адът, ада, мн. адове, (два) ада, м.
1. Само ед. Според религиозните представи — мястото, където душата на грешника след смъртта му се подлага на вечни мъки; пъкъл, преизподня.
2. Прен. Място, където пребиваването е мъчително, непоносимо, пълно с ужаси.
3. Прен. Само ед. Крайно мъчително душевно състояние.
Синоними: пъкъл, мъчилище, преизподня, бездна, джендем, пропаст, свърталище ад, ада, адът, адове, адовете, ада
ист. Доктрина на някои еретеци, които са се появявали голи на събрания, за за покажат чистата невинност на Адам при създаването му.
ист. Член на християнска секта, появила се през ІІ в. , която учела, че всички хора се раждат равни и невинни и отричала всяка църковна йерархия и обредност.
ж., само ед.
1. Спец. В биологията — приспособяване на организъм, същество или негов орган към изменящи се условия на средата.
2. Пригаждане на текст с оглед на неговото предназначение, за да се направи по-достъпен или за да се осъществи по-лесно. Телевизионна адаптация. Литературна адаптация.
Синоними: натъкмяване, притъкмяване, нагаждане, приспособяване, пригаждане, акомодация адаптация, адаптацията, адаптации, адаптациите
адапти`раш, несв. и св.; Какво. Извършвам адаптация; приспособявам, нагаждам.
адаптирам се. — Подлагам се на адаптация; приспособявам се, нагаждам се. адаптирам, адаптираме, адаптираш, адаптирате, адаптира, адаптират, адаптирах, адаптирахме, адаптира, адаптирахте, адаптира, адаптираха, адаптирах, адаптирахме, адаптираше, адаптирахте, адаптираше, адаптираха, адаптирал съм, адаптирала съм, адаптирало съм, адаптирали сме, адаптирал си, адаптирала си, адаптирало си, адаптирали сте, адаптирал е, адаптирала е, адаптирало е, адаптирали са, бях адаптирал, бях адаптирала, бях адаптирало, бяхме адаптирали, беше адаптирал, беше адаптирала, беше адаптирало, бяхте адаптирали, беше адаптирал, беше адаптирала, беше адап
мн. ада`ши, м. Разг. Съименник. адаш, адаша, адашът, адаши, адашите, адаши, адаше
мн. адвенти`сти, м. Привърженик на протестантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос и края на света. адвентист, адвентиста, адвентистът, адвентисти, адвентистите, адвентиста
мн. адвенти`стки, ж. Жена адвентист. адвентистка, адвентистката, адвентистки, адвентистките
мед. Външната съединителнотъканна обвивка на всеки орган, съд или друга стуктура непокрити от сероза.
Превръщане в наречие. Преминаване на една дума от някоя друга категория в категорията на наречията.
мн. адвокати, м.<br />1. Юрист, чиято професия е да бъде защитник на страна в съдебен процес или да дава консултации по юридически въпроси.<br />2. Прен. Разг. Лице, което се явява в защита на някого.<br />прил. адвокатски, адвокатска, адвокатско, мн. адвока`тски (в 1 знач.). Адвокатска кантора. Адвокатска колегия.
Синоними: правник, юрист, юрисконсулт, защитник, застъпник, закрилник, покровител, ходатай адвокат, адвоката, адвокатът, адвокати, адвокатите, адвокати, адвокате
вж. адвока`т адвокатски, адвокатския, адвокатският, адвокатска, адвокатската, адвокатско, адвокатското, адвокатски, адвокатските
ж., само ед. Адвокатите като цяло. адвокатура, адвокатурата, адвокатури, адвокатурите
мед. вж. аддуктор
мед. 1. Привеждане, придвижване на част от тялото към средната равнина (на тялото, когато става въпрос за крайниците; на ръката или ходилото, когато става въпрос за пръстите).
2. Завъртане на окото в посока към носа.
адекватна, адекватно, мн. адеква`тни, прил. Който напълно съответства; еднакъв, равнозначен, тъждествен.
Синоними: еднакъв, тъждествен, равнозначен, съразмерен, съответен, съответствуващ, корелативен, отговарящ, подходящ, приравнен, съвпадащ, симетричен адекватен, адекватния, адекватният, адекватна, адекватната, адекватно, адекватното, адекватни, адекватните
мед. Операция за отстраняване фарингеалната тозила (трета сливица, аденоидите).
мед. вж. фарингеална тонзила
мед. Възпаление на фарингеална тонзила (трета сливица, аденоиди).
мед. Рак, развиващ се от жлезистия епител.
мед. Заболяване на лимфните възли.
мн. аде`пти, м. Привърженик, последовател на някакво учение.
