лично мест. — вж. вие.

—-

притеж. мест. — вж. ваш.

мн. виадукти, (два) виадукта, м. Сводест мост над местност, жп линия, шосе и пр.; надлез. виадукт, виадукта, виадуктът, виадукти, виадуктите, виадукта

мн. вибратори, (два) вибратора, м. Устройство или уред за предизвикване на механични трептения.
прил. вибраторен, вибраторна, вибраторно, мн. вибраторни. Вибраторна машина. вибратор, вибратора, вибраторът, вибратори, вибраторите, вибратора

вж. вибра`ция
Синоними: вибриращ, трептящ, причиняващ трептене вибрационен, вибрационния, вибрационният, вибрационна, вибрационната, вибрационно, вибрационното, вибрационни, вибрационните

мн. вибрации, ж. Трептене с голяма честота. <em>Подложен на силни вибрации.</em><br />прил. вибрационен, вибрационна, вибрационно, мн. вибрацио`нни. Вибрационен масаж.
Синоними: трептене, движение, клатене, друсане, колебание, вибриране, осцилация, трепет, потрепване, трепкане вибрация, вибрацията, вибрации, вибрациите

вибри`раш, несв. и св.
1. Произвеждам вибрации.
2. Изпитвам вибрации, трептя.
3. Какво. Уплътнявам с вибратор. Вибрирам бетон.
Синоними: треперя, трептя, потрепвам, трепкам вибрирам, вибрираме, вибрираш, вибрирате, вибрира, вибрират, вибрирах, вибрирахме, вибрира, вибрирахте, вибрира, вибрираха, вибрирах, вибрирахме, вибрираше, вибрирахте, вибрираше, вибрираха, вибрирал съм, вибрирала съм, вибрирало съм, вибрирали сме, вибрирал си, вибрирала си, вибрирало си, вибрирали сте, вибрирал е, вибрирала е, вибрирало е, вибрирали са, бях вибрирал, бях вибрирала, бях вибрирало, бяхме вибрирали, беше вибрирал, беше вибрирала, беше вибрирало, бяхте вибрирали, беше вибрирал, беше вибрирала, беше вибрирало, бяха вибрирали, ще вибрирам, ще вибрир

мн.вивариуми, (два) вивариума, м. Помещение или съд за отглеждане на диви животни в условия, имитиращи естествените. вивариум, вивариума, вивариумът, вивариуми, вивариумите, вивариума

мед. Освежаване на краищата на една рана чрез изсичането им, с цел стимулиране на зарастването.

видът, вида, само ед., м. Външност, видим облик, изглед. Видът ти не ми харесва. Имаш добър вид. Видът на къщата вдъхва респект.

—-

видът, вида, мн. видове, (два) вида, м.
1. Подразделение в систематиката на предмет, явление и под. — разновидност, тип спрямо общ признак. Видове обучение. Три вида градове по големина. Различни видове стоки.
2. Спец. В биологията — група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености.
прил. видов, видова, видово, мн. видови (във 2 знач.).
* Вид на глагола. — Спец. В езикознанието — граматична категория за характеризиране на действието с оглед на неговата цялостност; аспект. Несвършен вид. Свършен вид.
Синоними: изглед, форма, облик, външност, каяфет, физиономия, лик, лице, черти, образ, фигура, израз, изражение, фаза, състояние, положение, маниер, стил, природа, сорт, род, порода, разновидност, група, тип, подразделение, чешит, гледка, илюстрована картичка, категория, класа, качество, степен на отличие, облекло, тоалет, фасон, подобие, прилика, манталитет, порядък, семейство, оригинал, прототип, търговска марка, очертание, система, начин, характер, особеност, индивидуалност вид, вида, видът, видове, видовете, вида

ж., само ед. Остар. Светлина.
Синоними: светлина, ден, слънце, просвета, култура, просветление виделина, виделината, виделини, виделините

нареч. Разг. Светло. Охо, то станало видело. Да тръгваме, докато е видело.
Синоними: светло, светлина, виделина, ден, слънце

видна, видно, мн. ви`дни, прил.
1. Който е достъпен за зрението, забележим. На видно място.
2. Прен. Който изпъква над другите; изтъкнат, бележит, личен. Виден учен.
Синоними: личен, изтъкнат, забележителен, знаменит, прочут, известен, именит, бележит, всеизвестен, важен, високомерен, надменен, претенциозен, надут, знатен, прославен, очебиен, отличителен, превъзходен, отличен виден, видния, видният, видна, видната, видно, видното, видни, видните

мн. виде`ния, ср. Това, което изниква във въображението ни; привидение, призрак.
Синоними: призрак, сянка, фантом, образ, кошмар, привидение, илюзия, сън, мираж, халюцинация, дух, двойник видение, видението, видения, виденията

ср., само ед. Видеомагнетофон. Купихме си видео. Ще гледаме по видеото нов филм. видео, видеото, видеа, видеата

мн. видеомагнетофони, (два) видеомагнетофона, м. Апарат за записване и/или възпроизвеждане на образ и звук с помощта на магнитна лента. видеомагнетофон, видеомагнетофона, видеомагнетофонът, видеомагнетофони, видеомагнетофоните, видеомагнетофона

видима, видимо, мн. видими, прил.<br />1. Който се вижда или може да се види. <em>От видимата страна на Луната.</em><br />2. Явен, очевиден. <em>С видима тревога.</em><br />същ. видимост, видимостта`, ж. (в 1 знач.). Оттук няма никаква видимост.
Синоними: очевиден, ясен, очертан, явен, очебиен, забележим, наглед, на вид, фрапантен, флагрантен, реален, осезаем, материален, веществен, доловим, осезателен, сетивен видим, видимия, видимият, видима, видимата, видимо, видимото, видими, видимите

вж. ви`дим
Синоними: яснота, прозрачност видимост, видимостта, видимости, видимостите

нареч.
* Видно е. — Вижда се, личи. Видно е, че авторът греши.

вж. вид видов, видовия, видовият, видова, видовата, видово, видовото, видови, видовите

вж. видоизме`ням
Синоними: изменение, промяна, преобразяване, смяна, трансформация, реформа, разновидност, вид, сорт, вариация видоизменение, видоизменението, видоизменения, видоизмененията

