църк. Провъзгласяване на някого за „блажен“ — по-ниска степен от светец беатификация, беатификацията, беатификации, беатификациите

мн. бебета, ср. Малко дете, още непроходило; пеленаче.<br />същ. умал. бебенце, мн. бебенца, ср.<br />същ. умал. бебче, мн. бебчета, ср.<br />прил. бебешки, бебешка, бебешко, мн. бе`бешки. Бебешки плач. Бебешка играчка.
Синоними: детенце, рожба, чедо, кърмаче, пеленаче, сукалче бебе, бебето, бебета, бебетата

вж. бе`бе бебенце, бебенцето, бебенца, бебенцата

вж. бе`бе бебешки, бебешкия, бебешкият, бебешка, бебешката, бебешко, бебешкото, бебешки, бебешките

вж. бе`бе бебче, бебчето, бебчета, бебчетата

мн. бега`чи, м.
1. Човек, който умее да бяга бързо.
2. Спортист, който участва в състезания по бягане.
3. Вид велосипед за спортни състезания по колоездене. бегач, бегача, бегачът, бегачи, бегачите, бегачи, бегачо

мн. бегълции беглеци, м. Човек, който тайно е напуснал мястото, където трябва да бъде; който е избягал отнякъде.
Синоними: бежанец, емигрант, отстъпник, дезертьор, предател, изгнаник, разбойник беглец, беглеца, беглецът, бегълци, бегълците, бегълци, беглецо

м., само ед.
1. ист. Данък в натура или в пари за феодалния владетел (бей) в Османската империя.
2. ист. Данък върху овцете и козите в натура или в пари след Освобождението на България. беглик, беглика, бегликът, беглици, беглиците, беглика

мн. бегликчи`и, м. ист. Човек, който е събирал данъка беглик. бегликчия, бегликчията, бегликчията, бегликчии, бегликчиите, бегликчии, бегликчийо

вж. бе`гъл
Синоними: набързо, повърхностни, незадълбочено, отгоре-отгоре

нареч. С тичане, с бягане. Изкачи стълбите бегом. • Бегом (марш)! Команда в армията за бягане.
Синоними: бежешком, бежешката, търчешком, търчешката, тичешком, тичешката, тичайки, бягайки, с бягане

мн. бего`нии, ж. Декоративно растение със сърцевидни пъстри листа. бегония, бегонията, бегонии, бегониите

бегла, бегло, мн. бегли, прил.<br />1. Който е едва забележим. <em>Бегла усмивка.</em><br />2. Който трае кратко; бърз. <em>Бегли срещи.</em><br />3. Който е повърхностен, незадълбочен. <em>Бегли бележки.</em><br />нареч. бегло. Погледнах го бегло. Познавам го бегло.
Синоними: бърз, кратък, повърхностен, външен, привиден, незадълбочен, краткотраен, преходен, мимолетен, ефимерен, непълен, схематичен бегъл, беглия, беглият, бегла, беглата, бегло, беглото, бегли, беглите

мн. беди`, ж.
1. Нещастие, неприятност. Сполетя ме беда.
2. Неволя, лишение. Народни беди.
Синоними: неволя, нещастие, бедствие, злощастие, злополучие, злочестина, тегло, теглило, изпитание, изпития, злина, зло, напаст, гибел, поразия, злополука, опасност, премеждие, катастрофа, болка, мъка, скръб, внезапно бедствие, голямо нещастие, наказание, страдание, неприятности, пакост, вреда, повреда, разрушения, беля, неприятност, трудност, затруднение, нужда, лишение, усилие, зор, мъчнотия, усложнение, проблем беда, бедата, беди, бедите

бедна, бедно, мн. бедни, прил.<br />1. Който живее в материални и парични лишения и недоимък. <em>Беден човек. Бедна държава.</em><br />2. Прен. Оскъден, недостатъчен. <em>Бедна природа. Бедно въображение.</em><br />3. Прен. Обикн. членувано. Нещастен, жалък. <em>Бедната котка, колко е отслабнала!</em><br />прил. умал. бедничък, бедничка, бедничко, мн. беднички.<br />нареч. бедно. Живеем бедно.
същ. бедност, бедността, ж. Живеем в бедност.
същ. _беднота`, ж]]. Навсякъде беднота.
Синоними: безимотен, бедняк, сиромах, бездомен, просяк, в неволя, изпаднал, нуждаещ се, притеснен, несъстоятелен, гол и бос, оголял, гол като пушка, гол като тояга, окъсан, дрипав, оскъден, лишен, недостатъчен, ограничен, малък, окаян, нещастен, злощастен, злочест, клет, клетник, окаяник, изоставен, клеветен, набедяван, наклеветяван, хулен, охулван, бедняшки, сиромашки, скромен, горък, безпаричен, без пари, гол, слаб, неплодороден, прост, непретенциозен, тесен, сбутан, жалък беден, бедния, бедният, бедна, бедната, бедно, бедното, бедни, бедните

бедне`еш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. Ставам все по-беден; обеднявам. Държавата беднее. беднея, беднеем, беднееш, беднеете, беднее, беднеят, беднях, бедняхме, бедня, бедняхте, бедня, бедняха, беднеех, беднеехме, беднееше, беднеехте, беднееше, беднееха, беднял съм, бедняла съм, бедняло съм, беднели сме, беднял си, бедняла си, бедняло си, беднели сте, беднял е, бедняла е, бедняло е, беднели са, бях беднял, бях бедняла, бях бедняло, бяхме беднели, беше беднял, беше бедняла, беше бедняло, бяхте беднели, беше беднял, беше бедняла, беше бедняло, бяха беднели, ще беднея, ще беднеем, ще беднееш, ще беднеете, ще беднее, ще беднеят, ще съм беднял, ще съм бедняла, ще съ

вж. бе`ден бедничък, бедничкия, бедничкият, бедничка, бедничката, бедничко, бедничкото, беднички, бедничките

вж. бе`ден
Синоними: беднотия, сиромашия, немотия, босотия, нищета, оскъдица, глад, мизерия, липса, лишение, безпаричие, недостатъчност, лишения, нужда бедност, бедността, бедности, бедностите

ж., само ед. Бедност, сиромашия. Беднотията го е притиснала.
Синоними: бедност, сиромашия, гладория, глад, бедни хора, бедняци, сиромаси, нищета, немотия беднотия, беднотията, беднотии, беднотиите

мн. бедняци, м. Беден човек; сиромах. <em>Само бедняци се събират тук.</em><br />прил. бедняшки, бедняшка, бедняшко, мн. бедня`шки. Бедняшки къщи.
Синоними: сиромах, бездомник, просяк, гол и бос, голтак бедняк, бедняка, беднякът, бедняци, бедняците, бедняци, бедняко

вж. бедня`к
Синоними: оскъдно, сиромашии, беден, сиромашки, скромен, нещастен, клет, горък бедняшки, бедняшкия, бедняшкият, бедняшка, бедняшката, бедняшко, бедняшкото, бедняшки, бедняшките

вж. бедро` бедрен, бедрения, бедреният, бедрена, бедрената, бедрено, бедреното, бедрени, бедрените

бедреста, бедресто, мн. бе`дрести, прил. Който е с дълги или едри бедра. Бедреста жена. бедрест, бедрестия, бедрестият, бедреста, бедрестата, бедресто, бедрестото, бедрести, бедрестите

мн. бедра, ср.<br />1. Горната част на крака — от коляното нагоре. <em>Дълги бедра.</em><br />2. Спец. В геометрията — всяка от двете равни страни на триъгълник.<br />прил. бедрен, бедрена, бедрено, мн. бе`дрени (в 1 знач.). Бедрена кост.
Синоними: кълка, бут, баджак бедро, бедрото, бедра, бедрата

бе`дстваш, несв. Живея в мизерия и немотия. Войната продължава, народът бедства. бедствам, бедстваме, бедстваш, бедствате, бедства, бедстват, бедствах, бедствахме, бедства, бедствахте, бедства, бедстваха, бедствах, бедствахме, бедстваше, бедствахте, бедстваше, бедстваха, бедствал съм, бедствала съм, бедствало съм, бедствали сме, бедствал си, бедствала си, бедствало си, бедствали сте, бедствал е, бедствала е, бедствало е, бедствали са, бях бедствал, бях бедствала, бях бедствало, бяхме бедствали, беше бедствал, беше бедствала, беше бедствало, бяхте бедствали, беше бедствал, беше бедствала, беше бедствало, бяха бедствали, ще бедствам, ще бедств

вж. бе`дствие
Синоними: гибелен, пагубен, съкрушителен, катастрофален, съсипателен, злополучен, злощастен, нещастен бедствен, бедствения, бедственият, бедствена, бедствената, бедствено, бедственото, бедствени, бедствените

мн. бедствия, ср. Голяма обществена беда; напаст, катастрофа. <em>Природно бедствие.</em><br />прил. бедствен, бедствена, бедствено, мн. бе`дствени. Бедствено положение.
Синоними: беда, зло, нещастие, злочестина, злощастие, напаст, поразия, гибел, съсипия, катастрофа, злополука, изпития, изпитание, болка, мъка, неволя, страдание, бич, злополучие, скръб, недъг бедствие, бедствието, бедствия, бедствията

бе`дствуваш, несв. Бедствам.
Синоними: изпаднал съм в мизерия, съм в неволя, страдам, мъча се, съм в лишения бедствувам, бедствуваме, бедствуваш, бедствувате, бедствува, бедствуват, бедствувах, бедствувахме, бедствува, бедствувахте, бедствува, бедствуваха, бедствувах, бедствувахме, бедствуваше, бедствувахте, бедствуваше, бедствуваха, бедствувал съм, бедствувала съм, бедствувало съм, бедствували сме, бедствувал си, бедствувала си, бедствувало си, бедствували сте, бедствувал е, бедствувала е, бедствувало е, бедствували са, бях бедствувал, бях бедствувала, бях бедствувало, бяхме бедствували, беше бедствувал, беше бедствувала, беше бедствувало, бяхте бедствували, б

мн. бедуини, м. Лице от номадско арабско племе в пустините.<br />прил. бедуински, бедуинска, бедуинско, мн. бедуи`нски. бедуин, бедуина, бедуинът, бедуини, бедуините, бедуина

арабски чергари от скитническо арабско племе в Арабия и Северна Африка

мн. бедуи`нки, ж. Жена бедуин. бедуинка, бедуинката, бедуинки, бедуинките

вж. бедуи`н бедуински, бедуинския, бедуинският, бедуинска, бедуинската, бедуинско, бедуинското, бедуински, бедуинските

бедиш, мин. св. бедих, мин. прич. беди`л, несв.; Кого. Разг. Клеветя, обвинявам несправедливо; нарочвам.
Синоними: набедявам, клеветя, наклеветявам, виня, хуля, злословя, обвинявам бедя, бедим, бедиш, бедите, беди, бедят, бедих, бедихме, беди, бедихте, беди, бедиха, бедях, бедяхме, бедеше, бедяхте, бедеше, бедяха, бедил съм, бедила съм, бедило съм, бедили сме, бедил си, бедила си, бедило си, бедили сте, бедил е, бедила е, бедило е, бедили са, бях бедил, бях бедила, бях бедило, бяхме бедили, беше бедил, беше бедила, беше бедило, бяхте бедили, беше бедил, беше бедила, беше бедило, бяха бедили, ще бедя, ще бедим, ще бедиш, ще бедите, ще беди, ще бедят, ще съм бедил, ще съм бедила, ще съм бедило, ще сме бедили, ще си бедил, ще си бедила, ще си бедило, ще сте бедили

мн. бежанци, м. Човек, който е напуснал родното си място поради преследване, войни, размирици и др. обстоятелства. <em>Те са бежанци от Тракия.</em><br />прил. бежански, бежанска, бежанско, мн. бежански`. Бежански лагер.
Синоними: беглец, изгонен, емигрант бежанец, бежанеца, бежанецът, бежанци, бежанците, бежанци, бежанецо

мн. бежанки`, ж. Жена бежанец. бежанка, бежанката, бежанки, бежанките

вж. бежане`ц бежански, бежанския, бежанският, бежанска, бежанската, бежанско, бежанското, бежански, бежанските

нареч. Бежешком.

нареч. Бягайки, тичайки. Бежешком им подхвърляше бонбони.

бежова, бежово, мн. бе`жови, прил. Който има цвят между светлокафяв и кремав. Бежов пуловер. бежов, бежовия, бежовият, бежова, бежовата, бежово, бежовото, бежови, бежовите

предлог.
1. За означаване на отсъствие, липса. Кафе без захар. Тя закъсня, тръгнахме без нея.
2. За означаване на недостиг. Все така караме — без пари. Храна без витамини.
* Без време. — Преждевременно, не навреме.
* Без да. — Съюз. За въвеждане на подчинено изречение за начин, което означава отсъствие на действие. Говориш, без да мислиш.
* Без съмнение. — Несъмнено, положително.
Синоними: освен, с изключение, изключая, с изключение на, като се изключи

безапелационна, безапелационно, мн. безапелационни, прил. Който не допуска, не търпи възражения; категоричен. <em>Безапелационен тон.</em><br />нареч. безапелационно. Заявявам безапелационно. Побеждавам безапелационно.
същ. безапелационност, безапелационността, ж.
Синоними: недопускащ възражение, положителен, решителен безапелационен, безапелационния, безапелационният, безапелационна, безапелационната, безапелационно, безапелационното, безапелационни, безапелационните

вж. безапелацио`нен

вж. безапелацио`нен безапелационност, безапелационността, безапелационности, безапелационностите

безбожна, безбожно, мн. безбожни, прил. Който е безсъвестен, нечестен; недопустим. <em>Безбожен лъжец. Безбожни цени.</em><br />нареч. безбожно. Безбожно скъпо.
Синоними: възмутителен, позорен, срамен, скандален, безобразен, нечуван, нерелигиозен, невярващ, безверен безбожен, безбожния, безбожният, безбожна, безбожната, безбожно, безбожното, безбожни, безбожните

ср., само ед. Липса на вяра; атеизъм.
Синоними: атеизъм безбожие, безбожието, безбожия, безбожията

мн. безбо`жници, м.
1. Човек, който не вярва в бог; неверник.
2. Прен. Човек с безбожни прояви и постъпки.
Синоними: нерелигиозен, атеист, свободомислещ, безверен, безверник, фармасон, еретик, езичник, поганец, богохулник, нечестивец безбожник, безбожника, безбожникът, безбожници, безбожниците, безбожници, безбожнико

безбожничиш, мин. св. безбожничих, мин. прич. безбо`жничил, несв. Проявявам се като безбожник.

безбройна, безбройно, мн. безбро`йни, прил. Който е неизброим, многоброен, неизчерпаем. Безбройни редици.
Синоними: безчетен, несчетен, несметен, многоброен, многочислен, безчислен, неизчислим, неизброим, безкраен, неизчерпаем, неизмерим безброен, безбройния, безбройният, безбройна, безбройната, безбройно, безбройното, безбройни, безбройните

нареч. Само в съчетание със съществителни имена в множествено число — много, извънредно много. Имам да ти казвам безброй неща.

