мн. врабци, (два) врабеца, м. Врабче.
прил. врабешки, врабешка, врабешко, мн. врабешки. врабец, врабеца, врабецът, врабци, врабците, врабеца

вж. врабе`ц врабешки, врабешкия, врабешкият, врабешка, врабешката, врабешко, врабешкото, врабешки, врабешките

мн. врабчета, ср. Дребна непрелетна птичка с тъмносив цвят, която живее в населени места.<br />прил. врабчи, врабча, врабче и врабчо, мн. врабчи. врабче, врабчето, врабчета, врабчетата

вж. врабче` врабчи, врабчия, врабчият, врабча, врабчата, врабче, врабчето, врабчи, врабчите

врагът, врага, мн. врагове, м.<br />1. Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник. <em>Политически враг. Никога не мога да ти бъда враг.</em><br />2. Военен противник, неприятел. <em>Победиха врага.</em><br />3. Принципен противник на нещо. <em>Аз съм враг на всякакви разправии.</em><br />4. Причинител на вреда. <em>Цигарите са най-големият враг на хората.</em><br />прил. вражески, вражеска, вражеско, мн. вра`жески (във 2 знач.). Вражески набези.
Синоними: неприятел, противник, зложелател, недоброжелател, душман, съперник, конкурент враг, врага, врагът, врагове, враговете, врага

мн. вражди`, ж. Отношения и/или действия, изпълнени с омраза, неприязън, ненавист. Той е в постоянна вражда със съседите си.
Синоними: омраза, злоба, ненавист, неприязън, неприязненост, недоброжелателство, зложелателство, враждебност, завист, озлобление, антипатия, крамола, ежба, непримиримост, антагонизъм вражда, враждата, вражди, враждите

враждебна, враждебно, мн. враждебни, прил. Който е изпълнен с вражда, ненавист; неприязнен, недоброжелателен. <em>Враждебен поглед.</em><br />нареч. враждебно. Гледа го враждебно.
същ. враждебност, враждебността, ж. Отнасям се с враждебност.
Синоними: неприятелски, противников, вражески, непримирим, антагонистичен, противен, недоброжелателен, зъл, лош, зложелателен, ненавистен, неприязнен, настървен, агресивен, студен, чужд, противодействуващ, жесток, вреден, неблагоприятен, мрачен, сърдит, навъсен, потиснат, недружелюбен, неблагосклонен, пълен с омраза, пълен с ненавист, злобен, озлобен, злопаметен враждебен, враждебния, враждебният, враждебна, враждебната, враждебно, враждебното, враждебни, враждебните

вж. вражде`бен
Синоними: вражда, омраза, злоба, недоброжелателство, злина, ненавист, неприязненост, неприязън, студенина, озлобление, ожесточение, антипатия, агресивност, настървеност, ненавистничество, антагонизъм, неприятелство, нападателност, енергичност, настойчивост, недружелюбно отношение враждебност, враждебността, враждебности, враждебностите

вражду`ваш, несв. Обикн. мн. Намираме се в състояние на вражда. Постоянно враждуват.
Синоними: мразя, ненавиждам, съм във враждебни отношения, съм в неприязнени отношения, бия се, воювам, боря се, гледам накриво враждувам, враждуваме, враждуваш, враждувате, враждува, враждуват, враждувах, враждувахме, враждува, враждувахте, враждува, враждуваха, враждувах, враждувахме, враждуваше, враждувахте, враждуваше, враждуваха, враждувал съм, враждувала съм, враждувало съм, враждували сме, враждувал си, враждувала си, враждувало си, враждували сте, враждувал е, враждувала е, враждувало е, враждували са, бях враждувал, бях враждувала, бях враждувало, бяхме враждували, беше враждувал, беше враждувала, беше враждувало, бяхте враждували, беше враждувал, беше враждувала, беше враж

вж. враг
Синоними: враждебен, вражи, противников, неприятелски, зъл, злостен, лош вражески, вражеския, вражеският, вражеска, вражеската, вражеско, вражеското, вражески, вражеските

вразумителна, вразумително, мн. вразумителни, прил. Остар. Който може да вразуми.<br />нареч. вразумително.
същ. вразумителност, вразумителността, ж. вразумителен, вразумителния, вразумителният, вразумителна, вразумителната, вразумително, вразумителното, вразумителни, вразумителните

вж. вразуми`телен

вразумиш, мин. св. вразумих, мин. прич. вразуми`л, св. — вж. вразумявам. вразумя, вразумим, вразумиш, вразумите, вразуми, вразумят, вразумих, вразумихме, вразуми, вразумихте, вразуми, вразумиха, вразумях, вразумяхме, вразумеше, вразумяхте, вразумеше, вразумяха, вразумил съм, вразумила съм, вразумило съм, вразумили сме, вразумил си, вразумила си, вразумило си, вразумили сте, вразумил е, вразумила е, вразумило е, вразумили са, бях вразумил, бях вразумила, бях вразумило, бяхме вразумили, беше вразумил, беше вразумила, беше вразумило, бяхте вразумили, беше вразумил, беше вразумила, беше вразумило, бяха вразумили, ще вразумя, ще вразумим,

вразумяваш, несв. и вразумя, св.; Кого. Убеждавам да се осъзнае, да стане разумен, да излезе от заблуждение. Моля ти се, вразуми дъщеря си, че той я лъже!
вразумявам се/вразумя се. — Осъзнавам се, излизам от заблуждение. Вразуми ли се най-после?
Синоними: поучавам, изваждам от заблуждение, давам да разбере, убеждавам, възпитавам, отварям очите, вкарвам в пътя, напълвам главата, осветлявам, напътвам, укротявам вразумявам, вразумяваме, вразумяваш, вразумявате, вразумява, вразумяват, вразумявах, вразумявахме, вразумява, вразумявахте, вразумява, вразумяваха, вразумявах, вразумявахме, вразумяваше, вразумявахте, вразумяваше, вразумяваха, вразумявал съм, вразумявала съм, вразумявало съм, вразумявали сме, вразумявал си, вразумявала си, вразумявало си, вразумявали сте, вразумявал е, вразумявала е, вразумявало е, вразумявали са, бях вразумявал, бях вразумявала, бях вразумявало, бяхме вразумявали, беше вразумявал, беше вразумявала, беше вразумявало, бяхте вразумявали, б

