грабваш, несв. и грабна, св.
1. Какво. Вземам бързо, изведнъж, с рязко движение. Грабвай чантата и бягай!
2. Прен. Кого. Правя силно впечатление, увличам. Книгата ни грабва още от първите страници.
грабвам се/грабна се. — Разг.
1. Отивам надалече бързо, спешно. И като се грабнах, та в другия край на страната. Грабнал съм се от толкова място, и за какво?
2. Залавям се, заемам се да правя нещо със сила, с голямо старание. Грабнах се да му помагам, а той — никаква благодарност.
Синоними: сграбчвам, хващам, докопвам, залавям, улавям, пипвам, вземам, задигам, отнемам, замъквам, вдигам, отмъквам, ограбвам, отвличам, завличам, похищавам, грабя, крада, присвоявам, разграбвам, изкрадвам, отнасям, арестувам, привличам, харесвам се, нравя се, спечелвам, вземам със сила, пленявам грабвам, грабваме, грабваш, грабвате, грабва, грабват, грабвах, грабвахме, грабва, грабвахте, грабва, грабваха, грабвах, грабвахме, грабваше, грабвахте, грабваше, грабваха, грабвал съм, грабвала съм, грабвало съм, грабвали сме, грабвал си, грабвала си, грабвало си, грабвали сте, грабвал е, грабвала е, грабвало е, грабвали са, бях грабвал, бях грабвала, бях грабвало, бяхме грабвали, беше грабвал, беше грабвала, беше грабвало, бяхте грабвали, беше грабвал, беше грабвала, беше грабвало, бяха грабвали, ще грабвам, ще грабваме, ще грабваш, ще грабвате, ще грабва, ще грабва

мн. грабежи, (два) грабежа, м.
1. Вземане насила; обир, кражба. Въоръжен грабеж. Станали си два грабежа. Напоследък грабежите зачестяват.
2. Присвояване, ограбване. Това си е чист грабеж.
Синоними: грабителство, обир, кражба, ограбване, похитяване, похищение, плячкосване, хищничество, задигане, отмъкване, хайдутлук, разбойничество, обирничество, разграбване, разхищение грабеж, грабежа, грабежът, грабежи, грабежите, грабежа

вж. гра`бя грабене, грабенето, грабения, грабенията

грабителят, грабителя, мн. грабители, м. Човек, който върши грабеж.<br />прил. грабителски, грабителска, грабителско, мн. граби`телски.
Синоними: похитител, крадец, разбойник, плячкаджия, узурпатор, хищник, хиена, чакал, акула, експлоататор, кожодер, обирник грабител, грабителя, грабителят, грабители, грабителите, грабители, грабителю

вж. граби`тел
Синоними: хищнически, крадлив, разбойнически, алчен, граблив грабителски, грабителския, грабителският, грабителска, грабителската, грабителско, грабителското, грабителски, грабителските

мн. граби`телства, ср. Проява на грабител.
Синоними: грабеж, обир, кражба, ограбване, похитяване, похищение, плячкосване, хищничество, задигане, отмъкване, хайдутлук грабителство, грабителството, грабителства, грабителствата

граблива, грабливо, мн. грабливи, прил.<br />1. За птица, животно — който има наклонност да граби; който се храни, като граби; хищен. <em>Граблива птица.</em><br />2. Който е свойствен на такава птица, животно. <em>Грабливи движения.</em><br />същ. грабливост, грабливостта`, ж.
Синоними: грабителски, хищнически, крадлив, разбойнически, алчен граблив, грабливия, грабливият, граблива, грабливата, грабливо, грабливото, грабливи, грабливите

вж. грабли`в грабливост, грабливостта, грабливости, грабливостите

грабнеш, мин. св. грабнах, мин. прич. гра`бнал, св. — вж. грабвам. грабна, грабнем, грабнеш, грабнете, грабне, грабнат, грабнах, грабнахме, грабна, грабнахте, грабна, грабнаха, грабнех, грабнехме, грабнеше, грабнехте, грабнеше, грабнеха, грабнал съм, грабнала съм, грабнало съм, грабнали сме, грабнал си, грабнала си, грабнало си, грабнали сте, грабнал е, грабнала е, грабнало е, грабнали са, бях грабнал, бях грабнала, бях грабнало, бяхме грабнали, беше грабнал, беше грабнала, беше грабнало, бяхте грабнали, беше грабнал, беше грабнала, беше грабнало, бяха грабнали, ще грабна, ще грабнем, ще грабнеш, ще грабнете, ще грабне, ще грабнат, ще

грабиш, мин. св. грабих и грабих, мин. прич. грабил и грабил, несв.<br />1. Кого, какво. Вземам насила, присвоявам, обсебвам. <em>Те грабеха селата.</em><br />2. Какво. Вземам бързешком или много наведнъж. <em>Започнаха да грабят хляб като невидели.</em><br />същ. грабене, ср.
Синоними: извършвам грабеж, крада, открадвам, изземвам, обирам, заграбвам, лишавам, отнемам, плячкосвам, присвоявам, обсебвам, завземам, окупирам, завладявам, узурпирам, опустошавам, ограбвам, разграбвам, завличам, отвличам, задигам, отмъквам, отнасям, вдигам, грабвам, вземам, разрушавам, пиратствувам, занимавам се с разбойничество, отдавам се на грабеж грабя, грабим, грабиш, грабите, граби, грабят, грабих, грабихме, граби, грабихте, граби, грабиха, грабех, грабехме, грабеше, грабехте, грабеше, грабеха, грабил съм, грабила съм, грабило съм, грабили сме, грабил си, грабила си, грабило си, грабили сте, грабил е, грабила е, грабило е, грабили са, бях грабил, бях грабила, бях грабило, бяхме грабили, беше грабил, беше грабила, беше грабило, бяхте грабили, беше грабил, беше грабила, беше грабило, бяха грабили, ще грабя, ще грабим, ще грабиш, ще грабите, ще граби, ще грабят, ще съм грабил, ще съм грабила, ще съм грабило, ще сме гра

гравираш, несв. и св.; Какво. Правя гравировка.<br />същ. гравиране, ср.
Синоними: дълбая, изрязвам, издълбавам, извайвам, сека, дялам, изсичам, издялвам, вая гравирам, гравираме, гравираш, гравирате, гравира, гравират, гравирах, гравирахме, гравира, гравирахте, гравира, гравираха, гравирах, гравирахме, гравираше, гравирахте, гравираше, гравираха, гравирал съм, гравирала съм, гравирало съм, гравирали сме, гравирал си, гравирала си, гравирало си, гравирали сте, гравирал е, гравирала е, гравирало е, гравирали са, бях гравирал, бях гравирала, бях гравирало, бяхме гравирали, беше гравирал, беше гравирала, беше гравирало, бяхте гравирали, беше гравирал, беше гравирала, беше гравирало, бяха гравирали, ще гравирам, ще гравир

вж. грави`рам гравиране, гравирането, гравирания, гравиранията

мн. гравировки, ж. Рисунка и/или надпис върху метал, дърво, стъкло и под.<br />прил. гравировъчен, гравировъчна, гравировъчно, мн. гравиро`въчни. Гравировъчна игла. гравировка, гравировката, гравировки, гравировките

вж. гравиро`вка гравировъчен, гравировъчния, гравировъчният, гравировъчна, гравировъчната, гравировъчно, гравировъчното, гравировъчни, гравировъчните

вж. гравита`ция гравитационен, гравитационния, гравитационният, гравитационна, гравитационната, гравитационно, гравитационното, гравитационни, гравитационните

ж., само ед. Спец. Във физиката — всеобщо свойство на материалните тела да се привличат взаимно.
прил. гравитационен, гравитационна, гравитационно, мн. гравитационни. гравитация, гравитацията, гравитации, гравитациите

гравити`раш, несв. и св.; към какво/към кого. Клоня, кръжа, в близост съм. По своите идейни убеждения те гравитират към центъра.
Синоними: навъртам се, доближавам се, клоня гравитирам, гравитираме, гравитираш, гравитирате, гравитира, гравитират, гравитирах, гравитирахме, гравитира, гравитирахте, гравитира, гравитираха, гравитирах, гравитирахме, гравитираше, гравитирахте, гравитираше, гравитираха, гравитирал съм, гравитирала съм, гравитирало съм, гравитирали сме, гравитирал си, гравитирала си, гравитирало си, гравитирали сте, гравитирал е, гравитирала е, гравитирало е, гравитирали са, бях гравитирал, бях гравитирала, бях гравитирало, бяхме гравитирали, беше гравитирал, беше гравитирала, беше гравитирало, бяхте гравитирали, б

мн. гравьори, м. Майстор, който се занимава с гравиране.<br />прил. гравьорски, гравьорска, гравьорско, мн. гравьо`рски. гравьор, гравьора, гравьорът, гравьори, гравьорите, гравьора

вж. гравьо`р гравьорски, гравьорския, гравьорският, гравьорска, гравьорската, гравьорско, гравьорското, гравьорски, гравьорските

мн. гравю`ри, ж.
1. Художествена творба, направена чрез гравиране.
2. Отпечатък върху хартия от релефна плочка. гравюра, гравюрата, гравюри, гравюрите

градът, града, само ед., м. Ледени зърна, които се образуват в атмосферата и падат като валеж. Падна град. Удари ни град.

