мн. вегетариа`нки, ж. Жена вегетарианец. вегетарианка, вегетарианката, вегетарианки, вегетарианките

вж. вегетариа`нец
Синоними: продължаващ живота, здравословен, натурален вегетариански, вегетарианския, вегетарианският, вегетарианска, вегетарианската, вегетарианско, вегетарианското, вегетариански, вегетарианските

ср., само ед. Система на хранене, от която са изключени месото и месните продукти. вегетарианство, вегетарианството, вегетарианства, вегетарианствата

вегетативна, вегетативно, мн. вегетати`вни, прил. Който се отнася до растежа на растения и животни.
* Вегетативен орган. — Спец. В ботаниката — орган на растение, който поддържа функциите му (корен, стъбло, листа). вегетативен, вегетативния, вегетативният, вегетативна, вегетативната, вегетативно, вегетативното, вегетативни, вегетативните

вж. вегета`ция вегетационен, вегетационния, вегетационният, вегетационна, вегетационната, вегетационно, вегетационното, вегетационни, вегетационните

ж., само ед. Спец. В ботаниката — процес на развитие на растенията, в който се образуват вегетативните им органи.
прил. вегетационен, вегетационна, вегетационно, мн. вегетационни. Вегетационен период. вегетация, вегетацията, вегетации, вегетациите

вегети`раш, несв. и св.
1. Спец. За растение — развивам се, раста.
2. Прен. Живея без духовни стремежи, без идеали, без да се случва нещо интересно.
Синоними: раста, развивам се, живея, живявам, проживявам вегетирам, вегетираме, вегетираш, вегетирате, вегетира, вегетират, вегетирах, вегетирахме, вегетира, вегетирахте, вегетира, вегетираха, вегетирах, вегетирахме, вегетираше, вегетирахте, вегетираше, вегетираха, вегетирал съм, вегетирала съм, вегетирало съм, вегетирали сме, вегетирал си, вегетирала си, вегетирало си, вегетирали сте, вегетирал е, вегетирала е, вегетирало е, вегетирали са, бях вегетирал, бях вегетирала, бях вегетирало, бяхме вегетирали, беше вегетирал, беше вегетирала, беше вегетирало, бяхте вегетирали, беше вегетирал, беше вегетирала, беше веге

мн. ве`ди, ж. В българската митология — женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница. веда, ведата, веди, ведите

Религиозно-философско учение на индуистите, основано на Ведите и техните тълкувания упанишадите, проповядващо единение на човешката душа с единния, макар и многоаспектен, бог.

само мн. Староиндийски литературни творби.

Най-старата религиозна система на Индия, основана на свещените книги Веди.

нареч. Незабавно, на часа, в мига.
Синоними: тутакси, тозчас, в същия миг, мигновено, незабавно, без забава, без отлагане, неотложно, бързо, немедлено, моментално, на часа, на минутата, още сега, ето сега, в миг, за миг, мигом, завчас, скоро, незабелязано, ненадейно, изневиделица, неочаквано, внезапно, изведнъж, за един миг, в момента, пряко, точно, съвсем, ей сега, тъкмо, право

нареч.
1. Един път, еднократно. Веднъж в месеца. Хайде още веднъж!
2. Някога, неопределено кога в миналото. Веднъж той отишъл на пазар.
* Веднъж завинаги. — Окончателно; за всякога.
Синоними: еднократно, един път, някога, едно време, по едно време, в един момент

ведомостта, мн. ведомости, ж. Списък с имена; сведение с данни. ведомост, ведомостта, ведомости, ведомостите

вж. ве`домство ведомствен, ведомствения, ведомственият, ведомствена, ведомствената, ведомствено, ведомственото, ведомствени, ведомствените

мн. ведомства, ср. Учреждение, административна служба.<br />прил. ведомствен, ведомствена, ведомствено, мн. ве`домствени. Ведомствена книжарница. Ведомствени интереси.
Синоними: ресор, компетентност, обсег, власт, управление, ръководство ведомство, ведомството, ведомства, ведомствата

ж., само ед.
1. Ясно, свежо време.
2. Прен. Душевна бодрост, яснота, спокойствие.
Синоними: ведрост, свежест, хладина, прохлада, лазур, яснота, безоблачност, бодрост, веселост ведрина, ведрината, ведрини, ведрините

мн. ведра`, ср. Дървен съд като кофа за вода, мляко и под.
Синоними: (същ.) котел, кофа

мн. ведра`, ср. Дървен съд като кофа за вода, мляко и под.
Синоними: котел, кофа ведро, ведрото, ведра, ведрата

вж. ве`дър
Синоними: ведрина, свежест, хладина, прохлада, лазур, яснота, безоблачност, бодрост, веселост ведрост, ведростта, ведрости, ведростите

ведра, ведро, мн. ведри, прил.<br />1. Ясен, светъл, свеж. <em>Ведра утрин. Ведро небе.</em><br />2. Прен. Бодър, чист, доброжелателен. <em>Ведър поглед. Ведро лице. Ведра усмивка.</em><br />същ. ведрост, ведростта`, ж.
Синоними: ясен, безоблачен, свеж, пресен, прохладен, хладен, лазурен, светъл, чист, бодър, весел, спокоен, тих, кротък ведър, ведрия, ведрият, ведра, ведрата, ведро, ведрото, ведри, ведрите

мн. ве`жди, ж. Всяка от двете ивици косми над очите. Тънки вежди. Дебели вежди. Гъсти вежди. Високи вежди.
* Гледам изпод вежди. — Разг. Гледам, без да вдигам глава, сърдито, враждебно. вежда, веждата, вежди, веждите

веждеста, веждесто, мн. ве`ждести, прил. Който има големи, дебели вежди, които правят впечатление.

вежлива, вежливо, мн. вежливи, прил. Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен. <em>Вежлив човек. Вежлива молба.</em><br />нареч. вежливо. Поздравявам вежливо.
същ. вежливост, вежливостта, мн. вежли`вости, ж. Отнасям се с вежливост. Разменяме си вежливости.
Синоними: учтив, внимателен, любезен, мил, възпитан, услужлив, отзивчив, приятен, нежен, благ, благовъзпитан, приветлив, радушен, почтителен, ласкав, галантен, приличен, деликатен, коректен, благороден, знатен, дружески, тактичен, грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен, изискан, изтънчен, весел, жизнерадостен, непринуден, отстъпчив вежлив, вежливия, вежливият, вежлива, вежливата, вежливо, вежливото, вежливи, вежливите

вж. вежли`в

вж. вежли`в
Синоними: учтивост, внимание, любезност, отзивчивост, ласкавост, нежност, благост, доброта, възпитание, куртоазия, приветливост, непринуденост, услужливост, отстъпчивост, благовъзпитаност вежливост, вежливостта, вежливости, вежливостите

везеш, мин. св. везах и везах, мин. прич. везал и везал, несв.; Какво. Шия с разноцветни конци фигурки, шарки; бродирам.<br />същ. везане, ср.

вж. ве`за везане, везането, везания, везанията

мн. везби`, ж.
1. Само ед. Везане.
2. Направената с везане украса, шарка. везба, везбата, везби, везбите

вездесъща, вездесъщо, мн. вездесъ`щи, прил.
1. Който е навсякъде, който прониква навсякъде и взема участие във всичко. Не съм вездесъща.
2. Разш. За човек — който много бързо отива от едно място на друго, успява да бъде на различни, на много места (при подчертаване, хиперболизиране на това качество).
Синоними: всемогъщ, всесилен, всезнаещ, повсеместен вездесъщ, вездесъщия, вездесъщият, вездесъща, вездесъщата, вездесъщо, вездесъщото, вездесъщи, вездесъщите

мед. Мехурен, отнасящ се до пикочния мехур. везико-вагинален мед. Отнасящ се до пикочния мехур и влагалището, напр. везико-вагинална фистула. везико-ректален мед. Отнасящ се до пикочния мехур и правото черво, напр. везико-ректална фистула.

мед. Малко мехурче с размер до 0,5 сm, изпълнено със светло серозно съдържимо, в резултат на възпалителен процес от вирусна инфекция, алергична реакция и др.

мед. Мехурчест, отнасящ се до везикула, подобен на мехурчета.

мед. Съдържащ много мехурчета, покрит с мехурчета.

мн. везири, м. В мюсюлманските държави — висше административно лице, министър.<br />прил. везирски, везирска, везирско, мн. вези`рски. везир, везира, везирът, везири, везирите, везира

вж. вези`р везирски, везирския, везирският, везирска, везирската, везирско, везирското, везирски, везирските

мн. везма`, ср. Везба (във 2 знач.). везмо, везмото, везма, везмата

мн., везна`, ж.
1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на по-малки тежести. Аптекарски везни.
2. Зодиакално съзвездие (м. септември — октомври).
Синоними: (същ.) теглилка

вейваш, несв. и вейна, св.
1. За вятър — подухвам, полъхвам.
2. За вятър — почвам да вея. Като вейна, не спря три дни.