врана, врано, мн. вра`ни, прил. За животно — който има много черен, лъскав косъм. Вран кон. вран, врания, враният, врана, враната, врано, враното, врани, враните

мн. вра`ни, ж. Непрелетна креслива птица с черни и сиви пера. врана, враната, врани, враните

вратът, врата, мн. вратове, (два) врата, м.
1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия.
2. Само задната част на тая част от тялото; тил. Ще ти плесна един по врата.
прил. вратен, вратна, вратно, мн. вратни. Вратни жили.
* Извивам/извия врата — (на някого). Разг. Погубвам, унищожавам.
* Не е врат, ами шия. — Разг. Ирон. Все едно, все същото.
* Обесвам се/обеся се на врата — (на някого). Разг. Чакам да ме хранят, издържат; натрапвам се, досаждам, преча.
* Стъпвам на врата — (на някого). Разг. Подчинявам, покорявам.
* Широко ми е около врата. — Разг. Нямам безпокойство, грижа, притеснение.
Синоними: гърло, гръклян, гуша, шия врат, врата, вратът, вратове, вратовете, врата

мн. врати, ж.<br />1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.<br />2. Самият отвор в стена, ограда. <em>Не стой на вратата, влез!</em><br />3. Спец. В някои спортни игри (футбол, хандбал, хокей) — вертикална рамка, разположена на тясната страна на игрището, където се вкарва топката.<br />същ. умал. вратичка, мн. врати`чки, ж.
* Влизам/вляза през задната врата. — Разг. Постигам нещо по нечестен начин.
* Посочвам/посоча вратата — (на някого). Разг. Изгонвам, пъдя.
* При закрити врата/врати. — За съдебно дело, съвещание, заседание — без да се допускат външни лица.
* Намирам/търся вратичка. — Намирам/търся начин да постигна, каквото искам, като заобиколя установения ред.
Синоними: порта, вратник, вратня, портал, отвор, проход, изход, излаз, вход врата, вратата, врати, вратите

вратарят, вратаря, мн. вратари, м. Спец. В някои спортни игри — играч, който пази вратата (в 3 знач.). <em>Вратарят спаси чист гол.</em><br />прил. вратарски, вратарска, вратарско, мн. врата`рски. Вратарски гол.
Синоними: портиер, пазач, надзирател, страж вратар, вратаря, вратарят, вратари, вратарите, вратари, вратарю

вж. врата`р вратарски, вратарския, вратарският, вратарска, вратарската, вратарско, вратарското, вратарски, вратарските

вж. врат вратен, вратния, вратният, вратна, вратната, вратно, вратното, вратни, вратните

вж. врата` вратичка, вратичката, вратички, вратичките

мн. вратници, (два) вратника, м. Разг. Голяма дворна врата, през която минават коли, животни, хора.
Синоними: вратня, порта, врата вратник, вратника, вратникът, вратници, вратниците, вратника

мн. вра`тни, ж. Диал. Вратник. вратня, вратнята, вратни, вратните

мн. вратовръ`зки, ж. Ивица от плат, която се връзва около врата под яката на риза, обикн. към официално облекло на мъж. вратовръзка, вратовръзката, вратовръзки, вратовръзките

врачът, врача, мн. вра`чове, м. Мъж, който врачува или лекува с билки.
Синоними: гадател, вражалец, предвещател, вещател, пророк, предсказател, знахар, баяч, шарлатанин врач, врача, врачът, врачове, врачовете, врача

мн. вра`чки, ж. Жена врач.
Синоними: баячка, магьосница, фокусница, чародейка, гадателка, гледачка врачка, врачката, врачки, врачките

врачу`ваш, несв. Предсказвам бъдещето или тълкувам миналото с тайнствени средства и начини (на ръка, кафе, карти, боб и пр.).
Синоними: бая, гадая, вещая, предсказвам, предричам, предвещавам, гледам на боб врачувам, врачуваме, врачуваш, врачувате, врачува, врачуват, врачувах, врачувахме, врачува, врачувахте, врачува, врачуваха, врачувах, врачувахме, врачуваше, врачувахте, врачуваше, врачуваха, врачувал съм, врачувала съм, врачувало съм, врачували сме, врачувал си, врачувала си, врачувало си, врачували сте, врачувал е, врачувала е, врачувало е, врачували са, бях врачувал, бях врачувала, бях врачувало, бяхме врачували, беше врачувал, беше врачувала, беше врачувало, бяхте врачували, беше врачувал, беше врачувала, беше врачувало, бяха врачували, ще врачувам, ще врачув

нареч. Разг. Навсякъде, по всички места.
Синоними: навред, навсякъде, вредом, на всички места, по всички посоки, повсеместно

мн. вреди, ж. Ущърб, щета. <em>Причинявам вреда. Нанасям вреда.</em><br />прил. вреден, вредна, вредно, мн. вре`дни. Вреден гризач. Това вредно ли е за здравето?
Синоними: повреда, щета, пакост, загуба, ущърб, разрушения, зло, беда, беля, неприятност, лоша услуга вреда, вредата, вреди, вредите

вж. вреда`
Синоними: вредителен, зловреден, злотворен, пакостен, лош, пагубен, опасен, гибелен, разрушителен, нездравословен, нездрав, нехигиеничен, нареден, натъкмен, нагоден, нагласен, наместен, настанен, зловонен, отровен, зъл, жесток, враждебен, неприязнен, неблагоприятен, отвратителен, гаден, гнусен, отрицателен, злосторен, унищожителен, убийствен вреден, вредния, вредният, вредна, вредната, вредно, вредното, вредни, вредните

вредителят, вредителя, мн. вреди`тели, м. Този (човек, животно, растение и под.), който причинява вреда.
Синоними: пакостник, злосторник, нарушител, саботьор вредител, вредителя, вредителят, вредители, вредителите, вредители, вредителю

нареч. Разг. Вред.
Синоними: вред, навред, навсякъде, на всички места, по всички посоки, повсеместно