—-

градът, града, мн. градове, (два) града, м.
1. Голямо селище, административен център.
2. Жителите на такова селище. Сякаш целият град е излязъл на улицата.
прил. градски, градска, градско, мн. градски. Градски транспорт.
Синоними: селище, заселище, поселище, касаба, градище, център град, града, градът, градове, градовете, града

вж. града`ция градационен, градационния, градационният, градационна, градационната, градационно, градационното, градационни, градационните

мн. градации, ж.<br />1. Спец. В литературата — художествено средство, изградено върху изреждане на еднородни части, за да се разкрие повишаване на чувството, емоцията.<br />2. Усилване на степени, подреждане във възходящ ред.<br />прил. градационен, градационна, градационно, мн. градацио`нни.
Синоними: постепенност, последователност, степенуване, прогресия градация, градацията, градации, градациите

мн. градежи, (два) градежа, м.
1. Само ед. Градене, строене на сграда. Кога започва градежът?
2. Сградата, която се гради. Следи от стари градежи.
3. Прен. Създаване, изграждане, осъществяване. Градеж на новото.
Синоними: строеж, изграждане, постройка градеж, градежа, градежът, градежи, градежите, градежа

вж. градя` градене, граденето, градения, граденията

градивна, градивно, мн. градивни, прил. Който служи за градеж, изграждане, създаване, осъществяване. <em>Градивен материал.</em><br />същ. градивност, градивността`, ж.
Синоними: строителен, съзидателен, конструктивен, творчески градивен, градивния, градивният, градивна, градивната, градивно, градивното, градивни, градивните

вж. гради`вен градивност, градивността, градивности, градивностите

ср., само ед. Това, което има градивна функция и/или служи за градеж. градиво, градивото, градива, градивата

мн. градини, ж.<br />1. Място, където се отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета. <em>Зеленчукова градина. Овощна градина.</em><br />2. Парк в селище. <em>Градска градина. Морска градина.</em><br />същ. умал. градинка, мн. градинки, ж.<br />прил. градински, градинска, градинско, мн. гради`нски. Градинско цвете.
* Детска градина. — Учебно-възпитателно заведение за деца от три- до шестгодишна възраст.
* Зоологическа градина. — Място, където различни видове (диви) животни и птици се отглеждат за показване на хората.
Синоними: парк, бахча градина, градината, градини, градините

градинарят, градинаря, мн. градинари, м. Човек, който се занимава с отглеждане на зеленчукови и други растения.<br />прил. градинарски, градинарска, градинарско, мн. градина`рски. Градинарски ножици. градинар, градинаря, градинарят, градинари, градинарите, градинари, градинарю

мн. градина`рки, ж. Жена градинар. градинарка, градинарката, градинарки, градинарките

вж. градина`р градинарски, градинарския, градинарският, градинарска, градинарската, градинарско, градинарското, градинарски, градинарските

ср., само ед. Занятие, поминък на градинар. Занимавам се с градинарство. градинарство, градинарството, градинарства, градинарствата

вж. гради`на градинка, градинката, градинки, градинките

вж. гради`на
Синоними: култивиран, обработван градински, градинския, градинският, градинска, градинската, градинско, градинското, градински, градинските

градираш, несв. и св.; Какво. Подреждам в степени; степенувам. <em>Умея да градирам нещата.</em><br />същ. градиране, ср. градирам, градираме, градираш, градирате, градира, градират, градирах, градирахме, градира, градирахте, градира, градираха, градирах, градирахме, градираше, градирахте, градираше, градираха, градирал съм, градирала съм, градирало съм, градирали сме, градирал си, градирала си, градирало си, градирали сте, градирал е, градирала е, градирало е, градирали са, бях градирал, бях градирала, бях градирало, бяхме градирали, беше градирал, беше градирала, беше градирало, бяхте градирали, беше градирал, беше градирала, беше градирало, бяха градирали, ще градирам, ще градир

вж. гради`рам градиране, градирането, градирания, градиранията

мн. гради`ща, ср. Място, където има развалини, останки от древни постройки, крепости. градище, градището, градища, градищата

градобитна, градобитно, мн. градоби`тни, прил.
1. Който е бит от град 1 . 2. За време, период — през който бие град 1 . Градобитен сезон. градобитен, градобитния, градобитният, градобитна, градобитната, градобитно, градобитното, градобитни, градобитните

ж., само ед. Това, което е унищожено, повредено от град 1 . градобитнина, градобитнината, градобитнини, градобитнините

градоносна, градоносно, мн. градоно`сни, прил. За облак — който носи град 1 . Градоносни облаци. градоносен, градоносния, градоносният, градоносна, градоносната, градоносно, градоносното, градоносни, градоносните

вж. градоустро`йство градоустройствен, градоустройствения, градоустройственият, градоустройствена, градоустройствената, градоустройствено, градоустройственото, градоустройствени, градоустройствените

ср., само ед. Дейност, свързана с планирането, изграждането и благоустройството на градове.
прил. градоустройствен, градоустройствена, градоустройствено, мн. градоустройствени. Градоустройствен план. градоустройство, градоустройството, градоустройства, градоустройствата

вж. град градски, градския, градският, градска, градската, градско, градското, градски, градските

градуи`раш, несв. и св.; Какво. Нанасям градуси на уред.
Синоними: степенувам, деля, разделям, подразделям, разклонявам се, разграфявам градуирам, градуираме, градуираш, градуирате, градуира, градуират, градуирах, градуирахме, градуира, градуирахте, градуира, градуираха, градуирах, градуирахме, градуираше, градуирахте, градуираше, градуираха, градуирал съм, градуирала съм, градуирало съм, градуирали сме, градуирал си, градуирала си, градуирало си, градуирали сте, градуирал е, градуирала е, градуирало е, градуирали са, бях градуирал, бях градуирала, бях градуирало, бяхме градуирали, беше градуирал, беше градуирала, беше градуирало, бяхте градуирали, беше градуирал, беше градуирала, беше град

мн. градуси, (два) градуса, м. Спец.
1. В математиката — единица за измерване на дъги и ъгли, равна на ¹⁄₃₆₀ част от окръжността.
2. Във физиката — единица за измерване на температурата.
3. В химията — единица за измерване гъстотата на течност или съдържанието на алкохол.
Синоними: степен, стъпало, етап, развитие, висота градус, градуса, градусът, градуси, градусите, градуса

мн. граду`шки, ж. Валеж на град 1 . градушка, градушката, градушки, градушките

мн. градче`та, ср.
1. Малък град 2 . 2. Обособена територия със сгради и комуникации с определено предназначение. Студентско градче. градче, градчето, градчета, градчетата

градиш, мин. св. градих, мин. прич. градил, несв.; Какво.<br />1. Правя сграда, строя.<br />2. Прен. Създавам, изграждам, осъществявам, творя.<br /><em>_градя се.</em><em> — </em>На/върху какво.<em> Само в трето лице, ед. и мн. Основавам се, имам за опора. </em>Това убеждение се гради на погрешни впечатления._<br />същ. градене, ср.
Синоними: зидам, иззиждам, изграждам, построявам, съграждам, строя, издигам, създавам, правя, основавам, творя, сътворявам, вия, свивам градя, градим, градиш, градите, гради, градят, градих, градихме, гради, градихте, гради, градиха, градях, градяхме, градеше, градяхте, градеше, градяха, градил съм, градила съм, градило съм, градили сме, градил си, градила си, градило си, градили сте, градил е, градила е, градило е, градили са, бях градил, бях градила, бях градило, бяхме градили, беше градил, беше градила, беше градило, бяхте градили, беше градил, беше градила, беше градило, бяха градили, ще градя, ще градим, ще градиш, ще градите, ще гради, ще градят, ще съм градил, ще съм градила, ще съм градило, ще сме гра

мн. граждани, м.<br />1. Лице, което е родено и/или живее в град <em>_2 . 2.</em><em> Жител, поданик на една държава. </em>Български гражданин.<em><br />същ. умал. гражданче, мн. гражданчета, ср.<br />прил. граждански, гражданска, гражданско, мн. гра`ждански.
* Гражданска война. — Спец. Война вътре в една държава по политически или етнически причини.
* Граждански брак. — Спец. Брак, който се сключва в държавна, а не църковна институция.
* Граждански иск._ — Спец. В правото — искане пред съда за уреждане на спор между гражданите.
Синоними: жител, обитател, поданик, избирател, данъкоплатец гражданин, гражданина, гражданинът, граждани, гражданите, граждани, гражданино

мн. гра`жданки, ж. Жена гражданин. гражданка, гражданката, гражданки, гражданките, гражданко

вж. гра`жданин
Синоними: цивилен, градски граждански, гражданския, гражданският, гражданска, гражданската, гражданско, гражданското, граждански, гражданските

гражданствена, гражданствено, мн. гражданствени, прил. Публичен, широко известен.<br />същ. гражданственост, гражданствеността`, ж. Добива гражданственост. Получава гражданственост.

