вж. гнайс гнайсов, гнайсовия, гнайсовият, гнайсова, гнайсовата, гнайсово, гнайсовото, гнайсови, гнайсовите

мед. Вродено разцепване на горната челюст, често с цепка на устната и на небцето.

гневна, гневно, мн. гневни, прил.<br />1. Който е обхванат от гняв. <em>Гневен човек.</em><br />2. Който изразява гняв. <em>Гневен глас. Гневен поглед.</em><br />същ. гневност, гневността`, ж.
Синоними: ядосан, раздразнен, разлютен, сърдит, разсърден, нервиран, възбуден, разпален, ядовит, разярен, яростен, бесен, озверен, зъл, злобен, злостен, проклет, ожесточен, побеснял, възмутен гневен, гневния, гневният, гневна, гневната, гневно, гневното, гневни, гневните

гневлива, гневливо, мн. гневливи, прил. Който лесно и бързо се гневи; избухлив, сприхав. <em>Гневлив мъж.</em><br />същ. гневливост, гневливостта`, ж.
Синоними: възбудим, избухлив, сприхав, нервен, гневен, раздразнителен, раздразним гневлив, гневливия, гневливият, гневлива, гневливата, гневливо, гневливото, гневливи, гневливите

вж. гневли`в гневливост, гневливостта, гневливости, гневливостите

вж. гне`вен гневност, гневността, гневности, гневностите

гневиш, мин. св. гневих, мин. прич. гневи`л, несв.; Кого. Предизвиквам гняв, довеждам до гневно състояние. Постоянно ме гневи.
гневя се. — Изпитвам гняв. Не се гневи толкова, по-кротко!
Синоними: сърдя, дразня, ядосвам, нервирам, разгневявам, вбесявам, поразсърдвам, разядосвам, раздразним, пораздразням, поразгневявам, тровя гневя, гневим, гневиш, гневите, гневи, гневят, гневих, гневихме, гневи, гневихте, гневи, гневиха, гневях, гневяхме, гневеше, гневяхте, гневеше, гневяха, гневил съм, гневила съм, гневило съм, гневили сме, гневил си, гневила си, гневило си, гневили сте, гневил е, гневила е, гневило е, гневили са, бях гневил, бях гневила, бях гневило, бяхме гневили, беше гневил, беше гневила, беше гневило, бяхте гневили, беше гневил, беше гневила, беше гневило, бяха гневили, ще гневя, ще гневим, ще гневиш, ще гневите, ще гневи, ще гневят, ще съм гневил, ще съм гневила, ще съм гневило, ще сме гне

вж. гнездя` гнездене, гнезденето, гнездения, гнезденията

вж. гнездо` гнезденце, гнезденцето, гнезденца, гнезденцата

мн. гнезда, ср.<br />1. Жилище на птица, направено от самата нея от клечки, сламки, кал и пр. <em>Щъркелово гнездо. Лястовиче гнездо.</em><br />2. Прен. Роден дом, жилище. <em>Семейно гнездо.</em><br />3. Прен. Пренебр. Свърталище, скривалище. <em>Гнездо на клюки.</em><br />4. Ямичка в рохкава пръст, където се садят семена или растения. <em>Гнездо картофи.</em><br />5. Спец. Вдлъбнатина, легло на елемент от механизъм.<br />същ. умал. гнезденце, мн. гнезденца, ср. (в 1 знач.).<br />прил. гнездов, гнездова, гнездово, мн. гне`здови (в 1 и 4 знач.). Гнездова птица. Гнездов посев. • Синонимно гнездо. Спец. В езикознанието — група от няколко синонимни думи с общо значение.
* Словообразувателно гнездо. — Спец. В езикознанието — група от думи с един и същ корен.
Синоними: дом, родна къща, родно място, семейство, кът, жилище, огнище, свърталище, убежище, обиталище, вертеп, котило, източник, извор, разсадник, жлеб, канал, фалц, улей, подслон, кътче, уютно местенце, полог гнездо, гнездото, гнезда, гнездата

вж. гнездо` гнездов, гнездовия, гнездовият, гнездова, гнездовата, гнездово, гнездовото, гнездови, гнездовите