и _вредя1</em><em> , вредиш и вредиш, мин. св. вредих и вредих, мин. прич. вредил и вредил, несв. Причинявам вреда. </em>Пушенето вреди на здравето. Това не ми вреди.<em><br />* </em>Не вреди.<em> — Разг. Не пречи, няма да влоши. </em>И още малко сол да сложиш, не вреди!_ <br /><br />----<br /><br />вредиш, мин. св. вредих, мин. прич. вредил, св. — вж. вреждам.
Синоними: повреждам, причинявам вреда, увреждам, навреждам, пакостя, напакостявам, развалям, разстройвам, ощетявам, правя беля, саботирам, спъвам работата, преча, противодействувам вредя, вредим, вредиш, вредите, вреди, вредят, вредих, вредихме, вреди, вредихте, вреди, вредиха, вредях, вредяхме, вредеше, вредяхте, вредеше, вредяха, вредил съм, вредила съм, вредило съм, вредили сме, вредил си, вредила си, вредило си, вредили сте, вредил е, вредила е, вредило е, вредили са, бях вредил, бях вредила, бях вредило, бяхме вредили, беше вредил, беше вредила, беше вредило, бяхте вредили, беше вредил, беше вредила, беше вредило, бяха вредили, ще вредя, ще вредим, ще вредиш, ще вредите, ще вреди, ще вредят, ще съм вредил, ще съм вредила, ще съм вредило, ще сме вре гевезя се гевезиш се, мин. св. гевезих се, мин. прич. гевезил се, несв. Разг. Глезя се. гевезя, гевезим, гевезиш, гевезите, гевези, гевезят, гевезих, гевезихме, гевези, гевезихте, гевези, гевезиха, гевезях, гевезяхме, гевезеше, гевезяхте, гевезеше, гевезяха, гевезил съм, гевезила съм, гевезило съм, гевезили сме, гевезил си, гевезила си, гевезило си, гевезили сте, гевезил е, гевезила е, гевезило е, гевезили са, бях гевезил, бях гевезила, бях гевезило, бяхме гевезили, беше гевезил, беше гевезила, беше гевезило, бяхте гевезили, беше гевезил, беше гевезила, беше гевезило, бяха гевезили, ще гевезя, ще гевезим, ще гевезиш, ще гевезите, ще гевези, ще гевезят, ще глумя се глумиш се, мин. св. глумих се, мин. прич. глумил се, несв. Остар. Правя си глума с някого или нещо.
Синоними: шегувам се, закачам се, пошегувам се, надсмивам се, подигравам се глумя, глумим, глумиш, глумите, глуми, глумят, глумих, глумихме, глуми, глумихте, глуми, глумиха, глумях, глумяхме, глумеше, глумяхте, глумеше, глумяха, глумил съм, глумила съм, глумило съм, глумили сме, глумил си, глумила си, глумило си, глумили сте, глумил е, глумила е, глумило е, глумили са, бях глумил, бях глумила, бях глумило, бяхме глумили, беше глумил, беше глумила, беше глумило, бяхте глумили, беше глумил, беше глумила, беше глумило, бяха глумили, ще глумя, ще глумим, ще глумиш, ще глумите, ще глуми, ще глумят, ще съм глумил, ще съм глумила, ще съм глумило, ще сме глу

вреждаш, несв. и <em>_вредя 2 , св.
1. Кого, какво. Поставям в общ ред с други.
2. Кого. Настанявам не по редовния начин, а като използвам лични връзки. Успях да го вредя на редовно място.
вреждам се/вредя се. 1. — Сполучвам да заема място, ред, да се включа. От тях човек не може да се вреди.
2. Постигам, получавам нещо не по установения начин, а с връзки. Един път и ние да се вредим!_ вреждам, вреждаме, вреждаш, вреждате, врежда, вреждат, вреждах, вреждахме, врежда, вреждахте, врежда, вреждаха, вреждах, вреждахме, вреждаше, вреждахте, вреждаше, вреждаха, вреждал съм, вреждала съм, вреждало съм, вреждали сме, вреждал си, вреждала си, вреждало си, вреждали сте, вреждал е, вреждала е, вреждало е, вреждали са, бях вреждал, бях вреждала, бях вреждало, бяхме вреждали, беше вреждал, беше вреждала, беше вреждало, бяхте вреждали, беше вреждал, беше вреждала, беше вреждало, бяха вреждали, ще вреждам, ще вреждаме, ще вреждаш, ще вреждате, ще врежда, ще врежда вричам се вричаш се, несв. и <em>_врека се, св. Остар. Давам дума, клетва; заричам се. Врекла съм се повече да не стъпя у тях._
Синоними: заричам се, обричам се, обещавам, давам дума вричам, вричаме, вричаш, вричате, врича, вричат, вричах, вричахме, врича, вричахте, врича, вричаха, вричах, вричахме, вричаше, вричахте, вричаше, вричаха, вричал съм, вричала съм, вричало съм, вричали сме, вричал си, вричала си, вричало си, вричали сте, вричал е, вричала е, вричало е, вричали са, бях вричал, бях вричала, бях вричало, бяхме вричали, беше вричал, беше вричала, беше вричало, бяхте вричали, беше вричал, беше вричала, беше вричало, бяха вричали, ще вричам, ще вричаме, ще вричаш, ще вричате, ще врича, ще вричат, ще съм вричал, ще съм вричала, ще съм вричало, ще см

врекнеш, мин. св. врекнах, мин. прич. вре`кнал, св. — вж. вряквам.

мн. времена`, ср.
1. Спец. Само ед. Във философията — основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята. Във времето и пространството.
2. Само ед. Продължителност, траене на това, което става, измервано в секунди, минути, часове и пр. Колко време ще се бавиш? Как бързо минава времето!
3. Само ед. Определен момент, промеждутък, период. Прекарах добре времето си в неделя. По време на заседанието. В това време. По това време. По всяко време. Нощно време.
4. Само ед. Удобен, подходящ, благоприятен момент. Не е време за четене. Време е да тръгваме. Май че е време да започваме. Никога не намираш време за мене.
5. Епоха, исторически период. Това са останки от времето на Второто българско царство. Размирни времена.
6. Спец. В езикознанието — глаголна категория, чрез която се определя положението на действието спрямо момента на говорене. Сегашно време. Минало свършено време.
* Без време. — Преждевременно. Замина си без време.
* В последно време. — Напоследък. В последно време зачестиха валежите.
* Едно време. — Разг. Преди години, някога, отдавна. Имало едно време. Ние едно време не правехме така.
* На времето. — Разг. Отдавна, някога, на което съм свидетел.
* На първо време. — Разг. В началото. Тия продукти ще ни стигнат на първо време.
* Ни в туй, ни в онуй време. — Разг. В неподходящ момент.
* От време на време. — Понякога. Идват си от време на време.
* По едно време. — Разг. В неопределен минал момент. По едно време чух шум.
* По някое време. — Разг. В неопределен бъдещ момент. Мини по някое време!
* Преди време. — Не много отдавна.