вж. гра`жданствен
Синоними: гражданство, приложимост, приспособимост, употреба, популярност, разпространеност, известност гражданственост, гражданствеността, гражданствености, гражданственостите

ср., само ед.
1. Поданство. Българско гражданство.
2. Жителите на един град като цяло. Нашето гражданство няма да забрави това. гражданство, гражданството, гражданства, гражданствата

вж. гра`жданин гражданче, гражданчето, гражданчета, гражданчетата

мн. грайфери, (два) грайфера, м.
1. Спец. Приспособление към подемен кран или багер, което е във форма на две големи метални челюсти, които се отварят и затварят за прехвърляне на насипни материали от едно място на друго.
2. Обикн. мн. Нарези, релефни фигури върху подметки на обувки, върху автомобилни гуми и др. за осигуряване на сцепление с пътя.
прил. грайферен, грайферна, грайферно, мн. грайферни. Грайферен механизъм.
Синоними: екскаватор, кофа, кош, гребло, лопата грайфер, грайфера, грайферът, грайфери, грайферите, грайфера

вж. гра`йфер грайферен, грайферния, грайферният, грайферна, грайферната, грайферно, грайферното, грайферни, грайферните

гракът, грака, само ед., м. Название на крясъка, издаван от някои птици, като врана, гарван, патица и др. грак, грака, гракът, гракове, граковете, грака

гра`каш, несв. Грача.
Синоними: грача, крякам, изкрясква гракам, гракаме, гракаш, гракате, грака, гракат, граках, гракахме, грака, гракахте, грака, гракаха, граках, гракахме, гракаше, гракахте, гракаше, гракаха, гракал съм, гракала съм, гракало съм, гракали сме, гракал си, гракала си, гракало си, гракали сте, гракал е, гракала е, гракало е, гракали са, бях гракал, бях гракала, бях гракало, бяхме гракали, беше гракал, беше гракала, беше гракало, бяхте гракали, беше гракал, беше гракала, беше гракало, бяха гракали, ще гракам, ще гракаме, ще гракаш, ще гракате, ще грака, ще гракат, ще съм гракал, ще съм гракала, ще съм гракало, ще см

гракваш, несв. и гракна, св.
1. Издавам внезапно и поединично грак. Гракне врана и изчезне.
2. Прен. Срещу/против кого/какво. Нахвърлям се с грозни викове, обвинения, ругатни. Всички са гракнали срещу мен.
Синоними: хокам, ругая, гълча, мъмря, обвинявам, нахвърлям се граквам, гракваме, гракваш, граквате, граква, гракват, граквах, граквахме, граква, граквахте, граква, гракваха, граквах, граквахме, гракваше, граквахте, гракваше, гракваха, граквал съм, граквала съм, граквало съм, граквали сме, граквал си, граквала си, граквало си, граквали сте, граквал е, граквала е, граквало е, граквали са, бях граквал, бях граквала, бях граквало, бяхме граквали, беше граквал, беше граквала, беше граквало, бяхте граквали, беше граквал, беше граквала, беше граквало, бяха граквали, ще граквам, ще гракваме, ще гракваш, ще граквате, ще граква, ще граква

гракнеш, мин. св. гракнах, мин. прич. гра`кнал, св. — вж. граквам. гракна, гракнем, гракнеш, гракнете, гракне, гракнат, гракнах, гракнахме, гракна, гракнахте, гракна, гракнаха, гракнех, гракнехме, гракнеше, гракнехте, гракнеше, гракнеха, гракнал съм, гракнала съм, гракнало съм, гракнали сме, гракнал си, гракнала си, гракнало си, гракнали сте, гракнал е, гракнала е, гракнало е, гракнали са, бях гракнал, бях гракнала, бях гракнало, бяхме гракнали, беше гракнал, беше гракнала, беше гракнало, бяхте гракнали, беше гракнал, беше гракнала, беше гракнало, бяха гракнали, ще гракна, ще гракнем, ще гракнеш, ще гракнете, ще гракне, ще гракнат, ще

грамът, грама, мн. грамове, (два) грама, м. Основна единица мярка за тежина, равна на една хилядна част от килограма. Сто грама.
Синоними: нещо малко, зърно, троха, частица, капка грам, грама, грамът, грамове, грамовете, грама

мн. грама`ди, ж. Много голяма, огромна купчина от пръст, камъни, предмети.
Синоними: куп, купчина, камара, планина, гигант, исполин, великан, колос, титан, маса, голямо количество грамада, грамадата, грамади, грамадите

грамадна, грамадно, мн. грама`дни, прил.
1. Който е с много големи размери или в много голямо количество; огромен. Грамадна сграда.
2. Който се изявява в много висока степен. Имаше грамаден успех.
Синоними: голям, преголям, необятен, необхватен, извънмерен, обемист, неизмерим, чрезмерен, безмерен, безграничен, безкраен, безпределен, пространен, обширен, просторен, огромен, необикновен, извънреден, крупен, колосален, гигантски, исполински, грандиозен, великански, изключителен, значителен, монументален, внушителен, важен, главен, капитален, първостепенен, много голям, необичаен, тромав, тежък грамаден, грамадния, грамадният, грамадна, грамадната, грамадно, грамадното, грамадни, грамадните

м., само ед. Тежина, тегло, измерено в грамове. Тази стока е в по-малък грамаж. Редовно ме удрят в грамажа. грамаж, грамажа, грамажът, грамажи, грамажите, грамажа

мн. грамати`ци, м.
1. ист. Образован човек, книжовник; изкусен в граматиката.
2. Лице, което професионално се занимава с граматика или съставя учебници по граматика. граматик, граматика, граматикът, граматици, граматиците, граматика

ж., само ед. Наука, дял от езикознанието, в който се разглежда морфологичният и синтактичният строй на езика.
прил. граматичен, граматична, граматично, мн. граматични.
прил. граматически, граматическа, граматическо, мн. граматически. граматика, граматиката, граматики, граматиките

граматикарят, граматикаря, мн. граматика`ри, м. Остар. Граматик (във 2 знач.). граматикар, граматикаря, граматикарят, граматикари, граматикарите, граматикари, граматикарю

вж. грама`тика граматичен, граматичния, граматичният, граматична, граматичната, граматично, граматичното, граматични, граматичните

вж. грама`тика граматически, граматическия, граматическият, граматическа, граматическата, граматическо, граматическото, граматически, граматическите

мн. грамоти`, ж.
1. ист. Официален документ от името на владетеля.
2. Писмен документ за отличие. Почетна грамота.
Синоними: документ, свидетелство, удостоверение, диплом, тапия, харта, устав, право грамота, грамотата, грамоти, грамотите

грамотна, грамотно, мн. грамотни, прил.<br />1. Който знае да чете и пише. <em>Вече сме грамотни.</em><br />2. Който има смисъл и е без правописни грешки.<br />3. Умел, с познания в определена област. <em>Технически грамотен.</em><br />нареч. грамотно. Пиши по-грамотно.
същ. грамотност, грамотността, ж. Музикална грамотност.
Синоними: начетен, образован, учен, книжовен, просветен, културен грамотен, грамотния, грамотният, грамотна, грамотната, грамотно, грамотното, грамотни, грамотните

вж. грамо`тен
Синоними: писменост, четмо и писмо, образованост, начетеност, книжовност, ученост, образование, знания, просветеност грамотност, грамотността, грамотности, грамотностите

мн. грамофони, (два) грамофона, м. Музикален апарат, който възпроизвежда звук, записан на специална плоча.
прил. грамофонен, грамофонна, грамофонно, мн. грамофонни. Грамофонна плоча. грамофон, грамофона, грамофонът, грамофони, грамофоните, грамофона

вж. грамофо`н грамофонен, грамофонния, грамофонният, грамофонна, грамофонната, грамофонно, грамофонното, грамофонни, грамофонните

мн. гранати, (два) граната, м. Твърд минерал с тъмночервен цвят, а също обработен камък от този минерал за украшение.
прил. гранатов, гранатова, гранатово, мн. гранатови. Гранатова гривна. гранат, граната, гранатът, гранати, гранатите, граната

мн. гранати, ж. Спец.<br />1. Артилерийски снаряд с взривно вещество.<br />2. Ръчна бомба.<br />прил. гранатен, гранатна, гранатно, мн. грана`тни.
Синоними: гилза, патрон, снаряд граната, гранатата, гранати, гранатите

вж. грана`та гранатен, гранатния, гранатният, гранатна, гранатната, гранатно, гранатното, гранатни, гранатните

вж. грана`т гранатов, гранатовия, гранатовият, гранатова, гранатовата, гранатово, гранатовото, гранатови, гранатовите

мн. гра`ндами, ж. Дама от висшето общество. грандама, грандамата, грандами, грандамите

грандиозна, грандиозно, мн. грандиозни, прил. Огромен, внушителен, величествен. <em>Грандиозна сграда.</em><br />същ. грандиозност, грандиозността`, ж. Отличава се с грандиозност.
Синоними: голям, грамаден, огромен, внушителен, мощен, импозантен, монументален, величествен, величав, великолепен, блестящ, тържествен, достоен, поразителен, несравним, ефектен, пищен, славен, знаменит, забележителен грандиозен, грандиозния, грандиозният, грандиозна, грандиозната, грандиозно, грандиозното, грандиозни, грандиозните

вж. грандио`зен
Синоними: величественост, величавост, импозантност, монументалност грандиозност, грандиозността, грандиозности, грандиозностите

мн. грандомани, м. Лице, обзето от грандомания. // прил. грандомански, грандоманска, грандоманско, мн. грандома`нски. Грандомански планове. грандоман, грандомана, грандоманът, грандомани, грандоманите, грандомана

