междум. За изразяване на одобрение, възхищение: отлично, много добре, превъзходно.
Синоними: отлично, много добре, ашколсун

мн. бради, ж.<br />1. Предната издадена част на долната челюст у човека; брадичка.<br />2. Космите, които израстват по лицето на мъжа. <em>Редовно бръсна брадата си.</em><br />3. Тези косми, оставени да растат или оформени по определен начин. <em>О, ти си си оставил брада! Онзи човек с брадата.</em><br />4. Дълги косми под долната челюст на някои животни. <em>Хванах козела за брадата.</em><br />същ. умал.<em> брадица, мн. брадици, ж.<br />прил. [[брадат, брадата, брадато, мн. брада`ти (в 3 и 4 знач.). Май всички художници са брадати. Брадат козел._
Синоними: пипалце, власинка, коса, косми брада, брадата, бради, брадите

мн. брадавици, ж. Малък плътен израстък по кожата на човек или животно. <em>Има брадавици по ръцете си.</em><br />същ. умал. брадавичка, мн. брада`вички, ж. брадавица, брадавицата, брадавици, брадавиците

вж. брада`вица брадавичка, брадавичката, брадавички, брадавичките

мн. брадви, ж. Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира.<br />същ. умал. брадвичка, мн. бра`двички, ж.
Синоними: секира, топор, балтия, сатър брадва, брадвата, брадви, брадвите

вж. бра`два брадвичка, брадвичката, брадвички, брадвичките

мед. Забавяне на сърдечната честота под 60 удара в минута. Наблюдава се при хипотиреоидизъм, при повишено вътречерепно налягане, синдром на слабия синусов възел и др. Може да бъде физиологична при спортисти, при физиологичен сън. брадикардия, брадикардията, брадикардии, брадикардиите

мед. Забавени движения. Наблюдава се при увреждане на екстрапирамидната система.

мед. Забавена реч.

мед. Забавено дишане — под 12 вдишвания в минута. Наблюдава се при диабетна, уремична, чернодробна кома, отравяне с опиати, мозъчни тумори и др. Намалена е възбудимостта на дихателния център.

мн. бради`чки, ж.
1. Брада (в 1 знач.).
2. Малка брада (в 3 и 4 знач.); брадица. брадичка, брадичката, брадички, брадичките

мн. братства. 1. Само ед. Разбирателство, дружба между хора и народи. 2. Сдружение, дружество, съюз по професионален или с еднаква цел признак. 3. Религиозна община, съюз.

брадясала, брадясало, мн. брадя`сали, прил. Който е необръснат.

брадя`саш, св. — вж. брадясвам. брадясам, брадясаме, брадясаш, брадясате, брадяса, брадясат, брадясах, брадясахме, брадяса, брадясахте, брадяса, брадясаха, брадясах, брадясахме, брадясаше, брадясахте, брадясаше, брадясаха, брадясал съм, брадясала съм, брадясало съм, брадясали сме, брадясал си, брадясала си, брадясало си, брадясали сте, брадясал е, брадясала е, брадясало е, брадясали са, бях брадясал, бях брадясала, бях брадясало, бяхме брадясали, беше брадясал, беше брадясала, беше брадясало, бяхте брадясали, беше брадясал, беше брадясала, беше брадясало, бяха брадясали, ще брадясам, ще брадяс

брадясваш, несв. и брадясам, св. Оставям да ми поникне и израсне брада (във 2 знач.). брадясвам, брадясваме, брадясваш, брадясвате, брадясва, брадясват, брадясвах, брадясвахме, брадясва, брадясвахте, брадясва, брадясваха, брадясвах, брадясвахме, брадясваше, брадясвахте, брадясваше, брадясваха, брадясвал съм, брадясвала съм, брадясвало съм, брадясвали сме, брадясвал си, брадясвала си, брадясвало си, брадясвали сте, брадясвал е, брадясвала е, брадясвало е, брадясвали са, бях брадясвал, бях брадясвала, бях брадясвало, бяхме брадясвали, беше брадясвал, беше брадясвала, беше брадясвало, бяхте брадясвали, беше брадясвал, беше брадясвала, беше брад

мн. бразди`, ж.
1. Дълъг недълбок ров в почвата, изоран с плуг или рало.
2. Следа като ивица по водна или мека повърхност. Бразда в снега. Лодката оставяше след себе си дълга бразда.
3. Разг. Струйка от пот, сълзи, кръв и др.; браздулица.
4. Разг. Бръчка или продълговата следа от рана.
Синоними: предел, граница, синор, следа, диря, остатък, ивица, линия, жлеб, вдлъбнатина, прорез, изрез, рязка, щръбка, нащърбеност, канавка, вадичка, метал, изпъкналост, нарез, черта, драскотина бразда, браздата, бразди, браздите

мн. браздули`ци, ж. Бразда (в 3 знач.). браздулица, браздулицата, браздулици, браздулиците

браздиш, мин. св. браздих, мин. прич. браздил, несв.; Какво. Правя, прокарвам, оставям бразди.
Синоними: набраздявам, ора, дълбая, поря, чертая, оставям следа браздя, браздим, браздиш, браздите, бразди, браздят, браздих, браздихме, бразди, браздихте, бразди, браздиха, браздях, браздяхме, браздеше, браздяхте, браздеше, браздяха, браздил съм, браздила съм, браздило съм, браздили сме, браздил си, браздила си, браздило си, браздили сте, браздил е, браздила е, браздило е, браздили са, бях браздил, бях браздила, бях браздило, бяхме браздили, беше браздил, беше браздила, беше браздило, бяхте браздили, беше браздил, беше браздила, беше браздило, бяха браздили, ще браздя, ще браздим, ще браздиш, ще браздите, ще бразди, ще браздят, ще

бракът, брака, мн. бракове, (два) брака, м. Съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт. Сключвам брак. Църковен брак. Имам два брака.
прил. брачен, брачна, брачно, мн. брачни. Брачно свидетелство. Брачна церемония. Брачен живот.

—-

бракът, брака, само ед., м.
1. Недоброкачествена, негодна продукция.
2. Бракуване. Това е за брак.
Синоними: женитба, бракосъчетание, съпружество, брачен живот, шкарто, негодно, за изхвърляне, сватба, негодна стока, отпадъци, остатъци, останки, изрезки, боклук, смет, отработена вода, канални води, изпражнения брак, брака, бракът, бракове, браковете, брака

мн. бракми`, ж. Разг. Пренебр. Счупен, раздрънкан предмет, машина, апарат. Ама че бракма си си купил! бракма, бракмата, бракми, бракмите

мн. бракониери, м. Човек, който бракониерства.<br />прил. бракониерски, бракониерска, бракониерско, мн. браконие`рски.
Синоними: контрабандист, нарушител, крадец бракониер, бракониера, бракониерът, бракониери, бракониерите, бракониери, бракониере

вж. браконие`р бракониерски, бракониерския, бракониерският, бракониерска, бракониерската, бракониерско, бракониерското, бракониерски, бракониерските

браконие`рстваш, несв. Ловувам дивеч или риба в забранено време, в забранено или чуждо място или по непозволен начин. бракониерствам, бракониерстваме, бракониерстваш, бракониерствате, бракониерства, бракониерстват, бракониерствах, бракониерствахме, бракониерства, бракониерствахте, бракониерства, бракониерстваха, бракониерствах, бракониерствахме, бракониерстваше, бракониерствахте, бракониерстваше, бракониерстваха, бракониерствал съм, бракониерствала съм, бракониерствало съм, бракониерствали сме, бракониерствал си, бракониерствала си, бракониерствало си, бракониерствали сте, бракониерствал е, бракониерствала е, бракониерствало е, бракониерствали са, бях бракон