—-

ср., само ед. Състояние на атмосферата в определено място, в определен момент. Времето днес е хубаво. Какво е времето при вас? Времето се разваля. Времето се оправя. Тихо време. Облачно време. Студено време. Горещо време. Хладно за сезона време.
Синоними: доба, времетраене, продължителност, трайност, период, сезон, епоха, срок, час, момент, времена време, времето, времена, времената

временна, временно, мн. временни, прил. Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. <em>Временно явление. Временни трудности. Временна управа.</em><br />нареч. временно. Живея временно на друго място.
Синоними: привременен, кратковременен, кратък, краткотраен, скоротечен, скоропреходен, нетраен, мимолетен, тленен, мигновен, моментен, ефимерен, преходен, непостоянен, конюнктурен, импровизиран, нахвърлян временен, временния, временният, временна, временната, временно, временното, временни, временните

вж. вре`менен

ср., само ед. Срок, време, през което нещо става, трае, използва се.
Синоними: продължителност, срок, време, трайност, ограничен период от време, промеждутък, срок на валидност времетраене, времетраенето, времетраения, времетраенията

мн. вреска`ла, ср. Дете или изобщо човек, който много вряска, вика, пищи. врескало, врескалото, врескала, врескалата

вреснеш, мин. св. вреснах, мин. прич. вре`снал, св. — вж. врясвам. вресна, вреснем, вреснеш, вреснете, вресне, вреснат, вреснах, вреснахме, вресна, вреснахте, вресна, вреснаха, вреснех, вреснехме, вреснеше, вреснехте, вреснеше, вреснеха, вреснал съм, вреснала съм, вреснало съм, вреснали сме, вреснал си, вреснала си, вреснало си, вреснали сте, вреснал е, вреснала е, вреснало е, вреснали са, бях вреснал, бях вреснала, бях вреснало, бяхме вреснали, беше вреснал, беше вреснала, беше вреснало, бяхте вреснали, беше вреснал, беше вреснала, беше вреснало, бяха вреснали, ще вресна, ще вреснем, ще вреснеш, ще вреснете, ще вресне, ще вреснат, ще

вретенарят, вретенаря, мн. вретена`ри, м. Циганин, който прави и продава вретена. вретенар, вретенаря, вретенарят, вретенари, вретенарите, вретенари, вретенарю

мн. вретена`рки, ж. Циганка вретенар или съпруга на вретенар. вретенарка, вретенарката, вретенарки, вретенарките

мн. врете`на, ср.
1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.
2. Спец. Част от предачна или тъкачна машина за навиване на прежда.
3. Спец. Част на машина (струг, пробивна машина и др.) във форма на пръчка с кръгло сечение, която се върти около оста си.
Синоними: макара, масурче, бобина, шпула, ос, вал, шпиндел вретено, вретеното, вретена, вретената

голяма торба, чувал вретище, вретището, вретища, вретищата

врещиш, мин. св. врещях, мин. прич. врещя`л, несв.
1. За коза — продължително издавам пресеклив, треперлив глас.
2. Прен. Разг. Пренебр. Викам, плача с креслив и треперлив глас.
Синоними: вряскам, кряскам, викам, крещя, развиквам се, пискам, разписквам се, изкрясквам, надавам вик врещя, врещим, врещиш, врещите, врещи, врещят, врещях, врещяхме, врещя, врещяхте, врещя, врещяха, врещях, врещяхме, врещеше, врещяхте, врещеше, врещяха, врещял съм, врещяла съм, врещяло съм, врещели сме, врещял си, врещяла си, врещяло си, врещели сте, врещял е, врещяла е, врещяло е, врещели са, бях врещял, бях врещяла, бях врещяло, бяхме врещели, беше врещял, беше врещяла, беше врещяло, бяхте врещели, беше врещял, беше врещяла, беше врещяло, бяха врещели, ще врещя, ще врещим, ще врещиш, ще врещите, ще врещи, ще врещят, ще съм врещял, ще съм врещяла, ще съм врещяло, ще сме вре

мед. вж. кератинизация вроговяване, вроговяването, вроговявания, вроговяванията

вродена, вродено, мн. вроде`ни, прил. Който съществува по рождение, а не е придобит след това. Вроден талант. Вроден дефект. Вродена интелигентност.
Синоними: естествен, природен, вкоренен, всаден, присъщ, инстинктивен, внедрен, наследствен, кръвен, безусловен, неограничен, необусловен, спонтанен, непристорен, незаучен, коренен, основен, радикален, съществен, начален, първоначален, елементарен вроден, вродения, вроденият, вродена, вродената, вродено, вроденото, вродени, вродените

връвта, мн. върви, ж.
1. Усукани в едно няколко нишки от коноп, вълна и пр., които служат за връзване.
2. Разг. Наниз. Имам две върви сухи чушки.
Синоними: връзка, конец, нишка, влакно, въженце, канап, шнур, кант връв, връвта, върви, вървите

предлог. Диал. Върху, на, въз. Полека, ще паднеш връз детето!
Синоними: на, въз, отгоре, връх, върху, над

връзваш, несв. и вържа, св.
1. Какво. Съединявам чрез възел в едно краищата на връв, въже и др.
2. Какво. Увивам, опаковам с връв, въже и др. Трябва да вържем здраво тоя багаж.
3. Кого, какво. Привързвам, завързвам, прикрепвам. Вържи магарето! Вързали го за едно дърво.
4. Прен. Разг. Кого. Заставям да стои на едно място или да се занимава дълго с едно и също. Вързал ме е с това дете, не мога да мръдна.
5. Прен. Жарг. Кого. Излъгвам, лъжа. Ти май ме върза, че не си бил вкъщи.
връзвам се/вържа се. 1. — Разг. Стоя на едно място или дълго се занимавам с едно нещо поради свой ангажимент, работа. Вързал съм се с една работа вкъщи, не мога никъде да отида.
2. Прен. Жарг. Подлъгвам се, лъжа се. И аз се вързах да го чакам. И що се връзваш?
3. Разг. Съотнасям се, съответствам. Вчера едно приказва, днес друго — май не се връзват приказките му.

