на вещество. От детонацията стъклата на прозорците зазвънтяха.
2. Спец. Бурно взривно изгаряне на горивната смес в двигатели с вътрешно горене, което нарушава нормалния работен процес.
Синоними: взрив, експлозия, избухване, изстрел, изгърмяване, гръмване детонация, детонацията, детонации, детонациите

мед. Кашеобразни остатъци от разрушени тъкани. детрит, детрита, детритът, детрити, детритите, детрита

детрони`раш, несв. и св.
1. Кого. Свалям от трона, лишавам от властта на монарх.
2. Прен. Кого, какво. Свалям от заеман пост или положение. детронирам, детронираме, детронираш, детронирате, детронира, детронират, детронирах, детронирахме, детронира, детронирахте, детронира, детронираха, детронирах, детронирахме, детронираше, детронирахте, детронираше, детронираха, детронирал съм, детронирала съм, детронирало съм, детронирали сме, детронирал си, детронирала си, детронирало си, детронирали сте, детронирал е, детронирала е, детронирало е, детронирали са, бях детронирал, бях детронирала, бях детронирало, бяхме детронирали, беше детронирал, беше детронирала, беше детронирало, бяхте детронирали, б

детска, детско, мн. де`тски, прил.
1. Който се отнася до дете или е предназначен за дете. Детско облекло. Детски играчки.
2. Който е присъщ на дете, а не на възрастен. Детски разсъждения.
3. Който е свързан с детството. Детски спомени.
* Детска градина. — Учебно заведение, в което се отглеждат и възпитават деца в доучилищна възраст.
* Детски ясли. — Учебно-възпитателно заведение, в което се отглеждат бебета и деца до 3-годишна възраст.
Синоними: момчешки, младежки, невръстен, детински, хлапашки, прост, непринуден, невинен, откровен като дете детски, детския, детският, детска, детската, детско, детското, детски, детските

ср., само ед. Първият период от развитието на човека, който обхваща времето от раждането до юношеството. Щастливо детство. детство, детството, детства, детствата

В съчетание с deus ex machina литер._ Сценично средство в старогръцкия театър, при което богът се появява на сцената посредством механизъм.Прен. Изкуствена развръзка на драма чрез неочакван външен фактор.