вж. арабаджи`я арабаджийски, арабаджийския, арабаджийският, арабаджийска, арабаджийската, арабаджийско, арабаджийското, арабаджийски, арабаджийските

мн. арабаджии, м.<br />1. ист. Човек, чийто занаят е да превозва товари с кола; кираджия.<br />2. Остар. Занаятчия, който прави и поправя коли, каруци; колар, талигар.<br />прил. арабаджийски, арабаджийска, арабаджийско, мн. арабаджийски.<br />същ. арабаджийство, ср.
Синоними: колар, каруцар арабаджия, арабаджията, арабаджията, арабаджии, арабаджиите, арабаджии, арабаджийо

мн. арабе`ски, ж. Спец.
1. В изкуството — украса, орнамент от геометрични фигури, стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския стил.
2. В литературата — малко произведение, изработено с вещина.
3. В музиката — малка инструментална творба с орнаментален характер. арабеска, арабеската, арабески, арабеските

мн. араби`и, м. Разг. Добър, отзивчив човек; добряк. арабия, арабията, арабията, арабии, арабиите, арабии, арабийо

м., само ед. Спец. Приспособяване на музикално произведение за изпълнение на друг инструмент или друг състав от инструменти (гласове). аранжимент, аранжимента, аранжиментът, аранжименти, аранжиментите, аранжимента

аранжи`раш, несв. и св.; Какво. Правя аранжимент; подлагам на аранжимент. аранжирам, аранжираме, аранжираш, аранжирате, аранжира, аранжират, аранжирах, аранжирахме, аранжира, аранжирахте, аранжира, аранжираха, аранжирах, аранжирахме, аранжираше, аранжирахте, аранжираше, аранжираха, аранжирал съм, аранжирала съм, аранжирало съм, аранжирали сме, аранжирал си, аранжирала си, аранжирало си, аранжирали сте, аранжирал е, аранжирала е, аранжирало е, аранжирали са, бях аранжирал, бях аранжирала, бях аранжирало, бяхме аранжирали, беше аранжирал, беше аранжирала, беше аранжирало, бяхте аранжирали, беше аранжирал, беше аранжирала, беше аран

мн. ара`пи, м. Остар.
1. Чернокож човек; негър.
2. Арабин.

мн. ара`пи, м. Арап.
Синоними: негър, чернокож арапин, арапина, арапинът, арапи, арапите, арапи, арапино

вж. архангел

мед. вж. арахноидит

мед. Ненормално дълги и тънки пръсти. Наблюдават се при болни със синдром на Марфан.

мед. Паяжиновидна обвивка на главния и на гръбначния мозък. Разполага се между твърдата (dura mater) и меката (pia mater) мозъчни обвивки.

мед. Възпаление на паяжиновидната мозъчна обвивка на главния или на гръбначния мозък.

мн. арбалети, (два) арбалета, м. Старинно ръчно стрелково оръжие — лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата. арбалет, арбалета, арбалетът, арбалети, арбалетите, арбалета

мн. арабески. 1. В изкуството — украса,орнамент от геометрични фигури,стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския стил. 2. В литературата — малко произведение ,изработено с вещина. 3. В музиката-малко музикална творба с орнаментален характер.

м., само ед. Спец. Разрешение на спорни въпроси от арбитри (в 1 знач.).
прил. арбитражен, арбитражна, арбитражно, мн. арбитражни. Арбитражна комисия.
Синоними: съд, спогодба, посредничество, помирение арбитраж, арбитража, арбитражът, арбитражи, арбитражите, арбитража

арбитражна, арбитражно, мн. арбитражни. Арбитражна комисия. арбитражен, арбитражния, арбитражният, арбитражна, арбитражната, арбитражно, арбитражното, арбитражни, арбитражните

мн. арби`три, м.
1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник.
2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени спорове между учреждения и предприятия.
3. В спорта — съдия.
Синоними: съдник, съдия, магистрат, помирител, посредник арбитър, арбитъра, арбитърът, арбитри, арбитрите, арбитъра, арбитре

вж. архар

мн. арга`ти, м. Остар. Наемен земеделски работник; ратай.
Синоними: ратай

мн. арга`ти, м. Аргат.
Синоними: ратай, слуга, наемник, работник аргатин, аргатина, аргатинът, аргати, аргатите, аргати, аргатино

аргату`ваш, несв.; На кого. Работя като аргат. аргатувам, аргатуваме, аргатуваш, аргатувате, аргатува, аргатуват, аргатувах, аргатувахме, аргатува, аргатувахте, аргатува, аргатуваха, аргатувах, аргатувахме, аргатуваше, аргатувахте, аргатуваше, аргатуваха, аргатувал съм, аргатувала съм, аргатувало съм, аргатували сме, аргатувал си, аргатувала си, аргатувало си, аргатували сте, аргатувал е, аргатувала е, аргатувало е, аргатували са, бях аргатувал, бях аргатувала, бях аргатувало, бяхме аргатували, беше аргатувал, беше аргатувала, беше аргатувало, бяхте аргатували, беше аргатувал, беше аргатувала, беше арга

мед. Тъмносива пигментация на кожата, лигавиците и различни органи при продължителна употребява на сребърни препарати.