—-

връзваш, несв. и вържа, св.; Какво. За растение — давам плод. Тая ябълка вече трета година не връзва никакъв плод.
Синоними: свързвам, увивам, обвързвам, завързвам, съединявам, присъединявам, стягам, привързвам, ангажирам, вкопчвам връзвам, връзваме, връзваш, връзвате, връзва, връзват, връзвах, връзвахме, връзва, връзвахте, връзва, връзваха, връзвах, връзвахме, връзваше, връзвахте, връзваше, връзваха, връзвал съм, връзвала съм, връзвало съм, връзвали сме, връзвал си, връзвала си, връзвало си, връзвали сте, връзвал е, връзвала е, връзвало е, връзвали са, бях връзвал, бях връзвала, бях връзвало, бяхме връзвали, беше връзвал, беше връзвала, беше връзвало, бяхте връзвали, беше връзвал, беше връзвала, беше връзвало, бяха връзвали, ще връзвам, ще връзваме, ще връзваш, ще връзвате, ще връзва, ще връзва

мн. връ`зки, ж.
1. Неголяма връв или тънка ивица от кожа, плат и под. за завързване. Връзки на обувки.
2. Разг. Вратовръзка.
3. Няколко еднакви предмета, свързани заедно. Една връзка магданоз.
4. Контакт. Външнотърговски връзки. Нарушена е връзката между отделните предприятия. Влязох във връзка с един учен от чужбина. Постоянно съм във връзка със сина си.
5. Взаимозависимост. Връзка между теория и практика.
6. Близост, взаимно общуване. Не поддържам никаква връзка с тях. Любовна връзка.
7. Само мн. Близки отношения, познанство с влиятелни хора, на чиято подкрепа разчитам при нужда. Имаш ли връзки в болницата? Стига с тия връзки!
Синоними: сноп, вързоп, възел, пакет, вратовръзка, съюз, познанство, общуване, сношение, приятелство, близост, досег, контакт, окови, вериги, железа, мост, съединение, звено, отношение, съответствие, съгласуемост, логичност, причинна връзка, обусловеност, взаимозависимост, общност, спойка, споеност, свързаност, асоциация, верига, скоба, греда, допир, съприкосновение, брънка, свръзка, куп, другарство, наръч, ръкойка, свързване, монтиране, сглобка, муфа, сношение общуване, става, място на съединяване връзка, връзката, връзки, връзките

връзкарят, връзкаря, мн. връзка`ри, м. Разг. Пренебр. Лице, което има връзки (в 7 знач.) и се възползва от тях. връзкар, връзкаря, връзкарят, връзкари, връзкарите, връзкари, връзкарю

мн. врънка`ла, ср. Разг. Пренебр. Човек, който непрекъснато врънка, досажда. врънкало, врънкалото, врънкала, врънкалата

връ`нкаш, несв. Разг. Настойчиво искам нещо от някого, като му досаждам. Постоянно врънка за пари. Стига си врънкал! врънкам, врънкаме, врънкаш, врънкате, врънка, врънкат, врънках, врънкахме, врънка, врънкахте, врънка, врънкаха, врънках, врънкахме, врънкаше, врънкахте, врънкаше, врънкаха, врънкал съм, врънкала съм, врънкало съм, врънкали сме, врънкал си, врънкала си, врънкало си, врънкали сте, врънкал е, врънкала е, врънкало е, врънкали са, бях врънкал, бях врънкала, бях врънкало, бяхме врънкали, беше врънкал, беше врънкала, беше врънкало, бяхте врънкали, беше врънкал, беше врънкала, беше врънкало, бяха врънкали, ще врънкам, ще врънкаме, ще врънкаш, ще врънкате, ще врънка, ще врънка

мн. връстни`ци, м. Човек, който е на еднаква възраст с друг човек. Излязохме връстници. връстник, връстника, връстникът, връстници, връстниците, връстници, връстнико

мн. връстни`ци, ж. Жена, която е на еднаква възраст с друг човек. връстница, връстницата, връстници, връстниците

врътваш, несв. и врътна, св.; Какво. Изведнъж обръщам, извивам нещо около самото него с кръгово движение. Рязко врътна волана.
* Врътвам/врътна един телефон. — Разг. Обаждам се по телефона. Чакай да му врътна един телефон.
* Като ти врътна един! — Разг. Ще те ударя, ще те зашлевя. врътвам, врътваме, врътваш, врътвате, врътва, врътват, врътвах, врътвахме, врътва, врътвахте, врътва, врътваха, врътвах, врътвахме, врътваше, врътвахте, врътваше, врътваха, врътвал съм, врътвала съм, врътвало съм, врътвали сме, врътвал си, врътвала си, врътвало си, врътвали сте, врътвал е, врътвала е, врътвало е, врътвали са, бях врътвал, бях врътвала, бях врътвало, бяхме врътвали, беше врътвал, беше врътвала, беше врътвало, бяхте врътвали, беше врътвал, беше врътвала, беше врътвало, бяха врътвали, ще врътвам, ще врътваме, ще врътваш, ще врътвате, ще врътва, ще врътва

врътнеш, мин. св. врътнах, мин. прич. врътнал, св. — вж. врътвам. врътна, врътнем, врътнеш, врътнете, врътне, врътнат, врътнах, врътнахме, врътна, врътнахте, врътна, врътнаха, врътнех, врътнехме, врътнеше, врътнехте, врътнеше, врътнеха, врътнал съм, врътнала съм, врътнало съм, врътнали сме, врътнал си, врътнала си, врътнало си, врътнали сте, врътнал е, врътнала е, врътнало е, врътнали са, бях врътнал, бях врътнала, бях врътнало, бяхме врътнали, беше врътнал, беше врътнала, беше врътнало, бяхте врътнали, беше врътнал, беше врътнала, беше врътнало, бяха врътнали, ще врътна, ще врътнем, ще врътнеш, ще врътнете, ще врътне, ще врътнат, ще връцна се връцнеш се, мин. св. връцнах се, мин. прич. връцнал се, св. — вж. връцвам се. връцна, връцнем, връцнеш, връцнете, връцне, връцнат, връцнах, връцнахме, връцна, връцнахте, връцна, връцнаха, връцнех, връцнехме, връцнеше, връцнехте, връцнеше, връцнеха, връцнал съм, връцнала съм, връцнало съм, връцнали сме, връцнал си, връцнала си, връцнало си, връцнали сте, връцнал е, връцнала е, връцнало е, връцнали са, бях връцнал, бях връцнала, бях връцнало, бяхме връцнали, беше връцнал, беше връцнала, беше връцнало, бяхте връцнали, беше връцнал, беше връцнала, беше връцнало, бяха връцнали, ще връцна, ще връцнем, ще връцнеш, ще връцнете, ще връцне, ще връцнат, ще