видоизмениш, мин. св. видоизмених, мин. прич. видоизменил, св. — вж. видоизменям. видоизменя, видоизменим, видоизмениш, видоизмените, видоизмени, видоизменят, видоизмених, видоизменихме, видоизмени, видоизменихте, видоизмени, видоизмениха, видоизменях, видоизменяхме, видоизменеше, видоизменяхте, видоизменеше, видоизменяха, видоизменил съм, видоизменила съм, видоизменило съм, видоизменили сме, видоизменил си, видоизменила си, видоизменило си, видоизменили сте, видоизменил е, видоизменила е, видоизменило е, видоизменили са, бях видоизменил, бях видоизменила, бях видоизменило, бяхме видоизменили, беше видоизменил, беше видоизменила, б вкаменя се вкамениш се, мин. св. вкамених се, мин. прич. вкаменил се, св. — вж. вкаменявам се. вкаменя, вкаменим, вкамениш, вкамените, вкамени, вкаменят, вкамених, вкаменихме, вкамени, вкаменихте, вкамени, вкамениха, вкаменях, вкаменяхме, вкаменеше, вкаменяхте, вкаменеше, вкаменяха, вкаменил съм, вкаменила съм, вкаменило съм, вкаменили сме, вкаменил си, вкаменила си, вкаменило си, вкаменили сте, вкаменил е, вкаменила е, вкаменило е, вкаменили са, бях вкаменил, бях вкаменила, бях вкаменило, бяхме вкаменили, беше вкаменил, беше вкаменила, беше вкаменило, бяхте вкаменили, беше вкаменил, беше вкаменила, беше вкаменило, бяха вкаменили, ще вкаменя, ще вкаменим, вкокаля се вкокалиш се, мин. св. вкокалих се, мин. прич. вкокали`л се, св. — вж. вкокалявам се. вкокаля, вкокалим, вкокалиш, вкокалите, вкокали, вкокалят, вкокалих, вкокалихме, вкокали, вкокалихте, вкокали, вкокалиха, вкокалях, вкокаляхме, вкокалеше, вкокаляхте, вкокалеше, вкокаляха, вкокалил съм, вкокалила съм, вкокалило съм, вкокалили сме, вкокалил си, вкокалила си, вкокалило си, вкокалили сте, вкокалил е, вкокалила е, вкокалило е, вкокалили са, бях вкокалил, бях вкокалила, бях вкокалило, бяхме вкокалили, беше вкокалил, беше вкокалила, беше вкокалило, бяхте вкокалили, беше вкокалил, беше вкокалила, беше вкокалило, бяха вкокалили, ще вкокаля, ще вкокалим,

видоизменяш, несв. и видоизменя, св.; Какво. Изменям, променям вида на нещо.
същ. видоизменение, мн. видоизменения, ср.
Синоними: изменям, променям, преобразявам, преобразувам, превръщам, преустройвам, трансформирам, подправям, преобръщам, сменям, меня, варирам, разнообразявам видоизменям, видоизменяме, видоизменяш, видоизменяте, видоизменя, видоизменят, видоизменях, видоизменяхме, видоизменя, видоизменяхте, видоизменя, видоизменяха, видоизменях, видоизменяхме, видоизменяше, видоизменяхте, видоизменяше, видоизменяха, видоизменял съм, видоизменяла съм, видоизменяло съм, видоизменяли сме, видоизменял си, видоизменяла си, видоизменяло си, видоизменяли сте, видоизменял е, видоизменяла е, видоизменяло е, видоизменяли са, бях видоизменял, бях видоизменяла, бях видоизменяло, бяхме видоизменяли, беше видоизменял, беше видоизменяла

мн. ви`дри, ж. Животно със скъпа тъмнокафява кожа, което живее край реки и се храни главно с риба. видра, видрата, видри, видрите

видиш, мин. св. видях, мин. прич. видя`л, св. — вж. виждам. видя, видим, видиш, видите, види, видят, видях, видяхме, видя, видяхте, видя, видяха, видех, видехме, видеше, видехте, видеше, видеха, видял съм, видяла съм, видяло съм, видели сме, видял си, видяла си, видяло си, видели сте, видял е, видяла е, видяло е, видели са, бях видял, бях видяла, бях видяло, бяхме видели, беше видял, беше видяла, беше видяло, бяхте видели, беше видял, беше видяла, беше видяло, бяха видели, ще видя, ще видим, ще видиш, ще видите, ще види, ще видят, ще съм видял, ще съм видяла, ще съм видяло, ще сме видели, ще си видял, ще си видяла, ще си видяло, ще сте видели

или съкр. вий, вин. вас, крат. ви, дат. остар. вам, крат. ви, лично мест.
1. Употребява се за посочване на лицата, на които се говори. И вие ли отивате на кино? Довечера ще ви се обадя.
2. Употребява се като учтива форма при обръщение към едно лице. Вие ли сте новият учител по музика? Извинете, може ли да седна до Вас? вие, вас, ви, вам, вас, ви

мн. вие`лици, ж. Снежна буря.
Синоними: вихър, вихрушка, буря, вятър, фурия, фъртуна, ураган, стихия, хала, циклон виелица, виелицата, виелици, виелиците

виждаш, несв. и видя, св.
1. Имам способността да възприемам със зрението си. Вече не виждам добре. Тя съвсем не вижда, сляпа е.
2. Кого, какво. Възприемам със зрението си. Виждаш ли онова момиче?
3. Кого, какво. Срещам се; срещам, имам среща. Радвам се да ви видя. Ще видиш ли днес Иван?
4. Какво. Наблюдавам, изпитвам, изживявам. Много е ходил, много е виждал. Още нищо не си видял!
5. Какво. Осъзнавам, смятам, преценявам. Видях грешката си. Видях, че така не може повече.
6. Проверявам, осведомявам се. Виж дошла ли е пощата.
виждам се/видя се. 1. — Само мн. Срещаме се. Ще се видим довечера. Често се виждаме из града.
2. Забелязвам се. Оттук техният прозорец не се вижда.
3. Възприемам се, осъзнавам се. Той се виждаше вече студент, когато разбра, че не е приет.
вижда се/види се. — Безл. Личи, ясно е. Видя се, че нищо няма да стане, ами по-добре да тръгваме.
същ. виждане, мн. виждания, ср.
Синоними: гледам, вглеждам се, поглеждам, заглеждам, позаглеждам, забелязвам, ставам свидетел, съглеждам, съзирам, зървам, съпикасвам, проглеждам, прозирам, наблюдавам, познавам, разбирам, съзнавам, схващам, сещам се, прави ми впечатление, обръща ми вниманието, констатирам, преживявам, изпитвам, изживявам, изпащам, откривам, намирам, срещам, попадам на, натъквам се на, заварвам, сварвам, погрижвам се, внимавам, проверявам, различавам, долавям, срещам се, посещавам, приемам виждам, виждаме, виждаш, виждате, вижда, виждат, виждах, виждахме, вижда, виждахте, вижда, виждаха, виждах, виждахме, виждаше, виждахте, виждаше, виждаха, виждал съм, виждала съм, виждало съм, виждали сме, виждал си, виждала си, виждало си, виждали сте, виждал е, виждала е, виждало е, виждали са, бях виждал, бях виждала, бях виждало, бяхме виждали, беше виждал, беше виждала, беше виждало, бяхте виждали, беше виждал, беше виждала, беше виждало, бяха виждали, ще виждам, ще виждаме, ще виждаш, ще виждате, ще вижда, ще виждат, ще съм виждал, ще съм виждала, ще съм виждало, ще см

вж. ви`ждам виждане, виждането, виждания, вижданията

мн. визи, ж. Заверка на задграничен паспорт, която дава разрешение за излизане от собствената държава, за влизане в чужда държава или за преминаване през чужда държава. <em>Изходна виза. Входна виза. Транзитна виза.</em><br />прил. визов, визова, визово, мн. ви`зови. Визов режим.
Синоними: заверка, легализация виза, визата, визи, визите

визи`раш, несв. и св.
1. Кого, какво. Имам предвид, посочвам. Мене ли визираш с това изказване?
2. Насочвам оптически уред към дадена точка.
Синоними: заверявам, легализирам, одобрявам, имам предвид, посочвам, определям визирам, визираме, визираш, визирате, визира, визират, визирах, визирахме, визира, визирахте, визира, визираха, визирах, визирахме, визираше, визирахте, визираше, визираха, визирал съм, визирала съм, визирало съм, визирали сме, визирал си, визирала си, визирало си, визирали сте, визирал е, визирала е, визирало е, визирали са, бях визирал, бях визирала, бях визирало, бяхме визирали, беше визирал, беше визирала, беше визирало, бяхте визирали, беше визирал, беше визирала, беше визирало, бяха визирали, ще визирам, ще визираме, ще визираш, ще визирате, ще визира, ще визира

