част.
1. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие. – Ще дойдеш ли? — Да, ще дойда.
2. За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието. – Мария! — Да.
3. В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.
4. За изразяване на несъгласие или възражение. – Ще закъснееш! — Да, ще закъснея — нали все по това време тръгвам.

—-

част.
1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли?
2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми помогна!
3. За изразяване на укор, недоволство, негодувание. Да не си дошъл толкова късно!
4. За изразяване на съмнение, несигурност. Да тръгвам ли?
* Нека да. — За образуване на повелително наклонение. Нека да влезе!
* Да не би да. — За изразяване на възможност, предположение. Да не би да е забравил за срещата ни?

—-

съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Искам да пътуваме заедно. Готов съм да ти помогна.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение след съществително име. Желанието му да я срещне беше много голямо.
3. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Трудно е да стигнеш върха.
4. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за цел, условие, причина, следствие и др. Да беше дошла по-рано, щеше да го срещнеш.
5. В съставно сказуемо след глаголи, показващи фаза от действието или възможност и необходимост от извършването му. Трябва да тръгвам. Започвам да играя. Продължавам да пея.
Синоними: (частица) така, тъй, нима, така ли, (нар.) вярно, действително, наистина, разбира се

мн. даали`и, м.
1. ист. Член на размирническа мохамеданска орда по време на феодализма.
2. Диал. Планински жител в Родопите.

даваш, несв. и <em>_дам 2</em><em> , св.<br />1. </em>Какво<em>, </em>на кого/какво.<em> Поднасям нещо на някого, за да го вземе. </em>Дадох парите на майка си.<em><br />2. </em>Какво<em>, </em>на кого/какво.<em> Предоставям за ползване. </em>Давам стаята под наем.<em><br />3. Разг. Какво. Представям, излъчвам, показвам. </em>Кой филм дават в киното днес?<em><br />4. Разг. </em>На кого.<em> Определям възраст. </em>Колко години<em> </em>и даваш?
5. Позволявам, разрешавам нещо да се извърши. Не давам да го биете!
6. Разг. Продавам. Много скъпо давате доматите.
7. Разг. Определям или плащам някаква цена. Колко даваш за този апартамент?
8. Съобщавам, казвам. Дадох му адреса си.
9. Устройвам, уреждам, провеждам. Давам прием.
10. Пораждам, отделям, нося. Някои крави дават много мляко. Ябълката дава плод всяка година.
11. Възлагам, връчвам. Дадоха ни три задачи за домашна работа.
12. В съчетание със съществително име — действие според значението на съществителното. Давам заповед (заповядвам). Давам отговор (отговарям). Давам съвет (съветвам). Давам подслон (подслонявам).
13. Жарг. За жена — приемам предложение за полов акт. Защо не ми даваш?
давам се/дам се. — Оставям се да бъда победен, позволявам някой да има надмощие над мене. Не се давам и на най-добрия математик в класа.
* Давам вид. — Показвам намерение.
* Давам в ръцете. — Предоставям нещо без труд или усилие от страна на някого.
* Давам гръб. 1. — Изразявам пренебрежение.
2. Преставам да се интересувам.
* Давам крила (на някого). 1. — Повишавам самочувствието; насърчавам, окрилявам.
2. Осигурявам възможност за развитие.
* Давам лице — (на нещо). Правя да има добър външен вид.
* Давам път. — Подпомагам развитието на някого или нещо; подпомагам.
* Давам пътя. — Изгонвам, изпъждам.
* Давам си вид. — Преструвам се.
* Давам главата/живота си. — Жертвам се.
* Давам си залъка от устата. — Лишавам се от най-необходимото за някого или нещо.
* Давам си сметка. — Ясно съзнавам, оценявам.
* Давам си труд. — Полагам усилия, старая се.
* Давам тон. — Предизвиквам или насочвам развитието на нещо.
* Давам урок. — Правя нещо, което да накара някого да осъзнае неправилната си постъпка.
* Давам ухо. — Ослушвам се, стремя се да доловя нечии думи или някакъв шум.
* Дай боже. — Дано.
* Дал бог/господ. — Разполагам с нещо; има, в наличност е.
* Взел-дал. 1._ — Напълно изнемощял, остарял, неспособен човек.
2. Похабен, износен, негоден предмет.
Синоними: предавам, подавам, връчвам, отстъпвам, предлагам, предоставям, държа на разположение, поднасям, отпущам, продавам, продоволствам, снабдявам, доставям, отдавам, възнаграждавам, награждавам, позволявам, разрешавам, устройвам, уреждам, представям, изнасям, изпълнявам, нося, донасям, подарявам, оставям, завещавам, допускам, показвам, отбелязвам, бележа, соча, описвам, обрисувам, присъждам, отсъждам, отпускам, раздавам, предписвам, прилагам давам, даваме, даваш, давате, дава, дават, давах, давахме, дава, давахте, дава, даваха, давах, давахме, даваше, давахте, даваше, даваха, давал съм, давала съм, давало съм, давали сме, давал си, давала си, давало си, давали сте, давал е, давала е, давало е, давали са, бях давал, бях давала, бях давало, бяхме давали, беше давал, беше давала, беше давало, бяхте давали, беше давал, беше давала, беше давало, бяха давали, ще давам, ще даваме, ще даваш, ще давате, ще дава, ще дават, ще съм давал, ще съм давала, ще съм давало, ще сме давали, ще си давал, ще си давала, ще си давало, ще сте да

