Човек страдащ от воайорство.
вж. воайорство воайор, воайора, воайорът, воайори, воайорите, воайора

Парафилия, при която сексуално удоволствие доставя наблюдението на други лица без знанието им.
Фр. voirр, гледам воайорство, воайорството, воайорства, воайорствата

мн. воали, (два) воала, м.
1. Само ед. Лек прозрачен плат.
2. Къс от такъв плат за украса към женско облекло.
Синоними: було, фередже, покривало воал, воала, воалът, воали, воалите, воала

мн. воале`тки, ж. Гарнитура към дамска шапка от тънка мрежеста материя, която се спуска върху част от лицето и я прикрива. воалетка, воалетката, воалетки, воалетките

Битумна мушама с основа от стъклен воал.

мн. воаяжи, (два) воаяжа, м. Пътуване, пътешествие. воаяж, воаяжа, воаяжът, воаяжи, воаяжите, воаяжа

мн. води, ж.<br />1. Само ед. Прозрачна безцветна течност, която в чист химически вид представлява съединение на водород и кислород.<br />2. Пространство или маса от тази течност. <em>Водите на река Дунав. Подпочвени води. Пътуваме по вода вече една седмица.</em><br />3. Напитка или разтвор с тази течност. <em>Газирана вода. Минерална вода. Розова вода.</em><br />същ. умал. водица, ж. (в 3 знач.).
същ. умал. водичка, ж. (в 3 знач.).<br />прил. воден, водна, водно, мн. во`дни. Водни струи. Водни източници. Воден транспорт. Водна помпа. Водна чаша.
* Дестилирана вода. — Спец. В химията — пречистена по специален начин, чрез преваряване вода.
* Минерална вода. — Природна вода, естествено богата на соли и вещества, които оказват лечебно въздействие.
* Водна боя. — Боя за рисуване, която се разтваря с вода; акварел.
* Водна топка. — Спец. Състезателна игра с топка в басейн, където играчите се придвижват с плуване.
* Жива вода. — В митологията — чудотворна вода.
* Като риба във вода. — Разг. Много добре. Чувствам се като риба във вода.
* Ловя риба в мътна вода. — Разг. Използвам бъркотия, за да извлека полза за себе си.
* Пих една студена вода. — Разг. Примирих се, че съм измамен, ощетен.
* Плувам в свои води. — Чувствам се на мястото си.
* По вода. — Разг. Леко, бързо, добре. Да ти върви по вода!
* Подливам вода (на някого). — Разг. Постъпвам подло с някого, причинявам му пакост.
* Тиха вода. — Разг. Прикрит, потаен човек. вода, водата, води, водите

мн. вода`чи, м.
1. Човек, който води, развежда друг/други, като показва пътя.
2. Ръководител; водител. Водач на въстание. Водачи на партии.
3. Лице, което шофира превозно средство. Водач на автобус.
4. Този, който е начело в класиране, състезание. Водач във временното класиране.
Синоними: разводач, пътеводител, водител, предводител, ръководител, вожд, наставник, напътственик, покровител, челник, главатар, байрактар, началник, шеф, отговорник, лидер, войвода, инициатор, тартор, подстрекател, шофьор, машинист, ватман водач, водача, водачът, водачи, водачите, водачи, водачо

мн. вода`чки, ж. Жена водач. водачка, водачката, водачки, водачките

мн. водевили, (два) водевила, м. Лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет, обикн. с музикален съпровод и пеене на отделни куплети.
прил. водевилен, водевилна, водевилно, мн. водевилни. Водевилен сюжет. водевил, водевила, водевилът, водевили, водевилите, водевила

вж. водеви`л водевилен, водевилния, водевилният, водевилна, водевилната, водевилно, водевилното, водевилни, водевилните

вж. вода` воден, водния, водният, водна, водната, водно, водното, водни, водните

мн. воденици, ж.<br />1. Мелница, карана от вода.<br />2. Воденичка (във 2 знач.).<br />прил. воденичен, воденична, воденично, мн. водени`чни. Воденично колело. Воденичен камък. воденица, воденицата, воденици, водениците