браконие`рствуваш, несв. Бракониерствам. бракониерствувам, бракониерствуваме, бракониерствуваш, бракониерствувате, бракониерствува, бракониерствуват, бракониерствувах, бракониерствувахме, бракониерствува, бракониерствувахте, бракониерствува, бракониерствуваха, бракониерствувах, бракониерствувахме, бракониерствуваше, бракониерствувахте, бракониерствуваше, бракониерствуваха, бракониерствувал съм, бракониерствувала съм, бракониерствувало съм, бракониерствували сме, бракониерствувал си, бракониерствувала си, бракониерствувало си, бракониерствували сте, бракониерствувал е, бракониер

ср., само ед. Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред.
Синоними: встъпване в брак, сключване брак, брак, сватба, женитба бракосъчетание, бракосъчетанието, бракосъчетания, бракосъчетанията

бракуваш, несв.; Какво. Обявявам за негодно за употреба. <em>Това сирене е бракувано.</em><br />същ. бракуване, ср. Това е за бракуване.
Синоними: не приемам, връщам, шкартирам, изоставям, занемарявам, хвърлям, захвърлям, отхвърлям бракувам, бракуваме, бракуваш, бракувате, бракува, бракуват, бракувах, бракувахме, бракува, бракувахте, бракува, бракуваха, бракувах, бракувахме, бракуваше, бракувахте, бракуваше, бракуваха, бракувал съм, бракувала съм, бракувало съм, бракували сме, бракувал си, бракувала си, бракувало си, бракували сте, бракувал е, бракувала е, бракувало е, бракували са, бях бракувал, бях бракувала, бях бракувало, бяхме бракували, беше бракувал, беше бракувала, беше бракувало, бяхте бракували, беше бракувал, беше бракувала, беше бракувало, бяха бракували, ще бракувам, ще бракув

вж. браку`вам бракуване, бракуването, бракувания, бракуванията

рел. Обществено-религиозна система в Индия, възникнала през X-IX в. пр. Хр. в замяна на ведизма, характерна с кастова система и богатия пантеон, преминала впоследствие в настоящата главна религия — индуизма.

мн. брами`ни, м. Член на висшата жреческа каста в Индия. брамин, брамина, браминът, брамини, брамините, брамина

бранта`, само ед., ж. Остар. Война, битка.
Синоними: (гл.) битка, бой, сражение, схватка, стълкновение, борба, защита, отбрана, война

мн. бра`ни, ж. Земеделско сечиво за разбиване и разнасяне на буците пръст в изорана площ. брана, браната, брани, браните

вж. бера` бране, брането, брания, бранията

бранителят, бранителя, мн. брани`тели, м.
1. В спортни игри — защитник; играч от защитната линия.
2. Пазител, защитник.
Синоними: защитник, закрилник, покровител, пазител, хранител, блюстител бранител, бранителя, бранителят, бранители, бранителите, бранители, бранителю

брано`саш, св. — вж. браносвам. браносам, браносаме, браносаш, браносате, браноса, браносат, браносах, браносахме, браноса, браносахте, браноса, браносаха, браносах, браносахме, браносаше, браносахте, браносаше, браносаха, браносал съм, браносала съм, браносало съм, браносали сме, браносал си, браносала си, браносало си, браносали сте, браносал е, браносала е, браносало е, браносали са, бях браносал, бях браносала, бях браносало, бяхме браносали, беше браносал, беше браносала, беше браносало, бяхте браносали, беше браносал, беше браносала, беше браносало, бяха браносали, ще браносам, ще бранос

браносваш, несв. и браносам, св.; Какво. Бранувам. браносвам, браносваме, браносваш, браносвате, браносва, браносват, браносвах, браносвахме, браносва, браносвахте, браносва, браносваха, браносвах, браносвахме, браносваше, браносвахте, браносваше, браносваха, браносвал съм, браносвала съм, браносвало съм, браносвали сме, браносвал си, браносвала си, браносвало си, браносвали сте, браносвал е, браносвала е, браносвало е, браносвали са, бях браносвал, бях браносвала, бях браносвало, бяхме браносвали, беше браносвал, беше браносвала, беше браносвало, бяхте браносвали, беше браносвал, беше браносвала, беше бран

мн. бранти`и, ж.
1. Разг. Грубо. Развратна жена, курва.
2. Остар. Стара мома или стара, изоставена жена.
Синоними: изостанала жена, изхабена, стара, захвърлена, грозна жена брантия, брантията, брантии, брантиите, брантийо

брануваш, несв.; Какво. Обработвам с брана.<br />същ. брануване, ср. бранувам, брануваме, брануваш, бранувате, бранува, брануват, бранувах, бранувахме, бранува, бранувахте, бранува, брануваха, бранувах, бранувахме, брануваше, бранувахте, брануваше, брануваха, бранувал съм, бранувала съм, бранувало съм, бранували сме, бранувал си, бранувала си, бранувало си, бранували сте, бранувал е, бранувала е, бранувало е, бранували са, бях бранувал, бях бранувала, бях бранувало, бяхме бранували, беше бранувал, беше бранувала, беше бранувало, бяхте бранували, беше бранувал, беше бранувала, беше бранувало, бяха бранували, ще бранувам, ще бранув

вж. брану`вам брануване, брануването, бранувания, брануванията

браншът, бранша, мн. браншове, (два) бранша, м. Клон от търговията, занаятчийството, промишлеността; отрасъл. Ти от кой бранш си?
прил. браншов, браншова, браншово, мн. браншови.
Синоними: дял, отдел, клон, отрасъл, вид, сорт, секция, ресор, професия, занаят, сфера на дейност, сектор бранш, бранша, браншът, браншове, браншовете, бранша

вж. бранш браншов, браншовия, браншовият, браншова, браншовата, браншово, браншовото, браншови, браншовите

браниш, мин. св. браних и браних, мин. прич. бранил и брани`л, несв.; кого/какво (от кого/от какво). Отбранявам, защищавам; пазя, предпазвам; отстоявам. Бранят родината. Той умее да брани интересите си.
браня се. — От кого/от какво. Отбранявам, защищавам сам себе си; пазя, предпазвам сам себе си. Как можеш да се браниш от клюки и разправии? С голяма тояга в ръка тя се бранеше от кучето.
Синоними: защищавам, пазя, вардя, увардвам, опазвам, предпазвам, закрилям, охранявам, покровителствувам, отбранявам, отбивам, отстоявам, застъпвам се за, поддържам, запазвам, предвардвам браня, браним, браниш, браните, брани, бранят, браних, бранихме, брани, бранихте, брани, браниха, бранех, бранехме, бранеше, бранехте, бранеше, бранеха, бранил съм, бранила съм, бранило съм, бранили сме, бранил си, бранила си, бранило си, бранили сте, бранил е, бранила е, бранило е, бранили са, бях бранил, бях бранила, бях бранило, бяхме бранили, беше бранил, беше бранила, беше бранило, бяхте бранили, беше бранил, беше бранила, беше бранило, бяха бранили, ще браня, ще браним, ще браниш, ще браните, ще брани, ще бранят, ще съм бранил, ще съм бранила, ще съм бранило, ще сме бра

