нареч. Остар. Дваж.
Синоними: втори път, повторно, още веднъж, пак, наново, два пъти

числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • Един-двама/двама-трима. Няколко, но малко на брой лица.
* Дето двама и той трети. — За човек, който се меси във всичко, обикн. без да е желан.
* Служа на двама господари. — Угоднича на две враждуващи страни.
Синоними: (числ.бр.) двамина, двоица, двамца

числ. Разг. Двама. дву- Първа част на сложни думи, която означава състоящ се от две еднакви части: двувалентен, двумачтов, двучасов, двуетажен, двумоторен, двуместен и др. де- = дез- Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам, дезинфектирам, демобилизирам, демонтирам и др. дез- = де- Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам, дезинфектирам, демобилизирам, демонтирам и др.

мн. дванадесетопръстници, (два) дванадесетопръстника, м. Дванайсетопръстник. дванадесетопръстник, дванадесетопръстника, дванадесетопръстникът, дванадесетопръстници, дванадесетопръстниците, дванадесетопръстника

мн. дванайсетопръстници, (два) дванайсетопръстника, м. Спец. Горният край на тънките черва, в който продължава храносмилането. дванайсетопръстник, дванайсетопръстника, дванайсетопръстникът, дванайсетопръстници, дванайсетопръстниците, дванайсетопръстника

само мн. Остар. Врата, порта.
* Царски двери. — Средни врати в олтар на църква.
Синоними: врати, порти, вход, портал двери, дверите

двигателят, двигателя, мн. двигатели, (два) двигателя, м.
1. Машина, която превръща някакъв вид енергия в механическа работа, привеждаща в движение нещо. Двигател с вътрешно горене. Автомобилът спря поради повреда в двигателя.
2. Прен. Сила, която подтиква развитието в някаква област. Интересното хрумване е двигател на откритията.
Синоними: машина, мотор, автомобил, пружина, лост, сила, механизъм, агент, подбудител, инициатор, движеща сила, автор, подтик, стимул, тласък двигател, двигателя, двигателят, двигатели, двигателите, двигателя

двигателна, двигателно, мн. двига`телни, прил.
1. Който привежда нещо в движение. Двигателни нерви.
2. Който спомага за развитието в някаква област. Двигателни сили на обществото.
3. Който се отнася до движение. Двигателни навици. двигателен, двигателния, двигателният, двигателна, двигателната, двигателно, двигателното, двигателни, двигателните

движиш, мин. св. движих и движих, мин. прич. движил и движи`л, несв.; Какво.
1. Премествам, променям положението. Движа показалката по картата.
2. Мърдам някаква част на тялото си, шавам. Не мога да движа ръката си.
3. Привеждам нещо в действие. Пружината движи часовниковия механизъм.
4. Прен. Причинявам, подтиквам проява или действие. Движеше го омразата.
5. Прен. Направлявам нещо, съдействам за развитието му. Науката движи човешкия прогрес. Движа някакъв въпрос.
6. Жарг. В любовни отношения съм. С коя движиш сега?
движа се. 1. — Премествам се, променям положението си. Движеше се сърдито от единия край на стаята до другия.
2. За части на тялото — извършвам движение, мърдам. Очите му се движеха бавно по редовете на писмото.
3. Обикалям в някаква област, навъртам се. В гъстата част на гората се движат сърни и елени.
4. За машина, устройство и др. — осъществявам действието си, работя. Влакът се движи с електричество.
5. Изменям се, варирам. Заработките се движат около нормата.
6. Прен. Развивам се, променям се. Модата се движи бързо.
Синоними: тикам, тласкам, подтиквам, придвижвам, приближавам, насочвам, местя, премествам, размествам, мърдам, размърдвам, помръдвам, клатя, разклащам, поклащам, клатушкам, кандилкам, друсам, раздрусвам, подрусвам, треса, разтърсвам, раздвижвам, карам, управлявам, закарвам, откарвам, докарвам, возя, стимулирам, вдъхновявам, въодушевявам, въртя, шавам, разшавам, предвижвам движа, движим, движиш, движите, движи, движат, движих, движихме, движи, движихте, движи, движиха, движех, движехме, движеше, движехте, движеше, движеха, движил съм, движила съм, движило съм, движили сме, движил си, движила си, движило си, движили сте, движил е, движила е, движило е, движили са, бях движил, бях движила, бях движило, бяхме движили, беше движил, беше движила, беше движило, бяхте движили, беше движил, беше движила, беше движило, бяха движили, ще движа, ще движим, ще движиш, ще движите, ще движи, ще движат, ще съм движил, ще съм движила, ще съм движило, ще сме дви

