съюз. Разг. Но, обаче.

—-

част. За усилване на възражение, недоволство, закана, изненада, смайване. Ама че работа! Ама късмет извадих, гледай какъв дъжд!
Синоними: но, ала, (частица) пък, (нар.) обаче

мед. Пълна слепота, особено когато няма патологични промени в окото, например при увреждане на мозъка.

мн. амазо`нки, ж. Остар. Жена ездачка, облечена в специален костюм. амазонка, амазонката, амазонки, амазонките, амазонке

мит. В древногръцката митология — войнствен народ само от жени, които живеели в Мала Азия и край Азовско море.

ж., само ед.
1. Спец. Сплав на метал с живак.
2. Прен. Смес от различни неща, които обикновено са несъвместими; смесица.
Синоними: смес, сплав, смешение амалгама, амалгамата, амалгами, амалгамите

мн. аматьори, м. Любител; непрофесионалист.<br />прил. аматьорски, аматьорска, аматьорско, мн. аматьо`рски.
Синоними: дилетант, любител, новак, неподготвен, необучен, несръчен, нешколуван, ученик аматьор, аматьора, аматьорът, аматьори, аматьорите, аматьори, аматьоре

вж. аматьо`р аматьорски, аматьорския, аматьорският, аматьорска, аматьорската, аматьорско, аматьорското, аматьорски, аматьорските

м., само ед. Материал за опаковка. Стъклен амбалаж.
прил. амбалажен, амбалажна, амбалажно, мн. амбалажни. Амбалажна хартия.
Синоними: опаковка, обвивка амбалаж, амбалажа, амбалажът, амбалажи, амбалажите, амбалажа

вж. амбала`ж амбалажен, амбалажния, амбалажният, амбалажна, амбалажната, амбалажно, амбалажното, амбалажни, амбалажните

-тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Двойнствен, двузначен, противоречив.
И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.
вж. амбивалентност амбивалентен, амбивалентния, амбивалентният, амбивалентна, амбивалентната, амбивалентно, амбивалентното, амбивалентни, амбивалентните

-тта`, мн. няма, ж.
1. Книж. Двойнственост, двузначност, противоречивост.
— Интересно е, че… се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентна идея — чувство. Л. Дилов, МСПА, 45.
2. Псих. Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого. амбивалентност, амбивалентността, амбивалентности, амбивалентностите

амбициозна, амбициозно, мн. амбициозни, прил. Който е изпълнен с амбиция.<br />същ. амбициозност, амбициозността`, ж.
Синоними: упорит, пристрастен, твърд, предприемчив, честолюбив, самолюбив, славолюбив амбициозен, амбициозния, амбициозният, амбициозна, амбициозната, амбициозно, амбициозното, амбициозни, амбициозните

вж. амбицио`зен амбициозност, амбициозността

амбици`раш, несв. и св.; Кого. Предизвиквам амбиция.
амбицирам се. — Обхваща ме амбиция.
Синоними: насърчавам, обнадеждавам, окуражавам, ободрявам, поддържам духа, подтиквам, подканвам, поощрявам, подбуждам, подстрекавам, настройвам амбицирам, амбицираме, амбицираш, амбицирате, амбицира, амбицират, амбицирах, амбицирахме, амбицира, амбицирахте, амбицира, амбицираха, амбицирах, амбицирахме, амбицираше, амбицирахте, амбицираше, амбицираха, амбицирал съм, амбицирала съм, амбицирало съм, амбицирали сме, амбицирал си, амбицирала си, амбицирало си, амбицирали сте, амбицирал е, амбицирала е, амбицирало е, амбицирали са, бях амбицирал, бях амбицирала, бях амбицирало, бяхме амбицирали, беше амбицирал, беше амбицирала, беше амбицирало, бяхте амбицирали, беше амбицирал, беше амбицирала, беше амби

мн. амби`ции, ж.
1. Силно желание за преднина, за предимство, за успех.
2. Честолюбие, самолюбие.
Синоними: упоритост, твърдост, пристрастеност, стремеж, честолюбие, самолюбие, тщеславие, чувство за чест, славолюбие, силно желание амбиция, амбицията, амбиции, амбициите

мед. Видимо непромененото око е с отслабено зрение. Развива се често при деца с монокуларен страбизъм.

