мн. гевреци, (два) геврека, м. Тънък сух кравай от варено и изпечено тесто.
същ. умал. геврече, мн. гевречета, ср. геврек, геврека, геврекът, гевреци, гевреците, геврека

вж. гевре`к геврече, гевречето, гевречета, гевречетата

прил., неизм. Остар. Неиздръжлив, отпуснат. Гевшек момче.

гегът, гега, мн. гегове, (два) гега, м. Трик, чиято цел е да предизвика комичен ефект. гег, гега, гегът, гегове, геговете, гега

мн. ге`ги, ж. Диал. Дълга овчарска тояга с кука в единия край. гега, гегата, геги, гегите

Ад, пъкъл. геена, геената, геени, геените

ср., само ед. Остар. Разходка.

геят, гея, мн. ге`йове, м. Хомосексуалист. Гейклуб. гей, гея, геят, гейове, гейовете, гея

мн. гейзери, (два) гейзера, м. Извор, от който периодично блика гореща вода и пара на голяма височина като фонтан. гейзер, гейзера, гейзерът, гейзери, гейзерите, гейзера

геймът, гейма, мн. геймове, (два) гейма, м. Спец. В спорта — една от съставните части при някои спортни игри (тенис, волейбол и др.). гейм, гейма, геймът, геймове, геймовете, гейма

мн. ге`йши, ж. Професионална танцьорка и певица в японска чайна. гейша, гейшата, гейши, гейшите

гелът, гела, само ед., м. Козметично средство с консистенция на желе. Гел за коса. Гел за след бръснене. гел, гела, гелът, гелове, геловете, гела

гемът, гема, мн. гемове, (два) гема, м. Разг. Юзда.

мн. геми`и, ж. Разг. Неголям кораб с платна.
* Потънали му гемиите. — Разг. Умислил се, замислил се, като че има сериозна грижа.
* Тежка гемия. — Разг. Муден, пипкав човек. гемия, гемията, гемии, гемиите

генът, гена, мн. гени, (два) гена, м. Спец. В биологията — елементарна единица на наследствеността.
прил. генен, генна, генно, мн. генни. Генно инженерство. ген, гена, генът, гени, гените, гена

вж. генеало`гия генеалогичен, генеалогичния, генеалогичният, генеалогична, генеалогичната, генеалогично, генеалогичното, генеалогични, генеалогичните

вж. генеало`гия генеалогически, генеалогическия, генеалогическият, генеалогическа, генеалогическата, генеалогическо, генеалогическото, генеалогически, генеалогическите

ж., само ед. Родословие.
прил. генеалогичен, генеалогична, генеалогично, мн. генеалогични.
прил. генеалогически, генеалогическа, генеалогическо, мн. генеалогически.
* Генеалогично дърво. — Графично изображение на историята на един род във вид на дърво; родословно дърво.
* Генеалогическа (генеалогична) класификация на езиците. — Спец. В езикознанието — класификация на човешките езици в семейства, групи и подгрупи в зависимост от степента на родствената им връзка.
Синоними: генезис, родословие, произход, произхождение, корен, начало, източник, потекло, зараждане генеалогия, генеалогията, генеалогии, генеалогиите

ж., само ед. Генезис. генеза, генезата, генези, генезите

м., само ед. Произход, история на зараждането.
Синоними: родословие, произход, произхождение, корен, начало, източник, потекло, зараждане, генеалогия, създаване генезис, генезиса, генезисът, генезиси, генезисите, генезиса

вж. ген генен, генния, генният, генна, генната, генно, генното, генни, генните

мн. генерали, м. Висше офицерско звание, а също и лице, което има това звание.<br />прил. генералски, генералска, генералско, мн. генера`лски. Генералска униформа.
Синоними: военачалник, пълководец, командир, стратег, тактик генерал, генерала, генералът, генерали, генералите, генерали, генерале

генерална, генерално, мн. генера`лни, прил.
1. Общ, всеобщ. Генерална стачка.
2. Главен, основен, най-важен. Генерална репетиция.
Синоними: общ, всеобщ, общоприет, общоизвестен, общоупотребителен, общоустановен, главен, основен, кардинален генерален, генералния, генералният, генерална, генералната, генерално, генералното, генерални, генералните

