мн. влагалища, ср. Входната част от женските полови органи.<br />прил. влагалищен, влагалищна, влагалищно, мн. влага`лищни.
Синоними: склад, хранилище, вместилище, депо, депозит, магазия, антрепозит влагалище, влагалището, влагалища, влагалищата

вж. влага`лище влагалищен, влагалищния, влагалищният, влагалищна, влагалищната, влагалищно, влагалищното, влагалищни, влагалищните

влагаш, несв. и вложа, св.
1. Какво. Внасям пари в банка или ги употребявам за нещо, от което очаквам полза, печалба. Ще вложа тия пари в банката. Вложих хиляди в тоя строеж.
2. Какво. Прилагам, полагам, отдавам. Влагам труд. Влагам ум. Влагам сърце. Влагам особен смисъл. Влагам енергия.
Синоними: поставям, турям, слагам, намествам, помествам, понамествам, включвам, внасям, прилагам, привнасям, допринасям, употребявам влагам, влагаме, влагаш, влагате, влага, влагат, влагах, влагахме, влага, влагахте, влага, влагаха, влагах, влагахме, влагаше, влагахте, влагаше, влагаха, влагал съм, влагала съм, влагало съм, влагали сме, влагал си, влагала си, влагало си, влагали сте, влагал е, влагала е, влагало е, влагали са, бях влагал, бях влагала, бях влагало, бяхме влагали, беше влагал, беше влагала, беше влагало, бяхте влагали, беше влагал, беше влагала, беше влагало, бяха влагали, ще влагам, ще влагаме, ще влагаш, ще влагате, ще влага, ще влагат, ще съм влагал, ще съм влагала, ще съм влагало, ще см

мн. влагомери, (два) влагомера, м. Уред за измерване влажността на въздуха. влагомер, влагомера, влагомерът, влагомери, влагомерите, влагомера

остар.
владея

мн. владе`лци, м. Спец. В правото — този, който владее недвижима собственост; собственик, притежател. владелец, владелеца, владелецът, владелци, владелците, владелци, владелецо

мн. владе`ния, ср.
1. Територия, която е под нечия власт. Обширни владения.
2. Обширен имот, който е притежание на някого. Това са частни владения.
3. Спец. Само ед. В правото — упражняване на власт върху имот, който собственикът използва лично или чрез друго лице. Влизам във владение. Упражнявам правото си на владение.
Синоними: собственост, притежание, имот, имение, държане, територия, царство, владеене, притежаване, съхранение, охрана, грижа, закрила владение, владението, владения, владенията

владетелят, владетеля, мн. владе`тели, м. Остар. Лице, което управлява, държи властта.
Синоними: притежател, собственик, държател, владелец, господар, монарх, властелин, самодържец, цар, управител, стопанин, повелител, крал, индустриален магнат владетел, владетеля, владетелят, владетели, владетелите, владетели, владетелю

мн. владе`телки, ж. Жена владетел. владетелка, владетелката, владетелки, владетелките, владетелко

владееш, мин. св. владях, мин. прич. владя`л, несв.
1. Какво. Имам своя собственост. Владея цялата тая гора.
2. Имам под своя власт; властвам, управлявам. Славяните са владеели тези земи. Една мисъл владееше съзнанието му.
3. Какво. Умея, зная. Владея няколко чужди езика.
4. Какво. В състояние съм да контролирам. Не владее нервите си.
владея се. — В състояние съм да се контролирам. Умее да се владее.
Синоними: притежавам, обладавам, имам, ползвам, държа, управлявам, държа под властта си, властвувам, царувам, умея, знам, мога, преобладавам, господствувам, възпирам, сдържам, обуздавам, овладявам, господар съм, държа във властта си, ръководя, напътвам, контролирам, служа си с, измъчвам, потискам, не оставям на мира, тормозя, вадя душата на, справям се владея, владеем, владееш, владеете, владее, владеят, владях, владяхме, владя, владяхте, владя, владяха, владеех, владеехме, владееше, владеехте, владееше, владееха, владял съм, владяла съм, владяло съм, владели сме, владял си, владяла си, владяло си, владели сте, владял е, владяла е, владяло е, владели са, бях владял, бях владяла, бях владяло, бяхме владели, беше владял, беше владяла, беше владяло, бяхте владели, беше владял, беше владяла, беше владяло, бяха владели, ще владея, ще владеем, ще владееш, ще владеете, ще владее, ще владеят, ще съм владял, ще съм владяла, ще съ