мн. амбразу`ри, ж. Спец. Отвор в стена или във военна машина за стрелба; бойница.
Синоними: комин, бойница, мазгал, отдушник амбразура, амбразурата, амбразури, амбразурите

мн. амбреажи, (два) амбреажа, м. Спец. Механизъм, който позволява да се придвижва машина, като я свързва с мотора на превозното средство; съединител. амбреаж, амбреажа, амбреажът, амбреажи, амбреажите, амбреажа

мит. В гръцката митология — храната на боговете, която заедно с питието нектар давала вечна младост и безсмъртие. амброзия, амброзията, амброзии, амброзиите

амбулантна, амбулантно, мн. амбула`нтни, прил. Който се движи, пътува; подвижен.
* Амбулантен търговец. — Търговец на дребни стоки, който пътува и продава или продава на открито и на различни места. амбулантен, амбулантния, амбулантният, амбулантна, амбулантната, амбулантно, амбулантното, амбулантни, амбулантните

вж. амбулато`рия амбулаторен, амбулаторния, амбулаторният, амбулаторна, амбулаторната, амбулаторно, амбулаторното, амбулаторни, амбулаторните

мн. амбулатории, ж. Здравно заведение за обслужване на приходящи или на болни по домовете им.<br />прил. амбулаторен, амбулаторна, амбулаторно, мн. амбулато`рни. Амбулаторно лечение. амбулатория, амбулаторията, амбулатории, амбулаториите

мн. амвони, (два) амвона, м. Спец. Издигнато място в църква за проповед. амвон, амвона, амвонът, амвони, амвоните, амвона

мн. аме`би, ж. Най-простото едноклетъчно животно с променлива форма на тялото.
Синоними: нищожество, мекотело, гадина, незначителен, дребен амеба, амебата, амеби, амебите

мед. Протозойно заболяване, причинено от Entamoeba histolytica. Най-честата клинична форма е острата амебна дизентерия. Като усложнение може да възникне: амебен хепатит, чернодробен амебен абсцес, амебен абсцес в белия дроб, слезката, мозъка и др.

Липса на менструален цикъл при жените.

м., само ед. Просто памучно платно, което обикновено се употребява за подплата.

мн. аметисти, (два) аметиста, м. Полускъпоценен камък с виолетов или синьо-виолетов цвят от рода на кварца. аметист, аметиста, аметистът, аметисти, аметистите, аметиста

мед. Рефракционна аномалия. Има неправилно съотношение между пречупващата сила на окото и дължината на предно-задната му ос. Възможни са две състояния: миопия (късогледство) и хиперметропия (далекогледство).

съюз. Разг. А 1 (в 1 и 2 знач.).

—-

част. Разг.
1. За усилване на потвърждение, съгласие. Ами да! Ами така е.
2. За възражение или усилване на възражение и несъгласие. Щял да си купува нова кола. Ами, къде у него толкова пари!
3. За въпрос след озадачаване и изненада: така ли, наистина ли. Катастрофирал с колата? Ами?!
4. Като самостоятелна реплика (често с удължаване на гласната и) пред пауза, в която се обмисля какво да се каже, как да се каже, за изразяване на колебание. Ами… не знам откъде да започна. Амии… как да ти кажа…

съюз. Разг. А 1 (в 1 и 2 знач.).

—-

част. Разг.
1. За усилване на потвърждение, съгласие. Ами да! Ами така е.
2. За възражение или усилване на възражение и несъгласие. Щял да си купува нова кола. Ами, къде у него толкова пари!
3. За въпрос след озадачаване и изненада: така ли, наистина ли. Катастрофирал с колата? Ами?!
4. Като самостоятелна реплика (често с удължаване на гласната и) пред пауза, в която се обмисля какво да се каже, как да се каже, за изразяване на колебание. Ами… не знам откъде да започна. Амии… как да ти кажа…

мед. Ензим, катализиращ хидролитичното разпадане на гликогена и скорбялата на глгокоза, малтоза и декстрин. амилаза, амилазата, амилази, амилазите

мед. Хетерогенен белтък. Има различни типове амилоид: АL-амилоид (съставен е от цели леки вериги на имуноглобулини или техни фрагменти), АА-амилоид (образува се от белтъчен прекурсор, наречен SAA — серумен амилоидосвързан протеин, който се синтезира в черния дроб и се намира нормално с серума) и др. При различни заболявания се натрупва амилоид в интерстициума на различни органи (черен дроб, бъбреци). Това състояние се нарича амилоидоза.

мед. Нарушение в белтъчната обмяна, изразяващо се в отлагане и натрупване на амилоид в интерстициума на различни органи. Различават се: генерализирана амилоидоза (първична, вторична и наследствена фамилна амилоидоза) и локализирана амилоидоза (амилоидоза на бъбреците, на слезката и др. ).

мед. Липса или намаляване на изразителността на лицевата мускулатура, при заболявания на таламуса и екстрапирамидиата система (паркинсонизъм) и др.

междум. Спец. Възглас в заключение в църковни молитви: истина, така да бъде.
* До амина. — Навеки, на вечни времена (да бъде). тъч-рефер мн. тъч-рефери, м. Спец. Във футбола — страничен съдия, помощник на главния, когато топката е в тъч.