и визита, мн. визити и визити, ж.<br />1. Официално посещение; гостуване. <em>Приключи визитата на президента.</em><br />2. Лекарско посещение в дома на болен.<br />прил. визитен и визитен, визитна и визитна, визитно и визитно, мн. визитни и визитни.<br />* <em>Визитна картичка.</em> — Картичка с името, длъжността и адреса на притежателя и, която се поднася при запознанство.
Синоними: посещение, обход, навестяване, обиколка, гостуване, свиждане, турне визита, визитата, визити, визитите

мн. визита`ции, ж. Обхождане на болните от лекуващия лекар в болницата по определено време от деня. Минавам на визитация. визитация, визитацията, визитации, визитациите

вж. ви`зита визитен, визитния, визитният, визитна, визитната, визитно, визитното, визитни, визитните

мн. визи`тки, ж. Визитна картичка. визитка, визитката, визитки, визитките

вж. ви`за визов, визовия, визовият, визова, визовата, визово, визовото, визови, визовите

мн. визони, (два) визона, м.
1. Дребен хищник от рода на поровете с много ценна кожа.
2. Кожа от такова животно. Палто от визон. визон, визона, визонът, визони, визоните, визона

визуална, визуално, мн. визуални, прил. Който се извършва със зрението или е предназначен за гледане. <em>Визуални средства.</em><br />нареч. визуално. визуален, визуалния, визуалният, визуална, визуалната, визуално, визуалното, визуални, визуалните

мед. Зрителна острота.

мн. визьори, (два) визьора, м. Приспособление на фотоапарат, в което се вижда обхватът на обекта за снимане. визьор, визьора, визьорът, визьори, визьорите, визьора

лично мест. съкр. — вж. вие.

викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.
1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.
2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.
3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява. Последният вик на модата.
Синоними: отклик, възклик, крясък, писък, провикване, глас, стон, врява, рев, плач, стенание, ридание, вопъл, зов, повик, апел, призив, лозунг, мучене, вой, лай вик, вика, викът, викове, виковете, вика

викаш, несв.<br />1. Издавам вик/викове; крещя. <em>Чуваш ли, някой вика. Защо викаш?</em><br />2. Говоря високо. <em>Не викай, говори по-спокойно, не съм глух.</em><br />3. Кого. Зова, призовавам, поканвам, повиквам. <em>Викат ме при шефа. Пак трябва да викаме лекар. Викал си ме за нещо.</em><br />4. Разг. Какво. Казвам. <em>Какво викаш? А пък той вика, че не може да дойде.</em><br />5. Разг. Кого. Именувам, наричам. <em>Как те викат?</em><br /><em>_викам се.</em><em> — Разг. Казвам се, именувам се. </em>Как се вика тая птичка? Това се вика работа!_<br />същ. викане, ср.
Синоними: извиквам, кряскам, крещя, изкрещявам, изкрясквам, провиквам се, издигам глас, извисявам глас, говоря високо, колкото ми глас държи, надвиквам се, проглушавам, заглушавам, повишавам тон, възкликвам, надавам вик, дера се, дера си гърлото, дърля се, карам се, гълча, вдигам врява, рева, изревавам, надавам вой, вия, стена, разревавам се, ридая, каня, повиквам, поканвам, свиквам, зова, призовавам, приканвам, привиквам, казвам, разправям, възклицавам, подвиквам, обаждам се, лая викам, викаме, викаш, викате, вика, викат, виках, викахме, вика, викахте, вика, викаха, виках, викахме, викаше, викахте, викаше, викаха, викал съм, викала съм, викало съм, викали сме, викал си, викала си, викало си, викали сте, викал е, викала е, викало е, викали са, бях викал, бях викала, бях викало, бяхме викали, беше викал, беше викала, беше викало, бяхте викали, беше викал, беше викала, беше викало, бяха викали, ще викам, ще викаме, ще викаш, ще викате, ще вика, ще викат, ще съм викал, ще съм викала, ще съм викало, ще сме викали, ще си викал, ще си викала, ще си викало, ще сте ви

вж. ви`кам
Синоними: кряскане, викове, крясъци викане, викането, викания, виканията

мн. ви`каници, ж. Разг. Крясък, глъчка, врява, гюрултия. Какви са тия виканици?
Синоними: викане, крясъци, писъци, гюрултия виканица, виканицата, виканици, виканиците

мед. Заместващ, заместителен. викарен, викарния, викарният, викарна, викарната, викарно, викарното, викарни, викарните

викарият, викария, мн. вика`рии, м.
1. Епископ, помощник на митрополит.
2. Помощник на католически свещеник.
Синоними: свещеник, пастор, наместник викарий, викария, викарият, викарии, викариите, викарии, викарию

викваш, несв. и викна, св. Почвам да викам (в 1, 2, 3 и 4 знач.); викам веднъж или поединично. Поспре малко и пак виква. Викнах лекар. Като викна, не можеш да си представиш, направи ме на нищо.
* Виквам/викна да пея (да плача, да се смея). — Разг. Почвам да пея.
Синоними: повишавам глас, повишавам тон, провиквам се, изкрясквам, изкрещявам, извиквам, изревавам, надавам вик виквам, викваме, викваш, виквате, виква, викват, виквах, виквахме, виква, виквахте, виква, викваха, виквах, виквахме, викваше, виквахте, викваше, викваха, виквал съм, виквала съм, виквало съм, виквали сме, виквал си, виквала си, виквало си, виквали сте, виквал е, виквала е, виквало е, виквали са, бях виквал, бях виквала, бях виквало, бяхме виквали, беше виквал, беше виквала, беше виквало, бяхте виквали, беше виквал, беше виквала, беше виквало, бяха виквали, ще виквам, ще викваме, ще викваш, ще виквате, ще виква, ще викват, ще съм виквал, ще съм виквала, ще съм виквало, ще см

мн., ви`кинг, м. Средновековни скандинавски морски воини, търговци, разбойници.

викнеш, мин. св. викнах, мин. прич. ви`кнал, св. — вж. виквам. викна, викнем, викнеш, викнете, викне, викнат, викнах, викнахме, викна, викнахте, викна, викнаха, викнех, викнехме, викнеше, викнехте, викнеше, викнеха, викнал съм, викнала съм, викнало съм, викнали сме, викнал си, викнала си, викнало си, викнали сте, викнал е, викнала е, викнало е, викнали са, бях викнал, бях викнала, бях викнало, бяхме викнали, беше викнал, беше викнала, беше викнало, бяхте викнали, беше викнал, беше викнала, беше викнало, бяха викнали, ще викна, ще викнем, ще викнеш, ще викнете, ще викне, ще викнат, ще съм викнал, ще съм викнала, ще съм викнало, ще сме вик

мн. вико`нти, м. Във Франция, Англия: титла на благородник между барон и граф, а също лице, което има тази титла. виконт, виконта, виконтът, виконти, виконтите, виконти, виконте

мн. виктори`ни, ж. Забавна състезателна игра на отговори на въпроси, обикн. обединени в обща тема. Музикална викторина. викторина, викторината, викторини, викторините

мн. вили, ж. Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка. <br /><br />----<br /><br />мн. вили, ж. В българската митология — митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома; самовила, самодива.