воденичарят, воденичаря, мн. воденичари, м. Човек, който има воденица и/или работи във воденица.<br />прил. воденичарски, воденичарска, воденичарско, мн. воденича`рски. воденичар, воденичаря, воденичарят, воденичари, воденичарите, воденичари, воденичарю

вж. воденича`р воденичарски, воденичарския, воденичарският, воденичарска, воденичарската, воденичарско, воденичарското, воденичарски, воденичарските

вж. водени`ца воденичен, воденичния, воденичният, воденична, воденичната, воденично, воденичното, воденични, воденичните

мн. водени`чки, ж.
1. Малка воденица (в 1 знач.).
2. Стомах на птица. воденичка, воденичката, воденички, воденичките

водеща, водещо, мн. во`дещи, прил. Който води, който е начело. Водещ на телевизионното предаване е известен артист.
Синоними: главен водещ, водещия, водещият, водеща, водещата, водещо, водещото, водещи, водещите

водеща, водещо, мн. во`дещи, прил. Който води, който е начело. Водещ на телевизионното предаване е известен артист.
Синоними: (прил.) главен водещ, водещия, водещият, водещи, водещите, водещи

водителят, водителя, мн. води`тели, м. Духовен, политически ръководител; предводител. Народни водители. водител, водителя, водителят, водители, водителите, водители, водителю

вж. вода` водица, водицата, водици, водиците

вж. вода` водичка, водичката, водички, водичките

мн. во`дки, ж.
1. Само ед. Силна руска алкохолна напитка, която се приготвя от ръж, картофи, ечемик.
2. Порция от тази напитка. водка, водката, водки, водките

водниста, воднисто, мн. водни`сти, прил.
1. Който съдържа повече от нормалното вода. Воднисто място.
2. Прен. Блед, ненаситен по тон. Воднисти очи.
Синоними: воден, разводнен, рядък, течен, кашав, разкашен, безвкусен, безсъдържателен, блудкав, слаб воднист, воднистия, воднистият, водниста, воднистата, воднисто, воднистото, воднисти, воднистите

мн. водовози, (два) водовоза, м. Автомобил за превоз на вода в голяма цистерна. водовоз, водовоза, водовозът, водовози, водовозите, водовоза

мн. водовъртежи, (два) водовъртежа, м. Място в река, където водата се върти и влече към центъра си и надолу.
Синоними: въртоп, вир, вихър, вихрушка, буря, ураган, стихия, хала водовъртеж, водовъртежа, водовъртежът, водовъртежи, водовъртежите, водовъртежа

мн. вододели, (два) вододела, м. Мислена линия по най-високите части на възвишение, планина, която разделя два водни басейна.
прил. вододелен, вододелна, вододелно, мн. вододелни. Вододелна линия. вододел, вододела, вододелът, вододели, вододелите, вододела

вж. вододе`л вододелен, вододелния, вододелният, вододелна, вододелната, вододелно, вододелното, вододелни, вододелните

мн. водоеми, (два) водоема, м. Място, заето с вода или предназначено за събиране и съхраняване на вода. Естествен водоем. Изкуствен водоем. водоем, водоема, водоемът, водоеми, водоемите, водоема

мн. водолази, м. Човек със специална екипировка, който продължително време работи под вода.<br />прил. водолазен, водолазна, водолазно, мн. водола`зни. Водолазен костюм. Водолазна техника. водолаз, водолаза, водолазът, водолази, водолазите, водолази, водолазе

вж. водола`з водолазен, водолазния, водолазният, водолазна, водолазната, водолазно, водолазното, водолазни, водолазните

водолеят, водолея, мн. водоле`и, м.
1. Само ед. Съзвездие и знак от зодиака (м. януари — февруари).
2. Лице, родено под този зодиакален знак. водолей, водолея, водолеят, водолеи, водолеите, водолея

