мн. гоблени, (два) гоблена, м. Бродирана картина за украса на стена. гоблен, гоблена, гобленът, гоблени, гоблените, гоблена

говедарят, говедаря, мн. говедари, м. Човек, чието занятие е да пасе говеда, крави.<br />същ. умал. говедарче, мн. говедарчета, ср.<br />прил. говедарски, говедарска, говедарско, мн. говеда`рски.
Синоними: пастир, овчар говедар, говедаря, говедарят, говедари, говедарите, говедари, говедарю

мн. говеда`рки, ж. Жена говедар. говедарка, говедарката, говедарки, говедарките

мн. говедарници, (два) говедарника, м. Обор или място, където се затварят говедата. говедарник, говедарника, говедарникът, говедарници, говедарниците, говедарника

вж. говеда`р говедарски, говедарския, говедарският, говедарска, говедарската, говедарско, говедарското, говедарски, говедарските

ср., само ед. Занятие на говедар. говедарство, говедарството, говедарства, говедарствата

вж. говеда`р говедарче, говедарчето, говедарчета, говедарчетата

мн. говеда, ср.<br />1. Едро рогато тревопасно животно, което се отглежда от човека за мляко, месо и работа.<br />2. Прен. Грубо. За изразяване на оскърбително отношение към прост, недодялан човек или към човек, който върши пакости.<br />прил. говежди, говежда, говеждо, мн. гове`жди (в 1 знач.). Говеждо месо. Говежди тор.
Синоними: добитък, скот, животно, гад, хайванин, гадина, глупак, тъпак, дурак, тъп, простак, вол, крава, бик говедо, говедото, говеда, говедата

вж. гове`до говежди, говеждия, говеждият, говежда, говеждата, говеждо, говеждото, говежди, говеждите

говееш, мин. св. говях, мин. прич. говял, несв.<br />1. Постя.<br />2. ист. За млада снаха — мълча, не говоря пред свекър и свекърва в израз на почит и от скромност. говея, говеем, говееш, говеете, говее, говеят, говях, говяхме, говя, говяхте, говя, говяха, говеех, говеехме, говееше, говеехте, говееше, говееха, говял съм, говяла съм, говяло съм, говели сме, говял си, говяла си, говяло си, говели сте, говял е, говяла е, говяло е, говели са, бях говял, бях говяла, бях говяло, бяхме говели, беше говял, беше говяла, беше говяло, бяхте говели, беше говял, беше говяла, беше говяло, бяха говели, ще говея, ще говеем, ще говееш, ще говеете, ще говее, ще говеят, ще съм говял, ще съм говяла, ще съм говяло, ще сме говели, ще си говял, ще си говяла, ще си г големея се големееш се, мин. св. големях се, мин. прич. големял се, несв. Придавам си по-голяма важност, отколкото имам; възгордявам се, надувам се. Започнаха да се големеят.
Синоними: парадирам, показвам се, перча се, излагам на показ големея, големеем, големееш, големеете, големее, големеят, големях, големяхме, големя, големяхте, големя, големяха, големеех, големеехме, големееше, големеехте, големееше, големееха, големял съм, големяла съм, големяло съм, големели сме, големял си, големяла си, големяло си, големели сте, големял е, големяла е, големяло е, големели са, бях големял, бях големяла, бях големяло, бяхме големели, беше големял, беше големяла, беше големяло, бяхте големели, беше големял, беше големяла, беше големяло, бяха големели, ще големея, ще големеем, ще големееш, ще големеете, ще гол гордея се гордееш се, мин. св. гордях се, мин. прич. гордял се, несв. Горд съм, чувствам се горд (в 3 и 4 знач.). <em>Гордея се с тебе. Много се гордее тоя.</em><br />Синоними: възгордявам се, възголемявам се, надувам се, големея се, горделив съм, пъча се, дуя се, виря нос гордея, гордеем, гордееш, гордеете, гордее, гордеят, гордях, гордяхме, гордя, гордяхте, гордя, гордяха, гордеех, гордеехме, гордееше, гордеехте, гордееше, гордееха, гордял съм, гордяла съм, гордяло съм, гордели сме, гордял си, гордяла си, гордяло си, гордели сте, гордял е, гордяла е, гордяло е, гордели са, бях гордял, бях гордяла, бях гордяло, бяхме гордели, беше гордял, беше гордяла, беше гордяло, бяхте гордели, беше гордял, беше гордяла, беше гордяло, бяха гордели, ще гордея, ще гордеем, ще гордееш, ще гордеете, ще гордее, ще гордеят, ще съм гордял, ще съм гордяла, ще съ гражданея се гражданееш се, мин. св. гражданях се, мин. прич. гражданял се, несв. Подражавам на гражданите (в 1 знач.), искам да изглеждам гражданин. Откога започна да се гражданееш? гражданея, гражданеем, гражданееш, гражданеете, гражданее, гражданеят, гражданях, гражданяхме, гражданя, гражданяхте, гражданя, гражданяха, гражданеех, гражданеехме, гражданееше, гражданеехте, гражданееше, гражданееха, гражданял съм, гражданяла съм, гражданяло съм, гражданели сме, гражданял си, гражданяла си, гражданяло си, гражданели сте, гражданял е, гражданяла е, гражданяло е, гражданели са, бях гражданял, бях гражданяла, бях гражданяло, бяхме гражданели, беше гражданял, беше гражданяла, беше гражданяло, бяхте гражданели, беше гражданял, беше гражданяла

мн. говори, (два) говора, м.
1. Само ед. Говорене, устна реч. Дочух тих говор.
2. Само ед. Начин на произношение, на изговор; особеност на речта. По говора я познах.
3. Спец. Териториална форма на езика; диалект. Източни говори.
прил. говорен, говорна, говорно, мн. говорни.
* Говорен апарат. — Спец. Органите, свързани с учленяването на звуковете.
Синоними: език, реч, слово, приказка, наречие, диалект, произношение, акцент, изговор, дикция, жаргон говор, говора, говорът, говори, говорите, говора

вж. го`вор говорен, говорния, говорният, говорна, говорната, говорно, говорното, говорни, говорните

вж. гово`ря говорене, говоренето, говорения, говоренията

мн. говори`лни, ж. Разг. Пренебр. Място, където се водят дълги, безрезултатни разговори, обсъждания. Обърнахме заседанието на говорилня. говорилня, говорилнята, говорилни, говорилните

говорима, говоримо, мн. говори`ми, прил. Който е в устна, а не писмена форма. В говоримия език. говорим, говоримия, говоримият, говорима, говоримата, говоримо, говоримото, говорими, говоримите

говорителят, говорителя, мн. говори`тели, м.
1. Лице, което говори пред публика, което държи реч. Говорителите се сменяха един сред друг.
2. Длъжностно или упълномощено лице, което официално представя пред средствата за масово осведомяване информация от/за своята институция. Говорител на правителството. Говорител на президента. Говорител на партия.
Синоними: глашатай, тръбача, изразител, оповестител говорител, говорителя, говорителят, говорители, говорителите, говорители, говорителю

мн. говори`телки, ж. Жена говорител. говорителка, говорителката, говорителки, говорителките