ж., само ед.
1. Мания за величие, за превъзходство.
2. Маниакална слабост към величавото, грамадното, импозантното. Страдам от грандомания.
Синоними: големство, надменност, надутост, горделивост, високомерие, самомнителност грандомания, грандоманията, грандомании, грандоманиите

вж. грандома`н грандомански, грандоманския, грандоманският, грандоманска, грандоманската, грандоманско, грандоманското, грандомански, грандоманските

мн. грандхотели, (два) грандхотела, м. Хотел от много висока, екстра категория. грандхотел, грандхотела, грандхотелът, грандхотели, грандхотелите, грандхотела

гранива, граниво, мн. граниви, прил. За мазнини — който е с лош вкус и с миризма на остаряло, развалено. <em>Граниво масло. Гранива сланина. Граниво олио. Гранива мас.</em> // същ. гранивост, гранивостта`, ж.
Синоними: миризлив, вмирисан, вонящ, смрадлив, гранясал, развален гранив, гранивия, гранивият, гранива, гранивата, граниво, гранивото, граниви, гранивите

вж. грани`в гранивост, гранивостта, гранивости, гранивостите

мн. гранити, (два) гранита, м. Твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал, в скулптурата и др.
прил. гранитен, гранитна, гранитно, мн. гранитни. Гранитен паметник. гранит, гранита, гранитът, гранити, гранитите, гранита

вж. грани`т
Синоними: твърд, устойчив, здрав, упорит, непоколебим, несломим, коравосърдечен гранитен, гранитния, гранитният, гранитна, гранитната, гранитно, гранитното, гранитни, гранитните

мн. граници, ж.<br />1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. <em>Държавна граница. В границите на града.</em><br />2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. <em>На границата между живота и смъртта.</em><br />3. Прен. Предел, допустима норма. <em>Това минава всякакви граници на приличието.</em><br />прил. граничен, гранична, гранично, мн. грани`чни. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
* Зад граница. — В чужбина.
Синоними: предел, край, преграда, разграничение, синор, линия, бразда, бряг, праг, вододел, ограничение, мярка, рамка, норма, лимит, обхват, обсег, район, разграничаване, различие, степен граница, границата, граници, границите

граничиш, мин. св. граничих, мин. прич. грани`чил, несв.; с какво.
1. Имам обща граница. На юг България граничи с Турция и Гърция.
2. Имам сходство, доближавам се, достигам, съвпадам. Това граничи с лудост.
Синоними: допирам се, докосвам се, досягам, достигам, доближавам се, съм съсед гранича, граничим, граничиш, граничите, граничи, граничат, граничих, граничихме, граничи, граничихте, граничи, граничиха, граничех, граничехме, граничеше, граничехте, граничеше, граничеха, граничил съм, граничила съм, граничило съм, граничили сме, граничил си, граничила си, граничило си, граничили сте, граничил е, граничила е, граничило е, граничили са, бях граничил, бях граничила, бях граничило, бяхме граничили, беше граничил, беше граничила, беше граничило, бяхте граничили, беше граничил, беше граничила, беше граничило, бяха граничили, ще гранича, ще граничим,

граничарят, граничаря, мн. граничари, м. Войник, който служи на границата, като я охранява.<br />прил. граничарски, граничарска, граничарско, мн. гранича`рски. Граничарско куче. граничар, граничаря, граничарят, граничари, граничарите, граничари, граничарю

вж. гранича`р граничарски, граничарския, граничарският, граничарска, граничарската, граничарско, граничарското, граничарски, граничарските

вж. гра`ница
Синоними: пределен, междинен, преграден, разграничителен, демаркационен, разделителен, пограничен, краен граничен, граничния, граничният, гранична, граничната, гранично, граничното, гранични, граничните

мн. гранки, ж.<br />1. Клонче, вейка.<br />2. Навити на глава конци, прежда.<br />същ. умал. гранче, мн. гра`нчета, ср.
Синоними: клонче, клонка, вейка гранка, гранката, гранки, гранките

мед. 1. Образуване на зърна или гранули.
2. Гранулирана, зърнеста маса на повърхността или във вътрешността на отган или тъкан.
3. Гранулационна тъкан. гранулация, гранулацията, гранулации, гранулациите

мн., грану`ла, ж. Малки, лесноразтворими във вода късове от вещество във вид на зърна. Какао на гранули. Лекарство на гранули.

мед. Зърнест, зърнист, гранулиран.

мн. грануломи, (два) гранулома, м. Спец. В медицината — възпаление на тъкан във вид на подутина или възелче. Гранулом на зъба. гранулом, гранулома, грануломът, грануломи, грануломите, гранулома

мн. грануло`ми, ж. Гранулом.

мед. Заболяване, при което се образуват грануломи, напр. туберкулоза, луес, саркоидоза, туларемия, коремен тиф и др.

мед. Зрял гранулиран левкоцит. Гранулоцитите се делят на неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулоцити. гранулоцит, гранулоцита, гранулоцитът, гранулоцити, гранулоцитите, гранулоцита

мед. Понижаване на гранулоцитите в кръвта.

граниш, мин. св. граних, мин. прич. грани`л, несв. Само в трето лице, ед. и мн. За мазнина — имам гранив вкус и миризма.

граня`саш, св. — вж. гранясвам. гранясам, гранясаме, гранясаш, гранясате, граняса, гранясат, гранясах, гранясахме, граняса, гранясахте, граняса, гранясаха, гранясах, гранясахме, гранясаше, гранясахте, гранясаше, гранясаха, гранясал съм, гранясала съм, гранясало съм, гранясали сме, гранясал си, гранясала си, гранясало си, гранясали сте, гранясал е, гранясала е, гранясало е, гранясали са, бях гранясал, бях гранясала, бях гранясало, бяхме гранясали, беше гранясал, беше гранясала, беше гранясало, бяхте гранясали, беше гранясал, беше гранясала, беше гранясало, бяха гранясали, ще гранясам, ще граняс

гранясваш, несв. и гранясам, св. За мазнина — ставам гранив. гранясвам, гранясваме, гранясваш, гранясвате, гранясва, гранясват, гранясвах, гранясвахме, гранясва, гранясвахте, гранясва, гранясваха, гранясвах, гранясвахме, гранясваше, гранясвахте, гранясваше, гранясваха, гранясвал съм, гранясвала съм, гранясвало съм, гранясвали сме, гранясвал си, гранясвала си, гранясвало си, гранясвали сте, гранясвал е, гранясвала е, гранясвало е, гранясвали са, бях гранясвал, бях гранясвала, бях гранясвало, бяхме гранясвали, беше гранясвал, беше гранясвала, беше гранясвало, бяхте гранясвали, беше гранясвал, беше гранясвала, беше гран

мн. гра`пи, ж. Земеделско зъбчато сечиво за раздробяване на буци пръст и заглаждане, заравняване. грапа, грапата, грапи, грапите

грапава, грапаво, мн. грапави, прил.<br />1. Който не е гладък, по чиято повърхност има вдлъбнатини и издатини. <em>Грапава стена. Грапав дънер.</em><br />2. Прен. За език, стил — необработен. <em>Стилът ти е грапав.</em><br />същ. грапавост, грапавостта`, ж.
Синоними: неравен, груб, неогладен, негладък, недодялан, необработен, суров, загрубял, неграциозен, грубоват, тромав, неизгладен, назъбен, нащърбен, скалист, каменист, горист грапав, грапавия, грапавият, грапава, грапавата, грапаво, грапавото, грапави, грапавите

мн. грапавини`, ж.
1. Неравност. Тук има грапавина.
2. Прен. Езикова и/или стилова необработеност, неиздържаност.
Синоними: грапавост, издутост, неравност, грубост, възел, пъпка, суровост, загрубялост грапавина, грапавината, грапавини, грапавините

вж. гра`пав
Синоними: грапавина, издутост, неравност, грубост, суровост, загрубялост, несиметричност, несъразмерност грапавост, грапавостта, грапавости, грапавостите

1. Нареч. Безплатно. Ще вляза гратис.
   2. същ., мн. гра̀тиси, (два) гра̀тиса, м. Безплатен билет. Получих гратиси.
   прил. гра̀тисен, гра̀тисна, гра̀тисно, мн. гра̀тисни. Гратисен период.
   * Мина/минавам гратис. — Разг. Измъквам се, излизам от трудно или неудобно положение. И тоя път минах гратис.
   Синоними: (същ.) даром, безплатно, без нищо, безвъзмездно, залудо, без пари

мн. гра`тисчии, м. Разг. Човек, който съумява да се вмъкне на представление, концерт, спортно състезание без билет. гратисчия, гратисчията, гратисчията, гратисчии, гратисчиите, гратисчии, гратисчийо

графът, графа, мн. гра`фи, м. мат. Множество от точки (върхове), свързани помежду си с линии (ребра). w:Граф (математика). граф, графа, графът, графи, графите, графа

графът, графа, мн. гра`фове, м. Наследствена благородническа титла, по-висока от барон, а също лице, което има тази титла. граф, графа, графът, графове, графовете, графове, графе

мн. графи`, ж. Колона на лист хартия, обозначена с две отвесни линии, обикн. за вписване на данни. графа, графата, графи, графите

мн. графици, (два) графика, м.
1. План, разписание, разпределение по дни, часове или срокове. График на изпитите. Работя по график. Имам график.
2. Диаграма.

