Ангуила е остров в източната част на Карибско море и самоуправляваща се задморска територия на Великобритания. w:Ангуила
ист. Социално-религиозно движение, произлязло от протестанизма в Германия през XVI в. , препоръчващо повторно кръщене в зряла възраст и проповядващо един вид религиозен комунизъм. анабаптизъм, анабаптизма, анабаптизмът, анабаптизми, анабаптизмите, анабаптизъма
ж., само ед. Спец. Състояние на организма, при което видимите жизнени процеси са забавени или спрени поради неблагоприятни външни условия. анабиоза, анабиозата, анабиози, анабиозите
мед. Свързан с или стимулиращ анаболизма. анаболен, анаболния, анаболният, анаболна, анаболната, анаболно, анаболното, анаболни, анаболните
мед. 1. Изграждането на сложни химически вещества от по-прости такива (напр. протеини от аминокиселини), при което обикновено се използва енергия.
2. Съвкупността от синтетичните метаболитни процеси в организма. анаболизъм, анаболизма, анаболизмът, анаболизми, анаболизмите, анаболизъма
рел. ист. В древна Гърция — празненство в чест на божество, което се преселва на друго място. Мистично тълкуване на текстовете от Светото писание. Общуване със свръхестествени небесни сили.
мед. 1. Живеещ, активен или случващ се само в отсъствието на свободен кислород, напр. анаеробни бактерии, анаеробно дишане, анаеробна инфекция.
2. Свързан с или предизвикан от анаероби. анаеробен, анаеробния, анаеробният, анаеробна, анаеробната, анаеробно, анаеробното, анаеробни, анаеробните
мед. Микроорганизми, които могат да живеят и да се развиват при липса на кислород. Делят се на факултативни и облигатни анаероби.
мед. Дифузен оток на подкожната тъкан на цялото тяло.
мед. Липса на чувство за болка. аналгезия, аналгезията, аналгезии, аналгезиите
мед. Средства, потискащи чувството за болка, болкоуспокояващи лекарствени средства, напр. нестероидни противовъзпалителни средства (аналгин, индометацин), наркотични аналгетици (морфин).
мн. аналгини, (два) аналгина, м.
1. Само ед. Болкоуспокояващо лекарство. Течен аналгин.
2. Таблетка от същото лекарство. аналгин, аналгина, аналгинът, аналгини, аналгините, аналгина
мед. Лекарствени средства, които оказват активиращ ефект върху потиснати жизнено важни области на ЦНС. Различават се: корови аналептици (имат стимулиращ ефект върху мозъчната кора, наричат се още психостимуланти), булбарни аналептици (стимулират дихателния и сърдечно-съдовия център в продълговатия мозък), спинални аналептици (имат стимулиращ ефект върху гръбначния мозък).
само мн. Спец. Исторически данни в хронологичен ред; летопис, хроника.
Синоними: летописи, хроника, история анали, аналите
мн. анализи, (два) анализа, м.
1. Спец. Метод на научно изследване, чрез който предметът на изследване се разчленява на съставните му части.
2. Спец. Определяне състава на вещества. Химически анализ. Анализ на кръвта.
3. Разбор, разглеждане, проучване. Литературен анализ. Анализ на ситуацията.
Синоними: анализиране, разлагане, разчленение, изследване, издирване, разбор, критика, проба, изпробване, проверка анализ, анализа, анализът, анализи, анализите, анализа
мн. анализатори, (два) анализатора, м. Уред, апарат за извършване на анализ (във 2 знач.). анализатор, анализатора, анализаторът, анализатори, анализаторите, анализатори, анализаторе
анализи`раш, несв. и св.; Какво. Провеждам анализ; подлагам на анализ.
Синоними: правя анализ, правя разбор, разглеждам, изучавам, разчленявам, разлагам, изследвам, разкритикувам, категоризирам, класифицирам, критикувам, разглеждам критично, преценявам анализирам, анализираме, анализираш, анализирате, анализира, анализират, анализирах, анализирахме, анализира, анализирахте, анализира, анализираха, анализирах, анализирахме, анализираше, анализирахте, анализираше, анализираха, анализирал съм, анализирала съм, анализирало съм, анализирали сме, анализирал си, анализирала си, анализирало си, анализирали сте, анализирал е, анализирала е, анализирало е, анализирали са, бях анализирал, бях анализирала, бях анализирало, бяхме анализирали, беше анализирал, беше анализирала, беше анализирало, бяхте анализирали, б
Сексуално-еротичен интерес към стимулация на ануса; не е задължително да е парафилия.
Стимулация на ануса с език или устни. Не е парафилия, а част от секуално-еротични или садомазохистични актове.
Учение за основните елементи на мисленето, развито от Аристотел.
аналитична, аналитично, мн. аналити`чни, прил.
1. Който се отнася до анализ.
2. За качество на човек — който умее да анализира. Аналитичен ум.
* Аналитична геометрия. — Спец. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на геометричните фигури с методите на алгебрата и математическия анализ.
* Аналитичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
* Аналитична химия. — Спец. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата.
Синоними: подробен, изчерпателен, обстоен, обстоятелствен, пълен, всестранен, детайлен, обширен, прецизен, точен, щателен аналитичен, аналитичния, аналитичният, аналитична, аналитичната, аналитично, аналитичното, аналитични, аналитичните
мн. аналози, (два) аналога, м. Предмет или явление, които са сходни, подобни на друг предмет или явление.
