мн. асамбле`и, ж. Представително събрание, свиквано от международна организация; събор, конгрес. асамблея, асамблеята, асамблеи, асамблеите

мн. асансьори, (два) асансьора, м. Подемно съоръжение за автоматично изкачване и сваляне на хора и товари.
прил. асансьорен, асансьорна, асансьорно, мн. асансьорни. Асансьорен техник. Асансьорна шахта. асансьор, асансьора, асансьорът, асансьори, асансьорите, асансьора

вж. асансьо`р асансьорен, асансьорния, асансьорният, асансьорна, асансьорната, асансьорно, асансьорното, асансьорни, асансьорните

ж., само ед. Спец. В медицината — предпазване от заразяване на рана чрез обеззаразяване на предметите и инструментите, с които се манипулира.
прил. асептичен, асептична, асептично, мн. асептични. Асептични средства. асептика, асептиката, асептики, асептиките

вж. асе`птика асептичен, асептичния, асептичният, асептична, асептичната, асептично, асептичното, асептични, асептичните

асиметрична, асиметрично, мн. асиметрични, прил. Който е лишен от симетрия.<br />същ. асиметричност, асиметричността`, ж.
Синоними: несъразмерен, неправилен, диспропорционален, несиметричен асиметричен, асиметричния, асиметричният, асиметрична, асиметричната, асиметрично, асиметричното, асиметрични, асиметричните

вж. асиметри`чен асиметричност, асиметричността, асиметричности, асиметричностите

ж., само ед. Състояние на отсъствие или нарушеност на симетрията; несъразмерност на частите. асиметрия, асиметрията, асиметрии, асиметриите

мн. асимилатори, (два) асимилатора, м. Държава, която провежда политика на асимилация (във 2 знач.).
прил. асимилаторски, асимилаторска, асимилаторско, мн. асимилаторски. асимилатор, асимилатора, асимилаторът, асимилатори, асимилаторите, асимилатора

вж. асимила`тор асимилаторски, асимилаторския, асимилаторският, асимилаторска, асимилаторската, асимилаторско, асимилаторското, асимилаторски, асимилаторските

вж. асимила`ция асимилационен, асимилационния, асимилационният, асимилационна, асимилационната, асимилационно, асимилационното, асимилационни, асимилационните

ж., само ед. Спец.
1. В биологията — усвояване на външни вещества в организма.
2. В политиката — поглъщане, претопяване на един народ или език от друг.
3. В езикознанието — уподобяване на един звук по друг.
прил. асимилационен, асимилационна, асимилационно, мн. асимилационни.
Синоними: поглъщане, претопяване, всмукване, усвояване асимилация, асимилацията, асимилации, асимилациите

асимили`раш, несв. и св.; Какво.
1. Извършвам асимилация, подлагам на асимилация.
2. Прен. Усвоявам, възприемам. Това не мога да го асимилирам.
Синоними: поглъщам, претопявам, усвоявам, възприемам, схващам, обмислям асимилирам, асимилираме, асимилираш, асимилирате, асимилира, асимилират, асимилирах, асимилирахме, асимилира, асимилирахте, асимилира, асимилираха, асимилирах, асимилирахме, асимилираше, асимилирахте, асимилираше, асимилираха, асимилирал съм, асимилирала съм, асимилирало съм, асимилирали сме, асимилирал си, асимилирала си, асимилирало си, асимилирали сте, асимилирал е, асимилирала е, асимилирало е, асимилирали са, бях асимилирал, бях асимилирала, бях асимилирало, бяхме асимилирали, беше асимилирал, беше асимилирала, беше асимилирало, бяхте асимилирали, б

асинхронна, асинхронно, мн. асинхронни, прил. Който е лишен от синхрония; неедновременен.<br />същ. асинхрония, ж.
* Асинхронен електродвигател. — Спец. Електродвигател за променлив ток с обороти, изменящи се в зависимост от натоварването.
Синоними: несинхроничен, несинхронизиран, несъвпадащ по време, асинхронизиран асинхронен, асинхронния, асинхронният, асинхронна, асинхронната, асинхронно, асинхронното, асинхронни, асинхронните

мн. асистенти, м.<br />1. В университет — най-ниското научно звание и преподавателска длъжност.<br />2. Помощник на професор, лекар, режисьор и др.<br />прил. асистентски, асистентска, асистентско, мн. асисте`нтски.
Синоними: помощник, сътрудник, присъствуващ асистент, асистента, асистентът, асистенти, асистентите, асистенти, асистенте

мн. асисте`нтки, ж. Жена асистент. асистентка, асистентката, асистентки, асистентките