ж., само ед. Спец. В медицината — загубване или отслабване на паметта. амнезия, амнезията, амнезии, амнезиите

мед. Най-вътрешната обвивка от извънзародишните обвивки. Кухината му е изпълнена с течност (околоплодните води), която е среда за нормално развитие на зародиша.

амнисти`раш, несв. и св.; Кого. Давам амнистия.
Синоними: помилвам, давам амнистия, прощавам, опрощавам амнистирам, амнистираме, амнистираш, амнистирате, амнистира, амнистират, амнистирах, амнистирахме, амнистира, амнистирахте, амнистира, амнистираха, амнистирах, амнистирахме, амнистираше, амнистирахте, амнистираше, амнистираха, амнистирал съм, амнистирала съм, амнистирало съм, амнистирали сме, амнистирал си, амнистирала си, амнистирало си, амнистирали сте, амнистирал е, амнистирала е, амнистирало е, амнистирали са, бях амнистирал, бях амнистирала, бях амнистирало, бяхме амнистирали, беше амнистирал, беше амнистирала, беше амнистирало, бяхте амнистирали, б

ж., само ед. Спец. Законодателен акт за пълно или частично помилване на осъдени лица; опрощаване.
Синоними: помилване, опрощаване, прошка, пощада, освобождение, оправдание, всеопрощение амнистия, амнистията, амнистии, амнистиите

вж. амо`ний амониев, амониевия, амониевият, амониева, амониевата, амониево, амониевото, амониеви, амониевите

м., само ед. Спец. В химията — съединение на азот и водород като съставна част на различни соли.
прил. амониев, амониева, амониево, мн. амониеви. Амониев нитрат. Амониев сулфат. Амониев хлорид. амоний, амония, амоният

м., само ед. Спец.
1. В химията — лесноразтворим газ с остра миризма.
2. Във фармацевтиката — воден разтвор на такъв газ.
прил. амонячен, амонячна, амонячно, мн. амонячни. Амонячна сода. Амонячна вода. амоняк, амоняка, амонякът, амоняци, амоняците, амоняка

вж. амоня`к амонячен, амонячния, амонячният, амонячна, амонячната, амонячно, амонячното, амонячни, амонячните

аморална, аморално, мн. аморални, прил. Който е лишен от морал; безнравствен, неморален.<br />същ. аморалност, аморалността`, ж.
Синоними: неморален, безнравствен, безсрамен, безчестен, покварен, порочен, извратен, развратен, деморализиран, безпътен, разпуснат, циничен, порнографен аморален, аморалния, аморалният, аморална, аморалната, аморално, аморалното, аморални, аморалните

Отричане на нравствените принципи.

вж. амора`лен аморалност, аморалността, аморалности, аморалностите

мн. амортизатори, (два) амортизатора, м. Спец. Приспособление за намаляване силата на ударите при движение на машини. амортизатор, амортизатора, амортизаторът, амортизатори, амортизаторите, амортизатора

вж. амортиза`ция амортизационен, амортизационния, амортизационният, амортизационна, амортизационната, амортизационно, амортизационното, амортизационни, амортизационните

ж., само ед.
1. Спец. Във финансите — постепенно погасяване чрез изплащане на капитал, заем, дълг.
2. Постепенно изхабяване на предмети поради продължителна или интензивна употреба.
прил. амортизационен, амортизационна, амортизационно, мн. амортизационни (в 1 знач.). Амортизационен фонд.
Синоними: обезценяване, износване, изхабяване, погашение, плащане амортизация, амортизацията, амортизации, амортизациите

амортизираш, несв. и св.; Какво. Правя амортизация; подлагам на амортизация, изхабявам, унищожавам.<br />същ. амортизиране, ср. амортизирам, амортизираме, амортизираш, амортизирате, амортизира, амортизират, амортизирах, амортизирахме, амортизира, амортизирахте, амортизира, амортизираха, амортизирах, амортизирахме, амортизираше, амортизирахте, амортизираше, амортизираха, амортизирал съм, амортизирала съм, амортизирало съм, амортизирали сме, амортизирал си, амортизирала си, амортизирало си, амортизирали сте, амортизирал е, амортизирала е, амортизирало е, амортизирали са, бях амортизирал, бях амортизирала, бях амортизирало, бяхме амортизирали, беше амортизирал, беше амортизирала

вж. амортизи`рам амортизиране, амортизирането, амортизирания, амортизиранията

мн. амортисьори, (два) амортисьора, м. Спец. Амортизатор. амортисьор, амортисьора, амортисьорът, амортисьори, амортисьорите, амортисьора

