мн. байрами, (два) байрама, м. Голям мохамедански празник след рамазана. Байрам, Байрама, Байрамът, Байрами, Байрамите, Байрама

Столицата на Гамбия. w:Банджул.

част. Разг.
1. За изразяване на възражение или за усилване на възражение. – Ще стигна навреме. — Ба, ще стигнеш, виж колко е часът!
2. За предпазливо присъединяване към констатация или предположение. – Щяла да напуска мъжа си. — Ба, като нищо ще го стори, знаеш я каква е.
Синоними: ами, брей, я гледай, нима, как така

мн. баби, ж.<br />1. Майчина или бащина майка.<br />2. Стара жена, старица. <em>Приличаш на баба.</em><br />3. Разг. Съпруга на възрастен човек по отношение на самия него. <em>Отиваме с бабата на курорт.</em><br />4. Разг. Тъща.<br />5. Остар. Жена, която помага на родилка при раждане вкъщи.<br />6. Прен. Пренебр. Слабохарактерен, мекушав човек.<br />същ. умал. бабка, мн. бабки, ж. (в 1, 2 и 3 знач.).<br />същ. умал. бабичка, мн. бабички, ж. (в 1, 2, 3, 5 и 6 знач.).<br />същ. Пренебр. бабушкера, мн. бабушкери, ж. (във 2 знач.).<br />прил. бабин, бабина, бабино, мн. ба`бини (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
* Баба Марта. — Гальовно название на месец март.
* Баба шарка. — Разг. Шарка.
* Баба Яга. — Старица магьосница в приказки.
* Сляпа баба. — Детска игра, в която едно дете с вързани очи гони другите, а когато хване някое, трябва да познае кое е то, за да му отвържат очите.
* Бабини деветини. — Разг. Празни приказки, измислици.
Синоними: старица, старуха, бабка, тъща, акушерка, баячка, врачка, слабохарактерен, безхарактерен, страхлив, безволев, мекушав, малодушен, мухльо, пъзльо баба, бабата, баби, бабите, бабо

вж. бабаджанко

разг.
едър и силен човек, здравеняк

мн. бабаити, м. Разг. Едър, силен мъж, готов за бой, за подвизи; мъжага, юначага.<br />прил. бабаитски, бабаитска, бабаитско, мн. бабаи`тски.
Синоними: едър, здрав, мъжага, пехливанин, борец, самохвалец бабаит, бабаита, бабаитът, бабаити, бабаитите, бабаити, бабаите

вж. бабаи`т бабаитски, бабаитския, бабаитският, бабаитска, бабаитската, бабаитско, бабаитското, бабаитски, бабаитските

вж. бабаджанко

вж. бабаджанко

бабешка, бабешко, мн. ба`бешки, прил. Който е свойствен на баба (във 2 знач.). Бабешки приказки.
Синоними: старешки, вдетинен, изкуфял бабешки, бабешкия, бабешкият, бабешка, бабешката, бабешко, бабешкото, бабешки, бабешките

рел. Реформистка ислиямска шиитска доктрина основана в Персия, проповядваща равноправие, световно братство и религиозна толерантност, заместена по-късно от бахайството.

вж. ба`ба бабин, бабиния, бабиният, бабина, бабината, бабино, бабиното, бабини, бабините

само мн. Разг. Домът и семейството на баба (в 1 и 4 знач.). Бабини живеят на село. Отивам у бабини. багня се багниш се, мин. св. багних се и багних се, мин. прич. багнил се и багни`л се, несв. Диал. Агня се.

вж. ба`ба бабичка, бабичката, бабички, бабичките, бабичко

вж. ба`ба бабка, бабката, бабки, бабките, бабке

бабу`ваш, несв.
1. Остар. На кого или Кого. Помагам при раждане; акуширам.
2. Разг. На кого. Бая, врачувам.
Синоними: акуширам бабувам, бабуваме, бабуваш, бабувате, бабува, бабуват, бабувах, бабувахме, бабува, бабувахте, бабува, бабуваха, бабувах, бабувахме, бабуваше, бабувахте, бабуваше, бабуваха, бабувал съм, бабувала съм, бабувало съм, бабували сме, бабувал си, бабувала си, бабувало си, бабували сте, бабувал е, бабувала е, бабувало е, бабували са, бях бабувал, бях бабувала, бях бабувало, бяхме бабували, беше бабувал, беше бабувала, беше бабувало, бяхте бабували, беше бабувал, беше бабувала, беше бабувало, бяха бабували, ще бабувам, ще бабуваме, ще бабуваш, ще бабувате, ще бабува, ще бабува

вж. ба`ба бабушкера, бабушкерата, бабушкери, бабушкерите, бабушкеро

мн. бава`чки, ж. Жена, наета да гледа, да занимава малко дете. бавачка, бавачката, бавачки, бавачките, бавачке

бавна, бавно, мн. бавни, прил.<br />1. Който действа или се извършва с неголяма скорост.<br />2. Който протича и се осъществява дълго, продължително време.<br />нареч. бавно. Вървя бавно.
прил. умал. бавничък, бавничка, бавничко, мн. бавнички.
Синоними: муден, тежък, ленив, мързелив, нехаен, бездеен, пипкав, туткав, флегматичен, мъчноподвижен, тежка гемия, тежка кирия, продължителен, дълъг, дълготраен, дълговременен, влачещ се, забавен, затънтен, маловажен, незначителен, инертен, загнил, в застой, вял, провлачен, безинтересен, замрял, слаб, скучен, неблагодарен бавен, бавния, бавният, бавна, бавната, бавно, бавното, бавни, бавните

вж. ба`вен бавничък, бавничкия, бавничкият, бавничка, бавничката, бавничко, бавничкото, бавнички, бавничките

бавиш, мин. св. бавих и бавих, мин. прич. бавил и бавил, несв.<br />1. Какво. Правя да не става бързо, отлагам, протакам; не върша навреме. <em>Тя бавеше отговора си.</em><br />2. Кого. Задържам, забавям, мая. <em>Стига си ме бавил!</em> <br /><br />----<br /><br />бавиш, мин. св. бавих и бавих, мин. прич. бавил и бавил, несв.; Кого. Гледам, занимавам, развличам малко дете. Ще го бавиш ли, докато се върна?
Синоними: забавям, мая, отлагам, закъснявам, разтакавам, протакам, задържам, възпирам, спирам, запирам, просрочвам, удължавам, гледам, грижа се, печеля време, разтакам, преча, спъвам умишлено бавя, бавим, бавиш, бавите, бави, бавят, бавих, бавихме, бави, бавихте, бави, бавиха, бавех, бавехме, бавеше, бавехте, бавеше, бавеха, бавил съм, бавила съм, бавило съм, бавили сме, бавил си, бавила си, бавило си, бавили сте, бавил е, бавила е, бавило е, бавили са, бях бавил, бях бавила, бях бавило, бяхме бавили, беше бавил, беше бавила, беше бавило, бяхте бавили, беше бавил, беше бавила, беше бавило, бяха бавили, ще бавя, ще бавим, ще бавиш, ще бавите, ще бави, ще бавят, ще съм бавил, ще съм бавила, ще съм бавило, ще сме бавили, ще си бавил, ще си бавила, ще си бавило, ще сте бавили

мн. багажи, (два) багажа, м.
1. Обикн. ед. Чанти, куфари и други опаковани вещи, с които едно лице пътува.
2. Прен. Само ед. Запас от знания и умения. Умствен багаж.
прил. багажен, багажна, багажно, мн. багажни (в 1 знач.). Багажно отделение.
Синоними: бреме, тежест, товар багаж, багажа, багажът, багажи, багажите, багажа

вж. бага`ж багажен, багажния, багажният, багажна, багажната, багажно, багажното, багажни, багажните

мн. багажници, (два) багажника, м. Приспособление за поставяне на багаж в/на превозно средство (лека кола, велосипед и др.). Колата има голям багажник. Подвижен багажник. багажник, багажника, багажникът, багажници, багажниците, багажника

мн. багери, (два) багера, м. Самоходна машина за изкопаване, изгребване и изхвърляне на пръст, пясък, чакъл и под.
Синоними: екскаватор, земекопна машина, драга багер, багера, багерът, багери, багерите, багера

мн. багери`сти, м. Работник, чиято професия е да управлява багер. багерист, багериста, багеристът, багеристи, багеристите, багеристи, багеристе

багня се, багних се,багнил се.
Диал. агня се.

мн. багри, ж.<br />1. Обикн. мн. Предимно в художествената литература и поезията — цвят, шарка.<br />2. Вещество за боядисване и оцветяване; боя.<br />прил. багрен, багрена, багрено, мн. ба`грени.
Синоними: боя, цвят, шарка, краска, оттенък, нюанс, колорит, отсянка, тон, отсенка багра, баграта, багри, багрите

вж. ба`гра багрен, багрения, багреният, багрена, багрената, багрено, багреното, багрени, багрените

мн. багрени`ци, ж. ист. Царска мантия от скъп тъмночервен плат през Средновековието; порфира. багреница, багреницата, багреници, багрениците

багрилна, багрилно, мн. багри`лни, прил. Който багри, който е предназначен да багри. Багрилни вещества. Багрилен цех. багрилен, багрилния, багрилният, багрилна, багрилната, багрилно, багрилното, багрилни, багрилните

мед. вж. пигмент

багриш, мин. св. багрих и багрих, мин. прич. багрил и багри`л, несв.; Какво.
1. Боядисвам.
2. Оцветявам в червено.
Синоними: обагрям, боядисвам, оцветявам, шаря, пъстря, напъстрям, украсявам багря, багрим, багриш, багрите, багри, багрят, багрих, багрихме, багри, багрихте, багри, багриха, багрех, багрехме, багреше, багрехте, багреше, багреха, багрил съм, багрила съм, багрило съм, багрили сме, багрил си, багрила си, багрило си, багрили сте, багрил е, багрила е, багрило е, багрили са, бях багрил, бях багрила, бях багрило, бяхме багрили, беше багрил, беше багрила, беше багрило, бяхте багрили, беше багрил, беше багрила, беше багрило, бяха багрили, ще багря, ще багрим, ще багриш, ще багрите, ще багри, ще багрят, ще съм багрил, ще съм багрила, ще съм багрило, ще сме баг

ж., само ед. Разг. Разтворена във вода бяла вар за боядисване (понякога с прибавка на хума за стабилизиране).