давилова, давилово, мн. дави`лови, прил.
* Давилови капки. — Лекарство, което се използва при стомашни болки. давилов, давиловия, давиловият, давилова, давиловата, давилово, давиловото, давилови, давиловите

остар.
съдебно дело, процес

мн. давле`ния, ср. Натиск, насилие върху нечия воля или убеждения. Под чуждо давление.
Синоними: въздействие, натиск, принуждение, принуда, наблягане, влияние давление, давлението, давления, давленията

давността`, само ед., ж.
1. Спец. Срок, след изтичане на който се губи или придобива някакво право. За престъпления срещу човечеството няма давност.
2. Отдалеченост по време на възникване или създаване на нещо.
Синоними: проскрипция, забрава, забвение давност, давността, давности, давностите

давиш, мин. св. давих и давих, мин. прич. давил и давил, несв.<br />1. Кого, какво. Чрез топене във вода или друга течност се стремя да умъртвя. <em>Натисна силно главата му под водата и започна да го дави.</em><br />2. Кого, какво. Стискам силно за гърлото, за да умъртвя; душа. <em>Кучето давеше лисицата и не</em> <em>и позволяваше да се обърне.
3. Кого, какво. Причинявам затруднено дишане, задушавам. Тежкият дим я давеше.
4. Прен. Какво. Потискам някакво чувство или го надмогвам. Давеше скръбта си с алкохол и дълги разговори.
давя се. 1. — Потъвам в течност и се задушавам от липсата на въздух. Попадна във водовъртеж и започна да се дави.
2. Не мога да поемам въздух, задушавам се. Давеше се от лютивия дим.
3. Разг. Не мога да дишам поради поемането на много храна наведнъж; задавям се. Бебето гълташе лакомо и се давеше.
4. Боричкам се, като притискам. Кучетата се давеха на двора.
Синоними: душа, удушавам, задушавам, задавям, потъпквам, подтискам, удавям, умъртвявам, убивам, хапя, ръфам давя, давим, давиш, давите, дави, давят, давих, давихме, дави, давихте, дави, давиха, давех, давехме, давеше, давехте, давеше, давеха, давил съм, давила съм, давило съм, давили сме, давил си, давила си, давило си, давили сте, давил е, давила е, давило е, давили са, бях давил, бях давила, бях давило, бяхме давили, беше давил, беше давила, беше давило, бяхте давили, беше давил, беше давила, беше давило, бяха давили, ще давя, ще давим, ще давиш, ще давите, ще дави, ще давят, ще съм давил, ще съм давила, ще съм давило, ще сме давили, ще си давил, ще си давила, ще си давило, ще сте давили

изк. Предшестващо сюрреализма модернистично течение в литературата и живописта (1916—1924), опълчващо се срещу традиционализма, условностите и войната чрез средствата на абсурда. дадаизъм, дадаизма, дадаизмът, дадаизми, дадаизмите, дадаизъма

дадеността, мн. дадености, ж. Това, което съществува, налично е; обективна действителност. Природни дадености.
Синоними: наличност, реалност, действителност, обстоятелства, факт, същност даденост, дадеността, дадености, даденостите

мн. дажби, ж. Определено количество от нещо, обикн. храна, което се отпуска по установени норми. <em>Дневна дажба.</em><br />прил. дажбен, дажбена, дажбено, мн. да`жбени. Дажбено хранене.
Синоними: дял, припадаща се част, порцион, порция дажба, дажбата, дажби, дажбите

вж. да`жба дажбен, дажбения, дажбеният, дажбена, дажбената, дажбено, дажбеното, дажбени, дажбените

мн. да`ждия, ср. Остар. Данък.