мн. влади`ки, м. Висше православно духовно лице; архиерей, епископ.
Синоними: епископ, архиерей, първосвещеник владика, владиката, владиката, владици, владиците, владици, владико

влажна, влажно, мн. влажни, прил.<br />1. Който е пропит с влага. <em>Влажен въздух. Влажна стая.</em><br />2. Който е покрит с пот, сълзи. <em>Влажно чело.</em><br />3. За поглед, очи — който има блясък. <em>Влажни очи. Влажен поглед.</em><br />същ. влажност, влажността`, ж. Висока влажност.
Синоними: мокър, воден, воднист, намокрен, напоен, дъжделив, мъглив, сълзлив, насълзен, студен, мразовит, суров, неизсъхнал, неотлежал, недопечен, необработен, неощавен влажен, влажния, влажният, влажна, влажната, влажно, влажното, влажни, влажните

влажнееш, мин. св. влажнях, мин. прич. влажня`л, несв.
1. Имам още влага, не съм сух. Прането влажнее, нека постои още малко.
2. Ставам все по-влажен. Всичко влажнее в тая стая.
Синоними: (гл.) мокря се, овлажнявам се, намокрям се, кисна, плуя

вж. вла`жен
Синоними: влага, мокрота, навлажняване, овлажняване, навлажненост, течност влажност, влажността, влажности, влажностите

влакът, влака, мн. влакове, (два) влака, м. Превозно средство от скачени вагони, теглени по релси от локомотив. Бърз влак. Товарен влак.
прил. влаков, влакова, влаково, мн. влакови. Влакова композиция.
Синоними: железница, трен влак, влака, влакът, влакове, влаковете, влака

влакнеста, влакнесто, мн. вла`кнести, прил. Който е съставен от влакна; покрит с влакна.
Синоними: нишковиден, влакновиден, рунтав, космат, мъхнат влакнест, влакнестия, влакнестият, влакнеста, влакнестата, влакнесто, влакнестото, влакнести, влакнестите

мн. влакна`, ср.
1. Естествена нишка от вълна, коприна, памук, от стъблото или плода на някои растения. Вълнени влакна. Копринени влакна. Влакно от кокосов орех.
2. Изкуствена или синтетична нишка, която се използва като суровина за тъкани.
3. Спец. Междуклетъчно образувание в тъканите на живите същества. Мускулно влакно.
Синоними: нишка, косъм, жилка, жичка, лико, тъкан, канап, въже, въженце, жица, косъмче, влакънце, власинка влакно, влакното, влакна, влакната

вж. влак влаков, влаковия, влаковият, влакова, влаковата, влаково, влаковото, влакови, влаковите

власата, власато, мн. власа`ти, прил.
1. Разг. Космат.
2. Който е с дълги влакна.
Синоними: космат, мъхат, мъхав, вълнен, вълнест власат, власатия, власатият, власата, власатата, власато, власатото, власати, власатите

мн. власени`ци, ж. Истор. Груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо. власеница, власеницата, власеници, власениците

мн. власи`нки, ж. Косъмче; космовиден израстък.
Синоними: косъм, косъмче, влакно, влакънце, пипалце, коса, косми, брада власинка, власинката, власинки, власинките

властта, мн. власти, ж.
1. Само ед. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля. Дадохме му голяма власт.
2. Държавно управление и неговите органи. Идвам на власт. Местните власти. Предадохме го на властите.
3. Само ед. Силно влияние, въздействие. Във властта на порока.
Синоними: господство, владичество, мощ, авторитет, могъщество, сила, надмощие, хегемония, управление, началство, влияние, въздействие, натиск, давление, ръководство, контрол, разполагане, владеене, пълномощия, юрисдикция, подсъдност, компетентност, компетенция, подведомствена област, сфера на пълномощия власт, властта, власти, властите

вла`стваш, несв.
1. Упражнявам политическа власт. Властваха толкова години и пак не се отказват.
2. Разпореждам се, подчинявам на своята воля. Обича да властва.
3. Упражнявам силно влияние, въздействие. Емоциите му властват над разума.
Синоними: господствам, упражнявам контрол, управлявам властвам, властваме, властваш, властвате, властва, властват, властвах, властвахме, властва, властвахте, властва, властваха, властвах, властвахме, властваше, властвахте, властваше, властваха, властвал съм, властвала съм, властвало съм, властвали сме, властвал си, властвала си, властвало си, властвали сте, властвал е, властвала е, властвало е, властвали са, бях властвал, бях властвала, бях властвало, бяхме властвали, беше властвал, беше властвала, беше властвало, бяхте властвали, беше властвал, беше властвала, беше властвало, бяха властвали, ще властвам, ще властв