мн. ве`йки, ж. Тънко клонче от дърво, обикн. заедно с листата.
* Като вейка. — Разг. Много слаб. Виж я, станала като вейка.
Синоними: клонче, издънка, израстък, филиз, мустаче, стрък, клонка, гранка вейка, вейката, вейки, вейките

вейнеш, мин. св. вейнах, мин. прич. ве`йнал, св. — вж. вейвам. вейна, вейнем, вейнеш, вейнете, вейне, вейнат, вейнах, вейнахме, вейна, вейнахте, вейна, вейнаха, вейнех, вейнехме, вейнеше, вейнехте, вейнеше, вейнеха, вейнал съм, вейнала съм, вейнало съм, вейнали сме, вейнал си, вейнала си, вейнало си, вейнали сте, вейнал е, вейнала е, вейнало е, вейнали са, бях вейнал, бях вейнала, бях вейнало, бяхме вейнали, беше вейнал, беше вейнала, беше вейнало, бяхте вейнали, беше вейнал, беше вейнала, беше вейнало, бяха вейнали, ще вейна, ще вейнем, ще вейнеш, ще вейнете, ще вейне, ще вейнат, ще съм вейнал, ще съм вейнала, ще съм вейнало, ще сме вей

векът, века, мн. векове, (два) века, м.
1. Време от сто години; столетие.
2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя специфика. Векове на робство. Векът на техниката.
* Во веки веков. — Завинаги, вечно.
Синоними: столетие, епоха, период, ера, цикъл век, века, векът, векове, вековете, века

вековна, вековно, мн. веко`вни, прил. Който трае векове; много дълъг. Вековна традиция. Вековни дървета.
Синоними: стар, някогашен, древен, античен, дълготраен, вечен, дълговечен, всевечен, вековечен, траен, постоянен, първобитен, предисторически, прастар, девствен вековен, вековния, вековният, вековна, вековната, вековно, вековното, вековни, вековните

мн. вектори, (два) вектора, м. Спец. В математиката — величина с определена посока, графически изразявана във вид на линия.
прил. векторен, векторна, векторно, мн. векторни. вектор, вектора, векторът, вектори, векторите, вектора

вж. ве`ктор векторен, векторния, векторният, векторна, векторната, векторно, векторното, векторни, векторните

векуваш, несв. Живея или пребивавам някъде много дълго, цял век. <em>Няма да векуваме, всички сме смъртни.</em><br />Синоними: пребъдвам векувам, векуваме, векуваш, векувате, векува, векуват, векувах, векувахме, векува, векувахте, векува, векуваха, векувах, векувахме, векуваше, векувахте, векуваше, векуваха, векувал съм, векувала съм, векувало съм, векували сме, векувал си, векувала си, векувало си, векували сте, векувал е, векувала е, векувало е, векували са, бях векувал, бях векувала, бях векувало, бяхме векували, беше векувал, беше векувала, беше векувало, бяхте векували, беше векувал, беше векувала, беше векувало, бяха векували, ще векувам, ще векуваме, ще векуваш, ще векувате, ще векува, ще векува весвам се весваш се, несв. Вясвам се. весвам, весваме, весваш, весвате, весва, весват, весвах, весвахме, весва, весвахте, весва, весваха, весвах, весвахме, весваше, весвахте, весваше, весваха, весвал съм, весвала съм, весвало съм, весвали сме, весвал си, весвала си, весвало си, весвали сте, весвал е, весвала е, весвало е, весвали са, бях весвал, бях весвала, бях весвало, бяхме весвали, беше весвал, беше весвала, беше весвало, бяхте весвали, беше весвал, беше весвала, беше весвало, бяха весвали, ще весвам, ще весваме, ще весваш, ще весвате, ще весва, ще весват, ще съм весвал, ще съм весвала, ще съм весвало, ще см вестявам се вестяваш се, несв. и <em>_вестя се, св. Идвам, явявам се за малко; мярвам се. Вестява се от време на време и пак изчезва за цели месеци.
Синоними: явявам се, мярвам се, идвам, появявам се, представям се, показвам се, излизам наяве, довтасвам, излизам на сцената, навъртам се, понавъртам се вестявам, вестяваме, вестяваш, вестявате, вестява, вестяват, вестявах, вестявахме, вестява, вестявахте, вестява, вестяваха, вестявах, вестявахме, вестяваше, вестявахте, вестяваше, вестяваха, вестявал съм, вестявала съм, вестявало съм, вестявали сме, вестявал си, вестявала си, вестявало си, вестявали сте, вестявал е, вестявала е, вестявало е, вестявали са, бях вестявал, бях вестявала, бях вестявало, бяхме вестявали, беше вестявал, беше вестявала, беше вестявало, бяхте вестявали, беше вестявал, беше вестявала, беше вестявало, бяха вестявали, ще вестявам, ще вестяв вживявам се вживяваш се, несв. и <em>_вживея се, св.; в какво. Вниквам дълбоко, прониквам, преживявам. Много се вживяваш в чуждите проблеми.
Синоними: вниквам дълбоко, въодушевявам се, ентусиазирам се, изживявам, преживявам вживявам, вживяваме, вживяваш, вживявате, вживява, вживяват, вживявах, вживявахме, вживява, вживявахте, вживява, вживяваха, вживявах, вживявахме, вживяваше, вживявахте, вживяваше, вживяваха, вживявал съм, вживявала съм, вживявало съм, вживявали сме, вживявал си, вживявала си, вживявало си, вживявали сте, вживявал е, вживявала е, вживявало е, вживявали са, бях вживявал, бях вживявала, бях вживявало, бяхме вживявали, беше вживявал, беше вживявала, беше вживявало, бяхте вживявали, беше вживявал, беше вживявала, беше вживявало, бяха вживявали, ще вживявам, ще вживяв

велегласна, велегласно, мн. велегласни, прил. Остар. Гръмогласен.<br />нареч. велегласно. велегласен, велегласния, велегласният, велегласна, велегласната, велегласно, велегласното, велегласни, велегласните

мн. велзеву`ли, м.
1. Според религиозните вярвания — главатарят на дяволите; сатана.
2. Прен. Лукав, коварен човек.
Синоними: сатана, дявол, хитър, подъл, злобен, лукав, коварен, зъл, отмъстителен, измамлив, ехиден велзевул, велзевула, велзевулът, велзевули, велзевулите, велзевула

велика, велико, мн. вели`ки, прил.
1. Който значително превъзхожда обичайното. Велик поет. Велико дело.
2. Остар. За чувство, изживяване — много, извънредно силен. Велика радост. Велика вяра.
* Велики пости. — Великденските пости.
Синоними: голям, величествен, заслужил, знаменит, именит, прочут, прославен, славен, известен, всеизвестен, популярен велик, великия, великият, велика, великата, велико, великото, велики, великите

мн. великани, м.<br />1. Човек с огромен ръст; гигант.<br />2. Човек с изключителни постижения в своята област; титан. <em>Великани на мисълта.</em><br />прил. великански, великанска, великанско, мн. велика`нски.
Синоними: исполин, гигант, колос, титан, грамада, планина, велик великан, великана, великанът, великани, великаните, великани, великане

вж. велика`н
Синоними: исполински, гигантски, колосален, грандиозен, монументален, титански, титаничен, огромен, грамаден, чудовищен великански, великанския, великанският, великанска, великанската, великанско, великанското, великански, великанските

мн. вели`кденчета, ср. Общо название на няколко вида горски цветя, които цъфтят с малки, нежни цветове по Великден. великденче, великденчето, великденчета, великденчетата

великодушна, великодушно, мн. великодушни, прил. Който е снизходителен към другите; който умее да се абстрахира от дребното. <em>Великодушен човек. Великодушен жест.</em><br />същ. великодушие, ср.
Синоними: добър, благ, сърдечен, отзивчив, снизходителен, отстъпчив, милостив, състрадателен, милосърден, благороден, възвишен, доброжелателен, човеколюбив, добросърдечен, толерантен, щедър, благотворителен великодушен, великодушния, великодушният, великодушна, великодушната, великодушно, великодушното, великодушни, великодушните

вж. великоду`шен
Синоними: доброта, благост, снизхождение, състрадание, милосърдие, милост, добросърдечност, благородство, отстъпчивост, благороден жест, спортсменство, честност, порядъчност, щедрост, благотворителност, човеколюбие великодушие, великодушието, великодушия, великодушията

великолепна, великолепно, мн. великолепни, прил.<br />1. Разкошен, прекрасен, блестящ, красив. <em>Великолепна сграда.</em><br />2. Който има изключителни качества; отличен. <em>Великолепна книга. Великолепна музика.</em><br />нареч. великолепно. Чувствам се великолепно.
същ. великоле`пие, ср. Блесна с цялото си великолепие.
Синоними: прекрасен, разкошен, превъзходен, изящен, пищен, богат, изобилен, бляскав, внушителен, тържествен, величествен, славен, блестящ, хубав, величав, грандиозен, достоен, изключителен, възхитителен, божествен, забележителен, първокласен, най-добър, чудесен, луксозен, разточителен, знаменит, царски, шик, фин великолепен, великолепния, великолепният, великолепна, великолепната, великолепно, великолепното, великолепни, великолепните

