мн. глави, ж.<br />1. Част от тялото на човека или животните, където се намират главният мозък, устата, очите, ушите, носът.<br />2. Ум, разум, разсъдък. <em>Всичко се изпарява от главата ми. Нищо не влиза в главата ми. Ти глава имаш ли?</em><br />3. Прен. Животът на човек. <em>Залагам си главата. Отговарям с главата си.</em><br />4. Бройка. <em>На глава от населението. Сто глави добитък.</em><br />5. Само <em>ед., м.</em> Водач, ръководител. <em>Глава на семейството. Държавен глава. Църковен глава. Кой е тук главата?</em><br />6. Част на някои растения със закръглена форма. <em>Глава лук. Глава чесън. Глава зеле. Глава цвекло.</em><br />7. Част на някои предмети със закръглена форма. <em>Глава на гвоздей. Глава на топлийка.</em><br />8. Част на писмено съчинение. <em>Глава на роман. Уводна глава.</em><br />същ. умал. главица, мн. главици, ж. (в 1, 2, 3 и 6 знач.).<br />същ. умал. главичка, мн. глави`чки, ж. (в 1, 2, 3, 6 и 7 знач.).
* Бия/блъскам си главата. — Разг. Мъча се да проумея, да разбера, да разреша нещо.
* Бия се в главата. — Разг. Разкайвам се.
* Вдигам/виря глава. 1. — Бунтувам се, въставам.
2. Разг. Възгордявам се, надувам се, важнича.
* Вдигам на главата си. — Разг. Правя голям шум, внасям безпорядък.
* Виси ми на главата/на моята глава виси. — Разг. Имам да върша работа, която ме притеснява.
* Вися/стоя на главата — (на някого). Разг. Досаждам на някого с близкото си присъствие или като го наблюдавам, или като очаквам да направи нещо за мене.
* Върти ми се из главата. — Разг. Имам някаква постоянна мисъл в съзнанието си.
* Главата ми гори/пламнала. — Разг. Имам грижа, неприятност.
* Главата ми не го побира. — Разг. Не разбирам, не проумявам, струва ми се невероятно или невъзможно.
* Главата ми се наду. — Разг. Чувствам се уморен, изтощен от много умствена работа, силен шум, разправии, приказки. • Главата ми ще се пръсне. Разг.
1. Боли ме силно глава.
2. Чудя се как да постъпя, обмислям дълго и интензивно какво решение да взема. •Горе главата! Не се отчайвай, дръж се.
* Гръмва ми главата. — Разг. Преуморявам се от много шум и разговори с много хора.
* Идва/дойде ми на главата. — Разг. Сполетява ме нещастие, беда, неприятност.
* Излизам на глава. — Разг. Справям се, превъзмогвам.
* Като муха без глава. — Разг. Объркано, безпомощно.
* Качвам се на главата ( —на някого). Разг. Правя, каквото си искам; не се подчинявам.
* Минава ми през главата. — Разг. Преживявам неприятност, нещастие.
* Мътя главата ( —на някого). Разг. Влияя на някого, внушавам му нещо, обикн. нередно.
* Не вдигам глава. — Разг. Много съм зает, претрупан съм с работа.
* От глава(та) до крака(та). — Разг. Изцяло, от горе до долу.
* Отрязал съм главата — (на някого). Разг. Много приличам на някого, като него съм.
* През глава. — Разг. В съчетание с глаголи като смея се, тичам, бягам — много силно, буйно.
* През главата — (на някого). Без знанието и разрешението на някого.
* Слагам си главата в торбата. — Разг. Излагам се на риск; рискувам.
* Удря ме в главата. — Разг. За спиртна напитка — опиянява ме, зашеметява ме.
Синоними: чутура, кратуна, тиква, куфалница, пипе, пипка, ум, мисъл, разум, интелект, интелигентност, разсъдък, началство, управление, дял, отдел, параграф, ръководител, началник, шеф, директор глава, главата, глави, главите, главо

главатарят, главатаря, мн. главата`ри, м.
1. Остар. Водач, предводител, вожд.
2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие. Ето, този им е главатарят!
Синоними: предводител, вожд, водач, войвода, байрактар, тартор, водител, началник, шеф, лидер, първенец, челник, инициатор, подстрекател, ръководител, глава на семейство, директор главатар, главатаря, главатарят, главатари, главатарите, главатари, главатарю

главна, главно, мн. главни, прил.<br />1. Най-важен, основен, централен. <em>Главна улица. Главен проблем.</em><br />2. Старши по служебно положение. <em>Главен лекар. Главен редактор. Главен счетоводител.</em> <br /><br />----<br /><br />главена, главено, мн. главени, прил. Разг. Нает, определен; предопределен. Главен за овчар. Главен за велики дела.
Синоними: основен, кардинален, съществен, важен, първенствуващ, принципиален, пръв, първоначален, генерален, централен, средищен, възлов, решаващ, водещ, най-важен, най-съществен, първостепенен, образцов, еталонен, контролен, параден, тържествен, по-голям, по-важен, значителен, старши, ръководещ, върховен, голям, фактически, истински, челен, преден, първи главен, главния, главният, главна, главната, главно, главното, главни, главните

главеста, главесто, мн. гла`вести, прил. Който има едра, голяма глава. Главесто дете.

вж. глава` главица, главицата, главици, главиците

вж. глава` главичка, главичката, главички, главичките

мн. главни`ци, ж. Спец. В банковото дело — основен паричен влог, без лихвите; капитал. главница, главницата, главници, главниците

нареч. На първо място, преди всичко, предимно. Тук съм главно заради тебе.
Синоними: предимно, преимуществено, съществено, преди всичко, най-вече, най-много, особено, принципиално, генерално

главнокомандващият, главнокомандващия, мн. главнокома`ндващи, м. Върховен командир на армията на една държава по време на война. главнокомандващ, главнокомандващия, главнокомандващият, главнокомандваща, главнокомандващата, главнокомандващо, главнокомандващото, главнокомандващи, главнокомандващите

главнокомандуващият, главнокомандуващия, мн. главнокома`ндуващи, м. Главнокомандващ.
Синоними: командир, началник главнокомандуващ, главнокомандуващия, главнокомандуващият, главнокомандуваща, главнокомандуващата, главнокомандуващо, главнокомандуващото, главнокомандуващи, главнокомандуващите

мн. главни`, ж.
1. Къс запалено, но недогоряло дърво.
2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод. Царевична главня. главня, главнята, главни, главните

м., неизм. Главоболие (в 1 знач.). главобол, главобола, главоболът, главоболи, главоболите, главобола

вж. главобо`лие главоболен, главоболния, главоболният, главоболна, главоболната, главоболно, главоболното, главоболни, главоболните

мн. главоболия, ср.<br />1. Само ед. Болки в главата. <em>Имам главоболие.</em><br />2. Прен. Грижа, безпокойство, неприятност, тревога. <em>Извинявайте за главоболието.</em><br />прил. главоболен, главоболна, главоболно, мн. главобо`лни (във 2 знач.). Главоболна работа.
Синоними: главобол, мигрена, неприятност, грижа, безпокойство, тревога главоболие, главоболието, главоболия, главоболията

