вж. алаба`стър алабастров, алабастровия, алабастровият, алабастрова, алабастровата, алабастрово, алабастровото, алабастрови, алабастровите

м., само ед. Разновидност на гипса.
прил. алабастров, алабастрова, алабастрово, мн. алабастрови. алабастър, алабастъра, алабастърът, алабастри, алабастрите, алабастъра

м., само ед. Диал. Сладка ряпа, червена ряпа, гулия. алабаш, алабаша, алабашът, алабаши, алабашите, алабаша

Под ръка.

м., само ед. Мъжка прическа с нископодстригана и изправена нагоре и назад коса. алаброс, алаброса, алабросът, алаброси, алабросите, алаброса

мед. Пълна или частична липса на способност за членоразделна реч у деца поради недоразвитие или поражение на областите на речта в лявото полукълбо на главния мозък.

1. Нареч. Веднага, в момента, на минутата.
   2. същ., мн. аламину̀ти, (два) аламину̀та, м. Ястие, приготвено бързо.

мед. Извънзародишна обвивка, прадставляваща тясна тръбичка, израснала от задния край на първичното черво. Алантоисът се притиска от амниона и заедно с атрофиралата жълтъчна торбичка се включва в зачатъка на пъпната връв.

ж., само ед.
1. Сигнал за тревога в армията и в органите за противопожарна охрана.
2. Разг. Шум, глъч, олелия. Вдигам аларма.
прил. алармен, алармена, алармено, мн. алармени. Алармена инсталация. Алармено устройство.
Синоними: тревога, смут, паника, суматоха, безредие, шум, глъч, врява, олелия аларма, алармата, аларми, алармите

вж. ала`рма алармен, алармения, аларменият, алармена, алармената, алармено, аларменото, алармени, алармените

аларми`раш, несв. и св.; Кого, за какво.
1. Давам сигнал за тревога; вдигам тревога.
2. Предизвиквам тревога; предупреждавам, обръщам сериозно внимание.
Синоними: вдигам тревога, тревожа, смущавам, безпокоя, внасям смут, вдигам на крак, разтревожвам, плаша, възбуждам, изплашвам, сигнализирам, предизвестявам, предупреждавам алармирам, алармираме, алармираш, алармирате, алармира, алармират, алармирах, алармирахме, алармира, алармирахте, алармира, алармираха, алармирах, алармирахме, алармираше, алармирахте, алармираше, алармираха, алармирал съм, алармирала съм, алармирало съм, алармирали сме, алармирал си, алармирала си, алармирало си, алармирали сте, алармирал е, алармирала е, алармирало е, алармирали са, бях алармирал, бях алармирала, бях алармирало, бяхме алармирали, беше алармирал, беше алармирала, беше алармирало, бяхте алармирали, беше алармирал, беше алармирала, беше алар

мн. албатроси, (два) албатроса, м. Голяма морска птица, подобна на чайка, с дълъг клюн и тесни криле. албатрос, албатроса, албатросът, албатроси, албатросите, албатроса

ист. Еретици дуалисти в областта Лангедок в Южна Франция през XII и XIII в. , фракция на каторите, отричащи папската власт и произхождащи от богомилите.

мн. албино`си, м. Човек или животно с пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите. албинос, албиноса, албиносът, албиноси, албиносите, албиноса

мн. албуми, (два) албума, м.
1. Книга с твърда подвързия за събиране и подреждане на снимки, марки и под.
2. Книжно издание с репродукции. албум, албума, албумът, албуми, албумите, албума

м., само ед. или албуми`ни само мн. Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и растителните тъкани. албумин, албумина, албуминът, албумини, албумините, албумина

мед. Отделяне на албумин с урината. албуминурия, албуминурията, албуминурии, албуминуриите

мед. Килийка, мехурче, напр. зъбна алвеола, белодробна алвеола. алвеола, алвеолата, алвеоли, алвеолите

мед. вж. алвеолен алвеоларен, алвеоларния, алвеоларният, алвеоларна, алвеоларната, алвеоларно, алвеоларното, алвеоларни, алвеоларните

обикн. мн. Спец.
1. Крайните разширения на бронхите във вид на мехурчета.
2. Вдлъбнатини на челюстните кости, в които са вместени корените на зъбите.