вж. великоле`пен
Синоними: блясък, разкош, хубост, пищност, богатство, лукс, изящество, величие, красота, тържественост, помпозност великолепие, великолепието, великолепия, великолепията

вж. великоле`пен
Синоними: прекрасно, превъзходно, бляскаво, разкошно, изящно, богато, пищно, хубаво

величава, величаво, мн. величави, прил. Величествен.<br />същ. величавост, величавостта`, ж.
Синоними: величествен, огромен, грамаден, грандиозен, монументален, импозантен, внушителен, възвишен, недосегаем, великолепен, превъзходен, бляскав, тържествен, важен, блестящ, достоен величав, величавия, величавият, величава, величавата, величаво, величавото, величави, величавите

вж. велича`в величавост, величавостта, величавости, величавостите

величайша, величайшо и величайше, мн. величайши, прил. Остар. Извънредно голям, преголям. Величайшо търпение. величайши, величайшия, величайшият, величайша, величайшата, величайшо, величайшото, величайши, величайшите

величаеш, мин. св. величах, мин. прич. велича`л, несв.; Кого, какво. Провъзгласявам за велик, изключителен. Хайде, стига сме го величали!
Синоними: възвеличавам, хваля, възхвалявам, славя, прославям, превъзнасям, възвишавам, въздигам, пея, възпявам, възхищавам се, славословя, окръжавам с ореол величая, величаем, величаеш, величаете, величае, величаят, величах, величахме, велича, величахте, велича, величаха, величаех, величаехме, величаеше, величаехте, величаеше, величаеха, величал съм, величала съм, величало съм, величали сме, величал си, величала си, величало си, величали сте, величал е, величала е, величало е, величали са, бях величал, бях величала, бях величало, бяхме величали, беше величал, беше величала, беше величало, бяхте величали, беше величал, беше величала, беше величало, бяха величали, ще величая, ще величаем, ще величаеш, ще величаете, ще вел

величествена, величествено, мн. вели`чествени, прил. Внушителен, грандиозен; изпълнен с величие.
Синоними: огромен, грамаден, грандиозен, монументален, импозантен, внушителен, величав, възвишен, недосегаем, великолепен, превъзходен, бляскав, тържествен, важен, изключителен, блестящ, разкошен, прекрасен, възхитителен, божествен, пищен, достоен, поразителен, несравним, подобен на статуя, като изваян, неподвижен, славен, знаменит, забележителен, хубав, чудесен, доблестен, представителен, добре сложен, напет, елегантен, царски величествен, величествения, величественият, величествена, величествената, величествено, величественото, величествени, величествените

мн. вели`чества, ср. За назоваване на монарх или в обръщение към него в знак на етикетно-почтително отношение. Негово величество. Ваше величество. величество, величеството, величества, величествата

мн. вели`чия, ср.
1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.
2. Ирон. Издигнат в обществото човек. Събраха се разни величия.
Синоними: слава, лаври, триумф, апогей, величественост, тържественост, блясък, великолепие, именитост, знаменитост, известност, пищност, разкош, красота, лукс, помпозност, високо положение, отличие, възвишеност, благородство, издигнатост, сила, мощ, могъщество величие, величието, величия, величията

мн. величини`, ж.
1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.
2. Духовна стойност, значимост. Той е от европейска величина.
3. Остар. Размер, големина.
Синоними: големина, размер, обем, обхват, съдържание, значение, стойност, цена, обширност, стелен, размери, размах, мащаб, аспект, страна величина, величината, величини, величините

мн. велмо`жи, м. Истор.
1. Знатен и богат сановник. Царски велможи.
2. Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.
Синоними: царедворец, придворен, болярин, благородник, сановник, големец велможа, велможата, велможата, велможи, велможите, велможи, велможо

мн. велосипеди, (два) велосипеда, м. Превозно средство с две колела, което се кара с крака; колело.
прил. велосипеден, велосипедна, велосипедно, мн. велосипедни. Велосипедна гума. велосипед, велосипеда, велосипедът, велосипеди, велосипедите, велосипеда

вж. велосипе`д велосипеден, велосипедния, велосипедният, велосипедна, велосипедната, велосипедно, велосипедното, велосипедни, велосипедните

мн. велосипеди`сти, м. Човек, който кара велосипед; колоездач. велосипедист, велосипедиста, велосипедистът, велосипедисти, велосипедистите, велосипедисти, велосипедисте

ср., само ед. Мек накъдрен картон за опаковка. Завод за велпапе. велпапе, велпапето, велпапета, велпапетата

м., само ед.
1. Вид обработена кожа с мъх от едната страна.
2. Памучен или вълнен плат с гъст мъх от лицевата страна.
прил. велурен, велурена, велурено, мн. велурени. Велурено яке. велур, велура, велурът, велури, велурите, велура

вж. велу`р велурен, велурения, велуреният, велурена, велурената, велурено, велуреното, велурени, велурените

мн. вени, ж. Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето.<br />прил. венозен, венозна, венозно, мн. вено`зни. Венозна инжекция. вена, вената, вени, вените

ж., само ед. Кръвно отмъщение. вендета, вендетата, вендети, вендетите

мн. венду`зи, ж. Особена стъклена чаша, която се прилепва към тялото на човек за загряване и раздвижване на кръвта при настинка. вендуза, вендузата, вендузи, вендузите

мед. вж. флебектазия

мед. Пунктиране на вена с игла за вземане на кръв, за прилагане на медикаменти, за венозни вливания.

венерическа, венерическо, мн. венери`чески, прил.
* Венерическа болест. — Спец. В медицината — общо название на заразни болести, предавани по полов път. венерически, венерическия, венерическият, венерическа, венерическата, венерическо, венерическото, венерически, венерическите

мн. венероло`зи, м. Лекар, специалист по венерическите болести. венеролог, венеролога, венерологът, венеролози, венеролозите, венеролози

мн. венци, (два) венеца, м.
1. Изплетен кръг от цветя и клонки за украса.
2. Коронка за венчавка, която се слага върху главите на булката и годеника.
3. Изработено от метал или нарисувано сияние около главата на светец в икона.
4. Прен. Успешен завършек на трудно и значително дело или най-доброто постижение в някоя дейност. Този роман е венец в творчеството му.
5. Спец. Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите. Венците ме болят.
* Лавров венец. — Венец за награда, в знак на прослава.
* Трънен венец. — Мъка, страдание.
Синоними: ореол, лаври, слава, бандаж, скоба, опорен пръстен, венче, панделка за глава, малка диадема, диадема, корона, пръстен, гривна, пояс, рамка венец, венеца, венецът, венци, венците, венеца

мн. вензели, (два) вензела, м. Знак, съставен от художествено преплетени начални букви на название, име и пр.; монограм. вензел, вензела, вензелът, вензели, вензелите, вензела

мед. вж. флебография

вж. ве`на венозен, венозния, венозният, венозна, венозната, венозно, венозното, венозни, венозните

мн. вентили, (два) вентила, м. Спец.
1. Клапан за регулиране на налягането в тръбопровод.
2. Приспособление на вътрешна автомобилна гума, чрез което в нея се вкарва въздух.
Синоними: регулатор, клапа, шибър вентил, вентила, вентилът, вентили, вентилите, вентила

мн. вентилатори, (два) вентилатора, м.
1. Уред с бързовъртящи се перки за раздвижване на въздуха в помещение.
2. Устройство за проветряване на въздуха в помещение.
прил. вентилаторен, вентилаторна, вентилаторно, мн. вентилаторни. вентилатор, вентилатора, вентилаторът, вентилатори, вентилаторите, вентилатора

вж. вентила`тор вентилаторен, вентилаторния, вентилаторният, вентилаторна, вентилаторната, вентилаторно, вентилаторното, вентилаторни, вентилаторните

вж. вентила`ция вентилационен, вентилационния, вентилационният, вентилационна, вентилационната, вентилационно, вентилационното, вентилационни, вентилационните

ж., само ед.
1. Проветряване на помещения с помощта на особени устройства.
2. Системата от такива устройства и уреди.
прил. вентилационен, вентилационна, вентилационно, мн. вентилационни. вентилация, вентилацията, вентилации, вентилациите

вентилираш, несв. и св.; Какво. Проветрявам с вентилатор.<br />същ. вентилиране, ср. вентилирам, вентилираме, вентилираш, вентилирате, вентилира, вентилират, вентилирах, вентилирахме, вентилира, вентилирахте, вентилира, вентилираха, вентилирах, вентилирахме, вентилираше, вентилирахте, вентилираше, вентилираха, вентилирал съм, вентилирала съм, вентилирало съм, вентилирали сме, вентилирал си, вентилирала си, вентилирало си, вентилирали сте, вентилирал е, вентилирала е, вентилирало е, вентилирали са, бях вентилирал, бях вентилирала, бях вентилирало, бяхме вентилирали, беше вентилирал, беше вентилирала, беше вентилирало, бяхте вентилирали, б

вж. вентили`рам вентилиране, вентилирането, вентилирания, вентилиранията

мед. Разположен на предната или обърнат към предната повърхност на тялото.