генерализи`раш, несв. и св.; Какво. Частното, единичното го издигам в общо, основно; обобщавам. Не бива да генерализираме отрицателните му черти и да пренебрегваме положителните.
Синоними: обобщавам, синтезирам, уеднаквявам, вадя извод генерализирам, генерализираме, генерализираш, генерализирате, генерализира, генерализират, генерализирах, генерализирахме, генерализира, генерализирахте, генерализира, генерализираха, генерализирах, генерализирахме, генерализираше, генерализирахте, генерализираше, генерализираха, генерализирал съм, генерализирала съм, генерализирало съм, генерализирали сме, генерализирал си, генерализирала си, генерализирало си, генерализирали сте, генерализирал е, генерализирала е, генерализирало е, генерализирали са, бях генерализирал, бях генерализирала, бях

вж. генера`л генералски, генералския, генералският, генералска, генералската, генералско, генералското, генералски, генералските

генеративна, генеративно, мн. генерати`вни, прил. Който поражда, ражда, произвежда. генеративен, генеративния, генеративният, генеративна, генеративната, генеративно, генеративното, генеративни, генеративните

мн. генератори, (два) генератора, м. Спец.
1. Машина за превръщане на механичната енергия в електрическа.
2. Апарат за превръщане на твърдото гориво в горивен газ; газгенератор.
прил. генераторен, генераторна, генераторно, мн. генераторни. генератор, генератора, генераторът, генератори, генераторите, генератора

вж. генера`тор генераторен, генераторния, генераторният, генераторна, генераторната, генераторно, генераторното, генераторни, генераторните

мн. генера`ции, ж. Поколение, потомство.
Синоними: потомство, род, поколение генерация, генерацията, генерации, генерациите

генерираш, несв. и св.; Какво. Пораждам, раждам, произвеждам.<br />същ. генериране, ср. генерирам, генерираме, генерираш, генерирате, генерира, генерират, генерирах, генерирахме, генерира, генерирахте, генерира, генерираха, генерирах, генерирахме, генерираше, генерирахте, генерираше, генерираха, генерирал съм, генерирала съм, генерирало съм, генерирали сме, генерирал си, генерирала си, генерирало си, генерирали сте, генерирал е, генерирала е, генерирало е, генерирали са, бях генерирал, бях генерирала, бях генерирало, бяхме генерирали, беше генерирал, беше генерирала, беше генерирало, бяхте генерирали, беше генерирал, беше генерирала, беше гене

вж. генери`рам генериране, генерирането, генерирания, генериранията

генерична, генерично, мн. генери`чни, прил. Родов. генеричен, генеричния, генеричният, генерична, генеричната, генерично, генеричното, генерични, генеричните

ж., само ед. Спец. Дял от биологията, в който се изучава развитието на живите организми, наследствеността и нейните изменения. генетика, генетиката, генетики, генетиките

генетична, генетично, мн. генети`чни, прил.
1. Който се отнася до генетика.
2. Който се отнася до произхода, генезиса на явленията; родствен. Генетична връзка. генетичен, генетичния, генетичният, генетична, генетичната, генетично, генетичното, генетични, генетичните

генетическа, генетическо, мн. генети`чески, прил. Генетичен. генетически, генетическия, генетическият, генетическа, генетическата, генетическо, генетическото, генетически, генетическите

гениална, гениално, мн. гениални, прил. Който проявява или съдържа качества на гений. <em>Гениален поет. Гениално произведение.</em><br />същ. гениалност, гениалността`, ж.
Синоними: даровит, надарен, талантлив, способен гениален, гениалния, гениалният, гениална, гениалната, гениално, гениалното, гениални, гениалните

вж. гениа`лен гениалност, гениалността, гениалности, гениалностите

геният, гения, мн. ге`нии, м.
1. Творец с висша творческа способност.
2. Самата висша творческа способност. Поетическият гений на Вазов.
Синоними: талант гений, гения, геният, гении, гениите, гении, гению

вж. генита`лии генитален, гениталния, гениталният, генитална, гениталната, генитално, гениталното, генитални, гениталните

само мн. Спец. В анатомията — половите органи.
прил. генитален, генитална, генитално, мн. генитални. гениталии, гениталиите

мед. вж. урогенитален

мед. Съвкупност от всички гени в организма. генотип, генотипа, генотипът, генотипове, генотиповете, генотипа

м., само ед. Изтребване на цели групи хора по расови, религиозни или други мотиви. геноцид, геноцида, геноцидът, геноциди, геноцидите, геноцида

мн. геогра`фи, м. Специалист по география. географ, географа, географът, географи, географите, географи, географе

вж. геогра`фия географически, географическия, географическият, географическа, географическата, географическо, географическото, географически, географическите