—-

безброят, безброя, само ед., м. Неизброимо множество.
Синоними: безчет, много безброй, безброя, безброят

ж., само ед. Отсъствие, липса на добър вкус. Пълна безвкусица е обзавеждането му вкъщи.
Синоними: безвкусие, блудкавост, нелепост, безсмислица, глупост, нескопосана работа, буламач безвкусица, безвкусицата, безвкусици, безвкусиците

ср., само ед. Отсъствие на държавна или местна власт; анархия. В това безвластие всеки прави каквото си иска.
Синоними: анархия, междуцарствие, междувластие, безначалие, беззаконие, безредие безвластие, безвластието, безвластия, безвластията

мед. вж. абулия
Синоними: безхарактерност, слабоволие, слабодушие, малодушие, слабохарактерност, колебливост, нерешителност, непоследователност, непостоянство безволие, безволието, безволия, безволията

безвъзвратна, безвъзвратно, мн. безвъзвратни, прил. Който не може да се върне, не може да се предотврати. <em>Безвъзвратна загуба.</em><br />нареч. безвъзвратно. Изчезна безвъзвратно.
същ. безвъзвратност, безвъзвратността, ж.
Синоними: окончателен, неотменим, неповратим, решителен, категоричен, неизбежен, наложителен, предопределен, съдбоносен, фатален, непредотвратим, несъбираем, непоправим, незаменим, невъзвратим, неотменен безвъзвратен, безвъзвратния, безвъзвратният, безвъзвратна, безвъзвратната, безвъзвратно, безвъзвратното, безвъзвратни, безвъзвратните

вж. безвъзвра`тен
Синоними: окончателно, веднъж завинаги, неповратимо

вж. безвъзвра`тен безвъзвратност, безвъзвратността, безвъзвратности, безвъзвратностите

безвъзмездна, безвъзмездно, мн. безвъзме`здни, прил. Който се предоставя даром, за който нищо не се иска насреща. Безвъзмезден труд.
нареч. безвъзмездно. Помагам безвъзмездно. Давам безвъзмездно.
Синоними: безплатен, безпаричен, даром, гратис, безкористен, безрезервен, доброволен безвъзмезден, безвъзмездния, безвъзмездният, безвъзмездна, безвъзмездната, безвъзмездно, безвъзмездното, безвъзмездни, безвъзмездните

вж. безвъзме`зден
Синоними: напразно, залудо, без полза, безплатно

безгласна, безгласно, мн. безгласни, прил.<br />1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив. <em>Безгласно упорство.</em><br />2. Прен. Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита. <em>Безгласна личност.</em><br />нареч. безгласно (в 1 знач.). Той гледаше на всичко това безгласно.
Синоними: безмълвен, ням, мълчалив, тих, беззвучен, глух, безсловесен, безшумен, замлъкнал безгласен, безгласния, безгласният, безгласна, безгласната, безгласно, безгласното, безгласни, безгласните

вж. безгла`сен

безгранична, безгранично, мн. безгранични, прил.<br />1. Който няма видими граници; просторен, обширен, необхватен. <em>Безгранична равнина.</em><br />2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям. <em>Безгранична радост.</em><br />нареч. безгранично (във 2 знач.). Безгранично предан.
Синоними: неограничен, безпределен, безбрежен, безмерен, неизмерим, безкраен, необятен, безконечен, бездънен, грамаден, обширен, извънмерен, голям, изключителен, огромен, необхватен, просторен, чрезмерен, преувеличен, извънреден, нескончаем, вечен, изобилен, щедър, несметен, в неограничен брой, без ограничение безграничен, безграничния, безграничният, безгранична, безграничната, безгранично, безграничното, безгранични, безграничните

вж. безграни`чен

безгрешна, безгрешно, мн. безгре`шни, прил. Който няма грехове или не допуска грешки. Няма безгрешни хора.
Синоними: безпогрешен, непогрешим, точен, верен, сигурен, правдив, изправен, непорочен, чист, невинен, праведен, свят, като светец безгрешен, безгрешния, безгрешният, безгрешна, безгрешната, безгрешно, безгрешното, безгрешни, безгрешните

безгрижна, безгрижно, мн. безгрижни, прил. Който няма грижи или изразява отсъствие на грижи. <em>Безгрижен човек. Безгрижно детство.</em><br />нареч. безгрижно. Усмихвам се безгрижно.
същ. безгри`жие, ср. Твоето безгрижие ме удивлява.
Синоними: охолен, волен, нехаен, небрежен, немарлив, празен, суетен, детински, наивен, равнодушен, апатичен, безучастен, ленив, незаинтересуван, весел, доволен, щастлив, самодоволен, лекомислен, несериозен, пет пари не дава, безразсъден, вироглав, необуздан, необмислен, неразумен, дързък, неблагоразумен, добродушен, приветлив, общителен, игрив, сърдечен, жив, оживен, жизнерадостен безгрижен, безгрижния, безгрижният, безгрижна, безгрижната, безгрижно, безгрижното, безгрижни, безгрижните

вж. безгри`жен
Синоними: охолност, волност, празнота, суетност, равнодушие, индиферентност, незаинтересованост, нехайство, небрежност, веселие, спокойствие, рахатлък безгрижие, безгрижието, безгрижия, безгрижията

безгръбначна,базгръбначно,мн. безгръбначни. 1. В биологията — за животно, което няма гръбнак. 2. Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер,който угодничи;сервилен.

безгръбначна, безгръбначно, мн. безгръбна`чни, прил.
1. Спец. В биологията — за животно, което няма гръбнак.
2. Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер, който угодничи; сервилен.
Синоними: коленопреклонен, угодлив, сервилен, низък, подъл, безхарактерен, мекотелен безгръбначен, безгръбначния, безгръбначният, безгръбначна, безгръбначната, безгръбначно, безгръбначното, безгръбначни, безгръбначните

бездарна, бездарно, мн. бездарни, прил. Който е лишен от талант, от дарба; посредствен. <em>Бездарен поет. Бездарно произведение.</em><br />същ. бездарност, бездарността`, ж. Бездарността е много пробивна.
Синоними: неспособен, некадърен, несръчен, непохватен, тъп, глупав, посредствен, негодник, нескопосан, неправилен, безсмислен бездарен, бездарния, бездарният, бездарна, бездарната, бездарно, бездарното, бездарни, бездарните

мн. безда`рници, м. Бездарен човек.
Синоними: некадърник, негодник, тъпак бездарник, бездарника, бездарникът, бездарници, бездарниците, бездарници, бездарнико

мн. безда`рници, ж. Жена бездарник. бездарница, бездарницата, бездарници, бездарниците

вж. безда`рен
Синоними: неспособност, некадърност, несръчност, непохватност, неумение, тъпота, посредственост бездарност, бездарността, бездарности, бездарностите

безде`йстваш, несв. Стоя, без да проявявам дейност; не работя, нищо не правя. Времето минава, а ние бездействаме. Машините бездействат. бездействам, бездействаме, бездействаш, бездействате, бездейства, бездействат, бездействах, бездействахме, бездейства, бездействахте, бездейства, бездействаха, бездействах, бездействахме, бездействаше, бездействахте, бездействаше, бездействаха, бездействал съм, бездействала съм, бездействало съм, бездействали сме, бездействал си, бездействала си, бездействало си, бездействали сте, бездействал е, бездействала е, бездействало е, бездействали са, бях бездействал, бях бездействала, бях бездействало, бяхме бездействали, беше бездействал, беше бездействала

безде`йствуваш, несв. Бездействам.
Синоними: стоя безучастен, нехая, безделнича, немаря, пасувам, скръстил съм ръце, стоя пасивен, скръствам ръце, нищо не правя, стоя със скръстени ръце, не работя, съм апатичен, дремя, спя, проспивам, клатя си краката, излежавам се, лентяйствувам, зяпам, бавя се, чакам, изчаквам, шляя се, мотам се, приспивам, правя сънлив, спирам, в застой съм, инертен съм бездействувам, бездействуваме, бездействуваш, бездействувате, бездействува, бездействуват, бездействувах, бездействувахме, бездействува, бездействувахте, бездействува, бездействуваха, бездействувах, бездействувахме, бездействуваше, бездействувахте, бездействуваше, бездействуваха, бездействувал съм, бездействувала съм, бездействувало съм, бездействували сме, бездействувал си, бездействувала си, бездействувало си, бездействували сте, бездействувал е, бездействувала е, бездействувало е, бездействували са, бях бездействувал, бях бездействувала, бях

ср., само ед. Прекарване на времето без работа; липса на желание за работа, лентяйство. Животът му мина в безделие.
Синоними: безделничество, празнота, бездействие, безгрижие, готованщина, леност, мързел, лентяйство, нехайство, немарливост безделие, безделието, безделия, безделията

мн. безде`лници, м. Човек, на когото не му се работи; лентяй. Само безделниците стоят по цял ден в кафенетата.
Синоними: лентяй, нехранимайко, пройдоха, непрокопсаник, негодник, негодяй, ленивец, гамен, скитник, празноскитащ, лумпен, хайлазин, паразит, търтей, готован, разпуснат, мързеливец, готованец, празноскитащ човек безделник, безделника, безделникът, безделници, безделниците, безделници, безделнико

безделничиш, мин. св. безделничих, мин. прич. безде`лничил, несв. Прекарвам времето си в безделие; отдавам се на безделие. По цял ден безделничат, чудят се какво да правят.
Синоними: нехая, лентяйствувам, стоя безучастен, бездействувам, хайлазувам, излежавам се, клатя си краката, шляя се безделнича, безделничим, безделничиш, безделничите, безделничи, безделничат, безделничих, безделничихме, безделничи, безделничихте, безделничи, безделничиха, безделничех, безделничехме, безделничеше, безделничехте, безделничеше, безделничеха, безделничил съм, безделничила съм, безделничило съм, безделничили сме, безделничил си, безделничила си, безделничило си, безделничили сте, безделничил е, безделничила е, безделничило е, безделничили са, бях безделничил, бях безделничила, бях безделничило, бяхме безделничили, беше безделничил, беше безделничила, б

бездиханна, бездиханно, мн. бездиханни, прил. Спец. В поезията и литературата — който не диша; безжизнен, мъртъв.<br />същ. бездиханност, бездиханността`, ж.
Синоними: мъртъв, безчувствен, безжизнен бездиханен, бездиханния, бездиханният, бездиханна, бездиханната, бездиханно, бездиханното, бездиханни, бездиханните

вж. бездиха`нен бездиханност, бездиханността, бездиханности, бездиханностите

мн. бе`здни, ж.
1. Много дълбока пропаст.
2. Прен. Нещо безкрайно и неизмеримо.
Синоними: пропаст, яма, глъбина, дълбочина, дълбина, ад, пъкъл, преизподня, провала бездна, бездната, бездни, бездните

нареч. Непременно, несъмнено, сигурно, и без това.

бездушна, бездушно, мн. бездушни, прил.<br />1. Който не проявява съчувствие и отзивчивост; безсърдечен. <em>Бездушно отношение.</em><br />2. Който е лишен от живо чувство, от яркост. <em>Бездушна игра на актьорите.</em><br />нареч. бездушно. Гледам бездушно чуждата трагедия. Усмихвам се бездушно.
Синоними: мъртъв, безчувствен, безжалостен, безсърдечен, безжизнен, безучастен, равнодушен, хладен, студен, апатичен, безразличен, неотзивчив, вял, безстрастен, отпуснат, инертен бездушен, бездушния, бездушният, бездушна, бездушната, бездушно, бездушното, бездушни, бездушните

ср., само ед. Отсъствие на съчувствие и отзивчивост; безсърдечие. Отнася се с бездушие към проблемите на хората.
Синоними: безсърдечие, апатия, равнодушие, студенина, безразличие, безчувственост, безсърдечност бездушие, бездушието, бездушия, бездушията

бездънна, бездънно, мн. бездъ`нни, прил.
1. Който е извънредно дълбок; безкраен, безграничен. Бездънна пропаст.
2. Ирон. Който поглъща или побира голямо количество. Бездънно гърло.
Синоними: дълбок, безкраен, безмерен, неизмерим, безграничен, необхватен бездънен, бездънния, бездънният, бездънна, бездънната, бездънно, бездънното, бездънни, бездънните

безжизнена, безжизнено, мн. безжизнени, прил.<br />1. Мъртъв; без признаци на живот. <em>Безжизнено тяло. Безжизнена планета.</em><br />2. Прен. Който е лишен от изразителност; неподвижен, безчувствен. <em>Безжизнен поглед.</em><br />същ. безжизненост, безжизнеността`, ж.
Синоними: мъртъв, бездиханен, безчувствен, бездушен, анемичен, безкръвен, неодухотворен, безучастен, равнодушен, студен, неподвижен, инертен, флегматичен, бездеен, изчерпан, непроизводителен, еднообразен, безинтересен, безцветен, блудкав, безстрастен, невъзмутим, отпуснат, вял, неемоционален, апатичен безжизнен, безжизнения, безжизненият, безжизнена, безжизнената, безжизнено, безжизненото, безжизнени, безжизнените

вж. безжи`знен
Синоними: безчувственост, бездушност, равнодушие, безучастие, студенина, хладина, апатия, инертност, отпуснатост, безстрастност, флегматичност безжизненост, безжизнеността, безжизнености, безжизненостите

беззаветна, беззаветно, мн. беззаветни, прил. Всеотдаен, самоотвержен. <em>Беззаветна любов.</em><br />нареч. беззаветно.
Синоними: безкористен, всеотдаен, самоотвержен, безрезервен, предан беззаветен, беззаветния, беззаветният, беззаветна, беззаветната, беззаветно, беззаветното, беззаветни, беззаветните

вж. беззаве`тен

мн. беззако`ния, ср.
1. Само ед. Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони. Не може да се управлява в беззаконие.
2. Нарушение на закона; произвол. Това предразполага към беззаконие. Постоянно върши беззакония.
Синоними: неправда, несправедливост, кривда, неуправия, неуредица, безправно, безредие, безвластие, анархия, междуцарствие, своеволие, безотговорност, безчинство, злочинство, престъпление беззаконие, беззаконието, беззакония, беззаконията

беззвучна, беззвучно, мн. беззвучни, прил. Който не издава звук или който е лишен от звучност.<br />същ. беззвучност, беззвучността`, ж.
* Беззвучна съгласна. — Спец. В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.
Синоними: безмълвен, безгласен, ням, мълчалив, безсловесен, тих, спокоен, глух, безизразен, без резонанс беззвучен, беззвучния, беззвучният, беззвучна, беззвучната, беззвучно, беззвучното, беззвучни, беззвучните

безизразна, безизразно, мн. безизразни, прил. Който нищо не изразява, който няма израз. <em>Безизразни очи.</em><br />същ. безизразност, безизразността`, ж.
Синоними: беззвучен, без резонанс, глух, безразличен, равнодушен, безучастен безизразен, безизразния, безизразният, безизразна, безизразната, безизразно, безизразното, безизразни, безизразните

вж. бези`зразен безизразност, безизразността, безизразности, безизразностите

ж., само ед. Безизходно състояние. Изпадам в безизходица.
Синоними: безизходност, затруднение, мъчнотия, трудност, усложнение, безнадеждност, отчаяние, криза, невъзможност, лабиринт, задънена улица, сляпа улица, чакмак-сокак, омагьосан кръг безизходица, безизходицата, безизходици, безизходиците

м., само ед. Преработено растително масло за блажни бои или за грундиране.
прил. безирен, безирена, безирено, мн. безирени. безир, безира, безирът, безири, безирите, безира

вж. бези`р безирен, безирения, безиреният, безирена, безирената, безирено, безиреното, безирени, безирените

мн. безистени, (два) безистена, м. Голяма сводеста сграда с вътрешни магазини. безистен, безистена, безистенът, безистени, безистените, безистена

безкасова, безкасово, мн. безка`сови, прил. При който не се използват пари в брой. Безкасово плащане. безкасов, безкасовия, безкасовият, безкасова, безкасовата, безкасово, безкасовото, безкасови, безкасовите

безкомпромисна, безкомпромисно, мн. безкомпромисни, прил. Който не прави, не допуска и не е свързан с компромиси. <em>Безкомпромисен човек. Безкомпромисно решение.</em><br />нареч. безкомпромисно.
същ. безкомпромисност, безкомпромисността, ж.
Синоними: праволинеен, принципиален, непреклонен, несклоняем, неотстъпчив, упорит, твърд безкомпромисен, безкомпромисния, безкомпромисният, безкомпромисна, безкомпромисната, безкомпромисно, безкомпромисното, безкомпромисни, безкомпромисните

вж. безкомпро`мисен

вж. безкомпро`мисен безкомпромисност, безкомпромисността, безкомпромисности, безкомпромисностите

безконечна, безконечно, мн. безконечни, прил. Безкраен (в 1 и 2 знач.). <em>Безконечно пространство. Безконечни мъки. Безконечни разговори.</em><br />нареч. безконечно.
Синоними: безкраен, безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен, необхватен, необятен, неизмерим, обширен, нескончаем, вечен, неизменен безконечен, безконечния, безконечният, безконечна, безконечната, безконечно, безконечното, безконечни, безконечните

