вдигаш, несв. и вдигна, св.
1. Кого, какво. Местя по-нависоко. Вдигни малко и тая картина, да се изравни с другата.
2. Какво. Вземам; прибирам; отнасям, откарвам, обикн. нещо тежко или обемисто. Вдигни молива от пода! Вдигай чантата и да тръгваме! А тия железа няма ли да вдигнете?
3. Кого, какво. Изправям. Вдигни детето, че падна!
4. Кого, от какво. Заставям да се изправи или да прекъсне заниманието си. Вдигнаха ме от масата. Вдигам от сън.
5. Разг. Какво. Построявам над земята, нагоре. Вдигнаха тая къща за едно лято!
6. Какво. Запазвам, скътвам за по-нататък. Ще вдигна това сладко, да има и за зимата.
7. Разг. Какво. Повишавам, увеличавам (цена, скорост, температура и пр.). Пак вдигнаха цената на хляба. Колко километра вдига тая кола? Вдигнах температура. Вдигнах кръвно.
8. Разг. Какво. Правя, устройвам в голям мащаб. Вдигнаха голяма сватба. Ще вдигнем един банкет.
вдигам се/вдигна се. 1. — Издигам се, придвижвам се нагоре. Самолетът се вдига все по-нависоко. Слънцето се вдигна. Мъглата се вдигна. Нивото на водата се вдигна.
2. Ставам, изправям се. Като седне, не се вдига лесно.
3. Повишавам се, увеличавам се. Температурите се вдигнаха.
* Вдигам/вдигна бунт. — Бунтувам се.
* Вдигам/вдигна въстание. — Въставам.
* Вдигам/вдигна стачка. — Стачкувам.
* Вдигам/вдигна (блокадата, ембаргото, обсадата, санкциите). — Прекратявам.
* Вдигам/вдигна (аларма, гюрултия, олелия, шум). — Правя, произвеждам.
* Вдигам/вдигна наздравица/тост/чаша. — Пия за нечие здраве, добро, като карам и другите да пият.
* Вдигам/вдигна във въздуха. — Разрушавам с взрив.
* Вдигам/вдигна па`ра. — Разг. Викам, карам се.
* Вдигам/вдигна ръка. — Разг. Удрям.
* Вдигам/вдигна ръце — (от някого, от нещо). Разг. Преставам да се занимавам.
Синоними: дигам, издигам, изправям, подемам, извишавам, качвам, покачвам, виря, навирвам, повдигам, привдигам, надигам, задигам, вземам, крада, отнасям, прибирам, отделям, кътам, скътвам, събуждам, разбуждам, вдигам от сън, щръквам, вирвам, мъкна, влача, тегля, отменям, премахвам, раздигам, разтребвам вдигам, вдигаме, вдигаш, вдигате, вдига, вдигат, вдигах, вдигахме, вдига, вдигахте, вдига, вдигаха, вдигах, вдигахме, вдигаше, вдигахте, вдигаше, вдигаха, вдигал съм, вдигала съм, вдигало съм, вдигали сме, вдигал си, вдигала си, вдигало си, вдигали сте, вдигал е, вдигала е, вдигало е, вдигали са, бях вдигал, бях вдигала, бях вдигало, бяхме вдигали, беше вдигал, беше вдигала, беше вдигало, бяхте вдигали, беше вдигал, беше вдигала, беше вдигало, бяха вдигали, ще вдигам, ще вдигаме, ще вдигаш, ще вдигате, ще вдига, ще вдигат, ще съм вдигал, ще съм вдигала, ще съм вдигало, ще см

вдигнеш, мин. св. вдигнах, мин. прич. вди`гнал, св. — вж. вдигам. вдигна, вдигнем, вдигнеш, вдигнете, вдигне, вдигнат, вдигнах, вдигнахме, вдигна, вдигнахте, вдигна, вдигнаха, вдигнех, вдигнехме, вдигнеше, вдигнехте, вдигнеше, вдигнеха, вдигнал съм, вдигнала съм, вдигнало съм, вдигнали сме, вдигнал си, вдигнала си, вдигнало си, вдигнали сте, вдигнал е, вдигнала е, вдигнало е, вдигнали са, бях вдигнал, бях вдигнала, бях вдигнало, бяхме вдигнали, беше вдигнал, беше вдигнала, беше вдигнало, бяхте вдигнали, беше вдигнал, беше вдигнала, беше вдигнало, бяха вдигнали, ще вдигна, ще вдигнем, ще вдигнеш, ще вдигнете, ще вдигне, ще вдигнат, ще

