м., само ед. Поява на белег в организъм на човек, животно или растение, който е съществувал и е бил свойствен на техните древни поколения.
прил. атавистичен, атавистична, атавистично, мн. атавистични. Атавистичен страх.
Синоними: наследственост, приемственост атавизъм, атавизма, атавизмът, атавизми, атавизмите, атавизъма

вж. атави`зъм атавистичен, атавистичния, атавистичният, атавистична, атавистичната, атавистично, атавистичното, атавистични, атавистичните

мн. ата`ки, ж.
1. Стремително въоръжено нападение на войските на противника; щурм.
2. Прен. Бързо и решително настъпление, нападка (в спор, в спортна игра и др.). Словесна атака. Футболистите тръгнаха в атака.
3. Спец. В медицината — остър пристъп на болка. Сърдечна атака.
Синоними: пристъп, нападение, настъпление, стремително нападение, взлом, щурм, офанзива, удар, устрем, нападка, обвинение, втурване, спускане, стремително движение, нахлуване, припадък, пароксизъм, истерия, прилив атака, атаката, атаки, атаките

мед. Некоординираност, неспособност за координиране на волевите мускулни движения. атаксия, атаксията, атаксии, атаксиите

атаку`ваш, несв. и св.; Кого, какво. Предприемам атака, подлагам на атака.
Синоними: нападам, нанасям удар, настъпвам, щурмувам, порицавам, бичувам, осъждам, обвинявам, бомбардирам, превземам с щурм, хвърлям се срещу атакувам, атакуваме, атакуваш, атакувате, атакува, атакуват, атакувах, атакувахме, атакува, атакувахте, атакува, атакуваха, атакувах, атакувахме, атакуваше, атакувахте, атакуваше, атакуваха, атакувал съм, атакувала съм, атакувало съм, атакували сме, атакувал си, атакувала си, атакувало си, атакували сте, атакувал е, атакувала е, атакувало е, атакували са, бях атакувал, бях атакувала, бях атакувало, бяхме атакували, беше атакувал, беше атакувала, беше атакувало, бяхте атакували, беше атакувал, беше атакувала, беше атакувало, бяха атакували, ще атакувам, ще атакув

Диал.
повреда, злополука, беда

Пълно спокойствия, несмущаване на духа, невъзмутимост.

мн. аташе`та, м. Лице от дипломатическа мисия, назначено да се занимава с определен кръг въпроси. Военен аташе. Аташе по печата. аташе, аташето, аташета, аташетата

аташи`раш, несв. и св.; Кого. Зачислявам към официално лице или мисия. аташирам, аташираме, аташираш, аташирате, аташира, аташират, аташирах, аташирахме, аташира, аташирахте, аташира, аташираха, аташирах, аташирахме, аташираше, аташирахте, аташираше, аташираха, аташирал съм, аташирала съм, аташирало съм, аташирали сме, аташирал си, аташирала си, аташирало си, аташирали сте, аташирал е, аташирала е, аташирало е, аташирали са, бях аташирал, бях аташирала, бях аташирало, бяхме аташирали, беше аташирал, беше аташирала, беше аташирало, бяхте аташирали, беше аташирал, беше аташирала, беше аташирало, бяха аташирали, ще аташирам, ще аташир

м., само ед. Отрицание на съществуването на бог; безбожие.
прил. атеистичен, атеистична, атеистично, мн. атеистични. Атеистична литература.
Синоними: безбожие, безбожничество, безверие, паганизъм атеизъм, атеизма, атеизмът, атеизми, атеизмите, атеизъма

мн. атеи`сти, м. Последовател на атеизма; безбожник. атеист, атеиста, атеистът, атеисти, атеистите, атеисти, атеисте

вж. атеи`зъм атеистичен, атеистичния, атеистичният, атеистична, атеистичната, атеистично, атеистичното, атеистични, атеистичните

мн. атеи`стки, ж. Жена атеист. атеистка, атеистката, атеистки, атеистките

мед. Състояние на белия дроб или на част от него, при което белодробните алвеоли не съдържат или съдържат намалено количество въздух и стените им слепват. Може да се дължи на притискане на белите дробове, запушване на бронхи, неразгъване на белите дробове при увреждане на ЦНС и др. Ателектазата бива вродена и придобита.