вж. безконе`чен

безконтролна, безконтролно, мн. безконтролни, прил. Който не се контролира или не може да се подложи на контрол. <em>Безконтролно движение.</em><br />нареч. безконтролно. Действам безконтролно.
Синоними: безнадзорен, безотговорен, неотговорен, своеволен, безнаказан, безчинен, безреден, беззаконен, незаконен безконтролен, безконтролния, безконтролният, безконтролна, безконтролната, безконтролно, безконтролното, безконтролни, безконтролните

вж. безконтро`лен

безкористна, безкористно, мн. безкористни, прил. Който е лишен от корист. <em>Безкористна помощ.</em><br />нареч. безкористно. Нищо не върши безкористно.
същ. безкористност, безкористността, ж. Отличава се с безкористност.
Синоними: безвъзмезден, честен, предан, съвестен, скрупулен, правдив, добродетелен, безплатен, доброволен, самоотвержен, себеотрицателен, самопожертвувателен безкористен, безкористния, безкористният, безкористна, безкористната, безкористно, безкористното, безкористни, безкористните

вж. безко`ристен

вж. безко`ристен безкористност, безкористността, безкористности, безкористностите

безкрайна, безкрайно, мн. безкрайни, прил.<br />1. Който няма край, предел. <em>Това поле сякаш е безкрайно.</em><br />2. Който е твърде продължителен, който отнема много време. <em>Безкрайно чакане по опашки.</em><br />3. Който е в много висока степен. <em>Безкрайна любов.</em><br />нареч. безкрайно. Безкрайно съжалявам. Безкрайно добър.
Синоними: безконечен, безпределен, безграничен, безмерен, безбрежен, необятен, необхватен, необозрим, неограничен, неизмерим, несъизмерим, голям, обширен, грамаден, непрестанен, непрекъснат, нескончаем, постоянен, продължителен, безспирен, вечен, многоброен, многократен, неизменен, несметен, бездънен, в неограничен брой, без ограничение, често повтарящ се безкраен, безкрайния, безкрайният, безкрайна, безкрайната, безкрайно, безкрайното, безкрайни, безкрайните

1. Същ. безкра̀ят, безкра̀я, само ед., м. Безкрайно пространство. Изчезвам в безкрая.
2. Нареч. Безкрайно. Ще чакаме безкрай.
Синоними: (същ.) безкрайност, безконечност, необятност, безграничност, вечност, безпределност, (същ.) безбрежност

вж. безкра`ен
Синоними: безкрай, безпределно, безконечно, нескончаемо, безспирно, безспир, вечно, продължително, много, богато, щедро, изобилно, извънредно много, в голяма степен, напълно, прекалено, извънредно, неограничено, до безкрайност, за неопределено време

безкрайността`, само ед., ж. Безкрай (в 1 знач.).
Синоними: безконечност, необятност, безкрай, безграничност, вечност, безпределност, безбрежност безкрайност, безкрайността, безкрайности, безкрайностите

безлихвена, безлихвено, мн. безли`хвени, прил. За който не се плаща лихва. Безлихвен заем. безлихвен, безлихвения, безлихвеният, безлихвена, безлихвената, безлихвено, безлихвеното, безлихвени, безлихвените

безлична, безлично, мн. безлични, прил. Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености. <em>Безлично същество. Безличен език и стил.</em><br />същ. безличие, ср.
Синоними: неопределен, обезличен, безлик, незначителен, нищожен, дребен, никакъв, мъчноопределим, невзрачен безличен, безличния, безличният, безлична, безличната, безлично, безличното, безлични, безличните

вж. безли`чен
Синоними: нищожество, нищо, нула, незначителност безличие, безличието, безличия, безличията

безлюдна, безлюдно, мн. безлюдни, прил. Който е без хора или е слабо населен. <em>Безлюдна улица.</em><br />същ. безлюдност, безлюдността`, ж.
Синоними: необитаем, ненаселен, пустинен, пуст, обезлюден, изоставен, без хора, недостъпен, непроходим, див, девствен, необитаван, запустял, занемарен, разрушен безлюден, безлюдния, безлюдният, безлюдна, безлюдната, безлюдно, безлюдното, безлюдни, безлюдните

вж. безлю`ден безлюдност, безлюдността, безлюдности, безлюдностите

безмерна, безмерно, мн. безмерни, прил. Който е много голям; огромен. <em>Безмерна радост.</em><br />нареч. безмерно. Безмерно щастлив.
Синоними: неизмерим, голям, чрезмерен, необхватен, необятен, огромен, обширен, несъизмерим, безкраен, безконечен, безбрежен, безграничен, безпределен, грамаден, просторен, неограничен, нескончаем, вечен, несметен безмерен, безмерния, безмерният, безмерна, безмерната, безмерно, безмерното, безмерни, безмерните

безметежна, безметежно, мн. безметежни, прил. Обикн. в литературата и поезията — тих, спокоен, несмущаван от нищо. <em>Безметежно детство.</em><br />нареч. безметежно. Живея безметежно.
същ. безметежност, безметежността, ж.
Синоними: безбурен, тих, спокоен, несмущаван, необезпокояван, без особени събития безметежен, безметежния, безметежният, безметежна, безметежната, безметежно, безметежното, безметежни, безметежните

вж. безмете`жен безметежност, безметежността, безметежности, безметежностите

безмилостна, безмилостно, мн. безмилостни, прил. Който не проявява милост или който се извършва без милост и компромиси; жесток. <em>Безмилостен човек. Безмилостна борба.</em><br />нареч. безмилостно. Бия безмилостно.
Синоними: безсърдечен, немилостив, безжалостен, безчовечен, безчувствен, неумолим, коравосърдечен, зъл, лош, жесток, садист, свиреп, безпощаден, озверен, зверски, кръвожаден, варварски, суров, груб, корав, брутален, злобен, злостен, непримирим, ожесточен, неотстъпчив, непреклонен, строг, убийствен, унищожителен, безскрупулен безмилостен, безмилостния, безмилостният, безмилостна, безмилостната, безмилостно, безмилостното, безмилостни, безмилостните

безмитна, безмитно, мн. безми`тни, прил. Който е освободен от мито. Безмитен внос. Безмитна търговия. безмитен, безмитния, безмитният, безмитна, безмитната, безмитно, безмитното, безмитни, безмитните

безмълвна, безмълвно, мн. безмълвни, прил. 1. Който не проговаря или не издава шум; мълчалив, тих. <em>Той лежи безмълвен. Безмълвна планина.</em><br />2. Прен. Безропотен, покорен.<br />нареч. безмълвно. Гледам безмълвно.
същ. безмъ`лвие, ср. (в 1 знач.).
Синоними: безгласен, ням, мълчалив, безсловесен, тих, спокоен, беззвучен, глух, безшумен, замлъкнал безмълвен, безмълвния, безмълвният, безмълвна, безмълвната, безмълвно, безмълвното, безмълвни, безмълвните

вж. безмъ`лвен
Синоними: мълчание, тишина, глухота, покой, затишие, самота, пустиня, гробница, гроб, немота безмълвие, безмълвието, безмълвия, безмълвията

безнадеждна, безнадеждно, мн. безнадеждни, прил.<br />1. Който не дава надежда за подобрение. <em>Безнадеждно положение.</em><br />2. Който изразява отсъствие на надежда. <em>Безнадежден плач.</em><br />същ. безнадеждност, безнадеждността`, ж.
Синоними: обезсърчителен, отчаян, отчайващ, ненадежден, обезкуражителен, безутешен, тревожен, безизходен, изгубен, загубен, безвъзвратен, невъзвратим, изпуснат, изтърван, тъжен, мрачен, изоставен, самотен, неутешим, сиротен, нещастен, злочест, натъжен, опечален, печален, нерадостен, скръбен безнадежден, безнадеждния, безнадеждният, безнадеждна, безнадеждната, безнадеждно, безнадеждното, безнадеждни, безнадеждните

вж. безнаде`жден
Синоними: обезсърчение, униние, разочарование, обезверяване, отчаяние, безизходност, невъзможност безнадеждност, безнадеждността, безнадеждности, безнадеждностите

безнравствена, безнравствено, мн. безнравствени, прил. Който нарушава изискванията за нравственост. <em>Безнравствен човек.</em><br />същ. безнравственост, безнравствеността`, ж.
Синоними: порочен, неморален, покварен, развратен, аморален, деморализиран, разпуснат, безпътен, безсрамен, порнографен, нецеломъдрен, разгулен, невъздържан, увреждащ морално, принизяващ, вулгарен, безобразен безнравствен, безнравствения, безнравственият, безнравствена, безнравствената, безнравствено, безнравственото, безнравствени, безнравствените

вж. безнра`вствен
Синоними: порочност, аморалност, неморалност, разпуснатост, поквара, разврат, извратеност, безсрамие, нецеломъдрие, поквареност, развратност безнравственост, безнравствеността, безнравствености, безнравственостите

безобидна, безобидно, мн. безоби`дни, прил. Който не причинява обида или вреда. Безобидна шега.
Синоними: незлобив, невинен, добър, чистосърдечен, детински, наивен, глупав, безвреден, безопасен, простодушен, безхитростен, простичък безобиден, безобидния, безобидният, безобидна, безобидната, безобидно, безобидното, безобидни, безобидните

безобразна, безобразно, мн. безобра`зни, прил.
1. Който е крайно некрасив. Безобразна дреха.
2. Който предизвиква неодобрение, възмущение. Безобразно поведение.
Синоними: безформен, неправилен, нестроен, недодялан, грозен, уродлив, на нищо не прилича, отвратителен, безсрамен, безочлив, възмутителен, нахален, нереден, позорен, срамен, скандален, безбожен, нечуван, безчестен, проклет, ужасен, дяволски, абсурден, невъзможен, увреждащ морално, принизяващ, вулгарен, безнравствен безобразен, безобразния, безобразният, безобразна, безобразната, безобразно, безобразното, безобразни, безобразните

мн. безобра`зия, ср. Безобразна (във 2 знач.) проява или постъпка. Върша безобразия.
Синоними: безочие, безсрамие, нахалство, дебелоочие, наглост, скандал, срам, позор, маскарлък, нередност, неприятност, неудобство, беля безобразие, безобразието, безобразия, безобразията

мн. безобра`зници, м. Човек, който върши безобразия.
Синоними: безсрамник, безочливец, безочлив, нахалник, дебелоок безобразник, безобразника, безобразникът, безобразници, безобразниците, безобразници, безобразнико

безобразничиш, мин. св. безобразничих, мин. прич. безобра`зничил, несв. Върша безобразия. Той безобразничи, а всички мълчат. безобразнича, безобразничим, безобразничиш, безобразничите, безобразничи, безобразничат, безобразничих, безобразничихме, безобразничи, безобразничихте, безобразничи, безобразничиха, безобразничех, безобразничехме, безобразничеше, безобразничехте, безобразничеше, безобразничеха, безобразничил съм, безобразничила съм, безобразничило съм, безобразничили сме, безобразничил си, безобразничила си, безобразничило си, безобразничили сте, безобразничил е, безобразничила е, безобразничило е, безобразничили са, бях безобразничил, бях безобразничила, бях бе

безогледна, безогледно, мн. безогледни, прил. Който не подбира средства, за да постигне целта си. <em>Безогледен човек.</em><br />нареч. безогледно. Действам безогледно.
Синоними: необмислен, несъобразителен, безрезервен, урбулешки, краен, безскрупулен, безсъвестен, жесток, безмилостен безогледен, безогледния, безогледният, безогледна, безогледната, безогледно, безогледното, безогледни, безогледните

безответна, безответно, мн. безотве`тни, прил. Който не дава или не получава отговор. Стоя безответен.
Синоними: безмълвен, мълчалив, ням, глух, неотзивчив безответен, безответния, безответният, безответна, безответната, безответно, безответното, безответни, безответните

безотговорна, безотговорно, мн. безотговорни, прил. Който не проявява отговорност. <em>Безотговорно поведение.</em><br />нареч. безотговорно. Говоря безотговорно.
същ. безотговорност, безотговорността, ж. Проявявам безотговорност.
Синоними: неотговорен, безнаказан, безчинен, безконтролен, своеволен, разпасал си пояса, безреден, невменяем, несъзнателен, безсъзнателен, незаконен, беззаконен, безпричинен, неоправдан, произволен, изменчив, непостоянен, капризен, блуждаещ, неконцентриран, несъсредоточен, нестабилен, негоден за нищо, некадърен, презрян, необуздан, вироглав, инат, нетактичен, несериозен, съмнителен, не съвсем честен безотговорен, безотговорния, безотговорният, безотговорна, безотговорната, безотговорно, безотговорното, безотговорни, безотговорните

безотговорничиш, мин. св. безотговорничих, мин. прич. безотгово`рничил, несв. Действам безотговорно. безотговорнича, безотговорничим, безотговорничиш, безотговорничите, безотговорничи, безотговорничат, безотговорничих, безотговорничихме, безотговорничи, безотговорничихте, безотговорничи, безотговорничиха, безотговорничех, безотговорничехме, безотговорничеше, безотговорничехте, безотговорничеше, безотговорничеха, безотговорничил съм, безотговорничила съм, безотговорничило съм, безотговорничили сме, безотговорничил си, безотговорничила си, безотговорничило си, безотговорничили сте, безотговорничил е, безотговорничила е, безотговорничило е, б

вж. безотгово`рен
Синоними: необуздано, разпуснато

вж. безотгово`рен
Синоними: безнаказаност, безконтролност, своеволие, беззаконие, лекомислие, несериозност, вятърничавост безотговорност, безотговорността, безотговорности, безотговорностите

ср., само ед. Безсрамие, нахалство, наглост; безочливост.
Синоними: безсрамие, дебелоочие, тупе, цинизъм, нахалство, наглост, дързост, смелост, настойчивост, арогантност, неприличие, безобразие, произвол безочие, безочието, безочия, безочията

безочлива, безочливо, мн. безочливи, прил. Нахален, нагъл, дързък.<br />нареч. безочливо. Държи се безочливо.
същ. безочливост, безочливостта, ж. Проявявам безочливост.
Синоними: нахален, нагъл, арогантен, безсрамен, неприличен, дързък, дебелоок, циничен, безобразен, упорит, настойчив, смел, натрапчив, високомерен, надменен, пренебрежителен, нехаен, рязък, безцеремонен, нескромен, самоуверен, самонадеян безочлив, безочливия, безочливият, безочлива, безочливата, безочливо, безочливото, безочливи, безочливите

вж. безочли`в
Синоними: безочие, безсрамие, дебелоочие, тупе, цинизъм, нахалство, наглост, дързост, смелост, настойчивост, арогантност, неприличие, безобразие, произвол, високомерие, надменност безочливост, безочливостта, безочливости, безочливостите

безпардонна, безпардонно, мн. безпардонни, прил. Който е крайно безцеремонен.<br />нареч. безпардонно.
същ. безпардонност, безпардонността, ж. безпардонен, безпардонния, безпардонният, безпардонна, безпардонната, безпардонно, безпардонното, безпардонни, безпардонните

вж. безпардо`нен безпардонност, безпардонността, безпардонности, безпардонностите

безпартийна, безпартийно, мн. безпа`ртийни, прил. Който не членува в никаква политическа партия или не принадлежи на партия. Той е безпартиен. Безпартиен вестник. безпартиен, безпартийния, безпартийният, безпартийна, безпартийната, безпартийно, безпартийното, безпартийни, безпартийните

безперспективна, безперспективно, мн. безперспективни, прил. Който е лишен от перспективи, от изгледи за добро бъдеще. <em>Безперспективна работа.</em><br />същ. безперспективност, безперспективността`, ж. Безперспективността на заниманията ме отчайва.
Синоними: унил, потиснат, в мрачно настроение, мрачен безперспективен, безперспективния, безперспективният, безперспективна, безперспективната, безперспективно, безперспективното, безперспективни, безперспективните

вж. безперспекти`вен безперспективност, безперспективността, безперспективности, безперспективностите

безплатна, безплатно, мн. безплатни, прил. За който не се плаща. <em>Безплатно образование.</em><br />нареч. безплатно. Помагам му безплатно.
Синоними: безвъзмезден, безкористен, доброволен, свободен безплатен, безплатния, безплатният, безплатна, безплатната, безплатно, безплатното, безплатни, безплатните