част.
1. За отделяне или подчертаване на думата, до която стои; дори. Даже и подарък ти донесох.
2. Съюз. Присъединява части на изречението или изречения с уточняващо значение. Търсих те, даже идвах у вас. Той пътува всеки ден, даже в най-големия студ.
Синоними: дори, чак, нещо повече, всъщност

мн. дайджести, (два) дайджеста, м.
1. Кратко изложение по някакъв въпрос.
2. Панорамно четиво, в което са събрани кратки съобщения с различен характер. дайджест, дайджеста, дайджестът, дайджести, дайджестите, дайджеста

мн. дайре`та, ср. Ударен музикален инструмент от опъната върху дървен обръч кожа с металически пластини или звънчета отстрани. дайре, дайрето, дайрета, дайретата

Порода кучета. дакел, дакела, дакелът, дакели, дакелите, дакела

мед. Възпаление на слъзната жлеза. Протича остро и хронично. Характеризира се с оточен и болезнен горен клепач, увисване надолу на темпоралната му част, оточна и увеличена слъзна жлеза и др.

мед. Ретенционна киста, развиваща се в слъзната жлеза или в изходните й канали. Дължи се на обструкция на слъзните пътища.

мед. Възпаление на слъзната торбичка. Дължи се на запушване на слъзните пътища при хронично възпаление на носната лигавица или конюнктивата. Дакриоцистит на новороденото възниква поради затваряне на носо-слъзния канал от мембрана, която съществува по време на вътреутробното развитие, но по време на раждането е вече отворена. Рядко тя персистира и причинява дакриоцистит.

м., само ед. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение върху първата сричка.
прил. дактилен, дактилна, дактилно, мн. дактилни. Дактилна рима.
прил. дактиличен, дактилична, дактилично, мн. дактилични. дактил, дактила, дактилът, дактили, дактилите, дактила

мед. Болка в пръстите.

вж. дакти`л дактилен, дактилния, дактилният, дактилна, дактилната, дактилно, дактилното, дактилни, дактилните

вж. дакти`л дактиличен, дактиличния, дактиличният, дактилична, дактиличната, дактилично, дактиличното, дактилични, дактиличните

мед. Изкривяване на пръстите.

мед. вж. дактилалгия

ж., само ед. Спец. Водене на разговор чрез използване на ръчната азбука на глухонемите.

ж., само ед. Спец. Дял от криминалистиката, при който се използват методи за установяване на личността по отпечатъци от пръстите. дактилоскопия, дактилоскопията, дактилоскопии, дактилоскопиите

мед. Спазъм на един или повече пръсти.

далът, дала, мн. далове, (два) дала, м. Диал. Клон на дърво. далай-лама мн. далай-лами, м. Върховен жрец и управител на Тибет.

мн. далаве`ри, ж. Разг. Непочтена, нечиста сделка. Занимава се с някакви тъмни далавери. далавера, далаверата, далавери, далаверите

мн. далаци, (два) далака, м. Орган, разположен в лявата част на коремната кухина, който е свързан с кръвоносната и лимфната система.
същ. умал. далаче, мн. далачета, ср. Агнешки далачета. далак, далака, далакът, далаци, далаците, далака

нареч. Далече.
* Бог високо, цар далеко. — Употребява се при безизходни ситуации, когато няма възможност някой да помогне.
Синоними: надалеч

мн. далекогледи, (два) далекогледа, м. Оптически уред за гледане на големи разстояния. Той насочи далекогледа към Луната.

—-

далекогледа, далекогледо, мн. далекогле`ди, прил. Който страда от далекогледство. далекоглед, далекогледа, далекогледът, далекогледи, далекогледите, далекогледа

ср., само ед. Дефект на зрението, при който се виждат ясно отдалечени предмети, а не се различават близките обекти. далекогледство, далекогледството, далекогледства, далекогледствата

мн. далекопроводи, (два) далекопровода, м. Мрежа за отвеждане на електрически ток на големи разстояния.
прил. далекопроводен, далекопроводна, далекопроводно, мн. далекопроводни. Далекопроводна мрежа. далекопровод, далекопровода, далекопроводът, далекопроводи, далекопроводите, далекопровода

вж. далекопрово`д далекопроводен, далекопроводния, далекопроводният, далекопроводна, далекопроводната, далекопроводно, далекопроводното, далекопроводни, далекопроводните

нареч. Далече.