главоболиш, мин. св. главоболих, мин. прич. главоболи`л, несв.; Кого. Създавам, причинявам грижи, неприятности; безпокоя, досаждам, затруднявам. Не искам повече да ви главоболя.
главоболя се. — С какво/с кого. Създавам си/имам грижи, неприятности, затруднения.
Синоними: безпокоя, обезпокоявам, притеснявам главоболя, главоболим, главоболиш, главоболите, главоболи, главоболят, главоболях, главоболяхме, главоболя, главоболяхте, главоболя, главоболяха, главоболях, главоболяхме, главоболеше, главоболяхте, главоболеше, главоболяха, главоболял съм, главоболяла съм, главоболяло съм, главоболели сме, главоболял си, главоболяла си, главоболяло си, главоболели сте, главоболял е, главоболяла е, главоболяло е, главоболели са, бях главоболял, бях главоболяла, бях главоболяло, бяхме главоболели, беше главоболял, беше главоболяла, беше главоболяло, бяхте главоболели, беш

главозамайваш, несв. и главозамая, св.; Кого. Правя така, че някой да загуби чувство за реалност, да се възгордее, да се самозабрави. Успехите не бива да ни главозамайват.
главозамайвам се/главозамая се. — Губя чувство за реалност, за собствените си възможности; възгордявам се, самозабравям се. Не се главозамайвай! главозамайвам, главозамайваме, главозамайваш, главозамайвате, главозамайва, главозамайват, главозамайвах, главозамайвахме, главозамайва, главозамайвахте, главозамайва, главозамайваха, главозамайвах, главозамайвахме, главозамайваше, главозамайвахте, главозамайваше, главозамайваха, главозамайвал съм, главозамайвала съм, главозамайвало съм, главозамайвали сме, главозамайвал си, главозамайвала си, главозамайвало си, главозамайвали сте, главозамайвал е, главозамайвала е, главозамайвало е, главозамайвали са, бях главозамайвал, бях главозамайвала, бях

главозамаеш, мин. св. главозамаях, мин. прич. главозама`ял, св. — вж. главозамайвам. главозамая, главозамаем, главозамаеш, главозамаете, главозамае, главозамаят, главозамаях, главозамаяхме, главозамая, главозамаяхте, главозамая, главозамаяха, главозамаех, главозамаехме, главозамаеше, главозамаехте, главозамаеше, главозамаеха, главозамаял съм, главозамаяла съм, главозамаяло съм, главозамаяли сме, главозамаял си, главозамаяла си, главозамаяло си, главозамаяли сте, главозамаял е, главозамаяла е, главозамаяло е, главозамаяли са, бях главозамаял, бях главозамаяла, бях главозамаяло, бяхме главозамаяли, беше главозамаял, беше главозамаяла, б

главоломна, главоломно, мн. главоло`мни, прил.
1. Стремителен, бърз, опасен. Главоломно спускане.
2. Сложен, труден, мъчен. Главоломна работа.
Синоними: стремглав, стремителен, бърз, светкавичен, стихиен, мъчен, труден, мъчно разрешим, сложен, опасен, рискован главоломен, главоломния, главоломният, главоломна, главоломната, главоломно, главоломното, главоломни, главоломните

мн. главоре`зи, м. Жесток убиец, палач.
Синоними: палач, джелатин, убиец, бандит, гангстер, хулиган, престъпник, грубиян, брутален престъпник, кръволок главорез, главореза, главорезът, главорези, главорезите, главореза

главиш, мин. св. главих, мин. прич. глави`л, св. — вж. главявам. главя, главим, главиш, главите, глави, главят, главих, главихме, глави, главихте, глави, главиха, главях, главяхме, главеше, главяхте, главеше, главяха, главил съм, главила съм, главило съм, главили сме, главил си, главила си, главило си, главили сте, главил е, главила е, главило е, главили са, бях главил, бях главила, бях главило, бяхме главили, беше главил, беше главила, беше главило, бяхте главили, беше главил, беше главила, беше главило, бяха главили, ще главя, ще главим, ще главиш, ще главите, ще глави, ще главят, ще съм главил, ще съм главила, ще съм главило, ще сме гла

главяваш, несв. и главя, св.; кого, за какво/за какъв. Разг. Наемам за работа, обикн. временна. Ще ги главим за помагачи през лятото.
главявам се/главя се. — Разг. Договарям се за работа, обикн. временна; предлагам се и поемам задължение да изпълнявам определена работа. главявам, главяваме, главяваш, главявате, главява, главяват, главявах, главявахме, главява, главявахте, главява, главяваха, главявах, главявахме, главяваше, главявахте, главяваше, главяваха, главявал съм, главявала съм, главявало съм, главявали сме, главявал си, главявала си, главявало си, главявали сте, главявал е, главявала е, главявало е, главявали са, бях главявал, бях главявала, бях главявало, бяхме главявали, беше главявал, беше главявала, беше главявало, бяхте главявали, беше главявал, беше главявала, беше главявало, бяха главявали, ще главявам, ще главяв

мн. глаголи, (два) глагола, м. Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет.
прил. глаголен, глаголна, глаголно, мн. глаголни. Глаголна форма. глагол, глагола, глаголът, глаголи, глаголите, глагола

вж. глаго`л глаголен, глаголния, глаголният, глаголна, глаголната, глаголно, глаголното, глаголни, глаголните

мн. глаго`лици, ж. Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IХ век. глаголица, глаголицата, глаголици, глаголиците

гладът, глада, само ед., м.
1. Усещане на потребност от храна.
2. Дълготрайно, системно недояждане. Няма с какво да ги храним, ще измрат от глад.
3. Отсъствие или недостиг на хранителни продукти. Голям глад ни чака.
4. Прен. Остра нужда, потребност. Глад за добри специалисти. Глад за хубава литература. Полов глад.
Синоними: охота, ищах, апетит, лакомия, жажда, алчност, ненаситност, мизерия, сиромашия, лишение, нужда, липса, оскъдица, немотия, нямане, недостиг, неволя, бедствие, недояждане, гладуване, гладория, копнеж глад, глада, гладът, гладове, гладовете, глада

гладна, гладно, мн. гла`дни, прил.
1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо.
2. Който гладува, не си дояжда.
3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт.
4. Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година.
* Гладен и жаден. — Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване.
* Гладна стачка. — Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка.
Синоними: недохранен, недоял си, жаден, ненаситен, алчен, лаком, неутолим гладен, гладния, гладният, гладна, гладната, гладно, гладното, гладни, гладните

гладна, гладно, мн. гла`дни, прил.
1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо.
2. Който гладува, не си дояжда.
3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт.
4. Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година.
* Гладен и жаден. — Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване.
* Гладна стачка. — Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка.
Синоними: недохранен, недоял си, жаден, ненаситен, алчен, лаком, неутолим гладен, гладения, гладеният, гладена, гладената, гладено, гладеното, гладени, гладените