вла`ствуваш, несв. Властвам.
Синоними: управлявам, господствувам, господарствам, заповядвам, царувам, владея, повелявам властвувам, властвуваме, властвуваш, властвувате, властвува, властвуват, властвувах, властвувахме, властвува, властвувахте, властвува, властвуваха, властвувах, властвувахме, властвуваше, властвувахте, властвуваше, властвуваха, властвувал съм, властвувала съм, властвувало съм, властвували сме, властвувал си, властвувала си, властвувало си, властвували сте, властвувал е, властвувала е, властвувало е, властвували са, бях властвувал, бях властвувала, бях властвувало, бяхме властвували, беше властвувал, беше властвувала, беше властвувало, бяхте властвували, б

мн. властели`ни, м. Остар. Владетел, господар.
Синоними: владетел, господар, самодържец, деспот, управител, тиран, диктатор, автократ властелин, властелина, властелинът, властелини, властелините, властелина

властна, властно, мн. властни, прил.<br />1. Който обича да се разпорежда. <em>Властна жена.</em><br />2. Който съдържа или изразява желание да подчинява другите на своята воля. <em>Властни жестове. Властен поглед.</em><br />нареч. властно.
Синоними: авторитетен, могъщ, силен, властнически, заповеднически, деспотичен, повелителен, властолюбив властен, властния, властният, властна, властната, властно, властното, властни, властните

мн. вла`стници, м. Пренебр. Лице, което има политическа или държавна власт. Новите властници.
Синоними: управляващ, управник, заповедник, владетел, властелин, повелител властник, властника, властникът, властници, властниците, властници, властнико

вж. вла`стен

влачиш, мин. св. влачих и влачих, мин. прич. влачил и влачил, несв.<br />1. Кого, какво. Тегля, мъкна след себе си. <em>Колата го влачила десетина метра.</em><br />2. Кого, какво. Нося едва-едва, мъкна с труд. <em>Спомни си как влачеше камъните за оградата.</em><br />3. Разг. <em>Пренебр. Какво/кого</em>, На кого. Водя със себе си, натрапвам; домъквам. <em>Почна да ми влачиш всякакви хора.</em><br />4. Какво. За вода — нося със себе си, отнасям.<br />5. Разг. Какво. Протакам, забавям. <em>Влачите моя въпрос вече половин година.</em><br />6. Какво. Обработвам, разчепквам на дарак. <em>Ходихме да влачим вълната.</em><br /><em>_влача се. 1.</em><em> — Пълзя или ходя бавно, с мъка, с усилие. </em>Влачил съм се по корем, толкова бях закъсал. Едва се влачеха от изтощение.<em><br />2. Разг. Пренебр. Ходя с някого, след някого или при някого. </em>Все заедно се влачат. Не мога да се отърва от него, непрекъснато се влачи с мене. Като почнаха да ми се влачат, ужас!<em><br />3. Прен. Разг. Изоставам, закъснявам, бавя се. </em>Докога ще се влачиш с това твое учение, другите завършиха и забравиха.<em><br />същ. влачене, ср. С влачене._
Синоними: влека, тегля, повличам, водя, возя, довеждам, докарвам, мъкна, тътря, плъзгам, свличам, замъквам, поповличам, попритеглям, поиздърпвам, издърпвам, попридръпвам, поизмъквам, дърпам, изтеглям, извличам, измъквам, домъквам, изтътрям, примъквам, придръпвам, придвижвам, увличам, подмамвам, притеглям, привличам, вдигам, обтягам, влача насила влача, влачим, влачиш, влачите, влачи, влачат, влачих, влачихме, влачи, влачихте, влачи, влачиха, влачех, влачехме, влачеше, влачехте, влачеше, влачеха, влачил съм, влачила съм, влачило съм, влачили сме, влачил си, влачила си, влачило си, влачили сте, влачил е, влачила е, влачило е, влачили са, бях влачил, бях влачила, бях влачило, бяхме влачили, беше влачил, беше влачила, беше влачило, бяхте влачили, беше влачил, беше влачила, беше влачило, бяха влачили, ще влача, ще влачим, ще влачиш, ще влачите, ще влачи, ще влачат, ще съм влачил, ще съм влачила, ще съм влачило, ще сме вла

вж. вла`ча
Синоними: изтегляне, теглене, опъване, изпъване, дърпане, издърпване влачене, влаченето, влачения, влаченията

нареч. Влачешком.

