въведеш, мин. св. въведох, мин. прич. въве`л, св. — вж. въвеждам. въведа, въведем, въведеш, въведете, въведе, въведат, въведох, въведохме, въведе, въведохте, въведе, въведоха, въведях, въведяхме, въведеше, въведяхте, въведеше, въведяха, въвел съм, въвела съм, въвело съм, въвели сме, въвел си, въвела си, въвело си, въвели сте, въвел е, въвела е, въвело е, въвели са, бях въвел, бях въвела, бях въвело, бяхме въвели, беше въвел, беше въвела, беше въвело, бяхте въвели, беше въвел, беше въвела, беше въвело, бяха въвели, ще въведа, ще въведем, ще въведеш, ще въведете, ще въведе, ще въведат, ще съм въвел, ще съм въвела, ще съм въвело, ще сме въвели

мн. въведе`ния, ср.
1. Начална част на литературно, научно или музикално произведение; увод.
2. Само ед. Начало към действие.
Синоними: увод, встъпление, встъпителна част, пролог, предисловие, интродукция, преамбюл, предговор, начало, предвестник, подготовка, приготовление, увертюра въведение, въведението, въведения, въведенията

въвеждаш, несв. и въведа, св.
1. Кого. Водя да влезе. Той въведе госта в стаята.
2. Кого. Представям в издигната среда, приобщавам към нея. Тя ме въведе в артистичния свят.
3. Кого. Запознавам. Кой ще ме въведе в новата работа? Авторът ни въвежда в духовния мир на героинята.
4. Какво. Внасям в употреба, слагам начало на практика; внедрявам, установявам. Трябва да въведете ред. Въвеждам нова мода.
Синоними: вкарвам, въвирам, вмъквам, прокарвам, втиквам, пъхам, въвличам, повличам, поставям в течение, поучавам, инструктирам, информирам, осведомявам, осветлявам, приобщавам, установявам, учредявам, въдворявам, вселявам, прилагам, вкарвам в употреба, създавам практика, водя, съпровождам, започвам, откривам, поставям начало на, лансирам, подготвям, загатвам, служа като увод към, създавам, основавам въвеждам, въвеждаме, въвеждаш, въвеждате, въвежда, въвеждат, въвеждах, въвеждахме, въвежда, въвеждахте, въвежда, въвеждаха, въвеждах, въвеждахме, въвеждаше, въвеждахте, въвеждаше, въвеждаха, въвеждал съм, въвеждала съм, въвеждало съм, въвеждали сме, въвеждал си, въвеждала си, въвеждало си, въвеждали сте, въвеждал е, въвеждала е, въвеждало е, въвеждали са, бях въвеждал, бях въвеждала, бях въвеждало, бяхме въвеждали, беше въвеждал, беше въвеждала, беше въвеждало, бяхте въвеждали, беше въвеждал, беше въвеждала, беше въвеждало, бяха въвеждали, ще въвеждам, ще въвежд

въвираш, несв. и въвра, св.
1. Кого, какво. Принуждавам да влезе вътре; завирам, вкарвам.
2. Какво. Доближавам нещо до лицето на някого така, че му преча, досаждам. Стига си ми въвирал тоя вестник!
въвирам се/въвра се. 1. — Пъхам се, вмъквам се. Все в шкафа се въвира!
2. Приближавам се плътно до някого така, че му преча, досаждам. Стига си се въвирал в мене, пречиш ми!
3. Разг. Слагам се да участвам в някоя работа, без да ме искат. Не се въвирай, където не ти е мястото!
* Въвирам/въвра в очите/носа — (на някого). Разг. Натяквам, припомням нещо неприятно.
* Въвирам се/въвра се в очите — (на някого). Разг. Натрапвам се.
Синоними: втиквам, пъхам, вбивам, вкарвам, впъхвам, напъхвам, блъскам, навирам, завирам, вмъквам, мушкам, ръгам, затиквам, затъквам, забивам, набивам, натиквам, тикам, забучвам, забождам, натъквам, провирам, въвеждам, вмествам, помествам, поставям, втъквам въвирам, въвираме, въвираш, въвирате, въвира, въвират, въвирах, въвирахме, въвира, въвирахте, въвира, въвираха, въвирах, въвирахме, въвираше, въвирахте, въвираше, въвираха, въвирал съм, въвирала съм, въвирало съм, въвирали сме, въвирал си, въвирала си, въвирало си, въвирали сте, въвирал е, въвирала е, въвирало е, въвирали са, бях въвирал, бях въвирала, бях въвирало, бяхме въвирали, беше въвирал, беше въвирала, беше въвирало, бяхте въвирали, беше въвирал, беше въвирала, беше въвирало, бяха въвирали, ще въвирам, ще въвираме, ще въвираш, ще въвирате, ще въвира, ще въвира

въвлечеш, мин. св. въвлякох, мин. прич. въвля`къл, св. — вж. въвличам. въвлека, въвлечем, въвлечеш, въвлечете, въвлече, въвлекат, въвлякох, въвлякохме, въвлече, въвлякохте, въвлече, въвлякоха, въвлечах, въвлечахме, въвлечеше, въвлечахте, въвлечеше, въвлечаха, въвлякъл съм, въвлякла съм, въвлякло съм, въвлекли сме, въвлякъл си, въвлякла си, въвлякло си, въвлекли сте, въвлякъл е, въвлякла е, въвлякло е, въвлекли са, бях въвлякъл, бях въвлякла, бях въвлякло, бяхме въвлекли, беше въвлякъл, беше въвлякла, беше въвлякло, бяхте въвлекли, беше въвлякъл, беше въвлякла, беше въвлякло, бяха въвлекли, ще въвлека, ще въвлечем, ще въвлечеш, ще въвл

въвличаш, несв. и въвлека, св.; Кого.
1. Вмъквам с влачене.
2. Прен. Неусетно замесвам (обикн. в нещо неприятно, опасно). Вие ме въвлякохте в тая история!
Синоними: въвеждам, повличам, увличам, вкарвам, вмъквам, включвам, втиквам, склонявам, принуждавам, примамвам, подмамвам, съблазнявам, замесвам, намесвам, впримчвам, излагам на риск, обвързвам, заангажирвам въвличам, въвличаме, въвличаш, въвличате, въвлича, въвличат, въвличах, въвличахме, въвлича, въвличахте, въвлича, въвличаха, въвличах, въвличахме, въвличаше, въвличахте, въвличаше, въвличаха, въвличал съм, въвличала съм, въвличало съм, въвличали сме, въвличал си, въвличала си, въвличало си, въвличали сте, въвличал е, въвличала е, въвличало е, въвличали са, бях въвличал, бях въвличала, бях въвличало, бяхме въвличали, беше въвличал, беше въвличала, беше въвличало, бяхте въвличали, беше въвличал, беше въвличала, беше въвличало, бяха въвличали, ще въвличам, ще въвлич

въвреш, мин. св. въврях, мин. прич. въвря`л, св. — вж. въвирам. въвра, въврем, въвреш, въврете, въвре, въврат, въврях, въвряхме, въвря, въвряхте, въвря, въвряха, въврях, въвряхме, въвреше, въвряхте, въвреше, въвряха, въврял съм, въвряла съм, въвряло съм, въврели сме, въврял си, въвряла си, въвряло си, въврели сте, въврял е, въвряла е, въвряло е, въврели са, бях въврял, бях въвряла, бях въвряло, бяхме въврели, беше въврял, беше въвряла, беше въвряло, бяхте въврели, беше въврял, беше въвряла, беше въвряло, бяха въврели, ще въвра, ще въврем, ще въвреш, ще въврете, ще въвре, ще въврат, ще съм въврял, ще съм въвряла, ще съм въвряло, ще сме във

вж. въглеводоро`ди въглеводороден, въглеводородния, въглеводородният, въглеводородна, въглеводородната, въглеводородно, въглеводородното, въглеводородни, въглеводородните

мн., въглеводород, м. Спец. В химията — органични съединения на въглерод и водород.<br />прил. въглеводороден, въглеводородна, въглеводородно, мн. въглеводоро`дни.

м., само ед. Спец. В химията — въглероден двуокис. въгледвуокис, въгледвуокиса, въгледвуокисът, въгледвуокиси, въгледвуокисите, въгледвуокиса

м., само ед. Добив на каменни въглища.
прил. въгледобивен, въгледобивна, въгледобивно, мн. въгледобивни. Въгледобивна промишленост. въгледобив, въгледобива, въгледобивът, въгледобиви, въгледобивите, въгледобива

вж. въгледо`бив въгледобивен, въгледобивния, въгледобивният, въгледобивна, въгледобивната, въгледобивно, въгледобивното, въгледобивни, въгледобивните

мн. въглекопа`чи, м. Работник, който копае въглища в мина; миньор. въглекопач, въглекопача, въглекопачът, въглекопачи, въглекопачите, въглекопача

мн. въглени, (два) въглена, м.
1. Късче от изгоряло дърво или въглища, преди да се превърне в пепел.
2. Прен. За очи — черни, блестящи.
същ. умал. въгленче, мн. въгленчета, ср.
* Активен въглен. — Спец. Продукт, получен при овъгляване на разни суровини, който се използва като филтър за пречистване на вода, въздух и др.
* Медицински въглен. — Спец. Въглен, който се употребява като лекарство за пречистване на червата. въглен, въгления, въгленият, въглена, въглената, въглено, въгленото, въглени, въглените

мн. въглени, (два) въглена, м.
1. Късче от изгоряло дърво или въглища, преди да се превърне в пепел.
2. Прен. За очи — черни, блестящи.
същ. умал. въгленче, мн. въгленчета, ср.
* Активен въглен. — Спец. Продукт, получен при овъгляване на разни суровини, който се използва като филтър за пречистване на вода, въздух и др.
* Медицински въглен. — Спец. Въглен, който се употребява като лекарство за пречистване на червата. въглен, въглена, въгленът, въглени, въглените, въглена

вж. въ`глен въгленче, въгленчето, въгленчета, въгленчетата

м., само ед. Спец. Химически елемент — металоид, най-важна съставна част за всички органични съединения в природата.
прил. въглероден, въглеродна, въглеродно, мн. въглеродни. Въглероден двуокис. въглерод, въглерода, въглеродът, въглероди, въглеродите, въглерода

вж. въглеро`д въглероден, въглеродния, въглеродният, въглеродна, въглеродната, въглеродно, въглеродното, въглеродни, въглеродните

само мн. Спец. Органични съединения на въглерод, водород и кислород, които са от основно значение за живите организми като съставка и храна. въз- представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение който е в по-слаба степен, в малко по-слаба степен или в степен, близо до нормата, напр. възблед, възбял, възвисок, възголям, възгорчив, въздебел, въздребен, въздълъг, възжълт, въззелен, възкисел, възкъс, възмалък, възмургав, възнисък, възрус, възсив, възсин, възслаб, възстар, възсух, възтежък, възтесен, възтопъл, възтъмен, възтънък, възхладен, възчервен, възчерен.
2. В състава на глаголи със следните значения: а) Довеждане на действието до резултат, напр. възварявам, възпрепятствам; б) Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. възвеличавам, възмъжавам, възпламенявам (се), възцарявам се; в) Повторно извършване на действието, напр. възкресявам, възобновявам, възпроизвеждам, възраждам, възстановявам; г) Извършване на действието над определен обект, напр. възлагам, възлягам се, възсядам; д) Осъществяване на действието в значителна, по-висока степен, напр. възголемявам се, възгордявам се.

само мн. Скални късове от органичен произход, които се копаят за гориво.
прил. въглищен, въглищна, въглищно, мн. въглищни. Въглищен прах. въглища, въглищата

въглищарят, въглищаря, мн. въглищари, м. Човек, който приготвя и/или продава дървени въглища.<br />прил. въглищарски, въглищарска, въглищарско, мн. въглища`рски. въглищар, въглищаря, въглищарят, въглищари, въглищарите, въглищари, въглищарю

вж. въглища`р въглищарски, въглищарския, въглищарският, въглищарска, въглищарската, въглищарско, въглищарското, въглищарски, въглищарските

вж. въ`глища въглищен, въглищния, въглищният, въглищна, въглищната, въглищно, въглищното, въглищни, въглищните

въдвориш, мин. св. въдворих, мин. прич. въдвори`л, св. — вж. въдворявам. въдворя, въдворим, въдвориш, въдворите, въдвори, въдворят, въдворих, въдворихме, въдвори, въдворихте, въдвори, въдвориха, въдворях, въдворяхме, въдвореше, въдворяхте, въдвореше, въдворяха, въдворил съм, въдворила съм, въдворило съм, въдворили сме, въдворил си, въдворила си, въдворило си, въдворили сте, въдворил е, въдворила е, въдворило е, въдворили са, бях въдворил, бях въдворила, бях въдворило, бяхме въдворили, беше въдворил, беше въдворила, беше въдворило, бяхте въдворили, беше въдворил, беше въдворила, беше въдворило, бяха въдворили, ще въдворя, ще въдворим,

въдворяваш, несв. и въдворя, св.; Какво. Установявам насила, със сила. Въдворявам тишина. Въдворявам ред.
Синоними: вселявам, въвеждам, настанявам, установявам въдворявам, въдворяваме, въдворяваш, въдворявате, въдворява, въдворяват, въдворявах, въдворявахме, въдворява, въдворявахте, въдворява, въдворяваха, въдворявах, въдворявахме, въдворяваше, въдворявахте, въдворяваше, въдворяваха, въдворявал съм, въдворявала съм, въдворявало съм, въдворявали сме, въдворявал си, въдворявала си, въдворявало си, въдворявали сте, въдворявал е, въдворявала е, въдворявало е, въдворявали са, бях въдворявал, бях въдворявала, бях въдворявало, бяхме въдворявали, беше въдворявал, беше въдворявала, беше въдворявало, бяхте въдворявали, б

мн. въдици, ж. Уред за ловене на риба или само металната кукичка към тоя уред.<br />същ. умал. въдичка, мн. въ`дички, ж.
* Лапвам/лапна въдицата. — Разг. Подлъгвам се, подвеждам се.
* Улавям се/уловя се на въдицата. — Разг. Оставям се да бъда подведен.
Синоними: стръв, капан, примка, клопка, уловка, примамка, измама, средство, хитрина, хитрост въдица, въдицата, въдици, въдиците