мн. гладиатори, м. ист. В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специална арена за зрелище на публиката.<br />прил. гладиаторски, гладиаторска, гладиаторско, мн. гладиа`торски. гладиатор, гладиатора, гладиаторът, гладиатори, гладиаторите, гладиатори, гладиаторе

вж. гладиа`тор гладиаторски, гладиаторския, гладиаторският, гладиаторска, гладиаторската, гладиаторско, гладиаторското, гладиаторски, гладиаторските

мн. гладио`ли, ж. Градинско цвете с право, високо стъбло и фуниевидни нежни цветове. гладиола, гладиолата, гладиоли, гладиолите

вж. гла`дък
Синоними: безпрепятствено, като по вода, леко, спокойно, плавно

вж. гла`дък
Синоними: плавност, лекота на говор, дар слово гладкост, гладкостта, гладкости, гладкостите

мн. гладни`ци, м. Пренебр. Лаком човек или животно, които ядат много, които са ненаситни на храна.
Синоними: лаком, гастроном, чревоугодник, алчен, ненаситен гладник, гладника, гладникът, гладници, гладниците, гладници, гладнико

мн. гладни`ци, ж. Жена или женско животно гладник. гладница, гладницата, гладници, гладниците

разг.
1. масов глад
2. гладни, бедни хора гладория, гладорията, гладории, гладориите

гладу`ваш, несв. Не си дояждам, стоя гладен. Като студенти често гладувахме.
Синоними: недояждам, бедствувам, нямам какво да ям, не се храня, не ям, стоя гладен, изпитвам глад, чувствувам глад, умирам от глад гладувам, гладуваме, гладуваш, гладувате, гладува, гладуват, гладувах, гладувахме, гладува, гладувахте, гладува, гладуваха, гладувах, гладувахме, гладуваше, гладувахте, гладуваше, гладуваха, гладувал съм, гладувала съм, гладувало съм, гладували сме, гладувал си, гладувала си, гладувало си, гладували сте, гладувал е, гладувала е, гладувало е, гладували са, бях гладувал, бях гладувала, бях гладувало, бяхме гладували, беше гладувал, беше гладувала, беше гладувало, бяхте гладували, беше гладувал, беше гладувала, беше гладувало, бяха гладували, ще гладувам, ще гладув

гладка, гладко, мн. гладки, прил.<br />1. Който е с равна повърхност, без грапавини.<br />2. Прен. Лек, плавен. <em>Гладка реч.</em><br />нареч. гладко. Събранието мина гладко.
същ. гладкост, гладкостта, ж.
Синоними: равен, полиран, лъскав, изгладен, завършен, лек, свободен, гъвкав, излъскан, гланцов, сатиниран, плавен, спокоен, заравнен, изравнен, плосък, хоризонтален гладък, гладкия, гладкият, гладка, гладката, гладко, гладкото, гладки, гладките

гладиш, мин. св. гладих и гладих, мин. прич. гладил и глади`л, несв.
1. Какво. Движа гореща ютия по дреха, за да бъде без гънки. Гладя блузата си.
2. Какво/кого, по какво, с какво. Милвам, галя. Той я глади с ръка по лъскавата козина.
Синоними: галя, милвам, поглаждам, погалвам, заглаждам, изглаждам, изравнявам, лъскам, излъсквам, шлифовам гладя, гладим, гладиш, гладите, глади, гладят, гладих, гладихме, глади, гладихте, глади, гладиха, гладех, гладехме, гладеше, гладехте, гладеше, гладеха, гладил съм, гладила съм, гладило съм, гладили сме, гладил си, гладила си, гладило си, гладили сте, гладил е, гладила е, гладило е, гладили са, бях гладил, бях гладила, бях гладило, бяхме гладили, беше гладил, беше гладила, беше гладило, бяхте гладили, беше гладил, беше гладила, беше гладило, бяха гладили, ще гладя, ще гладим, ще гладиш, ще гладите, ще глади, ще гладят, ще съм гладил, ще съм гладила, ще съм гладило, ще сме гла

мн. глазу`ри, ж. Спец.
1. Стъкловидно лъскаво вещество, с което се покриват глинени, фаянсови и др. изделия.
2. Гъста захарна смес с белтъци за покриване на торти.
3. Гъст сладък сироп за захаросване на плодове.
Синоними: блясък, гланц, глеч, емайл, политура, желе глазура, глазурата, глазури, глазурите

гламава, гламаво, мн. гла`мави, прил. Разг. Пренебр. Занесен, наивен, глуповат, смахнат.
Синоними: записан, занесен, замаян, слабоумен, малоумен, тъпоумен, глупав, наивен, нелеп, извеян, глуповат, глупавичък гламав, гламавия, гламавият, гламава, гламавата, гламаво, гламавото, гламави, гламавите

мн. гла`мавщини, ж. Разг. Пренебр.
1. Качество или проява на гламав.
2. Гламав човек. Ама че си гламавщина!
Синоними: глупост, малоумие, нелепост, безсмислица, тъпоумие гламавщина, гламавщината, гламавщини, гламавщините

мед. вж. жлеза

мед. Жлезен, жлезист, отнасящ се до жлезите.

гланцът, гланца, само ед., м.
1. Лъскавина, блясък.
2. Лъскаво вещество, което се нанася върху повърхността на дървени, кожени или метални предмети за предпазване и блясък; политура, лак, лустро.
прил. гланцов, гланцова, гланцово, мн. гланцови. Гланцова хартия.
Синоними: глазура, блясък, глеч, емайл, политура, желе, лустро гланц, гланца, гланцът, гланцове, гланцовете, гланца

гланци`раш, несв. и св.; Какво. Покривам с гланц (във 2 знач.).
Синоними: придавам гланц, слагам глазура, гледжосвам, емайлирам, полирам гланцирам, гланцираме, гланцираш, гланцирате, гланцира, гланцират, гланцирах, гланцирахме, гланцира, гланцирахте, гланцира, гланцираха, гланцирах, гланцирахме, гланцираше, гланцирахте, гланцираше, гланцираха, гланцирал съм, гланцирала съм, гланцирало съм, гланцирали сме, гланцирал си, гланцирала си, гланцирало си, гланцирали сте, гланцирал е, гланцирала е, гланцирало е, гланцирали са, бях гланцирал, бях гланцирала, бях гланцирало, бяхме гланцирали, беше гланцирал, беше гланцирала, беше гланцирало, бяхте гланцирали, беше гланцирал, беше гланцирала, беше глан

вж. гланц
Синоними: лъскав, излъскан, гладък, полиран гланцов, гланцовия, гланцовият, гланцова, гланцовата, гланцово, гланцовото, гланцови, гланцовите

мн. гларуси, (два) гларуса, м.
1. Крайбрежна морска птица, по-едра от чайка; сребриста чайка.
2. Прен. Жарг. Жиголо по морските курорти и плажове. гларус, гларуса, гларусът, гларуси, гларусите, гларуса