мн. движе`ния, ср.
1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие.
2. Всяко преместване или изменение. Движение на Земята около Слънцето. Въртеливо движение.
3. Изменение в положението на тялото. Несръчно движение.
4. Преместване на превозни средства и хора. Улично движение.
5. Оживеност, напрегнатост, динамизъм. В романа няма движение.
6. Обществена дейност с определени цели. Движение за защита на животните.
7. Разг. Разходка привечер в центъра на малко населено място.
8. Само ед. Изменение в количеството или стойността на нещо. Движение на цените.
Синоними: друсане, клатене, местене, придвижване, напредък, развитие, брожение, вълнение, възбуждение, недоволство, кипеж, живот, динамика, раздвижване, размърдване, оживление, курс, течение, посока, ход, път, орбита, напредване, инерция движение, движението, движения, движенията

движима, движимо, мн. движими, прил. Който може да бъде преместван или движен. <em>Движимо имущество.</em><br />същ. движимост, движимостта`, ж.
Синоними: подвижен, движен, подтикван, направляван, ръководен, насочван движим, движимия, движимият, движима, движимата, движимо, движимото, движими, движимите

вж. дви`жим
Синоними: вещ, предмет движимост, движимостта, движимости, движимостите

двойна, двойно, мн. дво`йни, прил.
1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист.
2. Който е два пъти по-голям. Двойна порция. Двойна доза.
3. Двуличен, двойствен. Двойна игра.
4. Който е извършен два пъти. Скок с двойно превъртане.
* Двойна пневмония. — Спец. Пневмония, която засяга и двете части на белия дроб.
* Двойна звезда. — Две звезди, които се движат заедно в пространството и изглеждат като една.
* Двоен дикиш. — Повторно извършване на някаква дейност.
* Меря с двоен аршин. — Преценявам с различен критерий еднакви прояви на различни хора.
Синоними: двусмислен двоен, двойния, двойният, двойна, двойната, двойно, двойното, двойни, двойните

мн. двоето`чия, ср. Препинателен знак (:), който се поставя най-често пред изреждане. Тя обичаше всякакви плодове: ябълки, круши, банани, ягоди, кайсии. двоеточие, двоеточието, двоеточия, двоеточията

числ. Остар. Двама. двоица, двоицата, двоици, двоиците

двоична, двоично, мн. двои`чни, прил.
* Двоична бройна система. — Бройна система от числа, която си служи само с две различни цифри, обикновено 0 и 1, и се използва в компютрите. двоичен, двоичния, двоичният, двоична, двоичната, двоично, двоичното, двоични, двоичните

мн. дво`йки, ж.
1. Цифрата на числото две.
2. Оценка в училище или в университет, която показва неудовлетворителни, слаби знания.
3. Нещо, което съдържа два еднакви елемента или предмета. Акробатическа двойка. Любовна двойка. Двойка кюфтета.
4. Карта за игра с два знака. Двойка купа.
5. Разг. Название на нещо, обикновено превозно средство, обозначено с номер две. С двойката ще стигнеш до центъра.
Синоними: двоица, двама, чифт, пара двойка, двойката, двойки, двойките

мн. дво`йкаджии, м. Разг. Пренебр. Ученик (рядко студент), който получава двойки; слаб ученик. двойкаджия, двойкаджията, двойкаджията, двойкаджии, двойкаджиите, двойкаджии, двойкаджийо

мн. дво`йници, м. Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен двойник.
Синоними: видение, привидение, призрак, дух, съответствие двойник, двойника, двойникът, двойници, двойниците, двойника