вж. асисте`нт асистентски, асистентския, асистентският, асистентска, асистентската, асистентско, асистентското, асистентски, асистентските

асисти`раш, несв. и св.; На кого. Извършвам работа като асистент (във 2 знач.); помагам. асистирам, асистираме, асистираш, асистирате, асистира, асистират, асистирах, асистирахме, асистира, асистирахте, асистира, асистираха, асистирах, асистирахме, асистираше, асистирахте, асистираше, асистираха, асистирал съм, асистирала съм, асистирало съм, асистирали сме, асистирал си, асистирала си, асистирало си, асистирали сте, асистирал е, асистирала е, асистирало е, асистирали са, бях асистирал, бях асистирала, бях асистирало, бяхме асистирали, беше асистирал, беше асистирала, беше асистирало, бяхте асистирали, беше асистирал, беше асистирала, беше асис

мед. Спиране на сърдечната дейност с липса на биоелектрическа активност.

мед. Глистно заболяване, причинено от Аscaris lumbricoides. Протича с белодробни и диспептични прояви. Среща се най-често у деца.

мн. аске`ри, м. Остар. Разг.
1. Само ед. Войска.
2. Войник.
Синоними: войска, войник, аскерин, солдат аскер, аскера, аскерът, аскери, аскерите, аскера

мн. аске`ти, м.
1. ист. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник.
2. Прен. Човек, който се е отказал от удоволствията на живота.
Синоними: постник, монах, калугер, отшелник, пустинник аскет, аскета, аскетът, аскети, аскетите, аскети, аскете

м., само ед.
1. Спец. В християнската религия — учение за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божественото чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване; отшелничество.
2. Прен. Суров начин на живот чрез отказ от удоволствията на живота.
прил. аскетичен, аскетична, аскетично, мн. аскетични.
Синоними: отшелничество, пустинничество, самотничество, отричане от живота, монашество, въздържане аскетизъм, аскетизма, аскетизмът, аскетизми, аскетизмите, аскетизъма

вж. аскети`зъм
Синоними: отшелнически, монашески, самотен аскетичен, аскетичния, аскетичният, аскетична, аскетичната, аскетично, аскетичното, аскетични, аскетичните

мн. аслани, (два) аслана, м. Остар. Лъв. аслан, аслана, асланът, аслани, асланите, аслана

нареч. Разг. Наистина, действително, всъщност.

мн. асми`, ж. Висока дворна лоза, разклонена по дървена и/или метална скара на подпори. асма, асмата, асми, асмите

мн. аса`, ср. Ас 1 ; туз, бирлик. асо, асото, аса, асата

мн. асонанси, (два) асонанса, м. Спец. В литературата — съзвучие, повторение на еднакви гласни в един или няколко съседни стиха.
Синоними: съзвучие, благозвучно, хармония, консонанс асонанс, асонанса, асонансът, асонанси, асонансите, асонанса

прил., неизм. Който се отнася до подбрани по вид и качество еднородни предмети.

м., само ед. Налична съвкупност от разни видове и сортове на една и съща стока.
Синоними: подбор, сортировка, отбор, избор, подреждане, комплект, клас, разряд, серия, поредица асортимент, асортимента, асортиментът, асортименти, асортиментите, асортимента

1. Който страни от обществения живот; саможив, себичен. Асоциален човек.
   2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото.
   3. Който е в разрез с интересите на обществото. Асоциални прояви. асоциален, асоциалния, асоциалният, асоциална, асоциалната, асоциално, асоциалното, асоциални, асоциалните

асоциативна, асоциативно, мн. асоциати`вни, прил. Който се отнася до асоциация (в 1 знач.). Асоциативна връзка. асоциативен, асоциативния, асоциативният, асоциативна, асоциативната, асоциативно, асоциативното, асоциативни, асоциативните

мн. асоциа`ции, ж.
1. Връзка между представи, при която появата на една от тях извиква друга налична в съзнанието.
2. Сдружение; свободно обединение на лица или организации за обща дейност, при което членовете запазват своята автономия.
Синоними: връзка, свързване, свързаност, припомняне, спомняне, обединение, съюз, дружество асоциация, асоциацията, асоциации, асоциациите

асоции`раш, несв. и св.; Какво, с какво. Свързвам по асоциация (в 1 знач.). асоциирам, асоциираме, асоциираш, асоциирате, асоциира, асоциират, асоциирах, асоциирахме, асоциира, асоциирахте, асоциира, асоциираха, асоциирах, асоциирахме, асоциираше, асоциирахте, асоциираше, асоциираха, асоциирал съм, асоциирала съм, асоциирало съм, асоциирали сме, асоциирал си, асоциирала си, асоциирало си, асоциирали сте, асоциирал е, асоциирала е, асоциирало е, асоциирали са, бях асоциирал, бях асоциирала, бях асоциирало, бяхме асоциирали, беше асоциирал, беше асоциирала, беше асоциирало, бяхте асоциирали, беше асоциирал, беше асоциирала, беше асоц

асоциирана, асоциирано, мн. асоции`рани, прил. Присъединен, сдружен.
* Асоцииран член. — Кандидат-член.