гласът, гласа, мн. гласове, (два) гласа, м.
1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. Детски гласове. Гласът му не се чува. Крещи с пълен глас.
2. Тези звукове като способност за пеене. Тя има хубав, дълбок глас.
3. Партия във вокален ансамбъл. Песен на два гласа. Първи глас.
4. Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж. Гласовете на кучетата. Гласът на камбаната.
5. Прен. Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет. Чухме и гласа на парламента. Няма кой да чуе нашия глас.
6. Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и пр.). Право на глас. Съвещателен глас. Печеля с повече гласове. Гласовете се разделиха.
същ. умал. гласец, мн. гласовце, (два) гласеца, м. (в 1, 2 и 4 знач.).<br />същ. умал. гласче, мн. гласчета, ср. (в 1, 2 и 4 знач.).<br />прил. гласов, гласова, гласово, мн. гла`сови (в 1 и 2 знач.). Гласов апарат. Гласови упражнения.
* На глас. — Произнасям думите така, че ме чуват или могат да ме чуват. Чета на глас. Започна да разсъждава на глас.
* С половин глас. — Разг. Тихо, неуверено, едва чуто. Отговарям с половин глас.
Синоними: звук, вик, зов, повик, мнение, дума, изказване, реч, вот, гласуване, гласоподаване глас, гласа, гласът, гласове, гласовете, гласа

м., само ед.
1. Начин на произнасяне, изговор.
2. Начин на отразяване, на възприемане на звука, гласа.

гласна, гласно, мн. гла`сни, прил. Който става на глас. Гласно четене.
* Гласен звук. — Спец. Гласна. гласен, гласния, гласният, гласна, гласната, гласно, гласното, гласни, гласните

вж. глас гласец, гласеца, гласецът

мн., гласи`лка, ж. Спец. Гласни струни.

мн. гла`сни, ж. Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шум; гласен звук.

гласността`, ж. Публичност, явност.
Синоними: публичност, оповестяване, известяване, обнародване, разгласа, разгласяване, известност гласност, гласността, гласности, гласностите

вж. глас гласов, гласовия, гласовият, гласова, гласовата, гласово, гласовото, гласови, гласовите

гласовита, гласовито, мн. гласови`ти, прил. Който има силен, мощен глас.
Синоними: звънлив, звучен, мелодичен, надарен с глас гласовит, гласовития, гласовитият, гласовита, гласовитата, гласовито, гласовитото, гласовити, гласовитите

гласоподавателят, гласоподавателя, мн. гласоподава`тели, м. Лице, което има право да гласува с избирателна бюлетина и когато упражнява това си право; избирател. гласоподавател, гласоподавателя, гласоподавателят, гласоподаватели, гласоподавателите, гласоподаватели, гласоподавателю

м., само ед. Шкурка. гласпапир, гласпапира, гласпапирът, гласпапири, гласпапирите, гласпапира

гласуваш, несв.<br />1. Упражнявам правото си на глас (в 6 знач.). <em>Тоя път няма да гласувам.</em><br />2. Разг. Какво. Приемам, одобрявам с мнозинство. <em>Не гласувахме предложението. Гласувахме новите заплати.</em><br />същ. гласуване, ср.
Синоними: гласоподавам, избирам, давам гласа си гласувам, гласуваме, гласуваш, гласувате, гласува, гласуват, гласувах, гласувахме, гласува, гласувахте, гласува, гласуваха, гласувах, гласувахме, гласуваше, гласувахте, гласуваше, гласуваха, гласувал съм, гласувала съм, гласувало съм, гласували сме, гласувал си, гласувала си, гласувало си, гласували сте, гласувал е, гласувала е, гласувало е, гласували са, бях гласувал, бях гласувала, бях гласувало, бяхме гласували, беше гласувал, беше гласувала, беше гласувало, бяхте гласували, беше гласувал, беше гласувала, беше гласувало, бяха гласували, ще гласувам, ще гласув

вж. гласу`вам
Синоними: глас, гласоподаване, вот гласуване, гласуването, гласувания, гласуванията

вж. глас гласче, гласчето, гласчета, гласчетата

гласиш, мин. св. гласих, мин. прич. гласил, несв. Само в трето лице, ед. и мн. Имам съдържание. <em>Какво гласи правилникът? Съобщението гласеше, че съм на червено.</em> <br /><br />----<br /><br />гласиш, мин. св. гласих, мин. прич. гласил, несв. Разг. Кого, какво. Приготвям, подготвям. Хайде, гласи парите!
глася се. — Разг. Приготвям се, подготвям се; каня се. И той се гласи да става началник. Закъде се гласиш? Всички се гласяха за студ, а гледай какво време.
Синоними: нагласявам, подготвям, приготовлявам, натъкмявам, намислям, проектирам, начертавам, кроя, чертая, смятам, съставям план, тъкмя, обмислям, редя, нареждам, подреждам глася, гласим, гласиш, гласите, гласи, гласят, гласих, гласихме, гласи, гласихте, гласи, гласиха, гласях, гласяхме, гласеше, гласяхте, гласеше, гласяха, гласил съм, гласила съм, гласило съм, гласили сме, гласил си, гласила си, гласило си, гласили сте, гласил е, гласила е, гласило е, гласили са, бях гласил, бях гласила, бях гласило, бяхме гласили, беше гласил, беше гласила, беше гласило, бяхте гласили, беше гласил, беше гласила, беше гласило, бяха гласили, ще глася, ще гласим, ще гласиш, ще гласите, ще гласи, ще гласят, ще съм гласил, ще съм гласила, ще съм гласило, ще сме гла

ж., само ед. Спец. В медицината — очна болест, която се изразява в повишено вътрешноочно налягане. глаукома, глаукомата, глаукоми, глаукомите

глашатаят, глашатая, мн. глашата`и, м.
1. ист. В миналото — длъжностно лице, което на висок глас публично оповестява наредби и решения на властта.
2. Прен. Пропагандатор.
Синоними: известител, говорител, тръбач, възвестител, вестител, предвестник глашатай, глашатая, глашатаят, глашатаи, глашатаите, глашатаи, глашатаю