говориш, мин. св. говорих и говорих, мин. прич. говорил и говорил, несв.<br />1. Използвам устна реч, владея устната реч или някакъв език. <em>То е още малко, не може да говори. Говоря с грешки. Говорите ли български език?</em><br />2. <em>Какво/за какво.</em> Изразявам мислите си на глас, съобщавам. <em>Говорих дълго. Говорих за новия град. Той говори само истината. Говоря бавно и с удоволствие.</em><br />3. <em>С кого/на кого.</em> Общувам, водя разговор. <em>Искам да говоря с тебе. Не чуваш ли, на тебе говоря.</em><br />4. Произнасям реч, слово. <em>Сега ще говори новият председател.</em><br />5. Свидетелствам. <em>Това говори, че още в началото на века се развиват подобни процеси.</em><br /><em>_говори се.</em><em> — Безл. Битува, съществува мнението. </em>Говори се, че ще се женят.<em><br /></em><em>говоря си. 1.</em><em> — Говоря сам на себе си.<br />2. Само мн. Общуваме, поддържаме връзки, отношения. </em>Не си говорим вече една година._<br />същ. говорене, ср.
Синоними: казвам, думам, гълча, хортувам, приказвам, разказвам, разговарям, обяснявам, беседвам, проговорвам, обаждам се, продумвам, изговарям, произнасям, мълвя, промълвим, шепна, прошепвам, наговорвам, глаголствам, многоглаголствам, водя разговор, казвам си, вземам думата, казвам си думата, излагам се, изразявам се, изказвам се, конферирам, съветвам, увещавам, въздействувам, свидетелствувам, нареждам, занареждам, бърборя, плещя, ломотя, соча, подсказвам, издавам, означавам, съобщавам, предавам, изразявам, учленявам говоря, говорим, говориш, говорите, говори, говорят, говорих, говорихме, говори, говорихте, говори, говориха, говорех, говорехме, говореше, говорехте, говореше, говореха, говорил съм, говорила съм, говорило съм, говорили сме, говорил си, говорила си, говорило си, говорили сте, говорил е, говорила е, говорило е, говорили са, бях говорил, бях говорила, бях говорило, бяхме говорили, беше говорил, беше говорила, беше говорило, бяхте говорили, беше говорил, беше говорила, беше говорило, бяха говорили, ще говоря, ще говорим, ще говориш, ще говорите, ще говори, ще говорят, ще

вж. кой-го`де

мн. годежи, (два) годежа, м. Уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред родители и близки, както и празненство, на което се огласява тази уговорка. Обявявам годеж. Правя годеж. Празнувам годежа.
прил. годежен, годежна, годежно, мн. годежни. Годежен пръстен. годеж, годежа, годежът, годежи, годежите, годежа

годежарят, годежаря, мн. годежари, м.<br />1. Човек, който е изпратен от страната на младежа да иска ръката на девойка от родителите и.
2. Лице, което е поканено на годежно празненство.
прил. годежарски, годежарска, годежарско, мн. годежарски. годежар, годежаря, годежарят, годежари, годежарите, годежари, годежарю

мн. годежа`рки, ж. Жена годежар. годежарка, годежарката, годежарки, годежарките

вж. годе`ж годежен, годежния, годежният, годежна, годежната, годежно, годежното, годежни, годежните

годна, годно, мн. годни, прил.<br />1. За човек — способен. <em>Годен за военна служба.</em><br />2. Който удовлетворява определени изисквания. <em>Годно за употреба.</em><br />същ. годност, годността`, ж. Срок на годност.
Синоними: кадърен, способен, ербап, достоен, подходящ, валиден, сръчен, опитен, умел, вещ, използваем, употребим, приложим, отговарящ на условията, влиза в работа, върши работа, чини, компетентен, сведущ, съответствуващ, удобен, пригоден, ловък, здрав годен, годния, годният, годна, годната, годно, годното, годни, годните

мн. годени`ци, м. Младеж, който се е годил.
Синоними: избраник годеник, годеника, годеникът, годеници, годениците, годеници, годенико

мн. годени`ци, ж. Девойка, която се е годила.
Синоними: избраница годеница, годеницата, годеници, годениците

само мн. Младеж и девойка, които са се сгодили един за друг.

мн. годи`ни, ж.
1. Период от време, равен на 12 календарни месеца. Изминаха две години. Нова година. Тя е на 18 години. На колко години си? Работя тук от 3 години. Работя тук трета година. В 1396 година България пада под турско робство. Следващата година.
2. Условно приет промеждутък от време, в който се завършва някакъв цикъл. Учебна година. Финансова година.
3. Само мн. Дълго време. От години не сме се виждали.
4. Само мн. Период, епоха. Години на изпитания. Трудни години. Студентски години.
5. Само мн. Възраст. Не си знае годините. В детските ми години.
6. Само ед. Годишнина (във 2 знач.).
* Високосна година. — Всяка четвърта година, в която месец февруари има 29 дни, та стават общо 366.
* За много години. — Разг. Благопожелание за дълъг живот.
* Календарна година. — Времето от 1 януари до 31 декември.
* Нова година. — Първи януари, приет като начало на календарната година.
* От година на година. — С всяка изминала година.
* С годините. — В течение на много години. година, годината, години, годините

мн. годинаци, м. Разг. Дете или животно на една година.<br />същ. умал. годиначе, мн. година`чета, ср. годинак, годинака, годинакът, годинаци, годинаците, годинака

вж. година`к годиначе, годиначето, годиначета, годиначетата

годиня`саш, св. — вж. годинясвам.

годинясваш, несв. и годинясам, св. Разг. Застоявам се предълго някъде, забравям да си тръгна. Няма да годинясваш, я! годинясвам, годинясваме, годинясваш, годинясвате, годинясва, годинясват, годинясвах, годинясвахме, годинясва, годинясвахте, годинясва, годинясваха, годинясвах, годинясвахме, годинясваше, годинясвахте, годинясваше, годинясваха, годинясвал съм, годинясвала съм, годинясвало съм, годинясвали сме, годинясвал си, годинясвала си, годинясвало си, годинясвали сте, годинясвал е, годинясвала е, годинясвало е, годинясвали са, бях годинясвал, бях годинясвала, бях годинясвало, бяхме годинясвали, беше годинясвал, беше годинясвала, беше годинясвало, бяхте годинясвали, б

годишна, годишно, мн. годи`шни, прил.
1. Който се отнася до една година. Годишна заплата.
2. С който приключва една година. Годишен изпит.
3. Който става един път в годината; ежегоден. Годишен преглед.
* Годишно време. — Период от годината с определени климатични условия; сезон. годишен, годишния, годишният, годишна, годишната, годишно, годишното, годишни, годишните

мн. годишници, (два) годишника, м. Сборник с научни трудове, който излиза един път всяка година. Годишник на университета. годишник, годишника, годишникът, годишници, годишниците, годишника

мн. годи`шнини, ж.
1. Календарна дата, отбелязваща, че от времето на едно събитие е изминала поредна година. Годишнина от сватбата ни.
2. Годишно течение на вестник, списание. годишнина, годишнината, годишнини, годишнините

вж. го`ден
Синоними: способност, валидност, използваемост, приложимост годност, годността, годности, годностите

годиш, мин. св. годих, мин. прич. годил, св. — вж. годявам. годя, годим, годиш, годите, годи, годят, годих, годихме, годи, годихте, годи, годиха, годях, годяхме, годеше, годяхте, годеше, годяха, годил съм, годила съм, годило съм, годили сме, годил си, годила си, годило си, годили сте, годил е, годила е, годило е, годили са, бях годил, бях годила, бях годило, бяхме годили, беше годил, беше годила, беше годило, бяхте годили, беше годил, беше годила, беше годило, бяха годили, ще годя, ще годим, ще годиш, ще годите, ще годи, ще годят, ще съм годил, ще съм годила, ще съм годило, ще сме годили, ще си годил, ще си годила, ще си годило, ще сте годили горещя се горещиш се, мин. св. горещих се, мин. прич. горещил се, несв. Паля се, вълнувам се, говоря разпалено. По-спокойно, не се горещи толкова!
Синоними: избухвам, пламвам, паля се, запалвам се, нервирам се, дразня се, ядосвам се, гневя се, вълнувам се горещя, горещим, горещиш, горещите, горещи, горещят, горещих, горещихме, горещи, горещихте, горещи, горещиха, горещях, горещяхме, горещеше, горещяхте, горещеше, горещяха, горещил съм, горещила съм, горещило съм, горещили сме, горещил си, горещила си, горещило си, горещили сте, горещил е, горещила е, горещило е, горещили са, бях горещил, бях горещила, бях горещило, бяхме горещили, беше горещил, беше горещила, беше горещило, бяхте горещили, беше горещил, беше горещила, беше горещило, бяха горещили, ще горещя, ще горещим, ще горещиш, ще горещите, ще горещи, ще горещят, ще двоумя се двоумиш се, мин. св. двоумих се, мин. прич. двоуми`л се, несв. Не мога със сигурност да реша как да постъпя; колебая се. Двоумя се кога да замина — утре или вдругиден.
Синоними: колебая се, раздвоен съм, намирам се на кръстопът, питам се, поколебавам се, не се решавам, клатушкам се, страхувам се, боя се, не се осмелявам, страх ме е, съмнявам се, разколебавам се, проявявам неувереност, проявявам нерешителност двоумя, двоумим, двоумиш, двоумите, двоуми, двоумят, двоумих, двоумихме, двоуми, двоумихте, двоуми, двоумиха, двоумях, двоумяхме, двоумеше, двоумяхте, двоумеше, двоумяха, двоумил съм, двоумила съм, двоумило съм, двоумили сме, двоумил си, двоумила си, двоумило си, двоумили сте, двоумил е, двоумила е, двоумило е, двоумили са, бях двоумил, бях двоумила, бях двоумило, бяхме двоумили, беше двоумил, беше двоумила, беше двоумило, бяхте двоумили, беше двоумил, беше двоумила, беше двоумило, бяха двоумили, ще двоумя, ще двоумим, ще двоумиш, ще двоумите, ще двоуми, ще двоумят, ще

