мн. биберони, (два) биберона, м. Каучукова цицка за хранене или залъгване на кърмаче. биберон, биберона, биберонът, биберони, бибероните, биберона

вж. би`блия
Синоними: вехтозаветен, старовремски, старовременен, патриархален, старинен, древен, свещен библейски, библейския, библейският, библейска, библейската, библейско, библейското, библейски, библейските

мн. библиогра`фи, м. Специалист по библиография (в 1 знач.). библиограф, библиографа, библиографът, библиографи, библиографите, библиографи, библиографе

вж. библиогра`фия библиографичен, библиографичния, библиографичният, библиографична, библиографичната, библиографично, библиографичното, библиографични, библиографичните

мн. библиографии, ж.<br />1. Само ед. Наука за систематизация и описание на печатни издания и ръкописи.<br />2. Само ед. Самата систематизация и описът на печатни издания и ръкописи.<br />3. Списък на литература по даден въпрос или на трудовете на някого; книгопис.<br />прил. библиографичен, библиографична, библиографично, мн. библиографични. <em>Библиографична справка.</em><br />прил. библиографски, библиографска, библиографско, мн. библиогра`фски. Библиографска справка.
Синоними: книгопис библиография, библиографията, библиографии, библиографиите

вж. библиогра`фия библиографски, библиографския, библиографският, библиографска, библиографската, библиографско, библиографското, библиографски, библиографските

мн. библиома`ни, м. Човек със силна, неудържима страст за събиране на книги. библиоман, библиомана, библиоманът, библиомани, библиоманите, библиомана

ж., само ед. Силна, неудържима страст за събиране на книги. библиомания, библиоманията, библиомании, библиоманиите

мн. библиома`нки, ж. Жена библиоман. библиоманка, библиоманката, библиоманки, библиоманките, библиоманке

мн. библиотеки, ж.<br />1. Учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване. <em>Народна библиотека. Университетска библиотека.</em><br />2. Сбирка от книги, други печатни издания и ръкописи за лично или обществено използване. <em>Библиотеката на учения е много богата.</em><br />3. Шкаф или етажерка за книги.<br />4. Поредица от издавани книги, обединени по общ признак. <em>Малка ученическа библиотека.</em><br />прил. библиотечен, библиотечна, библиотечно, мн. библиоте`чни. Библиотечен шкаф. Библиотечно дело.
Синоними: книгохранилище библиотека, библиотеката, библиотеки, библиотеките

библиотекарят, библиотекаря, мн. библиотекари, м. Лице със специална подготовка, което работи в библиотека (в 1 знач.).<br />прил. библиотекарски, библиотекарска, библиотекарско, мн. библиотека`рски. Библиотекарски институт. библиотекар, библиотекаря, библиотекарят, библиотекари, библиотекарите, библиотекари, библиотекарю

мн. библиотека`рки, ж. Жена библиотекар. библиотекарка, библиотекарката, библиотекарки, библиотекарките

вж. библиотека`р библиотекарски, библиотекарския, библиотекарският, библиотекарска, библиотекарската, библиотекарско, библиотекарското, библиотекарски, библиотекарските

вж. библиоте`ка библиотечен, библиотечния, библиотечният, библиотечна, библиотечната, библиотечно, библиотечното, библиотечни, библиотечните

мн. библиофили, м. Любител и събирач на книги.<br />прил. библиофилски, библиофилска, библиофилско, мн. библиофи`лски. Библиофилско издание. библиофил, библиофила, библиофилът, библиофили, библиофилите, библиофили, библиофиле

вж. библиофи`л библиофилски, библиофилския, библиофилският, библиофилска, библиофилската, библиофилско, библиофилското, библиофилски, библиофилските

ж., само ед. Сборник от книгите на Свещеното писание у евреите и християните.
прил. библейски, библейска, библейско, мн. библейски. Библейски сюжет.
Синоними: свещенописание, евангелие библия, библията, библии, библиите