мед. Възпаление на белодробните алвеоли или възпаление не зъбна алвеола (обикновено след екстракция).

ж., само ед. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на величините независимо от тяхното числово значение.
прил. алгебричен, алгебрична, алгебрично, мн. алгебрични. Алгебричен израз.
прил. алгебрически, алгебрическа, алгебрическо, мн. алгебрически. алгебра, алгебрата, алгебри, алгебрите

вж. а`лгебра алгебричен, алгебричния, алгебричният, алгебрична, алгебричната, алгебрично, алгебричното, алгебрични, алгебричните

вж. а`лгебра алгебрически, алгебрическия, алгебрическият, алгебрическа, алгебрическата, алгебрическо, алгебрическото, алгебрически, алгебрическите

мн. алгоритми, (два) алгоритъма, м. Спец. В математиката и изчислителната техника — система от последователни действия, които водят до решаване на дадена задача. алгоритъм, алгоритъма, алгоритъмът, алгоритми, алгоритмите, алгоритъма

обикн. мн. Спец. В химията — органични съединения: летливи течности със свойствена миризма, които се използват в производството на изкуствена смола и пластмаса. току-тъй – вж. току-така. току-що нареч. Преди малко, ей сега, тъкмо. Току-що се върнах от работа и ти се обаждаш.
Синоними: (нар.) тъкмо, преди малко, одеве, ей сега

мед. Стероиден хормон, продуциран от zona glomerulosa на надбъбречната кора. Има минералкортикоидна активност — регулира електролитната обмяна. При повишена секреция на алдостерон (хипералдостеронизъм) настъпва загуба на калий с урината, последвано от хипокалиемия.

мед. Левкемия без увеличение на количеството на левкоцитите в периферната кръв, но с наличие на незрели левкоцити в нея.

вж. алего`рия
Синоними: символичен, фигуративен, иносказателен, двусмислен алегоричен, алегоричния, алегоричният, алегорична, алегоричната, алегорично, алегоричното, алегорични, алегоричните

мн. алегории, ж. Спец. В литературата — поетически образ, който се създава, като се описва един конкретен предмет, а се подразбира друг; иносказание.<br />прил. алегоричен, алегорична, алегорично, мн. алегори`чни. Алегоричен смисъл.
Синоними: иносказание, парабола, символ, фигура, притча, басня алегория, алегорията, алегории, алегориите

1. Нареч. Спец. В музиката — бързо, живо темпо.
   2. същ. ср., само ед. Спец. Музикално произведение в такова темпо.

мед. Загуба на способността за четене, обикновено поради черепно-мозъчна травма.

алена, алено, мн. а`лени, прил. Разг. Който е с кървавочервен, пурпурен цвят. Китка алена. Алени устни.
Синоними: червен, пурпурен, румен, яркочервен ален, аления, аленият, алена, алената, алено, аленото, алени, алените

аленееш, мин. св. аленях, мин. прич. аленя`л, несв. Аленея се.
аленея се. — Изглеждам ален; изпъквам с аления си цвят. аленея, аленеем, аленееш, аленеете, аленее, аленеят, аленях, аленяхме, аленя, аленяхте, аленя, аленяха, аленеех, аленеехме, аленееше, аленеехте, аленееше, аленееха, аленял съм, аленяла съм, аленяло съм, аленели сме, аленял си, аленяла си, аленяло си, аленели сте, аленял е, аленяла е, аленяло е, аленели са, бях аленял, бях аленяла, бях аленяло, бяхме аленели, беше аленял, беше аленяла, беше аленяло, бяхте аленели, беше аленял, беше аленяла, беше аленяло, бяха аленели, ще аленея, ще аленеем, ще аленееш, ще аленеете, ще аленее, ще аленеят, ще съм аленял, ще съм аленяла, ще съ