мед. вж. аргирия

ср., само ед. Спец. В езикознанието — таен език на съсловие, на социална група.

м., само ед. Спец. Химически елемент — газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва в електрическите и луминесцентните лампи. аргон, аргона, аргонът, аргони, аргоните, аргона

мн. аргона`вти, м. Обикн. мн. В старогръцката митология — моряци, които с кораба Арго, водени от Язон, отплували за Колхида, за да си върнат златното руно. аргонавт, аргонавта, аргонавтът, аргонавти, аргонавтите, аргонавти, аргонавте

мн. аргументи, (два) аргумента, м.
1. Основание, довод, доказателство.
2. Спец. В математиката — независима променлива величина, от чието изменение зависи изменението на друга величина.
Синоними: основание, мотив, доказателство, свидетелство, съждение, довод, съображение, резон, коз, причина аргумент, аргумента, аргументът, аргументи, аргументите, аргумента

ж., само ед.
1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране.
2. Съвкупност, система от аргументи (в 1 знач.) при разсъждение.
Синоними: обосновка, аргументировка, мотивировка, съображения, съждение, доказателство, доводи, мотиви аргументация, аргументацията, аргументации, аргументациите

аргументираш, несв. и св.; Какво. Привеждам аргументи (в 1 знач.); обосновавам.<br /><em>_аргументирам се.</em>_ — Обосновавам се с аргументи (в 1 знач.).<br />същ. аргументиране, ср.
Синоними: обосновавам, мотивирам, обуславям, доказвам, подкрепям с доказателства аргументирам, аргументираме, аргументираш, аргументирате, аргументира, аргументират, аргументирах, аргументирахме, аргументира, аргументирахте, аргументира, аргументираха, аргументирах, аргументирахме, аргументираше, аргументирахте, аргументираше, аргументираха, аргументирал съм, аргументирала съм, аргументирало съм, аргументирали сме, аргументирал си, аргументирала си, аргументирало си, аргументирали сте, аргументирал е, аргументирала е, аргументирало е, аргументирали са, бях аргументирал, бях аргументирала, бях аргументирало, бяхме аргументирали

вж. аргументи`рам аргументиране, аргументирането, аргументирания, аргументиранията

мн. ареали, (два) ареала, м. Спец. Област, в чиито граници са разпространени определени видове растения, животни, езикови явления. ареал, ареала, ареалът, ареали, ареалите, ареала

мн. аре`ни, ж.
1. Спец. Кръгла площадка в средата на цирк, където се изпълнява програмата.
2. Прен. Област и място на дейност и изява; поприще.
Синоними: сцена, декор, поприще, полесражение, място на действие арена, арената, арени, арените

мн. аренди, ж.<br />1. Само ед. Отдаване на недвижим имот за временно използване срещу наем.<br />2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия имот.<br />прил. аренден, арендна, арендно, мн. аре`ндни. Аренден договор. аренда, арендата, аренди, арендите

мн. аренда`тори, м. Лице, което взема и използва недвижим имот под аренда. арендатор, арендатора, арендаторът, арендатори, арендаторите, арендатори, арендаторе

вж. аре`нда аренден, арендния, арендният, арендна, арендната, арендно, арендното, арендни, арендните

арендуваш, несв.; Какво. Вземам под аренда.<br />същ. арендуване, ср. арендувам, арендуваме, арендуваш, арендувате, арендува, арендуват, арендувах, арендувахме, арендува, арендувахте, арендува, арендуваха, арендувах, арендувахме, арендуваше, арендувахте, арендуваше, арендуваха, арендувал съм, арендувала съм, арендувало съм, арендували сме, арендувал си, арендувала си, арендувало си, арендували сте, арендувал е, арендувала е, арендувало е, арендували са, бях арендувал, бях арендувала, бях арендувало, бяхме арендували, беше арендувал, беше арендувала, беше арендувало, бяхте арендували, беше арендувал, беше арендувала, беше арен

вж. аренду`вам арендуване, арендуването, арендувания, арендуванията

мед. Кръгче, малко кръгло поле, малък венец. ареола, ареолата, ареоли, ареолите

мед. Възпаление на гръдната ареола.