безплодна, безплодно, мн. безплодни, прил.<br />1. Който не дава плод. <em>Безплодно дръвче.</em><br />2. Прен. Напразен, безрезултатен, безуспешен. <em>Безплодни опити.</em><br />същ. безплодност, безплодността`, ж. Творческа безплодност.
Синоними: ялов, неплодоносен, неплодороден, пуст, пустинен, безводен, сух, оскъден, празен, напразен, напуст, безуспешен, безрезултатен, безполезен, безсмислен, безпредметен, неефикасен, несполучлив, слаб, неоснователен, невлизащ в работа, неплодотворен, неуспешен, неуспял, изсъхнал безплоден, безплодния, безплодният, безплодна, безплодната, безплодно, безплодното, безплодни, безплодните

ср., само ед. Състояние на безплоден; безплодност.
Синоними: безводие, суша, неурожай, неплодородие, непроизводителност, оскъдица, яловост, стерилност, безрезултатност, сухост, безводност безплодие, безплодието, безплодия, безплодията

вж. безпло`ден безплодност, безплодността, безплодности, безплодностите

безплътна, безплътно, мн. безплътни, прил. Който няма тяло, плът; нематериален. <em>Безплътни сенки.</em><br />същ. безплътност, безплътността`, ж.
Синоними: безтелесен, кух, празен, невеществен, нематериален, духовен безплътен, безплътния, безплътният, безплътна, безплътната, безплътно, безплътното, безплътни, безплътните

вж. безплъ`тен
Синоними: невещественост, нематериалност, безтелесност, духовност безплътност, безплътността, безплътности, безплътностите

безпогрешна, безпогрешно, мн. безпогрешни, прил. Който не съдържа или не допуска грешки. <em>Безпогрешен усет.</em><br />нареч. безпогрешно. Ориентирам се безпогрешно.
същ. безпогрешност, безпогрешността, ж.
Синоними: безгрешен, непогрешим, изправен, точен, сигурен, верен, непорочен, солиден, благоразумен, сериозен безпогрешен, безпогрешния, безпогрешният, безпогрешна, безпогрешната, безпогрешно, безпогрешното, безпогрешни, безпогрешните

вж. безпогре`шен

вж. безпогре`шен
Синоними: непогрешимост, точност безпогрешност, безпогрешността, безпогрешности, безпогрешностите

безподобна, безподобно, мн. безподо`бни, прил.
1. Който няма подобен на себе си; единствен. Той е безподобен в тая роля.
2. Пренебр. Изключителен, извънредно голям. Безподобно нахалство.
Синоними: особен, несравним, един, единствен, оригинален, сам, различен, безпримерен, небивал, невиждан, нечуван, неподражаем, рядък, неокачествим, непристоен, недостоен, срамен, скандален, нямащ равен на себе си, безпрецедентен безподобен, безподобния, безподобният, безподобна, безподобната, безподобно, безподобното, безподобни, безподобните

безпокойна, безпокойно, мн. безпоко`йни, прил. Тревожен, неспокоен. Стоя безпокоен. Безпокойни времена.
Синоними: неспокоен, обезпокоен, смутен, тревожен, разтревожен, загрижен, раздразнен, смущаван, обезпокояван, задяван безпокоен, безпокойния, безпокойният, безпокойна, безпокойната, безпокойно, безпокойното, безпокойни, безпокойните

ср., само ед. Липса на спокойствие или нарушение на покоя. Обзема ме безпокойствие.
Синоними: безпокойство, неспокойствие, смут, смущение, тревога, аларма, възбуда, вълнение, трескавост, нервност, раздразнение, грижа, загриженост, дерт, кахър безпокойствие, безпокойствието, безпокойствия, безпокойствията

ср., само ед. Безпокойствие. Извинете ме за безпокойството.
Синоними: безпокойствие, неспокойствие, смут, смущение, тревога, аларма, възбуда, вълнение, трескавост, нервност, раздразнение, грижа, загриженост, дерт, кахър, неприятност, труд, затруднение, беля, опасение, обърканост, грижи, предпазливост, внимание, неприятности, напрежение, напрегнатост, неизвестност, несигурност, очакване, угризение, скрупули, колебание, стеснение безпокойство, безпокойството, безпокойства, безпокойствата

безпокоиш, мин. св. безпокоих, мин. прич. безпокои`л, несв.; Кого.
1. Нарушавам спокойствието или работата; преча. Не желая да ме безпокоят, докато работя.
2. Причинявам тревога, грижи. Твоето поведение ме безпокои.
безпокоя се. — За кого/за какво. Тревожа се. Безпокоя се за него.
Синоними: не давам мира, не оставям на мира, не давам спокойствие, смущавам, дразня, раздразням, нервирам, възбуждам, ядосвам, обезпокоявам, притеснявам, досаждам, отегчавам, дотягам, задявам, заглавиквам, додявам, стеснявам, затруднявам, тревожа, разтревожвам, мъча, измъчвам, застрашавам, алармирам, вадя душата, предизвиквам, унижавам, оскърбявам, огорчавам, закачам, тормозя, главоболя, причинявам неудобство на, обърквам, вълнувам, суетя се, сърдя, оплаквам се, карам се безпокоя, безпокоим, безпокоиш, безпокоите, безпокои, безпокоят, безпокоих, безпокоихме, безпокои, безпокоихте, безпокои, безпокоиха, безпокоях, безпокояхме, безпокоеше, безпокояхте, безпокоеше, безпокояха, безпокоил съм, безпокоила съм, безпокоило съм, безпокоили сме, безпокоил си, безпокоила си, безпокоило си, безпокоили сте, безпокоил е, безпокоила е, безпокоило е, безпокоили са, бях безпокоил, бях безпокоила, бях безпокоило, бяхме безпокоили, беше безпокоил, беше безпокоила, беше безпокоило, бяхте безпокоили, беше безпокоил, беше безпокоила, беше безпок

м., само ед. Безредие; бъркотия, неразбория. Тук цари безпорядък.
Синоними: безредие, бъркотия, разстройство, неразбория, безредица, неуредица, смут, смущение, вълнение, анархия, междуцарствие, хаос, суматоха, паническо бягство безпорядък, безпорядъка, безпорядъкът, безпорядъци, безпорядъците, безпорядъка

безпочвена, безпочвено, мн. безпо`чвени, прил. Необоснован. Безпочвени подозрения.
Синоними: безосновен, неоснователен, лишен от основание, необоснован, безпричинен, нелогичен, нереален, фантастичен, утопичен, слаб, неоправдан, необясним, лъжлив безпочвен, безпочвения, безпочвеният, безпочвена, безпочвената, безпочвено, безпочвеното, безпочвени, безпочвените

безпощадна, безпощадно, мн. безпощадни, прил. Който не проявява пощада; жесток, безжалостен. <em>Безпощадна критика.</em><br />нареч. безпощадно. Бия безпощадно.
същ. безпощадност, безпощадността, ж.
Синоними: безмилостен, безжалостен, безчовечен, коравосърдечен, безсърдечен, жесток, жестокосърдечен, свиреп, зверски, варварски, суров, немилостив, садист, кръвожаден, остър, сатиричен, саркастичен безпощаден, безпощадния, безпощадният, безпощадна, безпощадната, безпощадно, безпощадното, безпощадни, безпощадните

вж. безпоща`ден

вж. безпоща`ден
Синоними: жестокост, коравосърдечност, коравосърдечие, жестокосърдечие, зверщина, зверство, безсърдечие безпощадност, безпощадността, безпощадности, безпощадностите

безпрекословна, безпрекословно, мн. безпрекословни, прил. Който не допуска възражение. <em>Безпрекословно подчинение.</em><br />нареч. безпрекословно. Подчинявам се безпрекословно.
същ. безпрекословност, безпрекословността, ж.
Синоними: категоричен, безусловен, абсолютен, повелителен, ултимативен, рязък, безпротиворечив, неоспорим, безропотен, покорен, смирен безпрекословен, безпрекословния, безпрекословният, безпрекословна, безпрекословната, безпрекословно, безпрекословното, безпрекословни, безпрекословните

вж. безпрекосло`вен
Синоними: без противоречие, безусловно, категорично, рязко, без възражение, абсолютно, заповедно, повелително, безропотно, смирено, буквално, точно, напълно

вж. безпрекосло`вен безпрекословност, безпрекословността, безпрекословности, безпрекословностите

безпрепятствена, безпрепятствено, мн. безпрепятствени, прил. Който не е свързан с никакво затруднение. <em>Безпрепятствено придвижване.</em><br />нареч. безпрепятствено. Преминавам безпрепятствено реката.
същ. безпрепятственост, безпрепятствеността, ж.
Синоними: необуздан, неограничен, волен, свободен, безнаказан, безчинен, безконтролен, безотговорен, своеволен безпрепятствен, безпрепятствения, безпрепятственият, безпрепятствена, безпрепятствената, безпрепятствено, безпрепятственото, безпрепятствени, безпрепятствените

вж. безпрепя`тствен

вж. безпрепя`тствен безпрепятственост, безпрепятствеността, безпрепятствености, безпрепятственостите

безпрецедентна, безпрецедентно, мн. безпрецеде`нтни, прил. Който няма прецедент, небивал друг път. Безпрецедентен случай.
Синоними: безпримерен, безподобен, особен, пръв, единствен, небивал, невиждан, нечуван, рядък, неокачествим, несравним, изключителен, нямащ равен на себе си безпрецедентен, безпрецедентния, безпрецедентният, безпрецедентна, безпрецедентната, безпрецедентно, безпрецедентното, безпрецедентни, безпрецедентните

безпризорна, безпризорно, мн. безпризо`рни, прил. За когото не се полагат грижи; бездомен. Безпризорни деца.
Синоними: безнадзорен, бездомен, уличник, изоставен, напуснат безпризорен, безпризорния, безпризорният, безпризорна, безпризорната, безпризорно, безпризорното, безпризорни, безпризорните

безприкословна,безприкословно, мн. безприкословни. Който не допуска възражение.нареч. безприкословно.същ. безприкословност,безприкословността.

безпримерна, безпримерно, мн. безпри`мерни, прил. Който няма равен на себе си; изключителен. Безпримерен героизъм.
Синоними: безподобен, особен, пръв, единствен, небивал, невиждан, нечуван, рядък, неокачествим, несравним, изключителен, безпрецедентен безпримерен, безпримерния, безпримерният, безпримерна, безпримерната, безпримерно, безпримерното, безпримерни, безпримерните

безпринципна, безпринципно, мн. безпринципни, прил. Който не следва никакви принципи. <em>Безпринципна политика.</em><br />същ. безпринципност, безпринципността`, ж.
Синоними: безидеен, непоследователен, непостоянен, нелогичен, безхарактерен, променлив, своенравен, безреден, хаотичен, безпътен, объркан, безосновен, безначален, никакъв, безскрупулен, безсъвестен, безсрамен безпринципен, безпринципния, безпринципният, безпринципна, безпринципната, безпринципно, безпринципното, безпринципни, безпринципните

вж. безпри`нципен
Синоними: безидейност, безпътица, непоследователност, непостоянство, безхарактерност, безредие, обърканост, хаос безпринципност, безпринципността, безпринципности, безпринципностите

безпристрастна, безпристрастно, мн. безпристрастни, прил. Който не проявява или не изразява пристрастие. <em>Безпристрастен съдия.</em><br />нареч. безпристрастно. Ръководя безпристрастно.
същ. безпристрастие, ср. <em>Проявявам безпристрастие.</em><br />същ. безпристрастност, безпристрастността`, ж.
Синоними: безучастен, неутрален, обективен, непредубеден, незаинтересуван, апатичен, независим, справедлив, прав, правосъден, хладен, прям, искрен, правдив, разсъдлив, разсъдъчен, критичен безпристрастен, безпристрастния, безпристрастният, безпристрастна, безпристрастната, безпристрастно, безпристрастното, безпристрастни, безпристрастните

вж. безпристра`стен
Синоними: обективност, неутралност, безучастие, незаинтересованост, непредубеденост, справедливост, самостоятелност, незаангажираност безпристрастие, безпристрастието, безпристрастия, безпристрастията

вж. безпристра`стен

вж. безпристра`стен безпристрастност, безпристрастността, безпристрастности, безпристрастностите

безпътна, безпътно, мн. безпъ`тни, прил. Неморален, разпуснат. Безпътна жена. Водя безпътен живот.
Синоними: безчинен, разпуснат, разюздан, необуздан, непокорен, развратен, разпътен, покварен, разгулен, неморален, безнравствен, непристоен, неприличен, безпринципен, безначален, невъздържан безпътен, безпътния, безпътният, безпътна, безпътната, безпътно, безпътното, безпътни, безпътните

ж., само ед. Положение на обърканост, на липса на правилен път. Творческа безпътица. Намирам се в безпътица.
Синоними: безпътие, безредие, анархия, обърканост, безпорядък, забърканост, разпуснатост, разюзданост, своеволие, разврат, поквара, блудство, разложение, блуждаене, неустановеност, двоумение, кръстопът, безпринципност безпътица, безпътицата, безпътици, безпътиците

ср., само ед. Безпътен начин на живот. безпътство, безпътството, безпътства, безпътствата

безработна, безработно, мн. безработни, прил. Който е лишен от работа. <em>Безработни специалисти.</em> <br /><br />----<br /><br />безработният, безработния, мн. безработни, м. Лице, което е лишено от работа. Има хиляди безработни.
Синоними: незает, без работа, бездеен безработен, безработния, безработният, безработна, безработната, безработно, безработното, безработни, безработните

ж., само ед. Икономическо явление в една държава, което се характеризира с наличие на безработни. В страната съществува безработица.
Синоними: мъртъв сезон, безделие, глад, немотия безработица, безработицата, безработици, безработиците

мн. безрабо`тни, ж. Жена безработен.

безразборна, безразборно, мн. безразборни, прил. В който няма ред, система; хаотичен. <em>Безразборни удари.</em><br />нареч. безразборно. Хвърлям безразборно.
Синоними: безреден, разхвърлян, разпръснат, объркан, безсистемен, хаотичен, разбъркан, неправилен, неопределен, неясен, всеобхващащ, цялостен, всестранен, повсеместен, групов, общ безразборен, безразборния, безразборният, безразборна, безразборната, безразборно, безразборното, безразборни, безразборните

вж. безразбо`рен
Синоними: без ред

безразлична, безразлично, мн. безразлични, прил. Който не проявява или не изразява интерес; равнодушен. <em>Той е безразличен към нея.</em><br />нареч. безразлично. Всичко ми е безразлично.
същ. безразли`чие, ср. Отнасям се с безразличие.
Синоними: безучастен, хладен, апатичен, индиферентен, равнодушен, студен, пасивен, бездушен, безчувствен, неутрален, безгрижен, чужд, безинтересен, вял, безстрастен, аполитичен, безизразен, коравосърдечен, небрежен, нехаен, неотзивчив, несъзнаващ, отпуснат, незаинтересован, спокоен, суров, безсърдечен, упоен, сънлив, замаян безразличен, безразличния, безразличният, безразлична, безразличната, безразлично, безразличното, безразлични, безразличните

вж. безразли`чен
Синоними: безучастие, равнодушие, апатия, незаинтересованост, индиферентност, безгрижие, отчужденост, безчувственост, неотзивчивост, хладност, хлад, хладина безразличие, безразличието, безразличия, безразличията

безразсъдна, безразсъдно, мн. безразсъдни, прил. Който е лишен от здрав разум; неблагоразумен. <em>Безразсъдна постъпка.</em><br />същ. безразсъдност, безразсъдността`, ж. Смел до безразсъдност.
Синоними: необмислен, неразумен, безумен, лекомислен, неразсъден, несмислен, неблагоразумен, безсмислен, нелеп, нелогичен, повърхностен, непоследователен, прибързан, глупав, детински, дързък, смел, непредпазлив, обезумял, вироглав, щурав, необуздан, безгрижен, нехаен, неуместен, решителен, стремителен безразсъден, безразсъдния, безразсъдният, безразсъдна, безразсъдната, безразсъдно, безразсъдното, безразсъдни, безразсъдните

вж. безразсъ`ден
Синоними: безразсъдство, безумство, глупост, неблагоразумие, вятърничавост, лудост, помрачение, ярост, бяс, заслепение, непредпазливост безразсъдност, безразсъдността, безразсъдности, безразсъдностите