мед. 1. Стомах.
2. Камера (сърдечна камера), стомахче (мозъчно стомахче).

мед. Отнасящ се до някой вентрикул (мозъчно стомахче или камера на сърцето и др. ). вентрикуларен, вентрикуларния, вентрикуларният, вентрикуларна, вентрикуларната, вентрикуларно, вентрикуларното, вентрикуларни, вентрикуларните

мед. Рентгенография на сърдечните кухини след впръскване на контрастно вещество в тях.

мн. венту`зи, ж. Вендуза. вентуза, вентузата, вентузи, вентузите

венчаваш, несв. и венчая, св.; Кого.
1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. Кой свещеник ви венча?
2. Разг. Участвам във венчавка като кум.
венчавам се/венчая се. — Встъпвам в църковен брак.
същ. венча`ване, ср.
Синоними: женя, оженвам, омъжвам, бракосъчетавам венчавам, венчаваме, венчаваш, венчавате, венчава, венчават, венчавах, венчавахме, венчава, венчавахте, венчава, венчаваха, венчавах, венчавахме, венчаваше, венчавахте, венчаваше, венчаваха, венчавал съм, венчавала съм, венчавало съм, венчавали сме, венчавал си, венчавала си, венчавало си, венчавали сте, венчавал е, венчавала е, венчавало е, венчавали са, бях венчавал, бях венчавала, бях венчавало, бяхме венчавали, беше венчавал, беше венчавала, беше венчавало, бяхте венчавали, беше венчавал, беше венчавала, беше венчавало, бяха венчавали, ще венчавам, ще венчав

вж. венча`вам венчаване, венчаването, венчавания, венчаванията

мн. венчавки, ж. Църковен обред при сключване на брак.<br />прил. венчален, венчална, венчално, мн. венча`лни. Венчален пръстен. Венчална рокля. венчавка, венчавката, венчавки, венчавките

вж. венча`вка венчален, венчалния, венчалният, венчална, венчалната, венчално, венчалното, венчални, венчалните

венчаеш, мин. св. венчах, мин. прич. венча`л, св. — вж. венчавам. венчая, венчаем, венчаеш, венчаете, венчае, венчаят, венчах, венчахме, венча, венчахте, венча, венчаха, венчаех, венчаехме, венчаеше, венчаехте, венчаеше, венчаеха, венчал съм, венчала съм, венчало съм, венчали сме, венчал си, венчала си, венчало си, венчали сте, венчал е, венчала е, венчало е, венчали са, бях венчал, бях венчала, бях венчало, бяхме венчали, беше венчал, беше венчала, беше венчало, бяхте венчали, беше венчал, беше венчала, беше венчало, бяха венчали, ще венчая, ще венчаем, ще венчаеш, ще венчаете, ще венчае, ще венчаят, ще съм венчал, ще съм венчала, ще съ

мн. венче`та, ср.
1. Малък венец (в 1 знач.).
2. Булчински накит от изкуствени бели цветя.
3. Приспособление във форма на дъга за придържане на косата в определено положение и за украса, изработено от плат, пластмаса и под.; диадема.
4. Спец. В ботаниката — вътрешната част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца.
Синоними: венец, панделка за глава, малка диадема венче, венчето, венчета, венчетата

мн. венчи`ла, ср.
1. Само ед. Венчавка.
2. Остар. Венец (във 2 знач.). венчило, венчилото, венчила, венчилата

мн. вепри, (два) вепъра, м. Диал. Мъжка дива свиня, глиган.

мн. вера`нди, ж. Пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени. веранда, верандата, веранди, верандите

вербална, вербално, мн. верба`лни, прил.
1. Словесен.
2. Спец. В езикознанието — глаголен.
* Вербална нота. — Спец. Писмено обръщение на дипломатически представител без подпис вместо устна декларация. Връчвам вербална нота.
Синоними: словесен, устен вербален, вербалния, вербалният, вербална, вербалната, вербално, вербалното, вербални, вербалните

мед. Многократно повтаряне на едни и същи безсмислени думи или фрази.

вербу`ваш, несв.; Кого. Привличам за участие в дейност, организация.
Синоними: завербувам, рекрутирам, набирам, събирам, групирам, привличам, набавям вербувам, вербуваме, вербуваш, вербувате, вербува, вербуват, вербувах, вербувахме, вербува, вербувахте, вербува, вербуваха, вербувах, вербувахме, вербуваше, вербувахте, вербуваше, вербуваха, вербувал съм, вербувала съм, вербувало съм, вербували сме, вербувал си, вербувала си, вербувало си, вербували сте, вербувал е, вербувала е, вербувало е, вербували са, бях вербувал, бях вербувала, бях вербувало, бяхме вербували, беше вербувал, беше вербувала, беше вербувало, бяхте вербували, беше вербувал, беше вербувала, беше вербувало, бяха вербували, ще вербувам, ще вербув

м., само ед.
* На верев. — Разг. Косо, по диагонал.
Синоними: напреки, на кръст, косо, накриво, по диагонал верев, верева, веревът, вереви, веревите, верева

вярна, вярно, мн. верни, прил.<br />1. Предан, привързан, лоялен. <em>Верен приятел. Кучето е най-верният приятел на човека.</em><br />2. Който съответства на истината; правилен, точен. <em>Вярно решение.</em><br />3. Последователен в действията и характера си. <em>Останах верен на идеята. Верен на себе си.</em><br />4. На когото може да се вярва; сигурен, надежден. <em>Верен източник.</em><br />5. Безгрешен, безпогрешен. <em>Верен изстрел. Верен усет.</em><br />нареч. вярно.
същ. вярност, верността, ж.
Синоними: прав, истински, правдив, истинен, достоверен, автентичен, същински, правилен, действителен, правдоподобен, точен, непогрешен, математически, предан, надежден, доверен, последователен, привързан, придаден, отдаден, изпитан, сигурен, честен, искрен, добросъвестен, лоялен, свой, близък, приближен, верующ, естествен, реален, несъмнен, безспорен, положителен, покорен, послушен, постоянен, упорит, твърд, непоколебим, обречен, непоклатим, акуратен, щателен, грижлив, прецизен, стриктен, тесен, ограничен, ценен, солиден верен, верния, верният, вярна, вярната, вярно, вярното, верни, верните

мн. вереси`и, ж. Разг.
1. Покупка или продажба на доверие.
2. Обикн. мн. Сума, сметка по покупко-продажба на доверие. Трябва да си оправим вересиите.
* На вересия. — Разг. Без пари, на доверие. Вземам на вересия. Давам на вересия.
Синоними: на кредит вересия, вересията, вересии, вересиите

мед. Завъртане на плода в матката с цел да се коригира неблагоприятно положение на плода (напр. седалищно предлежание) в благоприятно главично предлежание. Различават се: външна верзия, класическа комбинирана верзия, комбинирана двупръстна верзия.

мед. вж. верзио

мн. вериги, ж.<br />1. Скачени една за друга железни брънки, колелца; синджир.<br />2. Ред, линия от хора или от еднородни предмети, разположени един до друг. <em>Разполагаме се във верига. Предавам по веригата. Верига от растения. Планинска верига. Бойна верига.</em><br />3. Прен. Низ от повтарящи се еднакви или подобни явления, прояви. <em>Верига от престъпления. Верига от грешки.</em><br />4. Остар. Обикн. мн. Окови. <em>Оковавам във вериги. Слягам му вериги.</em><br />5. Спец. Приспособление за автомобилни гуми за подобряване на проходимостта при сняг, против боксуване.<br />6. Спец. В химията — последователност от еднакви атоми. <em>Въглеродни вериги.</em><br />прил. верижен, верижна, верижно, мн. вери`жни (в 1, 2, 3 и 6 знач.). Верижно производство.
* Верижна реакция. — Спец. В химията — всяка самоподдържаща се молекулна или ядрена реакция, продуктите от която предизвикват ново взаимодействие.
* Гъсенична верига. — Широка метална лента, която опасва колелата на тежки машини (трактор, булдозер, танк и под.).
* Електрическа верига. — Спец. Във физиката — затворена система, по която тече електрически ток.
Синоними: синджир, железа, окови, букаи, колона, кордон, редица, низ, връзка, ред, последователност, следствие, продължение, ярем, робство, подчинение, зависимост, скоба, греда, поредица, серия, система, цикъл, верижка, ланец верига, веригата, вериги, веригите

вж. вери`га
Синоними: свързан, последователен, един след друг верижен, верижния, верижният, верижна, верижната, верижно, верижното, верижни, верижните

мн. вери`жки, ж. Скачени една за друга фино изработени малки брънки, колелца от благороден метал за украшение на шията или на китката и за окачване на украшения.
Синоними: верига, синджир, ланец верижка, верижката, верижки, верижките

изк. Ватуралистично направление в изкуството, възникнало в Италия в края на XIX в.

