мн. аудито`рии, ж.
1. Помещение, обикн. в университет, където се четат лекции, доклади и др.
2. Прен. Публиката (слушатели, зрители, читатели) на някого или на нещо (филм, радио- и телевизионна програма, вестник и под.).
Синоними: слушатели, публика, зрители, зала, салон аудитория, аудиторията, аудитории, аудиториите

мн. аукциони, (два) аукциона, м. Спец. Периодично действащ стоков пазар, на който чрез наддаване се продават определени видове стоки. аукцион, аукциона, аукционът, аукциони, аукционите, аукциона

мн. аули, (два) аула, м. ист. Укрепено селище на прабългарите или дворец на прабългарски хан.

мн. ау`ли, ж. Голяма тържествена зала в университет. аула, аулата, аули, аулите

В индийската фолософско-религиозна система — първичният звук на Сътворението, съставен от трите звука а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството проявен като амин.

мед. Предвестник — явления, предшестващи настъпването на епилептичен припадък. аура, аурата, аури, аурите

мед. Ушна мида, има форма на приплесната фуния. Основната част от нея се изгражда от еластиченохрущялна плочка, към която сраства плътно покриващата я кожа. Долната част на ушната мида, която виси свободно, не съдържа хрущял, а мастна тъкан.

мн. ауспуси и ауспухи, (два) а`успуха, м. Тръба за изпускане на отработените газове на автомобил.
Синоними: шумозаглушител ауспух, ауспуха, ауспухът, ауспуси, ауспусите, ауспуха

1. същ., само ед., м. Положение в спортна игра, при което топката излиза вън от игрището.
   2. Нареч. Разг. Вън, навън, извън.

Парафилия при която сексуалното удоволствие се доставя от присъствието на пряко или косвено наблюдение на дадения човек, напр. на сцена, пред камера и т. н.
гр. аутос, себе си агонистес, драматичен актьор филия.
вж. парафилия

мн. аутодафе`та, ср.
1. ист. Публично изгаряне на еретици от Испанската инквизиция през средновековието.
2. Прен. Публично унищожаване, изгаряне на нещо (най-често книги) от привърженици на противно убеждение. аутодафе, аутодафето, аутодафета, аутодафетата

Самопостигнато доставяне на сексуално удоволствие. гр. ауто, себе си еротикос, еротичен (Ерос, бог на любовта).
Антоним — алоеротицизъм.

Нещо, което доставя сексуално удоволствие на този, който го използва- напр. ръцете при мастурбация.
вж. мастурбация

аутопси`раш, несв. и св.; Какво. Правя аутопсия, подлагам на аутопсия. аутопсирам, аутопсираме, аутопсираш, аутопсирате, аутопсира, аутопсират, аутопсирах, аутопсирахме, аутопсира, аутопсирахте, аутопсира, аутопсираха, аутопсирах, аутопсирахме, аутопсираше, аутопсирахте, аутопсираше, аутопсираха, аутопсирал съм, аутопсирала съм, аутопсирало съм, аутопсирали сме, аутопсирал си, аутопсирала си, аутопсирало си, аутопсирали сте, аутопсирал е, аутопсирала е, аутопсирало е, аутопсирали са, бях аутопсирал, бях аутопсирала, бях аутопсирало, бяхме аутопсирали, беше аутопсирал, беше аутопсирала, беше аутопсирало, бяхте аутопсирали, б

ж., само ед. Спец. Разрязване и изследване на човешки или животински труп, за да се установят причините за смъртта. аутопсия, аутопсията, аутопсии, аутопсиите

Характеризира се със сексуално привличане към собственото тяло.

Състояние, при което любовното чувство не е насочено към партньор, а към човека, който го изпитва. гр. ауто, себе си филия.

мн. а`утсайдери, м.
1. Спортист, състезателен кон или спортен отбор, от които не се очаква да спечелят в състезание.
2. Човек, който е извън претендентите за победа, печалба, първенство. аутсайдер, аутсайдера, аутсайдерът, аутсайдери, аутсайдерите, аутсайдера

муз.
непълен такт; немски термин, който означава слаба част от такта (съставена от една или повече нотни стойности), която предхожда силното време на следващия пълен такт ауфтакт, ауфтакта, ауфтактът, ауфтактове, ауфтактовете, ауфтакта