мн. апарати, (два) апарата, м.
1. Сложен уред за извършване на работа. Телефонен апарат. Телевизионен апарат.
2. Съвкупност от органи в организъм с обща функция. Говорен апарат. Слухов апарат.
3. Съвкупност от лица или учреждения в областта на управлението или стопанството. Държавен апарат.
Синоними: уред, машина, механизъм, прибор, приспособление, сечиво, инструмент, оръдие, средство, апаратура, устройство, изобретение, радиоапарат, радиоприемник, способ апарат, апарата, апаратът, апарати, апаратите, апарата

мн. апарату`ри, ж. Съвкупност от апарати (в 1 знач.).
Синоними: апарат, уред, устройство, приспособление, прибор, инсталации, съоръжения, агрегат, средства, помощни средства, приспособления апаратура, апаратурата, апаратури, апаратурите

мн. апара`тчици, м.
1. Работник, обслужващ апарати, уреди, машини.
2. Обикн. Пренебр. Лице от постоянния състав на управленска структура. апаратчик, апаратчика, апаратчикът, апаратчици, апаратчиците, апаратчици, апаратчико

мн. апартаменти, (два) апартамента, м. Самостоятелно жилище в голяма сграда, състоящо се от няколко стаи и сервизни помещения. Тристаен апартамент. апартамент, апартамента, апартаментът, апартаменти, апартаментите, апартамента

м., само ед. ист. Политика на разделяне на населението по расов признак в Южноафриканската република. апартейд, апартейда, апартейдът, апартейди, апартейдите, апартейда

м., само ед. Спец. Минерал, който се използва за добиване на фосфорни торове.
Синоними: умора, изтощение, отпадналост апатит, апатита, апатитът, апатити, апатитите, апатита

апатична, апатично, мн. апатични, прил. Който е обхванат от апатия; безразличен, равнодушен.<br />същ. апатичност, апатичността`, ж.
Синоними: равнодушен, безчувствен, безстрастен, хладен, студен, флегматичен, безразличен, бездушен, неотзивчив, безучастен, незаинтересован, нехаен, индиферентен, отпуснат, вял, безжизнен, инертен, празен, незает с нищо, разсеян, блуждаещ, сънлив, бездеен апатичен, апатичния, апатичният, апатична, апатичната, апатично, апатичното, апатични, апатичните

вж. апати`чен
Синоними: флегма, инертност, пълно безразличие, мудност апатичност, апатичността, апатичности, апатичностите

ж., само ед. Състояние на пълно безразличие, равнодушие; липса на интерес.
Синоними: равнодушие, бездушие, безгрижие, безучастие, студенина, хладина, безстрастно, въздържаност, безсърдечие, незаинтересованост, безразличие, индиферентност, флегматичност, неутралност, отпуснатост, вялост, разсеяност, безчувственост, неотзивчивост, сънливост, инертност, бездействие апатия, апатията, апатии, апатиите

мн. апа`ши, м. Разг. Пренебр. Уличен крадец, джебчия.
Синоними: крадец, обирач, мошеник, джебчия, панта, кокошкар апаш, апаша, апашът, апаши, апашите, апаша

м., само ед. Призив за подкрепа, помощ, съдействие. Отправям апел.
Синоними: молба, подкана, обръщение, позив, възвание, повик, зов, приглашение, манифест, обжалване, вик, призив, лозунг, просба, жалба, тъжба, петиция, повикване апел, апела, апелът, апели, апелите, апела

апелативна, апелативно, мн. апелати`вни, прил. Апелационен.
* Апелативен съд. — Съд от втора инстанция. апелативен, апелативния, апелативният, апелативна, апелативната, апелативно, апелативното, апелативни, апелативните

апелационна, апелационно, мн. апелацио`нни, прил. Който се отнася до апелация. апелационен, апелационния, апелационният, апелационна, апелационната, апелационно, апелационното, апелационни, апелационните

ж., само ед. Спец. В съдопроизводството — начин за проверяване решенията на първоинстанционен съд. апелация, апелацията, апелации, апелациите

апели`раш, несв. и св.
1. За какво, към кого. Отправям апел.
2. Спец. Какво. В съдопроизводството — обжалвам съдебно решение пред по-горна съдебна инстанция.
Синоними: моля, прося, измолвам, помолвам, изпросвам, обръщам се към, призовавам, подканвам, обжалвам апелирам, апелираме, апелираш, апелирате, апелира, апелират, апелирах, апелирахме, апелира, апелирахте, апелира, апелираха, апелирах, апелирахме, апелираше, апелирахте, апелираше, апелираха, апелирал съм, апелирала съм, апелирало съм, апелирали сме, апелирал си, апелирала си, апелирало си, апелирали сте, апелирал е, апелирала е, апелирало е, апелирали са, бях апелирал, бях апелирала, бях апелирало, бяхме апелирали, беше апелирал, беше апелирала, беше апелирало, бяхте апелирали, беше апелирал, беше апелирала, беше апелирало, бяха апелирали, ще апелирам, ще апелир