мн. ателие`та, ср.
1. Работно помещение на художник, скулптор, фотограф и др.
2. Работилница за художествени или модни изделия.
Синоними: работилница, фабрика, юзина, цех, отдел, завод ателие, ателието, ателиета, ателиетата

мн. атентати, (два) атентата, м. Тайно подготвено покушение с политически мотиви.
Синоними: покушение, нападение, съзаклятие, посегателство, убийство атентат, атентата, атентатът, атентати, атентатите, атентата

мн. атента`тори, м. Лице, което извършва атентат
Синоними: покушител, нападател, съзаклятник атентатор, атентатора, атентаторът, атентатори, атентаторите, атентатори, атентаторе

мед. вж. атенюиране

мед. Отслабване — изкуствено намаляване на вирулентността на патогенните микроорганизми.

мед. Киста на мастна жлеза. Възниква при запушване на изходния й канал. Кистата е изпълнена с рогова материя, има големина от 3-4 mm до 3-4 сm.

ж., само ед. Спец. Хронично заболяване на големите и средните артерии, което се характеризира с намаляване на еластичността им и образуване на склеротични огнища. атеросклероза, атеросклерозата, атеросклерози, атеросклерозите

мн. атестати, (два) атестата, м.
1. Свидетелство.
2. Атестация.
Синоними: свидетелство, диплом, атестация, мнение, преценка, отзив атестат, атестата, атестатът, атестати, атестатите, атестата

вж. атеста`ция атестационен, атестационния, атестационният, атестационна, атестационната, атестационно, атестационното, атестационни, атестационните

мн. атестации, ж. Писмена или устна преценка за качествата на някого или нещо.<br />прил. атестационен, атестационна, атестационно, мн. атестацио`нни.
Синоними: препоръка, референция, отзив, мнение, преценка атестация, атестацията, атестации, атестациите

атести`раш, несв. и св.; Кого, какво. Давам атестация; правя, провеждам атестация. атестирам, атестираме, атестираш, атестирате, атестира, атестират, атестирах, атестирахме, атестира, атестирахте, атестира, атестираха, атестирах, атестирахме, атестираше, атестирахте, атестираше, атестираха, атестирал съм, атестирала съм, атестирало съм, атестирали сме, атестирал си, атестирала си, атестирало си, атестирали сте, атестирал е, атестирала е, атестирало е, атестирали са, бях атестирал, бях атестирала, бях атестирало, бяхме атестирали, беше атестирал, беше атестирала, беше атестирало, бяхте атестирали, беше атестирал, беше атестирала, беше атес

мед. Бавни, непрекъснати, неволеви движения, главно на горните крайници. Наблюдават се при поражения на стрио-палидарната система.

м., само ед. Вид копринен плат, лъскав и гладък от едната страна.
прил. атлазен, атлазена, атлазено, мн. атлазени. Атлазени шалвари. атлаз, атлаза, атлазът, атлази, атлазите, атлаза

вж. атла`з атлазен, атлазения, атлазеният, атлазена, атлазената, атлазено, атлазеното, атлазени, атлазените

мит. В древногръцката митология — титан, наказан от Зевс да поддържа небето на плещите си, понеже взел участие в бунта на титаните срещу боговете.

мн. атласи, (два) атласа, м. Сборник с географски, исторически или други карти, илюстрации, таблици, чертежи. атлас, атласа, атласът, атласи, атласите, атласа

мн. атле`ти, м.
1. Спортист, който се занимава с атлетика.
2. Човек със здраво, красиво телосложение; здравеняк. атлет, атлета, атлетът, атлети, атлетите, атлета

ж., само ед. Практикуване на физически упражнения и спортове, напр. в състезания по бягане, скачане и др.
* Лека атлетика. — Вид спорт, който обхваща бягане, спортно ходене, скачане, хвърляне на диск, копие, гюлле и др.
* Тежка атлетика. — Спортът вдигане на тежести. атлетика, атлетиката, атлетики, атлетиките

атлетична, атлетично, мн. атлети`чни, прил. Който е характерен за атлет (във 2 знач.). атлетичен, атлетичния, атлетичният, атлетична, атлетичната, атлетично, атлетичното, атлетични, атлетичните

атлетическа, атлетическо, мн. атлети`чески, прил. Който се отнася до атлетика. Атлетически състезания. атлетически, атлетическия, атлетическият, атлетическа, атлетическата, атлетическо, атлетическото, атлетически, атлетическите