въдичарят, въдичаря, мн. въдичари, м. Човек, който лови риба с въдица.<br />прил. въдичарски, въдичарска, въдичарско, мн. въдича`рски. Въдичарски принадлежности. въдичар, въдичаря, въдичарят, въдичари, въдичарите, въдичари, въдичарю

вж. въдича`р въдичарски, въдичарския, въдичарският, въдичарска, въдичарската, въдичарско, въдичарското, въдичарски, въдичарските

вж. въ`дица въдичка, въдичката, въдички, въдичките

въдиш, мин. св. въдих и въдих, мин. прич. въдил и въди`л, несв.; Какво. Развъждам, отглеждам (животни, растения).
въдя се. — За животни, растения — развъждам се, разпространявам се.
Синоними: развъждам, размножавам, плодя, увеличавам, умножавам, наплодявам, разплодявам, навъждам, извъждам, отвъждам, завъждам, отглеждам, отхранвам, намножавам, плодя се, множа се въдя, въдим, въдиш, въдите, въди, въдят, въдих, въдихме, въди, въдихте, въди, въдиха, въдех, въдехме, въдеше, въдехте, въдеше, въдеха, въдил съм, въдила съм, въдило съм, въдили сме, въдил си, въдила си, въдило си, въдили сте, въдил е, въдила е, въдило е, въдили са, бях въдил, бях въдила, бях въдило, бяхме въдили, беше въдил, беше въдила, беше въдило, бяхте въдили, беше въдил, беше въдила, беше въдило, бяха въдили, ще въдя, ще въдим, ще въдиш, ще въдите, ще въди, ще въдят, ще съм въдил, ще съм въдила, ще съм въдило, ще сме въдили, ще си въдил, ще си въдила, ще си въдило, ще сте въдили

въжарят, въжаря, мн. въжари, м. Човек, който прави и/или продава въжета.<br />прил. въжарски, въжарска, въжарско, мн. въжа`рски. въжар, въжаря, въжарят, въжари, въжарите, въжари, въжарю

вж. въжа`р въжарски, въжарския, въжарският, въжарска, въжарската, въжарско, въжарското, въжарски, въжарските

въжделена, въжделено, мн. въжделени, прил. Силно желан, искан, очакван, мечтан, бленуван.<br />същ. въжделение, мн. въжделе`ния, ср. С въжделение.
Синоними: желан, искан, бленуван, мечтан, очакван, многоочакван въжделен, въжделения, въжделеният, въжделена, въжделената, въжделено, въжделеното, въжделени, въжделените

вж. въжделе`н
Синоними: желание, искане, стремеж, копнеж, блян, мечта, стремление, цел, очакване, намерение въжделение, въжделението, въжделения, въжделенията

мн. въжета, ср.<br />1. Усукани в едно върви (от коноп, лен и пр.) или метални жици.<br />2. Прен. Бесило. <em>Увисна на въжето.</em><br />прил. въжен, въжена, въжено, мн. въ`жени. Въжена линия.
* От кол и въже. — Разг. Пренебр. Отвсякъде, всякакви. Събрали са се тук от кол и въже.
Синоними: влакно, канап, въженце, жица въже, въжето, въжета, въжетата

мн. въжеигра`чи, м.
1. Цирков артист, който ходи и изпълнява номера по опънато въже.
2. Прен. Пренебр. Ловък, хитър човек; човек, който умее да разиграва всякакви комбинации, за да извлича изгода.
Синоними: акробат, еквилибрист, фокусник, циркаджия, лъжец, измамник, мошеник, шарлатанин въжеиграч, въжеиграча, въжеиграчът, въжеиграчи, въжеиграчите, въжеиграчи, въжеиграчо

вж. въже` въжен, въжения, въженият, въжена, въжената, въжено, въженото, въжени, въжените

предлог. Остар. Диал. Върху.
* Въз основа на. — На основание на.
Синоними: на, над, отгоре, върху, връх, връз

нареч. Остар. Нависоко. възема се въземеш се, мин. св. възех се, мин. прич. възел се, св. — вж. въземам се. въземам се въземаш се, несв. и възе`ма се, св.
1. Издигам се.
2. Прен. Напредвам, преуспявам.

ж., само ед. Спец. В правото — налагане на ограничение за продажба на недвижима собственост. Налагам възбрана.
Синоними: забрана, запрещение, заповед, секвестър, запор, опис възбрана, възбраната, възбрани, възбраните

ж., само ед. Емоционално състояние на нервност, безпокойство. Треперя от възбуда. В състояние на силна възбуда.
Синоними: възбуждение, възбуденост, раздразнение, нервност, безпокойство, неспокойствие, оживление, вълнение, тревога, разпаленост, пламенност, трепет, треска, трескавост, екзалтация, афект, афектация, емоция, страст, възбуждане, силни усещания, сензация, жизнерадост, ентусиазъм, изблик, кипеж, нервно състояние, объркване, уплаха, шум, врява, дандания, въодушевление, живост, жизненост възбуда, възбудата, възбуди, възбудите

възбудена, възбудено, мн. възбудени, прил. Който е в състояние на възбуда или изразява възбуда.<br />нареч. възбудено. Обясняваше възбудено.
същ. възбуденост, възбудеността, ж.
Синоними: развълнуван, оживен, раздразнен, нервиран, разтревожен, сърдит, разгърден, разпален, запален, разгорещен, пламенен, наелектризиран, екзалтиран, ентусиазиран, трескав, бурен, неспокоен, объркан, разгневен, напрегнат, изпънат, изопнат, шумен, безреден, буен възбуден, възбудения, възбуденият, възбудена, възбудената, възбудено, възбуденото, възбудени, възбудените

вж. възбу`ден

вж. възбу`ден
Синоними: възбуда, възбуждение, раздразнение, нервност, безпокойство, неспокойствие, оживление, вълнение, тревога, разпаленост, пламенност, трепет, треска, трескавост, екзалтация, афект, афектация, емоция, страст възбуденост, възбудеността, възбудености, възбуденостите

възбудителят, възбудителя, мн. възбудители, м. Това, което предизвиква възбуда.<br />прил. възбудителен, възбудителна, възбудително, мн. възбуди`телни. възбудител, възбудителя, възбудителят, възбудители, възбудителите, възбудители, възбудителю

вж. възбуди`тел
Синоними: раздразнителен, възбуждащ, дразнещ, блазнещ, съблазнителен, пикантен, вълнуващ, завладяващ, интересен, увлекателен възбудителен, възбудителния, възбудителният, възбудителна, възбудителната, възбудително, възбудителното, възбудителни, възбудителните

възбудиш, мин. св. възбудих, мин. прич. възбу`дил, св. — вж. възбуждам. възбудя, възбудим, възбудиш, възбудите, възбуди, възбудят, възбудих, възбудихме, възбуди, възбудихте, възбуди, възбудиха, възбудех, възбудехме, възбудеше, възбудехте, възбудеше, възбудеха, възбудил съм, възбудила съм, възбудило съм, възбудили сме, възбудил си, възбудила си, възбудило си, възбудили сте, възбудил е, възбудила е, възбудило е, възбудили са, бях възбудил, бях възбудила, бях възбудило, бяхме възбудили, беше възбудил, беше възбудила, беше възбудило, бяхте възбудили, беше възбудил, беше възбудила, беше възбудило, бяха възбудили, ще възбудя, ще възбудим,

възбуждаш, несв. и възбудя, св.
1. Кого, какво. Предизвиквам възбуда. Мисълта, че утре заран вече ще бъде на път, силно го възбуждаше.
2. Какво, у кого. Ставам причина да се породи усещане, емоция, действие. Успя ли да възбудиш поне малко интерес у момчето? Това ще възбуди много недоволства.
3. Кого. Предизвиквам полова страст. Дори гласът и` ме възбужда.
възбуждам се/възбудя се. 1. — Изпадам в състояние на възбуда.
2. Възниквам, появявам се отново. Болките му се възбудиха.
3. Почвам да изпитвам полова страст.
Синоними: дразня, раздразням, сърдя, разсърдвам, гневя, разгневявам, нервирам, ожесточавам, предизвиквам, пораждам, създавам, раздухвам, разпалвам, възпламенявам, паля, запалвам, будя, събуждам, съблазнявам, изкушавам, вълнувам, развълнувам, въодушевявам, екзалтирам, електризирам, подтиквам, тласкам, подбуждам, подстрекавам, поощрявам, стимулирам, пробуждам, раздвижвам, трогвам, правя чувствителен, изпълвам с енергия, активизирам, оживявам, съживявам, насъсквам, провокирам, разгарям, възвишавам, вдъхвам живот, вдъхвам енергия, ободрявам, треперя, потрепервам, тръпна, разтрепервам се, вълнувам се, изпълвам се с трепет възбуждам, възбуждаме, възбуждаш, възбуждате, възбужда, възбуждат, възбуждах, възбуждахме, възбужда, възбуждахте, възбужда, възбуждаха, възбуждах, възбуждахме, възбуждаше, възбуждахте, възбуждаше, възбуждаха, възбуждал съм, възбуждала съм, възбуждало съм, възбуждали сме, възбуждал си, възбуждала си, възбуждало си, възбуждали сте, възбуждал е, възбуждала е, възбуждало е, възбуждали са, бях възбуждал, бях възбуждала, бях възбуждало, бяхме възбуждали, беше възбуждал, беше възбуждала, беше възбуждало, бяхте възбуждали, беше възбуждал, беше възбуждала, беше възб

мн. възва`ния, ср. Призив, обръщение към обществото; апел, прокламация.
Синоними: призив, обръщение, зов, апел, прокламация, позив, манифест, приглашение, покана, повик, повикване възвание, възванието, възвания, възванията

възвариш, мин. св. възварих, мин. прич. възвари`л, св. — вж. възварявам. възваря, възварим, възвариш, възварите, възвари, възварят, възварих, възварихме, възвари, възварихте, възвари, възвариха, възварях, възваряхме, възвареше, възваряхте, възвареше, възваряха, възварил съм, възварила съм, възварило съм, възварили сме, възварил си, възварила си, възварило си, възварили сте, възварил е, възварила е, възварило е, възварили са, бях възварил, бях възварила, бях възварило, бяхме възварили, беше възварил, беше възварила, беше възварило, бяхте възварили, беше възварил, беше възварила, беше възварило, бяха възварили, ще възваря, ще възварим,

възваряваш, несв. и възваря, св.; Какво. Правя да заври, да кипи; оставям да заври.
Синоними: варя, слагам да възври, сварявам възварявам, възваряваме, възваряваш, възварявате, възварява, възваряват, възварявах, възварявахме, възварява, възварявахте, възварява, възваряваха, възварявах, възварявахме, възваряваше, възварявахте, възваряваше, възваряваха, възварявал съм, възварявала съм, възварявало съм, възварявали сме, възварявал си, възварявала си, възварявало си, възварявали сте, възварявал е, възварявала е, възварявало е, възварявали са, бях възварявал, бях възварявала, бях възварявало, бяхме възварявали, беше възварявал, беше възварявала, беше възварявало, бяхте възварявали, б

възвеличиш, мин. св. възвеличих, мин. прич. възвеличи`л, св. — вж. възвеличавам. възвелича, възвеличим, възвеличиш, възвеличите, възвеличи, възвеличат, възвеличих, възвеличихме, възвеличи, възвеличихте, възвеличи, възвеличиха, възвеличах, възвеличахме, възвеличеше, възвеличахте, възвеличеше, възвеличаха, възвеличил съм, възвеличила съм, възвеличило съм, възвеличили сме, възвеличил си, възвеличила си, възвеличило си, възвеличили сте, възвеличил е, възвеличила е, възвеличило е, възвеличили са, бях възвеличил, бях възвеличила, бях възвеличило, бяхме възвеличили, беше възвеличил, беше възвеличила, беше възвеличило, бяхте възвеличили, беш

възвеличаваш, несв. и възвелича, св.; Кого, какво. Представям като велик, превъзнасям, прославям.
Синоними: величая, възхвалявам, славя, прославям, превъзнасям, възвишавам, въздигам, издигам, идеализирам, славословя, възпявам възвеличавам, възвеличаваме, възвеличаваш, възвеличавате, възвеличава, възвеличават, възвеличавах, възвеличавахме, възвеличава, възвеличавахте, възвеличава, възвеличаваха, възвеличавах, възвеличавахме, възвеличаваше, възвеличавахте, възвеличаваше, възвеличаваха, възвеличавал съм, възвеличавала съм, възвеличавало съм, възвеличавали сме, възвеличавал си, възвеличавала си, възвеличавало си, възвеличавали сте, възвеличавал е, възвеличавала е, възвеличавало е, възвеличавали са, бях възвеличавал, бях възвеличавала, бях възвеличавало, бяхме възвеличавали

възвестиш, мин. св. възвестих, мин. прич. възвести`л, св. — вж. възвестявам. възвестя, възвестим, възвестиш, възвестите, възвести, възвестят, възвестих, възвестихме, възвести, възвестихте, възвести, възвестиха, възвестях, възвестяхме, възвестеше, възвестяхте, възвестеше, възвестяха, възвестил съм, възвестила съм, възвестило съм, възвестили сме, възвестил си, възвестила си, възвестило си, възвестили сте, възвестил е, възвестила е, възвестило е, възвестили са, бях възвестил, бях възвестила, бях възвестило, бяхме възвестили, беше възвестил, беше възвестила, беше възвестило, бяхте възвестили, беше възвестил, беше възвестила, беше възвес

възвестяваш, несв. и възвестя, св.; Какво. Тържествено обявявам.
Синоними: известявам, изявявам, прогласявам, съобщавам, заявявам, декларирам, обявявам, обнародвам, разгласявам, обявявам тържествено възвестявам, възвестяваме, възвестяваш, възвестявате, възвестява, възвестяват, възвестявах, възвестявахме, възвестява, възвестявахте, възвестява, възвестяваха, възвестявах, възвестявахме, възвестяваше, възвестявахте, възвестяваше, възвестяваха, възвестявал съм, възвестявала съм, възвестявало съм, възвестявали сме, възвестявал си, възвестявала си, възвестявало си, възвестявали сте, възвестявал е, възвестявала е, възвестявало е, възвестявали са, бях възвестявал, бях възвестявала, бях възвестявало, бяхме възвестявали, беше възвестявал, беше възвестявала