нареч. Като се влача (в 1 знач.).

вледениш, мин. св. вледених, мин. прич. вледени`л, св. — вж. вледенявам. вледеня, вледеним, вледениш, вледените, вледени, вледенят, вледених, вледенихме, вледени, вледенихте, вледени, вледениха, вледенях, вледеняхме, вледенеше, вледеняхте, вледенеше, вледеняха, вледенил съм, вледенила съм, вледенило съм, вледенили сме, вледенил си, вледенила си, вледенило си, вледенили сте, вледенил е, вледенила е, вледенило е, вледенили са, бях вледенил, бях вледенила, бях вледенило, бяхме вледенили, беше вледенил, беше вледенила, беше вледенило, бяхте вледенили, беше вледенил, беше вледенила, беше вледенило, бяха вледенили, ще вледеня, ще вледеним,

вледеняваш, несв. и вледеня, св.; Кого, какво.
1. Правя да стане леден.
2. Правя да стане леденостуден, да измръзне.
3. Прен. Правя да се скове, да изтръпне от страх, ужас. Тая ужасна мисъл я вледеняваше.
вледенявам се/вледеня се. 1. — Замръзвам, премръзвам. Вледених се от студ.
2. Прен. Изтръпвам, сковавам се от страх, ужас; смразявам се, парализирам се. Слушах го и все повече се вледенявах от страх.
Синоними: замръзвам, измръзвам, смръзвам, вкочанясвам, сковавам, вкаменявам, замразявам, заледявам, премръзвам, вкочанявам вледенявам, вледеняваме, вледеняваш, вледенявате, вледенява, вледеняват, вледенявах, вледенявахме, вледенява, вледенявахте, вледенява, вледеняваха, вледенявах, вледенявахме, вледеняваше, вледенявахте, вледеняваше, вледеняваха, вледенявал съм, вледенявала съм, вледенявало съм, вледенявали сме, вледенявал си, вледенявала си, вледенявало си, вледенявали сте, вледенявал е, вледенявала е, вледенявало е, вледенявали са, бях вледенявал, бях вледенявала, бях вледенявало, бяхме вледенявали, беше вледенявал, беше вледенявала, беше вледенявало, бяхте вледенявали, б

влечеш, мин. св. влякох, мин. прич. вля`къл, несв.
1. Кого, какво. Влача (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
2. Кого. Увличам, привличам. Влече ме математиката.
3. Прен. Само в трето лице, ед. и мн. Причинявам (обикн. негативна последица). Това влече след себе си огромни неприятности.
влека се. — Влача се (в 1 знач.).
Синоними: влача, тегля, повличам, водя, возя, довеждам, докарвам, мъкна, тътря, плъзгам, свличам, замъквам, поповличам, попритеглям, поиздърпвам, издърпвам, попридръпвам, поизмъквам, дърпам, изтеглям, извличам, измъквам, домъквам, изтътрям, примъквам, придръпвам, придвижвам, увличам, подмамвам, притеглям, привличам влека, влечем, влечеш, влечете, влече, влекат, влякох, влякохме, влече, влякохте, влече, влякоха, влечах, влечахме, влечеше, влечахте, влечеше, влечаха, влякъл съм, влякла съм, влякло съм, влекли сме, влякъл си, влякла си, влякло си, влекли сте, влякъл е, влякла е, влякло е, влекли са, бях влякъл, бях влякла, бях влякло, бяхме влекли, беше влякъл, беше влякла, беше влякло, бяхте влекли, беше влякъл, беше влякла, беше влякло, бяха влекли, ще влека, ще влечем, ще влечеш, ще влечете, ще влече, ще влекат, ще съм влякъл, ще съм влякла, ще съм влякло, ще сме влекли, ще си влякъл, ще с

мн. влекачи, (два) влекача, м. Кораб или автомобил, чиято функция е да влачи, тегли след себе си друг кораб, съоръжение, товар. влекач, влекача, влекачът, влекачи, влекачите, влекача

влетиш, мин. св. влетях, мин. прич. влетя`л, св. — вж. влитам. влетя, влетим, влетиш, влетите, влети, влетят, влетях, влетяхме, влетя, влетяхте, влетя, влетяха, влетях, влетяхме, влетеше, влетяхте, влетеше, влетяха, влетял съм, влетяла съм, влетяло съм, влетели сме, влетял си, влетяла си, влетяло си, влетели сте, влетял е, влетяла е, влетяло е, влетели са, бях влетял, бях влетяла, бях влетяло, бяхме влетели, беше влетял, беше влетяла, беше влетяло, бяхте влетели, беше влетял, беше влетяла, беше влетяло, бяха влетели, ще влетя, ще влетим, ще влетиш, ще влетите, ще влети, ще влетят, ще съм влетял, ще съм влетяла, ще съм влетяло, ще сме вле