мн. аспарагуси, (два) аспарагуса, м. Вид стайно растение с дълги крехки стъбла и нежни игловидни листа. аспарагус, аспарагуса, аспарагусът, аспарагуси, аспарагусите, аспарагуса

мн. аспекти, (два) аспекта, м.
1. Гледище, от което се осветляват неща, понятия, явления. Гледна точка.
2. Изглед на нещата и явленията.
Синоними: вид, изглед, външност, физиономия, характерност, черта, облик, страна, величина, размах, мащаб аспект, аспекта, аспектът, аспекти, аспектите, аспекта

мед. Заболявания, причинени от паразитни гъбички от рода Aspergillus. Засягат се кожата, лигавиците, белите дробове, очите и др.

само мн. Градинско коренисто растение с крехки и сочни стъбла, които се употребяват за храна.

мед. вж. аспермия

мед. Липса на секреция или на отделяне семенна течност по време на еякулация. Не трябва да се бърка с азооспермия — липса на сперматозоиди в семенната течност.

мн. аспиранти, м. Лице с висше образование, което подготвя в университет или научен институт научноизследователски труд (дисертация), за да получи научна степен.<br />прил. аспирантски, аспирантска, аспирантско, мн. аспира`нтски. Аспирантски изпит. аспирант, аспиранта, аспирантът, аспиранти, аспирантите, аспиранти, аспиранте

мн. аспира`нтки, ж. Жена аспирант. аспирантка, аспирантката, аспирантки, аспирантките

вж. аспира`нт аспирантски, аспирантския, аспирантският, аспирантска, аспирантската, аспирантско, аспирантското, аспирантски, аспирантските

мн. аспиратори, (два) аспиратора, м. Уред за всмукване на въздух, течности, вещества и др.; всмукател. аспиратор, аспиратора, аспираторът, аспиратори, аспираторите, аспиратора

мн. аспира`ции, ж.
1. Обикн. мн. Стремеж към нещо, домогване, претенция.
2. Всмукване, изтегляне на въздух, течности, вещества и др.
Синоними: домогване, цел, намерение, ламтеж, стремеж, желание, претенция, тежнение аспирация, аспирацията, аспирации, аспирациите

мн. аспирини, (два) аспирина, м.
1. Само ед. Лекарство с бял цвят и тръпчив, кисел вкус против настинка, температура и др.; ацетизал.
2. Таблетка от същото лекарство. аспирин, аспирина, аспиринът, аспирини, аспирините, аспирина

аспири`раш, несв. и св.; За какво. Имам аспирации, проявявам аспирации (в 1 знач.).
Синоними: стремя се, домогвам се, ламтя, желая аспирирам, аспирираме, аспирираш, аспирирате, аспирира, аспирират, аспирирах, аспирирахме, аспирира, аспирирахте, аспирира, аспирираха, аспирирах, аспирирахме, аспирираше, аспирирахте, аспирираше, аспирираха, аспирирал съм, аспирирала съм, аспирирало съм, аспирирали сме, аспирирал си, аспирирала си, аспирирало си, аспирирали сте, аспирирал е, аспирирала е, аспирирало е, аспирирали са, бях аспирирал, бях аспирирала, бях аспирирало, бяхме аспирирали, беше аспирирал, беше аспирирала, беше аспирирало, бяхте аспирирали, беше аспирирал, беше аспирирала, беше аспи

мед. 1. Проникване на течни или твърди вещества в трахеята или белите дробове при вдишванe, особено при новородени и болни в безсъзнание.
2. Изсмукване, отстраняване на съдържимо от телесните кухини. аспириране, аспирирането, аспирирания, аспириранията

мн. а`спри, ж. ист. Дребна средновековна сребърна монета; бодка, дукато.

мед. Неспособност за стоене прав поради двигателна некоординираност.

мед. Безсилие, обща слабост. астения, астенията, астении, астениите

мед. Зрителна умора — изморяване на окото при продължително гледане на близко разстояние.