мн. бадана`рки, ж. Кръгла четка с дълги косми и с дръжка за варосване. баданарка, баданарката, баданарки, баданарките

бадано`саш, св. — вж. баданосвам. баданосам, баданосаме, баданосаш, баданосате, баданоса, баданосат, баданосах, баданосахме, баданоса, баданосахте, баданоса, баданосаха, баданосах, баданосахме, баданосаше, баданосахте, баданосаше, баданосаха, баданосал съм, баданосала съм, баданосало съм, баданосали сме, баданосал си, баданосала си, баданосало си, баданосали сте, баданосал е, баданосала е, баданосало е, баданосали са, бях баданосал, бях баданосала, бях баданосало, бяхме баданосали, беше баданосал, беше баданосала, беше баданосало, бяхте баданосали, беше баданосал, беше баданосала, беше бада

баданосваш, несв. и баданосам, св. Разг. Варосвам с баданарка.
същ. бадано`сване, ср. баданосвам, баданосваме, баданосваш, баданосвате, баданосва, баданосват, баданосвах, баданосвахме, баданосва, баданосвахте, баданосва, баданосваха, баданосвах, баданосвахме, баданосваше, баданосвахте, баданосваше, баданосваха, баданосвал съм, баданосвала съм, баданосвало съм, баданосвали сме, баданосвал си, баданосвала си, баданосвало си, баданосвали сте, баданосвал е, баданосвала е, баданосвало е, баданосвали са, бях баданосвал, бях баданосвала, бях баданосвало, бяхме баданосвали, беше баданосвал, беше баданосвала, беше баданосвало, бяхте баданосвали, б

вж. бадано`свам баданосване, баданосването, баданосвания, баданосванията

нареч. Разг. Даром, за`лудо, на вятъра.

мн. бадеми, (два) бадема, м.
1. Южно овощно дърво с бели цветове и дребни продълговати плодове (ядки) в твърда черупка; миндал.
2. Плодът на това дърво.
прил. бадемов, бадемова, бадемово, мн. бадемови. Бадемово дърво. Бадемови ядки. бадем, бадема, бадемът, бадеми, бадемите, бадема

вж. баде`м бадемов, бадемовия, бадемовият, бадемова, бадемовата, бадемово, бадемовото, бадемови, бадемовите

карта за идентификация обикновено закачана на сако или риза, чрез щипка или игла. бадж, баджа, баджът, баджове, баджовете, баджа

мн. баджи`, ж. Диал. Зидано огнище в помещение.
Синоними: комин, оджак, огнище баджа, баджата, баджи, баджите

мн. баджаци, (два) баджака, м.
1. Разг. Бедро на животно или човек.
2. Жарг. Бедро на девойка или младеж.
3. Диал. Само ед. Вълна от горната част на краката на овца. баджак, баджака, баджакът, баджаци, баджаците, баджака

мн. баджана`ци, м. Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия.
Синоними: зет, шурей, девер баджанак, баджанака, баджанакът, баджанаци, баджанаците, баджанаци, баджанако

Такса или продажба на стоки в селищата или при изнасянето им за продан в други селища, съществувала през турското робство и известно време след Освобождението

място или помещение, където се е плащал налогът баждарина

мн. бази, ж.<br />1. Само ед. Съвкупност от условия, основа. <em>База за разсъждения.</em><br />2. Опорен пункт. <em>Военна база. Ремонтна база. Петролни бази.</em><br />3. Само ед. Източник като средство за съществуване или дейност. <em>Енергийна база. Суровинна база.</em><br />4. Само ед. Съвкупност от материални обекти и средства, в които и/или с помощта на които се осъществява специализирана дейност. <em>Университетът има модерна база. Остаряла спортна база.</em><br />прил. базов, базова, базово, мн. ба`зови (във 2 знач.). Базов лагер.
Синоними: основа, устои, подпора, опора, подножие, пиедестал, фундамент, ложе, базис, темел, основание, мотив, подбуда, становище, принцип, положение, позиция, основна съставка, план, канава база, базата, бази, базите

мед. Разположен в основата, отнасящ се до основата. базален, базалния, базалният, базална, базалната, базално, базалното, базални, базалните

м., само ед. Плътна или дребнозърнеста вулканична скала, обикновено с черен цвят, която се използва в пътното строителство.
прил. базалтов, базалтова, базалтово, мн. базалтови. Базалтова настилка. базалт, базалта, базалтът, базалти, базалтите, базалта

вж. база`лт базалтов, базалтовия, базалтовият, базалтова, базалтовата, базалтово, базалтовото, базалтови, базалтовите

мн. базари, (два) базара, м.
1. Покрит пазар с множество малки магазини.
2. Разпродажба, организирана по определен повод. Изложба базар. базар, базара, базарът, базари, базарите, базара

мед. вж. базален

мн. бази`лики, ж. ист.
1. В древния Рим — правоъгълно здание за седалище на съд.
2. Християнски храм в правоъгълна форма с множество колони. базилика, базиликата, базилики, базиликите

Ужасяващо митологично същество “крал на змиите”. Произлиза от старогръцката митология и дори е описано в “Естествената История” на Плиний Стари, който го описва като “малка змия, тъй отровна, че дори погледа и носи смърт”.

На старогръцки “базилеус” означава цар. Наречен е така, заради оформените като корона израстъци на главата му, споменати в някои митове.

В ранните предания базилискът вкаменява с поглед и има смъртоносна отрова. В последвалите предания базилиска става все по-чудовищен — огромно злонамерено същество, чиито допир също носи смърт. И дори в най-крайните приказки се стига до това, че докоснат от това създание предмет е смъртоносен и базилиска опустошава цели градове.

Базилискът се излюпва от яйце на усойница, измътено от петел. Кукуригането на петел е фатално за могъщото чудовище, а друг смъртоносен враг на базилиска е невестулката, която устоява на погледа му и ако е малък, го изяжда.

В България съществото, често е наричано още василиск. Става дума за различно четене на гръцката азбука и по-точно върху буквата “бета”, която в древна Елада се е четяла като “Б”, а във Византия и съвременна Гърция — като “В” (вита).

Някои автори представят базилиска като люспест петел с корона от шипове. Това е подвид, известен като кокатрис, който изглежда по такъв начин. базилиск, базилиска, базилискът, базилиски, базилиските, базилиска

бази`раш, несв. и св.; Какво.
1. Обосновавам, основавам. Базирам изводите си на експеримент.
2. Разполагам в база (във 2 знач.).
базирам се. 1. — На какво. Обосновавам се, основавам се.
2. Използвам, имам като база (във 2 знач.).
Синоними: основавам, поставям, турям, слагам базирам, базираме, базираш, базирате, базира, базират, базирах, базирахме, базира, базирахте, базира, базираха, базирах, базирахме, базираше, базирахте, базираше, базираха, базирал съм, базирала съм, базирало съм, базирали сме, базирал си, базирала си, базирало си, базирали сте, базирал е, базирала е, базирало е, базирали са, бях базирал, бях базирала, бях базирало, бяхме базирали, беше базирал, беше базирала, беше базирало, бяхте базирали, беше базирал, беше базирала, беше базирало, бяха базирали, ще базирам, ще базираме, ще базираш, ще базирате, ще базира, ще базира

вж. базиргянин

остар.
търговец, търгаш, занаятчия

базисна, базисно, мн. ба`зисни, прил. Който се отнася до база (в 1 знач.); основен. Базисно изследване. Базисни данни. базисен, базисния, базисният, базисна, базисната, базисно, базисното, базисни, базисните

вж. ба`за базов, базовия, базовият, базова, базовата, базово, базовото, базови, базовите

мед. 1. Оцветяване на клетките и тъканите с основни бои.
2. Повишаване на базофилните левкоцити в кръвта.

мн. баири, (два) баира, м. Разг. Хълм, рид, бърдо.
Синоними: бърдо, хълм, могила, връх, хребет, рид, височина, възвишение баир, баира, баирът, баири, баирите, баира

м., неизм. Разг. Само в съчетание с мъжко собствено име — за свойско назоваване на по-възрастен мъж или в обръщение към него вм. официалното господин: бате (във 2 знач.). Бай Иван. Бай Марине!

мн. байонети, (два) байонета, м. Остар. Щик. байонет, байонета, байонетът, байонети, байонетите, байонета

мн. байраци, (два) байра`ка, м. Остар. Разг. Знаме.
Синоними: знаме, флаг, флагче байрак, байрака, байракът, байраци, байраците, байрака

байрактарят, байрактаря, мн. байракта`ри, м.
1. Остар. Знаменосец.
2. Прен. Разг. Главатар, водач.
Синоними: знаменосец, главатар, предводител, водач, вожд, началник байрактар, байрактаря, байрактарят, байрактари, байрактарите, байрактари, байрактарю

мн. байракта`рки, ж. Жена байрактар. байрактарка, байрактарката, байрактарки, байрактарките

байцът, байца, само ед., м. Спец.
1. Водна или спиртна боя за повърхностно оцветяване на дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото.
2. Киселина или масло за почистване на метални изделия или за промяна на първоначалния им цвят. байц, байца, байцът, байцове, байцовете, байца

ба`йцваш, несв.; Какво. Спец.
1. Оцветявам или почиствам с байц.
2. Подготвям за равномерно боядисване текстилни тъкани, прежди.
Синоними: фиксирам байцвам, байцваме, байцваш, байцвате, байцва, байцват, байцвах, байцвахме, байцва, байцвахте, байцва, байцваха, байцвах, байцвахме, байцваше, байцвахте, байцваше, байцваха, байцвал съм, байцвала съм, байцвало съм, байцвали сме, байцвал си, байцвала си, байцвало си, байцвали сте, байцвал е, байцвала е, байцвало е, байцвали са, бях байцвал, бях байцвала, бях байцвало, бяхме байцвали, беше байцвал, беше байцвала, беше байцвало, бяхте байцвали, беше байцвал, беше байцвала, беше байцвало, бяха байцвали, ще байцвам, ще байцваме, ще байцваш, ще байцвате, ще байцва, ще байцва

мн. ба`ки, ж. Голям метален съд с дръжки за разнасяне храна на войници. бака, баката, баки, баките

мн. бакалаври, м. Лице, което е получило първата (най-ниската) академическа степен (преди магистър и доктор), въведена най-напред в западноевропейски университети.<br />прил. бакалавърски, бакалавърска, бакалавърско, мн. бакала`върски. бакалавър, бакалавъра, бакалавърът, бакалаври, бакалаврите, бакалавъра, бакалавре

вж. бакала`вър бакалавърски, бакалавърския, бакалавърският, бакалавърска, бакалавърската, бакалавърско, бакалавърското, бакалавърски, бакалавърските

мн. бака`ли, м. Остар. Търговец на стоки за домакински нужди — предимно дребни стоки за храна. бакалин, бакалина, бакалинът, бакали, бакалите, бакали, бакалино

ж., само ед. Стока, с която търгуват бакалите. бакалия, бакалията, бакалии, бакалиите

мн. бака`лници, ж. Остар. Разг. Магазин за хранителни и други дребни стоки за домакински нужди. бакалница, бакалницата, бакалници, бакалниците

бакалска, бакалско, мн. бака`лски, прил. Който се отнася до бакалин или бакалия.
* Бакалски сметки. — Разг. Дребнави сметки.
* Бакалски тефтер. — Разг. Лошо поддържан, изцапан тефтер. бакалски, бакалския, бакалският, бакалска, бакалската, бакалско, бакалското, бакалски, бакалските

м., само ед. Вид пластмаса с добри изолационни свойства, поради което се употребява широко в електропромишлеността.
прил. бакелитов, бакелитова, бакелитово, мн. бакелитови. Бакелитова дръжка. бакелит, бакелита, бакелитът, бакелити, бакелитите, бакелита

вж. бакели`т бакелитов, бакелитовия, бакелитовият, бакелитова, бакелитовата, бакелитово, бакелитовото, бакелитови, бакелитовите

само мн. Необръсната мъжка брада от слепоочията надолу покрай ушите.