аморфна, аморфно, мн. аморфни, прил.<br />1. Който е безформен.<br />2. Спец. В химията — който няма кристален строеж.<br />същ. аморфност, аморфността`, ж.
Синоними: безформен, неоформен, неправилен, смачкан, сплескан, сплеснат, обезформен, нестроен аморфен, аморфния, аморфният, аморфна, аморфната, аморфно, аморфното, аморфни, аморфните

вж. амо`рфен аморфност, аморфността, аморфности, аморфностите

мн. ампери, (два) ампера, м. Спец. Във физиката — единица за измерване силата на електрическия ток. ампер, ампера, амперът, ампери, амперите, ампера

м., само ед. Спец. Архитектурен стил, възникнал във Франция в края на ХVIII — началото на ХIХ век, който подражава на антични образци. ампир, ампира, ампирът

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — разстоянието между крайните точки, до които достига едно тяло при люлеене.
2. Спец. Разликата между най-голямата и най-малката стойност на метеорологичен елемент за определен интервал от време.
3. Размах, ширина. амплитуда, амплитудата, амплитуди, амплитудите

книж. Уголемяване, разширяване, преувеличаване.

ср., само ед.
1. Спец. Кръг от роли, които подхождат на един артист и в които той изявява най-пълно своите професионални качества.
2. Прен. Вид дейност, занимание, което най-пълно съответства на качествата и характера на някого. амплоа, амплоато, амплоата, амплоатата

мн. ампу`ли, ж. Малко стъклено шишенце с остър връх, херметически запоено, с лекарство за инжекции. ампула, ампулата, ампули, ампулите

ж., само ед. Спец. Хирургическо отстраняване на крайник от тялото.
Синоними: отрязване, откъсване, операция, осакатяване ампутация, ампутацията, ампутации, ампутациите

ампути`раш, несв. и св.; Какво. Спец. Извършвам ампутация. ампутирам, ампутираме, ампутираш, ампутирате, ампутира, ампутират, ампутирах, ампутирахме, ампутира, ампутирахте, ампутира, ампутираха, ампутирах, ампутирахме, ампутираше, ампутирахте, ампутираше, ампутираха, ампутирал съм, ампутирала съм, ампутирало съм, ампутирали сме, ампутирал си, ампутирала си, ампутирало си, ампутирали сте, ампутирал е, ампутирала е, ампутирало е, ампутирали са, бях ампутирал, бях ампутирала, бях ампутирало, бяхме ампутирали, беше ампутирал, беше ампутирала, беше ампутирало, бяхте ампутирали, беше ампутирал, беше ампутирала, беше ампу

мн. амулети, (два) амулета, м. Малък предмет, който суеверните хора носят на себе си за предпазване от болести и злополука; муска, талисман.
прил. амулетов, амулетова, амулетово, мн. амулетови.
Синоними: талисман, муска, фетиш амулет, амулета, амулетът, амулети, амулетите, амулета

мн. амуниции, ж. Спец. Екипировка на военен (без оръжие и дрехи); снаряжение.<br />прил. амуниционен, амуниционна, амуниционно, мн. амуницио`нни.
Синоними: снаряжение, екипировка, въоръжение амуниция, амуницията, амуниции, амунициите

мн. амури, (два) амура, м. Име и образ на бога на любовта у древните римляни, рисуван като голо момченце с крила и с лък и стрели в ръка.
същ. умал. амурче, мн. амурчета, ср. амур, амура, амурът, амури, амурите, амура

вж. аму`р амурче, амурчето, амурчета, амурчетата

мед. Слабо подвижна става, полуподвижна става, напр. кръстно-хьлбочната става.

мн. амфи`бии, ж.
1. Животно или растение, което живее и във вода, и на суша; земноводно.
2. Машина (автомобил, танк и др.), която може да се движи и по суша, и по вода. амфибия, амфибията, амфибии, амфибиите

амфибрахият, амфибрахия, мн. амфибрахии, (два) амфибрахия, м. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение на средната сричка. амфибрахий, амфибрахия, амфибрахият, амфибрахии, амфибрахиите, амфибрахия

Храм, който има втори подобен портик в противоположния край и около стените няма колони.

вж. амфитеа`тър амфитеатрален, амфитеатралния, амфитеатралният, амфитеатрална, амфитеатралната, амфитеатрално, амфитеатралното, амфитеатрални, амфитеатралните

мн. амфитеатри, (два) амфитеатъра, м. Зрителна зала, в която всеки следващ ред от местата за сядане е по-висок от предходния, за да може да се вижда сцената.
прил. амфитеатрален, амфитеатрална, амфитеатрално, мн. амфитеатрални. Амфитеатрално разположение. амфитеатър, амфитеатъра, амфитеатърът, амфитеатри, амфитеатрите, амфитеатъра

мн. а`мфори, ж. ист. Античен съд с две дръжки, с тясно гърло и заострено дъно. амфора, амфората, амфори, амфорите

мед. вж. амфорично дишане