влетя`ваш, несв. Влитам. влетявам, влетяваме, влетяваш, влетявате, влетява, влетяват, влетявах, влетявахме, влетява, влетявахте, влетява, влетяваха, влетявах, влетявахме, влетяваше, влетявахте, влетяваше, влетяваха, влетявал съм, влетявала съм, влетявало съм, влетявали сме, влетявал си, влетявала си, влетявало си, влетявали сте, влетявал е, влетявала е, влетявало е, влетявали са, бях влетявал, бях влетявала, бях влетявало, бяхме влетявали, беше влетявал, беше влетявала, беше влетявало, бяхте влетявали, беше влетявал, беше влетявала, беше влетявало, бяха влетявали, ще влетявам, ще влетяв

ср., само ед.
1. Стремеж, наклонност. Имам влечение. Нямам влечение към математиката.
2. Стремеж за интимна близост.
Синоними: стремеж, порив, нагон, инстинкт, непреодолима склонност, наклонност, любов, привързаност, симпатия, слабост, страст, увлечение, жилка, склонност, тенденция, призвание влечение, влечението, влечения, влеченията

мн. влечу`ги, ср.
1. Гръбначно животно, което влачи тялото си при движение, без крака или с къси крака и с люспесто тяло.
2. Прен. Пренебр. Човек без достойнство и собствено мнение, който е готов да угодничи, за да успее.
Синоними: подлец, подлизурко, мазник, безгръбначен, блюдолизец, гад влечуго, влечугото, влечуги, влечугите

вле`еш, мин. св. влях, мин. прич. влял, св. — вж. вливам. влея, влеем, влееш, влеете, влее, влеят, влях, вляхме, вля, вляхте, вля, вляха, влеех, влеехме, влееше, влеехте, влееше, влееха, влял съм, вляла съм, вляло съм, влели сме, влял си, вляла си, вляло си, влели сте, влял е, вляла е, вляло е, влели са, бях влял, бях вляла, бях вляло, бяхме влели, беше влял, беше вляла, беше вляло, бяхте влели, беше влял, беше вляла, беше вляло, бяха влели, ще влея, ще влеем, ще влееш, ще влеете, ще влее, ще влеят, ще съм влял, ще съм вляла, ще съм вляло, ще сме влели, ще си влял, ще си вляла, ще си вляло, ще сте влели, ще е влял, ще е вляла, ще е вляло, ще са вле

влееш, мин. св. влях, мин. прич. влял, св. — вж. вливам. влея, влеем, влееш, влеете, влее, влеят, влях, вляхме, вля, вляхте, вля, вляха, влеех, влеехме, влееше, влеехте, влееше, влееха, влял съм, вляла съм, вляло съм, влели сме, влял си, вляла си, вляло си, влели сте, влял е, вляла е, вляло е, влели са, бях влял, бях вляла, бях вляло, бяхме влели, беше влял, беше вляла, беше вляло, бяхте влели, беше влял, беше вляла, беше вляло, бяха влели, ще влея, ще влеем, ще влееш, ще влеете, ще влее, ще влеят, ще съм влял, ще съм вляла, ще съм вляло, ще сме влели, ще си влял, ще си вляла, ще си вляло, ще сте влели, ще е влял, ще е вляла, ще е вляло, ще са вле възгордея се възгордееш се, мин. св. възгордях се, мин. прич. възгордял се, св. — вж. възгордявам се. възгордея, възгордеем, възгордееш, възгордеете, възгордее, възгордеят, възгордях, възгордяхме, възгордя, възгордяхте, възгордя, възгордяха, възгордеех, възгордеехме, възгордееше, възгордеехте, възгордееше, възгордееха, възгордял съм, възгордяла съм, възгордяло съм, възгордели сме, възгордял си, възгордяла си, възгордяло си, възгордели сте, възгордял е, възгордяла е, възгордяло е, възгордели са, бях възгордял, бях възгордяла, бях възгордяло, бяхме възгордели, беше възгордял, беше възгордяла, беше възгордяло, бяхте възгордели, беше възгордял, беше възгордяла

