вж. абаджи`я абаджийски, абаджийския, абаджийският, абаджийска, абаджийската, абаджийско, абаджийското, абаджийски, абаджийските

мн. абаджии, м.<br />1. Производител на аба (в 1 знач.).<br />2. Шивач на дрехи от аба или търговец на аба и абени дрехи.<br />прил. абаджийски, абаджийска, абаджийско, мн. абаджи`йски. Абаджийска работилница. абаджия, абаджията, абаджията, абаджии, абаджиите, абаджии, абаджийо

мн. абажури, (два) абажура, м. Похлупак, покривало на лампа, обикн. от плат, стъкло. абажур, абажура, абажурът, абажури, абажурите, абажура

мед. Неспособност за ходене.

м., само ед. Тропическо дърво с твърда черна дървесина, от която се изработват мебели, сувенири и др.
прил. абаносов, абаносова, абаносово, мн. абаносови. абанос, абаноса, абаносът, абаноси, абаносите, абаноса

вж. абано`с абаносов, абаносовия, абаносовият, абаносова, абаносовата, абаносово, абаносовото, абаносови, абаносовите

мн. аба`ти, м.
1. Игумен на католически манастир.
2. Католически свещеник. абат, абата, абатът, абати, абатите, абати, абате

мн. абда`ли, м. Грубо. Глупак.
Синоними: простак, глупак, ахмак, балама, будала, серсем, зяпльо, хапльо, бунак, дурак, (прил.) малоумен, слабоумен абдал, абдала, абдалът, абдали, абдалите, абдала

Отказване от владетелски права, от престол. прен. Отказване от някакви права или задължения.
Синоними: отказ, отказване, напускане, изоставяне, отстъпване абдикация, абдикацията, абдикации, абдикациите

абдикираш, несв. и св. За монарх — отказвам се от престол или от наследственото си право на престол.<br />същ. абдикация, ж.
Синоними: отказвам се, напускам, изоставям абдикирам, абдикираме, абдикираш, абдикирате, абдикира, абдикират, абдикирах, абдикирахме, абдикира, абдикирахте, абдикира, абдикираха, абдикирах, абдикирахме, абдикираше, абдикирахте, абдикираше, абдикираха, абдикирал съм, абдикирала съм, абдикирало съм, абдикирали сме, абдикирал си, абдикирала си, абдикирало си, абдикирали сте, абдикирал е, абдикирала е, абдикирало е, абдикирали са, бях абдикирал, бях абдикирала, бях абдикирало, бяхме абдикирали, беше абдикирал, беше абдикирала, беше абдикирало, бяхте абдикирали, беше абдикирал, беше абдикирала, беше абди

мед. Корем, коремна кухина.

мед. Коремен, отнасящ се до корема. абдоминален, абдоминалния, абдоминалният, абдоминална, абдоминалната, абдоминално, абдоминалното, абдоминални, абдоминалните

вж. абдоминална аорта

мед. вж. абдуктор абдуктор, абдуктора, абдукторът, абдуктори, абдукторите, абдуктора

мед. 1. Oтвеждане, отдалечаване на част от тялото от средната равнина (на тялото, когато става въпрос за крайниците; на ръката или ходилото, когато става въпрос за пръстите).
2. Завъртане на окото в посока към слепоочието. абдукция, абдукцията, абдукции, абдукциите

мед. 1. Отклонение от нормалния курс или модел.
2. Отклонение в развитието или растежа. аберация, аберацията, аберации, аберациите

мед. Автозомно рецесивно заболяване на липидния метаболизъм. Причинява се от мутация на микрозомален триглицериден транспортен протеин, който катализира транспорта на липиди (триглицериди, холестерол, фосфолипиди) и е необходим за секрецията на бета-липопротеини (липопротеини с ниска плътност или LDL). Проявява се с нарушена чревна абсорбция на липиди, много ниско ниво на серумен холестерол и почти липсващи LDL.