братът, брата, мн. братя, м.<br />1. Син по отношение на другите деца на едни и същи родители. <em>Имам един по-голям брат. Те са брат и сестра. Тук ли е брат ти?</em><br />2. Близък (в 3 знач.) човек; другар, приятел, съмишленик.<br />3. Разг. Фамилиарно или приятелско обръщение към мъж. <em>Какво става, брат?</em><br />4. Калугер по отношение на другите калугери.<br />същ. умал. братец, мн. братци, м. (в 1 и 2 знач.).<br />същ. умал. братле, мн. братлета, ср. (в 1 и 3 знач.).<br />същ. умал. браток, мн. братоци, м. (в 1 и 3 знач.)<br />същ. умал. братче, мн. братчета, ср. (в 1 и 3 знач.).<br />прил. братов, братова, братово, мн. бра`тови (в 1 знач.). Братовото ми дете.
* Пишещи(те) братя. — Ирон. Писатели. брат, брата, братът, братя, братята, братя, брате

вж. брат братец, братеца, братецът, братци, братците, братци, братецо

вж. брат братле, братлето, братлета, братлетата

вж. брат братов, братовия, братовият, братова, братовата, братово, братовото, братови, братовите

мн. братовче`ди, м. Син на брат или сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри. братовчед, братовчеда, братовчедът, братовчеди, братовчедите, братовчеди, братовчеде

мн. братовче`дки, ж. Дъщеря на брат или сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри. братовчедка, братовчедката, братовчедки, братовчедките, братовчедке

братска, братско, мн. братски, прил.<br />1. Който е свойствен на брат (в 1 и 2 знач.). <em>Братски грижи.</em><br />2. Прен. Близък, приятелски, родствен по дух. <em>Братски народ.</em><br />нареч. братски.
Синоними: приятелски, другарски, доброжелателен, добър, сговорлив, безкористен братски, братския, братският, братска, братската, братско, братското, братски, братските

мн. бра`тства, ср.
1. Само ед. Разбирателство, дружба между хора и народи.
2. Сдружение, дружество, съюз по професионален или с еднаква цел признак.
3. Религиозна община, съюз. Бялото братство.
Синоними: разбирателство, дружба, приятелство, приятелски отношения, дружество, корпорация, сдружение, съдружие, съюз, организация братство, братството, братства, братствата

мн. брату`шки, м.
1. ист. Обикн. мн. Название на войник от руската армия, участвала в Руско-турската освободителна война през 1877 — 1878 г., в знак на признателност и възхищение.
2. Разг. Обикн. във форма братушките. Обикн. фамилиарно, а понякога ирон. или Пренебр. Руснаците, руският народ или народи от бившия Съветски съюз. Пълно е с братушки. братушка, братушката, братушката, братушки, братушките, братушки, братушка

вж. брат братче, братчето, братчета, братчетата

Диал.
когато от едно семе или един корен израстват няколко класа, стъбла или стръка

мед. Мишничен, отнасящ се до горната част на ръката — мишницата.

вж. брахиопротичен

Брахиопротичен/Брахиовагинален еротицизъм.
Вкарване на екстремно големи обекти- китка, юмрук, ръка и дори крак във вагината или ануса. Не е парафилия.
вж. парафилия

вж. брак
Синоними: съпружески, сватбен, женитбен брачен, брачния, брачният, брачна, брачната, брачно, брачното, брачни, брачните

вж. брашно`
Синоними: като брашно, сипкав, набрашнен брашнен, брашнения, брашненият, брашнена, брашнената, брашнено, брашненото, брашнени, брашнените

ср., само ед.
1. Смляно на прах хлебно или кръмно зърно.
2. Нещо стрито на прах. Люцерново брашно. Мраморно брашно.
прил. брашнен, брашнена, брашнено, мн. брашнени. Брашнени ръце. Брашнен чувал.
* Не мелят брашно. — Разг. За хора или животни, които не се погаждат. брашно, брашното, брашна, брашната

част. Диал. При обръщение или вместо обръщение — за изразяване на фамилиарност, пренебрежение, ирония. Иване бре, дърто магаре! Кажи, бре!

—-

междум.
1. За изразяване на изненада или продължително чудене, тюхкане. Бре, падна детето! Ама че работа, бре-бре-бре!
2. За изразяване на подигравка, ирония. Бре-бре, голям певец!

брегова, брегово, мн. брегови`, прил. Който се отнася до бряг на море или река. Брегова охрана. брегови, бреговия, бреговият, брегова, бреговата, брегово, бреговото, брегови, бреговите

мн. брези, ж. Широколистно дърво с бяла кора и сърцевидни листа.<br />прил. брезов, брезова, брезово, мн. бре`зови. Брезова горичка. бреза, брезата, брези, брезите

м., само ед. Груб непромокаем плат за палатки, за покриване на предмети, оставени на открито.
прил. брезентов, брезентова, брезентово, мн. брезентови. Брезентово наметало. Брезентово покривало за кола. брезент, брезента, брезентът, брезенти, брезентите, брезента

вж. брезе`нт брезентов, брезентовия, брезентовият, брезентова, брезентовата, брезентово, брезентовото, брезентови, брезентовите

вж. бреза` брезов, брезовия, брезовият, брезова, брезовата, брезово, брезовото, брезови, брезовите

междум.
1. За изразяване на възражение. Брей, ти ще ми кажеш!
2. С удължаване на гласната е — за израз на продължаващо учудване. Брей, видя ли какво щеше да стане! Влакът заминал, брей, какво ще правя сега!

мн. бре`мета, ср.
1. Само ед. Дълг, задължение, което се изживява като тежест.
2. Остар. Товар, който може да се носи наведнъж от човек или животно.
Синоними: товар, тежест, обязаност, задължение, дълг, длъжност, гнет, мъка, голямо усилие, изпитание, нещо непоносимо, наказание, затруднение, пречка, спънка бреме, бремето, бремена, бремената

бременна, бременно, мн. бре`менни, прил. За жена или женско животно — която носи плод в утробата си. Бременна жена. Те са бременни. бременен, бременния, бременният, бременна, бременната, бременно, бременното, бременни, бременните

бременността`, само ед., ж.
1. Състояние на бременна.
2. Периодът на развитие на зародиша в женския организъм. Бременността на котките трае около два месеца. бременност, бременността, бременности, бременностите

мн. бретони, (два) бретона, м. Коса, спусната върху челото, подрязана в права линия. Оправи си бретона! бретон, бретона, бретонът, бретони, бретоните, бретона бридж-белот м., само ед. Игра на карти за две двойки играчи, разновидност на белота. бридж-белот, бридж-белота, бридж-белотът, бридж-белоти, бридж-белотите, бридж-белота

мн. бригади, ж.<br />1. Спец. В армията — войскова единица от няколко полка. <em>Танкова бригада.</em><br />2. Производствена група. <em>Строителна бригада.</em><br />3. ист. Група от хора (студенти, ученици, служители), натоварена временно да извършва несвойствена и обикн. неквалифицирана трудова дейност в селското стопанство, строителството или промишлеността без заплащане или срещу минимално заплащане, организирана и контролирана от БКП или ДКМС в периода след Втората световна война до края на 80-те години. <em>Студентска бригада.</em><br />прил. бригаден, бригадна, бригадно, мн. брига`дни. Бригаден генерал.
Синоними: екип, група, сдружение, отряд, команда бригада, бригадата, бригади, бригадите

вж. брига`да бригаден, бригадния, бригадният, бригадна, бригадната, бригадно, бригадното, бригадни, бригадните