годяваш, несв. и годя, св.; Кого. Уреждам годеж, правя годеж.
годявам се/годя се. — Обявявам своя годеж. годявам, годяваме, годяваш, годявате, годява, годяват, годявах, годявахме, годява, годявахте, годява, годяваха, годявах, годявахме, годяваше, годявахте, годяваше, годяваха, годявал съм, годявала съм, годявало съм, годявали сме, годявал си, годявала си, годявало си, годявали сте, годявал е, годявала е, годявало е, годявали са, бях годявал, бях годявала, бях годявало, бяхме годявали, беше годявал, беше годявала, беше годявало, бяхте годявали, беше годявал, беше годявала, беше годявало, бяха годявали, ще годявам, ще годяваме, ще годяваш, ще годявате, ще годява, ще годява

мн. годя`вки, ж. Годеж. годявка, годявката, годявки, годявките

гойна, гойно, мн. го`йни, прил. Разг. Тлъст, охранен. Гойно животно. голо- Първа съставна част на сложни думи със значение който е непокрит, който е без това, което е обичайно за него, напр. голобрад, головрат, гологлав, гологръд, голосеменен.

мн. гозби, ж. Ястие, манджа.<br />същ. умал. гозбица, мн. го`збици, ж.
Синоними: ястие, готвено, манджа, ядене, каша, порция, блюдо гозба, гозбата, гозби, гозбите

вж. го`зба гозбица, гозбицата, гозбици, гозбиците

гола, голо, мн. голи, прил.<br />1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. <em>Голо тяло. Голи крака. Голи рамене.</em><br />2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. <em>Гола маса. Голи клони. Голо поле.</em><br />3. Който не е покрит с косми, козина, пера. <em>Гола глава. Голо птиченце.</em><br />4. Който е леко или лошо облечен. <em>Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин.</em><br />5. Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. <em>Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди.</em> • Гол-голеничък. Разг. Съвсем гол.<br />* <em>С голи ръце.</em> — Разг. Без оръжие или без инструменти. <br /><br />----<br /><br />голът, гола, мн. голове, (два) го`ла, м. Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.
Синоними: необлечен, съблечен, разсъблечен, разголен, непокрит, непостлан, необрасъл, беден, дрипав, голтак, бедняк, окъсан, лишен, неоперен, без перушина, неопитен, незрял, неподправен, неукрасен гол, гола, голът, голове, головете, гола

гола, голо, мн. голи, прил.<br />1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. <em>Голо тяло. Голи крака. Голи рамене.</em><br />2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. <em>Гола маса. Голи клони. Голо поле.</em><br />3. Който не е покрит с косми, козина, пера. <em>Гола глава. Голо птиченце.</em><br />4. Който е леко или лошо облечен. <em>Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин.</em><br />5. Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. <em>Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди.</em> • Гол-голеничък. Разг. Съвсем гол.<br />* <em>С голи ръце.</em> — Разг. Без оръжие или без инструменти. <br /><br />----<br /><br />голът, гола, мн. голове, (два) го`ла, м. Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.
Синоними: (същ.) необлечен, съблечен, разсъблечен, разголен, непокрит, непостлан, необрасъл, (същ.) беден, дрипав, голтак, бедняк, окъсан, (същ.) лишен, (същ.) неоперен, без перушина, неопитен, незрял, (същ.) неподправен, неукрасен гол, голия, голият, гола, голата, голо, голото, голи, голите

гола, голо, мн. голи, прил.<br />1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. <em>Голо тяло. Голи крака. Голи рамене.</em><br />2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. <em>Гола маса. Голи клони. Голо поле.</em><br />3. Който не е покрит с косми, козина, пера. <em>Гола глава. Голо птиченце.</em><br />4. Който е леко или лошо облечен. <em>Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин.</em><br />5. Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. <em>Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди.</em> • Гол-голеничък. Разг. Съвсем гол.<br />* <em>С голи ръце.</em> — Разг. Без оръжие или без инструменти. <br /><br />----<br /><br />голът, гола, мн. голове, (два) го`ла, м. Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.
Синоними: (същ.) необлечен, съблечен, разсъблечен, разголен, непокрит, непостлан, необрасъл, (същ.) беден, дрипав, голтак, бедняк, окъсан, (същ.) лишен, (същ.) неоперен, без перушина, неопитен, незрял, (същ.) неподправен, неукрасен

мн. голго`ти, ж.
1. Само ед. Лобно място, място на мъки и гибел.
2. Прен. Мъка, страдание, терзание.
Синоними: лобно място, мъка, изтезание, терзание, страдание, мъчение голгота, голготата, голготи, голготите

мн. големци`, м. Разг. Лице с високо обществено или служебно положение.
Синоними: важен, началник, заповедник, властник, голям човек, влиятелен, силен на деня големец, големеца, големецът, големци, големците, големци, големецо

мн. големини`, ж.
1. Размер. Инструменти с различна големина.
2. Величина, обем.
Синоними: размер, величина, обхват, обем, съдържание, вместимост, значение, важност, обширност, стелен, размери, маса, мярка големина, големината, големини, големините

мн. голишари, (два) голишара, м. Малко птиче, което още не е покрито с перушина.
същ. умал. голишарче, мн. голишарчета, ср. голишар, голишаря, голишарят, голишари, голишарите, голишари, голишарю

вж. голиша`р голишарче, голишарчето, голишарчета, голишарчетата

голословна, голословно, мн. голосло`вни, прил. Който не е подкрепен с доказателства или факти. Голословни твърдения.
Синоними: необоснован, немотивиран, недоказан, неподкрепен с доказателства, необяснен, празен, неубедителен, неприемлив, несъстоятелен, надут, превзет, многодумен голословен, голословния, голословният, голословна, голословната, голословно, голословното, голословни, голословните

ж., само ед.
1. Състояние на гол.
2. Прен. Неприкритост, същина, същност. Лъсна цялата голота.
Синоними: голотия, оскъдица, бедност, беднота, неприкритост, същност, същина, естественост голота, голотата, голоти, голотите

мн. голоти`и, ж.
1. Разг. Пренебр. Беден човек, голтак.
2. Разг. Обикн. мн. Непокрити, голи (в 1 знач.) места по човешкото тяло, които обикновено не се показват пред хората. голотия, голотията, голотии, голотиите

мн. голта`ци, м. Разг. Пренебр. Много беден човек; бедняк, сиромах.
Синоними: бедняк, сиромах, бездомник, просяк, гол и бос голтак, голтака, голтакът, голтаци, голтаците, голтаци, голтако

мн. голта`чки, ж. Разг. Пренебр. Жена голтак. голтачка, голтачката, голтачки, голтачките

гълъбче

голфът, голфа, само ед., м. Спец. Спортна игра на открито за двама души или двойки, при която малка топка се удря със специални тояжки, за да се вкара в малка дупка с възможно най-малък брой удари.