мед. Вещество, което предизвиква алергична реакция в организма на предразположени (сенсибилизирани) лица. Алергените биват респираторни (домашен прах, треви, плевели, плесени), хранителни (мляко, яйца, ягоди), лекарствени, вирусни, бактериални и др. алерген, алергена, алергенът, алергени, алергените, алергена

вж. але`ргия алергичен, алергичния, алергичният, алергична, алергичната, алергично, алергичното, алергични, алергичните

ж., само ед.
1. Спец. Болезнено състояние, предизвиквано от свръхчувствителност на организма към храни, вещества, лекарства и др.
2. Прен. Разг. Непоносимост, неприязненост към някого или нещо; отвращение.
прил. алергичен, алергична, алергично, мн. алергични. алергия, алергията, алергии, алергиите

алеста, алесто, мн. а`лести, прил. За кон — който е червеникав, възчервен. алест, алестия, алестият, алеста, алестата, алесто, алестото, алести, алестите

Остар. Име на първата буква в азбуката на староеврейския език.

мн. але`и, ж. Пътека между редици от дървета и храсти в парк. алея, алеята, алеи, алеите

м., само ед. Дружество, съюз. алианс, алианса, алиансът, алианси, алиансите, алианса

и а`либи ср., само ед. Спец. Присъствие на друго място от мястото на престъплението, което е доказателство за неучастие на заподозряното или обвиняемото лице.
Синоними: оправдание, отсъствие алиби, алибито, алибита, алибитата

мн. алигатори, (два) алигатора, м. Американски или източноазиатски крокодил; кайман. алигатор, алигатора, алигаторът, алигатори, алигаторите, алигатора

ж., само ед.
1. Отчуждение.
2. Спец. В правото — отчуждаване на имот; прехвърляне на собственост.
3. Спец. В медицината — душевно разстройство, умопомрачение, лудост. алиенация, алиенацията, алиенации, алиенациите

вж. алилодидактик
м. Книж. взаимоучител. алилодидакт, алилодидакт, алилодидакт, алилодидакт, алилодидакт, алилодидакт, алилодидакт

мн. -ци, м. Книж.
Учител, който обучава по взаимоучителния метод, прилаган у нас по време на Възраждането;
Синоними: алилодидакт, алилодидаскал, взаимоучител алилодидактик, алилодидактика, алилодидактикът, алилодидактици, алилодидактиците, алилодидактика, алилодидактико

мед. Хранителен, отнасящ се до храната или храненето.

мн. алине`и, ж. Спец. Част от един параграф или член на закони и наредби, която започва на нов ред. алинея, алинеята, алинеи, алинеите

мн. алитера`ции, ж. Спец. В литературата — повторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове, което се използва като поетическо средство. алитерация, алитерацията, алитерации, алитерациите

мед. Състояние, при което концентрация на основните катиони в кръвта е увеличена за сметка на киселинните аниони. рН на кръвта се повишава. Различават се дихателна и метаболитна алкалоза.

м., само ед.
1. Спец. В химията — спирт.
2. Спиртно питие.
прил. алкохолен, алкохолна, алкохолно, мн. алкохолни. Алкохолно опиянение. Алкохолни па`ри.
Синоними: спирт, спиртни напитки алкохол, алкохола, алкохолът, алкохоли, алкохолите, алкохола

вж. алкохо`л алкохолен, алкохолния, алкохолният, алкохолна, алкохолната, алкохолно, алкохолното, алкохолни, алкохолните

алкохолизи`раш, несв. и св.
1. Спец. Какво. Насищам с алкохол (в 1 знач.).
2. Кого. Приучавам към пиене на алкохол (във 2 знач.).
алкохолизирам се. — Ставам алкохолик. алкохолизирам, алкохолизираме, алкохолизираш, алкохолизирате, алкохолизира, алкохолизират, алкохолизирах, алкохолизирахме, алкохолизира, алкохолизирахте, алкохолизира, алкохолизираха, алкохолизирах, алкохолизирахме, алкохолизираше, алкохолизирахте, алкохолизираше, алкохолизираха, алкохолизирал съм, алкохолизирала съм, алкохолизирало съм, алкохолизирали сме, алкохолизирал си, алкохолизирала си, алкохолизирало си, алкохолизирали сте, алкохолизирал е, алкохолизирала е, алкохолизирало е, алкохолизирали са, бях алкохолизирал, бях алкохолизирала, бях

