вж. вял
Синоними: апатия, отпуснатост, равнодушие, безразличие, леност, мързел, разпуснатост, инертност, мудност, сънливост, бездействие вялост, вялостта, вялости, вялостите

ж., само ед.
1. Убеденост, увереност. Вяра в доброто.
2. Разг. Вероизповедание. Православна вяра.
* На вяра. — Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.
Синоними: вероизповедание, верую, религия, вярване, изповедание, доверие, кредит, упование, надежда, очакване, уверение, сигурност, увереност, убеденост, убеждение, доверчивост вяра, вярата, вери, верите

вярваш, несв.<br />1. <em>В кого/в какво.</em> Убеден съм, уверен съм, имам вяра. <em>Вярвам в тебе. Вярвам, че ще успея.</em><br />2. На Кого. Имам доверие. <em>Аз му вярвам, никога не ме е лъгал.</em><br /><em>_вярва ми</em><em> — (</em>ти, му<em>, </em>и, ни, ви, им) се. Струва ми се, допускам. Не ми се вярва да дойде._
Синоними: повярвам, вземам за истина, помислям, убеден съм, уверен съм, мисля, смятам, допускам, приемам, предполагам, имам вяра, хващам вяра, доверявам се, имам доверие, давам вяра, уповавам се, надявам се вярвам, вярваме, вярваш, вярвате, вярва, вярват, вярвах, вярвахме, вярва, вярвахте, вярва, вярваха, вярвах, вярвахме, вярваше, вярвахте, вярваше, вярваха, вярвал съм, вярвала съм, вярвало съм, вярвали сме, вярвал си, вярвала си, вярвало си, вярвали сте, вярвал е, вярвала е, вярвало е, вярвали са, бях вярвал, бях вярвала, бях вярвало, бяхме вярвали, беше вярвал, беше вярвала, беше вярвало, бяхте вярвали, беше вярвал, беше вярвала, беше вярвало, бяха вярвали, ще вярвам, ще вярваме, ще вярваш, ще вярвате, ще вярва, ще вярват, ще съм вярвал, ще съм вярвала, ще съм вярвало, ще см

вярваща, вярващо, мн. вя`рващи, прил.
1. Който вярва, който изразява вяра.
2. Като същ. Човек, който вярва в някоя религия.
Синоними: набожен, благочестив, благоговеен вярващ, вярващия, вярващият, вярваща, вярващата, вярващо, вярващото, вярващи, вярващите

Библейско тълкуване: Верността е едно от непроменяемите качества на Йеова. Бог е верен на обещанието си, и това предизвиква упование и очакване в онези, които вярват на думите Му, а наказание за онези, които Го мразят — Вт. 7:9,10; Чис. 23:19; Пс. 89:33,34; Евр. 10:23.
Синоними: истинност, достоверност, автентичност, действителност, правилност, неизменност, точност, преданост, придаденост, привързаност, искреност, честност, добросъвестност, лоялност, добри намерения, приобщеност, последователност вярност, верността, вярности, вярностите

вясна се, веснеш се, мин. св. вяснах се, мин. прич. вяснал се, св. — вж. вясвам се.

мн. ветрове, м. Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление. <em>Духа вятър. Силен вятър. Бурни ветрове.</em><br /><br />прил. вятърен, вятърна, вятърно, мн. вя`търни. Вятърна мелница.

* Вятър работа! — Разг. Пренебр. Празна, несериозна работа.
* На вятъра. — Разг. Напусто, без полза.
* Правя вятър (на някого). — Разг. Лаская.
Синоними: вихър, вихрушка, виелица, ураган, буря, хала, дреболия, нищожност, незначителност, нищо вятър, вятъра, вятърът, ветрове, ветровете, вятъра, ветре

вж. вя`тър вятърен, вятърния, вятърният, вятърна, вятърната, вятърно, вятърното, вятърни, вятърните

вятърничава, вятърничаво, мн. вя`търничави, прил. Лекомислен, несериозен, непостоянен. Вятърничаво момиче. Много е вятърничава.
Синоними: непостоянен, несериозен, капризен, суетен, безразсъден, нелогичен, лекомислен, безсъдържателен, безсмислен, глезен, кокетлив, празноглав, необмислен, смахнат, неуравновесен вятърничав, вятърничавия, вятърничавият, вятърничава, вятърничавата, вятърничаво, вятърничавото, вятърничави, вятърничавите