—-

голфът, голфа, мн. голфове, (два) голфа, м. Вид спортни панталони с широки крачоли, пристегнати с тясна ивица плат в прасците. голф, голфа, голфът, голфове, голфовете, голфа

голяма, голямо, мн. голе`ми, прил.
1. Значителен по размери, по сила. Голяма чанта. Голяма радост.
2. Значителен по количество и брой; многоброен, многочислен. Голямо ято птици.
3. Продължителен, дълготраен; дълъг. Голямо чакане падна.
4. Много важен, съществен, забележителен, изтъкнат. Голяма загуба. Голям писател.
5. На повече години или по-възрастен. Това е по-голямата ми дъщеря. Вече си голям, не бива да правиш така.
* Голяма работа! — Разг. Реплика за омаловажаване на нещо, за подчертаване, че няма да има отрицателни последици.
* Държа се на голямо. — Разг. Големея се, надувам се, правя се на важен.
* Мало и голямо. — Разг. Всички хора.
* Чудо голямо! — Разг. Реплика за изразяване на пренебрежително отношение към нещо станало или за омаловажаване на нещо.
Синоними: немалък, обемист, обширен, просторен, разширен, уголемен, огромен, необхватен, извънмерен, безпределен, безграничен, безкраен, колосален, грандиозен, гигантски, значителен, чувствителен, едър, наедрял, дебел, снажен, развит, висок, възмъжал, възрастен, велик, именит, изтъкнат, прочут, забележителен, важен, крупен, широк, масивен, тежък, съществен, фактически, истински, основен, главен, ужасен, страхотен, славен, чудесен, знаменит голям, големия, големият, голяма, голямата, голямо, голямото, големи, големите

мед. Въздействащ на половите жлези, напр. гонадотропни хормони (фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон), продуцирани от предния дял на хипофизата, които влияят на половите жлези.

мед. Възпаление на колянната става.

гонгът, гонга, мн. гонгове, (два) гонга, м.
1. Ударен музикален инструмент във вид на метален диск, който се удря с дървен чук.
2. Камбанка, която се удря с чукче за даване на сигнал. гонг, гонга, гонгът, гонгове, гонговете, гонга

мн. гондо`ли, ж.
1. Венецианска плоскодънна лодка с издигната предна част, която се управлява с едно гребло.
2. Спец. Саморазтоварващ се жп вагон за насипни материали.
3. Спец. Кош, окачен с въжета на летателен балон.
4. Метален кош за дребни или пакетирани търговски стоки в магазин на самообслужване. гондола, гондолата, гондоли, гондолите

мн. гондолие`ри, м. Лодкар на гондола (в 1 знач.). гондолиер, гондолиера, гондолиерът, гондолиери, гондолиерите, гондолиера

вж. го`ня
Синоними: преследване, гонитба, стремеж гонене, гоненето, гонения, гоненията

мн. гоне`ния, ср. Преследване, тормоз. Подлагам на гонение.
Синоними: преследване, гонитба, гнет, мъченичество, потисничество, тормоз гонение, гонението, гонения, гоненията

мн. го`неници, ж. Детска игра, в която един гони останалите с цел да хване някого от тях. Играем на гоненица.
Синоними: гонене, криеница, игра, тичане гоненица, гоненицата, гоненици, гонениците

ж., само ед.
1. Гонене, тичане след някого или нещо.
2. Преследване на някого, потискане, тормозене; гонение.
3. Прен. Стремеж за постигане на цел; надпревара.
Синоними: преследване, гонение, гонене, стремеж гонитба, гонитбата, гонитби, гонитбите

мн. го`нки, ж.
1. Бързо преследване на дивеч при ловуване.
2. Спец. При някои спортни състезания (езда, воден спорт) — цикъл от състезание по бързина. Първа гонка.
3. Жарг. Преследване, тормоз на младите войници в казармата. гонка, гонката, гонки, гонките

ж., само ед. Спец. В медицината — венерическата болест трипер. гонорея, гонореята, гонореи, гонореите

мн. го`нчета, ср. Ловно куче на зайци. гонче, гончето, гончета, гончетата

гониш, мин. св. гоних и гоних, мин. прич. гонил и гонил, несв.<br />1. Кого, какво. Тичам, за да настигна или уловя. <em>Кучето гони котката.</em><br />2. Кого, какво. Пъдя, прогонвам, изпъждам. <em>Аз ги гоня от тук, те пак идват.</em><br />3. Кого. Подлагам на гонение; преследвам, притеснявам, тормозя. <em>Гонят ги като новобранци.</em><br />4. Прен. Какво. Стремя се да постигна цел. <em>Цял живот гоних щастието, но все не успявах да се добера до него.</em><br /><em>_гоня се.</em>_ — Само мн. Взаимно извършваме действието гонене (в 1 знач.).<br />същ. гонене, ср.
Синоними: подгонвам, диря, сподирям, преследвам, тичам подир, следя, търся, погвам, пропъждам, прогонвам, пъдя, изпъждам, изгонвам, разпръсквам, гнетя, угнетявам, мъча, потискам, тормозя, имам зъб, мразя, насилвам, назорвам, притеснявам, измъчвам, отстранявам гоня, гоним, гониш, гоните, гони, гонят, гоних, гонихме, гони, гонихте, гони, гониха, гонех, гонехме, гонеше, гонехте, гонеше, гонеха, гонил съм, гонила съм, гонило съм, гонили сме, гонил си, гонила си, гонило си, гонили сте, гонил е, гонила е, гонило е, гонили са, бях гонил, бях гонила, бях гонило, бяхме гонили, беше гонил, беше гонила, беше гонило, бяхте гонили, беше гонил, беше гонила, беше гонило, бяха гонили, ще гоня, ще гоним, ще гониш, ще гоните, ще гони, ще гонят, ще съм гонил, ще съм гонила, ще съм гонило, ще сме гонили, ще си гонил, ще си гонила, ще си гонило, ще сте гонили

мн. гори, ж.<br />1. Множество дървета, които растат на голяма площ. <em>Отивам в гората. Минавам през гората. Гъста гора. Борова гора.</em><br />2. Диал. Планина.<br />същ. умал. горица, мн. горици, ж. (в 1 знач.).<br />същ. умал. горичка, мн. горички, ж. (в 1 знач.). <em>Брезова горичка.</em><br />прил. горски, горска, горско, мн. го`рски. Горска поляна. Горски цветя. Горски климат.
* В гората расъл. — Разг. Див, прост. Ти в гората ли си расъл?
* Хващам гората. — Разг. Отивам надалече, незнайно къде, запилявам се.
Синоними: лес, дъбрава, гъсталак, кория, горичка гора, гората, гори, горите, горо

горда, гордо, мн. горди, прил.<br />1. Който има чувство за собствено достойнство и осъзнава своето превъзходство. <em>Горд човек.</em><br />2. Който изразява или съдържа чувство за достойнство и превъзходство. <em>Горда осанка.</em><br />3. Който изпитва чувство на удовлетворение, задоволство. <em>Аз съм горд с твоите успехи.</em><br />4. Надменен, високомерен; горделив. <em>Върви горда, горда.</em><br />същ. гордост, гордостта, ж. <em>Изпитвам гордост.</em><br />нареч. гордо. Говоря гордо.
Синоними: горделив, високомерен, надменен, изпълнен с достойнство, достоен, важен, самоуверен, самомнителен горд, гордия, гордият, горда, гордата, гордо, гордото, горди, гордите