върхът, върха, мн. върхове, (два) върха, м.
1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо. Връх на планина. На върха на дървото. Връх на кула.
2. Тънък, заострен край на предмет. Връх на игла. Връх на език.
3. Прен. Само ед. Висша, крайна степен в проявата на нещо. Връх на съвършенството. Връх на глупостта. На върха на славата.
4. Прен. Само мн. Висшите ръководни обществени или държавни кръгове. Той е вече някъде по върховете.
прил. върхов, върхова, върхово, мн. върхови (в 1 и 3 знач.). Върхов момент. Върхов час.
Синоними: възвишение, било, острие, край, върху, над, въз, връз, отгоре, апогей, зенит, разцвет, кота, височина, хълм, кулминационна точка връх, върха, върхът, върхове, върховете, върха

връхна, връхно, мн. връ`хни, прил. За дреха — който се облича и носи най-отгоре, върху други дрехи. Връхни дрехи.
* Връхна точка. — Кулминационна точка. връхен, връхния, връхният, връхна, връхната, връхно, връхното, връхни, връхните

връхлетиш, мин. св. връхлетях, мин. прич. връхлетя`л, св. — вж. връхлитам. връхлетя, връхлетим, връхлетиш, връхлетите, връхлети, връхлетят, връхлетях, връхлетяхме, връхлетя, връхлетяхте, връхлетя, връхлетяха, връхлетях, връхлетяхме, връхлетеше, връхлетяхте, връхлетеше, връхлетяха, връхлетял съм, връхлетяла съм, връхлетяло съм, връхлетели сме, връхлетял си, връхлетяла си, връхлетяло си, връхлетели сте, връхлетял е, връхлетяла е, връхлетяло е, връхлетели са, бях връхлетял, бях връхлетяла, бях връхлетяло, бяхме връхлетели, беше връхлетял, беше връхлетяла, беше връхлетяло, бяхте връхлетели, беше връхлетял, беше връхлетяла, беше връхле

връхлетя`ваш, несв. Връхлитам. връхлетявам, връхлетяваме, връхлетяваш, връхлетявате, връхлетява, връхлетяват, връхлетявах, връхлетявахме, връхлетява, връхлетявахте, връхлетява, връхлетяваха, връхлетявах, връхлетявахме, връхлетяваше, връхлетявахте, връхлетяваше, връхлетяваха, връхлетявал съм, връхлетявала съм, връхлетявало съм, връхлетявали сме, връхлетявал си, връхлетявала си, връхлетявало си, връхлетявали сте, връхлетявал е, връхлетявала е, връхлетявало е, връхлетявали са, бях връхлетявал, бях връхлетявала, бях връхлетявало, бяхме връхлетявали, беше връхлетявал, беше връхлетявала

връхлиташ, несв. и връхлетя, св.
1. Спускам се изведнъж и неочаквано върху нещо. Котката връхлетя върху птичката и я грабна.
2. Влизам с все сила, стремително някъде. Той отвори вратата и направо връхлетя отгоре ми.
3. На какво/на кого. Натъквам се, попадам ненадейно. Уж се криех, а изведнъж връхлетях на нея.
4. Нахвърлям се с викове и ругатни. Тя връхлиташе срещу него, разярена и раздърпана.
5. Кого. Само в трето лице — сполетявам. Връхлетя ме нещастие.
Синоними: налитам, натъквам се, влитам, вмъквам се, нахвърлям се, нападам, втурвам се, впускам се, впущам се, атакувам, устремявам се, нахлувам, хвърлям се, бухвам се, изненадвам, сблъсквам се, изправям се пред, срещам, сполетявам, постигам, идвам внезапно, завладявам, обземам, нахвърлям се върху, преминавам през, опустошавам, унищожавам, помитам връхлитам, връхлитаме, връхлиташ, връхлитате, връхлита, връхлитат, връхлитах, връхлитахме, връхлита, връхлитахте, връхлита, връхлитаха, връхлитах, връхлитахме, връхлиташе, връхлитахте, връхлиташе, връхлитаха, връхлитал съм, връхлитала съм, връхлитало съм, връхлитали сме, връхлитал си, връхлитала си, връхлитало си, връхлитали сте, връхлитал е, връхлитала е, връхлитало е, връхлитали са, бях връхлитал, бях връхлитала, бях връхлитало, бяхме връхлитали, беше връхлитал, беше връхлитала, беше връхлитало, бяхте връхлитали, беше връхлитал, беше връхлитала, беше връх връцвам се връцваш се, несв. и <em>_връцна се, св. Разг. Пренебр. Изведнъж, енергично се обръщам, за да тръгна в обратна посока. Връцна се и излезе._
Синоними: врътвам се, завъртявам се, извръщам се, изменям посока, завивам, обръщам се, кръшвам, давам гръб, възвръщам се, криввам, връщам се връцвам, връцваме, връцваш, връцвате, връцва, връцват, връцвах, връцвахме, връцва, връцвахте, връцва, връцваха, връцвах, връцвахме, връцваше, връцвахте, връцваше, връцваха, връцвал съм, връцвала съм, връцвало съм, връцвали сме, връцвал си, връцвала си, връцвало си, връцвали сте, връцвал е, връцвала е, връцвало е, връцвали са, бях връцвал, бях връцвала, бях връцвало, бяхме връцвали, беше връцвал, беше връцвала, беше връцвало, бяхте връцвали, беше връцвал, беше връцвала, беше връцвало, бяха връцвали, ще връцвам, ще връцваме, ще връцваш, ще връцвате, ще връцва, ще връцва връцкам се връ`цкаш се, несв. Разг. Пренебр. Обикн. за жена — ходя насам-натам, въртя се предизвикателно, за да направя впечатление. Виж я как се връцка. връцкам, връцкаме, връцкаш, връцкате, връцка, връцкат, връцках, връцкахме, връцка, връцкахте, връцка, връцкаха, връцках, връцкахме, връцкаше, връцкахте, връцкаше, връцкаха, връцкал съм, връцкала съм, връцкало съм, връцкали сме, връцкал си, връцкала си, връцкало си, връцкали сте, връцкал е, връцкала е, връцкало е, връцкали са, бях връцкал, бях връцкала, бях връцкало, бяхме връцкали, беше връцкал, беше връцкала, беше връцкало, бяхте връцкали, беше връцкал, беше връцкала, беше връцкало, бяха връцкали, ще връцкам, ще връцкаме, ще връцкаш, ще връцкате, ще връцка, ще връцка