вливаш, несв. и влея, св.; Какво.
1. Добавям, вкарвам течност. Вливам кръв.
2. Прен. Добавям, внасям допълнително. Вливам бодрост. Вливам оптимизъм.
вливам се/влея се. 1. — За река, вода — втичам се. Река Дунав се влива в Черно море.
2. Прен. Присъединявам се. Вляхме се в множеството.
Синоними: наливам, сипвам, приливам, доливам, пълня, придавам, внасям, привнасям, прибавям, притурям вливам, вливаме, вливаш, вливате, влива, вливат, вливах, вливахме, влива, вливахте, влива, вливаха, вливах, вливахме, вливаше, вливахте, вливаше, вливаха, вливал съм, вливала съм, вливало съм, вливали сме, вливал си, вливала си, вливало си, вливали сте, вливал е, вливала е, вливало е, вливали са, бях вливал, бях вливала, бях вливало, бяхме вливали, беше вливал, беше вливала, беше вливало, бяхте вливали, беше вливал, беше вливала, беше вливало, бяха вливали, ще вливам, ще вливаме, ще вливаш, ще вливате, ще влива, ще вливат, ще съм вливал, ще съм вливала, ще съм вливало, ще см

влизаш, несв. и вляза, св.
1. Прониквам вътре в нещо. Влизам в стаята.
2. Вмествам се, побирам се в нещо. Тая папка не може да влезе в чантата.
3. Постъпвам. Влязох в университета. Влязох в казармата. Влязох в болницата. Влязох в затвора.
4. Включвам се, ставам член. Кой влиза в комисията?
5. Започвам. Законът влезе в действие. Влиза в употреба.
* Влизам/вляза в крак. — Настигам, изравнявам се. Влизам в крак с модата.
* Влизам/вляза в положението — (на някого). Съчувствам.
* Влизам/вляза в работа. — Разг. Полезен съм. Това не може да ми влезе в работа.
* Влизам/вляза в сила. — Почвам да действам, да важа. Законът влезе в сила.
* Влизам/вляза вътре. — Разг. Загубил съм.
* Влизам/вляза под кожата — (на някого). Разг. Сближавам се премного с някого и почвам да го манипулирам в своя полза.
Синоними: встъпвам, пристъпвам, преминавам, навлизам, задълбочавам се, прониквам, примъквам се, провирам се, минавам, участвувам, включвам се, вземам участие, сътруднича, съдействувам, съдържам се, вмествам се, побирам се влизам, влизаме, влизаш, влизате, влиза, влизат, влизах, влизахме, влиза, влизахте, влиза, влизаха, влизах, влизахме, влизаше, влизахте, влизаше, влизаха, влизал съм, влизала съм, влизало съм, влизали сме, влизал си, влизала си, влизало си, влизали сте, влизал е, влизала е, влизало е, влизали са, бях влизал, бях влизала, бях влизало, бяхме влизали, беше влизал, беше влизала, беше влизало, бяхте влизали, беше влизал, беше влизала, беше влизало, бяха влизали, ще влизам, ще влизаме, ще влизаш, ще влизате, ще влиза, ще влизат, ще съм влизал, ще съм влизала, ще съм влизало, ще см

влиташ, несв. и влетя, св.
1. Летейки, прониквам някъде.
2. Прен. Влизам стремително; нахълтвам. Той направо влетя в стаята. влитам, влитаме, влиташ, влитате, влита, влитат, влитах, влитахме, влита, влитахте, влита, влитаха, влитах, влитахме, влиташе, влитахте, влиташе, влитаха, влитал съм, влитала съм, влитало съм, влитали сме, влитал си, влитала си, влитало си, влитали сте, влитал е, влитала е, влитало е, влитали са, бях влитал, бях влитала, бях влитало, бяхме влитали, беше влитал, беше влитала, беше влитало, бяхте влитали, беше влитал, беше влитала, беше влитало, бяха влитали, ще влитам, ще влитаме, ще влиташ, ще влитате, ще влита, ще влитат, ще съм влитал, ще съм влитала, ще съм влитало, ще см

мн. влия`ния, ср.
1. Въздействие. Оказвам влияние. Изпитвам влияние. Под влиянието на приятелите си.
2. Само ед. Авторитет, власт, престиж. Имам влияние.
Синоними: авторитет, престиж, тежест, господство, власт, надмощие, натиск, въздействие, давление, внушение, значение, важност, сила, владичество, управление, ръководство, контрол, отражение, последица, мощ, могъщество, доверие, уважение, добро име, именитост, известност, слава, мая, фермент, активизиращ елемент, подтик, подбуда, стимул влияние, влиянието, влияния, влиянията