мн. арести, (два) ареста, м.
1. Задържане на лице под стража.
2. Помещение, в което държат под стража.
Синоними: задържане, затвор, тъмница, карцер, клетка, запиране арест, ареста, арестът, арести, арестите, ареста

мн. арестанти, м. Лице, което се намира под арест; затворник.<br />прил. арестантски, арестантска, арестантско, мн. ареста`нтски.
Синоними: затворник, задържан, запрян, затворен арестант, арестанта, арестантът, арестанти, арестантите, арестанти, арестанте

вж. ареста`нт арестантски, арестантския, арестантският, арестантска, арестантската, арестантско, арестантското, арестантски, арестантските

аресту`ваш, несв.; Кого. Поставям под арест; затварям, запирам.
Синоними: затварям, задържам, хвърлям в тъмница, запирам, окошарвам, грабвам, отнасям, задигам, залавям, пипвам, хващам, сграбчвам арестувам, арестуваме, арестуваш, арестувате, арестува, арестуват, арестувах, арестувахме, арестува, арестувахте, арестува, арестуваха, арестувах, арестувахме, арестуваше, арестувахте, арестуваше, арестуваха, арестувал съм, арестувала съм, арестувало съм, арестували сме, арестувал си, арестувала си, арестувало си, арестували сте, арестувал е, арестувала е, арестувало е, арестували са, бях арестувал, бях арестувала, бях арестувало, бяхме арестували, беше арестувал, беше арестувала, беше арестувало, бяхте арестували, беше арестувал, беше арестувала, беше арес

мед. Изчезване на един или няколко рефлекса, липса на рефлекси.

Една от големите ереси в християнската църква (ІV—VІ в. ), създадена от александрийския предвитер Арий и отричащ единството на Светата Троица и следователно божествената същност на Исус Христос. Бива отречено от Никейския (325 г. ) и Канстантинополския (381 г. ) събори. арианство, арианството, арианства, арианствата

Войскова част,която е оставена след главните сили,за да ги охранява.прил. ариегарден.

м., само ед. Спец. Войскова част, която е оставена след главните сили, за да ги охранява.
прил. ариергарден, ариергардна, ариергардно, мн. ариергардни. ариергард, ариергарда, ариергардът, ариергарди, ариергардите, ариергарда

вж. ариерга`рд ариергарден, ариергардния, ариергардният, ариергардна, ариергардната, ариергардно, ариергардното, ариергардни, ариергардните

ист. Представител на древен индоевропейски народ, завладял Северна Индия и Иран между ІІ и І хилядолетие пр. Хр.Остар. У теоретиците на расизма — висок рус долихоцефал, произлязъл от този народ, висш представител на бярата раса (без научна основа). ариец, ариеца, ариецът, арийци, арийците, арийци, ариецо

1. същ., само ед., ср. Спец. Неголяма ария, която се редува с речитатив.
   2. Нареч. Спец. В музиката — напевно, изразително.

мн. аристокра`ти, м.
1. Лице, което принадлежи към аристокрацията (в 1 знач.).
2. Прен. Изтънчен, изискан човек.
Синоними: благородник, дворянин, патриций, джентълмен, от хайлайфа, високомерен, надменен, надут аристократ, аристократа, аристократът, аристократи, аристократите, аристократи, аристократе

аристократична, аристократично, мн. аристократични, прил. Който е свойствен на аристократ. <em>Аристократични маниери.</em><br />същ. аристократичност, аристократичността`, ж.
Синоними: благороден, джентълменски, високомерен, надут, надменен, възвишен, знатен аристократичен, аристократичния, аристократичният, аристократична, аристократичната, аристократично, аристократичното, аристократични, аристократичните

аристократическа, аристократическо, мн. аристократи`чески, прил. Който се отнася до аристократ (в 1 знач.) и аристокрация (в 1 знач.). аристократически, аристократическия, аристократическият, аристократическа, аристократическата, аристократическо, аристократическото, аристократически, аристократическите

вж. аристократи`чен аристократичност, аристократичността, аристократичности, аристократичностите

ж., само ед.
1. Висше съсловие, привилегирован слой в обществото с благороден произход.
2. Прен. Привилегирована обществена група, която заема изключително положение в своята среда.
Синоними: благородници, дворянство, благородничество, висша класа, хайлайф аристокрация, аристокрацията, аристокрации, аристокрациите

Учение на Аристотел, основано на целенасоченост на материята към своя божествен идеал, чиято системност и енциклопедизъм оказват голямо въздействие върху европейската мисъл.