само мн. Разг.
1. Неизплатени, невърнати парични дългове.
2. Изоставена, несвършена работа. балнео- Първа съставна част на сложни думи със значение минерални бани, напр. балнеолечебница, балнеолечение, балнеосанаториум, балнеотерапия, балнеотехника, балнеохимия.

ж., само ед. Вид бобово растение с бели цветове и плод на едри зърна в плоска шушулка; черен боб. бакла, баклата, бакли, баклите

мн. баклави`, ж. Силно подсладена и напоена с гъст захарен сироп баница с пълнеж от счукани орехи между отделните кори. баклава, баклавата, баклави, баклавите

м., само ед. Бял прах от натриев бикарбонат и слаби киселини, който се употребява в сладкарството за бухване на сладко тесто. бакпулвер, бакпулвера, бакпулверът, бакпулвери, бакпулверите, бакпулвера

мн. бакрачи, (два) бакрача, м. Диал. Котел, медник; бакър (във 2 знач.).
същ. умал. бакраче, мн. бакрачета, ср. бакрач, бакрача, бакрачът, бакрачи, бакрачите, бакрача

вж. бакте`рия бактериален, бактериалния, бактериалният, бактериална, бактериалната, бактериално, бактериалното, бактериални, бактериалните

мед. Наличие на бактерии в циркулиращата кръв. Установява се чрез хемокултура.

вж. бакте`рия бактериен, бактерийния, бактерийният, бактерийна, бактерийната, бактерийно, бактерийното, бактерийни, бактерийните

мед. Разрушаване на бактерии.

мн. бактериоло`зи, м. Специалист по бактериология. бактериолог, бактериолога, бактериологът, бактериолози, бактериолозите, бактериолози

ж., само ед. Дял от микробиологията — наука за бактериите.
прил. бактериологичен, бактериологична, бактериологично, мн. бактериологични.
Синоними: зоология, анатомия, биохимия, биология, бионика, биофизика, ботаника, цитология, екология, ембриология, микробиология, фармакология бактериология, бактериологията, бактериологии, бактериологиите

мед. Спиране на размножаването на бактериите.

мед. Лекарствени средства, предизвикващи временна загуба на способността на бактериите да се размножават.

мед. Вирус, който прониква в бактериална клетка, размножава се в нея, след което клетката се лизира. Новообразуваните вириони се освобождават и инфектират други клетки. В други случаи не се образуват зрели вириони и бактериалните клетките не се лизират. бактериофаг, бактериофага, бактериофагът, бактериофаги, бактериофагите, бактериофага

мед. Наличие на бактерии в урината.

мед. Причиняващ смърт на бактериите. бактерициден, бактерицидния, бактерицидният, бактерицидна, бактерицидната, бактерицидно, бактерицидното, бактерицидни, бактерицидните

мн. бактерии, ж. Обикн. мн. Микроскопични едноклетъчни организми от растителен произход с различна форма, които причиняват ферментация, гниене или заболяване.<br />прил. бактериен, бактерийна, бактерийно, мн. бактерийни.<br />прил. бактериален, бактериална, бактериално, мн. бактериа`лни.
Синоними: микроб, бацил, зараза, болест бактерия, бактерията, бактерии, бактериите

бакти`саш, св. — вж. бактисвам. бактисам, бактисаме, бактисаш, бактисате, бактиса, бактисат, бактисах, бактисахме, бактиса, бактисахте, бактиса, бактисаха, бактисах, бактисахме, бактисаше, бактисахте, бактисаше, бактисаха, бактисал съм, бактисала съм, бактисало съм, бактисали сме, бактисал си, бактисала си, бактисало си, бактисали сте, бактисал е, бактисала е, бактисало е, бактисали са, бях бактисал, бях бактисала, бях бактисало, бяхме бактисали, беше бактисал, беше бактисала, беше бактисало, бяхте бактисали, беше бактисал, беше бактисала, беше бактисало, бяха бактисали, ще бактисам, ще бактис

бактисваш, несв. и бактисам, св.; от кого/от какво. Разг. Досажда ми, дотяга ми, омръзва ми.
Синоними: омръзва ми, дотяга ми, досажда ми, отегчавам се, додейва ми, насищам се, идва ми до гуша, втръсва ми се, отщява ми се бактисвам, бактисваме, бактисваш, бактисвате, бактисва, бактисват, бактисвах, бактисвахме, бактисва, бактисвахте, бактисва, бактисваха, бактисвах, бактисвахме, бактисваше, бактисвахте, бактисваше, бактисваха, бактисвал съм, бактисвала съм, бактисвало съм, бактисвали сме, бактисвал си, бактисвала си, бактисвало си, бактисвали сте, бактисвал е, бактисвала е, бактисвало е, бактисвали са, бях бактисвал, бях бактисвала, бях бактисвало, бяхме бактисвали, беше бактисвал, беше бактисвала, беше бактисвало, бяхте бактисвали, беше бактисвал, беше бактисвала, беше бакт

мн. бакшиши, (два) бакшиша, м.
1. Разг. Неголяма парична сума, която се подарява за извършена услуга.
2. Остар. Подарък.
Синоними: подарък, дар, възнаграждение, почерпушка, подкуп, рушвет бакшиш, бакшиша, бакшишът, бакшиши, бакшишите, бакшиша

мн. бакъри, (два) бакъра, м.
1. Остар. Само ед. Металът мед.
2. Разг. Голям кръгъл меден съд за вода с една подвижна дръжка; котел.
същ. умал. бакърче, мн. бакърчета, ср. (във 2 знач.).
прил. бакърен, бакърена, бакърено, мн. бакърени.
Синоними: мед, медник, котел, медни съдове, меден съд, казан бакър, бакъра, бакърът, бакъри, бакърите, бакъра

вж. бакърджи`я бакърджийски, бакърджийския, бакърджийският, бакърджийска, бакърджийската, бакърджийско, бакърджийското, бакърджийски, бакърджийските

мн. бакърджии, м. Разг. Човек, който произвежда бакърени изделия или търгува с тях; медникар; казанджия.<br />прил. бакърджийски, бакърджийска, бакърджийско, мн. бакърджи`йски.
Синоними: медникар, казанджия бакърджия, бакърджията, бакърджията, бакърджии, бакърджиите, бакърджии, бакърджийо

вж. бакъ`р
Синоними: меден, медночервен бакърен, бакърения, бакъреният, бакърена, бакърената, бакърено, бакъреното, бакърени, бакърените

вж. бакъ`р бакърче, бакърчето, бакърчета, бакърчетата

балът, бала, мн. балове, (два) бала, м. Голямо празнично вечерно събиране за забава с танци и музика. Новогодишен бал. Абитуриентски бал.
прил. бален, бална, бално, мн. бални. Бален костюм. Бална рокля. Бален салон.

—-

балът, бала, мн. балове, (два) бала, м.
1. Единица за измерване на степента на сила на някои природни явления. Пет бала земетресение по ска`лата на Рихтер. Шест бала морско вълнение.
2. Сборна цифрова оценка от оценките по изпитните предмети и/или по определени предмети, отразени в свидетелство или диплома, с която се участва за класиране в конкурс. Балът на кандидат-студента е висок. бал, бала, балът, балове, баловете, бала

мн. ба`ли, ж. Голям вързоп стока (обикн. от мек материал), здраво стегнат за превоз. Бала памук. Бала сено. Бала слама.
Синоними: пакет, вързоп, денк, тесте, топ, пакетче бала, балата, бали, балите

мн. балади, ж. Спец.<br />1. В литературата — лирико-епично стихотворение с фантастичен сюжет, което пренася читателя в тайнствена, необикновена действителност.<br />2. В музиката — лирична песен или музикална композиция (обикн. за китара или пиано) на романтична тема.<br />прил. баладичен, баладична, баладично, мн. балади`чни. балада, баладата, балади, баладите

вж. бала`да баладичен, баладичния, баладичният, баладична, баладичната, баладично, баладичното, баладични, баладичните

мн. балала`йки, ж. Руски народен музикален инструмент с три струни и триъгълен корпус. балалайка, балалайката, балалайки, балалайките

мн. балами, м. и ж. Разг. Наивник, будала; човек, когото лесно могат да излъжат, да подведат. <em>Голям балама.</em> <em>Голяма балама.</em><br />прил. баламски, баламска, баламско, мн. ба`ламски. Баламска работа.
Синоними: глупак, малоумен, наивен, ахмак, серсем, абдал, будала, жертва балама, баламата, балами, баламите

баламо`саш, св. — вж. баламосвам. баламосам, баламосаме, баламосаш, баламосате, баламоса, баламосат, баламосах, баламосахме, баламоса, баламосахте, баламоса, баламосаха, баламосах, баламосахме, баламосаше, баламосахте, баламосаше, баламосаха, баламосал съм, баламосала съм, баламосало съм, баламосали сме, баламосал си, баламосала си, баламосало си, баламосали сте, баламосал е, баламосала е, баламосало е, баламосали са, бях баламосал, бях баламосала, бях баламосало, бяхме баламосали, беше баламосал, беше баламосала, беше баламосало, бяхте баламосали, беше баламосал, беше баламосала, беше бала

баламосваш, несв. и баламосам, св.; Кого. Разг. Правя на балама; заблуждавам, лъжа, обърквам, подвеждам.
баламосвам се/баламосам се. — Правя се на балама; държа се като балама.
Синоними: заблуждавам, подвеждам, забърквам, въвеждам в заблуждение, подлъгвам, лъжа, мамя, измамвам, подмятам, записвам баламосвам, баламосваме, баламосваш, баламосвате, баламосва, баламосват, баламосвах, баламосвахме, баламосва, баламосвахте, баламосва, баламосваха, баламосвах, баламосвахме, баламосваше, баламосвахте, баламосваше, баламосваха, баламосвал съм, баламосвала съм, баламосвало съм, баламосвали сме, баламосвал си, баламосвала си, баламосвало си, баламосвали сте, баламосвал е, баламосвала е, баламосвало е, баламосвали са, бях баламосвал, бях баламосвала, бях баламосвало, бяхме баламосвали, беше баламосвал, беше баламосвала, беше баламосвало, бяхте баламосвали, б

вж. ба`лама баламски, баламския, баламският, баламска, баламската, баламско, баламското, баламски, баламските

мед. Възпаление на кожата на главичката на пениса.

мед. Възпаление на главичката на пениса, sulcus coronaries и препуциума.