—-

мн. вили, ж. Извънградска къща сред природата за почивка.<br />прил. вилен, вилна, вилно, мн. ви`лни. Вилно място. Вилна зона. вила, вилата, вили, вилите

мн. вилаети, (два) вилаета, м. В Османската империя и днешна Турция — голяма административно-териториална единица, управлявана от валия. вилает, вилаета, вилаетът, вилаети, вилаетите, вилаета

вж. ви`ла вилен, вилния, вилният, вилна, вилната, вилно, вилното, вилни, вилните

мн. вилици, ж. Прибор за хранене с четири зъба, с които храната се набожда.<br />същ. умал. виличка, мн. ви`лички, ж. вилица, вилицата, вилици, вилиците

вж. ви`лица
Синоними: хижа, колиба, заслон виличка, виличката, вилички, виличките

мн. ви`лки, ж. Устройство в апарат с раздвоени краища. Вилка на телефон. вилка, вилката, вилки, вилките

вилнееш, мин. св. вилнях, мин. прич. вилня`л, несв.
1. За природни явления — проявявам се с голяма сила; бушувам. Бурята вилнее.
2. За болест — разпространявам се в големи размери; поразявам, унищожавам. Грипът вилнее вече месец.
3. За хора, групи от хора — безчинствам, грабя, върлувам. Разни крадци вилнеят по домовете на хората, няма кой да ги спре.
Синоними: буйствувам, лудея, развилнявам се, разлудявам се, щръклея, лудувам, безчинствувам, своеволнича, върлувам, беснея, бушувам, буйствам, фуча, заплашвам, деребействувам вилнея, вилнеем, вилнееш, вилнеете, вилнее, вилнеят, вилнях, вилняхме, вилня, вилняхте, вилня, вилняха, вилнеех, вилнеехме, вилнееше, вилнеехте, вилнееше, вилнееха, вилнял съм, вилняла съм, вилняло съм, вилнели сме, вилнял си, вилняла си, вилняло си, вилнели сте, вилнял е, вилняла е, вилняло е, вилнели са, бях вилнял, бях вилняла, бях вилняло, бяхме вилнели, беше вилнял, беше вилняла, беше вилняло, бяхте вилнели, беше вилнял, беше вилняла, беше вилняло, бяха вилнели, ще вилнея, ще вилнеем, ще вилнееш, ще вилнеете, ще вилнее, ще вилнеят, ще съм вилнял, ще съм вилняла, ще съ

Диал.
вилица

мн. ви`мета, ср. Млечният орган на някои домашни животни (крава, овца, коза и под.). виме, вимето, вимета, виметата

мн. вимпели, (два) вимпела, м. Спец. Тясно, триъгълно военно знаме на кораб, когато плава, за идентификация. вимпел, вимпела, вимпелът, вимпели, вимпелите, вимпела

мн. вини`, ж.
1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.
2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?
3. Причина с лоши, неблагоприятни последици. Разбрах, че цялата вина е в мене.
Синоними: провинение, грях, прегрешение, махана, грешка, простъпка, престъпление, виновност, отговорност, причина, опущение, задължение, наказание вина, вината, вини, вините

нареч.
1. Всеки път. Винаги ставам рано.
2. По всяко време; всякога. Винаги съм готов за разходка.
3. Постоянно, неизменно. Винаги си купува най-хубавото.
Синоними: постоянно, колчем, при всеки случай, всеки път, на всяка стъпка, много често, всякогаш, във всяко време, колкото пъти, всякога, непрекъснато, вечно, навеки, трайно, завинаги, еднакво, неизменно

винарят, винаря, мн. винари, м. Човек, който произвежда и/или продава вино.<br />прил. винарски, винарска, винарско, мн. вина`рски. Винарски занаят. винар, винаря, винарят, винари, винарите, винари, винарю

мн. вина`рници, ж. Място, помещение, където се произвежда и отлежава вино. винарница, винарницата, винарници, винарниците

вж. вина`р винарски, винарския, винарският, винарска, винарската, винарско, винарското, винарски, винарските

ср., само ед.
1. Производство на вино.
2. Занятие на винар. винарство, винарството, винарства, винарствата

Изискване, предявяване права върху нещо.

мн. виндроуери, (два) виндроуера, м. Приспособление на комбайн за отделяне на неузрелите класове.

м., само ед. Спец. В кулинарията — сос от оцет, олио и др. за подправка на ястия. винегрет, винегрета, винегретът, винегрети, винегретите, винегрета

вж. ви`но винен, винения, виненият, винена, винената, винено, виненото, винени, винените

м., само ед. Бял варовиков прах, който се употребява в бояджийството.

мн. вине`тки, ж. Малък орнамент за украса на книга. винетка, винетката, винетки, винетките

мн. винкели, (два) винкела, м.
1. Уред за измерване на прав ъгъл.
2. Пресовано под прав ъгъл желязо.
прил. винкелен, винкелна, винкелно, мн. винкелни. Винкелно желязо. винкел, винкела, винкелът, винкели, винкелите, винкела

мн. вина, ср.<br />1. Само ед. Алкохолна напитка от ферментирал гроздов сок. <em>Бяло вино. Червено вино. Сухо вино. Сладко вино.</em><br />2. Вид, марка, порция от тая напитка. <em>Какви вина произвеждате? Да изпием по едно вино!</em><br />същ. умал. винце, ср.
прил. винен, винена, винено, мн. винени. Винено производство. Винен оцет. Винени складове. вино, виното, вина, вината

остар.
виновен виноват, виноватия, виноватият, виновата, виноватата, виновато, виноватото, виновати, виноватите

виновна, виновно, мн. виновни, прил. Който има вина, сторил е вина или изразява вина. <em>Аз не съм виновен. Виновен поглед. Какво ти е виновно животното?</em><br />нареч. виновно. Мълчи виновно.
същ. виновност, виновността, ж. Доказвам виновността му.
Синоними: провинен, виноват, има вина, крив, отговорен, грешен, подсъдим, обвиняем, осъдителен, неизвинителен, неоправдаем, неоправдателен, гузен, засрамен, смутен виновен, виновния, виновният, виновна, виновната, виновно, виновното, виновни, виновните

мн. вино`вници, м.
1. Виновен човек. Давам виновниците за катастрофата под съд.
2. Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно. Ето главния виновник за осъществяването на нашата среща.
Синоними: провинен, престъпник, нарушител, подсъдим, грешник, причинител, отговорен, причина, извършител, източник, автор виновник, виновника, виновникът, виновници, виновниците, виновници, виновнико

мн. вино`вници, ж. Жена виновник. виновница, виновницата, виновници, виновниците

вж. вино`вен

вж. вино`вен
Синоними: вина, провинение, отговорност виновност, виновността, виновности, виновностите

винтът, винта, мн. винтове, (два) винта, м.
1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; бурма.
2. Спец. Корабно витло.
същ. умал. винтче, мн. винтчета, ср. (в 1 знач.).
прил. винтов, винтова, винтово, мн. винтови.
Синоними: бурма, витло, гребен винт, винта, винтът, винтове, винтовете, винта