Синоними: нещо сходно, успоредица, подобие аналог, аналога, аналогът, аналози, аналозите, аналога
Заключение въз основа на сходство.
аналогична, аналогично, мн. аналоги`чни, прил. Който е сходен, подобен.
Синоними: подобен, сходен, еднакъв, идентичен, еднообразен, равен, еднороден, точен, такъв, същ, същински, буквален, текстуален, сроден, тъждествен, съответен, приличен, близък, приблизителен, подходящ аналогичен, аналогичния, аналогичният, аналогична, аналогичната, аналогично, аналогичното, аналогични, аналогичните
мн. анало`гии, ж. Сходство, подобие между предмети, явления, понятия. Правя аналогия. Решавам по аналогия.
Синоними: подобие, сходство, сродство, близост, родство, еднаквост, еднообразие, идентичност, съответствие, равенство, уподобяване, отъждествяване, тъждественост, прилика, общност, точност, копие, образец, прототип, паралел, успоредица, сравнение аналогия, аналогията, аналогии, аналогиите
ж., само ед. Спец. Медицинско описание на заболяването на един болен по сведения на самия него или близките му. анамнеза, анамнезата, анамнези, анамнезите
мн. ананаси, (два) ананаса, м.
1. Тропическо растение с бодливи продълговати, прилични на огромни шишарки плодове, отвътре с жълт цвят, силно ароматни и много сладки на вкус.
2. Плодът на това растение.
прил. ананасов, ананасова, ананасово, мн. ананасови. Ананасови резенчета. Ананасов сок. ананас, ананаса, ананасът, ананаси, ананасите, ананаса
вж. анана`с ананасов, ананасовия, ананасовият, ананасова, ананасовата, ананасово, ананасовото, ананасови, ананасовите
мн. анапести, (два) анапеста, м. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение на последната сричка. анапест, анапеста, анапестът, анапести, анапестите, анапеста
мед. Понижаване на клетъчната диференциация и отслабване на връзката между клетките, вследствие на което те се размножават бързо. Анаплазията е характерна за туморния процес, където високо диференцираните клетки на тъканта, от която туморът разраства, търпят дедиференциация, т. е. връщане към по-ниско диференцирани техни форми.
мед. Загуба на способността за членоразделна (артикулирана) реч поради парализа или пареза на мускулите, необходими за артикулацията.
м., само ед. Система на мислене или от прояви, основани на анархия (в 1 знач.). анархизъм, анархизма, анархизмът, анархизми, анархизмите, анархизъма
мн. анархи`сти, м.
1. Лице, което е привърженик на анархизма.
2. Лице, което с проявите си нарушава реда, дисциплината, законите; метежник. анархист, анархиста, анархистът, анархисти, анархистите, анархисти, анархисте
анархистична, анархистично, мн. анархисти`чни, прил. Който се отнася до анархист или до анархизъм. анархистичен, анархистичния, анархистичният, анархистична, анархистичната, анархистично, анархистичното, анархистични, анархистичните
вж. ана`рхия анархичен, анархичния, анархичният, анархична, анархичната, анархично, анархичното, анархични, анархичните
вж. ана`рхия анархически, анархическия, анархическият, анархическа, анархическата, анархическо, анархическото, анархически, анархическите
ж., само ед.
1. Безвластие, отсъствие на държавно управление и законност.
2. Разг. Състояние на безредие, бъркотия, разпуснатост.
прил. анархичен, анархична, анархично, мн. анархични.
прил. анархически, анархическа, анархическо, мн. анархически.
Синоними: безредица, безначалие, безвластие, междуцарствие, беззаконие, неподчинение, своеволие, безредие, безпорядък, бъркотия, смут, хаос, безпътица, обърканост, безплановост анархия, анархията, анархии, анархиите
м., само ед. Тревисто растение, чиито силно миришещи семена се използват в медицината или за подправка на ястия, ракия и др.
прил. анасонов, анасонова, анасоново, мн. анасонови. Анасонова есенция. анасон, анасона, анасонът, анасони, анасоните, анасона
вж. анасо`н анасонов, анасоновия, анасоновият, анасонова, анасоновата, анасоново, анасоновото, анасонови, анасоновите
мн. ана`теми, ж.
1. Спец. Само ед. Отлъчване от светата църква чрез проклятие.
2. Проклятие. • Анатема! Като междум. Проклет да си!
Синоними: отлъчване, отстранение, проклинание, проклятие, позор, хула анатема, анатемата, анатеми, анатемите
анатемо`саш, св. — вж. анатемосвам. анатемосам, анатемосаме, анатемосаш, анатемосате, анатемоса, анатемосат, анатемосах, анатемосахме, анатемоса, анатемосахте, анатемоса, анатемосаха, анатемосах, анатемосахме, анатемосаше, анатемосахте, анатемосаше, анатемосаха, анатемосал съм, анатемосала съм, анатемосало съм, анатемосали сме, анатемосал си, анатемосала си, анатемосало си, анатемосали сте, анатемосал е, анатемосала е, анатемосало е, анатемосали са, бях анатемосал, бях анатемосала, бях анатемосало, бяхме анатемосали, беше анатемосал, беше анатемосала, беше анатемосало, бяхте анатемосали, б
анатемосваш, несв. и анатемосам, св.; Кого.
1. Спец. Налагам анатема (в 1 знач.).
2. Разг. Проклинам, кълна.