—-

мн. графи`ци, м. Художник, който се занимава с графика (в 1 знач.).
Синоними: диаграма, таблица, табло, схема, чертеж, план, скица график, графика, графикът, графици, графиците, графика

мн. графики, ж.<br />1. Само ед. Вид изобразително изкуство, при което се рисува с черти и линии, без бои.<br />2. Отделна рисунка от това изкуство.<br />3. Спец. В езикознанието — съвкупност от всички средства на дадена писменост.<br />4. Спец. Геометрично изображение на функционалната зависимост между две променливи величини.<br />прил. графичен, графична, графично, мн. графични.<br />прил. графически, графическа, графическо, графи`чески. графика, графиката, графики, графиките

мн. графи`ни, ж. Жена граф. графиня, графинята, графини, графините, графиньо

м., само ед.
1. Тъмносив или черен лъскав и мек минерал, от който се правят моливи, бои и др.
2. Тънка пръчица от този минерал вътре в молив.
прил. графитен, графитна, графитно, мн. графитни. графит, графита, графитът, графити, графитите, графита

вж. графи`т графитен, графитния, графитният, графитна, графитната, графитно, графитното, графитни, графитните

вж. гра`фика графичен, графичния, графичният, графична, графичната, графично, графичното, графични, графичните

вж. гра`фика графически, графическия, графическият, графическа, графическата, графическо, графическото, графически, графическите

мн. графи`чки, ж. Художничка график. графичка, графичката, графички, графичките

мн. графоло`зи, м. Специалист по графология. графолог, графолога, графологът, графолози, графолозите, графолози

ж., само ед.
1. Изучаване почерка на човека с цел да се разгадае характерът му.
2. Спец. Сравнителен анализ на писмен текст с друг с цел да се идентифицира авторът по особеностите на почерка. графология, графологията, графологии, графологиите

мн. графома`ни, м. Лице, което е обзето от графомания. графоман, графомана, графоманът, графомани, графоманите, графомана

ж., само ед. Болезнено пристрастие към съчинителстване, писане и издаване на собствените писания у лица, лишени от писателски талант. графомания, графоманията, графомании, графоманиите

мн. гра`фства, ср.
1. Владение на граф.
2. Административно-териториална единица в някои страни (Англия, Ирландия и др.). графство, графството, графства, графствата

грахът, граха, само ед., м. Растение от рода на боба с плодове като малки зърна в шушулка, които се употребяват за храна след варене.
прил. грахов, грахова, грахово, мн. грахови. Грахово зърно. грах, граха, грахът

вж. грах грахов, граховия, граховият, грахова, граховата, грахово, граховото, грахови, граховите

граховидна, граховидно, мн. грахови`дни, прил. Който има форма на грахово зърно. граховиден, граховидния, граховидният, граховидна, граховидната, граховидно, граховидното, граховидни, граховидните

грациозна, грациозно, мн. грациозни, прил. Който притежава грация; изящен.<br />нареч. грациозно. Танцуват грациозно.
същ. грациозност, грациозността, ж. Отличавам се с грациозност.
Синоними: изящен, гиздав, строен, красив, великолепен, прекрасен, прелестен, хубав, елегантен, нежен, пластичен, гъвък, кръшен, гъвкав, тънък, слаб, деликатен грациозен, грациозния, грациозният, грациозна, грациозната, грациозно, грациозното, грациозни, грациозните

вж. грацио`зен

вж. грацио`зен грациозност, грациозността, грациозности, грациозностите

мн. гра`ции, ж.
1. Само ед. Изящество, красота в движенията и формите на тялото.
2. Грациозна жена или девойка.
Синоними: изящество, красота, прелест, хубост, великолепие, привлекателност, очарователност грация, грацията, грации, грациите

грачиш, мин. св. грачих и грачих, мин. прич. грачил и грачил, несв. За птица (врана, гарван, патица и под.) — издавам характерен дрезгав крясък.<br />същ. грачене, ср.
Синоними: гракам, крякам, изкрясква грача, грачим, грачиш, грачите, грачи, грачат, грачих, грачихме, грачи, грачихте, грачи, грачиха, грачех, грачехме, грачеше, грачехте, грачеше, грачеха, грачил съм, грачила съм, грачило съм, грачили сме, грачил си, грачила си, грачило си, грачили сте, грачил е, грачила е, грачило е, грачили са, бях грачил, бях грачила, бях грачило, бяхме грачили, беше грачил, беше грачила, беше грачило, бяхте грачили, беше грачил, беше грачила, беше грачило, бяха грачили, ще грача, ще грачим, ще грачиш, ще грачите, ще грачи, ще грачат, ще съм грачил, ще съм грачила, ще съм грачило, ще сме гра

вж. гра`ча грачене, граченето, грачения, граченията

гребеш, мин. св. гребах и гребах, мин. прич. гребал и гребал, несв.<br />1. Какво. Вадя, вземам с шепа или инструмент течност, насипно вещество, материал. <em>Греба мед с лъжицата. Греба сняг. Греба пясък.</em><br />2. Карам лодка, плавателен съд с гребла. <em>Гребем по цял ден.</em><br />същ. гребане, ср.
Синоними: изгребвам, черпя, вадя, изваждам, загребвам, търмъча, събирам, изчерпвам, копая, рина греба, гребем, гребеш, гребете, гребе, гребат, гребах, гребахме, греба, гребахте, греба, гребаха, гребях, гребяхме, гребеше, гребяхте, гребеше, гребяха, гребал съм, гребала съм, гребало съм, гребали сме, гребал си, гребала си, гребало си, гребали сте, гребал е, гребала е, гребало е, гребали са, бях гребал, бях гребала, бях гребало, бяхме гребали, беше гребал, беше гребала, беше гребало, бяхте гребали, беше гребал, беше гребала, беше гребало, бяха гребали, ще греба, ще гребем, ще гребеш, ще гребете, ще гребе, ще гребат, ще съм гребал, ще съм гребала, ще съм гребало, ще сме гре

мн. греба`лки, ж. Съд за гребане. гребалка, гребалката, гребалки, гребалките

вж. греба` гребане, гребането, гребания, гребанията

мн. греба`чи, м. Разг. Гребец.

гребваш, несв. и гребна, св. Греба веднъж или поединично. Гребнах с лъжицата да опитам. гребвам, гребваме, гребваш, гребвате, гребва, гребват, гребвах, гребвахме, гребва, гребвахте, гребва, гребваха, гребвах, гребвахме, гребваше, гребвахте, гребваше, гребваха, гребвал съм, гребвала съм, гребвало съм, гребвали сме, гребвал си, гребвала си, гребвало си, гребвали сте, гребвал е, гребвала е, гребвало е, гребвали са, бях гребвал, бях гребвала, бях гребвало, бяхме гребвали, беше гребвал, беше гребвала, беше гребвало, бяхте гребвали, беше гребвал, беше гребвала, беше гребвало, бяха гребвали, ще гребвам, ще гребваме, ще гребваш, ще гребвате, ще гребва, ще гребва

гребна, гребно, мн. гребни, прил. Който се отнася до гребане (във 2 знач.). <em>Гребни спортове. Гребна база.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. гребени, (два) гребена, м.<br />1. Плосък предмет със зъбци за ресане.<br />2. Назъбен месест израстък на главата на петел или друга птица. <em>Червен гребен.</em><br />3. Било на планина; хребет.<br />4. Най-високата удължена част от вълна.
същ. умал. гребенче, мн. гребенчета, ср.
Синоними: чесало, хребет, било, витло, винт, ръб, край, периферия, бордюр, перваз, ребро, планинска верига гребен, гребена, гребенът, гребени, гребените, гребена

гребна, гребно, мн. гребни, прил. Който се отнася до гребане (във 2 знач.). <em>Гребни спортове. Гребна база.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. гребени, (два) гребена, м.<br />1. Плосък предмет със зъбци за ресане.<br />2. Назъбен месест израстък на главата на петел или друга птица. <em>Червен гребен.</em><br />3. Било на планина; хребет.<br />4. Най-високата удължена част от вълна.
същ. умал. гребенче, мн. гребенчета, ср.
Синоними: (същ.) чесало, (същ.) хребет, било, (същ.) витло, винт, (същ.) ръб, край, периферия, бордюр, перваз, ребро, (същ.) планинска верига гребен, гребния, гребният, гребна, гребната, гребно, гребното, гребни, гребните

вж. гре`бен гребенче, гребенчето, гребенчета, гребенчетата

мн. гребци`, м.
1. Човек, който кара лодка с гребла.
2. Спортист от гребните спортове. гребец, гребеца, гребецът, гребци, гребците, гребци, гребецо

мн. гребла`, ср.
1. Дървена лопата, с която се кара лодка; весло.
2. Земеделско сечиво със зъбци, с което се събира сено, слама и под.
3. Част от машина или прикачно устройство за гребане, събиране или разпръскване на пръст, сняг, сено, слама и др.
Синоними: весло, лопата, екскаватор, кофа, кош, грайфер гребло, греблото, гребла, греблата