възвисиш, мин. св. възвисих, мин. прич. възвиси`л, св. — вж. възвисявам. възвися, възвисим, възвисиш, възвисите, възвиси, възвисят, възвисих, възвисихме, възвиси, възвисихте, възвиси, възвисиха, възвисях, възвисяхме, възвисеше, възвисяхте, възвисеше, възвисяха, възвисил съм, възвисила съм, възвисило съм, възвисили сме, възвисил си, възвисила си, възвисило си, възвисили сте, възвисил е, възвисила е, възвисило е, възвисили са, бях възвисил, бях възвисила, бях възвисило, бяхме възвисили, беше възвисил, беше възвисила, беше възвисило, бяхте възвисили, беше възвисил, беше възвисила, беше възвисило, бяха възвисили, ще възвися, ще възвисим,

възвисяваш, несв. и възвися, св.; Кого, какво. Придавам по-високо положение, значение; издигам.
Синоними: възвишавам, въздигам, издигам, величая, възхвалявам, превъзнасям, славя възвисявам, възвисяваме, възвисяваш, възвисявате, възвисява, възвисяват, възвисявах, възвисявахме, възвисява, възвисявахте, възвисява, възвисяваха, възвисявах, възвисявахме, възвисяваше, възвисявахте, възвисяваше, възвисяваха, възвисявал съм, възвисявала съм, възвисявало съм, възвисявали сме, възвисявал си, възвисявала си, възвисявало си, възвисявали сте, възвисявал е, възвисявала е, възвисявало е, възвисявали са, бях възвисявал, бях възвисявала, бях възвисявало, бяхме възвисявали, беше възвисявал, беше възвисявала, беше възвисявало, бяхте възвисявали, б

възвишена, възвишено, мн. възвишени, прил. Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект. <em>Възвишени чувства.</em><br />същ. възвишеност, възвишеността`, ж.
Синоними: величествен, необикновен, величав, превъзходен, висок, идеален, издигнат, благороден, свръхчовешки, сублимен, вдъхновен, повдигнат, поставен на високо, знатен, аристократичен възвишен, възвишения, възвишеният, възвишена, възвишената, възвишено, възвишеното, възвишени, възвишените

мн. възвише`ния, ср. Немного издигнато място; височина (във 2 знач.), височинка.
Синоними: нагорнище, хълм, връх, могила, рид, насип, планина, височина, изкачване, нанагорнище, кота, бърдо, баир възвишение, възвишението, възвишения, възвишенията

вж. възви`шен
Синоними: величественост, идеал, благородство, висота, приповдигнатост, високо положение, отличие, знаменитост, величие, издигнатост възвишеност, възвишеността, възвишености, възвишеностите

възвратна, възвратно, мн. възвра`тни, прил. Който се възвръща.
* Възвратен глагол. — Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си. възвратен, възвратния, възвратният, възвратна, възвратната, възвратно, възвратното, възвратни, възвратните

възвръщаемостта`, само ед., ж. Възможност за обратно връщане на нещо вложено (средства, труд и т. н.) в по-голяма степен, в повече, с изгода за вложителя. Възвръщаемост на средствата. Степен на възвръщаемост. възвръщаемост, възвръщаемостта, възвръщаемости, възвръщаемостите

възвръщаш, несв. и възвърна, св. Връщам.
възвръщам се/възвърна се. — Връщам се; възстановявам се, съвземам се.
Синоними: връщам, повръщам, възстановявам, възобновявам, подновявам, докарвам, довеждам, съживявам, повдигам възвръщам, възвръщаме, възвръщаш, възвръщате, възвръща, възвръщат, възвръщах, възвръщахме, възвръща, възвръщахте, възвръща, възвръщаха, възвръщах, възвръщахме, възвръщаше, възвръщахте, възвръщаше, възвръщаха, възвръщал съм, възвръщала съм, възвръщало съм, възвръщали сме, възвръщал си, възвръщала си, възвръщало си, възвръщали сте, възвръщал е, възвръщала е, възвръщало е, възвръщали са, бях възвръщал, бях възвръщала, бях възвръщало, бяхме възвръщали, беше възвръщал, беше възвръщала, беше възвръщало, бяхте възвръщали, беше възвръщал, беше възвръщала, беше възв

възвърнеш, мин. св. възвърнах, мин. прич. възвъ`рнал, св. — вж. възвръщам. възвърна, възвърнем, възвърнеш, възвърнете, възвърне, възвърнат, възвърнах, възвърнахме, възвърна, възвърнахте, възвърна, възвърнаха, възвърнех, възвърнехме, възвърнеше, възвърнехте, възвърнеше, възвърнеха, възвърнал съм, възвърнала съм, възвърнало съм, възвърнали сме, възвърнал си, възвърнала си, възвърнало си, възвърнали сте, възвърнал е, възвърнала е, възвърнало е, възвърнали са, бях възвърнал, бях възвърнала, бях възвърнало, бяхме възвърнали, беше възвърнал, беше възвърнала, беше възвърнало, бяхте възвърнали, беше възвърнал, беше възвърнала, беше възвър

мн. възгла`вници, ж.
1. Платнена торба, пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.
2. Съоръжение, машинна част и под., които служат за опора, подложка, легло и пр. възглавница, възглавницата, възглавници, възглавниците

възглавиш, мин. св. възглавих, мин. прич. възглави`л, св. — вж. възглавявам. възглавя, възглавим, възглавиш, възглавите, възглави, възглавят, възглавих, възглавихме, възглави, възглавихте, възглави, възглавиха, възглавях, възглавяхме, възглавеше, възглавяхте, възглавеше, възглавяха, възглавил съм, възглавила съм, възглавило съм, възглавили сме, възглавил си, възглавила си, възглавило си, възглавили сте, възглавил е, възглавила е, възглавило е, възглавили са, бях възглавил, бях възглавила, бях възглавило, бяхме възглавили, беше възглавил, беше възглавила, беше възглавило, бяхте възглавили, беше възглавил, беше възглавила, беше възгла

възглавяваш, несв. и възглавя, св.; Какво. Стоя начело, ръководя.
Синоними: стоя начело, заставам начело, водя, началствувам, ръководя, оглавявам възглавявам, възглавяваме, възглавяваш, възглавявате, възглавява, възглавяват, възглавявах, възглавявахме, възглавява, възглавявахте, възглавява, възглавяваха, възглавявах, възглавявахме, възглавяваше, възглавявахте, възглавяваше, възглавяваха, възглавявал съм, възглавявала съм, възглавявало съм, възглавявали сме, възглавявал си, възглавявала си, възглавявало си, възглавявали сте, възглавявал е, възглавявала е, възглавявало е, възглавявали са, бях възглавявал, бях възглавявала, бях възглавявало, бяхме възглавявали, беше възглавявал, беше възглавявала

мн. възгласи, (два) възгласа, м. Дума или думи, произнесени високо за изразяване на отношение. Възгласите на одобрение не стихваха.
Синоними: възклицание, възклик, вик, провикване, повик, лозунг, апел, обръщение, призив, отзвук, ехо, отговор възглас, възгласа, възгласът, възгласи, възгласите, възгласа

възгласиш, мин. св. възгласих, мин. прич. възгласи`л, св. — вж. възгласявам. възглася, възгласим, възгласиш, възгласите, възгласи, възгласят, възгласих, възгласихме, възгласи, възгласихте, възгласи, възгласиха, възгласях, възгласяхме, възгласеше, възгласяхте, възгласеше, възгласяха, възгласил съм, възгласила съм, възгласило съм, възгласили сме, възгласил си, възгласила си, възгласило си, възгласили сте, възгласил е, възгласила е, възгласило е, възгласили са, бях възгласил, бях възгласила, бях възгласило, бяхме възгласили, беше възгласил, беше възгласила, беше възгласило, бяхте възгласили, беше възгласил, беше възгласила, беше възгла

възгласяваш, несв. и възглася, св.; Какво. Остар. Тържествено, гръмко произнасям, обявявам. възгласявам, възгласяваме, възгласяваш, възгласявате, възгласява, възгласяват, възгласявах, възгласявахме, възгласява, възгласявахте, възгласява, възгласяваха, възгласявах, възгласявахме, възгласяваше, възгласявахте, възгласяваше, възгласяваха, възгласявал съм, възгласявала съм, възгласявало съм, възгласявали сме, възгласявал си, възгласявала си, възгласявало си, възгласявали сте, възгласявал е, възгласявала е, възгласявало е, възгласявали са, бях възгласявал, бях възгласявала, бях възгласявало, бяхме възгласявали, беше възгласявал, беше възгласявала възгордявам се възгордяваш се, несв. и <em>_възгордея се_, св. Ставам горделив.
Синоними: големея се, възголемявам се, надувам се, важнича, парадирам, дуя се, пъча се, ставам надменен, държа се надменно, съм надменен, съм горделив, ставам горделив, виря си главата, виря нос, гордея се, придавам си важност, перча се, държа се на голямо, вирнал съм глава, гледам отвисоко, виря си опашката възгордявам, възгордяваме, възгордяваш, възгордявате, възгордява, възгордяват, възгордявах, възгордявахме, възгордява, възгордявахте, възгордява, възгордяваха, възгордявах, възгордявахме, възгордяваше, възгордявахте, възгордяваше, възгордяваха, възгордявал съм, възгордявала съм, възгордявало съм, възгордявали сме, възгордявал си, възгордявала си, възгордявало си, възгордявали сте, възгордявал е, възгордявала е, възгордявало е, възгордявали са, бях възгордявал, бях възгордявала, бях възгордявало, бяхме възгордявали, беше възгордявал, беше възгордявала

мн. възгледи, (два) възгледа, м. Изградено становище, мнение; гледище, съждение. Научни възгледи.
Синоними: схващане, разбиране, мнение, убеждение, поглед, точка, зрение, мироглед, мировозрение, светосхващане, светоглед, гледище възглед, възгледа, възгледът, възгледи, възгледите, възгледа

възгордявам се, възгордяваш се, несв. и възгордея се, св. Ставам горделив.

въздаваш, несв. и въздам, св.; Какво. Отдавам според заслугите. въздавам, въздаваме, въздаваш, въздавате, въздава, въздават, въздавах, въздавахме, въздава, въздавахте, въздава, въздаваха, въздавах, въздавахме, въздаваше, въздавахте, въздаваше, въздаваха, въздавал съм, въздавала съм, въздавало съм, въздавали сме, въздавал си, въздавала си, въздавало си, въздавали сте, въздавал е, въздавала е, въздавало е, въздавали са, бях въздавал, бях въздавала, бях въздавало, бяхме въздавали, беше въздавал, беше въздавала, беше въздавало, бяхте въздавали, беше въздавал, беше въздавала, беше въздавало, бяха въздавали, ще въздавам, ще въздав

въздадеш, мин. св. въздадох, мин. прич. възда`л, св. — вж. въздавам. въздам, въздадем, въздадеш, въздадете, въздаде, въздадат, въздадох, въздадохме, въздаде, въздадохте, въздаде, въздадоха, въздадях, въздадяхме, въздадеше, въздадяхте, въздадеше, въздадяха, въздал съм, въздала съм, въздало съм, въздали сме, въздал си, въздала си, въздало си, въздали сте, въздал е, въздала е, въздало е, въздали са, бях въздал, бях въздала, бях въздало, бяхме въздали, беше въздал, беше въздала, беше въздало, бяхте въздали, беше въздал, беше въздала, беше въздало, бяха въздали, ще въздам, ще въздадем, ще въздадеш, ще въздадете, ще въздаде, ще въздадат, ще с

възде`йстваш, несв. Оказвам въздействие. Въздействам на психиката му. въздействам, въздействаме, въздействаш, въздействате, въздейства, въздействат, въздействах, въздействахме, въздейства, въздействахте, въздейства, въздействаха, въздействах, въздействахме, въздействаше, въздействахте, въздействаше, въздействаха, въздействал съм, въздействала съм, въздействало съм, въздействали сме, въздействал си, въздействала си, въздействало си, въздействали сте, въздействал е, въздействала е, въздействало е, въздействали са, бях въздействал, бях въздействала, бях въздействало, бяхме въздействали, беше въздействал, беше въздействала

мн. възде`йствия, ср. Действие с цел упражняване на влияние или за постигане на резултат, промяна. Изпадам под въздействието на музиката. Оказвам въздействие. Изпитвам въздействие. Намирам се под въздействието на алкохола.
Синоними: влияние, давление, господство, надмощие, авторитет, власт, владичество, управление, ръководство, контрол, именитост, известност, слава, значение, мая, фермент, активизиращ елемент, острота, ефект, проницателност, отражение, последица, сила, средство, фактор въздействие, въздействието, въздействия, въздействията

възде`йствуваш, несв. Въздействам.
Синоними: влияя, повлиявам, внушавам, оказвам влияние, засягам, вълнувам, трогвам въздействувам, въздействуваме, въздействуваш, въздействувате, въздействува, въздействуват, въздействувах, въздействувахме, въздействува, въздействувахте, въздействува, въздействуваха, въздействувах, въздействувахме, въздействуваше, въздействувахте, въздействуваше, въздействуваха, въздействувал съм, въздействувала съм, въздействувало съм, въздействували сме, въздействувал си, въздействувала си, въздействувало си, въздействували сте, въздействувал е, въздействувала е, въздействувало е, въздействували са, бях въздействувал, бях въздействувала, бях

въздигаш, несв. и въздигна, св.
1. Остар. Какво/кого. Издигам.
2. Прен. Кого. Разхвалвам, превъзнасям.
Синоними: издигам, изправям, възправям, величая, хваля, възхвалявам, прославям, славя, превъзнасям, възвисявам, възвишавам, подвигам, удостоявам, облагородявам въздигам, въздигаме, въздигаш, въздигате, въздига, въздигат, въздигах, въздигахме, въздига, въздигахте, въздига, въздигаха, въздигах, въздигахме, въздигаше, въздигахте, въздигаше, въздигаха, въздигал съм, въздигала съм, въздигало съм, въздигали сме, въздигал си, въздигала си, въздигало си, въздигали сте, въздигал е, въздигала е, въздигало е, въздигали са, бях въздигал, бях въздигала, бях въздигало, бяхме въздигали, беше въздигал, беше въздигала, беше въздигало, бяхте въздигали, беше въздигал, беше въздигала, беше въздигало, бяха въздигали, ще въздигам, ще въздиг