мн. баланси, (два) баланса, м.
1. Само ед. Равновесие. Баланс на военните сили. Поддържам баланс.
2. Спец. Само ед. или само мн. Във финансите — съотношението между взаимносвързани показатели на някаква дейност; равносметка. Бюджетен баланс. Търговски баланс. Активен баланс. Пасивен баланс. Баланс на приходите и разходите.
3. Уред за регулиране работата на механизъм; балансьор.
прил. балансов, балансова, балансово, мн. балансови. Балансов отчет.
Синоними: равносметка, сметка, равновесие, уравнение, равенство баланс, баланса, балансът, баланси, балансите, баланса

балансираш, несв. и св.<br />1. Запазвам или поддържам равновесие при неустойчиво положение.<br />2. Какво. Уравновесявам; привеждам в равновесие.<br />същ. балансиране, ср.
Синоними: уравновесявам, изравнявам, компенсирам, неутрализирам балансирам, балансираме, балансираш, балансирате, балансира, балансират, балансирах, балансирахме, балансира, балансирахте, балансира, балансираха, балансирах, балансирахме, балансираше, балансирахте, балансираше, балансираха, балансирал съм, балансирала съм, балансирало съм, балансирали сме, балансирал си, балансирала си, балансирало си, балансирали сте, балансирал е, балансирала е, балансирало е, балансирали са, бях балансирал, бях балансирала, бях балансирало, бяхме балансирали, беше балансирал, беше балансирала, беше балансирало, бяхте балансирали, б

вж. баланси`рам балансиране, балансирането, балансирания, балансиранията

вж. бала`нс балансов, балансовия, балансовият, балансова, балансовата, балансово, балансовото, балансови, балансовите

мн. балансьори, (два) балансьора, м.
1. Баланс (в 3 знач.).
2. Човек или предмет, който служи за баланс (в 1 знач.).
Синоними: кобилица, кулиса, мотовилка балансьор, балансьора, балансьорът, балансьори, балансьорите, балансьора

мед. Протозойна зооантропоноза, причинена от Balantidium coli — предизвиква улцерозни изменения в лигавицата на дебелото черво. Протича с гадене, повръщане, диария.

м., само ед.
1. Допълнителен товар, който чрез тежестта си придава устойчивост на водни превозни средства или на самолет.
2. Натрошени камъни за основа на траверсите в жп трасе; трошляк.
3. Баластра.
4. Прен. Безполезни, ненужни подробности. В речта му имаше много баласт.
Синоними: тежест, товар, бреме, излишно баласт, баласта, баластът, баласти, баластите, баласта

ж., само ед. Речен чакъл и пясък като строителен материал, най-често за приготвяне на бетон. баластра, баластрата, баластри, баластрите

м., само ед. Вид плътна мушама за настилка на подове в помещения. балатум, балатума, балатумът, балатуми, балатумите, балатума

Междинен продукт в металургията. Излят от метал цилиндър, който след това подлежи на пресоване, за да може да се получат други продукти като тел, профили, пръти и др.
Синоними: слитък, блок, кюлче балванка, балванката, балванки, балванките

мн. балдахини, (два) балдахина, м. Навес от тънък или прозрачен плат на колони над легло, престол и др.
Синоними: завеса, перде балдахин, балдахина, балдахинът, балдахини, балдахините, балдахина

мн. балдъ`зи, ж. Сестра на съпругата (по отношение на съпруга). балдъза, балдъзата, балдъзи, балдъзите

вж. бал бален, балния, балният, бална, балната, бално, балното, бални, балните

мн. балери`ни, ж. Артистка в балет. балерина, балерината, балерини, балерините

мн. балети, (два) балета, м.
1. Само ед. Танцово театрално изкуство.
2. Театрално представление на произведение на това изкуство.
3. Музикално произведение, предназначено за такова представление.
4. Само ед. Театрална трупа, даваща такива представления.
прил. балетен, балетна, балетно, мн. балетни. Балетен състав. Балетна музика. балет, балета, балетът, балети, балетите, балета

вж. бале`т балетен, балетния, балетният, балетна, балетната, балетно, балетното, балетни, балетните

мн. балети`сти, м. Артист в балет. балетист, балетиста, балетистът, балетисти, балетистите, балетисти, балетисте

бали`раш, несв. и св.; Какво. Правя да стане на бали. Балирам слама. Балирам тютюн. балирам, балираме, балираш, балирате, балира, балират, балирах, балирахме, балира, балирахте, балира, балираха, балирах, балирахме, балираше, балирахте, балираше, балираха, балирал съм, балирала съм, балирало съм, балирали сме, балирал си, балирала си, балирало си, балирали сте, балирал е, балирала е, балирало е, балирали са, бях балирал, бях балирала, бях балирало, бяхме балирали, беше балирал, беше балирала, беше балирало, бяхте балирали, беше балирал, беше балирала, беше балирало, бяха балирали, ще балирам, ще балираме, ще балираш, ще балирате, ще балира, ще балира

мн. балирова`чи, м. Работник, който балира. балировач, балировача, балировачът, балировачи, балировачите, балировачи, балировачо

мн. балирова`чки, ж. Жена балировач. балировачка, балировачката, балировачки, балировачките

ж., само ед. Спец. Дял от механиката, в който се изучава движението на снаряда при стрелба.
прил. балистичен, балистична, балистично, мн. балистични. Балистична ракета. балистика, балистиката, балистики, балистиките

вж. бали`стика балистичен, балистичния, балистичният, балистична, балистичната, балистично, балистичното, балистични, балистичните

мн. балкани, (два) балкана, м.
1. Планина.
2. Само ед. Друго собствено име на Стара планина.
прил. балкански, балканска, балканско, мн. балкански. • Балканите. Балканският полуостров.
Синоними: планина балкан, балкана, балканът, балкани, балканите, балкана

мн. балканджи`йки, ж. Жена балканджия. балканджийка, балканджийката, балканджийки, балканджийките

вж. балканджи`я балканджийски, балканджийския, балканджийският, балканджийска, балканджийската, балканджийско, балканджийското, балканджийски, балканджийските

мн. балканджии, м. Човек от балкана.<br />прил. балканджийски, балканджийска, балканджийско, мн. балканджи`йски. балканджия, балканджията, балканджията, балканджии, балканджиите, балканджии, балканджийо

мн. балканиа`ди, ж. Периодични спортни състезания между страните от Балканския полуостров. Балканиада по лека атлетика. балканиада, балканиадата, балканиади, балканиадите

вж. балка`н балкански, балканския, балканският, балканска, балканската, балканско, балканското, балкански, балканските

мн. балкони, (два) балкона, м.
1. Издадена от външната стена на сграда площадка, оградена с парапет.
2. Етаж над партера в театър, киносалон и др.
прил. балконски, балконска, балконско, мн. балконски. Балконска врата. балкон, балкона, балконът, балкони, балконите, балкона

вж. балко`н балконски, балконския, балконският, балконска, балконската, балконско, балконското, балконски, балконските

мн. балнеоло`зи, м. Лекар, специалист по балнеология. балнеолог, балнеолога, балнеологът, балнеолози, балнеолозите, балнеолози

ж., само ед. Спец. Дял от медицината, в който се изучават минералните води и лечебната кал във връзка с приложението им при лекуване. балнеология, балнеологията, балнеологии, балнеологиите

мед. Прилагане на минерални води с лечебна цел. балнеотерапия, балнеотерапията, балнеотерапии, балнеотерапиите

мн. балони, (два) балона, м.
1. Сферичен летателен уред, напълнен с по-лек от въздуха газ.
2. Стъклен или метален кълбовиден съд.
3. Детска надуваема играчка от тънка еластична материя.
същ. умал. балонче, мн. балончета, ср. (в 3 знач.).
Синоними: мехур, пришка балон, балона, балонът, балони, балоните, балона

вж. бало`н балонче, балончето, балончета, балончетата

м., само ед. Повторно гласуване за ограничен брой кандидати, когато при избор никой не е получил предвидените в закона гласове, за да бъде избран. балотаж, балотажа, балотажът, балотажи, балотажите, балотажа

балоти`раш, несв. и св.; за кого или Кого. Подлагам на балотаж. балотирам, балотираме, балотираш, балотирате, балотира, балотират, балотирах, балотирахме, балотира, балотирахте, балотира, балотираха, балотирах, балотирахме, балотираше, балотирахте, балотираше, балотираха, балотирал съм, балотирала съм, балотирало съм, балотирали сме, балотирал си, балотирала си, балотирало си, балотирали сте, балотирал е, балотирала е, балотирало е, балотирали са, бях балотирал, бях балотирала, бях балотирало, бяхме балотирали, беше балотирал, беше балотирала, беше балотирало, бяхте балотирали, беше балотирал, беше балотирала, беше бало

м., само ед.
1. Гъст ароматен сок от разтворени в етерични масла смоли или други растителни вещества.
2. Болкоуспокояващо лекарство за мазане, приготвено от такъв сок.
Синоними: благовоние, аромат, мирис, дъх, парфюм, лек, цяр балсам, балсама, балсамът, балсами, балсамите, балсама

балсамираш, несв. и св.; Кого, какво. Обработвам мъртво тяло със специални вещества, за да го запазя от разлагане за дълго.<br />същ. балсамация, ж. балсамирам, балсамираме, балсамираш, балсамирате, балсамира, балсамират, балсамирах, балсамирахме, балсамира, балсамирахте, балсамира, балсамираха, балсамирах, балсамирахме, балсамираше, балсамирахте, балсамираше, балсамираха, балсамирал съм, балсамирала съм, балсамирало съм, балсамирали сме, балсамирал си, балсамирала си, балсамирало си, балсамирали сте, балсамирал е, балсамирала е, балсамирало е, балсамирали са, бях балсамирал, бях балсамирала, бях балсамирало, бяхме балсамирали, беше балсамирал, беше балсамирала, беше балсамирало, бяхте балсамирали, б

Библейско тълкуване: Египетските жители са балсамирали мъртвите тела. Хората, които извършвали балсамирането се считали за свещенослужители. Те изваждали мозъкът на мъртвото тяло през ноздрите с една желязна кука, и напълвали лобът със затегателни билки. Също така изваждали всички вътрешности, освен сърцето и бъбреците, измивали ги с финиково вино и пак ги намествали, като допълвали празните места с укрепителни билки. Тялото мажели повторно с кедрово масло, смирна, тарчин и др. , в продължение на 30 дни, след което го поставяли в нитро за около 40 дни. Чрез този процес мъртвото тяло се запазвало цяло и се съхранявал неговият изглед като приживе. В Бит. 50:2,3, Мойсей казва, че четиресет дни се изпълнили за балсамирането на Яков, от което става ясно, че той не смята първите тридесет дни, но Яков плакал в Египет седемдесет дни. След седемдесет дни изваждали тялото от нитрото, измивали го, обвързвали го с дълги връзки, потапяли го в смирна, и най-накрая го засмолявали. Тогава го предавали на роднините му, които го заключвали в ковчег, и го държали в къщите си, или го поставяли в гроб. Много мумии (балсамирани тела) все още се намират в Египетските гробници, където са били положени преди две-три хиляди години. Телата на бедните се балсамирали със зифт, защото по-този начин балсамирането е излизало по-евтино.