мн. бригадири, м.<br />1. Ръководител на бригада (във 2 знач.).<br />2. Участник в бригада (в 3 знач.).<br />прил. бригадирски, бригадирска, бригадирско, мн. бригади`рски (във 2 и 3 знач.). Бригадирско движение.
Синоними: надзирател, чорбаджия, работодател бригадир, бригадира, бригадирът, бригадири, бригадирите, бригадири, бригадире

мн. бригади`рки, ж. Жена бригадир. бригадирка, бригадирката, бригадирки, бригадирките

вж. бригади`р бригадирски, бригадирския, бригадирският, бригадирска, бригадирската, бригадирско, бригадирското, бригадирски, бригадирските

бриджът, бриджа, само ед., м. Вид игра на карти за две двойки играчи, при която едната двойка обявява резултат и се стреми да го постигне, за да спечели. бридж, бриджа, бриджът, бриджове, бриджовете, бриджа

бризът, бриза, мн. бри`зи, м. Слаб крайморски вятър, който през деня духа от морето към сушата, а през нощта — обратно. бриз, бриза, бризът, бризове, бризовете, бриза

вж. брике`ти брикетен, брикетния, брикетният, брикетна, брикетната, брикетно, брикетното, брикетни, брикетните

мн., брикет м. Пресовани и слепени дребнозърнести или праховидни въглища в малки късове, които се използват за отопление.<br />прил. брикетен, брикетна, брикетно, мн. брике`тни. Брикетна фабрика.

мн. брилянти, (два) брилянта, м. Скъпоценен камък — обработен и шлифован диамант за украшение. Пръстен с брилянт.
прил. брилянтов, брилянтова, брилянтово, мн. брилянтови. Брилянтова огърлица.

—-

м., само ед. Вид плътен лъскав плат от коприна и памук обикн. за подплата.
прил. брилянтен, брилянтена, брилянтено, мн. брилянтени.
Синоними: елмаз, скъпоценност, скъпоценен камък, безценен камък брилянт, брилянта, брилянтът, брилянти, брилянтите, брилянта

брилянтна, брилянтно, мн. брилянтни, прил.<br />1. Който се отнася до брилянт 1 ; брилянтов.<br />2. Прен. Великолепен, блестящ, изящен. <em>Брилянтно изпълнение.</em><br />нареч. брилянтно. брилянтен, брилянтния, брилянтният, брилянтна, брилянтната, брилянтно, брилянтното, брилянтни, брилянтните

м., само ед. Крем или течност за коса, които и` придават блясък, лъскавина. брилянтин, брилянтина, брилянтинът, брилянтини, брилянтините, брилянтина

вж. бриля`нт брилянтов, брилянтовия, брилянтовият, брилянтова, брилянтовата, брилянтово, брилянтовото, брилянтови, брилянтовите

мн. бри`мки, ж.
1. Всяко едно възелче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан.
2. Разплетена, изпусната нишка. Бримка на чорап.
Синоними: дупка, клуп, примка, отвор, клетка на сито бримка, бримката, бримки, бримките

мн. брифинги, (два) брифинга, м. Кратка среща с журналисти за свеждане на текуща, актуална информация от страна на някоя институция. брифинг, брифинга, брифингът, брифинги, брифингите, брифинга

бричът, брича, само ед., м. или бри`чове само мн. Вид панталони, широки до колената, а надолу съвсем тесни, които обикн. се носят с ботуши. брич, брича, бричът, бричове, бричовете, брича

мн. бри`чки, ж.
1. Остар. Малка покрита конска кола за превоз на пътници.
2. Разг. Пренебр. Стар, очукан автомобил, машина, кола. бричка, бричката, брички, бричките

бродът, брода, мн. бродове, (два) брода, м. Плитко или тихо място в река, където е удобно да се прегази или да се премине с кола. брод, брода, бродът, бродове, бродовете, брода

мн. броде`рии, ж. Ръчно или машинно направена украса върху плат; везба.
Синоними: работа, ръкоделие, плетиво бродерия, бродерията, бродерии, бродериите

броди`раш, несв. и св.; Какво. Правя бродерия; веза. бродирам, бродираме, бродираш, бродирате, бродира, бродират, бродирах, бродирахме, бродира, бродирахте, бродира, бродираха, бродирах, бродирахме, бродираше, бродирахте, бродираше, бродираха, бродирал съм, бродирала съм, бродирало съм, бродирали сме, бродирал си, бродирала си, бродирало си, бродирали сте, бродирал е, бродирала е, бродирало е, бродирали са, бях бродирал, бях бродирала, бях бродирало, бяхме бродирали, беше бродирал, беше бродирала, беше бродирало, бяхте бродирали, беше бродирал, беше бродирала, беше бродирало, бяха бродирали, ще бродирам, ще бродир

бродиш, мин. св. бродих и бродих, мин. прич. бродил и броди`л, несв. Скитам, странствам, ходя насам-натам; витая, блуждая.
Синоними: скитам, лутам се, блуждая, снова, ходя, витая, поскитвам, странствувам, хойкам, миткам, шляя се, рея се бродя, бродим, бродиш, бродите, броди, бродят, бродих, бродихме, броди, бродихте, броди, бродиха, бродех, бродехме, бродеше, бродехте, бродеше, бродеха, бродил съм, бродила съм, бродило съм, бродили сме, бродил си, бродила си, бродило си, бродили сте, бродил е, бродила е, бродило е, бродили са, бях бродил, бях бродила, бях бродило, бяхме бродили, беше бродил, беше бродила, беше бродило, бяхте бродили, беше бродил, беше бродила, беше бродило, бяха бродили, ще бродя, ще бродим, ще бродиш, ще бродите, ще броди, ще бродят, ще съм бродил, ще съм бродила, ще съм бродило, ще сме бро

мн. бродя`ги, м. Остар. Скитник.
Синоними: скитник, несретник, бездомник, босяк, голтак, авантюрист, нехранимайко бродяга, бродягата, бродягата, бродяги, бродягите, бродяги, бродяго

бройна, бройно, мн. бро`йни, прил. Който се отнася до брой (в 1 знач.).
* Бройна система. — Спец. В математиката — система за означаване на числата с цифри.
* Бройна форма на съществителните. — Спец. В граматиката — специална -а (-я) — форма за множествено число на съществителните от мъжки род за нелица, която се употребява след числително име и след някои думи за количество.
* Числително бройно име. — Спец. В граматиката — числително име за означаване на количество, брой. броен, бройния, бройният, бройна, бройната, бройно, бройното, бройни, бройните

мн. броени`ци, ж. Нанизани на връв като гердан обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост и под., които мъжете в миналото са държали в ръце за развлечение при разговори и почивка.
Синоними: наниз, огърлица броеница, броеницата, броеници, броениците

мн. броже`ния, ср. Обществено недоволство, вълнение.
Синоними: вълнение, недоволство, смут, ропот, кипеж, движение, тревога, метеж, негодувание, неодобрение брожение, брожението, брожения, броженията

броят, броя, мн. броеве, (два) броя, м.
1. Само ед. Определено количество единици; число. Постоянно се увеличава броят на безработните.
2. Пореден номер на периодично издание. Вторият брой на списанието се забави. В днешния брой на вестника.
* Плащам в брой. — Плащам с пари, а не чрез банков превод.
Синоними: число, количество, численост, множество, сума, сбор брой, броя, броят, броеве, броевете, броя

мн. бро`йки, ж. Една единица от определено количество еднородни единици. Щатна бройка. Получаваш пет бройки от книгата безплатно. бройка, бройката, бройки, бройките

мн. бройлери, (два) бройлера, м. Пиле, отглеждано по специален начин само за месо, обикн. печено. бройлер, бройлера, бройлерът, бройлери, бройлерите, бройлера

м., само ед. Вид тежък копринен плат със златни или сребърни нишки. брокат, броката, брокатът, брокати, брокатите, броката

мн. брокери, м. Посредник на търговски сделки; борсов посредник.<br />прил. брокерски, брокерска, брокерско, мн. бро`керски. Брокерска къща. брокер, брокера, брокерът, брокери, брокерите, брокера

вж. бро`кер брокерски, брокерския, брокерският, брокерска, брокерската, брокерско, брокерското, брокерски, брокерските

бромът, брома, само ед., м. Спец. Химически елемент — тежка червено-кафява течност с остра задушлива миризма, която има приложение в медицината. бром, брома, бромът, бромове, бромовете, брома

мед. Отравяне при продължителна употреба на бром. Проявява се с паметови нарушения, тремор, атаксия, обриви и др. бромизъм, бромизма, бромизмът, бромизми, бромизмите, бромизъма

мед. Отделяне на миризлива пот.

