всадиш, мин. св. всадих, мин. прич. всади`л, св. — вж. всаждам. всадя, всадим, всадиш, всадите, всади, всадят, всадих, всадихме, всади, всадихте, всади, всадиха, всадях, всадяхме, всадеше, всадяхте, всадеше, всадяха, всадил съм, всадила съм, всадило съм, всадили сме, всадил си, всадила си, всадило си, всадили сте, всадил е, всадила е, всадило е, всадили са, бях всадил, бях всадила, бях всадило, бяхме всадили, беше всадил, беше всадила, беше всадило, бяхте всадили, беше всадил, беше всадила, беше всадило, бяха всадили, ще всадя, ще всадим, ще всадиш, ще всадите, ще всади, ще всадят, ще съм всадил, ще съм всадила, ще съм всадило, ще сме вса

всаждаш, несв. и всадя, св.
1. Какво. Садя между други, насаждам.
2. Прен. Какво. Правя да проникне дълбоко в съзнанието и да остане там задълго; вкоренявам. Това всади в душата ми дълбока омраза.
всаждам се/всадя се. — Прониквам навътре и оставам там.
Синоними: насаждам, присаждам, вкоренявам, вмъквам, вселявам, внедрявам всаждам, всаждаме, всаждаш, всаждате, всажда, всаждат, всаждах, всаждахме, всажда, всаждахте, всажда, всаждаха, всаждах, всаждахме, всаждаше, всаждахте, всаждаше, всаждаха, всаждал съм, всаждала съм, всаждало съм, всаждали сме, всаждал си, всаждала си, всаждало си, всаждали сте, всаждал е, всаждала е, всаждало е, всаждали са, бях всаждал, бях всаждала, бях всаждало, бяхме всаждали, беше всаждал, беше всаждала, беше всаждало, бяхте всаждали, беше всаждал, беше всаждала, беше всаждало, бяха всаждали, ще всаждам, ще всаждаме, ще всаждаш, ще всаждате, ще всажда, ще всажда

нареч.
1. Всички без изключение. Нали сте все учени хора там — измислете нещо!
2. Всеки път, винаги. Когато и да го попиташ, все мълчи.
3. През цялото време, непрекъснато, постоянно. Аз отидох и се върнах, а той все чакаше на спирката.
4. Навсякъде, навред. От край до край — все нови магазини.
5. По същия начин, само. Ти все без документи ли пътуваш? Вървете все направо!
6. Обикн. в съчетание с прил. и нареч. в сравнителна степен — означава непрекъснато увеличаване на интензивността на признака. Става все по-студено и по-студено.
7. Сигурно, непременно или вероятно; въпреки всичко. Е, все ще успея да го взема тоя изпит някога.
* Все едно. 1. — За означаване на еднаквост, равностойност или подобие. Все едно че не си видял, мълчи си! Да започнеш тая работа, все едно да се поробиш! Отваря си устата, гримасничи — все едно че пее в момента.
2. За означаване на непромененост въпреки някакво обстоятелство. Тоя път го изтървах, но все едно — ще ми падне в ръчичките.
* Все пак. 1. — Като съюз за противоположност или несъответствие. Знаеше, че шансът е минимален. Все пак реши да опита. Колкото и да го уговаряха, все пак той сам трябваше да вземе решение.
2. За подчертаване съдържанието на едно изречение: въпреки всичко. Знам, че не го харесваш, но все пак — евтино е. Все пак няма ли да ме попиташ как прекарах.
* Все така. — По един и същ начин. Как е болният? — Все така, ни по-зле, ни по-добре.
* При все че. — Въпреки че, макар че. Ще замина, при все че никак не съм сигурен — ще го намеря ли, няма ли…

всевишна, всевишно, мн. всеви`шни, прил. За Бог — който е над всичко и всички. Всевишна воля. • Всевишният. Бог. всевишен, всевишния, всевишният, всевишна, всевишната, всевишно, всевишното, всевишни, всевишните