вж. винт винтов, винтовия, винтовият, винтова, винтовата, винтово, винтовото, винтови, винтовите

мн. винто`вки, ж. Лека пушка с винтов нарез на цевта. винтовка, винтовката, винтовки, винтовките

вж. винт винтче, винтчето, винтчета, винтчетата

вж. ви`но винце, винцето, винца, винцата

виниш, мин. св. виних, мин. прич. вини`л, несв.; Кого, какво. Смятам за виновен, приписвам вина. Все другите виниш, ти никога не си виновен.
виня се. — Виня себе си, обвинявам се. Престани да се виниш, какво можеше да направиш.
Синоними: обвинявам, укорявам, порицавам, критикувам остро виня, виним, виниш, вините, вини, винят, виних, винихме, вини, винихте, вини, виниха, винях, виняхме, винеше, виняхте, винеше, виняха, винил съм, винила съм, винило съм, винили сме, винил си, винила си, винило си, винили сте, винил е, винила е, винило е, винили са, бях винил, бях винила, бях винило, бяхме винили, беше винил, беше винила, беше винило, бяхте винили, беше винил, беше винила, беше винило, бяха винили, ще виня, ще виним, ще виниш, ще вините, ще вини, ще винят, ще съм винил, ще съм винила, ще съм винило, ще сме винили, ще си винил, ще си винила, ще си винило, ще сте винили

мн. вио`ли, ж. Струнен лъков музикален инструмент, по-голям от цигулката и с по-нисък регистър. виола, виолата, виоли, виолите

мн. виоле`тки, ж. Горска теменужка. виолетка, виолетката, виолетки, виолетките

виолетова, виолетово, мн. виоле`тови, прил. Който е с цвят между син и червен; теменужен, лилав.
Синоними: теменужен, морав, лилав виолетов, виолетовия, виолетовият, виолетова, виолетовата, виолетово, виолетовото, виолетови, виолетовите

мн. виолонче`ла, ср. Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело. виолончело, виолончелото, виолончела, виолончелата

мн. випуски, (два) випуска, м. Група от учещи се, които завършват или са завършили по едно и също време, в една година. На срещата дойдоха хора от последните десет випуска на гимназията. Ти от нашия випуск ли си? випуск, випуска, випускът, випуски, випуските, випуска

мн. ви`пускници, м. Ученик в последния клас, пред завършване. випускник, випускника, випускникът, випускници, випускниците, випускници, випускнико

вирът, вира, мн. вирове, (два) вира, м.
1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.
2. Диал. Локва, гьол.
същ. умал. вирче, мн. вирчета, ср. • Вир-вода. Разг. Съвсем мокър. Станах вир-вода, докато дойда. вир, вира, вирът, вирове, вировете, вира

мн. виражи, (два) виража, м. Завой с наклон на едната част. вираж, виража, виражът, виражи, виражите, виража

вирваш, несв. и вирна, св.; Какво. Виря изведнъж или веднъж. Вирнала глава, кой като нея!
Синоними: изправям, вдигам, щръквам, навирвам вирвам, вирваме, вирваш, вирвате, вирва, вирват, вирвах, вирвахме, вирва, вирвахте, вирва, вирваха, вирвах, вирвахме, вирваше, вирвахте, вирваше, вирваха, вирвал съм, вирвала съм, вирвало съм, вирвали сме, вирвал си, вирвала си, вирвало си, вирвали сте, вирвал е, вирвала е, вирвало е, вирвали са, бях вирвал, бях вирвала, бях вирвало, бяхме вирвали, беше вирвал, беше вирвала, беше вирвало, бяхте вирвали, беше вирвал, беше вирвала, беше вирвало, бяха вирвали, ще вирвам, ще вирваме, ще вирваш, ще вирвате, ще вирва, ще вирват, ще съм вирвал, ще съм вирвала, ще съм вирвало, ще см

вирееш, мин. св. вирях, мин. прич. виря`л, несв.
1. За растение — раста. По нашия край черешите не виреят. Къде виреят бананите?
2. Разг. За човек, животно — развивам се, чувствам се добре. Не вирее това дете.
3. Прен. Разпространявам се, намирам почва (обикн. за негативно явление). Тук виреят всякакви болести.
Синоними: раста, пораствам, живея, развивам се, напредвам, цъфтя, процъфтявам, преуспявам, съществувам вирея, виреем, вирееш, виреете, вирее, виреят, вирях, виряхме, виря, виряхте, виря, виряха, виреех, виреехме, вирееше, виреехте, вирееше, вирееха, вирял съм, виряла съм, виряло съм, вирели сме, вирял си, виряла си, виряло си, вирели сте, вирял е, виряла е, виряло е, вирели са, бях вирял, бях виряла, бях виряло, бяхме вирели, беше вирял, беше виряла, беше виряло, бяхте вирели, беше вирял, беше виряла, беше виряло, бяха вирели, ще вирея, ще виреем, ще вирееш, ще виреете, ще вирее, ще виреят, ще съм вирял, ще съм виряла, ще съм виряло, ще сме вирели, ще си вирял, ще си виряла, ще си в

мед. Наличие на мъжки вторични полови признаци у жени. Дължи се на хиперандрогенемия. Наблюдава се повишено окосмяване, задебелен глас, малки гърди, увеличен клитор, аменорея и др.

Банков термин: (Директен превод) — форма на плащане по нареждане на платеца, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането по сметката на получателя. вирмент, вирмента, вирментът, вирменти, вирментите, вирмента

вирнеш, мин. св. вирнах, мин. прич. ви`рнал, св. — вж. вирвам. вирна, вирнем, вирнеш, вирнете, вирне, вирнат, вирнах, вирнахме, вирна, вирнахте, вирна, вирнаха, вирнех, вирнехме, вирнеше, вирнехте, вирнеше, вирнеха, вирнал съм, вирнала съм, вирнало съм, вирнали сме, вирнал си, вирнала си, вирнало си, вирнали сте, вирнал е, вирнала е, вирнало е, вирнали са, бях вирнал, бях вирнала, бях вирнало, бяхме вирнали, беше вирнал, беше вирнала, беше вирнало, бяхте вирнали, беше вирнал, беше вирнала, беше вирнало, бяха вирнали, ще вирна, ще вирнем, ще вирнеш, ще вирнете, ще вирне, ще вирнат, ще съм вирнал, ще съм вирнала, ще съм вирнало, ще сме вир

вироглава, вироглаво, мн. вирогла`ви, прил. Разг. Непокорен, непослушен, своенравен. Вироглав човек.
Синоними: упорит, твърдоглав, твърд, неотстъпчив, непослушен, инат, непокорен, луда глава, опърничав, безразсъден, необуздан, безгрижен, нехаен, необмислен, неразумен, дързък, неблагоразумен, своеволен, нетактичен, безотговорен, своенравен, опак вироглав, вироглавия, вироглавият, вироглава, вироглавата, вироглаво, вироглавото, вироглави, вироглавите

виртуална, виртуално, мн. виртуа`лни, прил. Който може да се прояви; възможен. виртуален, виртуалния, виртуалният, виртуална, виртуалната, виртуално, виртуалното, виртуални, виртуалните