мин. несв. биваше, мин. прич. бивало, несв.
1. Случва се, става, е. Понякога биваше студено.
2. Може, трябва. Не бива така! Биваше ли да се ядосваш толкова?
3. В съчетание с ме, те, го, я, ни, ви, ги: способен съм, годен съм, добре съм. Бива ни за тази работа. Не я бива за нищо. Хубав ли е филмът? — Бива го.
Синоними: (гл.) може, възможно е, отива, приляга, редно е, позволено е, разрешава се, защо не, добре, трябва, става, случва се, (гл.) позволявам, съгласен съм, разрешавам, да бъде, нека да бъде

мн. биваци, (два) бивака, м. Място извън селище с палатки за временно разполагане на войски, туристи и др.; лагер, стан.
Синоними: лагер, стан бивак, бивака, бивакът, биваци, биваците, бивака

би`ваш, несв.
1. Къде. Съм, намирам се. Отдавна не съм бивал в този град. Тук сме бивали и друг път.
2. Какъв. Съм, ставам. Понякога биваше и по-разговорлива.
Синоними: съм, ставам бивам, биваме, биваш, бивате, бива, биват, бивах, бивахме, бива, бивахте, бива, биваха, бивах, бивахме, биваше, бивахте, биваше, биваха, бивал съм, бивала съм, бивало съм, бивали сме, бивал си, бивала си, бивало си, бивали сте, бивал е, бивала е, бивало е, бивали са, бях бивал, бях бивала, бях бивало, бяхме бивали, беше бивал, беше бивала, беше бивало, бяхте бивали, беше бивал, беше бивала, беше бивало, бяха бивали, ще бивам, ще биваме, ще биваш, ще бивате, ще бива, ще биват, ще съм бивал, ще съм бивала, ще съм бивало, ще сме бивали, ще си бивал, ще си бивала, ще си бивало, ще сте би

само мн. Два силно развити и стърчащи извън устата зъба у някои бозайници. Бивни на слон.

мн. биволи, (два) бивола, м. Едро рогато преживно животно с черна кожа, което се използва за впрягане.
прил. биволски, биволска, биволско, мн. биволски. Биволско мляко.
Синоними: дебелак, тежък, мъчно подвижен, несхватлив бивол, бивола, биволът, биволи, биволите, бивола

биволарят, биволаря, мн. биволари, м. Човек, който пасе биволи.<br />същ. умал. биволарче, мн. биволарчета, ср.<br />прил. биволарски, биволарска, биволарско, мн. бивола`рски. биволар, биволаря, биволарят, биволари, биволарите, биволари, биволарю

вж. бивола`р биволарски, биволарския, биволарският, биволарска, биволарската, биволарско, биволарското, биволарски, биволарските

ср., само ед. Развъждане и отглеждане на биволи.

вж. бивола`р биволарче, биволарчето, биволарчета, биволарчетата

мн. би`волици, ж. Женски бивол, чието мляко има висока масленост. биволица, биволицата, биволици, биволиците

ср., само ед.
1. Спец. Дял от животновъдството, в който се изучават въпросите за отглеждане, хранене и развъждане на биволите.
2. Самото отглеждане, хранене и развъждане на биволите. биволовъдство, биволовъдството, биволовъдства, биволовъдствата

вж. би`вол биволски, биволския, биволският, биволска, биволската, биволско, биволското, биволски, биволските

бивша, бивше, мн. би`вши, прил. Който е бил, който е съществувал по-рано; предишен, някогашен. Бивш учител. Всички бивши студенти.
Синоними: предишен, стар, минал, едновремешен, доскорошен, неотдавнашен, някогашен бивш, бившия, бившият, бивша, бившата, бивше, бившето, бивши, бившите

ж., само ед. Двубрачие, двуженство.
прил. бигамен, бигамна, бигамно, мн. бигамни. бигамия, бигамията, бигамии, бигамиите

мн. бигбанди, (два) бигбанда, м. Голям инструментален състав (5 саксофона, 4 тромпета, 4 тромбона, пиано, китара и т. н.); голям банд.