всевъзможна, всевъзможно, мн. всевъзмо`жни, прил. Всякакви, най-различни. Всевъзможни глупости. Наговори ми всевъзможни обиди.
Синоними: всякакъв, различен, разнообразен, разнороден, най-различен, разновиден, разнокачествен, друг, всякакъв друг, инакъв всевъзможен, всевъзможния, всевъзможният, всевъзможна, всевъзможната, всевъзможно, всевъзможното, всевъзможни, всевъзможните

мн. всезна`йковци, м. Разг. Ирон. Човек, който оставя впечатление, че знае всичко, който самоуверено си мисли, че знае всичко. всезнайко, всезнайкото, всезнайкото, всезнайковци, всезнайковците, всезнайковци, всезнайко

всяка, всяко, мн. всеки, <em>обобщ. мест.</em><br />1. Като прил., само ед. Който и да е елемент измежду елементите в една група, без изключение. <em>Всяка жена обича красивото. Всеки възпитан човек би постъпил така. Всяка вечер съм у тях. Не всяка година ходя на почивка.</em><br />2. Като прил., само мн. В съчетание с <em>числ.</em> бройни — която и да е група от елементи измежду елементите в по-обща група, без изключение. <em>На всеки два часа се стряскаше.</em><br />3. Като същ., само ед. всеки, вин. остар. всекиго, дат. остар. всекиму. Което и да е лице без оглед на пола му измежду лицата в една група, без изключение. Така всеки знае. Искам да се срещна с всеки от вас поотделно. Това всекиго може да обиди. Всекиму добро струва.
* За всеки случай. — Евентуално.
* На всяка цена. — Непременно.
* По всяка вероятност. — Вероятно.
Синоними: (обобщ.мест.) всеки един, дядо и баба, (обобщ.мест.) кой да е, какъв да е, всякакъв всеки, —, —, всекиго, всекиму, всеки, всяка, —, всяко, —, —, —

– вж. всеки (в 3 знач.).

всекидневна, всекидневно, мн. всекидневни, прил.<br />1. Който става всеки ден; ежедневен. <em>Всекидневни кавги и разправии.</em><br />2. Който не прави впечатление; обикновен, привичен. <em>Това са моите всекидневни задължения.</em><br />3. За дреха — който се носи всеки делничен ден. <em>Във всекидневно облекло.</em><br />нареч. всекидневно (в 1 знач.). Ядосва ме всекидневно.
Синоними: ежедневен, постоянен, повтарян, чест, непрекъснат, обикновен, фамилиарен, делничен, монотонен, еднообразен, банален, прост, изтъркан, прозаичен, непринуден, неофициален, интимен, разговорен, безинтересен всекидневен, всекидневния, всекидневният, всекидневна, всекидневната, всекидневно, всекидневното, всекидневни, всекидневните

ср., само ед. Това, което запълва времето всеки един ден. Грабежите станаха всекидневие. Всекидневието я убиваше.
Синоними: ежедневие, делничност, еднообразие, скука всекидневие, всекидневието, всекидневия, всекидневията

мн. всекидневници, (два) всекидневника, м. Вестник, който излиза всеки ден; ежедневник. всекидневник, всекидневника, всекидневникът, всекидневници, всекидневниците, всекидневника

вж. всекидне`вен

– вж. всеки (в 3 знач.).

ж., само ед.
1. Всичко, което съществува; космос, свят.
2. Цялата земя, земното кълбо. Нашата вселена.
Синоними: свят, мир, всемир, природа, космос, все-свят вселена, вселената, вселени, вселените

вселенска, вселенско, мн. вселе`нски, прил.
1. Остар. Световен, всемирен.
2. Спец. Който се отнася до цялото източно православие. Вселенски патриарх. Вселенска църква. вселенски, вселенския, вселенският, вселенска, вселенската, вселенско, вселенското, вселенски, вселенските