гнездиш, мин. св. гнездих, мин. прич. гнездил, несв.<br />1. За птица — правя си гнездо. <em>Те гнездят веднага щом пристигнат.</em><br />2. За птица — мътя. <em>Тези птици гнездят два пъти годишно.</em><br />същ. гнездене, ср. гнездя, гнездим, гнездиш, гнездите, гнезди, гнездят, гнездих, гнездихме, гнезди, гнездихте, гнезди, гнездиха, гнездях, гнездяхме, гнездеше, гнездяхте, гнездеше, гнездяха, гнездил съм, гнездила съм, гнездило съм, гнездили сме, гнездил си, гнездила си, гнездило си, гнездили сте, гнездил е, гнездила е, гнездило е, гнездили са, бях гнездил, бях гнездила, бях гнездило, бяхме гнездили, беше гнездил, беше гнездила, беше гнездило, бяхте гнездили, беше гнездил, беше гнездила, беше гнездило, бяха гнездили, ще гнездя, ще гнездим, ще гнездиш, ще гнездите, ще гнезди, ще гнездят, ще

гнетът, гнета, само ед., м. Потисничество, мъчение, тегло. Колониален гнет. Духовен гнет.
Синоними: мъчение, измъчване, тегло, страдание, тормоз, угнетяване, терзание, притеснение, изтезание, принуждение, терор, ярем, робство, иго, хомот, потисничество, потискане гнет, гнета, гнетът, гнетове, гнетовете, гнета

гнетиш, мин. св. гнетих, мин. прич. гнетил, несв.; Кого, какво. Упражнявам гнет; тормозя, потискам, измъчвам. <em>Тази мисъл ме гнети, не ми дава спокойствие.</em><br />Синоними: тормозя, изтормозвам, терзая, угнетявам, измъчвам, изтезавам, газя, тъпча, потискам, погазвам, мачкам, поставям на изтезание, малтретирам, тероризирам, наказвам, бичувам гнетя, гнетим, гнетиш, гнетите, гнети, гнетят, гнетих, гнетихме, гнети, гнетихте, гнети, гнетиха, гнетях, гнетяхме, гнетеше, гнетяхте, гнетеше, гнетяха, гнетил съм, гнетила съм, гнетило съм, гнетили сме, гнетил си, гнетила си, гнетило си, гнетили сте, гнетил е, гнетила е, гнетило е, гнетили са, бях гнетил, бях гнетила, бях гнетило, бяхме гнетили, беше гнетил, беше гнетила, беше гнетило, бяхте гнетили, беше гнетил, беше гнетила, беше гнетило, бяха гнетили, ще гнетя, ще гнетим, ще гнетиш, ще гнетите, ще гнети, ще гнетят, ще съм гнетил, ще съм гнетила, ще съм гнетило, ще сме гне гнуся се гнусиш се, мин. св. гнусих се, мин. прич. гнусил се, несв.; от какво/от кого. Изпитвам отвращение, погнуса.
Синоними: гнус ме е, отвращавам се, отвращава ме, отблъсква ме, погнусявам се, догнусява ми, втръсва ми се, противно ми е, презирам, ненавиждам, порицавам гнуся, гнусим, гнусиш, гнусите, гнуси, гнусят, гнусих, гнусихме, гнуси, гнусихте, гнуси, гнусиха, гнусях, гнусяхме, гнусеше, гнусяхте, гнусеше, гнусяха, гнусил съм, гнусила съм, гнусило съм, гнусили сме, гнусил си, гнусила си, гнусило си, гнусили сте, гнусил е, гнусила е, гнусило е, гнусили са, бях гнусил, бях гнусила, бях гнусило, бяхме гнусили, беше гнусил, беше гнусила, беше гнусило, бяхте гнусили, беше гнусил, беше гнусила, беше гнусило, бяха гнусили, ще гнуся, ще гнусим, ще гнусиш, ще гнусите, ще гнуси, ще гнусят, ще съм гнусил, ще съм гнусила, ще съм гнусило, ще сме гну

мн. гниди, ж. Яйце на въшка. <em>Косата му е пълна с гниди.</em><br />прил. гнидав, гнидава, гнидаво, мн. гни`дави. гнида, гнидата, гниди, гнидите, гнидо

вж. гни`да гнидав, гнидавия, гнидавият, гнидава, гнидавата, гнидаво, гнидавото, гнидави, гнидавите

вж. гни`я
Синоними: разлагане, скапване, прогниване, тлеене, изгниване, сплуване, схумване, разкапване, загниване, гнилост, плесен, разваляне, заразяване, зараза, разложение, разложена материя гниене, гниенето, гниения, гниенията

гнила, гнило, мн. гнили, прил.<br />1. Който се е развалил, разрушил от продължително стоене и влага. <em>Гнили круши.</em><br />2. Прен. Който е стигнал до духовен упадък. <em>Гнила държава.</em><br />същ. гнилост, гнилостта`, ж.
Синоними: развален, разяден, прояден, прогнил, загнил, разложен, изгнил, нагнил, сплут, угнил, разкапан, скапан, разпаднал, мухлясал, нездрав гнил, гнилия, гнилият, гнила, гнилата, гнило, гнилото, гнили, гнилите