ж., само ед. Наука, която изучава повърхността на Земята с нейните природни условия, териториалното разпределение на населението и живите организми, човешката дейност и икономическите ресурси.
прил. географичен, географична, географично, мн. географични.
прил. географически, географическа, географическо, мн. географически.
прил. географски, географска, географско, мн. географски. Географски атлас. Географско положение. Географска карта. география, географията, географии, географиите

вж. геогра`фия географски, географския, географският, географска, географската, географско, географското, географски, географските

мн. геодези`сти, м. Специалист по геодезия. геодезист, геодезиста, геодезистът, геодезисти, геодезистите, геодезисти, геодезисте

вж. геоде`зия геодезичен, геодезичния, геодезичният, геодезична, геодезичната, геодезично, геодезичното, геодезични, геодезичните

ж., само ед. Наука за измерването, изобразяването и картографирането на земни площи.
прил. геодезичен, геодезична, геодезично, мн. геодезични. Геодезични снимки. геодезия, геодезията, геодезии, геодезиите

мн. геоло`зи, м. Специалист по геология. геолог, геолога, геологът, геолози, геолозите, геолози

вж. геоло`гия геологичен, геологичния, геологичният, геологична, геологичната, геологично, геологичното, геологични, геологичните

ж., само ед. Наука за строежа, състава и историята на земната кора, за методите на търсене на полезни изкопаеми.
прил. геологичен, геологична, геологично, мн. геологични.
прил. геоложки, геоложка, геоложко, мн. геоложки. геология, геологията, геологии, геологиите

вж. геоло`гия геоложки, геоложкия, геоложкият, геоложка, геоложката, геоложко, геоложкото, геоложки, геоложките

вж. геоме`трия геометричен, геометричния, геометричният, геометрична, геометричната, геометрично, геометричното, геометрични, геометричните

ж., само ед. Дял от математиката за пространствените форми и начините за измерването им.
прил. геометричен, геометрична, геометрично, мн. геометрични. геометрия, геометрията, геометрии, геометриите

ж., само ед. Наука за взаимодействието на географски и политически фактори.
прил. геополитически, геополитическа, геополитическо, мн. геополитически. Геополитически фактори. геополитика, геополитиката, геополитики, геополитиките

вж. геополити`ка геополитически, геополитическия, геополитическият, геополитическа, геополитическата, геополитическо, геополитическото, геополитически, геополитическите

Свойство на органите на растение да приемат под влияние на земното притегляне определено положение по отношение на центъра на земята. геотропизъм, геотропизма, геотропизмът, геотропизми, геотропизмите, геотропизъма

м., само ед. Название на господстващото в древността и Средновековието схващане, че центърът на Вселената е Земята, а Слънцето и другите планети се въртят около нея.

мн. гепарди, (два) гепарда, м. Хищен бозайник в Азия и Африка, подобен на леопарда. гепард, гепарда, гепардът, гепарди, гепардите, гепарда

мн. гераци, (два) герака, м. Диал. Ястреб. герак, герака, геракът, гераци, гераците, герака

мн. герани, (два) герана, м. Диал. Дълбок кладенец, от който водата се вади с кофа, прикрепена на кобилица. геран, герана, геранът, герани, гераните, герана

гербът, герба, мн. гербове, (два) герба, м. Отличителен знак на държава, град, сдружение, учреждение и др., който се изобразява върху знамена, печати, монети, документи и др. Държавен герб.
прил. гербов, гербова, гербово, мн. гербови. герб, герба, гербът, гербове, гербовете, герба

вж. герб гербов, гербовия, гербовият, гербова, гербовата, гербово, гербовото, гербови, гербовите

мн. гергефи, (два) гергефа, м. Кръгла рамка, на която се опъва плат за бродиране, нашиване. гергеф, гергефа, гергефът, гергефи, гергефите, гергефа

мн. герги`ни, ж. Градинско цвете с едри кичести цветове. гергина, гергината, гергини, гергините

мн. гердани, (два) гердана, м. Огърлица, наниз.
същ. умал. герданче, мн. герданчета, ср.
Синоними: огърлица, наниз, накит, украшение, гиздило, колие гердан, гердана, герданът, гердани, герданите, гердана

вж. герда`н герданче, герданчето, герданчета, герданчетата

мн. герени, (два) герена, м. Диал.
1. Ниско място край река, което понякога се залива от вода.
2. Ливада, поляна край село.
Синоними: бунар, кладенец, излак герен, герена, геренът, герени, герените, герена

гереста, гересто, мн. ге`рести, прил. Диал. За петел — едър, с жълти и червени пера.

мед. Дял от медицината, занимаващ се със заболяванията на старческата възраст. гериатрия, гериатрията, гериатрии, гериатриите

мед. Зародишен.