Синоними: афоресвам, отлъчвам, отстранявам, изгонвам, кълна, проклинам, осъждам, хуля, ругая, псувам анатемосвам, анатемосваме, анатемосваш, анатемосвате, анатемосва, анатемосват, анатемосвах, анатемосвахме, анатемосва, анатемосвахте, анатемосва, анатемосваха, анатемосвах, анатемосвахме, анатемосваше, анатемосвахте, анатемосваше, анатемосваха, анатемосвал съм, анатемосвала съм, анатемосвало съм, анатемосвали сме, анатемосвал си, анатемосвала си, анатемосвало си, анатемосвали сте, анатемосвал е, анатемосвала е, анатемосвало е, анатемосвали са, бях анатемосвал, бях анатемосвала, бях анатемосвало, бяхме анатемосвали, беше анатемосвал, беше анатемосвала
мн. анато`ми, м. Специалист по анатомия. анатом, анатома, анатомът, анатоми, анатомите, анатома
вж. анато`мия анатомичен, анатомичния, анатомичният, анатомична, анатомичната, анатомично, анатомичното, анатомични, анатомичните
вж. анато`мия анатомически, анатомическия, анатомическият, анатомическа, анатомическата, анатомическо, анатомическото, анатомически, анатомическите
ж., само ед.
1. Спец. Наука за строежа на организмите.
2. Строеж на орган или организъм.
прил. анатомичен, анатомична, анатомично, мн. анатомични.
прил. анатомически, анатомическа, анатомическо, мн. анатомически.
Синоними: зоология, бактериология, биохимия, биология, бионика, биофизика, ботаника, цитология, екология, ембриология, микробиология, фармакология анатомия, анатомията, анатомии, анатомиите
мед. Свръхчувствителност — алергична реакция от бърз тип. Осъществява се от IgE антитела. Развива се при атопична бронхиална астма, алергичен ринит, някои лекарствени и хранителни алергии, алергия към жилещи насекоми и при анафилактичния шок. Проявява се с локално зачервяване, сърбеж по кожата, образуване на оток, оток на ларинкса, спазъм на гладката мускулатура, шок. анафилаксия, анафилаксията, анафилаксии, анафилаксиите
мн. ана`фори, ж. Спец. В литературата — стилна фигура, която се изразява в последователното повторение на думи и изрази в началото на съседни стихове или изречения. анафора, анафората, анафори, анафорите
м., само ед. Нещо, което не съответства на времето си; отживелица.
прил. анахроничен, анахронична, анахронично, мн. анахронични.
Синоними: отживялост, отживелица, ненавременност, старинност, архаизъм, архаичност, античност, изостаналост анахронизъм, анахронизма, анахронизмът, анахронизми, анахронизмите, анахронизъма
вж. анахрони`зъм анахроничен, анахроничния, анахроничният, анахронична, анахроничната, анахронично, анахроничното, анахронични, анахроничните
мед. Липса на солна киселина в стомашния сок.
мн. ангажименти, (два) ангажимента, м. Задължение, обещание, уговорка, договореност. Имам ангажимент. Поемам ангажимент.
Синоними: задължение, дадена дума, обещание, уговорка, договор, отговорност, обвързване, насрочена среща, покана, работа ангажимент, ангажимента, ангажиментът, ангажименти, ангажиментите, ангажимента
ангажи`раш, несв. и св.
1. Какво. Уговарям, запазвам предварително. Всички стаи в хотела са ангажирани.
2. Кого, какво. Поставям в залог; влагам, залагам. Ангажирам всичките си сили.
3. Кого. Наемам лице за извършване на работа; обвързвам го с договор или обещание.
ангажирам се. — Поемам ангажимент.
Синоними: заемам, наемам, запазвам, завземам, запълвам, окупирам, обвързвам, уславям, заангажирам, влагам, поръчвам, резервирам ангажирам, ангажираме, ангажираш, ангажирате, ангажира, ангажират, ангажирах, ангажирахме, ангажира, ангажирахте, ангажира, ангажираха, ангажирах, ангажирахме, ангажираше, ангажирахте, ангажираше, ангажираха, ангажирал съм, ангажирала съм, ангажирало съм, ангажирали сме, ангажирал си, ангажирала си, ангажирало си, ангажирали сте, ангажирал е, ангажирала е, ангажирало е, ангажирали са, бях ангажирал, бях ангажирала, бях ангажирало, бяхме ангажирали, беше ангажирал, беше ангажирала, беше ангажирало, бяхте ангажирали, беше ангажирал, беше ангажирала, беше анга
мн. ангели, м.<br />1. Спец. В християнската религия — божи вестител, служител на бога, изобразяван като крилат юноша.<br />2. Прен. Много добър, кротък, хубав човек.<br />същ. умал. ангелче, мн. ангелчета, ср.<br />прил. ангелски, ангелска, ангелско, мн. а`нгелски. Ангелско лице. ангел, ангела, ангелът, ангели, ангелите, ангели, ангеле
вж. а`нгел
Синоними: благ, добродушен, мек, кротък, добър, божествен, божествено красив, прекрасен, небесен, чист, блажен ангелски, ангелския, ангелският, ангелска, ангелската, ангелско, ангелското, ангелски, ангелските
вж. а`нгел ангелче, ангелчето, ангелчета, ангелчетата
мед. Възпаление на кръвоносен съд (артериит, флебит) или на лимфен съд (лимфангит).
мн. анги`ни, ж. Спец. Възпаление на сливиците и гърлото; гърлобол. Имам ангина. Често страдам от ангина. ангина, ангината, ангини, ангините
мед. Рентгенография на кухините на сърцето и на главните кръвоносни съдове след вкарване на контрастно вещество в кръвообращението.