ср., само ед. Проява на безразсъден. безразсъдство, безразсъдството, безразсъдства, безразсъдствата

безредна, безредно, мн. безредни, прил. Който е без ред; безразборен. <em>Безредни изстрели.</em><br />нареч. безредно. Книгите са нахвърляни безредно навсякъде из стаята.
Синоними: разхвърлян, разбъркан, безразборен, разпръснат, безсистемен, объркан, неправилен, неопределен, неясен, хаотичен, недисциплиниран, забъркан, оплетен, шумен, буен, лудешки, възбуден, неспокоен безреден, безредния, безредният, безредна, безредната, безредно, безредното, безредни, безредните

мн. безре`дия, ср.
1. Само ед. Липса на ред. Как се оправяш в това безредие?
2. Само мн. Безредици.
Синоними: безпорядък, бъркотия, забърканост, разбърканост, хаос, неуредица, анархия, неуправия, неразбория, усложненост, заплетеност, залисия, безсистемност, галиматия, смутни, небрежност, непридирчивост, разпуснатост, безредица, безначалие, много объркано положение, недоразумение, объркване, заплитане, усложнение, разбъркване, смущение, смут, вълнение, шум, врява безредие, безредието, безредия, безредията

само мн. Нарушение на обществения ред; вълнения, размирици.
Синоними: (същ.) недоволство, конфликт, размирици, (същ.) суматоха, бунт, (същ.) смутове, вълнения, смущение, разстройство

вж. безре`ден

безропотна, безропотно, мн. безропотни, прил. Който не роптае или който се извършва без ропот; покорен. Безропотен труд.
нареч. безро`потно. Подчинявам се безропотно.
Синоними: смирен, покорен, послушен, кротък, хрисим, овчедушен, търпелив, примирен безропотен, безропотния, безропотният, безропотна, безропотната, безропотно, безропотното, безропотни, безропотните

вж. безро`потен
Синоними: примирено, с примирение, покорно

безсилна, безсилно, мн. безсилни, прил.<br />1. Който няма сили или не изразява сила. <em>Безсилни са думите да изразят моята скръб.</em><br />2. Който е лишен от възможност да се справи, да се удовлетвори. <em>Безсилна злоба. Тя е безсилна да се справи с дъщеря си.</em><br />същ. безсилие, ср. Чувствам своето безсилие.
Синоними: слаб, немощен, изтощен, отпаднал, без сили, изнурен, изнемощял, неспособен, безпомощен, беззащитен, недъгав, отпуснат, инертен безсилен, безсилния, безсилният, безсилна, безсилната, безсилно, безсилното, безсилни, безсилните

вж. безси`лен
Синоними: слабост, немощ, отпадналост, изтощение, изнемощялост, изнуреност, посърналост, невъзможност, неспособност, безпомощност, беззащитност безсилие, безсилието, безсилия, безсилията

безскрупулна, безскрупулно, мн. безскрупулни, прил. Който няма скрупули; безсъвестен, безогледен. <em>Безскрупулен човек.</em><br />нареч. безскрупулно. Лъжа безскрупулно.
същ. безскрупулност, безскрупулността, ж.
Синоними: безсъвестен, продажен, безчестен, подкупен, безогледен, без задръжки, не се спира пред нищо, безпринципен, безсрамен, интелигентен, умен, бърз, находчив, остроумен, хитър, нахакан, ненадежден, несигурен, непостоянен, убийствен, унищожителен, безжалостен, безмилостен, изкусен, непочтен, нечестен, задкулисен безскрупулен, безскрупулния, безскрупулният, безскрупулна, безскрупулната, безскрупулно, безскрупулното, безскрупулни, безскрупулните

вж. безскру`пулен

вж. безскру`пулен
Синоними: безсъвестност, безогледност, безчестие безскрупулност, безскрупулността, безскрупулности, безскрупулностите

безславна, безславно, мн. безсла`вни, прил. Позорен, жалък, безуспешен. Безславен край.
Синоними: незнаен, непознат, неизвестен, тих, скромен, незначителен, второстепенен, нищожен, пропаднал, провален, безуспешен, жалък, позорен, недостоен безславен, безславния, безславният, безславна, безславната, безславно, безславното, безславни, безславните

безсловесна, безсловесно, мн. безслове`сни, прил.
1. Който е лишен от способността да говори. Безсловесна твар.
2. Мълчалив, тих; безропотен. Безсловесна покорност.
Синоними: безмълвен, мълчалив, безгласен, беззвучен, ням безсловесен, безсловесния, безсловесният, безсловесна, безсловесната, безсловесно, безсловесното, безсловесни, безсловесните

безсмислена, безсмислено, мн. безсмислени, прил.<br />1. Който е лишен от смисъл. <em>Безсмислен поглед.</em><br />2. Който няма основание; напразен. <em>Безсмислена жертва.</em><br />нареч. безсмислено. Вече е безсмислено да тръгвам.
същ. безсмисленост, безсмислеността, ж.
същ. безсми`слие, ср. Той осъзна цялото безсмислие на постъпката си.
Синоними: неразумен, несмислен, глупав, безразсъден, неблагоразумен, абсурден, нелеп, неразбран, нелогичен, безцелен, напразен, безпредметен, безсъдържателен, безсолен, бездарен, нескопосан, неправилен, безполезен, несъстоятелен, безплоден, безуспешен, безрезултатен, безпричинен, неоснователен, неоправдан, несериозен, празен, жалък, лош, противен, ненужен, непотребен, излишен безсмислен, безсмисления, безсмисленият, безсмислена, безсмислената, безсмислено, безсмисленото, безсмислени, безсмислените

вж. безсми`слен
Синоними: глупост, нелепост, несериозност, безсмислица, лекомислие, повърхностност безсмисленост, безсмислеността, безсмислености, безсмисленостите

вж. безсми`слен
Синоними: безсмислица, нелепост, глупост, абсурд, празнодумство, празнословие, пустословие, брътвеж, празни приказки, неразбранщина безсмислие, безсмислието, безсмислия, безсмислията

мн. безсми`слици, ж.
1. Безсмислен израз.
2. Само ед. Безсмислие.
Синоними: нелепост, глупост, безсмислие, абсурд, празнодумство, празнословие, пустословие, брътвеж, празни приказки, неразбранщина, нелепости, глупости, несериозност, безсмисленост, лекомислие, повърхностност безсмислица, безсмислицата, безсмислици, безсмислиците

безсмъртна, безсмъртно, мн. безсмъртни, прил.<br />1. Който не умира, съществува вечно. <em>Природата е безсмъртна.</em><br />2. Прен. Който остава завинаги в паметта на хората; незабравим. <em>Безсмъртен подвиг.</em><br />същ. безсмъртие, ср.
същ. безсмъртност, безсмъртността, ж.
Синоними: вечен, траен, всевечен, постоянен, продължителен, нетленен, незабравим, незаличим, незагиващ, неувяхващ безсмъртен, безсмъртния, безсмъртният, безсмъртна, безсмъртната, безсмъртно, безсмъртното, безсмъртни, безсмъртните

библ. Безсмъртието в пълния смисъл на думата, принадлежи само и единствено на Бога, “който сам притежава безсмъртие”. При хората, то е зависимо от волята на Бога.
Синоними: слава, прослава, величие, безсмъртност, вечност безсмъртие, безсмъртието, безсмъртия, безсмъртията

вж. безсмъ`ртен безсмъртност, безсмъртността, безсмъртности, безсмъртностите

нареч. Безспирно. Говори безспир.
Синоними: безкрайно, безкрай, безпределно, безконечно, нескончаемо, безспирно, вечно, продължително, много, богато, щедро, изобилно, извънредно много, в голяма степен

безспирна, безспирно, мн. безспирни, прил. Който не спира, не престава. <em>Безспирен дъжд.</em><br />нареч. безспирно. Цял ден валя безспирно.
Синоними: непрестанен, непрекъснат, продължителен, постоянен, дълъг, дълговременен, траен, нескончаем, неспирен, непресекващ, денонощен, непресеклив, вечен, безкраен, безконечен, перманентен, неизменен, последователен безспирен, безспирния, безспирният, безспирна, безспирната, безспирно, безспирното, безспирни, безспирните

вж. безспи`рен
Синоними: безкрайно, безкрай, безпределно, безконечно, нескончаемо, безспир, вечно, продължително, много, богато, щедро, изобилно, извънредно много, в голяма степен

безспорна, безспорно, мн. безспорни, прил. Несъмнен, съвършено очевиден. <em>Безспорен успех.</em><br />нареч. безспорно.
Синоними: несъмнен, неоспорим, неопровержим, установен, безсъмнен, положителен, недвусмислен, категоричен, очевиден, сигурен, истински, явен, необорим, доказан, действителен, верен, надежден, доверен, изпитан безспорен, безспорния, безспорният, безспорна, безспорната, безспорно, безспорното, безспорни, безспорните

вж. безспо`рен
Синоними: несъмнено, явно, категорично, безсъмнено, не ще съмнение, действително, наистина, очевидно, сигурно, положително

безсрамна, безсрамно, мн. безсрамни, прил. Който е лишен от срам. <em>Безсрамно поведение.</em><br />нареч. безсрамно. Лъжа безсрамно.
същ. безсра`мие, ср.
Синоними: безочлив, нахален, нагъл, дързък, нескромен, няма срама, без срама, дебелоок, неприличен, непристоен, безсъвестен, безнравствен, срамотен, извън пътя, покварен, развратен, развален, неморален, циничен, порнографен, натрапчив, безскрупулен, безпринципен, гаден, гнусен, подъл, безчестен, долен, самоуверен, самонадеян безсрамен, безсрамния, безсрамният, безсрамна, безсрамната, безсрамно, безсрамното, безсрамни, безсрамните

вж. безсра`мен
Синоними: безочливост, нахалство, наглост, дързост, дебелоочие, невъзпитание, тупе, цинизъм, низост, безобразие, маскарлък безсрамие, безсрамието, безсрамия, безсрамията

мн. безсра`мници, м. Пренебр. Човек, който няма чувство за срам.
Синоними: безобразник, нахалник, безочливец безсрамник, безсрамника, безсрамникът, безсрамници, безсрамниците, безсрамници, безсрамнико

мн. безсра`мници, ж. Жена безсрамник. безсрамница, безсрамницата, безсрамници, безсрамниците, безсрамнице

вж. безсра`мен
Синоними: безочливо, дръзко, нахално

безсрочна, безсрочно, мн. безсрочни, прил. Който няма определен срок. <em>Безсрочен договор.</em><br />нареч. безсрочно.
Синоними: неопределен, дълготраен, продължителен, траен, неограничен безсрочен, безсрочния, безсрочният, безсрочна, безсрочната, безсрочно, безсрочното, безсрочни, безсрочните

вж. безсро`чен

безстопанствена, безстопанствено, мн. безстопа`нствени, прил.
1. Който няма стопанин. Безстопанствено куче.
2. Който не се стопанисва добре.
Синоними: изоставен, напуснат, захвърлен, оставен, ничий, изгубен, заблуден, бездомен, зарязан безстопанствен, безстопанствения, безстопанственият, безстопанствена, безстопанствената, безстопанствено, безстопанственото, безстопанствени, безстопанствените

безстрастна, безстрастно, мн. безстрастни, прил. Който е лишен от страст; равнодушен, безразличен. <em>Безстрастен наблюдател.</em> <em>Безстрастен глас.</em><br />нареч. безстрастно. Гледам безстрастно.
същ. безстра`стие, ср.
Синоними: равнодушен, безучастен, апатичен, незаинтересуван, безразличен, индиферентен, безгрижен, нехаен, студен, хладен, безчувствен, безжизнен, флегматичен, вял, бездушен, невъзмутим, отпуснат, неемоционален, спокоен, отмерен, хладнокръвен, трезв безстрастен, безстрастния, безстрастният, безстрастна, безстрастната, безстрастно, безстрастното, безстрастни, безстрастните

вж. безстра`стен
Синоними: безчувственост, невъзмутимост, студенина безстрастие, безстрастието, безстрастия, безстрастията

вж. безстра`стен

безстрашна, безстрашно, мн. безстрашни, прил. Който е лишен от страх; смел, храбър. <em>Безстрашен човек. Безстрашна борба.</em><br />нареч. безстрашно. Държи се безстрашно.
същ. безстра`шие, ср.
Синоними: безстрашлив, смел, решителен, неустрашим, самоотвержен, дързък, сърцат, героичен, юначен, мъжествен, храбър, доблестен, войнствен, безбоязнен, себеотрицателен, без страх, непоколебим, твърд безстрашен, безстрашния, безстрашният, безстрашна, безстрашната, безстрашно, безстрашното, безстрашни, безстрашните

вж. безстра`шен
Синоними: неустрашимост, дързост, героизъм безстрашие, безстрашието, безстрашия, безстрашията

вж. безстра`шен
Синоними: неустрашимост, смелост, решителност, самоотверженост, доблест, сърцатост, храброст, кураж, дързост, себеотрицание, мъжество, сърце

ср., само ед. Състояние на загуба на съзнанието. Изпадам в безсъзнание.
Синоними: безчувственост, несвяст, сън, припадък, летаргия, несъзнание безсъзнание, безсъзнанието, безсъзнания, безсъзнанията

безсъзнателна, безсъзнателно, мн. безсъзна`телни, прил. Който не се контролира от съзнанието; неволен.
Синоними: несъзнателен, неволен, машинален, инстинктивен, автоматичен, нежелан, случаен, безчувствен безсъзнателен, безсъзнателния, безсъзнателният, безсъзнателна, безсъзнателната, безсъзнателно, безсъзнателното, безсъзнателни, безсъзнателните

безсъмнена, безсъмнено, мн. безсъмнени, прил. Който не предизвиква съмнение; безспорен, очевиден.<br />нареч. безсъмнено.
Синоними: безспорен, несъмнен, неоспорим, неопровержим, установен, положителен, недвусмислен, категоричен, очевиден, сигурен, истински, явен, необорим, доказан, действителен безсъмнен, безсъмнения, безсъмненият, безсъмнена, безсъмнената, безсъмнено, безсъмненото, безсъмнени, безсъмнените

вж. безсъмне`н
Синоними: безспорно, несъмнено, явно, категорично, не ще съмнение, действително, наистина, очевидно, сигурно

безсънна, безсънно, мн. безсъ`нни, прил. Който е прекаран, без да се спи. Безсънна нощ.
Синоними: буден, бодърствуващ, незаспиващ, бдителен безсънен, безсънния, безсънният, безсънна, безсънната, безсънно, безсънното, безсънни, безсънните

ср., само ед. Болезнена липса на сън; състояние, при което човек не може да заспи. Страдам от безсъние. Безсънието ме измъчва.
Синоними: безсъница, бодърствуване безсъние, безсънието, безсъния, безсънията

мн. безсъ`ници, ж. Обикн. ед. Безсъние. безсъница, безсъницата, безсъници, безсъниците

безсърдечна, безсърдечно, мн. безсърдечни, прил. Който е лишен от съчувствие, отзивчивост, милост. <em>Безсърдечен човек. С безсърдечен глас.</em><br />същ. безсърдечие, ср.
същ. безсърдечност, безсърдечността, ж.
Синоними: безмилостен, немилостив, безжалостен, безчовечен, безчувствен, неумолим, коравосърдечен, зъл, лош, жесток, садист, свиреп, безпощаден, озверен, зверски, кръвожаден, варварски, суров, груб, корав, хладен, безразличен безсърдечен, безсърдечния, безсърдечният, безсърдечна, безсърдечната, безсърдечно, безсърдечното, безсърдечни, безсърдечните

вж. безсърде`чен
Синоними: безсърдечност, жестокост, жестокосърдечие, коравосърдечие, бруталност, свирепост, безчовечност, безчовечие, бездушие, кръвожадност, зверство, зверщина, вандализъм, варварство, садизъм безсърдечие, безсърдечието, безсърдечия, безсърдечията

вж. безсърде`чен безсърдечност, безсърдечността, безсърдечности, безсърдечностите

безтегловността`, само ед., ж. Спец. Във физиката — състояние, при което е неутрализирано действието на теглото на едно тяло. безтегловност, безтегловността, безтегловности, безтегловностите

