вин. мене или съкр. мен, крат. ме, дат. остар. мене, крат. ми, лично мест. Употребява се за самопосочване от лицето, което говори. Аз ще остана вкъщи, а ти тръгвай. Мене ли търсите? Не ме оставяй сама! Помогни ми! аз, мене, мен, ме, мене, мен, мене, мен, ми
м., само ед. Влакнест силикатен материал със сив цвят, от който се произвеждат огнеупорни материали и изделия.
прил. азбестов, азбестова, азбестово, мн. азбестови. азбест, азбеста, азбестът, азбести, азбестите, азбеста
вж. а`збест азбестов, азбестовия, азбестовият, азбестова, азбестовата, азбестово, азбестовото, азбестови, азбестовите
мн. а`збуки, ж. Съвкупност от буквите, приети в дадена писменост, разположени в определен ред. Българска азбука.
Синоними: писмен знак, буква, цифра, йероглиф, писмо, начин на писане, писмени знаци азбука, азбуката, азбуки, азбуките
азбучна, азбучно, мн. а`збучни, прил.
1. Който се отнася до азбука. Азбучен ред.
2. Прен. Основен, добре известен; първоначален, елементарен, прост. Азбучна истина. Азбучно правило. азбучен, азбучния, азбучният, азбучна, азбучната, азбучно, азбучното, азбучни, азбучните
мн. азбучници, (два) азбучника, м. Тетрадка, тефтер или бележник, в които имена или предмети са вписани по азбучен ред. азбучник, азбучника, азбучникът, азбучници, азбучниците, азбучника
мест. Лично местоимение за 1. л. ед. ч. Азе и кя сме играле оро се един додруги!
Вж. кя
мн. азмаци, (два) азмака, м. Диал. Мочур, тресавище.
м., само ед. Спец. Химически елемент — безцветен газ, преобладаващата съставна част на въздуха.
прил. азотен, азотна, азотно, мн. азотни. Азотни торове. азот, азота, азотът, азоти, азотите, азота
вж. азо`т азотен, азотния, азотният, азотна, азотната, азотно, азотното, азотни, азотните