мед. Оперативно отстраняване на апендикса. апендектомия, апендектомията, апендектомии, апендектомиите

мн. апендикси, (два) апендикса, м. Спец. Малък израстък на сляпото черво. апендикс, апендикса, апендиксът, апендикси, апендиксите, апендикса

м. , само ед.
мед. Възпаление на апендикса.
— остър апендисит
— хроничен апендисит

Заб. Правилно изписване е и апендицит.

м. , само ед.
мед. Възпаление на апендикса.

Заб. Правилно изписване е и апендисит. апендицит, апендицита, апендицитът, апендицити, апендицитите, апендицита

мн. аперитиви, (два) аперитива, м.
1. Спиртно питие преди ядене за апетит.
2. Заведение, в което са поднасят спиртни напитки и закуски към тях. аперитив, аперитива, аперитивът, аперитиви, аперитивите, аперитива

мед. Отвор, отвърстие. апертура, апертурата, апертури, апертурите

Възприятие, при което става узнаване въз основа на по-рано придобити представи;възприемане, схващане в зависимост от личния опит на възприемащия. Осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото. аперцепция, аперцепцията, аперцепции, аперцепциите

мн. апети`ти, м.
1. Само ед. Желание за ядене. Имам добър апетит.
2. Прен. Обикн. мн. Страст за печалба, домогване до нещо.
Синоними: охота, ищах, глад, жажда, ненаситност, желание, щение, вкус, корем, шкембе, търбух, лакомия, склонност апетит, апетита, апетитът, апетити, апетитите, апетита

апетитна, апетитно, мн. апети`тни, прил. Който възбужда апетита; вкусен, съблазнителен.
Синоними: вкусен, пикантен, възбудителен, съблазнителен апетитен, апетитния, апетитният, апетитна, апетитната, апетитно, апетитното, апетитни, апетитните

мед. Липса на повишена температура, период на спаднала температура до нормата при трескави състояния.

мед. вж. афебрилен

мед. Неправилно развитие или вродена липса на орган или тъкан.

мн. аплици, (два) аплика, м. Малко осветително тяло, закрепено на стена. аплик, аплика, апликът, аплици, аплиците, аплика

мн. аплика`ции, ж. Фигура от един вид материя, пришита или залепена върху друг вид материя за украса. апликация, апликацията, апликации, апликациите

аплики`раш, несв. и св.; Какво. Правя апликация.
Синоними: инкрустирам апликирам, апликираме, апликираш, апликирате, апликира, апликират, апликирах, апликирахме, апликира, апликирахте, апликира, апликираха, апликирах, апликирахме, апликираше, апликирахте, апликираше, апликираха, апликирал съм, апликирала съм, апликирало съм, апликирали сме, апликирал си, апликирала си, апликирало си, апликирали сте, апликирал е, апликирала е, апликирало е, апликирали са, бях апликирал, бях апликирала, бях апликирало, бяхме апликирали, беше апликирал, беше апликирала, беше апликирало, бяхте апликирали, беше апликирал, беше апликирала, беше апли

аплоди`раш, несв. и св.; Кого, за какво. Одобрявам или приветствам чрез ръкопляскания; ръкопляскам.
Синоними: ръкопляскам, одобрявам, възхвалявам, акламирам, одобрявам бурно, приветствувам аплодирам, аплодираме, аплодираш, аплодирате, аплодира, аплодират, аплодирах, аплодирахме, аплодира, аплодирахте, аплодира, аплодираха, аплодирах, аплодирахме, аплодираше, аплодирахте, аплодираше, аплодираха, аплодирал съм, аплодирала съм, аплодирало съм, аплодирали сме, аплодирал си, аплодирала си, аплодирало си, аплодирали сте, аплодирал е, аплодирала е, аплодирало е, аплодирали са, бях аплодирал, бях аплодирала, бях аплодирало, бяхме аплодирали, беше аплодирал, беше аплодирала, беше аплодирало, бяхте аплодирали, беше аплодирал, беше аплодирала, беше апло