връцвам се, връцваш се, несв. и връцна се, св. Разг. Пренебр. Изведнъж, енергично се обръщам, за да тръгна в обратна посока. Връцна се и излезе.

връчиш, мин. св. връчих, мин. прич. връ`чил, св. — вж. връчвам. връча, връчим, връчиш, връчите, връчи, връчат, връчих, връчихме, връчи, връчихте, връчи, връчиха, връчех, връчехме, връчеше, връчехте, връчеше, връчеха, връчил съм, връчила съм, връчило съм, връчили сме, връчил си, връчила си, връчило си, връчили сте, връчил е, връчила е, връчило е, връчили са, бях връчил, бях връчила, бях връчило, бяхме връчили, беше връчил, беше връчила, беше връчило, бяхте връчили, беше връчил, беше връчила, беше връчило, бяха връчили, ще връча, ще връчим, ще връчиш, ще връчите, ще връчи, ще връчат, ще съм връчил, ще съм връчила, ще съм връчило, ще сме връ

връчваш, несв. и връча, св.; какво, на кого. Предавам, давам в ръце. Връчиха му заповед за уволнение.
Синоними: давам, предавам, давам на ръка, доставям, издавам, освобождавам, изнасям връчвам, връчваме, връчваш, връчвате, връчва, връчват, връчвах, връчвахме, връчва, връчвахте, връчва, връчваха, връчвах, връчвахме, връчваше, връчвахте, връчваше, връчваха, връчвал съм, връчвала съм, връчвало съм, връчвали сме, връчвал си, връчвала си, връчвало си, връчвали сте, връчвал е, връчвала е, връчвало е, връчвали са, бях връчвал, бях връчвала, бях връчвало, бяхме връчвали, беше връчвал, беше връчвала, беше връчвало, бяхте връчвали, беше връчвал, беше връчвала, беше връчвало, бяха връчвали, ще връчвам, ще връчваме, ще връчваш, ще връчвате, ще връчва, ще връчва

железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене връшник, връшника, връшникът, връшници, връшниците, връшника

връщаш, несв. и върна, св.
1. Кого, какво. Насочвам да тръгне в обратна посока. Там двама полицаи връщат всички коли, пътят е затворен.
2. Кого, какво. Заставям да отиде или занасям там, където е бил. Тя го носи при мене, аз го връщам обратно. Бягай да върнеш оня човек, забрави си парите.
3. Какво, на кого. Давам обратно, което съм взел. Кога ще ми върнеш парите? Върна ли и` книгата?
4. Какво. Движа в обратна посока. Върни колата малко назад!
5. Кого. Отказвам услуга, среща; пъдя. Нали ти казах, че ще те върне, той пари не дава.
6. Какво, на кого. Отговарям със същото; отвръщам. Връщам му визитата. Ще ти върна тъпкано това, да знаеш!
връщам се/върна се. 1. — Отивам или идвам обратно там, където съм бил. Вечер тя се връщаше късно от работа. Винаги когато можеше, той се връщаше в тоя град, където бе живял толкова години.
2. Почвам отново да правя това, което съм прекъснал да правя. Утре се връщам на работа. Трябва да се върна към тоя ръкопис още един път.
3. Насочвам мисълта си назад. Искам да се върна на оня въпрос.
Синоними: давам обратно, повръщам, възвръщам, отхвърлям, отблъсвам, отстранявам, отдалечавам, препращам връщам, връщаме, връщаш, връщате, връща, връщат, връщах, връщахме, връща, връщахте, връща, връщаха, връщах, връщахме, връщаше, връщахте, връщаше, връщаха, връщал съм, връщала съм, връщало съм, връщали сме, връщал си, връщала си, връщало си, връщали сте, връщал е, връщала е, връщало е, връщали са, бях връщал, бях връщала, бях връщало, бяхме връщали, беше връщал, беше връщала, беше връщало, бяхте връщали, беше връщал, беше връщала, беше връщало, бяха връщали, ще връщам, ще връщаме, ще връщаш, ще връщате, ще връща, ще връщат, ще съм връщал, ще съм връщала, ще съм връщало, ще см

вриш, мин. св. врях, мин. прич. врял, несв.
1. За течност — движа се, клокоча при силно нагряване; кипя. Водата ври. Млякото ври.
2. Варя се в силно нагрята течност. Оставете ги да врят десет минути.
3. Прен. Вълнувам се, бушувам; намирам се във възбудено състояние. Главата ми ври от мисли.
* Врял и кипял. — Разг. За човек — който е опитен, знае много, преживял е много. Той е врял и кипял в тая работа.
Синоними: кипя, завирам, възвирам, къкря вря, врим, вриш, врите, ври, врят, врях, вряхме, вря, вряхте, вря, вряха, врях, вряхме, вреше, вряхте, вреше, вряха, врял съм, вряла съм, вряло съм, врели сме, врял си, вряла си, вряло си, врели сте, врял е, вряла е, вряло е, врели са, бях врял, бях вряла, бях вряло, бяхме врели, беше врял, беше вряла, беше вряло, бяхте врели, беше врял, беше вряла, беше вряло, бяха врели, ще вря, ще врим, ще вриш, ще врите, ще ври, ще врят, ще съм врял, ще съм вряла, ще съм вряло, ще сме врели, ще си врял, ще си вряла, ще си вряло, ще сте врели, ще е врял, ще е вряла, ще е вряло, ще са врели, щях да вря, щяхме