броненосна, броненосно, мн. бронено`сни, прил. Който е покрит с броня. броненосен, броненосния, броненосният, броненосна, броненосната, броненосно, броненосното, броненосни, броненосните

мн. броненосци, (два) броненосеца, м. Голям брониран военен кораб. броненосец, броненосеца, броненосецът, броненосци, броненосците, броненосеца

мн. бронетранспортьори, (два) бронетранспортьора, м. Брониран автомобил за превоз на пехота. бронетранспортьор, бронетранспортьора, бронетранспортьорът, бронетранспортьори, бронетранспортьорите, бронетранспортьора

бронзът, бронза, само ед., м.
1. Сплав от мед и калай или олово със златистокафяв цвят. Статуя от бронз.
2. Прах или боя от тая сплав.
прил. бронзов, бронзова, бронзово, мн. бронзови. Бронзова фигурка. Бронзов медал. бронз, бронза, бронзът, бронзове, бронзовете, бронза

вж. бро`нз бронзов, бронзовия, бронзовият, бронзова, бронзовата, бронзово, бронзовото, бронзови, бронзовите

бронирана, бронирано, мн. брони`рани, прил. Който е покрит с броня или снабден с броня. Брониран автомобил. брониран, бронирания, бронираният, бронирана, бронираната, бронирано, бронираното, бронирани, бронираните

мед. Възпаление на лимфните възли около големите бронхи, трахеята и средостението.

мн., бронх, м. Разклонения на дихателната тръба, по които се отвежда въздух в белите дробове.
прил. бронхиален, бронхиална, бронхиално, мн. бронхиални. • Бронхиална астма. Заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане поради спазми на мускулите в бронхите.

вж. бро`нхи бронхиален, бронхиалния, бронхиалният, бронхиална, бронхиалната, бронхиално, бронхиалното, бронхиални, бронхиалните

мед. Разширение на ограничен участък от бронхите. Различават се вродени (поради липса или слабо развити структурни елементи на бронхите) и придобити (при бронхиална обструкция, хронични възпалителни процеси, деформация на бронхите от склеротични процеси) бронхиектазии.

мед. Остър възпалителен процес в крайните разклонения на бронхите и бронхиолите. Обикновено придружава възпалението на големите бронхи. Като самостоятелно заболяване се среща при деца под 2 години, най-често във възрастта от 2 до 8 месеца.

м., само ед. Възпаление на лигавицата на бронхите, придружено с кашлица и затруднено дишане. бронхит, бронхита, бронхитът, бронхити, бронхитите, бронхита

мед. вж. бронхаденит

мед. Рентгенография на бронхите след въвеждане на контрастно вещество.

ж., само ед. Остро възпаление на белите дробове. бронхопневмония, бронхопневмонията, бронхопневмонии, бронхопневмониите

мед. Обилно отделяне на течни, слузести храчки, напр. при хроничен бронхит.

мед. Ендоскопски метод за директно наблюдение и вземане на биопсичен материал от бронхиалното дърво за микробиологично и цитологично изследване. Използват се два вида бронхоскопи: ригиден и фибробронхоскоп. бронхоскопия, бронхоскопията, бронхоскопии, бронхоскопиите

мед. Спазъм на бронхиалната мускулатура, при което се стеснява просвета на малките бронхи и бронхиоли, напр. при бронхиална астма. бронхоспазъм, бронхоспазма, бронхоспазмът, бронхоспазми, бронхоспазмите, бронхоспазъма

мед. При аускултация на гръдния кош, когато пациента говори гласът се чува усилен (при здрав бял дроб гласът се провежда слабо). Наблюдава се при пневмония, каверна и др.

мн. бро`ни, ж.
1. ист. В древността и Средновековието — метална дреха за предпазване на тялото на воините в бой.
2. Здрава метална, стоманена обвивка на бойни машини или специални автомобили за защита от удар.
3. Защитна обвивка у някои влечуги.
Синоними: щит, ризница, обвивка, защита, егида, закрила, покровителство, предпазител броня, бронята, брони, броните

мн. броунинги, (два) броунинга, м. Вид автоматичен пистолет. броунинг, броунинга, броунингът, броунинги, броунингите, броунинга

мн. бро`шки, ж. Женско украшение, на чиято задна страна има игла за прикрепване към дрехата.
Синоними: катарама, тока, закопчалка, клипс брошка, брошката, брошки, брошките

мн. брошу`ри, ж. Неголяма книга с актуално полемично или агитационно съдържание.
Синоними: позив, листовка, диплянка брошура, брошурата, брошури, брошурите

броиш, мин. св. броих, мин. прич. брои`л, несв.
1. Изреждам числата в последователен ред. Мога да броя до сто.
2. Кого, какво. Определям количеството единици в една съвкупност. Сядаше и броеше парите си. Дълго брои овцете, но една все не му излизаше.
3. Имам, съдържам, наброявам. Селото брои към сто къщи.
4. Разг. Плащам в брой. Ще ми броиш сто хиляди и е твоя.
5. Разг. Кого/какво, За какво. Определям, приемам, смятам. Той изобщо не ме брои за човек.
броя се. — За какъв/за какво. Самоопределям се, смятам се. И той се брои за писател! • Броим се на пръсти. Разг. Малко сме. На пръсти се броят хубавите ресторанти тук. • Броят ми се ребрата. Разг. Много съм слаб. Каква работа чакаш от него, не виждаш ли, че му се броят ребрата.
Синоними: смятам, изчислявам, пресмятам, изброявам, изреждам, наброявам, плащам, изплащам, преброявам броя, броим, броиш, броите, брои, броят, броих, броихме, брои, броихте, брои, броиха, броях, брояхме, броеше, брояхте, броеше, брояха, броил съм, броила съм, броило съм, броили сме, броил си, броила си, броило си, броили сте, броил е, броила е, броило е, броили са, бях броил, бях броила, бях броило, бяхме броили, беше броил, беше броила, беше броило, бяхте броили, беше броил, беше броила, беше броило, бяха броили, ще броя, ще броим, ще броиш, ще броите, ще брои, ще броят, ще съм броил, ще съм броила, ще съм броило, ще сме броили, ще си броил, ще си броила, ще си броило, ще сте броили

мн. броячи, (два) брояча, м. Устройство за преброяване.
прил. броячен, броячна, броячно, мн. броячни. Броячна машина. Банкнотоброячна машина.
Синоними: суматор, самопишещ уред брояч, брояча, броячът, броячи, броячите, брояча