ж., само ед. Дял от математиката, в който се изучават простите свойства на числата, изразени с цифри, и основните действия с тях.
прил. аритметичен, аритметична, аритметично, мн. аритметични. Аритметично действие. аритметика, аритметиката, аритметики, аритметиките

вж. аритме`тика аритметичен, аритметичния, аритметичният, аритметична, аритметичната, аритметично, аритметичното, аритметични, аритметичните

ж., само ед. Спец. В медицината — нарушение на нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари. аритмия, аритмията, аритмии, аритмиите

мн. а`рии, ж. Музикална партия за един глас — предимно в опера.
Синоними: песен, мелодия, напев ария, арията, арии, ариите

мн. а`рки, ж.
1. Свод над отвор в стена или между две колони.
2. Архитектурно сводесто съоръжение във вид на голяма врата. Триумфалната арка.
Синоними: покровителство, закрила, подкрепа, протекция арка, арката, арки, арките

мн. арка`ди, ж.
1. Редица от арки, съставящи архитектурно цяло.
2. Проход, галерия под редица от арки на колони. аркада, аркадата, аркади, аркадите

мн. аркада`ши, м. Остар. Разг. Другар, побратим.
Синоними: побратим, другар аркадаш, аркадаша, аркадашът, аркадаши, аркадашите, аркадаша

прен.
1. тайна.
2. в алхимията: мистериозна смес, предназначена само за адептите.

Аркебуз (на холандски Haakbus; на френски Arquebuse) е старинно огнестрелно оръжие, широко използвано между XV и XVII век.
Става световно известен около 1525 г.
Мускетът и пушката са по-съвременни негови разновидности. аркебуз, аркебуза, аркебузът, аркебузи, аркебузите, аркебуза

мн. армагани, (два) армагана, м. Остар. Разг. Подарък, донесен от човек, който се връща от далечно пътуване.
Синоними: подарък, дар, дарение армаган, армагана, армаганът, армагани, армаганите, армагана

библ. Според Апокалипсиса — място на есхатологичната битка (в Северна Палестина), където пълчищата на злото ще претърпят окончателно унищожение. армагедон, армагедона, армагедонът, армагедони, армагедоните, армагедона

мн. арма`ди, ж. Голяма военноморска или военновъздушна флота. армада, армадата, армади, армадите

ж., само ед. Спец.
1. В строителството — железните пръти, които се използват в една железобетонна конструкция.
2. В техниката — съвкупност от прибори и принадлежности на апарат, машина.
прил. арматурен, арматурна, арматурно, мн. арматурни. Арматурен двор. Арматурно табло.
Синоними: корпус, скелет, конструкция арматура, арматурата, арматури, арматурите

вж. армату`ра арматурен, арматурния, арматурният, арматурна, арматурната, арматурно, арматурното, арматурни, арматурните

мн. арматури`сти, м. Строителен работник, който изработва и монтира арматура (в 1 знач.). арматурист, арматуриста, арматуристът, арматуристи, арматуристите, арматуриста

ж., само ед. Диал.
1. Кисело зеле.
2. Саламура на кисело зеле.
прил. армеев, армеева, армеево, мн. армееви. Армеева чорба. чуждо- Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, напр. чуждоземен, чуждоселец и др.

армираш, несв. и св.; Какво. Спец.<br />1. В строителството — монтирам арматура (в 1 знач.).<br />2. Заякчавам, укрепвам предмет, материал, конструкция с елементи (напр. метал) от по-здрав материал. <em>Армирано стъкло.</em><br />същ. армиране, ср. армирам, армираме, армираш, армирате, армира, армират, армирах, армирахме, армира, армирахте, армира, армираха, армирах, армирахме, армираше, армирахте, армираше, армираха, армирал съм, армирала съм, армирало съм, армирали сме, армирал си, армирала си, армирало си, армирали сте, армирал е, армирала е, армирало е, армирали са, бях армирал, бях армирала, бях армирало, бяхме армирали, беше армирал, беше армирала, беше армирало, бяхте армирали, беше армирал, беше армирала, беше армирало, бяха армирали, ще армирам, ще армираме, ще армираш, ще армирате, ще армира, ще армира

вж. арми`рам армиране, армирането, армирания, армиранията

ж., само ед.
1. Монтаж на арматура (в 1 знач.).
2. Заякчаване, укрепване на предмет, материал, конструкция с елементи (напр. метал) от по-здрав материал. армировка, армировката, армировки, армировките