гребнеш, мин. св. гребнах, мин. прич. гре`бнал, св. — вж. гребвам. гребна, гребнем, гребнеш, гребнете, гребне, гребнат, гребнах, гребнахме, гребна, гребнахте, гребна, гребнаха, гребнех, гребнехме, гребнеше, гребнехте, гребнеше, гребнеха, гребнал съм, гребнала съм, гребнало съм, гребнали сме, гребнал си, гребнала си, гребнало си, гребнали сте, гребнал е, гребнала е, гребнало е, гребнали са, бях гребнал, бях гребнала, бях гребнало, бяхме гребнали, беше гребнал, беше гребнала, беше гребнало, бяхте гребнали, беше гребнал, беше гребнала, беше гребнало, бяха гребнали, ще гребна, ще гребнем, ще гребнеш, ще гребнете, ще гребне, ще гребнат, ще

мн. греди`, ж.
1. Дълго четвъртито дърво за строеж.
2. Гимнастически уред, подобен на такова дърво, закрепен на стойки с определена височина. Шампионка на греда.
Синоними: връзка, верига, скоба, конзола, подпора греда, гредата, греди, гредите

мн. гредореди, (два) гредореда, м. Хоризонтален ред от греди, обикн. за основа на таван на стая. гредоред, гредореда, гредоредът, гредореди, гредоредите, гредореда

вж. гре`я греене, греенето, греения, греенията

грездеят, грездея, мн. грездеи, (два) грездея, м.
1. Дървена запушалка на бъчва, каца и под.
2. Разг. Грубо. Мъжки полов член.

грейваш, несв. и грейна, св. Почвам изведнъж да грея (в 1,2 и 3 знач.). Огънят грейва. Прозорците грейват. Роклята и</em> <em>грейна. Очите</em> <em>и грейнаха.
Синоними: светя, осветявам, изпускам светлина, сияя, блестя, озарявам, засиявам грейвам, грейваме, грейваш, грейвате, грейва, грейват, грейвах, грейвахме, грейва, грейвахте, грейва, грейваха, грейвах, грейвахме, грейваше, грейвахте, грейваше, грейваха, грейвал съм, грейвала съм, грейвало съм, грейвали сме, грейвал си, грейвала си, грейвало си, грейвали сте, грейвал е, грейвала е, грейвало е, грейвали са, бях грейвал, бях грейвала, бях грейвало, бяхме грейвали, беше грейвал, беше грейвала, беше грейвало, бяхте грейвали, беше грейвал, беше грейвала, беше грейвало, бяха грейвали, ще грейвам, ще грейваме, ще грейваш, ще грейвате, ще грейва, ще грейва

мн. грейдери, (два) грейдера, м. Прикачно устройство към машина за разкопаване и изравняване на пътища. грейдер, грейдера, грейдерът, грейдери, грейдерите, грейдера

мн. гре`йки, ж.
1. Плосък гумен съд, който се пълни с топла вода за загряване на тялото.
3. Топло шушляково яке с мека дебела подплата.
Синоними: нагревател, отоплителен уред, радиатор, печка грейка, грейката, грейки, грейките

грейнеш, мин. св. грейнах, мин. прич. гре`йнал, св. — вж. грейвам. грейна, грейнем, грейнеш, грейнете, грейне, грейнат, грейнах, грейнахме, грейна, грейнахте, грейна, грейнаха, грейнех, грейнехме, грейнеше, грейнехте, грейнеше, грейнеха, грейнал съм, грейнала съм, грейнало съм, грейнали сме, грейнал си, грейнала си, грейнало си, грейнали сте, грейнал е, грейнала е, грейнало е, грейнали са, бях грейнал, бях грейнала, бях грейнало, бяхме грейнали, беше грейнал, беше грейнала, беше грейнало, бяхте грейнали, беше грейнал, беше грейнала, беше грейнало, бяха грейнали, ще грейна, ще грейнем, ще грейнеш, ще грейнете, ще грейне, ще грейнат, ще

мн. грейпфрути, (два) грейпфрута, м.
1. Цитрусово дърво от рода на портокала с едри, кръгли и сочни плодове с възгорчив вкус.
2. Плодът на това дърво. грейпфрут, грейпфрута, грейпфрутът, грейпфрути, грейпфрутите, грейпфрута

греста`, само ед., ж. Гъсто масловидно вещество за смазване на машинни части. грес, греста, греси, гресите

гресираш, несв. и св.; Какво. Смазвам с грес.<br />същ. гресиране, ср. Колата има нужда от гресиране. гресирам, гресираме, гресираш, гресирате, гресира, гресират, гресирах, гресирахме, гресира, гресирахте, гресира, гресираха, гресирах, гресирахме, гресираше, гресирахте, гресираше, гресираха, гресирал съм, гресирала съм, гресирало съм, гресирали сме, гресирал си, гресирала си, гресирало си, гресирали сте, гресирал е, гресирала е, гресирало е, гресирали са, бях гресирал, бях гресирала, бях гресирало, бяхме гресирали, беше гресирал, беше гресирала, беше гресирало, бяхте гресирали, беше гресирал, беше гресирала, беше гресирало, бяха гресирали, ще гресирам, ще гресир

вж. греси`рам гресиране, гресирането, гресирания, гресиранията

мн. гресьо`рки, ж. Инструмент, с който се гресира под налягане. гресьорка, гресьорката, гресьорки, гресьорките

греховна, греховно, мн. греховни, прил.<br />1. Който има грехове; грешен. <em>Греховен свят.</em><br />2. Който подбужда към грях. <em>Греховни мисли.</em><br />същ. греховност, греховността`, ж.
Синоними: грешен, престъпен, нечестив, виновен греховен, греховния, греховният, греховна, греховната, греховно, греховното, греховни, греховните

вж. грехо`вен
Синоними: прегрешение, виновност греховност, греховността, греховности, греховностите

мн. грехопаде`ния, ср.
1. Само ед. Според Библията — грехът на Адам и Ева, които нарушили забраната на Бог.
2. Прен. Постъпка, извършена в нарушение на нравствените норми.
Синоними: прегрешение, грях, провинение, вина, престъпление грехопадение, грехопадението, грехопадения, грехопаденията

ж., само ед.
* Грехота е. — Разг. Грешно е, грях е. Грехота е да говориш така.
Синоними: неприлично, недостойно, срамно, безчестно грехота, грехотата, грехоти, грехотите

грешиш, мин. св. греших, мин. прич. греши`л, несв.
1. Правя, допускам грешки; бъркам.
2. Върша грях.
Синоними: бъркам, обърквам, сгрешавам, правя грешка, провинявам се, прегрешавам, заблуждавам се, отклонявам се, съм на крив път, имам грешка, посбърквам, не съм прав, сбъркал съм, виновен съм греша, грешим, грешиш, грешите, греши, грешат, греших, грешихме, греши, грешихте, греши, грешиха, грешах, грешахме, грешеше, грешахте, грешеше, грешаха, грешил съм, грешила съм, грешило съм, грешили сме, грешил си, грешила си, грешило си, грешили сте, грешил е, грешила е, грешило е, грешили са, бях грешил, бях грешила, бях грешило, бяхме грешили, беше грешил, беше грешила, беше грешило, бяхте грешили, беше грешил, беше грешила, беше грешило, бяха грешили, ще греша, ще грешим, ще грешиш, ще грешите, ще греши, ще грешат, ще съм грешил, ще съм грешила, ще съм грешило, ще сме гре

грешна, грешно, мн. гре`шни, прил.
1. Който съдържа грешка; неточен, неправилен, сбъркан.
2. Който има грехове, който е вършил грехове; греховен.
Синоними: неточен, неверен, неправилен, сбъркан, сгрешен, погрешен, крив, лъжовен, виновен, провинен, непоправим, нереден, лош, несправедлив, неморален, лъжлив, измамен грешен, грешния, грешният, грешна, грешната, грешно, грешното, грешни, грешните

мн. гре`шки, ж.
1. Неправилност, неточност. Направих грешка. Правописни грешки. Имам грешка.
2. Вина, простъпка. Каква грешка допуснах, че ме наказваш? Ще си изкупувам грешките.
Синоними: опущение, погрешка, махана, неточност, неправилност, недостатък, слабост, заблуждение, недоразумение, вина, простъпка, грях, престъпление, гаф, дефект, пропуск, погрешно схващане грешка, грешката, грешки, грешките

мн. гре`шници, м. Човек, който има грехове.
Синоними: виновник, провинен, престъпник, подсъдим, злосторник, нарушител грешник, грешника, грешникът, грешници, грешниците, грешници, грешнико

мн. гре`шници, ж. Жена грешник. грешница, грешницата, грешници, грешниците, грешнице