вж. броя`ч броячен, броячния, броячният, броячна, броячната, броячно, броячното, броячни, броячните

брулиш, мин. св. брулих и брулих, мин. прич. брулил и брули`л, несв.
1. Какво. Събарям плодове от дърво с прът или камъни. Бруля орехи.
2. (Какво/кого). За вятър — шибам, удрям. Знаеш ли как брули вятърът!
Синоними: обрулвам, избрулвам, бруся, шмуля, събарям, обрусвам, шибам, удрям бруля, брулим, брулиш, брулите, брули, брулят, брулих, брулихме, брули, брулихте, брули, брулиха, брулех, брулехме, брулеше, брулехте, брулеше, брулеха, брулил съм, брулила съм, брулило съм, брулили сме, брулил си, брулила си, брулило си, брулили сте, брулил е, брулила е, брулило е, брулили са, бях брулил, бях брулила, бях брулило, бяхме брулили, беше брулил, беше брулила, беше брулило, бяхте брулили, беше брулил, беше брулила, беше брулило, бяха брулили, ще бруля, ще брулим, ще брулиш, ще брулите, ще брули, ще брулят, ще съм брулил, ще съм брулила, ще съм брулило, ще сме бру

брусът, бруса, мн. брусове, (два) бруса, м.
1. Специален камък за точене на ножове и други сечива.
2. Диал. Четвъртито парче от сланина или сирене. Брус сланина. Брус сирене.
Синоними: точило, брусовка брус, бруса, брусът, брусове, брусовете, бруса

мн. брусни`ци, ж. Диал. Дребна шарка. брусница, брусницата, брусници, брусниците

брустът, бруста, само ед., м. Спец. В плуването — стил на плуване по гърди с кръгови движения на крайниците. бруст, бруста, брустът, брусти, брустите, бруста

брусиш, мин. св. брусих и брусих, мин. прич. брусил и бруси`л, несв. Диал. Бруля (в 1 знач.).
Синоними: бруля, обрулвам, избрулвам, шмуля, събарям, обрусвам, шибам, удрям бруся, брусим, брусиш, брусите, бруси, брусят, брусих, брусихме, бруси, брусихте, бруси, брусиха, брусех, брусехме, брусеше, брусехте, брусеше, брусеха, брусил съм, брусила съм, брусило съм, брусили сме, брусил си, брусила си, брусило си, брусили сте, брусил е, брусила е, брусило е, брусили са, бях брусил, бях брусила, бях брусило, бяхме брусили, беше брусил, беше брусила, беше брусило, бяхте брусили, беше брусил, беше брусила, беше брусило, бяха брусили, ще бруся, ще брусим, ще брусиш, ще брусите, ще бруси, ще брусят, ще съм брусил, ще съм брусила, ще съм брусило, ще сме бру

брутална, брутално, мн. брутални, прил. Безогледен, груб. <em>Брутален човек. Брутална постъпка.</em><br />същ. бруталност, бруталността`, ж.
Синоними: груб, суров, недодялан, дебелак, вулгарен, дързък, жесток, нечовечен, зверски, коравосърдечен, насилнически, безчовечен, свиреп, варварски, нечовешки, безмилостен, нехуманен брутален, бруталния, бруталният, брутална, бруталната, брутално, бруталното, брутални, бруталните

вж. брута`лен
Синоними: грубост, суровост, дързост, нахалство, жестокост, зверщина, свирепост, безчовечност, диващина, простащина, грубиянство, скотщина, гнусотия, гадост бруталност, бруталността, бруталности, бруталностите

вж. бру`то брутен, брутния, брутният, брутна, брутната, брутно, брутното, брутни, брутните

нареч.
1. В търговията — заедно с опаковката.
2. Във финансите — без да се приспадат удръжките.
прил. брутен, брутна, брутно, мн. брутни. Брутна заплата.

мед. Инфекциозно заболяване, причинено от бактерии от род Brucella. Човек се заразява при контакт с болни животни или консумация на сурово мляко и месо. Протича с фебрилитет, увеличени лимфни възли, хепатоспленомегалия и др. бруцелоза, бруцелозата, бруцелози, бруцелозите

бръкваш, несв. и бръкна, св. Мушвам ръка или пъхам някакъв предмет. Той бръкна в гърнето и извади една кърпа на възел. Бръкни по-навътре и ще го намериш! Той бръкна в окото ми с пръчка.
бръквам се/бръкна се. 1. — Диал. Мушвам се, влизам бързо в някое помещение. Излиза от работа и веднага се бръква в кръчмата. Като се бръкне в тая стая, по цял ден не излиза.
2. Разг. Плащам повече, отколкото съм си мислил, или подарявам значително количество пари без особено желание. Знаеш ли колко се бръкнах за тая пуста кола! Трябва да се бръкнете по-надълбоко, ако искате наистина да им помогнете. бръквам, бръкваме, бръкваш, бръквате, бръква, бръкват, бръквах, бръквахме, бръква, бръквахте, бръква, бръкваха, бръквах, бръквахме, бръкваше, бръквахте, бръкваше, бръкваха, бръквал съм, бръквала съм, бръквало съм, бръквали сме, бръквал си, бръквала си, бръквало си, бръквали сте, бръквал е, бръквала е, бръквало е, бръквали са, бях бръквал, бях бръквала, бях бръквало, бяхме бръквали, беше бръквал, беше бръквала, беше бръквало, бяхте бръквали, беше бръквал, беше бръквала, беше бръквало, бяха бръквали, ще бръквам, ще бръкваме, ще бръкваш, ще бръквате, ще бръква, ще бръква

бръкнеш, мин. св. бръкнах, мин. прич. бръ`кнал, св. — вж. бръквам. бръкна, бръкнем, бръкнеш, бръкнете, бръкне, бръкнат, бръкнах, бръкнахме, бръкна, бръкнахте, бръкна, бръкнаха, бръкнех, бръкнехме, бръкнеше, бръкнехте, бръкнеше, бръкнеха, бръкнал съм, бръкнала съм, бръкнало съм, бръкнали сме, бръкнал си, бръкнала си, бръкнало си, бръкнали сте, бръкнал е, бръкнала е, бръкнало е, бръкнали са, бях бръкнал, бях бръкнала, бях бръкнало, бяхме бръкнали, беше бръкнал, беше бръкнала, беше бръкнало, бяхте бръкнали, беше бръкнал, беше бръкнала, беше бръкнало, бяха бръкнали, ще бръкна, ще бръкнем, ще бръкнеш, ще бръкнете, ще бръкне, ще бръкнат, ще

междум. За подражаване на бръмчене на насекомо или на шум от автомобил.