мн. а`рмии, ж.
1. Въоръжените сили на една държава. Българската армия.
2. Оперативно войсково обединение на няколко корпуса или дивизии. Танкова армия.
3. Прен. Огромна съвкупност от хора с общи интереси и цели.
Синоними: войска, военни сили, въоръжени сили, милиция, войнство армия, армията, армии, армиите

мн. арнау`ти, м.
1. Остар. Албанец.
2. Прен. Разг. Твърдоглав, отмъстителен човек с тежък характер.
Синоними: твърдоглав, твърдоглавец, упорит, инат, неотстъпчив, твърд, проклет арнаутин, арнаутина, арнаутинът, арнаути, арнаутите, арнаути, арнаутино

арогантна, арогантно, мн. арогантни, прил. Който е безочлив, дързък и груб.<br />нареч. арогантно.
същ. арогантност, арогантността, ж.
Синоними: нахален, надменен, предизвикателен, обиден, оскърбителен, груб, горделив, високомерен, безочлив, безсрамен, циничен, дързък, свадлив, нагъл, презрителен, подигравателен, рязък, пренебрежителен, нехаен, безцеремонен, самомнителен, надут, снобски, самонадеян арогантен, арогантния, арогантният, арогантна, арогантната, арогантно, арогантното, арогантни, арогантните

вж. арога`нтен
Синоними: нахалство, грубост, високомерие, надменност, презрение, презрителност, безочливост, безсрамие, наглост, дързост, цинизъм, самонадеяност арогантност, арогантността, арогантности, арогантностите

м., само ед. Приятна миризма, благоухание.
прил. ароматен, ароматна, ароматно, мн. ароматни.
Синоними: благоухание, благовоние, балсам, парфюм, мирис, дъх, миризма, ухание аромат, аромата, ароматът, аромати, ароматите, аромата

вж. арома`т
Синоними: благовонен, благоуханен, приятен ароматен, ароматния, ароматният, ароматна, ароматната, ароматно, ароматното, ароматни, ароматните

ароматизи`раш, несв. и св.; Какво. Придавам аромат.
Синоними: подправям, слагам подправка, придавам вкус ароматизирам, ароматизираме, ароматизираш, ароматизирате, ароматизира, ароматизират, ароматизирах, ароматизирахме, ароматизира, ароматизирахте, ароматизира, ароматизираха, ароматизирах, ароматизирахме, ароматизираше, ароматизирахте, ароматизираше, ароматизираха, ароматизирал съм, ароматизирала съм, ароматизирало съм, ароматизирали сме, ароматизирал си, ароматизирала си, ароматизирало си, ароматизирали сте, ароматизирал е, ароматизирала е, ароматизирало е, ароматизирали са, бях ароматизирал, бях ароматизирала, бях ароматизирало, бяхме ароматизирали

ароматична, ароматично, мн. аромати`чни, прил. В който има аромат.
Синоними: ароматен, благовонен, благоуханен, приятен ароматичен, ароматичния, ароматичният, ароматична, ароматичната, ароматично, ароматичното, ароматични, ароматичните

м., само ед. Дребен лук за разсад, добит от семе. арпаджик, арпаджика, арпаджикът, арпаджици, арпаджиците, арпаджика

м., само ед. Спец. Химически елемент — крехко сиво-бяло вещество с метален блясък. арсен, арсена, арсенът, арсени, арсените, арсена

мн. арсенали, (два) арсенала, м.
1. Склад и/или фабрика за оръжия и муниции.
2. Прен. Само ед. Сбор, запас от средства за побеждаване.
Синоними: работилница, фабрика, склад, запас, голямо количество арсенал, арсенала, арсеналът, арсенали, арсеналите, арсенала

м., само ед. Силноотровно вещество, бяло на цвят; мишеморка. арсеник, арсеника, арсеникът, арсеници, арсениците, арсеника

мн. арслани, (два) арслана, м. Диал. Аслан.

м., само ед. Изкуство, изобразително изкуство. арт, арта, артът, артове, артовете, арта

артезианска, артезианско, мн. артезиа`нски, прил. Който е свързан с дълбоки подземни води, намиращи се под естествено налягане. Артезиански кладенец. артезиански, артезианския, артезианският, артезианска, артезианската, артезианско, артезианското, артезиански, артезианските

мн. арте`лни, ж. Спец. В армията — склад за хранителни продукти на военно поделение. артелна, артелната, артелни, артелните

мн. арте`лчици, м. В армията — войник, комуто е поверена артелна. артелчик, артелчика, артелчикът, артелчици, артелчиците, артелчици, артелчико

мед. вж. артерит

мед. Крайната част на артериите, която преминава в капилярната мрежа.