мед. Съдов тумор — доброкачествен тумор, състоящ се от новообразувани и разширени кръвоносни (хемангиом) или лимфни съдове (лимфангиом).
мед. Всяко заболяване на кръвоносните съдове.
мед. Разкъсване на кръвоносен или на лимфен съд.
мед. Злокачествен тумор, произхождащ от стените на кръвоносни или лимфни съдове.
мед. Спазъм на малките артерии, артериоли и капиляри.
мед. В черния дроб се продуцира ангиотензиноген, който под действието на ренин се превръща в ангиотензин І. Последният под действието на конвертиращия ензим се превръща в ангиотензин ІІ. Той предизвиква вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове) и повишаване на кръвното налягане (хипертония). ангиотензин, ангиотензина, ангиотензинът, ангиотензини, ангиотензините, ангиотензина
Англиканска църква — държавната църква в Англия възникнала през XVI в. , която е протестантска, но запазва епископалния строй на католоцизма. англиканство, англиканството, англиканства, англиканствата
мн. англофи`ли, м. Привърженик на Англия, на нейната политика, култура, бит и обичаи. англофил, англофила, англофилът, англофили, англофилите, англофила
мн. англофо`би, м. Противник на Англия, на нейната политика, култура, бит и обичаи. англофоб, англофоба, англофобът, англофоби, англофобите, англофоба
мед. Чувство на силен страх.
ангорска, ангорско, мн. анго`рски, прил. Само в съчетание с названия на някои животни, чиято порода се отличава с мека и дълга козина. Ангорски заек. Ангорска коза. Ангорска котка. ангорски, ангорския, ангорският, ангорска, ангорската, ангорско, ангорското, ангорски, ангорските
нареч. Остар. В търговията — продажба на едро, в цели количества.
Мъжки полов хормон (гр. Андрос, мъж), произвеждан от тестисите. Като структура има няколко различни стероидни хормони, които се считат за андрогени. Те се различават по сила и ефективност. андроген, андрогена, андрогенът, андрогени, андрогените, андрогена
Андрологията е медицинска наука, изучаваща структурата, функциите и заболяванията на мъжката полова система и особено на стерилитета при мъжа.
В Република България андрологията не е отделна специалност, а е профил на медицинската специалност урология.
андрология, андрологията, андрологии, андрологиите
мед. Ограничено разширение на кръвоносен съд или на кухина на сърцето. Различават се вродени аневризми (най-често в артериите на главния мозък) и придобити аневризми — развиват се при силно отслабване на стената на даден кръвоносен съд, напр. при травми, локални инфекции, системни съдови заболявания. Могат да бъдат фузиформени (вретеновидно разширение, засягащо цялата обиколка на съда) и торбовидни (обикновено в аортната дъга). аневризма, аневризмата, аневризми, аневризмите
мн. анекдоти, (два) анекдота, м. Кратък забавен разказ с любопитно съдържание и неочакван, остроумен край; виц.
прил. анекдотичен, анекдотична, анекдотично, мн. анекдотични. Анекдотичен случай.
Синоними: басня, история, легенда, фабула, приказка, разказ, виц, измислица, мълва, клюка, историйка анекдот, анекдота, анекдотът, анекдоти, анекдотите, анекдота
вж. анекдо`т анекдотичен, анекдотичния, анекдотичният, анекдотична, анекдотичната, анекдотично, анекдотичното, анекдотични, анекдотичните
мн. анекси, (два) анекса, м. Допълнение, добавка, приложение. Анекс към договора. анекс, анекса, анексът, анекси, анексите, анекса
анекси`раш, несв. и св.; Какво. Извършвам анексия; подлагам на анексия. анексирам, анексираме, анексираш, анексирате, анексира, анексират, анексирах, анексирахме, анексира, анексирахте, анексира, анексираха, анексирах, анексирахме, анексираше, анексирахте, анексираше, анексираха, анексирал съм, анексирала съм, анексирало съм, анексирали сме, анексирал си, анексирала си, анексирало си, анексирали сте, анексирал е, анексирала е, анексирало е, анексирали са, бях анексирал, бях анексирала, бях анексирало, бяхме анексирали, беше анексирал, беше анексирала, беше анексирало, бяхте анексирали, беше анексирал, беше анексирала, беше анек
ж., само ед. Спец. Насилствено присъединяване на територия на чужда държава.
Синоними: присъединение, окупация, завземане, включване, завладяване анексия, анексията, анексии, анексиите
анемична, анемично, мн. анемични, прил.<br />1. Който се отнася до анемия.<br />2. Прен. Слаб, безжизнен, блед.<br />същ. анемичност, анемичността`, ж.
Синоними: малокръвен, безкръвен, слаб, безжизнен, болен, болнав, посърнал, изтощен, блед, пребледнял, прежълтял, изпит анемичен, анемичния, анемичният, анемична, анемичната, анемично, анемичното, анемични, анемичните
вж. анеми`чен анемичност, анемичността, анемичности, анемичностите
ж., само ед. Спец. Болестно състояние, което се характеризира с намален брой на червените кръвни клетки; малокръвие.
Синоними: малокръвие, безкръвие, слабост, безжизненост анемия, анемията, анемии, анемиите
мед. 1. Липса на реакция на организма към дразнители.
2. Липса на енергия, отпуснатост.
Нееротично, с липса на еротичност.