Синоними: последовател, привърженик, сподвижник, партизанин, ученик, възпитаник адепт, адепта, адептът, адепти, адептите, адепта
мн. адети, (два) адета, м. Разг.
1. Обичай, ред, установен като норма в дадена среда или колектив.
2. Навик, нрав на човек или животно.
Синоними: навик, обичай, привичка, традиция, тертип, нрав, характер адет, адета, адетът, адети, адетите, адета
ед. неизм., мн. аджами`и, прил. Разг. Който е неопитен, неумел, несръчен.
Синоними: неопитен, новак, несвикнал, непривикнал, неумел, неук, неспособен, некадърен, неупражнен, несръчен, необигран, неориентиран аджамия, аджамията, аджамията, аджамии, аджамиите, аджамии, аджамийо
част. Разг. За подчертаване на недоумение, съмнение и учудване: всъщност, наистина, чудно.
мед. Неспособност да се извършват бързо едно след друго противоположни движения, напр. свиване и изправяне на пръстите.
мед. 1. Безсилие.
2. Силно понижена двигателната активност.
нареч. Разг. Сбогом.
стъмва се несв. и _стъмнисе</em><em>, </em>св.; безл._ Става тъмно, настъпва мрак; смрачава се.
стъмни се мин. св. стъмни се, мин. прич. стъмни`ло се, св. — вж. стъмва се.
стъмнява се несв. Стъмва се.
Синоними: (гл.) стъмва се, здрачава се, свечерява се, смрачава се, пада нощ, настъпва нощ, мръква, тъмнее, става тъмно, притъмнява
мед. Затлъстяване.
вж. администра`ция
Синоними: управителен, ръководен административен, административния, административният, административна, административната, административно, административното, административни, административните
мн. администра`тори, м.
1. Длъжностно лице, което участва в управлението.
2. Разг. Лице от административния обслужващ персонал.
Синоними: мениджър, диспечер, манипулатор, управител, директор, началник, ръководител, надзирател, уредник администратор, администратора, администраторът, администратори, администраторите, администратори, администраторе
мн. администра`торки, ж. Жена администратор. администраторка, администраторката, администраторки, администраторките
ж., само ед.
1. Органите на изпълнителната държавна власт, на управлението на учреждения, фирми, предприятия.
2. Длъжностните лица в управлението като цяло, вкл. обслужващият персонал.
прил. административен, административна, административно, мн. административни. Административен център. Административни мерки.
Синоними: управление, управа, ръководство, режим, бюрокрация администрация, администрацията, администрации, администрациите
администрираш, несв. и св.<br />1. Управлявам, ръководя.<br />2. Пренебр. Управлявам бюрократично, формално, без да навлизам в същината на работата.<br />същ. администриране, ср.
Синоними: управлявам, ръководя, завеждам, уреждам, направлявам, разпореждам се, нареждам, заповядвам администрирам, администрираме, администрираш, администрирате, администрира, администрират, администрирах, администрирахме, администрира, администрирахте, администрира, администрираха, администрирах, администрирахме, администрираше, администрирахте, администрираше, администрираха, администрирал съм, администрирала съм, администрирало съм, администрирали сме, администрирал си, администрирала си, администрирало си, администрирали сте, администрирал е, администрирала е, администрирало е, администрирали са, бях администрирал, бях администрирала, бях
вж. администри`рам администриране, администрирането, администрирания, администриранията
мн. адмирали, м. Висше звание в командния състав на военноморските сили и лице, което има това звание.<br />прил. адмиралски, адмиралска, адмиралско, мн. адмира`лски. адмирал, адмирала, адмиралът, адмирали, адмиралите, адмирали, адмирале
вж. адмира`л адмиралски, адмиралския, адмиралският, адмиралска, адмиралската, адмиралско, адмиралското, адмиралски, адмиралските
мн. адмира`ции, ж. Възхищение, почит, подкрепа. Заслужавам адмирации.
Синоними: възхищение, възторг, благоговение, уважение, почитание, очарование адмирация, адмирацията, адмирации, адмирациите
адмири`раш, несв. и св.; Кого, какво. Изразявам адмирации.
Синоними: акламирам, аплодирам, възхищавам се, уважавам, съм във възторг, обичам адмирирам, адмирираме, адмирираш, адмирирате, адмирира, адмирират, адмирирах, адмирирахме, адмирира, адмирирахте, адмирира, адмирираха, адмирирах, адмирирахме, адмирираше, адмирирахте, адмирираше, адмирираха, адмирирал съм, адмирирала съм, адмирирало съм, адмирирали сме, адмирирал си, адмирирала си, адмирирало си, адмирирали сте, адмирирал е, адмирирала е, адмирирало е, адмирирали са, бях адмирирал, бях адмирирала, бях адмирирало, бяхме адмирирали, беше адмирирал, беше адмирирала, беше адмирирало, бяхте адмирирали, беше адмирирал, беше адмирирала, беше адми
мед. Придатъците към даден орган, например очни аднекси, кожни аднекси, маточни аднекси и др.