мед. Склеротично увреждане на артериолите.

мед. Шев на артерия.

ж., само ед. Спец. В медицината — склероза, която се изразява във втвърдяване на артериите и нарушение на оросяването на органите с кръв. артериосклероза, артериосклерозата, артериосклерози, артериосклерозите

мед. Оперативно отваряне на артерия.

мед. Възпалително заболяване на стената на артерия.

мн. арте`рии, ж.
1. Кръвоносен съд, по който се движи кръв от сърцето към другите части на тялото.
2. Прен. Сухоземен или воден път с важно значение (обикн. в съобщенията). артерия, артерията, артерии, артериите

мн. артикули, (два) артикула, м. Вид, разновидност от дребна търговска стока.
Синоними: продукт, произведение, предмет, стока артикул, артикула, артикулът, артикули, артикулите, артикула

вж. артикула`ция артикулационен, артикулационния, артикулационният, артикулационна, артикулационната, артикулационно, артикулационното, артикулационни, артикулационните

ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — учленяване на говорните звукове.
2. В музиката — начин на изпълнение на тоновете.
прил. артикулационен, артикулационна, артикулационно, мн. артикулационни (в 1 знач.). артикулация, артикулацията, артикулации, артикулациите

артикули`раш, несв. и св.; Какво. Спец. В езикознанието — върша артикулация; учленявам. артикулирам, артикулираме, артикулираш, артикулирате, артикулира, артикулират, артикулирах, артикулирахме, артикулира, артикулирахте, артикулира, артикулираха, артикулирах, артикулирахме, артикулираше, артикулирахте, артикулираше, артикулираха, артикулирал съм, артикулирала съм, артикулирало съм, артикулирали сме, артикулирал си, артикулирала си, артикулирало си, артикулирали сте, артикулирал е, артикулирала е, артикулирало е, артикулирали са, бях артикулирал, бях артикулирала, бях артикулирало, бяхме артикулирали, беше артикулирал, беше артикулирала

вж. артиле`рия артилерийски, артилерийския, артилерийският, артилерийска, артилерийската, артилерийско, артилерийското, артилерийски, артилерийските

мн. артилери`сти, м. Войник или офицер от артилерията (във 2 знач.). артилерист, артилериста, артилеристът, артилеристи, артилеристите, артилеристи, артилеристе

мн. артилерии, ж. <em>Спец.</em><br />1. Съвкупност от тежки огнестрелни оръжия и принадлежностите им.<br />2. Род войска с такова въоръжение.<br />прил. артилерийски, артилерийска, артилерийско, мн. артилери`йски. Артилерийски огън.
* Тежка артилерия. — Прен. Ирон. Авторитетно лице или група от лица, чието мнение тежи и има решаващо значение. В обсъждането се включи и тежката артилерия. артилерия, артилерията, артилерии, артилериите

арти`саш, св. — вж. артисвам. артисам, артисаме, артисаш, артисате, артиса, артисат, артисах, артисахме, артиса, артисахте, артиса, артисаха, артисах, артисахме, артисаше, артисахте, артисаше, артисаха, артисал съм, артисала съм, артисало съм, артисали сме, артисал си, артисала си, артисало си, артисали сте, артисал е, артисала е, артисало е, артисали са, бях артисал, бях артисала, бях артисало, бяхме артисали, беше артисал, беше артисала, беше артисало, бяхте артисали, беше артисал, беше артисала, беше артисало, бяха артисали, ще артисам, ще артисаме, ще артисаш, ще артисате, ще артиса, ще артиса

артисваш, несв. и артисам, св. Разг. Оставам в повече, в излишък; изоставам.
Синоними: ставам излишен, съм в повече, съм ненужен, изоставам назад, изоставам, пропускам, изтървам артисвам, артисваме, артисваш, артисвате, артисва, артисват, артисвах, артисвахме, артисва, артисвахте, артисва, артисваха, артисвах, артисвахме, артисваше, артисвахте, артисваше, артисваха, артисвал съм, артисвала съм, артисвало съм, артисвали сме, артисвал си, артисвала си, артисвало си, артисвали сте, артисвал е, артисвала е, артисвало е, артисвали са, бях артисвал, бях артисвала, бях артисвало, бяхме артисвали, беше артисвал, беше артисвала, беше артисвало, бяхте артисвали, беше артисвал, беше артисвала, беше артисвало, бяха артисвали, ще артисвам, ще артисв

мн. артисти, м.<br />1. Изпълнител на роля в сценично произведение.<br />2. Човек на изкуството; майстор.<br />3. Прен. Човек, който умее да се преструва.<br />прил. артистичен, артистична, артистично, мн. артисти`чни. артист, артиста, артистът, артисти, артистите, артисти, артисте

вж. арти`ст артистичен, артистичния, артистичният, артистична, артистичната, артистично, артистичното, артистични, артистичните

мн. арти`стки, ж. Жена артист. артистка, артистката, артистки, артистките

мед. Неестествен, изкуствен, лъжлив.