вди`шаш, св. — вж. вдишвам. вдишам, вдишаме, вдишаш, вдишате, вдиша, вдишат, вдишах, вдишахме, вдиша, вдишахте, вдиша, вдишаха, вдишах, вдишахме, вдишаше, вдишахте, вдишаше, вдишаха, вдишал съм, вдишала съм, вдишало съм, вдишали сме, вдишал си, вдишала си, вдишало си, вдишали сте, вдишал е, вдишала е, вдишало е, вдишали са, бях вдишал, бях вдишала, бях вдишало, бяхме вдишали, беше вдишал, беше вдишала, беше вдишало, бяхте вдишали, беше вдишал, беше вдишала, беше вдишало, бяха вдишали, ще вдишам, ще вдишаме, ще вдишаш, ще вдишате, ще вдиша, ще вдишат, ще съм вдишал, ще съм вдишала, ще съм вдишало, ще см

вдишваш, несв. и вдишам, св.; Какво. Поемам навътре в себе си въздух, дим, пара и под.
същ. вдишване, мн. вдишвания, ср. Поех с няколко вдишвания.
Синоними: дишам, поемам дъх, поемам, всмуквам вдишвам, вдишваме, вдишваш, вдишвате, вдишва, вдишват, вдишвах, вдишвахме, вдишва, вдишвахте, вдишва, вдишваха, вдишвах, вдишвахме, вдишваше, вдишвахте, вдишваше, вдишваха, вдишвал съм, вдишвала съм, вдишвало съм, вдишвали сме, вдишвал си, вдишвала си, вдишвало си, вдишвали сте, вдишвал е, вдишвала е, вдишвало е, вдишвали са, бях вдишвал, бях вдишвала, бях вдишвало, бяхме вдишвали, беше вдишвал, беше вдишвала, беше вдишвало, бяхте вдишвали, беше вдишвал, беше вдишвала, беше вдишвало, бяха вдишвали, ще вдишвам, ще вдишваме, ще вдишваш, ще вдишвате, ще вдишва, ще вдишва

вж. вди`швам
Синоними: поемане, всмукване, глътка вдишване, вдишването, вдишвания, вдишванията

мн. вдлъбнатини`, ж. Вдадено навътре място; дупка, хлътналост. Вдлъбнатини по пътя.
Синоними: хлътналост, хлътнатина, дупка, ров, дол, яма, котловина, вдлъбнатост, дупчица, трапчинка, трап, жлеб, прорез, бразда, извивка, заливче, изрез, рязка, щръбка, нащърбеност, надебеление, длаб, падина вдлъбнатина, вдлъбнатината, вдлъбнатини, вдлъбнатините

мн. вдовци`, м. Мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си. вдовец, вдовеца, вдовецът, вдовци, вдовците, вдовци, вдовецо

мн. вдови`ци, ж. Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си. вдовица, вдовицата, вдовици, вдовиците

нареч. В деня след утре.

вду`хаш, св. — вж. вдухвам. вдухам, вдухаме, вдухаш, вдухате, вдуха, вдухат, вдухах, вдухахме, вдуха, вдухахте, вдуха, вдухаха, вдухах, вдухахме, вдухаше, вдухахте, вдухаше, вдухаха, вдухал съм, вдухала съм, вдухало съм, вдухали сме, вдухал си, вдухала си, вдухало си, вдухали сте, вдухал е, вдухала е, вдухало е, вдухали са, бях вдухал, бях вдухала, бях вдухало, бяхме вдухали, беше вдухал, беше вдухала, беше вдухало, бяхте вдухали, беше вдухал, беше вдухала, беше вдухало, бяха вдухали, ще вдухам, ще вдухаме, ще вдухаш, ще вдухате, ще вдуха, ще вдухат, ще съм вдухал, ще съм вдухала, ще съм вдухало, ще см

вдухваш, несв. и вдухам, св.; Какво. Вкарвам чрез духане. вдухвам, вдухваме, вдухваш, вдухвате, вдухва, вдухват, вдухвах, вдухвахме, вдухва, вдухвахте, вдухва, вдухваха, вдухвах, вдухвахме, вдухваше, вдухвахте, вдухваше, вдухваха, вдухвал съм, вдухвала съм, вдухвало съм, вдухвали сме, вдухвал си, вдухвала си, вдухвало си, вдухвали сте, вдухвал е, вдухвала е, вдухвало е, вдухвали са, бях вдухвал, бях вдухвала, бях вдухвало, бяхме вдухвали, беше вдухвал, беше вдухвала, беше вдухвало, бяхте вдухвали, беше вдухвал, беше вдухвала, беше вдухвало, бяха вдухвали, ще вдухвам, ще вдухваме, ще вдухваш, ще вдухвате, ще вдухва, ще вдухва