м., само ед. Шуплеста варовита скала, която се използва за строеж и облицовка. бигор, бигора, бигорът, бигори, бигорите, бигора

мн. биде`та, ср. Порцеланово седалище за измиване на половите органи. биде, бидето, бидета, бидетата

мн. бидони, (два) бидона, м. Метален или пластмасов съд с малък отвор за течности.
същ. умал. бидонче, мн. бидончета, ср. бидон, бидона, бидонът, бидони, бидоните, бидона

мн. бидонвили, (два) бидонвила, м. Жилище на бедняк в някои страни в Азия, Африка и Латинска Америка. бидонвил, бидонвила, бидонвилът, бидонвили, бидонвилите, бидонвила

вж. бидо`н бидонче, бидончето, бидончета, бидончетата

мн. биена`лета, ср. Международен конкурс, преглед, фестивал на изкуствата, които се устройват на две години веднъж. биенале, биеналето, биеналета, биеналетата

мн. бижу`та, ср.
1. Скъпоценно украшение.
2. Прен. Нещо много хубаво, добре направено, ценно. Работата е бижу.
Синоними: скъпоценност, накит, украшение, драгоценност бижу, бижуто, бижута, бижутата

мн. бижуте`ри, м. Човек, който изработва и продава бижута. бижутер, бижутера, бижутерът, бижутери, бижутерите, бижутера

вж. бижуте`рия бижутериен, бижутерийния, бижутерийният, бижутерийна, бижутерийната, бижутерийно, бижутерийното, бижутерийни, бижутерийните

ж., само ед.
1. Производство на бижута и търговия с бижута.
2. Магазин за бижута.
прил. бижутериен, бижутерийна, бижутерийно, мн. бижутерийни. Бижутериен магазин. бижутерия, бижутерията, бижутерии, бижутериите

м., само ед.
1. Покупко-продажба като начин за спечелване на пари.
2. Стопанска или търговска дейност.
Синоними: сделка, търговия, гешефт бизнес, бизнеса, бизнесът, бизнеси, бизнесите, бизнеса

мн. би`знесмени, м. Лице със собствен бизнес (във 2 знач.). бизнесмен, бизнесмена, бизнесменът, бизнесмени, бизнесмените, бизнесмена

мн. бизони, (два) бизона, м. Див северноамерикански бик с гърбав врат и масивна глава. бизон, бизона, бизонът, бизони, бизоните, бизона

бикът, бика, мн. бикове и бици, (два) би`ка, м. Мъжко говедо за разплод.
Синоними: говедо, вол, крава бик, бика, бикът, бикове, биковете, бика

м., само ед. Спец. В химията — сол на въглената киселина. Сода бикарбонат. Натриев бикарбонат. бикарбонат, бикарбоната, бикарбонатът, бикарбонати, бикарбонатите, бикарбоната

само мн.
1. Дамски плажен костюм с много плитки гащета и сутиен без презрамки.
2. Разг. Вид дамско бельо — плитки гащета. бикини, бикините

мед. Двукрилен, двуплатнен, напр. бикуспидална или митрална клапа — valvula bicuspidalis sive mitralis.

мед. вж. бикуспидален

мед. Двустранен, от двете страни. билатерален, билатералния, билатералният, билатерална, билатералната, билатерално, билатералното, билатерални, билатералните

мн. билети, (два) билета, м.
1. Листче, картонче и под., което се купува и служи за удостоверяване на право за използване на превозно средство, за вход в кино, театър, музей и др. Входен билет. Билет за театър. ЖП билет.
2. Листче с въпроси, което се предоставя за изтегляне на изпит.
същ. умал. билетче, мн. билетчета, ср.
прил. билетен, билетна, билетно, мн. билетни. Билетен център. Билетно гише. билет, билета, билетът, билети, билетите, билета

вж. биле`т билетен, билетния, билетният, билетна, билетната, билетно, билетното, билетни, билетните

вж. биле`т билетче, билетчето, билетчета, билетчетата

мед. Жлъчен, отнасящ се до жлъчката.

мед. Първият жлъчен пигмент — образува се при разпада на хемоглобина. Редуцира се до билирубин.