нареч.
1. На голямо разстояние. Тя живее далече от нас.
2. Преди или след много време. Рожденият ми ден не е далече.
3. За означаване на липса на чувства, разбиране или намерение за нещо. Той е далече от големите идеи на епохата.
4. Много повече, в по-голяма степен. Той е далече по-добър лекар.
* Не виждам по-далече от носа си. — Не прониквам в същността на нещата, ограничен съм.
* Не падам по-далече. — Не се различавам съществено от някого, приличам си с него.
* Отивам/стигам далече. 1. — Преуспявам, напредвам.
2. Прекалявам с думи или дела.
Синоними: далеч, отдалеч, настрана, отдалечено, на разстояние, далеко, надалеч, в дън земя, на край света, през девет морета

далечна, далечно, мн. дале`чни, прил.
1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел.
2. Който се простира на голямо разстояние. Далечен път.
3. Който е отделен с голям промеждутък от време. В далечни времена.
4. Който не е в близки роднински връзки. Далечен роднина.
5. Който е чужд на нещо, не мисли за него.
Синоними: отстранен, отдалечен, минал, преминал, отдавнашен, отколешен, стар, отчужден, чужд, недосегаем, неуловим, непристъпен, недостъпен, несвойствен далечен, далечния, далечният, далечна, далечната, далечно, далечното, далечни, далечните

ж., само ед. Далечно място, далечно пространство. В далечината се издигаха планинските върхове.
Синоними: отстояние, разстояние, отдалеченост, интервал, дистанция далечина, далечината, далечини, далечините

част.
1. За изразяване на несигурност, колебание, съмнение. Дали ще я позная?
2. Съюз. Въвежда подчинени допълнителни или определителни изречения. Попитах го дали те е виждал. Въпросът дали ще дойда, е ненужен.
Синоними: нима, наистина ли, според както, според това, съобразно с това

мн. да`лии, ж. Градинско цвете с красиви цветове; гергина. далия, далията, далии, далиите

мн. далматинци, (два) далматинеца, м.
1. Жител на Далмация.
2. Куче с черно-бяла окраска на петна; далматински дог. далматинец, далматинеца, далматинецът, далматинци, далматинците, далматинци, далматинецо

далновидна, далновидно, мн. далновидни, прил.<br />1. Който предусеща развитието на нещо в бъдещето. <em>Далновиден човек.</em><br />2. Който е съобразен с предвиждане на по-нататъшни събития. <em>Далновидна политика.</em><br />същ. далновидност, далновидността`, ж.
Синоними: предвидлив, прозорлив, проницателен, съобразителен, досетлив, разумен, благоразумен, мъдър, умен, учен, пресметлив далновиден, далновидния, далновидният, далновидна, далновидната, далновидно, далновидното, далновидни, далновидните

вж. далнови`ден
Синоними: предвидливост, прозорливост, досетливост, проникновение, проницателност, въображение, поглед, пресметливост, интелигентност далновидност, далновидността, далновидности, далновидностите

м., само ед. Недостатък на зрението, изразяващ се в неспособност да се различават някои цветове, предимно червеният и зеленият. далтонизъм, далтонизма, далтонизмът, далтонизми, далтонизмите, далтонизъма

мн. далтони`сти, м. Лице, което страда от далтонизъм. далтонист, далтониста, далтонистът, далтонисти, далтонистите, далтонисти, далтонисте

дамът, дама, мн. дамове, (два) дама, м. Диал. Обор.

—-

дадеш, мин. св. дадох, мин. прич. дал, св. — вж. давам. дам, дадем, дадеш, дадете, даде, дадат, дадох, дадохме, даде, дадохте, даде, дадоха, дадях, дадяхме, дадеше, дадяхте, дадеше, дадяха, дал съм, дала съм, дало съм, дали сме, дал си, дала си, дало си, дали сте, дал е, дала е, дало е, дали са, бях дал, бях дала, бях дало, бяхме дали, беше дал, беше дала, беше дало, бяхте дали, беше дал, беше дала, беше дало, бяха дали, ще дам, ще дадем, ще дадеш, ще дадете, ще даде, ще дадат, ще съм дал, ще съм дала, ще съм дало, ще сме дали, ще си дал, ще си дала, ще си дало, ще сте дали, ще е дал, ще е дала, ще е дало, ще са дали, щях да дам, щяхме да дадем, щеше

мн. дами, ж.<br />1. Интелигентна, представителна или добре облечена жена. <em>Светска дама.</em><br />2. Госпожа, жена. <em>Моля всички дами да седнат.</em><br />3. Жена, която танцува с някого. <em>След танца изпрати дамата си до мястото</em> <em>и.
4. Карта за игра с изображение на жена; мома. Дама купа.
5. Шахматна фигура, която има най-големи възможности за движение по игралното поле; царица.
* Дама на сърцето. — Любима.
* Придворна дама. — Жена от свитата на високопоставена особа.