само мн. Ръкопляскания в знак на одобрение или приветствие.
Синоними: (същ.) ръкопляскане, (същ.) овации, одобрение, възхваление, акламации

м., само ед. Показна самоувереност в държанието или при говорене. Говоря с апломб.
Синоними: самоувереност, самонадеяност, сигурност, патос апломб, апломба, апломбът, апломби, апломбите, апломба

мед. Спиране на дишането, липса на дишане. апнея, апнеята, апнеи, апнеите

мед. вж. апнея

апогеят, апогея, само ед., м.
1. Спец. В астрономията — най-отдалечената от Земята точка на лунната орбита или на орбитата на изкуствен спътник.
2. Прен. Връх на развитие, разцвет, подем. Той е в апогея на своята слава.
Синоними: разцвет, връх, слава, величие, лаври, победа, триумф, зенит, кулминационна точка, връхна точка, кулминация апогей, апогея, апогеят, апогеи, апогеите, апогея

Безпорно доказан, неоспорим, несъмнен.

м., само ед.
1. Спец. Християнска църковна книга от Новия завет, която съдържа пророчество за края на света.
2. Прен. Обстановка или състояние, които всяват страх, ужас, неизвестност и загадъчност.
прил. апокалиптичен, апокалиптична, апокалиптично, мн. апокалиптични. Апокалиптична картина. апокалипсис, апокалипсиса, апокалипсисът, апокалипсиси, апокалипсисите, апокалипсиса

вж. апокали`псис апокалиптичен, апокалиптичния, апокалиптичният, апокалиптична, апокалиптичната, апокалиптично, апокалиптичното, апокалиптични, апокалиптичните

мн. апокрифи, (два) апокрифа, м.
1. Спец. Произведение с библейски сюжет, което църквата приема за недостоверно и го отрича и преследва.
2. Прен. Анонимно или недостоверно съчинение, което минава за оригинално.
прил. апокрифен, апокрифна, апокрифно, мн. апокрифни. Апокрифна литература. апокриф, апокрифа, апокрифът, апокрифи, апокрифите, апокрифа

вж. апокри`ф апокрифен, апокрифния, апокрифният, апокрифна, апокрифната, апокрифно, апокрифното, апокрифни, апокрифните

аполитична, аполитично, мн. аполитични, прил. Който е безразличен към въпросите на текущата политика и се държи настрана от нея.<br />същ. аполитичност, аполитичността`, ж.
Синоними: безразличен аполитичен, аполитичния, аполитичният, аполитична, аполитичната, аполитично, аполитичното, аполитични, аполитичните

вж. аполити`чен аполитичност, аполитичността, аполитичности, аполитичностите

мн. апологе`ти, м. Страстен защитник на нечие учение и идея или мнение.
Синоними: защитник, възхвалител апологет, апологета, апологетът, апологети, апологетите, апологета

книж. Оправдание или защита на някое учение.църк. Богословска дисциплина за защита на християнската религия. апологетика, апологетиката, апологетики, апологетиките

мн. аполо`гии, ж. Неумерена, прекалена възхвала, защита на някого или нещо.
Синоними: защита, хвала, възхваление апология, апологията, апологии, апологиите

мед. Сухожилна разтеглица — плоско широко сухожилие, напр. сухожилията на широките коремни мускули.

ж., само ед. Спец. В медицината — мозъчен кръвоизлив; удар.
прил. апоплектичен, апоплектична, апоплектично, мн. апоплектични.
Синоними: удар апоплексия, апоплексията, апоплексии, апоплексиите

вж. апопле`ксия апоплектичен, апоплектичния, апоплектичният, апоплектична, апоплектичната, апоплектично, апоплектичното, апоплектични, апоплектичните

Безисходно положение поради неопредолими противоречия в мислимите условия.

Банков термин: непарична вноска, която съдружникът прави като свое дялово участие в капитала на търговското дружество. Предмет на апорт могат да бъдат вещни права върху движими и недвижими вещи, права върху нематериални блага, вземания, ценни книжа и други. апорт, апорта, апортът, апорти, апортите, апорта

Който е добит чрез опита, който почива върху опита.
Синоними: индуктивен апостериорен, апостериорния, апостериорният, апостериорна, апостериорната, апостериорно, апостериорното, апостериорни, апостериорните

мн. апо`столи, м.
1. В евангелието — всеки от дванайсетте ученици на Христос, избрани за божи пратеници и проповедници.
2. Прен. Проповедник на учение, идея; лице, което се бори за някакво учение, идея.
Синоними: деятел, труженик, деец, борец, ратник, радетел, проповедник апостол, апостола, апостолът, апостоли, апостолите, апостоли, апостоле