м., само ед. Спец. Двуезичие; употреба на два езика в една държава. билингвизъм, билингвизма, билингвизмът, билингвизми, билингвизмите, билингвизъма

мн. билиони, (два) билиона, м. Един милиард (у французите и американците), хиляда милиарда (у немци, англичани и др.). билион, билиона, билионът, билиони, билионите, билиона

мед. Жълто-червен жлъчен пигмент, който се образува от хемоглобина, освобождаващ се при разрушаването на еритроцитите. Среща се в нормално в кръвния серум и в жлъчката. Повишеното количество на билирубин в организма води до появата на жълтеница. билирубин, билирубина, билирубинът, билирубини, билирубините, билирубина

мн. билки, ж. Лековито растение.<br />прил. билков, билкова, билково, мн. би`лкови. Билков чай. Билкова аптека.
Синоними: бурен, трева, биле, лековито растение, подправка билка, билката, билки, билките

билкарят, билкаря, мн. билка`ри, м. Човек, който събира билки и лекува с тях. билкар, билкаря, билкарят, билкари, билкарите, билкари, билкарю

мн. билка`рки, ж. Жена билкар. билкарка, билкарката, билкарки, билкарките

ср., само ед. Занятие на билкар. билкарство, билкарството, билкарства, билкарствата

вж. би`лка билков, билковия, билковият, билкова, билковата, билково, билковото, билкови, билковите

вж. бинлик

мн. била, ср.<br />1. Най-високата част на планина; гребен, рът.<br />2. Най-високата част, ръбът на покрив. <br /><br />----<br /><br />съюз.<br />* <em>Било — било.</em> — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват различни възможности. <em>Било в града, било на село — животът е еднакъв вече.</em><br />* <em>Било — или`. — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват взаимноизключващи се възможности. Било с автобус, или с влак — с друго не може да се отиде до там.
Синоними: хребет, рило, гребен, рид, връх, превал, планинска верига било, билото, била, билата

мн. билюци, (два) билюка, м.
1. Остар. Стадо. Билюк говеда.
2. ист. Във феодална Турция — военна част от стотина войници.
3. Диал. Множество, голям брой. Един билюк деца. билюк, билюка, билюкът, билюци, билюците, билюка

м., само ед. Игра с малки топки, удряни с дълги пръчки по покрита със сукно маса.
прил. билярден, билярдна, билярдно, мн. билярдни. Билярдна маса. Билярдна зала. билярд, билярда, билярдът, билярди, билярдите, билярда

вж. биля`рд билярден, билярдния, билярдният, билярдна, билярдната, билярдно, билярдното, билярдни, билярдните

мед. Двуръчен, отнасящ се до двете ръце.

мед. Двуушен, отнасящ се до двете уши.

ср., само ед. Хазартна игра с картони, върху които има изписани числа. бинго, бингото, бинга, бингата

ср., само ед. Хазартна игра с картони, върху които има изписани числа. бинго, бингото, бингота, бинготата

мн. бинлици, (два) бинлика, м. Остар. Дамаджана. био-библиография мн. био-библиографии, ж. Биография на някое лице и библиография на произведенията му.

мед. Двуочен, отнасящ се до двете очи.

мн. бинокли, (два) бинокъла, м. Оптически уред от две зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени обекти. бинокъл, бинокъла, бинокълът, бинокли, биноклите, бинокъла

мн. биноми, (два) бинома, м. Спец. В математиката — алгебричен израз от два члена; двучлен. бином, бинома, биномът, биноми, биномите, бинома

бинтът, бинта, мн. бинтове, (два) бинта, м. Дълга лента от тънък плат за превръзка на рани. бинт, бинта, бинтът, бинтове, бинтовете, бинта

бинто`ваш, несв.; Кого, какво. Превръзвам с бинт. Бинтовам китката си. бинтовам, бинтоваме, бинтоваш, бинтовате, бинтова, бинтоват, бинтовах, бинтовахме, бинтова, бинтовахте, бинтова, бинтоваха, бинтовах, бинтовахме, бинтоваше, бинтовахте, бинтоваше, бинтоваха, бинтовал съм, бинтовала съм, бинтовало съм, бинтовали сме, бинтовал си, бинтовала си, бинтовало си, бинтовали сте, бинтовал е, бинтовала е, бинтовало е, бинтовали са, бях бинтовал, бях бинтовала, бях бинтовало, бяхме бинтовали, беше бинтовал, беше бинтовала, беше бинтовало, бяхте бинтовали, беше бинтовал, беше бинтовала, беше бинтовало, бяха бинтовали, ще бинтовам, ще бинтов