и абзац, мн. абзаци и абзаци, (два) абзаца и абза`ца, м. Спец.
1. Отстъпът в началото на ред в писмен текст; нов ред.
2. Писменият текст между два отстъпа. абзац, абзаца, абзацът, абзаци, абзаците, абзаца

остар. етиопци (през 1935 г. има война между Абисиния (Етиопия) и Италия)

мн. абитуриенти, м. Випускник на средно училище; зрелостник.<br />прил. абитуриентски, абитуриентска, абитуриентско, мн. абитурие`нтски. Абитуриентски бал.
Синоними: зрелостник, абсолвент, матуритант абитуриент, абитуриента, абитуриентът, абитуриенти, абитуриентите, абитуриенти, абитуриенте

мн. абитурие`нтки, ж. Момиче абитуриент. абитуриентка, абитуриентката, абитуриентки, абитуриентките

вж. абитурие`нт абитуриентски, абитуриентския, абитуриентският, абитуриентска, абитуриентската, абитуриентско, абитуриентското, абитуриентски, абитуриентските

вж. аба` абичка, абичката, абички, абичките

мед. Отстраняване на част от тялото или разрушаване на функция и`, например чрез хирургична процедура, от патологичен процес или от вредно вещество.

мед. Вродена липса на клепачи.

книж. Отричане от лични изгоди, отказване от права.юр. Отменяване.

мед. Ненормален, неправилен, отклоняващ се от правилото. абнормен, абнормения, абнорменият, абнормена, абнормената, абнормено, абнорменото, абнормени, абнормените

м., само ед.
1. Предплата за добиване на право за редовна услуга с определен срок на действие.
2. Самото право за редовна услуга.
прил. абонаментен, абонаментна, абонаментно, мн. абонаментни. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментна кампания. абонамент, абонамента, абонаментът, абонаменти, абонаментите, абонамента

вж. абонаме`нт абонаментен, абонаментния, абонаментният, абонаментна, абонаментната, абонаментно, абонаментното, абонаментни, абонаментните

мн. абона`ти, м. Лице, което прави или използва абонамент.
Синоними: клиент, подписник абонат, абоната, абонатът, абонати, абонатите, абонати, абонате

абони`раш, несв. и св.; Кого, какво. Записвам за абонат. Трябва да абонираме библиотеката за новите издания.
абонирам се. — Ставам абонат. Абонирах се за един вестник и едно списание.
Синоними: записвам абонирам, абонираме, абонираш, абонирате, абонира, абонират, абонирах, абонирахме, абонира, абонирахте, абонира, абонираха, абонирах, абонирахме, абонираше, абонирахте, абонираше, абонираха, абонирал съм, абонирала съм, абонирало съм, абонирали сме, абонирал си, абонирала си, абонирало си, абонирали сте, абонирал е, абонирала е, абонирало е, абонирали са, бях абонирал, бях абонирала, бях абонирало, бяхме абонирали, беше абонирал, беше абонирала, беше абонирало, бяхте абонирали, беше абонирал, беше абонирала, беше абонирало, бяха абонирали, ще абонирам, ще абонир

мн. абориге`ни, м. Туземец.
Синоними: местен жител, туземец абориген, аборигена, аборигенът, аборигени, аборигените, аборигени, аборигене

мн. аборти, (два) аборта, м.
1. Само ед. Спонтанно или принудително преждевременно прекъсване на бременност. Лекарите и` препоръчаха да направи аборт.
2. Всеки отделен акт на прекъсване на бременността. Тя има два спонтанни аборта.
Синоними: помятане, преждевременно раждане аборт, аборта, абортът, аборти, абортите, аборта

аборти`раш, несв. и св. Правя аборт. абортирам, абортираме, абортираш, абортирате, абортира, абортират, абортирах, абортирахме, абортира, абортирахте, абортира, абортираха, абортирах, абортирахме, абортираше, абортирахте, абортираше, абортираха, абортирал съм, абортирала съм, абортирало съм, абортирали сме, абортирал си, абортирала си, абортирало си, абортирали сте, абортирал е, абортирала е, абортирало е, абортирали са, бях абортирал, бях абортирала, бях абортирало, бяхме абортирали, беше абортирал, беше абортирала, беше абортирало, бяхте абортирали, беше абортирал, беше абортирала, беше абор

мед. 1. Екскориация — ограничено отстраняване на повърхностните слоеве на кожата или лигавицате.
2. Изстъргване на част от повърхността, например на матката.
3. Изтриване на тъкани, например на зъбите. абразия, абразията, абразии, абразиите

мн. абревиату`ри, ж. Спец. В езикознанието — съкратена сложна дума. ДЗИ е инициална абревиатура от съставното название Държавен застрахователен институт. абревиатура, абревиатурата, абревиатури, абревиатурите

мед. Пристъпни атаки на краткотрайно помрачаване на съзнанието, най-често при епилепсия.

Постоянно отсъствие, неявяване на определено място, неучастие в задължителни събрания, избори и др. абсентеизъм, абсентеизма, абсентеизмът, абсентеизми, абсентеизмите, абсентеизъма

Въздържане от полов живот;отшелничество.