въздигнеш, мин. св. въздигнах, мин. прич. възди`гнал, св. — вж. въздигам. въздигна, въздигнем, въздигнеш, въздигнете, въздигне, въздигнат, въздигнах, въздигнахме, въздигна, въздигнахте, въздигна, въздигнаха, въздигнех, въздигнехме, въздигнеше, въздигнехте, въздигнеше, въздигнеха, въздигнал съм, въздигнала съм, въздигнало съм, въздигнали сме, въздигнал си, въздигнала си, въздигнало си, въздигнали сте, въздигнал е, въздигнала е, въздигнало е, въздигнали са, бях въздигнал, бях въздигнала, бях въздигнало, бяхме въздигнали, беше въздигнал, беше въздигнала, беше въздигнало, бяхте въздигнали, беше въздигнал, беше въздигнала, беше въздиг

мн. въздиха`ния, ср. Остар. Въздишка. въздихание, въздиханието, въздихания, въздиханията

възди`шаш, несв.
1. Поемам дълбоко въздух и го издишвам. Защо въздишаш така?
2. Прен. За/по кого/какво. Мечтая, копнея. Въздишам по нея.
Синоними: плача, жаля, скърбя, тъгувам, стена, страдам, пъшкам, мечтая, копнея, бленувам, жадувам въздишам, въздишаме, въздишаш, въздишате, въздиша, въздишат, въздишах, въздишахме, въздиша, въздишахте, въздиша, въздишаха, въздишах, въздишахме, въздишаше, въздишахте, въздишаше, въздишаха, въздишал съм, въздишала съм, въздишало съм, въздишали сме, въздишал си, въздишала си, въздишало си, въздишали сте, въздишал е, въздишала е, въздишало е, въздишали са, бях въздишал, бях въздишала, бях въздишало, бяхме въздишали, беше въздишал, беше въздишала, беше въздишало, бяхте въздишали, беше въздишал, беше въздишала, беше въздишало, бяха въздишали, ще въздишам, ще въздиш

мн. възди`шки, ж. Дълбоко поемане на въздух и издишване поради болка, силно преживяване, скръб и др.
Синоними: дихание, дъх, въздихание, стенание, плач, вопъл, жалба, охкане въздишка, въздишката, въздишки, въздишките

м., само ед.
1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми достига въздух.
2. Свободното пространство над повърхността. Плува във въздуха. Носят се из въздуха.
прил. въздушен, въздушна, въздушно, мн. въздушни. Въздушно налягане. Въздушен транспорт. Въздушно нападение. Въздушна целувка.
* На въздух. — Навън, на открито.
Синоними: атмосфера въздух, въздуха, въздухът

ср., само ед. Теория и практика на придвижването по въздуха на апарати, по-леки от въздуха.
Синоними: хвърчене, летене, авиация въздухоплаване, въздухоплаването, въздухоплавания, въздухоплаванията

въздухоплавателят, въздухоплавателя, мн. въздухоплава`тели, м. Лице, което се занимава с теорията или практиката на въздухоплаването. въздухоплавател, въздухоплавателя, въздухоплавателят, въздухоплаватели, въздухоплавателите, въздухоплаватели, въздухоплавателю

вж. въ`здух
Синоними: атмосферен, въздухообразен, газообразен, ефирен, лек, прозрачен, весел, лекомислен въздушен, въздушния, въздушният, въздушна, въздушната, въздушно, въздушното, въздушни, въздушните

въздържиш, мин. св. въздържах, мин. прич. въздържа`л, св. — вж. въздържам. въздържа, въздържим, въздържиш, въздържите, въздържи, въздържат, въздържах, въздържахме, въздържа, въздържахте, въздържа, въздържаха, въздържах, въздържахме, въздържеше, въздържахте, въздържеше, въздържаха, въздържал съм, въздържала съм, въздържало съм, въздържали сме, въздържал си, въздържала си, въздържало си, въздържали сте, въздържал е, въздържала е, въздържало е, въздържали са, бях въздържал, бях въздържала, бях въздържало, бяхме въздържали, беше въздържал, беше въздържала, беше въздържало, бяхте въздържали, беше въздържал, беше въздържала, беше въздър

въздържаш, несв. и въздържа, св.
1. Кого. Преча да действа; задържам, спирам, възпирам. Едва го въздържах да не скочи и избяга.
2. Какво. Възпирам, овладявам от проява свое чувство, емоция; сдържам. Едва въздържаше радостта си.
въздържам се/въздържа се. 1. — Въздържам себе си.
2. При гласуване — не гласувам нито с да, нито с не.
Синоними: спирам, възпирам, стягам, дърпам, задържам, попречвам, тегля, слагам юзди, обуздавам, повъздържам, повъзпирам, удържам, сдържам, укротявам въздържам, въздържаме, въздържаш, въздържате, въздържа, въздържат, въздържах, въздържахме, въздържа, въздържахте, въздържа, въздържаха, въздържах, въздържахме, въздържаше, въздържахте, въздържаше, въздържаха, въздържал съм, въздържала съм, въздържало съм, въздържали сме, въздържал си, въздържала си, въздържало си, въздържали сте, въздържал е, въздържала е, въздържало е, въздържали са, бях въздържал, бях въздържала, бях въздържало, бяхме въздържали, беше въздържал, беше въздържала, беше въздържало, бяхте въздържали, беше въздържал, беше въздържала, беше възд

въздържана, въздържано, мн. въздържани, прил.<br />1. Който умее да се въздържа.<br />2. Резервиран.<br />нареч. въздържано.
същ. въздържаност, въздържаността, ж.
Синоними: умерен, сдържан, скромен, без излишества, безучастен, пасивен, неутрален, резервиран, необщителен, саможив, затворен, спаднал, намален, понижен, спокоен, сериозен, трезв, здрав, среден въздържан, въздържания, въздържаният, въздържана, въздържаната, въздържано, въздържаното, въздържани, въздържаните

ср., само ед. Остар. Самоограничение.
Синоними: самоограничение, въздържаност, трезвеност, трезвост въздържание, въздържанието, въздържания, въздържанията

вж. въздъ`ржан

вж. въздъ`ржан
Синоними: умереност, въздържание, мяра, трезвеност, трезвост, без излишества, задръжка, спирачка, неутралност, равнодушие, незаинтересованост, пасивност, апатия, сдържаност въздържаност, въздържаността, въздържаности, въздържаностите

въздържателят, въздържателя, мн. въздържа`тели, м. Човек, който доброволно и съзнателно се е отказал от употреба на алкохол. Да не си станал въздържател?
Синоними: трезвеник въздържател, въздържателя, въздържателят, въздържатели, въздържателите, въздържатели, въздържателю

въздъхваш, несв. и въздъхна, св. Въздишам (в 1 знач.) веднъж.
Синоними: въздишам въздъхвам, въздъхваме, въздъхваш, въздъхвате, въздъхва, въздъхват, въздъхвах, въздъхвахме, въздъхва, въздъхвахте, въздъхва, въздъхваха, въздъхвах, въздъхвахме, въздъхваше, въздъхвахте, въздъхваше, въздъхваха, въздъхвал съм, въздъхвала съм, въздъхвало съм, въздъхвали сме, въздъхвал си, въздъхвала си, въздъхвало си, въздъхвали сте, въздъхвал е, въздъхвала е, въздъхвало е, въздъхвали са, бях въздъхвал, бях въздъхвала, бях въздъхвало, бяхме въздъхвали, беше въздъхвал, беше въздъхвала, беше въздъхвало, бяхте въздъхвали, беше въздъхвал, беше въздъхвала, беше възд

въздъхнеш, мин. св. въздъхнах, мин. прич. въздъ`хнал, св. — вж. въздъхвам. въздъхна, въздъхнем, въздъхнеш, въздъхнете, въздъхне, въздъхнат, въздъхнах, въздъхнахме, въздъхна, въздъхнахте, въздъхна, въздъхнаха, въздъхнех, въздъхнехме, въздъхнеше, въздъхнехте, въздъхнеше, въздъхнеха, въздъхнал съм, въздъхнала съм, въздъхнало съм, въздъхнали сме, въздъхнал си, въздъхнала си, въздъхнало си, въздъхнали сте, въздъхнал е, въздъхнала е, въздъхнало е, въздъхнали са, бях въздъхнал, бях въздъхнала, бях въздъхнало, бяхме въздъхнали, беше въздъхнал, беше въздъхнала, беше въздъхнало, бяхте въздъхнали, беше въздъхнал, беше въздъхнала, беше въздъх

мн. възли, (два) възела, м.
1. Вързано място на въже, връв, конец и под.
2. Подутина, надебеляване.
3. Място, където се събират, съединяват, преплитат или кръстосват линии, части, устройства и др. Жп възел. Пътен възел. Планински възел. Бетонов възел.
същ. умал. възелче, мн. възелчета, ср.
Синоними: връзка, ключ, център, среда, средоточие, елемент, секция, агрегат, участък, пъпка, грапавина възел, възела, възелът, възли, възлите, възела

вж. въ`зел възелче, възелчето, възелчета, възелчетата

възжелаваш, несв. и възжелая, св.; Кого, какво. Пожелавам, желая силно. възжелавам, възжелаваме, възжелаваш, възжелавате, възжелава, възжелават, възжелавах, възжелавахме, възжелава, възжелавахте, възжелава, възжелаваха, възжелавах, възжелавахме, възжелаваше, възжелавахте, възжелаваше, възжелаваха, възжелавал съм, възжелавала съм, възжелавало съм, възжелавали сме, възжелавал си, възжелавала си, възжелавало си, възжелавали сте, възжелавал е, възжелавала е, възжелавало е, възжелавали са, бях възжелавал, бях възжелавала, бях възжелавало, бяхме възжелавали, беше възжелавал, беше възжелавала, беше възжелавало, бяхте възжелавали, б

възжелаеш, мин. св. възжелах, мин. прич. възжела`л, св. — вж. възжелавам. възжелая, възжелаем, възжелаеш, възжелаете, възжелае, възжелаят, възжелах, възжелахме, възжела, възжелахте, възжела, възжелаха, възжелаех, възжелаехме, възжелаеше, възжелаехте, възжелаеше, възжелаеха, възжелал съм, възжелала съм, възжелало съм, възжелали сме, възжелал си, възжелала си, възжелало си, възжелали сте, възжелал е, възжелала е, възжелало е, възжелали са, бях възжелал, бях възжелала, бях възжелало, бяхме възжелали, беше възжелал, беше възжелала, беше възжелало, бяхте възжелали, беше възжелал, беше възжелала, беше възжелало, бяха възжелали, ще възжела

възкачиш, мин. св. възкачих, мин. прич. възкачи`л, св. — вж. възкачвам. възкача, възкачим, възкачиш, възкачите, възкачи, възкачат, възкачих, възкачихме, възкачи, възкачихте, възкачи, възкачиха, възкачах, възкачахме, възкачеше, възкачахте, възкачеше, възкачаха, възкачил съм, възкачила съм, възкачило съм, възкачили сме, възкачил си, възкачила си, възкачило си, възкачили сте, възкачил е, възкачила е, възкачило е, възкачили са, бях възкачил, бях възкачила, бях възкачило, бяхме възкачили, беше възкачил, беше възкачила, беше възкачило, бяхте възкачили, беше възкачил, беше възкачила, беше възкачило, бяха възкачили, ще възкача, ще възкачим,

възкачваш, несв. и възкача, св. Диал.
1. Какво. Възсядам (животно).
2. Прен. Кого. Поставям в положение на подчинение.
възкачвам се/възкача се. —
* Възкачвам се/възкача се на престола. — Ставам монарх.
Синоними: качвам, възсядам, яхвам, изкачвам, яздя, въздигам възкачвам, възкачваме, възкачваш, възкачвате, възкачва, възкачват, възкачвах, възкачвахме, възкачва, възкачвахте, възкачва, възкачваха, възкачвах, възкачвахме, възкачваше, възкачвахте, възкачваше, възкачваха, възкачвал съм, възкачвала съм, възкачвало съм, възкачвали сме, възкачвал си, възкачвала си, възкачвало си, възкачвали сте, възкачвал е, възкачвала е, възкачвало е, възкачвали са, бях възкачвал, бях възкачвала, бях възкачвало, бяхме възкачвали, беше възкачвал, беше възкачвала, беше възкачвало, бяхте възкачвали, беше възкачвал, беше възкачвала, беше възк

мн. възклици, (два) възклика, м. Възглас, вик. възклик, възклика, възкликът, възклици, възклиците, възклика

възкликваш, несв. и възкликна, св. Издавам възклик. Възкликнах от изненада.
Синоними: възклицавам, извиквам, провиквам се, викам, надавам вик, ахвам, изписквам, рева, крещя, вия, лая, избухвам възкликвам, възкликваме, възкликваш, възкликвате, възкликва, възкликват, възкликвах, възкликвахме, възкликва, възкликвахте, възкликва, възкликваха, възкликвах, възкликвахме, възкликваше, възкликвахте, възкликваше, възкликваха, възкликвал съм, възкликвала съм, възкликвало съм, възкликвали сме, възкликвал си, възкликвала си, възкликвало си, възкликвали сте, възкликвал е, възкликвала е, възкликвало е, възкликвали са, бях възкликвал, бях възкликвала, бях възкликвало, бяхме възкликвали, беше възкликвал, беше възкликвала, беше възкликвало, бяхте възкликвали, б

възкликнеш, мин. св. възкликнах, мин. прич. възкликнал, св. — вж. възкликвам. възкликна, възкликнем, възкликнеш, възкликнете, възкликне, възкликнат, възкликнах, възкликнахме, възкликна, възкликнахте, възкликна, възкликнаха, възкликнех, възкликнехме, възкликнеше, възкликнехте, възкликнеше, възкликнеха, възкликнал съм, възкликнала съм, възкликнало съм, възкликнали сме, възкликнал си, възкликнала си, възкликнало си, възкликнали сте, възкликнал е, възкликнала е, възкликнало е, възкликнали са, бях възкликнал, бях възкликнала, бях възкликнало, бяхме възкликнали, беше възкликнал, беше възкликнала, беше възкликнало, бяхте възкликнали, беш възмогна се възмогнеш се, мин. св. възмогнах се, мин. прич. възмогнал се, св. — вж. възмогвам се. възмогна, възмогнем, възмогнеш, възмогнете, възмогне, възмогнат, възмогнах, възмогнахме, възмогна, възмогнахте, възмогна, възмогнаха, възмогнех, възмогнехме, възмогнеше, възмогнехте, възмогнеше, възмогнеха, възмогнал съм, възмогнала съм, възмогнало съм, възмогнали сме, възмогнал си, възмогнала си, възмогнало си, възмогнали сте, възмогнал е, възмогнала е, възмогнало е, възмогнали са, бях възмогнал, бях възмогнала, бях възмогнало, бяхме възмогнали, беше възмогнал, беше възмогнала, беше възмогнало, бяхте възмогнали, беше възмогнал, беше възмогнала, беше възмог