мн. апострофи, (два) апострофа, м.
1. Спец. В езикознанието — горна запетая като знак за изпусната буква.
2. Дума или забележка, с която се прекъсва говорещо лице, за да се изрази отношение или да се даде оценка. апостроф, апострофа, апострофът, апострофи, апострофите, апострофа

апострофи`раш, несв. и св.; Кого. Прекъсвам говорещо лице с дума или забележка, за да изразя отношение или да дам оценка.
Синоними: прекъсвам, пресичам, подмятам, подхвърлям апострофирам, апострофираме, апострофираш, апострофирате, апострофира, апострофират, апострофирах, апострофирахме, апострофира, апострофирахте, апострофира, апострофираха, апострофирах, апострофирахме, апострофираше, апострофирахте, апострофираше, апострофираха, апострофирал съм, апострофирала съм, апострофирало съм, апострофирали сме, апострофирал си, апострофирала си, апострофирало си, апострофирали сте, апострофирал е, апострофирала е, апострофирало е, апострофирали са, бях апострофирал, бях апострофирала, бях апострофирало, бяхме апострофирали

м., само ед.
1. В античността — обред за обожествяване на лица или предмети.
2. Прен. Възвеличаване, прослава на лица, събития, предмети.
Синоними: обожествяване, боготворене, възвеличаване, възхвала, слава, лаври, почести апотеоз, апотеоза, апотеозът, апотеози, апотеозите, апотеоза

мед. Невъзможност за извършване на целенасочени движения. Крайниците, особено ръцете, могат да извършват отделни движения, но не и с по-сложна цел, като обличане, действие с уреди и др.

мн., апре`ска, ж. Вид ботуши с дебели равни подметки за сняг.

ж., само ед. Спец. Окончателна обработка на материали (плат, кожа, хартия), за да се придадат необходимите за предназначението им качества.
прил. апретурен, апретурна, апретурно, мн. апретурни. Апретурен цех.
Синоними: апретиране апретура, апретурата, апретури, апретурите

вж. апрету`ра апретурен, апретурния, апретурният, апретурна, апретурната, апретурно, апретурното, апретурни, апретурните

м., неизм. Четвъртият месец на календарната година.
прил. априлски, априлска, априлско, мн. априлски. Априлско въстание. април

вж. апри`л априлски, априлския, априлският, априлска, априлската, априлско, априлското, априлски, априлските

априорна, априорно, мн. априо`рни, прил. Който предхожда опита и практиката, не е основан на научни факти. априорен, априорния, априорният, априорна, априорната, априорно, априорното, априорни, априорните

нареч. Независимо от опита и практиката; предварително.

Идеалистическо учение, според което има познание независимо от опита

апроби`раш, несв. и св.
1. Какво. Давам официално одобрение.
2. Допускам студент до стажантска практика.

мед. Липса на активно внимание, невъзможност за съсредоточаване вниманието.

нареч. Впрочем, между другото, тъкмо.
Синоними: по този случай, тъкмо, при това, тъкмо навреме, разгеле

книж. Присвояване, завладяване. апроприация, апроприацията, апроприации, апроприациите

мн. апси`ди, ж. Спец. В архитектурата — сводеста ниша в стена на постройка. апсида, апсидата, апсиди, апсидите

мн. аптеки, ж. Заведение за приготвяне и/или продажба на лекарства.<br />прил. аптечен, аптечна, аптечно, мн. апте`чни. Аптечен склад. аптека, аптеката, аптеки, аптеките

аптекарят, аптекаря, мн. аптекари, м. Лице, което работи в аптека; фармацевт.<br />прил. аптекарски, аптекарска, аптекарско, мн. аптека`рски. аптекар, аптекаря, аптекарят, аптекари, аптекарите, аптекари, аптекарю

мн. аптека`рки, ж. Жена аптекар. аптекарка, аптекарката, аптекарки, аптекарките

вж. аптека`р аптекарски, аптекарския, аптекарският, аптекарска, аптекарската, аптекарско, аптекарското, аптекарски, аптекарските

вж. апте`ка аптечен, аптечния, аптечният, аптечна, аптечната, аптечно, аптечното, аптечни, аптечните

мн. апте`чки, ж.
1. Малка аптека.
2. Комплект от необходими лекарства за даване на първа помощ.
3. Предметът за съхраняване на тези лекарства (малък стенен шкаф с витрина, куфарче и др.). аптечка, аптечката, аптечки, аптечките

мед. Липса на секреция на слюнка.