Евреите не са били толкова вещи в балсамирането, както египтяните. Те са обвивали мъртвото тяло с ленени подвяски, и са го посипвали със смирна и алой и други благоуханни вещества. Тялото на Исус Христос е било балсамирано по еврейския начин от Йосиф и Никодим, но двете Марии и техните приятелки не знаели това, и отишли на гроба, за да го балсамират — Йн. 19:38-40. В общи линии евреите не са балсамирали мъртъвците си. балсамиране, балсамирането, балсамирания, балсамиранията

вж. балти`я балтийка, балтийката, балтийки, балтийките

мн. балтии, ж. Диал. Брадва, секира.<br />същ. умал. балтийка, мн. балти`йки, ж.
Синоними: брадва, секира, топор, сатър балтия, балтията, балтии, балтиите

мн. балтони, (два) балтона, м. Мъжко зимно палто. балтон, балтона, балтонът, балтони, балтоните, балтона

мн. ба`ли, ж. Бала.

Разг.
1. Прил. неизм. Особен, необикновен, причудлив.
2. Нареч. Особено, необикновено, различно, другояче.

мн. бамби`ни, ж. Жарг., остар. Момиче. бамбина, бамбината, бамбини, бамбините

мн. бамбуци, (два) бамбука, м. Високо и гъвкаво тропическо растение от рода на тръстиката със здрави и твърди кухи стъбла.
прил. бамбуков, бамбукова, бамбуково, мн. бамбукови. Бамбукови пръти. бамбук, бамбука, бамбукът, бамбуци, бамбуците, бамбука

вж. бамбу`к бамбуков, бамбуковия, бамбуковият, бамбукова, бамбуковата, бамбуково, бамбуковото, бамбукови, бамбуковите

ж., само ед. Вид зеленчук с мъхести месести шушулки, пълни с дребни зърна. бамя, бамята, бами, бамите

банът, бана, мн. ба`нове, м. ист. Управител на област в балканските страни през Средновековието.

банална, банално, мн. банални, прил. Който е лишен от оригиналност; изтъркан, досаден, безинтересен.<br />същ. баналност, баналността, мн. баналности, ж.
Синоними: прост, вулгарен, тривиален, простонароден, обикновен, старомоден, изтъркан, просташки, дребен, незначителен, отегчителен, досаден, плосък, безинтересен, блудкав, скучен, вял, безсъдържателен, шаблонен, неубедителен, всекидневен, прозаичен, делничен, сух банален, баналния, баналният, банална, баналната, банално, баналното, банални, баналните

банализи`раш, несв. и св.; Какво. Правя да стане банален.
Синоними: вулгаризирам, опростявам, опошлявам банализирам, банализираме, банализираш, банализирате, банализира, банализират, банализирах, банализирахме, банализира, банализирахте, банализира, банализираха, банализирах, банализирахме, банализираше, банализирахте, банализираше, банализираха, банализирал съм, банализирала съм, банализирало съм, банализирали сме, банализирал си, банализирала си, банализирало си, банализирали сте, банализирал е, банализирала е, банализирало е, банализирали са, бях банализирал, бях банализирала, бях банализирало, бяхме банализирали, беше банализирал, беше банализирала

вж. бана`лен
Синоними: простащина, тривиалност, вулгарност, пошлост, всекидневие, нищожност, незначителност, маловажност, дреболия баналност, баналността, баналности, баналностите

мн. банани, (два) банана, м.
1. Високо тропическо растение с много големи листа и дебелокожи, сладки и меки продълговати плодове.
2. Плодът на това растение.
прил. бананов, бананова, бананово, мн. бананови. Бананова каша. банан, банана, бананът, банани, бананите, банана

бандът, банда, мн. бандове, (два) банда, м. Банда (в 1 знач.).

мн. ба`нди, ж.
1. Група музиканти, които образуват инструментален състав.
2. Обществено зловредна, престъпна група от лица; шайка.
Синоними: шайка, дружина, група, тайфа, чета, орда, мафия, компания, кръг, клика, котерия, отряд банда, бандата, банди, бандите

мн. бандажи, (два) бандажа, м.
1. Еластична превръзка за поддържане на телесен орган в нормално положение.
2. Спец. В техниката — метален пояс на машинни части за придаване на здравина.
прил. бандажен, бандажна, бандажно, мн. бандажни.
Синоними: венец, скоба, опорен пръстен, презрамка, превръзка бандаж, бандажа, бандажът, бандажи, бандажите, бандажа

вж. банда`ж бандажен, бандажния, бандажният, бандажна, бандажната, бандажно, бандажното, бандажни, бандажните

мн. бандероли, (два) бандерола, м.
1. Книжна лента, залепена върху опаковката на някои стоки като знак за платен акциз.
2. Широка книжна лента за обвиване на вестник, списание, книга, които се пращат по пощата.
прил. бандеролен, бандеролна, бандеролно, мн. бандеролни. Бандеролна пратка. бандерол, бандерола, бандеролът, бандероли, бандеролите, бандерола

вж. бандеро`л бандеролен, бандеролния, бандеролният, бандеролна, бандеролната, бандеролно, бандеролното, бандеролни, бандеролните

мн. бандити, м. Член на банда (във 2 знач.); злосторник, разбойник.<br />прил. бандитски, бандитска, бандитско, мн. банди`тски. Бандитско нападение.
Синоними: злодей, злосторник, разбойник, грабител, похитител, пират, мародер, корсар, убиец, крадец, гангстер, главорез, хулиган, престъпник бандит, бандита, бандитът, бандити, бандитите, бандита

м., само ед. Дейност, проява на бандити.
Синоними: разбойничество, грабеж, мародерство, кражба, злодейство, гангстерство, шайкаджийство бандитизъм, бандитизма, бандитизмът, бандитизми, бандитизмите, бандитизъма

вж. банди`т бандитски, бандитския, бандитският, бандитска, бандитската, бандитско, бандитското, бандитски, бандитските

мн. банду`ри, ж. Многострунен украински народен музикален инструмент. бандура, бандурата, бандури, бандурите

мн. ба`ници, ж. Печено тестено ястие от разточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава, а към тях прибавено сирене или (по-рядко) друга плънка. баница, баницата, баници, баниците

баничарят, баничаря, мн. банича`ри, м. Човек, който приготвя и/или продава баници, банички. баничар, баничаря, баничарят, баничари, баничарите, баничари, баничарю

мн. банича`рници, ж. Заведение, където се пекат и продават баници, банички. баничарница, баничарницата, баничарници, баничарниците

мн. ба`нички, ж. Тестено изделие — парче баница или нарочно приготвено и опечено с големината на парче баница, което се продава за закуска. баничка, баничката, банички, баничките

мн. банки, ж.<br />1. Голямо учреждение за парични и кредитни операции. <em>Българска народна банка. Търговска банка.</em><br />2. Прен. Съвкупност от сведения, данни, програми, които се натрупват и съхраняват на едно място.<br />прил. банков, банкова, банково, мн. банкови (в 1 знач.). <em>Банков капитал. Банкови операции.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. банки, ж. Специална скамейка като дълъг чин за сядане и/или писане и четене в университетска аудитория, заседателна зала и под. Депутатите удряха с ръце по банките.

—-

мн. ба`нки, ж. Спец. Неголям цилиндричен дебелостенен стъклен съд, който се използва в медицината за съхраняване на кръв, течности и др. Две банки кръв. банка, банката, банки, банките

мн. банке`ри, м.
1. Крупен акционер или собственик на банка 1 . 2. Разг. Лице, което управлява банка 1 или банков клон или заема висока длъжност в банка 1 .
Синоними: финансист, капиталист, рентиер, милионер банкер, банкера, банкерът, банкери, банкерите, банкера

мн. банкети, (два) банкета, м. Разг. Тържествена гощавка (вечеря или обед) по повод на някое събитие или в чест на някого.
прил. банкетен, банкетна, банкетно, мн. банкетни. Банкетна зала.

—-

мн. банкети, (два) банкета, м. Земна ивица покрай шосе или жп линия с ширина до отводнителната канавка.
Синоними: гощавка, угощение, прием, гуляй, гости, вечеринка, събитие, пир, пиршество банкет, банкета, банкетът, банкети, банкетите, банкета

вж. банке`т банкетен, банкетния, банкетният, банкетна, банкетната, банкетно, банкетното, банкетни, банкетните

Банков термин: процесът на управление на банка, най-общо на нейните активни и пасивни операции с оглед реализиране на печалба и укрепване доверието на клиентите и акционерите й. Основни функции при банкирането са: приемане на депозити от клиенти; осигуряване на разплащанията между банките и техните клиенти; предоставяне на кредити и други финансови услуги. банкиране, банкирането, банкирания, банкиранията

мн. банкноти, ж. Книжен знак с посочена на него стойност, издаден от емисионна банка, който служи като парично средство.<br />прил. банкнотен, банкнотна, банкнотно, мн. банкно`тни. банкнота, банкнотата, банкноти, банкнотите

вж. банкно`та банкнотен, банкнотния, банкнотният, банкнотна, банкнотната, банкнотно, банкнотното, банкнотни, банкнотните

вж. ба`нка банков, банковия, банковият, банкова, банковата, банково, банковото, банкови, банковите

мн. банкрути, (два) банкрута, м.
1. Изпадане в несъстоятелност, в неспособност да се изплащат задължения; фалит.
2. Прен. Крах, провал в обществената дейност или в личния живот.
Синоними: фалит, несъстоятелност, неплатежоспособност, крах, катастрофа, провала, пропадане, проваляне, провал, неуспех, пълно проваляне, рухване, разорение, фалиране банкрут, банкрута, банкрутът, банкрути, банкрутите, банкрута

банкрути`раш, несв. и св. Изпадам в банкрут; в банкрут съм. банкрутирам, банкрутираме, банкрутираш, банкрутирате, банкрутира, банкрутират, банкрутирах, банкрутирахме, банкрутира, банкрутирахте, банкрутира, банкрутираха, банкрутирах, банкрутирахме, банкрутираше, банкрутирахте, банкрутираше, банкрутираха, банкрутирал съм, банкрутирала съм, банкрутирало съм, банкрутирали сме, банкрутирал си, банкрутирала си, банкрутирало си, банкрутирали сте, банкрутирал е, банкрутирала е, банкрутирало е, банкрутирали са, бях банкрутирал, бях банкрутирала, бях банкрутирало, бяхме банкрутирали, беше банкрутирал, беше банкрутирала

банският, банския, мн. ба`нски, м. Мъжки или дамски костюм за къпане на обществено място (плувен басейн, река, море и др.). бански, банския, банският, банска, банската, банско, банското, бански, банските

мн. банцизи и банциги, (два) ба`нцига, м. Лентовиден трион за рязане на дървен материал. банциг, банцига, банцигът, банцизи, банцизите, банцига

мн. банцизи и банциги, (два) ба`нцига, м. Лентовиден трион за рязане на дървен материал. банциг, банцига, банцигът, банциги, банцигите, банцига

мн. ба`ни, ж.
1. Обществена сграда за къпане. Градска баня.
2. Помещение в жилище за къпане.
3. Обикн. мн. Минерален извор за къпане с лечебна цел. Минерални бани.
4. Излагане тялото на слънце, въздух или потапяне в минерална вода, кал и др. с лечебна цел. Слънчеви бани. Въздушна баня. Кални бани.
5. Загрята в специален съд вода или друга течност, в която се потапя изделие или друг съд с течност. Водна баня. Златна баня. баня, банята, бани, баните

мн. баобаби, (два) баобаба, м. Грамадно тропическо дърво с много дебел ствол, чиито плодове се използват за ядене. баобаб, баобаба, баобабът, баобаби, баобабите, баобаба

м., само ед. Учение на католическа секта, което проповядва, че кръщението трябва да се извършва в зряла възраст, и отрича някои църковни обреди. баптизъм, баптизма, баптизмът, баптизми, баптизмите, баптизъма

мн. бапти`сти, м. Лице, привърженик на баптизма. баптист, баптиста, баптистът, баптисти, баптистите, баптиста

Пристройка на църква или отделна постройка за извършване на кръщене.