м., само ед. Заболяване, предизвикано от системна и прекалена употреба на спиртни напитки; пиянство.
Синоними: пиянство алкохолизъм, алкохолизма, алкохолизмът, алкохолизми, алкохолизмите, алкохолизъма

мн. алкохоли`ци, м. Лице, което страда от алкохолизъм; пияница.
Синоними: пияница, пияч алкохолик, алкохолика, алкохоликът, алкохолици, алкохолиците, алкохолици, алкохолико

мн. алкохоли`чки, ж. Жена алкохолик. алкохоличка, алкохоличката, алкохолички, алкохоличките, алкохоличке

м., само ед. У мохамеданите — бог. аллах, аллаха, аллахът, алласи, алласите, аллаха

мн. алманаси, (два) алманаха, м.
1. Непериодичен литературен сборник с произведения от различни автори.
2. Спец. Ежегоден справочник със сведения за лица и тяхната дейност в дадена специалност, професия, област.
Синоними: сборник, календар, енциклопедия алманах, алманаха, алманахът, алманаси, алманасите, алманаха

междум.
1. В телефонен разговор — възглас за повикване на събеседника, за установяване или проверка на връзката.
2. Разг. Пренебр. Възглас за привличане на вниманието: хей!, слушай!

Нещо, което противоречи на логиката. Реакционно течение във философията, което отрича разумното и научно познание за света. алогизъм, алогизма, алогизмът, алогизми, алогизмите, алогизъма

алогична, алогично, мн. алогични, прил. Който е лишен от логика; нелогичен, безсмислен, объркан.<br />същ. алогичност, алогичността`, ж.
Синоними: нелогичен, безсмислен алогичен, алогичния, алогичният, алогична, алогичната, алогично, алогичното, алогични, алогичните

вж. алоги`чен алогичност, алогичността, алогичности, алогичностите

Достигане на сексуално удоволствие с помощта не друг човек.
Антоним — аутоеротицизъм

Пряко или косвено разпределение на търговската печалба. алокация, алокацията, алокации, алокациите

ж. Книж. Кратко слово, обикн. официално тържествено. алокуция, алокуцията, алокуции, алокуциите

мед. Остар. обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните.

мед. Липса или опадане на космите, най-често на главата (оплешивяване), на брадата, веждите, по-рядко по другите части на тялото. Може да бъде: вродена (а. congenital), преждевременна (а. prematura) и симптоматична, придобита (след инфекциозни заболявания, ендокринни нарушения, химиотерапия и др. ).
Синоними: плешивост, оплешивяване, косопад алопеция, алопецията, алопеции, алопециите

ж., само ед. Сплав от мед, никел и цинк, подобна на сребро, от която обикновено се правят изделия за домакинството. алпака, алпаката, алпаки, алпаките

м., само ед. Вид спорт за изкачване на високи и труднодостъпни планински места; планинарство.
Синоними: планинарство, туризъм алпинизъм, алпинизма, алпинизмът, алпинизми, алпинизмите, алпинизъма

мн. алпини`сти, м. Лице, което се занимава с алпинизъм; планинар.
Синоними: планинар, турист алпинист, алпиниста, алпинистът, алпинисти, алпинистите, алпинисти, алпинисте

мн. алпини`стки, ж. Жена алпинист.