мн. биогра`фи, м. Съставител на биография; животописец. биограф, биографа, биографът, биографи, биографите, биографи, биографе

вж. биогра`фия биографичен, биографичния, биографичният, биографична, биографичната, биографично, биографичното, биографични, биографичните

мн. биографии, ж. Описание на живота и дейността на някое лице; животопис.<br />прил. биографичен, биографична, биографично, мн. биографи`чни. Биографични данни.
Синоними: животоописание, житие, битие биография, биографията, биографии, биографиите

мн. биоло`зи, м. Специалист по биология.
Синоними: зоолог, ботаник, естественик, препаратор биолог, биолога, биологът, биолози, биолозите, биолози

вж. биоло`гия биологичен, биологичния, биологичният, биологична, биологичната, биологично, биологичното, биологични, биологичните

ж., само ед. Наука за закономерностите в развитието на органичния свят.
прил. биологичен, биологична, биологично, мн. биологични. Биологично явление.
Синоними: зоология, анатомия, бактериология, биохимия, бионика, биофизика, ботаника, цитология, екология, ембриология, микробиология, фармакология биология, биологията, биологии, биологиите

ж., само ед. Спец. Наука за инженерните задачи при анализа на органичния свят.
Синоними: зоология, анатомия, бактериология, биохимия, биология, биофизика, ботаника, цитология, екология, ембриология, микробиология, фармакология бионика, биониката, бионики, биониките

мед. Вземане на късче от орган или тъкан, което след обработка се изследва микроскопски. Биопсията има диагностична цел. Различават се: хирургическа, пункционна, тънкоиглена, аспирационна и щипкова биопсия. биопсия, биопсията, биопсии, биопсиите

само мн. Спец. Циклични колебания на интензитета и характера на биологичните процеси и явления в живия организъм.

Пространство с относително еднородни условия за живот. Биотоп е неживата част от природата в даденото пространство и заедно с живата част (биоценоза) образува екосистема.

Примери за биотоп могат да бъдат едно блато, една гора, едно езеро и др.

мн. бири, ж.<br />1. Само ед. Слабоалкохолно пенливо питие, което се приготвя от ечемик и хмел; пиво.<br />2. Порция от това питие (в бутилка, кутия или чаша). <em>Дайте ми две бири.</em><br />прил. бирен, бирена, бирено, мн. би`рени. Бирена мая. Бирена фабрика. Бирена чаша. бира, бирата, бири, бирите

мн. бира`рии, ж. Заведение, в което се сервира предимно бира. бирария, бирарията, бирарии, бирариите

едно и половина

широк (за дреха)

вж. би`ра бирен, бирения, биреният, бирена, бирената, бирено, биреното, бирени, бирените

мн. би`рници, м. Разг. Длъжностно лице, което събира данъци, такси и др.; данъчен агент. бирник, бирника, бирникът, бирници, бирниците, бирници, бирнико

мн. бирха`лета, ср. Заведение, в което се сервират бира, алкохолни напитки и ястия. бирхале, бирхалето, бирхалета, бирхалетата

1. междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.
   2. същ. бѝсът, бѝса, мн. бѝсове, (два) бѝса, м. Повторно изпълнение на номер от концертна програма по желание на публиката.
   * Извиквам на бис. — Извиквам за повторно изпълнение. бис, биса, бисът, бисове, бисовете, биса

бисексуална, бисексуално, мн. бисексуални, прил. Двуполов; който се проявява и като мъж, и като жена в секса. <em>Той е бисексуален. Бисексуално поведение.</em><br />същ. бисексуалност, бисексуалността`, ж. бисексуален, бисексуалния, бисексуалният, бисексуална, бисексуалната, бисексуално, бисексуалното, бисексуални, бисексуалните

Сексуално привличане и към двата пола- може да бъде по-силно към единия, може и към другия. Бисексуализмът не е парафилия, но може да доведе до парафилични действия.
вж. парафилия

вж. бисексуа`лен бисексуалност, бисексуалността, бисексуалности, бисексуалностите

мн. бисери, (два) бисера, м. Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перла, маргарит.
прил. бисерен, бисерна, бисерно, мн. бисерни. Бисерна огърлица.
прил. бисеров, бисерова, бисерово, мн. бисерови.
Синоними: перла, маргарит, накит бисер, бисера, бисерът, бисери, бисерите, бисера

вж. би`сер бисерен, бисерния, бисерният, бисерна, бисерната, бисерно, бисерното, бисерни, бисерните

вж. би`сер бисеров, бисерова

мн. бисквити, (два) бисквита, м. Бисквита.