мн. водомери, (два) водомера, м. Уред за отчитане на количеството вода, протекла в една водопроводна инсталация. водомер, водомера, водомерът, водомери, водомерите, водомера

мн. водопади, (два) водопада, м. Място, където поради разлика в нивата течаща вода пада от високо. Ниагарският водопад. водопад, водопада, водопадът, водопади, водопадите, водопада

водопоят, водопоя, мн. водопои, (два) водопоя, м.
1. Само ед. Поене с вода на добитък. Водя ги на водопой. Време за водопой.
2. Място, където животните се поят с вода. водопой, водопоя, водопоят, водопои, водопоите, водопоя

мн. водопроводи, (два) водопровода, м. Система от съоръжения за снабдяване с вода по тръби.
прил. водопроводен, водопроводна, водопроводно, мн. водопроводни. Водопроводна инсталация. Водопроводни части.
Синоними: тръбопровод, канализация, тръби, тръба, канал водопровод, водопровода, водопроводът, водопроводи, водопроводите, водопровода

вж. водопрово`д водопроводен, водопроводния, водопроводният, водопроводна, водопроводната, водопроводно, водопроводното, водопроводни, водопроводните

мн. водопрово`дчици, м. Работник, специалист по монтиране и поддържане на водопроводни инсталации. водопроводчик, водопроводчика, водопроводчикът, водопроводчици, водопроводчиците, водопроводчици, водопроводчико

водоравна, водоравно, мн. водоравни, прил. Хоризонтален.<br />нареч. водоравно.
Синоними: хоризонтален, плосък, равен водоравен, водоравния, водоравният, водоравна, водоравната, водоравно, водоравното, водоравни, водоравните

вж. водора`вен

мн., водора`сло, ср. Низши водни растения, чието тяло не се члени на корен, стъбло и листа. военно- Първа съставна част на сложни думи със значение военен, напр. военноавиационен, военноагресивен, военноадминистративен, военновъздушен, военно-граждански, военноинвалид, военноинженерен, военноисторически, военномедицински, военноморски, военнооперативен, военнопрестъпник, военнопромишлен, военностратегически, военнотехнически, военноучебен.

м., само ед. Спец. Химически елемент — най-лекият и най-разпространеният в природата безцветен газ, съставна част на водата.
прил. водороден, водородна, водородно, мн. водородни. Водородно ядро.
* Водородна бомба. — Бомба с огромна разрушителна сила, разновидност на атомната бомба. водород, водорода, водородът, водороди, водородите, водорода

вж. водоро`д водороден, водородния, водородният, водородна, водородната, водородно, водородното, водородни, водородните

мн. водосвети, (два) водосвета, м.
1. Само ед. Църковен обред за освещаване на вода, обикн. при започване на нова дейност. Правя водосвет.
2. Всеки такъв отделен акт. водосвет, водосвета, водосветът, водосвети, водосветите, водосвета

мн. водоскоци, (два) водоскока, м. Декоративно съоръжение със специални устройства за изтласкване на водата на височина и с басейн, където тая вода пада; фонтан, шадраван.
Синоними: фонтан, шадраван водоскок, водоскока, водоскокът, водоскоци, водоскоците, водоскока

мн. водостоци, (два) водостока, м. Тръбно съоръжение за отвеждане на стичаща се вода.
прил. водосточен, водосточна, водосточно, мн. водосточни. Водосточна тръба.
Синоними: улук, водосточна тръба, канавка, канал, олук, дренажен кладенец водосток, водостока, водостокът, водостоци, водостоците, водостока

вж. водосто`к водосточен, водосточния, водосточният, водосточна, водосточната, водосточно, водосточното, водосточни, водосточните