мн. дво`йници, м. Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен двойник.
Синоними: видение, привидение, призрак, дух, съответствие двойник, двойника, двойникът, двойници, двойниците, двойници, двойнико

двойствена, двойствено, мн. двойствени, прил.<br />1. Който се проявява в две страни, противоречив. <em>Двойствено решение. Двойствено отношение.</em><br />2. Който е неискрен, двуличен. <em>Двойствена игра. Двойствен живот.</em><br />същ. двойственост, двойствеността`, ж.
* Двойствено число. — Спец. В граматиката — форма, която се отнася към две лица или два предмета.
Синоними: двуличен, лицемерен, непрям, притворен, престорен, прикрит, лъжлив, подъл, угодлив, лукав, фалшив, фарисей, неискрен, двуличник двойствен, двойствения, двойственият, двойствена, двойствената, двойствено, двойственото, двойствени, двойствените

вж. дво`йствен
Синоними: двуличие, лицемерие, притворство, престореност, лъжа, маска, фалш, подлост, неискреност двойственост, двойствеността, двойствености, двойственостите

дворът, двора, мн. дворове или двори и дворища, (два) двора, м. Ограден участък около постройка. В двора растеше огромен орех. Стопански двор.

прил. дворен, дворна, дворно, мн. дворни.

* Заден двор. — Място, където не всичко е подредено; нещо запуснато.

—-

дворът, двора, мн. дворове, (два) двора, м. Остар. Монархът и приближените му лица. Императорски двор.
Синоними: дворища, градина двор, двора, дворът, дворове, дворовете, двора

вж. двор дворен, дворния, дворният, дворна, дворната, дворно, дворното, дворни, дворните

мн. дворци, (два) двореца, м.
1. Голямо и красиво здание, в което живее монархът с приближените си.
2. Двор 2 . 3. Голяма и красива сграда, която впечатлява с архитектурата си. Дворец на спорта.
прил. дворцов, дворцова, дворцово, мн. дворцови. Дворцов готвач.
Синоними: палат, замък, сарай, кралски двор дворец, двореца, дворецът, дворци, дворците, двореца

вж. дворе`ц дворцов, дворцовия, дворцовият, дворцова, дворцовата, дворцово, дворцовото, дворцови, дворцовите

мн. дворяни, м. ист. Лице, което принадлежи към дворянството.<br />прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворя`нски. Дворянски къщи.
Синоними: царедворец, велможа, болярин, аристократ, благородник дворянин, дворянина, дворянинът, дворяни, дворяните, дворяни, дворянино

вж. дворя`нин дворянски, дворянския, дворянският, дворянска, дворянската, дворянско, дворянското, дворянски, дворянските

ср., само ед. ист. Привилегирована господстваща част от населението при монархическото управление.
Синоними: благородници, боляри, аристокрация дворянство, дворянството, дворянства, дворянствата

мн. двоуме`ния, ср. Състояние на нерешителност, раздвоеност; колебание. След дълги двоумения реши да тръгва.
Синоними: колебание, раздвоение, раздвоеност, двойственост, колебливост, съмнение, нерешителност, непостоянство, боязливост, дилема, безпътица, кръстопът двоумение, двоумението, двоумения, двоуменията

двояка, двояко, мн. двояки, прил.<br />1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. <em>Двояко ударение.</em><br />2. Който има противоречив характер, двойствен. <em>Двояк смисъл.</em><br />същ. двоякост, двоякостта`, ж.
Синоними: двоен, двукратен, двойствен, двузначен, двусмислен двояк, двоякия, двоякият, двояка, двояката, двояко, двоякото, двояки, двояките

вж. двоя`к
Синоними: алтернатива, двойственост, двукратност, редуване двоякост, двоякостта, двоякости, двоякостите

двубоят, двубоя, мн. двубои, (два) двубоя, м. Борба, състезание, надпревара между две страни. Спортен двубой.
* Словесен двубой. — Оживен спор.
Синоними: дуел, разпра, крамола, пререкание, спор, диспут, стълкновение, схватка, битка, удар, сражение, борба, антагонизъм, състезание, сблъскване двубой, двубоя, двубоят, двубои, двубоите, двубоя