грееш, мин. св. грях, мин. прич. грял, несв.<br />1. Излъчвам топлина и/или светлина; топля, светя. <em>Слънцето грее. Огънят грее. Месечината грее. Звездите греят.</em><br />2. Отразявам светлина; блестя, лъщя. <em>Прозорците греят. Роклята</em> <em>и грее цялата в позлата. Стаичката грее в чистота.
3. Прен. Имам блясък; пламтя, сияя. Очите ми греят. Лицето и</em> <em>грее в усмивка.</em><br />4. Кого, какво. Правя да стане топъл; топля, затоплям, стоплям. <em>Грея ръцете си. Грея вода на слънцето.</em><br /><em>_грея се.</em><em> — Топля се, припичам се. </em>Котката се грееше на слънцето._<br />същ. греене, ср.
Синоними: светя, блестя, сияя, пламтя, осветявам, озарявам, проблясвам, топля, стоплям, огрявам, нагрявам, препичам, загрявам, нажежен съм силно грея, греем, грееш, греете, грее, греят, грях, гряхме, гря, гряхте, гря, гряха, греех, греехме, грееше, греехте, грееше, грееха, грял съм, гряла съм, гряло съм, грели сме, грял си, гряла си, гряло си, грели сте, грял е, гряла е, гряло е, грели са, бях грял, бях гряла, бях гряло, бяхме грели, беше грял, беше гряла, беше гряло, бяхте грели, беше грял, беше гряла, беше гряло, бяха грели, ще грея, ще греем, ще грееш, ще греете, ще грее, ще греят, ще съм грял, ще съм гряла, ще съм гряло, ще сме грели, ще си грял, ще си гряла, ще си гряло, ще сте грели, ще е грял, ще е гряла, ще е гряло, ще са гре

грееш, мин. св. грях, мин. прич. грял, несв.<br />1. Излъчвам топлина и/или светлина; топля, светя. <em>Слънцето грее. Огънят грее. Месечината грее. Звездите греят.</em><br />2. Отразявам светлина; блестя, лъщя. <em>Прозорците греят. Роклята</em> <em>и грее цялата в позлата. Стаичката грее в чистота.
3. Прен. Имам блясък; пламтя, сияя. Очите ми греят. Лицето и</em> <em>грее в усмивка.</em><br />4. Кого, какво. Правя да стане топъл; топля, затоплям, стоплям. <em>Грея ръцете си. Грея вода на слънцето.</em><br /><em>_грея се.</em><em> — Топля се, припичам се. </em>Котката се грееше на слънцето._<br />същ. греене, ср.
Синоними: светя, блестя, сияя, пламтя, осветявам, озарявам, проблясвам, топля, стоплям, огрявам, нагрявам, препичам, загрявам, нажежен съм силно грея, греем, грееш, греете, грее, греят, грях, гряхме, гря, гряхте, гря, гряха, греех, греехме, грееше, греехте, грееше, грееха, грял съм, гряла съм, гряло съм, грели сме, грял си, гряла си, гряло си, грели сте, грял е, гряла е, гряло е, грели са, бях грял, бях гряла, бях гряло, бяхме грели, беше грял, беше гряла, беше гряло, бяхте грели, беше грял, беше гряла, беше гряло, бяха грели, ще грея, ще греем, ще грееш, ще греете, ще грее, ще греят, ще съм грял, ще съм гряла, ще съм гряло, ще сме грели, ще си грял, ще си гряла, ще си гряло, ще сте грели, ще е грял, ще е гряла, ще е гряло, ще са гре

мн. групи, ж.<br />1. Известен брой лица или еднородни предмети, които са на едно място. <em>Група ученици.</em><br />2. Обединение на лица, предмети, явления въз основа на общ признак. <em>Аз съм в първата група. Ще пътуват на две групи. Градовете се делят в три групи по големина.</em><br />същ. умал. групичка, мн. групички, ж. (в 1 знач.). <em>_// прил. групов, групова, групово, мн. гру`пови. Групова снимка. Групов ръководител._
Синоними: групировка, компания, трупа, тяло, колектив, общество, сдружение, партия, секта, лига, дружина, банда, чета, шайка, тайфа, сбор, купчина, съвкупност, множество, екип, бригада, кръг, клика, котерия, тълпа, общуване, комплект, сет, гарнитура, серия, куп, тумба, лика, семейство, род, вид, отряд група, групата, групи, групите

групираш, несв. и св.; Кого, какво. Разпределям в групи.<br /><em>_групирам се.</em>_ — Събирам се, подреждам се или се деля в група.<br />същ. групиране, ср.
Синоними: събирам, сбирам, съсредоточавам, съединявам, обединявам, натрупвам, централизирам, редя, подреждам, сортирам, категоризирам, класирам, разпределям, подразделям, систематизирам, съставям група, трупам, струпвам, тълпя се групирам, групираме, групираш, групирате, групира, групират, групирах, групирахме, групира, групирахте, групира, групираха, групирах, групирахме, групираше, групирахте, групираше, групираха, групирал съм, групирала съм, групирало съм, групирали сме, групирал си, групирала си, групирало си, групирали сте, групирал е, групирала е, групирало е, групирали са, бях групирал, бях групирала, бях групирало, бяхме групирали, беше групирал, беше групирала, беше групирало, бяхте групирали, беше групирал, беше групирала, беше групирало, бяха групирали, ще групирам, ще групир

Банков термин: на активите и пасивите по срочност дейност при, която банките групират ликвидните си активи и краткосрочните си пасиви съобразно с остатъчния срок до падежите в шест групи с определена продължителност: на виждане — активи/пасиви, изискуеми със срок от 7 дни до 1 месец; активи/пасиви изискуеми със срок от един месец до три месеца; активи/пасиви изискуеми със срок от три месеца до шест месеца; активи/пасиви изискуеми със срок от шест месеца до девет месеца; активи/пасиви, изискуеми със срок от девет месеца до една година Давност> период от време, определен по нормативен ред, след изтичането на който се погасяват определени права и задължения.
Синоними: групировка, сдружение, съюз групиране, групирането, групирания, групиранията

мн. групиро`вки, ж.
1. Групиране.
2. Група (във 2 знач.) от хора.
Синоними: група, фракция, формация, сдружение, партия, секта, тяло, лига, дружина, групиране, съюз групировка, групировката, групировки, групировките

вж. гру`па групичка, групичката, групички, групичките

ж., само ед. Обособяване на лица в група вътре в по-голямо обединение от хора в знак на несъгласие с останалите или за преследване на свои частни интереси.
Синоними: фракционерство, сектантство, разколничество, разцепничество груповщина, груповщината, груповщини, груповщините

междум. За подражаване на звук, издаван от свиня. гу-гу междум. За подражаване на звука, издаван от гълъби, гургулици, бебета и др.

грухаш, несв. Грухтя. <br /><br />----<br /><br />грухаш, нeсв.; Какво.
1. Чукам жито, за да му паднат люспите. Грухам жито.
2. Диал. Роня царевични зърна от кочана с чукане. грухам, грухаме, грухаш, грухате, груха, грухат, грухах, грухахме, груха, грухахте, груха, грухаха, грухах, грухахме, грухаше, грухахте, грухаше, грухаха, грухал съм, грухала съм, грухало съм, грухали сме, грухал си, грухала си, грухало си, грухали сте, грухал е, грухала е, грухало е, грухали са, бях грухал, бях грухала, бях грухало, бяхме грухали, беше грухал, беше грухала, беше грухало, бяхте грухали, беше грухал, беше грухала, беше грухало, бяха грухали, ще грухам, ще грухаме, ще грухаш, ще грухате, ще груха, ще грухат, ще съм грухал, ще съм грухала, ще съм грухало, ще см

вж. грухтя` грухтене, грухтенето, грухтения, грухтенията

грухтиш, мин. св. грухтях, мин. прич. грухтял, несв.<br />1. За свиня — издавам характерен звук.<br />2. Прен. Пренебр. Издавам звуци, подобни на характерния звук на свиня. <em>Стига си грухтял!</em><br />същ. грухтене, ср. грухтя, грухтим, грухтиш, грухтите, грухти, грухтят, грухтях, грухтяхме, грухтя, грухтяхте, грухтя, грухтяха, грухтях, грухтяхме, грухтеше, грухтяхте, грухтеше, грухтяха, грухтял съм, грухтяла съм, грухтяло съм, грухтели сме, грухтял си, грухтяла си, грухтяло си, грухтели сте, грухтял е, грухтяла е, грухтяло е, грухтели са, бях грухтял, бях грухтяла, бях грухтяло, бяхме грухтели, беше грухтял, беше грухтяла, беше грухтяло, бяхте грухтели, беше грухтял, беше грухтяла, беше грухтяло, бяха грухтели, ще грухтя, ще грухтим, ще грухтиш, ще грухтите, ще грухти, ще грухтят, ще

гърбът, гърба, мн. гърбове, (два) гърба, м.
1. Задната част на човешкото тяло от шията до кръста. Боли ме гърбът.
2. Горната част на животинското тяло от шията до опашката. Котешки гръб. Мятам се на гърба на магарето.
3. Задната, нелицевата, непредната част на предмет. На гърба на снимката. На гърба на книгата. Гърбът на сградата. Гърбът на библиотечния шкаф. Гръб на дреха.
4. Най-високата планинска част; било.
същ. умал. гръбче, мн. гръбчета, ср. (в 1 и 2 знач.).
* Да ти видя гърба! — Грубо. Върви си, махай се. •Забивам нож в гърба (на някого). Разг. Постъпвам подло спрямо някого, предавам го.
* Зад гърба ми. — Разг. Тайно от мене.
* Мъкна го на гърба си. — Разг. Върша и неговата работа.
* Обръщам гръб (на някого). — Разг. Преставам да общувам с някого, след като съм бил близък с него или съм го използвал.
Синоними: гърбина, плещи, тил, задница, задна част, обратна страна, опако, хастар, подплата, дъно гръб, гърба, гърбът, гърбове, гърбовете, гърба