влиятелна, влиятелно, мн. влиятелни, прил. Който има влияние (във 2 знач.). <em>Той е влиятелна личност.</em><br />същ. влиятелност, влиятелността`, ж.
Синоними: авторитетен, с тежест, с престиж, уважаван, почитан, силен, властен, фактор, големец, голям човек, силен на деня, всесилен, всевластен, коли и беси, добре обмислен, убедителен влиятелен, влиятелния, влиятелният, влиятелна, влиятелната, влиятелно, влиятелното, влиятелни, влиятелните

вж. влия`телен влиятелност, влиятелността, влиятелности, влиятелностите

влияеш, мин. св. влиях, мин. прич. влия`л, несв. Оказвам влияние (в 1 знач.). Той влияе върху дъщеря ми. Това ми влияе лошо.
влияя се. — От какво/от кого. Изпитвам влияние (в 1 знач.). Много се влияе от него.
Синоними: въздействувам, повлиявам, оказвам влияние, упражнявам натиск, подействувам, внушавам, диктувам, засягам влияя, влияем, влияеш, влияете, влияе, влияят, влиях, влияхме, влия, влияхте, влия, влияха, влияех, влияехме, влияеше, влияехте, влияеше, влияеха, влиял съм, влияла съм, влияло съм, влияли сме, влиял си, влияла си, влияло си, влияли сте, влиял е, влияла е, влияло е, влияли са, бях влиял, бях влияла, бях влияло, бяхме влияли, беше влиял, беше влияла, беше влияло, бяхте влияли, беше влиял, беше влияла, беше влияло, бяха влияли, ще влияя, ще влияем, ще влияеш, ще влияете, ще влияе, ще влияят, ще съм влиял, ще съм влияла, ще съм влияло, ще сме влияли, ще си влиял, ще си влияла, ще си в

влогът, влога, мн. влогове, (два) влога, м.
1. Пари, внесени в банка. Спестовен влог. Имам влог. Влоговете на гражданите.
2. Прен. Принос. С това изследване той прави ценен влог в науката.
прил. влогов, влогова, влогово, мн. влогови (в 1 знач.). Влогова книжка.
Синоними: вноска, пари, спестявания, ценност, достижение, принос, вложение, капиталовложение, инвестиция, инвестиране, влагане влог, влога, влогът, влогове, влоговете, влога

вж. влог влогов, влоговия, влоговият, влогова, влоговата, влогово, влоговото, влогови, влоговите

вложиш, мин. св. вложих, мин. прич. вло`жил, св. — вж. влагам. вложа, вложим, вложиш, вложите, вложи, вложат, вложих, вложихме, вложи, вложихте, вложи, вложиха, вложех, вложехме, вложеше, вложехте, вложеше, вложеха, вложил съм, вложила съм, вложило съм, вложили сме, вложил си, вложила си, вложило си, вложили сте, вложил е, вложила е, вложило е, вложили са, бях вложил, бях вложила, бях вложило, бяхме вложили, беше вложил, беше вложила, беше вложило, бяхте вложили, беше вложил, беше вложила, беше вложило, бяха вложили, ще вложа, ще вложим, ще вложиш, ще вложите, ще вложи, ще вложат, ще съм вложил, ще съм вложила, ще съм вложило, ще сме вло

мн. вложе`ния, ср. Пари, които се влагат в нещо, от което се очаква печалба, полза. Това е добро вложение.
Синоними: капиталовложение, влог, инвестиция, инвестиране, влагане вложение, вложението, вложения, вложенията

вложителят, вложителя, мн. вложи`тели, м. Този, който прави или има влог (в 1 знач.). вложител, вложителя, вложителят, вложители, вложителите, вложители, вложителю

влошиш, мин. св. влоших, мин. прич. влоши`л, св. — вж. влошавам. влоша, влошим, влошиш, влошите, влоши, влошат, влоших, влошихме, влоши, влошихте, влоши, влошиха, влошах, влошахме, влошеше, влошахте, влошеше, влошаха, влошил съм, влошила съм, влошило съм, влошили сме, влошил си, влошила си, влошило си, влошили сте, влошил е, влошила е, влошило е, влошили са, бях влошил, бях влошила, бях влошило, бяхме влошили, беше влошил, беше влошила, беше влошило, бяхте влошили, беше влошил, беше влошила, беше влошило, бяха влошили, ще влоша, ще влошим, ще влошиш, ще влошите, ще влоши, ще влошат, ще съм влошил, ще съм влошила, ще съм влошило, ще сме вло