Установяване, удостоверяване на истината; свидетелство. верификация, верификацията, верификации, верификациите

мн. вермути, (два) вермута, м.
1. Само ед. Подсладено възгорчиво алкохолно питие — вино, подправено с пелин и ароматични растения.
2. Порция или вид от това питие. вермут, вермута, вермутът, вермути, вермутите, вермута

мн. верноподаници, м. Остар. Лице, предано на монарха.<br />прил. верноподанически, верноподаническа, верноподаническо, мн. вернопо`данически.
Синоними: поданик, благонадежден, верен верноподаник, верноподаника, верноподаникът, верноподаници, верноподаниците, верноподаници, верноподанико

вж. вернопо`даник
Синоними: сервилен, коленопреклонен, послушен, търпелив, изпълнителен верноподанически, верноподаническия, верноподаническият, верноподаническа, верноподаническата, верноподаническо, верноподаническото, верноподанически, верноподаническите

верността`, само ед., ж. Вярност (вж. верен).

мн. вероизповеда`ния, ср. Религия; принадлежност към дадена религия.
Синоними: вяра, верую, религия, вярване, изповедание, секта вероизповедание, вероизповеданието, вероизповедания, вероизповеданията

вероломна, вероломно, мн. вероломни, прил. Който изменя; подъл, коварен. <em>Вероломно нападение.</em><br />същ. вероломство, ср.
Синоними: измамнически, вероотстъпник, изменник, ренегат, коварен, безчестен, безсъвестен, предател, подъл, перфиден, неверен, предателски, изменнически, лъжлив, неискрен, престорен, лицемерен, нечестен вероломен, вероломния, вероломният, вероломна, вероломната, вероломно, вероломното, вероломни, вероломните

вж. вероло`мен
Синоними: вероломничество, изневяра, изменничество, подлост, предателство, коварство, византийщина, вероотстъпничество, перфидност, макиавелизъм, нечестност, невярност, фалш, двуличие, лицемерие, измама вероломство, вероломството, вероломства, вероломствата

мн. вероотстъ`пници, м. Пренебр. Лице, което се отказва от религията си. вероотстъпник, вероотстъпника, вероотстъпникът, вероотстъпници, вероотстъпниците, вероотстъпници, вероотстъпнико

ср., само ед.
1. Учение за основните положения в една религия.
2. Това учение като учебна дисциплина. Имаме час по вероучение.
Синоними: катехизис, догма, вероизповедание, вяра, религия, верую вероучение, вероучението, вероучения, вероученията

вероятна, вероятно, мн. вероятни, прил.<br />1. Който може да стане, да се случи, да се осъществи; възможен, допустим. <em>Вероятни дъждове.</em><br />2. Правдоподобен. <em>Вероятна ли е тая история?</em><br />нареч. вероятно. Вероятно утре ще закъснея.
същ. вероятност, вероятността, мн. вероя`тности, ж. Вероятността е много малка. Трябва да допуснем всички вероятности.
Синоними: правдоподобен, възможен, предполагаем, допустим, хипотетичен, бъден, евентуален, очакван, бъдещ, предстоящ, предчувствуван, предвкусван, близък, непредвиден, проблематичен вероятен, вероятния, вероятният, вероятна, вероятната, вероятно, вероятното, вероятни, вероятните

вж. вероя`тен
Синоними: навярно, по всяка вероятност, може би, възможно, като че ли, сякаш, правдоподобно, евентуално

вж. вероя`тен
Синоними: сигурност, възможност, предположение, допустимост, хипотеза, евентуалност, шанс, изглед, надежда, опасност, риск, увереност, очевидност вероятност, вероятността, вероятности, вероятностите

мн. версифика`тори, м. Човек, който с лекота реди стихове, който владее до съвършенство поетическата техника, но произведенията му обикн. са лишени от художествена стойност.

книж. Стихосложение.книж. Стихоплетство. версификация, версификацията, версификации, версификациите

мн. ве`рсии, ж. Разновидност, вариант. Разказ в нова версия. Тая история има три версии. Кажи своята версия!
Синоними: мълва, слух, вест, разказ версия, версията, версии, версиите

мед. Прешленен, отнасящ се до прешлените. вертебрален, вертебралния, вертебралният, вертебрална, вертебралната, вертебрално, вертебралното, вертебрални, вертебралните

мн. вертепи, (два) вертепи, м. Пренебр.
1. Свърталище на престъпници и/или развратници.
2. Долнопробна кръчма.
Синоними: свърталище, убежище, гнездо, дупка, котило, бърлога, място на разврат, бордей, коптор вертеп, вертепа, вертепът, вертепи, вертепите, вертепа

мед. Световъртеж, виене на свят.

мн. вертикали, (два) вертикала, м. Права отвесна линия.
прил. вертикален, вертикална, вертикално, мн. вертикални. вертикал, вертикала, вертикалът, вертикали, вертикалите, вертикала

мн. вертика`ли, ж. Вертикал. вертикала, вертикалата, вертикали, вертикалите

вж. вертика`л
Синоними: отвесен, перпендикулярен, изправен, прав вертикален, вертикалния, вертикалният, вертикална, вертикалната, вертикално, вертикалното, вертикални, вертикалните

мн. вертолети, (два) вертолета, м. Летателна машина със специална конструкция за вертикално излитане и кацане; хеликоптер. вертолет, вертолета, вертолетът, вертолети, вертолетите, вертолета

ср., само ед.
1. Черковен текст, който съдържа основните положения за християнската религия.
2. Прен. Остар. Система от убеждения, възгледи, представи. Неговото революционно верую.
Синоними: вяра, вярване, религия, изповедание, разбиране, мироглед верую, веруюто, веруюта, веруютата

нареч. По цял ден, всеки ден. виделее се мин. св. виделясе, мин. прич. виделяло се, несв.; безл. Просветлява се, разсъмва се. видео- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до видеомагнетофон, напр. видеодистрибутор, видеозапис, видеокамера, видеокасета, видеоклип, видеокъща, видеолюбител, видеоразпространение, видеотека, видеофилм.

весела, весело, мн. весели, прил.<br />1. Който е в добро разположение на духа; радостен, жизнерадостен, бодър. <em>Весел човек. Много си весел днес.</em><br />2. Който изразява или предизвиква радост, бодрост, добро настроение. <em>Весело лице. Весела песен. Весели краски.</em><br />3. Прен. Разг. За растение, цвят — свеж, неувяхнал. <em>Много са весели тая сутрин цветята.</em><br />4. Който буди смях. <em>Весела история. Весела пиеска.</em><br />нареч. весело. Говоря весело.
същ. веселост, веселостта, ж.
Синоними: радостен, жизнерадостен, доволен, засмян, усмихнат, ухилен, жив, бодър, игрив, веселяк, приятен, приветлив, свеж, духовит, остроумен, разположен, в настроение, щастлив, комичен, смешен, шеговит, въздушен, лек, лекомислен, добродушен, общителен, безгрижен, сърдечен, закачлив, дяволит, оживен, разпален, необуздан, любезен, вежлив, очарователен, обаятелен, привлекателен, мил, лъчезарен, оптимистичен, шумен, експанзивен, ликуващ весел, веселия, веселият, весела, веселата, весело, веселото, весели, веселите

мн. веселби`, ж. Шумна забава с песни, шеги, ядене и пиене. Веселбата започва. Ударихме го на веселби.
Синоними: забава, празненство, празник, гуляй, пир, пиршество, тържество, развлечение, игра, веселие, лудуване, лудория, веселост, забавление, увеселение, пируване, угощение, шум, гюрултия веселба, веселбата, веселби, веселбите

мн. весе`лия, ср.
1. Само ед. Весело, добро настроение. Обхваща ме веселие.
2. Веселба. Ще бъдат организирани различни веселия.
Синоними: радост, доволство, повишено настроение, веселост, веселба, забавление, лудуване, лудория, увеселение, гуляй, пируване, ободряване, развеселяване, бодрост, оживеност, пир веселие, веселието, веселия, веселията

вж. ве`сел
Синоними: леко, живо, безгрижно, нехайно, светло, ярко, блестящо

вж. ве`сел
Синоними: радост, доволство, весело настроение, веселие, веселба, забавление, увеселение, живост, пъргавост, готовност, усърдие, шеговитост, игривост, шеговито държане, шеговито държание веселост, веселостта, веселости, веселостите

веселиш, мин. св. веселих, мин. прич. весели`л, несв.; Кого. Развличам, забавлявам. Цяла нощ ни веселиха.
веселя се. — Развличам се, забавлявам се. Цяла нощ се веселихме.
Синоними: развеселявам, забавлявам, занимавам, развличам, разсейвам, разсмивам, разтушавам, радвам веселя, веселим, веселиш, веселите, весели, веселят, веселих, веселихме, весели, веселихте, весели, веселиха, веселях, веселяхме, веселеше, веселяхте, веселеше, веселяха, веселил съм, веселила съм, веселило съм, веселили сме, веселил си, веселила си, веселило си, веселили сте, веселил е, веселила е, веселило е, веселили са, бях веселил, бях веселила, бях веселило, бяхме веселили, беше веселил, беше веселила, беше веселило, бяхте веселили, беше веселил, беше веселила, беше веселило, бяха веселили, ще веселя, ще веселим, ще веселиш, ще веселите, ще весели, ще веселят, ще

мн. веселя`ци, м. Човек, който умее да весели себе си и другите.
Синоними: весел, духовит, занимателен, забавителен, усмихнат, шегаджия, майтапчия веселяк, веселяка, веселякът, веселяци, веселяците, веселяци, веселяко

мн. весла, ср. Дървена лопата за каране на лодка; гребло. <br /><br />----<br /><br />мн. весла, ср. Разг. Грозд или няколко грозда, отрязани заедно с пръчката.
Синоними: гребло, лопата весло, веслото, весла, веслата

вестта, мн. вести, ж. Съобщение, известие, новина.
* Ни вест, ни кост — (от някого). Разг. Нищо не се знае за някого, защото е заминал и/или не се обажда. Замина миналата година и оттогава — ни вест, ни кост от него.
Синоними: известие, съобщение, новина, сведение, предизвестие, хабер, мълва, слух вест, вестта, вести, вестите

мн. веста`лки, ж. Истор. Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън. весталка, весталката, весталки, весталките

мед. Отнасящ се до вестибуларния апарат, който се разполага във вътрешността на слепоочната кост. вестибуларен, вестибуларния, вестибуларният, вестибуларна, вестибуларната, вестибуларно, вестибуларното, вестибуларни, вестибуларните

мед. Предверие — кухина или пространство, което води към друга кухина или канал, напр. предверието на костния лабиринт на вътрешното ухо.