—-

ж., само ед.
1. Вид игра за двама с фигури в два цвята, които се подреждат и движат върху плоскост с начертани четириъгълници.
2. Вид детска игра, при която се хвърля камъче в начертани полета и се скача в тях по определена схема. дама, дамата, дами, дамите, дамо

мн. дамаджани, ж. Голям стъклен съд за течности, обикновено оплетен отвън и с дръжка.<br />същ. умал. дамаджанка, мн. дамаджа`нки, ж. Пазя една дамаджанка с хубаво вино.
Синоними: стомна, шише, съд за вода дамаджана, дамаджаната, дамаджани, дамаджаните

вж. дамаджа`на дамаджанка, дамаджанката, дамаджанки, дамаджанките

м., само ед. Разг.
1. Нещо, което е домашно производство, а не купено.
2. Животно за разплод. Ще оставя най-хубавата овца за дамазлък. дамазлък, дамазлъка, дамазлъкът, дамазлъци, дамазлъците, дамазлъка

мн. дама`ски, ж. Здрав плат, който се използва за тапицерия на мебели. дамаска, дамаската, дамаски, дамаските

мн. дамаскини, (два) дамаскина, м.
1. Религиозен сборник с поучителни слова.
2. Проповед, на която се чете такова слово.
прил. дамаскински, дамаскинска, дамаскинско, мн. дамаскински. Дамаскинска книжнина. дамаскин, дамаскина, дамаскинът, дамаскини, дамаскините, дамаскина

дамаскинарят, дамаскинаря, мн. дамаскина`ри, м. Съставител, преводач или преписвач на дамаскини.

мн. дамги`, ж.
1. Остар. Печат.
2. Петно, белег, следа.
Синоними: следа, белег, петно, леке, отпечатък, позорен печат, стигма дамга, дамгата, дамги, дамгите

дамго`саш, св. — вж. дамгосвам. дамгосам, дамгосаме, дамгосаш, дамгосате, дамгоса, дамгосат, дамгосах, дамгосахме, дамгоса, дамгосахте, дамгоса, дамгосаха, дамгосах, дамгосахме, дамгосаше, дамгосахте, дамгосаше, дамгосаха, дамгосал съм, дамгосала съм, дамгосало съм, дамгосали сме, дамгосал си, дамгосала си, дамгосало си, дамгосали сте, дамгосал е, дамгосала е, дамгосало е, дамгосали са, бях дамгосал, бях дамгосала, бях дамгосало, бяхме дамгосали, беше дамгосал, беше дамгосала, беше дамгосало, бяхте дамгосали, беше дамгосал, беше дамгосала, беше дамгосало, бяха дамгосали, ще дамгосам, ще дамгос

дамгосваш, несв. и дамгосам, св.
1. Кого, какво. Поставям отпечатък, дамга. Дамгосаха всички свои коне.
2. Прен. Разг. Кого. Нарочвам за някакъв, набеждавам.
3. Разг. Какво. Изцапвам, правя на петна.
Синоними: бележа, отбелязвам, означавам, слагам отпечатък, слагам дамга, маркирам, петня, опетнявам, мърся, замърсявам, черня, очерням, цапам, клеймя, безчестя, скверня дамгосвам, дамгосваме, дамгосваш, дамгосвате, дамгосва, дамгосват, дамгосвах, дамгосвахме, дамгосва, дамгосвахте, дамгосва, дамгосваха, дамгосвах, дамгосвахме, дамгосваше, дамгосвахте, дамгосваше, дамгосваха, дамгосвал съм, дамгосвала съм, дамгосвало съм, дамгосвали сме, дамгосвал си, дамгосвала си, дамгосвало си, дамгосвали сте, дамгосвал е, дамгосвала е, дамгосвало е, дамгосвали са, бях дамгосвал, бях дамгосвала, бях дамгосвало, бяхме дамгосвали, беше дамгосвал, беше дамгосвала, беше дамгосвало, бяхте дамгосвали, беше дамгосвал, беше дамгосвала, беше дамг

дамоклева, дамоклево, мн. дамо`клеви, прил.
* Дамоклев меч. — Непосредствена, надвиснала голяма опасност. дамоклев, дамоклевия, дамоклевият, дамоклева, дамоклевата, дамоклево, дамоклевото, дамоклеви, дамоклевите

дамска, дамско, мн. да`мски, прил.
1. Който се отнася до дама 1 (в 1 знач.).
2. Който е предназначен за жени. Дамско облекло.
3. Който се отнася до обслужване на жени. Дамски шивач.
4. Който се състои от жени. Дамско общество.
* Дамско сърце. — Градинско цвете с подобни на сърце цветове. дамски, дамския, дамският, дамска, дамската, дамско, дамското, дамски, дамските

м., само ед. Димят.