мн. гръбнаци, (два) гръбнака, м.
1. Основата на човешки или животински скелет, съставена от прешлени; гръбначен стълб.
2. Прен. Опора, основа, стълб.
прил. гръбначен, гръбначна, гръбначно, мн. гръбначни.
* Гръбначен стълб. — Спец. В анатомията — гръбнак (в 1 знач.). гръбнак, гръбнака, гръбнакът, гръбнаци, гръбнаците, гръбнака

вж. гръбна`к гръбначен, гръбначния, гръбначният, гръбначна, гръбначната, гръбначно, гръбначното, гръбначни, гръбначните

вж. гръб гръбче, гръбчето, гръбчета, гръбчетата

гръдта, само ед., ж. Гърди (в 1 и 4 знач.).<br />прил. гръден, гръдна, гръдно, мн. гръ`дни. Гръдни болести.
* Гръден кош. — Предната част на тялото — кухина, оградена от ребрата, където се намират белите дробове и сърцето.
* Гръдна болест. — Разг. Туберкулоза.
* Гръдна жаба. — Разг. Стенокардия. гръд, гръдта

вж. гръд гръден, гръдния, гръдният, гръдна, гръдната, гръдно, гръдното, гръдни, гръдните

мн. гръкляни, (два) гръкляна, м. Горната част на дихателната тръба.
прил. гръклянов, гръклянова, гръкляново, мн. гръклянови.
Синоними: гърло, гуша, шия, врат гръклян, гръкляна, гръклянът, гръкляни, гръкляните, гръкляна

гърмът, гърма, мн. гръмове и гърмове, (два) гръ`ма, м.
1. Само ед. Силен трясък по време на буря; гръмотевица.
2. Само ед. Мълния. Дървото е ударено от гръм.
3. Гърмеж, изстрел, шум, трясък. Гърмът на барабаните. Гърмът на високоговорителите. Гръм на пушка. Гръм от ръкопляскания.
* Като гръм от ясно небе. — Разг. Ненадейно, внезапно, неочаквано.
Синоними: трясък, пукот, гърмеж, изстрел, гръмотевица, мълния, бумтеж, бумтене, бучене, ек, ехтене, ечене, тътен, тътнеж, кънтеж, ехо, трескавица, щрак, щракване, плющене, изгърмяване гръм, гърма, гърмът, гръмове, гръмовете, гръма

гръмваш, несв. и гръмна, св. Гърмя изведнъж, веднъж или поединично.
Синоними: избухвам, трясвам, изкънтявам, прокънтявам, изстрелвам, изгърмявам, пуквам, стрелям, давам изстрел, гърмя гръмвам, гръмваме, гръмваш, гръмвате, гръмва, гръмват, гръмвах, гръмвахме, гръмва, гръмвахте, гръмва, гръмваха, гръмвах, гръмвахме, гръмваше, гръмвахте, гръмваше, гръмваха, гръмвал съм, гръмвала съм, гръмвало съм, гръмвали сме, гръмвал си, гръмвала си, гръмвало си, гръмвали сте, гръмвал е, гръмвала е, гръмвало е, гръмвали са, бях гръмвал, бях гръмвала, бях гръмвало, бяхме гръмвали, беше гръмвал, беше гръмвала, беше гръмвало, бяхте гръмвали, беше гръмвал, беше гръмвала, беше гръмвало, бяха гръмвали, ще гръмвам, ще гръмваме, ще гръмваш, ще гръмвате, ще гръмва, ще гръмва

вж. гръ`мък

вж. гръ`мък гръмкост, гръмкостта, гръмкости, гръмкостите

гръмлива, гръмливо, мн. гръмли`ви, прил. Силен, мощен, висок, шумен. Гръмлив глас.
Синоними: гръмък, гръмогласен, кънтящ, ехтящ, шумен, гръмовит, гръмовен, силен, бурен, оглушителен, яростен гръмлив, гръмливия, гръмливият, гръмлива, гръмливата, гръмливо, гръмливото, гръмливи, гръмливите

гръмнеш, мин. св. гръмнах, мин. прич. гръ`мнал, св. — вж. гръмвам. гръмна, гръмнем, гръмнеш, гръмнете, гръмне, гръмнат, гръмнах, гръмнахме, гръмна, гръмнахте, гръмна, гръмнаха, гръмнех, гръмнехме, гръмнеше, гръмнехте, гръмнеше, гръмнеха, гръмнал съм, гръмнала съм, гръмнало съм, гръмнали сме, гръмнал си, гръмнала си, гръмнало си, гръмнали сте, гръмнал е, гръмнала е, гръмнало е, гръмнали са, бях гръмнал, бях гръмнала, бях гръмнало, бяхме гръмнали, беше гръмнал, беше гръмнала, беше гръмнало, бяхте гръмнали, беше гръмнал, беше гръмнала, беше гръмнало, бяха гръмнали, ще гръмна, ще гръмнем, ще гръмнеш, ще гръмнете, ще гръмне, ще гръмнат, ще

гръмовна, гръмовно, мн. гръмо`вни, прил. Който се чува надалече. Глас гръмовен. гръмовен, гръмовния, гръмовният, гръмовна, гръмовната, гръмовно, гръмовното, гръмовни, гръмовните

гръмовита, гръмовито, мн. гръмови`ти, прил. Силен, мощен, подобен на гръм. гръмовит, гръмовития, гръмовитият, гръмовита, гръмовитата, гръмовито, гръмовитото, гръмовити, гръмовитите

гръмогласна, гръмогласно, мн. гръмогла`сни, прил.
1. Който има силен, мощен глас.
2. Който отеква много силно; гръмък.
Синоними: гръмък, гръмлив, гръмовит, гръмовен, силен, висок гръмогласен, гръмогласния, гръмогласният, гръмогласна, гръмогласната, гръмогласно, гръмогласното, гръмогласни, гръмогласните

мн. гръмоотводи, (два) гръмоотвода, м. Заземен метален прът на сграда за предпазване на сградата от мълния.
прил. гръмоотводен, гръмоотводна, гръмоотводно, мн. гръмоотводни. Гръмоотводна тръба. гръмоотвод, гръмоотвода, гръмоотводът, гръмоотводи, гръмоотводите, гръмоотвода

вж. гръмоотво`д гръмоотводен, гръмоотводния, гръмоотводният, гръмоотводна, гръмоотводната, гръмоотводно, гръмоотводното, гръмоотводни, гръмоотводните

мн. гръмотевици, ж. Силен или продължителен трясък, който съпровожда светкавица по време на буря.<br />прил. гръмотевичен, гръмотевична, гръмотевично, мн. гръмоте`вични. Гръмотевична буря.
Синоними: гръм, гърмеж, мълния, светкавица, трясък, трескавица, бумтеж, бумтене, бучене гръмотевица, гръмотевицата, гръмотевици, гръмотевиците

вж. гръмоте`вица
Синоними: мълниеносен, гръмоносен, поразителен, внезапен, мигновен, непредвиден, ненадеен, неочакван, светкавичен гръмотевичен, гръмотевичния, гръмотевичният, гръмотевична, гръмотевичната, гръмотевично, гръмотевичното, гръмотевични, гръмотевичните

гръмка, гръмко, мн. гръмки, прил.<br />1. Висок, мощен, силен като гръм. <em>Гръмка песен.</em><br />2. Прен. За думи, изрази и под. — който преследва външен ефект; надут, креслив. <em>Гръмки фрази. Гръмки речи.</em><br />нареч. гръмко. Отекват гръмко. Смеем се гръмко. // същ. гръмкост, гръмкостта, ж.
Синоними: оглушителен, проглушителен, гръмлив, гръмогласен, силен, шумен, бомбастичен, ефектен, празен, надут, важен, висок гръмък, гръмкия, гръмкият, гръмка, гръмката, гръмко, гръмкото, гръмки, гръмките

грънчарят, грънчаря, мн. грънчари, м. Човек, който прави и/или продава грънци и други глинени изделия.<br />прил. грънчарски, грънчарска, грънчарско, мн. грънча`рски. грънчар, грънчаря, грънчарят, грънчари, грънчарите, грънчари, грънчарю

мн. грънча`рници. Работилница за грънци и други глинени изделия. грънчарница, грънчарницата, грънчарници, грънчарниците

вж. грънча`р грънчарски, грънчарския, грънчарският, грънчарска, грънчарската, грънчарско, грънчарското, грънчарски, грънчарските

ср., само ед. Занятие, поминък на грънчар. грънчарство, грънчарството, грънчарства, грънчарствата

мн. гръцмули, (два) гръцмула, м. Разг. Гръклян. гръцмул, гръцмуля, гръцмулят, гръцмули, гръцмулите, гръцмуля

грехът, греха, мн. грехове, (два) гряха, м.
1. Нарушение на религиозните норми и морал; прегрешение.
2. Осъдителна постъпка; вина, провинение.
* Грях ме е. — Разг. Изпитвам чувство на вина.
* Вземам грях на душата си. — Разг. Извършвам осъдителна постъпка.
* Грях ти е на душата. — Разг. Не си прав.
Синоними: вина, грешка, провинение, простъпка, престъпление, прегрешение, закононарушение, злосторничество, злодеяние грях, греха, грехът, грехове, греховете, гряха