мн. виртуози, м.<br />1. Изтъкнат музикант, който владее до съвършенство техниката на свирене.<br />2. Прен. Изобщо майстор, който е опитен, умел, сръчен.<br />прил. виртуозен, виртуозна, виртуозно, мн. виртуо`зни. Виртуозно изпълнение. виртуоз, виртуоза, виртуозът, виртуози, виртуозите, виртуоза

вж. виртуо`з виртуозен, виртуозния, виртуозният, виртуозна, виртуозната, виртуозно, виртуозното, виртуозни, виртуозните

мед. Болестотворен, способен да предизвика заболяване. вирулентен, вирулентния, вирулентният, вирулентна, вирулентната, вирулентно, вирулентното, вирулентни, вирулентните

мед. Болестотворната сила на даден микроорганиъм, способноста на бактерии, вируси и др. да предизвикват заболяване. вирулентност, вирулентността, вирулентности, вирулентностите

мн. вируси, м. Микроорганизъм, причинител на заразна болест.<br />прил. вирусен, вирусна, вирусно, мн. ви`русни. Вирусно заболяване. Вирусна инфекция.
Синоними: микроб, бацил, бактерия, зараза, микроорганизъм, вирусно заболяване вирус, вируса, вирусът, вируси, вирусите, вируса

вж. ви`рус вирусен, вирусния, вирусният, вирусна, вирусната, вирусно, вирусното, вирусни, вирусните

ж., само ед. Спец. Дял от микробиологията, в който се изучават вирусите. вирусология, вирусологията, вирусологии, вирусологиите

вж. вир вирче, вирчето, вирчета, вирчетата

вириш, мин. св. вирих и вирих, мин. прич. вирил и вири`л, несв.; Какво. Издигам, изправям и държа в това положение. Стига си го вирила тоя вестник, пречи ми да гледам.
* Виря глава. — Разг. Надувам се, гордея се, правя се на важен.
* Виря нос. — Разг. Надувам се, държа се високомерно.
* Виря опашка. — Разг. За жена, която си търси мъже.
Синоними: издигам, изправям, навирим, понавирям, щръквам виря, вирим, вириш, вирите, вири, вирят, вирих, вирихме, вири, вирихте, вири, вириха, вирех, вирехме, виреше, вирехте, виреше, виреха, вирил съм, вирила съм, вирило съм, вирили сме, вирил си, вирила си, вирило си, вирили сте, вирил е, вирила е, вирило е, вирили са, бях вирил, бях вирила, бях вирило, бяхме вирили, беше вирил, беше вирила, беше вирило, бяхте вирили, беше вирил, беше вирила, беше вирило, бяха вирили, ще виря, ще вирим, ще вириш, ще вирите, ще вири, ще вирят, ще съм вирил, ще съм вирила, ще съм вирило, ще сме вирили, ще си вирил, ще си вирила, ще си вирило, ще сте вирили

висваш, несв. и висна, св. Изведнъж почвам да вися. Виж как висна десният край на картината. Виснали рано-рано, чакат я да отвори магазина. висвам, висваме, висваш, висвате, висва, висват, висвах, висвахме, висва, висвахте, висва, висваха, висвах, висвахме, висваше, висвахте, висваше, висваха, висвал съм, висвала съм, висвало съм, висвали сме, висвал си, висвала си, висвало си, висвали сте, висвал е, висвала е, висвало е, висвали са, бях висвал, бях висвала, бях висвало, бяхме висвали, беше висвал, беше висвала, беше висвало, бяхте висвали, беше висвал, беше висвала, беше висвало, бяха висвали, ще висвам, ще висваме, ще висваш, ще висвате, ще висва, ще висват, ще съм висвал, ще съм висвала, ще съм висвало, ще см вкаменявам се вкаменяваш се, несв. и <em>_вкаменя се, св.
1. Ставам на камък; ставам твърд като камък.
2. Прен. От какво. Застивам, не мърдам, вцепенявам се. Вкамених се от страх. Вкамених се от ужас._
Синоними: втвърдявам се, вдървявам се, вкочанясвам, вкоравявам се, вкокалявам се, затвърдявам, вцепенявам се, сковавам се, парализирам се, смръзвам се, вледенявам се, замръзвам вкаменявам, вкаменяваме, вкаменяваш, вкаменявате, вкаменява, вкаменяват, вкаменявах, вкаменявахме, вкаменява, вкаменявахте, вкаменява, вкаменяваха, вкаменявах, вкаменявахме, вкаменяваше, вкаменявахте, вкаменяваше, вкаменяваха, вкаменявал съм, вкаменявала съм, вкаменявало съм, вкаменявали сме, вкаменявал си, вкаменявала си, вкаменявало си, вкаменявали сте, вкаменявал е, вкаменявала е, вкаменявало е, вкаменявали са, бях вкаменявал, бях вкаменявала, бях вкаменявало, бяхме вкаменявали, беше вкаменявал, беше вкаменявала, беше вкаменявало, бяхте вкаменявали, б

мн. виси`лки, ж. Спец. Гимнастически спортен уред — лост на две подпори, който е на определена височина. висилка, висилката, висилки, висилките

мн., висина`, ж.
1. Въздушното пространство високо над земята. Във висините има птица.
2. Планинско възвишение; височина. високо- Първа съставна част на сложни думи със значение в голяма степен, много, над средната норма, напр. високоавторитетен, високоблагороден, високодобивен, високодоходен, високоетичен, високоинтелигентен, висококалоричен, висококачествен, висококвалифициран, високообразован, високопоставен, високопродуктивен, високоспециализиран, високохудожествен. вице- Първа съставна част на сложни думи със значение заместник или помощник, напр. вицегубернатор, вицеканцлер, вицеконсул, вицепрезидент, вицешампион.

ж., само ед.
1. Лепкаво течно вещество, получавано от дървена целулоза.
2. Изкуствена коприна за подплата.
прил. вискозен, вискозна, вискозно, мн. вискозни. вискоза, вискозата, вискози, вискозите

вж. виско`за вискозен, вискозния, вискозният, вискозна, вискозната, вискозно, вискозното, вискозни, вискозните

виснеш, мин. св. виснах, мин. прич. ви`снал, св. — вж. висвам. висна, виснем, виснеш, виснете, висне, виснат, виснах, виснахме, висна, виснахте, висна, виснаха, виснех, виснехме, виснеше, виснехте, виснеше, виснеха, виснал съм, виснала съм, виснало съм, виснали сме, виснал си, виснала си, виснало си, виснали сте, виснал е, виснала е, виснало е, виснали са, бях виснал, бях виснала, бях виснало, бяхме виснали, беше виснал, беше виснала, беше виснало, бяхте виснали, беше виснал, беше виснала, беше виснало, бяха виснали, ще висна, ще виснем, ще виснеш, ще виснете, ще висне, ще виснат, ще съм виснал, ще съм виснала, ще съм виснало, ще сме вис