мн. анестезиоло`зи, м. Спец. Лекар, специалист по анестезиология. анестезиолог, анестезиолога, анестезиологът, анестезиолози, анестезиолозите, анестезиолози
ж., само ед. Спец. Наука за прилагане на медицински упойващи средства. анестезиология, анестезиологията, анестезиологии, анестезиологиите
ж., само ед.
1. Спец. Загубване или намаляване на усещането за болка.
2. Обезболяване на орган или цялото тяло по време на операция чрез упойка.
Синоними: упойка, наркоза, умъртвяване, обезчувствяване, безчувственост, упойване, обезболяване анестезия, анестезията, анестезии, анестезиите
мед. Обезчувствяващи, обезболяващи лекарствени средства.
мед. Състояние, при което има разлика в ширината на двете зеници по-голяма от 0,5 mm.
мед. Състояние, при което има значителна разлика (повече от 1 dpt) в рефракцията (пречупвателната способност) на двете очи.
мед. Разлика в рефлексите между дясната и лявата страна.
мед. Наличие на еритроцити с различна големина.
м., само ед. Спец. Химическо органично съединение — безцветна отровна течност, която се използва за приготвяне на багрила, лекарства и др.
прил. анилинов, анилинова, анилиново, мн. анилинови. Анилинови бои. анилин, анилина, анилинът, анилини, анилините, анилина
вж. анили`н анилинов, анилиновия, анилиновият, анилинова, анилиновата, анилиново, анилиновото, анилинови, анилиновите
псих. „Женската“ страна от психиката.
мн. анимали`сти, м. Спец. Художник, който изобразява животни.
вж. анима`ция анимационен, анимационния, анимационният, анимационна, анимационната, анимационно, анимационното, анимационни, анимационните
ж., само ед.
1. Спец. Вид изкуство, което се занимава с теорията и практиката на рисуваните филми.
2. Съвкупност от рисунките в един рисуван филм.
прил. анимационен, анимационна, анимационно, мн. анимационни. Анимационен филм. анимация, анимацията, анимации, анимациите
м., само ед. Първобитно вярване в съществуването на душа у всеки предмет.
прил. анимистичен, анимистична, анимистично, мн. анимистични. Анимистична представа. анимизъм, анимизма, анимизмът, анимизми, анимизмите, анимизъма
вж. аними`зъм анимистичен, анимистичния, анимистичният, анимистична, анимистичната, анимистично, анимистичното, анимистични, анимистичните
псих. „Мъжката“ страна от психиката.
мн. аниони, (два) аниона, м. Спец. Във физиката — отрицателен йон, който при електролиза се натрупва на положителния електрод. анион, аниона, анионът, аниони, анионите, аниона
мед. Липса на ирис.
мн. анкери, (два) анкера, м. Скоба, която служи за закрепване на две машинни части или два строителни елемента.
мн. анкети, ж.<br />1. Разследване с цел установяване на вина или простъпка.<br />2. Проучване на обществено мнение чрез събиране на сведения по предварително съставен въпросник, чрез задаване на едни и същи въпроси.<br />прил. анкетен, анкетна, анкетно, мн. анке`тни. Анкетна комисия. Анкетна карта.
Синоними: следствие, изследване, разследване, обследване, издирване, разузнаване, проучване, дознание, разпит, проверка, информация, изучаване, анкетиране, преглед, преглеждане анкета, анкетата, анкети, анкетите
вж. анке`та анкетен, анкетния, анкетният, анкетна, анкетната, анкетно, анкетното, анкетни, анкетните
анкети`раш, несв. и св.; Кого, какво. Правя анкета. анкетирам, анкетираме, анкетираш, анкетирате, анкетира, анкетират, анкетирах, анкетирахме, анкетира, анкетирахте, анкетира, анкетираха, анкетирах, анкетирахме, анкетираше, анкетирахте, анкетираше, анкетираха, анкетирал съм, анкетирала съм, анкетирало съм, анкетирали сме, анкетирал си, анкетирала си, анкетирало си, анкетирали сте, анкетирал е, анкетирала е, анкетирало е, анкетирали са, бях анкетирал, бях анкетирала, бях анкетирало, бяхме анкетирали, беше анкетирал, беше анкетирала, беше анкетирало, бяхте анкетирали, беше анкетирал, беше анкетирала, беше анке
мн. анкетьо`ри, м. Лице, което прави анкета. анкетьор, анкетьора, анкетьорът, анкетьори, анкетьорите, анкетьора
мед. Неподвижност на една става поради патологично срастване на ставните повърхности. Може да бъде фиброзна (а. fibrosa) или костна (а. ossea).
мн. анклави, (два) анклава, м. Територия на държава, която е обкръжена с територии на чужда държава. анклав, анклава, анклавът, анклави, анклавите, анклава
мн. анкъри, (два) анкъра, м. Анкер. анкър, анкъра, анкърът, анкъри, анкърите, анкъра
мн. аноди, (два) анода, м. Спец. Във физиката — положителният електрод. анод, анода, анодът, аноди, анодите, анода
вж. анома`лия аномален, аномалния, аномалният, аномална, аномалната, аномално, аномалното, аномални, аномалните
мн. аномалии, ж. Отклонение от нормалното, закономерното.<br />прил. аномален, аномална, аномално, мн. анома`лни.
Синоними: неправилност, ненормалност, нередовност, изключение, особеност, отклонение, рядкост аномалия, аномалията, аномалии, аномалиите
анонимна, анонимно, мн. анонимни, прил.<br />1. Който е без името на автора; неподписан. <em>Анонимно писмо.</em><br />2. Който е скрит под лъжливо име. <em>Анонимен конкурс.</em><br />същ. анонимност, анонимността`, ж.