вселиш, мин. св. вселих, мин. прич. вселил, св. — вж. вселявам. вселя, вселим, вселиш, вселите, всели, вселят, вселих, вселихме, всели, вселихте, всели, вселиха, вселях, вселяхме, вселеше, вселяхте, вселеше, вселяха, вселил съм, вселила съм, вселило съм, вселили сме, вселил си, вселила си, вселило си, вселили сте, вселил е, вселила е, вселило е, вселили са, бях вселил, бях вселила, бях вселило, бяхме вселили, беше вселил, беше вселила, беше вселило, бяхте вселили, беше вселил, беше вселила, беше вселило, бяха вселили, ще вселя, ще вселим, ще вселиш, ще вселите, ще всели, ще вселят, ще съм вселил, ще съм вселила, ще съм вселило, ще сме все встрастя се встрастиш се, мин. св. встрастих се, мин. прич. встрастил се, св. — вж. встрастявам се. встрастя, встрастим, встрастиш, встрастите, встрасти, встрастят, встрастих, встрастихме, встрасти, встрастихте, встрасти, встрастиха, встрастях, встрастяхме, встрастеше, встрастяхте, встрастеше, встрастяха, встрастил съм, встрастила съм, встрастило съм, встрастили сме, встрастил си, встрастила си, встрастило си, встрастили сте, встрастил е, встрастила е, встрастило е, встрастили са, бях встрастил, бях встрастила, бях встрастило, бяхме встрастили, беше встрастил, беше встрастила, беше встрастило, бяхте встрастили, беше встрастил, беше встрастила, беше встрас

вселяваш, несв. и вселя, св.; Какво. Възбуждам, предизвиквам, вдъхвам, насаждам. Това вселява у мене страх и ужас.
вселявам се/вселя се. — Установявам се, настанявам се, насаждам се. Да не се е вселил зъл дух в тебе?
Синоними: всявам, внушавам, въдворявам, всаждам, вкоренявам, въвеждам, внедрявам вселявам, вселяваме, вселяваш, вселявате, вселява, вселяват, вселявах, вселявахме, вселява, вселявахте, вселява, вселяваха, вселявах, вселявахме, вселяваше, вселявахте, вселяваше, вселяваха, вселявал съм, вселявала съм, вселявало съм, вселявали сме, вселявал си, вселявала си, вселявало си, вселявали сте, вселявал е, вселявала е, вселявало е, вселявали са, бях вселявал, бях вселявала, бях вселявало, бяхме вселявали, беше вселявал, беше вселявала, беше вселявало, бяхте вселявали, беше вселявал, беше вселявала, беше вселявало, бяха вселявали, ще вселявам, ще вселяв

м., само ед. Вселена, целият свят.
прил. всемирен, всемирна, всемирно, мн. всемирни. Всемирна скръб.
Синоними: вселена, свят, мир, природа, космос, все-свят всемир, всемира, всемирът, всемири, всемирите, всемира

вж. всеми`р
Синоними: всесветски, универсален, миров, световен, вселенски, международен, интернационален, повсеместен, всеобщ, всестранен, безграничен, безкраен всемирен, всемирния, всемирният, всемирна, всемирната, всемирно, всемирното, всемирни, всемирните

всеобща, всеобщо, мн. всео`бщи, прил. Който засяга всички. Всеобща мобилизация.
Синоними: общ, повсеместен, всестранен, всемирен, общоприет, общоустановен, общочовешки, всенароден, общонароден, единодушен, солидарен, спонтанен, всеобемен, всеобхватен, цялостен, пълен, радикален всеобщ, всеобщия, всеобщият, всеобща, всеобщата, всеобщо, всеобщото, всеобщи, всеобщите

ср., само ед.
* На всеослушание. — Открито, пред всички. Заявявам на всеослушание.
Синоними: високо, публично, на висок глас, гръмко всеослушание, всеослушанието, всеослушания, всеослушанията

всеотдайна, всеотдайно, мн. всеотдайни, прил. Който се отдава изцяло, без да се жали и без сметка. <em>Всеотдаен в работата си. Всеотдайна любов.</em><br />нареч. всеотдайно.
същ. всеотдайност, всеотдайността, ж. С всеотдайност.
Синоними: отдаден, придаден, привързан, пристрастен, предан, встрастен, увлечен, праволинеен, целенасочен, честен, почтен, лоялен, напълно предан на партията всеотдаен, всеотдайния, всеотдайният, всеотдайна, всеотдайната, всеотдайно, всеотдайното, всеотдайни, всеотдайните