вж. гнил
Синоними: гнилота, тлеене, разложение, развала, загнилост, упадък, болезненост, гниене, загниване, плесен, разложена материя гнилост, гнилостта, гнилости, гнилостите

гниеш, мин. св. гних, мин. прич. гнил, несв.<br />1. За органично вещество — разрушавам се, разлагам се от продължително стоене и влага.<br />2. Прен. Живея в тежки, лоши условия, които постепенно ме погубват. <em>Ще гниеш по затворите.</em><br />същ. гниене, ср. Процес на гниене. Предпазвам от гниене.
Синоними: загнивам, разлагам се, прогнивам, разкапвам се, изгнивам, разплувам се, сплувам се, нагнивам, угнивам, разпадам се, скапвам, развалям се, скапвам се, мухлясвам, тлея, залинявам, причинявам гниене, развалям, заразявам, разлагам гния, гнием, гниеш, гниете, гние, гният, гних, гнихме, гни, гнихте, гни, гниха, гниех, гниехме, гниеше, гниехте, гниеше, гниеха, гнил съм, гнила съм, гнило съм, гнили сме, гнил си, гнила си, гнило си, гнили сте, гнил е, гнила е, гнило е, гнили са, бях гнил, бях гнила, бях гнило, бяхме гнили, беше гнил, беше гнила, беше гнило, бяхте гнили, беше гнил, беше гнила, беше гнило, бяха гнили, ще гния, ще гнием, ще гниеш, ще гниете, ще гние, ще гният, ще съм гнил, ще съм гнила, ще съм гнило, ще сме гнили, ще си гнил, ще си гнила, ще си гнило, ще сте гнили, ще е гнил, ще е гнила, ще е гнило, ще са гни

гнойна, гнойно, мн. гно`йни, прил. Който е пълен с гной или отделя гной. Гнойна пъпка. Гнойна ангина.
Синоними: язвен, подлютен, възпален, гноясал гноен, гнойния, гнойният, гнойна, гнойната, гнойно, гнойното, гнойни, гнойните

гнойта`, само ед., ж. Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пълна с гной. гной, гнойта

гнойта`, само ед., ж. Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пълна с гной. гной, гнойта, гноища, гноищата

мед. вж. абсцес
Синоними: цирей, гноене, пъпка, абсцес, рана, язва, фистула гнойник, гнойника, гнойникът, гнойници, гнойниците, гнойника

земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пази нейните съкровища гном, гнома, гномът, гномове, гномовете, гнома

земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пази нейните съкровища гном, гнома, гномът, гноми, гномите, гнома

вж. гносеоло`гия гносеологичен, гносеологичния, гносеологичният, гносеологична, гносеологичната, гносеологично, гносеологичното, гносеологични, гносеологичните

вж. гносеоло`гия гносеологически, гносеологическия, гносеологическият, гносеологическа, гносеологическата, гносеологическо, гносеологическото, гносеологически, гносеологическите

ж., само ед. Спец. Теоретично учение за познанието.
прил. гносеологичен, гносеологична, гносеологично, мн. гносеологични.
прил. гносеологически, гносеологическа, гносеологическо, мн. гносеологически. гносеология, гносеологията, гносеологии, гносеологиите

Направление в ранното християнство, а също и в исляма и юдейството в противовес на църковните канони даващо на всички посветени директен достъп до религиозните мистерии и вътрешното познание, поради което е било ревностно преследвано и унищожавано от официалната църква. Религиозно-философско учение, което разработва християнската догматика въз основа на неоплатонизма, питагорейството и други източни религиозни учения. Гностици е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през ІІ—ІІІ в. , но влиянието му е по-продължително. (източник) гностицизъм, гностицизма, гностицизмът, гностицизми, гностицизмите, гностицизъма

гноиш, мин. св. гноих, мин. прич. гнои`л, несв. За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.).
Синоними: нагноявам, бера, загноявам, забирам гноя, гноим, гноиш, гноите, гнои, гноят, гноих, гноихме, гнои, гноихте, гнои, гноиха, гноях, гнояхме, гноеше, гнояхте, гноеше, гнояха, гноил съм, гноила съм, гноило съм, гноили сме, гноил си, гноила си, гноило си, гноили сте, гноил е, гноила е, гноило е, гноили са, бях гноил, бях гноила, бях гноило, бяхме гноили, беше гноил, беше гноила, беше гноило, бяхте гноили, беше гноил, беше гноила, беше гноило, бяха гноили, ще гноя, ще гноим, ще гноиш, ще гноите, ще гнои, ще гноят, ще съм гноил, ще съм гноила, ще съм гноило, ще сме гноили, ще си гноил, ще си гноила, ще си гноило, ще сте гноили