данта, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо.<br />* <em>Отдавам дан (на някого).</em> — Оказвам дължимата почит.<br />* <em>Плащам дан (на нещо).</em> — Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо. <em>Плащам дан на модата.</em> <br /><br />----<br /><br />данът, дана, мн. данове, (два) да`на, м. Спец. Категория в джудото, която показва степента на владеене на техниката. Като носител на първи дан той има черен пояс.

—-

междум.
1. За наподобяване на звук, предизвикан от изстрел.
2. За наподобяване на звук, издаван при удар върху кънтящ предмет, или на камбанен звън.

мн. данаци, (два) данака, м. Диал. Теле, което е израсло достатъчно и е отбито.
същ. умал. даначе, мн. даначета, ср.

мн. дангала`ци, м. Разг. Пренебр. Висок слаб човек.
Синоними: едър, висок, дългуч, дингил, льохман дангалак, дангалака, дангалакът, дангалаци, дангалаците, дангалаци, дангалако

мн. дандани`и, ж. Разг. Голям шум, неразбория, глъчка, обикновено на публично място.
Синоними: врява, гюрултия, шум, крясък, разправия, кавга, спор, тупурдия, объркване, уплаха, вълнение, възбуда, сензация дандания, данданията, дандании, данданиите

само мн.
1. Необходими за извод или решение сведения. По официални данни.
2. Свойства, качества, притежавани от някого, които позволяват успешната му изява. Гласови данни.
Синоними: сведения, доказателства, аргументи, свидетелства, указания, доказателствен материал, факти, възможности, предразположения, знание, знания, свидетелство, доказателство, белег, показател, събирам факти, съставям, компилирам данни, данните

част.
1. За изразяване на желание. Дано успееш!
2. Съюз. Въвежда подчинено изречение за цел. Ще пътувам до там, дано го срещна.
Синоними: нека, така да бъде, желателно е, дай боже

мн. дансинги, (два) дансинга, м. Заведение или площадка в заведение за танцуване. На дансинга танцуваха няколко двойки. дансинг, дансинга, дансингът, дансинги, дансингите, дансинга

мн. дантели, ж.<br />1. Мрежеста лента с различни фигури, изплетена от конци, която се използва за украса на дрехи, завеси и др. <em>Брюкселска дантела.</em><br />2. Ажурен плат с различни фигури.<br />прил. дантелен, дантелена, дантелено, мн. данте`лени. Дантелена блуза. дантела, дантелата, дантели, дантелите

вж. данте`ла дантелен, дантеления, дантеленият, дантелена, дантелената, дантелено, дантеленото, дантелени, дантелените

мн. данъци, (два) данъка, м. Определена със закон сума, която се изплаща на държавните органи. Данък върху общия доход. Данък добавена стойност.
прил. данъчен, данъчна, данъчно, мн. данъчни. Данъчен служител. Данъчна система. Данъчни власти.
* Плащам данък — (на нещо). Разг. Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо.
* Не плащам данък обществено мнение. — Разг. Не се съобразявам с мнението на останалите за поведението ми.
Синоними: налог, облагане, контрибуция данък, данъка, данъкът, данъци, данъците, данъка

мн. данъкопла`тци, м. Гражданин на страна, който плаща данъци. Не всички данъкоплатци са се издължили навреме.
Синоними: поданик, гражданин, избирател данъкоплатец, данъкоплатеца, данъкоплатецът, данъкоплатци, данъкоплатците, данъкоплатци, данъкоплатецо

вж. да`нък данъчен, данъчния, данъчният, данъчна, данъчната, данъчно, данъчното, данъчни, данъчните

дарът, дара, мн. дарове и дарове или дари, (два) дара, м.
1. Нещо, дадено в знак на благодарност или добри чувства; подарък. Богат дар.
2. Нещо, което се дава от младоженката на близките и познатите, дошли на сватбеното тържество.
3. Способност, дарба, талант. Поетичен дар.
4. Природни дадености, нещо хубаво, полезно, ценно. Подземните богатства са ценен природен дар.
* Дар слово. — Способност да се говори добре, красноречиво.
Синоними: подарък, награда, завет, дарение, завещание, чеиз, зестра, дарба, надареност, наклонност, благодат, блаженство, щастие, благо, помощ, субсидия дар, дара, дарът, дарове, даровете, дара