горделива, горделиво, мн. горделиви, прил. Надменен, високомерен, надут, важен. <em>Горделива жена. Горделив поглед.</em><br />същ. горделивост, горделивостта`, ж.
Синоними: надменен, високомерен, надут, самомнителен, парвеню, фанфарон, дързък, арогантен, нахален, самохвалец, навирил нос, наперен, наперчен, сербез, презрителен, горд горделив, горделивия, горделивият, горделива, горделивата, горделиво, горделивото, горделиви, горделивите

мн. гордели`вци, м. Горделив човек. горделивец, горделивеца, горделивецът, горделивци, горделивците, горделивци, горделивецо

вж. гордели`в
Синоними: надменност, високомерие, презрителност, надутост, самомнителност, самохвалство, гордост горделивост, горделивостта, горделивости, горделивостите

В съчет. Гордиев възел: а) мит. много сложен възел, с който цар Гордий завързвал ярема към колесницата си. Който успеел да го развърже, щял да властва над Азия. Единствен Александър Македонски просто го разсякъл с меча си. б) Прен. заплетен, трудноразрешим въпрос. гордиев, гордиевия, гордиевият, гордиева, гордиевата, гордиево, гордиевото, гордиеви, гордиевите

вж. горд

вж. горд
Синоними: горделивост, надменност, високомерие гордост, гордостта, гордости, гордостите

нареч.
1. На високо, на по-високо място. Горе, на върха.
2. На по-високо място в служебната йерархия. Ще отида и по-горе, да знаете!
3. Само в сравнителна степен: по-горе. Преди това, в предходния текст. Както казах по-горе.
4. Само в сравнителна степен: по-горе. По-добре, с по-добри качества. С какво стояха по-горе от него освен с богатствата си?

—-

-до`лу нареч. Разг. Приблизително, почти, около. – Готов ли си за изпита? — Горе-долу.
Синоними: по-горе, нагоре, на горния етаж

горна, горно, мн. го`рни, прил.
1. Който е горе, на по-високо място. На горния етаж.
2. Който е на по-високо място в служебната йерархия. Горна инстанция.
3. Който е по-горе (в 3 знач.). В горния текст.
4. За дреха — връхен, върху другите дрехи. Горно облекло.
Синоними: висок, висш, възвишен, гореказан, споменат, казан, обгорен горен, горния, горният, горна, горната, горно, горното, горни, горните

горестта, само ед., ж. Печал, мъка, скръб.<br />прил. горестен, горестна, горестно, мн. го`рестни.
Синоними: (прил.) печал, мъка, страдание, скръб, тъга, жал, (прил.) огорчение, досада, горчивина, тягост, (прил.) болка, (прил.) натъженост горест, горестта, горести, горестите

вж. го`рест
Синоними: скръбен, печален, тъжен, натъжен горестен, горестния, горестният, горестна, горестната, горестно, горестното, горестни, горестните

гореща, горещо, мн. горещи, прил.<br />1. Който има висока температура. <em>Горещо мляко. Горещ ден. Горещо време.</em><br />2. Прен. Пламенен, страстен. <em>Горещо желание.</em><br />3. Прен. Пълен с напрежение. <em>Гореща стрелба.</em><br />нареч. горещо. Започва да става горещо.
Синоними: топъл, жежък, парещ, пламтящ, жарък, огнен, слънчев, тропичен, задушлив, буен, пламенен, стихиен, неудържим, страстен, разпален, разгорещен, ревностен, душен, задушен, изгарящ, зноен, палещ, възторжен, пламнал, огненочервен, нагорещен, нажежен горещ, горещия, горещият, гореща, горещата, горещо, горещото, горещи, горещите

мн. горещини`, ж.
1. Само ед. Висока температура, силна топлина. Как стоиш в тая горещина?
2. Горещо време, жега, зной. Големи горещини бяха това лято.
3. Прен. Пламенност, страст.
Синоними: жега, зной, слънце, припек, топлина, огън, жар, омара, задуха, пламенност, разпаленост, стихия, страст горещина, горещината, горещини, горещините

вж. горе`щ

вж. гори`во горивен, горивния, горивният, горивна, горивната, горивно, горивното, горивни, горивните

мн. горива, ср. Материали и вещества за отопление или като източник на енергия — за привеждане на мотор в движение.<br />прил. горивен, горивна, горивно, мн. гори`вни. Горивни материали. Горивна смес.
* Твърдо гориво. — Каменни въглища, дърва и др.
* Течно гориво. — Нефт, газ и др.
Синоними: топливо, огрев гориво, горивото, горива, горивата

мн. гори`ли, ж. Едра човекоподобна маймуна, която живее в Централна Африка. горила, горилата, горили, горилите

гориста, гористо, мн. гори`сти, прил. Който е покрит с гора. Гориста местност.
Синоними: залесен, обрасъл, грапав, неравен, назъбен, скалист, каменист горист, гористия, гористият, гориста, гористата, гористо, гористото, гористи, гористите

вж. гора` горица, горицата, горици, гориците

вж. гора`
Синоними: гора, дъбрава горичка, горичката, горички, горичките

мн. горка`ни, ж. Разг. Жена за окайване, за съжаление. горкана, горканата, горкани, горканите

вж. го`рък горкичък, горкичкия, горкичкият, горкичка, горкичката, горкичко, горкичкото, горкички, горкичките

нареч.
* Горко ми (ти, му, и`, ни, ви, им). — За израз на съчувствие, съжаление, окайване. Ох, горко ми!
Синоними: горчиво, ядно, злобно

мн. горни`ла, ср.
1. Грънчарска или рударска пещ.
2. Прен. Само ед. Изпитания, преживявания, мъки. В горнилото на войната. горнило, горнилото, горнила, горнилата

мн. го`рници, ж.
1. Горната част на нещо; горнище.
2. Парична сума, която е свръх дадена или определена.
Синоними: връхнина, в повече горница, горницата, горници, горниците

мн. го`рнища, ср.
1. Горна част на дреха, която се състои от две части.
2. Горно място. горнище, горнището, горнища, горнищата

м., само ед. Вятър откъм планината, от север. Духна горнякът. горняк, горняка, горнякът, горняци, горняците, горняка

м., само ед. Диал. Силен, унищожителен вятър, който ломи, чупи дърветата.
прил. гороломен, гороломна, гороломно, мн. гороломни. горолом, горолома, гороломът, гороломи, гороломите, горолома

вж. гороло`м гороломен, гороломния, гороломният, гороломна, гороломната, гороломно, гороломното, гороломни, гороломните

мн. гороцвети, (два) гороцвета, м. Диал. Общо название на някои горски цветя: момина сълза, иглика. гороцвет, гороцвета, гороцветът, гороцвети, гороцветите, гороцвета

горският, горския, мн. го`рски, м. Разг. Длъжностно лице — пазач на гора. горски, горския, горският, горска, горската, горско, горското, горски, горските

горчиш, мин. св. горчах, мин. прич. горчал, несв. Само в трето лице, ед. и мн. Имам горчив вкус<em>. Лекарството горчи. Кафето горчи.</em><br />* <em>Горчи/горчат ми (ти, му, и, ни, ви, им). — Усещам горчив вкус. Лекарството ми горчи. Не ти ли горчи кафето без захар? горча, горчим, горчиш, горчите, горчи, горчат, горчах, горчахме, горча, горчахте, горча, горчаха, горчах, горчахме, горчеше, горчахте, горчеше, горчаха, горчал съм, горчала съм, горчало съм, горчали сме, горчал си, горчала си, горчало си, горчали сте, горчал е, горчала е, горчало е, горчали са, бях горчал, бях горчала, бях горчало, бяхме горчали, беше горчал, беше горчала, беше горчало, бяхте горчали, беше горчал, беше горчала, беше горчало, бяха горчали, ще горча, ще горчим, ще горчиш, ще горчите, ще горчи, ще горчат, ще съм горчал, ще съм горчала, ще съм горчало, ще сме гор