висока, високо, мн. високи, прил.<br />1. Който е по-голям на дължина от нормалната в направление отдолу нагоре. <em>Висок човек. Високо дърво. Висока сграда. Висока планина.</em><br />2. Който превишава средното равнище, средната норма; значителен. <em>Висок смях. Високи цени. Високо кръвно налягане. Високо напрежение.</em><br />3. Прен. Изтъкнат по значение, много важен. <em>Висок гост. Висока награда. Висок пост. Висока държавна длъжност.</em><br />4. Прен. Отличен, превъзходен. <em>Висока художествена стойност. Висок успех. Високо качество. Високо мнение за себе си.</em><br />5. Прен. Възвишен, благороден. <em>Висока принципност. Висок морал.</em><br />нареч. високо. Високо в небето. Говоря високо. Вдигни по-високо чадъра!
* На високо равнище. — За преговори, срещи — между държавни ръководители.
Синоними: голям, едър, грамаден, дълъг, значителен, ценен, важен, отговорен, издигнат, възвишен, благороден, наедрял, крупен, обемист, обширен, просторен, широк, възвисен, изпъкнал, издаден, остър, писклив, тънък, силен, гръмък, гръмогласен висок, високия, високият, висока, високата, високо, високото, високи, високите

вж. висо`к
Синоними: много, силно, крайно

високоговорителят, високоговорителя, мн. високоговорители, (два) високоговорителя, м. Устройство към радиоуредба за възпроизвеждане на по-висок звук, който да се слуша на открити места от много хора. високоговорител, високоговорителя, високоговорителят, високоговорители, високоговорителите, високоговорителя

високомерна, високомерно, мн. високоме`рни, прил. Който проявява или изразява високомерие. Високомерен човек. Високомерен тон.
Синоними: надменен, горд, горделив, надут, самомнителен, грандоман, нахален, арогантен, самолюбие, тщеславен, самонадеян, наперен, презрителен, важен, виден, изтъкнат, бележит, претенциозен, дързък, безочлив, пренебрежителен, нехаен, рязък, безцеремонен, скован, принуден, неестествен, дървен, хладен, резервиран, нелюбезен, тежък високомерен, високомерния, високомерният, високомерна, високомерната, високомерно, високомерното, високомерни, високомерните

ср., само ед. Презрително или пренебрежително отношение към другите; надменност. Отнасям се с високомерие.
Синоними: надменност, надутост, големство, гордост, самомнителност, нахалство, самонадеяност, грандомания, презрителност, арогантност, самолюбие, тщеславие, горделивост, дързост, безочливост високомерие, високомерието, високомерия, високомерията

високопарна, високопарно, мн. високопарни, прил. Тържествено-надут, а безсъдържателен. <em>Високопарна реч.</em><br />нареч. високопарно. Заявявам високопарно.
същ. високопарност, високопарността, ж. Без високопарност.
Синоними: тържествен, надут, претенциозен високопарен, високопарния, високопарният, високопарна, високопарната, високопарно, високопарното, високопарни, високопарните

вж. високопа`рен

вж. високопа`рен високопарност, високопарността, високопарности, високопарностите

високопоставена, високопоставено, мн. високопоста`вени, прил. Който заема висок административен или обществено-политически пост. Високопоставена персона. Високопоставени гости.
Синоними: авторитетен, уважаван, почитан, знатен високопоставен, високопоставения, високопоставеният, високопоставена, високопоставената, високопоставено, високопоставеното, високопоставени, високопоставените

високосна, високосно, мн. високо`сни, прил.
* Високосна година. — Всяка четвърта календарна година, която има 366 дни, а не 365. високосен, високосния, високосният, високосна, високосната, високосно, високосното, високосни, високосните

книж. остар.
някогашна скъпа тъкан

мн. висоти`, ж.
1. Само мн. Висини.
2. Само ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет.
* На висота. — На добро професионално равнище. Филмът е на висота. Всякога изнася лекциите си на висота.
Синоними: височина, големина, възвишение, възвишеност, степен, стъпало, ниво, равнище, цел, прицел, мишена висота, висотата, висоти, висотите

мн. висо`чества, ср. Титла на лице от царски/кралски произход. Негово височество. Ваше височество. височество, височеството, височества, височествата

мн. височини, ж.<br />1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.).<br />2. Възвишение, хълм. <em>Зад оная височина е селото.</em><br />3. Спец. В геометрията — перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура.<br />4. Спец. Обикн. мн. В музиката — високите тонове в една мелодия, песен. <em>Вземам височините успешно.</em><br />същ. умал. височинка, мн. височинки`, ж. (във 2 знач.).
Синоними: висота, висина, издигнатина, възвишение, бърдо, хълм, рид, планина, стан, ръст, големина, кота, връх, тоналност, тон, могила, баир височина, височината, височини, височините

вж. височина` височинка, височинката, височинки, височинките

мн. вису`лки, ж.
1. Дребен предмет, окачен или пришит да виси.
2. Само мн. Вледенени капки вода, които висят; шушулка.
Синоними: обица, медальон, пискюл висулка, висулката, висулки, висулките

мед. Отнасящ се до или принадлежащ на вътрешните органи. висцерален, висцералния, висцералният, висцерална, висцералната, висцерално, висцералното, висцерални, висцералните

висша, висше, мн.ви`сши, прил. Най-висок, най-главен, най-горен в своята област. Висшето общество. Висше училище. Висше духовенство.
* Висше образование. — Най-високата образователна степен, получавана в университет.
* Висш офицер. — Офицер с чин от полковник нагоре.
Синоними: възвишен, висок, върховен, горен, сублимен, най-висок, най-важен висш, висшия, висшият, висша, висшата, висше, висшето, висши, висшите

мн. висши`сти, м. Лице с висше образование. висшист, висшиста, висшистът, висшисти, висшистите, висшисти, висшисте

мн. висши`стки, ж. Жена висшист. висшистка, висшистката, висшистки, висшистките

висиш, мин. св. висях, мин. прич. вися`л, несв.
1. Прикрепен съм за нещо в отвесно положение без опора отдолу. Прането виси на въжетата. Акробатите висят под купола на цирка.
2. Стоя надвесен. Клоните на дървото висят над реката. Облаците висят ниско над селото.
3. Прен. Разг. Прекарвам продължително време някъде в стоене, седене. Цял ден висях по опашки. Виси на балкона и гледа кой минава.
* Вися на главата — (на някого). Досаждам, преча.
Синоними: повисвам, надвисвам се, провисвам се, тегна, чакам, дремя, кисна, хлътвам, вгъвам се, изкривявам се, провисвам вися, висим, висиш, висите, виси, висят, висях, висяхме, вися, висяхте, вися, висяха, висях, висяхме, висеше, висяхте, висеше, висяха, висял съм, висяла съм, висяло съм, висели сме, висял си, висяла си, висяло си, висели сте, висял е, висяла е, висяло е, висели са, бях висял, бях висяла, бях висяло, бяхме висели, беше висял, беше висяла, беше висяло, бяхте висели, беше висял, беше висяла, беше висяло, бяха висели, ще вися, ще висим, ще висиш, ще висите, ще виси, ще висят, ще съм висял, ще съм висяла, ще съм висяло, ще сме висели, ще си висял, ще си висяла, ще си висяло, ще сте висели

витална, витално, мн. витални, прил. Който се отнася до жизнените явления; жизнен, енергичен, бодър, силен.<br />същ. виталност, виталността`, ж.
Синоними: жизнен, насъщ, необходим, наложителен витален, виталния, виталният, витална, виталната, витално, виталното, витални, виталните

Реакционно течение в биологията, което обяснява жизнените процеси, чрез действието на някакво нематериално начало — „жизнена сила“, която се намирала в организма. витализъм, витализма, витализмът, витализми, витализмите, витализъма