възклица`ваш, несв. Издавам възклицание.
Синоними: възкликвам, извиквам, провиквам се, викам, надавам вик, ахвам, изписквам възклицавам, възклицаваме, възклицаваш, възклицавате, възклицава, възклицават, възклицавах, възклицавахме, възклицава, възклицавахте, възклицава, възклицаваха, възклицавах, възклицавахме, възклицаваше, възклицавахте, възклицаваше, възклицаваха, възклицавал съм, възклицавала съм, възклицавало съм, възклицавали сме, възклицавал си, възклицавала си, възклицавало си, възклицавали сте, възклицавал е, възклицавала е, възклицавало е, възклицавали са, бях възклицавал, бях възклицавала, бях възклицавало, бяхме възклицавали, беше възклицавал, беше възклицавала

мн. възклица`ния, ср. Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция.
Синоними: възглас, вик, повик, възклик, възкликваме възклицание, възклицанието, възклицания, възклицанията

ср., само ед.
1. В религията — оживяване след смърт.
2. Прен. Съживяване, почване на нов живот.
* Възкресение Христово. — Християнски празник, на който се чества възкръсването на Исус Христос; Великден.
Синоними: възраждане, съвземане, подем, събуждане, пробуждане, нов живот, възобновление, обнова възкресение, възкресението, възкресения, възкресенията

възкресиш, мин. св. възкресих, мин. прич. възкреси`л, св. — вж. възкресявам. възкреся, възкресим, възкресиш, възкресите, възкреси, възкресят, възкресих, възкресихме, възкреси, възкресихте, възкреси, възкресиха, възкресях, възкресяхме, възкресеше, възкресяхте, възкресеше, възкресяха, възкресил съм, възкресила съм, възкресило съм, възкресили сме, възкресил си, възкресила си, възкресило си, възкресили сте, възкресил е, възкресила е, възкресило е, възкресили са, бях възкресил, бях възкресила, бях възкресило, бяхме възкресили, беше възкресил, беше възкресила, беше възкресило, бяхте възкресили, беше възкресил, беше възкресила, беше възкре

възкресяваш, несв. и възкреся, св.
1. Кого. В религията — съживявам след смърт.
2. Прен. Какво. Възстановявам. Възкресявам спомени и дати.
Синоними: съживявам, оживявам, събуждам, свестявам, възобновявам, извиквам на живот, подновявам възкресявам, възкресяваме, възкресяваш, възкресявате, възкресява, възкресяват, възкресявах, възкресявахме, възкресява, възкресявахте, възкресява, възкресяваха, възкресявах, възкресявахме, възкресяваше, възкресявахте, възкресяваше, възкресяваха, възкресявал съм, възкресявала съм, възкресявало съм, възкресявали сме, възкресявал си, възкресявала си, възкресявало си, възкресявали сте, възкресявал е, възкресявала е, възкресявало е, възкресявали са, бях възкресявал, бях възкресявала, бях възкресявало, бяхме възкресявали, беше възкресявал, беше възкресявала

възкръсваш, несв. и възкръсна, св.
1. В религията — оживявам след смърт.
2. Прен. Съживявам се, почвам нов живот.
3. Прен. Разг. Внезапно се ядосвам, давам израз на обида, недоволство. Че като възкръсна, стой далеч от него! възкръсвам, възкръсваме, възкръсваш, възкръсвате, възкръсва, възкръсват, възкръсвах, възкръсвахме, възкръсва, възкръсвахте, възкръсва, възкръсваха, възкръсвах, възкръсвахме, възкръсваше, възкръсвахте, възкръсваше, възкръсваха, възкръсвал съм, възкръсвала съм, възкръсвало съм, възкръсвали сме, възкръсвал си, възкръсвала си, възкръсвало си, възкръсвали сте, възкръсвал е, възкръсвала е, възкръсвало е, възкръсвали са, бях възкръсвал, бях възкръсвала, бях възкръсвало, бяхме възкръсвали, беше възкръсвал, беше възкръсвала, беше възкръсвало, бяхте възкръсвали, б

възкръснеш, мин. св. възкръснах, мин. прич. възкръснал, св. — вж. възкръсвам. възкръсна, възкръснем, възкръснеш, възкръснете, възкръсне, възкръснат, възкръснах, възкръснахме, възкръсна, възкръснахте, възкръсна, възкръснаха, възкръснех, възкръснехме, възкръснеше, възкръснехте, възкръснеше, възкръснеха, възкръснал съм, възкръснала съм, възкръснало съм, възкръснали сме, възкръснал си, възкръснала си, възкръснало си, възкръснали сте, възкръснал е, възкръснала е, възкръснало е, възкръснали са, бях възкръснал, бях възкръснала, бях възкръснало, бяхме възкръснали, беше възкръснал, беше възкръснала, беше възкръснало, бяхте възкръснали, беш възлегна се възлегнеш се, мин. св. възлегнах се, мин. прич. възлегнал се, св. — вж. възлягам се. възлегна, възлегнем, възлегнеш, възлегнете, възлегне, възлегнат, възлегнах, възлегнахме, възлегна, възлегнахте, възлегна, възлегнаха, възлегнех, възлегнехме, възлегнеше, възлегнехте, възлегнеше, възлегнеха, възлегнал съм, възлегнала съм, възлегнало съм, възлегнали сме, възлегнал си, възлегнала си, възлегнало си, възлегнали сте, възлегнал е, възлегнала е, възлегнало е, възлегнали са, бях възлегнал, бях възлегнала, бях възлегнало, бяхме възлегнали, беше възлегнал, беше възлегнала, беше възлегнало, бяхте възлегнали, беше възлегнал, беше възлегнала, беше възлег

възлагаш, несв. и възложа, св.; какво, на кого. Натоварвам със задължение. Възлагам задача. Възлагам му да ръководи заседанието.
* Възлагам/възложа надежди — (на някого, на нещо). Надявам се, уповавам се. Възлагам големи надежди на сина си.
Синоними: натоварвам, товаря, задължавам, предоставям, поръчвам, вменявам в дълг, отстъпвам, оставям, изоставям, определям, назначавам, разпределям, раздавам, разделям, упълномощавам, натговарвам, давам право възлагам, възлагаме, възлагаш, възлагате, възлага, възлагат, възлагах, възлагахме, възлага, възлагахте, възлага, възлагаха, възлагах, възлагахме, възлагаше, възлагахте, възлагаше, възлагаха, възлагал съм, възлагала съм, възлагало съм, възлагали сме, възлагал си, възлагала си, възлагало си, възлагали сте, възлагал е, възлагала е, възлагало е, възлагали са, бях възлагал, бях възлагала, бях възлагало, бяхме възлагали, беше възлагал, беше възлагала, беше възлагало, бяхте възлагали, беше възлагал, беше възлагала, беше възлагало, бяха възлагали, ще възлагам, ще възлаг

възлеста, възлесто, мн. въ`злести, прил. Който има възли, покрит с възли (в 1 и 2 знач.). възлест, възлестия, възлестият, възлеста, възлестата, възлесто, възлестото, възлести, възлестите

възлизаш, несв. и възляза, св.; на колко. Наброявам, имам брой. Това ще възлезе на не по-малко от хиляда лева. Разходите възлизат на един милион.
Синоними: възкачвам се, изкачвам се, качвам се, преминавам, превишавам, излизам възлизам, възлизаме, възлизаш, възлизате, възлиза, възлизат, възлизах, възлизахме, възлиза, възлизахте, възлиза, възлизаха, възлизах, възлизахме, възлизаше, възлизахте, възлизаше, възлизаха, възлизал съм, възлизала съм, възлизало съм, възлизали сме, възлизал си, възлизала си, възлизало си, възлизали сте, възлизал е, възлизала е, възлизало е, възлизали са, бях възлизал, бях възлизала, бях възлизало, бяхме възлизали, беше възлизал, беше възлизала, беше възлизало, бяхте възлизали, беше възлизал, беше възлизала, беше възлизало, бяха възлизали, ще възлизам, ще възлиз

Библейско тълкуване: Възлияние означава малко вино, изливано върху земята заедно с принесената жертва — Из. 29:40; Лев. 23:18; Чис. 15:5,7. Може би този обичай се е практикувал с цел да се благодари на Бога за всичките Му дарове. възлияние, възлиянието, възлияния, възлиянията

възлова, възлово, мн. въ`злови, прил.
1. Който се отнася до възел.
2. Прен. Главен, централен, основен. Възлов проблем.
Синоними: важен, централен, средищен, основен, господствуващ възлов, възловия, възловият, възлова, възловата, възлово, възловото, възлови, възловите

възложиш, мин. св. възложих, мин. прич. възло`жил, св. — вж. възлагам. възложа, възложим, възложиш, възложите, възложи, възложат, възложих, възложихме, възложи, възложихте, възложи, възложиха, възложех, възложехме, възложеше, възложехте, възложеше, възложеха, възложил съм, възложила съм, възложило съм, възложили сме, възложил си, възложила си, възложило си, възложили сте, възложил е, възложила е, възложило е, възложили са, бях възложил, бях възложила, бях възложило, бяхме възложили, беше възложил, беше възложила, беше възложило, бяхте възложили, беше възложил, беше възложила, беше възложило, бяха възложили, ще възложа, ще възложим,

възлюбваш, несв. и възлюбя, св.; Кого, какво. Остар. Силно обиквам.
Синоними: заобиквам, влюбвам, се, привързвам се, понравя ми се, обичам, любя възлюбвам, възлюбваме, възлюбваш, възлюбвате, възлюбва, възлюбват, възлюбвах, възлюбвахме, възлюбва, възлюбвахте, възлюбва, възлюбваха, възлюбвах, възлюбвахме, възлюбваше, възлюбвахте, възлюбваше, възлюбваха, възлюбвал съм, възлюбвала съм, възлюбвало съм, възлюбвали сме, възлюбвал си, възлюбвала си, възлюбвало си, възлюбвали сте, възлюбвал е, възлюбвала е, възлюбвало е, възлюбвали са, бях възлюбвал, бях възлюбвала, бях възлюбвало, бяхме възлюбвали, беше възлюбвал, беше възлюбвала, беше възлюбвало, бяхте възлюбвали, беше възлюбвал, беше възлюбвала, беше възл

възлюбена, възлюбено, мн. възлюбени, прил.<br />1. Любим.<br />2. Като същ. Любим човек. <em>Моята възлюбена.</em><br />Синоними: (гл.) любим, желан, обичан, любимец, избраник възлягам се възлягаш се, несв. и възле`гна се, св. Лягам върху нещо, излягам се, изтягам се.

възлюбиш, мин. св. възлюбих, мин. прич. възлю`бил, св. — вж. възлюбвам. възлюбя, възлюбим, възлюбиш, възлюбите, възлюби, възлюбят, възлюбих, възлюбихме, възлюби, възлюбихте, възлюби, възлюбиха, възлюбех, възлюбехме, възлюбеше, възлюбехте, възлюбеше, възлюбеха, възлюбил съм, възлюбила съм, възлюбило съм, възлюбили сме, възлюбил си, възлюбила си, възлюбило си, възлюбили сте, възлюбил е, възлюбила е, възлюбило е, възлюбили са, бях възлюбил, бях възлюбила, бях възлюбило, бяхме възлюбили, беше възлюбил, беше възлюбила, беше възлюбило, бяхте възлюбили, беше възлюбил, беше възлюбила, беше възлюбило, бяха възлюбили, ще възлюбя, ще възлюбим,

възлезеш, мин. св. възлязох, мин. прич. възля`зъл, св. — вж. възлизам. възляза, възлезем, възлезеш, възлезете, възлезе, възлязат, възлязох, възлязохме, възлезе, възлязохте, възлезе, възлязоха, възлезех, възлезехме, възлезеше, възлезехте, възлезеше, възлезеха, възлязъл съм, възлязла съм, възлязло съм, възлезли сме, възлязъл си, възлязла си, възлязло си, възлезли сте, възлязъл е, възлязла е, възлязло е, възлезли са, бях възлязъл, бях възлязла, бях възлязло, бяхме възлезли, беше възлязъл, беше възлязла, беше възлязло, бяхте възлезли, беше възлязъл, беше възлязла, беше възлязло, бяха възлезли, ще възляза, ще възлезем, ще възлезеш, ще възл

мн. възме`здия, ср. Компенсация за извършено престъпление, зло. Има възмездие. Час за възмездие.
Синоними: разплата, отплата, наказание, отмъщение, мъст, удовлетворение, награда, възнаграждение, компенсация, реванш възмездие, възмездието, възмездия, възмездията

възмездиш, мин. св. възмездих, мин. прич. възмезди`л, св. — вж. възмездявам. възмездя, възмездим, възмездиш, възмездите, възмезди, възмездят, възмездих, възмездихме, възмезди, възмездихте, възмезди, възмездиха, възмездях, възмездяхме, възмездеше, възмездяхте, възмездеше, възмездяха, възмездил съм, възмездила съм, възмездило съм, възмездили сме, възмездил си, възмездила си, възмездило си, възмездили сте, възмездил е, възмездила е, възмездило е, възмездили са, бях възмездил, бях възмездила, бях възмездило, бяхме възмездили, беше възмездил, беше възмездила, беше възмездило, бяхте възмездили, беше възмездил, беше възмездила, беше възмез

възмездяваш, несв. и възмездя, св.; Кого, какво. Давам като отплата, като компенсация. Ще го възмездя по подходящ начин. възмездявам, възмездяваме, възмездяваш, възмездявате, възмездява, възмездяват, възмездявах, възмездявахме, възмездява, възмездявахте, възмездява, възмездяваха, възмездявах, възмездявахме, възмездяваше, възмездявахте, възмездяваше, възмездяваха, възмездявал съм, възмездявала съм, възмездявало съм, възмездявали сме, възмездявал си, възмездявала си, възмездявало си, възмездявали сте, възмездявал е, възмездявала е, възмездявало е, възмездявали са, бях възмездявал, бях възмездявала, бях възмездявало, бяхме възмездявали, беше възмездявал, беше възмездявала възмогвам се възмогваш се, несв. и <em>_възмогна се_, св. Ставам заможен, забогатявам.
Синоними: заяквам, засилвам се, заздравявам, закрепвам, замогвам се, забогатявам възмогвам, възмогваме, възмогваш, възмогвате, възмогва, възмогват, възмогвах, възмогвахме, възмогва, възмогвахте, възмогва, възмогваха, възмогвах, възмогвахме, възмогваше, възмогвахте, възмогваше, възмогваха, възмогвал съм, възмогвала съм, възмогвало съм, възмогвали сме, възмогвал си, възмогвала си, възмогвало си, възмогвали сте, възмогвал е, възмогвала е, възмогвало е, възмогвали са, бях възмогвал, бях възмогвала, бях възмогвало, бяхме възмогвали, беше възмогвал, беше възмогвала, беше възмогвало, бяхте възмогвали, беше възмогвал, беше възмогвала, беше възм