нареч.
малки бръмбари

мн. бръмбари, (два) бръмбара, м. Твърдокрило насекомо.
същ. умал. бръмбарче, мн. бръмбарчета, ср. бръмбар, бръмбара, бръмбарът, бръмбари, бръмбарите, бръмбара

вж. бръ`мбар бръмбарче, бръмбарчето, бръмбарчета, бръмбарчетата

бръмваш, несв. и бръмна, св.
1. Започвам да бръмча изведнъж или с голяма сила.
2. Прен. Разг. За множество от хора — започват да шушукат, да разнасят някоя новина. Цялото село бръмнало, че ще се женят. бръмвам, бръмваме, бръмваш, бръмвате, бръмва, бръмват, бръмвах, бръмвахме, бръмва, бръмвахте, бръмва, бръмваха, бръмвах, бръмвахме, бръмваше, бръмвахте, бръмваше, бръмваха, бръмвал съм, бръмвала съм, бръмвало съм, бръмвали сме, бръмвал си, бръмвала си, бръмвало си, бръмвали сте, бръмвал е, бръмвала е, бръмвало е, бръмвали са, бях бръмвал, бях бръмвала, бях бръмвало, бяхме бръмвали, беше бръмвал, беше бръмвала, беше бръмвало, бяхте бръмвали, беше бръмвал, беше бръмвала, беше бръмвало, бяха бръмвали, ще бръмвам, ще бръмваме, ще бръмваш, ще бръмвате, ще бръмва, ще бръмва

бръ`мкаш, несв. Бръмча тихо, слабо. бръмкам, бръмкаме, бръмкаш, бръмкате, бръмка, бръмкат, бръмках, бръмкахме, бръмка, бръмкахте, бръмка, бръмкаха, бръмках, бръмкахме, бръмкаше, бръмкахте, бръмкаше, бръмкаха, бръмкал съм, бръмкала съм, бръмкало съм, бръмкали сме, бръмкал си, бръмкала си, бръмкало си, бръмкали сте, бръмкал е, бръмкала е, бръмкало е, бръмкали са, бях бръмкал, бях бръмкала, бях бръмкало, бяхме бръмкали, беше бръмкал, беше бръмкала, беше бръмкало, бяхте бръмкали, беше бръмкал, беше бръмкала, беше бръмкало, бяха бръмкали, ще бръмкам, ще бръмкаме, ще бръмкаш, ще бръмкате, ще бръмка, ще бръмка

бръмнеш, мин. св. бръмнах, мин. прич. бръмнал, св. — вж. бръмвам. бръмна, бръмнем, бръмнеш, бръмнете, бръмне, бръмнат, бръмнах, бръмнахме, бръмна, бръмнахте, бръмна, бръмнаха, бръмнех, бръмнехме, бръмнеше, бръмнехте, бръмнеше, бръмнеха, бръмнал съм, бръмнала съм, бръмнало съм, бръмнали сме, бръмнал си, бръмнала си, бръмнало си, бръмнали сте, бръмнал е, бръмнала е, бръмнало е, бръмнали са, бях бръмнал, бях бръмнала, бях бръмнало, бяхме бръмнали, беше бръмнал, беше бръмнала, беше бръмнало, бяхте бръмнали, беше бръмнал, беше бръмнала, беше бръмнало, бяха бръмнали, ще бръмна, ще бръмнем, ще бръмнеш, ще бръмнете, ще бръмне, ще бръмнат, ще весна се веснеш се, мин. св. веснах се, мин. прич. веснал се, св. Вясна се. весна, веснем, веснеш, веснете, весне, веснат, веснах, веснахме, весна, веснахте, весна, веснаха, веснех, веснехме, веснеше, веснехте, веснеше, веснеха, веснал съм, веснала съм, веснало съм, веснали сме, веснал си, веснала си, веснало си, веснали сте, веснал е, веснала е, веснало е, веснали са, бях веснал, бях веснала, бях веснало, бяхме веснали, беше веснал, беше веснала, беше веснало, бяхте веснали, беше веснал, беше веснала, беше веснало, бяха веснали, ще весна, ще веснем, ще веснеш, ще веснете, ще весне, ще веснат, ще съм веснал, ще съм веснала, ще съм веснало, ще сме вес

бръмчиш, мин. св. бръмчах, мин. прич. бръмчал, несв.<br />1. За насекомо, машина, уред — издавам характерен трептящ звук. <em>Мухите бръмчат покрай току-що закланото животно. Прахосмукачката бръмчи, нищо не се чува. Моторът тихо и равномерно бръмчи.</em><br />2. Прен. За множество от хора — шумим, говорим едновременно, вкупом.<br />същ. бръмчене, ср. Чуваше се бръмчене на мотор.
Синоними: бръмкам, летя, хвърча бръмча, бръмчим, бръмчиш, бръмчите, бръмчи, бръмчат, бръмчах, бръмчахме, бръмча, бръмчахте, бръмча, бръмчаха, бръмчах, бръмчахме, бръмчеше, бръмчахте, бръмчеше, бръмчаха, бръмчал съм, бръмчала съм, бръмчало съм, бръмчали сме, бръмчал си, бръмчала си, бръмчало си, бръмчали сте, бръмчал е, бръмчала е, бръмчало е, бръмчали са, бях бръмчал, бях бръмчала, бях бръмчало, бяхме бръмчали, беше бръмчал, беше бръмчала, беше бръмчало, бяхте бръмчали, беше бръмчал, беше бръмчала, беше бръмчало, бяха бръмчали, ще бръмча, ще бръмчим, ще бръмчиш, ще бръмчите, ще бръмчи, ще бръмчат, ще

вж. бръмча` бръмчене, бръмченето, бръмчения, бръмченията

мн. бръмчи`ла, ср.
1. Детска играчка, която може да бръмчи.
2. Разг. Пренебр. Машина, уред, който с бръмченето си пречи на някой човек. Махни го това бръмчило от главата ми! бръмчило, бръмчилото, бръмчила, бръмчилата

мн. бръ`нки, ж.
1. Метално колелце, халка. Ще сложим брънка на свинята, да не рови.
2. Прен. Съставна част. Това, което се случи, е само една брънка от веригата събития, които предстоят.
Синоними: звено, халка, част, частица, съставна част, свръзка, съединение, връзка брънка, брънката, брънки, брънките

бръсваш, несв. и <em>_бръсна 1 , св.
1. С какво, (какво). Бърша, чистя набързо или небрежно. Ще бръсна с метлата надве-натри и излизаме.
2. Прен. Какво/кого. Первам, закачам с удар. Клонът я бръсна по лицето._
Синоними: удрям леко, первам, шибвам, изплющявам леко бръсвам, бръсваме, бръсваш, бръсвате, бръсва, бръсват, бръсвах, бръсвахме, бръсва, бръсвахте, бръсва, бръсваха, бръсвах, бръсвахме, бръсваше, бръсвахте, бръсваше, бръсваха, бръсвал съм, бръсвала съм, бръсвало съм, бръсвали сме, бръсвал си, бръсвала си, бръсвало си, бръсвали сте, бръсвал е, бръсвала е, бръсвало е, бръсвали са, бях бръсвал, бях бръсвала, бях бръсвало, бяхме бръсвали, беше бръсвал, беше бръсвала, беше бръсвало, бяхте бръсвали, беше бръсвал, беше бръсвала, беше бръсвало, бяха бръсвали, ще бръсвам, ще бръсваме, ще бръсваш, ще бръсвате, ще бръсва, ще бръсва

мн. бръска`лки, ж. Разг. Уред, инструмент, с който може да се бръска. бръскалка, бръскалката, бръскалки, бръскалките

бръ`скаш, несв.
1. Мета небрежно, насам-натам.
2. Удрям, шибам; разпилявам, разпръсквам. Студеният дъжд бръска по прозорците. Вятърът бръска пожълтелите листа.
Синоними: докосвам се леко, закачам, одрасквам, жулвам бръскам, бръскаме, бръскаш, бръскате, бръска, бръскат, бръсках, бръскахме, бръска, бръскахте, бръска, бръскаха, бръсках, бръскахме, бръскаше, бръскахте, бръскаше, бръскаха, бръскал съм, бръскала съм, бръскало съм, бръскали сме, бръскал си, бръскала си, бръскало си, бръскали сте, бръскал е, бръскала е, бръскало е, бръскали са, бях бръскал, бях бръскала, бях бръскало, бяхме бръскали, беше бръскал, беше бръскала, беше бръскало, бяхте бръскали, беше бръскал, беше бръскала, беше бръскало, бяха бръскали, ще бръскам, ще бръскаме, ще бръскаш, ще бръскате, ще бръска, ще бръска