водиш, мин. св. водих и водих, мин. прич. водил и води`л, несв.
1. Кого, какво. Карам това, което може да се движи (човек, животно), да върви след мене или заедно с мене. Водя кон. Водя овцете на паша. Водя го за ръка.
2. Какво. Предвождам. Кой ще води колоната?
3. Кого. Завеждам; вземам със себе си да ме придружава. Пак трябва да го водя на лекар. Искаш ли да те водя на кино? Водиха ни на разходка.
4. Кого, какво. Ръководя, насочвам, извършвам, осъществявам. Водя събранието. Водя телевизионно предаване. Водя обучението по български език. Водя интервюто. Водя преговори.
5. Към/до какво. Предизвиквам. Това не води до нищо добро.
6. Отвеждам, достигам. Накъде води тая врата?
водя се. 1. — Ръководя се, съобразявам се, ориентирам се. Водя се по нейния акъл. Ако се водите по трамвайната линия, ще стигнете до хотела. Винаги съм се водил от убеждението, че моралът е най-важното.
2. Разг. Само мн. Вървим заедно, прекарваме много време заедно. Все заедно се водят. Те се водят вече десет години.
3. Разг. Смятам се, числя се. Води се гардеробиерка, а е машинописка. Стаята се води кухня, но я използваме като спалня.
* Водя за носа — (някого). Разг. Подчинявам на волята си, командвам. Остави се да го водят за носа.
* Ни се води, ни се кара. — Разг. Много е опърничав.
Синоними: развеждам, карам, разкарвам, съпровождам, закарвам, докарвам, довеждам, изкарвам, извеждам, отвеждам, завеждам, напътвам, направлявам, насочвам, упътвам, повеждам, предвождам, управлявам, ръководя, ориентирам, въвеждам, ескортирам, нося, донасям, командувам, дирижирам, следвам, провеждам, прокарвам, прилагам водя, водим, водиш, водите, води, водят, водих, водихме, води, водихте, води, водиха, водех, водехме, водеше, водехте, водеше, водеха, водил съм, водила съм, водило съм, водили сме, водил си, водила си, водило си, водили сте, водил е, водила е, водило е, водили са, бях водил, бях водила, бях водило, бяхме водили, беше водил, беше водила, беше водило, бяхте водили, беше водил, беше водила, беше водило, бяха водили, ще водя, ще водим, ще водиш, ще водите, ще води, ще водят, ще съм водил, ще съм водила, ще съм водило, ще сме водили, ще си водил, ще си водила, ще си водило, ще сте водили

остар. войвода. воевода, воеводата, воеводата, воеводи, воеводите, воеводи, воеводо

мн. военача`лници, м. Началник на войска, командир.
Синоними: командир, пълководец, генерал, стратег, тактик военачалник, военачалника, военачалникът, военачалници, военачалниците, военачалници, военачалнико

военна, военно, мн. вое`нни, прил. Който се отнася до войска или война.
Синоними: боеви, отбранителен, стратегически, военнослужещ, войник, войн, пълководец военен, военния, военният, военна, военната, военно, военното, военни, военните

мн. военнопленници, м. Военнослужещ, взет в плен.<br />прил. военнопленнически, военнопленническа, военнопленническо, мн. военнопле`ннически. Военнопленнически лагер. военнопленник, военнопленника, военнопленникът, военнопленници, военнопленниците, военнопленници, военнопленнико

вж. военнопле`нник военнопленнически, военнопленническия, военнопленническият, военнопленническа, военнопленническата, военнопленническо, военнопленническото, военнопленнически, военнопленническите

военнослужещият, военнослужещия, мн. военнослу`жещи, м. Лице, което е на военна служба. военнослужещ, военнослужещия, военнослужещият, военнослужещи, военнослужещите, военнослужещи

вождът, вожда, мн. во`ждове, м. Предводител на племе, войска, чета и пр. Племенен вожд.
Синоними: водач, разводач, пътеводител, водител, предводител, ръководител, наставник, напътственик, покровител, челник, главатар, байрактар, началник, шеф, отговорник, лидер, войвода, глава на семейство, директор вожд, вожда, вождът, вождове, вождовете, вождове, вожде