влошаваш, несв. и влоша, св.; Какво. Правя да стане лош или по-лош. Това влоши моето материално положение.
влошавам се/влоша се. — Ставам лош или по-лош. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден.
Синоними: развалям, повреждам, усложнявам, изострям, усилвам, разгарям, утежнявам, израждам се, корумпирам влошавам, влошаваме, влошаваш, влошавате, влошава, влошават, влошавах, влошавахме, влошава, влошавахте, влошава, влошаваха, влошавах, влошавахме, влошаваше, влошавахте, влошаваше, влошаваха, влошавал съм, влошавала съм, влошавало съм, влошавали сме, влошавал си, влошавала си, влошавало си, влошавали сте, влошавал е, влошавала е, влошавало е, влошавали са, бях влошавал, бях влошавала, бях влошавало, бяхме влошавали, беше влошавал, беше влошавала, беше влошавало, бяхте влошавали, беше влошавал, беше влошавала, беше влошавало, бяха влошавали, ще влошавам, ще влошав влюбвам се влюбваш се, несв. и <em>_влюбя се, св.; в кого/в какво. Обхваща ме, изпълва ме любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Влюбих се в нея от пръв поглед. Той се влюби в новата си кола._
Синоними: привързвам се, пристрастявам се, увличам се, обиквам, заобичам, залюбвам влюбвам, влюбваме, влюбваш, влюбвате, влюбва, влюбват, влюбвах, влюбвахме, влюбва, влюбвахте, влюбва, влюбваха, влюбвах, влюбвахме, влюбваше, влюбвахте, влюбваше, влюбваха, влюбвал съм, влюбвала съм, влюбвало съм, влюбвали сме, влюбвал си, влюбвала си, влюбвало си, влюбвали сте, влюбвал е, влюбвала е, влюбвало е, влюбвали са, бях влюбвал, бях влюбвала, бях влюбвало, бяхме влюбвали, беше влюбвал, беше влюбвала, беше влюбвало, бяхте влюбвали, беше влюбвал, беше влюбвала, беше влюбвало, бяха влюбвали, ще влюбвам, ще влюбваме, ще влюбваш, ще влюбвате, ще влюбва, ще влюбва

мн. влъ`хви, м.
1. Древен мъдрец, гадател.
2. Остар. Пренебр. Хитрец, разбойник.
Синоними: мъдрец, сановник, гадател, хитрец, разбойник влъхва, влъхвата, влъхвата, влъхви, влъхвите, влъхви, влъхва

влюбена, влюбено, мн. влюбени, прил. Който изпитва или изразява любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. <em>Нали виждаш, че е влюбена. Влюбен поглед. Влюбен в работата си.</em><br />нареч. влюбено. Гледам влюбено.
Синоними: увлечен, привързан, встрастен влюбен, влюбения, влюбеният, влюбена, влюбената, влюбено, влюбеното, влюбени, влюбените

вж. влю`бен

влюбчива, влюбчиво, мн. влюбчиви, прил. Който се влюбва лесно. <em>Влюбчива натура.</em><br />същ. влюбчивост, влюбчивостта`, ж.
Синоними: любвеобилен влюбчив, влюбчивия, влюбчивият, влюбчива, влюбчивата, влюбчиво, влюбчивото, влюбчиви, влюбчивите

вж. влюбчи`в влюбчивост, влюбчивостта, влюбчивости, влюбчивостите

да се влюбя, влюбиш се, мин. св. влюбих се, мин. прич. влюбил се, св. — вж. влюбвам се.

нареч. От лявата страна. Вляво от мене. Вляво от киното е пощата.

влезеш, мин. св. влязох, мин. прич. вля`зъл, св. — вж. влизам. вляза, влезем, влезеш, влезете, влезе, влязат, влязох, влязохме, влезе, влязохте, влезе, влязоха, влезех, влезехме, влезеше, влезехте, влезеше, влезеха, влязъл съм, влязла съм, влязло съм, влезли сме, влязъл си, влязла си, влязло си, влезли сте, влязъл е, влязла е, влязло е, влезли са, бях влязъл, бях влязла, бях влязло, бяхме влезли, беше влязъл, беше влязла, беше влязло, бяхте влезли, беше влязъл, беше влязла, беше влязло, бяха влезли, ще вляза, ще влезем, ще влезеш, ще влезете, ще влезе, ще влязат, ще съм влязъл, ще съм влязла, ще съм влязло, ще сме влезли, ще си влязъл, ще с