барът, бара, мн. барове, (два) бара, м.
1. Малък ресторант, където напитките и закуските се поднасят на специален висок плот, от едната страна на който посетителите седят на високи столчета.
2. Самият плот в такъв ресторант.
3. Нощно увеселително заведение. бар, бара, барът, барове, баровете, бара

мн. ба`ри, ж.
1. Разг. Малка река, вада.
2. Диал. Тепавица.
Синоними: вада, поток, река, локва, гьол бара, барата, бари, барите

мн. бара`би, м.
1. Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета.
2. Разг. Пренебр. Бездомен, с лош външен вид човек.

мн. барабани, (два) барабана, м.
1. Ударен музикален инструмент във вид на цилиндър с опъната от двете му страни кожа.
2. Част от механизъм с куха цилиндрична форма. Барабан на перална машина.
прил. барабанен, барабанна, барабанно, мн. барабанни.
Синоними: въртележка, мотовила, шпула барабан, барабана, барабанът, барабани, барабаните, барабана

вж. бараба`н барабанен, барабанния, барабанният, барабанна, барабанната, барабанно, барабанното, барабанни, барабанните

мн. барабани`сти, м. Музикант в оркестър, който изпълнява партиите за барабан. барабанист, барабаниста, барабанистът, барабанисти, барабанистите, барабаниста

мн. бараба`нчици, м. Лице, което отмерва с барабан такта при маршируване. барабанчик, барабанчика, барабанчикът, барабанчици, барабанчиците, барабанчици, барабанчико

барабаниш, мин. св. барабаних, мин. прич. барабани`л, несв.; по какво. Удрям, чукам отсечено и продължително. Барабаня с пръсти по масата. Дъждът барабани по стъклата.
Синоними: удрям, тропам, чукам барабаня, барабаним, барабаниш, барабаните, барабани, барабанят, барабаних, барабанихме, барабани, барабанихте, барабани, барабаниха, барабанях, барабаняхме, барабанеше, барабаняхте, барабанеше, барабаняха, барабанил съм, барабанила съм, барабанило съм, барабанили сме, барабанил си, барабанила си, барабанило си, барабанили сте, барабанил е, барабанила е, барабанило е, барабанили са, бях барабанил, бях барабанила, бях барабанило, бяхме барабанили, беше барабанил, беше барабанила, беше барабанило, бяхте барабанили, беше барабанил, беше барабанила, беше бараба

нареч. Разг. Заедно, редом.
Синоними: заедно, вкупом, наедно, ведно, наведнъж, едновременно, задружно, наравно, редом, еднакво, наред с

мн. баражи, (два) баража, м. Изкуствена преграда в коритото на река.
прил. баражен, баражна, баражно, мн. баражни. Баражна стена.
Синоними: яз, бент, стена, зид, преграда, препятствие, пречка, спънка бараж, баража, баражът, баражи, баражите, баража

вж. бара`ж баражен, баражния, баражният, баражна, баражната, баражно, баражното, баражни, баражните

мн. бараци, (два) барака, м. Диал. Рошаво малко куче.
същ. умал. бараче, мн. барачета, ср.

мн. бара`ки, ж. Лека дъсчена постройка за временно използване.
Синоними: колиба, хижа, шатра, будка, навес, палатка, заслон, сайвант, щанд, сергия, дюкянче барака, бараката, бараки, бараките

ба`раш, несв.; кого/ Какво. Разг. Пипам.
Синоними: пипам, опипвам, докосвам, барвам, попипвам, набарвам, напипвам, бъркам, бутам, хващам барам, бараме, бараш, барате, бара, барат, барах, барахме, бара, барахте, бара, бараха, барах, барахме, бараше, барахте, бараше, бараха, барал съм, барала съм, барало съм, барали сме, барал си, барала си, барало си, барали сте, барал е, барала е, барало е, барали са, бях барал, бях барала, бях барало, бяхме барали, беше барал, беше барала, беше барало, бяхте барали, беше барал, беше барала, беше барало, бяха барали, ще барам, ще бараме, ще бараш, ще барате, ще бара, ще барат, ще съм барал, ще съм барала, ще съм барало, ще сме барали, ще си барал, ще си барала, ще си барало, ще сте ба

мн. барбекю`та, ср.
1. Огнище, построено на открито (напр. в градински двор), за печене на цяло животно или на скара.
2. Празненство около такова огнище, на което се поднася печено месо или риба на скара. барбекю, барбекюто, барбекюта, барбекютата

мн. барбитурати, (два) барбитурата, м. Спец. В медицината — лекарствено вещество със сънотворно и наркотично действие. барбитурат, барбитурата, барбитуратът, барбитурати, барбитуратите, барбитурата

м., само ед. Хазартна игра с три зара, в която печели този, който е събрал най-голям брой точки. барбут, барбута, барбутът, барбути, барбутите, барбута

барваш, несв. и барна, св.; кого/ Какво. Разг. Барам за кратко време, еднократно. барвам, барваме, барваш, барвате, барва, барват, барвах, барвахме, барва, барвахте, барва, барваха, барвах, барвахме, барваше, барвахте, барваше, барваха, барвал съм, барвала съм, барвало съм, барвали сме, барвал си, барвала си, барвало си, барвали сте, барвал е, барвала е, барвало е, барвали са, бях барвал, бях барвала, бях барвало, бяхме барвали, беше барвал, беше барвала, беше барвало, бяхте барвали, беше барвал, беше барвала, беше барвало, бяха барвали, ще барвам, ще барваме, ще барваш, ще барвате, ще барва, ще барват, ще съм барвал, ще съм барвала, ще съм барвало, ще см

бардът, барда, мн. ба`рдове, м.
1. ист. Странстващ поет певец у древните келти.
2. Прен. Поет, който в основната част от творчеството си възпява събития или хора. бард, барда, бардът, бардове, бардовете, барда

мн. бардаци, (два) бардака, м. Пренебр. Публичен дом или място и обстановка, които наподобяват публичен дом. бардак, бардака, бардакът, бардаци, бардаците, бардака

мн. бардуци, (два) бардука, м. Диал. Стомна.
същ. умал. бардуче, мн. бардучета, ср. бардук, бардука, бардукът, бардуци, бардуците, бардука

вж. барду`к бардуче, бардучето, бардучета, бардучетата

нареч. Разг. Поне.

мн. барелефи, (два) барелефа, м. Леко изпъкнало скулптурно изображение на плоска повърхност. барелеф, барелефа, барелефът, барелефи, барелефите, барелефа

нареч. Разг. Баре.
Синоними: поне, колкото да

мн. баре`ти, ж.
1. Мека кръгла шапка без периферия и с широко дъно.
2. Прен. Разг. Служещ във военна или военизирана част със специално предназначение, чиято униформа включва такава шапка с определен цвят. Сини барети. Червени барети. барета, баретата, барети, баретите

мн. баре`тки, ж. Малка барета (в 1 знач.). баретка, баретката, баретки, баретките

вж. ба`рий бариев, бариевия, бариевият, бариева, бариевата, бариево, бариевото, бариеви, бариевите

мн. бариери, ж.<br />1. Подвижна дървена греда, която се спуска за преграда на път, обикн. който пресича жп линия.<br />2. Дървена или метална преграда, препятствие.<br />3. Прен. Препятствие, спънка, пречка; граница. <em>Езикова бариера. Звукова бариера.</em><br />прил. бариерен, бариерна, бариерно, мн. барие`рни.
Синоними: зид, преграда, бараж, препятствие, пречка, спънка, решетки, пречки бариера, бариерата, бариери, бариерите

вж. барие`ра бариерен, бариерния, бариерният, бариерна, бариерната, бариерно, бариерното, бариерни, бариерните

барият, бария, само ед., м. Спец. Химически елемент, мек сребристобял метал с реактивна способност.
прил. бариев, бариева, бариево, мн. бариеви. барий, бария, барият

мн. барикади, ж. Заграждение от различни предмети и материали, което служи за защита и/или преграда при улични боеве.<br />прил. барикаден, барикадна, барикадно, мн. барика`дни. Барикадни боеве.
Синоними: преграда, бариера, препятствие, укрепление барикада, барикадата, барикади, барикадите

вж. барика`да барикаден, барикадния, барикадният, барикадна, барикадната, барикадно, барикадното, барикадни, барикадните

барикадираш, несв. и св.<br />1. Какво. Издигам барикада; преграждам с барикада. <em>Барикадирахме улицата.</em><br />2. Кого, какво. Прен. Преграждам, препречвам, обсаждам. <em>Тълпата барикадира входа на завода.</em><br /><em>_барикадирам се. 1.</em><em> — Издигам барикада, за да се прикрия, защитя.<br />2. Прен. Предпазвам се, защитавам се, обграждам се, скривам се. </em>Барикадирал се е в кабинета си и не иска да го напусне._<br />Синоними: преграждам, заграждам, задръствам, натрупвам, струпвам, залоствам, затрупвам барикадирам, барикадираме, барикадираш, барикадирате, барикадира, барикадират, барикадирах, барикадирахме, барикадира, барикадирахте, барикадира, барикадираха, барикадирах, барикадирахме, барикадираше, барикадирахте, барикадираше, барикадираха, барикадирал съм, барикадирала съм, барикадирало съм, барикадирали сме, барикадирал си, барикадирала си, барикадирало си, барикадирали сте, барикадирал е, барикадирала е, барикадирало е, барикадирали са, бях барикадирал, бях барикадирала, бях барикадирало, бяхме барикадирали, беше барикадирал, беше барикадирала басирам се басираш се, несв. и св. Хващам се на бас; обзалагам се.
Синоними: държа бас, обзалагам се, хващам се на бас басирам, басираме, басираш, басирате, басира, басират, басирах, басирахме, басира, басирахте, басира, басираха, басирах, басирахме, басираше, басирахте, басираше, басираха, басирал съм, басирала съм, басирало съм, басирали сме, басирал си, басирала си, басирало си, басирали сте, басирал е, басирала е, басирало е, басирали са, бях басирал, бях басирала, бях басирало, бяхме басирали, беше басирал, беше басирала, беше басирало, бяхте басирали, беше басирал, беше басирала, беше басирало, бяха басирали, ще басирам, ще басираме, ще басираш, ще басирате, ще басира, ще басира