мн. возила`, ср. Превозно средство. возило, возилото, возила, возилата

возиш, мин. св. возих и возих, мин. прич. возил и вози`л, несв.; Кого, какво. Придвижвам с превозно средство.
возя се. — Седя в превозно средство, което се движи. Обичам да се возя на кораб. Возил ли си се на файтон?
Синоними: влека, тегля, карам, влача, довозвам, докарвам, повличам, довличам, превозвам, пренасям, прекарвам, транспортирам, завличам, тътря, управлявам, движа, закарвам, откарвам, предавам, придвижвам возя, возим, возиш, возите, вози, возят, возих, возихме, вози, возихте, вози, возиха, возех, возехме, возеше, возехте, возеше, возеха, возил съм, возила съм, возило съм, возили сме, возил си, возила си, возило си, возили сте, возил е, возила е, возило е, возили са, бях возил, бях возила, бях возило, бяхме возили, беше возил, беше возила, беше возило, бяхте возили, беше возил, беше возила, беше возило, бяха возили, ще возя, ще возим, ще возиш, ще возите, ще вози, ще возят, ще съм возил, ще съм возила, ще съм возило, ще сме возили, ще си возил, ще си возила, ще си возило, ще сте возили

мн. воини, м. Войник, боец. <em>Българските воини.</em><br />прил. воински, воинска, воинско, мн. во`ински. Воински дълг.
Синоними: боец, войник, солдат, борец, ратник, труженик, герой воин, воина, воинът, воини, воините, воина

вж. во`ин воински, воинския, воинският, воинска, воинската, воинско, воинското, воински, воинските

воят, воя, само ед., м.
1. Провлачен, протяжен вик, рев на някои животни (куче, вълк и др.). Кучешки вой.
2. Подобен вик, издаван от човек, вятър, сирена, мотор и пр. Воят на сирените. Воят на вятъра се усили.
3. Прен. Пренебр. Шумен протест, озлобено раздухване на някой въпрос сред широката общественост. Цялата преса нададе силен вой.
Синоними: виене, рев, вик, писък, крясък, плач, стенание, ридание, вопъл, лай, мучене, бяс, ярост, стон вой, воя, воят, воеве, воевете, воя

мн. войводи, м.<br />1. ист. Предводител на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.<br />2. Остар. Военачалник.<br />3. ист. През Средновековието — управител на град, малко княжество в някои славянски и балкански страни.<br />прил. войводски, войводска, войводско, мн. войво`дски.
Синоними: водител, предводител, вожд, водач, главатар, началник, челник войвода, войводата, войводата, войводи, войводите, войводи, войводо

вж. войво`да войводски, войводския, войводският, войводска, войводската, войводско, войводското, войводски, войводските

войнът, война, мн. во`йни, м. Воин.
Синоними: войник, военен, пълководец войн, война, войнът, войни, войните, война

мн. войни`, ж.
1. Въоръжена борба между държави, народи или между групировки вътре в една държава. Втората световна война. Гражданска война.
2. Прен. Остър конфликт, ожесточена разправия между отделни лица, групи. Не можеш да си представиш каква война се води между началниците в нашето учреждение.
3. Прен. Борба. Обявяваме война на болестите.
Синоними: бой, битка, сражение, стълкновение, бран, схватка, сблъскване, борба, враждебност, военни действия, въоръжен конфликт, воюване, военно дело война, войната, войни, войните

мн. войници, м.<br />1. Лице, което отбива военната си служба в казармата.<br />2. Военнослужещ.<br />прил. войнишки, войнишка, войнишко, мн. войни`шки. Войнишка служба.
Синоними: воин, солдат, аскер, боец, редник, страж, бранник, бранител, военен, войн, пълководец войник, войника, войникът, войници, войниците, войници, войнико

м., само ед. Разг. Военна служба на войник. Изкара ли войниклъка? войниклък, войниклъка, войниклъкът, войниклъци, войниклъците, войниклъка

вж. войни`к войнишки, войнишкия, войнишкият, войнишка, войнишката, войнишко, войнишкото, войнишки, войнишките