Синоними: безименен, таен, скрит, неизвестен, невидим анонимен, анонимния, анонимният, анонимна, анонимната, анонимно, анонимното, анонимни, анонимните
вж. анони`мен анонимност, анонимността, анонимности, анонимностите
мед. Липса на нокти на пръстите на ръцете и краката.
мн. анонси, (два) анонса, м. Предложение, известие, съобщение.
Синоними: съобщение, известие, обявление, обява, разгласа, публикация анонс, анонса, анонсът, анонси, анонсите, анонса
мн. анораци, (два) анорака, м. Връхна затворена дреха с ръкави и качулка от непромокаем плат за туризъм. анорак, анорака, аноракът, анораци, анораците, анорака
Хипофилично състояние или синдром, при което е невъзможно постигането на оргазъм.
мед. Липса или загуба на апетит, придружена от отвращение от храна и невъзможност за хранене. Причината за анорексия може да бъде рак, СПИН, психично заболяване (например анорексия нервоза) или др. анорексия, анорексията, анорексии, анорексиите
анормална, анормално, мн. анормални, прил. Неестествен, неправилен; ненормален.<br />същ. анормалност, анормалността`, ж.
Синоними: ненормален, неправилен, изключителен, необикновен, нередовен, патологичен, патогенен, неестествен, извратен, чуден, странен, необичаен, противоестествен анормален, анормалния, анормалният, анормална, анормалната, анормално, анормалното, анормални, анормалните
вж. анорма`лен
Синоними: ненормалност, неправилност, патологичност, патогенност, неестественост, извратеност анормалност, анормалността, анормалности, анормалностите
мед. вж. анорхия
мед. Вредена липса на един от двата тестиса.
мн. анота`ции, ж. Кратко изложение на съдържанието на книга, статия и под. анотация, анотацията, анотации, анотациите
мед. Липса на едното или на двете очи.
вж. анса`мбъл ансамблов, ансамбловия, ансамбловият, ансамблова, ансамбловата, ансамблово, ансамбловото, ансамблови, ансамбловите
мн. ансамбли, (два) ансамбъла, м.
1. Само ед. Съгласуваност, стройност между частите на едно цяло. Архитектурен ансамбъл.
2. Музикален, артистичен или спортен колектив от изпълнители. Ансамбъл за песни и танци.
прил. ансамблов, ансамблова, ансамблово, мн. ансамблови. Ансамблово съчетание.
Синоними: единство, дружност, целокупност, група, трупа ансамбъл, ансамбъла, ансамбълът, ансамбли, ансамблите, ансамбъла
м., само ед. Спец. Непримиримо противоречие; противоборство.
прил. антагонистичен, антагонистична, антагонистично, мн. антагонистични.
Синоними: противоречие, непримиримост, противоположност, съперничество, враждебност, враждуване, вражда, омраза, конфликт, несъгласие, борба, взаимна борба, стълкновение, сблъсък, двубой, сблъскване, конфронтация, противопоставяне антагонизъм, антагонизма, антагонизмът, антагонизми, антагонизмите, антагонизъма
вж. антагони`зъм
Синоними: непримирим, враждебен, противоречив, съпернически, вражески, неприятелски, противен, противодействуващ антагонистичен, антагонистичния, антагонистичният, антагонистична, антагонистичната, антагонистично, антагонистичното, антагонистични, антагонистичните
мед. Частта на горния крайник от лакътя до китката.
мед. Наклоняване напред.
мн. анте`ни, ж. Проводник или мрежа от проводници за излъчване или улавяне на електромагнитни вълни. Телевизионна антена. антена, антената, антени, антените
мед. Преместване напред.
мн. антери`и, ж. ист.
1. Широка горна мъжка или женска дреха с ръкави, подобна на халат.
2. Подплатена с памук дреха, която се носи над риза; кафтан. антерия, антерията, антерии, антериите
мед. Прегъване напред.
книж. Преходна случка, предишен факт.
мед. Противокиселинни лекарствени средства, намаляващи киселинността на стомашния сок, напр. алкални соли (алмагел), Н2-блокери (ранитидин, квамател) и др.
аа-я част. Отрицателен отговор, не.
- Сложи ли на говедата•
— Аа-я!
мед. вж. антиациди
мн. антибиотици, (два) антибиотика, м. Спец.
1. Вещество с биологичен произход, което потиска и убива жизнеспособността на микроорганизмите.
2. Лекарство, чиято основна част е от това вещество. антибиотик, антибиотика, антибиотикът, антибиотици, антибиотиците, антибиотика
мед.
противоотрова
мед. Средство, което се свързва и неутрализира дадена отрова или чрез различни механизми й пречи да прояви действието си върху организма. Различават се физични антидоти (медицински въглен, каолин), химични антидоти (яйчен и млечен белтък), антидоти, действащи чрез биохимични метаболитни процеси и др. антидот, антидота, антидотът, антидоти, антидотите, антидота
Отричане на възможността за познаване на истината с помоща на разума, характерно за идеалистическата философия. антиинтелектуализъм, антиинтелектуализма, антиинтелектуализмът, антиинтелектуализми, антиинтелектуализмите, антиинтелектуализъма
мн. анти`ки, ж. Старинен ценен или рядък предмет.