мн. бисквити, ж. Печено тестено изделие във вид на малка плочка, приготвено от брашно, масло, яйца, захар и др.<br />прил. бисквитен, бисквитена, бисквитено, мн. бискви`тени. Бисквитено тесто. бисквита, бисквитата, бисквити, бисквитите

вж. бискви`та бисквитен, бисквитения, бисквитеният, бисквитена, бисквитената, бисквитено, бисквитеното, бисквитени, бисквитените

м., само ед. Спец. Химически елемент — сребристосив леснотопим метал с приложение в медицината, за добиване на сплави и др. бисмут, бисмута, бисмутът

мн. бистра`, ср. Малка кръчма. благо- Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Добър, напр. благовъзпитан, благодетелен, благодеяние, благонадежден, благоразумен, благосклонен, благотворен, благочестив.
2. Приятен, напр. благовонен, благозвучен, благоуханен.

вж. би`стър
Синоними: бистрина, прозрачност, чистота, яснота, избистреност, прегледност бистрота, бистротата, бистроти, бистротите

бистриш, мин. св. бистрих и бистрих, мин. прич. бистрил и бистри`л, несв.; Какво. Правя да стане бистър.
бистря се. — Ставам бистър.
* Бистря политика. — Разг. Водя продължителни разговори по актуални политически въпроси, без да съм специалист.
Синоними: избистрям, обистрям, чистя, пречиствам, изчиствам, разчиствам, прецеждам, цедя, просветлявам, обяснявам, изяснявам, прояснявам бистря, бистрим, бистриш, бистрите, бистри, бистрят, бистрих, бистрихме, бистри, бистрихте, бистри, бистриха, бистрех, бистрехме, бистреше, бистрехте, бистреше, бистреха, бистрил съм, бистрила съм, бистрило съм, бистрили сме, бистрил си, бистрила си, бистрило си, бистрили сте, бистрил е, бистрила е, бистрило е, бистрили са, бях бистрил, бях бистрила, бях бистрило, бяхме бистрили, беше бистрил, беше бистрила, беше бистрило, бяхте бистрили, беше бистрил, беше бистрила, беше бистрило, бяха бистрили, ще бистря, ще бистрим, ще бистриш, ще бистрите, ще бистри, ще бистрят, ще

бистра, бистро, мн. бистри, прил.<br />1. Прозрачен, чист. <em>Бистра вода.</em><br />2. Прен. Ясен, чист; свеж. <em>Бистро небе. Бистър ум.</em><br />същ. бистрота, ж.
Синоними: прозрачен, светъл, ясен, прегледен, избистрен, пречистен, кристален, чист, изяснен, просветлен, прояснен, лазурен, ярък, безоблачен, спокоен, невинен бистър, бистрия, бистрият, бистра, бистрата, бистро, бистрото, бистри, бистрите

битът, бита, само ед., м. Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група; начин на всекидневен живот. Патриархален бит. Селски бит.
Синоними: (същ.) начин на живот, обичай, нрави, навици, традиция, живот, битие бит, бития, битият, бита, битата, бито, битото, бити, битите

битът, бита, само ед., м. Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група; начин на всекидневен живот. Патриархален бит. Селски бит.
Синоними: начин на живот, обичай, нрави, навици, традиция, живот, битие бит, бита, битът, битове, битовете, бита

мн. битаци, (два) битака, м. Разг. Битпазар. битак, битака, битакът, битаци, битаците, битака

ср., само ед.
1. Материалните условия за съществуване, за живот в обществото.
2. Спец. Във философията — обективната реалност (материя, природа), която съществува независимо от нашето съзнание.
Синоними: живот, съществуване, житие битие, битието, битиета, битиетата

ср., само ед.
1. Материалните условия за съществуване, за живот в обществото.
2. Спец. Във философията — обективната реалност (материя, природа), която съществува независимо от нашето съзнание.
Синоними: живот, съществуване, житие битие, битието, бития, битията