безукорна, безукорно, мн. безу`корни, прил. Който не предизвиква укор; безупречен. Безукорно поведение.
Синоними: безупречен, безукоризнен, изряден, редовен, точен, прилежен, примерен, акуратен, съвестен, честен, почтен, неопетнен, отличен, съвършен, възхитителен, невинен, идеален, цял, пълен, безусловен, абсолютен, завършен безукорен, безукорния, безукорният, безукорна, безукорната, безукорно, безукорното, безукорни, безукорните

безумна, безумно, мн. безу`мни, прил.
1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан. Крещи като безумен. Безумен поглед.
2. Крайно безразсъден. Безумно намерение. Безумна война.
3. Прен. Който е твърде краен в своята проява. Безумна страст. Безумна омраза.
Синоними: безразсъден, необмислен, нелеп, безсмислен, луд, обезумял, побъркан, подлудял, смахнат, идиотизиран, лудешки, налудничав, необуздан, див, бесен, неистов, френетичен безумен, безумния, безумният, безумна, безумната, безумно, безумното, безумни, безумните

мн. безу`мци, м.
1. Разг. Луд човек.
2. Безразсъден човек. безумец, безумеца, безумецът, безумци, безумците, безумци, безумецо

мн. безу`мия, ср.
1. Само ед. Лудост.
2. Само ед. Безразсъдство, пълна загуба на разум в действия и прояви.
3. Безумна проява или постъпка.
Синоними: безумство, безразсъдство, лудост, полуда, обезумялост, умопомрачение, глупост, смелост, дързост безумие, безумието, безумия, безумията

мн. безу`мки, ж. Жена безумец (във 2 знач.). безумка, безумката, безумки, безумките, безумке

мн. безу`мници, м. Остар. Безумец. безумник, безумника, безумникът, безумници, безумниците, безумници, безумнико

мн. безу`мници, ж. Остар. Безумка. безумница, безумницата, безумници, безумниците, безумнице

безу`мстваш, несв. Върша безумия (в 3 знач.). безумствам, безумстваме, безумстваш, безумствате, безумства, безумстват, безумствах, безумствахме, безумства, безумствахте, безумства, безумстваха, безумствах, безумствахме, безумстваше, безумствахте, безумстваше, безумстваха, безумствал съм, безумствала съм, безумствало съм, безумствали сме, безумствал си, безумствала си, безумствало си, безумствали сте, безумствал е, безумствала е, безумствало е, безумствали са, бях безумствал, бях безумствала, бях безумствало, бяхме безумствали, беше безумствал, беше безумствала, беше безумствало, бяхте безумствали, б

мн. безу`мства, ср. Безумие (във 2 и 3 знач.). безумство, безумството, безумства, безумствата

безу`мствуваш, несв. Безумствам.
Синоними: лудея, безчинствувам, правя глупости, безразсъдствувам безумствувам, безумствуваме, безумствуваш, безумствувате, безумствува, безумствуват, безумствувах, безумствувахме, безумствува, безумствувахте, безумствува, безумствуваха, безумствувах, безумствувахме, безумствуваше, безумствувахте, безумствуваше, безумствуваха, безумствувал съм, безумствувала съм, безумствувало съм, безумствували сме, безумствувал си, безумствувала си, безумствувало си, безумствували сте, безумствувал е, безумствувала е, безумствувало е, безумствували са, бях безумствувал, бях безумствувала, бях безумствувало, бяхме безумствували

безупречна, безупречно, мн. безупречни, прил. Който не може да предизвика упрек. <em>Безупречна чистота. Безупречна репутация.</em><br />нареч. безупречно. Работя безупречно.
същ. безупречност, безупречността, ж.
Синоними: безукорен, безукоризнен, изряден, редовен, точен, прилежен, примерен, акуратен, съвестен, честен, почтен, неопетнен, невинен, отличен, съвършен, възхитителен, превъзходен безупречен, безупречния, безупречният, безупречна, безупречната, безупречно, безупречното, безупречни, безупречните

вж. безу`пречен

вж. безу`пречен
Синоними: акуратност, изрядност, безукорност безупречност, безупречността, безупречности, безупречностите

безусловна, безусловно, мн. безусловни, прил.<br />1. Който не е свързан с поставяне на каквито и да е условия. <em>Безусловна капитулация.</em><br />2. Пълен, абсолютен. <em>Безусловна победа. Безусловно подчинение.</em><br />нареч. безусловно.
Синоними: категоричен, абсолютен, пълен, недвусмислен, безрезервен, задължителен, неотменен, обезателен, наложителен, повелителен, императивен, неограничен, решителен, окончателен, необусловен, вроден, естествен, спонтанен, инстинктивен, съвършен, идеален, цял, безукорен, точен, завършен безусловен, безусловния, безусловният, безусловна, безусловната, безусловно, безусловното, безусловни, безусловните

вж. безусло`вен
Синоними: абсолютно, напълно, съвършено, неограничено, буквално, точно, безпрекословно, направо, изцяло, безрезервно

безучастна, безучастно, мн. безучастни, прил. Който не проявява или не изразява интерес, отношение, чувство. <em>Гледа безучастна.</em><br />нареч. безучастно. Слушам безучастно.
същ. безуча`стие, ср. Отнасям се с безучастие към неговите проблеми.
Синоними: равнодушен, безразличен, индиферентен, студен, несмутим, невъзмутим, спокоен, непоколебим, безчувствен, пасивен, безпричастен, незаинтересуван, дезинтересиран, неутрален, безизразен, незаинтересован, коравосърдечен, небрежен, нехаен, обективен, безпристрастен, хладен, бездеен, инертен, празен, незает с нищо, разсеян, блуждаещ, апатичен, хладнокръвен, надут, надменен безучастен, безучастния, безучастният, безучастна, безучастната, безучастно, безучастното, безучастни, безучастните

вж. безуча`стен
Синоними: равнодушие, безразличие, индиферентност, апатия, студенина, хладина, безгрижие, незаинтересованост, спокойствие, неутралност, разсеяност безучастие, безучастието, безучастия, безучастията

вж. безуча`стен

безформена, безформено, мн. безфо`рмени, прил. Който няма определена форма и ясни очертания или е загубил обичайната си форма. Безформена маса.
Синоними: неоформен, неочертан, неправилен, аморфен, нестроен, сплескан, смачкан, безобразен, крив, разкривен, изкривен, раздърпан, грозен, чудовищен, мъглив, облачен, заоблачен безформен, безформения, безформеният, безформена, безформената, безформено, безформеното, безформени, безформените

безхарактерна, безхарактерно, мн. безхара`ктерни, прил. Който е със слаб характер и лесно се поддава на чуждо влияние. Безхарактерен човек.
Синоними: слабохарактерен, безводен, безволев, мекушав, повърхностен, непостоянен, непоследователен, променлив, своенравен, своеобразен, страхлив, низък, подъл безхарактерен, безхарактерния, безхарактерният, безхарактерна, безхарактерната, безхарактерно, безхарактерното, безхарактерни, безхарактерните

безхитростна, безхитростно, мн. безхитростни, прил.<br />1. Който е лишен от хитрост; чистосърдечен. <em>Безхитростна душа.</em><br />2. Който няма големи претенции; прост, искрен. <em>Безхитростно произведение.</em><br />същ. безхитростност, безхитростността`, ж.
Синоними: простодушен, безобиден, наивен, простичък, незлоблив безхитростен, безхитростния, безхитростният, безхитростна, безхитростната, безхитростно, безхитростното, безхитростни, безхитростните

безцветна, безцветно, мн. безцве`тни, прил.
1. Който няма цвят или е загубил цвета си. Безцветна течност.
2. Прен. Който с нищо не е забележителен и не прави впечатление; неизразителен. Безцветно същество.
Синоними: неоцветен, необагрен, обезцветен, блед, мътен, сив, тъмен, безвкусен, блудкав, безинтересен, неинтересен, безсъдържателен, плосък, неизразителен, вял, блудкаво сантиментален, безжизнен, мрачен, скучен, еднообразен безцветен, безцветния, безцветният, безцветна, безцветната, безцветно, безцветното, безцветни, безцветните

безценна, безценно, мн. безце`нни, прил.
1. Много ценен, много скъп. Безценно богатство.
2. Прен. Който има много положителни качества или е много нужен. Безценен помощник. Безценна услуга.
Синоними: скъп, рядък, особен, неоценим, скъпоценен, ценен, многоценен, незабележим, недоловим, незначителен безценен, безценния, безценният, безценна, безценната, безценно, безценното, безценни, безценните

ж., само ед.
* На безценица. — На много ниска цена, почти без пари. безценица, безценицата, безценици, безцениците

безцеремонна, безцеремонно, мн. безцеремонни, прил. Който е извън допустимите граници на вежливост и приличие. <em>Безцеремонно отношение. Безцеремонен смях.</em><br />нареч. безцеремонно. Прекъсвам го безцеремонно.
същ. безцеремонност, безцеремонността, ж. Отличавам се с безцеремонност.
Синоними: високомерен, надменен, арогантен, дързък, безочлив, пренебрежителен, нехаен, рязък, отвесен, стръмен, грубичък, открит, откровен безцеремонен, безцеремонния, безцеремонният, безцеремонна, безцеремонната, безцеремонно, безцеремонното, безцеремонни, безцеремонните

вж. безцеремо`нен безцеремонност, безцеремонността, безцеремонности, безцеремонностите

безчестна, безчестно, мн. безчестни, прил. Който е в противоречие с изискванията за чест, морал, почтеност. <em>Спечели по безчестен начин.</em><br />същ. безчестие, ср.
Синоними: (гл.) безсъвестен, нечестен, непочтен, продажен, подкупен, подъл, вероломен, низък, долен, коварен, позорен, срамен, компрометиращ, опозорителен, (гл.) гаден, гнусен, безсрамен, (гл.) злодейски, (гл.) безобразен, (гл.) покварен, развратен, корумпиран безчестен, безчестния, безчестният, безчестна, безчестната, безчестно, безчестното, безчестни, безчестните

вж. безче`стен
Синоними: непочтеност, подкупничество, срам, позор, низост, нечестност, петно, гадост, подлост, очерняне безчестие, безчестието, безчестия, безчестията

безчестиш, мин. св. безчестих, мин. прич. безчести`л, несв.; Кого, какво. Лишавам от чест; опозорявам.
Синоними: обезчестявам, озлочестявам, позоря, срамя, черня, петня, опетнявам, калям, хвърлям кал, злочестя, опозорявам, посрамявам безчестя, безчестим, безчестиш, безчестите, безчести, безчестят, безчестих, безчестихме, безчести, безчестихте, безчести, безчестиха, безчестях, безчестяхме, безчестеше, безчестяхте, безчестеше, безчестяха, безчестил съм, безчестила съм, безчестило съм, безчестили сме, безчестил си, безчестила си, безчестило си, безчестили сте, безчестил е, безчестила е, безчестило е, безчестили са, бях безчестил, бях безчестила, бях безчестило, бяхме безчестили, беше безчестил, беше безчестила, беше безчестило, бяхте безчестили, беше безчестил, беше безчестила, беше безчес

нареч. Само в съчетание със съществителни имена в множествено число. Безброй 1 .
Синоними: безброй, много, изобилно, извънредно много, безкрай

безчетна, безчетно, мн. безче`тни, прил. Безброен.
Синоними: безброен, неизброим, несметен, несчетен, многоброен, безчислен, неизчислим безчетен, безчетния, безчетният, безчетна, безчетната, безчетно, безчетното, безчетни, безчетните

безчи`нстваш, несв. Върша безчинства. безчинствам, безчинстваме, безчинстваш, безчинствате, безчинства, безчинстват, безчинствах, безчинствахме, безчинства, безчинствахте, безчинства, безчинстваха, безчинствах, безчинствахме, безчинстваше, безчинствахте, безчинстваше, безчинстваха, безчинствал съм, безчинствала съм, безчинствало съм, безчинствали сме, безчинствал си, безчинствала си, безчинствало си, безчинствали сте, безчинствал е, безчинствала е, безчинствало е, безчинствали са, бях безчинствал, бях безчинствала, бях безчинствало, бяхме безчинствали, беше безчинствал, беше безчинствала

мн. безчи`нства, ср. Произвол, безобразие, злодеяние; неприличие.
Синоними: немирство, безредие, вилнеене, буйство, безразсъдство, своеволие, волност, произвол, безотговорност, безнаказаност, злодеяние, злочинство, беззаконие, издевателство безчинство, безчинството, безчинства, безчинствата

безчи`нствуваш, несв. Безчинствам.
Синоними: вилнея, лудувам, разлудувам се, буйствувам, развилнявам се, беснея, разбеснявам се, своеволнича, произволнича, разигравам си коня, безразсъдствувам, безумствувам, бушувам, злосторствам, върша беззакония, издевателствувам, свирепствувам, върлувам безчинствувам, безчинствуваме, безчинствуваш, безчинствувате, безчинствува, безчинствуват, безчинствувах, безчинствувахме, безчинствува, безчинствувахте, безчинствува, безчинствуваха, безчинствувах, безчинствувахме, безчинствуваше, безчинствувахте, безчинствуваше, безчинствуваха, безчинствувал съм, безчинствувала съм, безчинствувало съм, безчинствували сме, безчинствувал си, безчинствувала си, безчинствувало си, безчинствували сте, безчинствувал е, безчинствувала е, безчинствувало е, безчинствували са, бях безчинствувал, бях безчинствувала, бях

безчислена, безчислено, мн. безчи`слени, прил. Безброен, безчетен, неизброим.
Синоними: безброен, безчетен, многоброен, несчетен, несметен, неизброим безчислен, безчисления, безчисленият, безчислена, безчислената, безчислено, безчисленото, безчислени, безчислените

безчовечна, безчовечно, мн. безчовечни, прил. Който е лишен от човечност; жесток, безмилостен. <em>Безчовечна постъпка.</em><br />същ. безчовечие, ср. Прочут със своето безчовечие.
същ. безчовечност, безчовечността, ж.
Синоними: безсърдечен, безмилостен, немилостив, безжалостен, безчувствен, неумолим, коравосърдечен, зъл, лош, жесток, садист, свиреп, безпощаден, озверен, зверски, кръвожаден, варварски, суров, груб, корав, брутален, нечовешки, нечовечен, нехуманен безчовечен, безчовечния, безчовечният, безчовечна, безчовечната, безчовечно, безчовечното, безчовечни, безчовечните

вж. безчове`чен безчовечие, безчовечието, безчовечия, безчовечията

вж. безчове`чен
Синоними: безсърдечие, безсърдечност, жестокост, жестокосърдечие, коравосърдечие, бруталност, свирепост, безчовечие, бездушие, кръвожадност, зверство, зверщина, вандализъм, варварство, садизъм безчовечност, безчовечността, безчовечности, безчовечностите

безчувствена, безчувствено, мн. безчувствени, прил.<br />1. Който е лишен от способност да чувства, да усеща. <em>Безчувствено тяло.</em><br />2. Който е лишен от чувство на състрадание и отзивчивост. <em>Безчувствен човек.</em><br />нареч. безчувствено.
същ. безчувственост, безчувствеността, ж.
Синоними: в несвяст, в безсъзнание, жесток, немилостив, безсърдечен, коравосърдечен, безчовечен, свиреп, апатичен, безразличен, равнодушен, корав, студен, леден, безучастен, хладен, пасивен, безжизнен, индиферентен, безстрастен, невъзмутим, отпуснат, вял, неемоционален, флегматичен, глупав, дървен, непохватен, суров, рязък, остър, груб безчувствен, безчувствения, безчувственият, безчувствена, безчувствената, безчувствено, безчувственото, безчувствени, безчувствените

вж. безчу`вствен

вж. безчу`вствен
Синоними: безсъзнание, несвяст, сън, летаргия, жестокост, безчовечност, свирепост, безсърдечие, равнодушие, неотзивчивост, безстрастие, невъзмутимост, студенина, безразличие, апатия безчувственост, безчувствеността, безчувствености, безчувственостите

безшумна, безшумно, мн. безшумни, прил.<br />1. Който не издава шум; тих. <em>Безшумен двигател.</em><br />2. Прен. Незабележим, скромен. <em>Безшумен подвиг.</em><br />нареч. безшумно. Вървя безшумно. Върша си работата безшумно.
Синоними: беззвучен, безмълвен, тих, ням, глух, мълчалив, спокоен, замлъкнал, затихнал, смълчан, безгласен, мирен, неподвижен, застоял, сподавен, стихнал безшумен, безшумния, безшумният, безшумна, безшумната, безшумно, безшумното, безшумни, безшумните

вж. безшу`мен

беят, бея, мн. бейове, м.<br />1. ист. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.<br />2. ист. В Османската империя — феодален владетел или едър земевладелец.<br />3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.<br />прил. бейов, бейова, бейово, мн. бе`йови. Бейови ливади. бей, бея, беят, бейове, бейовете, бейове

м., само ед. Американска спортна игра, разпространена и в други страни, която се играе от два отбора с по девет души с дървена бухалка и малка твърда топка върху ромбовидно игрище. бейзбол, бейзбола, бейзболът, бейзболи, бейзболите, бейзбола

мн. бе`йзболисти, м. Играч на бейзбол. бейзболист, бейзболиста, бейзболистът, бейзболисти, бейзболистите, бейзболисти, бейзболисте

вж. бей бейов, бейовия, бейовият, бейова, бейовата, бейово, бейовото, бейови, бейовите

бекът, бека, мн. бе`кове, м. Спец. Краен защитник във футболен отбор. бек, бека, бекът, бекове, бековете, бека

мн. бекари, (два) бекара, м. Спец. В музиката — нотен знак, който унищожава действието на бемол или диез. бекар, бекара, бекарът, бекари, бекарите, бекара

мн. бекаси, (два) бекаса, м. Прелетна блатна птица, голяма колкото гълъб, с пъстри пера и дълга права човка. бекас, бекаса, бекасът, бекаси, бекасите, бекаса

мн. беклеме`та, ср. Остар. Постройка за стража на път или граница.