мн. атле`тки, ж. Жена атлет (в 1 знач.). атлетка, атлетката, атлетки, атлетките

мн. атмосфери, ж.<br />1. Само ед. Газообразната обвивка около Земята и някои други планети.<br />2. Разг. Само ед. Въздухът около нас.<br />3. Прен. Само ед. Окръжаващи условия, обстановка. <em>Творческа атмосфера.</em><br />4. Спец. Единица за измерване на въздушното налягане.<br />прил. атмосферен, атмосферна, атмосферно, мн. атмосфе`рни (в 1 знач.). Атмосферно налягане.
Синоними: въздух, хава, среда, условия, обстоятелства, настроение, дух атмосфера, атмосферата, атмосфери, атмосферите

вж. атмосфе`ра атмосферен, атмосферния, атмосферният, атмосферна, атмосферната, атмосферно, атмосферното, атмосферни, атмосферните

мн. атоми, (два) атома, м. Спец. Най-малката частица на химически елемент, която се състои от ядро и електрони.
прил. атомен, атомна, атомно, мн. атомни. Атомна енергия. Атомна електроцентрала.
Синоними: прашинка, частица, молекула атом, атома, атомът, атоми, атомите, атома

вж. а`том атомен, атомния, атомният, атомна, атомната, атомно, атомното, атомни, атомните

Механично-материалистично учение възникналол в древна Гърция (Демокрит, Епикур, Лукреций), според който природата се състои от вечни, неизменни, неделими и извънредно малки частици (атоми), които запълват всичко и се намират във вечно и непрекъснато движение. Учение за строежа, свойствата и енергията на атома. атомизъм, атомизма, атомизмът, атомизми, атомизмите, атомизъма

мед. Отпуснатост, вялост, понижен до липсващ мускулен тонус. атония, атонията, атонии, атониите

атрактивна, атрактивно, мн. атракти`вни, прил. Привлекателен, примамлив. атрактивен, атрактивния, атрактивният, атрактивна, атрактивната, атрактивно, атрактивното, атрактивни, атрактивните

мн. атракциони, (два) атракциона, м. Съоръжение за развлечение в открити места за разходка и почивка. атракцион, атракциона, атракционът, атракциони, атракционите, атракциона

вж. атра`кция атракционен, атракционния, атракционният, атракционна, атракционната, атракционно, атракционното, атракционни, атракционните

мн. атракции, ж. Ефектен номер, обикн. в циркова или шоупрограма, който привлича вниманието на публиката.<br />прил. атракционен, атракционна, атракционно, мн. атракцио`нни. Атракционна програма. атракция, атракцията, атракции, атракциите

Липса или затваряне/срастване на отвори или цилиндрични органи.

мн. атрибути, (два) атрибута, м.
1. Характерен белег, свойство, качество, черта на човек или предмет.
2. Спец. В езикознанието — определение.
прил. атрибутивен, атрибутивна, атрибутивно, мн. атрибутивни (във 2 знач.). Атрибутивна функция.
Синоними: признак, свойство, особеност, качество, присъщо, белег, характерност, принадлежност атрибут, атрибута, атрибутът, атрибути, атрибутите, атрибута

вж. атрибут атрибутивен, атрибутивния, атрибутивният, атрибутивна, атрибутивната, атрибутивно, атрибутивното, атрибутивни, атрибутивните аудио-визуален аудио-визуална, аудио-визуално, мн. аудио-визуа`лни, прил. Който е предназначен за слушане (чрез магнетофонни записи) и гледане (чрез кино- или видеофилми). Аудио-визуални средства за обучение по чужд език. аудио-визуален, аудио-визуалния, аудио-визуалният, аудио-визуална, аудио-визуалната, аудио-визуално, аудио-визуалното, аудио-визуални, аудио-визуалните

мед. вж. атрихоза

мед. Вродена или придобита липса на косми.

м., само ед. Спец. В медицината — силноотровно вещество, извлечено от беладоната и татула, с голямо приложение при успокояване на болки.
прил. атропинов, атропинова, атропиново, мн. атропинови. Атропинови инжекции. атропин, атропина, атропинът, атропини, атропините, атропина

мед.
отслабване, загиване на телесна част, поради недохранването и атрофиране, атрофирането, атрофирания, атрофиранията

ж., само ед. Спец. В медицината — загубване на жизнеспособността, изтъняване и намаляване на размерите на тъкани и органи поради продължително бездействие или недохранване.
Синоними: парализа, безчувственост, застой, замиране, отслабване, недоразвитост атрофия, атрофията, атрофии, атрофиите