мн. двуко`лки, ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила.
Синоними: кола, каруца, талига двуколка, двуколката, двуколки, двуколките

двукратна, двукратно, мн. двукра`тни, прил. Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване.
Синоними: двоен, двояк, повторен, на два пъти, дублиран двукратен, двукратния, двукратният, двукратна, двукратната, двукратно, двукратното, двукратни, двукратните

двукрила, двукрило, мн. двукри`ли, прил.
1. Който е с две крила. Двукрил гардероб.
2. Спец. В зоологията. За насекомо — който има двойка ципести криле. Мухите, комарите и други насекоми са двукрили. двукрил, двукрилия, двукрилият, двукрила, двукрилата, двукрило, двукрилото, двукрили, двукрилите

двукрилна, двукрилно, мн. двукри`лни, прил. Двукрил (в 1 знач.). Двукрилен прозорец. двукрилен, двукрилния, двукрилният, двукрилна, двукрилната, двукрилно, двукрилното, двукрилни, двукрилните

двулична, двулично, мн. двули`чни, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка.
Синоними: двойствен, лицемерен, непрям, притворен, престорен, прикрит, лъжлив, подъл, угодлив, лукав, фалшив, фарисей, неискрен, двуличник, коварен двуличен, двуличния, двуличният, двулична, двуличната, двулично, двуличното, двулични, двуличните

ср., само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие.
Синоними: двойственост, лицемерие, притворство, престореност, лъжа, маска, фалш, подлост, неискреност, измама, предателство, нечестност, невярност, вероломство, изневяра двуличие, двуличието, двуличия, двуличията

мн. двули`чници, м. Двуличен човек; лицемер. двуличник, двуличника, двуличникът, двуличници, двуличниците, двуличници, двуличнико

двуличничиш, мин. св. двуличничих, мин. прич. двули`чничил, несв. Проявявам двуличие. двуличнича, двуличничим, двуличничиш, двуличничите, двуличничи, двуличничат, двуличничих, двуличничихме, двуличничи, двуличничихте, двуличничи, двуличничиха, двуличничех, двуличничехме, двуличничеше, двуличничехте, двуличничеше, двуличничеха, двуличничил съм, двуличничила съм, двуличничило съм, двуличничили сме, двуличничил си, двуличничила си, двуличничило си, двуличничили сте, двуличничил е, двуличничила е, двуличничило е, двуличничили са, бях двуличничил, бях двуличничила, бях двуличничило, бяхме двуличничили, беше двуличничил, беше двуличничила, б

двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.същ. двусмисленост, двусмислеността, ж.

двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. <em>Двусмислен израз. Двусмислен отговор.</em><br />същ. двусмисленост, двусмислеността`, ж.
Синоними: двузначен, двояк, неясен, смътен, противоречив, съмнителен, подозрителен, загадъчен, мистериозен, неразбираем, неопределен, двоен, неясно формулиран двусмислен, двусмисления, двусмисленият, двусмислена, двусмислената, двусмислено, двусмисленото, двусмислени, двусмислените

вж. двусми`слен
Синоними: неяснота, загадъчност, двоякост, противоречие, съмнение двусмисленост, двусмислеността, двусмислености, двусмисленостите

мн. двусми`слици, ж. Двусмислено изречение или съчетание.
Синоними: двусмисленост, неяснота, загадъчност, двоякост, противоречие, съмнение двусмислица, двусмислицата, двусмислици, двусмислиците

мн. двуце`вки, ж. Ловна пушка с две цеви. двуцевка, двуцевката, двуцевки, двуцевките

мн. двучлени, (два) двучлена, м. Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином. двучлен, двучлена, двучленът, двучлени, двучлените, двучлена

двучленна, двучленно, мн. двучле`нни, прил. Който се състои от двама членове. Двучленна комисия. двучленен, двучленния, двучленният, двучленна, двучленната, двучленно, двучленното, двучленни, двучленните