вдълбаваш, несв. и вдълбая, св.; Какво. Вкарвам, вбивам, врязвам в нещо твърдо.
вдълбавам се/вдълбая се. — Прониквам, вбивам се, врязвам се навътре или надълбоко.
Синоними: дупча, пробивам, продупчвам, врязвам, прорязвам, ровя, къртя вдълбавам, вдълбаваме, вдълбаваш, вдълбавате, вдълбава, вдълбават, вдълбавах, вдълбавахме, вдълбава, вдълбавахте, вдълбава, вдълбаваха, вдълбавах, вдълбавахме, вдълбаваше, вдълбавахте, вдълбаваше, вдълбаваха, вдълбавал съм, вдълбавала съм, вдълбавало съм, вдълбавали сме, вдълбавал си, вдълбавала си, вдълбавало си, вдълбавали сте, вдълбавал е, вдълбавала е, вдълбавало е, вдълбавали са, бях вдълбавал, бях вдълбавала, бях вдълбавало, бяхме вдълбавали, беше вдълбавал, беше вдълбавала, беше вдълбавало, бяхте вдълбавали, беше вдълбавал, беше вдълбавала, беше вдъл вдълбочавам се вдълбочаваш се, несв. и <em>_вдълбоча се_, св.
1. Прониквам надълбоко, навътре.
2. Прен. Задълбочавам се, вниквам; съсредоточавам се.
Синоними: ровя се, разучавам, изследвам, прониквам, влизам, навлизам, унасям се, потъвам в мисли, съсредоточавам се, вглъбявам се, задълбочавам се, улисвам се вдълбочавам, вдълбочаваме, вдълбочаваш, вдълбочавате, вдълбочава, вдълбочават, вдълбочавах, вдълбочавахме, вдълбочава, вдълбочавахте, вдълбочава, вдълбочаваха, вдълбочавах, вдълбочавахме, вдълбочаваше, вдълбочавахте, вдълбочаваше, вдълбочаваха, вдълбочавал съм, вдълбочавала съм, вдълбочавало съм, вдълбочавали сме, вдълбочавал си, вдълбочавала си, вдълбочавало си, вдълбочавали сте, вдълбочавал е, вдълбочавала е, вдълбочавало е, вдълбочавали са, бях вдълбочавал, бях вдълбочавала, бях вдълбочавало, бяхме вдълбочавали, беше вдълбочавал, беше вдълбочавала

вдълбаеш, мин. св. вдълбах, мин. прич. вдълба`л, св. — вж. вдълбавам. вдълбая, вдълбаем, вдълбаеш, вдълбаете, вдълбае, вдълбаят, вдълбах, вдълбахме, вдълба, вдълбахте, вдълба, вдълбаха, вдълбаех, вдълбаехме, вдълбаеше, вдълбаехте, вдълбаеше, вдълбаеха, вдълбал съм, вдълбала съм, вдълбало съм, вдълбали сме, вдълбал си, вдълбала си, вдълбало си, вдълбали сте, вдълбал е, вдълбала е, вдълбало е, вдълбали са, бях вдълбал, бях вдълбала, бях вдълбало, бяхме вдълбали, беше вдълбал, беше вдълбала, беше вдълбало, бяхте вдълбали, беше вдълбал, беше вдълбала, беше вдълбало, бяха вдълбали, ще вдълбая, ще вдълбаем, ще вдълбаеш, ще вдълбаете, ще вдъ

предлог. За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите.
* Вдън земя. — Разг. Надълбоко; неизвестно къде. Изчезна вдън земя.
Синоними: (нар.) дълбоко, на дълбоко

предлог. За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите.
* Вдън земя. — Разг. Надълбоко; неизвестно къде. Изчезна вдън земя.
Синоними: дълбоко, на дълбоко

вдървиш, мин. св. вдървих, мин. прич. вдърви`л, св. — вж. вдървявам. вдървя, вдървим, вдървиш, вдървите, вдърви, вдървят, вдървих, вдървихме, вдърви, вдървихте, вдърви, вдървиха, вдървях, вдървяхме, вдървеше, вдървяхте, вдървеше, вдървяха, вдървил съм, вдървила съм, вдървило съм, вдървили сме, вдървил си, вдървила си, вдървило си, вдървили сте, вдървил е, вдървила е, вдървило е, вдървили са, бях вдървил, бях вдървила, бях вдървило, бяхме вдървили, беше вдървил, беше вдървила, беше вдървило, бяхте вдървили, беше вдървил, беше вдървила, беше вдървило, бяха вдървили, ще вдървя, ще вдървим, ще вдървиш, ще вдървите, ще вдърви, ще вдървят, ще