мн. баритони, (два) баритона, м.
1. Спец. В музиката — среден по височина мъжки глас, между тенор и бас.
2. Певец с такъв глас.
3. Меден духов инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.
прил. баритонов, баритонова, баритоново, мн. баритонови. баритон, баритона, баритонът, баритони, баритоните, баритона

вж. барито`н баритонов, баритоновия, баритоновият, баритонова, баритоновата, баритоново, баритоновото, баритонови, баритоновите

мн. ба`рмани, м. Лице, което обслужва клиентите на/в бар. барман, бармана, барманът, бармани, барманите, бармани, бармане

мн. ба`рманки, ж. Жена барман. барманка, барманката, барманки, барманките

барнеш, мин. св. барнах, мин. прич. ба`рнал, св. — вж. барвам. барна, барнем, барнеш, барнете, барне, барнат, барнах, барнахме, барна, барнахте, барна, барнаха, барнех, барнехме, барнеше, барнехте, барнеше, барнеха, барнал съм, барнала съм, барнало съм, барнали сме, барнал си, барнала си, барнало си, барнали сте, барнал е, барнала е, барнало е, барнали са, бях барнал, бях барнала, бях барнало, бяхме барнали, беше барнал, беше барнала, беше барнало, бяхте барнали, беше барнал, беше барнала, беше барнало, бяха барнали, ще барна, ще барнем, ще барнеш, ще барнете, ще барне, ще барнат, ще съм барнал, ще съм барнала, ще съм барнало, ще сме бар

м., само ед. ист. Стил в архитектурата и изкуството през ХVI — ХVIII век (предимно в Западна Европа), който се характеризира с пищност и сложност на формите, декоративност и монументалност.
прил. бароков, барокова, бароково, мн. барокови. барок, барока, барокът, бароци, бароците, барока

мн. барокамери, ж. Спец. Камера със сгъстена или разредена атмосфера, в която се извършват различни изпитания и изследвания на апаратура или хора. барокамера, барокамерата, барокамери, барокамерите

вж. баро`к бароков, бароковия, бароковият, барокова, бароковата, бароково, бароковото, барокови, бароковите

мн. барометри, (два) барометъра, м.
1. Уред за измерване на атмосферното налягане.
2. Прен. Показател за някое изменение, за състоянието на нещо. барометър, барометъра, барометърът, барометри, барометрите, барометъра

мн. баро`ни, м. Благородническа титла по-ниска от граф, както и лице, което има тази титла. барон, барона, баронът, барони, бароните, барони, бароне

мн. бароне`си, ж. Жена, която има титла барон. баронеса, баронесата, баронеси, баронесите, баронесо

м., само ед. Спец. В търговията — натурална размяна; пласиране на стоки срещу стоки.
прил. бартерен, бартерна, бартерно, мн. бартерни. Бартерна сделка. бартер, бартера, бартерът, бартери, бартерите, бартера

вж. ба`ртер бартерен, бартерния, бартерният, бартерна, бартерната, бартерно, бартерното, бартерни, бартерните

мед. Възпаление на бартолиновите жлези, разположени в големите срамни устни.

м., само ед. Взривно вещество в снаряди, патрони, за експлозиви и др.
прил. барутен, барутна, барутно, мн. барутни. Барутен погреб. барут, барута, барутът, барути, барутите, барута

вж. бару`т барутен, барутния, барутният, барутна, барутната, барутно, барутното, барутни, барутните

м., само ед. Мъхест памучен плат.
прил. бархетен, бархетна, бархетно, мн. бархетни. Бархетна нощница. бархет, бархета, бархетът, бархети, бархетите, бархета

вж. ба`рхет бархетен, бархетния, бархетният, бархетна, бархетната, бархетно, бархетното, бархетни, бархетните

мн. ба`рчета, ср.
1. Малък бар.
2. Малък шкаф в жилище, където се държат алкохолни напитки. барче, барчето, барчета, барчетата

басът, баса, мн. басове и баси, (два) баса, м.<br />1. Спец. В музиката — най-ниският мъжки глас.<br />2. Певец с такъв глас.<br />3. Духов или струнен музикален инструмент с нисък регистър.<br />прил. басов, басова, басово, мн. басови. <br /><br />----<br /><br />басът, баса, мн. басове, (два) ба`са, м. Разг. Обзалагане, облог. Хващам се на бас. Бас държа.
Синоними: облог, залог, обзалагане, басиране бас, баса, басът, басове, басовете, баса

мн. басейни, (два) басейна, м.
1. Изкуствен водоем на открито или в сграда за къпане, плуване, украса.
2. Спец. В географията — голяма водна територия, обградена със суша, вкл. притоците. Басейнът на река Дунав.
3. Спец. В геологията — област с полезни изкопаеми. Каменовъглен басейн.
* Воден басейн. — Голям естествен водоем — море, океан.
* Плувен басейн. — Изкуствен водоем в зала или на открито със специална форма и размери за упражняване на водни спортове.
Синоними: поле, находище, мина басейн, басейна, басейнът, басейни, басейните, басейна

басирам се, басираш се. Хващам се на бас;обзалагам се.

м., само ед. Спортна игра с топка между два отбора с по петима играчи, при която топката се хвърля с ръце, за да се вкара в специален кош, издигнат на определена височина.
прил. баскетболен, баскетболна, баскетболно, мн. баскетболни. Баскетболен отбор. Баскетболна топка.
Синоними: тенис, хандбал, волейбол баскетбол, баскетбола, баскетболът, баскетболи, баскетболите, баскетбола

вж. ба`скетбол баскетболен, баскетболния, баскетболният, баскетболна, баскетболната, баскетболно, баскетболното, баскетболни, баскетболните

мн. ба`скетболисти, м. Спортист, който играе баскетбол. баскетболист, баскетболиста, баскетболистът, баскетболисти, баскетболистите, баскетболиста

мн. ба`скетболистки, ж. Жена баскетболист. баскетболистка, баскетболистката, баскетболистки, баскетболистките

Народ, населяващ област в Пиренеите от френска и испанска страна, още преди идването на континента на арийците, говорещ баски език и навярно дошъл от района на Кавказ. баски, баския, баският, баска, баската, баско, баското, баски, баските

ж., само ед. Тънък памучен плат на различни шарки.
прил. басмен, басмена, басмено, мн. басмени. Басмена рокля. басма, басмата, басми, басмите

вж. басма` басмен, басмения, басменият, басмена, басмената, басмено, басменото, басмени, басмените

баснословна, баснословно, мн. басносло`вни, прил. Необичайно голям, изключителен. Баснословни богатства.
Синоними: пословичен, легендарен, приказен, удивителен, митически, неимоверен, лъжлив, измислен, фиктивен, въображаем, невероятен, фалшив, фантастичен, химерен, недопустим, недействителен, неосъществим баснословен, баснословния, баснословният, баснословна, баснословната, баснословно, баснословното, баснословни, баснословните

мн. ба`сни, ж.
1. Спец. В литературата — кратко поучително произведение в стихове или проза, в което чрез разказ за животни се изобразяват човешки характери и постъпки.
2. Прен. Нещо разказано, което не отговаря на действителността; измислица.
Синоними: разказ, легенда, фабула, приказка, анекдот, алегория, история, предание, мит, измислица, небивалица, невероятност, празни приказки, лъжа, фантазия басня, баснята, басни, басните

вж. бас басов, басовия, басовият, басова, басовата, басово, басовото, басови, басовите

мн. ба`сти, ж. Тясна зашита гънка на дреха за украса. Пола с три басти.

—-

междум. Разг. Стига, достатъчно! баста, бастата, басти, бастите

мн. бастиони, (два) бастиона, м.
1. Ъглово укрепление, издадено от крепостна стена.
2. Прен. Пренебр. Нещо, което трудно се превзема или разрушава и не се поддава на влияние. Бастион на комунизма. Бастион на глупостта. бастион, бастиона, бастионът, бастиони, бастионите, бастиона

басти`саш, св. — вж. бастисвам. бастисам, бастисаме, бастисаш, бастисате, бастиса, бастисат, бастисах, бастисахме, бастиса, бастисахте, бастиса, бастисаха, бастисах, бастисахме, бастисаше, бастисахте, бастисаше, бастисаха, бастисал съм, бастисала съм, бастисало съм, бастисали сме, бастисал си, бастисала си, бастисало си, бастисали сте, бастисал е, бастисала е, бастисало е, бастисали са, бях бастисал, бях бастисала, бях бастисало, бяхме бастисали, беше бастисал, беше бастисала, беше бастисало, бяхте бастисали, беше бастисал, беше бастисала, беше бастисало, бяха бастисали, ще бастисам, ще бастис

бастисваш, несв. и бастисам, св.; Кого, какво. Остар. Нападам ненадейно и ограбвам. Разбойници бастисват селата.
Синоними: задигам, заграбвам, ограбвам, обсебвам, нападам бастисвам, бастисваме, бастисваш, бастисвате, бастисва, бастисват, бастисвах, бастисвахме, бастисва, бастисвахте, бастисва, бастисваха, бастисвах, бастисвахме, бастисваше, бастисвахте, бастисваше, бастисваха, бастисвал съм, бастисвала съм, бастисвало съм, бастисвали сме, бастисвал си, бастисвала си, бастисвало си, бастисвали сте, бастисвал е, бастисвала е, бастисвало е, бастисвали са, бях бастисвал, бях бастисвала, бях бастисвало, бяхме бастисвали, беше бастисвал, беше бастисвала, беше бастисвало, бяхте бастисвали, беше бастисвал, беше бастисвала, беше баст

мн. бастони, (два) бастона, м. Остар. Бастун.

мн. бастуни, (два) бастуна, м. Къса тояга за подпиране при ходене с извит горен край.
същ. умал. бастунче, мн. бастунчета, ср. бастун, бастуна, бастунът, бастуни, бастуните, бастуна

вж. басту`н бастунче, бастунчето, бастунчета, бастунчетата

мн. батаци, (два) батака, м.
1. Разг. Кално място, тиня, блато.
2. Прен. Неразбория, бъркотия, хаос.
3. Остар. Обикн. мн. Несъбираеми парични дългове.
Синоними: кал, тиня, нечистотия, блато, гьол, локва, мочур, мочурище, тресавище, смрад, боклук, безизходност, безнадеждност, неразбория, бъркотия, хаос батак, батака, батакът, батаци, батаците, батака

мн. батакчийки, ж. Разг. Жена батакчия. баткам се баткаш се, несв. Разг. Лутам се, щурам се; оплитам се, не мога да се оправя в работата си.