мн. вестибюли, (два) вестибюла, м.
1. Междинно помещение в жилище, апартамент, от което се влиза в околните стаи.
2. Широко проходно помещение между входа и вътрешните помещения в обществени сгради. вестибюл, вестибюла, вестибюлът, вестибюли, вестибюлите, вестибюла

вестителят, вестителя, мн. вести`тели, м. Човек, който носи и огласява вест; вестоносец. вестител, вестителя, вестителят, вестители, вестителите, вестители, вестителю

мн. вестници, (два) вестника, м.
1. Периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация.
2. Остар. Вестител. Царският вестник.
Синоними: журнал, газета, лист, орган, ежедневник, всекидневник, издание, преса, книгопечатане вестник, вестника, вестникът, вестници, вестниците, вестника

вестникарят, вестникаря, мн. вестникари, м.<br />1. Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист.<br />2. Разг. Издател и/или собственик на вестник.<br />3. Остар. Вестникопродавец.<br />същ. умал. вестникарче, мн. вестникарчета, ср. (в 3 знач.).<br />прил. вестникарски, вестникарска, вестникарско, мн. вестника`рски. Вестникарски език.
Синоними: журналист, публицист, кореспондент, дописник вестникар, вестникаря, вестникарят, вестникари, вестникарите, вестникари, вестникарю

мн. вестника`рки, ж. Жена вестникар. вестникарка, вестникарката, вестникарки, вестникарките, вестникарке

вж. вестника`р вестникарски, вестникарския, вестникарският, вестникарска, вестникарската, вестникарско, вестникарското, вестникарски, вестникарските

ср., само ед. Занятие на вестникар. вестникарство, вестникарството, вестникарства, вестникарствата

вж. вестника`р вестникарче, вестникарчето, вестникарчета, вестникарчетата

мн. вестникопрода`вци, м. Продавач на вестници. вестникопродавец, вестникопродавеца, вестникопродавецът, вестникопродавци, вестникопродавците, вестникопродавци, вестникопродавецо

вестовоят, вестовоя, мн. вестово`и, м. Истор. У нас до Първата световна война — войник, придаден за лични услуги на офицер. вестовой, вестовоя, вестовоят, вестовои, вестовоите, вестовоя

мн. вестоно`сци, м. Остар. Вестител. вестоносец, вестоносеца, вестоносецът, вестоносци, вестоносците, вестоносци, вестоносецо

весиш, мин. св. весих и весих, мин. прич. весил и веси`л, несв.
1. Какво. Окачвам да виси.
2. Разг. Кого. Обръщам с главата надолу и полюлявам срещу уплаха. Трябва да го весим това дете, много се е уплашило. веся, весим, весиш, весите, веси, весят, весих, весихме, веси, весихте, веси, весиха, весех, весехме, весеше, весехте, весеше, весеха, весил съм, весила съм, весило съм, весили сме, весил си, весила си, весило си, весили сте, весил е, весила е, весило е, весили са, бях весил, бях весила, бях весило, бяхме весили, беше весил, беше весила, беше весило, бяхте весили, беше весил, беше весила, беше весило, бяха весили, ще веся, ще весим, ще весиш, ще весите, ще веси, ще весят, ще съм весил, ще съм весила, ще съм весило, ще сме весили, ще си весил, ще си весила, ще си весило, ще сте весили

мн. ветера`ни, м.
1. Воин, участник в минали войни, сражения. Ветерани от Втората световна война.
2. Прен. Стар, заслужил деец в някоя област.
Синоними: деец, труженик, борец, поборник, воин, ратник, радетел, изпитан, опитен, стар ветеран, ветерана, ветеранът, ветерани, ветераните, ветерани, ветеране

ветеринарят, ветеринаря, мн. ветерина`ри, м. Разг. Ветеринарен лекар или техник. ветеринар, ветеринаря, ветеринарят, ветеринари, ветеринарите, ветеринари, ветеринарю

ветеринарна, ветеринарно, мн. ветерина`рни, прил. Който се отнася до изучаване и лекуване на болестите на домашните животни.
* Ветеринарен лекар. — Лекар, специалист по ветеринарна медицина.
* Ветеринарна медицина. — Наука за болестите по домашните животни и лекуването им.
* Ветеринарен техник. — Лице от средния медицински персонал, помощник на ветеринарния лекар. ветеринарен, ветеринарния, ветеринарният, ветеринарна, ветеринарната, ветеринарно, ветеринарното, ветеринарни, ветеринарните

ветеринарномедицинска, ветеринарномедицинско, мн. ветеринарномедици`нски, прил. Който се отнася до ветеринарна медицина. Ветеринарномедицински институт. ветеринарномедицински, ветеринарномедицинския, ветеринарномедицинският, ветеринарномедицинска, ветеринарномедицинската, ветеринарномедицинско, ветеринарномедицинското, ветеринарномедицински, ветеринарномедицинските

ср., само ед. Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражнявам вето. Отлагателно вето.
Синоними: запрещение, несъгласие, забрана вето, ветото, вета, ветата

ветрееш, мин. св. ветрях, мин. прич. ветрял, несв.<br />1. Ветрея се (в 1 знач.).<br />2. Какво. Размахвам, развявам във въздуха. <em>Вървят и ветреят малки знаменца.</em><br /><em>_ветрея се. 1.</em><em> — Развявам се от вятъра. </em>Гледай прането как се ветрее!<em><br />2. Прен. Ходя насам-натам, скитам, мотая се. </em>Само се ветрее, нищо не прави. Ходи да се ветрее по разходки, а кой ще<em> </em>и върши работата?_
Синоними: махам, размахвам, вея, развявам, люлея, плющя ветрея, ветреем, ветрееш, ветреете, ветрее, ветреят, ветрях, ветряхме, ветря, ветряхте, ветря, ветряха, ветреех, ветреехме, ветрееше, ветреехте, ветрееше, ветрееха, ветрял съм, ветряла съм, ветряло съм, ветрели сме, ветрял си, ветряла си, ветряло си, ветрели сте, ветрял е, ветряла е, ветряло е, ветрели са, бях ветрял, бях ветряла, бях ветряло, бяхме ветрели, беше ветрял, беше ветряла, беше ветряло, бяхте ветрели, беше ветрял, беше ветряла, беше ветряло, бяха ветрели, ще ветрея, ще ветреем, ще ветрееш, ще ветреете, ще ветрее, ще ветреят, ще съм ветрял, ще съм ветряла, ще съ

мн. ветрилници, (два) ветрилника, м. Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя ветрилник. ветрилник, ветрилника, ветрилникът, ветрилници, ветрилниците, ветрилника

мн. ветрила`, ср.
1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето при горещо и задушно време.
2. Платно на лодка или малък кораб. ветрило, ветрилото, ветрила, ветрилата

мн. Ветрове.