гноя`саш, св. — вж. гноясвам. гноясам, гноясаме, гноясаш, гноясате, гнояса, гноясат, гноясах, гноясахме, гнояса, гноясахте, гнояса, гноясаха, гноясах, гноясахме, гноясаше, гноясахте, гноясаше, гноясаха, гноясал съм, гноясала съм, гноясало съм, гноясали сме, гноясал си, гноясала си, гноясало си, гноясали сте, гноясал е, гноясала е, гноясало е, гноясали са, бях гноясал, бях гноясала, бях гноясало, бяхме гноясали, беше гноясал, беше гноясала, беше гноясало, бяхте гноясали, беше гноясал, беше гноясала, беше гноясало, бяха гноясали, ще гноясам, ще гноясаме, ще гноясаш, ще гноясате, ще гнояса, ще гнояса

гноясваш, несв. и гноясам, св. За рана, цирей и под. — натрупвам гной. Брей, раната ти е гноясала. гноясвам, гноясваме, гноясваш, гноясвате, гноясва, гноясват, гноясвах, гноясвахме, гноясва, гноясвахте, гноясва, гноясваха, гноясвах, гноясвахме, гноясваше, гноясвахте, гноясваше, гноясваха, гноясвал съм, гноясвала съм, гноясвало съм, гноясвали сме, гноясвал си, гноясвала си, гноясвало си, гноясвали сте, гноясвал е, гноясвала е, гноясвало е, гноясвали са, бях гноясвал, бях гноясвала, бях гноясвало, бяхме гноясвали, беше гноясвал, беше гноясвала, беше гноясвало, бяхте гноясвали, беше гноясвал, беше гноясвала, беше гноясвало, бяха гноясвали, ще гноясвам, ще гноясв

м. и ж., неизм.
* Гнус ме е. — Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се. гнус, гнуса, гнусът, гнусове, гнусовете, гнуса

гнусна, гнусно, мн. гну`сни, прил. Гаден, противен, отвратителен. Гнусна постъпка. Гнусна клевета.
Синоними: неприятен, противен, отвратителен, гаден, нечист, мръсен, скверен, низък, подъл, нечестен, покварен, срамен, долнопробен, грозен, омразен, безчестен, долен, безсрамен, вреден, възмутителен, отблъскващ, ужасяващ, ненавистен гнусен, гнусния, гнусният, гнусна, гнусната, гнусно, гнусното, гнусни, гнусните

гнуслива, гнусливо, мн. гнусливи, прил. Който се гнуси от малко. <em>Той е много гнуслив.</em><br />същ. гнусливост, гнусливостта`, ж. гнуслив, гнусливия, гнусливият, гнуслива, гнусливата, гнусливо, гнусливото, гнусливи, гнусливите

вж. гнусли`в гнусливост, гнусливостта, гнусливости, гнусливостите

гнуснава, гнуснаво, мн. гнуснави, прил.<br />1. Гнусен.<br />2. Разг. Гнуслив.<br />същ. гнуснавост, гнуснавостта`, ж. гнуснав, гнуснавия, гнуснавият, гнуснава, гнуснавата, гнуснаво, гнуснавото, гнуснави, гнуснавите

вж. гнусна`в гнуснавост, гнуснавостта, гнуснавости, гнуснавостите

ж., само ед. Това, което предизвиква погнуса, отвращение; гадост, мръсотия.
Синоними: гнусотия, погнуса, отвращение, втръсване, скверност, мръсотия, безчестие, подлост, низост, поквара гнусота, гнусотата, гнусоти, гнусотите

мн. гнусоти`и, ж. Обикн. мн. Гнусни прояви, думи и изрази. Говори гнусотии.
Синоними: скотщина, диващина, бруталност, жестокост, гадост гнусотия, гнусотията, гнусотии, гнусотиите

гневът, гнева, само ед., м. Чувство на силно възмущение и негодувание; яд, ярост. Треперя от гняв.
Синоними: яд, раздразненост, възбуда, ядовитост, ярост, буйство, свирепост, лудост, бяс, изстъпление, жар, разпаленост, разгорещеност, раздразнение, неудоволствие, недоволство, неодобрение, досада, възмущение, негодувание гняв, гнева, гневът, гневове, гневовете, гнява