героизи`раш, несв. и св.; Какво. Придавам героизъм; правя да изглежда по-героичен, отколкото е. героизирам, героизираме, героизираш, героизирате, героизира, героизират, героизирах, героизирахме, героизира, героизирахте, героизира, героизираха, героизирах, героизирахме, героизираше, героизирахте, героизираше, героизираха, героизирал съм, героизирала съм, героизирало съм, героизирали сме, героизирал си, героизирала си, героизирало си, героизирали сте, героизирал е, героизирала е, героизирало е, героизирали са, бях героизирал, бях героизирала, бях героизирало, бяхме героизирали, беше героизирал, беше героизирала, беше героизирало, бяхте героизирали, б

м., само ед. Качество на герой (в 1 знач.).
Синоними: геройство, героичност, смелост, решителност, храброст, безстрашно, мъжество, самоотверженост, доблест, подвиг, себеотрицание, неустрашимост, безстрашие, дързост героизъм, героизма, героизмът, героизми, героизмите, героизъма

ж., само ед. Съвкупност от проявите на героизъм в едно събитие. героика, героиката, героики, героиките

мн. герои`ни, ж. Жена герой. героиня, героинята, героини, героините, героиньо

героична, героично, мн. герои`чни, прил.
1. Който проявява героизъм.
2. Който е изпълнен с героизъм. Героична борба.
Синоними: храбър, смел, решителен, безстрашен, мъжествен, юначен, юнашки, самоотвержен, доблестен, войнствен, борчески, геройски героичен, героичния, героичният, героична, героичната, героично, героичното, героични, героичните

героят, героя, мн. герои, м.<br />1. Човек, който е проявил смелост, храброст, изключителна доблест.<br />2. Спец. В литературата и изкуството — действащо лице в литературно произведение, филм и под. <em>Литературен герой. Положителен герой.</em><br />прил. геройски, геройска, геройско, мн. геро`йски (в 1 знач.).
Синоними: борец, юнак, воин, кавалер, рицар, победител, храбрец, действуващо лице, деятел, фактор герой, героя, героят, герои, героите, герои, герою

вж. геро`й
Синоними: героичен, юначен, храбър геройски, геройския, геройският, геройска, геройската, геройско, геройското, геройски, геройските

мн. геро`йства, ср.
1. Поведение, постъпка на герой; героизъм.
2. Ирон. Поведение, постъпка на човек, който иска да се покаже като герой, иска да демонстрира сила и храброст.
Синоними: героизъм, героичност, смелост, решителност, храброст, безстрашно, мъжество, самоотверженост, доблест, подвиг, себеотрицание геройство, геройството, геройства, геройствата

ист. Старейшина — член на съвета на старейшините в Спарта.

ж., само ед. Спец. Дял от медицината за промените в строежа и функциите на човешкия организъм в старческа възраст. геронтология, геронтологията, геронтологии, геронтологиите

Синтетичен хормон, близък до прогестерона.
вж. прогестерон

само мн. Вълнени обвивки на краката от обувките до над глезените, каквито носят войниците. гети, гетите

м., само ед. Спец. Електроизолационен пластичен материал от хартиени слоеве, напоени със синтетична смола. гетинакс, гетинакса, гетинаксът, гетинакси, гетинаксите, гетинакса

мн. гета`, ср.
1. Градски квартал, населен с непривилегирован социален слой или с хора, дискриминирани по расов или религиозен принцип. Циганско гето.
2. Пренебр. Неблагоустроен краен градски квартал. гето, гетото, гета, гетата

само мн. Гети. гетри, гетрите

мн. гешефти, (два) гешефта, м. Непочтена търговска сделка; спекула.
Синоними: сделка, търговия, спекула, далавера, спекулация, афера, нечиста сделка гешефт, гешефта, гешефтът, гешефти, гешефтите, гешефта

гешефтарят, гешефтаря, мн. гешефтари, м. Лице, което се занимава с гешефти; спекулант.<br />прил. гешефтарски, гешефтарска, гешефтарско, мн. гешефта`рски.
Синоними: спекулант гешефтар, гешефтаря, гешефтарят, гешефтари, гешефтарите, гешефтари, гешефтарю

вж. гешефта`р гешефтарски, гешефтарския, гешефтарският, гешефтарска, гешефтарската, гешефтарско, гешефтарското, гешефтарски, гешефтарските

псих. Направление в психологията от началото на ХХ в. , което разглежда цялостния характер на възприятието като първично дадено качество на съзнанието, без да е обективно детерминирано.