гле`даш, несв.
1. Кого, какво. Възприемам с очите си. Гледам филма. Гледам децата навън.
2. Търся с поглед, проверявам. Гледам за дъщеря си дали не е тук.
3. Какво. Запознавам се като зрител. Ще гледаш ли мача? Гледа ли новия филм?
4. Към какво. Обърнат съм, с изглед съм към нещо. Стаята ми гледа към морето.
5. Прен. Разг. Разбирам, схващам. Гледам, че се страхуваш, мълчиш си.
6. Прен. Стремя се, полагам усилия. Гледам да ти помогна.
7. Нищо не правя, бездействам. Недей гледа, ами помогни на човека!
8. Кого, какво. Полагам грижи. Гледах една година майка си на легло. Кой ще гледа детето?
9. Какво. Отглеждам, развъждам. Гледам пилета. Гледам краставици.
10. Кого. Меря се, ръководя се, влияя се. Ти мен не ме гледай, аз съм лесен.
11. На кого/на какво. Отнасям се. Как гледаш на тая идея? 12. На какво. Гадая, врачувам. Тя гледа на кафе. 13. Спец. Какво. Обсъждам, разглеждам (съдебно дело, парламентарен проект и др.). Ще го гледаме на второ четене. Гледаха ли делото?
* Гледай си работата! — Разг. Грубо. Не се меси, махай се!
* Гледам в ръцете — (някого). Разг. Чакам да ми дадат нещо.
* Гледам накриво. — Разг. Отнасям се враждебно с някого.
* Гледам с четири очи. — Разг.
1. Очаквам с голямо нетърпение.
2. Работя, правя нещо извънредно предпазливо.
Синоними: виждам, наблюдавам, внимавам, следя, насочвам погледа си, съглеждам, изглеждам, зървам, стрелкам с поглед, въртя си очите, очите ми играят на четири, попоглеждам, съзирам, зяпам, гледам сеир, вглеждам се, заглеждам се, хвърлям поглед, оглеждам, очите ми се изгледаха, разглеждам, преглеждам, разучавам, изучавам, забелязвам, констатирам, установявам, откривам, отглеждам, развъждам, храня, грижа се, погрижвам се, старая се, стремя се, бавя, грижа се за, пазя, обслужвам, наглеждам, надзиравам, поглеждам, проверявам, слушам, следя внимателно, следя с очи гледам, гледаме, гледаш, гледате, гледа, гледат, гледах, гледахме, гледа, гледахте, гледа, гледаха, гледах, гледахме, гледаше, гледахте, гледаше, гледаха, гледал съм, гледала съм, гледало съм, гледали сме, гледал си, гледала си, гледало си, гледали сте, гледал е, гледала е, гледало е, гледали са, бях гледал, бях гледала, бях гледало, бяхме гледали, беше гледал, беше гледала, беше гледало, бяхте гледали, беше гледал, беше гледала, беше гледало, бяха гледали, ще гледам, ще гледаме, ще гледаш, ще гледате, ще гледа, ще гледат, ще съм гледал, ще съм гледала, ще съм гледало, ще см

мн. гледа`чи, м. ист. Работник в кооперативна или държавна животновъдна ферма. гледач, гледача, гледачът, гледачи, гледачите, гледачи, гледачо

мн. гледа`чки, ж.
1. Жена, която гадае (в 1 знач.) на карти, кафе, ръка; врачка.
2. Жена, която е наета да се грижи за малко дете или за болен, стар човек.
3. ист. Жена гледач. гледачка, гледачката, гледачки, гледачките

мн. гледци, (два) гледеца, м.
1. Зеница на око.
2. Кръгчето на окото около зеницата; ирис. гледец, гледеца, гледецът, гледци, гледците, гледеца

гледжо`саш, св. — вж. гледжосвам. гледжосам, гледжосаме, гледжосаш, гледжосате, гледжоса, гледжосат, гледжосах, гледжосахме, гледжоса, гледжосахте, гледжоса, гледжосаха, гледжосах, гледжосахме, гледжосаше, гледжосахте, гледжосаше, гледжосаха, гледжосал съм, гледжосала съм, гледжосало съм, гледжосали сме, гледжосал си, гледжосала си, гледжосало си, гледжосали сте, гледжосал е, гледжосала е, гледжосало е, гледжосали са, бях гледжосал, бях гледжосала, бях гледжосало, бяхме гледжосали, беше гледжосал, беше гледжосала, беше гледжосало, бяхте гледжосали, беше гледжосал, беше гледжосала, беше глед

гледжосваш, несв. и гледжосам, св.; Какво. Покривам с глеч.
Синоними: гланцирам, придавам гланц, слагам глазура, емайлирам, полирам гледжосвам, гледжосваме, гледжосваш, гледжосвате, гледжосва, гледжосват, гледжосвах, гледжосвахме, гледжосва, гледжосвахте, гледжосва, гледжосваха, гледжосвах, гледжосвахме, гледжосваше, гледжосвахте, гледжосваше, гледжосваха, гледжосвал съм, гледжосвала съм, гледжосвало съм, гледжосвали сме, гледжосвал си, гледжосвала си, гледжосвало си, гледжосвали сте, гледжосвал е, гледжосвала е, гледжосвало е, гледжосвали са, бях гледжосвал, бях гледжосвала, бях гледжосвало, бяхме гледжосвали, беше гледжосвал, беше гледжосвала, беше гледжосвало, бяхте гледжосвали, б

мн. гле`дища, ср.
1. Начин на мислене, на възприемане, на мнение; становище, възглед, схващане, разбиране. Неговото гледище по въпроса съвпада с моето. Има две гледища по този въпрос.
2. Само ед. С предлога от. Гледна точка, аспект. От съвременно гледище.
Синоними: възглед, схващане, разбиране, становище, твърдение, теза, гледна точка, аспект, мнение гледище, гледището, гледища, гледищата

мн. гле`дки, ж.
1. Това, което се открива пред погледа при гледане от високо или на което се спира погледът. Каква гледка само има оттук!
2. Видът, особеностите на това, което гледаме, което привлича погледа. Виж ги как се борят, каква гледка са тези котенца.
Синоними: изглед, пейзаж, панорама, картина, спектакъл, вид, илюстрована картичка, зрелище, обстановка гледка, гледката, гледки, гледките

мн. глезени, (два) глезена, м. Всяка от двете издути кости в долната част на крака, над стъпалото; кокалче.

—-

глезена, глезено, мн. гле`зени, прил.
1. Когото са глезили, на когото много са му угаждали, обръщали са му прекомерно внимание. Глезено дете.
2. Който е свойствен на такъв човек. Глезено поведение.
Синоними: (прил.) гален, нежен, милван, (прил.) капризен, кокетлив, вятърничав глезен, глезена, глезенът, глезени, глезените, глезена

мн. гле`зли, ж. Пренебр. Момиче или жена глезльо. глезла, глезлата, глезли, глезлите, глезло

мн. гле`зльовци, м. Пренебр. Момче или мъж, който се глези, който е свикнал да се глези.
Синоними: глезен, глезотия, капризен, своенравен, несериозен глезльо, глезльото, глезльото, глезльовци, глезльовците, глезльовци, глезльо

глезиш, мин. св. глезих и глезих, мин. прич. глезил и глези`л, несв.; Кого. Угаждам на прищевките, отнасям се с прекомерно внимание. Много го глезиш това дете.
глезя се. — Държа се капризно, искам да ми угаждат.
Синоними: милвам, галя, разглезвам, разгалвам, лаская, отстъпвам на, коткам, угаждам на, удовлетворявам глезя, глезим, глезиш, глезите, глези, глезят, глезих, глезихме, глези, глезихте, глези, глезиха, глезех, глезехме, глезеше, глезехте, глезеше, глезеха, глезил съм, глезила съм, глезило съм, глезили сме, глезил си, глезила си, глезило си, глезили сте, глезил е, глезила е, глезило е, глезили са, бях глезил, бях глезила, бях глезило, бяхме глезили, беше глезил, беше глезила, беше глезило, бяхте глезили, беше глезил, беше глезила, беше глезило, бяха глезили, ще глезя, ще глезим, ще глезиш, ще глезите, ще глези, ще глезят, ще съм глезил, ще съм глезила, ще съм глезило, ще сме гле