възможна, възможно, мн. възмо`жни, прил. Който може да стане; осъществим, допустим, изпълним. Напълно възможен изход.
Синоними: изпълним, осъществим, постижим, реализуем, реален, лесно постижим, достъпен, лесен, позволен, допустим, вероятен, правдоподобен, предполагаем, евентуален, приложим възможен, възможния, възможният, възможна, възможната, възможно, възможното, възможни, възможните

нареч.
1. В значение на сказуемо: има възможност, допустимо е. Възможно е да замина. Става възможно да участваме.
2. Обикн. със сравнителна или превъзходна степен: доколкото може. По възможно най-добрия начин.
Синоними: може, допустимо, по всяка вероятност, вероятно, разрешено

възможността, мн. възможности, ж.
1. Удобен случай, начин, средство, които позволяват осъществяването на нещо. Имам възможност да замина. Не искам да изпускам тази възможност.
2. Само мн. Способности, заложби. Ограничени възможности. Разкривам възможностите си.
3. Само мн. Материални, парични средства. Възможностите ми не позволяват.
Синоними: начин, средство, способ, сгода, метода, прийом, леснота, вероятност, изглед, шанс, удобен случай, случай, сигурност, евентуалност, място, почва, повод, причина, надежда, обсег, сфера, обхват, компетенция, компетентност, опасност, риск възможност, възможността, възможности, възможностите

вж. възможност

възмутена, възмутено, мн. възмуте`ни, прил. Който е обзет от възмущение или изразява възмущение. Възмутени зрители. Възмутен съм!
Синоними: гневен, сърдит, негодуващ, обиден, засегнат възмутен, възмутения, възмутеният, възмутена, възмутената, възмутено, възмутеното, възмутени, възмутените

възмутителна, възмутително, мн. възмути`телни, прил. Който предизвиква възмущение. Възмутително държание. Възмутителна постъпка.
Синоними: възмутим, гнусен, отвратителен, неприятен, противен, непоносим, нетърпим, омразен, досаден, презрителен, неодобрителен, скандален, срамен, долен, позорен, безчестен, нечестен, груб, очебиен, очевиден, крещящ, флагрантен, невъзможен, невъобразим, гаден, отблъскващ, ужасяващ, ненавистен, безобразен, безбожен, нечуван, неприличен, срамотен възмутителен, възмутителния, възмутителният, възмутителна, възмутителната, възмутително, възмутителното, възмутителни, възмутителните

възмутиш, мин. св. възмутих, мин. прич. възмути`л, св. — вж. възмущавам. възмутя, възмутим, възмутиш, възмутите, възмути, възмутят, възмутих, възмутихме, възмути, възмутихте, възмути, възмутиха, възмутях, възмутяхме, възмутеше, възмутяхте, възмутеше, възмутяха, възмутил съм, възмутила съм, възмутило съм, възмутили сме, възмутил си, възмутила си, възмутило си, възмутили сте, възмутил е, възмутила е, възмутило е, възмутили са, бях възмутил, бях възмутила, бях възмутило, бяхме възмутили, беше възмутил, беше възмутила, беше възмутило, бяхте възмутили, беше възмутил, беше възмутила, беше възмутило, бяха възмутили, ще възмутя, ще възмутим,

възмущаваш, несв. и възмутя, св.; Кого. Предизвиквам възмущение. Той ме възмущава.
възмущавам се/възмутя се. — Изпитвам възмущение.
Синоними: отвращавам, гнуся, погнусявам, шокирам възмущавам, възмущаваме, възмущаваш, възмущавате, възмущава, възмущават, възмущавах, възмущавахме, възмущава, възмущавахте, възмущава, възмущаваха, възмущавах, възмущавахме, възмущаваше, възмущавахте, възмущаваше, възмущаваха, възмущавал съм, възмущавала съм, възмущавало съм, възмущавали сме, възмущавал си, възмущавала си, възмущавало си, възмущавали сте, възмущавал е, възмущавала е, възмущавало е, възмущавали са, бях възмущавал, бях възмущавала, бях възмущавало, бяхме възмущавали, беше възмущавал, беше възмущавала, беше възмущавало, бяхте възмущавали, б

ср., само ед. Силно раздразнение, негодувание, гняв. С възмущение. Изразявам възмущението си.
Синоними: отвращение, погнуса, презрение, омраза, негодувание, протест, недоволство, гняв, яд, ярост възмущение, възмущението, възмущения, възмущенията

възмъжаваш, несв. и възмъжея, св.
1. Укрепвам физически, ставам зрял мъж.
2. Прен. Калявам се, ставам силен по дух.
Синоними: израствам, ставам голям, ставам мъж възмъжавам, възмъжаваме, възмъжаваш, възмъжавате, възмъжава, възмъжават, възмъжавах, възмъжавахме, възмъжава, възмъжавахте, възмъжава, възмъжаваха, възмъжавах, възмъжавахме, възмъжаваше, възмъжавахте, възмъжаваше, възмъжаваха, възмъжавал съм, възмъжавала съм, възмъжавало съм, възмъжавали сме, възмъжавал си, възмъжавала си, възмъжавало си, възмъжавали сте, възмъжавал е, възмъжавала е, възмъжавало е, възмъжавали са, бях възмъжавал, бях възмъжавала, бях възмъжавало, бяхме възмъжавали, беше възмъжавал, беше възмъжавала, беше възмъжавало, бяхте възмъжавали, б

възмъжееш, мин. св. възмъжах, мин. прич. възмъжа`л, св. — вж. възмъжавам. възмъжея, възмъжеем, възмъжееш, възмъжеете, възмъжее, възмъжеят, възмъжах, възмъжахме, възмъжа, възмъжахте, възмъжа, възмъжаха, възмъжеех, възмъжеехме, възмъжееше, възмъжеехте, възмъжееше, възмъжееха, възмъжал съм, възмъжала съм, възмъжало съм, възмъжали сме, възмъжал си, възмъжала си, възмъжало си, възмъжали сте, възмъжал е, възмъжала е, възмъжало е, възмъжали са, бях възмъжал, бях възмъжала, бях възмъжало, бяхме възмъжали, беше възмъжал, беше възмъжала, беше възмъжало, бяхте възмъжали, беше възмъжал, беше възмъжала, беше възмъжало, бяха възмъжали, ще възмъже

възнаградиш, мин. св. възнаградих, мин. прич. възнагради`л, св. — вж. възнаграждавам. възнаградя, възнаградим, възнаградиш, възнаградите, възнагради, възнаградят, възнаградих, възнаградихме, възнагради, възнаградихте, възнагради, възнаградиха, възнаградях, възнаградяхме, възнаградеше, възнаградяхте, възнаградеше, възнаградяха, възнаградил съм, възнаградила съм, възнаградило съм, възнаградили сме, възнаградил си, възнаградила си, възнаградило си, възнаградили сте, възнаградил е, възнаградила е, възнаградило е, възнаградили са, бях възнаградил, бях възнаградила, бях възнаградило, бяхме възнаградили, беше възнаградил, беше възнаградила, б

възнаграждаваш, несв. и възнаградя, св.; Кого. Отплащам се за извършена работа или за услуга с пари, с предмет и др.
Синоними: награждавам, дарявам, даря, отплащам, плащам, задоволявам, удовлетворявам, обезщетявам, компенсирам, давам възнаграждение, плащам на възнаграждавам, възнаграждаваме, възнаграждаваш, възнаграждавате, възнаграждава, възнаграждават, възнаграждавах, възнаграждавахме, възнаграждава, възнаграждавахте, възнаграждава, възнаграждаваха, възнаграждавах, възнаграждавахме, възнаграждаваше, възнаграждавахте, възнаграждаваше, възнаграждаваха, възнаграждавал съм, възнаграждавала съм, възнаграждавало съм, възнаграждавали сме, възнаграждавал си, възнаграждавала си, възнаграждавало си, възнаграждавали сте, възнаграждавал е, възнаграждавала е, възнаграждавало е, възнаграждавали са, бях възнаг

мн. възнагражде`ния, ср. Заплатена сума пари срещу извършена работа. Месечно възнаграждение.
Синоними: плата, надница, заплата, хонорар, обезщетение, компенсация, награда, заслуженото, удовлетворение, възмездие, отплата, доход, заплащане, отплащане, плащане, наем възнаграждение, възнаграждението, възнаграждения, възнагражденията

нареч. По гръб, нагоре с лицето. Легнал възнак.
Синоними: по гръб, лежешком, лежешката, лежейки, обърнат, заднишком, обратно, гърбом, назад възнак, възнака, възнакът, възнаци, възнаците, възнака

възнамеря`ваш, несв. Имам намерение; мисля, замислям, обмислям. Какво възнамеряваш да направиш?
Синоними: имам намерение, глася, мисля, замислям, намислям, тъкмя, обмислям, имам ищах, натъкмявам, кроя, нагласявам, чертая, проектирам, планирам, смятам, предначертавам, целя, слагам си за цел, поставям си за цел, предвиждам, имам предвид възнамерявам, възнамеряваме, възнамеряваш, възнамерявате, възнамерява, възнамеряват, възнамерявах, възнамерявахме, възнамерява, възнамерявахте, възнамерява, възнамеряваха, възнамерявах, възнамерявахме, възнамеряваше, възнамерявахте, възнамеряваше, възнамеряваха, възнамерявал съм, възнамерявала съм, възнамерявало съм, възнамерявали сме, възнамерявал си, възнамерявала си, възнамерявало си, възнамерявали сте, възнамерявал е, възнамерявала е, възнамерявало е, възнамерявали са, бях възнамерявал, бях възнамерявала, бях възнамерявало, бяхме възнамерявали

възнегоду`ваш, св. Започвам да негодувам открито.
Синоними: негодувам, не одобрявам, недоволствам, протестирам, не съм доволен, възмущавам се, роптая възнегодувам, възнегодуваме, възнегодуваш, възнегодувате, възнегодува, възнегодуват, възнегодувах, възнегодувахме, възнегодува, възнегодувахте, възнегодува, възнегодуваха, възнегодувах, възнегодувахме, възнегодуваше, възнегодувахте, възнегодуваше, възнегодуваха, възнегодувал съм, възнегодувала съм, възнегодувало съм, възнегодували сме, възнегодувал си, възнегодувала си, възнегодувало си, възнегодували сте, възнегодувал е, възнегодувала е, възнегодувало е, възнегодували са, бях възнегодувал, бях възнегодувала, бях възнегодувало, бяхме възнегодували

възникваш, несв. и възникна, св.; Какво. Появявам се, зараждам се, образувам се. Възникнаха някои трудности. Постоянно възникват конфликти.
Синоними: изниквам, израствам, появявам се, явявам се, показвам се, излизам, мяркам се, изпъквам, раждам се, пораждам се, зараждам се, произхождам, създавам се, ставам, сбъдвам се възниквам, възникваме, възникваш, възниквате, възниква, възникват, възниквах, възниквахме, възниква, възниквахте, възниква, възникваха, възниквах, възниквахме, възникваше, възниквахте, възникваше, възникваха, възниквал съм, възниквала съм, възниквало съм, възниквали сме, възниквал си, възниквала си, възниквало си, възниквали сте, възниквал е, възниквала е, възниквало е, възниквали са, бях възниквал, бях възниквала, бях възниквало, бяхме възниквали, беше възниквал, беше възниквала, беше възниквало, бяхте възниквали, беше възниквал, беше възниквала, беше възн възползвам се възпо`лзваш се, несв. и св.; От какво.
1. Извличам полза, облага. Той се възползва от моето отсъствие, за да настрои хората срещу мене.
2. Използвам, употребявам. Възползвам се от случая да ви благодаря.
Синоними: използвам, получавам облага, черпя полза, печеля, извличам полза, реализирам печалба, извличам облага, използвам за своя изгода възползвам, възползваме, възползваш, възползвате, възползва, възползват, възползвах, възползвахме, възползва, възползвахте, възползва, възползваха, възползвах, възползвахме, възползваше, възползвахте, възползваше, възползваха, възползвал съм, възползвала съм, възползвало съм, възползвали сме, възползвал си, възползвала си, възползвало си, възползвали сте, възползвал е, възползвала е, възползвало е, възползвали са, бях възползвал, бях възползвала, бях възползвало, бяхме възползвали, беше възползвал, беше възползвала, беше възползвало, бяхте възползвали, б

възникнеш, мин. св. възникнах, мин. прич. възни`кнал, св. — вж. възниквам. възникна, възникнем, възникнеш, възникнете, възникне, възникнат, възникнах, възникнахме, възникна, възникнахте, възникна, възникнаха, възникнех, възникнехме, възникнеше, възникнехте, възникнеше, възникнеха, възникнал съм, възникнала съм, възникнало съм, възникнали сме, възникнал си, възникнала си, възникнало си, възникнали сте, възникнал е, възникнала е, възникнало е, възникнали са, бях възникнал, бях възникнала, бях възникнало, бяхме възникнали, беше възникнал, беше възникнала, беше възникнало, бяхте възникнали, беше възникнал, беше възникнала, беше възник

възобновиш, мин. св. възобнових, мин. прич. възобнови`л, св. — вж. възобновявам. възобновя, възобновим, възобновиш, възобновите, възобнови, възобновят, възобнових, възобновихме, възобнови, възобновихте, възобнови, възобновиха, възобновях, възобновяхме, възобновеше, възобновяхте, възобновеше, възобновяха, възобновил съм, възобновила съм, възобновило съм, възобновили сме, възобновил си, възобновила си, възобновило си, възобновили сте, възобновил е, възобновила е, възобновило е, възобновили са, бях възобновил, бях възобновила, бях възобновило, бяхме възобновили, беше възобновил, беше възобновила, беше възобновило, бяхте възобновили, беш