мн. абсолвенти, м. Студент, който завършва образованието си.<br />прил. абсолвентски, абсолвентска, абсолвентско, мн. абсолве`нтски.
Синоними: абитуриент, зрелостник абсолвент, абсолвента, абсолвентът, абсолвенти, абсолвентите, абсолвенти, абсолвенте

мн. абсолве`нтки, ж. Жена абсолвент. абсолвентка, абсолвентката, абсолвентки, абсолвентките

вж. абсолве`нт абсолвентски, абсолвентския, абсолвентският, абсолвентска, абсолвентската, абсолвентско, абсолвентското, абсолвентски, абсолвентските

рел. В католическата религия — опрощавам грехове.

Вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог. абсолют, абсолюта, абсолютът, абсолюти, абсолютите, абсолюта

абсолютна, абсолютно, мн. абсолютни, прил.<br />1. Който е необвързан с нищо и не зависи от друг; безусловен. <em>Абсолютна величина. Абсолютна влажност. Абсолютна нула.</em><br />2. Пълен, неограничен; съвършен. <em>Абсолютен слух. Абсолютна монархия. Абсолютна тишина.</em><br />нареч. абсолютно. Абсолютно нищо не разбирам.
Синоними: положителен, истински, неоспорим, безспорен, установен, категоричен, определен, сигурен, точен, изричен, ясен, безусловен, обезателен, формален, повелителен, заповеден, заповеднически, рязък, неограничен, пълен, самовластен, тираничен, деспотичен, автократичен, върховен, независим, суверенен, решителен, окончателен, отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист, безрезервен, цялостен, целокупен, самодържавен, съвършен, идеален, цял, безукорен, завършен, очевиден абсолютен, абсолютния, абсолютният, абсолютна, абсолютната, абсолютно, абсолютното, абсолютни, абсолютните

Неограничена власт, самодържавие. Държавен строй с неограничена власт на монарх; неограничена монархия.ист. Просветен абсолютизъм — държавен строй от XVIII в. , когато монарсите се обявили за привърженици на просвещението, борили се против църковните превилегии и феодалите, покровителствали търговията и промишлеността, но при все това не давали свобода на народа
Синоними: самовластие, пълновластие, диктатура, автокрация, всемогъщество, неограничена власт, неограничена монархия, самодържавие, тирания, деспотизъм абсолютизъм, абсолютизма, абсолютизмът, абсолютизми, абсолютизмите, абсолютизъма

вж. абсолю`тен
Синоними: (прил.) безусловно, съвършено, неограничено, решително, напълно, всецяло, съвсем, направо, досущ

мед. Вещество имащо способността да абсорбира (всмуква, поглъща) газове, течности, слънчеви лъчи или топлина. абсорбент, абсорбента, абсорбентът, абсорбенти, абсорбентите, абсорбента

абсорби`раш, несв. и св. Спец. За вещество — притежавам свойството да поглъщам, всмуквам, попивам.
абсорбирам се. — Подлагам се на абсорбция.
Синоними: всмуквам, поглъщам, смуча, изсмуквам, пия, попивам, впивам, асимилирам, усвоявам, присвоявам, приемам, поемам, гълтам абсорбирам, абсорбираме, абсорбираш, абсорбирате, абсорбира, абсорбират, абсорбирах, абсорбирахме, абсорбира, абсорбирахте, абсорбира, абсорбираха, абсорбирах, абсорбирахме, абсорбираше, абсорбирахте, абсорбираше, абсорбираха, абсорбирал съм, абсорбирала съм, абсорбирало съм, абсорбирали сме, абсорбирал си, абсорбирала си, абсорбирало си, абсорбирали сте, абсорбирал е, абсорбирала е, абсорбирало е, абсорбирали са, бях абсорбирал, бях абсорбирала, бях абсорбирало, бяхме абсорбирали, беше абсорбирал, беше абсорбирала, беше абсорбирало, бяхте абсорбирали, б

ж., само ед. Спец. В химията и физиката — процес на поглъщане, на всмукване и усвояване.
Синоними: всмукване, поливане, поглъщане, попиване абсорбция, абсорбцията, абсорбции, абсорбциите

мед. 1. Въздържание от употреба на определени храни, алкохолни напитки, незаконни лекарства или от полов акт.
2. Състояние след внезапно спиране на продължително приемане на наркотици или алкохол. абстиненция, абстиненцията, абстиненции, абстиненциите

мед. 1. Препарат, изготвен чрез изпаряване на течената съставка на екстракт до получаване на прах.
2. Резюме на научна или литературна статия или книга.