Синоними: старина, хитрец, дявол, шмекер, отворен, отракан антика, антиката, антики, антиките
антикварят, антикваря, мн. антиквари, м.<br />1. Търговец на антики.<br />2. Продавач на стари предмети (книги, картини, изделия на изкуството и др.), които не са изгубили или са увеличили стойността си.<br />прил. антикварен, антикварна, антикварно, мн. антиква`рни. Антикварна книжарница. антиквар, антикваря, антикварят, антиквари, антикварите, антиквари, антикварю
вж. антиква`р антикварен, антикварния, антикварният, антикварна, антикварната, антикварно, антикварното, антикварни, антикварните
мн. антиквариати, (два) антиквариата, м.
1. Антикварна книжарница.
2. Само ед. Търговия с антики. антиквариат, антиквариата, антиквариатът, антиквариати, антиквариатите, антиквариата
мед. Противосъсирващо лекарствено средство — потиска процесите на кръвосъсирване, напр. хепарин. антикоагулант, антикоагуланта, антикоагулантът, антикоагуланти, антикоагулантите, антикоагуланта
Противоречие (в мислите)
мн. антило`пи, ж. Подобно на сърна африканско животно. антилопа, антилопата, антилопи, антилопите
м., само ед. Спец. Лъскав сиво-бял метал, който се употребява за приготвяне на сплави. антимон, антимона, антимонът, антимони, антимоните, антимона
мн. антино`мии, ж. Спец. Във философията — противоречие между две взаимноизключващи се положения, които могат да бъдат логически доказани като еднакво правилни. антиномия, антиномията, антиномии, антиномиите
Антиоксидантите са група биохимични вещества, действащи благоприятно и отпускащо върху човешкия организъм. Те са нискомолекулни съединения попадащи в организма чрез различни хранителни продукти. Основното свойство на тези вещества е цел унищожаване на свободните радикали в организма, като токсини, тежки метали, токсични съединения, които отделят отровни оксиди и застрашават организма от пагубни болести, и застрашаващи организма фактори. антиоксидант, антиоксиданта, антиоксидантът, антиоксиданти, антиоксидантите, антиоксиданта
антипатична, антипатично, мн. антипати`чни, прил. Който предизвиква антипатия; неприятен, противен.
Синоними: неприятен, противен, отвратителен, отблъскващ, омразен, досаден, ненавистен, гнусен, гаден антипатичен, антипатичния, антипатичният, антипатична, антипатичната, антипатично, антипатичното, антипатични, антипатичните
мн. антипа`тии, ж. Чувство на неприязън, на отвращение.
Синоними: неприятност, отвращение, омраза, неприязън, злоба, озлобление, ненавист, вражда, враждебност, лошо чувство, зложелателство, позор антипатия, антипатията, антипатии, антипатиите
мед. Обратна перисталтика. антиперисталтика, антиперисталтиката, антиперисталтики, антиперисталтиките
мед. Лекарствено средство, понижаващо температурата. антипиретик, антипиретика, антипиретикът, антипиретици, антипиретиците, антипиретика
мн. антиподи, (два) антипода, м. Предмет, явление, лице, противоположно по свойства и качества на друг предмет, явление, лице.
Синоними: противоположност, крайност, полюс, противовес антипод, антипода, антиподът, антиподи, антиподите, антипода
Враждебно отношение спрямо евреите. антисемитизъм, антисемитизма, антисемитизмът, антисемитизми, антисемитизмите, антисемитизъма
мн. антисептици, (два) антисептика, м. Спец. Средство за обеззаразяване или за предпазване от инфекция.
прил. антисептичен, антисептична, антисептично, мн. антисептични. Антисептично средство. антисептик, антисептика, антисептикът, антисептици, антисептиците, антисептика
мед. Обеззаразяващ, унищожаващ микроорганизмите.
Синоними: дезинфекционен, противозаразен, обеззаразителен антисептичен, антисептичния, антисептичният, антисептична, антисептичната, антисептично, антисептичното, антисептични, антисептичните
мн. антите`зи, ж. Противоположност, противопоставяне.
Синоними: противополагане, противопоставяне, противоположност, съпоставяне, съпоставка, контраст антитеза, антитезата, антитези, антитезите
мед. Глобулини, продуцирани от плазматичните клетки, в отговор на антигенен стимул. Поради това, че те осигуряват хуморалната имунна защита на организма, се наричат имуноглобулини. В зависимост от строежа им биват 5 класа: IgG, IgM, IgA, IgE, IgD.
само мн. Спец. В медицината — противоотрови.
прил. антитоксичен, антитоксична, антитоксично, мн. антитоксични. Антитоксично средство.
вж. антитокси`ни антитоксичен, антитоксичния, антитоксичният, антитоксична, антитоксичната, антитоксично, антитоксичното, антитоксични, антитоксичните
мед. Противовъзпалителни лекарствени средства. антропо- Първа съставна част на сложни думи със значение „отнасящ се до човека, човеко-„
мн. антихри`сти, м. Противник на Христос, на Христовото учение, на християнството; безбожник, неверник.
Синоними: безбожник, нечестивец, поганец, богохулник антихрист, антихриста, антихристът, антихристи, антихристите, антихриста
мн. антициклони, (два) антициклона, м. Спец. Област на устойчиво високо атмосферно налягане, която се отличава с тихо и безоблачно време. антициклон, антициклона, антициклонът, антициклони, антициклоните, антициклона
антична, антично, мн. антични, прил.<br />1. Който се отнася до времето на Стара Гърция и Рим.<br />2. Древен, класически.<br />същ. античност, античността`, ж.