възобновяваш, несв. и възобновя, св.; Какво.
1. Почвам отново. Възобновиха атаките.
2. Ремонтирам, обновявам, привеждам в предишното състояние.
Синоними: възстановявам, нормализирам, обновявам, подновявам, възраждам, поправям, преобразувам, възвръщам, съвземам, възпроизвеждам, повтарям, копирам, започвам отново, опитвам отново, почвам отново, продължавам възобновявам, възобновяваме, възобновяваш, възобновявате, възобновява, възобновяват, възобновявах, възобновявахме, възобновява, възобновявахте, възобновява, възобновяваха, възобновявах, възобновявахме, възобновяваше, възобновявахте, възобновяваше, възобновяваха, възобновявал съм, възобновявала съм, възобновявало съм, възобновявали сме, възобновявал си, възобновявала си, възобновявало си, възобновявали сте, възобновявал е, възобновявала е, възобновявало е, възобновявали са, бях възобновявал, бях възобновявала, бях възобновявало, бяхме възобновявали

ср., само ед. Спец. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване и зачервяване на засегнатия орган. Възпаление на очите.
прил. възпалителен, възпалителна, възпалително, мн. възпалителни. Възпалителен процес.
Синоними: оток, подуване, нагнояване, инфекция, абсцес, подутина, подуто, сърбеж по тялото възпаление, възпалението, възпаления, възпаленията

вж. възпале`ние
Синоними: инфекциозен, гноен възпалителен, възпалителния, възпалителният, възпалителна, възпалителната, възпалително, възпалителното, възпалителни, възпалителните

възпееш, мин. св. възпях, мин. прич. възпя`л, св. — вж. възпявам. възпея, възпеем, възпееш, възпеете, възпее, възпеят, възпях, възпяхме, възпя, възпяхте, възпя, възпяха, възпеех, възпеехме, възпееше, възпеехте, възпееше, възпееха, възпял съм, възпяла съм, възпяло съм, възпели сме, възпял си, възпяла си, възпяло си, възпели сте, възпял е, възпяла е, възпяло е, възпели са, бях възпял, бях възпяла, бях възпяло, бяхме възпели, беше възпял, беше възпяла, беше възпяло, бяхте възпели, беше възпял, беше възпяла, беше възпяло, бяха възпели, ще възпея, ще възпеем, ще възпееш, ще възпеете, ще възпее, ще възпеят, ще съм възпял, ще съм възпяла, ще съ

възпираш, несв. и възпра, св.
1. Остар. Кого, какво. Спирам, задържам.
2. Кого. Уговарям да не извърши, попречвам. Не мога повече да го възпирам, да прави, каквото ще!
3. Какво. Сдържам, въздържам, обуздавам (своя емоция).
Синоними: спирам, забавям, задържам, преча, осуетявам, възпрепятствувам, попречвам, запирам, парализирам, отлагам, въздържам, обуздавам, запазвам, заприщвам, преграждам, заграждам, ограничавам, спъвам, възпрепятствам, сдържам, владея, овладявам, контролирам, удържам, усмирявам, сподавям възпирам, възпираме, възпираш, възпирате, възпира, възпират, възпирах, възпирахме, възпира, възпирахте, възпира, възпираха, възпирах, възпирахме, възпираше, възпирахте, възпираше, възпираха, възпирал съм, възпирала съм, възпирало съм, възпирали сме, възпирал си, възпирала си, възпирало си, възпирали сте, възпирал е, възпирала е, възпирало е, възпирали са, бях възпирал, бях възпирала, бях възпирало, бяхме възпирали, беше възпирал, беше възпирала, беше възпирало, бяхте възпирали, беше възпирал, беше възпирала, беше възпирало, бяха възпирали, ще възпирам, ще възпир

възпитаваш, несв. и възпитам, св.
1. Кого, какво. Системно въздействам, влияя, за да формирам нечий характер. Мислех си, че съм успял да възпитам културен човек.
2. Какво, у Кого. Внушавам, приучвам. Възпитах у него уважение към възрастните хора.
Синоними: дисциплинирам, обучавам, дресирам, образовам, давам образование, просвещавам, отглеждам, отхранвам, подготвям възпитавам, възпитаваме, възпитаваш, възпитавате, възпитава, възпитават, възпитавах, възпитавахме, възпитава, възпитавахте, възпитава, възпитаваха, възпитавах, възпитавахме, възпитаваше, възпитавахте, възпитаваше, възпитаваха, възпитавал съм, възпитавала съм, възпитавало съм, възпитавали сме, възпитавал си, възпитавала си, възпитавало си, възпитавали сте, възпитавал е, възпитавала е, възпитавало е, възпитавали са, бях възпитавал, бях възпитавала, бях възпитавало, бяхме възпитавали, беше възпитавал, беше възпитавала, беше възпитавало, бяхте възпитавали, б

възпи`таш, св. — вж. възпитавам. възпитам, възпитаме, възпиташ, възпитате, възпита, възпитат, възпитах, възпитахме, възпита, възпитахте, възпита, възпитаха, възпитах, възпитахме, възпиташе, възпитахте, възпиташе, възпитаха, възпитал съм, възпитала съм, възпитало съм, възпитали сме, възпитал си, възпитала си, възпитало си, възпитали сте, възпитал е, възпитала е, възпитало е, възпитали са, бях възпитал, бях възпитала, бях възпитало, бяхме възпитали, беше възпитал, беше възпитала, беше възпитало, бяхте възпитали, беше възпитал, беше възпитала, беше възпитало, бяха възпитали, ще възпитам, ще възпит

ср., само ед.
1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.
2. Навици за добро поведение. Нямаш никакво възпитание.
Синоними: педагогия, учение, обучение, приличие, учтивост, обноски, навици, любезност, отглеждане, отхранване, родителски грижи, възпитаване възпитание, възпитанието, възпитания, възпитанията

мн. възпи`таници, м.
1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.
2. Лице, което е получило или получава образованието си в дадено учебно заведение, по отношение на самото учебно заведение. Възпитаниците на университета.
Синоними: ученик, питомец, последовател, адепт възпитаник, възпитаника, възпитаникът, възпитаници, възпитаниците, възпитаници, възпитанико

възпитателят, възпитателя, мн. възпитатели, м.<br />1. Човек, който се занимава с възпитанието на някого. <em>Не ставам за възпитател.</em><br />2. Лице, чиято професия е да бъде помощник на учителя в училище за възпитанието и подготовката на част от учениците.<br />прил. възпитателен, възпитателна, възпитателно, мн. възпита`телни. Възпитателен процес.
Синоними: педагог, наставник, учител възпитател, възпитателя, възпитателят, възпитатели, възпитателите, възпитатели, възпитателю

вж. възпита`тел
Синоними: образователен, педагогичен, педагогически възпитателен, възпитателния, възпитателният, възпитателна, възпитателната, възпитателно, възпитателното, възпитателни, възпитателните

мн. възпита`телки, ж. Жена възпитател. възпитателка, възпитателката, възпитателки, възпитателките

възпламениш, мин. св. възпламених, мин. прич. възпламенил, св. — вж. възпламенявам. възпламеня, възпламеним, възпламениш, възпламените, възпламени, възпламенят, възпламених, възпламенихме, възпламени, възпламенихте, възпламени, възпламениха, възпламенях, възпламеняхме, възпламенеше, възпламеняхте, възпламенеше, възпламеняха, възпламенил съм, възпламенила съм, възпламенило съм, възпламенили сме, възпламенил си, възпламенила си, възпламенило си, възпламенили сте, възпламенил е, възпламенила е, възпламенило е, възпламенили са, бях възпламенил, бях възпламенила, бях възпламенило, бяхме възпламенили, беше възпламенил, беше възпламенила, б възпротивя се възпротивиш се, мин. св. възпротивих се, мин. прич. възпротивил се, св. — вж. възпротивявам се. възпротивя, възпротивим, възпротивиш, възпротивите, възпротиви, възпротивят, възпротивих, възпротивихме, възпротиви, възпротивихте, възпротиви, възпротивиха, възпротивях, възпротивяхме, възпротивеше, възпротивяхте, възпротивеше, възпротивяха, възпротивил съм, възпротивила съм, възпротивило съм, възпротивили сме, възпротивил си, възпротивила си, възпротивило си, възпротивили сте, възпротивил е, възпротивила е, възпротивило е, възпротивили са, бях възпротивил, бях възпротивила, бях възпротивило, бяхме възпротивили, беше възпротивил, беше възпротивила, б

възпламеняваш, несв. и възпламеня, св.
1. Какво. Правя да пламне, запалвам.
2. Прен. Кого/какво. Въодушевявам, възбуждам, ентусиазирам. С играта си той възпламени залата.
възпламенявам се/възпламеня се. 1. — Пламвам от само себе си.
2. Изпадам във въодушевление, възбуда.
Синоними: паля, разпалвам, разгарям, запалвам, подпалвам, раздухвам, огрявам, изгарям, горя, пламвам, въодушевявам, настройвам, подбуждам, възбуждам, ентусиазирам, екзалтирам, гърмя, трещя, експлодирам, избухвам, взривявам възпламенявам, възпламеняваме, възпламеняваш, възпламенявате, възпламенява, възпламеняват, възпламенявах, възпламенявахме, възпламенява, възпламенявахте, възпламенява, възпламеняваха, възпламенявах, възпламенявахме, възпламеняваше, възпламенявахте, възпламеняваше, възпламеняваха, възпламенявал съм, възпламенявала съм, възпламенявало съм, възпламенявали сме, възпламенявал си, възпламенявала си, възпламенявало си, възпламенявали сте, възпламенявал е, възпламенявала е, възпламенявало е, възпламенявали са, бях възпламенявал, бях възпламенявала, бях

се, възползуваш се, несв. и св. Възползвам се. възползувам, възползуваме, възползуваш, възползувате, възползува, възползуват, възползувах, възползувахме, възползува, възползувахте, възползува, възползуваха, възползувах, възползувахме, възползуваше, възползувахте, възползуваше, възползуваха, възползувал съм, възползувала съм, възползувало съм, възползували сме, възползувал си, възползувала си, възползувало си, възползували сте, възползувал е, възползувала е, възползувало е, възползували са, бях възползувал, бях възползувала, бях възползувало, бяхме възползували, беше възползувал, беше възползувала възпротивявам се възпротивяваш се, несв. и възпротивя` се, св. Противопоставям се, съпротивявам се. Щяхме да отидем, но той категорично се възпротиви.
Синоними: съпротивявам се, противостоя, противя се, противопоставям се, оказвам противодействие, упорствувам, реагирам, противодействувам, устоявам, боря се възпротивявам, възпротивяваме, възпротивяваш, възпротивявате, възпротивява, възпротивяват, възпротивявах, възпротивявахме, възпротивява, възпротивявахте, възпротивява, възпротивяваха, възпротивявах, възпротивявахме, възпротивяваше, възпротивявахте, възпротивяваше, възпротивяваха, възпротивявал съм, възпротивявала съм, възпротивявало съм, възпротивявали сме, възпротивявал си, възпротивявала си, възпротивявало си, възпротивявали сте, възпротивявал е, възпротивявала е, възпротивявало е, възпротивявали са, бях възпротивявал, бях възпротивявала, бях

мн. възпоменания, ср. Възпоминание.<br />прил. възпоменателен, възпоменателна, възпоменателно, мн. възпомена`телни. възпоменание, възпоменанието, възпоменания, възпоменанията

вж. възпомена`ние възпоменателен, възпоменателния, възпоменателният, възпоменателна, възпоменателната, възпоменателно, възпоменателното, възпоменателни, възпоменателните

мн. възпоминания, ср. Следа, запазена в паметта; спомен.<br />прил. възпоминателен, възпоминателна, възпоминателно, мн. възпомина`телни. Възпоминателни тържества.
Синоними: спомен, помен, споменаване, памет, припомняне възпоминание, възпоминанието, възпоминания, възпоминанията

вж. възпомина`ние възпоминателен, възпоминателния, възпоминателният, възпоминателна, възпоминателната, възпоминателно, възпоминателното, възпоминателни, възпоминателните

възпреш, мин. св. възпрях, мин. прич. възпря`л, св. — вж. възпирам. възпра, възпрем, възпреш, възпрете, възпре, възпрат, възпрях, възпряхме, възпря, възпряхте, възпря, възпряха, възпрях, възпряхме, възпреше, възпряхте, възпреше, възпряха, възпрял съм, възпряла съм, възпряло съм, възпрели сме, възпрял си, възпряла си, възпряло си, възпрели сте, възпрял е, възпряла е, възпряло е, възпрели са, бях възпрял, бях възпряла, бях възпряло, бяхме възпрели, беше възпрял, беше възпряла, беше възпряло, бяхте възпрели, беше възпрял, беше възпряла, беше възпряло, бяха възпрели, ще възпра, ще възпрем, ще възпреш, ще възпрете, ще възпре, ще възпрат, ще

възправиш, мин. св. възправих, мин. прич. възпра`вил, св. — вж. възправям. възправя, възправим, възправиш, възправите, възправи, възправят, възправих, възправихме, възправи, възправихте, възправи, възправиха, възправех, възправехме, възправеше, възправехте, възправеше, възправеха, възправил съм, възправила съм, възправило съм, възправили сме, възправил си, възправила си, възправило си, възправили сте, възправил е, възправила е, възправило е, възправили са, бях възправил, бях възправила, бях възправило, бяхме възправили, беше възправил, беше възправила, беше възправило, бяхте възправили, беше възправил, беше възправила, беше възпра

възправяш, несв. и възправя, св.; Какво.
1. Поставям да стои прав; изправям.
2. Издигам високо нагоре. Планината възправя снага.
възправям се/възправя се. 1. — Изправям се.
2. Издигам се високо нагоре. възправям, възправяме, възправяш, възправяте, възправя, възправят, възправях, възправяхме, възправя, възправяхте, възправя, възправяха, възправях, възправяхме, възправяше, възправяхте, възправяше, възправяха, възправял съм, възправяла съм, възправяло съм, възправяли сме, възправял си, възправяла си, възправяло си, възправяли сте, възправял е, възправяла е, възправяло е, възправяли са, бях възправял, бях възправяла, бях възправяло, бяхме възправяли, беше възправял, беше възправяла, беше възправяло, бяхте възправяли, беше възправял, беше възправяла, беше възп