абстрактна, абстрактно, мн. абстрактни, прил. Отвлечен, неконкретен. <em>Абстрактно понятие. Абстрактно изкуство. Абстрактно мислене. Абстрактни разсъждения.</em><br />същ. абстрактност, абстрактността`, ж.
Синоними: отвлечен, нереален, неконкретен, въображаем, имагинерен, фиктивен, измислен, идеалистичен, идеален, неосъществим, утопичен, несъществуващ, неприложим, невъзможен, откъснат, предполагаем, невидим, неосезаем, обособен, разнороден, умозрителен, спекулативен, идеен абстрактен, абстрактния, абстрактният, абстрактна, абстрактната, абстрактно, абстрактното, абстрактни, абстрактните

вж. абстра`ктен абстрактност, абстрактността, абстрактности, абстрактностите

изк. Формалистично направление в изкуството през XX в. , което не изобразява перцептивния свят, а използва материалите, линиите и цветовете сами за себе си. абстракционизъм, абстракционизма, абстракционизмът, абстракционизми, абстракционизмите, абстракционизъма

мн. абстра`кции, ж.
1. Само ед. Процес на мислено отделяне и обобщаване само на съществените признаци и свойства на предмети и явления от самите предмети и явления.
2. Отвлечено, обобщено понятие, което е резултат от мисловен процес.
Синоними: абстрахиране, отделяне, отвлеченост абстракция, абстракцията, абстракции, абстракциите

абстрахи`раш, несв. и св. прех. Филос. Отделям мислено съществените признаци на явленията или предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените. вж. абстрахирам се страд.
Синоними: отделям, откъсвам, отлъчвам, отвличам абстрахирам, абстрахираме, абстрахираш, абстрахирате, абстрахира, абстрахират, абстрахирах, абстрахирахме, абстрахира, абстрахирахте, абстрахира, абстрахираха, абстрахирах, абстрахирахме, абстрахираше, абстрахирахте, абстрахираше, абстрахираха, абстрахирал съм, абстрахирала съм, абстрахирало съм, абстрахирали сме, абстрахирал си, абстрахирала си, абстрахирало си, абстрахирали сте, абстрахирал е, абстрахирала е, абстрахирало е, абстрахирали са, бях абстрахирал, бях абстрахирала, бях абстрахирало, бяхме абстрахирали, беше абстрахирал, беше абстрахирала

мн. абсурди, (два) абсурда, м. Безсмислица, нелепост.
Синоними: абсурдност, глупост, безсмислица, безсмислие, нелепост, нелепица, парадокс, нелогичност, нелепости, глупости, глупаво твърдение, неразумна постъпка абсурд, абсурда, абсурдът, абсурди, абсурдите, абсурда

абсурдна, абсурдно, мн. абсурдни, прил. Който не съответства на общото разбиране; безсмислен, нелеп.<br />същ. абсурдност, абсурдността`, ж.
Синоними: глупав, безсмислен, нелогичен, нелеп, невъзможен, парадоксален, смешен, безобразен, скандален, безполезен, безцелен, напразен, несъстоятелен, за смях абсурден, абсурдния, абсурдният, абсурдна, абсурдната, абсурдно, абсурдното, абсурдни, абсурдните

вж. абсу`рден
Синоними: абсурд, глупост, безсмислица, безсмислие, нелепост, нелепица, парадокс, нелогичност абсурдност, абсурдността, абсурдности, абсурдностите

м., само ед. Спец. В медицината — натрупване на гной в органите или тъканите на човек или животно в резултат на възпалителен процес; гноен оток. В зависимост от разположението: перитонзиларен; подкожен; ретрофарингеален; субфреничен; белодробен.
Синоними: гнойник, пъпка, цирей, фистула, гнойница, гноене, рана, язва, възпаление, загнояване абсцес, абсцеса, абсцесът, абсцеси, абсцесите, абсцеса

мн. абсци`си, ж. Спец. В геометрията — хоризонталната координата, с която се определя положението на една точка в равнината. абсциса, абсцисата, абсциси, абсцисите

мед. 1. Загуба или нарушение на способността за извършване на волеви действия или за вземане на решения.
2. Намалена способност за говор, движение, мисли и емоционална реакция, обикновено в резултат на двустранно засягане на фронталните мозъчни дялове.

Публично отричане от убеждение или вяра.