вж. вита`лен виталност, виталността, виталности, виталностите

мн. витамини, (два) витамина, м.
1. Спец. В биологията — органично вещество, необходимо за нормалната жизнена дейност на организма.
2. Препарат, който съдържа това вещество.
прил. витаминен, витаминна, витаминно, мн. витаминни. Витаминен състав. витамин, витамина, витаминът, витамини, витамините, витамина

вж. витами`н витаминен, витаминния, витаминният, витаминна, витаминната, витаминно, витаминното, витаминни, витаминните

витаминозна, витаминозно, мн. витамино`зни, прил. Който е богат на витамини. Витаминозна храна. витаминозен, витаминозния, витаминозният, витаминозна, витаминозната, витаминозно, витаминозното, витаминозни, витаминозните

витаеш, мин. св. витах, мин. прич. витал, несв. Невидимо, тайнствено присъствам; кръжа, нося се, рея се. <em>Духът</em> <em>и витае около мене. Витая в облаците.
Синоними: блуждая, скитам, лутам се, бродя, обикалям, пребродвам, рея се, нося се витая, витаем, витаеш, витаете, витае, витаят, витах, витахме, вита, витахте, вита, витаха, витаех, витаехме, витаеше, витаехте, витаеше, витаеха, витал съм, витала съм, витало съм, витали сме, витал си, витала си, витало си, витали сте, витал е, витала е, витало е, витали са, бях витал, бях витала, бях витало, бяхме витали, беше витал, беше витала, беше витало, бяхте витали, беше витал, беше витала, беше витало, бяха витали, ще витая, ще витаем, ще витаеш, ще витаете, ще витае, ще витаят, ще съм витал, ще съм витала, ще съм витало, ще сме витали, ще си витал, ще си витала, ще си в

витиевата, витиевато, мн. витиева`ти, прил. За думи, изрази — усложнен, претрупан, неестествен; усукан. витиеват, витиеватия, витиеватият, витиевата, витиеватата, витиевато, витиеватото, витиевати, витиеватите

мн. витла, ср. Перка на самолет, параход, която се привежда в движение с двигател.<br />прил. витлов, витлова, витлово, мн. ви`тлови.
Синоними: бурма, винт, гребен витло, витлото, витла, витлата

вж. витло` витлов, витловия, витловият, витлова, витловата, витлово, витловото, витлови, витловите

мн. витражи, (два) витража, м. Орнаментална композиция на прозорец/врата от късчета цветно стъкло. витраж, витража, витражът, витражи, витражите, витража

мн. витрини, ж.<br />1. Място в магазин откъм улицата за показване и реклама на стоките.<br />2. Шкаф със стъклени стени или остъклена част от шкаф за поставяне на дребни скъпи, ценни предмети, сервизи и пр.<br />същ. умал. витринка, мн. витри`нки, ж. (във 2 знач.). витрина, витрината, витрини, витрините

вж. витри`на витринка, витринката, витринки, витринките

вж. ви`хър
Синоними: буен, стремителен, стремглав, главоломен, бърз, поривист, неудържим, стихиен, пламенен, устремен вихрен, вихрения, вихреният, вихрена, вихрената, вихрено, вихреното, вихрени, вихрените

мн. вихру`шки, ж.
1. Вятър в кръг, който извива в стълб прах и леки предмети.
2. Вихър (в 1 знач.).
Синоними: вихър, буря, виелица, вятър, фъртуна, ураган, стихия, въртене, обърканост, хаос вихрушка, вихрушката, вихрушки, вихрушките

мн. вихри, м.<br />1. Бърз, мощен вятър.<br />2. Прен. Напрегнат, бурен момент; разгар. <em>Във вихъра на танца. Във вихъра на боя.</em><br />прил. вихрен, вихрена, вихрено, мн. ви`хрени. Вихрен полет. Вихрен бяг. Вихрени страсти.
Синоними: вихрушка, буря, виелица, вятър, фъртуна, ураган, стихия, въртене, обърканост, хаос, силен вятър, хала вихър, вихъра, вихърът, вихри, вихрите, вихъра, вихре

вицът, вица, мн. вицове, (два) вица, м. Кратък забавен разказ с неочакван, остроумен край; анекдот.
Синоними: анекдот, смехория виц, вица, вицът, вицове, вицовете, вица

обл.
Изкривен гвоздей, винт, свредел

ср., само ед. Остар. Надмощие при гласуване, по-голям брой гласове. вишегласие, вишегласието, вишегласия, вишегласията

мн. вишни, ж.<br />1. Овощно дърво, подобно на череша, но с възкисели плодове.<br />2. Плодът на това дърво.<br />прил. вишнев, вишнева, вишнево, мн. ви`шневи. Вишнево дърво. Вишнев сок. вишна, вишната, вишни, вишните

вж. ви`шна вишнев, вишневия, вишневият, вишнева, вишневата, вишнево, вишневото, вишневи, вишневите

ж., само ед. Подсладено алкохолно питие като ликьор, в което са киснали вишни. вишновка, вишновката, вишновки, вишновките

рел. Клон на индуизма — почитане главно на бог Вишну като закрилник на света.

мн. ви`шни, ж. Вишна. вишня, вишнята, вишни, вишните

виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил, несв.; Какво.<br />1. Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам.<br />2. Суча, усуквам. <em>Вия въже.</em><br />3. Сбирам в едно, свързвам; плета.<br />4. Омотавам, навивам.<br /><em>_вия се. 1.</em><em> — </em>Около какво.<em> Увивам се, обвивам, оплитам.<br />2. Издигам се нагоре с извивки. </em>Гъсти кълба дим се вият над селото.<em><br />3. Криволича, лъкатуша. </em>Реката се вие между хълмовете.<em><br />4. Въртя се, кръжа. </em>Орелът се вие над двора.<em><br />5. Правя движения, като се огъвам на една и друга страна; кърша се.<br />* </em>Вие ми се свят.<em> — Разг. Губя равновесие. <br /><br />----<br /><br />виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил, несв.
1. За куче и други животни — издавам вой. Защо вие това куче?
2. За човек — издавам протяжен вик като вой.
3. За сирена, мотор — издавам продължителен звук. Сирените вият.
4. За вятър — произвеждам шум като вой. Вятърът вие в дърветата._
Синоними: огъвам, превивам, свивам, обвивам, усуквам, омотавам, рева, викам, пищя, стена, ридая, надавам вопли, скимтя, крещя, надавам вик, извиквам, възкликвам, лая, градя, изграждам, строя, построявам, зидам, иззиждам, навивам, извивам, изкривявам, преплитам, сплитам, изплитам, увивам, плета, оплитам вия, вием, виеш, виете, вие, вият, вих, вихме, ви, вихте, ви, виха, виех, виехме, виеше, виехте, виеше, виеха, вил съм, вила съм, вило съм, вили сме, вил си, вила си, вило си, вили сте, вил е, вила е, вило е, вили са, бях вил, бях вила, бях вило, бяхме вили, беше вил, беше вила, беше вило, бяхте вили, беше вил, беше вила, беше вило, бяха вили, ще вия, ще вием, ще виеш, ще виете, ще вие, ще вият, ще съм вил, ще съм вила, ще съм вило, ще сме вили, ще си вил, ще си вила, ще си вило, ще сте вили, ще е вил, ще е вила, ще е вило, ще са вили, щях да вия, щяхме да вием, щеше да виеш, щяхте да виете, щеше да в