м., само ед. Пушени свински гърди. бекон, бекона, беконът, бекони, беконите, бекона

мн. бекяри, м.<br />1. Разг. Неженен немлад мъж; ерген.<br />2. Разг. Мъж, който живее сам, без семейството си.<br />прил. бекярски, бекярска, бекярско, мн. бекя`рски. Бекярски живот. Бекярско жилище.
Синоними: неженен, ерген бекяр, бекяра, бекярът, бекяри, бекярите, бекяра

мн. бекяри, м.<br />1. Разг. Неженен немлад мъж; ерген.<br />2. Разг. Мъж, който живее сам, без семейството си.<br />прил. бекярски, бекярска, бекярско, мн. бекя`рски. Бекярски живот. Бекярско жилище.
Синоними: неженен, ерген бекяр, бекяря, бекярят, бекяри, бекярите, бекяри, бекярю

мн. бекя`ри, м. Бекяр. бекярин, бекярина, бекяринът, бекяри, бекярите, бекяри, бекярино

вж. бекя`р бекярски, бекярския, бекярският, бекярска, бекярската, бекярско, бекярското, бекярски, бекярските

белът, бела, мн. белове, (два) бела, м. Диал. Права лопата, лизгар.

—-

белът, бела, мн. белове, (два) бела, м. Спец. Във физиката — единица за измерване силата на звука. бел, бела, белът, белове, беловете, бела

ж., само ед. Отровно тревисто растение с черни зърнести плодове, което се употребява в медицината и козметиката. беладона, беладоната, беладони, беладоните

Библейско тълкуване: белач, белача, белачът, белачи, белачите, белача

Място или лека постройка в двор, от която се открива добра гледка. Може да бъде беседка или джакузи.
вж. белведере

ср., само ед. Спец. В архитектурата — хубава дворцова сграда, чиито тераси гледат към вътрешен парк.

мн. белези, (два) белега, м.
1. Следа, отпечатък, диря. Белег от рана.
2. Естествен или изкуствен знак за разпознаване, за отличаване. Белег на ухото.
3. Характерна черта, особеност; признак, свойство. Белег за висока култура.
Синоними: знак, следа, печат, отпечатък, диря, нишан, отличителна черта, особеност, признак, характерност, свойство, качество, символ, емблема, личба, поличба, знамение, предзнаменование, предвещание, предвестие, обозначение, название, наименование, значение, смисъл, свидетелство, доказателство, данни, показател, симптом, указание, частица, капка, капчица белег, белега, белегът, белези, белезите, белега

бележиш, мин. св. белязах, мин. прич. белязал, несв.<br />1. <em>Какво/кого; с какво; по какво (къде).</em> Слагам знак, белег, за да отлича. <em>Той беляза агнетата с боя по гърба.</em><br />2. Остар. Какво. Отбелязвам.<br />3. Прен. Какво. Показвам, соча; достигам, постигам. <em>Филмът бележи нов етап в развитието на телевизионното кино. Бележа успех след успех.</em><br />Синоними: записвам, вписвам, означавам, отбелязвам, набелязвам, забелязвам, определям, показвам, посочвам, маркирам, поставям знак, слагам белег, соча, давам, характеризирам, отличавам, засвидетелствувам бележа, бележим, бележиш, бележите, бележи, бележат, белязах, белязахме, беляза, белязахте, беляза, белязаха, бележех, бележехме, бележеше, бележехте, бележеше, бележеха, белязал съм, белязала съм, белязало съм, белязали сме, белязал си, белязала си, белязало си, белязали сте, белязал е, белязала е, белязало е, белязали са, бях белязал, бях белязала, бях белязало, бяхме белязали, беше белязал, беше белязала, беше белязало, бяхте белязали, беше белязал, беше белязала, беше белязало, бяха белязали, ще бележа, ще бележим, ще бележиш, ще бележите, ще бележи, ще бележат, ще бялна се белнеш се, мин. св. бялнах се, мин. прич. бялнал се, св. — вж. бялвам се.__ бялна, белнем, белнеш, белнете, белне, белнат, бялнах, бялнахме, бялна, бялнахте, бялна, бялнаха, белнех, белнехме, белнеше, белнехте, белнеше, белнеха, бялнал съм, бялнала съм, бялнало съм, бялнали сме, бялнал си, бялнала си, бялнало си, бялнали сте, бялнал е, бялнала е, бялнало е, бялнали са, бях бялнал, бях бялнала, бях бялнало, бяхме бялнали, беше бялнал, беше бялнала, беше бялнало, бяхте бялнали, беше бялнал, беше бялнала, беше бялнало, бяха бялнали, ще бялна, ще белнем, ще белнеш, ще белнете, ще белне, ще белнат, ще съм бялнал, ще съм бялнала, ще съм бялнало, ще сме бял

бележита, бележито, мн. бележи`ти, прил. Който се отличава със своите достойнства или постижения; изтъкнат, прочут, именит; забележителен. Бележит учен. Бележита дата.
Синоними: изтъкнат, издигнат, известен, прочут, именит, личен, славен, прославен, знатен, забележителен, паметен, важен, виден, високомерен, надменен, претенциозен, надут, знаменит, очебиен, отличителен, превъзходен, отличен бележит, бележития, бележитият, бележита, бележитата, бележито, бележитото, бележити, бележитите

бележитостта, мн. бележитости, ж.
1. Остар. Обикн. мн. Забележителност.
2. Бележита личност; знаменитост. Бележитост в оперното изкуство.
Синоними: знаменитост, именитост, известност, слава, забележителност, очебийност бележитост, бележитостта, бележитости, бележитостите

мн. беле`жки, ж.
1. Кратко писмено съобщение; записка. Оставих му бележка, че заминавам.
2. Удостоверение. Служебна бележка. Медицинска бележка.
3. Обикн. мн. Писмено изложение на мисли, впечатления, данни, факти. Водя си бележки. Кратки бележки на един писател.
4. Обикн. мн. Допълнителен или разяснителен текст към художествено или научно съчинение. Редакторски бележки. Библиографски бележки.
5. Остар. Забележка. Правя ти бележка, че напоследък закъсняваш.
6. Разг. Оценка за степен на успех в училище. Получавам само отлични бележки.
Синоними: забележка, знак, мъмрене, обръщане внимание, оценка, мнение, коментар, критика, преценка, обява, обявление, известие, антрефиле бележка, бележката, бележки, бележките

бележкарят, бележкаря, мн. бележка`ри, м. Пренебр. Ученик или студент, който е развил самоцелно увлечение по отличните оценки. бележкар, бележкаря, бележкарят, бележкари, бележкарите, бележкари, бележкарю

мн. бележка`рки, ж. Пренебр. Ученичка или студентка бележкар. бележкарка, бележкарката, бележкарки, бележкарките, бележкарке

мн. бележници, (два) бележника, м.
1. Малка тетрадка, тефтер за водене на бележки.
2. Разг. Ученическа книжка за вписване на успеха и поведението през една учебна година.
същ. умал. бележниче, мн. бележничета, ср. (в 1 знач.).
Синоними: книга, тефтер, блок бележник, бележника, бележникът, бележници, бележниците, бележника

вж. беле`жник бележниче, бележничето, бележничета, бележничетата

белезникава, белезникаво, мн. белезни`кави, прил. Който е с цвят, подобен на белия; възбял. белезникав, белезникавия, белезникавият, белезникава, белезникавата, белезникаво, белезникавото, белезникави, белезникавите

само мн. Две железни гривни, съединени с къса верижка, за оковаване ръцете на арестуван.
Синоними: (същ.) окови, вериги, (същ.) пранги, букаи

мн. бе`ленки, ж. Диал. Белянка 2 . беленка, беленката, беленки, беленките

мн. белетри`сти, м. Писател, автор на художествена проза. белетрист, белетриста, белетристът, белетристи, белетристите, белетриста

ж., само ед. Художествена проза (романи, повести, разкази и др.).
прил. белетристичен, белетристична, белетристично, мн. белетристични. Белетристична творба. белетристика, белетристиката, белетристики, белетристиките

вж. белетри`стика белетристичен, белетристичния, белетристичният, белетристична, белетристичната, белетристично, белетристичното, белетристични, белетристичните

белееш, мин. св. белях, мин. прич. беля`л, несв.
1. Губя цвета си и ставам по-светъл; избелявам.
2. Ставам с бял цвят; побелявам. Косата ми започна да белее.
3. Белея се. Снегът белее на слънцето.
белея се. — Изпъквам, откроявам се, забелязвам се с белия си цвят. Само зъбите му се белеят, толкова е черен.
Синоними: избелявам, правя да избелее, променям се белея, белеем, белееш, белеете, белее, белеят, белях, беляхме, беля, беляхте, беля, беляха, белеех, белеехме, белееше, белеехте, белееше, белееха, белял съм, беляла съм, беляло съм, белели сме, белял си, беляла си, беляло си, белели сте, белял е, беляла е, беляло е, белели са, бях белял, бях беляла, бях беляло, бяхме белели, беше белял, беше беляла, беше беляло, бяхте белели, беше белял, беше беляла, беше беляло, бяха белели, ще белея, ще белеем, ще белееш, ще белеете, ще белее, ще белеят, ще съм белял, ще съм беляла, ще съм беляло, ще сме белели, ще си белял, ще си беляла, ще си б

белилна, белилно, мн. бели`лни, прил. Който служи за избелване. Белилен препарат. белилен, белилния, белилният, белилна, белилната, белилно, белилното, белилни, белилните

мн. белила`, ср.
1. Бяла минерална боя.
2. Остар. Помада за придаване бял цвят на лицето, за избелване на кожата или за гримиране. белило, белилото, белила, белилата

ж., само ед. Разтвор на хлорно съединение за избелване на памучни тъкани.

—-

ж., само ед. Белота.
Синоними: белота белина, белината, белини, белините

вж. бял беличък, беличкия, беличкият, беличка, беличката, беличко, беличкото, белички, беличките

ср., само ед. Спец. В музиката — италиански певчески стил, който се отличава с лекота на звученето, с мелодичност и изящество. белканто, белкантото

част. Остар.
1. Може би, вероятно.
2. Дано.
3. Нима, мигар.

част. Остар. Белки.

белобрада, белобрадо, мн. белобра`ди, прил. Който е с побеляла брада. Белобрад старец. белобрад, белобрадия, белобрадият, белобрада, белобрадата, белобрадо, белобрадото, белобради, белобрадите

мн. белови`, ж. Последен вариант на ръкопис. белова, беловата, белови, беловите

беловласа, беловласо, мн. беловла`си, прил. Белокос. беловлас, беловласия, беловласият, беловласа, беловласата, беловласо, беловласото, беловласи, беловласите

белодробна, белодробно, мн. белодро`бни, прил. Който се отнася до белите дробове. Белодробно заболяване. белодробен, белодробния, белодробният, белодробна, белодробната, белодробно, белодробното, белодробни, белодробните

белокоса, белокосо, мн. белоко`си, прил. Който е с побеляла коса. белокос, белокосия, белокосият, белокоса, белокосата, белокосо, белокосото, белокоси, белокосите

белолика, белолико, мн. белоли`ки, прил. Който има бяло лице. белолик, белоликия, белоликият, белолика, белоликата, белолико, белоликото, белолики, белоликите

белонога, белоного, мн. белоно`ги, прил. Който има бели крака. белоног, белоногия, белоногият, белонога, белоногата, белоного, белоногото, белоноги, белоногите

бело`саш, св. — вж. белосвам. белосам, белосаме, белосаш, белосате, белоса, белосат, белосах, белосахме, белоса, белосахте, белоса, белосаха, белосах, белосахме, белосаше, белосахте, белосаше, белосаха, белосал съм, белосала съм, белосало съм, белосали сме, белосал си, белосала си, белосало си, белосали сте, белосал е, белосала е, белосало е, белосали са, бях белосал, бях белосала, бях белосало, бяхме белосали, беше белосал, беше белосала, беше белосало, бяхте белосали, беше белосал, беше белосала, беше белосало, бяха белосали, ще белосам, ще белосаме, ще белосаш, ще белосате, ще белоса, ще белоса

белосваш, несв. и белосам, св.; Какво. Боядисвам с разтворена във вода бяла вар. Белосах стените. белосвам, белосваме, белосваш, белосвате, белосва, белосват, белосвах, белосвахме, белосва, белосвахте, белосва, белосваха, белосвах, белосвахме, белосваше, белосвахте, белосваше, белосваха, белосвал съм, белосвала съм, белосвало съм, белосвали сме, белосвал си, белосвала си, белосвало си, белосвали сте, белосвал е, белосвала е, белосвало е, белосвали са, бях белосвал, бях белосвала, бях белосвало, бяхме белосвали, беше белосвал, беше белосвала, беше белосвало, бяхте белосвали, беше белосвал, беше белосвала, беше белосвало, бяха белосвали, ще белосвам, ще белосв

м., само ед. Вид игра на карти, обикн. за двама или за две двойки играчи. белот, белота, белотът, белоти, белотите, белота

ж., само ед. Свойство на бял. Блести от белота.
Синоними: белина белота, белотата, белоти, белотите

мн. белтъци, (два) белтъка, м.
1. Прозрачно пихтиесто вещество около жълтъка в яйцето, което става бяло при варене.
2. Спец. Белтъчина.
3. Разг. Бялата непрозрачна част в окото.
прил. белтъчен, белтъчна, белтъчно, мн. белтъчни (в 1 и 2 знач.). Белтъчен крем. Белтъчно вещество. белтък, белтъка, белтъкът, белтъци, белтъците, белтъка

вж. белтъ`к белтъчен, белтъчния, белтъчният, белтъчна, белтъчната, белтъчно, белтъчното, белтъчни, белтъчните

ж., само ед. и белтъчини` само мн. Спец. Сложно органично вещество, основна съставна част на животинските и растителните организми; белтъчно вещество. белтъчина, белтъчината, белтъчини, белтъчините

ср., само ед.
1. Долно облекло.
2. Чаршафи за легла и калъфи за възглавници. Спално бельо.
Синоними: долни дрехи бельо, бельото

белиш, мин. св. белих и белих, мин. прич. белил и белил, несв.; Какво. Остар. Правя да стане бял; избелвам. <br /><br />----<br /><br />белиш, мин. св. белих и белих, мин. прич. белил и белил, несв.; Какво. Очиствам от външната обвивка (кожа, кора, черупка, люспа и под.). Беля царевица. Беля ябълка.
беля се. — Лющя се.