вж. всеотда`ен
Синоними: безрезервно, изцяло, всецяло, безкористно

вж. всеотда`ен
Синоними: безрезервност, отдаденост, придаденост, преданост, вярност, привързаност, пристрастеност, искреност, праволинейност всеотдайност, всеотдайността, всеотдайности, всеотдайностите

всесилна, всесилно, мн. всеси`лни, прил. Неограничен по сила, мощ, власт. За съжаление, не съм всесилна — не мога да спра това.
Синоними: пълновластен, неограничен, всевластен, властен, всемогъщ, всемощен, господар, всепобеждаващ, влиятелен, коли и беси всесилен, всесилния, всесилният, всесилна, всесилната, всесилно, всесилното, всесилни, всесилните

всестранна, всестранно, мн. всестра`нни, прил. Който се разпространява във всички страни и области на живота и знанието. Всестранни интереси.
Синоними: подробен, точен, прецизен, детайлен, обширен, обемист, голям, разнообразен, различен, повсеместен, всеобхватен, най-широк, всеобхващащ, цялостен, групов, общ, безразборен, многостранен, гъвкав, подвижен, пъргав, изчерпателен, широк, либерален, толерантен, пълен всестранен, всестранния, всестранният, всестранна, всестранната, всестранно, всестранното, всестранни, всестранните

1. остар. книж.
   У древните народи: жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците
   2. Прен. жертва всесъжение, всесъжението, всесъжения, всесъженията

ср., само ед. Всеослушание.

все`еш, мин. св. всях, мин. прич. всял, св. — вж. всявам. всея, всеем, всееш, всеете, всее, всеят, всях, всяхме, вся, всяхте, вся, всяха, всеех, всеехме, всееше, всеехте, всееше, всееха, всял съм, всяла съм, всяло съм, всели сме, всял си, всяла си, всяло си, всели сте, всял е, всяла е, всяло е, всели са, бях всял, бях всяла, бях всяло, бяхме всели, беше всял, беше всяла, беше всяло, бяхте всели, беше всял, беше всяла, беше всяло, бяха всели, ще всея, ще всеем, ще всееш, ще всеете, ще всее, ще всеят, ще съм всял, ще съм всяла, ще съм всяло, ще сме всели, ще си всял, ще си всяла, ще си всяло, ще сте всели, ще е всял, ще е всяла, ще е всяло, ще са все

всеядна, всеядно, мн. всея`дни, прил. Обикн. за животно — който яде всякаква храна — и растителна, и месна. Всеядно животно. всеяден, всеядния, всеядният, всеядна, всеядната, всеядно, всеядното, всеядни, всеядните

мн., обобщ. мест. Остар. Всички (в 1 знач.). На вси славяни.

мн., обобщ. мест. Остар. Всички (лица, от които поне едно от мъжки пол) (във 2 знач.). Всинца заминахме, никой не остана.

мн., обобщ. мест.
1. Като прил. Цялото количество от елементи в една група, без изключение. Моля всички ученици да излязат от стаята! Във всички апартаменти от вашия блок ли пуснаха парното?
2. Като същ. Цялото количество лица в една група от лица, без изключение. Моля всички да излязат навън! Има ли за всички от бонбоните?
Синоними: (обобщ.мест.) ведно, заедно, вкупом, накуп, дружно, съвместно, наедно, общо, вей, всинца

всичката, всичкото, мн. вси`чките, обобщ. мест. Като прил. — който е в цялото си количество или в пълната си степен. Ама ти всичкия ориз ли сложи? И ти през всичкото това време си мълчал! При всичката ми работа — и той на главата ми. Харесвам го с всичките му слабости.
* Не съм с всичкия си. — Разг. Луд съм, побъркан съм.

ср., обобщ. мест. Като същ.
1. Само за нелица — цялото количество от предмети, явления, действия и пр. Ти всичко знаеш, всичко можеш. Всичко мина добре. Изхвърли всичко от тук!
2. Разг. Пренебр. Само за лица — всички (във 2 знач.). Всичко настръхнало, какво искат — бог знае. Всичко се юрнало да граби.
* Преди всичко. — Първо, най-напред. Но нека преди всичко разгледаме основния проблем. Преди всичко аз не знаех, че днес ще пътуваме.
Синоними: (обобщ.мест.) изцяло, от игла до конец, общо, от край до край, подробно

• Вследствие на. предлог. В резултат, по причина.