мед. Болка в ставата, ставна болка. артралгия, артралгията, артралгии, артралгиите

м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на ставите, което води до деформирането им. артрит, артрита, артритът, артрити, артритите, артрита

мед. Рядко вродено заболяване, характеризира се с контрактури и деформации на ставите на крайниците поради недоразвитиe на мускулите.

мед. Оперативно възстановяване на подвижността на анкилозирана става.

мед. Заболяване засягащо ставите.

мед. Оперативно възстановяване на една става чрез заместване на повредените й елементи. Различават се: хомоартропластика (присаждане на цяла става или ставни краища от консервирани тъкани), алоартропластика (присаждане на метални или пластмасови изкуствени стави), оформяне на ставните краища чрез използване на фасция, дура матер, кожа.

мед. Оперативно отваряне на ставата с цел отстраняване на чужди тела, ставни мишки, биопсия и др. Артротомията може да бъде пробна — за уточняване на диагнозата.

Разг.
1. Прил. неизм. Който е в повече, в излишък.
2. същ., само ед., м. Излишък.
Синоними: излишно, в повече, ненужно артък, артъка, артъкът, артъци, артъците, артъка

мн. а`рфи, ж. Струнен музикален инструмент като голяма триъгълна рамка, на който се свири, като се дърпат струните с пръсти. арфа, арфата, арфи, арфите

мн. арфи`сти, м. Музикант, който свири на арфа. арфист, арфиста, арфистът, арфисти, арфистите, арфиста

мн. арфи`стки, ж. Жена арфист. арфистка, арфистката, арфистки, арфистките

архаизираш, несв. и св.; Какво. Правя да изглежда архаичен (в 1 знач.); придавам архаичен вид.<br />същ. архаизация, ж. архаизирам, архаизираме, архаизираш, архаизирате, архаизира, архаизират, архаизирах, архаизирахме, архаизира, архаизирахте, архаизира, архаизираха, архаизирах, архаизирахме, архаизираше, архаизирахте, архаизираше, архаизираха, архаизирал съм, архаизирала съм, архаизирало съм, архаизирали сме, архаизирал си, архаизирала си, архаизирало си, архаизирали сте, архаизирал е, архаизирала е, архаизирало е, архаизирали са, бях архаизирал, бях архаизирала, бях архаизирало, бяхме архаизирали, беше архаизирал, беше архаизирала, беше архаизирало, бяхте архаизирали, б

мн. архаизми, (два) архаизъма, м.
1. Само ед. Предмет, явление или проява, които изглеждат архаични (във 2 знач.).
2. Спец. В езикознанието — излязла от употреба старинна дума или форма.
Синоними: старина, старинност, старомодност, отживялост, отживелица, изостаналост, анахронизъм архаизъм, архаизма, архаизмът, архаизми, архаизмите, архаизъма

архаична, архаично, мн. архаични, прил.<br />1. Древен, старинен.<br />2. Който е остарял, отживял времето си; несъвременен.<br />същ. архаичност, архаичността`, ж.
Синоними: стар, старинен, остарял, старовремски, отдавнашен, отживял, древен, античен, анахроничен, предпотопен архаичен, архаичния, архаичният, архаична, архаичната, архаично, архаичното, архаични, архаичните

вж. архаи`чен
Синоними: архаизъм, старина, старинност, старомодност, отживялост, отживелица, изостаналост, анахронизъм архаичност, архаичността, архаичности, архаичностите

мн. арха`нгели, м. Спец. В християнската религия — главен, пръв ангел (в 1 знач.). архангел, архангела, архангелът, архангели, архангелите, архангели, архангеле

Див планински овен, разпространен в планините на Средна Азия.

Достоен, който няма повече да се преражда. архи- Придава най-голяма степен на признака, който се съдържа в основата на думата.