горчива, горчиво, мн. горчиви, прил.<br />1. Който има своеобразен, неприятен вкус на хинин, пелин.<br />2. Прен. Който предизвиква или изразява мъка, скръб, неприятност. <em>Горчива истина. Горчива усмивка.</em><br />същ. горчивина, ж. С горчивина. • Горчиво! Възглас от гостите на сватба, с който подканят младоженците да се целунат.
Синоними: горък, неприятен, отвратителен, противен, мъчен, скръбен, тежък, тъжен, трогателен, покъртителен, жален, остър, мъчителен горчив, горчивия, горчивият, горчива, горчивата, горчиво, горчивото, горчиви, горчивите

вж. горчи`в
Синоними: горчило, жлъч, отрова, огорчение, мъка, страдание, душевна мъка, терзание, болка, скръб, горест, отвращение, неприятност, неудоволствие, обида, горчилка, голямо огорчение горчивина, горчивината, горчивини, горчивините

мн. горчи`лки, ж.
1. Горчив вкус, горчивина.
2. Прен. Огорчение, мъка, страдание. Остана горчилката от обидите.
Синоними: огорчение, мъка, скръб, душевно страдание, раздразнение, злост горчилка, горчилката, горчилки, горчилките

мн. горчила`, ср. Название на всяко нещо, което има горчив вкус. Такива горчила не мога да пия.
Синоними: отрова, жлъч, горчивина горчило, горчилото, горчила, горчилата

ж., само ед. Пикантна подправка от синапено семе. горчица, горчицата, горчици, горчиците

горка, горко, мн. горки, прил.<br />1. Който е изпълнен с мъка и скръб. <em>Горък плач.</em><br />2. Който е за окайване; клет, жалък, злощастен. <em>Горките деца. Горкото животно.</em><br />нареч. горко. Заплака горко.
прил. умал. горкичък, горкичка, горкичко, мн. горкички (във 2 знач.). Горкичкото котенце.
Синоними: горчив, нещастен, за окайване, злощастен, беден, изоставен, жалък, клет, злочест, окаян, бедняшки, сиромашки, скромен горък, горкия, горкият, горка, горката, горко, горкото, горки, горките

гориш, мин. св. горях, мин. прич. горял, несв.<br />1. Поддавам се на действието на огън, обхванат съм от огън. <em>Избухна пожар, дърветата три дни горяха.</em><br />2. Издавам пламък и грея, топля, светя. <em>Свещта гори. Печката гори. Слънцето гори.</em><br />3. Прен. Имам висока температура. <em>Челото ти гори.</em><br />4. Прен. Блестя. <em>Ненавист гори в очите</em> <em>и.
5. Прен. Изпитвам силно чувство. Горя от нетърпение. Горя от любопитство.

—-

гориш, мин. св. горих, мин. прич. гори`л, несв.
1. Какво. Подлагам на действието на огън; запалвам. Започна да гори старите си писма.
2. Какво. Употребявам за отопление или осветление. Горите ли въглища?
3. Прен. Разг. Кого, какво. Причинявам страдание, мъка, силни душевни вълнения. Цял живот ли ще ми гориш душата?
Синоними: пламтя, изгарям, лумвам, запалвам се, обгарям, възпламенявам се, светя, руменея, блестя, искря, загарям, прегарям, паря, опарвам горя, горим, гориш, горите, гори, горят, горих, горихме, гори, горихте, гори, гориха, горях, горяхме, гореше, горяхте, гореше, горяха, горил съм, горила съм, горило съм, горили сме, горил си, горила си, горило си, горили сте, горил е, горила е, горило е, горили са, бях горил, бях горила, бях горило, бяхме горили, беше горил, беше горила, беше горило, бяхте горили, беше горил, беше горила, беше горило, бяха горили, ще горя, ще горим, ще гориш, ще горите, ще гори, ще горят, ще съм горил, ще съм горила, ще съм горило, ще сме горили, ще си горил, ще си горила, ще си горило, ще сте горили

гориш, мин. св. горях, мин. прич. горял, несв.<br />1. Поддавам се на действието на огън, обхванат съм от огън. <em>Избухна пожар, дърветата три дни горяха.</em><br />2. Издавам пламък и грея, топля, светя. <em>Свещта гори. Печката гори. Слънцето гори.</em><br />3. Прен. Имам висока температура. <em>Челото ти гори.</em><br />4. Прен. Блестя. <em>Ненавист гори в очите</em> <em>и.
5. Прен. Изпитвам силно чувство. Горя от нетърпение. Горя от любопитство.

—-

гориш, мин. св. горих, мин. прич. гори`л, несв.
1. Какво. Подлагам на действието на огън; запалвам. Започна да гори старите си писма.
2. Какво. Употребявам за отопление или осветление. Горите ли въглища?
3. Прен. Разг. Кого, какво. Причинявам страдание, мъка, силни душевни вълнения. Цял живот ли ще ми гориш душата?
Синоними: пламтя, изгарям, лумвам, запалвам се, обгарям, възпламенявам се, светя, руменея, блестя, искря, загарям, прегарям, паря, опарвам горя, горим, гориш, горите, гори, горят, горях, горяхме, горя, горяхте, горя, горяха, горях, горяхме, гореше, горяхте, гореше, горяха, горял съм, горяла съм, горяло съм, горели сме, горял си, горяла си, горяло си, горели сте, горял е, горяла е, горяло е, горели са, бях горял, бях горяла, бях горяло, бяхме горели, беше горял, беше горяла, беше горяло, бяхте горели, беше горял, беше горяла, беше горяло, бяха горели, ще горя, ще горим, ще гориш, ще горите, ще гори, ще горят, ще съм горял, ще съм горяла, ще съм горяло, ще сме горели, ще си горял, ще си горяла, ще си горяло, ще сте горели

мн. горя`ни, м.
1. Диал. Планинец.
2. ист. Разг. Лице от въоръженото съпротивително движение срещу комунистическата власт през 50-те години на ХХ век. горянин, горянина, горянинът, горяни, горяните, горяни, горянино

м., само ед. Бог (във 2 знач.).
* Господ здраве да ти дава! — Разг. Благопожелание за здраве.
* Господ да те убие/Убил те господ! — Разг. Клетва: да ти се случи нещастие, да умреш.
* Дал (ти) господ добро! — Разг. Реплика в отговор на поздрав.
* Господи/Боже господи! — Разг. Като възклицание за изразяване на различни чувства (радост, удивление, недоумение, изненада, страх, отчаяние, мъка, недоволство, възмущение и др.).
Синоними: бог, всевишният, всемогъщият, провидението, божеството, творецът, спасителят, идол, кумир господ, господа, господът, господи, господите, господи, господе

господарят, господаря, мн. господари, м.<br />1. Остар. Владетел, властелин.<br />2. Остар. Богат човек; човек, който притежава имот, животни и др.<br />3. Прен. Този, който има власт над някого или нещо. <em>Ти не си господар на сърцето ми.</em><br />прил. господарски, господарска, господарско, мн. господа`рски. Господарски тон.
Синоними: собственик, стопанин, сайбия, домовладика, работодател, владетел, разпоредник, разпоредител, управител, началник, шеф, големец, властелин, притежател, съдържател, повелител, крал, индустриален магнат, началство господар, господаря, господарят, господари, господарите, господари, господарю

мн. господа`рки, ж. Жена господар.
Синоними: домакиня, стопанка, чорбаджийка, княгиня, принцеса, кралица господарка, господарката, господарки, господарките, господарке

мн. господа`рки, ж. Жена господар.
Синоними: домакиня, стопанка, чорбаджийка, княгиня, принцеса, кралица господарка, господарката, господарки, господарките, господарко

вж. господа`р
Синоними: властнически, заповеднически господарски, господарския, господарският, господарска, господарската, господарско, господарското, господарски, господарските

господа`рстваш, несв. Изпълнявам роля на господар; разпореждам се като господар.
Синоними: владея, управлявам, властвувам, повелявам, заповядвам, разпореждам се господарствам, господарстваме, господарстваш, господарствате, господарства, господарстват, господарствах, господарствахме, господарства, господарствахте, господарства, господарстваха, господарствах, господарствахме, господарстваше, господарствахте, господарстваше, господарстваха, господарствал съм, господарствала съм, господарствало съм, господарствали сме, господарствал си, господарствала си, господарствало си, господарствали сте, господарствал е, господарствала е, господарствало е, господарствали са, бях господарствал, бях господарствала, бях

господа`рствуваш, несв. Господарствам.