вслушвам се, вслушваш се, несв. и вслушам се, св. 1. Напрягам слуха си и вниманието си, за да различа, да разбера. Той се вслушваше във всеки шум. 2. В кого/в какво. Вземам под внимание, съобразявам се. Така е, като не се вслушваш в думите ми.

всмукателна, всмукателно, мн. всмука`телни, прил. Който служи за всмукване на течности, вещества, въздух. Всмукателна тръба. всмукателен, всмукателния, всмукателният, всмукателна, всмукателната, всмукателно, всмукателното, всмукателни, всмукателните

всмукваш, несв. и всмукна, св.; Какво. Поемам еднократно или поединично в себе си течност, въздух, дим и пр. И той всмукна жадно дима от цигарата.

—-

всмукваш, несв. и всмуча, св.; Какво. Поемам и държа в себе си течност, въздух и пр. Чрез листата си растенията всмукват въздух и влага.
Синоними: смуча, пия, поглъщам, попивам, изсмуквам, изпивам, напивам, досмуквам, приемам, усвоявам, присвоявам, вдишвам, поемам, абсорбирам всмуквам, всмукваме, всмукваш, всмуквате, всмуква, всмукват, всмуквах, всмуквахме, всмуква, всмуквахте, всмуква, всмукваха, всмуквах, всмуквахме, всмукваше, всмуквахте, всмукваше, всмукваха, всмуквал съм, всмуквала съм, всмуквало съм, всмуквали сме, всмуквал си, всмуквала си, всмуквало си, всмуквали сте, всмуквал е, всмуквала е, всмуквало е, всмуквали са, бях всмуквал, бях всмуквала, бях всмуквало, бяхме всмуквали, беше всмуквал, беше всмуквала, беше всмуквало, бяхте всмуквали, беше всмуквал, беше всмуквала, беше всмуквало, бяха всмуквали, ще всмуквам, ще всмукв встрастявам се встрастяваш се, несв. и <em>_встрастя се, св. Увличам се страстно; пристрастявам се. Беше се встрастил в алкохола._
Синоними: пристрастявам се, придавам се, увличам се, въодушевявам се, привързвам се встрастявам, встрастяваме, встрастяваш, встрастявате, встрастява, встрастяват, встрастявах, встрастявахме, встрастява, встрастявахте, встрастява, встрастяваха, встрастявах, встрастявахме, встрастяваше, встрастявахте, встрастяваше, встрастяваха, встрастявал съм, встрастявала съм, встрастявало съм, встрастявали сме, встрастявал си, встрастявала си, встрастявало си, встрастявали сте, встрастявал е, встрастявала е, встрастявало е, встрастявали са, бях встрастявал, бях встрастявала, бях встрастявало, бяхме встрастявали, беше встрастявал, беше встрастявала

всмукнеш, мин. св. всмукнах, мин. прич. всму`кнал, св. — вж. [[всмуквам 1 ._ всмукна, всмукнем, всмукнеш, всмукнете, всмукне, всмукнат, всмукнах, всмукнахме, всмукна, всмукнахте, всмукна, всмукнаха, всмукнех, всмукнехме, всмукнеше, всмукнехте, всмукнеше, всмукнеха, всмукнал съм, всмукнала съм, всмукнало съм, всмукнали сме, всмукнал си, всмукнала си, всмукнало си, всмукнали сте, всмукнал е, всмукнала е, всмукнало е, всмукнали са, бях всмукнал, бях всмукнала, бях всмукнало, бяхме всмукнали, беше всмукнал, беше всмукнала, беше всмукнало, бяхте всмукнали, беше всмукнал, беше всмукнала, беше всмукнало, бяха всмукнали, ще всмукна, ще всмукнем,