войнствена, войнствено, мн. войнствени, прил.<br />1. Който има склонност към война, борба, бой. <em>Войнствени племена.</em><br />2. Който е проява на готовност за война, борба, бой. <em>Войнствени изявления.</em> <em>Войнствено изражение.</em><br />същ. войнственост, войнствеността`, ж.
Синоними: нападателен, настъпателен, агресивен, мъжествен, смел, безстрашен, храбър, решителен, борчески, героичен, самоотвержен, боен, активен войнствен, войнствения, войнственият, войнствена, войнствената, войнствено, войнственото, войнствени, войнствените

вж. во`йнствен
Синоними: враждебност, нападателност, настъпателност, агресивност, смелост, бойкост, дързост, храброст, мъжественост, решителност, грубост, жестокост, свирепост войнственост, войнствеността, войнствености, войнственостите

мн. войски, ж. Въоръжените сили на една държава или част от тях.<br />прил. войскови, войскова, войсково, мн. войскови`. Войскови части.
Синоними: войнство, армия, въоръжена сила, военна сила, милиция, аскер войска, войската, войски, войските

вж. войска` войскови, войсковия, войсковият, войскова, войсковата, войсково, войсковото, войскови, войсковите

мн. вокали, (два) вокала, м. Спец. В езикознанието — гласен звук. вокал, вокала, вокалът, вокали, вокалите, вокала

вокална, вокално, мн. вока`лни, прил. Спец.
1. В музиката — който е предназначен за пеене. Вокална партия.
2. В езикознанието — който се отнася до вокал. Вокална система. вокален, вокалния, вокалният, вокална, вокалната, вокално, вокалното, вокални, вокалните

волът, вола, мн. волове, (два) вола, м. Скопено мъжко говедо, което се използва за работа.
прил. волски, волска, волско, мн. волски. Волска кола.
Синоними: дебелак, груб, тежък, нечувствителен, говедо, крава, бик вол, вола, волът, волове, воловете, вола

мн. волани, (два) волана, м.
1. Колело на автомобилното кормило. Хвани здраво волана! На волана.
2. Пришита на женска дреха набрана ивица от плат за украса.
същ. умал. воланче, мн. воланчета, ср. волан, волана, воланът, волани, воланите, волана

вж. вола`н воланче, воланчето, воланчета, воланчетата

мед. Форма на странгулационен илеус — завъртане на черво (най-често тънко черво или сигма) около оста си, при което се нарушава пасажа на стомашно-чревния тракт и настъпва остра чревна непроходимост.

мн. воле`та, ср. Спец. Във футбола — удар по летяща топка, без футболистът да я спира на терена.
* От воле. — Разг. Отведнъж, изведнъж, без трудности. воле, волето, волета, волетата

волева, волево, мн. во`леви, прил.
1. Който се отнася до воля. Волево движение.
2. Който е израз или проява на силна, твърда воля. Волева натура.
Синоними: съзнателен, обмислен, преднамерен, умишлен волев, волевия, волевият, волева, волевата, волево, волевото, волеви, волевите

волева, волево, мн. волеви`, прил. Волев. волеви, волевия, волевият, волева, волевата, волево, волевото, волеви, волевите

мн. волеизявле`ния, ср. Изразяване на собствена воля, на желание. волеизявление, волеизявлението, волеизявления, волеизявленията

м., само ед. Състезателна игра с топка, която се прехвърля с ръце през мрежа на определена височина от единия към другия отбор и обратно.
прил. волейболен, волейболна, волейболно, мн. волейболни. Волейболен отбор. Волейболна топка.
Синоними: тенис, хандбал, баскетбол волейбол, волейбола, волейболът, волейболи, волейболите, волейбола

вж. во`лейбол волейболен, волейболния, волейболният, волейболна, волейболната, волейболно, волейболното, волейболни, волейболните

мн. волейболи`сти, м. Спортист по волейбол. волейболист, волейболиста, волейболистът, волейболисти, волейболистите, волейболиста

мн. волейболи`стки, ж. Спортистка по волейбол. волейболистка, волейболистката, волейболистки, волейболистките