мн. глетчери, (два) глетчера, м. Ледник във висока планина или полярна област. глетчер, глетчера, глетчерът, глетчери, глетчерите, глетчера

глечта`, само ед., ж. Вещество за покриване на глинени изделия за предпазване и гладкост.
Синоними: глазура, блясък, гланц, емайл, политура, желе глеч, глечта, глечи, глечите

мн. глигани, (два) глигана, м. Мъжка дива свиня.
прил. глигански, глиганска, глиганско, мн. глигански. Глиганско месо. глиган, глигана, глиганът, глигани, глиганите, глигани, глигане

вж. глига`н глигански, глиганския, глиганският, глиганска, глиганската, глиганско, глиганското, глигански, глиганските

мед. Съдържание на глюкоза в кръвта, измерва се в mmol/l или в mg/dl.

мед. Полизахарид със силно разклонена молекула, съставена от глюкозни остатъци. Представлява запасен енергетичен материал, съдържащ се във всички клетки, особено в клетките на черния дроб и мускулите. Синтезира се в черния дроб. гликоген, гликогена, гликогенът, гликогени, гликогените, гликогена

мед. Синтез на гликоген от глюкоза, извършва се главно в черния дроб.

мед. Група наследствени заболявания, при които са нарушени синтезата или разграждането на гликогена поради дефект на ензимите, участващи в тези два процеса. В резултат настъпва обилно натрупване на гликоген в различните органи.

мед. Разграждане на гликогена до глюкоза.

ж., само ед.
1. Спец. Органично вещество, съставка на кръвта и енергетичен източник, което се намира в много плодове, в пчелния мед и др.; гроздова захар.
2. Сладък гъст сироп от царевица, картофи и др. за храна или при приготвяне на сладкарски изделия. гликоза, гликозата, гликози, гликозите

мед. Серия от последователни реакции, водещи до разграждането на глюкозата до лактат. гликолиза, гликолизата, гликолизи, гликолизите

мед. Синтез на глюкоза от лактат, глицерол и аминокиселини.

ж., само ед. Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, скулптурата и строителството.
прил. глинен, глинена, глинено, мн. глинени. Глинени съдове.
Синоними: теракота, глинено изделие, керемиден цвят глина, глината, глини, глините

вж. гли`на глинен, глинения, глиненият, глинена, глинената, глинено, глиненото, глинени, глинените

глинеста, глинесто, мн. гли`нести, прил. Който съдържа глина. Глинести почви.
Синоними: покрит с глина, лепкав, леплив, тежкообработваем, сбит, разкалян, клисав глинест, глинестия, глинестият, глинеста, глинестата, глинесто, глинестото, глинести, глинестите

мед. Общ термин за тумори на централната нервна система, произхождащи от клетките на невроглията.

муз.
1. Плавно преминаване от една нота в друга.
2. Приплъзване на пръстите по струните на инструмент. глисандо, глисандото, глисанди, глисандите

глистава, глиставо, мн. гли`стави, прил. Който има глисти. Глиставо животно. глистав, глиставия, глиставият, глистава, глиставата, глиставо, глиставото, глистави, глиставите

мн., глист, глистът, глиста, м. Паразитни червеи в червата на човека и животните. Детето има глисти.

м., само ед. Спец. Безцветна гъста течност със сладък вкус, получавана от животински мазнини и растителни масла, с голямо приложение в техниката и медицината.
прил. глицеринов, глицеринова, глицериново, мн. глицеринови. глицерин, глицерина, глицеринът, глицерини, глицерините, глицерина

вж. глицери`н глицеринов, глицериновия, глицериновият, глицеринова, глицериновата, глицериново, глицериновото, глицеринови, глицериновите

мн. гло`би, ж. Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред. Плащам глоба. глоба, глобата, глоби, глобите

глобална, глобално, мн. глоба`лни, прил. Общ, всеобщ. Глобалните проблеми на човечеството. глобален, глобалния, глобалният, глобална, глобалната, глобално, глобалното, глобални, глобалните

мн. глобуси, (два) глобуса, м.
1. Модел на земното кълбо, използван като учебно средство.
2. Остар. Кълбовиден абажур. глобус, глобуса, глобусът, глобуси, глобусите, глобуса

глобиш, мин. св. глобих, мин. прич. глоби`л, св. — вж. глобявам. глобя, глобим, глобиш, глобите, глоби, глобят, глобих, глобихме, глоби, глобихте, глоби, глобиха, глобях, глобяхме, глобеше, глобяхте, глобеше, глобяха, глобил съм, глобила съм, глобило съм, глобили сме, глобил си, глобила си, глобило си, глобили сте, глобил е, глобила е, глобило е, глобили са, бях глобил, бях глобила, бях глобило, бяхме глобили, беше глобил, беше глобила, беше глобило, бяхте глобили, беше глобил, беше глобила, беше глобило, бяха глобили, ще глобя, ще глобим, ще глобиш, ще глобите, ще глоби, ще глобят, ще съм глобил, ще съм глобила, ще съм глобило, ще сме гло

глобяваш, несв. и глобя, св.; Кого, какво. Налагам глоба. Глобиха ме за превишена скорост. глобявам, глобяваме, глобяваш, глобявате, глобява, глобяват, глобявах, глобявахме, глобява, глобявахте, глобява, глобяваха, глобявах, глобявахме, глобяваше, глобявахте, глобяваше, глобяваха, глобявал съм, глобявала съм, глобявало съм, глобявали сме, глобявал си, глобявала си, глобявало си, глобявали сте, глобявал е, глобявала е, глобявало е, глобявали са, бях глобявал, бях глобявала, бях глобявало, бяхме глобявали, беше глобявал, беше глобявала, беше глобявало, бяхте глобявали, беше глобявал, беше глобявала, беше глобявало, бяха глобявали, ще глобявам, ще глобяв

глогът, глога, мн. глогове, (два) глога, м. Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат.
прил. глогов, глогова, глогово, мн. глогови.
* От трън, та на глог. — Разг. От по-малкото към по-голямо зло. Уж за по-добре се обърнах към него, а пък то — от трън, та на глог.
Синоними: бодлив храст, трън, трънка, драка глог, глога, глогът, глогове, глоговете, глога

мн. глогини, ж.<br />1. Глог.<br />2. Плодът на глога.<br />същ. умал. глогинка, мн. глоги`нки, ж. глогина, глогината, глогини, глогините

вж. глоги`на глогинка, глогинката, глогинки, глогинките

вж. глог глогов, глоговия, глоговият, глогова, глоговата, глогово, глоговото, глогови, глоговите