всмучеш, мин. св. всмуках, мин. прич. всму`кал, св. — вж. [[всмуквам 2 ._ всмуча, всмучем, всмучеш, всмучете, всмуче, всмучат, всмуках, всмукахме, всмука, всмукахте, всмука, всмукаха, всмучех, всмучехме, всмучеше, всмучехте, всмучеше, всмучеха, всмукал съм, всмукала съм, всмукало съм, всмукали сме, всмукал си, всмукала си, всмукало си, всмукали сте, всмукал е, всмукала е, всмукало е, всмукали са, бях всмукал, бях всмукала, бях всмукало, бяхме всмукали, беше всмукал, беше всмукала, беше всмукало, бяхте всмукали, беше всмукал, беше всмукала, беше всмукало, бяха всмукали, ще всмуча, ще всмучем, ще всмучеш, ще всмучете, ще всмуче, ще всмучат, ще

предлог. Сред.
Синоними: из, измежду, сред, в, вътре, помежду, в средата, посред, насред, на средата, по средата

нареч.
1. За място — вляво или вдясно от една точка; настрана. Той стоеше встрани от пътя.
2. За посока — вляво или вдясно от една точка. Спрях встрани от пътя.
3. Настрана; в периферията, а не в центъра. Не участваше в политиката, стремеше се да стои поне малко встрани.
Синоними: наоколо, околовръст, настрана, отдалечено, отделно

встъпваш, несв. и встъпя, св.; в какво.
1. Постъпвам, влизам, включвам се. Встъпвам в редовете на армията.
2. Почвам, почвам да правя или идвам в състояние (в съответствие със значението на следващото същ.). Едва беше встъпила в двадесетата си годишнина. Встъпвам в бой. Встъпвам в длъжност. Встъпвам в брак.
Синоними: пристъпвам, навлизам, вмъквам се, нахлувам, настъпвам, започвам, залавям се, начевам встъпвам, встъпваме, встъпваш, встъпвате, встъпва, встъпват, встъпвах, встъпвахме, встъпва, встъпвахте, встъпва, встъпваха, встъпвах, встъпвахме, встъпваше, встъпвахте, встъпваше, встъпваха, встъпвал съм, встъпвала съм, встъпвало съм, встъпвали сме, встъпвал си, встъпвала си, встъпвало си, встъпвали сте, встъпвал е, встъпвала е, встъпвало е, встъпвали са, бях встъпвал, бях встъпвала, бях встъпвало, бяхме встъпвали, беше встъпвал, беше встъпвала, беше встъпвало, бяхте встъпвали, беше встъпвал, беше встъпвала, беше встъпвало, бяха встъпвали, ще встъпвам, ще встъпв

встъпителна, встъпително, мн. встъпи`телни, прил. С който се започва; начален. Встъпително слово.
Синоними: начален, първоначален, въводителен, подготвителен, уводен, предисловен, предварителен, предшествуващ встъпителен, встъпителния, встъпителният, встъпителна, встъпителната, встъпително, встъпителното, встъпителни, встъпителните

мн. встъпле`ния, ср. Начало, увод, въведение.
Синоними: увод, встъпителна част, пролог, предисловие, въведение, интродукция, преамбюл, предговор, начало, предвестник, подготовка, приготовление, увертюра встъпление, встъплението, встъпления, встъпленията

встъпиш, мин. св. встъпих, мин. прич. встъ`пил, св. — вж. встъпвам. встъпя, встъпим, встъпиш, встъпите, встъпи, встъпят, встъпих, встъпихме, встъпи, встъпихте, встъпи, встъпиха, встъпех, встъпехме, встъпеше, встъпехте, встъпеше, встъпеха, встъпил съм, встъпила съм, встъпило съм, встъпили сме, встъпил си, встъпила си, встъпило си, встъпили сте, встъпил е, встъпила е, встъпило е, встъпили са, бях встъпил, бях встъпила, бях встъпило, бяхме встъпили, беше встъпил, беше встъпила, беше встъпило, бяхте встъпили, беше встъпил, беше встъпила, беше встъпило, бяха встъпили, ще встъпя, ще встъпим, ще встъпиш, ще встъпите, ще встъпи, ще встъпят, ще