вдървяваш, несв. и вдървя, св.; Какво.
1. Правя да стане твърд като дърво.
2. Правя да стане неподвижен; сковавам, вцепенявам.
вдървявам се/вдървя се. 1. — Ставам твърд като дърво. Охо, той целият се е вдървил.
2. Ставам неподвижен; сковавам се. Ръцете ми се вдървиха от студ.
Синоними: вцепенявам, сковавам, вкочанявам, вкочанясвам вдървявам, вдървяваме, вдървяваш, вдървявате, вдървява, вдървяват, вдървявах, вдървявахме, вдървява, вдървявахте, вдървява, вдървяваха, вдървявах, вдървявахме, вдървяваше, вдървявахте, вдървяваше, вдървяваха, вдървявал съм, вдървявала съм, вдървявало съм, вдървявали сме, вдървявал си, вдървявала си, вдървявало си, вдървявали сте, вдървявал е, вдървявала е, вдървявало е, вдървявали са, бях вдървявал, бях вдървявала, бях вдървявало, бяхме вдървявали, беше вдървявал, беше вдървявала, беше вдървявало, бяхте вдървявали, беше вдървявал, беше вдървявала, беше вдър

вдъхваш, несв. и вдъхна, св.
1. Какво, От какво. Вдишвам. Той вдъхна още един път от парфюма и.</em><br />2. <em>Прен. Какво, на кого.</em> Внушавам, предизвиквам, възбуждам. <em>Вдъхвам вяра. Вдъхвам му сили. Вдъхвам</em> <em>и живот.
Синоними: внушавам, втълпявам, настройвам, влияя, повлиявам, будя, предизвиквам, подсказвам, пораждам, давам повод вдъхвам, вдъхваме, вдъхваш, вдъхвате, вдъхва, вдъхват, вдъхвах, вдъхвахме, вдъхва, вдъхвахте, вдъхва, вдъхваха, вдъхвах, вдъхвахме, вдъхваше, вдъхвахте, вдъхваше, вдъхваха, вдъхвал съм, вдъхвала съм, вдъхвало съм, вдъхвали сме, вдъхвал си, вдъхвала си, вдъхвало си, вдъхвали сте, вдъхвал е, вдъхвала е, вдъхвало е, вдъхвали са, бях вдъхвал, бях вдъхвала, бях вдъхвало, бяхме вдъхвали, беше вдъхвал, беше вдъхвала, беше вдъхвало, бяхте вдъхвали, беше вдъхвал, беше вдъхвала, беше вдъхвало, бяха вдъхвали, ще вдъхвам, ще вдъхваме, ще вдъхваш, ще вдъхвате, ще вдъхва, ще вдъхва

вдъхнеш, мин. св. вдъхнах, мин. прич. вдъ`хнал, св. — вж. вдъхвам. вдъхна, вдъхнем, вдъхнеш, вдъхнете, вдъхне, вдъхнат, вдъхнах, вдъхнахме, вдъхна, вдъхнахте, вдъхна, вдъхнаха, вдъхнех, вдъхнехме, вдъхнеше, вдъхнехте, вдъхнеше, вдъхнеха, вдъхнал съм, вдъхнала съм, вдъхнало съм, вдъхнали сме, вдъхнал си, вдъхнала си, вдъхнало си, вдъхнали сте, вдъхнал е, вдъхнала е, вдъхнало е, вдъхнали са, бях вдъхнал, бях вдъхнала, бях вдъхнало, бяхме вдъхнали, беше вдъхнал, беше вдъхнала, беше вдъхнало, бяхте вдъхнали, беше вдъхнал, беше вдъхнала, беше вдъхнало, бяха вдъхнали, ще вдъхна, ще вдъхнем, ще вдъхнеш, ще вдъхнете, ще вдъхне, ще вдъхнат, ще

ср., само ед. Въодушевление, настроение, ентусиазъм; творчески, душевен подем. Работя с вдъхновение. Имам вдъхновение.
Синоними: внушение, въодушевление, настроение, проникновение, чувство, фантазия, муза, жар, пламък, увлечение, възторг, устрем вдъхновение, вдъхновението, вдъхновения, вдъхновенията

вдъхновителят, вдъхновителя, мн. вдъхнови`тели, м.
1. Лице, което възбужда вдъхновение.
2. Пренебр. Този, който подстрекава, подбужда към извършване на нещо лошо, престъпно.
Синоними: съветник, душеприказчик, инспиратор, подбудител, инициатор, подстрекател вдъхновител, вдъхновителя, вдъхновителят, вдъхновители, вдъхновителите, вдъхновители, вдъхновителю