алтът, алта, мн. алти и алтове, (два) а`лта, м.
1. Спец. В музиката — нисък женски глас.
2. Певица с такъв глас. алт, алта, алтът, алти, алтите, алта алъш-вериш м., само ед. Остар. Разг. Вземане-даване, търговия; работа.
Синоними: (нар.) търговия, вземане-даване, размяна, оборот, стокообмен, продажби, сметки, (нар.) връзки, общуване алъш-вериш, алъш-вериша, алъш-веришът, алъш-вериши, алъш-веришите, алъш-вериша

мед. Изменение, изменение на структурата на клетки, тъкани и органи. алтерация, алтерацията, алтерации, алтерациите

ж., само ед. Необходимост да се избира между две взаимноизключващи се възможни решения.
прил. алтернативен, алтернативна, алтернативно, мн. алтернативни. Алтернативен проект. Алтернативно решение.
Синоними: дилема, или-или, двоякост, двойственост, редуване, избор, друга възможност алтернатива, алтернативата, алтернативи, алтернативите

вж. алтернати`ва алтернативен, алтернативния, алтернативният, алтернативна, алтернативната, алтернативно, алтернативното, алтернативни, алтернативните

мед. Променлив, редуващ се. алфа-липопротеини мед. вж. липопротеини с висока плътност

м., само ед. Готовност безкористно да се действа в полза на другите, като се пренебрегват личните интереси.
прил. алтруистичен, алтруистична, алтруистично, мн. алтруистични.
Синоними: човеколюбив, човещина, хуманност, филантропия, съчувствие, състрадателност алтруизъм, алтруизма, алтруизмът, алтруизми, алтруизмите, алтруизъма

вж. алтруи`зъм алтруистичен, алтруистичния, алтруистичният, алтруистична, алтруистичната, алтруистично, алтруистичното, алтруистични, алтруистичните

1. същ., мн. алтъ̀ни, (два) алтъ̀на, м. ист. Стара златна турска монета; жълтица.
   2. Прил. неизм. Остар. Златен. Алтън гердан. квази- Първа съставна част на сложни думи със значение мним, лъже-, напр. квазикултура, квазинаучен, квазистационарен и др.

вж. алуми`ний алуминиев, алуминиевия, алуминиевият, алуминиева, алуминиевата, алуминиево, алуминиевото, алуминиеви, алуминиевите

алуминият, алуминия, само ед., м. Спец. Химически елемент — сребристобял лек метал.
прил. алуминиев, алуминиева, алуминиево, мн. алуминиеви. Алуминиева дограма. алуминий, алуминия, алуминият

ж., само ед. Название на първата буква от гръцката азбука.
* Алфа(та) и омега(та). — Най-главното, основното, същественото (в нещо).
Синоними: начало, почин, встъпление алфа, алфата, алфи, алфите

мн. алхими`ци, м. Лице, което се занимава с алхимия. алхимик, алхимика, алхимикът, алхимици, алхимиците, алхимици, алхимико

вж. алхи`мия алхимичен, алхимичния, алхимичният, алхимична, алхимичната, алхимично, алхимичното, алхимични, алхимичните

ж., само ед. Средновековна химия: търсене на начини за превръщане на простите метали в скъпоценни с помощта на така нар. философски камък.
прил. алхимичен, алхимична, алхимично, мн. алхимични. алхимия, алхимията, алхимии, алхимиите

алчна, алчно, мн. алчни, прил.<br />1. Който е ненаситен за богатство, за имане.<br />2. Прен. Който е жаден за удоволствия и наслади.<br />същ. алчност, алчността`, ж.
Синоними: жаден, лаком, гладен, ненаситен, неутолим, користолюбив, егоист, ламя, стръвен, хищен, скъпернически, стиснат, свидлив, сребролюбив алчен, алчния, алчният, алчна, алчната, алчно, алчното, алчни, алчните

вж. а`лчен
Синоними: жажда, лакомия, охота, апетит, ищах, ненаситност, користолюбие, жадност, готовност, желание, нетърпение, страст, пламенност, енергия, ревност, корист, сребролюбие, хищничество, скъперничество, свидливост алчност, алчността, алчности, алчностите

мн. алю`зии, ж. Загатване, намек.
Синоними: намек, подмятане, загатване, подсещане, подхвърляне алюзия, алюзията, алюзии, алюзиите