—-

мн. бели`, ж. Пакост, злина; неприятност, беда.
Синоними: (същ.) беда, зло, неволя, лошо, злина, пакост, напаст, неприятност, злощастие, злополука, нещастие, щета, (същ.) безпокойство, вълнение, грижа, тревога, труд, затруднение, опасение, обърканост, (същ.) безобразие, неудобство, (същ.) вреда, повреда, разрушения, лющя, излющвам, обелвам, олющвам, люпя, избелвам, белосвам, чушкам беля, белим, белиш, белите, бели, белят, белих, белихме, бели, белихте, бели, белиха, белех, белехме, белеше, белехте, белеше, белеха, белил съм, белила съм, белило съм, белили сме, белил си, белила си, белило си, белили сте, белил е, белила е, белило е, белили са, бях белил, бях белила, бях белило, бяхме белили, беше белил, беше белила, беше белило, бяхте белили, беше белил, беше белила, беше белило, бяха белили, ще беля, ще белим, ще белиш, ще белите, ще бели, ще белят, ще съм белил, ще съм белила, ще съм белило, ще сме белили, ще си белил, ще си белила, ще си белило, ще сте белили

белиш, мин. св. белих и белих, мин. прич. белил и белил, несв.; Какво. Остар. Правя да стане бял; избелвам. <br /><br />----<br /><br />белиш, мин. св. белих и белих, мин. прич. белил и белил, несв.; Какво. Очиствам от външната обвивка (кожа, кора, черупка, люспа и под.). Беля царевица. Беля ябълка.
беля се. — Лющя се.

—-

мн. бели`, ж. Пакост, злина; неприятност, беда.
Синоними: беда, зло, неволя, лошо, злина, пакост, напаст, неприятност, злощастие, злополука, нещастие, щета, безпокойство, вълнение, грижа, тревога, труд, затруднение, опасение, обърканост, безобразие, неудобство, вреда, повреда, разрушения, (гл.) лющя, излющвам, обелвам, олющвам, люпя, (гл.) избелвам, белосвам, (гл.) чушкам беля, белята, бели, белите

мн. беленки, ж. Остар. Място край река, където жените перат и белят платно. <br /><br />----<br /><br />мн. беленки, ж. Остар. Седянка, на която се бели царевица. белянка, белянката, белянки, белянките

мн. бемоли, (два) бемола, м. Спец. В музиката — нотен знак, с който се означава, че звукът се понижава с половин тон. бемол, бемола, бемолът, бемоли, бемолите, бемола

само мн. Тесни шопски панталони от бял шаяк.

църк. Монах от бенедектинския орден (основан в IX в. и дал голям градивен принос за развитието на католическата църква). бенедиктинец, бенедиктинеца, бенедиктинецът, бенедиктинци, бенедиктинците, бенедиктинци, бенедиктинецо

мн. бенефиси, (два) бенефиса, м.
1. Театрално представление, приходът от което е в полза на чествания артист.
2. Честване на артист с такова представление.
прил. бенефисен, бенефисна, бенефисно, мн. бенефисни. бенефис, бенефиса, бенефисът, бенефиси, бенефисите, бенефиса

вж. бенефи`с бенефисен, бенефисния, бенефисният, бенефисна, бенефисната, бенефисно, бенефисното, бенефисни, бенефисните

Банков термин: трета страна, в полза на която се сключва договор или възникват права по банкова сделка(превод, чек, акредитив). бенефициент, бенефициента, бенефициентът, бенефициенти, бенефициентите, бенефициента

м., само ед. Безцветна леснозапалима течност, която се добива от нефт и се използва като моторно гориво.
прил. бензинов, бензинова, бензиново, мн. бензинови. Бензинови пари. Бензинова помпа.
Синоними: газ, нефт, нафта бензин, бензина, бензинът, бензини, бензините, бензина

вж. бензи`н бензинов, бензиновия, бензиновият, бензинова, бензиновата, бензиново, бензиновото, бензинови, бензиновите

мн. бензинопроводи, (два) бензинопровода, м. Тръби за прокарване на бензин от едно място на друго.

мн. бензиноста`нции, ж. Станция за продажба на бензин и други материали и принадлежности за моторни превозни средства. бензиностанция, бензиностанцията, бензиностанции, бензиностанциите

мн. бензинохрани`лища, ср. Съоръжение за съхраняване на бензин.

м., само ед. Спец. В химията — безцветна леснозапалима течност, която се получава след преработка на нефт или каменни въглища, с широко приложение в химическата промишленост. бензол, бензола, бензолът, бензоли, бензолите, бензола

мн. бе`нки, ж. Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човек. бенка, бенката, бенки, бенките

бентът, бента, мн. бентове, (два) бента, м.
1. Изкуствена преграда на река.
2. Водният басейн зад такава преграда.
Синоними: яз, бараж, преграда, стена, дига, насип, шлюз, водозащитна преграда бент, бента, бентът, бентове, бентовете, бента

береш, мин. св. брах, мин. прич. брал, несв.<br />1. Какво. Късам плодове, цветя и под. и ги поставям на едно място. <em>Бера праскови. Бера горски цветя. Бера гъби.</em><br />2. Разг. В съчетание със съществителни — натрупвам в себе си това, което назовава съществителното: <em>бера грижа, бера грях, бера срам, бера страх, бера яд/ядове, бера студ.</em><br />3. За рана или част от животинското или човешкото тяло — загноявам. <em>Ухото ми бере. Пръстът ми бере.</em><br />същ. бране, ср. Брането на череши започва.
* Бера душа. — Разг. Намирам се на смъртно легло; умирам, агонизирам.
Синоними: събирам, вмествам, побирам, съдържам, обирам, късам, откъсвам, гноя, забирам, загноявам бера, берем, береш, берете, бере, берат, брах, брахме, бра, брахте, бра, браха, берях, беряхме, береше, беряхте, береше, беряха, брал съм, брала съм, брало съм, брали сме, брал си, брала си, брало си, брали сте, брал е, брала е, брало е, брали са, бях брал, бях брала, бях брало, бяхме брали, беше брал, беше брала, беше брало, бяхте брали, беше брал, беше брала, беше брало, бяха брали, ще бера, ще берем, ще береш, ще берете, ще бере, ще берат, ще съм брал, ще съм брала, ще съм брало, ще сме брали, ще си брал, ще си брала, ще си брало, ще сте брали, ще е брал, ще е брала, ще е брало, ще са бра

мн. бера`чи, м. Човек, който бере (в 1 знач.). Берач на праскови. Берач на горски цветя. Берач на гъби. берач, берача, берачът, берачи, берачите, берачи, берачо

мн. бера`чки, ж. Жена берач. берачка, берачката, берачки, берачките

мн. бербе`ри, м. Остар. Бръснар.
Синоними: бръснар, фризьор бербер, бербера, берберът, бербери, берберите, бербера

мн. бербе`ри, м. Остар. Бербер. берберин, берберина, берберинът, бербери, берберите, бербери, берберино

м., само ед. Разг. Плодородие.
Синоними: плодородие, изобилие, спор, благодат, урожай берекет, берекета, берекетът, берекети, берекетите, берекета

ж., само ед. Прибиране на реколта чрез бране. Започва беритбата на домати. Приключи първата беритба.
прил. беритбен, беритбена, беритбено, мн. беритбени. Беритбен сезон.
Синоними: жътва, бране, плодове, резултат, реколта беритба, беритбата, беритби, беритбите

Емпирико-идеалистическо направление във философията, свързано с името на английския епископ Беркли, основано на твърдението, че съществуването е равнозначно на перцепцията, предизвикана от бог, чрез което се набляга на символизма на взаимовръзките в реалния свят. бета-липопротеини мед. вж. липопротеини с ниска плътност

само мн. Леки летни панталони от пъстра материя с дължина докъм коленете.
същ. умал. берму`дки, само мн.

вж. берму`ди бермудки, бермудките

мн. бесе`ди, ж.
1. Свободен, непринуден разговор. Водим интересна беседа.
2. Сказка; разговор на определена тема, по която обикн. има един основен докладчик.
Синоними: разговор, конференция, сказка, изложение, отчет, доклад, диалог, реч беседа, беседата, беседи, беседите

бесе`дваш, несв.; с кого. Водя беседа (в 1 знач.).
Синоними: разговарям, водя разговор, говоря, разказвам, излагам, конферирам, приказвам, събеседвам, споря, съвещавам се, разменям мисли беседвам, беседваме, беседваш, беседвате, беседва, беседват, беседвах, беседвахме, беседва, беседвахте, беседва, беседваха, беседвах, беседвахме, беседваше, беседвахте, беседваше, беседваха, беседвал съм, беседвала съм, беседвало съм, беседвали сме, беседвал си, беседвала си, беседвало си, беседвали сте, беседвал е, беседвала е, беседвало е, беседвали са, бях беседвал, бях беседвала, бях беседвало, бяхме беседвали, беше беседвал, беше беседвала, беше беседвало, бяхте беседвали, беше беседвал, беше беседвала, беше беседвало, бяха беседвали, ще беседвам, ще беседв

мн. бесе`дки, ж. Кръгла дървена постройка в градина или парк, покрита само отгоре, за почивка и разговори. беседка, беседката, беседки, беседките

бясна, бясно, мн. бесни, прил.<br />1. За животно, което е болно от бяс. <em>Бясно куче.</em><br />2. Прен. Който е силно разгневен, разярен. <em>Бесен съм от неговата постъпка.</em><br />3. Прен. Стихиен, буен, неудържим; много силен. <em>Бесен вятър. Бесен гняв.</em><br />нареч. бясно (във 2 и 3 знач.). Вятърът духа бясно.
Синоними: побеснял, развилнял се, разпален, раздразнен, гневен, сърдит, полудял, помрачен, луд, умопомрачен, обезумял, разярен, яростен, необуздан, свиреп, разлютен, самозабравен, забравил се, озверен, освирепял, разбеснял се, бесуващ, лудешки, бурен, бушуващ, вилнеещ, размирен, много силен, буен, стихиен, буйствуващ, жарък, ревностен, безумен, див, неистов, вбесен, разгневен бесен, бесния, бесният, бясна, бясната, бясно, бясното, бесни, бесните

мн. беси`лки, ж. Дървено приспособление от два стълба с въжена примка за изпълняване на смъртно наказание чрез обесване. бесилка, бесилката, бесилки, бесилките

мн. беси`ла, ср. Бесилка. бесило, бесилото, бесила, бесилата

беснееш, мин. св. беснях, мин. прич. бесня`л, несв. Буйствам, вилнея, проявявам се с изключителна сила. Цяла нощ бесняха. Вятърът беснее. Морето беснее.
Синоними: бесувам, буйствувам, лудея, лудувам, вилнея, безчинствувам, развилнявам се, разбеснявам се, разлудувам се, свирепствувам, разярявам се, буйствам, бушувам беснея, беснеем, беснееш, беснеете, беснее, беснеят, беснях, бесняхме, бесня, бесняхте, бесня, бесняха, беснеех, беснеехме, беснееше, беснеехте, беснееше, беснееха, беснял съм, бесняла съм, бесняло съм, беснели сме, беснял си, бесняла си, бесняло си, беснели сте, беснял е, бесняла е, бесняло е, беснели са, бях беснял, бях бесняла, бях бесняло, бяхме беснели, беше беснял, беше бесняла, беше бесняло, бяхте беснели, беше беснял, беше бесняла, беше бесняло, бяха беснели, ще беснея, ще беснеем, ще беснееш, ще беснеете, ще беснее, ще беснеят, ще съм беснял, ще съм бесняла, ще съ

бесну`ваш, несв. Остар. Беснея.

мн. бестселъри, (два) бестселъра, м. Книга, която в определен период се продава най-много заради нейната популярност. бестселър, бестселъра, бестселърът, бестселъри, бестселърите, бестселъра

бесу`ваш, несв.
1. Разг. За животно (куче или котка), което се намира в любовен период.
2. Грубо. Развратнича. бесувам, бесуваме, бесуваш, бесувате, бесува, бесуват, бесувах, бесувахме, бесува, бесувахте, бесува, бесуваха, бесувах, бесувахме, бесуваше, бесувахте, бесуваше, бесуваха, бесувал съм, бесувала съм, бесувало съм, бесували сме, бесувал си, бесувала си, бесувало си, бесували сте, бесувал е, бесувала е, бесувало е, бесували са, бях бесувал, бях бесувала, бях бесувало, бяхме бесували, беше бесувал, беше бесувала, беше бесувало, бяхте бесували, беше бесувал, беше бесувала, беше бесувало, бяха бесували, ще бесувам, ще бесуваме, ще бесуваш, ще бесувате, ще бесува, ще бесува

бесиш, мин. св. бесих и бесих, мин. прич. бесил и беси`л, несв.; Кого. Умъртвявам чрез окачване на въже, което пристяга шията и задушава жертвата.
беся се. — Умъртвявам сам себе си по този начин.
* Коля и беся. — Разг. Проявявам се като пълновластен господар. беся, бесим, бесиш, бесите, беси, бесят, бесих, бесихме, беси, бесихте, беси, бесиха, бесех, бесехме, бесеше, бесехте, бесеше, бесеха, бесил съм, бесила съм, бесило съм, бесили сме, бесил си, бесила си, бесило си, бесили сте, бесил е, бесила е, бесило е, бесили са, бях бесил, бях бесила, бях бесило, бяхме бесили, беше бесил, беше бесила, беше бесило, бяхте бесили, беше бесил, беше бесила, беше бесило, бяха бесили, ще беся, ще бесим, ще бесиш, ще бесите, ще беси, ще бесят, ще съм бесил, ще съм бесила, ще съм бесило, ще сме бесили, ще си бесил, ще си бесила, ще си бесило, ще сте бесили

нареч. Остар. Лошо, некрасиво; неудобно, неприлично.

нареч. Остар. По-лошо, по-зле.
Синоними: още по-лошо, по-зле

м., само ед. Строителен материал от цимент, пясък, чакъл и вода, които са в определени съотношения.
прил. бетонен, бетонена и бетонна, бетонено и бетонно, мн. бетонени и бетонни. <em>Бетонна плоча.</em><br />прил. бетонов, бетонова, бетоново, мн. бето`нови. Бетонов център. Бетонова помпа. бетон, бетона, бетонът, бетони, бетоните, бетона

мн. бетонджии, м. Строителен работник, чиято професия е да излива бетон.<br />прил. бетонджийски, бетонджийска, бетонджийско, мн. бетонджи`йски. Бетонджийска бригада. бетонджия, бетонджията, бетонджията, бетонджии, бетонджиите, бетонджии, бетонджийо

вж. бето`н бетонен, бетонения, бетоненият, бетонена, бетонената, бетонено, бетоненото, бетонени, бетонените

бетони`раш, несв. и св. Изливам, наливам бетон. бетонирам, бетонираме, бетонираш, бетонирате, бетонира, бетонират, бетонирах, бетонирахме, бетонира, бетонирахте, бетонира, бетонираха, бетонирах, бетонирахме, бетонираше, бетонирахте, бетонираше, бетонираха, бетонирал съм, бетонирала съм, бетонирало съм, бетонирали сме, бетонирал си, бетонирала си, бетонирало си, бетонирали сте, бетонирал е, бетонирала е, бетонирало е, бетонирали са, бях бетонирал, бях бетонирала, бях бетонирало, бяхме бетонирали, беше бетонирал, беше бетонирала, беше бетонирало, бяхте бетонирали, беше бетонирал, беше бетонирала, беше бето

мн. бетонобърка`чки, ж. Машина за автоматично приготвяне на бетон чрез въртене и разбъркване на съставките му. бетонобъркачка, бетонобъркачката, бетонобъркачки, бетонобъркачките

вж. бето`н бетонов, бетоновия, бетоновият, бетонова, бетоновата, бетоново, бетоновото, бетонови, бетоновите

м., само ед.
* Сос бешамел. — Спец. Бял сос, приготвен от брашно, мляко и яйца за заливане на различни ястия. бешамел, бешамела, бешамелът, бешамели, бешамелите, бешамела

остар.
турска монета от 5 гроша