мед. Възпаление на придатъците на матката — яйчници и тръби.
мед. Оперативно отстраняване на надбъбречната жлеза.
мед. Отнасящ се до надбъбрека, надбъбречен.
м., само ед.
1. Спец. В медицината — хормон от надбъбречната жлеза с важно значение при обмяната на веществата.
2. Лекарството заместител на този хормон в организма.
прил. адреналинов, адреналинова, адреналиново, мн. адреналинови. адреналин, адреналина, адреналинът, адреналини, адреналините, адреналина
вж. адренали`н адреналинов, адреналиновия, адреналиновият, адреналинова, адреналиновата, адреналиново, адреналиновото, адреналинови, адреналиновите
мед. Вещества, които потискат ефектите на възбудения симпатикус или на въведени екзогенни адреномиметици. Биват: адреноблокери (блокират адренергичните рецептори и не позволяват на норадреналина или други симпатомиметици да осъществяват ефекта си. Биват α1-, α2-, β1-, β2- адреноблокери) и пресинаптични симпатолитици (вещества, които блокират синтеза и освобождаването на норадреналин).
мед. Вещества, които стимулират адренергичните рецептори (α1-, α2-, β1-, β2- адренергични рецептори), възбуждат симпатикуса. Напр. адреналин, норадреналин.
мн. адреси, (два) адреса, м.
1. Надпис на писмо, колетна пратка, телеграма и под., чрез който се посочва името и местонахождението на получателя. Това писмо е с погрешен адрес.
2. Местонахождение, местожителство. Кажи ми точния си адрес.
прил. адресен, адресна, адресно, мн. адресни. Адресна регистрация. Адресно бюро.
* Говоря по адрес — (на някого). Говоря лошо за някого в негово отсъствие; изказвам се отрицателно за някого пред трето лице; злословя.
* Сбъркал съм адреса. — Не се отправям, не се отнасям към когото трябва; подвеждам се, греша.
Синоними: местоназначение адрес, адреса, адресът, адреси, адресите, адреса
мн. адреса`нти, м. Лице, което адресира; подател, отправител.
Синоними: подател, изпращач адресант, адресанта, адресантът, адресанти, адресантите, адресанти, адресанте
мн. адреса`ти, м. Лице, до което се адресира; получател.
Синоними: получател адресат, адресата, адресатът, адресати, адресатите, адресати, адресате
вж. адре`с адресен, адресния, адресният, адресна, адресната, адресно, адресното, адресни, адресните
адреси`раш, несв. и св.
1. Какво. Написвам адрес (в 1 знач.).
2. До кого. Изпращам на определен адрес (във 2 знач.).
3. Към кого. Отправям се, обръщам се устно или писмено. Думите ми не са адресирани към тебе.
Синоними: изпращам, отправям, насочвам, пращам на адрес адресирам, адресираме, адресираш, адресирате, адресира, адресират, адресирах, адресирахме, адресира, адресирахте, адресира, адресираха, адресирах, адресирахме, адресираше, адресирахте, адресираше, адресираха, адресирал съм, адресирала съм, адресирало съм, адресирали сме, адресирал си, адресирала си, адресирало си, адресирали сте, адресирал е, адресирала е, адресирало е, адресирали са, бях адресирал, бях адресирала, бях адресирало, бяхме адресирали, беше адресирал, беше адресирала, беше адресирало, бяхте адресирали, беше адресирал, беше адресирала, беше адре
мн. адресници, (два) адресника, м. Книга, тефтер или бележник с/за адреси. адресник, адресника, адресникът, адресници, адресниците, адресника
адска, адско, мн. а`дски, прил.
1. Който се отнася до ада (в 1 знач.); пъклен.
2. Прен. Мъчителен, непоносим, ужасен. Адски болки.
* Адски камък. — Сребърен нитрат.
Синоними: пъклен, демоничен, дяволски, сатанински, зверски, жесток, безчовечен, мъчителен, ужасен, непоносим адски, адския, адският, адска, адската, адско, адското, адски, адските
мн. адютанти, м. Офицер, назначен да извършва преки услуги на по-висш началник и да го подпомага в работата.<br />прил. адютантски, адютантска, адютантско, мн. адюта`нтски. адютант, адютанта, адютантът, адютанти, адютантите, адютанти, адютанте
вж. адюта`нт адютантски, адютантския, адютантският, адютантска, адютантската, адютантско, адютантското, адютантски, адютантските