бръснеш, мин. св. бръснах, мин. прич. бръснал, св. — вж. бръсвам. <br /><br />----<br /><br />бръснеш, мин. св. бръснах, мин. прич. бръснал, несв.
1. Кого, какво. Премахвам до корена им космите по кожата на лице или от други части на тялото със специален инструмент.
2. Разг. Кого. След отрицание — зачитам, уважавам. Там никой няма да те бръсне! На всеки казвам, каквото мисля — никого не бръсна.
бръсна се. — Сам бръсна брадата си. Всяка сутрин се бръсна. Бръсна се само с топла вода.
същ. бръ`снене, ср. Ножче за бръснене. бръсна, бръснем, бръснеш, бръснете, бръсне, бръснат, бръснах, бръснахме, бръсна, бръснахте, бръсна, бръснаха, бръснех, бръснехме, бръснеше, бръснехте, бръснеше, бръснеха, бръснал съм, бръснала съм, бръснало съм, бръснали сме, бръснал си, бръснала си, бръснало си, бръснали сте, бръснал е, бръснала е, бръснало е, бръснали са, бях бръснал, бях бръснала, бях бръснало, бяхме бръснали, беше бръснал, беше бръснала, беше бръснало, бяхте бръснали, беше бръснал, беше бръснала, беше бръснало, бяха бръснали, ще бръсна, ще бръснем, ще бръснеш, ще бръснете, ще бръсне, ще бръснат, ще

бръснарят, бръснаря, мн. бръснари, м. Човек, чиято професия е да бръсне и да подстригва.<br />прил. бръснарски, бръснарска, бръснарско, мн. бръсна`рски. Бръснарски одеколон. бръснар, бръснаря, бръснарят, бръснари, бръснарите, бръснари, бръснарю

мн. бръсна`рници, ж. Заведение за бръснене и подстригване. бръснарница, бръснарницата, бръснарници, бръснарниците

вж. бръсна`р бръснарски, бръснарския, бръснарският, бръснарска, бръснарската, бръснарско, бръснарското, бръснарски, бръснарските

мн. бръсначи, (два) бръснача, м. Специален остър нож за бръснене, какъвто обикн. използват бръснарите. бръснач, бръснача, бръсначът, бръсначи, бръсначите, бръснача

вж. бръ`сна бръснене, бръсненето, бръснения, бръсненията

мн. брътве`жи, м.
1. Само ед. Брътвене, бръщолевене.
2. Само мн. Празни приказки, безсмислици, глупости. Омръзнаха ми тия ваши брътвежи!
Синоними: брътвене, бъбрене, бърборене, бръщолевене, дърдорене, дрънкане, мърморене, словоохотливост, многоглаголстване, празнословие, празни приказки, дрънканица, пустословие, безсмислица, глупост, нелепост, глъч брътвеж, брътвежа, брътвежът, брътвежи, брътвежите, брътвежа

вж. бръ`твя брътвене, брътвенето, брътвения, брътвенията

брътвиш, мин. св. брътвих и брътвих, мин. прич. брътвил и брътвил, несв. Говоря неясно, неразбрано; дърдоря, дрънкам, плещя.<br />същ. брътвене, ср.
Синоними: бърборя, бъбря, бръщолевя, говоря каквото ми дойде до езика, развързал съм си езика, дърдоря, дрънкам, плещя, ломотя, мърморя, празнословя, многоглаголствам, побъбрям, плямпам брътвя, брътвим, брътвиш, брътвите, брътви, брътвят, брътвих, брътвихме, брътви, брътвихте, брътви, брътвиха, брътвях, брътвяхме, брътвеше, брътвяхте, брътвеше, брътвяха, брътвил съм, брътвила съм, брътвило съм, брътвили сме, брътвил си, брътвила си, брътвило си, брътвили сте, брътвил е, брътвила е, брътвило е, брътвили са, бях брътвил, бях брътвила, бях брътвило, бяхме брътвили, беше брътвил, беше брътвила, беше брътвило, бяхте брътвили, беше брътвил, беше брътвила, беше брътвило, бяха брътвили, ще брътвя, ще брътвим, ще брътвиш, ще брътвите, ще брътви, ще брътвят, ще

мн. бръчки, ж. Гънка по кожата на лицето, шията, ръцете. <em>Лицето</em> <em>и цялото е в бръчки. Нямам нито една бръчка.
Синоними: гримаса, мимика, гънка, вълничка, накъдрена повърхност, дипла бръчка, бръчката, бръчки, бръчките

мн. бръшляни, (два) бръшляна, м. Вечнозелено увивно растение, което обича сенчести места. бръшлян, бръшляна, бръшлянът, бръшляни, бръшляните, бръшляна

вж. бръщоле`вя
Синоними: бърборене, брътвеж, дрънкане, глъч, раздрънкване, плещене бръщолевене, бръщолевенето, бръщолевения, бръщолевенията

бръщолевиш, мин. св. бръщолевих, мин. прич. бръщолевил, несв. Пренебр. Говоря неразбрано, безсмислено, несвързано. <em>Какво бръщолеви тоя?</em><br />същ. бръщолевене, ср.
Синоними: брътвя, бърборя, бъбря, говоря каквото ми дойде до езика, развързал съм си езика, дърдоря, дрънкам, плещя, ломотя, мърморя, празнословя, многоглаголствам, побъбрям, плямпам бръщолевя, бръщолевим, бръщолевиш, бръщолевите, бръщолеви, бръщолевят, бръщолевих, бръщолевихме, бръщолеви, бръщолевихте, бръщолеви, бръщолевиха, бръщолевех, бръщолевехме, бръщолевеше, бръщолевехте, бръщолевеше, бръщолевеха, бръщолевил съм, бръщолевила съм, бръщолевило съм, бръщолевили сме, бръщолевил си, бръщолевила си, бръщолевило си, бръщолевили сте, бръщолевил е, бръщолевила е, бръщолевило е, бръщолевили са, бях бръщолевил, бях бръщолевила, бях бръщолевило, бяхме бръщолевили, беше бръщолевил, беше бръщолевила, беше бръщолевило, бяхте бръщолевили, беш

мн. брюне`ти, м. Мъж с черна коса и тъмни очи.
Синоними: чернокос, черноок, мургав, тъмен брюнет, брюнета, брюнетът, брюнети, брюнетите, брюнета

мн. брюне`тки, ж. Жена брюнет. брюнетка, брюнетката, брюнетки, брюнетките

брегът, брега, мн. брегове, (два) бряга, м.
1. Ивицата земя край река, море и под.
2. Прен. Предел, граница, край. Литература без брегове.
Синоними: крайбрежие, прибрежие, кей, пристанище, край, предел, граница, плаж бряг, брега, брегът, брегове, бреговете, бряга

брястът, бряста, мн. брястове, (два) бряста, м. Широколистно клонесто дърво с твърда, трайна и тежка дървесина, която се употребява за мебели и дървен материал.
прил. брястов, брястова, брястово, мн. брястови. бряст, бряста, брястът, брястове, брястовете, бряста

вж. бряст брястов, брястовия, брястовият, брястова, брястовата, брястово, брястовото, брястови, брястовите