мн. дараци, (два) дарака, м.
1. Машина с валяци, снабдени със зъбци, която се използва за влачене на вълна, памук, лен и др.
2. Сграда, в която има такава машина. дарак, дарака, даракът, дараци, дараците, дарака

мн. даракчи`йници, ж. Работилница, в която е монтиран дарак за влачене на вълна, памук и др. даракчийница, даракчийницата, даракчийници, даракчийниците

вж. даракчи`я даракчийски, даракчийския, даракчийският, даракчийска, даракчийската, даракчийско, даракчийското, даракчийски, даракчийските

мн. даракчии, м. Лице, което работи на дарак (в 1 знач.).<br />прил. даракчийски, даракчийска, даракчийско, мн. даракчи`йски. даракчия, даракчията, даракчията, даракчии, даракчиите, даракчии, даракчийо

мн. да`рби, ж. Вродена способност за някаква дейност, за творчество; талант. Музикални дарби. Ясновидска дарба.
Синоними: заложба, талант, дарование, дар, способност, наклонност, надареност, вродена способност, даровитост, гениалност, умение дарба, дарбата, дарби, дарбите

мн. даре`ния, ср.
1. Нещо, което се дава с благотворителна цел. Църквата е построена с дарения.
2. Спец. Договор, с който безвъзмездно на друго лице се преотстъпват пари и имущества.
Синоними: дар, награда, подарък, завет, завещание, подаяние, милостиня, зестра, помощ, субсидия дарение, дарението, дарения, даренията

дарителят, дарителя, мн. дари`тели, м. Лице, което прави дарение. Средствата се разпределят според желанието на дарителя.
Синоними: благодетел, завещател дарител, дарителя, дарителят, дарители, дарителите, дарители, дарителю

мн. дари`телки, ж. Жена дарител. дарителка, дарителката, дарителки, дарителките

нареч. Разг. Разхвърляно, разтурено. Вкъщи е дармадан.

мн. дармони, (два) дармона, м. Диал. Решето с едри дупки.

мн. дармоя`ди, м. Пренебр. Човек, който живее за чужда сметка, даром; готован.

мн. дармоя`дци, м. Дармояд.

мн. дарова`ния, ср.
1. Дарба, талант. Актьорско дарование.
2. Човек, който притежава дарба. Конкурс за млади певчески дарования.
Синоними: дарба, заложба, талант, дар, способност, наклонност, надареност, вродена способност, даровитост, гениалност дарование, дарованието, дарования, дарованията

даровита, даровито, мн. даровити, прил. Който притежава дарование; талантлив, способен. <em>Даровит художник.</em><br />същ. даровитост, даровитостта`, ж.
Синоними: талантлив, надарен, кадърен, със заложби, способен даровит, даровития, даровитият, даровита, даровитата, даровито, даровитото, даровити, даровитите

вж. дарови`т даровитост, даровитостта, даровитости, даровитостите

нареч.
1. Без да се плаща за нещо; безвъзмездно, безплатно. Даром да ми го даваш, не го искам.
2. Без труд, без усилия. Свободата даром не се дава.
* Ям даром хляба на някого. — Незаслужено се облагодетелствам; получавам, без да давам.
Синоними: безплатно, без пари, без нищо, подарък, на вятъра, напразно, залудо, гратис, ба, безвъзмездно, без заплащане

мед. Прилагане на променливи високочестотни токове с лечебна цел — подобряване на кръвооросяването, стимулиране на обменните процеси в тъканите, подобряване на трофиката, противосърбежен ефект и др. Различават се абща и локална дарсонвализация.

дару`ваш, несв. Остар. Дарявам. дарувам, даруваме, даруваш, дарувате, дарува, даруват, дарувах, дарувахме, дарува, дарувахте, дарува, даруваха, дарувах, дарувахме, даруваше, дарувахте, даруваше, даруваха, дарувал съм, дарувала съм, дарувало съм, дарували сме, дарувал си, дарувала си, дарувало си, дарували сте, дарувал е, дарувала е, дарувало е, дарували са, бях дарувал, бях дарувала, бях дарувало, бяхме дарували, беше дарувал, беше дарувала, беше дарувало, бяхте дарували, беше дарувал, беше дарувала, беше дарувало, бяха дарували, ще дарувам, ще даруваме, ще даруваш, ще дарувате, ще дарува, ще дарува