възпрепя`тстваш, несв. и св.; Кого, какво. Преча, попречвам, спъвам. Това възпрепятства развитието на растенията. Бях възпрепятстван.
Синоними: възпирам, преча, попречвам, спъвам, затруднявам, спирам възпрепятствам, възпрепятстваме, възпрепятстваш, възпрепятствате, възпрепятства, възпрепятстват, възпрепятствах, възпрепятствахме, възпрепятства, възпрепятствахте, възпрепятства, възпрепятстваха, възпрепятствах, възпрепятствахме, възпрепятстваше, възпрепятствахте, възпрепятстваше, възпрепятстваха, възпрепятствал съм, възпрепятствала съм, възпрепятствало съм, възпрепятствали сме, възпрепятствал си, възпрепятствала си, възпрепятствало си, възпрепятствали сте, възпрепятствал е, възпрепятствала е, възпрепятствало е, възпрепятствали са, бях възпре

възпрепя`тствуваш, несв. и св. Възпрепятствам.
Синоними: препятствувам, преча, попречвам, възпирам, спирам, задържам, спъвам, препречвам, осуетявам, парализирам, забавям, въздържам, обуздавам, отклонявам, преча на, затруднявам, разстройвам, разочаровам възпрепятствувам, възпрепятствуваме, възпрепятствуваш, възпрепятствувате, възпрепятствува, възпрепятствуват, възпрепятствувах, възпрепятствувахме, възпрепятствува, възпрепятствувахте, възпрепятствува, възпрепятствуваха, възпрепятствувах, възпрепятствувахме, възпрепятствуваше, възпрепятствувахте, възпрепятствуваше, възпрепятствуваха, възпрепятствувал съм, възпрепятствувала съм, възпрепятствувало съм, възпрепятствували сме, възпрепятствувал си, възпрепятствувала си, възпрепятствувало си, възпрепятствували сте, възпрепятствувал е, възпрепят

възприемеш, мин. св. възприех, мин. прич. възприе`л, св. — вж. възприемам. възприема, възприемем, възприемеш, възприемете, възприеме, възприемат, възприех, възприехме, възприе, възприехте, възприе, възприеха, възприемех, възприемехме, възприемеше, възприемехте, възприемеше, възприемеха, възприел съм, възприела съм, възприело съм, възприели сме, възприел си, възприела си, възприело си, възприели сте, възприел е, възприела е, възприело е, възприели са, бях възприел, бях възприела, бях възприело, бяхме възприели, беше възприел, беше възприела, беше възприело, бяхте възприели, беше възприел, беше възприела, беше възприело, бяха възприел

възприемаш, несв. и възприема, св.
1. Кого, какво. Получавам впечатление, усещане, информация чрез сетивата си. Възприемам околния свят.
2. Разбирам и усвоявам. Трудно възприема.
3. Какво. Приемам, получавам и усвоявам. Той възприел неговото гледище и го доразвил.
Синоними: схващам, разбирам, разумявам, прозирам, досещам се, проумявам, подразбирам, приемам, усвоявам, поглъщам, признавам, одобрявам, съгласявам се, съгласен съм, допускам, заимствувам, долавям, асимилирам, обмислям възприемам, възприемаме, възприемаш, възприемате, възприема, възприемат, възприемах, възприемахме, възприема, възприемахте, възприема, възприемаха, възприемах, възприемахме, възприемаше, възприемахте, възприемаше, възприемаха, възприемал съм, възприемала съм, възприемало съм, възприемали сме, възприемал си, възприемала си, възприемало си, възприемали сте, възприемал е, възприемала е, възприемало е, възприемали са, бях възприемал, бях възприемала, бях възприемало, бяхме възприемали, беше възприемал, беше възприемала, беше възприемало, бяхте възприемали, б

възприемчива, възприемчиво, мн. възприемчиви, прил. Който лесно възприема, усвоява. <em>Много възприемчиво дете.</em><br />същ. възприемчивост, възприемчивостта`, ж.
Синоними: схватлив, впечатлителен, досетлив, догадлив, прозорлив, умен, внимателен, податлив, чувствителен, допускащ, позволяващ, даващ възможност, съобразителен, с остър ум възприемчив, възприемчивия, възприемчивият, възприемчива, възприемчивата, възприемчиво, възприемчивото, възприемчиви, възприемчивите

вж. възприемчи`в
Синоними: схватливост, прозорливост, досетливост, догадливост, впечатлителност, чувствителност, внимание, податливост възприемчивост, възприемчивостта, възприемчивости, възприемчивостите

мн. възприя`тия, ср. Сетивно отражение на околния свят в съзнанието във вид на нагледни образи.
Синоними: представа, усещане, концепция, схващане, разбиране възприятие, възприятието, възприятия, възприятията

възпроизведеш, мин. св. възпроизведох, мин. прич. възпроизве`л, св. — вж. възпроизвеждам. възпроизведа, възпроизведем, възпроизведеш, възпроизведете, възпроизведе, възпроизведат, възпроизведох, възпроизведохме, възпроизведе, възпроизведохте, възпроизведе, възпроизведоха, възпроизведях, възпроизведяхме, възпроизведеше, възпроизведяхте, възпроизведеше, възпроизведяха, възпроизвел съм, възпроизвела съм, възпроизвело съм, възпроизвели сме, възпроизвел си, възпроизвела си, възпроизвело си, възпроизвели сте, възпроизвел е, възпроизвела е, възпроизвело е, възпроизвели са, бях възпроизвел, бях възпроизвела, бях възпроизвело, бяхме възпроизвели

възпроизвеждаш, несв. и възпроизведа, св.; Какво.
1. Повтарям, представям в същия вид. Възпроизвеждам по памет.
2. Пресъздавам.
Синоними: повтарям, преповтарям, възобновявам, имитирам, подражавам, копирам, прекопирам, пресъздавам, репродуцирам възпроизвеждам, възпроизвеждаме, възпроизвеждаш, възпроизвеждате, възпроизвежда, възпроизвеждат, възпроизвеждах, възпроизвеждахме, възпроизвежда, възпроизвеждахте, възпроизвежда, възпроизвеждаха, възпроизвеждах, възпроизвеждахме, възпроизвеждаше, възпроизвеждахте, възпроизвеждаше, възпроизвеждаха, възпроизвеждал съм, възпроизвеждала съм, възпроизвеждало съм, възпроизвеждали сме, възпроизвеждал си, възпроизвеждала си, възпроизвеждало си, възпроизвеждали сте, възпроизвеждал е, възпроизвеждала е, възпроизвеждало е, възпроизвеждали са, бях възпро

ср., само ед. Спец. Процес на производство като източник на ново производство. възпроизводство, възпроизводството, възпроизводства, възпроизводствата

възпяваш, несв. и възпея, св.; Кого, какво. Прославям с песни и/или стихове; възхвалявам.
Синоними: пея, хваля, славя, прославям, възхвалявам, възвеличавам, славословя, лея, свиря, звуча възпявам, възпяваме, възпяваш, възпявате, възпява, възпяват, възпявах, възпявахме, възпява, възпявахте, възпява, възпяваха, възпявах, възпявахме, възпяваше, възпявахте, възпяваше, възпяваха, възпявал съм, възпявала съм, възпявало съм, възпявали сме, възпявал си, възпявала си, възпявало си, възпявали сте, възпявал е, възпявала е, възпявало е, възпявали са, бях възпявал, бях възпявала, бях възпявало, бяхме възпявали, беше възпявал, беше възпявала, беше възпявало, бяхте възпявали, беше възпявал, беше възпявала, беше възпявало, бяха възпявали, ще възпявам, ще възпяв

възраждаш, несв. и възродя, св.
1. Кого. Правя да стане отново деен, жив. Това направо ме възроди.
2. Какво. Възстановявам. Възраждам традицията.
възраждам се/възродя се. 1. — Ставам отново деен, жив, пълен с енергия и сили. Тук се възродих.
2. Възстановявам се, наново се появявам. Старите спорове се възродиха.
същ. възра`ждане, ср.
Синоними: възстановявам, обновявам, съживявам възраждам, възраждаме, възраждаш, възраждате, възражда, възраждат, възраждах, възраждахме, възражда, възраждахте, възражда, възраждаха, възраждах, възраждахме, възраждаше, възраждахте, възраждаше, възраждаха, възраждал съм, възраждала съм, възраждало съм, възраждали сме, възраждал си, възраждала си, възраждало си, възраждали сте, възраждал е, възраждала е, възраждало е, възраждали са, бях възраждал, бях възраждала, бях възраждало, бяхме възраждали, беше възраждал, беше възраждала, беше възраждало, бяхте възраждали, беше възраждал, беше възраждала, беше възр

Библейско тълкуване: Описва онова действие на Святия Дух, чрез което душата, преди това мъртва в грехове, отново се ражда праведна в Христос. В Св. Писание е изразено с думите: да се роди човек отново — Йн. 3:3-7; да стане ново създание — 2Кор. 5:17; да се съживи в святост — Еф. 2:1; да се изобрази Христос в сърцето му — Гал. 4:19; става участник в божественото естество — 2Пет. 1:4. Единственият извършител на тази промяна е Святия Дух — Йн. 1:12,13, 3:4; Еф. 2:8-10, и обикновено Той я извършва чрез евангелската истина — Як. 1:18; 1Пет. 1:23; 1Кор. 4:15. В тази промяна, нравствения Божи образ се връща в душата, и дава началото на възвишена любов към Бога и към ближния. Възраждането, което предизвиква вяра се придружава с оправдание, което води до истинска святост в живота или към освещение, което започва от “младенеца в Христос”, и се усъвършенства, когато той стигне на небето “в пълнотата на мярката на съвършения човек”. В Мат 19:28 обновлението (гр. възраждането), показва действието чрез което Христос прави всички неща нови. В Тит 3:5, “окъпването, сиреч, новорождението и обновлението на Светия Дух”, описва очистителната работа на Святия Дух при новото раждане.
Синоними: възобновяване, обнова, обновление, подем, подновяване, промяна, преобразование, прогрес, напредък, нов живот, ренесанс, съживяване, съвземане, пробуждане, възкръсване, оживяване, възстановяване възраждане, възраждането, възраждания, възражданията

мн. възраже`ния, ср. Довод, мнение против; несъгласие. Има ли възражения? Направих писмено възражение.
Синоними: отговор, реплика, пререкание, несъгласие, противоречие, прекословие, забележка, опровержение, неприятност, разочарование, пречка, протест, неодобрение, осъждане, разубеждаване, увещание, учудване, възторг възражение, възражението, възражения, възраженията

възразиш, мин. св. възразих, мин. прич. възрази`л, св. — вж. възразявам. възразя, възразим, възразиш, възразите, възрази, възразят, възразих, възразихме, възрази, възразихте, възрази, възразиха, възразях, възразяхме, възразеше, възразяхте, възразеше, възразяха, възразил съм, възразила съм, възразило съм, възразили сме, възразил си, възразила си, възразило си, възразили сте, възразил е, възразила е, възразило е, възразили са, бях възразил, бях възразила, бях възразило, бяхме възразили, беше възразил, беше възразила, беше възразило, бяхте възразили, беше възразил, беше възразила, беше възразило, бяха възразили, ще възразя, ще възразим,

възразяваш, несв. и възразя, св. Изказвам своето несъгласие, правя възражение. Възразявам срещу такава интерпретация!
Синоними: отговарям, откликвам, отвръщам, оспорвам, не се съгласявам, правя възражение, противореча, опровергавам, реагирам, противопоставям се, не одобрявам, осъждам, отхвърлям, не признавам, протестирам възразявам, възразяваме, възразяваш, възразявате, възразява, възразяват, възразявах, възразявахме, възразява, възразявахте, възразява, възразяваха, възразявах, възразявахме, възразяваше, възразявахте, възразяваше, възразяваха, възразявал съм, възразявала съм, възразявало съм, възразявали сме, възразявал си, възразявала си, възразявало си, възразявали сте, възразявал е, възразявала е, възразявало е, възразявали са, бях възразявал, бях възразявала, бях възразявало, бяхме възразявали, беше възразявал, беше възразявала, беше възразявало, бяхте възразявали, б

възрастта, мн. възрасти, ж.
1. Само ед. Брой на годините от раждането до определен момент. Трудно ще познаеш възрастта и.</em><br />2. Период от живота, степен в развитието. <em>Предучилищна възраст. Зряла възраст. За всички възрасти.</em><br />прил. възрастов, възрастова, възрастово, мн. въ`зрастови. Възрастови особености.
* На възраст. — Възрастен, стар.
Синоними: години възраст, възрастта, възрасти, възрастите

въшлясваш, несв. и въшлясам, св. Ставам въшлив. въшлясвам, въшлясваме, въшлясваш, въшлясвате, въшлясва, въшлясват, въшлясвах, въшлясвахме, въшлясва, въшлясвахте, въшлясва, въшлясваха, въшлясвах, въшлясвахме, въшлясваше, въшлясвахте, въшлясваше, въшлясваха, въшлясвал съм, въшлясвала съм, въшлясвало съм, въшлясвали сме, въшлясвал си, въшлясвала си, въшлясвало си, въшлясвали сте, въшлясвал е, въшлясвала е, въшлясвало е, въшлясвали са, бях въшлясвал, бях въшлясвала, бях въшлясвало, бяхме въшлясвали, беше въшлясвал, беше въшлясвала, беше въшлясвало, бяхте въшлясвали, беше въшлясвал, беше въшлясвала, беше въшл вясвам се вясваш се, несв. и <em>_вясна се, св. Разг. Появявам се за кратко. Вясва се отвреме навреме и пак изчезва._ вясвам, вясваме, вясваш, вясвате, вясва, вясват, вясвах, вясвахме, вясва, вясвахте, вясва, вясваха, вясвах, вясвахме, вясваше, вясвахте, вясваше, вясваха, вясвал съм, вясвала съм, вясвало съм, вясвали сме, вясвал си, вясвала си, вясвало си, вясвали сте, вясвал е, вясвала е, вясвало е, вясвали са, бях вясвал, бях вясвала, бях вясвало, бяхме вясвали, беше вясвал, беше вясвала, беше вясвало, бяхте вясвали, беше вясвал, беше вясвала, беше вясвало, бяха вясвали, ще вясвам, ще вясваме, ще вясваш, ще вясвате, ще вясва, ще вясват, ще съм вясвал, ще съм вясвала, ще съм вясвало, ще см