мн. археоло`зи, м. Специалист по археология. археолог, археолога, археологът, археолози, археолозите, археолози

ж., само ед. Спец. Наука, която изучава историческото минало на човечеството по запазени паметници на материалната култура. археология, археологията, археологии, археологиите

Първообраз; архаични характеристики от митологичните образи, които присъстват във всеки човек. архетип, архетипа, архетипът, архетипове, архетиповете, архетипа

Първообраз; архаични характеристики от митологичните образи, които присъстват във всеки човек. архетип, архетипа, архетипът, архетипи, архетипите, архетипа

мн. архиви, (два) архива, м.
1. Учреждение или отдел в учреждение, където се приемат, обработват и съхраняват стари документи и се организира тяхното използване.
2. Самите документи в такова учреждение или отдел.
3. Сбирка от ръкописни документи, писма, снимки, материали, свързани с дейността на едно лице (писател, учен, общественик и под.).
прил. архивен, архивна, архивно, мн. архивни (във 2 и 3 знач.). Архивен номер. Архивна единица. архив, архива, архивът, архиви, архивите, архива

мн. архи`ви, ж. Архив (в 1 и 2 знач.).
Синоними: книжа, документи, преписки, папка, дело, картотека, списък архива, архивата, архиви, архивите

архиварят, архиваря, мн. архивари, м. Служител, който завежда архива в едно учреждение.<br />прил. архиварски, архиварска, архиварско, мн. архива`рски.
Синоними: регистратор, протоколист, секретар, писар, нотариус, служител, служещ архивар, архиваря, архиварят, архивари, архиварите, архивари, архиварю

вж. архива`р архиварски, архиварския, архиварският, архиварска, архиварската, архиварско, архиварското, архиварски, архиварските

вж. архи`в архивен, архивния, архивният, архивна, архивната, архивно, архивното, архивни, архивните

мн. архиви`сти, м. Специалист по архивознание. архивист, архивиста, архивистът, архивисти, архивистите, архивиста

ж., само ед. Архивознание. архивистика, архивистиката, архивистики, архивистиките

ср., само ед. Наука за архивите и работата с архивни документи.

мн. архиепи`скопи, м. Духовно лице, което управлява църковна област от няколко епископства. архиепископ, архиепископа, архиепископът, архиепископи, архиепископите, архиепископи, архиепископе

мн. архиепископи`и, ж. Църковна област, управлявана от архиепископ. архиепископия, архиепископията, архиепископии, архиепископиите

архиереят, архиерея, мн. архиереи, м. Общата титла на висшите санове в православната църква (епископ, митрополит).<br />прил. архиерейски, архиерейска, архиерейско, мн. архиере`йски.
Синоними: епископ, владика, първосвещеник архиерей, архиерея, архиереят, архиереи, архиереите, архиереи, архиерею

вж. архиере`й архиерейски, архиерейския, архиерейският, архиерейска, архиерейската, архиерейско, архиерейското, архиерейски, архиерейските

мн. архимандри`ти, м.
1. Управител на мъжки манастир; игумен.
2. Сан на монах, който се готви за епископ. архимандрит, архимандрита, архимандритът, архимандрити, архимандритите, архимандрити, архимандрите

мн. архипелази, (два) архипелага, м. Група, купчина от острови, които са един до друг. архипелаг, архипелага, архипелагът, архипелази, архипелазите, архипелага

мн. архите`кти, м. Специалист по архитектура. архитект, архитекта, архитектът, архитекти, архитектите, архитекти, архитекте

ж., само ед. Спец. Хармонично съчетание на части в една цялост (в архитектурата, музиката, литературата, изкуството). архитектоника, архитектониката, архитектоники, архитектониките

ж., само ед.
1. Наука и изкуство за проектиране, изграждане и художествено оформяне на строителни обекти.
2. Строителен стил.
прил. архитектурен, архитектурна, архитектурно, мн. архитектурни. Архитектурен проект. Архитектурен паметник.
Синоними: благоустройство, строителство, зидачество архитектура, архитектурата, архитектури, архитектурите

вж. архитекту`ра архитектурен, архитектурния, архитектурният, архитектурна, архитектурната, архитектурно, архитектурното, архитектурни, архитектурните

мн. архо`нти, м. ист.
1. В стара Гърция — висше длъжностно лице.
2. Във Византия и средновековна България — военачалник. архонт, архонта, архонтът, архонти, архонтите, архонти, архонте

мн. аршини, (два) аршина, м. Остар.
1. Мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин) или на 71 см (руски аршин).
2. Дървена или метална линия за измерване с тази дължина.
* Меря със свой аршин. — Разг. Разглеждам и оценявам нещо едностранчиво, субективно.
Синоними: мярка, мерило, мащаб, критерий, метър аршин, аршина, аршинът, аршини, аршините, аршина