мн. господа, <em>зват.</em> господине, м.
1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. Кой е онзи господин с очилата? Господата от полицията пак идваха.
2. Само в зват. Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае. Господине, елате с мен!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него. Господин Иванов днес няма да идва. Господин Иванов, търсят Ви по телефона. Господин директор! Господа депутати! Господин професор! господин, господина, господинът, господа, господата, господа, господине

госпо`дстваш, несв.
1. Господарствам.
2. Прен. Доминирам, преобладавам, налагам се. В науката господства мнението.
Синоними: властвам, упражнявам контрол, управлявам господствам, господстваме, господстваш, господствате, господства, господстват, господствах, господствахме, господства, господствахте, господства, господстваха, господствах, господствахме, господстваше, господствахте, господстваше, господстваха, господствал съм, господствала съм, господствало съм, господствали сме, господствал си, господствала си, господствало си, господствали сте, господствал е, господствала е, господствало е, господствали са, бях господствал, бях господствала, бях господствало, бяхме господствали, беше господствал, беше господствала

госпо`дствуваш, несв. Господствам.
Синоними: властвувам, доминирам, превъзхождам, държа първо място, имам надмощие, преобладавам, имам преимущество, царя, срещам се често, разпространен съм господствувам, господствуваме, господствуваш, господствувате, господствува, господствуват, господствувах, господствувахме, господствува, господствувахте, господствува, господствуваха, господствувах, господствувахме, господствуваше, господствувахте, господствуваше, господствуваха, господствувал съм, господствувала съм, господствувало съм, господствували сме, господствувал си, господствувала си, господствувало си, господствували сте, господствувал е, господствувала е, господствувало е, господствували са, бях господствувал, бях господствувала, бях

и госпожа, мн. госпожи, зват. госпожо и госпожа, ж.
1. За назоваване на която и да е непозната немного млада жена или на жена, чието име говорещият не знае. Една госпожа те търси.
2. Само в зват. Като официално обръщение към омъжена или по-възрастна жена, чието име говорещият не знае. Кажете, госпожо! Госпожо, забравихте си чантата!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на жена или за обръщение към нея. Госпожа Каназирска днес няма да идва. Госпожа Каназирска! Госпожо Каназирска! Госпожо декан! госпожа, госпожата, госпожи, госпожите, госпожо

мн. госпожици, <em>зват.</em> госпожице, ж.
1. За назоваване на която и да е непозната млада жена, девойка. Една красива госпожица те търси.
2. Само в зват. Като официално обръщение към неомъжена жена или към девойка, чието име говорещият не знае. Госпожице, прекалявате!
3. В съчетание обикн. с фамилното име — за учтиво назоваване на неомъжена жена или на девойка или за обръщение към тях. Госпожица Клара Мечкова. Госпожице Мечкова!
Синоними: момиче, девойка, млада жена госпожица, госпожицата, госпожици, госпожиците, госпожице

Жанр в музиката, който води началото си от църковните песнопения на чернокожите американски християни.
(от английски Gospel, „Евангелие“, „Благовестие“) госпъл, госпъла, госпълът, госпъли, госпълите, госпъла

гостът, госта, мн. го`сти, м.
1. Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение или приятелски чувства. Имаме гост. Чакаме гости.
2. Външно, странично лице, поканено да присъства някъде. Гост на тържеството.
3. Посетител. Гостите на хотела.
* На гости. — В качеството на гост. Отивам на гости.
Синоними: гостенин, посетител, излетник, летовник гост, госта, гостът, гости, гостите, гости, госте

мн. го`сти, м. Разг. Гост. гостенин, гостенина, гостенинът, гостени, гостените, гостени, гостенино

мн. го`стенки, ж. Жена гост. гостенка, гостенката, гостенки, гостенките

мн. гости`лници, ж. Ресторант от по-ниска категория. Гостилница “Здраве”.
Синоними: ресторант, ахчийница гостилница, гостилницата, гостилници, гостилниците

гостилничарят, гостилничаря, мн. гостилничари, м. Съдържател на гостилница.<br />прил. гостилничарски, гостилничарска, гостилничарско, мн. гостилнича`рски. гостилничар, гостилничаря, гостилничарят, гостилничари, гостилничарите, гостилничари, гостилничарю

мн. гостилнича`рки, ж. Жена гостилничар. гостилничарка, гостилничарката, гостилничарки, гостилничарките

Библейско тълкуване: В Из. 2:16-20 и Съд. 13:2-15, 19:1-9, срещаме едни чудесни описания за древното гостолюбие. Може би те са внушили легендите у гърците и римляните, които описват боговете си ходещи по пътищата, оприличени на пътници, за да изпитат гостолюбието на хората — Евр. 13:2.

Ранните християни считали приемането на странници за едно от главните си задължения — Рим. 12:13; 1Тим. 5:10, (виж Странник), като помнели думите на Спасителя, че който приеме един от неговите, него приема, и че който даде на странник нещо, дори само чаша студена вода, няма да изгуби наградата си — Мт. 10:40-42, 25:34-45. И наистина, те изпълнявали това задължение с готовност и от все сърце. Това тяхно качество било толкова впечатляващо, че дори и самите езичници се възхищавали от него. Те приемали в домовете си всички странници, а най-вече своите по вяра. По онова време Христовите последователи рядко тръгвали на път без препоръчителни писма, в които се потвърждавала тяхната вяра и навсякъде където имало християни били приемани с радост. Двете по-малки послания от Йоан са такива препоръчителни писма.
Синоними: гостоприемство, гостоприемност, приветливост, отзивчивост, радушност, прием гостолюбие, гостолюбието, гостолюбия, гостолюбията

гостоприемна, гостоприемно, мн. гостоприемни, прил. Който обича да приема гости и се отнася с голямо внимание към гостите си. <em>Гостоприемни домакини.</em><br />същ. гостоприемство, ср. Благодаря за гостоприемството.
Синоними: гостолюбив, приветлив, радушен, отзивчив гостоприемен, гостоприемния, гостоприемният, гостоприемна, гостоприемната, гостоприемно, гостоприемното, гостоприемни, гостоприемните

госту`ваш, несв.
1. На кого, у кого. Пребивавам като гост (в 1 и 2 знач.). Не сме им гостували отдавна. На университета гостува делегация.
2. Участвам като гост в спортно състезание, представление, концерт и др. Следващата неделя футболният отбор ще гостува в Русе. В града гостуват известни музиканти. гостувам, гостуваме, гостуваш, гостувате, гостува, гостуват, гостувах, гостувахме, гостува, гостувахте, гостува, гостуваха, гостувах, гостувахме, гостуваше, гостувахте, гостуваше, гостуваха, гостувал съм, гостувала съм, гостувало съм, гостували сме, гостувал си, гостувала си, гостувало си, гостували сте, гостувал е, гостувала е, гостувало е, гостували са, бях гостувал, бях гостувала, бях гостувало, бяхме гостували, беше гостувал, беше гостувала, беше гостувало, бяхте гостували, беше гостувал, беше гостувала, беше гостувало, бяха гостували, ще гостувам, ще гостув