дариш, мин. св. дарих, мин. прич. дари`л, св. — вж. дарявам. даря, дарим, дариш, дарите, дари, дарят, дарих, дарихме, дари, дарихте, дари, дариха, дарях, даряхме, дареше, даряхте, дареше, даряха, дарил съм, дарила съм, дарило съм, дарили сме, дарил си, дарила си, дарило си, дарили сте, дарил е, дарила е, дарило е, дарили са, бях дарил, бях дарила, бях дарило, бяхме дарили, беше дарил, беше дарила, беше дарило, бяхте дарили, беше дарил, беше дарила, беше дарило, бяха дарили, ще даря, ще дарим, ще дариш, ще дарите, ще дари, ще дарят, ще съм дарил, ще съм дарила, ще съм дарило, ще сме дарили, ще си дарил, ще си дарила, ще си дарило, ще сте дарили

даряваш, несв. и даря, св.
1. Кого, с какво. Давам дар. Дари всички гости с хубави кърпи.
2. Какво, на кого/какво. Давам дарение. Дарявам пари на манастир.
3. Кого. Давам природни качества, талант. Природата го е дарила с тънък усет за красивото.
Синоними: давам, подарявам, надарявам, награждавам, завещавам дарявам, даряваме, даряваш, дарявате, дарява, даряват, дарявах, дарявахме, дарява, дарявахте, дарява, даряваха, дарявах, дарявахме, даряваше, дарявахте, даряваше, даряваха, дарявал съм, дарявала съм, дарявало съм, дарявали сме, дарявал си, дарявала си, дарявало си, дарявали сте, дарявал е, дарявала е, дарявало е, дарявали са, бях дарявал, бях дарявала, бях дарявало, бяхме дарявали, беше дарявал, беше дарявала, беше дарявало, бяхте дарявали, беше дарявал, беше дарявала, беше дарявало, бяха дарявали, ще дарявам, ще даряваме, ще даряваш, ще дарявате, ще дарява, ще дарява

мн. даскали, м.<br />1. Остар. Учител.<br />2. Разг. Пренебр. Учител.<br />3. Разг. Ученик.<br />прил. даскалски, даскалска, даскалско, мн. да`скалски. Даскалски манталитет.
* Иди да си вземеш парите от даскала, който те е учил. — Ирон. Нищо не знаеш, много грешиш.
* Даскалска поезия. — Спец. Стихотворения, писани от български учители през първата половина на ХIХ век и посветени на просветата, училището, учителите и др. даскал, даскала, даскалът, даскали, даскалите, даскали, даскале

мн. даскали`ци, ж. Жена даскал. даскалица, даскалицата, даскалици, даскалиците, даскалице

вж. да`скал даскалски, даскалския, даскалският, даскалска, даскалската, даскалско, даскалското, даскалски, даскалските

мн. да`ти, ж.
1. Точно означен момент, календарно време на някое събитие. На коя дата е рожденият ти ден? Коя дата сме днес?
2. Важно събитие. Паметна дата.
3. Знак, който посочва момента на написване на нещо. Молбата е без дата. дата, датата, дати, датите

дати`раш, несв. и св.
1. Какво. Установявам датата на някакъв факт или възрастта на някакъв обект. Датирам археологическа находка.
2. Водя началото си от определен момент. Някои обичаи датират от езическия период. датирам, датираме, датираш, датирате, датира, датират, датирах, датирахме, датира, датирахте, датира, датираха, датирах, датирахме, датираше, датирахте, датираше, датираха, датирал съм, датирала съм, датирало съм, датирали сме, датирал си, датирала си, датирало си, датирали сте, датирал е, датирала е, датирало е, датирали са, бях датирал, бях датирала, бях датирало, бяхме датирали, беше датирал, беше датирала, беше датирало, бяхте датирали, беше датирал, беше датирала, беше датирало, бяха датирали, ще датирам, ще датираме, ще датираш, ще датирате, ще датира, ще датира

мн. датчици, (два) датчика, м. Уред, който регистрира и показва данни за действието и проявите на механизъм, апарат, организъм или явление. датчик, датчика, датчикът, датчици, датчиците, датчика

мн. даули, (два) даула, м. Диал. Тъпан.

ж., само ед. Разг. Лаврово дърво.
прил. дафинов, дафинова, дафиново, мн. дафинови.
* Дафинов лист. — Лист от лаврово дърво, който се използва като подправка за ястие.

вж. дафи`на дафинов, дафиновия, дафиновият, дафинова, дафиновата, дафиново, дафиновото, дафинови, дафиновите

мн. дачи, ж. Вила.<br />прил. дачен, дачна, дачно, мн. да`чни. дача, дачата, дачи, дачите

м., само ед. Разг. Бой 1 . Ще ядеш даяк.