вж. вятър
Синоними: вихър, вихрушка, виелица, ураган, буря, хала, дреболия, нищожност, незначителност, нищо ветрища, ветрищата

ветровита, ветровито, мн. ветровити, прил.<br />1. Който има такова разположение, че вятърът го духа. <em>Ветровито място.</em><br />2. През който духа вятър. <em>Ветровито време. Ветровит ден. Ветровита нощ.</em><br />нареч. ветровито. Тук е ветровито. Днес ще бъде ветровито. ветровит, ветровития, ветровитият, ветровита, ветровитата, ветровито, ветровитото, ветровити, ветровитите

мн. ветромери, (два) ветромера, м. Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра. ветромер, ветромера, ветромерът, ветромери, ветромерите, ветромера

ветропоказателят, ветропоказателя, мн. ветропоказатели, (два) ветропоказателя, м. Уред или приспособление за определяне посоката на вятъра. ветропоказател, ветропоказателя, ветропоказателят, ветропоказатели, ветропоказателите, ветропоказателя

мн. ветроходи, (два) ветрохода, м. Ветроходка. ветроход, ветрохода, ветроходът, ветроходи, ветроходите, ветрохода

ветроходна, ветроходно, мн. ветрохо`дни, прил.
1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта.
2. Който се отнася до плавателни съдове с платна. Ветроходни спортове. ветроходен, ветроходния, ветроходният, ветроходна, ветроходната, ветроходно, ветроходното, ветроходни, ветроходните

мн. ветрохо`дци, м. Лице, което управлява ветроходен плавателен съд. ветроходец, ветроходеца, ветроходецът, ветроходци, ветроходците, ветроходци, ветроходецо

мн. ветрохо`дки, ж. Разг. Ветроходна лодка. ветроходка, ветроходката, ветроходки, ветроходките

ср., само ед. Спец. Вид воден спорт с ветроходни съдове. ветроходство, ветроходството, ветроходства, ветроходствата

вехнеш, мин. св. вехнах и вехнах, мин. прич. вехнал и вехнал, несв.<br />1. За растение — губя свежестта си, съхна. <em>Веднага започнаха да вехнат.</em><br />2. Прен. Губя свежест, линея, посървам. <em>Нещо му има на тоя човек, виж как бързо вехне. Лицето</em> <em>и започва да вехне.
Синоними: увяхвам, повяхвам, завяхвам, съхна, изсъхвам, посървам, линея, чезна, клюмвам, слабея, страдам, боледувам, остарявам, отпадам, отмалявам, спаружвам се вехна, вехнем, вехнеш, вехнете, вехне, вехнат, вехнах, вехнахме, вехна, вехнахте, вехна, вехнаха, вехнех, вехнехме, вехнеше, вехнехте, вехнеше, вехнеха, вехнал съм, вехнала съм, вехнало съм, вехнали сме, вехнал си, вехнала си, вехнало си, вехнали сте, вехнал е, вехнала е, вехнало е, вехнали са, бях вехнал, бях вехнала, бях вехнало, бяхме вехнали, беше вехнал, беше вехнала, беше вехнало, бяхте вехнали, беше вехнал, беше вехнала, беше вехнало, бяха вехнали, ще вехна, ще вехнем, ще вехнеш, ще вехнете, ще вехне, ще вехнат, ще съм вехнал, ще съм вехнала, ще съм вехнало, ще сме вех

вехта, вехто, мн. ве`хти, прил.
1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки.
2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти войводи.
Синоними: овехтял, износен, изтъркан, стар, остарял, старомоден, взел-дал, изостанал, изоставен, напуснат, неподдържан, негоден, отживял, някогашен, отдавнашен, минал в архивата, похабен вехт, вехтия, вехтият, вехта, вехтата, вехто, вехтото, вехти, вехтите

вехтееш, мин. св. вехтях, мин. прич. вехтя`л, несв. Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.). Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме.
Синоними: старея, ставам негоден, овехтявам, похабявам се, хабя се, извехтявам, минава ми времето, демодирам се, износвам се вехтея, вехтеем, вехтееш, вехтеете, вехтее, вехтеят, вехтях, вехтяхме, вехтя, вехтяхте, вехтя, вехтяха, вехтеех, вехтеехме, вехтееше, вехтеехте, вехтееше, вехтееха, вехтял съм, вехтяла съм, вехтяло съм, вехтели сме, вехтял си, вехтяла си, вехтяло си, вехтели сте, вехтял е, вехтяла е, вехтяло е, вехтели са, бях вехтял, бях вехтяла, бях вехтяло, бяхме вехтели, беше вехтял, беше вехтяла, беше вехтяло, бяхте вехтели, беше вехтял, беше вехтяла, беше вехтяло, бяха вехтели, ще вехтея, ще вехтеем, ще вехтееш, ще вехтеете, ще вехтее, ще вехтеят, ще съм вехтял, ще съм вехтяла, ще съ

мн. вехтори`и, ж. Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има. вехтория, вехторията, вехтории, вехториите

вехтошарят, вехтошаря, мн. вехтошари, м.<br />1. Търговец на стари, износени дрехи, предмети.<br />2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който събира всякакви отпадъци; скитник, просяк.<br />прил. вехтошарски, вехтошарска, вехтошарско, мн. вехтоша`рски. Вехтошарски магазин. вехтошар, вехтошаря, вехтошарят, вехтошари, вехтошарите, вехтошари, вехтошарю

мн. вехтоша`рки, ж. Жена вехтошар. вехтошарка, вехтошарката, вехтошарки, вехтошарките, вехтошарке

вж. вехтоша`р
Синоними: купен на старо, употребяван, оказионен вехтошарски, вехтошарския, вехтошарският, вехтошарска, вехтошарската, вехтошарско, вехтошарското, вехтошарски, вехтошарските

нареч.
1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент. Когато часовникът звънна, той вече се беше събудил. Вече съм готов, можем да тръгваме. Вече знаех, че обича да лъже, и бях нащрек.
2. За посочване на промяна към момента на говорене. Вече съм голяма. Вече мога да пиша. Вече мога да карам кола.
3. От тоя момент, отсега нататък. Никога вече няма да ти помагам.
4. За подчертаване, за усилване. Вече две години се мотаем с тоя строеж. Вече няколко пъти ти обръщам внимание.
5. Само в превъзходна степен: най-вече. Най-много, още повече. Неизряден е в отношенията си с другите, но най-вече с жена си.
Синоними: напълно, съвсем, дошло е време, време е, най-после, чак сега

вечна, вечно, мн. вечни, прил.<br />1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен. <em>Тук е вечна пролет. Никой човек не е вечен.</em><br />2. Който не прекъсва; безсрочен. <em>Обещах</em> <em>и вечна любов.
3. Който се повтаря; постоянен. Вечни караници. Вечният въпрос.
нареч. ве`чно. Ще те обичам вечно. Вечно се карат.
Синоними: безкраен, всевечен, траен, постоянен, безспирен, неспирен, непрекъснат, нескончаем, продължителен, дълговременен, безсмъртен, неувяхващ, нетленен, безконечен, безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен, необхватен, необятен, неизмерим, обширен, неизменен, незагиващ, непрекъсващ, непресекващ, нестихващ, неугасващ, непрестанен, често повтарящ се, нерушим, неразривен, дълготраен вечен, вечния, вечният, вечна, вечната, вечно, вечното, вечни, вечните

вечерта, мн. вечери, ж.
1. Краят на деня след залез слънце до настъпване на нощта. Топли вечери.
2. Тържество, честване, което се провежда по това време. Литературна вечер. Вечер на полската поезия.
3. Нареч. Само ед. По време след залез слънце до настъпване на нощта. Вечер се връщам грохнала от работа. В неделя вечерта.
прил. вечерен, вечерна, вечерно, мн. вечерни (в 1 знач). Вечерна прохлада. Вечерно тържество. Вечерно облекло. Вечерни курсове.
* Добър вечер. — В речевия етикет — поздрав при среща вечер както от страна на говорещия, така и от страна на слушащия.
* От сутрин до вечер. — По цял ден, непрекъснато. От сутрин до вечер не спират да шумят.
Синоними: вечерно време, нощ, мрак, тъмнина вечер, вечерта, вечери, вечерите

вж. ве`чер вечерен, вечерния, вечерният, вечерна, вечерната, вечерно, вечерното, вечерни, вечерните

мн. вечери`нки, ж. Остар. Вечерна танцова забава.
Синоними: гости, прием, банкет, събитие вечеринка, вечеринката, вечеринки, вечеринките

мн. вечерници, (два) вечерника, м. Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер. вечерник, вечерника, вечерникът, вечерници, вечерниците, вечерника

мн. вече`рни, ж. Църковна служба, която се извършва привечер. вечерня, вечернята, вечерни, вечерните

мн. вече`ри, ж.
1. Последното хранене — вечер преди нощта.
2. Храната за това последно хранене. Вечерята беше вкусна.
3. Прием по вечерно време, на който се яде и пие. Давам вечеря. Присъствах на вечерята.
Синоними: храна, ядене, обед вечеря, вечерята, вечери, вечерите

вече`ряш, несв.; Какво. Ям вечеря (във 2 знач.). Още не съм вечерял. Какво ще вечеряме? вечерям, вечеряме, вечеряш, вечеряте, вечеря, вечерят, вечерях, вечеряхме, вечеря, вечеряхте, вечеря, вечеряха, вечерях, вечеряхме, вечеряше, вечеряхте, вечеряше, вечеряха, вечерял съм, вечеряла съм, вечеряло съм, вечеряли сме, вечерял си, вечеряла си, вечеряло си, вечеряли сте, вечерял е, вечеряла е, вечеряло е, вечеряли са, бях вечерял, бях вечеряла, бях вечеряло, бяхме вечеряли, беше вечерял, беше вечеряла, беше вечеряло, бяхте вечеряли, беше вечерял, беше вечеряла, беше вечеряло, бяха вечеряли, ще вечерям, ще вечеряме, ще вечеряш, ще вечеряте, ще вечеря, ще вечеря