волна, волно, мн. волни, прил.<br />1. Свободен, безгрижен, независим. <em>Волна птица.</em><br />2. Доброволен. <em>Волни пожертвования.</em><br />нареч. волно.
същ. волност, волността, мн. во`лности, ж.
Синоними: свободен, независим, свободолюбив, самостоятелен, неограничен, безпрепятствен, необуздан, безгрижен, нехаен, охолен, закачлив, шеговит, безпределен, необятен, незает волен, волния, волният, волна, волната, волно, волното, волни, волните

Стопанство за отглеждане на диви птици.

вж. во`лен

волнонаемна, волнонаемно, мн. волнонае`мни, прил.
1. Който е нает на временна, непостоянна служба, работа.
2. За цивилен, който работи във военно ведомство. волнонаемен, волнонаемния, волнонаемният, волнонаемна, волнонаемната, волнонаемно, волнонаемното, волнонаемни, волнонаемните

вж. во`лен
Синоними: свобода, независимост, неограниченост, воля, дързост, безгрижие, безцеремонност, неприличие, произвол, нахалство, необузданост, закачка, шега, каприз, прищявка, простъпка, нарушение, невъздържаност, своеволие, разпуснатост, свобода на действие, толерантност, търпимост, широта волност, волността, волности, волностите

воловарят, воловаря, мн. воловари, м. Човек, нает да пасе волове, крави.<br />същ. умал. воловарче, мн. воловарчета, ср.<br />прил. воловарски, воловарска, воловарско, мн. волова`рски. воловар, воловаря, воловарят, воловари, воловарите, воловари, воловарю

мн. воловарници, (два) воловарника, м. Обор за волове.

вж. волова`р воловарче, воловарчето, воловарчета, воловарчетата

вж. вол волски, волския, волският, волска, волската, волско, волското, волски, волските

волтът, волта, мн. волтове, (два) волта, м. Спец. Единица за измерване напрежението на електрическия ток.
прил. волтов, волтова, волтово, мн. волтови. Волтова дъга. волт, волта, волтът, волтове, волтовете, волта

м., само ед. Електрическото напрежение, измерено във волтове. Висок волтаж. волтаж, волтажа, волтажът, волтажи, волтажите, волтажа

Мироглед, основан на философските възгледи на Волтер — просветител и борец против монархията и църковната власт. Общо название на прогресивните възгледи в политиката и свободомислието по религиозните въпроси през XVII и XIX в.

вж. волт волтов, волтовия, волтовият, волтова, волтовата, волтово, волтовото, волтови, волтовите

м., само ед.
1. Спец. Направление във философията, приписващо на божествената или човешката воля основна роля в развитието на природата и обществото.
2. Прен. Пренебр. Субективизъм в политиката и обществения живот, който игнорира обективно съществуващите условия и закономерности. волунтаризъм, волунтаризма, волунтаризмът, волунтаризми, волунтаризмите, волунтаризъма

м., само ед. Спец. Химически елемент — твърд, тежък и труднотопим метал със сребрист цвят, който се използва в електротехниката и електрониката. волфрам, волфрама, волфрамът

ж., само ед.
1. Способност на човека да осъществява своите желания, целите, които си е поставил. Имам воля. Липсва ми воля.
2. Стремеж, желание. Воля за победа. Воля на избирателите.
* На воля. — На свобода. Пусни птичето на воля. Растат на воля.
Синоними: желание, искане, щение, въжделение, стремление, намерение, решение, упорство, решителност, решимост, твърдост, упоритост, настойчивост, свобода, волност, твърдо намерение, непоколебимост, подбуда, импулс, самоконтрол, самообладание, мнение, мисъл, внимание воля, волята, воли, волите

мед. Обилно изхрачване сутрин с “пълна уста” на голямо количество гнойна материя, напр. при бронхиектазии.

вонеща, вонещо, мн. воне`щи, прил. Който вони, който има лоша миризма.