глождиш и глождеш, мин. св. глождих и глождих, мин. прич. глождил и глождил, несв.; Кого, какво.
1. Остар. Причинявам физическа болка; дразня, преча.
2. Прен. Причинявам душевни страдания; измъчвам, безпокоя. Усещането, че е изигран, непрестанно го глождеше.
3. Остар. Глозгам.
Синоними: гриза, ръфам, нахапвам, огризвам, хапя, захапвам, понахапвам, изпохапвам, глозгам, изгризвам, поизгризвам, изглозгвам, загризвам, заяждам, ям, разяждам, човъркам, измъчвам, изтезавам, смущавам, безпокоя, мъча глождя, глождим, глождиш, глождите, гложди, глождят, глождих, глождихме, гложди, глождихте, гложди, глождиха, глождех, глождехме, глождеше, глождехте, глождеше, глождеха, глождил съм, глождила съм, глождило съм, глождили сме, глождил си, глождила си, глождило си, глождили сте, глождил е, глождила е, глождило е, глождили са, бях глождил, бях глождила, бях глождило, бяхме глождили, беше глождил, беше глождила, беше глождило, бяхте глождили, беше глождил, беше глождила, беше глождило, бяха глождили, ще глождя, ще глождим, ще глождиш, ще глождите, ще гложди, ще глождят, ще

гло`згаш, несв.; Какво. Гриза, огризвам, ръфам със зъби нещо твърдо. Обича да глозга кокали като някое куче.
Синоними: гриза, глождя, изгризвам, огризвам глозгам, глозгаме, глозгаш, глозгате, глозга, глозгат, глозгах, глозгахме, глозга, глозгахте, глозга, глозгаха, глозгах, глозгахме, глозгаше, глозгахте, глозгаше, глозгаха, глозгал съм, глозгала съм, глозгало съм, глозгали сме, глозгал си, глозгала си, глозгало си, глозгали сте, глозгал е, глозгала е, глозгало е, глозгали са, бях глозгал, бях глозгала, бях глозгало, бяхме глозгали, беше глозгал, беше глозгала, беше глозгало, бяхте глозгали, беше глозгал, беше глозгала, беше глозгало, бяха глозгали, ще глозгам, ще глозгаме, ще глозгаш, ще глозгате, ще глозга, ще глозга

мед. Функционална единица на нефрона, която представлява клъбце от капиляри, които произлизат от една артериола, наречена внасящ съд (vas afferens), и се оттичат към друга артериола, наречена изнасящ съд (vas efferens). Гломерулите се разполагат в кoровата част на бъбрека.

мед. Двустранно дифузно възпаление на бъбреците със засягане предимно на гломерулите.

мед. Клъбце, съдово клъбце.

мед. Болка в езика.

мед. Възпаление на езика.

мед. Парализа на мускулите на езика.

мед. Гласна цепка — ограничава се от двете истински гласни гънки (рlicae vocalis).

Произход на езика.

Наука за езика.

мн. глу`ми, ж. Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех.
Синоними: шега, закачка, смехория, подигравка, присмех, хумор глума, глумата, глуми, глумите

глупава, глупаво, мн. глу`пави, прил.
1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек.
2. Който е лишен или беден откъм съдържание, смисъл и целесъобразност. Глупава постъпка. Глупава история. Глупаво положение.
Синоними: глупашки, малоумен, слабоумен, със слаби умствени способности, безумен, тъп, тъпоумен, тъпоглав, празноглав, празна глава, плиткоумен, гламав, изплискан, будала, ахмак, липсва му, не е с ума си, хлопа му дъската, има да дава, идиот, глупец, оглупял, неразумен, несмислен, неразсъдлив, безразсъден, безсмислен, абсурден, нелогичен, нелеп, наивен, незлобив, несъобразителен, несхватлив, безинтересен, безсъдържателен, дърво, пън, кютюк, извеян, изглупял, изветрял, патешки, овчи, безчувствен, дървен, непохватен, дребен, незначителен, маловажен, нищожен, лековерен, прост, без значение, обезумял, луд, несериозен, необмислен, прибързан, празен, твърдоглав, инат, нетактичен, унесен, сънен, шеметен, зашеметяващ, лекомислен, краен, удивителен глупав, глупавия, глупавият, глупава, глупавата, глупаво, глупавото, глупави, глупавите

мн. глупаци, м. Глупав (в 1 знач.) човек.<br />прил. глупашки, глупашка, глупашко, мн. глупа`шки.
Синоними: глупец, тъпак, гламав, хапльо, малоумен, абдал, ахмак, будала, глупав, глуповат, възглупав, говедо, пън, дърво, кютюк, дурак, тиквеник, бунак, тъпанар, тапир глупак, глупака, глупакът, глупаци, глупаците, глупаци, глупако

мн. глупа`чки, ж. Жена глупак. глупачка, глупачката, глупачки, глупачките, глупачке

мн. глупа`чки, ж. Жена глупак. глупачка, глупачката, глупачки, глупачките, глупачко

вж. глупа`к глупашки, глупашкия, глупашкият, глупашка, глупашката, глупашко, глупашкото, глупашки, глупашките

мн. глупци, м. Остар. Глупак.<br />прил. глупешки, глупешка, глупешко, мн. глупе`шки.
Синоними: глупак, тъпак, гламав, хапльо, малоумен, абдал, ахмак, будала, глупав, глуповат, възглупав, говедо, пън, дърво, кютюк, дурак, тиквеник, бунак, тъпанар, тапир глупец, глупеца, глупецът, глупци, глупците, глупци, глупецо

вж. глупе`ц глупешки, глупешкия, глупешкият, глупешка, глупешката, глупешко, глупешкото, глупешки, глупешките

глуповата, глуповато, мн. глупова`ти, прил. Който е малко глупав (в 1 знач.).
Синоними: глупавичък, възглупав, слабоумен, малоумен, малко глупав, палячовски, смешен, смахнат глуповат, глуповатия, глуповатият, глуповата, глуповатата, глуповато, глуповатото, глуповати, глуповатите

глупостта, мн. глупости, ж.
1. Само ед. Качество на глупав. Глупостта му е безкрайна. Глупостта не ходи по дърветата.
2. Глупава постъпка или глупава дума, израз. Говориш глупости. Голяма глупост направих.
Синоними: безсмислица, нелепост, абсурд, безумие, плиткоумие, тъпоумие, гламавщина, лудост, неблагоразумие, безразсъдство, безвкусица, нескопосана работа, буламач, глупаво твърдение, неразумна постъпка, безсмисленост, несериозност глупост, глупостта, глупости, глупостите

мн. глу`пчовци, м. За изразяване на пренебрежително или снизходително отношение към наивен, прекалено доверчив човек. Ама че си глупчо! глупчо, глупчото, глупчото, глупчовци, глупчовците, глупчовци, глупчо

мед. Седалищен, отнасящ се до седалищната област.