Синоними: древен, старинен, архаичен, старовремски, стар, анахроничен, класически античен, античния, античният, антична, античната, антично, античното, антични, античните
вж. анти`чен
Синоними: древност античност, античността, античности, античностите
мн. антоло`гии, ж. Сборник с избрани художествени произведения от разни автори.
Синоними: сбирка, христоматия, смесица, сбирщина, потпури антология, антологията, антологии, антологиите
мн. антоними, (два) антонима, м. Спец. В езикознанието — дума, която има противоположно значение на друга дума.
прил. антонимен, антонимна, антонимно, мн. антонимни. Антонимен речник. Антонимни отношения. антоним, антонима, антонимът, антоними, антонимите, антонима
вж. антони`м антонимен, антонимния, антонимният, антонимна, антонимната, антонимно, антонимното, антонимни, антонимните
мед. Инфекциозно заболяване, което у човека се проявява с хеморагично-некротични кожни лезии, предимно по ръцете. Рядко процесът може да се локализира в червата, белия дроб или да се развие сепсис. Източник на заразата са домашни и диви животни, които боледуват често от антракс. антракс, антракса, антраксът, антракси, антраксите, антракса
мн. антракти, (два) антракта, м. Времето между две части на театрално представление или концерт; пауза, почивка.
Синоними: пауза, почивка, междудействие, междучасие, промеждутък, междувремие антракт, антракта, антрактът, антракти, антрактите, антракта
м., само ед. Висококачествени каменни въглища с лъскав черен цвят, които имат голяма калоричност.
прил. антрацитен, антрацитна, антрацитно, мн. антрацитни. Антрацитно находище. Антрацитни въглища. антрацит, антрацита, антрацитът, антрацити, антрацитите, антрацита
вж. антраци`т антрацитен, антрацитния, антрацитният, антрацитна, антрацитната, антрацитно, антрацитното, антрацитни, антрацитните
мн. антре`та, ср. Входно помещение в жилище; преддверие.
Синоними: вход, врата, отвор, предверие, коридор, пруст антре, антрето, антрета, антретата
мн. антрефиле`та, ср. Остар. Малка статия във вестник между две колони; частно съобщение във вестник.
Синоними: съобщение, известие, новина, обява, обявление, бележка антрефиле, антрефилето, антрефилета, антрефилетата
мн. антрополо`зи, м. Специалист по антропология. антрополог, антрополога, антропологът, антрополози, антрополозите, антрополози
вж. антрополо`гия антропологичен, антропологичния, антропологичният, антропологична, антропологичната, антропологично, антропологичното, антропологични, антропологичните
ж., само ед. Спец. Наука за биологичната природа на човека.
прил. антропологичен, антропологична, антропологично, мн. антропологични. антропология, антропологията, антропологии, антропологиите
м., само ед. Спец.
1. Една от формите на анимизма — приписване на човешки качества върху природни явления и животни.
2. Представяне на божество в човешки образ. антропоморфизъм, антропоморфизма, антропоморфизмът, антропоморфизми, антропоморфизмите, антропоморфизъма
Религиозно-мистично учение, разновидност на теософията, създадено от английския мислител Р. Щайнер (R. Steiner, 1861—1925). антропософия, антропософията, антропософии, антропософиите
рел. Обоготворяване на човека. Представяне на бога в човешки образ.
Ненаучно и свързано с религията и идеализма схващане, че човек е център на вселената и цел на миросътворението.
мед. Кухина, пещера, особено в костите.
м., само ед. Приближени доверени лица, които са постоянно около някого.
Синоними: приятели, другари, приближени, среда антураж, антуража, антуражът, антуражи, антуражите, антуража
анули`раш, несв. и св.; Какво. Обявявам за недействителен; отменям. Анулирам договор. Анулирам полет.
Синоними: обявявам за недействителен, отменявам, прекратявам, унищожавам, премахвам, развалям, заличавам, изтривам, затривам, отменям, оттеглям, отхвърлям, касирам анулирам, анулираме, анулираш, анулирате, анулира, анулират, анулирах, анулирахме, анулира, анулирахте, анулира, анулираха, анулирах, анулирахме, анулираше, анулирахте, анулираше, анулираха, анулирал съм, анулирала съм, анулирало съм, анулирали сме, анулирал си, анулирала си, анулирало си, анулирали сте, анулирал е, анулирала е, анулирало е, анулирали са, бях анулирал, бях анулирала, бях анулирало, бяхме анулирали, беше анулирал, беше анулирала, беше анулирало, бяхте анулирали, беше анулирал, беше анулирала, беше анулирало, бяха анулирали, ще анулирам, ще анулир
мед. Липса на урина — състояние, при което количеството на отделената урина е под 150 ml за 24h.
мн. ануси, (два) ануса, м. Спец. Заден отвор на дебелото черво у човек или животно за изхвърляне на изпражнения и газове. анус, ануса, анусът, ануси, анусите, ануса
нареч. С лице към наблюдателя. анфас, анфаса, анфасът, анфаси, анфасите, анфаса
Липса на удоволствие при преживяване на нещо, или правенето му като облигация или задължение.
мед. Липса на потоотделяне.
мн. анцузи, (два) анцуга, м. Спортна дреха от трико или подобен плат, състояща се от горнище и долнище или само от долнище. анцуг, анцуга, анцугът, анцузи, анцузите, анцуга
м., само ед. Насилствено присъединяване на чужда територия; анексия. аншлус, аншлуса, аншлусът, аншлуси, аншлусите, аншлуса
ж., само ед. Дребна морска риба деликатес. аншоа, аншоата, аншои, аншоите