съюз.
1. За съпоставяне на еднородни части пред или след отрицание в простото изречение или на прости изречения в едно сложно. Не аз, а той трябва да се срамува от поведението си. Ей там е пощата, а малко по-нататък е книжарницата. Той им диктува, а те пишат.
2. За противопоставяне на прости изречения и изразяване на контраст, несъответствие, несъвместимост. Очаквах разбиране, а се сблъсках с озлобление и враждебност. Тук грее слънце, а каква мъгла беше в ниското. Млад човек е още, а косата му побеляла.
3. За присъединяване на изречение или части на изречение. Минаха години и всичко се промени. А той все още не се завръщаше. • А— а. За съотнасяне на последователни или взаимнозависими действия. А</em>днес да отиде<em>, </em>а утре да се обади по телефона — така измина цяла година, без да се видят и чуят. А</em>малко си се разсеял<em>, </em>а са те обрали — няма да усетиш дори!

—-

част.
1. За усилване на подбуда, подкана: хайде, я. А вземи си, не се стеснявай!
2. За усилване на възражение, несъгласие, закана. А, той ще ми каже! Ще ми се плезиш, а!
3. За усилване на констатация. А колко хубаво беше в детските ми години!
4. Разг. За въпрос при молба да се повтори казаното: моля. А? Какво каза?
5. За въпрос, когато се очаква утвърдителен отговор: нали. Утре заминаваш, а? Май че си болна, а, бабо?

—-

междум.
1. За изразяване на учудване, изненада. А, ти ли си?
2. За изразяване на несъгласие, недоволство. Ааа, напротив, защо да не ям? А, ама ако захванем да се обиждаме, тя става друга!
3. За изразяване на внезапно досещане. Не мога да си спомня къде съм го виждал. Аа, да, сетих се!

—-

- представка. В състава на думи за посочване на отсъствие или за отричане на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. адинамичен, алогичен, аморален, анормален, аполитичен, асеизмичен, асиметричен, асинхронен, асоциален; авитаминоза, асиметрия, атеизъм.
Синоними: но, ала, ама, (частица) ама, пък, (нар.) обаче