ж., само ед.
1. Безреден силен шум от говор, викове на много хора.
2. Пренебр. Шум, раздухване пред обществото на някой въпрос, коментарии. Вдигна се голяма врява във връзка с изказването на министър-председателя.
Синоними: шум, глъч, олелия, глъчка, писък, гюрултия, дандания, вик, ропот, смут, негодувание, безредие, хаос, вълнение, сензация, бъркотия, викове, тупурдия, голям шум, дисонанс, дисониращ акорд, объркване, уплаха, възбуда, суетене, щуране, шетня, нервничене, суматоха, кавга, караница врява, врявата, вряви, врявите

врязваш, несв. и врежа, св.; Какво. С рязане правя вдлъбнатина или издълбавам нещо върху друг предмет.
врязвам се/врежа се. 1. — С рязане прониквам, вдавам се, вдълбавам се. Скалите са се врязали навътре в морето. Той се вряза в тълпата с викове.
2. Прен. Оставям дълбока следа в съзнанието. Тая сцена така се е врязала в съзнанието ми.
Синоними: вдълбавам, продупчвам, дупча, надупчвам, издълбавам, впивам, пъхам, завирам, втиквам, натиквам, провирам, задълбавам врязвам, врязваме, врязваш, врязвате, врязва, врязват, врязвах, врязвахме, врязва, врязвахте, врязва, врязваха, врязвах, врязвахме, врязваше, врязвахте, врязваше, врязваха, врязвал съм, врязвала съм, врязвало съм, врязвали сме, врязвал си, врязвала си, врязвало си, врязвали сте, врязвал е, врязвала е, врязвало е, врязвали са, бях врязвал, бях врязвала, бях врязвало, бяхме врязвали, беше врязвал, беше врязвала, беше врязвало, бяхте врязвали, беше врязвал, беше врязвала, беше врязвало, бяха врязвали, ще врязвам, ще врязваме, ще врязваш, ще врязвате, ще врязва, ще врязва

междум. За подражание на звук, издаван от жаба.

вря`каш, несв.
1. За жаба — крякам.
2. Прен. Разг. Врещя.
3. Разг. Пренебр. Вдигам врява (в 1 знач.), карам се, крещя прегракнал. врякам, врякаме, врякаш, врякате, вряка, врякат, вряках, врякахме, вряка, врякахте, вряка, врякаха, вряках, врякахме, врякаше, врякахте, врякаше, врякаха, врякал съм, врякала съм, врякало съм, врякали сме, врякал си, врякала си, врякало си, врякали сте, врякал е, врякала е, врякало е, врякали са, бях врякал, бях врякала, бях врякало, бяхме врякали, беше врякал, беше врякала, беше врякало, бяхте врякали, беше врякал, беше врякала, беше врякало, бяха врякали, ще врякам, ще врякаме, ще врякаш, ще врякате, ще вряка, ще врякат, ще съм врякал, ще съм врякала, ще съм врякало, ще см

врякваш, несв. и врекна, св. Изведнъж почвам да врякам.

врекнеш, мин. св. врякнах, мин. прич. вря`кнал, св. Врекна.

врясваш, несв. и вресна, св. Изведнъж почвам да вряскам.

вряскаш, несв. Издавам врясък; врякам. <em>Вряска, сякаш ще го колят.</em><br />Синоними: кряскам, викам, крещя, развиквам се, пискам, разписквам се, изкрясквам, надавам вик, врещя вряскам, вряскаме, вряскаш, вряскате, вряска, вряскат, врясках, вряскахме, вряска, вряскахте, вряска, вряскаха, врясках, вряскахме, вряскаше, вряскахте, вряскаше, вряскаха, вряскал съм, вряскала съм, вряскало съм, вряскали сме, вряскал си, вряскала си, вряскало си, вряскали сте, вряскал е, вряскала е, вряскало е, вряскали са, бях вряскал, бях вряскала, бях вряскало, бяхме вряскали, беше вряскал, беше вряскала, беше вряскало, бяхте вряскали, беше вряскал, беше вряскала, беше вряскало, бяха вряскали, ще вряскам, ще вряскаме, ще вряскаш, ще вряскате, ще вряска, ще вряска вслушвам се вслушваш се, несв. и вслу`шам се, св.
1. Напрягам слуха си и вниманието си, за да различа, да разбера. Той се вслушваше във всеки шум.
2. В кого/в какво. Вземам под внимание, съобразявам се. Така е, като не се вслушваш в думите ми.
Синоними: слушам, давам ухо, долавям, подочувам, заслушвам се, дочувам, чувам, ослушвам се, наострям уши, слухтя, заслухтявам, послушвам, изпълнявам, възприемам, съгласявам се, вземам под внимание, обръщам внимание вслушвам, вслушваме, вслушваш, вслушвате, вслушва, вслушват, вслушвах, вслушвахме, вслушва, вслушвахте, вслушва, вслушваха, вслушвах, вслушвахме, вслушваше, вслушвахте, вслушваше, вслушваха, вслушвал съм, вслушвала съм, вслушвало съм, вслушвали сме, вслушвал си, вслушвала си, вслушвало си, вслушвали сте, вслушвал е, вслушвала е, вслушвало е, вслушвали са, бях вслушвал, бях вслушвала, бях вслушвало, бяхме вслушвали, беше вслушвал, беше вслушвала, беше вслушвало, бяхте вслушвали, беше вслушвал, беше вслушвала, беше вслушвало, бяха вслушвали, ще вслушвам, ще вслушв

вреснеш, мин. св. вряснах, мин. прич. вря`снал, св. Вресна. все- Първа съставна част на сложни думи със значение: а) Общ, общо, напр. всебалкански, всебългарски, всеизвестен, всенароден, всеславянски. б) Всички, всичко, цял, напр. всевластен, всевластие, всевъзможен, всезнаен, всезнайно, всемирен, всеобемен, всеобхватен, всеопрощение, всепризнат, всестранен, всеяден. в) Най-, пре-, напр. всеблаг, всемилостив, всемогъщ, всемощен, всемъдър, всесилен.

мн. врясъци, (два) врясъка, м. Остър вик, писък; крясък.
Синоними: писък врясък, врясъка, врясъкът, врясъци, врясъците, врясъка