нареч. Остар. Напразно, напусто.
Синоними: напразно, напусто, на вятъра, залудо, нахалост, без полза

нареч. В действителност; действително, наистина. Кой си ти всъщност?
Синоними: наистина, действително, така, в действителност, фактически, по същество, дори, даже, нещо повече, все едно че, почти, на практика

всяваш, несв. и всея, св.; Какво. Предизвиквам, възбуждам отрицателно емоционално състояние. Стига си всявал паника!
Синоними: внушавам, вдъхвам, втълпявам, всаждам, създавам, предизвиквам, възбуждам всявам, всяваме, всяваш, всявате, всява, всяват, всявах, всявахме, всява, всявахте, всява, всяваха, всявах, всявахме, всяваше, всявахте, всяваше, всяваха, всявал съм, всявала съм, всявало съм, всявали сме, всявал си, всявала си, всявало си, всявали сте, всявал е, всявала е, всявало е, всявали са, бях всявал, бях всявала, бях всявало, бяхме всявали, беше всявал, беше всявала, беше всявало, бяхте всявали, беше всявал, беше всявала, беше всявало, бяха всявали, ще всявам, ще всяваме, ще всяваш, ще всявате, ще всява, ще всяват, ще съм всявал, ще съм всявала, ще съм всявало, ще см

нареч.
1. По всякакъв начин, по всеки възможен начин. Аз всякак мога да карам — ти му мисли!
2. Разг. При всяко положение. Ще успееш ли да се върнеш до утре? — Не се тревожи, утре всякак съм тук.
Синоними: всячески, във всяко отношение, от всяка гледна точка, от всяка страна, както завърна, по всякакъв начин, с всички средства, с всички сили, по всевъзможен начин

всякаква, всякакво, мн. вся`какви, обобщ. мест.
1. Като прил. Обикн. мн. За означаване на множество от качествени признаци на предмети от един и същ род: различни, разнообразни, всевъзможни. Има всякакви хора: и по-добри, и по-лоши. Минах през всякакви изпитания. Готов съм на всякаква работа.
2. Като същ. Пренебр. Само мн. Най-различни. Напоследък почнаха да ми се мъкнат всякакви.
Синоними: (обобщ.мест.) разнороден, разнообразен, всевъзможен, различен, разновиден, разносъставен, нееднакъв, многообразен, най-различен, какъв да е, безразлично какъв, какъв ли не, някакъв, (обобщ.мест.) кой да е, всеки всякакъв, —, —, —, —, —, всякаква, —, всякакво, —, всякакви, —

нареч. Всеки път, по всяко време, във всяко време; винаги. Както всякога, така и сега.
Синоними: всеки път, винаги, непрекъснато, постоянно, вечно, безконечно, безкрайно, когато и да е, всеки момент, всяко време, колчем, при всеки случай, всякогаш

нареч. Остар. Всякога.

– вж. всякой.

вин. всякого, дат. всякому, всякоя, всякое, мн. вся`кои, обобщ. мест. Остар. Всеки, всички. всякой, —, —, всякого, всякому, всякого, всякоя, —, всякое, —, всякои, —

– вж. всякой. второ- Първа съставна част на сложни думи със значение който е втори по ред, напр. второкачествен, второкласен, второкурсник, второразреден, второстепенен. втресе ме мин. св. втресе ме, мин. прич. втресло ме, св. — вж. втриса ме. втриса ме (те, го, я, ни, ви, ги), несв. и _втресеме</em><em>, св. Имам треска. </em>Пак го втресе._ втръсва ми (<em>ти, му</em>, <em>и, ни, ви, им) се, несв. и _втръсне ми се</em><em>, св.<br />1. Омръзва ми, опротивява ми една и съща храна от продължителна употреба. </em>Втръсна ми се от твоите манджи!<em><br />2. Обхваща ме досада, отегчение; дотяга ми, омръзва ми. </em>Втръснало ми се е от такива като тебе._ втръсне ми се мин. св. втръсна ми се, мин. прич. втръ`снало ми се, св. — вж. втръсва ми се. въ- представка — вж. в-.