вдъхновиш, мин. св. вдъхнових, мин. прич. вдъхнови`л, св. — вж. вдъхновявам. вдъхновя, вдъхновим, вдъхновиш, вдъхновите, вдъхнови, вдъхновят, вдъхнових, вдъхновихме, вдъхнови, вдъхновихте, вдъхнови, вдъхновиха, вдъхновях, вдъхновяхме, вдъхновеше, вдъхновяхте, вдъхновеше, вдъхновяха, вдъхновил съм, вдъхновила съм, вдъхновило съм, вдъхновили сме, вдъхновил си, вдъхновила си, вдъхновило си, вдъхновили сте, вдъхновил е, вдъхновила е, вдъхновило е, вдъхновили са, бях вдъхновил, бях вдъхновила, бях вдъхновило, бяхме вдъхновили, беше вдъхновил, беше вдъхновила, беше вдъхновило, бяхте вдъхновили, беше вдъхновил, беше вдъхновила, беше вдъхно

вдъхновяваш, несв. и вдъхновя, св.; Кого. Предизвиквам, възбуждам вдъхновение. Хубавият ден ме вдъхновява. Музиката ме вдъхновява.
вдъхновявам се/вдъхновя се. — Изпадам във вдъхновение. Трудно се вдъхновявам.
Синоними: въодушевявам, настройвам, ентусиазирам, запалвам, възпламенявам, внушавам, окрилям, инспирирам, възбуждам, подбуждам, подстрекавам, диктувам, окуражавам, насърчавам, подтиквам, стимулирам, движа вдъхновявам, вдъхновяваме, вдъхновяваш, вдъхновявате, вдъхновява, вдъхновяват, вдъхновявах, вдъхновявахме, вдъхновява, вдъхновявахте, вдъхновява, вдъхновяваха, вдъхновявах, вдъхновявахме, вдъхновяваше, вдъхновявахте, вдъхновяваше, вдъхновяваха, вдъхновявал съм, вдъхновявала съм, вдъхновявало съм, вдъхновявали сме, вдъхновявал си, вдъхновявала си, вдъхновявало си, вдъхновявали сте, вдъхновявал е, вдъхновявала е, вдъхновявало е, вдъхновявали са, бях вдъхновявал, бях вдъхновявала, бях вдъхновявало, бяхме вдъхновявали, беше вдъхновявал, беше вдъхновявала

вдяваш, несв. и вдяна, св.
1. Какво. Вкарвам конец в ухото на игла. Не мога да вдяна конеца.
2. Прен. Жарг. Разбирам, схващам. Вдяваш ли? Нищо не вдявам.
Синоними: пъхам, вкарвам, провирам, мушкам, прекарвам, прокарвам, навървям вдявам, вдяваме, вдяваш, вдявате, вдява, вдяват, вдявах, вдявахме, вдява, вдявахте, вдява, вдяваха, вдявах, вдявахме, вдяваше, вдявахте, вдяваше, вдяваха, вдявал съм, вдявала съм, вдявало съм, вдявали сме, вдявал си, вдявала си, вдявало си, вдявали сте, вдявал е, вдявала е, вдявало е, вдявали са, бях вдявал, бях вдявала, бях вдявало, бяхме вдявали, беше вдявал, беше вдявала, беше вдявало, бяхте вдявали, беше вдявал, беше вдявала, беше вдявало, бяха вдявали, ще вдявам, ще вдяваме, ще вдяваш, ще вдявате, ще вдява, ще вдяват, ще съм вдявал, ще съм вдявала, ще съм вдявало, ще см

вденеш, мин. св. вдянах, мин. прич. вдя`нал, св. — вж. вдявам. вдяна, вденем, вденеш, вденете, вдене, вдянат, вдянах, вдянахме, вдяна, вдянахте, вдяна, вдянаха, вденех, вденехме, вденеше, вденехте, вденеше, вденеха, вдянал съм, вдянала съм, вдянало съм, вдянали сме, вдянал си, вдянала си, вдянало си, вдянали сте, вдянал е, вдянала е, вдянало е, вдянали са, бях вдянал, бях вдянала, бях вдянало, бяхме вдянали, беше вдянал, беше вдянала, беше вдянало, бяхте вдянали, беше вдянал, беше вдянала, беше вдянало, бяха вдянали, ще вдяна, ще вденем, ще вденеш, ще вденете, ще вдене, ще вдянат, ще съм вдянал, ще съм вдянала, ще съм вдянало, ще сме вдя

нареч. От дясната страна. Вдясно от мене. Вдясно от пощата е киното.