гостиш, мин. св. гостих, мин. прич. гости`л, св. — вж. гощавам. гостя, гостим, гостиш, гостите, гости, гостят, гостих, гостихме, гости, гостихте, гости, гостиха, гостях, гостяхме, гостеше, гостяхте, гостеше, гостяха, гостил съм, гостила съм, гостило съм, гостили сме, гостил си, гостила си, гостило си, гостили сте, гостил е, гостила е, гостило е, гостили са, бях гостил, бях гостила, бях гостило, бяхме гостили, беше гостил, беше гостила, беше гостило, бяхте гостили, беше гостил, беше гостила, беше гостило, бяха гостили, ще гостя, ще гостим, ще гостиш, ще гостите, ще гости, ще гостят, ще съм гостил, ще съм гостила, ще съм гостило, ще сме гос

мн. готва`рници, ж. Място, помещение, където се приготвя храна за повече хора; кухня.
Синоними: кухня готварница, готварницата, готварници, готварниците

готварска, готварско, мн. готва`рски, прил. Който се отнася до готвене на ястия. Готварска печка. Готварско изкуство.
* Готварска сол. — Сол, с която се посолява, подправя ястие, храна. готварски, готварския, готварският, готварска, готварската, готварско, готварското, готварски, готварските

ср., само ед. Изкуство да се приготвят ястия; кулинарно изкуство. Уча готварство. готварство, готварството, готварства, готварствата

мн. готва`чи, м. Човек, чиято професия е да готви ястия. готвач, готвача, готвачът, готвачи, готвачите, готвачи, готвачо

мн. готва`чки, ж. Жена готвач. готвачка, готвачката, готвачки, готвачките

вж. го`твя готвене, готвенето, готвения, готвенията

готвиш, мин. св. готвих и готвих, мин. прич. готвил и готвил, несв.<br />1. Какво. Правя, приготвям ястие (варя, пека, пържа го). <em>През свободното си време обичам да готвя. Какво готвиш?</em><br />2. Какво. Правя да стане готов за използване; приготвям. <em>Готвя новата си книга за издаване. Готвя уроците си.</em><br />3. <em>Кого, за какво/за какъв.</em> Подготвям, обучавам. <em>Готвя го за мой заместник. Готвя го за изпитите.</em><br />4. Какво. Замислям, проектирам, тъкмя, кроя. <em>Готви нов удар. –</em> <em>_готвя се. 1.</em><em> За какво. Подготвям се. </em>Готвя се за изпитите. Готвя се за най-лошото.<em><br />2. Възнамерявам, каня се, тъкмя се. </em>Тъкмо се готвех да си тръгвам._<br />същ. готвене, ср.
Синоними: сготвям, приготвям, приготовлявам, тъкмя, кроя, нареждам, стъкмявам, подготвям, натъкмявам, редя, проектирам, организирам, нагласям, уреждам, комбинирам, разпореждам, изготвям, обработвам, замислям, варя, сварявам, пека, опичам, изпичам готвя, готвим, готвиш, готвите, готви, готвят, готвих, готвихме, готви, готвихте, готви, готвиха, готвех, готвехме, готвеше, готвехте, готвеше, готвеха, готвил съм, готвила съм, готвило съм, готвили сме, готвил си, готвила си, готвило си, готвили сте, готвил е, готвила е, готвило е, готвили са, бях готвил, бях готвила, бях готвило, бяхме готвили, беше готвил, беше готвила, беше готвило, бяхте готвили, беше готвил, беше готвила, беше готвило, бяха готвили, ще готвя, ще готвим, ще готвиш, ще готвите, ще готви, ще готвят, ще съм готвил, ще съм готвила, ще съм готвило, ще сме гот

ж., само ед. Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на орнаменти.
прил. готически, готическа, готическо, мн. готически. Готически стил. готика, готиката, готики, готиките

готина, готино, мн. го`тини, прил. Жарг. Хубав, приятен. готин, готиния, готиният, готина, готината, готино, готиното, готини, готините

вж. го`тика готически, готическия, готическият, готическа, готическата, готическо, готическото, готически, готическите

готова, готово, мн. гото`ви, прил.
1. Който е завършен, който е окончателно направен. Готов ли е обядът? Списанието е готово за печат.
2. Който се е приготвил, подготвил. Готов ли си да тръгваме? Готов съм за изпита.
3. Склонен, съгласен; способен. Готов съм на всичко.
* Готово облекло. — Дрехи, изработени във фабрика, които са предназначени за продажба; конфекция.
Синоними: назрял, зрял, в състояние, приготвен, подготвен, нареден, натъкмен, изработен, свършен, завършен, наклонен, разположен, склонен, съгласен, нащрек, купешки, купен от магазин готов, готовия, готовият, готова, готовата, готово, готовото, готови, готовите

мн. готова`новци, м. Разг. Пренебр. Човек, който не се труди, а живее наготово, като използва другите.
Синоними: готованец, паразит, търтей, храненик, безделник, лентяй, ленивец, чака наготово, мързеливец, хайлазин, дембелин, негодяй, негодник, празноскитащ човек готован, готована, готованът, готовани, готованите, готована

мн. готова`ни, ж. Разг. Пренебр. Жена готован. готована, готованата, готовани, готованите

готовността`, само ед., ж.
1. Желание, добра воля да се направи нещо. Изразявам готовност да помогна.
2. Състояние на подготвеност. Имай готовност за утре!
Синоними: подготвеност, приготвеност, отзивчивост, разположение, склонност, съгласие, усърдие, старание, добра воля, желание, охота, жадност, алчност, ненаситност, нетърпение, страст, пламенност, енергия, ревност, жажда, живост, пъргавост, веселост готовност, готовността, готовности, готовностите

мн., гофре`та, ж. Квадратни вафли с шоколадов пълнеж.

гощаваш, несв. и гостя, св.; кого, с какво. Поднасям на гост ядене и пиене; храня, нахранвам. С какво ще ги гостиш? Да не искаш да те гощавам?
същ. гоща`ване, ср.
Синоними: гостя, нагощавам, нагостявам, нахранвам гощавам, гощаваме, гощаваш, гощавате, гощава, гощават, гощавах, гощавахме, гощава, гощавахте, гощава, гощаваха, гощавах, гощавахме, гощаваше, гощавахте, гощаваше, гощаваха, гощавал съм, гощавала съм, гощавало съм, гощавали сме, гощавал си, гощавала си, гощавало си, гощавали сте, гощавал е, гощавала е, гощавало е, гощавали са, бях гощавал, бях гощавала, бях гощавало, бяхме гощавали, беше гощавал, беше гощавала, беше гощавало, бяхте гощавали, беше гощавал, беше гощавала, беше гощавало, бяха гощавали, ще гощавам, ще гощаваме, ще гощаваш, ще гощавате, ще гощава, ще гощава

вж. гоща`вам гощаване, гощаването, гощавания, гощаванията

мн. гоща`вки, ж. Гощаване; храната, с която гощаваме.
Синоними: гощаване, угощение, нагостяване, нахранване, пиршество гощавка, гощавката, гощавки, гощавките

гоиш, мин. св. гоих, мин. прич. гои`л, несв.; Кого, какво. Правя да стане гоен; храня обилно, тъпча с храна. Ти гоиш ли го това дете?
Синоними: угоявам, охранвам, нагоявам, захранвам, пресищам, насищам, тъпча с храна гоя, гоим, гоиш, гоите, гои, гоят, гоих, гоихме, гои, гоихте, гои, гоиха, гоях, гояхме, гоеше, гояхте, гоеше, гояха, гоил съм, гоила съм, гоило съм, гоили сме, гоил си, гоила си, гоило си, гоили сте, гоил е, гоила е, гоило е, гоили са, бях гоил, бях гоила, бях гоило, бяхме гоили, беше гоил, беше гоила, беше гоило, бяхте гоили, беше гоил, беше гоила, беше гоило, бяха гоили, ще гоя, ще гоим, ще гоиш, ще гоите, ще гои, ще гоят, ще съм гоил, ще съм гоила, ще съм гоило, ще сме гоили, ще си гоил, ще си гоила, ще си гоило, ще сте гоили, ще е гоил, ще е гоила, ще е гоило, ще са гоили, щях да гоя, щяхме