вж. ве`чен
Синоними: постоянно, непрекъснато, непрестанно, винаги, завинаги, веднъж завинаги, навеки, во веки веков, всякога, дълговечно, дълготрайно, трайно, продължително, безкрайно, безспирно, нескончаемо, неизменно

вечността`, само ед., ж.
1. Качество на вечен.
2. Прен. Отвъдният свят. Пресели се във вечността.
Синоними: продължителност, безкрайност, неизменност, слава, безсмъртие вечност, вечността, вечности, вечностите

веща, вещо, мн. вещи, прил. Опитен, изкусен, компетентен.<br />* <em>Вещо лице.</em> — Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в съда да изкаже компетентно мнение. <br /><br />----<br /><br />вещта, мн. ве`щи, ж.
1. Предмет, обикн. за битови нужди. Виж каква красива вещ, за какво ли се използва?
2. Само мн. Общо название на дрехите, бельото, принадлежностите за лично използване. Къде са ми вещите? Сега ще си разположа вещите.
3. Само мн. Багаж. Това ли са вашите вещи?
Синоними: (прил.) опитен, изкусен, майсторски, специалист, сръчен, кадърен, похватен, умел, способен, ловък, практичен, предмет, нещо, обект, (прил.) добре подготвен, квалифициран, талантлив, (прил.) компетентен, подготвен, сведущ, (прил.) прозорлив, хитър, лукав, (прил.) годен вещ, вещта, вещи, вещите

веща, вещо, мн. вещи, прил. Опитен, изкусен, компетентен.<br />* <em>Вещо лице.</em> — Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в съда да изкаже компетентно мнение. <br /><br />----<br /><br />вещта, мн. ве`щи, ж.
1. Предмет, обикн. за битови нужди. Виж каква красива вещ, за какво ли се използва?
2. Само мн. Общо название на дрехите, бельото, принадлежностите за лично използване. Къде са ми вещите? Сега ще си разположа вещите.
3. Само мн. Багаж. Това ли са вашите вещи?
Синоними: опитен, изкусен, майсторски, специалист, сръчен, кадърен, похватен, умел, способен, ловък, практичен, (същ.) предмет, нещо, обект, добре подготвен, квалифициран, талантлив, компетентен, подготвен, сведущ, прозорлив, хитър, лукав, годен вещ, вещия, вещият, веща, вещата, вещо, вещото, вещи, вещите

вж. веща`я вещание, вещанието, вещания, вещанията

вещаеш, мин. св. вещах, мин. прич. вещал, несв.; Какво.<br />1. Предсказвам, предричам, пророкувам. <em>Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя.</em><br />2. Давам признаци, симптоми; предвещавам нещо недобро. <em>Зловещият му смях не вещаеше нищо добро.</em><br />същ. вещание, ср. (в 1 знач.).
Синоними: предвещавам, гадая, предсказвам, предричам, пророкувам, отгатвам, предугаждам, врачувам, предчувствувам вещая, вещаем, вещаеш, вещаете, вещае, вещаят, вещах, вещахме, веща, вещахте, веща, вещаха, вещаех, вещаехме, вещаеше, вещаехте, вещаеше, вещаеха, вещал съм, вещала съм, вещало съм, вещали сме, вещал си, вещала си, вещало си, вещали сте, вещал е, вещала е, вещало е, вещали са, бях вещал, бях вещала, бях вещало, бяхме вещали, беше вещал, беше вещала, беше вещало, бяхте вещали, беше вещал, беше вещала, беше вещало, бяха вещали, ще вещая, ще вещаем, ще вещаеш, ще вещаете, ще вещае, ще вещаят, ще съм вещал, ще съм вещала, ще съм вещало, ще сме вещали, ще си вещал, ще си вещала, ще си в

вещева, вещево, мн. вещеви`, прил. Спец. В армията — който се отнася до вещи. Вещеви склад. вещеви, вещевия, вещевият, вещева, вещевата, вещево, вещевото, вещеви, вещевите

мн. ве`щери, м. В българската митология — магьосник, зъл дух. вещер, вещера, вещерът, вещери, вещерите, вещери, вещере

веществена, веществено, мн. веще`ствени, прил.
1. Материален. Веществено доказателство.
2. Който се отнася до вещество. Веществени съществителни.
Синоними: материален, предметен, реален, действителен, осезателен, уловим, обективен, физически, траен, постоянен веществен, веществения, вещественият, веществена, веществената, веществено, вещественото, веществени, веществените

мн. вещества`, ср. Това, от което се състоят предметите.
* Сиво вещество. — Спец. В биологията — мозък.
Синоними: материя, материал, естество, плътност, твърдост вещество, веществото, вещества, веществата

ж., само ед. Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си.
Синоними: опитност, сръчност, похват, умение, кадърност, способност, знание, майсторство, майстория, умелост, ловкост, похватност, находчивост, талант вещина, вещината, вещини, вещините

мн. ве`щици, ж.
1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.
2. Прен. Разг. Пренебр. Грозна, зла жена.
Синоними: вълшебница, чародейка, магьосница, грозна, стара, брантия вещица, вещицата, вещици, вещиците, вещице

мн. вещома`ни, м. Лице, обхванато от вещомания. вещоман, вещомана, вещоманът, вещомани, вещоманите, вещомани, вещомане

ж., само ед. Повишен интерес към притежаване на вещи (в 1 знач.) за сметка на духовните интереси. вещомания, вещоманията, вещомании, вещоманиите

мн. вещома`нки, ж. Жена вещоман. вещоманка, вещоманката, вещоманки, вещоманките, вещоманке

вееш, мин. св. вях и веях или веях, мин. прич. вял и веял или веял, несв.<br />1. За вятър — духам. <em>Вятърът вее.</em><br />2. Какво. Правя да се движи, да се развява. <em>Вятърът вее косата ми.</em><br />3. Прен. Излъчвам, лъхам, навявам. <em>От гласа</em> <em>и вее хлад.
4. Какво. Чистя зърното от плявата. — вее. Безл. Духа; има вятър. Три нощи вече вее.
вея се. — Люлея се от вятъра, развявам се. По балконите се веят знаменца. Бяга и шлиферът му се вее.
Синоними: развявам, разпилявам, разсейвам, отвявам, разпръсквам, разнасям, повявам, извявам, навявам, завявам, духам, лъхам, подухвам, понавявам, размахвам, закачам, провесвам, клатя, клатушкам, махам, ветрея, люлея, плющя вея, веем, вееш, веете, вее, веят, вях, вяхме, вя, вяхте, вя, вяха, веех, веехме, вееше, веехте, вееше, вееха, вял съм, вяла съм, вяло съм, вели сме, вял си, вяла си, вяло си, вели сте, вял е, вяла е, вяло е, вели са, бях вял, бях вяла, бях вяло, бяхме вели, беше вял, беше вяла, беше вяло, бяхте вели, беше вял, беше вяла, беше вяло, бяха вели, ще вея, ще веем, ще вееш, ще веете, ще вее, ще веят, ще съм вял, ще съм вяла, ще съм вяло, ще сме вели, ще си вял, ще си вяла, ще си вяло, ще сте вели, ще е вял, ще е вяла, ще е вяло, ще са вели, щях да вея, щяхме да веем, щеше да вееш, щяхте да веете, щеше да в

вееш, мин. св. вях и веях или веях, мин. прич. вял и веял или веял, несв.<br />1. За вятър — духам. <em>Вятърът вее.</em><br />2. Какво. Правя да се движи, да се развява. <em>Вятърът вее косата ми.</em><br />3. Прен. Излъчвам, лъхам, навявам. <em>От гласа</em> <em>и вее хлад.
4. Какво. Чистя зърното от плявата. — вее. Безл. Духа; има вятър. Три нощи вече вее.
вея се. — Люлея се от вятъра, развявам се. По балконите се веят знаменца. Бяга и шлиферът му се вее.
Синоними: развявам, разпилявам, разсейвам, отвявам, разпръсквам, разнасям, повявам, извявам, навявам, завявам, духам, лъхам, подухвам, понавявам, размахвам, закачам, провесвам, клатя, клатушкам, махам, ветрея, люлея, плющя вея, веем, вееш, веете, вее, веят, вях, вяхме, вя, вяхте, вя, вяха, веех, веехме, вееше, веехте, вееше, вееха, вял съм, вяла съм, вяло съм, вели сме, вял си, вяла си, вяло си, вели сте, вял е, вяла е, вяло е, вели са, бях вял, бях вяла, бях вяло, бяхме вели, беше вял, беше вяла, беше вяло, бяхте вели, беше вял, беше вяла, беше вяло, бяха вели, ще вея, ще веем, ще вееш, ще веете, ще вее, ще веят, ще съм вял, ще съм вяла, ще съм вяло, ще сме вели, ще си вял, ще си вяла, ще си вяло, ще сте вели, ще е вял, ще е вяла, ще е вяло, ще са вели, щях да вея, щяхме да веем, щеше да вееш, щяхте да веете, щеше да в

мн. вея`лки, ж. Машина за отделяне на зърното от плявата. веялка, веялката, веялки, веялките

мн. вея`чки, ж. Веялка. веячка, веячката, веячки, веячките