мн. глу`тници, ж.
1. Група вълци, които скитат и нападат жертвите си заедно.
2. Прен. Пренебр. Група хора, които се обединяват с цел да унищожат някого или да му навредят.
Синоними: стадо, тълпа, банда, шайка глутница, глутницата, глутници, глутниците

глуха, глухо, мн. глу`хи, прил.
1. Който е лишен от слух, който не може да чува. Ти глух ли си?
2. Прен. Неотзивчив. Оставам глух за/към молбите им.
3. Неясен, неотчетлив, тъп. Глухи изстрели.
4. Скрит, неявен. Глухо недоволство. Глуха омраза.
5. Тих, пуст, без прояви на живот. Глуха провинция. Глуха улица. Глухо място.
* В глуха линия. — Разг. В изолация, настрана. Държат ме в глуха линия.
Синоними: безмълвен, мълчалив, тих, ням, беззвучен, безответен, сподавен, тъп, безчувствен, безсърдечен, коравосърдечен, неотзивчив, безразличен, безизразен, без резонанс, неясен, хрипкав, пресипнал глух, глухия, глухият, глуха, глухата, глухо, глухото, глухи, глухите

мн. глухари, (два) глухара, м. Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект. глухар, глухара, глухарът, глухари, глухарите, глухара

мн. глухари, (два) глухара, м. Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект. глухар, глухаря, глухарят, глухари, глухарите, глухари, глухарю

мн. глуха`рчета, ср. Тревисто многогодишно растение с жълти цветове и леки пухкави семена, разположени като топка на куха гола дръжка. глухарче, глухарчето, глухарчета, глухарчетата

мед. вж. слухова немота

глухоняма, глухонямо, мн. глухоне`ми, прил. Който е лишен от слух и от способност да говори. глухоням, глухонемия, глухонемият, глухоняма, глухонямата, глухонямо, глухонямото, глухонеми, глухонемите

ж., само ед.
1. Пълна или частична загуба на слуха.
2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот.
Синоними: безмълвие, тишина глухота, глухотата, глухоти, глухотите

мн. глъбини`, ж. Остар. Дълбочина, дълбина; недра.
Синоними: дълбочина, бездна, пропаст, дъно глъбина, глъбината, глъбини, глъбините

глътваш, несв. и глътна, св.; Кого, какво. Гълтам изведнъж, на един път или поединично. Глътнах хапчето. Искам да глътна малко въздух.
* Глътвам/глътна си езика. — Разг. Нищо не казвам, замлъквам поради уплаха, смайване, стресване. Да не си си глътнал езика?
Синоними: нагълтвам, налапвам, лапвам, поглъщам, изпивам, гаврътвам, изяждам глътвам, глътваме, глътваш, глътвате, глътва, глътват, глътвах, глътвахме, глътва, глътвахте, глътва, глътваха, глътвах, глътвахме, глътваше, глътвахте, глътваше, глътваха, глътвал съм, глътвала съм, глътвало съм, глътвали сме, глътвал си, глътвала си, глътвало си, глътвали сте, глътвал е, глътвала е, глътвало е, глътвали са, бях глътвал, бях глътвала, бях глътвало, бяхме глътвали, беше глътвал, беше глътвала, беше глътвало, бяхте глътвали, беше глътвал, беше глътвала, беше глътвало, бяха глътвали, ще глътвам, ще глътваме, ще глътваш, ще глътвате, ще глътва, ще глътва

мн. глъ`тки, ж.
1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.
2. Еднократно движение на този мускулен канал при гълтане. Започна да пие на едри глътки.
3. Количество течност или въздух, които се поемат на едно гълтане. Глътка вода. Глътка въздух.
Синоними: хапка, залък, гърло, вдишване, поемане, всмукване, глътване, смръкване, смукване, парче, буца, комат, проба, късче глътка, глътката, глътки, глътките

глътнеш, мин. св. глътнах, мин. прич. глъ`тнал, св. — вж. глътвам. глътна, глътнем, глътнеш, глътнете, глътне, глътнат, глътнах, глътнахме, глътна, глътнахте, глътна, глътнаха, глътнех, глътнехме, глътнеше, глътнехте, глътнеше, глътнеха, глътнал съм, глътнала съм, глътнало съм, глътнали сме, глътнал си, глътнала си, глътнало си, глътнали сте, глътнал е, глътнала е, глътнало е, глътнали са, бях глътнал, бях глътнала, бях глътнало, бяхме глътнали, беше глътнал, беше глътнала, беше глътнало, бяхте глътнали, беше глътнал, беше глътнала, беше глътнало, бяха глътнали, ще глътна, ще глътнем, ще глътнеш, ще глътнете, ще глътне, ще глътнат, ще

глъхнеш, мин. св. глъхнах и глъхнах, мин. прич. глъхнал и глъхна`л, несв.
1. Ставам по-тих,безшумен; заглъхвам, затихвам, утихвам. Гласовете им глъхнат в нощта.
2. Намирам се в състояние на глухота (във 2 знач.), покой, тишина.
Синоними: заглъхвам, утихвам, затихвам, замирам, чезна, изчезвам, позаглъхвам, позамирам, загубвам се, замълчавам, смълчавам се, немея глъхна, глъхнем, глъхнеш, глъхнете, глъхне, глъхнат, глъхнах, глъхнахме, глъхна, глъхнахте, глъхна, глъхнаха, глъхнех, глъхнехме, глъхнеше, глъхнехте, глъхнеше, глъхнеха, глъхнал съм, глъхнала съм, глъхнало съм, глъхнали сме, глъхнал си, глъхнала си, глъхнало си, глъхнали сте, глъхнал е, глъхнала е, глъхнало е, глъхнали са, бях глъхнал, бях глъхнала, бях глъхнало, бяхме глъхнали, беше глъхнал, беше глъхнала, беше глъхнало, бяхте глъхнали, беше глъхнал, беше глъхнала, беше глъхнало, бяха глъхнали, ще глъхна, ще глъхнем, ще глъхнеш, ще глъхнете, ще глъхне, ще глъхнат, ще

глъчта`, само ед., ж. Глъчка.
Синоними: глъчка, шум, врява, олелия, гюрултия, шепот, мърморене, ропот, бърборене, брътвеж, бръщолевене, дрънкане, викове, голям шум глъч, глъча, глъчът, глъчове, глъчовете, глъча

глъчта`, само ед., ж. Глъчка.
Синоними: глъчка, шум, врява, олелия, гюрултия, шепот, мърморене, ропот, бърборене, брътвеж, бръщолевене, дрънкане, викове, голям шум глъч, глъчта

мн. глъ`чки, ж. Шум от говор на много хора; врява.
Синоними: глъч, шум, врява, олелия, гюрултия, шепот, мърморене, ропот, тупурдия, викове глъчка, глъчката, глъчки, глъчките

мед. Отделяне на глюкоза в урината поради повишаване на кръвната захар и превишаване на бъбречния праг за глюкоза (10 mmol/l). Основен симптом е при захарен диабет.