вонееш, мин. св. вонях, мин. прич. воня`л, несв. Остар. Воня 1 .

вониш, мин. св. вонях, мин. прич. воня`л, несв. Издавам лоша миризма — вони. Безл. Има, усеща се лоша миризма. Тук вони на нещо развалено.

—-

ж., само ед. Лоша, неприятна миризма; смрад. Откъде идва тая воня?
Синоними: зловоние, смрад, миризма, нечистотия, кал, смет, батак, тиня, (гл.) смърдя, мириша, замирисвам, завонявам, развонявам се, размирисвам се, вмирисвам се, вонея воня, вонята, вони, воните

вониш, мин. св. вонях, мин. прич. воня`л, несв. Издавам лоша миризма — вони. Безл. Има, усеща се лоша миризма. Тук вони на нещо развалено.

—-

ж., само ед. Лоша, неприятна миризма; смрад. Откъде идва тая воня?
Синоними: (същ.) зловоние, смрад, миризма, (същ.) нечистотия, кал, смет, батак, тиня, смърдя, мириша, замирисвам, завонявам, развонявам се, размирисвам се, вмирисвам се, вонея воня, воним, вониш, воните, вони, вонят, воних, вонихме, вони, вонихте, вони, вониха, вонях, воняхме, вонеше, воняхте, вонеше, воняха, вонил съм, вонила съм, вонило съм, вонили сме, вонил си, вонила си, вонило си, вонили сте, вонил е, вонила е, вонило е, вонили са, бях вонил, бях вонила, бях вонило, бяхме вонили, беше вонил, беше вонила, беше вонило, бяхте вонили, беше вонил, беше вонила, беше вонило, бяха вонили, ще воня, ще воним, ще вониш, ще воните, ще вони, ще вонят, ще съм вонил, ще съм вонила, ще съм вонило, ще сме вонили, ще си вонил, ще си вонила, ще си вонило, ще сте вонили

мн. вопли, (два) вопъла, м. Плач, стенание, вик.
Синоними: стенание, ридание, хленч, охкане, плач, рев, вой, въздишка, вик, стон, оплакване, жалба вопъл, вопъла, вопълът, вопли, воплите, вопъла

м., само ед. Жълтеникаво вещество, което пчелите произвеждат и използват за направа на своите пити за мед.
прил. восъчен, восъчна, восъчно, мн. восъчни. Восъчна пита. Восъчни свещи. восък, восъка, восъкът, восъци, восъците, восъка

вж. во`сък восъчен, восъчния, восъчният, восъчна, восъчната, восъчно, восъчното, восъчни, восъчните

вотът, вота, мн. вотове, (два) вота, м. Решение, прието чрез гласуване. Вот на доверие. Вот на недоверие. Упражнявам вот. Изразявам вот.
Синоними: гласуване, гласоподаване, избор, глас вот, вота, вотът, вотове, вотовете, вота

мн. вощени`ци, ж. Остар. Восъчна свещ.
Синоними: свещ вощеница, вощеницата, вощеници, вощениците

вою`ваш, несв.
1. Водя война. Те воюват вече няколко години.
2. С/против/срещу какво/кого. Боря се, полагам усилия да добия надмощие. Воювам с всеки, който иска да ми попречи.
Синоними: водя война, сражавам се, водя сражение, боря се воювам, воюваме, воюваш, воювате, воюва, воюват, воювах, воювахме, воюва, воювахте, воюва, воюваха, воювах, воювахме, воюваше, воювахте, воюваше, воюваха, воювал съм, воювала съм, воювало съм, воювали сме, воювал си, воювала си, воювало си, воювали сте, воювал е, воювала е, воювало е, воювали са, бях воювал, бях воювала, бях воювало, бяхме воювали, беше воювал, беше воювала, беше воювало, бяхте воювали, беше воювал, беше воювала, беше воювало, бяха воювали, ще воювам, ще воюваме, ще воюваш, ще воювате, ще воюва, ще воюват, ще съм воювал, ще съм воювала, ще съм воювало, ще см