мед. вж. тактилна агнозия

мн. астероиди, (два) астероида, м. Спец. Вид малки планети, които обикалят около Слънцето, главно между Марс и Юпитер. астероид, астероида, астероидът, астероиди, астероидите, астероида

м., само ед. Спец.
1. Във физиката — недостатък на леща, при който образът е неясен, защото снопът лъчи не се събира в една точка.
2. В медицината — недостатък на човешкото око, при който падащите лъчи не се събират в една точка върху ретината и зрението е неясно, образите се виждат изкривени. астигматизъм, астигматизма, астигматизмът, астигматизми, астигматизмите, астигматизъма

ж., само ед. Спец. Хронично заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане или задушаване.
прил. астматичен, астматична, астматично, мн. астматични. Астматичен пристъп.
Синоними: задух астма, астмата, астми, астмите

вж. а`стма астматичен, астматичния, астматичният, астматична, астматичната, астматично, астматичното, астматични, астматичните

м., само ед. Скъпа агнешка кожа с къдрав черен или сив косъм.
прил. астраганен, астраганена, астраганено, мн. астраганени. Астраганен калпак. Астраганена кожа. Астраганено палто. астраган, астрагана, астраганът, астрагани, астраганите, астрагана

вж. астрага`н астраганен, астраганения, астраганеният, астраганена, астраганената, астраганено, астраганеното, астраганени, астраганените

астрална, астрално, мн. астра`лни, прил. Звезден. Астрален знак. астрален, астралния, астралният, астрална, астралната, астрално, астралното, астрални, астралните

мн. астроло`зи, м. Лице, което се занимава с астрология; звездоброец, гадател. астролог, астролога, астрологът, астролози, астролозите, астролози

ж., само ед. Изкуство за предсказване на земните събития и човешката съдба по разположението и влиянието на звездите. астрология, астрологията, астрологии, астрологиите

мн. астрона`вти, м. Лице, което извършва полети в космоса; космонавт. астронавт, астронавта, астронавтът, астронавти, астронавтите, астронавти, астронавте

ж., само ед. Космонавтика. астронавтика, астронавтиката, астронавтики, астронавтиките

мн. астроно`ми, м. Специалист по астрономия. астроном, астронома, астрономът, астрономи, астрономите, астрономи, астрономе

астрономична, астрономично, мн. астрономи`чни, прил.
1. Който се отнася до астрономия.
2. Прен. Извънредно, необикновено голям. Астрономични цени. астрономичен, астрономичния, астрономичният, астрономична, астрономичната, астрономично, астрономичното, астрономични, астрономичните

вж. астроно`мия астрономически, астрономическия, астрономическият, астрономическа, астрономическата, астрономическо, астрономическото, астрономически, астрономическите

ж., само ед. Наука за небесните тела и Вселената.
прил. астрономически, астрономическа, астрономическо, мн. астрономически. Астрономическа обсерватория. астрономия, астрономията, астрономии, астрономиите

м., само ед.
1. Спец. Черна минерална смола, която се употребява в строителството.
2. Пътна настилка от тази смола, смесена с пясък и чакъл; асфалтобетон.
прил. асфалтов, асфалтова, асфалтово, мн. асфалтови. Асфалтова база. асфалт, асфалта, асфалтът, асфалти, асфалтите, асфалта

асфалти`раш, несв. и св.; Какво. Покривам с асфалт, полагам асфалт. асфалтирам, асфалтираме, асфалтираш, асфалтирате, асфалтира, асфалтират, асфалтирах, асфалтирахме, асфалтира, асфалтирахте, асфалтира, асфалтираха, асфалтирах, асфалтирахме, асфалтираше, асфалтирахте, асфалтираше, асфалтираха, асфалтирал съм, асфалтирала съм, асфалтирало съм, асфалтирали сме, асфалтирал си, асфалтирала си, асфалтирало си, асфалтирали сте, асфалтирал е, асфалтирала е, асфалтирало е, асфалтирали са, бях асфалтирал, бях асфалтирала, бях асфалтирало, бяхме асфалтирали, беше асфалтирал, беше асфалтирала, беше асфалтирало, бяхте асфалтирали, б

вж. асфа`лт асфалтов, асфалтовия, асфалтовият, асфалтова, асфалтовата, асфалтово, асфалтовото, асфалтови, асфалтовите

мед. Задушаване.
Синоними: задушаване, отравяне асфиксия, асфиксията, асфиксии, асфиксиите

Парафилия, при която доставя сексуално удоволствие/възбуда липсата на въздух/задушаването, но без да се стига до загуба на съзнание.
вж. парафилия

мед. Събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина. Наблюдава се при чернодробна цироза, нефрозен синдром, десностранна сърдечна недостатъчност и др.

нареч. Разг. Тъкмо, наистина.