мн. би`тки, ж.
1. Сблъскване на две вражески войски; сражение, бой.
2. Борба за надмощие. Политически битки.
Синоними: бой, схватка, стълкновение, сблъсък, сблъскване, сражение, въоръжена среща, двубой, война, борба, бран, военни действия, акция, борене битка, битката, битки, битките

мн. би`тници, м. ист. Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на ХХ век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло. битник, битника, битникът, битници, битниците, битници, битнико

битова, битово, мн. би`тови, прил.
1. Който се отнася до бита. Битови нужди.
2. Чрез който се характеризира народният, селският бит. Битова керамика. Битова стая. битов, битовия, битовият, битова, битовата, битово, битовото, битови, битовите

мн. битпазари, (два) битпазара, м. Пазар за стари вещи.
прил. битпазарски, битпазарска, битпазарско, мн. битпазарски. битпазар, битпазара, битпазарът, битпазари, битпазарите, битпазара

вж. би`тпазар битпазарски, битпазарския, битпазарският, битпазарска, битпазарската, битпазарско, битпазарското, битпазарски, битпазарските

биту`ваш, несв.; къде. Само в трето лице, ед. и мн. — съществувам, имам място, срещам се. Този мотив битува в цялата средновековна литература. битувам, битуваме, битуваш, битувате, битува, битуват, битувах, битувахме, битува, битувахте, битува, битуваха, битувах, битувахме, битуваше, битувахте, битуваше, битуваха, битувал съм, битувала съм, битувало съм, битували сме, битувал си, битувала си, битувало си, битували сте, битувал е, битувала е, битувало е, битували са, бях битувал, бях битувала, бях битувало, бяхме битували, беше битувал, беше битувала, беше битувало, бяхте битували, беше битувал, беше битувала, беше битувало, бяха битували, ще битувам, ще битуваме, ще битуваш, ще битувате, ще битува, ще битува

мн. бифтеци, (два) бифтека, м. Порция печено крехко говеждо месо. бифтек, бифтека, бифтекът, бифтеци, бифтеците, бифтека

книж. Разделяне на две; раздвояване, разклоняване. бифуркация, бифуркацията, бифуркации, бифуркациите

Направление в психологиятя, отдаващо първостепенно значение на инстинктивните действия; психология на поведението. бихейвиоризъм, бихейвиоризма, бихейвиоризмът, бихейвиоризми, бихейвиоризмите, бихейвиоризъма

мн. би`цепси, м. Двуглав мускул на ръката между мишницата и лакътя. бицепс, бицепса, бицепсът, бицепси, бицепсите, бицепса

бичът, бича, мн. бичове, (два) бича, м.
1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с които се удря, бие; камшик.
2. Прен. Периодично бедствие, нещастие, напаст. Бич божи.
Синоними: камшик, нагайка, тормоз, насилие, терор, наказание, напаст, бедствие, катастрофа, беда, злополука, неволя, катаклизъм, зло, епидемия, каламитет бич, бича, бичът, бичове, бичовете, бича

бичиш, мин. св. бичих и бичих, мин. прич. бичил и бичил, несв.; Какво. Режа дървени трупи на дъски, греди и под.<br />същ. бичене, ср. бича, бичим, бичиш, бичите, бичи, бичат, бичих, бичихме, бичи, бичихте, бичи, бичиха, бичех, бичехме, бичеше, бичехте, бичеше, бичеха, бичил съм, бичила съм, бичило съм, бичили сме, бичил си, бичила си, бичило си, бичили сте, бичил е, бичила е, бичило е, бичили са, бях бичил, бях бичила, бях бичило, бяхме бичили, беше бичил, беше бичила, беше бичило, бяхте бичили, беше бичил, беше бичила, беше бичило, бяха бичили, ще бича, ще бичим, ще бичиш, ще бичите, ще бичи, ще бичат, ще съм бичил, ще съм бичила, ще съм бичило, ще сме бичили, ще си бичил, ще си бичила, ще си бичило, ще сте бичили

вж. би`ча бичене, биченето, бичения, биченията

мн. бички`и, ж. Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дъски, дърва и под. бичкия, бичкията, бичкии, бичкиите