мн. батакчи`и, м. Разг. Човек, който умишлено не връща дълговете си; измамник. батакчия, батакчията, батакчията, батакчии, батакчиите, батакчии, батакчийо

1. изоставен, запустял
   2. развален, негоден

батална, батално, мн. бата`лни, прил. Спец. За произведение на литературата и изкуството — който изобразява, описва военни боеве, битки. Батална живопис. Батални сцени. батален, баталния, баталният, батална, баталната, батално, баталното, батални, баталните

мн. батали`сти, м. Художник или писател, който разработва батални сюжети. баталист, баталиста, баталистът, баталисти, баталистите, баталиста

мн. батальони, (два) батальона, м. Спец. В армията — войсково подразделение на полк, съставено от няколко роти.
прил. батальонен, батальонна, батальонно, мн. батальонни. Батальонен командир. батальон, батальона, батальонът, батальони, батальоните, батальона

вж. батальо`н батальонен, батальонния, батальонният, батальонна, батальонната, батальонно, батальонното, батальонни, батальонните

вж. батаре`я батареен, батарейния, батарейният, батарейна, батарейната, батарейно, батарейното, батарейни, батарейните

мн. батареи, ж. Спец. В армията — подразделение в артилерията и ракетните войски.<br />прил. батареен, батарейна, батарейно, мн. батаре`йни. Батареен командир. батарея, батареята, батареи, батареите

м., неизм.
1. По-голям брат по отношение на по-малък брат или сестра.
2. Разг. Обикн. в съчетание с мъжко собствено име — за свойско назоваване на малко по-възрастен мъж или в обръщение към него вм. официалното господин. Бате Иван. Бате Марине! бате, батето, батета, батетата

вж. бате`рия батериен, батерийния, батерийният, батерийна, батерийната, батерийно, батерийното, батерийни, батерийните

вж. бате`рия батерийка, батерийката, батерийки, батерийките

мн. батерии, ж.<br />1. Спец. Във физиката — верига от галванически елементи за получаване на електрически ток.<br />2. Спец. Съединяване на еднотипни апарати и устройства в единна система за съвместно действие. <em>Батерия за топла и студена вода.</em><br />3. Неголямо компактно устройство за захранване с електроенергия на апарат, уред. <em>Часовник с батерия. Батерии за радиокасетофон.</em><br />4. Разг. Джобен електрически фенер.<br />същ. умал. батерийка, мн. батерийки, ж.<br />прил. батериен, батерийна, батерийно, мн. бате`рийни. батерия, батерията, батерии, батериите

баткам се, щурам се;оплитам се, не мога да се оправям в работата си. бери-бери мед. Авитаминоза B1 — дължи се на дефицит на витамин B1 в храната. Характеризира се с полиневрит, парализи, отоци, сърдечни увреждания.

м., само ед.
1. Опъната хоризонтална мрежа за циркови номера върху нея или за предпазване на артистите при изпълнение на опасни номера под купола.
2. Спортна игра върху такава мрежа. бау-бау междум. — вж. бау.

и бау-бау междум.
1. За подражаване на кучешки лай.
2. Вик, когато искаме да изненадаме, да уплашим или да стреснем някого.

баучеш, мин. св. баучих, мин. прич. бау`чил, несв. Разг.
1. За куче — лая, вия.
2. Прен. Издавам глас или шум, който наподобява воя на куче.

бафваш, несв. и бафна, св. Разг. За куче — излайвам внезапно и силно.

ба`фкаш, несв. Разг. За куче — многократно и продължително лая.

бафнеш, мин. св. бафнах, мин. прич. ба`фнал, св. — вж. бафвам.

рел. Ислямска секта, продължение на бабизма, проповядваща обединение на религиите, братство и мир, първоначално установена в Иран и оттам разпространена в много страни. Baha Ullah, синът му, както и основателят на бабизма се смятат за божествени проявления. бахайство, бахайството, бахайства, бахайствата

м., само ед. Ароматни тъмносиви зърна от тропическо растение, които се употребяват за подправка на ястия и колбаси. бахар, бахара, бахарът, бахари, бахарите, бахара

м., само ед. Нарязани на ситно или смлени свински вътрешности, натъпкани заедно с подправки в дебелите свински черва и сварени; кървавица. бахур, бахура, бахурът, бахури, бахурите, бахура

мн. бахчи`, ж. Остар. Зеленчукова градина. бахча, бахчата, бахчи, бахчите

мн. баци`ли, м. Пръчковидна болестотворна бактерия.
Синоними: бактерия, микроб, вирус, зараза, болест бацил, бацила, бацилът, бацили, бацилите, бацила

бачът, бача, мн. бачове, (два) бача, м. Разг. Пазарна такса.

м., неизм. Диал. Бате. Бачо Киро. бачо, бачото, бачото, бачовци, бачовците, бачовци, бачо

1. Прил. неизм. Остар. Главен, пръв. Баш чорбаджия.
   2. Нареч. Разг. Тъкмо, точно. Баш сега.
   Синоними: точно тъй, именно, тъкмо, таман

прил. неизм. Остар. След турско нарицателно име — главен, пръв.

мн. башибозуци, м.<br />1. ист. Само ед. Нередовна турска войска през ХVIII — ХIХ век, разюздана и свирепа.<br />2. ист. Войник в тази войска.<br />3. Прен. Разг. Лице или група лица, които вършат произволи, безчинства, жестокости.<br />прил. башибозушки, башибозушка, башибозушко, мн. баши`бозушки. Башибозушка сган.
Синоними: разбойник, звяр, бандит, своеволен, необуздан, неподчинен, размирник, груб, жесток башибозук, башибозука, башибозукът, башибозуци, башибозуците, башибозуци, башибозуко

вж. баши`бозук башибозушки, башибозушкия, башибозушкият, башибозушка, башибозушката, башибозушко, башибозушкото, башибозушки, башибозушките

Разг.
1. Прил. неизм. Отделен, друг, различен.
2. Нареч. Отделно, настрана. Башка луд.
Синоними: отделно, вън от това, независимо, настрана

мн., башма`к, м. Диал. Вид обуща, подобни на галоши, каквито са носили в миналото жените на село.

мн. бащи, м.<br />1. Мъжът родител.<br />2. Прен. Родоначалник, създател, основател.<br />3. Прен. Покровител.<br />прил. бащин, бащина, бащино, мн. ба`щини. Бащина къща. баща, бащата, бащата, бащи, бащите, бащи, баща

вж. баща`
Синоними: бащински, татков, тейков бащин, бащиния, бащиният, бащина, бащината, бащино, бащиното, бащини, бащините

ж., само ед. Разг. Имот или наследство от баща.
Синоними: родина, татковина, отечество, родно място, роден кът, бащин дом, наследство бащиния, бащинията, бащинии, бащиниите

бащинска, бащинско, мн. ба`щински, прил. Който е свойствен на добър баща; доброжелателен. Бащински грижи.
Синоними: снизходително, благо, милостиво, търпеливо, назидателно, напътствено, нежен, грижлив бащински, бащинския, бащинският, бащинска, бащинската, бащинско, бащинското, бащински, бащинските

ср., само ед. Кръвно родство между баща и негово дете. Съдебно дело за доказване на бащинство. бащинство, бащинството, бащинства, бащинствата

мн. бащи`ци, м.
1. Разг. Умалително-гальовно от баща.
2. Разг. Ласкателно обръщение към мъж за покровителство, помощ, услуга. бащица, бащицата, бащицата, бащици, бащиците, бащици, бащице

м., само ед. Разг. Лице, което по външни черти и характер прилича на баща си. бащичко, бащичкото, бащичкото, бащичковци, бащичковците, бащичковци, бащичко

ба̀еш, мин. св. ба̀ях и бая̀х, мин. прич. ба̀ял и бая̀л, несв.; На кого. Шепна тайнствени думи като помощ за излекуване, за премахване на болка.
бая си.
1. — Ходя да ми баят.
2. Пренебр. Приказвам си, мърморя, дрънкам. Като си баеш, кой ли те слуша.
същ. ба̀яне, мн. ба̀яния, ср.

1. Нареч. Разг. Доста.
2. Прил. неизм. Остар. Немалък.

мн. баяде`рки, ж. Индийска танцьорка и певица. баядерка, баядерката, баядерки, баядерките

баялди`саш, св. — вж. баялдисвам. баялдисам, баялдисаме, баялдисаш, баялдисате, баялдиса, баялдисат, баялдисах, баялдисахме, баялдиса, баялдисахте, баялдиса, баялдисаха, баялдисах, баялдисахме, баялдисаше, баялдисахте, баялдисаше, баялдисаха, баялдисал съм, баялдисала съм, баялдисало съм, баялдисали сме, баялдисал си, баялдисала си, баялдисало си, баялдисали сте, баялдисал е, баялдисала е, баялдисало е, баялдисали са, бях баялдисал, бях баялдисала, бях баялдисало, бяхме баялдисали, беше баялдисал, беше баялдисала, беше баялдисало, бяхте баялдисали, беше баялдисал, беше баялдисала, беше баял

баялдисваш, несв. и баялдисам, св. Остар. Припадам, губя съзнание, примирам. Баялдисах от работа.
Синоними: примирам, припадам, загубвам съзнание, падам в несвяст, прималява ми, става ми лошо баялдисвам, баялдисваме, баялдисваш, баялдисвате, баялдисва, баялдисват, баялдисвах, баялдисвахме, баялдисва, баялдисвахте, баялдисва, баялдисваха, баялдисвах, баялдисвахме, баялдисваше, баялдисвахте, баялдисваше, баялдисваха, баялдисвал съм, баялдисвала съм, баялдисвало съм, баялдисвали сме, баялдисвал си, баялдисвала си, баялдисвало си, баялдисвали сте, баялдисвал е, баялдисвала е, баялдисвало е, баялдисвали са, бях баялдисвал, бях баялдисвала, бях баялдисвало, бяхме баялдисвали, беше баялдисвал, беше баялдисвала, беше баялдисвало, бяхте баялдисвали, б

мн. баяни, (два) баяна, м. Руски народен музикален инструмент — голяма ръчна хармоника със сложна клавиатура. без- представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение отсъствие на това, което се назовава с мотивиращото съществително, напр. безалкохолен, безбрад, безветрен, безводен, безволев, безвреден, безвъздушен, бездетен, бездомен, безжалостен, безжичен, беззлобен, беззъб, безимотен, безинтересен, безлик, безмесен, безмоторен, безок, безопасен, безполезен, безполов, безрезултатен, безсъвестен, безутешен.
2. В състава на съществителни имена на -ие със значение липса, отсъствие на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. безбрачие, безверие, безветрие, безкръвие, безначалие, безпаричие, безправие, безцарствие.

мн. бая`чи, м. Мъж, който се занимава с баене.
Синоними: врач, знахар, шарлатанин баяч, баяча, баячът, баячи, баячите, баячи, баячо

мн. бая`чки, ж. Жена баяч. баячка, баячката, баячки, баячките