мн. бичме`та, ср. Четвъртита дървена греда с дължина няколко метра, която се използва цяла или нарязана на дъски в строителството. бичме, бичмето, бичмета, бичметата

бичу`ваш, несв.; Кого. Остро порицавам, осъждам, критикувам.
Синоними: удрям, нападам, порицавам, обвинявам, осъждам, укорявам, не одобрявам, жигосвам, наказвам, разобличавам, критикувам, ругая, обиждам, хуля бичувам, бичуваме, бичуваш, бичувате, бичува, бичуват, бичувах, бичувахме, бичува, бичувахте, бичува, бичуваха, бичувах, бичувахме, бичуваше, бичувахте, бичуваше, бичуваха, бичувал съм, бичувала съм, бичувало съм, бичували сме, бичувал си, бичувала си, бичувало си, бичували сте, бичувал е, бичувала е, бичувало е, бичували са, бях бичувал, бях бичувала, бях бичувало, бяхме бичували, беше бичувал, беше бичувала, беше бичувало, бяхте бичували, беше бичувал, беше бичувала, беше бичувало, бяха бичували, ще бичувам, ще бичуваме, ще бичуваш, ще бичувате, ще бичува, ще бичува

мн. бишко`ти, ж. Вид шуплеста крехка бисквита с продълговата форма. бишкота, бишкотата, бишкоти, бишкотите

би`еш, мин. св. бих, мин. прич. бил, несв.
1. Кого, какво. Нанасям удари, за да причиня болка. Той ме бие всеки ден.
2. Какво. С удари произвеждам звук. Бия барабан. Бия камбаната.
3. Издавам звук на интервали. Камбаната бие. Часовникът бие.
4. Кого, що. Побеждавам в бой или състезание. Бихме ги с 3:0.
#5 Какво. Убивам в лов. Бия зайци.
6. Прен. Разг. Клоня, намеквам. Разбирам накъде биеш.
7. Какво. В спортна игра — изпълнявам с топка. Бия наказателен удар.
* Бия барабана. — Разг. Разгласявам, раздрънквам.
* Бия дузпата — (на някого). Разг. Изпъждам, прогонвам.
* Бия инжекция. — Слагам инжекция; инжектирам.
* Бия на очи. — Правя впечатление.
* Бия път. — Разг. Изминавам дълъг уморителен път.
* Бия телеграма. — Остар. Изпращам телеграма.
* Бия тревога. — Обръщам внимание за нещо нередно.
Синоними: удрям, нанасям удар, побивам, набивам, наплясквам, нацапвам, тупам, блъскам, налагам, бъхтя, думкам, пухам, бухам, дъня, млатя, жуля, натупвам, пердаша, тегля бой, лупам, тепам, натемарявам, шибам, нашибвам, нанасям побой, наблъсквам, набъхтвам, добивам, изжулвам, бруля, нажулвам, чукам, начуквам, забивам, кова, наковавам, туптя, пулсирам, щракам, трепя, убивам, моря, уморявам, побеждавам, надвивам, сипя удари върху, разнебитвам, напердашвам, съсипвам, смазвам, надминавам, залепям плесница, тласкам, карам да пулсира, тупкам, удрям силно бия, бием, биеш, биете, бие, бият, бих, бихме, би, бихте, би, биха, биех, биехме, биеше, биехте, биеше, биеха, бил съм, била съм, било съм, били сме, бил си, била си, било си, били сте, бил е, била е, било е, били са, бях бил, бях била, бях било, бяхме били, беше бил, беше била, беше било, бяхте били, беше бил, беше била, беше било, бяха били, ще бия, ще бием, ще биеш, ще биете, ще бие, ще бият, ще съм бил, ще съм била, ще съм било, ще сме били, ще си бил, ще си била, ще си било, ще сте били, ще е бил, ще е била, ще е било, ще са били, щях да бия, щяхме да бием, щеше да биеш, щяхте да биете, щеше да б

мн. бия`чи, м.
1. Човек, който бие други лица, обикн. за наказание.
2. Разг. Топче, с което при игра се удрят останалите.
3. Разг. Борец (в 3 знач.). бияч, бияча, биячът, биячи, биячите, биячи, биячо